НАРЕДБА № 4 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА В БАНКИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя принципите и изискванията за политиките и практиките относно възнагражденията в банките, лицензирани от Българска народна банка, както и в банките от трети държави, които оперират чрез клон в България. Разпоредбите се прилагат на индивидуална и консолидирана основа.
Чл. 2
Банките трябва да приемат и прилагат политики за възнаграждения, които обхващат всички форми на заплати и стимули, включително пенсионни облаги. Тези политики важат за: 1. Членовете на управителния и надзорния съвет; 2. Висшия ръководен персонал; 3. Служителите, отговарящи за управлението на рисковете, нормативното съответствие и вътрешния одит; 4. Служителите с значително възнаграждение, което е минимум 500 000 евро и е над средното за управителния персонал, и които влияят на рисковия профил на бизнес звеното.
Чл. 3, ал. 3
Наредба № 4 от 21 декември 2010 г. предвижда, че всяка банка трябва да установи политика за възнагражденията, която да осигурява подходящо съотношение между постоянното и променливото възнаграждение. Постоянното възнаграждение трябва да заема достатъчно висок дял от общото възнаграждение, за да позволи гъвкава политика за променливото възнаграждение. Възнагражденията трябва да отразяват устойчивото, ефективно изпълнение на задълженията, като също така се вземат предвид дългосрочните интереси на банката и изискванията за задържане и разсрочване.
Чл. 3а
Наредба № 4 от 21 декември 2010 г. определя изискванията към възнагражденията в банките, като акцентира на следното: Размерът на променливите елементи не може да надвишава размера на постоянните елементи на общото възнаграждение. Общото събрание на акционерите може да определи по-висок размер на променливите елементи, но не повече от двойния размер на постоянните. Решението за увеличаване на променливите елементи изисква мотивирано предложение от управителния съвет и уведомление до БНБ. Гласуването за такова решение се извършва с мнозинство от 2/3 или 3/4 от представения капитал, без участие на акционери, които биха се ползвали от увеличението. БНБ трябва да бъде уведомена незабавно за взетото решение.
Чл. 4
Наредбата определя изискванията към възнагражденията в банките, акцентирайки на необходимостта от поддържане на капиталова база и разумно управление на риска. Променливите възнаграждения не трябва да заобикалят изискванията на наредбата и не могат да бъдат гарантирани. Гарантирано променливо възнаграждение може да се предоставя само на новопостъпили служители за първата година, при условие на стабилна капиталова база. Обезщетенията при предсрочно прекратяване на договори трябва да отразяват дългосрочните резултати и да не възнаграждават неуспех. Лицата не могат да използват стратегии за хеджиране, които да неутрализират рисковите механизми в възнагражденията.
Чл. 5
Надзорният съвет или съветът на директорите на банката е отговорен за приемането и контролирането на политиката за възнагражденията. Политиките и процедурите за възнагражденията подлежат на периодичен и независим вътрешен преглед, който трябва да се извършва поне веднъж годишно, с участието на звеното за вътрешен одит.
Чл. 6
Наредба № 4 от 21 декември 2010 г. изисква всяка значима банка да създаде комитет за възнагражденията, който да взема независими решения относно политиките за възнаграждения. Комитетът трябва да се състои от най-малко трима члена, предимно независими, и да отчита влиянието на възнагражденията върху управлението на риска. Функциите на комитета могат да бъдат изпълнявани от надзорния съвет за по-малките банки. Комитетът има право на достъп до необходимата информация за изпълнение на неговите функции.
Чл. 7
Служителите, които изпълняват контролни функции в банките, трябва да имат независимост и подходящи правомощия. Възнагражденията им се определят в зависимост от постигнатите цели, а не от резултатите на контролираните звена. Ръководните лица в управлението на риска и спазването на правилата имат наблюдение от комитета за възнагражденията или от надзорния съвет, ако такъв комитет не съществува.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 4 определя как променливото възнаграждение в банките трябва да бъде свързано с резултатите от дейността на служителите, структурните звена и самата банка. Оценките за работата на служителите се основават на финансови и нефинансови критерии и обхващат период от няколко години, за да отразят дългосрочното представяне. Освен това, оценките трябва да вземат предвид поетите рискове, цената на капитала и необходимата ликвидност, което е важно за правилното определяне на променливите възнаграждения.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 4 определя условията за предоставяне на променливо възнаграждение в банките. То зависи от финансовото състояние на банката и резултатите от дейността на банката, структурното звено и приноса на служителя. При отрицателен или незадоволителен финансов резултат, променливите възнаграждения могат да бъдат ограничени или възстановени. Задължително намаляване или възстановяване на възнагражденията се налага, ако служителят е допуснал действия, довели до загуби за банката или е нарушил изискванията за надеждност.
Чл. 10
Наредба № 4 от 21 декември 2010 г. определя изискванията към възнагражденията в банките, като акцентира на важността на променливото възнаграждение. Според чл. 10, поне 50% от променливото възнаграждение трябва да включва акции или други инструменти, свързани с акции. За тези инструменти се изисква подходящ период на задържане, за да се осигури съответствие между стимулите и дългосрочните интереси на банката. Освен това, за до 25% от частта на променливото възнаграждение, изплатена в инструменти, разсрочени за минимум пет години, може да се прилага дисконтов процент.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 4 определя изискванията за изплащане на променливото възнаграждение на служителите в банките. Най-малко 40% от променливото възнаграждение трябва да бъде разсрочено за период от 4 до 5 години, в зависимост от икономическия цикъл и рисковете. За членовете на управителния и надзорния съвет на значителни банки, разсрочването е минимум 5 години. За служители, посочени в чл. 10 от Закона за кредитните институции, съотношението за разсрочване е най-малко 60%. Разсроченото възнаграждение се предоставя пропорционално или чрез постепенно нарастване.
Чл. 12
Чл. 12 определя изискванията към пенсионната политика на банките. Според алинея 1, когато банка предлага облаги, свързани с пенсиониране, те трябва да съответстват на бизнес стратегията, целите и дългосрочните интереси на банката. Алинея 2 уточнява, че облаги от пенсиониране се предоставят под формата на инструменти, определени в чл. 10, и подлежат на петгодишен период на задържане. В случай на прекратяване на правоотношението преди изпълнение на условията за пенсиониране, предоставянето на тези инструменти се отлага за срок от пет години (алинея 3).
Чл. 12а
Наредбата определя изискванията за възнагражденията в банковия сектор, като изключва дъщерни дружества, които подлежат на специфични изисквания на ЕС. Тя се прилага на консолидирана основа за служители на дъщерни дружества, които не са обхванати от индивидуалните изисквания на Закона за кредитните институции, при определени условия. Някои членове от наредбата не се прилагат за малки банки и служители с ниски променливи възнаграждения.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 4 от 21 декември 2010 г. определя изискванията, които банките, получили държавна помощ, трябва да спазват. Те включват: ограничаване на променливите възнаграждения като процент от нетните приходи при затруднения с капиталовата база; преструктуриране на променливите възнаграждения в съответствие с дългосрочните планове и управление на рисковете; изплащане на променливо възнаграждение само при добро обоснование.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 4 предвижда оповестяване на политиките и практиките за възнагражденията в банките, което се извършва съгласно чл. 450 от Регламент (ЕС) № 575/2013. БНБ анализира информацията относно разликите в заплащането между жени и мъже, предоставяна от банките, и предоставя резултатите от анализа на Европейския банков орган (ЕБО).
Чл. 15
Наредбата регламентира изискванията, свързани с възнагражденията в банковия сектор. Банките са задължени да докладват на Българската народна банка (БНБ) за годишните възнаграждения на служителите, които надвишават определен лимит, включително информация за основните елементи на възнаграждението и пенсионните вноски. БНБ извършва проверки за спазването на наредбата и предоставя информация на Европейския банков орган (ЕБО). В наредбата се дефинират термини като "променливо възнаграждение", "намаляване на разсрочени възнаграждения" и "възстановяване на изплатени или придобити възнаграждения". Наредбата влиза в сила от 1 януари 2011 г. и се прилага и за дължими възнаграждения по стари договори.
Параграф §1
Тази наредба определя изискванията към възнагражденията в банките, като включва понятия като "облаги, свързани с пенсиониране", "период на задържане", "намаляване на разсрочени възнаграждения", "възстановяване на изплатени или придобити възнаграждения" и "променливо възнаграждение". Определя се също понятието "значима банка" и критериите, по които БНБ идентифицира такива банки.
§2
Наредбата въвежда разпоредби на Директива 2013/36/EC, свързани с достъпа до дейността на кредитните институции и пруденциалния надзор. Тя също така изменя и отменя предходни директиви, включително директивите 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, и включва изменения, свързани с финансовите холдинги и мерките за запазване на капитала.
§3
Разпоредбите на наредба № 4 от 21 декември 2010 г. се прилагат за дължими възнаграждения, произтичащи от договори, сключени преди 1 януари 2011 г., но определени или платени след тази дата. Това включва и възнаграждения, които са определени, но все още не са изплатени за дейности, извършени през 2010 г.
§ 5
Наредба № 4 за изискванията към възнагражденията в банките е издадена на основание чл. 16, т. 5 от Закона за Българската народна банка и чл. 73б във връзка с § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции. Приета е с Решение № 118 на Управителния съвет на БНБ и влиза в сила от 1 януари 2011 г.
§6
Подуправителят на БНБ, който ръководи управление "Банков надзор", има правомощия да издава указания относно прилагането на Наредба № 4 от 2010 г. за изискванията към възнагражденията в банките. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на наредбата, обнародвани в Държавен вестник, брой 40 от 2019 г.
§3
Параграф 3 от наредбата предвижда, че банките са задължени да приведат своята дейност в съответствие с новите изисквания в срок от три месеца след влизането на наредбата в сила. Заключителните разпоредби уточняват, че измененията и допълненията към Наредба № 4 влизат в сила от 14 май 2021 г., както е обнародвано в Държавен вестник, брой 40 от 2021 г.
§ 11
Наредбата влиза в сила в деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на § 4, т. 1, § 9 и 10, които касаят заличаването на думите "и инвестиционните посредници". Тези разпоредби влизат в сила от 26 юни 2021 г.
