НАРЕДБА № 4 ОТ 21 ЮНИ 2000 Г. ЗА СЪОБЩАВАНЕ, ПРОУЧВАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ НА ВЗРИВ ОТ ХРАНИТЕЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя процедурата за съобщаване, проучване и регистриране на случаи на взрив от хранително заболяване. Включва и указания за вземане на проби по време на епидемиологичното проучване, което е необходимо за установяване на причините и разпространението на заболяването.
Чл. 2
Наредба № 4 от 21 юни 2000 г. установява задължението за съобщаване, проучване и регистриране на всеки взрив от хранително заболяване, случаи на ботулизъм и смъртни случаи от хранителни заболявания. Целта е да се установят причините за възникването им и да се предприемат необходимите оздравителни и противоепидемични мерки.
Чл. 3
Наредба № 4 определя реда за съобщаване, проучване и регистриране на взривове от хранителни заболявания. Според чл. 3, задължителни за съобщаване са: взривове от хранителни заболявания, включително битови, причинени от определени етиологични агенти; всеки случай на ботулизъм; и всеки смъртен случай, свързан с хранително заболяване.
Чл. 4
При наличие на данни за случаи на хранително заболяване, медицинският специалист, оказал първа помощ, и медицинското лице, изготвило смъртния акт, трябва да уведомят регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция в срок от 24 часа. Уведомлението може да бъде направено по телефон, факс или телекс. Съобщението трябва да бъде потвърдено с изпращане на бързо известие в ХЕИ в срок до 24 часа.
Чл. 5
Член 5 от Наредба № 4 от 21 юни 2000 г. задължава ХЕИ да уведомява незабавно Министерството на здравеопазването след получаване на бързо известие за взрив от хранително заболяване. Уведомлението трябва да бъде направено по телефон, факс или телекс.
Чл. 6
При възникване или съмнение за взрив от хранително заболяване, медицинският специалист предприема следните мерки: 1. Снема подробна анамнеза и хоспитализира пострадалите при наличие на клинични прояви. 2. Осигурява събиране на проби за лабораторни анализи от повърнати материи, промивни води, фецес или урина, както и от консумираната храна. 3. Организира изпращане на пробите до лаборатории или осигурява тяхното съхранение. 4. Дава указания на засегнатите да не консумират наличните храни.
Чл. 7
Проучването на взрив от хранително заболяване се осъществява от ХЕИ в тясно сътрудничество с лечебните заведения и при необходимост с други ведомства. То обхваща цялостната дейност по разследването и диагностиката на случая.
Чл. 8
Проучването на взрив от хранително заболяване се извършва от екип, състоящ се от специалисти по хранене и диететика, епидемиология и микробиология. Директорът на ХЕИ организира работата на екипа, а ръководителят е лекар по хранене и диететика или епидемиолог. При случаи, засягащи повече от една област, се създава допълнителен екип със заповед на министъра на здравеопазването, който включва специалисти от националните центрове и ХЕИ.
Чл. 9
При получаване на сигнал за възникнал взрив от хранително заболяване, както и за случаи на ботулизъм или смърт от хранително заболяване, незабавно се свиква медицинският екип.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 4 описва задълженията на медицинския екип при провеждане на епидемиологично проучване при хранителни заболявания. Те включват снемане на анамнеза, установяване на хранителния режим на заболелите, организиране на вземане на проби от храни, връзка с лаборатории, регистриране на заболелите и хоспитализираните, уведомяване на ветеринарно-санитарните органи при съмнение за зооантропонозно заболяване, привличане на допълнителни специалисти, предприемане на спешни мерки за отстраняване на причините за заболяването, потвърждаване или отхвърляне на диагнозата и попълване на карта за проучването.
Чл. 11
Когато хранителният продукт, свързан с предполагаем взрив от хранително заболяване, е произведен, съхраняван или предлаган в обект извън територията на ХЕИ, извършваща проучването, тя е задължена да съобщи незабавно необходимите данни на съответната ХЕИ, която контролира територията, на която се намира обектът, за провеждане на проучване на място.
Чл. 12
Когато има съмнение за взрив от хранително заболяване, свързано със салмонелоза, е задължително уведомяване на органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол. Това е важна мярка за предотвратяване на разпространението на заболяването и защита на общественото здраве.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 4 предвижда, че след установяване на причините за възникване на взрив от хранително заболяване, органите на държавния санитарен контрол са задължени да предписват оздравителни и противоепидемични мерки. Тези мерки се отправят към държавните органи, организации, служби, както и към юридически и физически лица, които са отговорни за тяхното изпълнение.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 4 от 21 юни 2000 г. установява, че бързите известия за възникнали взривове от хранителни заболявания трябва да се получават, регистрират и съхраняват в ХЕИ (Хигиенни и епидемиологични инспекции) в зависимост от мястото, където е открито хранителното заболяване.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 4 определя задълженията на хигиенно-епидемиологичната инспекция относно воденето на "Книга за възникнали взривове от хранителни заболявания". В тази книга се вписват данни като дата на възникване, населено място, място на взрива, брой заболели (включително деца), брой хоспитализирани, брой починали, доказан етиологичен агент и фактор на предаване. Инспекцията съхранява и цялата документация от проведеното проучване.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 4 от 21 юни 2000 г. определя задълженията на хигиенно-епидемиологичните инспекции относно отчетността при взривове от хранителни заболявания. Инспекциите трябва да изпратят в Министерството на здравеопазването картата за епидемиологичното проучване и писмен епидемиологичен анализ в срок от 7 дни след приключване на проучването, както и ежегоден анализ на всички взривове до края на януари.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № 4 задължава Министерството на здравеопазването, в сътрудничество с Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене и Националния център по заразни и паразитни болести, да изготвя ежегоден анализ на взривовете на хранителни заболявания, възникнали в страната, до края на февруари за предходната година.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 4 определя процедурата за установяване на източника, фактора и механизма на предаване на инфекция, свързана с хранителни заболявания. За целта се вземат проби за лабораторни анализи от различни източници, включително консумирани храни, полуфабрикати, изходни суровини, производствена среда, персонал, както и от заболели или починали лица.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 4 определя изискванията за вземане на проби от храни, консумирани 24 - 48 часа преди появата на болестни симптоми. Пробите се вземат от различни видове храни, като количествата са следните: сурово и мляно месо до 0,500 кг, колбаси до 0,300 кг, риба до 0,500 кг, птици в цялост, твърди храни от 0,200 до 0,500 кг, течни храни до 0,200 кг, яйца, готови ястия в количество от 1 до 2 порции и консерви от 1 до 2 броя при липса на остатъци.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 4 от 21 юни 2000 г. определя изискванията за вземане на смивове от производствената среда на обекти, свързани с производството, продажбата или сервирането на храни. Смивове се вземат от машини, съоръжения, работни повърхности, посуда и инвентар, както и от охлаждаеми и неохлаждаеми площи за съхранение на готова храна и от местата за разфасовка на готовата за консумация храна.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 4 определя видовете материали, които могат да бъдат взети от заболели лица и персонал по преценка на медицинския екип. Взимат се: фекални материи (до 20 г), повърнати материи или промивни стомашни води (до 100 мл), анални проби (със стерилен тампон), кръв (за хемокултура и серологично установяване), урина (20-30 мл), жлъчка или дуоденално съдържимо, и гной (пунктат от възпалително огнище).
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 4 предвижда, че за микробиологичен анализ от трупове на починали лица се вземат следните материали: кръв от сърцето, жлъчка, стомашно съдържимо, сегменти от тънко и дебело черво с тяхното съдържимо, мезентериални лимфни възли, паренхимни органи (черен дроб, далак, бъбрек) и костен мозък.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 4 определя правилата за вземане на проби, включително аутопсионни материали, при спазване на асептика и стерилност. Пробите трябва да се поставят в стерилна лабораторна стъклария или в друг подходящ опаковъчен материал, който да осигури целостта им по време на транспорт и да предотврати вторично замърсяване или разпространение на инфекцията. В случай на липса на стерилна посуда, пробите могат да бъдат изпратени в много добре измити и изварени съдове.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 4 регламентира процедурата за вземане на проби в случай на хранително заболяване. Пробите трябва да се запечатват, пломбират и етикетират на място, за да се предотврати подмяна или грешна информация. Етикетът на пробата включва номер, вид на материала и имена на пациента. Придружителният опис задължително съдържа информация за номера на пробите, вид, произход, дати на вземане и изпращане, данни за пациента, описание на опаковката, диагноза, предходно лечение, изисквани изследвания, данни за лицето, взело пробите, и подпис на длъжностното лице.
Чл. 25
Пробите, свързани с хранителни заболявания, трябва да бъдат транспортирани в хладилни чанти или контейнери, като се осигури максимално бързо предаване до лабораториите за изследване.
Чл. 26
Наредбата определя процедурата за лабораторни анализи на проби, свързани с хранителни заболявания, които трябва да се извършват незабавно. Лабораториите са длъжни да имат необходимите ресурси за анализ. Дефинира се понятието "хранително заболяване" и "взрив от хранително заболяване", като се уточняват условията за изследване и регистриране на инциденти. Освен това, наредбата включва списък на етиологични причинители на хранителни заболявания и кодовете им по класификацията на СЗО. Допълнителни приложения предоставят формуляри за епидемиологични проучвания и кодове за различни категории данни.
§1
Наредбата определя термини, свързани с хранителните заболявания, включително какво представлява хранително заболяване, какво е взрив от такова заболяване, както и понятието за битов взрив. Хранителното заболяване е инфекциозно или токсично заболяване, причинено от агенти, постъпващи в организма чрез храна или вода. Взрив от хранително заболяване е инцидент, при който две или повече лица страдат от едно и също заболяване, свързано с консумация на една и съща храна. Битовият взрив е инцидент, засегнал членове на едно домакинство, без данни за връзка с други случаи. Заразоносител е лице, което носи патогенни организми и представлява риск от инфекция.
§ 2 от Преходни и Заключителни разпоредби
Наредба № 4 от 21 юни 2000 г. се издава на основание § 11 от заключителните разпоредби във връзка с чл. 20 от Закона за народното здраве. В приложението се съдържа списък на етиологичните причинители на хранителни заболявания, класифицирани по кодове на СЗО, както и формуляри за извършване на епидемиологични проучвания на взривове от хранителни заболявания. Формулярите включват информация за мястото на инцидента, причинителите, броя на заболелите, хоспитализирани и починали, както и факторите, допринесли за възникването на взрива.
