НАРЕДБА № 4 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. ЗА МЪЛНИЕЗАЩИТАТА НА СГРАДИ, ВЪНШНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ОТКРИТИ ПРОСТРАНСТВА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя правилата и изискванията за проектиране, изграждане и поддържане на мълниезащитни уредби на сгради и съоръжения с височина до 60 метра, включително жилищни, обществени, производствени и временни строежи. Тя се прилага за нови обекти, както и за реконструкция и основен ремонт на съществуващи мълниезащитни уредби. Включва мълниезащитни уредби с конвенционални и с изпреварващо действие.
Чл. 2
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. не се прилага за мълниезащитата на определени обекти, включително електрически централи, подстанции, въздушни електропроводи, обществени електронни съобщителни мрежи до въвеждането им в сградата, както и за сухопътни транспортни средства, кораби и самолети.
Чл. 3
При проектирането на мълниезащитата на сгради, в които се предвиждат производство и/или съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, трябва да се спазват изискванията на НАРЕДБА № 4 от 22 декември 2010 г. и на Наредба № 2 от 2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя, че целта на мълниезащитата е да осигури безопасността на хората и домашните животни от травми, както и да защити материалните ценности от щети, произтичащи от преки попадения на мълнии или от вторични въздействия на мълнии.
Чл. 5
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя основните изисквания за мълниезащита на сгради и открити пространства. Според чл. 5, мълниезащитата трябва да осигурява безопасност, надеждност при експлоатация и ефективност в разхода на материали. Проектирането на мълниезащитните уредби се извършва в зависимост от категорията или нивото на мълниезащита.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 4 определя основните характеристики на мълниеносната дейност, които трябва да се вземат предвид при проектирането на сгради и съоръжения. Те включват вероятния брой на преките попадения на мълнии за една година, средногодишния брой на мълниите за 1 km2 и средногодишната интензивност на мълниеносната дейност в часове за година.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 4 определя методологията за изчисляване на вероятния брой на преките попадения на мълнии в сгради или външни съоръжения с височина до 60 метра, които нямат мълниезащита. Формулата, представена в текста, включва параметри като широчина, дължина и височина на обекта, както и средногодишния брой на мълниите на квадратен километър. В случай на сложна конфигурация на обекта, се вземат предвид размерите на най-малкия правоъгълник, в който той може да се впише.
Чл. 8
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя средногодишния брой на мълниите за 1 km2 в зависимост от интензивността на мълниеносната дейност. Тази интензивност се класифицира в категории, като за страната средногодишната интензивност е 25 часа и средногодишният брой на мълниите е 5 броя на 1 km2. При проучвания и проектиране на инвестиции, интензивността се определя според таблици и карти, включени в приложенията на наредбата.
Чл. 9
Наредбата определя изискванията за проектиране и изграждане на мълниезащитни уредби, които трябва да отговарят на определени категории и нива на защита. Проектирането трябва да включва технологии и материали, които удовлетворяват техническите спецификации. Допуска се използването на продукти от ЕС и Турция, ако осигуряват равностойна или по-висока безопасност. Проектирането на мълниезащитата трябва да се координира със строителната и електрическата уредба на обекта, за да се избегнат конфликти и негативни ефекти. При реконструкция на съществуващи обекти се отчитат ограниченията на съществуващото положение.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 4 предвижда, че мълниезащитата на сгради и външни съоръжения с височина до 25 метра трябва да бъде активирана преди завършването на строителството. За сгради и съоръжения над 25 метра е необходимо проектиране на постоянна и временна мълниезащита, която да бъде активирана по време на строителството.
Чл. 11
Вредните и опасните фактори, свързани с мълнии, се разделят на основни и допълнителни. Основните фактори включват топлинни и механични въздействия при пряко попадение на мълния. Допълнителните фактори произтичат от попадение на мълния в близост до защитавания обект и включват: внасяне на опасни потенциали, индуктирани напрежения от електромагнитна и електростатична индукция, крачни и допирни напрежения.
Чл. 12
Наредбата определя три категории на мълниезащита за сгради, помещения и открити съоръжения: 1) Първа категория - места с постоянна, продължителна или честа експлозивна атмосфера (зони 0 и 20); 2) Втора категория - места с случайна или краткотрайна експлозивна атмосфера (зони 1, 2, 21 и 22); 3) Трета категория - всички останали места, където мълнията може да предизвика пожар или механично разрушаване. Степените на огнеустойчивост се определят по Наредба № Iз-1971.
Чл. 13
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя четири нива на мълниезащита, които се прилагат при проектирането на мълниезащитни уредби в зависимост от тяхната ефективност. Нивата са: I - над 0,98, II - от 0,95 до 0,98, III - от 0,80 до 0,95, и IV - до 0,80.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя критериите за необходимото ниво на мълниезащита на обекти. Това ниво се определя в зависимост от: опасностите при пряко попадение на мълния, предназначението и значимостта на обекта, интензивността на мълниеносната дейност в района, габаритите и конфигурацията на обекта, както и наличието на мрежи за обществени услуги, включително подземни проводи.
Чл. 15
Наредбата определя параметрите на тока на мълния за различни нива на мълниезащита, включително максимални и минимални стойности. Максималните стойности за ниво I не трябва да бъдат превишавани с вероятност 99 %, като за ниво II са редуцирани до 75 %, а за нива III и IV до 50 %. Минималните стойности на пиковия ток се използват за определяне на радиуса на фиктивната търкаляща се сфера, като за нивата на мълниезащита I, II, III и IV са зададени конкретни стойности за пиковия ток и радиус.
Чл. 16
Наредбата определя изискванията за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Чл. 16 описва типовете мълниеприемници, които се делят на конвенционални (пръти, въжета, мрежи) и на мълниеприемници с изпреварващо действие, които включват система за изпреварваща йонна емисия. Глава трета разглежда проектирането на мълниезащита с конвенционални мълниеприемници, като се акцентира на категорията на мълниезащита.
Чл. 17
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя правилата за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Чл. 17 класифицира мълниезащитните зони в две категории: тип А (99,5% вероятност за защита) и тип Б (95% вероятност за защита). Определянето на типа на мълниезащитната зона става въз основа на характеристиките на сградите и интензивността на мълниеносната дейност, както и вероятния брой на попаденията на мълния. Таблица 4 предоставя конкретни условия за класификация на зоните в зависимост от категорията на мълниезащита и характеристиките на сградите.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 4 определя изискванията за мълниезащита на сградите и външните съоръжения, разделяйки ги на три категории. Сградите и съоръженията от първа и втора категория трябва да имат защита от преки попадения на мълнии, индукционни напрежения и опасни потенциали. Третата категория изисква защита само от преки попадения на мълнии, а за самостоятелно разположените съоръжения от трета категория е задължителна защита от преки попадения. Сградите с широчина над 100 метра трябва да бъдат защитени и от крачни и допирни напрежения.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. предвижда, че ако в защитаван обект има помещения или технологични съоръжения от първа категория на мълниезащита, то мълниезащитата на целия обект трябва да отговаря на изискванията за първа категория. Въпреки това, при определени условия, е допустимо мълниезащитата на целия обект да отговаря на изискванията за втора категория, ако площта на помещенията или съоръженията от първа категория не надвишава 30% от общата площ на едноетажни сгради или площта на най-горния етаж при сгради с два или повече етажа.
Чл. 20
Чл. 20 определя изискванията за мълниезащита на защитаван обект в зависимост от категорията на помещенията или съоръженията в него. Когато има помещения или съоръжения от втора категория, мълниезащитата на целия обект трябва да отговаря на изискванията за втора категория. Възможно е мълниезащитата да бъде по-ниска, т.е. на трета категория, ако площта на помещенията от втора категория е до 30% от общата площ за едноетажни сгради или от площта на най-горния етаж за многоетажни сгради.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 4 определя условията за мълниезащита на сгради и съоръжения, които се вписват частично в защитените зони на съседни защитени обекти. Защитата от мълнии се прилага само за части, които остават извън защитената зона. Проектирането на защита от индуктирани напрежения и опасни потенциали зависи от категорията на мълниезащитата. При проектиране на мълниезащита в сервитутни зони на летища и радионавигационни съоръжения, височината на мълниеотводите трябва да бъде съгласувана с Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация".
Чл. 22
Чл. 22 регламентира проектирането на мълниезащитата за сгради и външни съоръжения от първа категория. Защитата се осъществява чрез изолирана мълниезащитна уредба, включваща мълниеотводи и изолирани токоотводи, разположени на защитавания обект. За мълниезащитната зона тип А, импулсното съпротивление на заземителя не трябва да надвишава 10 W, а при специфично съпротивление на почвата 500 Wm и повече, е допустимо увеличаване до 40 W.
Чл. 23
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя минималните разстояния от мълниеотводи до защитавани обекти, които зависят от импулсното съпротивление на заземителя. Разстоянията се определят с помощта на специфични фигури, които показват разчетните дължини на мълниеотводите и минималните разстояния по въздуха. Наредбата включва различни схеми за мълниезащита, както и изисквания за електроизолационни опори и разстояния между опорите на мълниеотводното въже.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 4 определя защитните зони на мълниеотводи, свързани с газоотводни комини и дихатели. За комини с прави газоотводи защитната зона обхваща пространството над горния ръб на комина, ограничено от условно полукълбо с радиус, равен на радиуса на комина, но не по-малък от 5 метра. При комини с предпазни клапани защитната зона зависи от свръхналягането и вида на газовете, като се задават конкретни размери на височина и радиус. Пространствата могат да не се включват в защитната зона при определени условия, като изхвърляне на газове без взривоопасни концентрации и наличие на постоянно горящи факли.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 4 предвижда, че за защита на линейни инженерни мрежи от преки попадения на мълнии, като метални тръбопроводи и естакади, трябва да се проектира свързване към заземители. Това свързване трябва да има импулсно съпротивление до 10 W и да бъде осъществено на двете крайни опори, както и на междинните опори, разположени на разстояние от 100 до 150 метра една от друга.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на заземители и проводници, които защитават сгради и външни съоръжения от мълнии. Разстоянията между заземителите и подземните метални проводи зависят от импулсното съпротивление и са минимум 3 метра, освен ако проводите не се въвеждат в защитаваната сграда, в такъв случай разстоянието може да бъде намалено до 1 метър при определени условия.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 4 предвижда мерки за защита от индуктирани напрежения между метални части, като изисква проектиране на сигурна електрическа връзка на разстояние 10 cm и по-малко през всеки 20 m. Връзките между елементите на тръбопроводите и металните части трябва да осигуряват сигурно електрическо съединение, като при фланцови съединения е необходимо да има минимум шест нормално притегнати винтови съединения. Когато това изискване не може да бъде спазено, връзките трябва да се шунтират с проводник или лента от стомана.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 4 предвижда мерки за защита на сградите и външните съоръжения от индуктирани напрежения, произтичащи от електростатична индукция. Според текста, металните корпуси на оборудването и металната конструкция на сградата трябва да бъдат свързани към специален заземител или заземителна уредба, която осигурява защита от електрически ток. Съпротивлението на специалния заземител не трябва да надвишава 10 ома за честота 50 Hz. Разстоянието между заземителя и защитата от преки попадения на мълнии се определя по предписания в чл. 26.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. предвижда, че при въвеждане на подземни метални проводи (като тръбопроводи и кабели) в сградата, те трябва да се свързват към заземителя. Това е необходимо за защита от индуктирани напрежения и електростатична индукция, както и за защита от поражения от електрически ток.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. предвижда мерки за защита на сградите и съоръженията от внасяне на опасни потенциали чрез надземни метални проводи. Първата мярка е присъединяване към заземителната уредба на сградата при въвеждането на проводите. Втората мярка е присъединяване към заземител с импулсно съпротивление до 10 W в две опори преди въвеждането на проводите в сградата.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 4 указва, че електрозахранващи мрежи с напрежение до 1000 V и други инсталации трябва да се въвеждат в сградите само чрез кабели. Металните обвивки на кабелите трябва да се свързват към заземителната инсталация. При преминаването от въздушна в кабелна линия, металната броня на кабела и елементите на въздушната линия също трябва да бъдат заземени. Изисква се импулсно съпротивление до 10 W и закрити искрови междини. Стойките на изолаторите на въздушната линия трябва да се свързват с импулсно съпротивление до 20 W.
Чл. 32
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя изискванията за мълниезащита на сгради и външни съоръжения от втора категория. Защитата при преки попадения на мълнии може да се осъществява чрез мълниеотводи или мълниеприемни мрежи, с определени изисквания за разстояния и материали. Освен това, заземителите трябва да имат импулсно съпротивление до 10 W, с възможност за обединяване на заземители за различни видове защита. Допуска се да не се проектират мълниеприемници за сгради с метални ферми, при наличие на електрическа връзка със заземителите и използване на негорими материали.
Чл. 33
Чл. 33 регламентира необходимостта от проектиране на заземителна уредба за изравняване на потенциалите в сгради с широчина над 100 m. Уредбата трябва да включва стоманени електроди с минимално сечение 100 mm2, разположени на разстояние не повече от 60 m и на дълбочина минимум 0,5 m. В краищата на сградата електродите се свързват към метални ферми или армировката на фундаменти. При наличие на непрекъсната електрическа връзка чрез заваряване с мълниеприемниците, допълнителна заземителна уредба не е необходима.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 4 предвижда мерки за защита на линейните мрежи на техническата инфраструктура от преки попадения на мълнии. За метални тръбопроводи и други съоръжения от втора категория на мълниезащита, се изисква свързване към заземители с импулсно съпротивление до 20 W на крайни опори и до 50 W на междинни опори, разположени на разстояние от 250 до 300 m една от друга.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 4 определя изискванията за защита на външни метални съоръжения, които съдържат горими газове, пари или леснозапалими течности, от преки попадения на мълнии. За съоръжения с метален покрив под 4 mm дебелина се изискват отделно стоящи мълниеотводи, докато за покриви с дебелина 4 mm и повече, защитата се осъществява чрез заземители. Резервоарите с плаващи покриви изискват също отделно стоящи мълниеотводи. Стоманобетонните съоръжения с горими вещества се защитават по аналогичен начин.
Чл. 36
Чл. 36 предвижда, че за защита на външни уредби с втечнени газове и складови стопанства с метални или стоманобетонни корпуси, при определени обеми, се проектират отделно стоящи мълниеотводи. За резервоари с обем над 8000 m3 и складове над 100 000 m3 е задължително проектирането на мълниеотводи. В икономически обосновани случаи, мълниеотводите могат да се разполагат на самите резервоари. Корпусите на металните резервоари трябва да бъдат свързани със заземители, а токоотводите на отделно стоящите мълниеотводи също могат да се присъединяват към заземителите.
Чл. 37
Чл. 37 от наредбата определя изискванията за проектиране на мълниеотводи за подземни складови стопанства със стоманобетонни резервоари. За резервоари без вътрешна метална облицовка мълниеотводите трябва да бъдат отделно стоящи, с защитна зона, която обхваща пространство на 40 m извън стените на резервоарите. За резервоари за мазут, при добавяне на леки въглеводороди и подгряване, защитната зона е равна на територията на складовото стопанство.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. предвижда проектиране на мълниеотводи за очистни съоръжения, когато пламната температура на продукта е с по-малко от 10 °С над работната температура. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространство, което излиза на 5 m извън границите на съоръжението и достига височина, равна на височината на съоръжението плюс 3 m.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 4 урежда изискванията за мълниезащита на външни складови стопанства и подземни стоманобетонни резервоари, съдържащи горими газове или течности. Защитата при преки попадения на мълнии се проектира в съответствие с чл. 24, като се вземат предвид газоотводни тръби, отдушници и горни ръбове на цистерни. При външни уредби и цистерни се предвижда защита на компенсационни клапани и пространство над тях с определени размери. Газоотводните тръби и клапани могат да служат като носещи конструкции за мълниеотводи.
Чл. 40
Член 40 от Наредба № 4 предвижда изисквания за проектиране на заземители, които да осигуряват защита при преки попадения на мълнии. Импулсното съпротивление на заземителите не трябва да надвишава 50 W за всеки токоотвод. Заземителите трябва да бъдат свързани на разстояние не по-голямо от 50 метра по периметъра на основата на уредбата, като се осигуряват минимум две присъединявания.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 4 определя условията за използване на магнезиеви протектори като заземители за резервоари, разположени в земята, при защита от мълнии. Заземителите трябва да отговарят на следните изисквания: стоманените пръти и проводниците на токоотводите да са поцинковани с минимални диаметри, съединението между тях да е заварено с определено припокриване и импулсното съпротивление да не надвишава 50 W.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. предвижда защита от индуктирани напрежения, произтичащи от електростатична индукция, чрез свързване на цялото оборудване в сградите и съоръженията към заземителната инсталация. За резервоари с плаващи покриви или понтони, е необходимо проектиране на гъвкави електрически връзки на минимум две места между покрива и токоотводите или металния корпус, независимо от материалите на покрива и корпуса.
Чл. 43
Член 43 от Наредба № 4 предвижда, че за защита от индуктирани напрежения, които могат да възникнат от електромагнитна индукция между тръбопроводи и други метални елементи, е необходимо да се проектират шунтиращи връзки на разстояние от 25 до 30 метра, при условие че разстоянието между тях е 10 см или по-малко. Не се предвиждат шунтиращи връзки в местата на съединяване или разклоняване на тези елементи.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 4 предвижда мерки за защита от внасяне на опасни потенциали по подземните проводи и надземните метални конструкции. Защитата се осигурява чрез присъединяване на проводите към заземител. Подземните проводи трябва да се свържат с който и да е заземител, а надземните конструкции - към заземител с импулсно съпротивление до 10 W при въвеждането им в сградата или най-близката опора.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 4 определя изискванията за въвеждане на електропроводни линии, телефонни и радиофикационни мрежи, както и сигнализационни инсталации в сградите. Според текста, металните брони или обвивки на кабелите трябва да бъдат свързани към заземителната инсталация, освен в случаите, когато кабелите имат изолационно покритие върху металната броня или обвивка. Раздел IV от наредбата се отнася до мълниезащитата на сгради и външни съоръжения от трета категория.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 4 определя изискванията за мълниезащита на сгради и външни съоръжения от трета категория. Проектирането на мълниеприемната мрежа трябва да се извършва с клетки с площ до 150 m2. Импулсното съпротивление на заземителите не трябва да надвишава 20 W при специфично съпротивление на почвата 500 Wm или повече, с възможност за увеличение до 40 W, освен за сгради за едър рогат добитък и конюшни, при които съпротивлението е до 10 W.
Чл. 47
Чл. 47 от наредбата определя изискванията за проектиране на мълниеотводи за селскостопански сгради. Опорите и заземителите на отделно стоящи мълниеотводи трябва да бъдат разположени на разстояние най-малко 5 метра от входовете на сградите. При мълниеотводи, разположени на сградата, може да се използва армировка на стоманобетонните колони и стоманобетонните фундаменти за заземители. Заземителите трябва да бъдат разположени под асфалтово покритие с широчина най-малко 5 метра и да се свързват с металните конструкции и оборудването в сградата.
Чл. 48
Член 48 на Наредба № 4 предвижда мерки за защита на линейни мрежи на техническата инфраструктура от преки попадения на мълнии. Според ал. 1, метални тръбопроводи и естакади от трета категория на мълниезащита трябва да бъдат свързани към заземители с импулсно съпротивление до 20 ома на местата на двете крайни опори. Ал. 2 уточнява, че метални скулптури и паметници също се присъединяват към заземители с аналогични параметри.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № 4 определя изискванията за мълниезащита на външни метални съоръжения и резервоари с горими течности. За метални обвивки с дебелина до 4 mm се предвиждат отделно стоящи мълниеотводи, а над 4 mm - присъединяване към заземителите. За стоманобетонни корпуси защитата е чрез отделно стоящи мълниеотводи или разположени на съоръжението. Пространствата над определени елементи не е задължително да бъдат включвани в защитната зона.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 4 определя изискванията за мълниезащита на неметални комини на производствени предприятия и други обекти с височина над 15 m. За комини до 60 m е необходим един прътов мълниеприемник и токоотвод. За стоманобетонни комини се използват армировките им за токоотводи. Металните обекти не изискват мълниеприемници. Заземителите трябва да имат импулсно съпротивление под 50 W, а при специфично съпротивление на почвата до 500 Wm могат да се използват стоманобетонни фундаменти.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 4 указва изискванията за свързване на външни надземни метални конструкции и проводи с цел защита от опасни потенциали. Конструкциите трябва да бъдат присъединени към заземител с импулсно съпротивление до 20 W при въвеждането им в защитаваната сграда или на най-близката опора. Допуска се връзка със заземителя за защита от преки попадения на мълнии или с уредба за защита от електрически ток.
Чл. 52
Наредбата определя мълниезащитната зона на единичен прътов мълниеотвод с височина до 150 метра. Мълниезащитната зона е представена като кръгов конус с определени размери. За тип А, височината на конуса (h0) се изчислява по формулата h0 = 0,85h, а радиусът (r0) по r0 = (1,1 - 0,002h) * h. За тип Б, h0 = 0,92h и r0 = 1,5h. При наклонен терен, височината на мълниеотвода се определя чрез перпендикуляр от върха към терена.
Чл. 53
Член 53 от Наредба № 4 определя мълниезащитната зона за два прътови мълниеотвода с равни височини до 150 m. Размерите на зоните се изчисляват в зависимост от разстоянието между мълниеотводите (L) и тяхната височина (h). За тип А и тип Б мълниезащитни зони се прилагат различни формули, които определят минималната височина на мълниезащитната зона (hc) и радиусите на мълниезащитните конуси (rc и rcx). Когато разстоянието между мълниеотводите е по-голямо от определени стойности, зоните се определят като самостоятелни.
Чл. 54
Чл. 54 описва определянето на мълниезащитните зони за два прътови мълниеотвода с различни височини до 150 м. Външните области на мълниезащитните зони се определят аналогично на единични мълниеотводи, а размерите на зоните се изчисляват по специфични формули. Мълниезащитната зона тип А се проектира при разстояние между мълниеотводите L, по-малко от или равно на 3 hmin, а тип Б - при L, по-малко от или равно на 5 hmin.
Чл. 55
Чл. 55 от НАРЕДБА № 4 определя начина на изчисление на мълниезащитната зона за прътови мълниеотводи с равни височини. За защита на индивидуално или групово съоръжение с височина hx, мълниезащитната зона тип А или Б изисква, че rcx е по-голямо от нула за всеки два съседни мълниеотвода. Формулите (5) - (8) се използват за определяне на радиусите на мълниезащитната зона.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 4 определя мълниезащитната зона на единичен мълниеотвод, който е хоризонтално разположено въже на височина до 150 метра. Размерите на мълниезащитната зона зависят от разстоянието между опорите и височината на опорите. За стоманено въже с определени сечения, максималното провисване варира в зависимост от разстоянието между опорите. Формули за изчисляване на размерите на мълниезащитните зони тип А и Б са предоставени, като включват параметри като височина на опорите и размер на мълниезащитната зона на терена.
Чл. 57
Наредбата определя мълниезащитната зона на два мълниеотвода, разположени хоризонтално на височина до 150 m. Размерите на зоните се изчисляват по формули, включващи разстоянието между мълниеотводите и височината на самите въжета. За мълниезащитна зона тип А и тип Б са предвидени различни формули в зависимост от съотношението между разстоянието L и височината h. Височината на мълниеотводите за тип Б може да се определи при известни hc и L.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № 4 определя изискванията за мълниеприемниците, мълниеприемните мрежи и въжета. Прътовите мълниеприемници трябва да са от стомана с минимално сечение 100 mm2 и дължина 0,2 m. Мълниеприемните мрежи изискват стомана с минимално сечение 50 mm2 или еквивалентни метали. Мълниеприемните въжета трябва да са многожилни поцинковани с минимално сечение 35 mm2. Мълниеприемниците могат да бъдат изработени и от други метали с равностойни характеристики.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на мълниезащитни уредби, когато те не са изолирани от защитавания обект. Необходимо е електрическо свързване на мълниеприемниците с металните елементи на покрива и спазване на минимални отстояния в зависимост от материала на покривната конструкция. За негорими материали мълниеприемниците могат да се проектират върху покрива, при условие че водата не може да ги достигне. За леснозапалими материали се изискват специфични отстояния: над 0,15 m за сламени покриви и над 0,10 m за покриви от други горими материали.
Чл. 60
Член 60 от Наредба № 4 забранява проектиране на елементи на мълниезащитната уредба под покривната конструкция на защитавания обект, както и допирането им до горими елементи, като дървени конструкции и битумни изолации.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. позволява използването на метални конструктивни елементи на защитаваните обекти като мълниеприемници. Това включва димоотводни тръби, елементи на покривната конструкция и други метални конструктивни части, разположени над съоръженията.
Чл. 62
Член 62 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. указва, че мълниеприемниците трябва да бъдат свързани с токоотводите чрез заваряване или с помощта на сертифицирани клеми, специално предвидени за тази цел. Тази разпоредба е част от раздела, който се отнася до проектирането на токоотводи.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя изискванията за проектиране на трасетата на токоотводите. Проводниците трябва да преминават по най-краткия път, да са праволинейни и да избягват резки огъвания. Необходимо е да се избягва обхващането на цокли и корнизи, както и преминаването в близост до електрически инсталации. При пресичане с електрическа инсталация, тя трябва да бъде в метална обвивка на разстояние най-малко 1 m от пресечната точка. Допълнителна информация за материалите и минималните сечения на проводниците е предоставена в приложение № 3, табл. 1.
Чл. 64
Член 64 от Наредба № 4 предвижда изисквания за закрепване и свързване на токоотводите. Проводниците трябва да имат поне едно закрепване на всеки метър и да позволяват надлъжна подвижност. Съединенията на елементите на токоотводите трябва да се извършват чрез заваряване или с клеми. Освен това, за проверка на съпротивлението на заземителите е необходимо да се проектират сертифицирани разглобяеми съединения.
Чл. 65
На височина до 2 метра от нивото на терена, токоотводите трябва да бъдат защитени от механични въздействия чрез използване на защитни обвивки.
Чл. 66
Чл. 66 регламентира условията за проектиране на токоотводи при мълниезащита. Когато не е възможно да се проектира външно преминаване, се предвижда защитна обвивка, която може да обхваща цялата височина на сградата. Изолационни и негорими обвивки са допустими при вътрешни сечения над 2000 mm2, като се спазват условията за допустимо сближаване. При преминаване на токоотводи през вътрешността на сградата, ефективността им може да бъде намалена и трябва да се отчитат затрудненията при проверка и обслужване, както и опасностите от пренапрежения.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя условията за разполагане на токоотводи в сгради с каменни или стъклени стени, както и в сгради с метални облицовки. Токоотводът може да бъде поставен зад облицовката на бетонна фасада или върху носещата конструкция. Важно е токопроводимите елементи на облицовката и носещата конструкция да се свързват с токоотвода в горната и долната част, за да се изравнят потенциалите и да се ограничат допирните напрежения.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 4 указва, че токоотводите трябва да бъдат изградени от шини, въжета или кръгли проводници. Изрично е забранено използването на изолирани коаксиални кабели за токоотводи.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. предвижда, че за токоотводи могат да се използват различни метални конструктивни части, като например направляващи на асансьори, надлъжна армировка на стоманобетонни колони, пожарни стълби и метални комини.
Чл. 70
Според Чл. 70 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства, токоотводите трябва да бъдат защитени от корозия, за да се осигури тяхната дълготрайност и ефективност.
Чл. 71
Наредбата определя изискванията за проверка на съпротивлението на заземителите в токоотводите. Предвиждат се разглобяеми съединения (измервателни клеми), които да се монтират между металните елементи на сградата и заземителя. Измервателните клеми трябва да бъдат разположени на височина от 1 до 2 метра извън сградата, в кутия с надпис 'Мълниезащита'. Всяка клема трябва да бъде обозначена със знак 'земя'. При необходимост измерванията могат да се извършват без разкачване на заземителя, при спазване на определени изисквания.
Чл. 72
Член 72 от Наредба № 4 предвижда, че ако е необходимо да се инсталира брояч на попаденията на мълнии, той трябва да бъде поставен на най-късия токоотвод и над измервателната клема, на разстояние около 2 метра над нивото на терена.
Чл. 73
Заземителите за мълниезащита трябва да се проектират с внимание към общите изисквания, включително насочване на електродите извън сградите, избягване на електроди с прекалено голяма дължина, използване на единичен вертикален електрод при високо специфично съпротивление на почвата и разполагане на електродите на безопасно разстояние от подземни съоръжения. Видът на заземителите се определя в зависимост от специфичното съпротивление на почвата и нормираната стойност на съпротивлението.
Чл. 74
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя изискванията за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Член 74 предвижда проектиране на заземители с коефициент на импулса a Ј 1, който зависи от тока на мълнията, специфичното съпротивление на почвата и конструкцията на заземителя. Определят се гранични дължини за хоризонтални заземители, както и стойности на коефициента на импулса за вертикални и комбинирани заземители. Също така, съпротивлението за електрически ток с честота 50 Hz може да се изчисли по формула, свързана с нормираното импулсно съпротивление.
Чл. 75
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. предвижда три начина за проектиране на заземители: 1. Вертикални заземители, разположени на дълбочина от 0,6 до 0,8 m, с минимална дълбочина при набиване 2,5 m и 4,5 m при навиване; 2. Хоризонтални заземители, разположени на същата дълбочина, с един или повече лъча; 3. Комбинирани заземители, съчетаващи вертикални и хоризонтални елементи, свързани в обща система.
Чл. 76
Член 76 от Наредба № 4 определя, че информация относно използваните материали, формата и минималното сечение на заземителните електроди е предоставена в приложение № 3, таблица 2.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 4 определя изискванията за заваръчни съединения на заземителите и токоотводите. При заваряване, дължината на заваръчния шев трябва да бъде не по-малка от удвоената широчина за правоъгълно сечение и шест пъти диаметъра за кръгло сечение. Раздел IX от наредбата се отнася до защитата от корозия.
Чл. 78
Член 78 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя мерките за намаляване на корозията на елементите на мълниезащитната уредба. Предвижда се използването на подходящи сечения на проводниците и крепежни елементи, устойчиви на корозия; избягване на контактни съединения между различни метали, които могат да образуват неподходящи галванични двойки; и в специални случаи, предвиждане на защитни обвивки в зависимост от външните въздействия.
Чл. 79
Наредба № 4 определя изискванията за мълниезащита на сгради и съоръжения, включително използването на различни материали и условия на прилагане. Чл. 79 указва, че съответствието с изискванията по чл. 78, т. 1 се постига чрез използване на материали, описани в Таблица 7, която съдържа информация за корозионната устойчивост на различни метали при различни условия. Примерно, медта е подходяща за серни среди, докато поцинкованата стомана е податлива на корозия в определени почви. Чл. 79, ал. 2 изисква спазване на условията за съвместимост при свързване на метали, описани в Таблица 8.
Чл. 80
Наредбата определя правилата за проектиране на мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Проектирането включва определяне на необходимото ниво на мълниезащита и проектиране на съответната мълниезащитна уредба. Нивото на мълниезащита може да се определи чрез оценка на риска или в съответствие с регламентирани нива за различни видове сгради и съоръжения, без необходимост от оценка на риска.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя как се оценява необходимото ниво на мълниезащита в зависимост от риска за защитавания обект. Оценката отчита четири основни типа попадения на мълния: пряко попадение на мълния върху обекта (S1), попадение на мълния на земята в близост до обекта (S2), пряко попадение на мълния върху мрежи за обществени услуги, свързани с обекта (S3) и попадение на мълния на земята в близост до тези мрежи (S4).
Чл. 82
Наредба № 4 определя последиците от прякото попадение на мълнии върху сгради и съоръжения. Основните рискове включват механични вреди, пожари и експлозии, причинени от мълнията, искри от пренапрежения на електрически вериги, травми на хора от електрически напрежения и неправилно функциониране на електрически мрежи поради електромагнитни въздействия.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. подчертава, че попаденията на мълнии в близост до защитавания обект могат да доведат до откази или неправилно функциониране на вътрешни мрежи. Това се дължи на електромагнитното въздействие, което мълниите могат да окажат.
Чл. 84
Чл. 84 от НАРЕДБА № 4 описва последствията от попадения на мълния върху мрежи за обществени услуги, свързани с обекти. Тези последствия включват: 1. Пожари и експлозии, причинени от искри и пренапрежения, предизвикани от мълния. 2. Травми на хора поради свръхтокове, предадени през мрежите. 3. Неправилно функциониране на вътрешни мрежи, също причинено от пренапрежения.
Чл. 85
Член 85 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. подчертава, че попаденията на мълнии в близост до мрежи за обществени услуги могат да доведат до отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи в защитавания обект. Това се дължи на пренапрежения, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани със сградата или съоръжението.
Чл. 86
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя три основни вида вреди, предизвикани от мълнии: 1. травми на живи същества, причинени от допирни или крачни напрежения; 2. физически вреди, като пожар, експлозия, механично разрушаване и химическо замърсяване, причинени от тока на мълнията; 3. откази на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитни въздействия.
Чл. 87
Наредба № 4 определя вредите, предизвикани от мълнии, като те се класифицират в четири основни категории: загуба на човешки живот (L1), загуба на обществени услуги (L2), загуба на културно наследство (L3) и икономическа загуба, свързана със сгради и имущество (L4). Първите три категории (L1, L2, L3) се считат за загуби на социални стойности, докато L4 представлява чисто икономически загуби.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № 4 определя основните обобщени рискове, свързани с вредите и загубите при попадение на мълния. Четирите основни риска са: R1 - загуба на човешки живот или нараняване на хора и животни; R2 - загуба на обществени услуги; R3 - загуба на културно наследство; R4 - загуби с икономическа стойност. Всеки от рисковете е специфичен за определени ситуации, като R1 и R2 са особено важни за лечебни заведения и подобни сгради, а R3 се отнася до културни обекти.
Чл. 89
Чл. 89 от Наредба № 4 определя стойностите на обобщените рискове (R1, R2, R3 и R4) при мълниезащита, като всяка стойност е изчислена чрез определени формули, свързващи различни компоненти на риска. Компонентите включват увреждания на живи същества, физически вреди, повреди на вътрешни мрежи и пренапрежения, причинени от мълнии. Всеки компонент може да бъде изразен чрез формулата Rx = Nx . Px . Lx, където Nx е вероятният брой попадения, Px е вероятността за вреди, а Lx са последващите загуби.
Чл. 90
Наредбата определя два основни компонента на риска, свързан с попадения на мълния: 1) Риск от преки попадения на мълния върху защитавания обект, довеждащ до физически вреди, като пожари и разрушаване (компонент RD); 2) Риск от преки попадения на мълния върху мрежи за обществени услуги, водещ до физически вреди от токовете на мълниите (компонент RI). Компонентите RD и RI се изчисляват чрез съответни формули, включващи различни фактори.
Чл. 91
Чл. 91 от Наредба № 4 определя, че всяко ниво на мълниезащита е свързано с определена стойност на риска, която включва два компонента: RD и RI. Връзките между нивата на мълниезащита и стойностите на тези компоненти са представени в таблици 9 и 10.
Чл. 92
Чл. 92 от Наредба № 4 определя, че стойностите на риска за защитавания обект трябва да се сравнят с допустимите стойности на риска, посочени в Таблица 11. Ако определените стойности на риска (R1, R2 или R3) надвишават допустимия риск (RT), е необходимо да се приложат мерки за мълниезащита и за намаляване на риска, за да се постигне условието R ≤ RT.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № 4 предвижда, че проверката на нивото на мълниезащита на сгради и външни съоръжения трябва да се извършва в съответствие с определен алгоритъм, който е показан на фигура 15. Тази фигура предоставя необходимите стъпки за правилния избор на ниво на мълниезащита.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № 4 предвижда различни процедури за определяне на мълниезащитата в зависимост от конфигурацията на сградите и наличието на опасности. За сгради с проста конфигурация и без експлозивна опасност се допуска опростена процедура, докато за сгради със сложна конфигурация или с наличието на пожарна и експлозивна опасност, както и културно наследство, се изисква използването на пълен набор от инструменти, описани в специализирани стандарти.
Чл. 95
При проектирането на мълниезащита се вземат предвид както външната, така и вътрешната мълниезащита, които се разглеждат като взаимосвързана система. Мълниезащитните зони трябва да се анализират комплексно, но и последователно, с фокус върху преките попадения на мълнии и електромагнитните въздействия.
Чл. 96
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя мълниезащитните зони (LPZ) и техните характеристики. Има четири основни типа зони: LPZ OA, която е външна и е застрашена от преки попадения на мълния; LPZ OB, която е защитена от преки попадения, но може да бъде засегната от електромагнитно поле; LPZ 1, която е вътрешна и е защитена от преки попадения, а токовете на мълнията са ограничени; и LPZ 2....n, които са вътрешни зони с много ограничени токове на мълнията и основно ограничено електромагнитно поле.
Чл. 97
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя изискванията за прехода между различни мълниезащитни зони (LPZ). За прехода от LPZ ОA към LPZ ОB е необходимо използването на мълниезащитна уредба, а за прехода от LPZ ОB към LPZ 1 - устройства за защита от пренапрежения. При прехода от LPZ 1 към LPZ 2 и следващите зони се изискват допълнителни средства за защита от пренапрежения и екрани.
Чл. 98
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя три метода за защита на зони от преки попадения на мълнии: метод на фиктивната търкаляща се сфера, метод на мълниезащитния ъгъл и метод на мълниезащитната мрежа. Тези методи могат да се използват както поотделно, така и в комбинация помежду си.
Чл. 99
Методът на фиктивната търкаляща се сфера е универсален подход за мълниезащита, при който сфера обхожда обекта и определя местата на мълниеприемниците. Те трябва да се разполагат така, че сферата да не се допира до обекта, а само до елементите на мълниезащитната уредба. Радиусите на сферата зависят от нивото на мълниезащита, като за ниво I е 20 м, за II - 30 м, за III - 45 м и за IV - 60 м.
Чл. 100
Методът на мълниезащитния ъгъл е приложим за прости сгради, външни съоръжения и открити пространства. Той зависи от ограниченията на височината на мълниеприемниците и местата за тяхното закрепване. Използва се главно при проектирането на прътови мълниеприемници или в комбинация с други видове. Мълниезащитната зона представлява прав кръгов конус, чийто връх е на върха на мълниеприемника. Ъгълът при върха не се променя за стойности на отстоянието под 2 метра и не се използват стойности, които не са показани в съответната фигура.
Чл. 101
Наредба № 4 определя методите за изчисляване на мълниезащитни зони за вертикални мълниеприемници. Чл. 101 описва три примера: 1) вертикална мълниеприемна мачта, където мълниезащитният ъгъл и радиусът на защитаваната повърхност се изчисляват по формула; 2) вертикален прътов мълниеприемник, при който защитните ъгли зависят от височините на пръта и сградата; 3) група от две мълниеприемни мачти с различни височини, където радиусите на защитата се определят по аналогични формули. Всички примери включват визуализации (фигури) за по-добро разбиране на концепцията.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. описва метода на мълниезащитния ъгъл, който може да се прилага и за мълниеприемни проводници (въжета). Даден е пример за определяне на мълниезащитната зона на мълниеприемен проводник между две равни мачти, и е посочено, че означенията са аналогични на тези от фиг. 19.
Чл. 103
Наредбата определя методите за мълниезащита на сгради с плоски или скатни покриви. Според Чл. 103, мълниеприемната мрежа трябва да обхваща основните граници на покрива, а вътрешните контури да не надвишават определените максимални размери, в зависимост от нивото на мълниезащита, посочени в Таблица 13.
Чл. 104
Наредбата определя условията за мълниезащита на равнинни повърхности. За да бъде мълниезащитната мрежа ефективна, трябва да се спазят следните условия: 1. Проводниците на мълниеприемната мрежа да са разположени на всички ръбове, стрехи и билото на покрива (при наклон над 1/10); 2. Мрежата да е проектирана така, че токът на мълнията да преминава към заземителите през поне два токоотвода; 3. Вън от защитаваната зона да не стърчат метални конструкции. Примери за мълниезащитни мрежи на плоски и скатни покриви са показани на фигури 23 и 24.
Чл. 105
Когато върху защитаваната чрез мълниеприемна мрежа покривна конструкция има надпокривни съоръжения или стърчащи елементи с височина над 0,3 m, е необходимо да се предвидят допълнителни мълниеприемници. Те могат да бъдат избрани по метода на фиктивната търкаляща се сфера или по метода на мълниезащитния ъгъл. Пример за такъв мълниеприемник е прътовият мълниеприемник, проектиран по метода на мълниезащитния ъгъл.
Чл. 106
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя методите за определяне на мълниезащитната зона за прилежащи пространства на сгради и външни съоръжения с мълниезащитни уредби. Използват се два метода: фиктивната търкаляща се сфера и мълниезащитният ъгъл. Примери за тези методи са показани на фигури 26 и 27.
Чл. 107
Чл. 107 от Наредба № 4 определя, че мълниезащитните уредби се класифицират в класове в зависимост от нивото на мълниезащита. При избрано или предписано ниво на мълниезащита I, уредбата трябва да бъде от клас I. Класовете на мълниезащитните уредби съответстват на нивата на мълниезащита, както е показано в таблица 14.
Чл. 108
Чл. 108 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. описва характеристиките на всеки клас на мълниезащитна уредба, включващи параметри на тока на мълнията, радиус на фиктивната сфера, разстояния между токоотводите, разделителни разстояния за предотвратяване на искри, минимална дължина на заземителните електроди, методи за изравняване на потенциалите и конструкция на елементите на уредбата.
Чл. 109
Чл. 109 определя условията за проектиране на изолирана мълниезащитна уредба, когато термичните въздействия на мълнията могат да причинят вреди на защитавания обект. Изолирана мълниезащитна уредба е необходима за обекти с леснозапалими покрития и стени, при опасност от експлозии и пожари, както и при наличие на надпокривни съоръжения, които могат да въведат опасни потенциали в обекта.
Чл. 110
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. регламентира проектирането на изолирани мълниезащитни уредби, които могат да бъдат реализирани чрез: 1) отделно стоящи мълниеотводи (мачти), 2) мълниезащитни проводници (въжета), и 3) изолирани прътови мълниеприемници (мачти) върху защитавания обект. Всеки от вариантите включва специфични параметри като височина, мълниезащитен ъгъл и минимално защитно разстояние, което се определя съгласно приложение № 5.
Чл. 111
Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект и покривната конструкция е от леснозапалими материали, е задължително да се осигури разстояние от поне 0,10 метра между мълниеприемниците и покривната конструкция.
Чл. 112
Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект и покривът е направен от негорим материал, мълниеприемниците могат да се проектират на повърхността на покрива. Важно е те да бъдат разположени на такава височина, че водата (или сняг), която се събира на покрива, да не може да ги достига.
Чл. 113
Чл. 113 от Наредба № 4 забранява проектирането на елементи на мълниезащитната уредба под покривната конструкция на защитавания обект, както и директното допиране на тези елементи до горими материали, като дървени конструкции и битумни изолации.
Чл. 114
Чл. 114 предвижда, че при проектирането на мълниезащитни уредби е необходимо да се извърши оценка на метеорологичните условия, особено на ветровете, за да се предотвратят повреди на покривните конструкции и надпокривните съоръжения. Освен това, за защита от корозия, се прилагат изискванията на чл. 78 и 79.
Чл. 115
Чл. 115 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. посочва, че мълниезащитната уредба може да включва специално предвидени мълниеприемници, както и конструктивни елементи на защитавания обект, които могат да се използват като естествени мълниеприемници.
Чл. 116
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя, че мълниеприемниците могат да бъдат в различни комбинации, включително мълниеприемни пръти, окачени проводници и мрежи. Минималното напречно сечение на мълниеприемниците зависи от материала, от който са изработени, като за стомана е 50 mm2, за алуминий - 70 mm2, а за мед - 35 mm2. Допълнителна информация за използваните материали и минималните сечения е предоставена в приложение № 3, табл. 1.
Чл. 117
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. регламентира използването на естествени мълниеприемници при проектиране на сгради и съоръжения. Определени са конструктивни елементи, които могат да служат за мълниеприемници, като метални облицовки, конструкции на покрива и метални елементи. За металните облицовки е необходимо да нямат изолационно покритие, да имат устойчиво електрическо свързване и да отговарят на минимални дебелини, определени в таблица 16. Използването на метални съставни части и елементи е разрешено при определени условия, свързани с покрития и дебелини. Проектирането на токоотводи също е част от наредбата.
Чл. 118
Токоотводите за мълниезащита трябва да бъдат проектирани така, че мълнията да преминава по няколко паралелни пътя до земята и да се минимизира дължината на пътя на тока.
Чл. 119
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя изискванията за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Член 119 предвижда, че всяка неизолирана мълниезащитна уредба трябва да има минимум два токоотвода, разположени по периметъра на защитавания обект. Препоръчва се токоотводите да бъдат на равни разстояния и да се предвиждат за всеки ъгъл на обекта. Проектирането на повече токоотводи и свързването им с хоризонтални пояси е добра практика за намаляване на риска от искрене. Типичните разстояния между токоотводите зависят от класа на мълниезащитната уредба и са посочени в таблица: I и II клас – 10 м, III клас – 15 м, IV клас – 20 м.
Чл. 120
Наредбата предвижда специфични изисквания за токоотводите в зависимост от типа на мълниеприемниците. За прътови мълниеприемници на отделно стоящи опори се изисква по един токоотвод за всяка опора, без допълнителни за метални мълниеприемници. При проводникови мълниеприемници, също на отделни опори, се предвижда по един токоотвод за всеки край на проводника. За мрежести конструкции над защитавания обект, е необходимо да има по един токоотвод за всяка опора, с минимум два токоотвода общо.
Чл. 121
Чл. 121 определя изискванията за проектиране на токоотводи. Те трябва да преминават по най-краткия път, като се отчита мястото на заземителя и се избягва обхващането на цокли или корнизи. Токоотводите трябва да бъдат прави, без резки огъвания, а радиусите на кривите да са минимум 20 см. Също така, проводниците не трябва да преминават в близост до вътрешни електрически мрежи. При пресичане с вътрешна мрежа, тя трябва да бъде в метална обвивка на разстояние от 1,0 м от двете страни на пресичането и да се свързва с токоотвода.
Чл. 122
Чл. 122 от Наредба № 4 предвижда, че когато токоотводът на мълниезащитна система преминава през вътрешността на сградата, трябва да се вземат предвид техническите и естетическите причини. Проектирането трябва да отчита намаляването на ефективността на токоотвода, затрудненията при проверката и обслужването, както и риска от пренапрежения във вътрешността на защитавания обект.
Чл. 123
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя изискванията за разполагане на токоотводи върху стените на защитавани обекти в зависимост от класа на реакция на огън на използваните строителни материали. Когато стените са от продукти с клас А2, токоотводите могат да се поставят директно върху тях. За клас B, C, D, E и F е разрешено разполагането на токоотводи само ако повишаването на температурата не представлява опасност от запалване. При риск от запалване, токоотводите трябва да бъдат на разстояние над 0,1 m от стената, а ако това не е възможно, сечението на проводника трябва да е минимум 100 mm2. Препоръчва се максимално разстояние от врати и прозорци, забранено е разполагането на токоотводи във водосточни тръби и използването на изолирани коаксиални кабели.
Чл. 124
Чл. 124 от Наредба № 4 определя, че токоотводите трябва да се проектират под формата на шини, въжета или кръгли проводници. Допълнителна информация за използваните материали, формата и минималното сечение на проводниците за токоотводи е предоставена в приложение № 3, табл. 1.
Чл. 125
Чл. 125 определя изискванията за закрепване на проводниците на токоотводите, като предвижда най-малко едно закрепване на всеки 1,0 метра и възможност за надлъжна подвижност. Съединенията на елементите на токоотводите трябва да се проектират чрез заваряване, запояване, нитоване или с помощта на сертифицирани клемни съединения.
Чл. 126
Наредба № 4 определя условията за използване на естествени токоотводи в мълниезащитата на сгради и съоръжения. Металните конструктивни елементи на защитавания обект могат да служат за естествени токоотводи, при условие че имат сигурна електрическа непрекъснатост. Армировката на строителни съоръжения може да се използва, освен в случаи на предварително напрегнат стоманобетон или липса на електрическо свързване. При използване на метален скелет или стоманена арматура не се изискват хоризонтални пояси.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № 4 определя изискванията за проверка на съпротивлението на заземителите в токоотводите. За общия случай се предвиждат разглобяеми клемни съединения, разположени в специални кутии с надпис "Мълниезащита", които трябва да са на височина от 1,0 до 2,0 метра. За специални случаи, като кули с метални стени, се изисква проектиране на измервателни клеми между заземителя и металния елемент. В случаите на измервания без разкачване на заземителя, също се предвиждат места за присъединяване на измервателния уред в специални кутии.
Чл. 128
Според Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. за мълниезащита, токоотводите трябва да бъдат защитени от корозия, за да се осигури тяхната дълготрайност и ефективност в предотвратяването на повреди от мълнии.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредба № 4 предвижда, че когато е необходимо да се инсталира брояч на попаденията на мълнии, той трябва да бъде проектиран в най-късия токоотвод и да се разположи над измервателната клема, на височина около 2 метра над нивото на терена.
Чл. 130
Чл. 130 от Наредба № 4 предвижда, че при проектирането на заземители е необходимо да се постигне по-малко съпротивление на заземителите спрямо земята и равномерно разпределение на тока на мълнията, за да се предотвратят опасни пренапрежения. Максимално допустимата стойност на съпротивлението спрямо земя се определя в инвестиционния проект и обикновено трябва да бъде по-малка от 10 ома при измерване с промишлена честота.
Чл. 131
Чл. 131 от Наредба № 4 определя изискванията за заземяване при мълниезащита. Според алинея 1, заземяването за мълниезащита трябва да се съвместява със заземяването на електрическите уредби и комуникационните мрежи на защитавания обект. Ако има повече от едно заземително устройство, те трябва да се обединят чрез система за изравняване на потенциалите. Алинея 2 уточнява, че това изискване не важи за изолирана външна мълниезащита или ако съвместяването е забранено от специален нормативен акт.
Чл. 132
Наредба № 4 определя видовете заземители, които се използват за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Според чл. 132, те включват: един или няколко контура, вертикални или наклонени електроди, радиално разположени електроди, заземителен контур на дъното на изкопа и заземителна мрежа. Допълнителна информация за използваните материали и минималното сечение на електродите е предоставена в приложение № 3, табл. 2.
Чл. 133
Член 133 от Наредба № 4 определя изискванията за разполагане на заземители от вида външен контур. Те трябва да се поставят на дълбочина поне 0,5 метра от повърхността на земята и на разстояние минимум 1 метър от основите на сградите. Заземителните електроди трябва да бъдат разположени извън границите на защитавания обект, равномерно и с минимално взаимно екраниране. Дълбочинните заземители са най-ефективни, когато специфичното съпротивление на грунта намалява с дълбочината. При избора на дълбочина и тип заземителни електроди се вземат предвид условията за минимална корозия и сезонни промени в съпротивлението.
Чл. 134
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя видовете заземители, използвани за мълниезащита на сгради и съоръжения. Заземителите се делят на два типа: тип А и тип Б. Тип А включва вертикални електроди (стоманени пръти, профили или тръби), хоризонтални електроди и комбинирани системи от вертикални и хоризонтални електроди. Тип Б представлява заземителен контур около защитавания обект или фундаментна заземителна мрежа.
Чл. 135
Чл. 135 от Наредба № 4 предвижда, че съединенията на заземителите трябва да се извършват чрез заваряване или стандартизирани клемни съединения. При заваряване, заваръчният шев трябва да има определена минимална дължина, която е удвоената широчина за правоъгълно сечение и шест пъти диаметъра за кръгло сечение.
Чл. 136
Чл. 136 от Наредба № 4 определя изискванията за заземителите от тип А, които трябва да се разполагат извън защитавания обект и да се свързват към всеки токоотвод. Необходими са минимум два заземителя, които могат да бъдат съставени от отделни елементи, в зависимост от необходимостта за постигане на изискваната стойност за съпротивление спрямо земя. За комбинирани заземители общата дължина трябва да осигури стойност на съпротивление по-малка от изискваната. Минималната дълбочина на хоризонталните заземители е 0,5 m, а дължината им зависи от класа на мълниезащитната уредба и специфичното съпротивление на почвата.
Чл. 137
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя изискванията за мълниезащита на сгради и съоръжения. Чл. 137 описва конструкцията на външния заземителен контур от тип Б, който трябва да представлява затворен пръстен с вертикални електроди. Минималното разстояние S от защитавания обект до заземителния контур и средният радиус re на площта, ограничавана от контурa, са важни параметри. Ако l1 (дължината на вертикалния електрод) е по-голямо от re, се проектират допълнителни хоризонтални и вертикални електроди. Изчисляването на тяхната дължина става по определени формули. При специфично съпротивление на почвата над 1500 Wm, се препоръчва използването на подобрители на почвата.
Чл. 138
Фундаментната заземителна мрежа осигурява равенство на потенциалите, малко съпротивление, дълготрайност и свързване на електрически уредби. Тя е особено важна за животновъдни ферми. Проектирането на мрежата трябва да спазва условия като разположение над подложния бетон, обхващане на фундамента, размери на каретата до 20x20 m, заваряване на връзките, свързване с армировката и предвиждане на изводи за свързване с електрическите мрежи. Мрежите се изграждат от горещопоцинковани материали с определени минимални изисквания за сечение и дебелина на покритието.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № 4 предвижда, че за естествени заземителни електроди могат да се използват арматурна стомана или други метални конструкции, разположени в бетонен фундамент. Важно е тези конструкции да са на подходящо разстояние от земната повърхност. При използване на предварително напрегнат бетон е необходимо да се вземе предвид механичното напрежение, което може да бъде причинено от преминаването на тока на мълнията.
Чл. 140
Стоманената армировка на защитавания обект се счита за електрически проводима, ако: 1. Около 50% от свързванията на вертикални и хоризонтални пилони са заварени или сигурно свързани с клемни съединения; 2. Вертикалните пилони са заварени или припокриват минимум 20-кратна дължина на техния диаметър и са надеждно свързани; 3. Електрическата връзка на армировъчната стомана е осигурена в отделни и между съседни бетонни части.
Чл. 141
Чл. 141 от Наредба № 4 определя, че свързванията на мълниеприемниците с армировката, заземителите и изравняването на потенциалите трябва да се извършват чрез заварка или с помощта на сертифицирани клемни съединения.
Чл. 142
Член 142 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. изисква армировките от фабрично изработени бетонни градивни елементи и монолитен бетон да бъдат свързани чрез подходящи елементи, осигуряващи непрекъсната електрическа връзка от мълниеприемника до заземителя. Тази мярка е част от вътрешната мълниезащита на сградите.
Чл. 143
Чл. 143 от Наредба № 4 предвижда, че вътрешната мълниезащита е необходима за предотвратяване на искри и опасни пренапрежения в защитавания обект, както и за защита от токови удари, причинени от мълнии. Тя е важна при попадения на мълнии в близост до обекта и мрежите за обществени услуги. Вътрешната мълниезащита може да се наложи дори и при оценка на риска, която не показва нужда от външна защита.
Чл. 144
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. предвижда мерки за осъществяване на вътрешната мълниезащита, които включват защита в електрозахранването, устройства за защита от пренапрежения, изолиращи свързвания, трасиране и брониране, екранирани пространства и изравняване на потенциалите.
Чл. 145
Чл. 145 от Наредба № 4 предвижда, че при електрозахранване по схема TN-C могат да възникнат смущения на честотата, които да бъдат избегнати чрез изолиращи свързвания. Препоръчва се използването на схема TN-S за електрозахранване, за да се минимизират тези смущения.
Чл. 146
Чл. 146 от Наредба № 4 определя изискванията за управление на пренапреженията във вътрешните мрежи чрез устройства за защита от пренапрежения. Тези устройства се инсталират на местата на навлизане в мълниезащитната уредба и на преходите между различни зони. Проектирането им трябва да отговаря на характеристиките на съответните мрежи. Изисква се арестери от изпитвателен клас I за местата на навлизане, а за преходите между зони - арестери от клас II и III.
Чл. 147
Чл. 147 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. предвижда използването на изолиращи свързвания между съществуващо и ново оборудване, за да се избегнат интерференции. Допустими средства за това са защитно изолирани изделия от клас II, изолиращи трансформатори, оптични кабели или оптични съединители.
Чл. 148
Чл. 148 от Наредба № 4 предвижда мерки за избягване на високи индуктирани напрежения при проектиране на електрозахранващи и комуникационни мрежи. Необходимо е да се избира подходящо трасе, без образуване на големи контури. Препоръчва се използването на специално екранирани кабели, особено в защитавани обекти, например в метални канали. Значението на мерките "трасиране" и "екраниране" нараства с увеличаването на размерите на контурите и намаляването на естественото екраниране.
Чл. 149
Чл. 149 от Наредба № 4 определя изискванията за екраниране на мълниезащитните зони. Според алинея 1, за екраниране на пространството в мълниезащитна зона е необходимо използването на екраниращи мрежи с широчини до 5 метра. Алинея 2 уточнява, че ако мълниезащитната зона LPZ 1 се създава с нормална мълниезащита и широчината на мрежите е над 5 метра, екраниращият ефект е минимален. При нужда от по-добро екраниране, мълниезащитната уредба трябва да бъде подобрена. В алинея 3 се посочва, че мълниезащитна зона LPZ 1 и по-високи могат да изискват екранирано пространство за защита на чувствителни електронни устройства.
Чл. 150
Чл. 150 от Наредба № 4 предвижда изравняване на потенциалите за токове на мълнията чрез мрежа с малък импеданс и клетки с размери по-малки от 5 метра. Всички мрежи за обществени услуги, които навлизат в обект с мълниезащитна уредба, трябва да бъдат заземявани директно или чрез искрова междина, колкото е възможно по-близо до границата на мълниезащитната уредба. Ако за съществуващи обекти не могат да се спазят тези изисквания, трябва да се приложат алтернативни мерки за защита.
Чл. 151
Чл. 151 от Наредба № 4 предвижда, че изравняването на потенциалите и заземяването трябва да бъдат осигурени за всички токопроводими мрежи, особено за обществени услуги, чрез устройства за защита от пренапрежения. Освен това, мерките за защита срещу електромагнитни полета могат да бъдат използвани самостоятелно или в комбинация.
Чл. 152
Чл. 152 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя, че изборът на мерки за защита срещу електромагнитни полета трябва да бъде извършен на базата на анализ на риска, като се вземат предвид съществуващите технически и икономически условия.
Чл. 153
Чл. 153 от Наредба № 4 предвижда спазване на минимални сечения на шините и проводниците при проектиране на вътрешна мълниезащита, съгласно таблица 18. Таблицата указва минимални сечения за различни видове материали: свързваща шина за изравняване на потенциалите - 50 mm2 за мед или поцинкована стомана; свързващи проводници от шината за изравняване на потенциалите - 14 mm2 за мед, 22 mm2 за алуминий и 50 mm2 за стомана; свързващи проводници от вътрешните метални конструкции - 6 mm2 за мед, 8 mm2 за алуминий и 16 mm2 за стомана; и свързващи проводници за арестери от различни изпитвателни класове, които следват указанията на производителите.
Чл. 154
Чл. 154 от Наредба № 4 предвижда, че мерките за защита срещу електромагнитни полета трябва да бъдат устойчиви на различни въздействия, включително температура, влажност, корозионна атмосфера, вибрации, напрежение и ток. Тези фактори могат да повлияят на мястото на инсталиране и следователно е необходимо да се вземат предвид при проектирането на защитата.
Чл. 155
Чл. 155 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя, че мълниезащитните уредби, които включват мълниеприемници с изпреварващо действие, трябва да се проектират в зависимост от практическите възможности за реализация. Проектирането трябва да вземе предвид както икономически фактори, така и естетически изисквания.
Чл. 156
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя принципите за проектиране и приложение на мълниеприемници с изпреварващо действие. Основните фактори, които влияят на тяхното прилагане, включват вероятността за пряко попадение на мълния, допустимите последствия и специфичните особености на обекта. Мълниеприемниците с изпреварващо действие се проектират основно за мълниезащита на сгради с особено предназначение и големи открити пространства, като складови площадки и зони за отдих и спорт.
Чл. 157
При проектирането на мълниезащита с мълниеприемници с изпреварващо действие, е задължително да се използват само мълниеприемници, произведени в заводски условия. Те трябва да бъдат придружени от документи, удостоверяващи тяхното качество и надеждност, като сертификати, удостоверения за качество и протоколи от изпитвания.
Чл. 158
Член 158 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя, че мълниезащитната зона на мълниеприемник с изпреварващо действие се определя на базата на електрогеометричния модел и данните от документацията на производителя, свързани с изпреварването на привличането.
Чл. 159
Чл. 159 от Наредба № 4 регламентира процеса на прединвестиционно проучване, което включва определяне на необходимото ниво на мълниезащита, местата за инсталиране на мълниеприемници, разположението на токоотводите и типа на заземителите. Проучването трябва да отчита архитектурните решения на обекта и възможността за негативно влияние върху тях.
Чл. 160
Чл. 160 от Наредба № 4 предвижда, че върхът на мълниеприемника с изпреварващо действие трябва да бъде проектиран на разстояние най-малко 2 метра над защитаваната зона, включително антени, кули за охлаждане, комини и резервоари. Освен това, мълниеприемникът трябва да бъде закрепен към носещ прът с устройство за присъединяване, при спазване на указанията на производителя.
Чл. 161
Чл. 161 от Наредба № 4 указва, че мълниеприемниците с изпреварващо действие трябва да бъдат свързани помежду си с проводник, освен в случаи, когато проводникът преминава по преграда на сградата с денивелация, по-голяма от 1,5 метра. В тези случаи свързването не е задължително. Конкретно, мълниеприемниците се свързват, когато денивелацията е до 1,50 метра, а при по-голяма денивелация - не се свързват.
Чл. 162
Наредбата определя изискванията за проектиране на мълниезащита на открити пространства, като спортни терени, голф игрища, басейни и къмпинги. Мълниеприемниците с изпреварващо действие трябва да се инсталират на носачи, включително мачти за осветление и пилони, или на съседни сгради, за да обхванат защитеното пространство. При необходимост, мълниеприемникът може да бъде издигнат чрез удължаваща мачта, която е свързана с токопроводими мачтови въжета, закотвени към токоотводите.
Чл. 163
Чл. 163 от Наредба № 4 предвижда, че при проектирането на мълниезащитната уредба трябва да се вземат предвид сградни конструкции и елементи, които са подходящи за инсталиране на мълниеприемници с изпреварващо действие. Това включва технически помещения на тераси, островърхи завършеци на покриви и метални или зидани комини.
Чл. 164
Чл. 164 от Наредба № 4 определя мълниезащитната зона на мълниеприемник с изпреварващо действие. Тази зона се определя чрез ротационна обвивка около оста на мълниеприемника, с радиуси на защита, които зависят от височината на мълниеприемника (h1, h2, h3). Всеки от радиусите на защита (Rp1, Rp2, Rp3) съответства на определена височина на мълниеприемника спрямо хоризонталната повърхност.
Чл. 165
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя правилата за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Член 165 описва как радиусът на защита (Rp) на мълниеприемник с изпреварващо действие зависи от височината му, изпреварването на привличането и нивото на мълниезащита. При височина h ≥ 5 m, радиусът се изчислява по формула, която включва разстоянието на изпреварване (D) и изпреварването на привличането (DL). За височини h < 5 m, радиусът се определя чрез графичен метод с номограми. Номограмите и формулите за изчисление се предоставят от производителя на мълниеприемника.
Чл. 166
Чл. 166 от Наредба № 4 определя изискванията за свързване на мълниеприемниците със заземителите чрез токоотводи. Програмират се най-малко два токоотвода в случаи, когато хоризонталната проекция е по-голяма от вертикалната или когато сградата е по-висока от 28 метра. При наличие на два или повече токоотвода, те трябва да бъдат разположени на различни фасади на сградата.
Чл. 167
Чл. 167 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на заземители при мълниеприемници с изпреварващо действие. Съпротивлението на заземителя трябва да бъде по-малко или равно на 10 W, измерено при честота 50 Hz. Това условие трябва да се спази за всеки заземител, когато той не е свързан с друг токопроводим елемент.
Чл. 168
Член 168 от Наредба № 4 предвижда мерки за подобряване на заземителната система, когато специфичното съпротивление на терена е високо и не позволява постигане на съпротивление под 10 W. Предложените решения включват: 1. Третиране на почвата за намаляване на импеданса; 2. Добавяне на вертикални пръти към съществуващи заземители; 3. Увеличаване на броя на взаимно свързаните заземители.
Чл. 169
Чл. 169 от Наредба № 4 предвижда, че когато защитаваното пространство включва няколко отделни сгради, заземителят трябва да бъде свързан към подземната система за изравняване на потенциалите, която свързва тези сгради. Това е част от правилата за изграждане и въвеждане в действие на мълниезащитни уредби.
Чл. 170
Мълниезащитните уредби трябва да се изграждат според проекта, като се използват заводски произведени елементи. При изграждането им е задължително да се спазват общите изисквания на нормативните актове за изпълнение, контрол и приемане на строежите.
Чл. 171
Наредбата определя изискванията за мълниезащита на сгради и външни съоръжения в зависимост от тяхната проектна височина. Сгради и съоръжения с височина до 25 метра трябва да спазват определени изисквания, а метални съоръжения над 15 метра да бъдат присъединени към заземител. За сгради над 25 метра се прилагат по-строги изисквания. Въвеждането на мълниезащитните уредби трябва да бъде документирано с акт, който включва резултати от измервания и заключение за съответствие с проекта.
Чл. 172
След завършване на строежите, мълниезащитните уредби трябва да бъдат приети и въведени в експлоатация в съответствие с реда, предвиден в Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 173
Чл. 173 от Наредба № 4 определя изискванията за начална проверка на мълниезащитни уредби след тяхното завършване. Проверката потвърдява съответствието на уредбата с проекта и нормативните актове. Обхватът на проверката включва външен преглед, оценка на качеството на изпълнението, оценка на съпротивлението на заземителите и проверка на мълниеприемниците. Измервателните средства трябва да отговарят на европейските стандарти, а проверката се извършва от квалифицирани лица. След проверката се изготвя начален доклад с резултатите и протоколите за измервания.
Чл. 174
Чл. 174 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. задължава изпълнителя да отстрани всички дефекти или пропуски, установени при началната проверка на мълниезащитната уредба, преди да обяви, че уредбата отговаря на изискванията.
Чл. 175
Чл. 175 от Наредба № 4 постановява, че при приемането и въвеждането в експлоатация на мълниезащитната уредба, изпълнителят е задължен да представи на възложителя техническо досие. Това досие трябва да включва основни технически данни, екзекутиви на уредбата, актове за скрити работи на заземителите и токоотводите, начален доклад и указания за поддържане на уредбата.
Чл. 176
Собствениците или ползвателите на обекти са отговорни за организирането на поддръжката на мълниезащитните уредби. За тези уредби в експлоатация се извършват периодични и извънредни проверки, за да се установи тяхното техническо състояние.
Чл. 177
Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. определя сроковете и обхвата на периодичните проверки на мълниезащитните уредби. Проверки трябва да се извършват в срокове, които не надвишават: 1 година за първа категория, 2 години за втора категория и 3 години за трета категория на мълниезащита. Периодичните проверки включват визуален преглед на мълниеприемниците и измерване на съпротивлението на заземителите. Средствата за измерване трябва да отговарят на европейските стандарти.
Чл. 178
Чл. 178 от Наредба № 4 предвижда, че периодичните проверки на мълниезащитните системи трябва да се извършват от квалифицирани лица, които могат да бъдат служители на собственика или ползвателя на обекта, или външни специалисти. След проверката се съставя периодичен доклад, който включва резултатите от проверката и протоколи за измервания. Докладът може да съдържа и препоръки за необходимите поправки или усъвършенствания на системата.
Чл. 179
Чл. 179 от Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. предвижда извършване на извънредни проверки на мълниезащитните уредби в три основни случая: при стихийни бедствия, когато сградата е пострадала; след пряко попадение на мълния; и при извършване на ремонтни и строителни работи, които биха могли да повлияят на състоянието на мълниезащитната уредба.
Чл. 180
Наредба № 4 определя правилата за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Установените несъответствия при проверки трябва да се регистрират и отстраняват. Техническото досие на мълниезащитната уредба се допълва с доклади и данни за промени. Дефинират се термини, свързани с мълниезащита, включително "мълниезащита", "пряко и непряко попадение на мълния", "мълниеприемник", "заземител" и др. Наредбата отменя предишна наредба и определя процедура за оценка на риска от мълнии, която включва идентификация на обекти, оценка на рискове и необходимост от защита. Определят се минимални защитни разстояния и се описват материали и размери за мълниезащитни уредби.
Параграф §1
Наредба № 4 определя термини и дефиниции, свързани с мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Включени са понятия като "мълниезащита", "пряко и непряко попадение на мълния", "мълниезащитна уредба" и различни видове мълниеприемници. Освен това, наредбата уточнява какви са елементите на мълниезащитната система, включително заземителни уредби и устройства за защита от пренапрежения. Тя също така описва различни мрежи и конструкции, които могат да бъдат засегнати от мълнии, както и безопасни разстояния и нива на мълниезащита.
§ 4
Параграф 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 4 от 22 декември 2010 г. указва, че започналите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж ще се довършват по досегашния ред. За започнато производство се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган.
§5
Наредбата за мълниезащита на сгради и съоръжения е преминала процедура за обмен на информация в съответствие с Постановление № 165 на Министерския съвет, свързано с техническите регламенти. Приложенията включват данни за мълниеносната дейност в България, изисквания за използвани материали и минимални размери на проводници за мълниеприемници и заземителни електроди, както и опростена процедура за оценка на риска от мълнии. Включени са таблици с информация за средногодишния брой на дните с мълниеносна дейност, интензивността на мълниеносната дейност, използваните материали и минималните размери на проводниците. Установяват се и условия за определяне на минимално защитно разстояние при изолирана мълниезащитна уредба, което е необходимо за защита на хора и имущество от опасни електрически искри.
