Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 41 урежда минималните изисквания за обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци с цел търговия, както и за пансиони и приюти за животни. Тя определя минималните зоохигиенни параметри, задълженията на собствениците на обектите и задълженията на ветеринарномедицинските органи за контрол. Наредбата не се прилага за свободноживеещи диви животни, животни, използвани за опити, и животни, отглеждани в зоологически градини и увеселителни заведения.
Чл. 2 от Наредба № 41 забранява отглеждането и продажбата на животни, хванати в природата, като домашни любимци или за храна на други животни. Изключение правят рибите и безгръбначните животни, освен ако за тях не са предвидени специфични забрани в нормативни актове.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. забранява продажбата на домашни любимци на лица под 18 години, освен ако не е получено изричното съгласие на родителя или настойника. Тази мярка цели да защити интересите на непълнолетните и да осигури отговорно отношение към животните.
Обектите, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, трябва да се регистрират съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. Към заявлението за регистрация се изискват удостоверения за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните на наетия персонал. Собствениците на тези обекти трябва да сключат договор за ветеринарномедицинско обслужване с регистрирано ветеринарно лечебно заведение, освен ако самите те не са ветеринарни лекари.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци. Зоомагазините трябва да имат обособени площи за приготвяне на храна, почистване и дезинфекция, настаняване на кучета и котки, както и хладилна камера за мъртви животни. Развъдниците също трябва да разполагат с подобни площи, плюс пространство за разходка на животните.
Чл. 6 от Наредба № 41 описва условията, които трябва да бъдат осигурени в помещенията за отглеждане на животни. Те включват: удароустойчиви и лесно почистващи се стени и подове; подходяща вентилация за чист въздух и контрол на миризми; добро осветление, което позволява нормално поведение на животните; поддържане на температура според приложение № 1; минимизиране на шумовете до безопасни нива за здравето на животните.
Чл. 7 от Наредба № 41 предвижда, че всяко съоръжение за държане на животни трябва да бъде конструирано с цел осигуряване на подходяща среда за настанените видове. Това включва вземане предвид на етологичните и физиологичните нужди на животните.
Чл. 8 от Наредба № 41 уточнява, че размерите на клетките, аквариумите или помещенията за настаняване на животни трябва да са съобразени с вида, възрастта и физиологичните им нужди, както и с броя на животните. Осигуряването на разнообразна околна среда е задължително, в съответствие с етологичните изисквания на съответния вид. Размерите на клетките и аквариумите трябва да отговарят на нормите, посочени в приложение № 2.
Собствениците и управителите на зоомагазини и развъдници трябва да осигурят подходящи условия за настаняване и отглеждане на животните. Това включва свобода на движение, безопасност от дразнители, ежедневен контрол на хранене и здравословно състояние, пълноценно хранене и достъп до вода, поддържане на чистота, ветеринарна помощ, информация за отглеждане, достатъчен квалифициран персонал, мерки за защита при бедствия, безопасен превоз на животни, контрол на възпроизводството, поддържане на дневници за здравето на животните и осигуряване на здравеопазване на персонала.
Собствениците и управителите на зоомагазини и развъдници са задължени да поддържат регистър с информация за новопостъпилите и продадените животни, включително вид, брой и идентификация. Регистърът включва и данни за умрелите животни и трябва да се съхранява поне 3 години. При проверка регистърът се предоставя на контролни органи. Допълнителни правила касаят обучението и квалификацията на персонала в зоомагазините и развъдниците.
Лицата, които търгуват с животни, трябва да имат необходимата квалификация и да завършат курс за защита и хуманно отношение към животните, както и специализирани курсове за търгуваните видове. Лица с бакалавърска или магистърска степен по биология, екология или ветеринарна медицина не се нуждаят от тези курсове. Те трябва да са запознати с условията за отглеждане и размножаване на домашните любимци и да притежават умения за определяне на видовата и полова принадлежност.
Чл. 12 от Наредба № 41 регламентира курсовете за защита и хуманно отношение към домашните любимци. Те трябва да предоставят основни знания по различни области като таксономия, анатомия, физиология, екология, етология, хранене и репродукция на животните, болести, условия за внос и изисквания на действащото законодателство. Участниците трябва да придобият основни и специализирани знания за най-често търгуваните видове животни и курсът завършва с изпит и издаване на сертификат.
Наредба № 41 определя изискванията към зоомагазини, развъдници, пансиони и приюти за животни. Член 13 регламентира необходимостта от предоставяне на информация за животните, предлагани за продажба, включително писмени брошури с важна информация за отглеждането, грижи, ваксинации и специфични нужди на различни видове животни. Брошурите трябва да съдържат информация за наименования, размери, поведение, нужди от пространство и храна, здравословни проблеми и регистрация. Специални изисквания са предвидени за риби и членестоноги, включително условия на живот и хранителни нужди.
Чл. 14 от Наредба № 41 определя, че в зоомагазините и развъдниците могат да се продават само здрави животни, на които е извършена необходимата ветеринарна профилактика. Животните трябва да имат документи за произход, ветеринарен паспорт, да бъдат обезпаразитени, ваксинирани и идентифицирани с микрочип. Продажбата на диви животни също е разрешена при спазване на специфични изисквания и уведомяване на регионалната инспекция по околната среда.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци. Чл. 15 регламентира, че животни, нуждаещи се от компания, трябва да бъдат отглеждани в съответствие с естествените им нужди. В случай на проблеми с поведението, животните трябва да бъдат временно отделени и да се консултира етолог. При възникване на поведенчески или отглеждачески проблеми е необходимо да се търси съвет от експерти, за да се осигури подходяща грижа.
Чл. 16 от Наредба № 41 определя изискванията за безопасност и хигиена на помещенията, в които се отглеждат домашни любимци. Помещенията трябва да бъдат обезопасени срещу бягство на животните, с подходящи размери на решетките и мрежите, за да предотвратяват наранявания и заклещвания. Материалите за клетките трябва да са съобразени с големината и силата на животното. Клетките трябва да бъдат проектирани така, че животните да нямат контакт помежду си. Осигурява се лесно почистване и дезинфекция на помещенията, а електрическите прибори и опасни предмети трябва да бъдат недостъпни за животните. Конструкцията на клетките на няколко нива трябва да предотвратява падането на отпадъци, а мястото на животните трябва да е достатъчно голямо за свободно движение.
На животните, отглеждани в обекти за търговия, пансиони или приюти, трябва да се осигурят подходящи условия, включително суха и безопасна постеля, приспособления за естествени поведения и правилно проектирани хранилки и поилки. Използването на химически обработени материали за постелки е забранено, а постелята трябва редовно да се сменя, за да се предотвратят инфекции и паразити.
Помещенията за продажба на животни трябва да са проектирани така, че да минимализират дразненето на животните от хора и други животни. Клетките за птици трябва да са на височина минимум 100 см от пода, освен ако не са по-високи от 150 см. Месоядни и хищни животни трябва да се държат така, че да не се нараняват или стресират помежду си. Кучета и котки могат да бъдат в клетки не повече от 2 пъти по 2,5 часа на ден, след което им се осигуряват 2 часа почивка извън клетките.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за отглеждане на различни видове животни. Гризачите, змии, гущери и костенурки трябва да се държат отделно, с изключение на много близки видове. Зайците и гризачите, достигнали полова зрелост, се разделят по пол и могат да бъдат отглеждани в еднополови групи или двойки. Войнствени мъжки риби не трябва да се държат в полезрението на други риби и не могат да бъдат в обем вода по-малък от 1 литър, като площта на повърхността на водата трябва да е минимум 10 см².
Съгласно Чл. 20 от НАРЕДБА № 41, всички животни, предназначени за продажба, трябва да бъдат напълно самостоятелни. Бозайниците трябва да бъдат отбити, като минималната възраст за продажба на различни видове е следната: кучета и котки - 8 седмици; зайци и морски свинчета - 5 седмици; плъхове и мишки - 3 седмици; хамстери - 5 седмици (в сила от 17.09.2013 г.).
Чл. 21 на Наредба № 41 забранява различни практики при отглеждането и продажбата на домашни любимци. Не се разрешава: постоянна тъмнина за животните, продължително държане на кучета и котки в клетки, размножаване на животни в зоомагазини, избор на животни с вредни анатомични характеристики за възпроизводство, настаняване на бозайници на пряка слънчева светлина без сянка, излагане на животни на публични места за реклама, внасяне на болни животни, упражняване на ветеринарна практика в зоомагазини и продажба на ветеринарномедицински продукти. Кучетата и котките трябва да имат 2 часа почивка след всеки 2,5 часа в клетки, а зоомагазините трябва да водят дневници за почивките на животните.
Кафезните птици се отглеждат в групи или разнополови двойки, с изключение на временно задържане в еднополови двойки или самостоятелно. Те трябва да имат подходящо пространство и условия в зависимост от вида си. По време на изложби, птиците могат да бъдат на по-малко пространство за максимум 4 дни. Пилетата без родител, хранени ръчно, могат да бъдат в по-малки клетки до пълното им оперяване. Новоизлюпените птици, неспособни да се хранят сами, трябва да бъдат с възрастна птица или да се хранят от хора. Размерът на люпилото на мътещите птици трябва да е регулиран, за да не вреди на тяхното здраве.
Според Наредба № 41 от 10 декември 2008 г., нелетящите птици не могат да бъдат отглеждани и настанявани на мрежест под. Вместо това, подът на клетките им трябва да бъде покрит с постеля.
На кафезните птици трябва да се осигури среда, позволяваща им да се занимават с разнообразни дейности. За видовете, които не са изключително нелетящи, е необходимо да им се предоставят поне два чисти пръта за спане и подходящо приспособление на пода. Когато няколко птици се отглеждат заедно, трябва да се осигурят достатъчно пръти, за да може всяка птица да каца, без да се създава конкуренция или агресия между тях.
Прътите в клетките на птиците трябва да имат диаметър, съответстващ на захвата на крака на птиците и да са изработени от не хлъзгащ се материал. Те трябва да бъдат поставени така, че да осигуряват максимално разстояние за полет, да предотвратяват попадането на изпражненията в храната и водата, както и да не позволяват перата на опашките да се допират до храната, водата или пода на клетката.
Чл. 26 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. предвижда, че птиците, които се почистват с пясък, трябва да имат осигурен чист, дребно смлян пясък, поставен във ваничка, в която да се къпят. Това изискване е част от мерките за грижа и хигиена на домашните любимци, предлагани за търговия.
На кафезните птици трябва да се осигури чиста вода за къпане. Къпалнята трябва да бъде проектирана с оглед на вида и размера на птицата, като е необходимо да е достатъчно плитка, за да може птицата да достига дъното.
Чл. 28 от Наредба № 41 определя изискванията за хранене на кафезни птици. При наличие на няколко птици на едно място, трябва да се осигури достъп до храната за всяка от тях. За птиците с висок метаболизъм или специални нужди, достъпът до храна трябва да бъде осигурен по всяко време. Следващата част от наредбата разглежда минималните изисквания към зоомагазини и развъдници за порове.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя минималните изисквания при отглеждането на порове за домашни любимци. Поровете трябва да бъдат отглеждани с майката или заместител, да имат достатъчно пространство, да им се осигури среда за разнообразни дейности, а на майките - гнездо с чист материал. Осигуряват се достатъчно кутии за гнездене, за да се предотврати агресия, а гнездовият материал трябва да е с продълговата структура. По време на отбиването на малките, майката трябва да има достъп до недостъпна за порчетата част от мястото.
Наредба № 41 установява изисквания за обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци с цел търговия, включително пансиони и приюти за животни. Според Чл. 30, не се разрешава поставянето на халки на носа на поровете и отглеждането на порове на мрежест под. Освен това, наредбата съдържа минимални изисквания към зоомагазини и развъдници при отглеждане, размножаване и продажба на зайци и гризачи.
Наредбата определя условията за отглеждане на гризачи и зайци с цел търговия. Гризачите, освен златните хамстери, трябва да се отглеждат в еднополови или двуполови двойки или групи, като се вземат предвид видът, възрастта и полът им, за да се намали рискът от враждебност. Златните хамстери трябва да се отделят, когато проявят агресия или след осемседмична възраст. Осигурява се материал за гризане на зайци и гризачи, а тези с дълга козина се разресват. Бебетата на зайците и гризачите остават с майката или заместител, докато имат нужда от мляко и грижи.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. предвижда, че подът на клетките за домашни любимци трябва да бъде покрит с подходящ материал. Забранява се отглеждането на зайци и гризачи на мрежест под. Осигурява се минимално обитаемо пространство за зайци и гризачи, съгласно приложение № 2.
Чл. 33 от Наредба № 41 определя изискванията за осигуряване на подходящи условия за отглеждане на златни хамстери, хамстери джуджета, джербили, бодливи плъхове, чинчили, дегу и зайци. На тези животни трябва да се предоставят кутии или дупки за гнездене с чист и сух материал. За бременни зайци е необходимо осигуряване на гнездене седмица преди раждане и четири седмици след. При групово отглеждане, трябва да има достатъчно гнездови кутии, за да се избегне агресия. Освен това, на определени видове животни се предоставя материал за гнездене, който може да бъде оформен в гнездо. Бременните индивиди от семейни видове трябва да бъдат отделени.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за отглеждане на зайци и гризачи. Зайците и гризачите трябва да имат среда, която позволява разнообразни дейности. Морските свинчета се нуждаят от играчки и места за укритие. Джербилите изискват система от тунели, а чинчилите и дегутите се нуждаят от прашна баня за поддържане на козината. Чинчилите трябва да имат поне две полици на различна височина, а дегутите - наблюдателна полица, особено ако в клетката има няколко мъжки животни.
Член 35 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. предвижда, че на гризачите трябва да се осигурява температура, съгласно изискванията, посочени в приложение № 1 на наредбата.
Наредбата предвижда специфични изисквания за хранене на различни видове домашни любимци. Златни хамстери, хамстери джуджета, джербили, кафяви плъхове и мишки трябва да имат непрекъснат достъп до храна. За зайци, морски свинчета, чинчили и дегута е необходимо да имат непрекъснат достъп до груба храна (сено или трева). Промените в храненето на зайци, морски свинчета, чинчили и дегута трябва да се извършват постепенно, а морските свинчета трябва да получават ежедневно необходимото количество витамин С.
Наредбата определя изискванията за обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци с цел търговия, както и за пансиони и приюти за животни. Чл. 37 забранява държането на гризачи на пряка слънчева светлина и разполагането на клетките на пода или на места с постоянни течения. Раздел IX се фокусира върху минималните изисквания към зоомагазини и развъдници за отглеждане, размножаване и продажба на змии и гущери.
Чл. 38 от Наредба № 41 предвижда специфични условия за змиите и гущерите, които хибернират. Те трябва да получат условия, които имитира естествения им начин на живот в природата на равни годишни интервали. По време на зимния сън не се прилагат определени правила от наредбата. Преди зимния сън животните трябва да бъдат подготвени чрез постепенно намаляване на температурата на околната среда, както и редуциране на храната и водата.
Наредба № 41 изисква вратите, капаците и стъклените панели на терариуми за змии и гущери да се затварят плътно и да се заключват. Освен това, вътрешността на терариума не трябва да има остри ръбове или груби повърхности, за да се предотвратят наранявания на влечугите.
Чл. 40 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за терариуми, в които се отглеждат отровни змии или гущери. Терариумът трябва да бъде оборудван със специална ключалка, табела с наименованието на вида и предупредителна табела за наличието на отровно животно. Освен това, помещенията трябва да бъдат обезопасени, като вратите и прозорците се държат заключени, а вентилационните отвори се защитават с мрежа или друго приспособление.
Член 41 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. постановява, че на дървесни и земни видове змии, както и на дървесни, земни и скални видове гущери, трябва да се осигури минимално обитаемо пространство, което е описано в приложение № 2 на наредбата.
Чл. 42 от Наредба № 41 определя изискванията за пода на терариумите, в които се отглеждат домашни любимци. Подът трябва да бъде покрит с подходящ материал за биологичния вид на животното. За животни, които се заравят, е необходимо да се осигури свободен подов материал, като торф, настъргана кора, почва или пясък. За видове, които живеят в пясък, е нужно подходящо количество пясък, което позволява свободно движение на животното. Влажността на подовия материал трябва да отговаря на специфичните изисквания на вида змия или гущер.
Чл. 43 от Наредба № 41 предвижда, че на змиите и гущерите трябва да се осигурят места за криене в клетката. При наличие на маскираща окраска, се поставят предмети с подобен десен. Местата за криене и камуфлажните предмети трябва да са съобразени с начина на живот на животното. При отглеждане на няколко животни, трябва да се осигури място за криене или камуфлажни предмети за всяко едно от тях.
На видовете змии и гущери, които живеят в близост до водни пространства, се осигурява необходимото количество вода за къпане и подходящи условия за почивка. Змиите трябва да имат достъп до вода с дълбочина, която позволява да лежат на дъното с глава на повърхността. При отглеждане на няколко животни е необходимо да има достатъчно пространство за всяко. Гущерите получават плавен преход от сушата към водата, а дървесните видове змии имат нужда от клони за придвижване и почивка. Специални изисквания са предвидени и за определени видове змии, които трябва да имат хоризонтални клони за почивка. Терариумите за гущери трябва да бъдат структурирани с разнообразни елементи, осигуряващи им комфорт и безопасност.
Чл. 45 от Наредба № 41 определя изискванията за микроклимата в терариумите, където се отглеждат домашни любимци. В терариумите трябва да се осигурят условия, подобни на естествените местообитания на животните, с различни температурни зони. Змии и гущери могат да се отглеждат при постоянна оптимална температура. Източниците на топлина трябва да са подходящи за конкретния вид и да позволяват на животните да ги използват. Всички животни, отглеждани заедно, трябва да имат достъп до отоплените места. За дневните видове, отоплените места трябва да са изложени на светлина. Температурата на отоплените места не трябва да надвишава +50 °C, а влажността трябва да е съобразена с нуждите на отглежданите видове.
Чл. 46 от Наредба № 41 определя изискванията към храненето на змии и гущери в обекти за отглеждане на домашни любимци. Гледачът трябва да присъства по време на храненето на животните, за да предотврати вреда помежду им. Освен това, животните, които пият вода от капки, трябва да имат достъп до капеща вода или да бъдат пръскани ежедневно. Храната, която се предоставя на змии и гущери, трябва да е подходяща за вида и в достатъчно количество, за да се поддържа нормално телесно тегло.
Чл. 47 от Наредба № 41 определя условията, при които сухоземни или водни костенурки от умереноклиматични видове могат да спят зимен сън. Този сън трябва да се осъществява на равномерни интервали и в съответствие с естествените им условия на живот. По време на зимния сън не важат определени изисквания от други членове на наредбата. Животните трябва да бъдат подготвени за зимния сън с постепенно понижаване на температурата, светлината и храната.
Чл. 48 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. забранява връзването на сухоземни и водни костенурки. Тази забрана е част от изискванията, касаещи обектите, отглеждащи и предлагали домашни любимци с цел търговия, както и пансионите и приютите за животни.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за отглеждане на сухоземни, полуводни и водни костенурки. Те трябва да имат определено пространство, подходящ дънен материал с необходима влага, ронлив материал за ровене, възможност за заравяне и адекватно съдържание на влага в дънния материал.
Сухоземните костенурки, отглеждани в обекти за търговия, пансиони или приюти, трябва да имат достъп до вода, в която да могат да газят. Това е изискване, заложено в Наредба № 41 от 10 декември 2008 г.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за отглеждане на водни костенурки. Те трябва да имат достатъчно вода за плуване и криене, както и удобна суха площ за излизане от водата. Сухата площ трябва да е по-висока от водата и да позволява на костенурките да изсъхват. Всички костенурки трябва да имат достъп до сухата площ, а за видовете, които се заравят, е необходимо меко дъно от пясък или друг подходящ материал в водната площ.
Чл. 52 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за терариуми, в които се отглеждат домашни любимци. Преходът между сухата и водната площ трябва да бъде плавен, за да се предотврати удавяне на животните. Електрическото оборудване трябва да е обезопасено, за да се избегне контакт на животните със силнонагряващи се повърхности. Освен това, за да се предотврати конкуренцията между животните, не трябва да се отглеждат съвместно различни по размер животни, различни видове костенурки или сходни видове.
Костенурките трябва да бъдат отглеждани при микроклимат, който имитира естествените атмосферни условия. В терариума трябва да има зони с различни температури, за да могат животните да регулират телесната си температура. За сухоземни и водни костенурки, отглеждани при постоянна температура, изискването за температурни зони не важи. Температурата на водата за водните костенурки трябва да бъде между 24 °C и 28 °C, а водата трябва да се филтрира и редовно сменя, за да се поддържа хигиената.
На костенурките трябва да се осигури подходящ източник на топлина, който е съобразен с начина на живот на съответните видове. Когато се отглеждат заедно, всички костенурки трябва да имат достъп до отоплените места. За активни през деня костенурки, отоплените места трябва да бъдат изложени на силна светлина. Температурата в отопленото място не трябва да надвишава +50 °C, а отоплителните елементи трябва да бъдат защитени, за да се предотврати контакт с костенурките. Атмосферната влажност също трябва да бъде подходяща за нуждите на вида.
Според Наредба № 41 от 10 декември 2008 г., костенурките трябва да се хранят с подходяща храна за вида, в количества и интервали, които поддържат нормално телесно тегло. Водните костенурки, които са месоядни, трябва да получават подходяща храна, обогатена с витамини, минерали и калций, за да се предотврати омекване на черупката.
Терариумите за игуани трябва да отговарят на следните изисквания: да имат достатъчна височина за катерене, да съдържат дървени елементи за катерене, настилката да е от специален торф или изкуствена трева (без котешка тоалетна и строителен пясък), да имат зони с различни температури, както и осигурено отопление и осветление с пълен спектър.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя, че храната за достигналите зрелост екземпляри домашни любимци трябва да съдържа нарязани пресни зеленчуци, които да съставляват 80-90% от диетата, както и малки количества плодове, предоставяни поне веднъж дневно. Младите индивиди трябва да се хранят два пъти дневно с добавка на живи насекоми на всеки 10-14 дни.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя, че игуаните трябва да се отглеждат самостоятелно, с изключение на един мъжки и два женски индивида, при условие че мъжкият се отделя по време на размножителния период. Въвеждането на нови индивиди в терариума трябва да става постепенно, а младите игуани с еднакъв размер могат да се отглеждат заедно, но след достигане на полова зрялост трябва да се разделят.
Наредбата предвижда, че земноводни от видове, обитаващи райони с умерен климат, могат да бъдат подложени на зимен сън, при условие че това става на равномерни интервали и в условия, съответстващи на естествените им условия на живот. По време на зимния сън не се прилагат определени изисквания, посочени в други членове на наредбата. Подготовката за зимен сън включва постепенно понижаване на температурата, както и намаляване на светлината и храната.
Наредбата предвижда специфични изисквания за безопасност в терариуми и аквариуми, в които се отглеждат земноводни. Вентилационните отвори трябва да бъдат защитени с решетки, а вратите и капаците да прилепват плътно, за да предотвратят бягството на животните. Освен това, вътрешността на терариума или аквариума, както и всички приспособления, трябва да бъдат без остри ръбове, за да се избегнат наранявания на животните.
Според Чл. 61 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г., водните, полуводните, живеещите на земята и живеещите на дърветата земноводни трябва да разполагат с минимално определено пространство, което е указано в приложение № 2 на наредбата.
Земноводните, които живеят основно във вода, трябва да се отглеждат в аквариум с места за криене на дъното. Осигурява се басейн с вода и суха площ, която трябва да бъде застлана с подходяща постеля (пръст, торф, влажен мъх и др.), за да могат животните да ровят. Влажността на постелята трябва да отговаря на нуждите на конкретния вид земноводно.
Чл. 63 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за терариумите на земноводни, живеещи на сушата и дървесни жаби. Те трябва да имат клони и листна растителност, съд с вода за къпане, места за криене, микроклимат, подобен на естествения, и подходяща храна в необходимото количество. Раздел XIII от наредбата поставя минимални изисквания към зоомагазини и развъдници за отглеждане, размножаване и продажба на риби.
Чл. 64 от Наредба № 41 предвижда, че различни видове риби или няколко индивида от един вид могат да се отглеждат в един аквариум, при условие че техните поведения и хранителни навици са съвместими. Това означава, че е необходимо да се вземат предвид социалното взаимодействие и хранителните нужди на рибите, за да се гарантира тяхното благополучие.
Чл. 65 от Наредба № 41 определя изискванията за аквариуми, в които се отглеждат риби. Те включват: 1) наличието на плътен капак или стени, предотвратяващи изскачането на рибите; 2) поне една непрозрачна страна, освен ако рибите имат възможност да се крият; 3) подходящи размери и дълбочина на водата за видовете риби; 4) места за криене и дъно, имитиращи естествената среда. Изключение от изискването за естествена среда се допуска при краткосрочно отглеждане на риби по време на карантина или опити за разплод.
Чл. 66 от Наредба № 41 определя изискванията за водата, в която се отглеждат риби. Водата трябва да има подходящ състав, киселинност и съдържание на соли, без да вреди на рибите. Необходимо е да се избягват резки промени в състава на водата, освен за специално адаптирани видове. Водата трябва да се пречиства или сменя, преди да достигне вредни нива на отпадни продукти. Температурата на водата трябва да е съобразена с нуждите на рибите, а храненето им трябва да е с подходяща храна и в правилни количества.
Клетките за животни, предлагани за продажба, трябва да осигуряват достатъчно пространство за всяко животно да стои изправено, да се храни, пие, спи, протяга и ляга с напълно протегнати лапи. Минималната височина на клетката трябва да е два пъти височината на животното до холката. Клетките трябва да се измиват и дезинфекцират ежедневно с дезинфектант с широк спектър.
Чл. 68 от Наредба № 41 определя изискванията за боксове и помещения, в които се отглеждат домашни любимци. Размерите на боксовете трябва да отговарят на спецификациите в приложение № 2. Подовата повърхност трябва да е покрита с лесно сменяема и абсорбираща постеля. Животните трябва да имат непрекъснат достъп до прясна вода, играчки, а котките - и котешка тоалетна, както и приспособления за катерене.
Наредбата определя изискванията за хранене на котки и кучета в зависимост от техния възрастов етап и порода. За котки и кучета до 4-седмична възраст храненето трябва да е 4 пъти на ден; от 4-седмична до 4-месечна възраст - 3 пъти на ден; а от 4-месечна до 7-месечна възраст - 2 пъти на ден. Храната трябва да бъде пълноценна и да отговаря на физиологичните нужди на животните.
Котките и кучетата, които се предлагат за продажба, трябва да бъдат ваксинирани съобразно установените схеми за ваксинация, описани в лицензираните ваксини. Това изискване е част от НАРЕДБА № 41 от 10 декември 2008 г., която регулира условията за отглеждане и търговия с домашни любимци.
Собствениците и гледачите в зоомагазини и развъдници са задължени да осигурят незабавна ветеринарна помощ на кучета и котки с отклонения в поведението или здравето. Признаци, изискващи помощ, включват: изтечения от носа и очите, кихане, кашляне, повръщане, диария с кръв, куцота, затруднения в движението и уринирането, загуба на апетит и тегло, явна болка, залитане, опадане на козина, депресия, тръскане на главата, прекомерно чесане, отклонения в дишането и ненормални движения на главата и очите, както и повишена жажда.
Според Наредба № 41 от 10 декември 2008 г., всяко куче и котка трябва да бъдат идентифицирани от ветеринарен лекар и да им бъде издаден паспорт. Идентификацията се извършва чрез поставяне на микрочип преди отбиването на животното и задължително преди напускането на обекта на произход. При прехвърляне на животни от един обект в друг преди отбиването, те трябва да бъдат придружавани от документация за произхода и данни за родителите.
Развъдниците за кучета и котки трябва да спазват изискванията за отглеждане на животните, които включват: гъстота на настаняване, минимална площ за настаняване и осигуряване на площ за интензивно движение и ежедневни разходки на животните.
Пансионите за животни трябва да разполагат с определени помещения и съоръжения, включително: помещения и клетки за настаняване, приемно помещение за клиенти, сервизни помещения за персонала, помещение за изолиране на болни животни, помещение за съхранение и приготвяне на храната, помещение за почистване и дезинфекция на инвентара, рецепция и архив, съоръжения за настаняване, които предотвратяват бягство на животните, външни клетки с защита от климатични фактори и вредители, както и ефективна пожарогасителна система.
В пансионите за животни могат да се настаняват само идентифицирани животни с необходимите документи. Грижите за тях трябва да отговарят на специфичните нужди на животните, особено след хирургични интервенции или при необходимост от специални лекарства и храни. Кученца на възраст 10-16 седмици могат да бъдат настанявани за през деня, ако са ваксинирани поне осем дни преди настаняването, а собствениците подписват декларация за рисковете. Кучета над 16 седмици трябва да бъдат ваксинирани по изискванията. Кученца на възраст 10-20 седмици, настанени заедно с други кучета, трябва да бъдат постоянно наблюдавани от персонала.
Собственикът или управителят на пансион за животни е длъжен да осигури безопасността на животните, надзор от квалифициран персонал, водене на документация, ежедневно хранене и поене, преглед преди настаняване, висока хигиена, ветеринарна помощ при нужда, контакт със собствениците при заболяване или нараняване, план за извънредни ситуации, договор за ветеринарно обслужване и спазване на специфични изисквания.
При настаняване на животно в пансиона, собственикът е задължен да предостави писмено съгласие за съвместно настаняване на животното с други животни. Това изискване е регламентирано в Чл. 77 от НАРЕДБА № 41 от 10 декември 2008 г.
Гледачите на животни в пансиони и приюти са задължени да осигурят храна и вода на животните, да почистват помещенията и да сменят постелята ежедневно, да осигуряват разходки и да информират собственика или управителя за симптоми на заболяване.
На всички животни, отглеждани в обекти за търговия, пансиони и приюти, трябва да се осигури постоянно наличие на чиста вода. Купичките за храна и вода трябва да бъдат устойчиви, лесни за почистване и безопасни за животните.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за хранене на кучета и котки. Всички животни трябва да бъдат хранени поне веднъж на ден, в зависимост от тяхното състояние, възраст и размер. Кученца и котенца на възраст между четири и шест месеца трябва да се хранят поне два пъти на ден, а тези под четиримесечна възраст - поне три пъти на ден, когато пренощуват. Ветеринарните предписания също трябва да се спазват при хранене.
Чл. 81 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за настаняване на кучета и котки в пансони. Животните трябва да бъдат предварително ваксинирани, обезпаразитени и здрави. Ваксинациите трябва да са отразени в паспорта на животното и да са извършени в рамките на последните 12 месеца. Ако животните не са обезпаразитени, собственикът е отговорен за обезпаразитяването им за своя сметка.
Наредба № 41 постановява, че животни с инфекциозни заболявания или съмнения за такива не могат да бъдат допускани в обектите. При съмнение за заболяване по време на престоя, трябва да се потърси ветеринарна помощ и да се уведоми собственикът. Съмнителните или болни животни се изолират, а контактните животни се поставят под наблюдение. Изолационните помещения трябва да са отделени и да са на разстояние поне десет метра от другите помещения.
Помещенията за настаняване на животни трябва да се почистват и дезинфекцират редовно, като минималното изискване е почистването да се извършва поне веднъж на ден. Всички постелки, приспособления и неизядена храна трябва да бъдат премахнати преди почистването, а използваните постелки и неизядена храна да се поставят в запечатани контейнери за последващо изхвърляне. След почистването местата за спане трябва да бъдат подсушени.
Дезинфекцията на помещенията за настаняване и клетките на животни трябва да се извършва всеки път, когато те се освобождават, или на всеки седми ден с медицински дезинфектанти. След дезинфекцията, съдовете трябва да се измият, за да се предотврати отравяне, и е необходимо да се спазват инструкциите на производителя на дезинфектанта. Освен това, съдовете за хранене и поене на животните трябва да се почистват ежедневно.
В пансионите за домашни любимци е задължително редовно да се извършва контрол на вредителите, включително бълхи, кърлежи, мухи, комари и гризачи. Препаратите, използвани за този контрол, трябва да бъдат предписани от ветеринарен лекар и да се спазват инструкциите на производителя.
Член 86 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. забранява използването на дезинфектанти, съдържащи фенол, в помещенията или за приборите, използвани за котки. Тази мярка цели да защити здравето на домашните любимци.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. предвижда, че кучешките и котешките колибки трябва да бъдат заключвани, а индивидуалните колибки да имат ключалки, които животните не могат да отворят. Освен това, всички методи за сигурност трябва да осигуряват безопасно влизане и излизане на животните и персонала в случай на опасност.
Чл. 88 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. налага изисквания за допълнителна ограда около обекти за настаняване на домашни любимци. Оградата трябва да е висока поне 1,8 метра, да не позволява на кучетата да копаят под нея и да е изградена така, че да не позволява катерене. Външните стени на обекта могат да служат за ограда, при условие че предотвратяват бягството на животните.
На настанените в обекта кучета се осигурява всекидневна разходка, която може да бъде под формата на достъп до зона за разходка поне два пъти на ден или минимум 10-минутна разходка поне два пъти на ден. Кучета в ограждения над 20 метра не изискват допълнителни разходки, освен при престой над четири седмици. По време на разходките трябва да се предотвратят възможности за бягство и нападения. За активни или стари кучета може да се изисква различно количество упражнения. Кучетата могат да се разхождат само с разрешение на собственика и при определени условия за безопасност. Котките не трябва да се разхождат с други котки освен с търпими и след съгласие на собственика.
Помещенията за кучета и котки трябва да осигуряват добро здравословно състояние и условия за живот, да предотвратяват бягството на животните, да ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия и вредители. Изградени от лесно поддържащи и нетоксични материали, те трябва да имат непромокаеми подове и стени, заоблени ръбове, наклонени подове за оттичане на отпадъци и вода, а също така и отводнителен канал.
Наредбата определя изискванията за кошарите, в които се отглеждат домашни любимци. Кошарите трябва да са отделени с плътни прегради или мрежа и да имат плътен покрив. Външните помещения за кучета трябва да осигуряват защитено пространство за спане с повдигнати легла.
Чл. 92 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. постановява, че при разполагане на кучешки кошари в закрито помещение, е необходимо да се осигури подходяща температура, влажност и вентилация, за да се гарантира благосъстоянието на животните.
Чл. 93 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за вентилация в затворени постройки, където се отглеждат домашни любимци. Необходимо е осигуряване на въздухообмен от 8 до 12 пъти на час, вентилационните уреди да не създават течение и да разпространяват свеж въздух във всички помещения, както и поддържане на температура в диапазона от 15 до 27°С.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя, че помещенията и оборудването за котки трябва да бъдат отделени от тези за кучета с плътни стени. Освен това, котките изискват свеж въздух, което налага изграждането на ограждения от телена мрежа в помещенията за настаняване на котки.
Наредбата постановява, че всички възрастни кучета трябва да бъдат настанявани поединично в кошари, освен ако собственикът не е дал писмено разрешение за съвместно настаняване. Допуска се до три кучета от едно семейство да бъдат настанени заедно, при условие че собственикът е подписал декларация за тяхната съвместимост и нормално отглеждане.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за кошарите за кучета, включително размери, водоустойчивост, оборудване и настаняване на агресивни кучета. Кошарите трябва да отговарят на определени размери, една трета от площта им да е водоустойчива, да имат повдигнато отделение за спане и индивидуални купи за храна. Кучета със склонност към агресия трябва да бъдат настанявани и разхождани отделно.
Наредбата определя изискванията за настаняване на котки в клетки или комплекси с отделения, включващи пространство за спане, укритие и място за разходка. Котките трябва да бъдат настанявани поотделно, освен ако не става въпрос за съвместими котки от едно семейство, за които собственикът трябва да даде писмено разрешение за съвместно настаняване.
Наредбата определя минимални изисквания за настаняване на котки в обекти, отглеждащи домашни любимци. За котки, които ще останат до 7 дни, клетките трябва да имат минимум 1 м² площ и 1 м височина. За котки, настанени над 7 дни, се изисква клетка с площ 1,5 м² или комплекс с отделения от 0,8 м², ширина 900 мм и височина 1,8 м. Комплексите трябва да имат поне две нива, свързани чрез рампа или стълба. Допълнително, всяка котка трябва да има индивидуално пространство за спане, купа за храна и съд за тоалетна.
Чл. 99 от Наредба № 41 определя изискванията за пространствата за движение на открито в обекти, където се отглеждат и предлагат домашни любимци. Те трябва да са добре поддържани, с огради, предотвратяващи бягство на кучета, и да осигуряват необходимата площ и зони за почивка. Персоналът трябва да е на видимо разстояние от животните. Оградите трябва да са високи поне 1,8 м, изградени от подходящи материали и да имат самозатварящи се порти. Нуждата от закрито помещение за настаняване на животните в студено време също е задължителна.
Собствениците или управителите на пансони за домашни любимци са задължени да водят дневник с информация за всяко прието животно. Тази информация включва име, контактни данни на собственика, описание на животното (пол, порода, цвят, възраст, състояние при пристигане, отличителни особености, данни за идентификация), дата на приемане и предполагаема дата на напускане, медицински нужди, принадлежности, ваксинационен статус, контакт с ветеринарен лекар и промени в поведението. Дневникът се съхранява минимум 3 години и се предоставя на контролни органи при проверка.
Приютите за животни, регистрирани в Областната дирекция по безопасност на храните, трябва да разполагат с определени помещения, включително: помещение за приемане на граждани, помещение за персонала, санитарен възел, помещение за съхранение на храна, помещение за почистване, карантинно помещение, помещение за болни животни, хладилна камера за трупове и място за игра на животните. Освен това, приютът трябва да има договор за ветеринарно обслужване с регистрирано заведение или да разполага с такова в самия приют.
Чл. 102 от Наредба № 41 уточнява, че приютите за безстопанствени кучета и котки имат право да извършват дейности, съобразени с изискванията на глава пета от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). Текстът е бил изменян и отменян през 2012 и 2013 г., като последната промяна е в сила от 17.09.2013 г.
Чл. 103 от Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията към територията на приютите за животни. Цялата територия на приюта трябва да бъде оградена с ограда, която предотвратява преминаването на домашни и диви животни. Освен това, приютът трябва да бъде денонощно охраняван от жива охрана, която може да използва алармен механизъм или видеокамери за допълнителна сигурност.
Помещенията, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци, трябва да отговарят на определени изисквания. Стените и подовете трябва да са покрити с непропусклив и нехигроскопичен материал, лесен за почистване и дезинфектиране. Осигурена трябва да бъде добра вентилация и достатъчно осветление. Температурата в помещенията за болни животни не трябва да е под 15°С.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията към помещенията за настаняване на кучета, които трябва да имат вътрешно и външно отделение с минимални размери, както и обособено място за игра и разходка. Вътрешното отделение трябва да е не по-малко от 1,2 м x 1,8 м, а външното - не по-малко от 1,2 м x 2,4 м. При наличие на повече от едно куче, всяко трябва да разполага с минимум 1,5 м² във вътрешното и 2 м² във външното отделение. Освен това, помещенията трябва да бъдат оборудвани с подходящи играчки.
Чл. 105а от Наредба № 41, който е бил нов през 2013 г., е отменен с решения на Върховния административен съд (ВАС) през 2015 г. Всички параграфи на чл. 105а, включително и четирите подточки, са отменени с различни решения на ВАС, с последна дата на отмяна 18.12.2015 г.
Наредба № 41 определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, както и към пансиони и приюти за животни. Член 105б е новоприет, но е отменен с решение на Върховния административен съд през 2015 г.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за помещения, в които се отглеждат и предлагат домашни любимци, включително котки. Помещенията за индивидуално настаняване на котки трябва да имат минимални размери 1 м x 1 м x 1,50 м. При групово настаняване, не повече от 12 възрастни или 15 малки котки могат да обитават помещение с размери 3 м x 4,5 м x 2,50 м. Всяко помещение трябва да разполага с тоалетна, легло, приспособление за точене на нокти и играчки. Външните заграждения за разходка трябва да са безопасни и оборудвани за точене на нокти и катерене. Котките, обработени по ЗЗЖ, трябва да бъдат настанявани в индивидуални клетки при температура не по-ниска от 15°С за минимум 24 часа. При лоши метеорологични условия, котките могат да бъдат върнати на лице, което поема отговорност за тях, или да останат още 24 часа при условията по ал. 5.
Чл. 107 от Наредба № 41 определя, че приютите за животни трябва да имат капацитет за настаняване на агресивни животни, осигурявайки им индивидуални клетки. В случай, че няма агресивни животни, в тези клетки могат да се настаняват и други животни. Забранява се връщането на частично или напълно упоени животни по местата, съгласно чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните.
Чл. 108 от Наредба № 41 определя, че приютите за животни трябва да разполагат с достатъчно обучен персонал, който да работи с животните. Броят на служителите се определя от управителя на приюта, в зависимост от капацитета му. Освен това, персоналът е задължен да спазва изискванията, посочени в чл. 78 и 89 на наредбата.
Чл. 109 от Наредба № 41 определя отговорностите на управителя на приют за животни. Той е задължен да организира работата на приюта, да спазва ветеринарно-санитарните предписания, да набира доброволци, да осигурява хуманно отношение към животните и да поддържа необходимата документация. Лица, които са получили административни санкции за нехуманно отношение към животни, нямат право да заемат длъжността управител на приют или да работят в него.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията към превозни средства, използвани за транспортиране на животни от приюти. Превозните средства трябва да са лицензирани и да имат отделение за животните, което е отделено от шофьорската кабина, достатъчно голямо, безопасно и удобно за животните. Освен това, те трябва да осигуряват защита от атмосферни условия и да имат възможности за почистване и дезинфекция. Външната страна на превозното средство трябва да бъде обозначена с информация за приюта.
Чл. 111 от Наредба № 41 определя, че животните, които трябва да бъдат заловени, се хващат от екип на приюта в присъствието на ветеринарен лекар, като се използват хуманни методи като ръце, примки и мрежи. В случай че тези методи не са ефективни, може да се използват упойващи вещества, чиято дозировка се определя от ветеринарния лекар. Текстът е бил променян и отменян многократно от 2012 до 2015 г.
Чл. 112 от Наредба № 41 определя изискванията за разтоварване на животни. Според ал. 1, животните трябва да се разтоварват чрез специално оборудвани средства, които минимизират стреса и физическите увреждания. Ал. 2 уточнява, че упоени животни трябва да се свалят на ръце и да се пренасят с помощта на клетки или колички.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. забранява транспортирането на животни при условия, които причиняват болка, стрес и страдания. Забранено е животните да бъдат удряни, блъскани или ритани, да се притискат чувствителни части от тялото им, да се мачкат или чупят опашките, както и да се използват приспособления, причиняващи болка. Преместването с механични устройства и разтоварването чрез влачене, хвърляне или изсипване, което причинява стрес или наранявания, също е забранено.
Чл. 114 от НАРЕДБА № 41 регламентира условията за прием на безстопанствени животни в приютите. Приютите трябва да приемат животни в работно време и да осигурят дежурен телефон за спешни случаи. При нараняване или заболяване на животно, управителят или упълномощен служител е задължен да осигури необходимата помощ в съответствие с действащото законодателство. За агресивни животни, представляващи опасност, се изпраща специализиран екип. При съмнения за бяс, животното трябва да бъде изолирано и уведомена БАБХ. При прием на скитащо животно, се проверява дали е обявено за загубено и се уведомява собственикът.
Наредбата определя задълженията на управителите на приюти за животни и условията за прием на животни, чиито собственици не могат да се грижат за тях. Приютът е задължен да приеме животните в срок до 8 дни след сигнал от собственика, при условие че има свободен капацитет. Собствениците, които оставят животни, не могат да осиновяват други животни, освен в специални случаи. Те трябва да удостоверят собствеността си и да предоставят документи за животното, информация за неговия характер и навици, както и да платят такса. При наличие на критерии за евтаназия, управителят отказва прием и насочва собственика към ветеринарно заведение.
Чл. 116 от Наредба № 41 определя задълженията на управителите на приюти за животни относно безстопанствени котки. При наличие на възможност, управителят или упълномощено лице е длъжно да приема безстопанствени котки, да им осигурява лечение, кастрация и идентификация. След възстановяване, котките се връщат на местата, от които са заловени.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за настаняване на домашни любимци в обекти за търговия, пансиони и приюти. Според чл. 117, болни животни трябва да бъдат настанявани задължително в отделни клетки или боксове в затворени помещения, спазвайки определени изисквания. Животни с агресивно поведение също се настаняват самостоятелно, за да се предотвратят инциденти.
Чл. 118 от Наредба № 41 указва, че новоприетите животни с неизвестен здравен статус трябва да бъдат поставени под карантина за минимум 14 дни, без контакт с други животни. Карантинното помещение трябва да бъде дезинфекцирано след напускането на всяко животно. Персоналът на приюта следи състоянието на животните два пъти дневно и уведомява ветеринарния лекар при необходимост. Изключение от срока на карантина се прави за животни, обработвани по определени процедури, освен при съмнение за заболяване.
Според Наредба № 41, всяко новоприето животно трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар. Животните трябва да бъдат обезпаразитени вътрешно и външно, както и ваксинирани срещу бяс. За животни, настаняващи се в приют за доживотно отглеждане, е позволено да бъдат ваксинирани с поливалентни ваксини, съобразно схемите за ваксинация от листовките на лицензираните ваксини.
Наредба № 41 определя изискванията за настаняване и грижа за животни в приюти. Животните трябва да бъдат настанявани при условия, минимизиращи предаването на инфекции и размножаване. Храненето им се осъществява в съответствие с нуждите им, а всяко отклонение в здравословното им състояние се наблюдава от персонала и ветеринарния лекар. Помещенията на приюта трябва да се почистват ежедневно, а животните да се проверяват не по-рядко от два пъти на ден.
Чл. 121 от Наредба № 41 определя реда за свободен достъп на граждани до общинските приюти за осиновяване на животни. Правилникът за вътрешния ред и организация на работа в приютите трябва да бъде съгласуван с ОДБХ и кмета на общината. Гражданите имат право на достъп не по-малко от 6 часа дневно през делничните дни и поне един почивен ден седмично.
Собствениците на изгубени животни могат да подават заявления до управителя на приюта за връщане на своето животно, което трябва да бъде извършено в рамките на работния ден или до 24 часа след подаване на заявлението. Те имат право на достъп до приюта, включително извън регламентираното работно време. За връщането на животното е необходимо представяне на ветеринарномедицински паспорт, удостоверяващ собствеността. Собственикът е длъжен да заплати разходите по настаняването на животното. Управителят уведомява контролните органи за нарушения, а собственикът подписва декларация за собственост. Котките и кучетата трябва да бъдат идентифицирани преди напускане на приюта, а данните от идентификацията се въвеждат в информационната система на БАБХ.
Наредба № 41 определя изискванията за обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци с цел търговия, както и за пансиони и приюти за животни. Член 123 регламентира процедурата за осиновяване на животни, които не са потърсени от собствениците си или са конфискувани. Управителят на приюта предоставя животното безвъзмездно на желаещи, като при наличие на повече от един кандидат, се избира този с най-добри условия за отглеждане. Критериите за оценка включват опит с животни, познания и условия на живот. Преди осиновяването, управителят може да провери условията в дома на кандидата с негово съгласие.
При осиновяване на животно от приют, осиновителите са длъжни да подпишат декларация за осиновяване, да регистрират животното в общината и да попълнят декларация за осигуряване на необходимата площ за отглеждане. При промяна на адреса, собственикът трябва да уведоми управителя на приюта. Служители на приюта могат да участват в проверки за спазване на декларацията.
Според Наредба № 41 от 10 декември 2008 г., кучетата и котките, които се предлагат за осиновяване, трябва да бъдат кастрирани, освен ако възрастта или здравословното им състояние не позволяват това. Тази мярка е насочена към контрол на популацията на домашните любимци и предотвратяване на нежелано размножаване.
Управителят на приюта или упълномощен служител е задължен да води регистър на изоставени или изгубени животни, включващ данни за приети, върнати, осиновени, умрели и евтаназирани животни. Регистърът трябва да съдържа информация за животното, ваксинации, условия на залавяне, данни за намерилия или оставилия животното, както и информация за напускането на приюта. Данните в регистъра трябва да бъдат защитени от неправомерна промяна. Всяко животно има и лично досие с допълнителна информация за собственик, здравословно състояние, ветеринарно лечение и поведение.
Чл. 127 от Наредба № 41 определя задълженията на управителя на приют за животни относно създаването на правилник за вътрешния ред и организацията на работа. Правилникът трябва да описва грижите за животните, работата с доброволци, поддръжката на съоръженията, хигиената и дезинфекционните мероприятия. Той трябва да бъде съгласуван със съответната ОДБХ и с кмета на общината за общинските приюти. Управителят е задължен да разработи стандартни оперативни процедури и план за действие при извънредни ситуации. Правилникът трябва да бъде достъпен за посетителите на приюта.
Член 128 от Наредба № 41 предвижда, че временните приюти за животни, съгласно чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните, трябва да спазват изискванията, описани в глава четвърта на наредбата. Раздел VII определя минималните изисквания към приюти от отворен тип, които са били актуализирани и отменени с решение на Върховния административен съд.
Наредба № 41 определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, както и към пансиони и приюти за животни. Член 128а, добавен през 2012 г., е отменен от Върховния административен съд през 2013 г.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци с цел търговия, както и към пансиони и приюти за животни. Член 128б, който е нов с ДВ, бр. 30 от 2012 г., е отменен с Решение № 13774 от 02.11.2012 г. на Върховния административен съд и е в сила от 14.05.2013 г.
Наредбата определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, както и към пансиони и приюти за животни. Член 128в от наредбата е бил нов, но е отменен с решение на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, поради което не е в сила от 14.05.2013 г.
Наредба № 41 определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, както и към пансиони и приюти за животни. Чл. 128г. е нова разпоредба, която обаче е отменена с Решение на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, и не е в сила от 14.05.2013 г.
Наредба № 41 определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат или предлагат домашни любимци с цел търговия, както и към пансиони и приюти за животни. Член 128д, който е бил добавен през 2012 г., е отменен през 2013 г. с решение на Върховния административен съд.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, както и за пансиони и приюти за животни. Член 128 от наредбата е бил нов, но е отменен с решение на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник на 2 ноември 2012 г. и е влязло в сила на 14 май 2013 г.
Наредба № 41 определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, както и към пансиони и приюти за животни. Член 128ж, който е бил въведен с изменения през 2012 г., е отменен с решение на Върховния административен съд през 2013 г.
Наредбата определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, както и към пансиони и приюти за животни. Член 128з, който е нов от 2012 г., е отменен с решение на ВАС през 2013 г.
Член 128и от Наредба № 41, който е бил нов през 2012 г., е отменен с решение на Върховния административен съд през 2013 г. Това решение е в сила от 14.05.2013 г. и с него се прекратяват изискванията, свързани с този член.
Наредбата определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци с цел търговия, както и към пансиони и приюти за животни. Член 128к, който е нов от 2012 г., е отменен с решение на Върховния административен съд през 2013 г. и не е в сила.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, както и към пансони и приюти за животни. Българската агенция по безопасност на храните е отговорна за извършване на проверки за спазване на наредбата. Собствениците и управителите на животновъдни обекти трябва да осигурят достъп на контролните органи до местата за отглеждане на животни и да предоставят необходимата документация.
Наредба № 41 определя мерките, които контролни органи могат да предприемат при нарушения на изискванията за обекти, отглеждащи домашни любимци. При установени нарушения, органите издават задължителни предписания с определен срок за отстраняване на проблемите. Ако нарушенията не бъдат отстранени, могат да разпоредят спиране на експлоатацията на обекта за срок до 6 месеца, да предложат заличаване на регистрацията на обекта, или да наложат административни наказания. Спирането на експлоатацията може да бъде отменено след отстраняване на нарушенията, а заличен обект може да бъде регистриран отново.
Наредба № 41 определя изискванията за обекти, отглеждащи, развъждащи или предлагащи домашни любимци, включително зоомагазини и развъдници. Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) извършват проверки на тези обекти, а собствениците са задължени да оказват съдействие. Наредбата включва и определения за различни видове животни, както и спецификации за условията на отглеждане и хигиенни изисквания. Включени са и разпоредби за контрол и санкции при нарушения.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци за търговия, пансиони и приюти за животни. В преходните разпоредби се описват термини и определения, свързани с различни видове животни, условия за отглеждане и грижи, като например "земноводни", "водни костенурки", "временен приют" и др. Заключителните разпоредби уточняват правните рамки и задълженията на операторите на тези обекти.
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 41, изменен и допълнен с различни актове, определя, че изпълнението на наредбата е възложено на изпълнителния директор на БАБХ. Някои изменения са отменени с Решение на Върховния административен съд, а самата наредба е обнародвана в Държавен вестник, бр. 30 от 2012 г. и е в сила от 17.04.2012 г.
В преходните разпоредби на Наредба № 41 от 2008 г. се предвиждат изменения, които включват замяна на термини и абревиатури: "Националната ветеринарномедицинска служба" се заменя с "Българската агенция за безопасност на храните", а съответните абревиатури "НВМС" и "РВМС" се заменят с "БАБХ" и "ОДБХ". Заключителните разпоредби уточняват, че измененията в наредбата са обнародвани в Държавен вестник, брой 30 от 2012 г. и влизат в сила от 17.04.2012 г.
Наредба № 41 влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Решение № 13774 от 02.11.2012 г. отменя предишната наредба за изменение и допълнение на Наредба № 41, обнародвана на 17.04.2012 г., по жалба на сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните". Новата наредба за изменение и допълнение на Наредба № 41 е обнародвана на 17.09.2013 г.
Параграф §47 от Наредба № 41 предвижда замяна на термини и абревиатури в текста на наредбата. Думите "Националната ветеринарномедицинска служба" се заменят с "Българската агенция по безопасност на храните" и съответно абревиатурите "НВМС" и "РВМС" с "БАБХ" и "ОДБХ". Думата "чип" се заменя с "микрочип". Промените са в сила от 17.09.2013 г. и са били допълвани и изменяни в следващи издания до 27.05.2016 г.
Приютите, регистрирани преди влизането в сила на Наредба № 41, трябва да се приведат в съответствие с новите изисквания. За приютите, регистрирани по реда на ЗВД, срокът за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 105а и 105б е до 31.12.2014 г. Местата за временно настаняване на кучета трябва да отговорят на новите изисквания до 1.03.2014 г.
Приютите за животни, които са регистрирани по Закона за ветеринарномедицинската дейност, трябва да се приведат в съответствие с изискванията на членове 105а и 105б до 31 декември 2017 година. Тази разпоредба е въведена с изменения от Държавен вестник, брой 48 от 2015 година, и влиза в сила от 27 юни 2015 година.
Параграф §53 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 41 уточнява, че лицензите, издадени от БАБХ преди влизането в сила на наредбата, съгласно чл. 163 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) за транспортните средства по чл. 110, ал. 1, ще запазят своето действие до изтичането на срока, за който са издадени.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби включват и наредба за допълнение към Наредба № 41, която е обнародвана в брой 48 от 2015 г. и влиза в сила от 27 юни 2015 г.
Наредба № 41 от 10 декември 2008 г. определя изискванията за обекти, в които се отглеждат, развъждат и предлагат домашни любимци с цел търговия, пансони и приюти за животни. Тя влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Приложенията към наредбата предоставят конкретни изисквания за температура, размери на клетки за различни видове животни, площи за настаняване и специфични условия за отглеждане на различни видове домашни любимци, включително птици, гризачи, влечуги и земноводни. Включени са и задължения за регистрация на животни, декларации за осиновяване и санкции при неспазване на законодателството.