НАРЕДБА № 4 ОТ 8 МАРТ 2010 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ГОВЕДА И СВИНЕ ПРИ ТРАНСПОРТИРАНЕТО ИМ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, И ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗДРАВНИЯ СТАТУС НА РАЙОНИТЕ И ОБЕКТИТЕ, ОТ КОИТО ПРОИЗХОЖДАТ ТЕЗИ ЖИВОТНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между Република България и другите държави членки на ЕС. Тя включва изисквания за здравния статус на районите и обектите, от които произхождат животните, както и изисквания за обмен на животни и програма за надзор. Допълнителни гаранции също са предвидени за транспортираните животни. Наредбата не важи за диви свине.
Чл. 2
Транспортирането на говеда и свине между Република България и държави членки на ЕС е разрешено от БАБХ с ветеринарномедицински сертификат, при условие че: 1. Извършена е проверка за идентичност и клиничен преглед от официален ветеринарен лекар в рамките на 24 часа преди напускането на региона, без установени клинични признаци на болест. 2. Животните не произхождат от обект или регион с наложени забрани или ограничения. 3. Животните са идентифицирани съгласно изискванията на Наредба № 61 от 2006 г. 4. Не са предназначени за клане по програма за ликвидиране на заразна болест. 5. Транспортирането е съобразено с изискванията на чл. 3, 4 и 5.
Чл. 3
Наредбата определя здравните изисквания при транспортиране на говеда и свине между България и други държави членки на ЕС. Забранява се контакт между тези животни и двукопитни с различен здравен статус. Транспортирането трябва да се извършва в превозни средства, които отговарят на изискванията на Регламент № 1/2005 за защита на животните. Българската агенция за безопасност на храните одобрява местата за почистване и дезинфекция на превозните средства.
Чл. 4
Говедата и свинете трябва да бъдат придружавани от ветеринарномедицински здравен сертификат по време на транспортирането. Сертификатът се издава в деня на клиничния преглед и е валиден за десет дни. Той трябва да бъде на български и на един от официалните езици на страната по местоназначение. Сертификатът може да бъде в един лист или в повече, но трябва да е неразривно свързан и с уникален сериен номер.
Чл. 5
Наредбата регламентира изискванията за издаване на сертификат за здравен статус на говеда и свине при транспортиране между България и други държави-членки на ЕС. Сертификатът се издава от официален ветеринарен лекар след клиничен преглед на животните и проверки на животновъдния обект. В зависимост от произхода на животните, сертификатът може да бъде издаден на база официални документи от одобрени ветеринарни лекари. Официалният ветеринарен лекар удостоверява, че са изпълнени допълнителни гаранции за липса на болести, предвидени от европейското законодателство, и е отговорен за отразяване на транспортирането в системата ТРЕЙСИС.
Чл. 6
Транзитното преминаване на говеда и свине през събирателен пункт в България е разрешено само с издаден сертификат от официален ветеринарен лекар на държавата по произход. Животните могат да преминават и през събирателен център в друга държава членка, при което сертификатът се издава от ветеринарен лекар в държавата на произход. Официалният ветеринарен лекар на транзитния събирателен център издава нов сертификат, който се прилага към оригиналния. Валидността на сертификатите е десет дни.
Чл. 7
Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя здравните изисквания при транспортиране на говеда и свине в рамките на ЕС. Животните трябва да са пребивавали в обекта на произход минимум 30 дни преди транспортирането. Те могат да произхождат само от държави членки или да са внесени в съответствие с ЕС. Официален ветеринарен лекар проверява спазването на изискванията. Периодът на събиране в транзитен център не трябва да надвишава 6 дни. Внесените животни трябва да отговарят на изискванията и да не бъдат въвеждани в стадото, докато не бъде установено, че това не застрашава здравето на другите животни.
Чл. 8
Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и други държави - членки на ЕС. Член 8 посочва специфични изисквания за говедата, като: 1) те трябва да произхождат от стадо, свободно от туберкулоза, с отрицателен резултат от изследване; 2) некастрирани говеда над 12 месеца трябва да имат резултат под 30 МЕ за бруцелоза; 3) трябва да произхождат от стадо, свободно от ензоотична левкоза, с отрицателен резултат от индивидуално изследване; 4) не трябва да са имали контакт с говеда, които не отговарят на изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 4 определя здравните изисквания за говеда, предназначени за клане. Освен общите изисквания, те трябва да произхождат от стада, свободни от туберкулоза и ензоотична левкоза. За некастрирани говеда е необходимо също да са от стада, свободни от бруцелоза.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 4 определя, че Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) назначава национална референтна лаборатория, която координира стандартите и методите за диагностициране, посочени в приложения № 2, 3 и 4. Лабораторията публикува координатите си и всякакви промени на интернет страницата на БАБХ. Задачите и отговорностите на лабораторията са описани в същите приложения.
Чл. 11
Наредбата определя изискванията за транспортиране на говеда и свине, предназначени за клане, между България и други държави от ЕС. Според Чл. 11, животните, пристигащи директно в кланица, трябва да бъдат изколени в срок от 72 часа. Ако животните преминат през събирателен център, те трябва да бъдат транспортирани в кланица и изколени в срок до три работни дни, без да влизат в контакт с неотговарящи на изискванията двукопитни животни.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 4 задължава директорите на областните дирекции по безопасност на храните незабавно да уведомяват генералния директор на БАБХ при наличие на клинични признаци, съмнителни за болести, посочени в приложение № 5. Също така, БАБХ е длъжна ежегодно да предоставя на Европейската комисия информация за болестите, възникнали през предходната година, и за изпълнението на програмите за надзор и ликвидиране на тези болести.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 4 определя задълженията на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) при изпълнение на национална програма за контрол на заразни болести. Агенцията може да представи програма на Европейската комисия, която включва информация за разпространението на болестите, причините за провеждане на програмата, географския район на прилагане, здравния статус на стадата, наблюдение на изпълнението, действия при загуба на здравен статус и реакции при положителни резултати от изследванията. Програмите могат да се изменят от ЕК в зависимост от епизоотичната обстановка.
Чл. 14
Наредбата определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и други държави членки на ЕС. Член 14 описва задълженията на БАБХ при удостоверяване на свободни от определени болести територии, включително предоставяне на документация за историята на болестите, резултати от надзорни изследвания, периоди на наблюдение и забрана за ваксиниране, както и мерки за установяване на отсъствието на болестите. Допълнителните гаранции от ЕК са задължителни за България при обмен на животни. БАБХ също така уведомява ЕК за нови огнища на болести.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя задълженията на директора на областната дирекция по безопасност на храните относно събирателните центрове за говеда и свине. Центровете трябва да бъдат под контрол на ветеринарен лекар, разположени в разрешени региони, почистени и дезинфекцирани, с подходящи условия за настаняване, товарене и хранене на животните. Животните трябва да са идентифицирани и да притежават необходимите ветеринарномедицински документи. Събирателните центрове подлежат на редовни инспекции и информацията за настанените животни трябва да се съхранява минимум 3 години. БАБХ регистрира събирателните центрове и може да заличи регистрацията при нарушаване на изискванията.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 4 определя условията за транспортиране на говеда и свине в рамките на Европейския съюз. Превозвачите трябва да имат лиценз и транспортни средства с сертификат за одобрение. Животните трябва да се транспортират в специално конструирани превозни средства, които предотвратяват изпадане на екскременти, постеля или храна. След транспортиране, превозните средства трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани. Превозвачите са задължени да поддържат регистър с информация за товарене, доставка, видове и брой животни, дезинфекциране и продължителност на пътуването. Те носят отговорност за контакта на транспортираните животни с други с по-нисък здравен статус. Контролът се осъществява от Българската агенция за безопасност на храните, а изискванията не важат за транспортиране на разстояние до 65 км. Неспазването на разпоредбите води до санкции съгласно Регламент (ЕО) № 1/2005.
Чл. 17
Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и други държави-членки на ЕС. Основните изисквания включват: търговците да търгуват само с идентифицирани животни от стада, свободни от специфични заболявания; животните да бъдат придружени от ветеринарномедицински сертификати; възможност за транспортиране на животни, които не отговарят на изискванията, при спазване на определени условия; водене на дневник с информация за животните и тяхното транспортиране; съхраняване на документация за три години; и осигуряване на подходящи условия за грижа и здраве на животните в помещенията на търговците.
Чл. 18
Наредбата определя изискванията за регистрация на помещения за животни, които трябва да бъдат под контрол на официален ветеринарен лекар и да отговарят на определени условия, като наличие на капацитет за изолиране на животни, подходящи съоръжения за хранене и лечение, и система за управление на отпадъците. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) контролира спазването на тези изисквания и може да заличи регистрацията при неизпълнение. БАБХ също така извършва редовни инспекции и поддържа актуален списък на регистрираните търговци и помещения.
Чл. 19
Наредбата определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и други държави членки на ЕС. Член 19 регламентира годишната програма за надзор, изготвяна от Българската агенция за безопасност на храните, която включва данни за стадата, собствениците, ветеринарните лекари и лабораториите. Програмата е задължителна за всички животновъдни обекти в страната и цели класифициране на обектите, редовни проверки и наблюдение на разпространението на болести. Правата и задълженията на ветеринарните лекари и собствениците също са регламентирани.
Чл. 20
Наредба № 4 определя здравните изисквания за транспорт на говеда и свине между България и други държави членки на ЕС, както и за определяне на здравния статус на животновъдните обекти. Чл. 20 изисква от собствениците на животновъдни обекти да осигурят ветеринарно обслужване, да уведомяват ветеринарния лекар за новопристигнали животни и съмнения за заболявания, и да изолират новопристигналите животни до проверка. Одобрените ветеринарни лекари трябва да имат съответната диплома, да нямат финансови или родствени интереси със собственика, и да следят за спазването на нормативните изисквания. БАБХ съставя списъци на одобрените ветеринарни лекари и на обектите, включени в програмите за надзор.
Чл. 21
Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя здравните изисквания при транспортиране на говеда и свине между България и другите държави членки на ЕС. Член 21 описва информацията, която трябва да бъде включена в системата за идентификация на животните, като номера на идентификация, дата на раждане, пол, порода, регистрационни номера на животновъдни обекти и други важни данни. Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) е отговорна за поддържането на компютърна база данни с информация за животните и за осигуряване на правилното функциониране на програмата за надзор. Данните се съхраняват минимум три години след смъртта на животните. При одобрена програма за надзор от ЕК, БАБХ може да не изисква клиничен преглед на животните преди транспортиране.
Чл. 22
Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и други държави членки на ЕС. При установяване на нарушения, ветеринарен лекар предприема мерки за опазване на здравето на животните, включително спиране на транспортирането и настаняване на животните. Областната дирекция по безопасност на храните е отговорна за определяне на месодобивното предприятие за клане на животните, а в случай на неясен здравен статус може да се даде срок за привеждане в съответствие с нормите. БАБХ уведомява компетентните органи на страната произход при нарушения и сътрудничи с органите на други държави членки. Налагането на административни наказания не е изключено.
Чл. 23
Чл. 23 описва условията, при които стадо говеда може да бъде обявено за официално свободно от туберкулоза. За това е необходимо: 1) всички говеда да нямат клинични признаци на заболяването; 2) животните над шестседмична възраст да реагират отрицателно на две интрадермални изследвания с туберкулин; 3) след първото изследване да не се въвеждат нови животни без отрицателен тест. Освен това, до получаване на официален статус, изследването е задължително при транспортиране на говеда между животновъдни обекти в България.
Чл. 24
Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя здравните изисквания за говеда и свине, които се транспортират между България и други държави - членки на ЕС. Член 24 описва условията за запазване на статуса на официално свободно от туберкулоза стадо, включително изисквания за въвеждане на нови животни и редовни изследвания за туберкулоза. БАБХ има право да променя честотата на изследванията в зависимост от процента на заразените стада в региона.
Чл. 25
Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя условията за преустановяване на статуса на официално свободно от туберкулоза стадо. Статусът може да бъде прекратен при неспазване на изискванията или при положителна реакция на туберкулоза. Положително реагиралото животно се изолира и заколва, а статусът на стадото остава преустановен, докато не завършат лабораторните изследвания. При отрицателен резултат статусът може да бъде възстановен след интрадермално изследване. Транспортирането на говеда с неопределени реакции е разрешено при определени условия, но не е позволено за търговия в ЕС.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 4 определя условията за отнемане на статуса на официално свободно от туберкулоза стадо. Статусът може да бъде отнет при потвърдено наличие на туберкулоза чрез лабораторно изследване, несъответствие с условията по чл. 23, открити изменения при следкланичен преглед, доказано заразяване, или при контролни дейности. Областната дирекция по безопасност на храните следи за епизоотични връзки между стада. За възстановяване на статуса е необходимо механично почистване и дезинфекция, както и отрицателни резултати от две последователни изследвания на животните, проведени в определени срокове.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя условията, при които територията на Република България или определен регион може да бъде признат за официално свободен от туберкулоза. Това включва: процентът на заразените стада да не надвишава 0,1% за шест последователни години, идентификация на всяко говедо, извършване на следкланичен преглед от ветеринарен лекар на всички говеда, предназначени за клане, и спазване на процедурите за отнемане на статуса на свободно от туберкулоза стадо.
Чл. 28
Чл. 28 определя, че територията на Република България или определен регион запазват официалния статус на свободни от туберкулоза, при условие че се спазват условията по чл. 27. В случай на значителна промяна в ситуацията с туберкулозата, Европейската комисия може да вземе решение за прекъсване или възстановяване на този статус, което включва редовни интрадермални изследвания с туберкулин.
Чл. 29
Наредба № 4 определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и други държави членки на ЕС. Член 29 уточнява, че говедата, предназначени за угояване, трябва да произхождат от стада, свободни от бруцелоза. Стадото е официално свободно от бруцелоза при спазване на специфични условия, включително ваксинации, клинични изследвания и изследвания на млеко. Всяко ново говедо трябва да бъде изолирано до получаване на отрицателен резултат от изследване за бруцелоза.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 4 определя условията, при които стадо говеда запазва официалния си статус на свободно от бруцелоза. Животните в стадото трябва да бъдат изследвани ежегодно с отрицателни резултати от определени тестове. За райони, които не са свободни от бруцелоза, БАБХ може да коригира честотата на изследванията. Въвеждането на нови говеда в стадото е допустимо само от стада с официален статус и при спазване на определени условия за здравен статус. Допустими са и изключения при определени условия на заболеваемост и ваксинация.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 4 определя условията, при които официалният статус на свободно от бруцелоза стадо може да бъде преустановен. Това може да стане при неизпълнение на условията по чл. 29 и 30 или при наличие на съмнение за заразени животни. В случай на клане на съмнителни животни, статуса се отменя, освен ако не се проведат лабораторни изследвания на всички говеда над 12 месеца. Възстановяването на статуса на стадото е възможно след положителни лабораторни резултати.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 4 определя условията за отнемане и възстановяване на статуса на официално свободно от бруцелоза стадо. Статусът се отнема при потвърдена зараза чрез лабораторни или епизоотични изследвания, а възстановяването му е възможно само след заклане на заразените животни или след две последователни отрицателни изследвания на всички говеда над 12 месеца, проведени на интервали от 60 дни. Допълнително, за бременни говеда, последното изследване трябва да бъде извършено минимум 21 дни след отелването на последното бременно животно.
Чл. 33
Стадо говеда се счита за свободно от бруцелоза, ако отговаря на определени условия: 1. спазване на условията по чл. 29, ал. 2; 2. женските говеда са ваксинирани с одобрени ваксини преди определени възрасти; 3. серумни изследвания показват специфични резултати за ваксинираните говеда под 30 месеца.
Чл. 34
Стадо говеда запазва статуса си на свободно от бруцелоза при условие, че всички говеда в него са изследвани и новопостъпилите животни отговарят на определени изисквания. Те могат да произхождат от стада със статус на свободни от бруцелоза и да са изследвани с отрицателни резултати или да са ваксинирани и да показват определени серологични резултати.
Чл. 35
Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и държави членки на ЕС, както и условията за определяне на здравния статус на животните. Член 35 описва условията, при които статусът на свободно от бруцелоза стадо може да бъде преустановен, включително неспазване на изискванията или съмнения за заразяване. Възстановяване на статуса е възможно при отрицателни лабораторни резултати. Специални условия важат и за животни под 30 месеца, ваксинирани с определени ваксини.
Чл. 36
Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и други държави от ЕС, както и за определяне на здравния статус на тези животни. Член 36 описва условията за отнемане и възстановяване на статуса на официално свободно от бруцелоза стадо. Статусът се отнема при потвърдена зараза от бруцелоза, а възстановяването му е възможно след заклане на заразените животни или след две последователни отрицателни изследвания на неваксинирани животни. Ваксинираните животни под 30 месеца могат да се считат за незаразени при определени условия. Специални изисквания важат и за бременни говеда.
Чл. 37
Наредбата определя условията, при които Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) декларира територията на Република България или регион от нея като официално свободни от бруцелоза. За това е необходимо да не са регистрирани случаи на аборт от бруцелоза за последните три години, 99,8% от стадата да имат статус на свободни от бруцелоза за пет последователни години, да съществува система за идентификация на стадата и да е задължително обявяването на случаи на аборт, които се проучват от БАБХ. В случаите на клане на стадо, инциденти, свързани с животни от други държави, се игнорират при изчисленията, при условие че БАБХ представя годишен доклад на ЕК.
Чл. 38
Чл. 38 на Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя условията за запазване на статуса на територията на България или определен регион като свободен от бруцелоза. За това е необходимо спазване на определени условия, включително проучване на случаи на аборт, ежегодно изследване на говеда над 24 месеца, информираност на БАБХ при съмнение за зараза, преустановяване на статуса при съмнение за зараза и задължително изколване на говеда при огнище на бруцелоза.
Чл. 39
Наредбата определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и други държави-членки на ЕС. Чл. 39 задължава Българската агенция за безопасност на храните да докладва на Европейската комисия за случаи на бруцелоза, особено в региони, признати за свободни от заболяването. При значителни промени в ситуацията, ЕК може да предложи отнемане на статуса на свободен от бруцелоза, докато не се изпълнят определени изисквания.
Чл. 40
Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя условията за официално свободно от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ) стадо. Такова стадо е признато за свободно, ако не са установени клинични признаци или положителни лабораторни резултати за последните две години и всички говеда над 24 месеца са с отрицателни резултати от двукратни изследвания. Статусът на стадото се запазва при спазване на определени условия, включително произхода на новите животни и периодични изследвания.
Чл. 41
Наредбата определя здравните изисквания за говеда и свине, които се транспортират между България и други държави членки на ЕС. Член 41 описва условията за преустановяване и възстановяване на статуса на стадо, признато за свободно от ЕЛГ (Европейска луда крава). Статусът може да бъде преустановен при несъответствие с изискванията или при съмнение за зараза. Възстановяването на статуса изисква отстраняване на заразеното животно, отрицателни резултати от серологични изследвания и проведено епизоотично проучване. Допуска се изключение за телета, отделени от заразена майка, при определени условия.
Чл. 42
Член 42 от Наредба № 4 от 8 март 2010 г. определя условията, при които територията на Република България или регион от нея може да бъде призната за официално свободна от ЕЛГ. Това включва: 1. Най-малко 99,8% от стадата с говеда да са признати за свободни от ЕЛГ. 2. Липса на регистрирани случаи на заразяване с ЕЛГ през последните 3 години, с задължително уведомяване на БАБХ при съмнение. 3. Изследване на всички животни над 24 месеца от случайно избрани стада с отрицателен резултат за ЕЛГ. 4. Провеждане на изследвания, доказващи с 99% сигурност, че по-малко от 0,2% от стадата са заразени.
Чл. 43
Наредба № 4 определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и други държави-членки на ЕС. Чл. 43 описва условията, при които територията или регион в България може да бъде обявен за официално свободен от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ), включително изисквания за следкланични прегледи и лабораторни изследвания на животни. Статусът може да бъде отменен при нови случаи на ЕЛГ, а възстановяването му става след изпълнение на определени условия. Допълнителните разпоредби дават определения на термини, свързани със здравния статус на животните и мерките за контрол.
§1
Наредбата определя здравните изисквания към говеда и свине при транспортиране в ЕС, включително дефиниции за болести, статус на стадата, животни за клане и развъждане, ветеринарни лекари, региони и търговци. Включва условия за свободни от определени болести стада и територии, както и изисквания за събирателни центрове.
§2
В параграф §2 на Наредба № 4 от 8 март 2010 г. се посочва, че за целите на наредбата се прилагат дефинициите от допълнителните разпоредби на Наредба № 34 от 2006 г. Тази наредба се отнася до изискванията за проверки на животни и свързани с тях продукти при обмен между България и държавите - членки на ЕС. Също така се споменават директиви и регламенти на ЕС, свързани с ветеринарните проверки и защитата на животните по време на транспортиране.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 4 въвежда изискванията на различни директиви на Европейския съюз, свързани със здравето на животните, търговията с говеда и свине, и процедурите по вписване и публикуване на информация в ветеринарната и зоотехническата област. Наредбата е адаптирана да отговаря на новите изисквания, включително тези, свързани с компютърните бази данни и формата на здравните сертификати за търговия в рамките на Съюза.
§5
Параграф §5 от Наредба № 4 отменя Наредба № 5 от 2008 г., която също регламентира здравните изисквания към говеда и свине при транспортиране между Република България и страните - членки на Европейския съюз. Отменената наредба включваше и определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни, както и системите за надзор.
§7 от Наредба № 4 от 2010 г. и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4.
Наредбата влиза в сила от обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2010 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 91 от 2015 г. и влизат в сила от 24.11.2015 г.
§8
Наредбата определя здравните изисквания за транспортиране на говеда и свине между България и държави от ЕС. Влиза в сила с обнародването, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-късно. Основните изисквания касаят идентификация на агенти, тестове за туберкулоза и бруцелоза, както и изисквания за националната референтна лаборатория. Тестовете и методите за диагностика трябва да отговарят на стандартите на OIE. Съществуват и специфични приложения за идентификация на агенти и провеждане на тестове.
