Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда устройството, сигнализирането, поддържането, охраната, откриването и закриването на железопътните прелези. Тя има за цел да осигури безопасността и правилното функциониране на прелезите.
Според Наредба № 4 от 27 март 1997 г., прелезът представлява пресичане на едно ниво между път и железопътна линия.
Наредба № 4 от 27 март 1997 г. определя три основни категории железопътни прелези: 1. Прелези за общо ползване, които пресичат републиканската пътна мрежа и жп линии на БДЖ на едно ниво. 2. Местни прелези, които пресичат местни пътища и улици в населени места с жп линии на БДЖ на едно ниво. 3. Прелези на индустриални жп клонове, които пресичат пътища от републиканската или местната пътна мрежа на едно ниво с индустриални жп клонове.
Наредбата определя, че пресичанията на коловози, свързани с товаро-разтоварни, пристанищни, вътрешнозаводски, руднични и подобни дейности, се считат за технологични площадки и не подлежат на изискванията на наредбата. Освен това, за преминаване на пешеходци през железопътни линии трябва да се изграждат пешеходни пътеки, за които не се прилагат изискванията за железопътните прелези.
Чл. 5 от Наредба № 4 определя класификацията на железопътните прелези според тяхната съоръженост. Те се делят на прелези с бариери и прелези без бариери. Прелезите без бариери могат да бъдат оборудвани с автоматични прелезни сигнализации (АПС).
В жп участъци, които са оборудвани с автоблокировка, в участъци с максимална скорост над 70 км/ч и в участъци с две и повече жп линии, е забранено да съществуват прелези без технически средства, които сигнализират за предстоящо преминаване на влак.
Чл. 7 от Наредба № 4 предвижда, че за всеки железопътен прелез се изготвя технически паспорт в четири екземпляра, които се изпращат в различни институции, включително жп секции и пътна полиция. При промяна в съоръжеността или категоризацията на прелеза, се съставя нов технически паспорт в срок от 30 дни, който трябва да бъде подписан от началника на жп секцията.
Чл. 8 от Наредба № 4 гласи, че пешеходците, водачите на пътни превозни средства и водачите на животни преминават през железопътните прелези на свой риск и отговорност. Това подчертава, че безопасността при преминаване през прелезите е в техните ръце.
Според чл. 9 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г., железопътните прелези се класифицират в четири категории - първа, втора, трета и четвърта. Класификацията се основава на стойностите на числените параметри Вч и Ва, които са определени в чл. 15, както и на условията на обзора.
Прелезите от първа категория са определени в Чл. 10 от НАРЕДБА № 4 от 27 март 1997 г. и включват следните условия: 1. преминаване на трамваи или тролейбуси; 2. стойност на Ва ≥ 100; 3. стойност на Вч ≥ 4000; 4. стойност на Вч ≥ 2100 и липса на необходимия обзор.
Прелезите от втора категория са тези, които не се използват от трамваи или тролейбуси, имат стойност на Ва под 100, стойност на Вч равна или над 2100 и разполагат с необходимия обзор.
Прелезите от трета категория са определени като тези, при които стойността на Вч (вероятно показател за безопасност или трафик) е между 421 и 2100.
Чл. 13 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. определя прелезите от четвърта категория като такива, които не отговарят на условията за прелези от първа, втора или трета категория. Допълнителна информация за условията е представена в приложение № 2 на наредбата.
Чл. 14 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. определя формулата за изчисляване на интензивността на движението на пътни превозни средства (ППС) през железопътен прелез. Интензивността (И) се изчислява като сума от броя на преминалите автобуси (А), моторни превозни средства (М) и ППС, теглени от животни (Ж) за 24 часа в двете посоки. Формулата е: И = А + М + Ж.
Чл. 15 от Наредба № 4 определя числените параметри Вч и Ва, които се изчисляват по формули, свързани с броя на влаковете, преминали през прелеза за 24 часа. Параметърът Вч е равен на броя на влаковете (Ч.И) разделен на параметъра Ва (Ч.А), и двата параметъра се делят на 24.
Чл. 16 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. определя необходимия обзор на железопътните прелези, който се изчислява по формула от допълнителните разпоредби. Обзорът трябва да бъде минимум 6 м пред опасната зона на пътя, т.е. 8 м от близката релса. За пешеходни пътеки, обзорът е достатъчен, когато е осигурен в цялата опасна зона.
Чл. 17 от Наредба № 4 предвижда, че за установяване на интензивността на движението през железопътен прелез, трябва да се извърши преброяване веднъж годишно, през юли или август, в два последователни работни дни. Получените данни се изчисляват като средно аритметично и резултатът се прилага към техническия паспорт на прелеза.
Чл. 18 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. предвижда, че железопътните прелези се категоризират ежегодно на базата на статистически данни и нормативи, определени в чл. 10 - 13 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Процесът на категоризация е съгласуван с Министерството на вътрешните работи.
Член 19 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. постановява, че железопътните прелези трябва да бъдат оборудвани с технически средства, които зависят от категорията и местоположението им, съгласно приложение № 4 на наредбата.
Член 20 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. предвижда, че за железопътни прелези с ограничен обзор, комисията по чл. 46 може да предлага допълнителни технически средства, освен изискваните по приложение № 4. Предложенията трябва да бъдат съгласувани с Държавната железопътна инспекция и Дирекцията на Национална служба "Полиция" - Направление "КАТ - Пътна полиция", и одобрени от министъра на транспорта.
Железопътните линии трябва да се пресичат с пътната мрежа в хоризонтални участъци с наклон до 2%, като разстоянието от външната релса до началото на наклона на пътя е минимум 20 метра. Съществуващите прелези, които не отговарят на тези изисквания, трябва да бъдат приведени в съответствие при реконструкция на пътищата.
Чл. 22 от Наредба № 4 определя изискванията за широчината на платното за движение в района на железопътните прелези. Широчината трябва да бъде не по-малко от 6 метра, измерено перпендикулярно на оста на пътя, и да съответства на широчината на пътното платно от двете страни на прелеза. За републиканската пътна мрежа, изискването важи за 160 метра от двете страни на прелеза. По решение на комисията, широчината на местни прелези може да бъде 5 метра за черни (земни) пътища. При необходимост за преминаване на ППС с извънгабаритна широчина, се отправя искане към съответната жп секция, като разходите за преминаването са за сметка на искащия. Видът на прелезната настилка се определя от комисията и се утвърдява от генералния директор на БДЖ.
Пресичането на железопътни линии с пътища на едно ниво трябва по правило да става под ъгъл 90 градуса. В случай на трудни теренни условия, комисията може да разреши пресичане под ъгъл не по-малък от 65 градуса.
Чл. 24 от Наредба № 4 определя изискванията за поставяне на габаритни рамки от двете страни на прелезите на електрифицираните жп линии. Рамките ограничават височината на превозните средства до 4,50 м и се боядисват в червени и бели ивици, ако са разположени на по-малко от 0,5 м от края на пътното платно. Габаритните рамки трябва да бъдат разположени най-малко на 8 м от близката релса, а широчината им да е равна на широчината на прелеза. Възможно е отклонение от разстоянието в случай на трудни теренни условия, по решение на комисията.
Чл. 25 от Наредба № 4 определя изискванията за поставяне на бариерите на железопътните прелези. Те трябва да бъдат разположени на разстояние от 5 до 10 метра от близката релса, а височината им над пътното платно е между 1,00 и 1,10 метра. Освен това, бариерните механизми трябва да се поставят на една линия с прелезната ограда или бордюра.
Бариерните греди на железопътните прелези се считат за в нормално положение, когато са вдигнати. В определени случаи, нормалното положение може да бъде и когато гредите са спуснати, като тези случаи се определят от генералния директор на БДЖ.
На всички гари с ръчни бариери, разрешаващите сигнали за маршрут през прелезите зависят от заключването на ръчага или бариерните греди в хоризонтално положение.
Чл. 28 от Наредба № 4 предвижда, че районът на железопътните прелези, които са охранявани от прелезопазачи или други служители, трябва да бъде осветен с електрическо осветление. Това осветление трябва да осигурява добра видимост на бариерните греди и на преминаващите през прелеза пътни превозни средства (ППС) от мястото, където дежурният прелезопазач затваря прелеза.
Чл. 29 от Наредба № 4 предвижда, че подходите към железопътните прелези трябва да бъдат застилани с подходяща настилка, като се посочват примери като асфалто-бетон, паваж и валирана трошено каменна настилка. Настилката трябва да обхваща минимум 40 метра от двете страни на железния път при черни пътища. В случай на трудни теренни условия, по решение на комисията, е възможно настилката да бъде по-малка, но не по-малко от 20 метра.
Чл. 30 от Наредба № 4 предвижда, че входовете на железопътните прелези трябва да бъдат оградени с огради от леки конструкции, с височина 0,90 м. Оградите трябва да бъдат разположени на 1 м от края на пътната настилка и на 4 м от близките релси. В случай на наличие на бордюри, огради не се поставят. Освен това, прелезните огради трябва да бъдат боядисани с бяла боя.
Според Чл. 31 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. за железопътните прелези, шкафовете на новостроящите се и преустройващите се автоматични прелезни устройства (АПУ) трябва да бъдат монтирани на разстояние най-малко 10 метра от близкия банкет на пътя и 4 метра от близката релса.
Чл. 32 от Наредба № 4 определя изискванията за краищата на прелезната настилка и жлебовете между релсите. Краищата на настилката в междурелсието трябва да се извиват навътре с 0,25 м по протежение на 0,50 м. Широчината на жлеба между релсите е 60-70 мм в правите участъци и до 80 мм в кривите, а дълбочината на жлеба трябва да бъде най-малко 45 мм.
Член 33 от Наредба № 4 определя изискванията за телефонна връзка на железопътните прелези с прилежащите гари. Всички прелези с бариери и прелезопазач трябва да имат двустранна телефонна връзка с гари. Прелезите с бариери, разположени в района на гара, се свързват само с телефон с тази гара. Прелезите с автоматични бариери без прелезопазач имат телефонна връзка с една от прилежащите гари.
Чл. 34 от Наредба № 4 определя, че при железопътни прелези с релсови токови вериги, горната повърхност на настилката трябва да бъде на височина от 30-35 мм над горната повърхност на релсите.
Чл. 35 предвижда, че при пътища с три и повече ленти, начинът на обезопасяване на железопътните прелези трябва да бъде съгласуван с Държавна железопътна инспекция (ДЖИ), Държавната автомобилна инспекция (ДАИ) при Министерството на транспорта (МТ), Дирекция НКАТ - Пътна полиция и органа, който стопанисва пътя.
Чл. 36 от Наредба № 4 предвижда, че широчината на пешеходните пътеки при железопътните прелези трябва да бъде най-малко 1,5 метра. Пред пешеходните пътеки се поставят огради, които служат за насочване на пешеходния поток и предотвратяване на преминаването на пътни превозни средства. Оградите трябва да бъдат боядисани в бели и червени ивици с разстояние от 0,25 метра помежду им.
На железопътни прелези с трайна настилка и широчина на пътната настилка 6 метра и повече, сигнализацията и маркировката трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Правилника за пътните знаци и Наредба № 2 за сигнализацията на пътищата с маркировка, публикувана в Държавен вестник, брой 30 от 1975 г.
Пътните знаци на железопътните прелези трябва да бъдат поставяни в съответствие с Наредба № 21, която регламентира сигнализацията на пътищата с пътни знаци. Тази наредба е публикувана в Държавен вестник, брой 97 от 1984 г.
Чл. 39 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. предвижда, че всички прелези в електрифициран жп участък трябва да бъдат сигнализирани с пътния знак В16. Този знак забранява влизането на пътни превозни средства, чиято височина, включително и товара, е по-голяма от означената на знака.
Прелезите, които имат бариери, трябва да бъдат сигнализирани с пътен знак А35 - "Бализ". На първия бализ, който е поставен, се монтира допълнително пътен знак А32 - "Железопътен прелез с бариери".
Чл. 41 от Наредба № 4 определя сигнализацията на железопътните прелези без бариери. Те се сигнализират с пътен знак А35 - "Бализ" и пътен знак А33 - "Железопътен прелез без бариери" над него. Освен това, се използват знаци А34.1 или А34.2, обозначаващи прелез с един или повече коловози, заедно с знак Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". Всички знаци трябва да бъдат разположени на 6 м от крайната релса и на 1 м от края на банкета.
Чл. 42 от Наредба № 4 определя правилата за сигнализация и преминаване на маневрени състави през железопътни прелези. Прелези, през които преминават по-малко от 6 маневрени състава на ден, не се сигнализират с обичайните пътни знаци, но трябва да имат знак за предупреждение за опасности. Маневрените състави задължително спират пред прелеза и преминават след охрана от маневрената бригада, която използва различни сигнали в зависимост от времето на денонощието.
Чл. 43 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. задължава всички железопътни прелези да бъдат сигнализирани с предпрелезни указатели, съгласно Инструкцията за сигнализацията на железниците, която не е обнародвана.
Член 44 от Наредба № 4 указва, че пред прелези, където железният път пресича трамвайна линия, трябва да бъдат поставени заградителни светофори, в съответствие с изискванията на Инженерната спецификация (ИС).
Чл. 45 от Наредба № 4 предвижда, че исканията на общини, ведомства или предприятия за откриване, прекатегоризиране, преместване или закриване на железопътни прелези трябва задължително да бъдат предварително съгласувани с ДНСП - НКАТ - ПП.
Чл. 46 от Наредба № 4 определя процедурата за искане на преместене, закриване или съоръжаване на железопътен прелез. Искането се отправя до генералния директор на БДЖ, който назначава комисия, съставена от различни представители на железопътната и местната администрация. Комисията изготвя протокол с мотивирано решение, което се одобрява от генералния директор на БДЖ.
Чл. 47 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. регламентира процедурата за отправяне на искане за откриване на нов железопътен прелез. Искането се подава до генералния директор на БДЖ, който назначава комисия по чл. 46. Комисията, която оценява искането, се председателства от служител на отдел "Железен път съоръжения" при НК "БДЖ". Одобрението на протокола на комисията е задължително.
Чл. 48 от Наредба № 4 забранява откриването на нови железопътни прелези през коловозите и стрелките на гарите, както и в жп участъци с автоблокировка, две или повече жп линии или скорост на влаковете над 100 км/ч. Изключение може да бъде направено от генералния директор на БДЖ, който може да разреши откриването на временни прелези за срок до две години за специфични нужди.
Член 49 от Наредба № 4 определя условията за прелези от четвърта категория. Те могат да не бъдат оборудвани с технически устройства за сигнализация, ако се намират в жп участъци с максимална скорост на влаковете до 70 км/ч и притежават необходимия обзор. Решението за това се взема от комисията по член 46. Освен това, не е позволено разсъоръжаването на прелези, които вече са оборудвани с такива устройства.
При изграждане на нови пътища или железопътни линии, включително при удвояване на съществуващи, железопътните прелези трябва да бъдат преобразувани в пресичания на различни нива, за да се осигури безопасността на транспорта.
Пешеходни пътеки могат да се откриват, устройват и закриват по решение на комисията по чл. 46. Разходите за откриването и поддържането на пешеходните пътеки се поемат от съответните предприятия или общини. Приложение № 7 показва ситуационно положение на пешеходна пътека.
Наредбата определя техническите средства, които се използват за съоръжаване на железопътните прелези. Те включват ръчно управляеми, автоматични и електрически бариери, както и автоматични прелезни сигнализации (АПС). Автоматичните бариери и АПС заедно се наричат автоматизирани прелезни устройства (АПУ).
Чл. 53 от Наредба № 4 регламентира издаването на инструкции за експлоатация на технически средства, сигнализиращи за предстоящо преминаване на влак. Инструкциите се съставят от органите, изграждащи или поддържащи прелезните устройства, проверяват се от участъков инспектор и се одобряват от генералния директор на БДЖ. За местните прелези и индустриалните жп клонове инструкцията е двустранна и включва задължения на общината или предприятието.
Чл. 54 определя изискванията за бариерните греди на ръчните бариери при железопътните прелези. Бариерните греди на механичните бариери трябва да покриват цялото платно за движение, с изключение на 1 м от края. За електрически и хидравлични бариери гредите преграждат само дясната половина на пътя, освен ако не е необходимо да се прегради цялото платно, в такъв случай могат да се монтират четири механизма. Ръчните бариери могат да бъдат оборудвани със светлинна и звукова сигнализация. Бариерните греди трябва да имат три червени светлоотразителя и да бъдат боядисани в червени и бели ивици под ъгъл 45 градуса.
Чл. 55 от наредбата определя условията за съществуващите ръчни бариери на железопътни прелези. Те могат да бъдат с далечно управление, при условие, че от мястото за управление има добра видимост към прелеза и той е осветен. В случай на повреда, бариерите се вдигат ръчно на самия прелез.
Чл. 56 от Наредба № 4 определя изискванията за поставяне на светофари на автопътища и железопътни прелези. На АПУ светофарите се поставят от дясната страна на пътя, на 5-6 м от релсите или на 1 м пред бариерите. Те трябва да имат видимост минимум 150 м. Светофарите могат да бъдат едно- или двусекционни и да имат звукова сигнализация. На прелезите със сложни подходи може да се монтират повторители на светофарите, които светят с жълта мигаща светлина.
Чл. 57 от Наредба № 4 определя, че автоматичните бариери на железопътните прелези преграждат само дясната половина на път с двупосочно движение, като бариерата може да не достига средата на пътното платно с максимум 1,00 м. При интензивно движение на двулентов път, могат да се монтират четири бариерни механизъма, като допълнителните механизми се спускат със закъснение от минимум 6 секунди, за да осигурят безпрепятствено изтегляне на навлезлите в зоната на прелеза превозни средства. Необходимостта от допълнителни бариерни механизми се оценява от комисията по чл. 46.
Чл. 58 от Наредба № 4 определя сигнализацията на железопътните прелези. При нормални условия, когато няма влак, светофарите не светят, звуковата сигнализация не работи и бариерните греди са вертикално. При приближаване на влак, светофарите светят с червена мигаща светлина, активира се звукова сигнализация и бариерните греди започват да се спускат след 6 секунди. След преминаването на влака, гредите се вдигат след 3 до 5 секунди.
Чл. 59 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. предвижда, че влакът трябва да задейства автоматичното прелезно устройство (АПУ) най-малко 30 секунди преди да достигне прелеза. АПУ се счита за задействано, когато при автоматичната сигнализация (АПС) светлинната сигнализация е включена и всеки светофар свети с поне една червена мигаща светлина. При автоматична бариера, условието е същото, плюс че всички бариерни греди трябва да бъдат в хоризонтално положение.
Член 60 от Наредба № 4 за железопътните прелези предвижда, че на релейния и батерийния шкаф, както и на таблото за далечна информация (ТДИ) на всяко автоматично прелезно устройство (АПУ), трябва да се нанася километричното положение на прелеза. Тази мярка е част от изискванията за автоматични прелезни устройства, които функционират в участъци с автоблокировка.
В участъци с автоблокировка, прелезите, които нямат бариери, трябва да бъдат оборудвани с автоматична прелезна сигнализация (АПС).
Чл. 62 от Наредба № 4 предвижда, че пред прелезите с бариери, разположени в участъци с автоблокировка, трябва да се монтират прелезни светофори в съответствие с Инструкциите за безопасност (ИС). Освен това, прелезни светофори могат да се поставят и пред прелези, оборудвани с автоматизирана система за управление (АПС).
Прелезът с бариери се охранява от прелезопазач, който следи за правилната работа на устройствата. При повреда, той използва командна кутия за аварийно управление. Прелезните светофори се задействат от прелезопазача, когато на прелеза заседне пътно превозно средство или се появи препятствие, независимо от наличието на идващ влак.
Чл. 64 от наредбата предвижда, че командната кутия за аварийното управление на автоматичната бариера трябва да бъде монтирана на удобно място, което осигурява видимост към пътя и железопътната линия. В раздел V се разглеждат автоматични прелезни устройства, които функционират в междугарие и нямат автоблокировка.
Член 65 от Наредба № 4 предвижда поставянето на предпрелезни светофори пред прелезите с автоматизирана сигнализация (АПУ) в участъци без автоблокировка. Тези светофори остават неосветени в случай на повреда на лампите или при неправилно положение на бариерните греди.
Чл. 66 от Наредба № 4 определя начина на осигуряване на движението през прелези на междугарие, които нямат автоблокировка, но са оборудвани с автоматични бариери и охранявани от прелезопазач. Прелезът се затваря ръчно от прелезопазача и се отваря автоматично след преминаване на влака. Предпрелезният светофор се задейства след като бариерните греди са в хоризонтално положение. На място с видимост към прелеза е монтирано командно табло, а таблото за далечна информация е в помещението на дежурния прелезопазач. При принудително спиране на ППС в опасната зона, прелезопазачът задейства аварийния бутон и сигнализира влака. След отстраняване на опасността, бутонът се връща в нормално положение.
Чл. 67 от Наредба № 4 предвижда, че прелезите, оборудвани с автоматични бариери, могат да не бъдат охранявани от прелезопазач, ако предпрелезният светофор свети с лунно бяла мигаща светлина, бариерните греди са в хоризонтално положение и всеки светофар свети с поне една червена мигаща светлина. В такъв случай, ТДИ (технически дисплей за информация) се монтира в една от прилежащите гари.
Чл. 68 определя условията за съоръжените с автоматични прелези (АПУ) между предупредителния и входния сигнал на гара. Основните изисквания включват: 1) Не се монтира предпрелезен светофор, а АПУ се свързва с гаровата централизация; 2) Изходните сигнали дават разрешителни показания само при хоризонтално положение на бариерните греди; 3) Дежурният ръководител разполага с изолиращ бутон на прелезното устройство (ИБПУ) за управление при повреда; 4) Задължително се монтира техническо дистанционно управление (ТДИ) в гарата, свързано с АПУ.
Чл. 69 от Наредба № 4 определя условията за съоръжаване на железопътните прелези в район на гара с електрически бариери. Основните изисквания включват: 1) светофарите дават сигнал за движение на жп състави само когато бариерните греди са в хоризонтално положение и сигнализират забрана за преминаване на ППС; 2) бариерните греди се вдигат автоматично след освобождаване на прелеза от влака, а при необходимост - от дежурния ръководител; 3) наличието на индикация за положението на бариерите на пулта на дежурния ръководител; 4) дежурният ръководител да изпраща стрелочник за охрана на прелеза при повреда; 5) бариерите могат да се вдигат ръчно при неизправност; 6) в постовите кабини и близо до прелеза има бутони за управление на бариерите. Комисията може да разреши специфични зависимости за маневриране.
Чл. 70 от Наредба № 4 определя, че индустриалните железопътни клонове могат да имат електрически бариери. Тези бариери трябва да бъдат съпроводени от маневрени светофори, които дават разрешение за движение само при хоризонтално положение на бариерните греди. Всеки светофар трябва да свети с поне една червена мигаща светлина. Командването на електрическите бариери се извършва от прелезопазач или член на маневрената или превозната бригада, което е указано в конкретната инструкция за работа на бариерата.
Чл. 71 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. определя задълженията на органите, които стопанисват пътя, относно осигуряването и поддръжката на пътя и пътните съоръжения в близост до железопътните прелези, включително пътните знаци и маркировката.
Наредба № 4 от 27 март 1997 г. определя, че поддържането на прелезите за общо ползване се извършва от БДЖ, включително елементи като пътната настилка, огради, светофари и осветление. Поддръжката на местните прелези и охраната им с прелезопазачи е на договорна основа и за сметка на органите, стопанисващи пътя. При отказ за сключване на договор или неизпълнение на задълженията, БДЖ има право временно да затваря прелезите.
Чл. 73 от Наредба № 4 указва, че прелезите на индустриални железопътни клонове трябва да се поддържат от клонопритежателя или за неговата сметка. Тази разпоредба осигурява отговорността за безопасността и функционалността на прелезите, свързани с индустриални обекти. В допълнение, наредбата съдържа и глава осма, която е посветена на оборудването и обзавеждането на прелезопазачниците.
Наредба № 4 от 27 март 1997 г. определя задължителното оборудване и документация, които трябва да присъстват в прелезопазачниците. Те включват инструкции за движение, график за дежурствата, извлечение от разписанието на влаковете, наредби и правилници, дневници и книги за техническо състояние, както и необходимото оборудване за сигнализация и безопасност. Освен това, прелезопазачниците трябва да разполагат с основни удобства и инструменти за работа и поддръжка.
Чл. 75 от Наредба № 4 определя, че дежурният прелезопазач и неговият прекият началник са отговорни за наличността и изправността на сигналните принадлежности и инструменти на железопътния прелез.
Дежурният прелезопазач е длъжен да носи униформа с зелена лента, да спира движението на ППС 5 мин. преди преминаване на жп возило, да следи разписанието за движение и да затваря прелеза, да вдига бариерите след преминаване на жп возилото, да контролира реда при преминаването, да почиства прелезната площадка, да следи за изправността на бариерите и съоръженията, да уведомява за неизправности и да включва осветлението при намалена видимост.
Чл. 77 от Наредба № 4 определя задълженията на дежурния прелезопазач при приближаване на жп возило към прелеза с автоматична бариера. Той следи за нормалното задействане на бариерата и посреща влака. Ако бариерните греди не започнат да падат в рамките на 8 секунди след включване на сигнализацията, дежурният прелезопазач трябва да задейства бутона за спускане на гредите. След преминаване на влака, ако гредите не се вдигнат автоматично, той трябва да задейства бутона за вдигане на бариерните греди.
Когато пътно превозно средство (ППС) принудително спре в опасната зона на железопътен прелез, дежурният прелезопазач е задължен незабавно да задейства червената светлина на прелезните светофори, независимо от движението на влакове. Освен това, той трябва да предприеме действия за освобождаването на прелеза от ППС.
На железопътни прелези с бариери, които нямат механизъм за управление, дежурният прелезопазач е задължен да спуска първо бариерата, към която се приближава пътното превозно средство (ППС).
Чл. 80 от Наредба № 4 предвижда, че при преминаване на железопътно возило, дежурният прелезопазач е длъжен да сигнализира за спирането му или да уведомява съседните гари, когато безопасността на движението е застрашена.
При произшествие на железопътен прелез или в непосредствена близост до него, дежурният прелезопазач е задължен незабавно да уведоми съседните гари за инцидента.
Чл. 82 от Наредба № 4 предвижда действията на дежурния прелезопазач при спиране на пътни превозни средства (ППС) на железопътен прелез. При спиране на ППС, дежурният прелезопазач е задължен да спре движението по пътното платно, да спусне бариерните греди и да вземе мерки за незабавно освобождаване на прелеза. Ако ППС не може да напусне прелеза и остава в опасната зона, прелезопазачът трябва да предприеме действия в зависимост от наличието на телефонограма с дежурния ръководител, включително поставяне на петарди на релсите и уведомяване на съседните гари.
В случай на открит мъртъв или ранен човек в опасната зона на железопътен прелез, дежурният прелезопазач е задължен незабавно да уведоми прекия си началник и съседните гари. До пристигането на следствените органи, той трябва да: спре ППС или жп возило за транспортиране на ранения, да осигури трупа да остане на място или да го премести без да изменя положението му, да отбележи местоположението на трупа, да не допуска никого да се докосва до него и да опази следите от кръв и стъпки.
Дежурният прелезопазач е отговорен за охраната на железопътния прелез. Той носи лична отговорност за безопасността и контрола на движението в района на прелеза.
Чл. 85 от Наредба № 4 предвижда задължения на дежурния прелезопазач при установяване на нарушения от страна на водачите на ППС. Той трябва да записва името на нарушителите (при възможност), регистрационния номер и вида на ППС, както и датата и часа на нарушението. Информацията се съобщава на прекия началник за уведомяване на контролните органи на МВР. Нарушенията включват: неспиране при спуснати или започнали да се спускат бариери; неспиране при включена сигнализация; неспиране при ръчни сигнали от прелезопазача; неспиране при вдигнати бариери, когато приближава жп возило; пресичане извън прелеза; самоволно вдигане на бариери; преминаване при недостатъчно място за движение.
Дежурният прелезопазач е длъжен да остане на поста си и няма право да се отдалечава, освен в определени случаи, посочени в закона. Той не може да делегира дежурството си без разрешение от прекия началник. При необходимост да напусне поста, трябва да получи разрешение от дежурния ръководител. Ако не може да изпълнява задълженията си, трябва да уведоми началника и да поиска смяна. В случай на липса на връзка, уведомлението става чрез дежурни ръководители от съседни гари, които издават заповед за преминаване на прелеза с ограничение на скоростта.
Дежурният прелезопазач е задължен незабавно да съобщи за повредени съоръжения и сигнали на прелеза на съседните гари и на прекия си началник, за да се отстрани повредата. При повредена бариера, той поставя знак "Забранено е влизането на пътни превозни средства" и разрешава движението само след преминаване на жп возило. По време на отстраняване на повредата, прелезопазачът осигурява охраната на прелеза и при нужда иска помощ от съответната служба или сектор "КАТ - Пътна полиция". Всички неизправности се записват в книгата за проверка на състоянието на прелезите.
Според Наредба № 4 от 27 март 1997 г. за железопътните прелези, прелезопазачите, които постъпват на дежурство, имат задължение да проверяват наличието и състоянието на инвентара, както и изправността на бариерите на прелеза.
Чл. 89 от Наредба № 4 определя задълженията на дежурния прелезопазач, който трябва да се ръководи от редица документи, включително ПТЕ, ПДВ, ИС и инструкции, свързани с работата му. Освен това, прелезопазачите, които работят на прелези, охранявани от други ведомства, подлежат на контрол от БДЖ и ДЖИ.
Член 90 от Наредба № 4 определя условията за назначаване на прелезопазачи, които трябва да са навършили 18 години, да имат необходимия образователен ценз, да са издържали изпити по съответните теми и да отговарят на медицинските и психотехническите изисквания. Правоспособността на прелезопазачите се придобива след завършване на курс и успешен изпит пред комисия на БДЖ. Назначаването на прелезопазачи се извършва от началника на службата, отговорна за охраната на прелеза.
Прелезите в районите на гари се охраняват от служители на същите гари, наречени прелезопазачи, които са на щат и подчинение на началниците на гарите. Обслужването на бариерите на прелезите в районите на спирките е възложено на билетопродавачите.
Гаровите служители и билетопродавачите, отговарящи за охраната на железопътните прелези, притежават правоспособност и за длъжността прелезопазачи, което им позволява да изпълняват задълженията си свързани с безопасността на прелезите.
Гаровите служители, охраняващи железопътни прелези, имат задължения да прекратяват маневрата на влаковете на всеки 20 минути за пропускане на пътни превозни средства (ППС) и незабавно при необходимост. Те също така трябва да следят за изправността на бариерната инсталация и да уведомяват дежурния ръководител за повреди. При сериозни повреди, които засягат спускането на бариерата, прелезът се охранява от дежурния прелезопазач или друго служебно лице до отстраняването на проблемите.
Чл. 94 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. предвижда, че техническата изправност на автоматизирани прелезни устройства (АПУ) се проверява от ръководителя по движението, който постъпва на дежурство, в съответствие с указанията на Техническия директорат по инфраструктура (ТДИ).
Дежурният ръководител в гарата, където е инсталирано техническо устройство за дистанционно управление (ТДИ), е задължен да следи работата на автоматичната система за управление (АПУ) след заминаването на жп возило или след получаване на информация за заминаване на такова возило от съседната гара. Това наблюдение се извършва по таблото за управление.
Дежурният ръководител е задължен при постъпване на работа да направи сверка на часовниците в срок до 30 минути и да инструктира прелезопазачите относно техните задължения и безопасността на железопътния прелез.
В случай на повредени съобщения и невъзможност за уведомление на прелезопазача, дежурният ръководител нарежда на първото заминаващо жп возило да спре пред прелеза. Той уведомява дежурния прелезопазач за прекъсването на съобщенията и му предоставя копие от плана за движение на влаковете. Дежурният прелезопазач поема охраната на прелеза и следи за безопасното преминаване на жп возила до възстановяване на съобщенията.
Чл. 98 от Наредба № 4 предвижда, че при повреда в автоматичната сигнализация (АПУ), дежурният ръководител е задължен незабавно да уведоми механика и дежурния на таблото в Електротехническата секция. Докато механикът не пристигне на мястото на повредата, дежурният ръководител може да манипулира с бутона за далечно отваряне.
Чл. 99 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. регламентира процедурата след получаване на съобщение за повреда на железопътен прелез. Дежурният на таблото е задължен да изпрати механик за отстраняване на повредата.
Член 100 от Наредба № 4 предвижда, че при необходимост от изолиране на автоматизирана сигнализация (АПС) за определен период, механикът е задължен да свали светофарите и да закръстосва предпрелезните светофори. В тези случаи максималната скорост на влаковете при преминаване през прелеза е ограничена до 70 км/ч, като това се сигнализира съгласно Инструкцията за сигнализация (ИС).
Когато е необходимо изолиране на бариера, бариерните греди се свалят. Генералният директор на БДЖ определя начина на охрана на прелеза. При автоматични бариери, светофарите се закръстосват и свалят.
Кантонерите са задължени ежедневно да проверяват съоръженията на АПУ в своите участъци. При установяване на повреди или следи от насилие, те трябва да уведомят дежурните ръководители в съседните гари и влаковия диспечер, ако участъкът е с диспечерска централизация. Дежурният ръководител следва незабавно да информира дежурния на таблото при Електротехническата секция.
Член 103 от Наредба № 4 определя процедурата за ежегоден преглед на железопътните прелези. Комисията, назначена от генералния директор на БДЖ, включва председател (началник на жп секция или негов заместник) и членове от различни институции, включително представители на пътната полиция и органа, който стопанисва пътя. При прегледите на прелезите на индустриалните жп клонове е задължително присъствието на представител на клонопритежателя.
Член 104 от Наредба № 4 определя, че плановите ремонти на железопътни прелези на пътища от републиканската пътна мрежа трябва да се извършват след предварително съгласуване с пътните управления и контролните органи на МВР или общините. Освен това, организацията на движението и сигнализацията се осъществява от органа, който стопанисва пътя.
Наредба № 4 от 27 март 1997 г. регламентира проверката и безопасността на железопътните прелези. Чл. 105 описва задълженията на длъжностните лица за проверка на състоянието на прелезите и записване на резултатите. Допълнителните разпоредби определят необходимия обзор от пътя към жп линията, опасната зона и формулата за изчисляване на необходимия обзор. Приложенията към наредбата съдържат технически паспорти, таблици за условията и необходимия обзор, както и съоръженията за безопасност на прелезите. Наредбата отменя предходната от 1981 г. и е издадена на основание Закона за движение по пътищата.
Разпоредбите определят критериите за безопасност при преминаване на пътни превозни средства (ППС) през железопътни прелези. Обзорът трябва да позволява на водача да види идващия влак и да премине безопасно, преди влакът да достигне прелеза. Опасната зона е определена като площ, която трябва да остане свободна за преминаващия влак, а опасният път е разстоянието, което ППС трябва да измине в опасната зона. Всички параметри са описани в приложение № 8.
Параграф §2 описва формулата за изчисляване на необходимия обзор от пътя към жп линия, която включва максималната скорост на влака, дължината на ППС, разстоянието между коловозите и ъгъла на пресичане. Формулата е: S необх. = (V + 5,50 + F) / ((L + 5) * sin(a)), където S необх. е необходимият обзор в метри, V е максималната скорост на влака, L е дължината на ППС, F е разстоянието между коловозите, а a е ъгълът на пресичане. Минималната скорост за безопасно преминаване е 5 км/ч. Стойностите за двупътен участък са изчислени за междуосие 4,50 м.
Наредба № 4 от 27 март 1997 г. за железопътните прелези е издадена на основание § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за движение по пътищата. С нея се отменя предходната Наредба № 4 от 1981 г. за прелезите, публикувана в Държавен вестник, брой 47 от 1981 г., с последващи изменения и допълнения от брой 35 от 1983 г.
Наредбата включва разпоредби относно техническия паспорт за жп прелез, определя различни категории прелези и условия за тяхното оборудване. Включени са таблици за необходимия обзор на прелезите в зависимост от ъгъла на пресичане и скоростта на влака, както и таблици за съоръжаване на прелезите с технически средства. Предоставят се указания за местоположение на бариери и сигнализация в различни условия. Приложенията съдържат детайлни изисквания за технически параметри и характеристики на жп прелезите и свързаните с тях съоръжения.