ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за държавните помощи определя условията и реда за предоставяне на държавни помощи и минимални помощи, включително процедурите за уведомяване на Европейската комисия, категориите съвместими помощи, задълженията за докладване и съхранение на данни, както и възстановяването на неправомерни и несъвместими помощи. Освен това, законът предвижда оценка на помощи, които не изискват уведомяване, и възможности за оспорване на нарушения по съдебен ред.
Чл. 2
Закона за държавните помощи се прилага за индивидуални и минимални помощи, както и за схеми за държавна помощ. Освен това, законът важи и за помощи, които са освободени от задължението за уведомяване пред Съвета на Европейския съюз или Европейската комисия.
Чл. 3
Законът за държавните помощи не се прилага за мерки за помощ, които са пряко свързани с производството или търговията с оръжие и муниции с военно предназначение, както и с военно оборудване. За тези случаи се прилага член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Чл. 4
Предоставянето на държавна помощ е несъвместимо с вътрешния пазар, освен в определени случаи, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз. Държавната помощ може да бъде съвместима, когато има социален характер, е предназначена за отстраняване на щети от природни бедствия, насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище, подпомага проекти с икономически интерес за ЕС, развива определени стопански дейности или култура, или е разрешена с акт на Съвета на ЕС. Всички условия за предоставяне на помощта се определят от закона.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за държавните помощи определя основните принципи, прилагани при предоставянето на държавна помощ. Те включват: необходимост, целесъобразност, пропорционалност и ефективност, прозрачност, балансираност, съпоставимост и стимулиращ ефект. Всеки от тези принципи цели да осигури, че помощта е насочена към нуждаещи се сфери, постига целите на общ интерес, е адекватна и не нарушава конкуренцията, и води до положителни промени в поведението на получателите на помощта. Стимулиращият ефект се оценява на базата на критерии от актовете на ЕС или чрез сравнителен анализ.
Чл. 6
Паричните задължения към държавата и общините, произтичащи от решения и определения на съдилищата по този закон, са публични вземания. Те се събират от органите на Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 7
Министърът на финансите е националният орган, отговарящ за наблюдението и координацията на държавните помощи. Той осъществява взаимодействие с Европейската комисия, оценява уведомленията за държавна помощ, наблюдава съответствието с правото на ЕС, съгласува уведомления и изготвя годишни и тематични доклади. Осигурява прозрачност и координира действията по възстановяване на неправомерна помощ. Дава методически указания и участва в работни органи на ЕС.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за държавните помощи определя ролята на министъра на земеделието и храните като орган, отговорен за наблюдението, прозрачността и взаимодействието с Европейската комисия в сферата на държавните помощи в селското стопанство, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството. Министърът е задължен да разработва мярки за помощ, оценява тяхното въздействие, изпраща уведомления и годишни доклади до Европейската комисия, дава становища по въпросите на държавните помощи и участва в работни органи на Европейската комисия.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за държавните помощи определя администратора на помощта, който е лице, предоставящо или управляващо държавна или минимална помощ. Администраторът може да бъде доминиращ публичен орган, министър, отговорен за конкретна политика, или орган, управляващ оперативна програма. Възможно е администраторът да делегира част от функциите си на публичноправна организация или предприятие, което ще носи отговорност за изпълнението на тези функции.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за държавните помощи предвижда, че администраторите на държавна помощ и минимална помощ в сферата на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството се определят от министъра на земеделието и храните. Промените в текста са в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 11
Администраторът на държавната помощ отговаря за управлението и контрола на предоставената помощ. Той е задължен да следи за спазването на условията, прилагани при предоставянето на помощта, и да осигурява отчетност и прозрачност на процеса. Администраторът също така трябва да координира действията с лицето, посочено в чл. 9, ал. 5, ако е налице възлагане.
Чл. 12
Администраторът на държавната помощ носи отговорност за законосъобразното предоставяне и разходване на помощи в съответствие с правото на ЕС и българското законодателство. Той може да разработва или предоставя помощи, свързани с национално финансиране или съфинансиране по проекти, финансирани от ЕС и други програми, при условие че има предвидени средства в закона за бюджета или в средносрочната бюджетна прогноза.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за държавните помощи определя задълженията на администратора на помощ при предоставяне на нова държавна помощ. Администраторът трябва да определи целите, да разработи съдържанието и механизмите за предоставяне и контрол на помощта, както и да оцени нейното въздействие. Той е длъжен да изготви план за оценка и доклад за представяне пред Европейската комисия, когато това е необходимо. При схеми за държавна помощ или минимална помощ, администраторът трябва да осигури съответствието с правилата за държавни помощи.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за държавните помощи задължава администратора на помощта да не предоставя държавна помощ, докато не бъде взето решение от Европейската комисия, разрешаващо планираната помощ, или до получаване на оценка от министъра на финансите, потвърдваща, че мярката е в съответствие с общия регламент за групово освобождаване.
Чл. 15
Администраторът на помощ е задължен да уведоми министъра на финансите преди предоставянето на нова държавна помощ. Условията и редът за уведомяване се определят с наредба на министъра на финансите. В областта на земеделието и свързаните сектори, новата държавна помощ се предоставя по решение или предложение на министъра на земеделието и храните.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за държавните помощи задължава администратора на помощта да информира получателите за вида, размера, основанието и съвместимостта на предоставената помощ. Информацията трябва да включва данни за акта на ЕС и задълженията на получателя. Тя трябва да бъде предоставена в акта за помощта или в срок от 14 дни след издаването му. Изключение се прави за помощ, свързана с данъчни мерки, при която информация за размера не се предоставя.
Чл. 17
Администраторът на помощ е задължен да подготви необходимите документи за прилагане на мярка за помощ, съобразно изискванията на съответния акт на Европейския съюз, който е приложим за помощта.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за държавните помощи определя задълженията на администратора на помощ. Той трябва да осигури необходимия капацитет за планиране, разработване, уведомяване, документиране, предоставяне и управление на държавни помощи. Администраторът е длъжен да определи мерки за изпълнение на тези дейности, включително техническа и кадрова обезпеченост, и мерки за съхранение на информация. Може да назначи лица, отговорни за изпълнението на тези дейности за всяка помощ.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за държавните помощи определя задълженията на администратора на помощ относно съхранението и достоверността на информацията за предоставените държавни помощи. Администраторът е длъжен да съхранява информацията за минимум 10 години, като документите трябва да са на български език или с превод, ако са на чужд език. Достъп до информацията може да бъде предоставен на определени лица при поискване.
Чл. 20
Чл. 20 определя получателите на държавна помощ и минимална помощ, като всяко предприятие, което получава икономическа изгода от помощта, е считано за получател. Предприятие е всяко лице, осъществяващо икономическа дейност, независимо от правната форма и начина на финансиране. При смесена икономическа и неикономическа дейност, помощта може да се прилага само за икономическата част, при условие че дейностите са финансово отделени. Размерът на помощта се определя в зависимост от икономическата изгода за всяко предприятие, а ако изгода премине на друго предприятие, то също става получател на помощ.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за държавните помощи предвижда, че всички държавни помощи, включително нови или изменени, трябва да бъдат уведомени пред Европейската комисия. Изключение от това правило се допуска, ако уведомлението е предвидено в акт на Европейския съюз или в самия закон.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за държавните помощи определя изискванията за уведомление, което съдържа информация за целите, характеристиките и условията за предоставяне на помощ. То се изготвя от администратора на помощ и се представя на Европейската комисия чрез министъра на финансите или министъра на земеделието и храните, в зависимост от областта на помощта. Уведомлението трябва да бъде придружено от обосновка за съответствие с правото на ЕС и българското законодателство. Администраторът е длъжен да съгласува уведомлението и обосновката с министъра на финансите.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за държавните помощи описва задълженията на министъра на финансите и администратора на помощ в случай на несъответствие на уведомлението и обосновката с правото на Европейския съюз и българското законодателство. Министърът уведомява администратора и предлага мерки за привеждане в съответствие. Ако администраторът не спази мерките, той е длъжен да изпрати декларация до министъра, който след това уведомява Европейската комисия.
Чл. 24
След получаване на решение от Европейската комисия, което потвърджава съвместимостта на държавната помощ, министърът на финансите уведомява администратора на помощта за възможността да се въведе мярката. Условията от решението са задължителни за изпълнение. Ако не са определени срокове за изпълнение, администраторът трябва да предостави информация за сроковете и начина на изпълнение в едномесечен срок от получаването на решението.
Чл. 25
Член 25 от Закона за държавните помощи предвижда, че министърът на финансите е задължен да уведоми съответния администратор на помощ в случай на откриване на официална процедура по разследване от Европейската комисия. Освен това, в закона се посочват категории държавни помощи, за които уведомяване не е необходимо.
Чл. 26
Според чл. 26 от Закона за държавните помощи, помощи, за които не се изисква уведомяване на Европейската комисия, са тези, които не подлежат на уведомяване съгласно чл. 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Чл. 27
Администраторът на помощ е задължен да информира и да получи съгласие от министъра на финансите преди да предостави нова държавна помощ или да направи изменения в съществуваща такава, ако помощта попада под общия регламент за групово освобождаване.
Чл. 28
Министърът на финансите разглежда информацията за държавната помощ и изготвя оценка за съответствието с правилата за групово освобождаване в срок от един месец. Ако е необходима допълнителна информация, срокът започва да тече от получаването на тази информация. При несъответствие, министърът предлага на администратора на помощ да приведе мярката в съответствие с правилата на Европейския съюз.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за държавните помощи задължава министъра на финансите да информира Европейската комисия за предоставянето на държавни помощи, които са освободени от задължението за уведомяване. Тази информация се предоставя по реда на приложимите актове на Европейския съюз, включително общия регламент за групово освобождаване.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за държавните помощи определя задълженията на министъра на финансите, когато основанието и условията за предоставяне на държавна помощ се установяват с нормативен акт. Министърът изготвя становище и оценка по проекта на нормативния акт преди неговото съгласуване и внасяне за приемане от компетентния орган. Оценката, изготвена по чл. 28, ал. 1, придружава проекта в процедурата за съгласуване.
Чл. 31
Министърът на земеделието и храните е отговорен за разработването на държавните помощи в съответствие с регламентите на ЕС, свързани със земеделието, развитието на селските райони и свързаните сектори. Той трябва да информира Европейската комисия за предоставянето на тези помощи и да ги прилага след публикуване на информация на сайта на Комисията.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за държавните помощи регламентира условията за предоставяне на минимални помощи без предварително уведомяване. Помощите, освободени от уведомяване, могат да бъдат предоставени от администратора без становище от министъра на финансите, с изключение на помощите по чл. 28. За минималните помощи в селското стопанство е необходимо становище от министъра на земеделието и храните. Контролът за спазването на правилата се извършва от администратора на помощ.
Чл. 33
Министърът на земеделието и храните е отговорен за разработването на мерки за минимални помощи и за упражняване на контрол относно законосъобразното им предоставяне. Тези минимални помощи трябва да бъдат в съответствие с акт на Европейския съюз, свързан с чл. 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и касаят рибарството и производството на селскостопански продукти, определени в приложение I на същия договор.
Чл. 34
Член 34 от Закона за държавните помощи предвижда, че администраторът на помощ е задължен да информира министъра на финансите или министъра на земеделието и храните в срок до три работни дни след предоставянето на помощ, която попада в обхвата на регламента за минимална помощ. В случай, че с акт на Европейския съюз е предвидено друго, това задължение не се прилага.
Чл. 35
Член 35 от Закона за държавните помощи определя задължението на министъра на финансите и министъра на земеделието и храните да информират Европейската комисия за предоставянето на минимални помощи или помощи, които са освободени от уведомителен режим, в съответствие с приложимите актове на ЕС. Измененията в закона влизат в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за държавните помощи определя задълженията на администратора на помощ относно предоставянето на минимална помощ и помощ, освободена от уведомяване. Администраторът е длъжен да определи правилата за прилагане на условията за предоставяне на помощта, контрол и механизъм за установяване на неправомерно получена помощ. Правилата и механизмът могат да бъдат предоставени за становище на съответните министри.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за държавните помощи урежда възстановяването на неправомерно получена помощ. Неправомерно получената минимална помощ представлява публично вземане, установявано от администратора на помощ чрез акт. Вземанията се събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Администраторът е длъжен да информира съответния министър в срок от три работни дни след издаването на акта, освен ако той е издател на акта.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за държавните помощи регламентира процедурите за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, включително неправилно използвана помощ. Възстановяването се извършва по решение на Европейската комисия и влязъл в сила акт за установяване на публично вземане. Изпълнението на решението става по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Администраторът на помощ е отговорен за индивидуализиране на получателите на помощ и размера на дължимата сума. Включва се и лихва за неправомерност. Оценките за размера на помощта се извършват от независими оценители. Разходите за оценката са за сметка на получателите на помощта или възложителя.
Чл. 39
Член 39 от Закона за държавните помощи определя изискванията за акта за установяване на публично вземане. В акта трябва да се посочи решението на Европейската комисия. Член 38, ал. 3 не се прилага при предоставена неправомерна помощ, попадаща в обхвата на регламент за минимална помощ, или когато решението на Комисията индивидуализира получателите на помощта и размера на дължимата сума. Копие от решението на Комисията и акта за публично вземане се връчват на получателя на помощта по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 40
Член 40 от Закона за държавните помощи предвижда, че когато получателят на помощта е в производство по несъстоятелност, администраторът на помощта е задължен да изпрати акта за установяване на публично вземане до съда по несъстоятелността чрез Националната агенция за приходите.
Чл. 41
Националната агенция за приходите уведомява министъра на финансите за всяко погасено задължение за възстановяване на неправомерна или несъвместима държавна помощ в срок до 7 работни дни. Министърът на финансите води регистър на решенията на Европейската комисия и тяхното изпълнение.
Чл. 42
Чл. 42 регламентира задълженията на администрацията по отношение на информацията, свързана с помощите, предоставени от Европейската комисия. В срок, определен от комисията или до два месеца от решението, администраторът на помощта трябва да предостави информация на министъра на финансите и министъра на земеделието, включително данни за получателите на помощта, размера на помощта, мерките за изпълнение на решението, както и информация от Националната агенция за приходите относно действията по събиране на вземанията. След 6 месеца от решението на комисията, агенцията уведомява министрите за изпълнението на решението. Министрите могат да изискват допълнителна информация за окончателното изпълнение. Всичката информация се предава на Европейската комисия при определените условия и срокове.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за държавните помощи предвижда, че при наличие на доказателства за невъзможност за пълно или частично възстановяване на неправомерна или неправилно използвана държавна помощ, Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия чрез министъра на финансите. Това уведомление е свързано с възможността решението за възстановяване на помощта да остане неизпълнено изцяло или частично.
Чл. 44
Администраторът на помощ не може да предоставя нова държавна помощ на предприятие, ако то не е изпълнило решение на Европейската комисия и не е възстановило неправомерна или неправилно използвана помощ.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за държавните помощи предвижда, че за въпросите, които не са уредени в тази глава, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това означава, че в случаите на неуредени въпроси, тези два кодекса ще регулират процесите и процедурите, свързани с държавните помощи.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за държавните помощи регламентира, че обменът на информация с Европейската комисия относно държавните помощи се извършва чрез министъра на финансите или министъра на земеделието и храните, в зависимост от тяхната компетентност. Също така, информацията може да бъде предоставяна и чрез Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за държавните помощи задължава администратора на помощ, публичните органи и Държавен фонд "Земеделие" да предоставят информация на министъра на финансите и на министъра на земеделието и храните относно администрираните от тях държавни и минимални помощи. Промените в закона са в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 48
Администраторите на помощ и публичните органи трябва ежегодно да предоставят доклади за държавни помощи на министъра на финансите и министъра на земеделието и храните. Докладите за предходната година се подават до 31 март (за общи помощи) и до 31 януари (за помощи в областта на земеделието). Докладите, свързани с данъчни мерки, се подават до 10 юни (предварителни данни) и 10 юли (окончателни данни). Всички доклади трябва да се публикуват на интернет страниците на съответните органи. Министрите изготвят годишни доклади за Европейската комисия до 30 юни на текущата година, включително корекции при различия между предварителни и окончателни данни.
Чл. 49
Министърът на финансите отговаря за координацията на действията на администраторите на помощите и следи за спазването на политиката относно държавните помощи и минималните помощи.
Чл. 50
Член 50 от Закона за държавните помощи регламентира задълженията на Министерството на финансите и Министерството на земеделието и храните при искане за информация от Европейската комисия. Министрите са длъжни да поискат информация от администратора на помощ или съответния компетентен орган, който трябва да предостави исканата информация в определен срок. Получателят на помощ също е задължен да оказва съдействие. Искането може да бъде направено и електронно. При решение на Европейската комисия за прекратяване на помощ, министрите трябва да предприемат действия в срок от 7 работни дни. Министерският съвет може да определи приоритетни мерки за помощи.
Чл. 51
Министърът на финансите е отговорен за изграждането и поддържането на информационна система за наблюдение и координация на държавните помощи на различни нива. Системата включва специализирана интернет страница, регистър на минималните помощи и стандартизирани формуляри, осигуряващи прозрачност. Министърът на земеделието и храните също поддържа информация за държавните помощи в сектора на земеделието и свързаните области, осигурявайки прозрачност в тези помощи.
Чл. 52
Член 52 от Закона за държавните помощи определя задълженията на министъра на финансите и министъра на земеделието и храните относно обработката и съхранението на информация за предоставените държавни помощи и минимални помощи. Министрите трябва да поддържат архиви и регистри с информация за уведомленията за помощ, решенията на Европейската комисия, предоставените минимални помощи, решенията за възстановяване на неправомерна помощ и други необходими данни. Администраторите на помощ също са задължени да предоставят информация за обявяване в регистъра, поддържан от Европейската комисия.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за държавните помощи определя правилата за оспорване на актове за предоставяне на държавна помощ или минимална помощ. Оспорването е допустимо при нарушения на българското законодателство или правото на ЕС. Когато актът е издаден от публичен орган, оспорването се извършва пред административен съд. Жалбите и исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 54 от Закона за държавните помощи
Чл. 54 от Закона за държавните помощи предвижда, че всяко заинтересовано лице има право да оспори акт за предоставяне на държавна или минимална помощ, ако това засяга неговите интереси. Процедурата по оспорване се извършва съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Предварителното изпълнение на акта е възможно при условия, определени в чл. 60 от същия кодекс. Прокурорът също може да подаде протест против акта. Заинтересованите лица могат да предявят искове за предотвратяване на неправомерна помощ, обезщетение за вреди, възстановяване на неправомерно получена помощ и др. Предявяването на иск не спира процедурата по предоставяне на помощта, освен ако съдът не реши иначе.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за държавните помощи урежда процедурата за предявяване на искове, свързани с помощите. Исковете по чл. 54, ал. 4, т. 1, 2, 4 или 5 се предявяват срещу администратора на помощта, а искът по т. 3 - срещу получателя. В случай, че помощта е получена, искът може да бъде предявен и срещу получателя. Ако искът не включва получателя, съдът дава указания за допълване на исковата молба, а при неизпълнение, конституира служебно получателя като страна по делото.
Чл. 56
Съдът е задължен да разгледа жалбите, протестите или исковете, свързани с държавните помощи, без значение дали те са подложени на оценка от Европейската комисия за съвместимост с вътрешния пазар. Важно е да се отбележи, че съдът не може да преценява съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. При разглеждането на тези случаи, съдът трябва да взема предвид практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейската комисия.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за държавните помощи предвижда, че съдът може да поиска становище от Европейската комисия относно приложимостта на правилата за държавни помощи, както и да се произнесе за съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Съдът може също така да иска съдействие за предоставяне на информация и документи, свързани с висящи процедури и прилагането на правилата за държавни помощи.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за държавните помощи предвижда, че съдът може да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС или валидността на актове на ЕС, независимо от искането по чл. 57. Това може да се случи, когато е необходимо за решаване на делото.
Чл. 59
Съгласно чл. 59 от Закона за държавните помощи, в случаите, описани в чл. 57 и 58, съдът е задължен да спре производството по делото. Това означава, че в определени ситуации, свързани с държавни помощи, съдебният процес не продължава, докато не се разрешат въпросите, поставени в тези членове.
Чл. 60
Съгласно Чл. 60 от Закона за държавните помощи, съдът има правомощия да постанови различни мерки, свързани с неправомерно предоставени държавни помощи. Тези мерки включват отмяна на акта за предоставяне на помощ, преустановяване на изплащането на неправомерна помощ, изплащане на обезщетение за нарушаване на задължения и възстановяване на неправомерно предоставена помощ с начислена лихва. Също така, съдът може да нареди изплащане на обезщетение за вреди на конкуренти и забрана за изплащане на неправомерна помощ.
Чл. 61
Съдът, при постановяване на възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, определя лихва за неправомерност до пълното възстановяване на помощта. Ако Европейската комисия е дала становище за съвместимост на помощта с вътрешния пазар, съдът не присъжда пълно възстановяване, а само лихва за периода от получаване на помощта до решението на Комисията. Когато е определен размер на лихвата от Европейската комисия, съдът присъжда този размер.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за държавните помощи определя условията и процедурата за изплащане на обезщетение при доказани вреди, произтичащи от предоставяне на държавни помощи. Съдът постановява обезщетение, когато са налице определени условия, включително тежко нарушение на нормативен акт, предизвикано конкурентно предимство и пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите. Размерът на обезщетението се определя на базата на различни видове загуби, включително пропусната печалба и загуба на пазарен дял. Искът за обезщетение може да бъде уважен дори след потвърждение от Европейската комисия, ако вредите са резултат от предварително получаване на помощта.
Чл. 63
Член 63 от Закона за държавните помощи предвижда, че в случаи на чл. 60, т. 7, съдът има правото да разпореди да не се извършват действия по изплащането на неправомерна държавна помощ или минимална помощ, докато не бъде решен спора. Съдът може също така да наложи обезпечителни мерки в съответствие с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за държавните помощи указва, че за въпросите, които не са уредени в съответната глава, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс. В глава девета се разглеждат административнонаказателните разпоредби, свързани с неопределяне на администратор.
Чл. 65
На лицата, които нарушават изискванията на чл. 11 от Закона за държавните помощи, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. Длъжностни лица, извършили подобно нарушение, подлежат на глоба в размер от 100 до 500 лв.
Чл. 66
На администратор на помощ, който неправомерно предостави или разходи държавни помощи, се налага глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. Длъжностно лице, което извърши такова нарушение, подлежи на глоба от 200 до 500 лв.
Чл. 67
На администратори на помощи, които не изпълняват задължения по чл. 13, 14 или чл. 15, ал. 1 от Закона за държавните помощи, се налагат глоби или имуществени санкции в размер от 1000 до 4000 лв. Длъжностни лица, извършили подобни нарушения, ще бъдат наказани с глоба от 100 до 400 лв.
Чл. 68
Администратор на помощ, който не спазва задълженията по определени членове от закона, подлежи на глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Длъжностно лице, което наруши съответните разпоредби, ще бъде наказано с глоба от 50 до 300 лв.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за държавните помощи предвижда санкции за администратори, които не спазват срока за поддържане и съхранение на информация, определен в чл. 19, ал. 3. Презумцията е, че за такова нарушение се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 3000 лв. Освен това, длъжностно лице, което е допуснало подобно нарушение, подлежи на глоба от 50 до 300 лв.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за държавните помощи предвижда санкции за администратори на помощ, които нарушават определени разпоредби. За нарушения по чл. 22, ал. 1 и 3 или чл. 34, ал. 1, администраторът може да бъде глобен с сума от 1000 до 4000 лв. Длъжностни лица, които допуснат подобни нарушения, подлежат на глоба от 100 до 400 лв.
Чл. 71
Администратор на помощ, който предостави държавна помощ в противоречие с оценката на министъра на финансите и помощта бъде обявена за неправомерна от Европейската комисия, подлежи на глоба или имуществена санкция от 4000 до 10 000 лв. Длъжностно лице, допуснало такова нарушение, се наказва с глоба от 400 до 1000 лв.
Чл. 72
На администратори на помощ, предоставящи минимална помощ или помощ, освободена от уведомяване, се налага глоба от 4000 до 10 000 лв., ако министърът на земеделието не е изразил становище. Длъжностните лица, допуснали нарушения, се наказват с глоба от 400 до 1000 лв.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за държавните помощи предвижда санкции за администратори на помощ, които не изпълняват задължения по чл. 36, ал. 1. За тези нарушения се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 10 000 лв. Освен това, длъжностни лица, които допуснат подобни нарушения, подлежат на глоба в размер от 400 до 1000 лв.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за държавните помощи предвижда санкции за администратори на помощи, които не издават актове за установяване на публично вземане. Глобите варират от 4000 до 10 000 лв. за администраторите, а за длъжностни лица, допуснали нарушения, глобата е между 400 и 1000 лв. Освен това, неспазването на забраната за предоставяне на нова помощ също подлежи на санкции.
Чл. 75
Администратор на помощ, който предостави нова държавна помощ в нарушение на чл. 44, подлежи на глоба или имуществена санкция от 4000 до 10 000 лв. Длъжностно лице, което допусне такова нарушение, се наказва с глоба от 400 до 1000 лв. Също така, непредоставянето на годишен доклад е нарушение, което може да доведе до санкции.
Чл. 76
Администратори на държавни помощи, които не представят необходимите доклади в срок, подлежат на глоба или имуществена санкция от 1000 до 4000 лв. Длъжностни лица, които допуснат подобно нарушение, се наказват с глоба от 100 до 400 лв.
Чл. 77
На получател на помощ, който не предостави информация или не окаже съдействие, се налага глоба от 100 до 400 лв. или имуществена санкция от 1000 до 4000 лв. При повторно нарушение, на лицето се налага глоба от 100 до 400 лв.
Чл. 78
Когато нарушенията по членове 65 до 77 на Закона за държавните помощи са извършени повторно, глобата или имуществената санкция се удвоява. Това означава, че за повторно нарушение санкцията е в двоен размер в сравнение с първоначалната.
Чл. 79
Актовете за установяване на нарушения по закона за държавните помощи се съставят от длъжностни лица, упълномощени от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, в срок от 6 месеца от откритие на нарушението, но не по-късно от 4 години от извършването му. Наказателните постановления се издават от директора или от упълномощени от него лица. Процесът на установяване, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 80 и Допълнителни разпоредби
Законът за държавните помощи регламентира условията и реда за предоставяне на държавна и минимална помощ, включително мерки за възстановяване на неправомерна помощ. Глобите, наложени по закона, се събират от Националната агенция за приходите. Законът определя термини като "държавна помощ", "индивидуална помощ", "регионална помощ" и други, свързани с икономическите дейности и публичните органи. Включва разпоредби за управление и контрол на помощите, както и за задълженията на публичните органи. Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. с определени изключения.
Параграф §1
Тези разпоредби определят ключови термини и понятия, свързани с предоставянето на държавна помощ, включително "акт за предоставяне", "възстановяване на неправомерна помощ", "държавна помощ", "публичен орган" и много други. Те уточняват какво представлява държавната помощ, условията за нейното предоставяне, както и правните рамки за контрол и възстановяване на неправомерно предоставена помощ. Включват също определения за минимална помощ, индивидуална помощ, и схеми за държавна помощ, сред други важни термини.
§ 4
В срок до една година от влизането в сила на Закона за държавните помощи, Министерският съвет е задължен да приеме правилник за прилагането на закона, а министърът на финансите да издаде наредбата по чл. 15, ал. 2. До приемането на тези актове, се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, които не противоречат на закона.
Параграф §5
В параграф §5 на Закона за държавните помощи се извършва изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като в чл. 162, ал. 2, т. 6 се добавя уточнението, че задълженията включват и дължимите обезщетения, глоби и имуществени санкции. Тази промяна е част от по-широка актуализация на закона, обхващаща множество изменения и допълнения през годините.
Параграф §6
Параграф §6 внася изменения в Закона за държавната финансова инспекция. В чл. 4, т. 7 се добавя терминът "администраторите на помощ" и се уточнява, че помощите могат да бъдат "държавни или минимални". В чл. 5, ал. 1, т. 3 се променя формулировката от "усвояването на държавни" на "правомерното предоставяне и усвояване на държавни или минимални".
§7
В Закона за публично-частното партньорство се извършват изменения в чл. 48. В ал. 1 се заменят думите "чл. 7, ал. 1" с "чл. 21", а в ал. 2 се заменят думите "положително становище на министъра на финансите по чл. 9, ал. 2" с "положителна оценка на министъра на финансите по чл. 28, ал. 1".
§ 8
В параграф 8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавните помощи се извършва изменение в чл. 188, ал. 5, т. 3 на Закона за корпоративното подоходно облагане. Променената точка уточнява, че максимално допустимият интензитет на държавната помощ ще бъде определен от решение на Европейската комисия или от оценка по чл. 28, ал. 1 от Закона за държавните помощи.
§9
В параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавните помощи се извършва изменение в чл. 166, ал. 5, т. 2 на Закона за данък върху добавената стойност. Думите "разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за тези активи за определяне на" се заменят с "оценка по чл. 28, ал. 1 от Закона за държавните помощи до".
§10
В параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за държавните помощи се предвижда изменение в Закона за държавните такси. В чл. 4, буква "а" се добавя нова разпоредба, която уточнява, че таксите се дължат за искови молби и жалби по производства, свързани с предоставянето на държавни помощи, както и за нарушения на българското законодателство и правото на Европейския съюз при предоставяне на държавни помощи или минимални помощи.
Параграф §11
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавните помощи се предвиждат изменения в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Конкретно, в чл. 85, ал. 6 и чл. 115, ал. 5 се заменят определени текстове, свързани с допълнителните разпоредби, с нови указания, които се отнасят до чл. 9.
§ 12 от Преходните и заключителните разпоредби
В § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните помощи, се изменя текстът в Закона за ограничаване изменението на климата, като думите "§ 1, т. 1" се заменят с "§ 1, т. 7" в § 7, ал. 3. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 12 октомври 2017 г. и е обнародван в Държавен вестник, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.
§53
В §53 от Закона за държавните помощи се предвижда замяна на изразите "министърът на земеделието, храните и горите" с "министърът на земеделието". Тази промяна е приложима навсякъде в текста на закона.
§106
Законът за държавните помощи влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Текстът също така съдържа преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.
Параграф §69
В параграф 69 от Закона за държавните помощи се предвижда замяна на изразите "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието" с "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните". Освен това, се посочват релевантни актове от Европейското законодателство, включително Регламент (ЕС) 2015/1589, Регламент (ЕС) 2015/1588 и Регламент (ЕО) № 794/2004, които уреждат различни аспекти на държавната помощ в контекста на Европейския съюз.
