ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда правилата за придобиване, управление и разпореждане с имоти и движими вещи, които са държавна собственост. Той също така регулира актуването на тези имоти, освен ако в специален закон не е предвидено нещо различно.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за държавната собственост определя видовете държавна собственост в България, разделяйки я на публична и частна. Публичната държавна собственост включва имоти и обекти, определени със закон или акт на Министерския съвет, движими вещи и имоти от национално значение за обществени потребности. Частната държавна собственост обхваща всички останали имоти и вещи, които не са публична собственост. Плодовете и приходите от публичната собственост са частна собственост на държавата. Законът уточнява, че имотите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел не се считат за държавна собственост, дори ако държавата е единствен собственик на тях.
Чл. 3
Държавната собственост обхваща имоти и вещи, които са придобити по различни начини, включително чрез международни договори, ликвидация на юридически лица с нестопанска цел, ликвидационни квоти от имуществото на юридически лица извън страната, наследства без наследници и други законово предвидени способи. Изключенията включват случаи, при които имуществото става общинска собственост или когато специални закони предвиждат различно.
Чл. 4
Държавата носи отговорност за задълженията на лица, свързани с имоти и вещи, които безвъзмездно е придобила, и тази отговорност е в размер на стойността на тези имоти и вещи.
Чл. 5
Държавата удостоверява правото си на собственост върху имоти чрез акт за държавна собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Важно е да се отбележи, че актът за държавна собственост не притежава правопораждащо действие.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за държавната собственост регламентира процедурата за промяна на статуса на имоти и вещи между публична и частна държавна собственост. С решение на Министерския съвет, имоти и вещи с публична държавна собственост, които вече не отговарят на това качество, могат да станат частна държавна собственост. Обратно, имоти и вещи с частна държавна собственост могат да бъдат обявени за публична държавна собственост, също с решение на Министерския съвет. Важно е да се отбележи, че обектите и имотите, които са изключителна държавна собственост, не могат да се променят в частна държавна собственост.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за държавната собственост разглежда различията между публичната и частната държавна собственост. Публичната държавна собственост не може да бъде разпореждана или придобивана по давност, а частната държавна собственост може да бъде предмет на разпореждане и да се придобива по давност, съгласно Закона за собствеността. Собствеността на публичната държавна собственост не подлежи на възстановяване. Ограничени вещни права могат да се учредяват върху имоти - изключителна и публична държавна собственост при определени условия, като например изграждане на национални обекти и задоволяване на обществени потребности. Ограничените вещни права не могат да се учредяват върху имоти, свързани с националната сигурност и отбраната.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за държавната собственост определя правилата за придобиване, актуване, управление и разпореждане с имоти, собственост на българската държава, извън страната. Тези действия се извършват в съответствие с българското законодателство, освен ако местното законодателство не предвижда друго. Придобиването и управлението на имотите се осъществява от Министерския съвет, а условията и редът за тези действия се определят с правилник за прилагане на закона.
Чл. 9
Държавата има право да упражнява собственост върху имоти и вещи, които са държавна собственост, при условията и реда, определени от закона. Това право важи без значение дали имотите са придобити преди или след влизането на закона в сила.
Чл. 10
Член 10 от Закона за държавната собственост е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 117 от 1997 година, като отмененото разпореждане влиза в сила от 01.01.1998 година.
Чл. 11
Член 11 от Закона за държавната собственост е отменен с Държавен вестник, брой 117 от 1997 година, и отменянето му е в сила от 01.01.1998 година.
Чл. 12
Според Чл. 12 от Закона за държавната собственост, застроените имоти, които са публична държавна собственост, задължително трябва да бъдат застраховани. Органите на държавната власт, управляващи тези имоти, трябва да предвидят средства в бюджетите си за покриване на застрахователните вноски. Правилникът за прилагане на закона ще определи рисковете, срещу които ще се застраховат имотите. Освен това, не се допуска самоучастие при задължителното застраховане на тези имоти.
Чл. 13
Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи определят със заповед имотите, предоставени на техните министерства, които трябва да бъдат задължително застраховани.
Чл. 14
Министрите и ръководителите на ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост, в съответствие с предназначението им и с грижата на добър стопанин. Управлението включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да владеят, ползват и поддържат тези обекти от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за държавната собственост регламентира условията за предоставяне на имоти - държавна собственост на ведомства и общини. Имоти могат да се предоставят безвъзмездно за управление, като Министерският съвет и областният управител са отговорни за различните категории имоти. Исканията за предоставяне на имоти се разглеждат от комисия, назначена от Министерския съвет, в срок от един месец. Съществуват специфични разпоредби за предоставяне на имоти на вероизповедания и сдружения за напояване, които също са регулирани от закона.
Чл. 15а
Член 15а от Закона за държавната собственост регламентира, че концесия на имоти, които са държавна собственост, може да се възлага съгласно условията и реда, определени в Закона за концесиите. Този член е бил изменян и актуализиран, като последната промяна е в сила от 02.01.2018 г.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за държавната собственост регламентира условията за използване и отдаване под наем на имоти - публична държавна собственост. Имоти не могат да се използват не по предназначение или да се предоставят на трети лица, освен в определени случаи. Отделни имоти могат да се отдават под наем за срок до 10 години, при условие че се спазва предназначението им. Наемателите не могат да извършват строителство или услуги, ако прогнозната стойност на приходите надвишава европейския праг. Държавни предприятия и концесионери също могат да отдават под наем части от публични имоти. Имоти могат да се отдават под наем на международни организации без търг, когато е необходимо за изпълнение на международни задължения. Наеманите имоти не могат да се ползват извън предназначението им, да се преотдават или ползват съвместно с трети лица. При нарушаване на тези правила, договорът за наем се прекратява.
Чл. 16а
Член 16а от Закона за държавната собственост е нов, добавен с ДВ, бр. 36 от 2006 г. и е в сила от 01.07.2006 г. По-късно, с ДВ, бр. 45 от 2012 г., той е отменен и е в сила от 01.01.2013 г.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за държавната собственост регламентира условията за отнемане на правото на управление върху имоти - публична и частна държавна собственост. При нарушаване на забраните или отпадане на нуждата от имота, правото на управление може да бъде отнето с решение на Министерския съвет или с заповед на областния управител, в зависимост от типа на имота. В случай на частна държавна собственост, отнемането става след становище от съответния министър или ръководител на ведомство, а при публична собственост - след предложение от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за държавната собственост определя, че имоти - държавна собственост, които не са предоставени за управление, се управляват от областния управител. Имотите, свързани с граничен контрол, се управляват от Агенция "Митници". Министрите от своя страна управляват имотите и вещите, придобити от държавата при ликвидация на търговски дружества, в които са упражнявали правата на собственост на държавата.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за държавната собственост регламентира условията и реда за отдаване под наем на имоти или части от тях - частна държавна собственост. Наемането се извършва чрез търг, организиран от компетентните органи, освен в определени случаи, когато е възможно да се отдадат без търг, като например на юридически лица с нестопанска цел, за здравни, образователни и хуманитарни дейности, както и на дипломатически представителства. Максималният срок за отдаване под наем е 10 години. Забранява се възлагането на строителство и услуги в рамките на договорите за наем.
Чл. 19а
Член 19а от Закона за държавната собственост забранява на свързани лица да участват самостоятелно в една и съща тръжна процедура за отдаване под наем на имоти или части от имоти, които са държавна собственост. Тази разпоредба е въведена с изменение в Държавен вестник, бр. 13 от 2017 г.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за държавната собственост урежда безвъзмездното предоставяне на имоти - частна държавна собственост на политически партии и синдикални организации. Това предоставяне се извършва по ред, определен от Министерския съвет. Политическите партии трябва да отговарят на условията на Закона за политическите партии.
Чл. 21
Член 21 от Закона за държавната собственост е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 124 от 1998 година.
Чл. 22
Настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени за управление. Процедурата се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 23
Член 23 от Закона за държавната собственост е бил изменен през 1998 година, но по-късно е отменен през 2005 година. Това показва, че разпоредбата е била в сила за определен период, след което е загубила актуалността си.
Чл. 24
Наемните правоотношения по Закона за държавната собственост могат да се прекратят в съответствие с условията в договора и Закона за задълженията и договорите. Договорите с политически партии се прекратяват при неспазване на условията за предоставяне на държавен имот. Договорите за наем на жилища - държавна собственост, могат да се прекратят и по допълнителни основания, като прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на наемателя, придобиване на жилище от наемателя или член на семейството му в същото населено място, или неспазване на условията за настаняване под наем.
Чл. 25
Член 25 от Закона за държавната собственост определя, че поддържането и ремонтите на имотите, които са държавна собственост, се извършват от съответните ведомства, на които са предоставени за управление. В случай, че имотите не са предоставени на ведомства, ремонтирането и поддържането се осъществява от областните управители. Финансовите средства за тези дейности се предвиждат всяка година в бюджета на съответните ведомства.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за държавната собственост определя, че наемателите или ползвателите на имоти - държавна собственост са отговорни за поддържането и текущите ремонти на тези имоти за тяхна сметка. В договора може да се уговори основните ремонти също да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.
Чл. 27
Член 27 от Закона за държавната собственост е отмянат с публикация в Държавен вестник, брой 124 от 1998 година.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за държавната собственост определя условията за предоставяне на движими вещи - частна държавна собственост. Според алинея 1, те се предоставят безвъзмездно на юридически лица на бюджетна издръжка с заповед на съответния министър или областен управител. Алинея 2 изисква съгласие от министъра на финансите за предоставяне на движими вещи над определена стойност. Алинея 3 уточнява, че безвъзмездното предоставяне на вещи между разпоредители с бюджетни средства може да се извърши без съгласие на министъра на финансите.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за държавната собственост регламентира управлението на новопридобитите държавни движими вещи. Според ал. 1, новопридобитите вещи се ползват от съответните ведомства. Ал. 2 уточнява, че движимите вещи, които не са предоставени на ведомства, се управляват от областните управители.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за държавната собственост предвижда, че движимите вещи, които са частна държавна собственост и са предоставени на ведомства, могат да се отдават под наем. Условията и редът за това се определят от ръководителя на съответното ведомство.
Чл. 31
Имотите и вещите, които са държавна собственост и представляват културни ценности, се управляват съгласно условия и ред, определени с отделен закон. Настоящият член е изменян многократно, последно през 2009 г.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за държавната собственост регламентира принудителното отчуждаване на имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди. Отчуждаването се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Обезщетението се определя на база предназначението на имота преди одобряване на подробния устройствен план и пазарните цени на подобни имоти. При липса на достатъчно сделки, обезщетението се определя по правила от съответните наредби. Съдията по вписванията е задължен да издаде удостоверение за сделки с близки имоти в срок от един месец без такса.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за държавната собственост описва условията и процедурата за отчуждаване на имоти - частна собственост за задоволяване на държавни нужди. Наличието на такава нужда се установява чрез влязъл в сила подробен устройствен план или по друг предвиден в закон начин. Отчуждаването може да се извърши изцяло или на етапи преди започването на строежите. Отчуждените имоти стават публична държавна собственост.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за държавната собственост описва процедурата за отчуждаване на имоти, необходима за изграждането на обекти. Заинтересованото ведомство подава мотивирано искане до министрите на финансите и на регионалното развитие. Искането трябва да съдържа подробен устройствен план, информация за имотите и оценка от оценител, направена не по-рано от три месеца. Собствениците са длъжни да предоставят документи и да осигурят достъп до имотите. Министрите разглеждат искането и могат да го одобрят или отхвърлят в 14-дневен срок, като министърът на финансите оценява финансовата обезпеченост, а министърът на регионалното развитие - основанието за отчуждаване.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за държавната собственост регламентира процеса на отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти. Отчуждаването се извършва с решение на Министерския съвет или със заповед на областния управител, в зависимост от случая. Процедурата включва публикуване на обявление в медии и уведомление на местните власти. Към предложението за отчуждаване се прилагат документи, удостоверяващи правото на собственост, оценка на имотите и финансова обосновка. Имотите - общинска собственост, се прехвърлят безвъзмездно в собственост на държавата.
Чл. 34б
Член 34б от Закона за държавната собственост регламентира процедурите, свързани с отчуждаването на имоти от държавата. Решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 трябва да съдържа информация за държавната нужда, вид, местонахождение, размер и цена на имотите, както и собствениците им. Съобщаването на решението се извършва от инвеститора на обекта, който уведомява заинтересованите лица и кметовете на съответните общини. При непознат адрес на заинтересованите лица, решението се съобщава чрез обнародване в "Държавен вестник".
Чл. 34в
Чл. 34в регламентира процедурата по отчуждаване на имоти от държавната собственост. Заповедта на областния управител, издадена по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, трябва да съдържа информация за държавната нужда, имота, собствениците, цената на обезщетението и датата на започване на изплащането. Заповедта се съобщава на заинтересованите лица и се публикува на определени места, включително в интернет. При невъзможност за установяване на адреса на заинтересованите лица, заповедта се обнародва в Държавен вестник.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за държавната собственост регламентира условията за обезщетение на собствениците на имоти за законни строежи и подобрения, извършени след влизането в сила на подробния устройствен план. Обезщетението се определя по по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота. Същото важи и за строежи, извършени след съобщаването на решението за одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект, при наличие на разпореждане за предварително изпълнение.
Чл. 36
Член 36 от Закона за държавната собственост е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 63 от 2003 г., и е в сила от 16 август 2003 г.
Чл. 37
Член 37 от Закона за държавната собственост е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 63 от 2003 г., и влезе в сила на 16 август 2003 г.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за държавната собственост регламентира процедурата за обжалване на решения и заповеди, свързани с отчуждаване на имоти. Решенията на Министерския съвет и заповедите на областния управител могат да бъдат обжалвани пред административния съд в 14-дневен срок. Жалбите, касаещи само размера на паричното обезщетение, не спират изпълнението на акта за отчуждаване. Съдът трябва да се произнесе по жалбата в тридневен срок и да насрочи делото в 7-дневен срок, като решението е окончателно.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за държавната собственост определя условията, при които решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител за отчуждаване на имот влизат в сила. Имотът се смята за отчужден, когато паричното обезщетение е преведено на правоимащите лица. При обжалване, имотът се отчуждава след превеждане на обезщетението по решение на съда или при отхвърляне на жалба. Когато имотът е единствено жилище, отчуждаването става в срок до три месеца след изплащането на обезщетението. Ако собственикът не бъде обезщетен в срок, може да поиска отмяна на акта за отчуждаване. Обезщетението се внася от инвеститора в търговска банка, а при спор между лица, сумата се внася по сметка на областния управител. Инвеститорът е задължен да публикува информация за внесеното обезщетение и начина на изплащането му.
Чл. 39а
Член 39а урежда случаите, когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен. В такива случаи, ако собственикът не е потърсил обезщетение или не е представил документи за собственост в едномесечен срок след публикуване на съобщението, имотът се счита за отчужден от деня, в който инвеститорът е превел обезщетението на областния управител. Бившият собственик или неговите правоприемници могат да докажат правото си на обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение и лихва. Сумите до 1000 лв. могат да се изплащат и в брой.
Чл. 39б
Чл. 39б определя условията и процедурата за предварително изпълнение на акта за отчуждаване на имот, когато се налага защита на важни държавни или обществени интереси. Съдът допуска предварително изпълнение при наличие на определени условия, включително наличие на подробен устройствен план, имотът да не е единствено жилище и внесено обезщетение. Инвеститорът дължи парична гаранция и може да бъде въведен във владение след нейното внесение. Определени са и условия за обезщетение на собствениците на имоти, включително за пропуснати ползи и вреди, както и процедурата за оспорване на размера на обезщетението.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за държавната собственост урежда условията и процедурите за отмяна на отчуждаване на имоти. Ако в срок от 3 години (или 5 години за национални обекти) след отчуждаването не е започнало строителството или имотът не се използва по предназначение, бившият собственик може да поиска отмяна на отчуждаването. При отменен подробен устройствен план, собственикът също може да поиска отмяна, ако новият план не засяга отчуждените имоти. Държавата дължи обезщетение за нанесените вреди, а при подобрения, може да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.
Чл. 41
Когато имоти, които са отчуждени, са обременени с вещни тежести, дължимото парично обезщетение до размера на ипотеката се изплаща на ипотекарния кредитор, освен ако не съществува друго вземане с предимство. При наличие на друга вещна тежест, обезщетението се внася в търговска банка за обезпечаване на вземането. Държавата придобива отчуждените имоти без тежести.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за държавната собственост регламентира условията, при които инвеститор може да влезе във владение на имот, преди решението за отчуждаване да е влязло в сила. Когато подробният устройствен план и разрешението за строеж са влезли в сила, инвеститорът може да започне строителство, след като заплати парично обезщетение, освен ако имотът е единствено жилище. Инвеститорът е длъжен да обезщетява собствениците на имоти за времето, през което е във владение на имота, включително за доходи от земеделска продукция, продажба на дървесина или печалба от търговски обекти, в зависимост от вида на имота.
Чл. 41б
Член 41б от Закона за държавната собственост регламентира процедурата по въвеждане на инвеститора във владение на имота. Въводът се осъществява по искане на инвеститора от областния управител или упълномощено лице. Преди това се съставя протокол за фактическото състояние на имота от комисия, включваща представители на областния управител, инвеститора и при необходимост от Министерството на земеделието. Областният управител издава заповед за състава на комисията и детайлите на имота, която се връчва на собственика не по-късно от 7 дни преди описването. Протоколът се подписва от членовете на комисията и собственика, а при отказ - от свидетели. При отсъствие на собственика, описването се извършва в негово отсъствие и копие от протокола му се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Фактическите констатации в протокола се считат за верни до доказване на противното.
Чл. 41в
Член 41в от Закона за държавната собственост определя задълженията на собствениците на имоти относно представянето на писмени доказателства за дължимото обезщетение. Собствениците трябва да предоставят доказателства в 14-дневен срок след връчване на протокола. При невъзможност за откриване на собственика, доказателствата се събират по реда на Гражданския процесуален кодекс. Размерът на обезщетението се определя от оценител, а при необходимост от друг оценител, назначен от областния управител. Обезщетението се дължи ежегодно или ежемесечно в зависимост от случая, а сроковете за плащане са определени.
Чл. 41г
Чл. 41г от Закона за държавната собственост регламентира процедурата за определяне на обезщетение при изземване на имот от областния управител. Областният управител издава заповед за размера на дължимото обезщетение, която се връчва на собственика и инвеститора. Инвеститорът е задължен да плати обезщетението в 14-дневен срок. След плащането, областният управител организира въвеждане на инвеститора във владение на имота. Собственикът има право да оспори размера на обезщетението пред административния съд в 14-дневен срок, без това да спира изпълнението на заповедта. Съдът разглежда жалбата и произнася решение, което е окончателно, а при установяване на по-висок размер на обезщетението, инвеститорът дължи разликата на собственика.
Чл. 41д
Чл. 41д от Закона за държавната собственост указва, че разходите, свързани с описа на имота и изготвянето на оценка, са задължение на инвеститора на обекта. Тази разпоредба е нова, но е обявена за противоконституционна през 2013 г.
Чл. 42
Член 42 от Закона за държавната собственост е обявен за противоконституционен и предвижда, че по отчуждителните производства, обезщетенията и сделките за придобиване на собственост и вещни права не се събират данъци и такси. Раздел III от закона касае обезщетенията при отчуждаване на земеделски земи и горски територии, като последните изменения са направени през 2011 г.
Чл. 42а
Чл. 42а урежда условията за принудително отчуждаване на частни имоти, когато е необходимо за изграждане на национални обекти. За задоволяване на държавни нужди, може да се отчуждят земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение се предоставя имот от държавния поземлен фонд. Не се допуска имотно обезщетяване за малки имоти, а при отчуждаване на имоти с обща площ над 50 дка, алинея 2 не се прилага.
Чл. 42б
Чл. 42б от Закона за държавната собственост регламентира процедурата, свързана с изграждането на национален обект. Инвеститорът трябва да предостави информация на министъра на земеделието и храните относно засегнатите имоти и разрешението за изработка на подробен устройствен план. В срок от един месец министърът уведомява инвеститора за наличните земеделски земи и горски територии, които могат да служат за обезщетение. След получаване на информацията, не могат да се извършват сделки или да се сключват дългосрочни договори за наем на имотите, които могат да бъдат предоставени като обезщетение.
Чл. 42в
Чл. 42в от Закона за държавната собственост описва процедурата за предоставяне на земеделски земи и горски територии на инвеститори. Инвеститорът, след одобрение на подробен устройствен план, подава искане до министъра на земеделието и храните за предоставяне на земеделски земи и горски територии от държавния поземлен фонд. Към искането се прилагат одобрен подробен устройствен план, оценка на стойността на засегнатите имоти и данни за ползването на имотите. Министърът е длъжен в срок от един месец да предостави на инвеститора скици или проект на скица на имотите, които могат да се предоставят за обезщетение. След това инвеститорът изготвя план за обезщетение с конкретните имоти и оценка на предоставяните имоти.
Чл. 42г.
Чл. 42г. от Закона за държавната собственост регламентира процедурата за отчуждаване на имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, от министри до Министерския съвет. Предложението за отчуждаване трябва да включва подробен устройствен план, информация за имотите и собствениците, оценки на имотите и финансова обосновка.
Чл. 42д
В решението на Министерския съвет за отчуждаването на имоти трябва да се посочат следните данни: националният обект, за изграждането на който се извършва отчуждаването; вид, местонахождение, размер и характеристики на отчуждаваните имоти; собствениците на тези имоти; вид, местонахождение, размер и характеристики на имотите, предоставяни като обезщетение; стойността на отчуждавания имот и на предоставения като обезщетение имот, определени по съответните наредби.
Чл. 42е
Чл. 42е от Закона за държавната собственост предвижда, че при обжалване на решението на Министерския съвет относно равностойността на обезщетението, съдът може да присъди разликата в пари. Това става, когато стойността на имота, предоставен като обезщетение, е по-ниска от стойността на отчуждения имот. Стойностите на имотите се определят съгласно наредбите по чл. 42г, ал. 2, т. 4.
Чл. 42ж
Имотът се счита за отчужден след влизане в сила на акта за отчуждаване. Вторият параграф е отменен с изменение от 2013 г.
Чл. 42з
Съгласно Чл. 42з от Закона за държавната собственост, когато обезщетението се предоставя под формата на равностоен имот, решението на Министерския съвет трябва да бъде вписано в имотния регистър след неговото влизане в сила. Това решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и действа като констативен нотариален акт за собственост върху имота.
Чл. 42и
Според Чл. 42и от Закона за държавната собственост, разходите за изготвянето на оценките на имоти и вещи, свързани с държавната собственост, са за сметка на инвеститора на обекта. Тази разпоредба е въведена с изменения в закона, публикувани в ДВ, бр. 87 от 2010 г. Глава четвърта от закона се отнася за придобиването и разпореждането с имоти и вещи, които са частна държавна собственост.
Чл. 43
Държавата може да придобива имоти чрез различни методи като покупка, дарение, делба и др. Разпореждането с имоти - частна държавна собственост, става на база оценки от независим оценител и не може да е по-ниско от данъчните оценки. Държавните предприятия могат да разпореждат с имоти с разрешение на министъра, а при оценка над 500 000 лв. разпореждането се извършва от министъра след решение на Министерския съвет.
Чл. 43а
Член 43а от Закона за държавната собственост предвижда, че Министерският съвет може да възлага на министри, ръководители на ведомства или областни управители да сключват договори за покупка на имоти или части от имоти. Това е необходимо за прекратяване на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица, или за учредяване на ограничено вещно право в полза на държавата.
Чл. 43б
Областният управител има право да приема дарения на имоти, ограничени вещни права или движими вещи в полза на държавата и да сключва съответния договор. В случай, че дарението е за министерство, ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, договорът се сключва от съответния министър или ръководител на ведомството/юридическото лице.
Чл. 43в
Завещания или завети, направени в полза на държавата, се приемат от областния управител. Ако завещанието е в полза на министерство или друго ведомство, то се приема от съответния министър или ръководител. За завещания, които включват имоти или движими вещи извън страната, приемането се извършва с решение на Министерския съвет.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за държавната собственост регламентира продажбата на имоти - частна държавна собственост. Имоти с данъчна оценка над 10 000 лв. се продават от Агенцията за публичните предприятия и контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с използване на електронната платформа. Имоти с данъчна оценка до 10 000 лв. се продават от областния управител по местонахождението на имота, също с електронна платформа. Продажба на земя на лица, притежаващи законно построена сграда, се извършва от областния управител без търг, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 44а
Член 44а от Закона за държавната собственост е бил новоразработен с обнародване в Държавен вестник, бр. 33 от 2009 г., но по-късно е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 87 от 2010 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила за кратък период и след това е престанала да бъде приложима.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за държавната собственост регламентира условията и реда за замяна на имоти - частна държавна собственост. Замяната с имоти или права на строеж, собственост на физически или юридически лица, е забранена, освен в определени случаи: за прекратяване на съсобственост, за изпълнение на задължения по международен договор, между държавата и общината, или в други случаи, предвидени в закон. Замяната се извършва от областния управител на база оценки от независим оценител. При данъчна стойност над 500 хил. лв. замяната изисква решение на Министерския съвет. Специален ред е предвиден и за имоти, предоставени на Министерството на отбраната.
Чл. 45а
Чл. 45а от Закона за държавната собственост регулира прекратяването на съсобствеността между държавата и физически или юридически лица чрез продажба на частта на държавата. Процедурата се извършва от областния управител, който трябва да получи становище от ръководителя на ведомството, ако частта е предоставена за управление на такова. Продажбата се основава на пазарна оценка от независим оценител, като цената не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. Специален ред е предвиден и за прекратяване на съсобствеността между държавата и общините.
Чл. 46
Член 46 от Закона за държавната собственост определя лицата, които не могат да придобиват недвижими имоти - частна държавна собственост чрез покупко-продажба или замяна. Това включва висши служители на държавата, като министри, народни представители и ръководители на държавни агенции. Държавни служители и военнослужещи могат да придобиват имоти без търг при определени условия, включително три години стаж в администрацията, а продажбите трябва да бъдат на цени не по-ниски от данъчните оценки.
Чл. 46а
Член 46а от Закона за държавната собственост е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 93 от 2004 г., но е отменена с ДВ, бр. 87 от 2010 г. Тази информация показва, че разпоредбата е била валидна за кратък период и в момента не е в сила.
Чл. 46б
Член 46б от Закона за държавната собственост е нов, приет с ДВ, бр. 113 от 2007 г. и е в сила от 01.01.2008 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 87 от 2010 г.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за държавната собственост регламентира учредяването на ограничени вещни права и продажбата на имоти - частна държавна собственост с данъчна стойност над 500 хил. лв. Учредяването на ограничени вещни права се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. След решението, министърът провежда търг, издава заповед и сключва договор. Продажбата на имоти, предоставени за управление на Министерството на отбраната, също изисква решение на Министерския съвет и следва същата процедура.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за държавната собственост определя правилата за разпореждане с имоти - частна държавна собственост. Разпореждането става със заповед на областния управител, а в определени случаи - на министри. Договорите за придобиване и разпореждане с имоти трябва да са в писмена форма и да се вписват от съдията по вписванията.
Чл. 48а
Чл. 48а от Закона за държавната собственост предвижда, че извън случаите по чл. 47 и 48, учредяване на ограничени вещни права и разпореждане с имоти - частна държавна собственост, може да се извършва съгласно процедурата за определяне на концесионер за концесия за строителство и/или услуги, в съответствие с Закона за концесиите.
Чл. 48б
Член 48б от Закона за държавната собственост забранява на свързани лица да участват самостоятелно в една и съща тръжна процедура за разпореждане с имоти или части от имоти, които са частна държавна собственост. Тази разпоредба е въведена с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 13 от 2017 г.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за държавната собственост регламентира продажбата на държавни жилища, ателиета и гаражи, която се извършва от областния управител след провеждане на търг, с изключение на определени случаи. Продажбата на имоти, предоставени на закрити ведомства, също следва същата процедура, освен ако в ликвидационния акт не е предвидено друго. Освободените от наематели имоти, които не са предоставени на ведомства, се разпределят от областния управител между ведомствата в зависимост от техните нужди.
Чл. 50
Член 50 от Закона за държавната собственост е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 32 от 2005 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 51
Член 51 от Закона за държавната собственост е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 32 от 2005 година.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за държавната собственост предвижда, че замяната на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи с имоти, собственост на работниците или служителите на ведомството, се извършва от областния управител с одобрение на министъра или ръководителя на ведомството. Процедурата трябва да следва условията и реда, определени в правилника за прилагане на закона, като цените не могат да са по-ниски от данъчната оценка на имотите.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за държавната собственост определя, че разпореждането с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, се извършва от ръководителя на съответното ведомство. Процедурата се определя от Министерския съвет и се прилага при условията на чл. 46, ал. 2.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за държавната собственост определя условията за безвъзмездно прехвърляне на имоти - частна държавна собственост на общини, което се извършва с решение на Министерския съвет. Исканията се подават чрез областния управител, който дава мотивирано становище. Общините нямат право да даряват придобитите имоти, а могат да ги заменят или внасят като непарична вноска само за нужди от местно значение. Сделки, извършени в нарушение на забраната, са нищожни. Ако не се реализират предвидените мероприятия в срок до 5 години, общините трябва да върнат имотите на държавата. Областният управител следи за спазването на забраната и предоставя годишен доклад на Министерския съвет.
Чл. 55
Член 55 от Закона за държавната собственост регламентира процедурата за доброволна делба на съсобствен имот между държавата и физически или юридически лица. Делбата се инициира от съсобствениците чрез предложение до областния управител или съответния министър. Областният управител извършва делбата с предварително писмено съгласие на ръководителя на ведомството, на което имотът е предоставен. Делбата се осъществява въз основа на заповед на областния управител и договор между съделителите. Съгласието не се дава, ако делбата не е в интерес на държавата.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за държавната собственост урежда учредяването на възмездно и безвъзмездно право на ползване върху имоти - частна държавна собственост. Възмездното право се учредява със заповед на областния управител за срок до 10 години след провеждане на търг. Безвъзмездното право може да се учреди за общини и други лица за срок до 10 години, при условие, че не се извършва икономическа дейност. Заповедта на областния управител определя условията за учредяване на правото на ползване, а при неизпълнение на условията, договорът може да бъде прекратен с налагане на санкции. Областният управител осъществява контрол и предоставя годишен доклад до Министерския съвет.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за държавната собственост регламентира правомощията на държавата относно учредяването на акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност. Държавата може да участва в учредяването на такива дружества по решение на Министерския съвет. При учредяване на публично-частно дружество, решението за учредяване също е част от одобрението за откриване на процедурата по определяне на концесионер. Правата на собственост на държавата в дружеството се упражняват от съответния министър. Също така, държавата може да апортира имоти и вещи в капитала на търговски дружества, след решение на Министерския съвет и при спазване на правилата за държавни помощи.
Чл. 57а
Чл. 57а от Закона за държавната собственост регламентира правото на държавата и държавните предприятия да учредяват или участват в търговски дружества с непълен капитал, след решение на Министерския съвет. Участието може да бъде с парична или непарична вноска. При непарична вноска, която включва вещно право върху имот или вещ, лицето, което я е извършило, получава блокираща квота при вземането на важни решения, като изменение на устава, увеличаване или намаляване на капитала, сделки с имущество и преобразуване или прекратяване на дружеството.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за държавната собственост регламентира учредяването на право на строеж върху имоти, които са частна държавна собственост. Правото на строеж може да бъде учредено безсрочно или за определен срок със заповед на областния управител. Учредяването на правото на строеж се извършва след провеждане на търг и е възмездно, освен в случаите, когато е учредено безвъзмездно за общини или за трайно задоволяване на обществени потребности. След изтичането на срока на учреденото право на строеж, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на държавата.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за държавната собственост регламентира правото на надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, построена върху държавна земя. Това право се учредява съгласно условията и реда, определени в чл. 58, ал. 2 и 3. Вторият параграф от чл. 59 е отменен с изменения от ДВ, бр. 87 от 2010 г.
Чл. 60
Договорите за учредяване на ограничени вещни права върху имоти, които са частна държавна собственост, трябва да бъдат вписани в службата по вписванията, в която се намират тези имоти. Измененията в закона са направени през 1996 и 2005 година.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за държавната собственост регламентира, че разпореждането с движими вещи, които са частна държавна собственост и са предоставени на ведомства, трябва да се извършва възмездно от ръководителя на съответното ведомство. Това включва машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства и стопански инвентар.
Чл. 62
Член 62 от Закона за държавната собственост предвижда, че разпореждането с движими вещи на закрити ведомства се извършва от министъра на финансите, освен ако в акта за ликвидация не е указано друго.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за държавната собственост регламентира процедурата за безвъзмездно прехвърляне на собственост върху движими вещи на юридически лица и организации на бюджетна издръжка. Прехвърлянето се извършва от областния управител или ръководителя на ведомството, а за вещи над определена стойност е необходимо съгласие от министъра на финансите или упълномощен заместник-министър. Освен това, движими вещи - частна държавна собственост, могат да се прехвърлят безвъзмездно на Българския Червен кръст.
Чл. 63а
Член 63а от Закона за държавната собственост регламентира предоставянето на движими вещи - частна държавна собственост на лечебни заведения при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Министърът на здравеопазването или упълномощено от него лице може да предостави: 1. медицинска и лабораторна апаратура, медицински изделия и лични предпазни средства за временно безвъзмездно ползване; 2. лекарствени продукти, лични предпазни средства, медицински изделия, дезинфектанти и хигиенни материали безвъзмездно в собственост.
Чл. 64
Законът за държавната собственост предвижда, че продажбата на излишни и негодни движими вещи, както и на материали от разчистване на строителни площадки, трябва да се извършва чрез търг или на стоковите борси. Условията и редът за провеждане на търга се определят от министъра на финансите.
Чл. 65
Член 65 от Закона за държавната собственост е изменен през 1998 г. и отмяната му е извършена през 2005 г. Този член е част от глава пета, която се отнася до надзора и актуването на имотите, които са държавна собственост.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за държавната собственост определя, че управлението и разпореждането с имоти - държавна собственост, се осъществява под методическото ръководство на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Движимите вещи - държавна собственост, се управляват от министъра на финансите. Част от текста е изменена и отменена в различни години, последно през 2014 г.
Чл. 67
Член 67 от Закона за държавната собственост предвижда възможността за създаване на звена "Държавна собственост" и "Управление на собствеността" в министерствата, другите ведомства и областните администрации. Тази промяна е направена с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 32 от 2005 година.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за държавната собственост предвижда, че за имотите - държавна собственост, се съставят актове. Министърът на регионалното развитие утвърджава образци на актове за различни видове държавна собственост. Актове се съставят и за имоти извън страната, с изключение на временните постройки и пътната мрежа, освен ако не е предвидено друго от специален закон.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за държавната собственост регламентира процедурата за съставяне на актове за обекти и имоти, които са изключителна държавна собственост. Актовете се изготвят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, подписват се от съставителя и се утвърдяват от министъра. Първият екземпляр остава в звеното, а вторият се изпраща на областния управител. Препис от акта се предоставя и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Чл. 70
Чл. 70 урежда процедурата за съставяне на актове за публична и частна държавна собственост. Актовете се съставят в два екземпляра от звено "Държавна собственост" при областния управител и се подписват от съставителя и утвърдителя. След утвърждаването, актовете се представят в службата по вписванията в 14-дневен срок. Има специфични разпоредби за актове, свързани с класифицирана информация, които се съставят от съответните министерства. Актовете за имоти извън страната се съставят в Министерството на финансите в три екземпляра. Към актовете се прилагат документи, удостоверяващи правото на собственост на държавата.
Чл. 71
При влизане в сила на кадастрална карта за имотите - държавна собственост, се съставят нови актове, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове, както и данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. При влизане в сила на подробни устройствени планове, в които няма кадастрална карта, за новообразуваните имоти също се съставят нови актове, които се вписват в службата по вписванията. Ведомствата не заплащат такса за издаването на скици и предоставянето на справки за имотите - държавна собственост.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за държавната собственост регламентира процедурата за поправка на актове за държавна собственост при установяване на явна фактическа грешка. Поправката се извършва чрез съставяне на акт за поправка, който се вписва в службата по вписванията. Номерът и датата на акта за поправка се отбелязват в оригиналния акт и в съответните регистри.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за държавната собственост предвижда, че в акта за държавна собственост се вписват действията, свързани с управлението или разпореждането с имота, включително и възлагането на концесия. Тези изменения са били актуализирани през 2005, 2010, 2012 и 2017 година, с влизане в сила на последното изменение от 02.01.2018 г.
Чл. 74
Член 74 от Закона за държавната собственост определя процедурата за вписване и съхранение на актовете за държавна собственост. Актовете се вписват с последователни номера в регистъра и се съхраняват в актови книги в звеното 'Държавна собственост'. Актовете за имоти, които вече не са държавна собственост или за които са издадени нови актове, също се съхраняват, като се отбелязва съответното обстоятелство. При промяна на статута на имот, се съставя нов акт, който също се вписва в службата по вписванията.
Чл. 74а
Според Чл. 74а от Закона за държавната собственост, вписването в службата по вписванията на актове за държавна собственост, както и на актове за поправка на тези актове, не подлежи на заплащане на такса. Тази разпоредба е в сила от 2010 г.
Чл. 75
В министерствата, ведомствата и областните администрации, които изготвят актове за държавна собственост, се създават главен регистър и спомагателни регистри, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тези регистри се водят от упълномощено длъжностно лице от министъра, ръководителя на ведомството или областния управител.
Чл. 76
Актовете за държавна собственост, главният регистър и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно, съгласно измененията на закона от 2005 и 2006 година.
Чл. 77
Актовите книги за имотите, които са държавна собственост, са общодостъпни. Всеки гражданин има право да иска справка по тях, като условията и редът за това са определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 78
Член 78 от Закона за държавната собственост регламентира процедурата за отписване на имоти, неправилно актувани като държавна собственост, или при отпаднало основание за актуване. Отписването се извършва със заповед на областния управител и изисква вписване на промяната на собствеността. Специални условия важат за имоти, свързани с приватизационни договори, които подлежат на проверка от Агенцията за публичните предприятия и контрол. Отписването на имоти, свързани с държавна тайна или сигурността на страната, става по заповед на министъра на регионалното развитие, след консултация с управляващото ведомство. Имоти на българската държава в чужбина се отписват по заповед на министъра на финансите, по предложение на министъра на външните работи.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за държавната собственост урежда процедурата за отмяна на акт, с който незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост, като общински. В случай на такова незаконосъобразно актуване, областният управител издава заповед за отмяна на акта, която може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Споровете относно материалното право се решават по съдебен ред.
Чл. 80
Член 80 от Закона за държавната собственост регламентира изземването на имоти, които се владеят без основание, се ползват не по предназначение или нуждата от които е отпаднала. Изземването става по заповед на областния управител, след мотивирано искане от съответния министър или ръководител на ведомство. Заповедта се изпълнява по административен ред с помощта на полицията. Тя подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът не реши друго.
Чл. 80а
Член 80а от Закона за държавната собственост регламентира изземването на имоти, предоставени за ползване на Министерството на отбраната, които се владеят без основание или не по предназначение. Изземването се извършва по заповед на министъра на отбраната и се изпълнява с помощта на военната полиция. Заповедта може да бъде обжалвана в административния съд, като обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът не реши друго.
Чл. 81
Държавните органи, кметовете на общините и полицията са задължени да предоставят необходимата помощ на службите "Държавна собственост" за защита и изземване на имоти, които са собственост на държавата.
Чл. 82
Областните управители и министрите са задължени ежегодно до 31 март да представят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството преписи от новосъставени актове за държавна собственост и информация за управлението на имотите - държавна собственост, за предходната година.
Чл. 82а
Чл. 82а от Закона за държавната собственост предвижда, че за издаване на удостоверение относно наличие или липса на акт за държавна собственост, претенции за възстановяване на собствеността и удостоверение за отписване на имот от актовите книги, се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет. Въпреки това, ведомствата не дължат такса в тези случаи.
Чл. 82б
Чл. 82б от Закона за държавната собственост предвижда, че ведомствата не заплащат такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имоти, които са държавна собственост. Тази разпоредба е нова и е влязла в сила с обнародването в Държавен вестник, брой 87 от 2010 г.
Чл. 83
Лицата, които без основание завземат имот, който е държавна собственост, подлежат на наказание с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 84
Член 84 от Закона за държавната собственост предвижда наказание за лица, които нарушават забрани, установени в чл. 16, ал. 1 и 7. Наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 лв.
Чл. 85
Лицата, които не изпълнят заповедта или решението за освобождаването на имот - държавна собственост в срок от един месец, подлежат на наказание с глоба в размер от 5000 до 10000 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание.
Чл. 86
Лицата, които не изпълнят задължението по § 5 от преходните и заключителните разпоредби на закона, подлежат на наказание с глоба в размер от 10 до 50 лв.
Чл. 87
Член 87 от Закона за държавната собственост предвижда, че нарушенията по членове 83, 84 и 85 се установяват от длъжностно лице, упълномощено от областния управител. Наказателните постановления за тези нарушения се издават от областния управител, в зависимост от местонахождението на имота.
Чл. 88 и Допълнителни разпоредби (§ 1, § 1а, § 2, § 3, § 4, § 5, § 6, § 7, § 8)
Законът за държавната собственост регламентира управлението и отчуждаването на държавни имоти, определяйки процедури за установяване на нарушения, издаване на наказателни постановления и обжалването им. В допълнителните разпоредби се уточняват термини като "национален обект", "равностойно парично и имотно обезщетение" и "пазарни цени". Законът също така определя правомощията на различни ведомства и описва условията за отчуждаване на имоти, включително правата на собствениците и задълженията на държавата. Включени са и преходни и заключителни разпоредби относно изменения и допълнения на закона, както и специфични изисквания за уведомяване на държавни органи.
§ 1
Параграф 1 определя понятието "национален обект", което включва обекти, определени със закон, както и инфраструктурни обекти като транспортно-комуникационни мрежи, пътища, железопътни линии, пристанища, летища и съоръжения, мрежи за водоснабдяване и канализация, електрификация и газификация. Тези обекти трябва да имат необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции и се определят като национални обекти с решение на Министерския съвет.
Параграф §1а
Параграф §1а дефинира основни термини, свързани с оценяване и обезщетение при отчуждаване на имоти. "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти, а "равностойно имотно обезщетение" е предоставянето на имот частна държавна собственост с определени характеристики. Определят се и "пазарни цени" на имоти, които се изчисляват на база сделки, извършени в последните 12 месеца. Параграфът описва и критериите за "оценител на имоти", който трябва да има необходимото образование и опит, и да не е свързан с инвеститора. Определят се също "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" и термини, свързани с "свързани лица".
§2
Според параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост, "ведомства" включва Народното събрание, администрацията на президента на Република България, Конституционния съд, Министерския съвет, министерствата и други държавни органи и организации, които са на бюджетна издръжка и управляват държавната собственост.
§3а
Министърът на вътрешните работи има право да делегира своите правомощия по закона за държавната собственост на заместниците си или на други длъжностни лица от министерството. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 14.10.2016 г.
§4
Наемните договори, сключени преди 1 юни 1996 г., не могат да се прекратяват на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, с изключение на определени случаи, като едностранно прекратяване на трудовия договор от работника, прекратяване по взаимно съгласие, прекратяване без предизвестие от работодателя, и др. Опразването на ведомствени жилища от лица, чийто наемен договор е прекратен преди 1 юни 1996 г., се извършва по реда, действащ преди тази дата. Лицата, с които договорът за наем е прекратен, дължат обезщетение в размер на пазарната наемна цена до опразване на жилището.
§5
Физическите и юридическите лица, които ползват държавен имот, имат задължение да уведомят службите "Държавна собственост" в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила. Уведомлението за държавните жилища трябва да бъде направено от ведомствата, които ги стопанисват.
§6
Параграф §6 е обявен за противоконституционен с РКС № 7 от 2001 г. Според него, правото на ползване, учредено по установения ред до влизането на закона в сила, независимо от срока му, се регулира от срока по чл. 56, ал. 1 от датата на учредяването. Ако срокът е изтекъл към датата на влизане на закона в сила, имотът трябва да бъде предаден в срок от шест месеца след тази дата.
Параграф §6а
Параграф §6а от Закона за държавната собственост уточнява, че разпоредбите, касаещи имотите - изключителна държавна собственост, се прилагат и за обектите, върху които държавата осъществява суверенни права, съгласно чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България, освен ако с друг закон не е предвидено друго.
§6б
Параграф §6б от Закона за държавната собственост предоставя правото на работници и служители на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и "Холдинг Български държавни железници" да закупят жилища, в които са настанени под наем, при условия, определени в Правилника за реда за упражняване правата на държавата. Правото на закупуване се прилага и за бивши работници и служители с минимум 10-годишен стаж в тези компании, които са сменили работодателя си или са прекратили трудовите си правоотношения поради пенсиониране.
§28
Законът влиза в сила в срок от един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, който е обнародван в брой 55 на "Държавен вестник" от 1997 г. и влиза в сила от 11.07.1997 г.
§12
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за местните данъци и такси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 117 от 1997 г. и влиза в сила от 01.01.1998 г.
§12
Законът за държавната собственост влиза в сила на 1 януари 1998 г. и отменя предходния Закон за местните данъци и такси, който е бил в сила от 1951 г. до момента на въвеждане на новия закон. Заключителните разпоредби включват информация относно измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник.
§38
В параграф §38 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост се предвиждат промени в терминологията. Думите "стопанисвани от" се заменят с "предоставени на", а термините "стопанисването", "стопанисвани и" и "стопанисват и" се заличават, с изключение на член 29, алинея 1, където "стопанисват" се заменя с "ползват".
§39
Параграф 39 от Закона за държавната собственост определя, че обектите с публична държавна собственост не могат да бъдат част от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Ръководителите на съответните ведомства трябва да предприемат действия за намаляване на капитала на тези дружества с стойността на включените обекти. Освен това, едноличните търговски дружества могат да ползват обектите по реда на Закона за концесиите.
§30
Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.02.2000 г.
§ 31
Законът за държавната собственост влиза в сила на 31 март 2001 г., с изключение на § 16, ал. 3 и § 17, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 63 от 2003 г., и влизат в сила от 16 август 2003 г.
Параграф 15
Параграф 15 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост уточнява, че започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, трябва да се довършат по реда на закона, освен в случаи на съдебно производство. Съдебните производства по допускане на отчуждаването се довършват с спазване на сроковете, определени в чл. 38 от закона. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост са обнародвани в ДВ, бр. 32 от 2005 г. и последващи изменения.
§60
Параграф §60 от Закона за държавната собственост, изменен през 2006 и 2010 г., предвижда, че всички актове за държавна собственост, с изключение на определени актове по чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 2 и 3, трябва да бъдат вписани по разпореждане на съдията по вписванията, независимо от датата на съставянето им.
§62
Подадените преди влизането в сила на закона искания от юридически лица и организации на бюджетна издръжка за безвъзмездно предоставяне на право на управление на имоти - частна държавна собственост, ще бъдат разглеждани по досегашния ред, съгласно чл. 17.
§63
Параграф §63 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост позволява удължаването на договори за отдаване под наем на имоти - държавна собственост, сключени преди влизането в сила на закона, за срок от три години. Удължаването трябва да бъде в рамките на срока, предвиден в закона.
§19
Съгласно параграф §19 от Закона за държавната собственост, в срок от един месец след влизането в сила на закона, Министерството на финансите е задължено да предаде на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и на Министерството на външните работи, преписи от актовете за държавна собственост, касаещи имотите, които са собственост на българската държава извън територията на страната.
§20 от Закона за държавната собственост
Параграф §20 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост задължава Министерския съвет, в срок от един месец след влизането в сила на закона, да приеме изменения и допълнения в наредбите, свързани с управлението на земеделските земи и горите. Тези изменения трябва да бъдат предложени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и горите. Административнопроцесуалният кодекс е обнародван през 2006 г. и влезе в сила на 12 юли 2006 г.
§44
В Закона за държавната собственост се извършват изменения, като навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тези промени са част от последните изменения на закона, публикувани в Държавен вестник.
Параграф §142
Параграф §142 указва, че Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Конкретно, дял трети, определени параграфи и изменения, свързани с термини, влизат в сила от 1 март 2007 г. Други параграфи, включително § 120, влизат в сила от 1 януари 2007 г., а § 3 влиза в сила от деня на обнародването.
§23 от Закона за държавната собственост
Законът за държавната собственост влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2007 г. и влизат в сила от 01.03.2008 г.
§ 61
Параграф 61 от Закона за държавната собственост предвижда, че кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключения на определени части, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключените части включват: част седма относно особени правила за граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
§99
Законът за държавната собственост влиза в сила от 1 януари 2008 г. В допълнение, са посочени преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвани в Държавен вестник, брой 10 от 2009 г.
§18
Параграф §18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост предвижда, че започнатите преди влизането в сила на закона производства по чл. 45 от Закона за държавната собственост и по чл. 40 от Закона за общинската собственост ще бъдат довършени по досегашния ред до 1 март 2009 г. Началото на производството се счита за датата, на която заинтересованите лица са направили писмено предложение за замяна до компетентните органи.
§12
Имотите, които са държавна собственост и са отредени за нужди на образованието, науката, здравеопазването или културата, трябва да бъдат предоставени от Министерския съвет на съответното министерство. Това трябва да се извърши в тримесечен срок след влизането в сила на Закона за държавната собственост, съобразно предназначението им в подробния устройствен план.
Параграф §13
С влизането в сила на закона се спира прилагането на подробните устройствени планове за имоти, свързани с образованието, науката, здравеопазването и културата, ако предназначението им е променено. В случай на държавна или общинска нужда, компетентните органи трябва да издадат заповед за изменение на плановете в едногодишен срок. Ако в този срок не е издадена заповед, алинея 1 не се прилага. Собствениците на имоти, които не са отчуждени в срок, запазват правата си по закона.
§16
Съгласно §16 от Закона за държавната собственост, всички неприключили производства по възстановяване на собствеността върху имоти, които са публична държавна или публична общинска собственост, се прекратяват с влизането на закона в сила.
§44
Законът за държавната собственост влиза в сила на 10 април 2009 г., с изключение на член 114, алинея 2 и член 126, които влизат в сила на 10 април 2010 г. Допълнителни разпоредби касаят измененията и допълненията на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, обнародвани в Държавен вестник, брой 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.
§36
Законът за държавната собственост влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за държавната собственост, който е обнародван в бр. 87 от 2010 г.
§62
Собствениците на имоти, които са били отчуждени преди влизането в сила на закона с решение на Министерския съвет за изграждане на национални инфраструктурни обекти, имат право да искат отмяна на отчуждаването. Това е възможно, ако в 5-годишен срок от отчуждаването не е започнало мероприятието по подробния устройствен план и след възстановяване на полученото обезщетение. Процедурите по исканията ще се спират до изтичането на посочения срок.
§ 65
Лицата, настанени в държавни ведомствени жилища до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, вдовици или пострадали от трудова злополука, имат право на пожизнено ползване на жилището, ако изпълняват определени условия, свързани с притежание на имоти, ценни книжа и доходи. Те трябва да подадат заявление в 6-месечен срок след влизането в сила на закона. Правата и задълженията им ще се определят с договор с областния управител или ръководителя на ведомството.
§66
Параграф §66 предвижда, че започнатите производства за продажба на държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи на лица, настанени до 1 юни 1996 г., ще бъдат довършени в срок от една година след влизането в сила на закона, при условие че има издадена заповед и извършено плащане на цената. Изрично е посочено, че тази разпоредба не важи за жилищата, ателиетата и гаражите от жилищния фонд на Министерството на отбраната.
§67
Параграф §67 предвижда, че в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да приеме изменения и допълнения в правилника за прилагане на закона. Освен това, се посочва, че има преходни разпоредби, свързани с Закона за горите, който е обнародван в Държавен вестник, брой 19 от 2011 година и влиза в сила от 09.04.2011 г.
§ 42
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи и членове, които влизат в сила по-рано или на определена дата. Параграф 3, § 9, ал. 9-11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването. Членове 14, ал. 1, т. 2, 115, ал. 1, т. 2, 116, ал. 2, 183, ал. 2, т. 3 и 249, ал. 5, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§52
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-късно. Параграф 17 и § 50 влизат в сила три месеца след обнародването, а параграф 46 влиза в сила на 4 декември 2014 г. Преходни и заключителни разпоредби съществуват и за Закона за публично-частното партньорство, който е в сила от 01.01.2013 г.
§ 16
Законът за държавната собственост влиза в сила на 1 януари 2013 г., с изключение на определени параграфи (§ 4, § 5, § 7, § 8, § 9, § 10 и § 13), които влизат в сила на 1 септември 2012 г. Допълнително, се посочва, че има преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 82 от 2012 г. и влиза в сила от 26.11.2012 г.
§ 149
Законът за държавната собственост влиза в сила 30 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 16, 35, т. 2 и 39 влизат в сила от 1 януари 2016 г. Заключителните разпоредби, свързани с допълнението на закона, са обнародвани в брой 99 от 2012 г. и влизат в сила от 1 януари 2013 г.
§ 3
Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на § 2, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.
Параграф §57
С измененията в Закона за държавната собственост, обнародван в Държавен вестник, се заменят термините, свързани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Конкретно, изразите "министърът на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" ще бъдат променени на "министърът на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие", съответно.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г., и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§57
В Закона за държавната собственост се извършват промени, свързани със замяна на наименованията на институции. Думите "министъра на регионалното развитие", "министърът на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството", "министърът на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството". Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, обнародван в брой 105 от 2014 г.
Параграф §9
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост указва, че започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, трябва да бъдат довършени съгласно разпоредбите на закона, освен в случаите по чл. 39а, ал. 1, където се прилага тримесечен срок. При влязло в сила предварително изпълнение от съда, се издава разрешение за строеж на инвеститора на националния обект, съгласно Закона за устройство на територията.
§23 от Закона за държавната собственост
В параграф §23 от Закона за държавната собственост се предвижда замяна на термина "ползуването" с "ползването". Законът е обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 1996 г., и е подлаган на множество изменения и допълнения през годините. Освен това, се споменава и Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в бр. 81 от 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2017 г.
Параграф §102
Законът за държавната собственост влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Някои параграфи влизат в сила от 1 февруари 2017 г. Също така, има заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е в сила от 18.07.2017 г.
Параграф §18
Параграф 18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост предвижда замяна на термините "Министерството на земеделието и храните" и свързаните с него длъжности с новите наименования "Министерството на земеделието, храните и горите". Тази промяна се прилага навсякъде в текста на закона, за да отрази актуализацията на институцията и нейните функции.
§41
Законът влиза в сила в едномесечен срок след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на член 45, ал. 5, който влиза в сила след 12 месеца, и членове 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила на 31 януари 2019 г.
§12
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 4, ал. 3, която влиза в сила две години след обнародването на закона. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, обнародвано в ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.
§ 7
Законът влиза в сила от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1, 2 и 3, които ще влязат в сила в едногодишен срок след обнародването. Освен това, се прави позоваване на Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът за държавната собственост влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграф 79 и други разпоредби влизат в сила от деня на обнародването.
§ 22
Законът за държавната собственост влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 19, точка 3, който влиза в сила от 30 януари 2019 година. Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на закона за държавната собственост, обнародван в брой 44 от 2019 година.
§9
Параграф §9 предвижда, че започналите производства по отчуждаване на имоти - частна собственост, ще бъдат довършени съгласно новия ред, установен от закона. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 60 от 2019 г. и влиза в сила от 30.07.2019 г.
§6
Законът за държавната собственост влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, който е обнародван в Държавен вестник, брой 61 от 2019 г. и влиза в сила от 02.08.2019 г.
§ 11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 6, който влиза в сила от 7 юли 2018 г. Съществуват преходни и заключителни разпоредби, свързани с мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., които са в сила от съответните дати, посочени в обнародваните изменения и допълнения.
§52
Законът за държавната собственост влиза в сила на 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обнародван на 09.04.2020 г.
§ 18
Законът за държавната собственост влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 3, т. 2 относно чл. 4, ал. 2, който влиза в сила в 7-дневен срок от обнародването му. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са обнародвани в ДВ, бр. 44 от 2020 г. и влизат в сила от 14.05.2020 г.
Параграф 23
Параграф 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната собственост определя условията за концесионерите и наемателите на морски плажове за летния сезон 2020 г. Те са задължени да предлагат плажни принадлежности на намалени цени, с минимум 50% от цените за 2019 г. Концесионерите и наемателите трябва да уведомят министъра на туризма за цените до 25 май 2020 г., а министърът да информира за намалението на концесионното възнаграждение до 30 май 2020 г. Съществуват механизми за намаляване на дължимите суми и удължаване на договорите, както и санкции за неизпълнение на задълженията. Неизпълнението на условията води до имуществена санкция, а повторните нарушения увеличават наказанието.
Параграф §24
Концесионерът на морски плаж може да предложи отсрочване, намаляване или пренасочване на инвестиции за 2020 и 2021 г. по договора за концесия. Концедентът може мотивирано да приеме или откаже предложението. Промените в договорите се извършват чрез допълнително споразумение, което трябва да бъде подписано до 31 декември 2020 г., и с решение от концедента, освен в специфични случаи по чл. 8х, ал. 13 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
§25
Параграф §25 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за държавната собственост разрешава през летния сезон на 2020 г. ползването на допълнителна търговска площ на морските плажове до 4% от площта на плажа, за обекти, посочени в чл. 10, ал. 4, т. 2, буква "б" от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. За нарушения на тази разпоредба се налагат глоби и имуществени санкции, които се увеличават при повторно нарушение. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на туризма, а наказателните постановления се издават от него или оправомощени от него лица.
Параграф §26
През 2020 г. концесионерът или наемателят на територията по чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие може да обособи зони за превенция и контрол на потока на посетителите, след одобрение на схеми от министъра на туризма.
§28
Срокът на действие на удостоверенията за категоризиране на места за настаняване клас А и клас Б, заведенията за хранене и развлечения, туристически хижи, учебни центрове и спални, чиято категоризация изтича след 1 септември 2019 г., се удължава до 31 декември 2020 г. Също така, срокът на удостоверенията за сертифициране на балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове, чиято сертификация изтича след 1 септември 2019 г., се удължава до 31 декември 2020 г.
§ 44
Законът за държавната собственост влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за здравето, обнародвани в "Държавен вестник", брой 32 от 2022 г., и влизат в сила от 26 април 2022 г.
§ 11
Законът за държавната собственост влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 април 2022 г. Допълнително, се споменава, че Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители са обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
Параграф §52
В параграф §52 от Закона за държавната собственост се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, храните и горите, с новото наименование "Министерството на земеделието". Всички споменавания на "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите" също трябва да бъдат заменени с "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието" съответно. Тази промяна е част от актуализациите на закона, извършвани през годините.
§106
Законът за държавната собственост влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила на 1 март 2023 г.
Параграф §68
Параграф §68 от Закона за държавната собственост предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с нови термини, свързани с Министерството на земеделието и храните. Всички споменавания на "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието" ще бъдат заменени с "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните".
