Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя видовете аеронавигационни карти, които се издават за въздушното пространство на Република България, и изискванията към тях. Обслужваното въздушно пространство включва територията на страната, териториалните води и акваторията на Черно море, както и пространства, делегирани на страната по международни договори. Аеронавигационните карти се издават в съответствие с наредбата и стандартите на ИКАО.
Наредба № 4 от 25 април 2007 г. определя, че Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") носи отговорност за точността на аеронавигационните карти и картни листове. Аеронавигационните карти, част от Сборника за аеронавигационна информация, се публикуват от доставчика на аеронавигационно обслужване, който е получил съответно свидетелство от ГД "ГВА". ГД "ГВА" съгласува изготвянето на карти, обхващащи територията на други държави, и предоставя информация при поискване от тях.
Наредба № 4 от 25 април 2007 г. определя етапите на полета на въздухоплавателните средства, които включват рулиране, излитане, полет по маршрут, снижение, подход за кацане и кацане. Всяка аеронавигационна карта съдържа информация, специфична за етапа на полета, която е точна, четлива и добре оформена, за да осигури безопасно и бързо изпълнение на полета. Цветовете и шрифтовете са подбрани за лесно възприемане при различни условия на осветление. Картите са ориентирани спрямо истинския меридиан и имат стандартен размер А4.
Аеронавигационната карта или серия от карти трябва да отговарят на изискванията, определени в наредбата. В случай, че не отговарят на всички приложими изисквания, от обозначението им се премахва съкращението "ICAO".
Чл. 5 от Наредба № 4 определя изискванията за информацията, която трябва да бъде нанесена на лицевата страна на всеки картен лист. Информацията включва: обозначение на серията от карти, обозначение на картния лист и информация за съседни картни листове. Освен това, на лицевата или обратната страна на картите трябва да се помества легенда на използваните символи и съкращения, която може да бъде публикувана отделно при недостатъчно място. В полето под картата се посочват име/наименование и адрес на издателя, освен ако картата е част от аеронавигационен документ, в който случай тези данни могат да бъдат поместени в началото на документа.
Наредбата определя условията за използване на условни знаци на аеронавигационните карти. Условните знаци трябва да съответстват на приложение № 1, освен в случаи, когато се изобразяват важни обекти или сведения без приети знаци, при което се използва подходящ знак. Размерът и яснотата на знаците, дебелината на линиите и разстоянията между линиите могат да варират в зависимост от мащаба и предназначението на картата. Всички аеронавигационни карти трябва да използват единни условни знаци за наземни навигационни средства и основни точки, които се изобразяват по определен приоритет: навигационни средства на земята, пресечни точки и пътни точки. Знак за пътна точка се използва само ако не е наземно навигационно средство или пресечна точка.
Чл. 7 от Наредба № 4 регламентира начина на представяне на разстояния и височини в аеронавигационните карти. Разстоянията се определят като геодезични и се изразяват в километри или морски мили, а височините и превишенията - в метри или футове. Линейните размери за летища и малки разстояния се представят в метри. Разрешаващата способност за представяне на данните следва приложенията на наредбата. Всички единици за измерване трябва да бъдат ясно указани на лицевата страна на картите, където също така се поместват трансформационни скали и таблици за преход между мерни единици.
Член 8 от Наредба № 4 определя изискванията за обозначаване на картите, изобразяващи различни райони. За картите, които показват големи райони, е задължително да се изписват наименованието, основните параметри и мащабът на проекцията. За картите, изобразяващи малки райони, е достатъчно да се посочи само линейният мащаб.
На лицевата страна на всяка аеронавигационна карта се указва датата на валидност на аеронавигационната информация, което е важно за осигуряване на актуалността и точността на данните, съдържащи се в картата.
Чл. 10 от Наредба № 4 определя правилата за изписване на географските имена на картите, като се използват буквите на латинската азбука. Географските имена могат да бъдат изписвани изцяло или съкратено. При съкратеното изписване, термини като "нос", "връх", "залив", "река" и др. трябва да бъдат изписвани поне веднъж изцяло на видно място, в съответствие с Наредба № 3 от 2006 г. за транслитерация на българските географски имена на латиница.
Чл. 11 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. регламентира използването на съкращения на аеронавигационните карти. Съкращенията трябва да са в съответствие с Документ 8400 на Международната организация за гражданско въздухоплаване.
Чл. 12 от наредбата определя, че държавните граници на аеронавигационните карти могат да бъдат прекъсвани, ако това е необходимо за по-доброто възприемане на важна информация. При изобразяване на територията на повече от една държава, имената на съответните държави трябва да бъдат изписани.
Член 13 от Наредба № 4 указва, че при изготвянето на аеронавигационните карти трябва да се използват определени цветове, които са описани в приложение № 2 на наредбата.
Чл. 14 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. определя начина на изображение на релефа на аеронавигационните карти. Релефът трябва да удовлетворява нуждите на ползвателите, включително ориентация, безопасна височина, ясно възприемане на информация и планиране. Изображението на релефа се извършва чрез контурни линии, щрихи, хипсометрични тонове и височинни отметки, в зависимост от релефа и мащаба на картата. Хипсометричните тонове трябва да отговарят на приложение № 3, а височинните отметки се изобразяват за критични точки. Стойностите на височинните обекти с неясна точност се обозначават с знака '±'.
В чл. 15 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. е указано, че при изобразяване на забранени, ограничени или опасни зони на аеронавигационните карти, е необходимо да се посочи и тяхното обозначение. Това осигурява ясна информация за пилотите относно зоните, които трябва да бъдат избягвани или в които има ограничения.
Чл. 16 от Наредба № 4 указва, че на аеронавигационната карта трябва да се показва обслужваното въздушно пространство, включително клас, тип, наименование или позивна на отговорния орган за ОВД, вертикални граници и радиочестота. Хоризонталните граници се изобразяват по приложение № 1. Освен това, на картите за визуални полети се добавя таблица за класификация на въздушното пространство, съгласно Наредба № 11 от 1999 г.
Чл. 17 определя изискванията за указване на северното направление и магнитното отклонение на аеронавигационните карти. Магнитното отклонение се посочва за най-близката година на публикация, кратна на пет. В случай на значителна разлика в стойностите на магнитното отклонение, се предоставят междинни дати и стойности. Освен това, на картите се вписват датата и годишното изменение на магнитното отклонение. При наличие на повече от едно летище в район, се прилага обща стойност за магнитното отклонение.
Чл. 18 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. регламентира контрола за качество, точност, интегритет и проследяване на аеронавигационните данни, който се извършва по правилата на Наредба № 15 за аеронавигационно информационно обслужване. Освен това, аеронавигационните данни трябва да се изобразяват на аеронавигационните карти в съответствие с изискванията на същата наредба и приложение № 4.
Чл. 19 от Наредба № 4 описва изискванията за изготвяне на аеронавигационни карти, които включват използването на общи отправни системи за хоризонтална и вертикална навигация, както и система за времето. Точността и разрешаващата способност на данните на картите трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 15 за аеронавигационно информационно обслужване.
Чл. 20 от Наредба № 4 предвижда, че картата на летищните препятствия тип "А", в комбинация със съответната информация от сборника AИП, предоставя необходимите данни, които авиационните оператори трябва да спазват, за да изпълняват експлоатационните изисквания.
Чл. 21 от Наредба № 4 предвижда, че картата на летищните препятствия тип "А" се изготвя за всички летища, където се извършват международни полети. Ако на летищата няма препятствия в зоната за набор на височина при излитане, картата не се издава и информацията за това се публикува в сборника AИП.
Чл. 22 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. регламентира начина на изписване на превишенията и линейните размери на картите на летищните препятствия. Превишенията се изписват до най-близкия половин метър или фут, а линейните размери до най-близкия половин метър.
Член 23 от наредбата определя изискванията за картата на летищните препятствия тип "А". Картата трябва да изобразява достатъчно голям район, за да покажe всички препятствия. Изолирани препятствия, които увеличават размера на картния лист, се обозначават със стрелка и символ, като се указват височината и разстоянието до края на пистата. Хоризонталните мащаби на картата са между 1:10 000 и 1:20 000, а вертикалният мащаб е десет пъти по-едър. На картата се изобразяват мащабни линии в метри и футове.
Чл. 24 описва изискванията за картата на летищните препятствия тип "А", включително изобразяване на ПИК, крайни участъци за спиране и препятствия в зоната за набор на височина при излитане. Изгледите в план и профил трябва да бъдат разположени над съответния план, с координатни мрежи, определени интервали и включени таблици с експлоатационни данни и поправки.
Чл. 25 от Наредба № 4 определя обозначенията на картите на летищните препятствия тип "А". Тези карти се обозначават с надпис "AERODROME OBSTACLE CHART - ICAO TYPE A (OPERATING LIMITATIONS)" и включват името на населеното място или областта, името на летището и номера на ПИК.
На картата на летищните препятствия тип "А" се посочва магнитното отклонение с точност до най-близкия градус, както и датата, за която се отнася информацията.
Чл. 27 определя какви обекти се изобразяват на картата на летищните препятствия тип "А". Препятствията включват обекти, разположени в зоната за набор на височина при излитане и по-високи от определена повърхност, подвижни обекти, които могат да бъдат по-високи от повърхността, и сянката на препятствията, която обхваща зоната на траекторията на излитане. Сянката е хоризонтална за първите 300 метра, след което е с наклон от 1,2%. При отстраняване на препятствие, създаващо сянка, засенчените обекти отново се изобразяват на картата.
Зоната за набор на височина при излитане е четириъгълна зона, разположена под траекторията на излитане. Започва от края на ПИК и широчината й в началната точка е 180 метра, нарастваща до 1800 метра в зависимост от разстоянието от началната точка. Тя достига до точка без препятствия или до 10 км, в зависимост от това кое е по-малко. При определени условия, свързани с експлоатационни ограничения, наклоните и разстоянието могат да бъдат коригирани.
Наредбата определя изискванията за картите на летищните препятствия тип "А", включително указания за експлоатационни данни на ПИК (Писта за излитане и кацане), като разполагаема дължина за разбег (TORA), прекратено излитане (ASDA), излитане (TODA) и кацане (LDA). При неизползваеми направления на ПИК се предоставят само съответните данни и те се обозначават като неизползваеми. Картата включва визуализация на контурите на ПИК, зоните свободни от препятствия, препятствията и техните характеристики, както и профили на осевите линии и превишенията на препятствията.
Член 30 на Наредба № 4 определя изискванията за точност на картата на летищните препятствия тип "А". Точността на измерванията за хоризонтални размери и превишения се указва до 0,5 м. Отклоненията при измервания от картата за хоризонтални и вертикални разстояния са определени с конкретни стойности в зависимост от разстоянието в зоната за набор на височина при излитане. При липса на точна база за вертикални измервания, се указва превишението на използваната база.
Чл. 31 от Наредба № 4 описва картата на местността за точен подход по прибори, която предоставя подробна информация за профила на местността. Тази информация позволява на авиационните оператори да оценят влиянието на местността при определяне на височината за вземане на решение, когато се използва радиовисотомер.
Чл. 32 от Наредба № 4 предвижда изготвянето на карта на местността за точен подход по прибори за всички ПИК с категории за експлоатация II и III (CAT II и III). Тази карта трябва да се преиздава при всяко съществено изменение на данните, нанесени на нея.
Наредбата определя изискванията за изготвяне на карта на местността за точен подход по прибори. Според чл. 33, картата трябва да бъде в мащаб 1:2500 по хоризонтала и 1:500 по вертикала. При изобразяване на профил на местността на разстояние над 900 метра от прага на ПИК, хоризонталният мащаб се променя на 1:5000.
Чл. 34 от Наредба № 4 определя обозначенията на картите за точен подход по прибори. Всяка такава карта носи надпис "PRECISION APPROACH TERRAIN CHART - ICAO" и съдържа информация за населеното място или областта, името на летището и номера на ПИК.
Наредбата определя изискванията за картата на местността за точен подход по прибори (ПИК). Тя включва профил на местността, план с релефа и обозначения на обекти, които влияят на радиовисотомера. Профилът се изобразява до 900 м (3000 фута) от прага на ПИК, а при планинска местност може да се разширява до 2000 м (6500 фута). Височината на опорната точка на ILS се указва с точност до половин метър или фут.
Член 36 от Наредба № 4 определя, че картата на трасета предоставя информация, необходима на екипажа на въздухоплавателното средство (ВС) за осъществяване на въздушна навигация. Тази информация е свързана с трасетата за обслужване на въздушното движение (ОВД) и е в съответствие с установените процедури за ОВД.
Чл. 37 от Наредба № 4 предвижда, че картата на трасета се изготвя за районите на полетна информация (РПИ). В случай че различни трасета, маршрути, задължителни точки за доклад или граници на РПИ и зоните за ОВД са разположени в различни слоеве на въздушното пространство и не могат да бъдат представени на една карта, се създават отделни карти за всеки слой.
Член 38 от Наредба № 4 определя правилата за мащаба на картата на трасета в зависимост от информацията, която се изобразява. Обхватът на картните листове зависи от плътността и разположението на трасетата за ОВД. Забранява се голямото различие в мащаба на съседни картни листове, които показват продължение на трасета за ОВД. Картните листове трябва да се препокриват, за да се осигури непрекъснатост в навигацията.
Чл. 39 от Наредба № 4 предвижда, че картата на трасета трябва да бъде изготвена в равноъгълна проекция, при която ортодромията се представя като права линия. Паралелите и меридианите трябва да се изобразяват на подходящи интервали, а по избрани паралели и меридиани се нанасят отметки за разграфяване на равни интервали.
Член 40 от Наредба № 4 определя начина на обозначаване на листовете от картата на трасета. Всеки лист носи уникална серия и номер, а серията на картите на трасета е обозначена с термина 'EN-ROUTE CHART - ICAO'.
Чл. 41 от Наредба № 4 определя изискванията за изобразяване на бреговите линии на откритите водни пространства, големите езера и реки на картата на трасета. Според (1) тези линии се изобразяват, освен в случаите, когато тяхното изобразяване пречи на възприемането на важна информация, свързана с предназначението на картата. В (2) се указва, че за всеки четириъгълник, образуван от паралелите и меридианите, трябва да се посочи минималната абсолютна височина за полети в зона (AMA).
Член 42 от Наредба № 4 предвижда, че на картата на трасета трябва да се нанасят изогоните и датата, за която се отнасят. Изогоните представляват линии на равенство на магнитната деклинация, а датата е важна за актуалността на информацията на картата.
Член 43 от Наредба № 4 определя начина, по който се указват направленията, пътните ъгли и радиалите на аеронавигационните карти. Според параграф 1, тези данни се указват спрямо магнитното северно направление. Параграф 2 добавя, че стойностите за направление и пътни ъгли спрямо географското северно направление трябва да бъдат посочени допълнително в скоби, с точност до най-близката десета от градуса.
Чл. 44 описва елементите, които трябва да бъдат изобразени на картата на трасета за международни полети. На картата се обозначават летища, подходящи за полети, както и забранени, ограничени и опасни зони. Включват се радионавигационни средства, техните параметри, трасета за ОВД, основни и контролни точки, минимални височини и радиочестоти. Допълнително, на ICAO картата се изобразяват схеми за отлитане и долитане, и зони за настройка на висотомера.
Чл. 45 от Наредба № 4 определя, че картата на района предоставя важна информация за екипажа на въздухоплавателното средство (ВС), която е необходима при: 1. преминаване от полет по маршрут към снижение за подход; 2. преминаване от излитане или повторно излитане и набор на височина към полет по маршрут; 3. полети в райони със сложна структура на маршрутите за оперативно въздушно движение (ОВД) или сложна структура на въздушното пространство.
Чл. 46 определя условията за изготвяне на карта на района в случаи на сложни трасета за ОВД и изисквания за доклад на местоположението на въздухоплавателните средства (ВС). Когато тези трасета или изисквания са различни за долитане и отлитане и не могат да бъдат изобразени на една карта, се създават отделни карти.
Член 47 от Наредба № 4 определя, че обхватът на картата на района трябва да позволява изобразяване на точки от трасетата за обособена въздушна дейност (ОВД), необходими за отлитане и долитане. Картата трябва да бъде изготвена в определен мащаб и да включва съответната мащабна линия.
Чл. 48 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. определя изискванията за изготвяне на картата на района. Картата трябва да бъде в равноъгълна проекция, в която ортодромията е представена като права линия. Паралелите и меридианите се нанасят на картата през подходящи интервали, а на вътрешната рамка се добавят отметки за разграфяване на равни интервали.
Чл. 49 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. определя начина на обозначаване на серията от карти на района, които трябва да съдържат надпис "AREA CHART - ICAO". Всяка карта се обозначава в зависимост от въздушното пространство, което изобразява. За обозначаването се използват името на органа за ОВД, името на най-голямото населено място в района на картата или името на летището, ако населено място е обслужвано от повече от едно летище.
Член 50 от Наредба № 4 определя изискванията за изобразяване на информация на картата на района. Бреговите линии на водни пространства и големи реки и езера се изобразяват, освен ако не пречат на важна информация. Релефът се изобразява с хоризонтали и хипсометрични тонове, като се указват височинни отметки с черен цвят. Препятствията, свързани с летището, също се изобразяват.
Член 51 от наредба № 4 предвижда, че на картата на района трябва да бъде указано магнитното отклонение с точност до най-близкия градус. Това е важно за осигуряване на точност и безопасност при аеронавигацията.
Чл. 52 регламентира начина на указване на направленията, пътните ъгли и радиалите в аеронавигационните карти. Според (1) те се указват спрямо магнитното северно направление. В (2) е предвидено, че стойностите за направления и пътни ъгли спрямо географското северно направление трябва да се указват допълнително в скоби, закръглени до най-близката десета от градуса.
Чл. 53 от Наредба № 4 определя изискванията за картата на района, която трябва да включва информация за летища, забранени и ограничени зони, минимални височини за полети, радионавигационни средства и други елементи на системата за ОВД. Картата трябва да изобразява летищата и техните символи, граници на зони, навигационни спецификации, трасета за ОВД и основни точки с координати. Допълнително, се указват минимални височини, ограничения по скорост и радиочестоти.
Член 54 от Наредба № 4 описва картата на стандартни схеми за отлитане по прибори, която съдържа информация, необходима на екипажа на въздухоплавателното средство (ВС) за извършване на излитане и набор на височина по прибори. Тази карта указва точката, от която започва полетът, и маршрута, съгласно назначената схема за отлитане. Стандартните схеми за отлитане по прибори са обозначени съгласно приложение № 5 на Наредба № 11 от 1999 г. за обслужване на въздушното движение.
Член 55 от Наредба № 4 предвижда, че стандартната схема за отлитане по прибори трябва да бъде изготвена, когато стандартните схеми не могат да бъдат ясно изобразени на картата на района.
Чл. 56 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. определя изискванията за картите на стандартни схеми за отлитане по прибори. Обхватът на картата трябва да включва точки за излитане и набор на височина, както и начален пункт за полета. Картите, изготвени в мащаб, трябва да имат мащабна линия, докато картите без мащаб се обозначават с 'NOT TO SCALE'. В случаите, когато картата е в мащаб, но не може да изобрази пътни линии или детайли, се поставя знак за прекъсване, съгласно приложение № 1.
Член 57 от Наредба № 4 определя изискванията за изготвяне на стандартни схеми за отлитане по прибори. Картите трябва да бъдат в равноъгълна проекция, където ортодромията е представена като права линия, с изключение на специфични случаи. Паралелите и меридианите се изобразяват на подходящи интервали, а на вътрешната рамка на картата се добавят отметки за разграфяване на равни интервали, освен в посочените случаи.
Член 58 от Наредба № 4 определя обозначаването на стандартните схеми за отлитане по прибори. Всяка карта от серията трябва да съдържа надпис "STANDARD DEPARTURE CHART - INSTRUMENT (SID) - ICAO". Освен това, картата трябва да включва името на населеното място или областта, което обслужва основното летище, името на основното летище и обозначението на стандартните схеми за отлитане.
Чл. 59 от Наредба № 4 определя изискванията за изобразяване на информация на картите за отлитане по прибори. В параграф 1 се посочва, че бреговите линии на водни пространства и големи езера и реки трябва да бъдат изобразени, освен ако това пречи на важна информация. Параграф 2 изисква релефът да се изобразява, когато превишението е над 300 m от основното летище. В параграф 3 се описва начина на изобразяване на релефа с хоризонтали и цветови тонове. Параграф 4 указва, че височинните отметки трябва да бъдат изобразявани с черен цвят. Параграф 5 задължава изобразяването на препятствия, определени от отговорното лице за схемите на летището.
На картата на стандартни схеми за отлитане по прибори се посочва магнитното отклонение с точност до най-близкия градус.
Чл. 61 от Наредба № 4 указва, че направленията, пътните ъгли и радиалите се обозначават спрямо магнитното северно направление. Допълнително, стойностите за направления и пътни ъгли спрямо географското северно направление се посочват в скоби с точност до най-близката десета от градуса.
Чл. 62 определя изискванията за картата на стандартни схеми за отлитане по прибори. На картата се изобразяват летищата на излитане, забранените и опасни зони, минималните абсолютни секторни височини, пътните линии на схемите, радионавигационни средства, основни точки, зони за изчакване, препятствия и ограничения по скорост. Специфицират се и детайли като минимални височини, координати на точки и навигационни спецификации. Картата трябва да е изготвена с точност и в съответствие с установените стандарти.
Член 63 от Наредба № 4 определя, че картата на стандартни схеми за долитане по прибори предоставя необходимата информация на екипажа на въздушното средство (ВС) за извършване на снижение от края на полета до началото на подхода за кацане, следвайки назначената схема. Освен това, стандартните схеми за долитане по прибори са обозначени в приложение № 5 на Наредба № 11, свързана с обслужването на въздушното движение в България.
Член 64 от Наредба № 4 предвижда, че картата на стандартни схеми за долитане по прибори се изготвя в случаите, когато стандартните схеми не могат да бъдат ясно изобразени на картата на района.
Чл. 65 от Наредба № 4 определя изискванията за обхвата и изготвянето на картите за стандартни схеми за долитане по прибори. Обхватът на картата трябва да включва точки от маршрута до началото на подхода за кацане. Картите могат да бъдат изготвени в мащаб, при което се добавя мащабна линия, или без мащаб, като се обозначават с "NOT TO SCALE". Ако картата е в мащаб, но не позволява изобразяване на пътни линии, се нанася знак за прекъсване.
Чл. 66 от Наредба № 4 определя изискванията за картата на стандартни схеми за долитане по прибори. Картата трябва да бъде изготвена в равноъгълна проекция, като ортодромията се представя като права линия, с изключение на определени случаи. Паралелите и меридианите се изобразяват на подходящи интервали, а на вътрешната рамка на картата се добавят отметки за разграфяване на равни интервали, освен в специфичните случаи по чл. 65, ал. 3.
Член 67 от наредбата указва, че серията от карти на стандартни схеми за долитане по прибори трябва да бъде обозначена на всяка карта с текста "STANDARD ARRIVAL CHART - INSTRUMENT (STAR) - ICAO".
Според Чл. 68 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. за аеронавигационните карти, всяка карта трябва да бъде обозначена с името на населеното място или областта, което обслужва основното летище, името на основното летище, както и обозначението на изобразените стандартни схеми за долитане по прибори.
Чл. 69 от Наредба № 4 определя изискванията за изобразяване на информация на картите за долитане по прибори. При картите в мащаб се изобразяват бреговите линии на водни пространства и релефът с определени условия. Релефът се представя чрез гладки хоризонтали и хипсометрични тонове в кафяво, а височинните отметки се изписват в черен цвят. Препятствията също се изобразяват, като отговорността за тях е на лицето, изготвящо схемите.
Член 70 от Наредба № 4 указва, че на картата на стандартни схеми за долитане по прибори трябва да бъде посочено магнитното отклонение с точност до най-близкия градус.
Чл. 71 от Наредба № 4 указва, че направленията, пътните ъгли и радиалите се обозначават спрямо магнитното северно направление. Допълнително, стойностите за направления и пътни ъгли спрямо географското северно направление се представят в скоби, закръглени до най-близката десета от градуса.
Член 72 от Наредба № 4 описва съдържанието на картите за стандартни схеми за долитане по прибори. На картата се изобразяват летището на кацане, всички летища, забранени и ограничени зони, минимални абсолютни секторни височини и елементи на системата за ОВД. Освен това, се указват радионавигационни средства, преходни височини, ограничения по скорост и навигационни спецификации. Картата трябва да съдържа точни данни за основни точки, разстояния, височини и процедури за комуникация.
Чл. 73 от Наредба № 4 определя, че картата за подход по прибори предоставя необходимата информация на екипажа на въздушното средство (ВС) за извършване на полет по утвърдена процедура за подход към определена площадка за кацане (ПИК). Тя включва информация за процедурата за минаване на втори кръг и, ако е приложимо, процедура за изчакване.
Чл. 74 от Наредба № 4 предвижда изготвянето на карти за подход по прибори за гражданските летища, утвърдени от ГД 'ГВА'. За всяка процедура за точен и неточен подход се създава отделна карта. Възможно е на картите да бъдат изобразени множество процедури, ако определени участъци са идентични. При различия в стойностите за ъгли, време или височина между категориите въздухоплавателни средства, се изготвят отделни карти. Картите трябва да се обновяват при наличие на неактуална информация.
Наредба № 4 от 25 април 2007 г. определя изискванията за картите за подход по прибори. Обхватът на картата трябва да включва всички участъци от процедурата и допълнителни зони. Мащабът се избира за оптимална четливост и се обозначава на картата. Освен това, на картата трябва да се изобрази окръжност с радиус 20 km около DME, или контролната точка на летището, ако DME не е наличен. Под профила на процедурата се нанася мащабна линия за разстоянията.
Чл. 76 от Наредба № 4 определя изискванията за картите за подход по прибори, които трябва да бъдат изготвени в равноъгълна проекция, позволяваща ортодромията да се изобразява като права линия. Освен това, на вътрешната рамка на картата се нанасят отметки за разграфяване на равни интервали.
Чл. 77 от Наредба № 4 определя начина на обозначаване на картите за подход по прибори. Всяка такава карта трябва да бъде обозначена с надписа "INSTRUMENT APPROACH CHART - ICAO" и да съдържа името на населеното място или областта, обслужваща основното летище, името на самото летище, както и обозначението на процедурите за подход по прибори, които са изобразени на картата.
Чл. 78 от Наредба № 4 определя изискванията за картата за подход по прибори. Тя трябва да изобразява важни изкуствени и естествени обекти, необходими за безопасното изпълнение на процедурите за подход, минаване на втори кръг, изчакване и визуално маневриране. Освен това, картата трябва да включва бреговите линии на откритите водни пространства, големите езера и реки, а географските наименования на обектите се посочват при необходимост, без да пречат на възприемането на аеронавигационната информация.
Чл. 79 от Наредба № 4 определя изискванията за изобразяване на релефа на картата за подход по прибори. Релефът трябва да се представя в зависимост от характеристиките на местността, като в райони с височини над 1200 m над летището или с определени градиенти, релефът се изобразява с гладки хоризонтали и хипсометрични тонове. Височинните отметки се указват с черен цвят. При необходимост, релефът може да се изобразява и за райони, които не отговарят на специфичните условия.
Чл. 80 от Наредба № 4 указва, че на картата за подход по прибори се посочва магнитното отклонение, което се използва за определяне на направления, пътни ъгли и радиали. Точността на посоченото магнитно отклонение е до най-близкия градус.
Чл. 81 от Наредба № 4 указва, че направленията, пътните ъгли и радиалите се определят спрямо магнитното северно направление. Допълнително, стойностите за направления и пътни ъгли спрямо географското северно направление ще бъдат указани в скоби до най-близката десета от градуса.
Чл. 82 определя как трябва да изглеждат картите за подход по прибори. На тях се изобразяват всички летища, които се виждат отчетливо от въздуха, а изоставените летища се обозначават с думата "ABANDONED". С уголемено изображение на ПИК се обозначават летището с установена процедура, съседните летища, които могат да повлияят на процедурата, и летищата, които могат да се объркат с основното при лоши метеорологични условия. Превишението на основното летище и прага на ПИК се отбелязват на картата с точност до най-близкия метър или фут.
Член 83 от Наредба № 4 описва начина на изобразяване на препятствията на аеронавигационните карти. Препятствията се показват в изгледа в план, като се указват височините им, важни за прелитането. Върховете на препятствията се отбелязват с закръглени стойности, а относителните височини се изразяват спрямо основното летище или прага на ПИК, в зависимост от условията. На картата се посочва базата за отчитане на относителните височини и се отбелязва липсата на зона, свободна от препятствия, при определени условия.
На картата за подход по прибори се представят обозначенията, както и хоризонталните и вертикалните граници на забранените, ограничените и опасните зони. Тези зони оказват влияние върху изпълнението на процедурите, свързани с навигацията.
Наредба № 4 от 25 април 2007 г. регламентира изискванията за картата за подход по прибори. На картата се изобразяват радионавигационните средства, необходими за процедурите, с информация за техните имена, позивни, радиочестоти и географски координати. Ясно се обозначава средството за насочване при наличие на две или повече радионавигационни средства по пътната линия на финалния подход. Указват се важни точки на процедурата, радиочестоти за комуникация и разстоянието до летището от радионавигационните средства. При липса на радионавигационно средство, се указва направление към летището с точност до градус.
Член 86 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. указва, че минималните абсолютни секторни височини или абсолютните височини за долитане в летищния район трябва да бъдат ясно изобразени, като се обозначават границите на съответните сектори.
Наредба № 4 определя изискванията за изобразяване на пътните линии в аеронавигационните карти. Пътните линии се визуализират в план и профил, като в плана се показват различни видове пътни линии, направления, разстояния и зони за изчакване, а в профила се изобразяват височини, профили на процедурите за подход и минаване на втори кръг, и ограничителни разстояния. Изискванията включват точност на измерванията и обозначения на важни точки и зони.
Член 88 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. указва, че когато на летището са установени определени минимални параметри, те трябва да бъдат посочени на аеронавигационната карта. Това е важно за безопасността на полетите и навигацията.
Чл. 89 от Наредба № 4 указва, че на аеронавигационната карта се посочват абсолютните и относителните височини за прелитане на препятствията, в зависимост от категориите въздушни съдове (ВС), за които е предназначена процедурата. В допълнение, на картата за подход по прибори, която показва процедури за точен подход, се указва и специфична височина за прелитане на препятствията за ВС с разпереност на крилото между 65 и 80 метра, както и вертикално разстояние между най-ниската точка от колесника и антената на приемника на глисадния сигнал, което е между 7 и 8 метра.
Чл. 90 от Наредба № 4 определя изискванията за указване на разстоянието при минаване на втори кръг в аеронавигационните карти. Разстоянието от точката за финален подход до точката за минаване на втори кръг трябва да се посочва с точност до две десети от километъра или една десета от морската миля. Освен това, на картата се включва таблица, която показва пътни скорости и съответстващи полетни времена за маршрута от началната точка на финалния подход до началната точка на процедурата за минаване на втори кръг.
Чл. 91 от Наредба № 4 предвижда включването на таблица във финалния участък на картата при използване на далекомерно радионавигационно средство. Таблицата съдържа разстояния от средството на всеки 2 km или 1 NM, както и съответстващите им абсолютни или относителни височини. Не се включват разстояния, при които височините са по-ниски от установените за прелитане на препятствията.
Член 92 от Наредба № 4 предвижда, че на аеронавигационната карта трябва да бъде поместена таблица, която показва вертикалните скорости за снижение, съответстващи на различни пътни скорости. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при полетите и правилното управление на въздухоплавателните средства.
Чл. 93 от Наредба № 4 предвижда, че на картата, която изобразява процедура за неточен подход с установена точка за финален подход, трябва да се обозначи градиентът на снижение, както и ъгълът на снижение, представен в скоби и закръглен до най-близката една десета от градуса.
Член 94 от Наредба № 4 определя изискванията за изобразяване на процедури за подход на аеронавигационни карти. В текста се указва необходимостта от посочване на ъгъла за снижение и височината на опорната точка с точност до половин метър. При ъгъл на снижение над 3,5° за ILS и MLS, се изискват допълнителни изисквания за въздухоплавателното средство и екипажа. Ясно се указва дали точките за финален подход се отнасят за точен подход по ILS или MLS, и какви са условията за подход по прибори с вертикално насочване.
Чл. 95 от Наредба № 4 определя информацията, която трябва да съдържа картата на подход по прибори. Тази информация включва географски координати на съществените точки, направления към тези точки, разстояния до тях и ъгъл на снижение за процедурите за неточен подход. Информацията се подрежда в таблица и се помества на гърба на картата или на отделна страница, ясно обозначена.
Чл. 96 определя, че картата за визуален подход предоставя информация, необходима на екипажа на въздушното съдно (ВС) за преход от етапите на полет по маршрут или снижение към етапа на подход за кацане на определена площадка за кацане (ПИК), използвайки визуално ориентиране.
Чл. 97 от наредбата регламентира издаването на карта за визуален подход за летища, при които радионавигационните средства не са достатъчни за установяване на приборни процедури за подход. Картата се издава и в случаи на липса на радиокомуникационни средства, подходящи аеронавигационни карти в мащаб 1:500 000 или по-едър, или при наличието на установени процедури за визуален подход.
Чл. 98 от Наредба № 4 определя изискванията за изготвяне на карти за визуален подход. Според него, картите трябва да бъдат с достатъчно едър мащаб, за да се изобразят характерни местни обекти и основното летище. Използваните мащаби са 1:200 000, 1:250 000 или друг подходящ, но не по-дребен от 1:500 000. Ако вече има изготвена карта за подход по прибори за съответното летище, картата за визуален подход трябва да бъде в същия мащаб.
Чл. 99 от наредбата описва изискванията за картата за визуален подход, която трябва да бъде изготвена в равноъгълна проекция, където ортодромията се представя приблизително като права линия. В допълнение, на вътрешната рамка на картата се добавят отметки за разграфяване на равни интервали.
Наредба № 4 от 25 април 2007 г. предвижда, че визуалните подходни карти се обозначават с надпис "VISUAL APPROACH CHART - ICAO". Освен това, всяка карта трябва да съдържа името на населеното място или областта, която обслужва летището, както и името на основното летище.
Чл. 101 от Наредба № 4 описва изискванията за картата за визуален подход. На картата се изобразяват както естествени, така и изкуствени обекти, които служат за визуално ориентиране, като скали, населени места, пътища и морски фарове. Географските наименования се добавят за ясност, а бреговите линии на водни пространства и релефът се изобразяват в зависимост от спецификата на района. Височинни отметки и относителни височини също се обозначават, като последните се изписват спрямо основното летище и с различен шрифт.
На картата за визуален подход е задължително да се указва магнитното отклонение. Това е важна информация за пилотите, която помага за точното навигиране и безопасност по време на полет.
Член 103 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. уточнява, че направленията, пътните ъгли и радиалите на аеронавигационните карти се обозначават спрямо магнитното северно направление.
Член 104 от Наредба № 4 определя начина на изобразяване на летищата на аеронавигационните карти. Летищата се показват с уголемени символи на ПИК, а забраните за ползване на определени направления се указват ясно. Освен това, се посочват летищата, които могат да бъдат объркани с основното летище, а изоставените летища се обозначават с думата 'ABANDONED'.
Според Чл. 105 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. за аеронавигационните карти, превишението на основното летище трябва да бъде обозначено на видно място, за да е ясно видимо за всички, които използват летището.
В наредба № 4 от 25 април 2007 г. за аеронавигационните карти, член 106 определя начина на изобразяване и обозначаване на препятствия. Препятствията трябва да се изобразяват с превишението и относителната височина на техния връх спрямо надморската височина на основното летище, закръглени към най-близката по-висока стойност с точност един метър. Началото за отчитане на относителните височини на препятствията се указва на видно място на картата, а относителните височини се означават в скоби.
Член 107 от Наредба № 4 определя, че на картата за визуален подход трябва да се изобразяват обозначенията, както и хоризонталните и вертикалните граници на забранените, ограничените и опасните зони. Тази информация е важна за безопасното навигиране на въздухоплавателните средства.
Наредба № 4 от 25 април 2007 г. регламентира изобразяването на контролирани райони, контролирани зони и зони за полети на летища на аеронавигационните карти. В текста на чл. 108 се посочва, че тези зони трябва да бъдат ясно обозначени, включително техните вертикални граници и класификация.
Член 109 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. предвижда, че когато съществува установена процедура за визуален подход, тя трябва да бъде изобразена на аеронавигационната карта. Това осигурява ясна информация за пилотите относно наличието и условията на визуалния подход при планиране на полетите.
Член 110 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. указва, че на картата за визуален подход трябва да бъдат изобразени визуалните навигационни средства. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и ефективността на въздушните операции при визуални условия.
Чл. 111 от Наредба № 4 указва, че на картата за визуален подход трябва да се обозначат местоположението и типът на системата за визуална индикация на глисадата. Също така, трябва да се посочат номиналният ъгъл на глисадата, минималната височина на очите на пилота над прага на ПИК, както и ъгълът и посоката на изместването, ако оста на системата не е успоредна на осевата линия на ПИК, с обозначенията "LEFT" или "RIGHT".
Чл. 112 от наредбата предвижда, че на картата за визуален подход трябва да се изобразяват радионавигационните средства, както и да се указват техните честоти и позивни. Това е важно за осигуряване на безопасността и ефективността на въздушното движение.
Чл. 113 от Наредба № 4 предвижда, че на картата за визуален подход се изобразяват радиокомуникационните средства, като се указват техните честоти и позивни. Раздел XI от наредбата се отнася до картата на летище или вертолетно летище, с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 85 от 2014 г.
Член 114 от Наредба № 4 описва съдържанието и важността на картата на летище или вертолетно летище. Тя предоставя ключова експлоатационна информация, необходима за екипажа на въздухоплавателното средство (ВС) за безопасно наземно движение. Информацията включва маршрути между местостоянка и писта, местостоянка на вертолет и зони за приземяване и излитане, пътища за рулиране и маршрути за придвижване по въздуха.
Член 115 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. предвижда, че карта на летище или вертолетно летище се издава за гражданските летища, които са предназначени за обществено ползване, както и за вертолетни летища.
Член 116 от Наредба № 4 определя, че обхватът и мащабът на аеронавигационните карти трябва да бъдат избрани така, че да показват ясно всички елементи, посочени в член 120. Освен това, на картата трябва да бъде изобразен линеен мащаб.
Член 117 от Наредба № 4 предвижда, че всяка карта на летище или вертолетно летище трябва да бъде обозначена с надпис "AERODROME/HELIPORT CHART - ICAO". Това изменение е в сила от 2014 г. и е публикувано в Държавен вестник, брой 85.
Чл. 118 от Наредба № 4 предвижда, че всяка аеронавигационна карта трябва да бъде обозначена с името на населеното място или областта, която обслужва съответното летище, както и с името на самото летище.
Чл. 119 от Наредба № 4 указва, че на картата на летище или вертолетно летище се представя магнитното отклонение с две стрелки: една за истинския меридиан и друга за магнитния меридиан. Стрелките са надписани със стойността на отклонението, годината на измерването и средногодишното изменение.
Наредбата определя информацията, която трябва да съдържа картата на летище или вертолетно летище. Основните елементи включват географски координати, превишение, информация за ПИК, перони, системи за визуално насочване, препятствия, зони за обслужване и радиокомуникационни средства. Специално за вертолетните летища се добавят детайли относно TLOF, FATO, зони за безопасност и визуални средства за подход.
Чл. 121 от Наредба № 4 определя, че картата за летищно наземно движение предоставя информация, необходима за екипажа на въздухоплавателното средство (ВС) за безопасно осъществяване на наземното движение от и до метеорологичната станция (МС), включително паркирането и присъединяването на ВС.
Чл. 122 от Наредба № 4 определя условията за издаване на карта за летищно наземно движение. Тази карта се издава в случаите, когато информацията за наземното движение на въздухоплавателни средства (ВС) на летище или вертолетно летище е недостатъчно ясна поради претрупване на картата.
Член 123 от Наредба № 4 определя изискванията за картата за летищно наземно движение, като посочва, че обхватът и мащабът трябва да бъдат такива, че да показват ясно всички елементи, изброени в член 126. Освен това, на картата трябва да бъде изобразен линеен мащаб.
Член 124 регламентира обозначаването на картите за летищно наземно движение. Всяка карта трябва да съдържа надписа "AERODROME GROUND MOVEMENT CHART - ICAO" и да бъде обозначена с името на населеното място или областта, която обслужва летището, заедно с името на самото летище.
Чл. 125 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. предвижда, че на картата за летищно наземно движение се указва магнитното отклонение с две стрелки: една за истинския меридиан и друга за магнитния меридиан. Стрелките трябва да бъдат надписани със стойността на отклонението, годината, за която е актуална стойността, и средногодишното изменение.
Чл. 126 от Наредба № 4 описва съдържанието на картата за летищно наземно движение, която включва информация за превишение на перона, перони, маркировъчни знаци, географски координати, тип на повърхността, стандартни маршрути за рулиране, радиокомуникационни средства, препятствия, зони за обслужване на въздухоплавателни средства и други важни детайли за безопасността и навигацията на летището.
Чл. 127 от Наредба № 4 описва картата за паркиране и присъединяване, която предоставя важна информация за екипажа на въздушното средство (ВС) при наземното му движение между пунктовете за разтоварване (ПР) и местата за стоянка (МС), както и при паркирането и присъединяването на ВС.
Член 128 от Наредба № 4 предвижда, че карта за паркиране и присъединяване се издава, когато информацията и подробностите на картата на летище или вертолетно летище, или на картата за летищно наземно движение не са достатъчно ясни за паркиране и присъединяване на въздухоплавателни средства (ВС).
Чл. 129 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. определя, че картата за паркиране и присъединяване трябва да има такъв обхват и мащаб, че ясно да показва всички елементи, изброени в чл. 126. Освен това, на картата трябва да бъде изобразен линеен мащаб.
Член 130 от Наредба № 4 определя обозначаването на картите за паркиране и присъединяване в аеронавигацията. Всяка карта трябва да съдържа надписа "AIRCRAFT PARKING/DOCKING CHART - ICAO" и да бъде обозначена с името на населеното място или областта, която обслужва летището, както и с името на самото летище.
Чл. 131 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. определя, че на картата за паркиране и присъединяване се указва магнитното отклонение. То се обозначава с две стрелки - една за истинския меридиан и друга за магнитния меридиан. Стрелките са надписани със стойността на отклонението, годината, за която е актуална стойността, и средногодишното изменение.
Чл. 132 определя информацията, която трябва да съдържа картата за паркиране и присъединяване на въздухоплавателни средства (ВС) на летището. Тази информация включва: точност на перона, местоположение на перони и визуални средства, географски координати на МС, входове на ПР и техните обозначения, контрол на въздушното движение, радиокомуникационни средства, препятствия при рулиране, зони за обслужване на ВС и точки за проверка на VOR.
Аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 е предназначена за визуална навигация при полети с ниски скорости и на къси и средни разстояния и височини. Тя може да се използва като основна карта, за обучение на летателен и щурмански състав, като допълнение към специализирани карти и за планиране на полети.
Наименованията и надписите на аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 са на английски и български. Информацията за съседните листове и мерните единици е видима при сгъната карта. Сгъването на картата става по дългата страна, след това по късата, с лицето навън. При издаване на повече от един картен лист, се осигуряват зони за препокриване, където се изобразява цялата необходима информация. Размерите на зоните за препокриване са до 15 km (8 NM).
Аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 се изготвя в равноъгълна проекция, като паралелите и меридианите се изобразяват през интервал от 30 минути.
Наредба № 4 от 25 април 2007 г. определя изискванията за аеронавигационните карти с мащаб 1:500 000. На картата се нанасят отметки за разграфяване на всеки паралел и меридиан с интервал от 1 минута. Отметките се поставят вдясно от меридианите и над паралелите, като за всеки 10 минути се нанасят от двете страни. Дължината на отметките варира в зависимост от интервала. Меридианите и паралелите са номерирани, а извън рамката на картата се указват наименованието и основните параметри на проекцията.
Всеки картен лист на аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 трябва да бъде обозначен с име, което съвпада с името на най-важното населено място или характерна географска особеност, която е изобразена на него.
Чл. 132е от Наредба № 4 определя начина на изобразяване на населените места на аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000. Населените места се изобразяват в зависимост от тяхното значение за визуалната навигация, като по-големите населени места се показват със застроените им граници.
Чл. 132ж от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. предвижда, че на аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 се изобразява железопътната мрежа, включително тунелите и мостовете. В зони с висока наситеност, някои железопътни линии могат да бъдат пропуснати за осигуряване на добра четливост. Наименованията на железопътните гари и спирки се указват по възможност.
Аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 изобразява пътната мрежа и пътищата в строеж, ако са известни. Пътища, които не са важни за визуалната навигация, могат да не се включват. В застроените зони пътната мрежа не се изобразява, освен ако определени елементи са характерни ориентири. Важните пътища се обозначават с номера и/или имена, освен ако това не затруднява читаемостта на другата информация.
На аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 се изобразяват важни природни и културни забележителности, които са значими за визуалната навигация. Към тях спадат мостове, електропреносни мрежи, въжени линии, вятърни турбини, минни съоръжения, укрепления, руини, диги, тръбопроводи, скали, каньони, пясъчни дюни, морски фарове и други.
На аеронавигационна карта с мащаб 1:500 000 се изобразяват държавните граници, съгласно Наредба № 4 от 25 април 2007 г. (обн. ДВ, бр. 85 от 2014 г.).
На аеронавигационна карта с мащаб 1:500 000 се изобразяват всички хидрографски обекти, включително и пресъхващите, които са съвместими с мащаба на картата. Това включва брегови линии, езера, реки, потоци, солени езера и други.
Чл. 132л. урежда изискванията за изображение на релефа на аеронавигационна карта с мащаб 1:500 000. Релефът трябва да бъде изобразен с интервал между хоризонталите, достатъчен за отчетливо представяне на навигационните елементи. На хоризонталите се отбелязват височините, а хипсометричната скала, ако се използва, трябва да бъде извън рамката на картата.
Чл. 132м от Наредба № 4 регламентира изобразяването на височинни отметки на аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000. Височинните отметки показват точки, важни за безопасността на полета, като се акцентира на най-високите точки в околността, както и превишения в долините и нивото на водни басейни. Информацията за превишението на най-високата точка и географското местоположение се указва извън рамките на картата.
На аеронавигационна карта с мащаб 1:500 000 се изобразяват горски масиви, освен в случаите, когато това затруднява разчитането на друга информация.
Чл. 132о от Наредба № 4 указва, че извън рамките на аеронавигационна карта с мащаб 1:500 000 трябва да бъде посочена датата на последното обновяване на топографската информация.
На аеронавигационна карта с мащаб 1:500 000 се изобразяват изогони. Датата на последното обновяване на информацията за изогоните трябва да бъде указана извън рамката на картата.
Чл. 132р. от наредбата определя изискванията за аеронавигационните карти с мащаб 1:500 000. На тези карти се изобразяват всички летища, летателни площадки и вертолетни летища, като за летищата се указват имената, превишенията, светосистемите, типовете покритие на ПИК и дължината на най-дългата ПИК. Освен това, на картата се включват и изоставени или закрити летища, които могат да бъдат разпознати от въздуха.
На аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 се изобразяват препятствия, които имат височина от 100 метра (300 фута) и повече над земната повърхност.
На аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 се изобразяват електропреносни мрежи, въжени линии и вятърни турбини. Това е нова разпоредба, въведена с изменения в Държавен вестник, брой 85 от 2014 г.
На аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 се показват забранени, ограничени и опасни зони, както и зони, определени като гъвкави структури от въздушното пространство, свързани с изобразявания слой въздушно пространство.
Чл. 132ф от Наредба № 4 предвижда, че на аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 се изобразяват важни елементи на системата за управление на въздушното движение (ОВД). Това включва контролирани зони, зони за летищно движение, контролирани райони, райони за полетна информация и други въздушни пространства, в които се изпълняват полети по визуални правила (ПВП). На картата се обозначава и класът на въздушното пространство.
На аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 се изобразяват радионавигационните средства, включително техните честоти, позивни и други характеристики.
Чл. 132ц определя, че на аеронавигационната карта с мащаб 1:500 000 се включва допълнителна информация, като аеронавигационни наземни светлини и морски фарове. Раздел XIV се отнася до картата на минимални абсолютни височини при обслужване по контрол на въздушното движение с обзорни средства.
Член 133 от Наредба № 4 определя, че картата на минимални абсолютни височини при обслужване по КВД с обзорни средства е предназначена да помогне на екипажа на въздушното судно (ВС) да проверява назначаваните височини. На картата е указано, че обозначените минимални абсолютни височини трябва да се използват само за проверка.
Член 134 от Наредба № 4 определя, че карта на минимални абсолютни височини при обслужване по КВД с обзорни средства се издава за райони с установени процедури за векториране. Минималните абсолютни височини, прилагани при тези процедури, не могат да бъдат ясно указани на картите на района, стандартните схеми за отлитане или стандартните схеми за долитане.
Член 135 от Наредба № 4 определя изискванията за картата на минимални абсолютни височини при обслужване по КВД с обзорни средства. Обхватът на картата трябва да позволява изобразяването на целия район с установени процедури за векториране. Картата се изготвя в мащаб, който е същият като този на съответната аеронавигационна карта за района.
Чл. 136 от Наредба № 4 определя изискванията за картата на минимални абсолютни височини при обслужване по КВД с обзорни средства. Картата трябва да бъде изготвена в равноъгълна проекция, като ортодромията се изобразява като права линия. Вътрешната рамка на картата съдържа отметки за разграфяване на равни интервали.
Чл. 137 определя обозначаването на картите на минимални абсолютни височини при обслужване по КВД с обзорни средства. Всеки картен лист носи надпис "RADAR MINIMUM ALTITUDE CHART - ICAO". Освен това, картите се именуват на основното летище или на най-голямото населено място в картографирания район, или с позивната на органа за ОВД, ако се отнасят за няколко летища.
Член 138 от Наредба № 4 определя изискванията за картата на минимални абсолютни височини при обслужване по КВД. На картата задължително се изобразяват бреговите линии на откритите водни пространства, големите езера и реки, освен ако това пречи на важна информация. Също така, на картата се показват височинните отметки и препятствията.
Член 139 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. указва, че на картата на минимални абсолютни височини, използвана при обслужване по КВД с обзорни средства, трябва да се посочва магнитното отклонение с точност до най-близкия градус. Тази разпоредба е изменена с Държавен вестник, брой 85 от 2014 г.
Чл. 140 от Наредба № 4 от 25 април 2007 г. указва, че направленията, пътните ъгли и радиалите на аеронавигационните карти трябва да се обозначават спрямо магнитното северно направление.
Наредбата регламентира изискванията за изготвяне и използване на аеронавигационни карти, включително минимални абсолютни височини, обозначаване на летища и зони, радионавигационни средства, процедури за радиокомуникация и информация за векториране. Включва определения на ключови термини и изисквания за безопасност на полетите. Допълнителните разпоредби уточняват термини като абсолютна височина, аеронавигационна карта и процедури при отказ на радиокомуникация. Наредбата е изменяна и допълвана, за да отразява актуалните международни стандарти и практики.
Тази наредба определя термини и понятия, свързани с аеронавигационните карти и въздушното движение. Включва определения за абсолютна и относителна височина, аеронавигационни карти, въздушни пътища, навигационни процедури и много други термини, които са важни за безопасността и управлението на въздушното движение. Всяко понятие е описано подробно, с акцент на височините, навигацията и спецификациите, необходими за безопасно летене.
Наредба № 4 от 25 април 2007 г. за аеронавигационните карти, с параграф §2, въвежда изискванията на определени глави от Приложение № 4 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, 11-то издание от юли 2009 г., включително поправка 57. Тези глави обхващат важни аспекти на аеронавигацията и са от съществено значение за безопасността и ефективността на въздушния транспорт.
Главният директор на Главна дирекция "ГВА" е отговорен за даването на указания относно прилагането на наредбата. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на същата наредба, обнародвани в Държавен вестник, брой 85 от 2014 г.
В параграф 31 от наредбата се предвижда замяна на термини, свързани с вертолетни площадки, с термини за вертолетни летища. Допълнени са приложения с таблици, касаещи географска ширина и дължина, превишение, абсолютна и относителна височина, градиенти и ъгли, магнитно отклонение, направление, дължина, разстояние и размери, с указания за разрешаваща способност и ниво на интегритет.