ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Държавните такси се събират от съдебната власт и други държавни органи в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако законът предвижда друго. Министерският съвет може да определи таксите във валута, когато се събират в чужбина или от чуждестранни лица при преминаване на българската граница.
Чл. 2
Държавните такси се класифицират като прости и пропорционални. Плащанията могат да се извършват в брой или безкасово, а държавни таксови марки се използват само ако е предвидено в нормативен акт. Министърът на финансите определя реда за унищожаване на таксовите марки. Пропорционалните такси се изчисляват въз основа на цената на документа или услугата, а простите такси се определят на база материално-техническите и административни разходи.
Чл. 3
Държавната такса се заплаща при подаване на искането за извършване на действие или при издаване на документа, съгласно тарифата. Ако цената на документа бъде установена по-късно, доплащането на таксата трябва да се извърши в срок от 14 дни след установяването.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за държавните такси определя видовете действия и услуги, за които се заплащат държавни такси. Таксите се прилагат за искови молби, жалби, молби за осиновяване, регистрация на сдружения, действия на съдебни изпълнители, преводи на документи, издаване на лични документи, удостоверения за гражданство, документи свързани с пожарна безопасност, регистрация на обменно бюро, изпити за управление на превозни средства, патенти и сертификати, разрешения за финансов контрол, участие в конкурси, искания до държавни учреждения и маркиране на златни и сребърни изделия.
Чл. 4а
Член 4а от Закона за държавните такси е бил изменян и допълван многократно, като последните изменения и отменяния са направени през 2002 г. и 1996 г. Параграф 1 е допълнен през 1974 г., но по-късно е отмян. Параграф 2 е отмян през 1996 г.
Чл. 4б
Член 4б от Закона за държавните такси предвижда, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това означава, че ако лице е платило такса, която не е дължима, то има право да поиска нейното възстановяване.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за държавните такси определя случаите, в които физически и юридически лица са освободени от заплащане на държавни такси. Освобождават се молби до Народното събрание, Президента и Министерския съвет, документи по трудовата дейност, искове на работници и служители, искове за възнаграждения от трудово-производителни кооперации, искове за издръжка, регистрация на актове за гражданско състояние, документи по наказателни дела, молби и удостоверения за образование, документи за чужди граждани, лица с увреждания и майки с деца, Българския Червен кръст, училищни настоятелства, и случаи, предвидени в международни договори. Списъкът е обширен и обхваща различни категории искания и документи.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за държавните такси определя, че отговорните частни и длъжностни лица, които не са платили такси по тяхна вина или са платили в по-малък размер, са задължени да заплатят дължимите такси. Освен това, те могат да бъдат наказани с глоба, която може да достигне до троен размер на дължимата сума.
Чл. 7
Законът за държавните такси регламентира контрола и събирането на таксите от държавни органи и съдилища. Контролът се осъществява от ръководителите на съответните органи, а финансовите органи извършват ревизии. При констатирано нарушение, на нарушителя се дава 7-дневен срок за възражения. Ако таксата бъде внесена преди постановлението, глобата се намалява с 50%. Законът не засяга таксите от митниците и определени законови разпоредби, а отменя предходни мита и такси. Влиза в сила от 1 януари 1952 г.
§ 1
Параграф 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавните такси определя понятието "чуждестранни лица" в контекста на закона, като се позовава на дефиницията в Закона за насърчаване на инвестициите. Този параграф е нов, с изменения през 2002 и 2004 година, и е в сила от 06.08.2004 г.
Параграф §2
Законът за държавните такси не засяга таксите, събирани от различни институции като митници, банки, пощи, телеграфи, телефони и държавни предприятия. Освен това, той не се отнася за таксите, установени в специфични закони, включително Закона за гражданското въздухоплаване и Закона за опазване на околната среда. Размерът на таксите от държавните предприятия, с изключение на пристанищните такси, се определя от тарифи, утвърдени от Министерския съвет.
Параграф §3
Законът отменя различни съдебни, канцеларски и други такси, събирани по редица закони, включително Закона за нотариата, Закона за съдиите-изпълнители и Закона за българското гражданство. Влиза в сила от 1 януари 1952 г.
§18
Законът за държавните такси влиза в сила от деня на обнародването на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване на упражняването на родителските права от 1980 г. и на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. С изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-късно, като § 10, който влиза в сила с измененията на Гражданския процесуален кодекс.
§23 от Закона за държавните такси
Параграф §23 от Закона за държавните такси посочва, че законът влиза в сила от 1 септември 2005 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът за държавните такси влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Освен това, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г., който е обнародван в ДВ, бр. 99 от 2011 г. и влиза в сила от 01.01.2012 г.
§100 от Закона за държавните такси
Законът за държавните такси влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 76, който влиза в сила на 15 декември 2011 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменението на Закона за младостта, обнародвано в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г., и влиза в сила от 02.08.2013 г.
