ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2023 Г.
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда общи приходи, помощи и дарения в размер на 40 810 564,6 хил. лв., като основната част от тях (35 559 400,0 хил. лв.) са данъчни приходи. Разходите за годината са определени на 22 252 283,5 хил. лв., от които текущите разходи са 18 553 314,0 хил. лв. и капиталовите разходи 3 515 589,9 хил. лв. Бюджетното салдо е отрицателно, с -6 016 018,6 хил. лв. Вноската в общия бюджет на Европейския съюз е 2 042 408,2 хил. лв. Законът предвижда също разходи за различни области, включително наука, образование, здравеопазване, отбрана, спорт, култура и земеделие, с акцент върху увеличаване на възнагражденията на персонала в различни сектори.
Чл. 2
Законът приема бюджета на съдебната власт за 2023 г., като общите приходи възлизат на 100 000 хил. лв., а разходите - на 1 087 529,4 хил. лв. Разходите включват текущи разходи, капиталови разходи и резерв за непредвидени разходи. Определят се максималните размери на ангажиментите и новите задължения за разходи, които могат да бъдат поети през годината. Висшият съдебен съвет има правомощия да увеличава тези размери и да изразходва средства от предходни години при необходимост. Приходите включват и нотариални такси, както и средства от продажба на конфискувано имущество. Висшият съдебен съвет е задължен да представи утвърдените бюджети на органите на съдебната власт в срок от един месец след обнародването на бюджета.
Чл. 3
Законът приема бюджета на Народното събрание за 2023 г., който включва приходи, разходи и бюджетни взаимоотношения. Общите приходи са 1 560 хил. лв., а разходите са 104 642,3 хил. лв. Разходите са разпределени по функционални области, с основна част за "Представителен и ефективен Парламент". Утвърдени са максимални размери на ангажиментите и новите задължения за разходи, които могат да бъдат поети през годината. Икономии от разходи за заплати могат да се използват за допълнителни възнаграждения, а при недостиг се покриват от резерва и централния бюджет. Председателят на Народното събрание е задължен да представи разпределение на бюджета в срок от един месец.
Чл. 4
Законът утвърджава бюджета на Сметната палата за 2023 г., който включва приходи от 40 хил. лв., разходи от 25 199,1 хил. лв. и бюджетни взаимоотношения (трансфери) от 25 159,1 хил. лв. Разходите са разпределени основно в функционалната област "Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности". Определят се максимални размери на ангажиментите за разходи (3 081,4 хил. лв.) и новите задължения за разходи (3 151,4 хил. лв.), които могат да бъдат поети през 2023 г.
Чл. 5
Законът утвърдва бюджета на Администрацията на президента за 2023 г. с общи приходи и разходи от 10 842,2 хил. лв. Разходите са разпределени на текущи (10 642,2 хил. лв.) и капиталови (200,0 хил. лв.) разходи, като текущите разходи включват заплати за персонал. Утвърдена е максимална стойност на ангажиментите и новите задължения за разходи, всяка от които е 2 733,0 хил. лв.
Чл. 6
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда приходи в размер на 12 721,7 хил. лв., основно от неданъчни приходи, и разходи в размер на 149 238,3 хил. лв. Основната част от разходите са текущи, като най-голям дял заемат заплатите на персонала (75 332,0 хил. лв.) и субсидиите за юридически лица с нестопанска цел (39 925,5 хил. лв.). Бюджетното салдо и трансферите са също включени в разпределението на бюджета, с максимални ангажименти за разходи от 69 890,2 хил. лв. и нови задължения от 88 874,4 хил. лв. Одобрените субсидии за вероизповеданията възлизат на 39 925,5 хил. лв.
Чл. 7
Законът утвърджава бюджета на Конституционния съд за 2023 г. с общи приходи и трансфери в размер на 5 663,1 хил. лв. Разходите са разделени на текущи (5 443,1 хил. лв., от които 4 823,1 хил. лв. за персонал) и капиталови (220,0 хил. лв.). Определя се и максималният размер на ангажиментите за разходи (840,0 хил. лв.) и новите задължения за разходи (838,0 хил. лв.) за 2023 г.
Чл. 8
Законът приема бюджета на Омбудсмана за 2023 г., който включва приходи от 4 112 хил. лв. и разходи от 4 041 хил. лв. Разходите са разделени на текущи (4 041 хил. лв.), от които 2 951 хил. лв. са за персонал, и капиталови разходи (71 хил. лв.). Бюджетното салдо и трансферите са равни на 4 112 хил. лв. Утвърдена е функционалната област "Защита правата на гражданите" с обща сума 4 112 хил. лв. Максималните ангажименти и нови задължения за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., са 1 159,1 хил. лв.
Чл. 9
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда следните основни финансови показатели: общите приходи, помощи и дарения на Министерството на финансите са 246 287,3 хил. лв., а разходите възлизат на 682 182,3 хил. лв. Основната част от разходите са текущи (651 876,2 хил. лв.), от които заплатите на персонала са 458 756,9 хил. лв. Капиталовите разходи са 30 306,1 хил. лв. Бюджетните взаимоотношения, включително трансфери, достигат 435 895,0 хил. лв. Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., е 246 148,0 хил. лв., а новите задължения за разходи - 234 329,4 хил. лв.
Чл. 10
Бюджетът на Министерството на външните работи за 2023 г. включва общи приходи от 53 122,3 хил. лв. и разходи от 173 237,8 хил. лв. Текущите разходи представляват 158 980,0 хил. лв., от които 45 537,6 хил. лв. са за персонал. Капиталовите разходи са 7 413,3 хил. лв., а предоставените трансфери за чужбина са 6 844,5 хил. лв. Максималният размер на ангажиментите за разходи е 126 673,3 хил. лв. Утвърдени са целеви трансфери за хуманитарна помощ и национални вноски за мир.
Чл. 11
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. утвърдил бюджета на Министерството на отбраната, като приходите възлизат на 104 000 хил. лв., а разходите на 2 382 167,1 хил. лв. Основната част от разходите са текущи разходи (1 901 068,8 хил. лв.) и капиталови разходи (481 098,3 хил. лв.). Определени са трансфери за държавни висши училища на обща стойност 50 814,1 хил. лв. Максималните ангажименти за разходи за 2023 г. са определени на 721 511,5 хил. лв., а новите задължения на 1 030 908,0 хил. лв. Законът предвижда също възможност за управление и инвестиция на средства, свързани с международни договори за нов тип боен самолет.
Чл. 12
Бюджетът на Министерството на вътрешните работи за 2023 г. предвижда приходи в размер на 323 000 хил. лв., основно от неданъчни приходи, включващи държавни такси, приходи от собственост, глоби и санкции. Разходите са планирани на 2 407 158,5 хил. лв., от които значителна част са текущи разходи, свързани с персонал. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет показват положителен баланс от 2 119 158,5 хил. лв. и отрицателен трансфер от 35 000 хил. лв. Утвърдени са максимални ангажименти за разходи от 360 553 хил. лв. и нови задължения от 336 544 хил. лв.
Чл. 13
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. утвърджава бюджета на Министерството на правосъдието с общи приходи от 62 180 хил. лв. и разходи от 455 462 хил. лв. Основната част от приходите идват от неданъчни източници, а разходите са насочени основно към текущи разходи и капиталови разходи. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са положителни, а максималните ангажименти за разходи и новите задължения за разходи са определени. Освен това, целеви текущи разходи за държавна субсидия на политическите партии са предвидени до 19 200 хил. лв.
Чл. 14
Бюджетът на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. е структуриран в четири основни секции: приходи, разходи, бюджетни взаимоотношения и операции в частта на финансирането. Общите приходи възлизат на 47 000 хил. лв., а разходите на 2 465 016 хил. лв. Основната част от разходите е за текущи разходи, от които най-значителни са разходите за персонал и текущи трансфери. Разпределението по области на политики показва най-висок дял за политиката в областта на хората с увреждания, следвана от социалното включване. Утвърдени са максимални размери на ангажиментите и новите задължения за разходи за 2023 г.
Чл. 15
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. утвърджава бюджета на Министерството на здравеопазването, който включва приходи в размер на 39 285 хил. лв. и разходи от 920 579,4 хил. лв. Основните разходи са за текущи нужди, персонал, субсидии и трансфери. Бюджетното салдо е отрицателно (-2 183,1 хил. лв.). Максималните ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., са 606 873,3 хил. лв., а новите задължения - 474 772,6 хил. лв. Министерството ще предоставя средства за закупуване на медицинска апаратура на лечебни заведения, основани на възстановяване на средства от Револвиращия инвестиционен фонд.
Чл. 16
Законът утвърджава бюджета на Министерството на образованието и науката за 2023 г. с общи приходи от 9 300 хил. лв. и разходи от 1 056 662,3 хил. лв. Основните разходи включват текущи разходи (1 032 375,3 хил. лв.), капиталови разходи (10 427,0 хил. лв.) и трансфери за чужбина (13 860,0 хил. лв.). Утвърдени са максимални размери на ангажиментите и новите задължения за разходи, съответно 443 150,3 хил. лв. и 442 152,6 хил. лв. Определени са трансфери за различни висши учебни заведения и Българската академия на науките, общо 907 409,1 хил. лв. Включени са средства за персонал в размер на 104 050,7 хил. лв. за държавните висши училища.
Чл. 17
Законът утвърджава бюджета на Министерството на културата за 2023 г., който включва приходи от 39 000 хил. лв. и разходи от 357 307 хил. лв. Основните приходи идват от неданъчни източници, а разходите са насочени основно към текущи разходи и капиталови разходи. Установени са максимални размери на ангажиментите и новите задължения за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., в размер на 158 320,3 хил. лв.
Чл. 18
Бюджетът на Министерството на околната среда и водите за 2023 г. включва приходи в размер на 42 539 хил. лв. и разходи от 114 675,6 хил. лв. Основната част от приходите идват от неданъчни източници, като държавните такси съставляват най-голямата част от тях. Разходите са насочени основно към текущи разходи, от които значителна част е за персонал. Бюджетното салдо и трансферите с централния бюджет показват сложни финансови взаимоотношения, с положителни и отрицателни трансфери. Максималните размери на ангажиментите и новите задължения за разходи за 2023 г. са съответно 49 618,3 хил. лв. и 44 618,3 хил. лв.
Чл. 19
Законът утвърджава бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2023 г., който включва приходи от 25 026 хил. лв. и разходи от 85 137,9 хил. лв. Основните приходи са неданъчни, докато разходите са предимно текущи, с акцент върху персонал и субсидии. Бюджетните взаимоотношения показват трансфери от и към централния бюджет, с общо бюджетно салдо, което не е посочено. Максималните ангажименти за разходи са 36 048,8 хил. лв., а новите задължения са 34 048,8 хил. лв.
Чл. 20
Законът определя бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2023 г., включващ приходи, разходи и бюджетни взаимоотношения. Общите приходи и помощи са 38 870,8 хил. лв., а разходите са 38 544,1 хил. лв., от които 12 876,2 хил. лв. са за персонал и 14 630,0 хил. лв. за субсидии. Бюджетното салдо е 8 124,4 хил. лв. с нетни операции по финансирането от -8 124,4 хил. лв. Утвърдена е политика за развитие на инвестициите и иновациите с обща сума 38 870,8 хил. лв. Максималните ангажименти за разходи за 2023 г. са 22 775,3 хил. лв., а новите задължения - 25 974,8 хил. лв.
Чл. 21
Законът утвърджава бюджета на Министерството на енергетиката за 2023 г. с общи приходи от 682 250,8 хил. лв. и разходи от 73 269,1 хил. лв. Основната част от приходите идва от неданъчни източници, а разходите са насочени основно към текущи разходи и капиталови разходи. Бюджетното салдо е 0, а максималните размери на ангажиментите и новите задължения за разходи са по 61 542,2 хил. лв. Утвърдени са и целеви капиталови разходи в размер на 489,0 хил. лв. за проекти, финансирани от Модернизационния фонд.
Чл. 22
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. утвърджава бюджета на Министерството на туризма с общи приходи от 5,795.8 хил. лв. и разходи от 28,254.5 хил. лв. Основните приходи са неданъчни, а разходите са насочени към текущи разходи (28,083.5 хил. лв.) и капиталови разходи (171.0 хил. лв.). Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са положителни (22,458.7 хил. лв.). Максималният размер на ангажиментите за разходи през 2023 г. е 46,271.2 хил. лв., а новите задължения за разходи - 44,939.3 хил. лв.
Чл. 23
Бюджетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г. е приет със следните показатели: общите приходи, помощи и дарения възлизат на 893 229 хил. лв., от които неданъчни приходи са 893 229 хил. лв. Разходите са планирани на стойност 2 806 497,9 хил. лв., от които текущите разходи са 1 437 734,9 хил. лв., а капиталовите разходи - 1 368 763,0 хил. лв. Бюджетното салдо и операциите в частта на финансирането не са посочени. Утвърдени са разходите по области на политики, с акцент на интегрирано развитие на регионите и подобряване на инвестиционния процес. Максималните размери на ангажиментите за разходи през 2023 г. са 3 200 000 хил. лв., а новите задължения - 2 300 000 хил. лв.
Чл. 24
Бюджетът на Министерството на земеделието и храните за 2023 г. е приет с общи приходи от 174 386 хил. лв. и разходи от 289 563,2 хил. лв. Текущите разходи възлизат на 281 563,2 хил. лв., а капиталовите разходи са 8 000 хил. лв. Бюджетното салдо е отрицателно с 115 177,2 хил. лв. Утвърдени са максимални ангажименти за разходи от 95 892,6 хил. лв. и нови задължения от 94 892,6 хил. лв. Осигурени са средства за обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите и за дейността на Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове".
Чл. 25
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. утвърджава бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията с общи приходи от 37 924,5 хил. лв. и разходи от 859 009,4 хил. лв. Разходите включват текущи разходи (623 108,5 хил. лв.) и капиталови разходи (235 900,9 хил. лв.). Максималните ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети, са 806 638,1 хил. лв., а новите задължения - 801 138,1 хил. лв. Осигуряват се целеви средства за Националния борд за разследване на произшествия в размер на 799,8 хил. лв.
Чл. 26
Бюджетът на Министерството на електронното управление за 2023 г. е приет с обща сума от 66 664,5 хил. лв., от които 59 745,3 хил. лв. са текущи разходи, а 6 919,2 хил. лв. са капиталови разходи. В текущите разходи за персонал са предвидени 22 475,8 хил. лв. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са в размер на 28 328,6 хил. лв., а с други бюджетни организации - 38 335,9 хил. лв. Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г. е 44 648,7 хил. лв., а максималният размер на новите задължения за разходи е 43 988,7 хил. лв.
Чл. 27
Бюджетът на Министерството на младежта и спорта за 2023 г. е структуриран в четири основни части: приходи, разходи, бюджетни взаимоотношения и бюджетно салдо. Приходите се оценяват на 38 700 хил. лв., а разходите на 137 093,5 хил. лв. Основната част от разходите е предназначена за текущи разходи (125 093,5 хил. лв.), като основно за персонал и субсидии. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са положителни, с трансфери от 98 393,5 хил. лв. Максималният размер на ангажиментите за разходи е 104 047 хил. лв., а новите задължения за разходи - 104 017 хил. лв.
Чл. 28
Законът приема бюджета на Държавната агенция "Национална сигурност" за 2023 г., който включва приходи от 200 хил. лв., разходи от 163 827,7 хил. лв. и бюджетни взаимоотношения от 163 627,7 хил. лв. Разходите са разпределени основно в политиката на националната сигурност и включват текущи разходи, от които основна част е за персонал. Утвърдени са и максималните размери на ангажиментите и новите задължения за разходи за агенцията, съответно 24 195,5 хил. лв. и 18 412,5 хил. лв.
Чл. 29
Законът утвърджава бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за 2023 г. Общите приходи и разходи са в размер на 4 797,4 хил. лв., от които текущите разходи са 4 717,4 хил. лв., а капиталовите разходи - 80,0 хил. лв. Утвърдена е функционалната област "Архив на Държавна сигурност и разузнавателните служби" с бюджет 4 797,4 хил. лв. Максималните ангажименти за разходи през 2023 г. са 1 060,0 хил. лв., а новите задължения - 1 051,0 хил. лв.
Чл. 30
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. утвърджава бюджета на Комисията за защита от дискриминация. Общите приходи, помощи и дарения са 3 579,6 хил. лв., от които текущите разходи са 3 379,6 хил. лв., капиталовите разходи - 200,0 хил. лв. Максималните ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети, са 913,1 хил. лв., а новите задължения - 909,6 хил. лв. Всички разходи са насочени към противодействие и защита на гражданите от дискриминация.
Чл. 31
Бюджетът на Комисията за защита на личните данни за 2023 г. предвижда приходи от 700 хил. лв., основно от неданъчни приходи, включително глоби и санкции. Разходите са планирани на обща стойност 6 985 хил. лв., от които 5 295 хил. лв. за текущи разходи (включително 4 216,2 хил. лв. за персонал) и 1 690 хил. лв. за капиталови разходи. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са на стойност 6 285 хил. лв. Максималните ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., са 2 381,7 хил. лв., а максималният размер на новите задължения за разходи е 2 753,8 хил. лв.
Чл. 32
Законът утвърджава бюджета на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2023 г. Приходите са 40 хил. лв., а разходите - 26 613,1 хил. лв., като основната част от разходите е за текущи нужди, включително заплати. Максималният размер на ангажиментите и новите задължения за разходи е 6 185,7 хил. лв.
Чл. 33
Законът определя бюджета на Националната служба за охрана за 2023 г. с общи приходи от 300 хил. лв. и разходи от 53 448,5 хил. лв. Текущите разходи са 52 648,5 хил. лв., от които 47 492,5 хил. лв. за персонал. Капиталовите разходи са 800 хил. лв. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са 53 148,5 хил. лв. Утвърдена е функционалната област "Осигуряване безопасността на охраняваните лица и обекти и предоставяне на специализиран транспорт" с разходи от 53 448,5 хил. лв. Максималните ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети, са 8 269 хил. лв., а новите задължения за разходи - 8 800 хил. лв.
Чл. 34
Приетият бюджет на Държавната агенция "Разузнаване" за 2023 г. предвижда общи приходи, помощи и дарения в размер на 48 695,5 хил. лв. Разходите са разделени на текущи разходи (47 745,5 хил. лв.) и капиталови разходи (950,0 хил. лв.), като капиталовите разходи са насочени към придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са равни на 48 695,5 хил. лв. Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., е 21 418,5 хил. лв., а максималният размер на новите задължения за разходи е 14 386,0 хил. лв.
Чл. 35
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. утвърдил бюджета на Националния статистически институт, който включва: приходи в размер на 950 хил. лв. от неданъчни приходи, разходи общо 30 812,6 хил. лв., от които текущи разходи 27 328,6 хил. лв. (персонал 23 687,1 хил. лв.) и капиталови разходи 3 484,0 хил. лв. Бюджетните взаимоотношения (трансфери) са 29 862,6 хил. лв. Максималните размери на ангажиментите за разходи през 2023 г. са 9 058,5 хил. лв., а новите задължения за разходи - 8 858,5 хил. лв.
Чл. 36
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. утвърджава бюджета на Комисията за защита на конкуренцията, който включва приходи от 6 000 хил. лв. и разходи от 7 203,2 хил. лв. Разходите са разпределени между текущи и капиталови разходи, като текущите възлизат на 7 003,2 хил. лв., а капиталовите на 200 хил. лв. Установяват се и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет в размер на 1 203,2 хил. лв. Максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети, са 1 039,3 хил. лв., а новите задължения - 1 021,3 хил. лв.
Чл. 37
Бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията за 2023 г. включва общи приходи от 182 935 хил. лв., които са изцяло неданъчни. Разходите възлизат на 29 591,4 хил. лв., от които 11 820,5 хил. лв. са текущи разходи, а 17 770,9 хил. лв. - капиталови разходи. Бюджетните взаимоотношения с други бюджетни организации показват отрицателен баланс от -153 343,6 хил. лв. Максималният размер на ангажиментите за разходи е 21 547,0 хил. лв., а новите задължения за разходи - 20 549,6 хил. лв.
Чл. 38
Законът утвърджава бюджета на Съвета за електронни медии за 2023 г., който включва приходи от 1 200 хил. лв. и разходи от 3 043,8 хил. лв. Разходите се разпределят основно за текущи разходи (2 903,8 хил. лв.) и капиталови разходи (140,0 хил. лв.). Бюджетното салдо и операции в частта на финансирането не са уточнени. Утвърдена е максималната стойност на ангажиментите и новите задължения за разходи, всяка от които е 834,4 хил. лв.
Чл. 39
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда следните основни параметри за бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране: общи приходи, помощи и дарения в размер на 11 800 хил. лв., разходи в размер на 20 562 хил. лв., бюджетни взаимоотношения (трансфери) от 8 762 хил. лв., максимални ангажименти за разходи от 10 681 хил. лв. и целеви разходи за издръжка от 8 500 хил. лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели.
Чл. 40
Бюджетът на Агенцията за ядрено регулиране за 2023 г. е утвърден с общи приходи от 8 500 хил. лв. и разходи от 8 435,3 хил. лв. Основната част от приходите идва от неданъчни приходи, включително държавни такси. Разходите са разпределени между текущи разходи (8 265,3 хил. лв.) и капиталови разходи (170,0 хил. лв.), като разходите за персонал са 4 374,9 хил. лв. Бюджетното салдо е 0, а бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са отрицателни, на стойност -64,7 хил. лв. Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., е 4 229,6 хил. лв., а новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани, са 4 042,6 хил. лв.
Чл. 41
Законът утвърджава бюджета на Държавната комисия по сигурността на информацията за 2023 г., като общата сума на приходите, помощите и даренията е 14 382,3 хил. лв. Разходите са разделени на текущи (13 582,3 хил. лв.) и капиталови (800,0 хил. лв.), с основен акцент върху разходите за персонал. Максималните ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през годината, са 2 596,2 хил. лв., а новите задължения за разходи - 2 643,9 хил. лв.
Чл. 42
Законът утвърдява бюджета на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" за 2023 г. с общи приходи от 2 050 хил. лв. и разходи от 68 920,5 хил. лв. Основната част от приходите идва от неданъчни източници, като най-значителен е доходът от глоби, санкции и наказателни лихви. Разходите са разпределени по области на политики, основно за държавни резерви и военновременни запаси. Максималните размери на ангажиментите и новите задължения за разходи, които могат да бъдат поети през годината, са определени на 94 000,1 хил. лв. Председателят на агенцията е задължен да уведомява министъра на финансите за всякакви промени в показателите.
Чл. 43
Бюджетът на Комисията за финансов надзор за 2023 г. включва приходи от 21 380 хил. лв., основно от неданъчни приходи, а разходите са 21 859,2 хил. лв., от които 21 344,7 хил. лв. са текущи разходи. Бюджетното салдо е 0, а бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са положителни с 479,2 хил. лв. Утвърдени са максималните размери на ангажиментите за разходи и новите задължения за разходи, които са съответно 6 907 хил. лв. и 6 517 хил. лв.
Чл. 44
Приет е бюджетът на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за 2023 г. с общи приходи от 2 339,0 хил. лв. и разходи от 2 312,0 хил. лв., включващи текущи разходи (1 834,5 хил. лв.) и капиталови разходи (27,0 хил. лв.). Утвърдено е разпределение на разходите по функционални области, както и максималните размери на ангажиментите и новите задължения за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., всяко на стойност 501,8 хил. лв.
Чл. 45
Законът утвърджава бюджета на Централната избирателна комисия за 2023 г. с обща сума от 7 134,1 хил. лв. Разходите са разделени на текущи (6 954,1 хил. лв.) и капиталови (180,0 хил. лв.), като текущите включват разходи за персонал. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са положителни и равни на общата сума на приходите. Максималните ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през 2023 г., са 1 481,2 хил. лв., а новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани, са 2 075,3 хил. лв.
Чл. 46
Бюджетът на Държавен фонд "Земеделие" за 2023 г. включва общи приходи от 3 000 хил. лв. и разходи в размер на 388 117,9 хил. лв. Текущите разходи са 375 496,1 хил. лв., от които 57 743,1 хил. лв. за персонал и 300 350,0 хил. лв. за субсидии. Капиталовите разходи възлизат на 12 621,8 хил. лв. Бюджетното салдо е 40 000,0 хил. лв., а нетните операции в частта на финансирането са -40 000,0 хил. лв. Максималният размер на ангажиментите за разходи е 347 374,8 хил. лв., а новите задължения за разходи - 345 374,8 хил. лв.
Чл. 47
Законът утвърджава бюджета на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2023 г. с общи приходи от 1 921,1 хил. лв. и разходи от 1 921,1 хил. лв. Разходите са разделени на текущи (1 826,6 хил. лв., от които 1 400,1 хил. лв. за персонал) и капиталови (94,5 хил. лв. за придобиване на дълготрайни активи). Утвърдена е и максималната сума на ангажиментите за разходи (527,0 хил. лв.) и новите задължения (503,0 хил. лв.) за 2023 г.
Чл. 48
Бюджетът на Държавната агенция "Технически операции" за 2023 г. е приет с общи приходи от 92 хил. лв. и разходи от 83 265,1 хил. лв. Основната част от приходите идват от неданъчни източници, като най-значителни са приходите от собственост (85 хил. лв.). Разходите са основно текущи (75 954,1 хил. лв.), от които най-голям дял е за персонал (71 685,1 хил. лв.). Утвърдени са и максималните размери на ангажиментите за разходи (27 200 хил. лв.) и новите задължения за разходи (11 465 хил. лв.) за 2023 г.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя бюджетните взаимоотношения на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция. Българското национално радио получава 59 088 хил. лв., от които 3 900 хил. лв. по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията. Българската национална телевизия получава 86 238,2 хил. лв., от които 6 100 хил. лв. по същия член. Българската телеграфна агенция получава 11 856,5 хил. лв.
Чл. 50
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда следните субсидии и текущи трансфери за нефинансовите предприятия: 1) Субсидии за Столичната община за вътрешноградски транспорт - 89 000 хил. лв. и за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии - 72 000 хил. лв., общо 161 000 хил. лв. 2) Капиталови трансфери за отстраняване на щети върху околната среда - 23 145,2 хил. лв.
Чл. 51
Законът определя бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и общинските бюджети за 2023 г. Основните бюджетни взаимоотношения включват обща субсидия за делегираните от държавата дейности, трансфери за местни дейности, целеви субсидии за капиталови разходи и други целеви разходи. Общата сума на бюджетните взаимоотношения е 6 966 289,2 хил. лв., от които 6 087 750,9 хил. лв. са за делегираните дейности, 404 000,0 хил. лв. за изравнителна субсидия и 48 228,1 хил. лв. за зимно поддържане и снегопочистване.
Чл. 52
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности. Тези разходи включват средства за общинска администрация, отбрана и сигурност, образование, кметове и кметски наместници, както и служители в общинска администрация. Общата сума на разходите за делегираните дейности за всички общини е 6 087 750,9 лв., от които 574 833,0 лв. са за общинска администрация, 106 575,9 лв. за отбрана и сигурност, 468 257,1 лв. за образование, 64 285,1 лв. за кметове и кметски наместници и 4 281 186,5 лв. за служители в общинска администрация.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда, че разчетите за финансиране на капиталовите разходи на общините, които са одобрени от общинския съвет, трябва да се представят в Министерството на финансите. Процедурата и условията за това се определят от министъра на финансите, а информацията се публикува на интернет страниците на съответните общини.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. описва начина на разпределение на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините. Субсидията се разпределя по тримесечия, с 30% за първото, 25% за второто, 20% за третото и 25% за четвъртото тримесечие. Целевата субсидия за капиталови разходи се предоставя до 5-о число на текущия месец, а общата изравнителна субсидия се изчислява на базата на разликата между полагащите се средства и предоставените до 31 юли 2023 г. Средствата за зимно поддържане се предоставят до 20 януари, а останалата част от субсидията се разпределя ежемесечно. След 1 август 2023 г. се извършва ново изчисление на разликата между полагащите се и предоставените средства.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда възможност целевата субсидия за капиталови разходи да бъде трансформирана в трансфер за неотложни текущи ремонти на общински пътища, улична мрежа, сгради и почистване на речни легла. Трансформацията се извършва по механизъм и срокове, определени в постановлението за изпълнение на бюджета. Промените в бюджетните взаимоотношения между общината и централния бюджет се реализират от министъра на финансите по предложение на кмета на общината и с решение на общинския съвет.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за държавния бюджет за 2023 г. определя средствата за трансфери за местни дейности, предназначени за достигане на минималната работна заплата. Разпределението на средствата по общини се извършва на база относителния дял на разходите за заплати и възнаграждения, както и на броя на персонала на минимална работна заплата. Средствата ще бъдат предоставяни ежемесечно до 5-о число на текущия месец от август до декември.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. утвърджава максималните размери на задълженията на бюджетните организации към доставчици към 31 декември 2023 г. Общата сума на задълженията е 33 318,3 хил. лв., като всяка бюджетна организация може да увеличи тази сума с до 20% с акт на Министерския съвет. Включват се всички задължения, с изключение на тези по финансов и търговски лизинг.
Чл. 58
В 10-дневен срок след обнародването на постановлението за изпълнението на бюджета за 2023 г., бюджетните организации трябва да публикуват утвърдените си бюджети и програмните формати на интернет страницата си, спазвайки Закона за защита на класифицираната информация. Първостепенните разпоредители с бюджет носят отговорност за контрола на публикуването от второстепенните разпоредители с бюджет.
Чл. 59
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. утвърджава обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна в размер на 1,4 млрд. лв., съгласно чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 60
Член 60 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя общ размер на сумата, която подлежи на възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола, като тя е до 100 млн. лв. Възстановяването се извършва съгласно разпоредбите на чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя минималния размер на основната заплата за най-ниската длъжност, която може да бъде заемана от държавен служител, на 780 лв.
Чл. 62
От 1 януари 2023 г. базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на служители в различни държавни структури, свързани с отбраната и сигурността, е установена на 380 лв. Тези структури включват Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, изпълнението на наказанията, Националната служба за охрана и разузнаването.
Чл. 63
Законът определя средномесечните доходи и размерите на помощите за семейства с деца за 2023 г. Средномесечният доход за семейни помощи е 610 лв., а за определени категории - 510 лв. Помощите за отглеждане на деца варират в зависимост от броя на децата и дохода на семейството. Например, семействата с едно дете получават 50 лв., а с четири деца - 175 лв., с допълнителни 20 лв. за всяко следващо дете. За деца с увреждания помощите също са различни, като за деца с над 90% увреждане сумата достига 930 лв. Законът включва и еднократни помощи при бременност, раждане, осиновяване и за ученици.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя максималните размери на държавните парични награди за особени заслуги. Наградите са: 1) до 700 лв. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1; 2) до 700 лв. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2; 3) до 5000 лв. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3.
Чл. 65
Съгласно чл. 65 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас по чл. 26, ал. 1 от Закона за политическите партии е определен на 8 лв.
Чл. 66
Според Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, е 100 лв.
Чл. 67
Според Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е определен на 4,5 милиарда лева.
Чл. 68
Според Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., максималният размер на държавния дълг не може да надвишава 40,6 млрд. лв. към края на годината.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, на 7,5 млрд. лв. Министерският съвет има право да поема външен дълг по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, като максималният съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъдат издадени, е увеличен от 12 млрд. евро на 14 млрд. евро. Разпоредителите с бюджет не могат да поемат нов дълг, а Министерският съвет може да поема дълг за финансова стабилизация и заеми от Европейския съюз и международни финансови институции.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя условията за поемане на държавен дълг от бюджетните организации. Дългът може да бъде поет, стига да не увеличава общия дълг към края на годината. Министърът на финансите има правомощия да емитира ценни книжа, да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране, да извършва валутни и лихвени суапови операции и да изплаща задължения предсрочно, при условие че тези действия не увеличават номиналната стойност на дълга.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предоставя възможност на Министерския съвет да издава държавни гаранции в рамките на бюджетната година. Гаранциите включват: до 40 млн. лв. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти; до 700 млн. лв. по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие; до 16 654 646 евро за макрофинансова помощ на Украйна; до 150 млн. евро за плащания на "Булгаргаз" ЕАД; и до 382 млн. евро за инвестиции на "Булгартрансгаз" ЕАД, при спазване на законодателството за държавните помощи.
Чл. 72
Според чл. 72 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени, е 1 814 милиона лева.
Чл. 73
Държавните висши училища в България имат право да поемат дълг до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти, съгласно Регламент (ЕС) № 1303/2013. Поемането на дълга трябва да бъде съгласувано с министъра на образованието и науката, който оценява възможностите на училището за обслужване на дълга.
Чл. 74
За 2023 г. приходите и разходите, включително националното съфинансиране и елементите на финансирането, свързани с държавните инвестиционни заеми, са планирани по централния бюджет. Общият лимит на разходите е до 20 933,9 хил. лв.
Чл. 75
Член 75 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. регламентира условията за одобряване на промени в бюджетните програми на първостепенните разпоредители с бюджет. При одобрение на промени, свързани с увеличаване на администрираните разходи, се създават нови администрирани разходни параграфи, ако те не са утвърдени в постановлението за изпълнението на бюджета. Освен това, нови администрирани разходни параграфи могат да бъдат създавани след предварително съгласуване с министъра на финансите, в случай че измененията са извършвани по определени членове от Закона за публичните финанси.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. дава правомощия на Министерския съвет да извършва промени в максималните размери на ангажиментите за разходи и новите задължения за разходи на първостепенните разпоредители с бюджет. Това може да стане след представяне на отчетни данни по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси, относно годишните финансови отчети за 2022 г.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. регламентира разходите за персонал, които се извършват до определения размер, с изключение на делегираните бюджети. Промени на разходите за персонал могат да се правят само с акт на Министерския съвет при структурни промени, включително при изплащане на обезщетения, свързани с прекратяване на трудови или служебни правоотношения и в условия на миграционен натиск. При намаляване на числеността на персонала, икономиите могат да се използват за увеличаване на заплатите. Икономията може да се използва и за допълнителни възнаграждения. Увеличения на разходите за персонал могат да се правят за сметка на средства от помощи, трансфери и проекти, финансирани от ЕС. Промените по увеличенията се извършват от министъра на финансите по съответния ред.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда, че всички промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет трябва да се извършват текущо, но не по-късно от 31 декември 2023 г. Допълнителни промени, свързани с годишното счетоводно приключване и изготвянето на отчетите за касовото изпълнение, могат да се извършват до 29 февруари 2024 г., съгласно чл. 110, 112 и 113 от Закона за публичните финанси.
Чл. 79
Бюджетните организации, които се намират в сгради, собственост на държавата или на общините, не дължат наем за ползването на тези сгради.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за държавния бюджет за 2023 г. определя сметките за средства от Европейския съюз, които Министерският съвет ще утвърдява. Сметките включват: 1. сметка на Националния фонд; 2. сметка на Държавен фонд "Земеделие". Актуализация на разчетите за сметките се извършва след третото тримесечие на годината, при влошаване на бюджетното салдо. Министърът на финансите може да прави компенсирани промени в разчетите, без да променя бюджетното салдо. Предвидените трансфери от централния бюджет ще се използват за финансиране на плащания, свързани с функциите на фондовете, включително покритие на недопустими разходи и акумулиране на средства за бъдещи плащания.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя правилата за националното съфинансиране на средства, предоставени от ЕС и други донори. В ал. 1 се посочва, че средствата от различни фондове и механизми на ЕС, като Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, ще бъдат включени в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4 от бюджета. Ал. 2 уточнява, че средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и други селскостопански фондове ще бъдат включени в трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел ІІІ, т. 1.5. В ал. 3 се добавя, че средства за национално публично съфинансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост също ще бъдат част от трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.4.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за държавния бюджет за 2023 г. позволява на министъра на финансите да извършва промени в бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на бенефициентите - бюджетни организации, по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от ЕС. Тази разпоредба важи и за средства от други международни програми и договори, приложими към режима на сметките за средства от ЕС.
Чл. 83
Член 83 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година регулира възстановяването на данък върху добавената стойност (ДДС), финансиран от разпоредители с бюджет. Когато данъкът е финансиран и е налице право на приспадане на данъчен кредит, сумата трябва да бъде върната на разпоредителя с бюджет, който е финансирал разхода, в срок до края на месеца след месеца, в който е упражнено правото на кредит. За забавени суми се дължи лихва за забава. Вземанията по този член са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 84
Чл. 84 регламентира плащанията на Държавен фонд "Земеделие" за финансиране на данък добавена стойност на общини по одобрени проекти в рамките на различни програми за развитие на селските райони и морско дело. Общините трябва да преведат получените средства на доставчиците в срок от 10 дни и да представят доказателства за извършените плащания. При неизпълнение, те дължат възстановяване на средствата с лихва. Разходите, за които е възникнало право на данъчен кредит, също подлежат на възстановяване. При възстановяване на безвъзмездна помощ, общината трябва да възстанови и получените средства от фонда. Вземанията по тези разпоредби са публични и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 85
Член 85 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда финансиране на проекти на общините, насочени към подобряване качеството на атмосферния въздух. Финансирането е свързано с Решение на Съда на Европейския съюз и е на база фактически извършени разходи, с общ размер до 15 млн. лв. от бюджета на ПУДООС, при условие че не се нарушава салдото по консолидираната фискална програма.
Чл. 86
Неусвоените средства по бюджетите на общините от трансфери за компенсиране на разходите, предвидени в чл. 283, ал. 12 от Закона за предучилищното и училищното образование, могат да се използват през 2023 г. за същата цел. Остатъкът от средствата трябва да бъде възстановен в държавния бюджет до 20 декември 2023 г.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда, че неусвоените средства по бюджетите на общините към 31 декември 2022 г., получени от трансфери, могат да се използват за делегираните от държавата дейности, с изключение на средствата за функция "Образование". Тези средства могат да бъдат изразходвани за капиталови разходи, при условие че не противоречат на нормативния акт, с който са одобрени.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за държавния бюджет за 2023 г. предвижда, че неусвоените средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., могат да се разходват през 2023 г. за същата цел, при условие че съществува обявена процедура по Закона за обществените поръчки и тя не е прекратена. Остатъкът от средствата след приключване на разплащанията трябва да бъде възстановен в държавния бюджет в срок до един месец, но не по-късно от 20 декември 2023 г.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. позволява на общините да разходват неусвоените средства от трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, които са постъпили през 2019-2022 г., през 2023 г. Тези средства могат да се използват за дейности по зимно поддържане и снегопочистване, както и за придобиване на дълготрайни материални активи и материали за обезопасяване срещу хлъзгане, по решения на общинските съвети.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя, че неусвоените средства по бюджетите на общините, отпуснати през 2018, 2019, 2020 и 2021 г. за предотвратяване и овладяване на бедствия, могат да се разходват за същата цел през 2023 г. Остатъците от средствата трябва да се възстановят в специална банкова сметка на централния бюджет до 15-о число на месеца след завършване на проектите. Тези операции не се включват в бюджета на Министерството на вътрешните работи, а се отчитат по централния бюджет и бюджетите на общините като възстановени трансфери.
Чл. 91
Чл. 91 определя условията относно плащанията на общините по дългосрочни договори и заеми за 2023 г. Плащанията по ЕСКО договори и заеми от финансови посредници не се включват в общия дълг на общината, освен ако не са установени нарушения. Плащанията по главницата на съществуващ дълг с нов дълг също не се включват в ограниченията, докато плащанията по овърдрафт и револвиращи кредити се включват. Общините могат да поемат нов дълг, но годишните плащания по заеми не трябва да надвишават 25% от средногодишните приходи за последните три години.
Чл. 92
Член 92 от Закона за държавния бюджет за 2023 г. предвижда, че ограничението, установено в чл. 94, ал. 3, т. 2 от Закона за публичните финанси, не важи за ангажиментите за разходи по договори, сключени от общините в периода 2020-2023 г. Това включва разходи за услуги, предоставяни от общината, съгласно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси, както и разходи, финансирани чрез трансфери от централния бюджет, по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква "г" от Закона за публичните финанси.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. задължава кметовете на общини и ръководителите на бюджетни организации да внедрят Интегрирана финансово-информационна система. Кметовете трябва да следват одобрения от министъра на финансите план, а ръководителите на бюджетни организации - план, одобрен от Министерския съвет. Те са длъжни да оказват съдействие на изпълнителите на проекта.
Чл. 94
Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините е ограничен до 3% от общия годишен размер на разходите за издръжка на общинската администрация. За общинските съвети, средствата за представителни разходи не могат да надвишават 1,5% от същия размер на разходите.
Чл. 95
Кметовете на общини, при които срокът за финансово оздравяване е изтекъл през 2022 г. и заемът, отпуснат по чл. 130ж, ал. 1 от Закона за публичните финанси, не е възстановен, трябва да изпратят проекта на бюджета на общината за съгласуване с министъра на финансите. Общинският съвет обсъжда бюджета, включително становището на министъра на финансите.
Чл. 96
Данъчно задължените лица заплащат годишния данък върху таксиметров превоз на пътници за 2023 г., намален с разликата между данъка за 2022 г. и минималния размер от 300 лв. Общините получават компенсация от държавния бюджет за намалението на приходите, изчислена на база броя на разрешителните за таксиметров превоз. Общините са задължени да обявят данъка на своите интернет страници, а надвнесените суми подлежат на прихващане или възстановяване.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда, че по реда на чл. 106 от Закона за публичните финанси могат да се прихващат дължимите лихви, съгласно чл. 105, ал. 1 от същия закон. Това означава, че дължимите лихви могат да бъдат компенсирани или приспаднати при определени условия, установени в закона за публичните финанси.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя правилата за отчисленията на акционерните дружества с над 50% държавно участие в капитала към Фонд "Резервен". Ако средствата на фонда са над една десета от капитала или по-голяма част, дружествата не правят отчисления. В противен случай, те правят отчисления в размер на една десета от реализираната печалба, но не повече от необходимия размер за попълване на фонда.
Чл. 99
Държавните и общинските предприятия, както и едноличните търговски дружества с държавно или общинско участие, дължат 50% от получения наем в бюджета на съответната институция. Изключение правят юридически лица, които отдават имоти, предоставени им за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем. Държавните и общинските лечебни заведения прилагат специфични правила. Вноските трябва да се внесат в 10-дневен срок от получаване на наема, а събирането им се извършва от Националната агенция за приходите или органите на общинската администрация.
Чл. 100
Член 100 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. регламентира, че целево предоставяните средства от бюджета на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери не могат да се използват за обезпечения и не могат да се използват за погасяване на публични и частни вземания. Неправомерно получените средства могат да бъдат прихванати с бъдещи средства, а правилата важат и за средства, предоставяни чрез общинските бюджети.
Чл. 101
Член 101 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя условията за предоставяне на средства на юридическите лица с нестопанска цел. Тези средства могат да се използват за дейности с неикономически характер и за дейности с икономически характер, при спазване на правилата за държавни помощи и разпоредбите на Закона за публичните финанси. В случай, че тези лица извършват както стопанска, така и нестопанска дейност, те са задължени да разграничават тези дейности, като поддържат отделно счетоводно отчитане на активите, пасивите, приходите и разходите, свързани с всяка от тях.
Чл. 102
Първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет за 2023 г. трябва да предвидят средства за капиталови разходи, свързани с енергоспестяващи мерки и мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, при условие че тези мерки не са изпълнени до края на 2022 г.
Чл. 103
Член 103 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предвижда, че министърът на финансите може да включи определени лица в схемата за централизирано разплащане на осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица. Включването става по реда на определени срокове и на основата на принципите на схемата. Дължимите суми се превеждат месечно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Наличните задължения на лицата при включване в схемата се декларират и превеждат по досегашния ред. Условията важат и за лица, включени до 31 декември 2022 г. Министърът на финансите е отговорен за даването на указания относно прилагането на тези разпоредби.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за държавния бюджет за 2023 г. определя начина на изплащане на разходите за банково обслужване на бюджетни организации, свързани с картови плащания. Разходите се покриват от централния бюджет и се регулират чрез изменения в бюджета на различни разпоредители, включително общини и социалноосигурителни фондове. В случай на недостиг, разходите могат да се покрият от икономии в бюджета. Заплащането на разходите за услуги, извършени до 31 декември 2020 г., също е за сметка на централния бюджет. Министърът на финансите е отговорен за указанията по прилагането на тези разпоредби.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. позволява на Министерския съвет да одобрява допълнителни разходи и трансфери, както и увеличение на определени бюджетни показатели. Това може да се извършва за сметка на икономии от разходи и трансфери между различни бюджетни разпоредители. Основната цел е да се осигури незабавна хуманитарна помощ на български граждани и българи с украинско гражданство, живеещи в Украйна, включително за евакуация и предоставяне на хуманитарна помощ за Украйна, както и за справяне с последствията от военните действия в региона.
Чл. 106 и Преходни и Заключителни разпоредби (§ 1 - § 14)
Законът определя основните принципи и разпоредби относно бюджета на Република България за 2023 г. Включва ограничения за използване на икономии от капиталови разходи, правила за данъчни облекчения за деца, нови разпоредби за целеви вноски от производители на електрическа енергия, както и изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой и Кодекса на труда. Специално внимание е обърнато на данъчните облекчения, които могат да се прилагат авансово, и на задълженията на производителите на електрическа енергия да внасят целеви вноски. Също така, се въвеждат нови правила за деклариране на данни за превоз на стоки с висок фискален риск.
Чл. 182а
Член 182а от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя задълженията на възложителите по Закона за обществените поръчки да уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" за сключването на договори на стойност над 10 000 лв. Уведомлението трябва да бъде направено в електронен формат с квалифициран електронен подпис в срок от 30 дни след сключването на договора. В случай на предявен изпълнителен лист, уведомлението е задължително при суми над 1000 лв. Промени в данните на изпратеното уведомление също трябва да бъдат докладвани в срок от 5 дни.
Чл. 182б
Чл. 182б регулира задължението на лицата, извършващи плащания, да информират Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" за предстоящи плащания. Уведомленията трябва да се изпращат в електронен формат, дори и при суми под 10 000 лв. или 1000 лв. за изпълнителен лист, при определени условия. Срокът за уведомление е не по-късно от 10 дни преди плащането, а при невъзможност за електронно изпращане, уведомленията се изпращат на имейл. Промените в уведомленията също трябва да бъдат съобщавани в срок от три дни.
Чл. 182в
Чл. 182в регламентира процедурата за проверка на публични задължения на изпълнители или правоимащи лица от страна на Националната агенция за приходите и Агенция 'Митници'. Проверка се извършва при уведомление за задължения над 100 лв. Плащания могат да се извършват само след потвърждение от тези агенции. Потвърждението се изпраща в електронен формат в срок от 7 дни, с възможност за удължаване с 3 дни. При невъзможност за електронно изпращане, потвържденията и актовете се изпращат на електронния адрес на лицето в съответния срок.
Чл. 182г
Чл. 182г предвижда изключения от приложението на разпоредбите на чл. 182а - 182в, които не важат за целево предоставяни средства от държавния бюджет на нефинансови предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери, международни договори, договори с бюджетни разпоредители и Българската народна банка, както и за плащания свързани с социално осигуряване и обществени поръчки.
Чл. 182д, Чл. 195, Чл. 213, Чл. 242, Чл. 264, Чл. 265
Законът регламентира реда за регистрация на оправомощени служители на юридически лица, условията за уведомления и потвърждения от Националната агенция за приходите и Агенция "Митници". В него са определени и условията за обезпечаване на публични задължения, включително оценка на активите. Също така, се въвеждат нови изисквания за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти и моторни превозни средства, свързани с проверки за публични задължения. Включени са и разпоредби за продажба на движими културни ценности и изменения в трудовите възнаграждения.
Чл. 265, Чл. 278б
Чл. 265 предвижда, че нотариус или съдия по вписванията, който не спази изискванията на чл. 264, ал. 1, 2 и 4, носи солидарна отговорност за задълженията на лицата по чл. 264, ал. 1 и 2. Чл. 278б (в сила от 01.10.2023 г.) въвежда нови санкции за физически и юридически лица при неспазване на задължения по чл. 127и. За неплащане на задължения, санкцията е 40% от данъчната основа, но не по-малко от 5000 лв. За неверни данни, глобата е 40% от разликата между декларираната и установената данъчна основа, но не по-малко от 1000 лв. Други нарушения предвиждат глоби до 2000 лв. за физически лица и до 5000 лв. за юридически лица, с увеличени санкции при повторно нарушение. Чл. 278е - 278з (в сила от 03.05.2024 г.) се отнасят до неизпращане на уведомление по чл. 182а.
Чл. 278е
Лицата, които не изпълнят задълженията си по чл. 182а от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., подлежат на наказание с глоба. Първоначалната глоба е между 300 и 600 лв., а при повторно нарушение глобата е от 500 до 1000 лв. Също така, неизпращането на уведомление по чл. 182б също е предмет на санкции.
Чл. 278ж.
Лица, които не изпълнят задълженията си по чл. 182б от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., подлежат на глоба в размер от 500 до 1200 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 1000 - 2000 лв. Специално внимание се обръща на плащания без потвърждение, регламентирано в чл. 182в.
Чл. 278з, Чл. 279
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. съдържа важни разпоредби относно административните нарушения и санкции, свързани с плащания по договори и документи без наличието на законови условия. Лицата, извършващи такива плащания, подлежат на глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 4000 лв. Освен това, се уточняват правомощията на различни органи, които могат да констатират нарушения и да налагат наказания. В допълнителните разпоредби се въвеждат нови определения и срокове за деклариране на стоки с висок фискален риск, както и правила за регистрация на лица в информационни системи. Законът предвижда и изменения в няколко свързани закона, касаещи финансовата сфера и облагането.
Чл. 209а
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. включва разпоредби относно данъчното облагане на социалните разходи за ваучери за храна, условията за предоставяне на тези ваучери, както и изискванията за операторите, които ги издават. Социалните разходи до 200 лв. на месец не се облагат с данък, при условие че са изпълнени определени условия, свързани с трудовите възнаграждения и публичните задължения на работодателите. Операторите на ваучери за храна трябва да отговарят на изисквания за капитал, регистрация и техническа готовност. Законът определя и реда за издаване и отнемане на разрешения, както и за контрол на операторите. Включени са и изменения в свързани закони, касаещи данъците и местните данъци.
§1
Размерът на общата годишна квота за 2023 г. включва квотата от предходните години и е регламентиран в чл. 59. Ваучерите за храна могат да се използват за плащане на битови нужди, културни дейности, показ на филми и туристически услуги. Операторите, които предоставят ваучерите, трябва да сключват договори с доставчици на съответните услуги. От 01.08.2023 г. операторите са задължени да предоставят списъци на работодателите и ползвателите с обекти, които приемат ваучерите.
Параграф §2
Текстът определя условията за ползване на данъчни облекчения за деца през 2023 г. Сумите, които се приспадат от данъчните основи, варират в зависимост от броя на ненавършилите пълнолетие деца и наличието на деца с увреждания. Работниците/служителите могат да прилагат авансово данъчните облекчения чрез писмена декларация пред работодателя, като е необходимо да се спазят определени условия. Данъчните облекчения могат да се ползват и при намаляване на дължимия авансов данък, при условие че другият родител не ги ползва. Предвидени са и санкции за случаи на неправомерно ползване на облекченията.
§3
Параграф §3 от закона предвижда целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от производители на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. Вноските са основани на положителната разлика между пазарните приходи и определения таван на приходите. Различни категории производители и търговци на електрическа енергия имат специфични правила за изчисление на вноските. Декларации и плащания се подават ежемесечно, а невнесените в срок вноски подлежат на санкции. Фондът може да прихваща вземания и да налага имуществени санкции за нарушения.
§4
Съгласно параграф §4, в сила от 01.08.2023 г., от бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" се предоставя трансфер на средства за Министерството на енергетиката. Трансферът е в размер на средствата, получени от фонда от оперативните програми за програмен период 2014 - 2020 г. и е предназначен за възстановяване на допустими разходи по национални програми за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия. За получаване на средствата фондът е задължен да сключи договори с управляващите органи на съответните оперативни програми.
§5
До 31 декември 2023 г. лицата, които ползват социалната услуга "асистентска подкрепа", финансирана от държавния бюджет, не дължат такси за услугата, съгласно чл. 15, т. 10 от Закона за социалните услуги.
§7
В Закона за ограничаване на плащанията в брой се въвеждат изменения, които влизат в сила от 01.09.2023 г. и 01.12.2023 г. Основните изменения включват: добавяне на изключение за трудовите възнаграждения при определени условия, нови условия за трудовите възнаграждения на работодатели с 100 или повече наети лица, и нови правила за картовите плащания към бюджетни организации. Освен това, за картовите плащания към бюджетни организации не се заплащат банкови комисиони и такси. Установяват се и задължения за Министерството на финансите и Българската народна банка относно статистическата информация и указанията за прилагане на новите разпоредби.
Параграф §8, чл. 270, ал. 4 от Кодекса на труда
С §8 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изменя Кодексът на труда, като в чл. 270 се добавя нова алинея 4. Тази алинея предвижда, че когато работодателят изплаща трудово възнаграждение по определени условия, то трябва да бъде извършвано само чрез превод или внасяне по платежна сметка в банка, посочена от работника или служителя. Промените влизат в сила от 01.09.2023 г.
§9
В Закона за вероизповеданията е направена промяна в чл. 28, ал. 17, където изразът "постановление за изпълнение на държавния бюджет" е заменен с "акт на Министерския съвет". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
§ 10
В § 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се добавят нови алинеи 5 и 6 в § 7 на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите. Алинея 5 определя, че Националният институт по метеорология и хидрология прилага система на делегиран бюджет, като генералният директор е второстепенен разпоредител с бюджет с правомощия за извършване на компенсирани промени по плана на приходите и разходите, разпореждане със средствата и определяне на числеността и възнагражденията на персонала. Алинея 6 указва, че всяко установено превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на института в края на годината ще се включва в бюджета му за следващата година.
Параграф §11 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2023 г.
В Закона за здравето се добавят нови алинеи (5-8) в чл. 119, които предвиждат държавна финансова помощ за родители на деца от тримесечна възраст до навършване на три години. Средствата са предназначени за компенсиране на разходите, свързани с отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети в общински детски ясли или градини. Размерът на помощта не може да надвишава средния месечен размер на средствата за издръжка на дете в предучилищното образование. Изплащането на средствата ще се извършва до приемането на детето в детска ясла или градина, а условията за предоставяне на помощта ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет.
§12
С §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. се отменя член 17б от Закона за общинския дълг. Този закон е обнародван в Държавен вестник, брой 34 от 2005 г. и е подлаган на множество изменения до 2017 г.
§13 от Преходни и Заключителни разпоредби
С §13 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се извършват допълнения в Закона за електронното управление. В чл. 17 се добавят нови алинеи, които задължават административните органи да поддържат постоянна интернет и комуникационна свързаност, както и да използват споделените ресурси на електронното управление в съответствие със зададените стандарти и наредби.
§14
Текстът съдържа изменения и допълнения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които влизат в сила на различни дати. Основните изменения включват задължения за предварително деклариране на данни за превоз на стоки с висок фискален риск, нови изисквания за уведомяване на Националната агенция за приходите и Агенция 'Митници' при сключване на договори и плащания, както и санкции за неизпълнение на тези задължения. Въведени са нови разпоредби относно условията и реда за разплащания с публични средства, включително уведомление за плащане и действия на приходните администрации при получени уведомления.
§15
Параграф §15 от закона указва, че превозът на стоки с висок фискален риск, започнал до 30 септември 2023 г. по чл. 127и, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, не изисква задължително предварително деклариране. За превозите, започнали до 31 декември 2023 г. по чл. 127и, ал. 3, 4 и 5, също не е необходимо предварително деклариране. Освен това, ако данни за превоза са декларирани доброволно до 30 септември 2023 г., той може да бъде извършен по досегашния ред.
§16
Министърът на финансите е задължен да приведе наредбата по чл. 127з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в съответствие с новия закон в срок от три месеца след обнародването му. До момента на привеждане, правилата за доброволното предварително деклариране на стоки с висок фискален риск остават в сила, ако не противоречат на разпоредбите на закона.
§17
Разпоредбите на глава двадесет и първа "а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не важат за средствата от ЕС, предоставени преди влизането в сила на тази глава, които са предназначени за временни мерки срещу последиците от COVID-19. Тази разпоредба влиза в сила на 03.05.2024 г.
§18
Параграф §18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. указва, че лицата, регистрирани в информационната система, съгласно Решение № 592 на Министерския съвет от 2018 г. и допълнено с Решение № 681 от 2020 г., се считат за регистрирани в информационната система по чл. 182а, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Те запазват правата си да изпращат уведомления и да получават потвърждения, актове и документи от органите на НАП и Агенция "Митници" по реда на глава двадесет и първа "а" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§19
Съгласно Параграф §19 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., нерегистрираните лица по чл. 182а, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс трябва да се регистрират в информационната система не по-късно от един месец след влизането в сила на параграфа, което е на 03.04.2024 г.
§20
Параграф §20 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2023 г. предвижда, че лицата, посочени в §18 и §19, трябва да уведомят по реда на глава 21а от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за действащите договори и неизплатените изпълнителни листове. Уведомлението трябва да се извърши едновременно с изпращането на първото уведомление за предстоящо плащане, но не по-късно от три месеца след влизането в сила на параграфа на 03.05.2024 г.
§22
Параграф §22, в сила от 05.08.2023 г., предвижда изменения в Закона за кредитните институции. В член 62, алинея 6, се добавя нова буква 'в' в точка 3, която уточнява, че информация може да бъде поискано от публичен изпълнител за обезпечаване и събиране на публично вземане. В точка 9 думата 'упълномощено' се заменя с 'оправомощено', а след споменаването на чл. 143е, ал. 6, се добавят нови членове: 269г, ал. 2, 269л и 269с.
§23
С §23 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се изменя и допълва чл. 91, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти. В т. 3 се добавя нова буква 'в', която уточнява, че информация може да бъде поискано от публичен изпълнител за обезпечаване и събиране на публично вземане. В т. 9 думата 'упълномощено' се заменя с 'оправомощено', а след посочените членове се добавят и нови членове - чл. 269г, ал. 2, чл. 269л и 269с.
§24
В Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет за 2023 г. се предвиждат изменения и допълнения в Закона за корпоративното подоходно облагане. Основните промени включват: 1) замяна на формулировките в чл. 182 и чл. 189; 2) нови разпоредби относно ваучерите за храна на хартиен и електронен носител, които влизат в сила от 01.01.2024 г.; 3) освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна на електронен носител при определени условия; 4) нови изисквания за операторите на ваучери за храна; 5) уточнения относно квотите за предоставяне на ваучери за храна и реда за издаване и отнемане на разрешения за операторите.
Параграф 25
Параграф 25 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2023 г. определя условията и сроковете за предоставяне на ваучери за храна от операторите. От 1 януари 2024 г. операторите могат да предоставят ваучери на хартиен носител до 30 юни 2024 г., а данъчно задължените лица могат да избират между ваучери на хартиен или електронен носител. Разрешенията, издадени до края на 2022 г., ще бъдат прекратени от 1 юли 2024 г. Лицата, желаещи да извършват дейност като оператори на електронни ваучери, трябва да подадат заявление между 1 и 15 ноември 2023 г. и да отговарят на редица условия, включително капиталови и правни изисквания. Разрешението се издава от министъра на финансите след съгласуване с Българската народна банка.
§26
В преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. се предвиждат изменения в Закона за платежните услуги и платежните системи. Основните изменения, които влизат в сила на различни дати, включват: 1) нова алинея 5 в чл. 23, която задължава платежните институции да поддържат защитни сметки за средства на оператори на ваучери за храна; 2) нова алинея 4 в чл. 41, аналогично задължение за дружества за електронни пари; 3) създаване на чл. 120а, който осигурява безплатно обслужване на сметки за основни операции, когато по тях постъпват средства от трудови възнаграждения и социални помощи; 4) изменение в чл. 141, ал. 2, свързано с замяна на текст.
§27
Параграф §27 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. внася изменения в Закона за акцизите и данъчните складове, касаещи тютюневите изделия и електронните цигари. Основните изменения включват нови определения за заместителите на тютюна, акцизни ставки за течности за електронни цигари, и условия за освобождаване на тези продукти от бандерол. Включени са и преходни разпоредби, позволяващи на производители и търговци да продължат дейността си при определени условия, свързани с лицензиране и регистрация.
§28
Параграф §28 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. урежда производствата по възстановяване на платен акциз за електрическа енергия, започнали преди обнародването на закона. Тези производства се довършват по реда на чл. 24ж от Закона за акцизите и данъчните складове. Освен това, платеният акциз за месец юли 2023 г. също ще бъде възстановен по същия ред.
§29
В Закона за данък върху добавената стойност се въвеждат нови разпоредби, които влизат в сила на различни дати през 2023 г. В чл. 123 се добавя нова алинея, която задължава предприятията да декларират наличността на парични средства и вземания, когато те надхвърлят 50 000 лв. В чл. 126б се правят изменения, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит и се добавят нови алинеи, които определят условията за проверка от органа по приходите и предоставяне на информация за издадените документи.
§30
Съгласно параграф 30 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., от 01.07.2023 г. се въвеждат нови изисквания за деклариране на данни по отношение на данъка върху добавената стойност. Първият период за деклариране е третото тримесечие на 2023 г. Декларацията, свързана с данъците върху доходите на физическите лица и корпоративното подоходно облагане, трябва да бъде подадена до 14 ноември 2023 г.
§31 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
С §31 от Закона за държавния бюджет за 2023 г. се изменя Законът за местните данъци и такси, като в чл. 66 се добавя нова алинея 2а. Според новата алинея, в необходимите разходи по ал. 1 се включват и разходите за данък добавена стойност, за който няма право на приспадане на данъчен кредит, съгласно Закона за данък върху добавената стойност.
§ 32
Съгласно §32 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2023 г., в Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси се добавя ново изречение в чл. 66, ал. 2. То уточнява, че в план-сметката се включват разходите за данък върху добавената стойност, когато не е налице право на приспадане на данъчен кредит, съгласно Закона за данък върху добавената стойност.
§33
С §33, в сила от 01.08.2023 г., се правят изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители. В чл. 54, ал. 4 се заменят термини: "директни плащания в размер" с "общ размер на директните плащания" и "отговарят на изискванията по ал. 3" с "са вписани в регистъра по чл. 7".
§34
С §34, в сила от 05.08.2023 г., се изменя чл. 25б от Закона за Националната агенция за приходите. Промените включват замяна на термина "Лицензираните пощенски" с "Пощенските" в алинеите 1 и 2 на чл. 25б.
Параграф §35
Параграф 35 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Държавния бюджет на Република България за 2023 г. определя, че данните и информацията, свързани с чл. 25б, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите, трябва да бъдат подавани от пощенските оператори в сроковете за подаване на данните за третото тримесечие на 2023 г. Този параграф влезе в сила на 05.08.2023 г.
§36
С §36 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се правят изменения в Закона за пощенските услуги. Основните изменения включват замяна на термина "заместник министър-председател, определен от Министерския съвет" с "министъра на транспорта и съобщенията" в различни членове на закона. По-специално, измененията засягат членове 9а, 10, 13, 13а, 14, 29, 75, 76 и 94, като се уточняват отговорностите и правомощията на министъра на транспорта и съобщенията.
§37 от Преходни и Заключителни разпоредби
С измененията в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, влезли в сила от 05.08.2023 г., се извършват следните промени: в чл. 9, т. 5 "Министерския съвет" се заменя с "Министерството на транспорта и съобщенията"; в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 също "Министерския съвет" се заменя с "Министерството на транспорта и съобщенията", а "заместник министър-председателя по чл. 10 от Закона за пощенските услуги" се заменя с "министъра на транспорта и съобщенията".
§38
С измененията в Закона за движението по пътищата, влезли в сила от 01.08.2023 г., се актуализират различни разпоредби, свързани с налагането на глоби и връчването на наказателни постановления. Основните промени включват: 1) изменения в чл. 186, които улесняват процеса на налагане на глоби и уточняват отговорностите на собствениците и ползвателите на превозни средства; 2) нов чл. 186а, който определя начина на връчване на електронни фишове и наказателни постановления, включително възможността за електронно връчване и удостоверяване на отказ; 3) изменения в чл. 189, които задължават органите да уведомяват нарушителите по електронен път и уточняват условията за уведомяване; 4) нови разпоредби относно връчването на наказателни постановления за конкретни нарушения.
§39
В Закона за семейни помощи за деца се правят изменения, които включват добавяне на уточнения относно учениците в първи клас и техния статус на обучение. Конкретно, се добавя уточнение за децата, които са записани или продължават обучението си в съответните класове. Това важи за членове 2, 10а и 12 от закона, където се актуализират формулировките, за да отразят новите условия за получаване на помощи.
§40
С §40 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се предвиждат изменения в Закона за пътищата. В чл. 10, ал. 6 се заменят думите "чл. 4, ал. 5" с "чл. 4, ал. 4". Създава се нова ал. 10 в чл. 10б, която предоставя на Националната агенция за приходите правото на достъп до данни в Електронната система за събиране на тол такси, по ред, определен с наредбата по чл. 10, ал. 7.
§41
Министърът на финансите е задължен да публикува ежемесечно данни за размера на невъзстановения данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност. Тази информация трябва да бъде достъпна на интернет страницата на Министерството на финансите заедно с данните за касовото изпълнение на бюджета за съответния период.
§42
Министерският съвет е задължен да приеме в срок до един месец от обнародването на закона програми за подобряване на сградния фонд и материалната база в образованието за периода 2024 - 2026 г. Тези програми включват: 1) изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, градини и училища с бюджет до 240 млн. лв.; 2) изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в училищата с бюджет до 240 млн. лв.; 3) саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития с бюджет до 100 млн. лв.
§43
Министерският съвет има правомощия да одобри допълнителен трансфер от 7 830,0 хил. лв. за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. Този трансфер е предвиден за увеличаване на разходите за персонал на Националния осигурителен институт и за увеличение на възнагражденията на служителите, считано от 1 август 2023 г.
Параграф §46
Законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати до 1 януари 2024 г. Основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и общините се определят чрез формула, включваща различни компоненти като делегираните от държавата дейности, изравнителни субсидии и целеви субсидии за капиталови разходи. Изчисленията за субсидиите се основават на данни за постоянни данъчни постъпления, население и разходи за местни дейности.
