Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда целите, задачите, принципите и обхвата на дейността по държавна финансова инспекция. Определя статута и функциите на Агенцията за държавна финансова инспекция, която е наречена "агенцията".
Държавната финансова инспекция има за основна цел защита на публичните финансови интереси. За постигането на тази цел, инспекцията изпълнява следните основни задачи: извършване на последващи финансови инспекции за спазване на нормативните актове, установяване на нарушения на законодателството, разкриване на вреди на имуществото на организациите, привличане на виновни лица към отговорност и установяване на измами, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.
Държавната финансова инспекция функционира на базата на четири основни принципа: законност, обективност, служебно начало и конфиденциалност. Тези принципи осигуряват правилното и ефективно изпълнение на задачите на инспекцията.
Държавната финансова инспекция обхваща бюджетни организации, държавни и общински предприятия, търговски дружества с държавно или общинско участие, юридически лица с задължения, гарантирани с държавно или общинско имущество, както и администратори и получатели на помощи, финансирани от държавния или общинските бюджети и международни програми.
Чл. 5 от Закона за държавната финансова инспекция определя обстоятелствата, при които се извършват финансови инспекции. Те включват проверки по жалби и сигнали за нарушения на финансовата и бюджетната дейност, искания от Агенцията по обществени поръчки или Сметната палата, проверки на правомерността на държавни помощи и субсидии, искания от Министерския съвет, възлагания от прокуратурата, сигнали за нарушения, засягащи финансовите интереси на ЕС, и спазване на указания. Освен това, финансовите инспекции на обществени поръчки се извършват периодично по утвърден годишен план, който се основава на анализ на информация и оценка на рискови фактори.
Агенцията за държавна финансова инспекция е администрация към министъра на финансите и е юридическо лице, което се финансира от бюджета. Организацията, структурата и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Законът за държавната финансова инспекция определя, че органи на агенцията са директорът и финансовите инспектори. Това означава, че тези лица имат правомощия и отговорности в рамките на инспекционната дейност на агенцията.
Агенцията за държавна финансова инспекция изпълнява редица функции, включително ръководство и контрол на инспекционната дейност, планиране и осъществяване на контрол за законосъобразност на обществените поръчки, събиране и анализ на информация, анализ на нарушения на финансовата дисциплина и предлагане на мерки за отстраняването им. Освен това, агенцията дава методически указания, организира обучение на служители, осъществява взаимодействие с други държавни органи и международни организации, а също така оказва съдействие на контрольорите на Европейската комисия. Агенцията представя годишен отчет на Министерския съвет и си сътрудничи със Сметната палата за защита на публичните финансови интереси.
Чл. 9 от Закона за държавната финансова инспекция описва структурата и изискванията за назначаване на директора на агенцията. Директорът се назначава от министъра на финансите за срок от 4 години и може да бъде преназначаван. Кандидатите трябва да бъдат български граждани с магистърска степен по икономика или право, 10 години стаж, от които 2 години на ръководна длъжност, и да не са осъждани за умишлени престъпления. Освобождаването на директора може да се случи по различни причини, включително по собствено желание, невъзможност да изпълнява задълженията или в случай на осъждане. Заместник-директорът се назначава от директора, а той назначава и освобождава финансовите инспектори и служителите на агенцията.
Директорът на агенцията ръководи и контролира дейността на агенцията, одобрява методически указания, възлага финансови инспекции, отговаря за качеството на инспекционната дейност, организира професионалната квалификация на служителите, представлява агенцията и сключва споразумения за сътрудничество. Той може да назначава вещи лица, да иска информация от банки и други органи, а също така да предприема действия при отказ за достъп до информация. Директорът информира обществеността за дейността на агенцията след приключване на инспекциите.
Член 11 от Закона за държавната финансова инспекция определя условията за заемане на длъжности в агенцията. Длъжностите се заемат по реда на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Финансовите инспектори трябва да имат образователно-квалификационна степен "магистър" в икономика или право, както и необходим стаж, определен в устройствения правилник на агенцията. Освен това, стажът на лица с висше юридическо образование, работили като финансови инспектори, се зачита за стаж по Закона за съдебната власт и Закона за нотариусите.
Служителите на агенцията, посочени в правилника за прилагане на закона, се застраховат със застраховки "Живот" и "Злополука". Разходите за тези застраховки се покриват от бюджета на агенцията.
Чл. 13 от Закона за държавната финансова инспекция определя правата на органите на агенцията при изпълнение на служебните им задължения. Те имат право на свободен достъп до информация и документи, служебни помещения и служители на проверяваните организации. Също така могат да проверяват активи, да изискват документи и декларации, да се запознават с доклади и да извършват насрещни проверки. При необходимост, органите могат да претърсват помещения и да изземват документи с помощта на МВР и разрешение от съда.
Чл. 14 от Закона за Държавната финансова инспекция задължава финансовите инспектори да се легитимират с документи, да отразяват обективно резултатите от инспекциите и да не разгласяват конфиденциална информация. Освен това, те трябва да се отводят при наличие на конфликт на интереси, свързани с проверяваната организация, и да уведомят директора на агенцията за такива обстоятелства. Директорът преценява основателността на отвода.
Чл. 15 от Закона за държавната финансова инспекция задължава проверяваните организации и лица да оказват съдействие на финансовите инспектори. Те трябва да осигурят свободен достъп до служебни помещения и документация, да предоставят документи и сведения в определени срокове, включително заверени копия и преводи на чужди документи. Лицата нямат право да отказват достъп до информация, позовавайки се на търговска или банкова тайна, както и на класифицирана информация, при спазване на закона за защита на класифицираната информация. Освен това, лицата по чл. 13, т. 8 са длъжни да представят заверени копия на документи, когато бъдат поискани.
Финансовите инспекции се осъществяват от инспектори на агенцията по заповед на директора или упълномощени лица. Заповедта не може да бъде обжалвана и може да бъде издадена и като електронен документ, съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 и Закона за електронния документ.
Чл. 17 от Закона за държавната финансова инспекция описва процедурата за изготвяне на доклад от финансовия инспектор след извършена инспекция. Докладът съдържа констатации и доказателства, след което ръководителят на проверяваната организация може да даде писмено становище в 14-дневен срок. Финансовият инспектор изготвя мотивирано писмено заключение в същия срок след получаване на становищата. Докладът и заключението се представят на органа, издал заповедта за проверка, в срок от три работни дни. Агенцията публикува доклада и заключението на своя сайт в 14-дневен срок, без да разкрива търговска тайна. При промени след инспекцията информацията се актуализира в 7-дневен срок. Документите могат да бъдат електронни и да се връчват по електронен път.
Чл. 18 от Закона за държавната финансова инспекция описва правомощията на директора на агенцията и упълномощени длъжностни лица след извършена инспекция. Те могат да дават указания за преустановяване на нарушения, да правят предложения за спиране на вредни действия, отмяна на незаконни актове, търсене на отговорност и преустановяване на трансфери на субсидии. Ръководителите на проверяваните организации са длъжни да уведомят директора за предприетите действия в срок от два месеца. Компетентните органи също имат задължение да уведомят директора за предприетите действия в същия срок.
При наличие на данни за извършено престъпление, копие от доклада по чл. 17, ал. 1, заедно с доказателствата, становищата и заключението по чл. 17, ал. 2, 3 и 4, се изпращат на органите на прокуратурата в срок от 7 работни дни.
Чл. 20 от Закона за държавната финансова инспекция определя задълженията за уведомяване на различни органи при констатирани нарушения след извършена финансова инспекция. Информацията се изпраща на горестоящата организация, съответния общински съвет, органа, упражняващ правата на собственост, юридическото лице с блокираща квота, и при определени условия - до финансиращия орган. Специални разпоредби се прилагат и за търговски дружества в производство по несъстоятелност или ликвидация.
Чл. 21 от Закона за държавната финансова инспекция предвижда, че лицата, които умишлено или поради липси причиняват вреди на определени организации или лица, носят пълна имуществена отговорност. Вредите могат да бъдат причинени и извън служебните задължения. При причиняване на вреда от няколко лица, те отговарят солидарно. Лицата, получили нещо без правно основание, дължат връщането му, освен ако са добросъвестни получатели на възнаграждение или обезщетение. Лица, допуснали незаконни плащания, също носят солидарна отговорност.
Чл. 22 от Закона за държавната финансова инспекция регламентира процедурата по съставяне на акт за начет от финансовите инспектори при наличие на условия за търсене на пълна имуществена отговорност. Актът трябва да бъде подкрепен с доказателства, а начетените лица имат право да правят писмени възражения в срок от минимум 14 дни. Инспекторите се произнасят по възраженията с мотивирано писмено заключение в срок от 14 дни. Фактическите констатации в акта се смятат за истински, освен ако не бъде доказано противното. При основателни възражения, производството по акта може да бъде прекратено. След приключване на процедурата, актът и приложенията му се изпращат на прокуратурата за проверка на данни за извършено престъпление.
Чл. 23 от Закона за държавната финансова инспекция определя лицата, които могат да бъдат привлечени към имуществена отговорност. Това включва лица, които получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество, както и тези, които упражняват контрол върху тези дейности. Освен това, отговорност могат да носят и лица, които управляват или се разпореждат с имущество, и лица, посочени в чл. 21, ал. 3.
Размерът на вредата, съгласно Закона за държавната финансова инспекция, се определя към деня на причиняването на вредата. Ако този ден не може да бъде установен, размерът се определя към деня на откритие на вредата. При определянето на размера на вредата, се взема по-високата стойност между пазарната цена и отчетната стойност.
Чл. 25 от Закона за държавната финансова инспекция предвижда, че вредите, причинени във валута, трябва да бъдат възстановени в същата валута или в левове. Възстановяването се извършва по най-високия курс на Българската народна банка, валиден към деня на причиняване, откриване или възстановяване на вредата.
Лицата, отговорни за причиняване на вреда, са длъжни да заплатят законна лихва от момента на причиняване на вредата. Ако не може да се установи точната дата на причиняването, лихвата започва да тече от датата на откритие на вредата и продължава до нейното възстановяване.
Имуществената отговорност по Закона за държавната финансова инспекция се погасява с изтичане на 5 години от деня на причиняване на вредата или от деня на откритие на вредата, ако първата дата не може да се установи. Давността може да бъде прекъсната с издаване на акт за начет, но не може да се търси имуществена отговорност след изтичане на 10 години от причиняване на вредата. На базата на акта за начет се издава заповед за незабавно изпълнение, а организациите и лицата по чл. 4, т. 1 - 3 са задължени да поискат от съда незабавно изпълнение и не могат да се откажат от иска.
Длъжностните лица не носят имуществена отговорност, ако изпълняват незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя, при условие че са възразили писмено. Изключение правят случаите, когато изпълнението на разпореждането е престъпление.
Чл. 29 от Закона за държавната финансова инспекция предвижда, че имуществената отговорност се изключва в определени случаи. Тези случаи включват настъпили вреди поради естествени явления, непреодолима сила, случайни събития, нормални производствени и стопански рискове, неизбежна отбрана в необходимите граници или вредоносни действия на трети лица, констатирани по надлежния ред.
Материалноотговорните лица могат да бъдат освободени от имуществена отговорност при определени условия. Те се освобождават, когато липсите могат да бъдат компенсирани с установени излишъци, при условие че излишъците и липсите са установени по време на материална проверка на активите и че съществува причинно-следствена връзка между тях.
Чл. 31 от Закона за държавната финансова инспекция регламентира организацията на звена за материални проверки от министрите на отбраната и вътрешните работи, както и началника на Националната служба за охрана. Тези звена проверяват дейността на материалноотговорните лица в съответните министерства относно управлението на активите. Контролът не изключва и действията на агенцията. Разпоредбите важат и за проверки, извършвани от служители на звената в структурите на ведомствата. Допълнително, в глава трета "а" се предвижда оказване на съдействие на контролерите на Европейската комисия при проверки на място, съгласно регламент № 2185/96.
Чл. 31а от Закона за държавната финансова инспекция предвижда оказване на съдействие на контрольорите при проверки на място, когато е отказан достъп до помещения, транспортни средства или места, където се съхраняват документи и данни. Съдействието е необходимо и в случай на отказ за предоставяне на нужните документи и данни, след осигурен достъп.
Чл. 31б от Закона за държавната финансова инспекция регламентира процедурата за оказване на съдействие от агенцията. Съдействието се предоставя по заповед на директора на агенцията, след мотивирано писмено искане от директора на дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" на Министерството на вътрешните работи. Искането трябва да съдържа информация за проверяваната организация или лице, предмета и целта на контрола, както и основанието за съдействието. Към искането се прилагат копия от пълномощното на контрольора и от документа, описващ предмета и целта на контрола.
Заповедта по чл. 31б, ал. 1 трябва да съдържа наименованието и седалището на проверяваната организация или лице, имената и длъжността на финансовия инспектор и контрольора на Комисията, основанието за оказване на съдействието и срока за изпълнение. Заповедта не може да бъде обжалвана.
Финансовият инспектор извършва проверка на място в организации или лица, които получават финансиране по международни договори или програми на Европейския съюз, за да установи наличието на основанията, посочени в чл. 31а.
Член 31д от Закона за държавната финансова инспекция предвижда процедури при отказ на достъп на контрольорите на Комисията до помещения и документи на проверяваните организации. При такъв отказ, финансовият инспектор съставя констативен протокол. Директорът на агенцията след това отправя писмено искане за съдействие до Министерството на вътрешните работи, което е задължено да осигури достъп в съответствие с установените процедури.
Чл. 31е. регламентира действията на финансовия инспектор при отказ на проверяваните организации или лица да предоставят документи и информация, свързани с финансирането от международни договори или програми на ЕС. При отказ, инспекторът може да състави констативен протокол и да запечата помещенията, където се съхраняват документите. Директорът на агенцията може да поиска съдебно разрешение за претърсване и изземване на документи, а съдът се произнася незабавно в закрито заседание. След получаване на разрешение, агенцията може да поиска съдействие от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 31ж. от Закона за държавната финансова инспекция регламентира процеса на претърсване и изземване, който се извършва от финансовия инспектор с помощта на представител на Министерството на вътрешните работи. Претърсването трябва да се извършва в присъствието на представител на проверяваната организация, контрольор от Комисията и двама свидетели. Действията се удостоверяват с протокол, в който се описват иззетите документи. Протоколът се подписва от всички присъстващи, а ако лицето от проверяваната организация откаже да подпише, отказът се удостоверява от свидетел. Протоколът се изготвя в четири копия на английски език за различни институции. За неуредените въпроси се прилагат правилата на Наказателно-процесуалния кодекс.
Финансовият инспектор е задължен да предостави копия от иззетите документи и записи на компютърни данни на контрольора на Комисията, съпроводени с протокол за приемане и предаване. Оригиналите и иззетите записи се съхраняват в агенцията до приключване на контрола и проверката на място.
Документацията и компютърните информационни данни, съгласно чл. 31з, могат да бъдат използвани от контрольора на Комисията единствено за целите на контрола и проверката на място.
След приключване на дейността по възложеното съдействие, финансовият инспектор е задължен да докладва писмено на директора на агенцията в срок от три дни.
Чл. 31л от Закона за държавната финансова инспекция установява, че разпоредбите на чл. 31д - 31з се прилагат от органите на агенцията при изпълнение на инспекционната дейност, регламентирана от закона. Това означава, че инспекционната дейност на агенцията следва да се извършва в съответствие с посочените членове.
Чл. 32 от Закона за държавната финансова инспекция предвижда наказания за длъжностни лица и лица, работещи по граждански договори, при нарушения на нормативни актове, свързани с бюджетната и финансово-стопанската дейност. Наказанията включват глоби от 500 до 3000 лв. в зависимост от вида на нарушението, като за определени случаи се предвиждат и имуществени санкции от 1000 до 4000 лв. Виновните лица носят административнонаказателна отговорност за нарушения, свързани с достъпа на инспектори до информация и документи, както и за непредставяне на изискуеми документи в срок.
Чл. 32а от Закона за държавната финансова инспекция предвижда, че ако контрольорите на Комисията не получат достъп до помещения, транспортни средства или други места, където се съхраняват документи и информация на проверяваните организации или лица, които получават средства от международни договори или програми на ЕС, виновните длъжностни лица и лицата по граждански договори за управление и контрол ще бъдат наказани с глоба от 1000 до 5000 лв.
Чл. 32б от Закона за държавната финансова инспекция предвижда наказания за длъжностни лица и лица, работещи по граждански договори, които не представят необходимите документи и компютърни данни за проверка. Наказанието е глоба в размер от 1000 до 5000 лв.
При повторно извършване на нарушения по чл. 32, 32а и 32б от Закона за държавната финансова инспекция, на нарушителя се налага глоба или имуществена санкция, която е в двоен размер на предвидената.
Чл. 34 от Закона за държавната финансова инспекция предвижда наказания за органи или служители на агенцията, които нарушат или не изпълнят задълженията си по закона, или превишат правата си. В случай, че деянието не е престъпление, наказанието е глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Чл. 35 от Закона за държавната финансова инспекция определя реда за установяване на нарушения, свързани с финансовите инспекции. Нарушенията по чл. 32, 32а, 32б и 33 се установяват от финансовите инспектори, а наказанията се налагат от директора на агенцията или упълномощени лица. За нарушението по чл. 34, актовете и наказанията се съставят от лица, определени от министъра на финансите. Процедурите за съставяне, обжалване и изпълнение на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Законът за държавната финансова инспекция регламентира събирането на глоби и имуществени санкции по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В него се определят термини, свързани с бюджетни организации, блокираща квота, конфиденциалност, материална проверка и принципите на обективност и служебно начало. Законът отменя предишния Закон за държавния вътрешен финансов контрол и установява нови правила за функциониране на Агенцията за държавна финансова инспекция, която е правоприемник на предходната агенция. Законът влиза в сила от деня на присъединяване на България към Европейския съюз, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-късно. Включени са и преходни и заключителни разпоредби, касаещи изменения в редица свързани закони.
Параграф §1 от Закона за държавната финансова инспекция определя ключови термини, свързани с бюджета, финансовата инспекция и правния статус на различни организации. Включва определения за "бюджетни организации", "блокираща квота", "гарантирани с държавно или общинско имущество" задължения, "конфиденциалност" на информацията, "материална проверка", "обективност", "служебно начало", както и условия за финансиране и индикатори за измама. Освен това, се дефинира понятието "повторно" нарушение, което е свързано с предходно наказание.
Законът за държавната финансова инспекция въвежда изискванията на Регламент № 2185/96 на Съвета, който касае контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности. Този регламент е насочен към предотвратяване на измами и други нередности в управлението на финансовите ресурси на Европейския съюз.
Агенцията за държавна финансова инспекция наследява архивите, активите, пасивите и правата на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Правоотношенията на служителите на предходната агенция се уреждат по Кодекса на труда и Закона за държавния служител, с изключение на делегираните вътрешни одитори, чиито отношения се регулират от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Директорът на новата агенция ще бъде назначен за срок до 6 месеца от министъра на финансите.
Звената по чл. 31, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция стават правоприемници на съществуващите ревизионни дирекции, които са били към министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи. Тези дирекции са били организирани съгласно отменения Закон за държавния вътрешен финансов контрол.
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция е направена промяна в Гражданския процесуален кодекс. В чл. 299, ал. 1 се заменят термини, свързани с "държавния вътрешен финансов контрол" с новите термини "държавна финансова инспекция". Тази промяна е част от актуализацията на законодателството, свързана с новия закон.
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чл. 74, ал. 1, т. 3, терминът "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" се заменя с "Агенцията за държавна финансова инспекция".
В Кодекса за застраховането, в чл. 253, ал. 2, се извършва промяна, при която терминът "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" се заменя с "Агенцията за държавна финансова инспекция". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция, в § 9 се указва, че в Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. (ДВ, бр. 105 от 2005 г.) в § 22, ал. 7, изразът "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" трябва да бъде заменен с "Агенцията за държавна финансова инспекция".
В Закона за административните нарушения и наказания се прави промяна в чл. 34, ал. 2, където се заменят думите "чл. 41, т. 1 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол" с "чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на новия закон.
С измененията в Закона за обществените поръчки се заменят всички споменавания на "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" с "Агенцията за държавна финансова инспекция". Освен това, в различни членове на закона се актуализират термини, свързани с вътрешния одит и финансовата инспекция, като "вътрешен одит" се заменя с "финансова инспекция". Тези промени се отнасят до чл. 123, 124, 126 и 127.
В Закона за банките се въвеждат изменения, свързани с ролята на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция. Според новите разпоредби, директорът ще може да предприема действия, когато ръководството на проверяваната организация осуетява инспекционната дейност, не води счетоводна отчетност или има данни за липси. Освен това, терминът 'финансови ревизии' се заменя с 'финансова инспекция' в контекста на преходните и заключителни разпоредби на закона.
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция се предвижда изменение в Закона за Сметната палата. Конкретно, в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Закона за Сметната палата се заменят думите "държавния вътрешен финансов контрол" с "Агенцията за държавна финансова инспекция".
С измененията в Закона за счетоводството, в чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 се добавя финансовата инспекция към външния и вътрешния одит. В чл. 48, ал. 1 Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол се заменя с Агенцията за държавна финансова инспекция.
В параграф §15 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за държавната финансова инспекция се извършва изменение в чл. 16 на Закона за независимия финансов одит. Думите "вътрешния и външния финансов одит" се заменят с "вътрешния, външния одит и финансовата инспекция", което разширява обхвата на одитите, включвайки и финансовата инспекция.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция, параграф 16 предвижда изменение в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. В чл. 9, ал. 2 от този закон, терминът "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" ще бъде заменен с "Агенцията за държавна финансова инспекция", с цел актуализиране на наименованието на институцията.
В параграф 17 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция се предвижда изменение в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Конкретно, в чл. 16, ал. 1 се заменят думите "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" с "Агенцията за държавна финансова инспекция", което отразява новото наименование на институцията.
В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се правят изменения в чл. 71, ал. 6, т. 3, свързани с подмяна на термини и заличаване на изрази, свързани с Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Думите "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" се заменят с "Агенцията за държавна финансова инспекция", а термини като "одитирания обект" и "вътрешния одит" се заменят с "проверяваната организация или лице" и "финансова инспекция".
С §20 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 50, се извършва замяна на наименованието "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" с "Агенцията за държавна финансова инспекция". Тази промяна е част от актуализацията на законодателството, свързана с новото наименование на агенцията.
В Закона за интеграция на хората с увреждания, в член 55, алинея 1, точка 1, се извършва замяна на наименованието "изпълнителния директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" с "директора на Агенцията за държавна финансова инспекция". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция.
В Закона за кооперациите, чл. 63, ал. 2, се прави промяна, като се заменят термини, свързани с предходния закон за държавния вътрешен финансов контрол с новите разпоредби от Закона за държавната финансова инспекция. Конкретно, "глава четвърта 'Имуществена отговорност и мерки за отстраняване на нарушенията'" се заменя с "глава втора, раздел четвърти 'Последващи мерки' и глава трета 'Имуществена отговорност'".
В Закона за насърчаване на заетостта се извършва промяна в преходните и заключителните разпоредби, като се заменят думите "Държавния вътрешен финансов контрол" с "Агенцията за държавна финансова инспекция".
С §24 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за държавната финансова инспекция, в чл. 70, ал. 2 на Закона за здравното осигуряване се извършва замяна на термина "Закона за държавния вътрешен финансов контрол" с "Закона за държавната финансова инспекция", актуализирайки правната уредба в съответствие с новото законодателство.
С §25 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция се извършва изменение в Закона за държавните такси. В чл. 7, ал. 1, изречение второ, изразът "ведомственият контрол" се заменя с "органите на Агенцията за държавна финансова инспекция".
В Закона за опазване на селскостопанското имущество се извършват изменения в три члена: В чл. 6, ал. 1, т. 3 се заменят термини, свързани с предишния закон за финансов контрол, с новия Закон за държавната финансова инспекция. В чл. 15, ал. 1 се заменя терминът "държавния и народния контрол" с "Агенцията за държавна финансова инспекция". В чл. 40, ал. 5 отново се заменят стари термини с новия Закон за държавната финансова инспекция.
Съгласно §27 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция, в Закона за семейни помощи за деца (обн. ДВ, бр. 32 от 2002 г.) в чл. 11 се заменя наименованието "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" с "Агенцията за държавна финансова инспекция".
В параграф §28 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за държавната финансова инспекция се предвижда замяна на наименованието "Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол" с "Агенцията за държавна финансова инспекция" в текст на Закона за уреждане на необслужваните кредити, касаещ кредити, договорени до 31 декември 1990 г. Тази промяна е част от актуализацията на законодателството в сферата на финансовия контрол.
В Закона за юридическите лица с нестопанска цел се извършва промяна в текста, като в чл. 46, ал. 3 и чл. 48, ал. 1 думите "държавния финансов контрол" се заменят с "Агенцията за държавна финансова инспекция". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на новия закон.
Изпълнението на Закона за държавната финансова инспекция е възложено на Министерския съвет. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 6 април 2006 г. и е официално подпечатан. Също така, в текста се споменава, че Преходни и Заключителни разпоредби съществуват и към Закона за кредитните институции, който е обнародван в Държавен вестник, брой 59 от 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
Законът за държавната финансова инспекция влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на параграф 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2007 г. и влизат в сила от 01.03.2008 г.
Параграф §61 указва, че Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в 'Държавен вестник'. Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела при действие на правото на ЕС, както и няколко параграфа, свързани с отмяна на конкретни глави и правила.
Съгласно параграф §84 от Закона за държавната финансова инспекция, в срок до един месец от обнародването на закона в 'Държавен вестник', Министерският съвет е задължен да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новите разпоредби на закона. Освен това, компетентните органи трябва да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с изискванията на закона.
Параграф 85 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция урежда правоотношенията с различни администрации и закони, свързани с държавния служител. Назначаването на държавен служител включва присъждане на минимален ранг и определяне на заплата. Осигурителните вноски за служителите се покриват от бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет и управителните органи на осигурителните институции трябва да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски не се компенсират парично.
Параграф 86 от Закона за държавната финансова инспекция определя условията за заплащане на служителите след влизането в сила на закона. Според алинея 1, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след удръжките за данъци и осигуровки, да не е по-ниска от предишната брутна заплата след същите удръжки. Алинея 2 уточнява, че в брутната заплата влизат основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят от отработеното време.
Законът за държавната финансова инспекция влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
Законът за Държавната финансова инспекция влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени разпоредби. Параграф 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за Националната служба за охрана са обнародвани в Държавен вестник, брой 61 от 2015 г. и влизат в сила от 1 ноември 2015 г.
В срок до 5 години след влизането в сила на Закона за държавната финансова инспекция, директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция е задължен да извърши последваща оценка на въздействието на закона. Оценката ще се извършва при условията и по реда, предвидени в Закона за нормативните актове.