НАРЕДБА № 4 ОТ 17 ЮНИ 2005 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СГРАДНИ ВОДОПРОВОДНИ И КАНАЛИЗАЦИОННИ ИНСТАЛАЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя техническите изисквания за проектиране, изграждане и експлоатация на нови и реконструкция на съществуващи сградни водопроводни и канализационни инсталации в различни видове сгради. Включва изисквания към водопроводните инсталации, които обхващат разпределителни клонове, водомерни възли и системи за подготовка на гореща вода, както и към канализационните инсталации, включващи санитарни прибори, канализационни клонове и помпени станции. Проектирането и изграждането на инсталациите трябва да осигуряват експлоатационен период от минимум 50 години и да спазват конкретни изисквания от Закона за устройство на територията.
Чл. 2
Наредба № 4 определя правилата и изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на водопроводни и канализационни инсталации. Тя се прилага паралелно с други нормативни актове и стандарти, свързани с качеството на водата за питейно-битови нужди, пожарна безопасност, хигиена, здраве и опазване на околната среда. Специално внимание се обръща на санитарно-хигиенните помещения в жилищни сгради, които трябва да отговарят на условията на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 4 определя, че продуктите, използвани в инвестиционните проекти за изграждане на сградни водопроводни и канализационни инсталации, трябва да отговарят на съществените изисквания, установени с наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите. Те трябва да имат оценено съответствие или да бъдат придружавани от документи, удостоверяващи съответствието им с изискванията на други нормативни актове. Съответствието на строителните продукти се оценява и удостоверява съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти.
Чл. 4
Член 4 от наредбата регламентира изискванията при проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в земетръсни райони. В случай на сеизмичен коефициент над 0,15, се предвиждат стоманени или стоманобетонни кожухи за тръбите, забранява се замонолитването на канализационни клонове в стени и фундаменти, и се предвиждат тръбни компенсатори на определени места. Освен това, на местата, където вертикалният канализационен клон преминава в хоризонтален, се проектират бетонни опори.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради, разположени в райони с пропадъчни и насипни почви, както и в свлачищни райони. Необходимо е да се спазват изискванията на Наредба № 1 от 1996 г. и Наредба № 12 от 2001 г. При наличие на свличания, за сградното водопроводно отклонение се проектира канал. Сградното канализационно отклонение трябва да се свързва с канализационната мрежа чрез контролна ревизионна шахта. Откритото изтичане на дъждовни води от покривите е забранено, освен за селскостопански сгради. Тръбите на инсталацията трябва да бъдат закрепени, за да поемат преместванията на сградата. Допълнителна защита не е необходима за тръби в сгради с конструкция, осигуряваща защита срещу слягане и свличане.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. указва, че обхватът и съдържанието на прединвестиционното проучване, заданието за проектиране и инвестиционния проект на сградната водопроводна и канализационна инсталация трябва да се разработват в съответствие с Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Част втора от наредбата се фокусира върху проектирането на сградни водопроводни инсталации, като в глава първа се задават общите изисквания към водопроводните инсталации за студена и гореща вода за битови нужди.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 4 определя изискванията при проектирането на водопроводни инсталации за студена и гореща вода за битови нужди. Изискванията включват осигуряване на нормално водоподаване, икономично използване на водата, контрол на шума, предотвратяване на замърсяване и увреждания, защита от замръзване, лесен достъп за обслужване, пълно източване на водата, недопускане на насрещно свързване и мерки срещу бактерията Legionella. При проектирането се използват графични символи и съкращения съгласно БДС EN 806-1.
Чл. 8
Наредбата определя изискванията за осигуряване на вода за питейно-битови нужди, водопой на животни и производствени нужди. Водата за питейни цели трябва да отговаря на Наредба № 9 от 2001 г., а за водопой на животни - на БДС 6553. Инсталациите за условно чисти води трябва да бъдат проектирани отделно и да имат маркировка "Непитейна вода". Предвиждат се устройства за допълнително третиране на питейната вода при повишени изисквания за качество.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 4 регламентира свързването на водопроводни инсталации. Не се допуска свързване на водопроводна инсталация, захранвана от обществен водопровод, с неконтролирани източници или водопровод за условно чисти води. Забранява се свързването на инсталацията за гореща вода с инсталацията за студена вода след водонагревателя. При проектиране на водопроводни инсталации в производствени сгради трябва да се предвиди оборотно използване на водата за производствени нужди, освен ако това не е икономически неизгодно или технически неприложимо.
Чл. 10
Чл. 10 от наредбата определя максималното допустимо налягане в най-ниско разположения водочерпен кран или арматура на водопроводната инсталация, което не трябва да превишава 600 kPa. Също така, минималното необходимо налягане пред водочерпните кранове е указано в приложение № 1 на наредбата.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 4 определя изискванията за материалите и антикорозионните покрития на строителните продукти, използвани в сградните водопроводни инсталации. Те трябва да отговарят на стандартите за качество на питейната вода. При избора на строителни продукти се вземат предвид фактори като въздействието върху качеството на водата, вибрации, налягане, температури, съвместимост на материалите, дълготрайност и водонепропускливост. Освен това, инсталациите за студена вода трябва да издържат на температури до 25°С, а за гореща вода - до 70°С, с възможност за краткотрайно понасяне на температури до 95°С в аварийни ситуации.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 4 указва, че съединяването на тръбите и изборът на фасонните части трябва да се извършват в съответствие с техническата спецификация на тръбите. Това подчертава важността на спазването на определените стандарти при изграждането на водопроводни и канализационни инсталации.
Чл. 13
Чл. 13 регламентира изискванията за тръби, използвани в системите за водоснабдяване. Според (1) тръбите за гореща вода и пластмасовите тръби за студена вода трябва да бъдат защитени от температурни линейни разширения. В (2) се уточнява, че температурното линейно разширение трябва да бъде определено в съответствие с техническите спецификации на конкретните видове тръби.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 4 предвижда, че в участъци от водопроводните клонове, където се редуват удължения и свивания, е необходимо да се инсталират компенсатори. Тези компенсатори могат да бъдат П-образни, Г-образни, телескопични, еластични и други видове. Освен това, проектантите трябва да проектират компенсаторите, плъзгащите и фиксиращите опори на тръбите в съответствие с техническите спецификации на избраните тръби.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 4 определя условията за проектиране на метални гофрирани тръби и гъвкави връзки, които се използват за компенсиране на осови измествания и ъглови отклонения. Всеки елемент трябва да бъде снабден със спирателен кран преди свързването с водоползващия прибор, а дължината на тръбата или връзката не трябва да надвишава 2 метра.
Чл. 16
В наредба № 4 от 17 юни 2005 г. е установено, че водопроводният излаз за студена вода при водочерпните кранове трябва да бъде проектиран отдясно, докато водопроводният излаз за гореща вода за битови нужди трябва да бъде проектиран отляво.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 4 предвижда, че стоманените тръби, които се полагат в земята, трябва да имат антикорозионна защита, която зависи от корозионната активност на почвата, наличието на блуждаещи токове и техническите характеристики на тръбите. Освен това, не е разрешено заваряването и огъването на стоманените поцинковани тръби.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 4 определя водоснабдителните норми за различни типове сгради. За питейно-битови нужди в жилищни сгради нормите се определят по приложение № 2, а за обществено-обслужващи, производствени и селскостопански сгради по приложение № 3. Нормите за производствени нужди зависят от технологията на производство, докато нормите за пожарни и аварийни нужди се определят съгласно нормите за пожарна безопасност.
Чл. 19
Член 19 от Наредба № 4 определя, че водните количества за питейно-битови нужди в различни видове сгради, включително жилищни, обществено-обслужващи, производствени и селскостопански, се определят в съответствие с приложение № 4. Тази наредба продължава с общите изисквания за сградни водопроводни отклонения.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на сградни водопроводни отклонения. За застроени имоти се проектира основно едно отклонение, но второ може да бъде проектирано за сгради с повишени изисквания по отношение на пожарна безопасност и непрекъснатост на водоснабдяването. Отклоненията трябва да се свързват към независими водопроводни клони. Сградното отклонение включва водовземна част, спирателен кран и водопроводни тръби, и трябва да се разполага в съответствие с Наредба № 2 от 2005 г. Допуска се монтаж в канал или защитен кожух, когато отклонението преминава през празни пространства или под части от сгради.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 4 определя начина, по който сградното водопроводно отклонение трябва да се свързва към водоснабдителната мрежа в урбанизирани територии. Свързването може да бъде извършено посредством водовземна скоба или фасонна част.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 4 определя, че минималните хоризонтални и вертикални светли разстояния на сградните водопроводни отклонения до технически проводи и съоръжения трябва да бъдат съобразени с изискванията на Наредба № 8 от 1999 г., която регламентира правилата и нормите за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на сградното водопроводно отклонение. Отклонението трябва да се проектира на дълбочината на водопроводния клон, с минимален възходящ наклон от 0,005 m/m. Допуска се по-малка дълбочина от замръзването на почвата при наличие на нагревателен кабел с подходяща изолация, спазвайки изискванията на други нормативни актове. При наличие на динамични товари, се предвиждат технически мерки за защита на водопроводното отклонение.
Чл. 24
На всяко сградно водопроводно отклонение е задължително да се предвижда тротоарен спирателен кран. Този кран трябва да бъде разположен на разстояние 0,5 метра от външния ръб на бордюра.
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 4 предвижда, че при преминаване на сградното водопроводно отклонение в сградата, между горния край на тръбата и горния ръб на отвора в стената, трябва да има светло разстояние не по-малко от 0,15 метра. Това разстояние трябва да бъде запълнено с водоплътен и газоплътен еластичен уплътнителен материал.
Чл. 26
Чл. 26 определя изискванията за оразмеряване на сградните водопроводни отклонения в зависимост от начина на водоснабдяване. При гравитационно водоснабдяване, отклоненията се оразмеряват за максималното водно количество. При директно помпено водочерпене, оразмеряването е на базата на дебита на работната помпа. При черпателен резервоар, отклоненията се оразмеряват на база минималния свободен напор и максималните допустими скорости на водата. Ако се предвиждат две или повече работни помпи, отклоненията се оразмеряват за максималния дебит на помпената група.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 4 предвижда изисквания за разполагане на общ водомерно-арматурен възел за студена вода на сградните водопроводни отклонения. При разстояние до 5 м от уличната регулационна линия, възелът трябва да бъде в леснодостъпно помещение, на височина 0,5-1 м от пода. При разстояние над 5 м, възелът може да бъде в шахта или в сградата, осигурявайки достъп за обслужване. Всеки вход в жилищни сгради трябва да има самостоятелен възел, а водомерите в рискови помещения за замръзване трябва да бъдат изолирани.
Чл. 28
Чл. 28 от наредбата предвижда, че в сгради с централно битово горещо водоснабдяване трябва да се проектира общ водомерно-арматурен възел за гореща вода. Този възел е разположен на водопроводния клон за студена вода, свързан с абонатната станция, преди водата да бъде затоплена.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя съставните елементи на общия водомерно-арматурен възел, който трябва да включва спирателен кран, филтър пред водомера, водомер, прави тръбни участъци, възвратна клапа или друго устройство за защита от обратен поток, и спирателен кран с изпразнител. Всички тези елементи трябва да отговарят на съответните технически спецификации и стандарти.
Чл. 30
Чл. 30 регламентира изискванията за индивидуални водомерно-арматурни възли в жилищни и обществени сгради. За сгради с повече от едно жилище, както и за обществени, производствени, селскостопански и курортни сгради, се предвиждат индивидуални водомерно-арматурни възли за студена и гореща вода. Новите жилищни сгради трябва да имат водомери с импулсни изводи за дистанционно отчитане, а електронните уреди за отчитане да се инсталират в метално табло в подходящи помещения. Възлите включват спирателен кран, водомер, прави тръбни участъци и възвратна клапа.
Чл. 31
Водомерно-арматурните възли трябва да се проектират хоризонтално или вертикално, в зависимост от техническите спецификации на водомера. Свързването им към водопроводната инсталация се извършва чрез Г-образна или П-образна водомерна стойка, като дължината на рамото (перпендикулярната тръба) трябва да е минимум 5 пъти диаметъра на водомера и да включва демонтажна връзка.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 4 определя изискванията за избор на водомери, които трябва да отговарят на технически характеристики, като област на отчитане и максимално експлоатационно натоварване, съобразени с водните количества във водопроводната инсталация. При комбинирани водопроводни инсталации за различни нужди, се предвиждат комбинирани водомери в зависимост от необходимостта от разширяване на измерването.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 4 определя методологията за изчисляване на загубата на налягане във водомерите. Загубата на налягане (Рв) се изчислява по формула, в която се вземат предвид максимално допустимите загуби на налягане (Dps) при максимално водно количество (qmax). Допустимите загуби на налягане за различни типове водомери са: до 100 kPa за перилни водомери, 60 kPa за вертикални турбинни водомери и 30 kPa за комбинирани водомери.
Чл. 34
Чл. 34 от наредбата определя изискванията за броя и вида на водочерпните кранове и арматури в санитарно-хигиенните помещения на сградите. Проектирането трябва да осигури функционалност, експлоатационна пригодност и допустимо ниво на шум до 40 dB(A). Важно е също така да се предвидят икономични решения за използване на водата. В обществено-обслужващи сгради с повишени санитарно-хигиенни изисквания, се изисква използването на кранове с педална, лакътна или електронна манипулация.
Чл. 35
Наредбата определя височината на монтиране на водочерпните кранове в зависимост от типа на санитарните прибори. Височините са посочени от готов под и варират от 0,40 m до 2,30 m в зависимост от конкретния прибор. Например, напорният промивен кран на клозетни седала трябва да бъде на 1,00 m, а вентил за биде - на 0,40 m.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 4 определя изискванията за монтиране на водочерпни питейни кранове в производствени и обществено-обслужващи сгради. Крановете трябва да бъдат разположени на разстояние до 50 метра от най-отдалеченото работно място. Височината на монтаж на крановете е различна в зависимост от типа на сградата: 0,90 метра за места за обществено ползване, 0,75 метра за училища и 0,70 метра за детски градини.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда проектиране на водочерпен кран с холендър в сметосъбирателните и санитарно-хигиенните помещения на различни сгради, когато е необходимо. Тази разпоредба е важна за осигуряване на необходимата хигиена и функционалност в сградите.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № 4 определя, че оразмерителните разходи на вода (включително обща, студена и гореща вода за битови нужди) за водочерпните кранове трябва да се съобразяват с данните, посочени в приложение № 1 на наредбата.
Чл. 39
Член 39 от Наредба № 4 определя изискванията относно налягането във водопроводната инсталация. Налягането не трябва да надвишава допустимото работно налягане за тръби и арматури. За защита от високо налягане и за поддържане на стабилно налягане се проектират регулатори на налягане в определени случаи, включително на сградното водопроводно отклонение и пред водочерпните кранове. Регулатори не трябва да се предвиждат в инсталации за пожарно-аварийно водоснабдяване.
Чл. 40
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че за техническото обслужване на регулатора на налягане в сградните водопроводни инсталации е необходимо да се инсталират два спирателни крана и изпускател на налягане. Тези изисквания са част от общите изисквания, регламентирани в глава пета на наредбата.
Чл. 41
Сградните водопроводни инсталации могат да бъдат проектирани като обединени или разделни, в зависимост от нуждите за питейно-битови, пожарни, аварийни и производствени цели. Изборът на система или комбинация от системи се основава на конкретни условия и техническа и икономическа обосновка.
Чл. 42
Чл. 42 определя изискванията за проектиране на водопроводни инсталации в производствени и селскостопански сгради. Те трябва да бъдат открити и защитени от замръзване и механични повреди. Възможно е водопроводната инсталация да се разполага в общи канали с други тръбопроводи, освен ако те пренасят опасни вещества.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 4 определя правилата за проектиране на главни хоризонтални и вертикални водопроводни инсталации. Главните хоризонтални клонове и техните разклонения трябва да се проектират открито в мазета, сутерени или технически етажи, а ако няма сутерен, могат да бъдат в монтажни канали под пода на първия етаж. Вертикалните клонове се проектират в негорими инсталационни шахти или открито. Етажните разпределителни клонове трябва да бъдат вградени в стените или в инсталационни канали и могат да бъдат открити в инсталационни шахти. Пластмасовите етажни разпределителни клонове се вграждат в подови настилки само при наличието на предпазни тръби без връзки.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на водопроводни инсталации за пожарни и аварийни нужди. Инсталациите трябва да отговарят на нормите за пожарна безопасност и да бъдат изградени от негорими строителни продукти (клас А) или от горими продукти (класове В, С и D) при определени условия. Освен това, те трябва да предотвратяват застояването и замърсяването на питейната вода, чрез осигуряване на постоянен обмен на вода или устройства за защита от замърсяване.
Чл. 45
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя, че водопроводните инсталации не трябва да се проектират вградени във външни стени на сгради, по стени, подове и тавани на жилищни помещения без водочерпни кранове, в подове на кухни и санитарни възли с изключения, в операционни зали, по разделителни стени между жилища (с изключение на кухни и санитарни помещения), през непроходими канали за отпадъчни води, в комини и шахти за битови отпадъци, както и в помещения с трансформатори.
Чл. 46
Член 46 от Наредба № 4 определя минималните разстояния, на които трябва да се проектират вертикалните и етажните разпределителни клонове. Вертикалните клонове трябва да са на разстояние не по-малко от 0,4 метра от помещенията и конструкциите, а етажните разпределителни клонове - не по-малко от 0,25 метра. Възможно е да се разполагат на по-малки разстояния, ако са инсталирани към двойна стена с въздушна междина, запълнена със звукоизолационен материал с дебелина най-малко 25 мм.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 4 определя отстоянието на вертикалните клонове от готовите повърхности на стените, което е регламентирано в Таблица 1. В таблицата са посочени диаметър на тръбата и съответстващото светло отстояние на вертикалния клон от готова повърхност в мм. Например, за тръба с диаметър 15 мм (1/2 цол) отстоянието е 20 мм, а за тръба с диаметър 50 мм (2 цола) отстоянието е 35 мм.
Чл. 48
Член 48 от Наредба № 4 предвижда задължителна топлоизолация за главните хоризонтални и вертикални водопроводни клонове за студена и гореща вода с цел намаляване на загубите на топлина и предотвратяване на конденз. Топлоизолацията трябва да бъде устойчива и защитена от механични повреди и неблагоприятни условия. Освен това, порестите и влакнестите изолационни материали трябва да имат пароизолация от външната страна.
Чл. 49
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя минималната дебелина на топлоизолацията за водопроводни клонове за гореща вода, в зависимост от диаметъра на тръбите и арматурата, при различни условия на експлоатация. За тръби с диаметър до 22 mm, минималната дебелина е 20 mm за неотопляеми помещения и 10 mm за отопляеми. За тръби от 22 до 35 mm, дебелината е 30 mm за неотопляеми и 15 mm за отопляеми помещения. За тръби от 35 до 100 mm, дебелината е равна на 1/2 от номиналния диаметър. За тръби над 100 mm, минималната дебелина е 100 mm за неотопляеми и 50 mm за отопляеми помещения.
Чл. 50
Член 50 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че водопроводите за студена вода трябва да бъдат топлоизолирани, за да се предотврати образуването на конденз. Минималната дебелина на изолацията е определена в таблица 3 на наредбата.
Чл. 51
Чл. 51 регламентира начина на закрепване на откритите водопроводни клонове. Те трябва да се прикрепят към конструктивните елементи на сградата с помощта на скоби с гумена подложка или конзолни подпори, за да се избегне директният контакт с конструкцията. За пластмасовите тръби е необходимо самостоятелно неподвижно закрепване на арматурите. Разстоянията между опорите се определят според техническите спецификации на тръбите, а максималните хоризонтални разстояния между опорите или скобите също се основават на техническите спецификации.
Чл. 52
Чл. 52 от наредбата предвижда, че тръбите, които се намират в инсталационен канал в пода, трябва да бъдат проектирани така, че да се поддържат на опори. Тези опори трябва да бъдат разположени в близост до съединенията и чупките на тръбите, за да се осигури тяхната стабилност и безопасност.
Чл. 53
Член 53 от Наредба № 4 забранява замонолитването на тръбите в стените и подовете на сградите. Вертикалните водопроводни клонове трябва да се проектират в гилзи при преминаването им през подове, като се уплътняват с хидро- и шумоизолация.
Чл. 54
Член 54 от Наредба № 4 указва, че хоризонталните водопроводни клонове трябва да се проектират с възходящ наклон не по-малък от 0,005 към водочерпните кранове. Това изискване цели да осигури правилното оттичане на водата и предотвратяване на задръствания.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 4 постановява, че водопроводните тръби трябва да бъдат разположени на безопасно разстояние от електрическите инсталации, в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. относно устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Чл. 56
Чл. 56 определя минималните светли разстояния между успоредно положени водопроводни тръби в зависимост от техния диаметър. За тръби с диаметър до 40 mm, разстоянието трябва да е най-малко 50 mm, а за тръби с диаметър над 40 mm - 80 mm. Освен това, водопроводът за гореща вода трябва да бъде проектиран над или на разстояние не по-малко от 100 mm от водопровода за студена вода.
Чл. 57
Чл. 57 определя изискванията за разстоянието между успоредно разположени водопроводни и канализационни тръби. Според (1) светлото разстояние трябва да бъде най-малко 150 mm, като се взима предвид дебелината на изолацията. В (2) се указва, че при разполагане на водопроводни и канализационни тръби една над друга, водопроводните тръби трябва да бъдат винаги над канализационните.
Чл. 58
Наредбата предвижда, че водопроводни инсталации трябва да се проектират в помещения с температура на въздуха не по-ниска от 0°С. Възможно е проектиране на тръби в помещения с отрицателна температура, при условие че те са защитени от замръзване с нагревателен кабел и топлоизолация, както и с термостат, който автоматично се включва при спад на температурата под 0°С.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че в най-ниската точка на хоризонтален водопроводен клон трябва да се проектира водочерпен кран с холендър. Това е необходимо за осигуряване на ефективна експлоатация на водопроводните инсталации.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя изискванията за предвиждане на спирателни кранове в разклонените водопроводни инсталации. Спирателни кранове се предвиждат на отклоненията към различни водочерпни уреди и преди всеки плувак-вентил. Спирателни кранове с изпразнител трябва да бъдат инсталирани на определени места, включително на отклонения от главните хоризонтални клонове, на етажните разпределителни клонове, на периодично експлоатирани отклонения и след водонагреватели.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 4 предвижда, че на хоризонтални и вертикални клонове на водопроводната инсталация, както и на дълги хоризонтални клонове, трябва да се инсталират спирателни кранове. Тези кранове осигуряват възможност за изключване на отделните клонове при необходимост от ремонт.
Чл. 62
Чл. 62 указва изискванията за проектиране на защитни устройства срещу обратен поток в сградните водопроводни инсталации. Те трябва да се инсталират на главния циркулационен клон преди водонагревателя, на водопровода за студена вода преди водонагревателя, при свързване на съоръжения, които изменят питейната вода, и преди съоръжения за местно третиране на питейната вода. Освен това, всички отводнителни и изпускателни устройства трябва да имат въздушно прекъсване към канализационната инсталация.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 4 предвижда автоматично обезвъздушаване за отстраняване на въздуха от главните хоризонтални водопроводни клонове в най-високите им точки при водопроводни инсталации с горно разпределение. Освен това, за тези клонове се осигуряват мерки срещу наводняване или навлажняване на по-долните етажи.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № 4 определя начина на оразмеряване на водопроводните инсталации в зависимост от типа на водоснабдяването. При гравитационно водоснабдяване и помпено водоснабдяване, инсталациите се проектират на базата на максималните секундни водни количества. За самостоятелни инсталации, оразмеряването се прави за максималните водни количества за питейно-битови и производствени нужди. За инсталации, които обслужват и пожарни нужди, се взема по-голямата стойност от две формули, включващи максималните водни количества за различни нужди. Смукателите и тласкателите се оразмеряват според дебита на работната помпа или помпената група.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 4 определя максималното секундно водно количество за питейно-битови нужди в различни видове сгради, включително жилищни, обществено-обслужващи, производствени и селскостопански. Това количество се определя в съответствие с приложения № 5, 6 и 7 на наредбата.
Чл. 66
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя максималните оразмерителни скорости на студената и горещата вода за битови и производствени нужди. За гравитационни и помпени водопроводни инсталации за питейно-битови нужди в сгради с допустимо ниво на шум до 40 dB(A) скоростта е 2,0 m/s, а за останалите сгради - 2,5 m/s. В смукателя на помпи за питейни води максималната скорост е 0,7 m/s, а в тласкателя - 1,2 m/s. За водопроводните клонове към пожарни кранове максималната скорост е 2,5 m/s.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че при хидравличното оразмеряване на водопроводите за студена и гореща вода за битови нужди трябва да се използват общоприети хидравлични формули, таблици, диаграми и номограми, съобразно указанията на производителите. В случай на спорове, се прилага формулата на Колбрук-Уайт.
Чл. 68
Член 68 от Наредба № 4 определя начина на изчисление на загубите на налягане в водопроводните клонове. Загубите се разделят на две основни категории: загуби от триене по дължина и загуби от местни съпротивления. За точното определяне на тези загуби се използват приложения № 8, 9 и 10, които дават необходимите формули и данни. Загубите от местни съпротивления се изчисляват при коефициент на местно съпротивление x = 1, в зависимост от скоростта на водата.
Чл. 69
Член 69 определя минималното работно налягане за водочерпене от водопроводната инсталация, което се определя съгласно приложение № 8. Ако налягането в водоснабдителната мрежа е по-ниско от минималното, се проектира система за повишаване на налягането, съобразена с изискванията на глава шеста от наредбата, която се отнася за помпени станции за питейни води.
Чл. 70
Чл. 70 от наредбата определя изискванията за проектиране на помпени станции за питейни води. Тези станции се проектират при условия на недостиг на налягане в системата за водоснабдяване и за осигуряване на циркулация на горещата вода за битови нужди. Повишаването на налягането чрез помпени станции е допустимо само в горните етажи на сградите или в части с недостатъчно налягане, като водопроводната инсталация трябва да бъде зонирана.
Чл. 71
Член 71 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на помпени станции за питейни води. Помпените станции трябва да бъдат разположени в подземни помещения, извън жилищни и обществено-обслужващи сгради. В случай, че това не е възможно, те могат да бъдат проектирани в сутерените на сградите, при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и ограниченията за шум и вибрации. Циркулационни помпи с мощност до 2,2 kW могат да бъдат инсталирани в сградите, при условие че не са разположени в непосредствена близост до помещения с допустимо ниво на шум до 40 dB(A).
Чл. 72
Фундаментите на помпите трябва да бъдат изолирани от сградната конструкция с пясъчни или еластични пълнежи, за да се предотврати разпространението на шум и вибрации. Освен това, те трябва да бъдат проектирани на височина от пода не по-малка от 0,2 метра.
Чл. 73
Член 73 от наредбата определя условията за директно водочерпене с помпа от захранващия водопровод. Допустимо е, ако: 1. Гарантираният напор в началото на отклонението е над 50 kPa; 2. На смукателя на помпата има електроконтактен манометър, който изключва помпата при напор под 50 kPa; 3. Изчерпваният дебит не променя скоростта на водата в уличния водопровод с повече от 0,15 m/s; 4. Хидравличният удар при спиране на помпата не надвишава 100 kPa.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. постановява, че помпените помещения и тяхното оборудване трябва да се проектират в съответствие с изискванията, определени за помпени станции на водоснабдителни системи. Това осигурява безопасна и ефективна експлоатация на водопроводните инсталации.
Чл. 75
Член 75 от наредбата определя изискванията за проектиране на пода в работното помещение на помпената станция. Според алинея 1, подът трябва да има наклон от 1 до 2 % към подовите сифони или отводнителните шахти. Аlineя 2 предвижда, че ако котата на подовите сифони е по-ниска от котата на хоризонталния клон на сградната канализация или при максимално водно ниво, е необходимо да се инсталира събирателна шахта с автоматизирано изчерпване на отпадъчната вода.
Чл. 76
Чл. 76 от НАРЕДБА № 4 от 17 юни 2005 г. указва, че помпите трябва да бъдат избирани и оразмерявани така, че техните работни характеристики да съответстват на характеристиките на водопроводната инсталация при зададените оразмерителни условия.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на помпи. Помпите трябва да имат ръчно и автоматично управление. Предвиждат се възможности за електромеханично отваряне на спирателните кранове при включване на помпи за пожарни и аварийни нужди, както и автоматично изключване на циркулационните помпи при недостатъчен воден напор и температура на топлоносителя.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № 4 предвижда, че помпите към черпателния резервоар трябва да бъдат проектирани естествено залети. Възможно е също проектиране на незалети помпи, при условие че е осигурено устройство за автоматично заливане или когато помпите са самозасмукващи.
Чл. 79
Член 79 от Наредба № 4 предвижда, че към помпената група с резервни помпи, които черпят вода от резервоари, трябва да се инсталират най-малко два смукателя. Всеки смукател трябва да бъде оразмерен за целия оразмерителен дебит, а помпите от всяка зона трябва да бъдат проектирани с независими смукатели.
Чл. 80
Чл. 80 определя изискванията за проектиране на помпи в сградни водопроводни инсталации. На тласкателя на всяка помпа трябва да се инсталират възвратна клапа, спирателен кран и контактен манометър, а при нужда - устройство за предотвратяване на хидравличен удар. На смукателя на помпата се предвиждат спирателен кран и контактен манометър. При помпи, черпещи вода директно от захранващия водопровод, смукателят и тласкателят трябва да бъдат свързани с обходна тръба, на която също се инсталират спирателен кран, възвратна клапа и автоматика.
Чл. 81
Наредбата предвижда, че при инсталации с периодичен режим на работа, автоматичното управление на циркулационните помпи за гореща вода трябва да бъде проектирано така, че да осигури нормираната температура на водата в местата на водочерпене при стартиране на системата.
Чл. 82
Чл. 82 определя параметрите на работната помпа в зависимост от останалите елементи на водопроводната инсталация. Инсталации без регулиращи обеми се оразмеряват за максималното водно количество. Оразмерителният дебит на работната помпа се изчислява по формула, като се използва коефициент на надеждност между 1,05 и 1,10.
Чл. 83
Член 83 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на черпателни резервоари, хидрофори и високо разположени напорни резервоари. Черпателните резервоари и хидрофорите с помпи трябва да се проектират, когато е необходимо регулиране на водното количество от водоснабдителната мрежа. Високо разположените напорни резервоари се проектират при доказана целесъобразност, в зависимост от конкретните условия.
Чл. 84
Член 84 от Наредба № 4 определя начина за изчисляване на регулиращия обем на хидрофорите, необходим за питейно-битови и производствени нужди. Формулата за изчисление е Vрег = qп / (4n * Копт), където qп е дебитът на помпата, Копт е коефициентът на оптимизиране, а n е броят на включванията на помпите за 1 час. Максималният допустим брой включвания и коефициентът на оптимизиране трябва да отговарят на техническите спецификации на помпата. Таблица 4 предоставя информация за максималния брой включвания и коефициентите на запаса и оптимизиране в зависимост от мощността на помпената станция.
Чл. 85
Чл. 85 от Наредба № 4 определя начина за изчисляване на пълния обем на хидрофора (Vх) в кубически метри (m3) чрез формула, която включва коефициента на запаса (Кзап) и съотношението на наляганията (a). Коефициентът на запаса се извежда от таблица 4, а съотношението a се изчислява на базата на минималното и максималното пиезометрично налягане в хидрофора (Р1 и Р2). В зависимост от типа помпена група, се задават различни диапазони за стойността на a.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на хидрофори в сградни водопроводни и канализационни инсталации. Не се допуска съхранение на регулиращия обем и неприкосновения запас за пожарно-аварийни нужди в един хидрофор. Хидрофорните уредби трябва да имат най-малко два работни хидрофора с общ обем, равен на изчисления. Всеки хидрофор трябва да бъде оборудван с предпазен клапан, контактен манометър и нивопоказател. Осигурява се достъп до измервателните арматури и устройства около хидрофора. При компресорните хидрофори трябва да има устройство за периодично добавяне на въздух.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № 4 определя минималните светли разстояния около черпателните и високо разположените резервоари, които са посочени в Таблица 5. За кръгли резервоари без спирателен кран, минималното разстояние до стените на помещението е 0,6 m, до тавана 0,4 m и до пода 0,6 m. При резервоари със спирателен кран с поплавък, разстоянията са 0,8 m до стените, 0,7 m до тавана и 0,6 m до пода. За правоъгълни резервоари без спирателен кран, разстоянията са 0,7 m до стените, 0,3 m до пода и 0,6 m до тавана, а при резервоари със спирателен кран с поплавък - 1,0 m до стените, 0,7 m до тавана и 0,6 m до пода.
Чл. 88
Член 88 от наредбата определя изискванията за проектиране на черпателни и високо разположени резервоари. Те трябва да бъдат водонепропускливи, изработени от материали, подходящи за контакт с питейна вода, корозионноустойчиви, топлоизолирани, защитени от светлина и насекоми, и да осигуряват достъп по време на експлоатация. Високите резервоари трябва да имат напречни перфорирани прегради за безопасност при земетресение, а подземните резервоари - системи за откриване на течове. При стоманобетонните резервоари е задължително предвиждането на салници за тръбите, преминаващи през стените и дъното.
Чл. 89
Член 89 от Наредба № 4 предвижда мерки за предотвратяване преливането на резервоарите, включително проектиране на преливно-отточна система с по-голям диаметър на преливната тръба в сравнение с вливната. Преливната тръба трябва да се свързва с канализацията, като се спазват изискванията на БДС EN 1717. Високо разположените резервоари трябва да бъдат проектирани в самостоятелно отводнени вани за защита от наводнения, земетресения или нарушаване на водонепропускливостта.
Чл. 90
Член 90 от Наредба № 4 изисква инсталацията на плувак-вентил или подобно устройство на всяка вливна тръба, както и спирателен кран преди него. Водовземането от резервоара трябва да се проектира с водовземна тръба, която за инсталацията за студена вода се предвижда в най-ниската точка на регулиращия обем. Освен това, на всяка водовземна тръба е задължително да има спирателен кран. Резервоарите с обем над 1000 dm3 трябва да бъдат проектирани с две камери или като два отделни резервоара, за да се улесни ремонтът и поддръжката.
Чл. 91
Чл. 91 от Наредба № 4 определя изискванията при проектиране на черпателни и високо разположени резервоари. Предотвратява се застоя на водата, забранява се циркулация между резервоарите и регулиращият обем на резервоарите се определя в зависимост от водопотреблението и притока на вода.
Чл. 92
Чл. 92 определя изискванията при проектирането на инсталации за гореща вода за битови нужди. Основните изисквания включват осигуряване на нормално подаване на гореща вода с необходимата температура, минимизиране на утаяването и застояването на водата за предотвратяване на развитието на бактерията Legionella, както и прилагане на енергоефективни мерки. Падът на температурата не трябва да надвишава 5 К, а инсталацията трябва да позволява изпитване и химическа обработка. В заведения за обществено хранене се предвиждат местни водонагреватели, а инсталацията не може да се използва за отопление.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № 4 определя изискванията за инсталацията за гореща вода за битови нужди. Температурите в инсталацията трябва да се поддържат на нива, които предотвратяват развитието на бактерията Legionella. Максималната температура на водата след водонагревателите се съгласува с топлоснабдителното предприятие, а минималната температура на водата в главния хоризонтален циркулационен клон е 55°С, с възможност за понижаване до 50°С при осигурени мерки срещу Legionella. В детските заведения температурата не трябва да надвишава 38°С, а в лечебните заведения, училищата и домовете за стари хора - 43°С, с предвидени термостатни смесители.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № 4 предвижда изисквания за циркулация на горещата вода в сградни водопроводни инсталации. Циркулацията може да бъде естествена или принудителна, в зависимост от условията. Принудителна циркулация с помпа се използва, когато естествената не е възможна или не поддържа нужните температури. В жилищни и административни сгради до два етажа не е задължително проектирането на циркулационни клонове. При инсталации с апартаментни бойлери циркулация не се предвижда.
Чл. 95
Член 95 от Наредба № 4 предвижда, че при помпена циркулация трябва да се инсталират уреди, които да осигуряват контрол, поддържане и регулиране на температурата на горещата вода за битови нужди. Освен това, се изисква автоматизирано управление на циркулационните помпи.
Чл. 96
Чл. 96 от Наредба № 4 определя правилата за свързване и проектиране на вертикалните и хоризонталните циркулационни клонове в инсталации с долно разпределение. Вертикалните циркулационни клонове трябва да се свързват с разпределителните клонове за гореща вода на разстояние 0,3 метра под най-високо разположения водочерпен кран. Диаметърът на вертикалните клонове трябва да е с един до два размера по-малък от максималния диаметър на съответния вертикален клон за гореща вода, а диаметрите на хоризонталните клонове - с един размер по-малък от диаметъра на хоризонталния клон за гореща вода.
Чл. 97
Член 97 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. забранява използването на вертикалните циркулационни клонове за потребление на вода. Това означава, че тези клонове не могат да бъдат използвани за директно водоснабдяване на потребители.
Чл. 98
Чл. 98 от наредбата указва, че студената вода трябва да се подава към нагревателя в долната му част. Това е важен аспект от хидравличното и топлотехническото оразмеряване на инсталациите, свързани с потреблението на вода.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя правилата за хидравлично оразмеряване на инсталации за гореща вода за битови нужди. Оразмеряването се извършва при максимално секундно потребление на вода и трябва да бъде съгласувано с оразмеряването на инсталацията за студена вода. Разликата в налягането в етажните разпределителни клонове преди смесителя не трябва да надвишава 30 kPa.
Чл. 100
Член 100 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че оразмерителните сумарни загуби на налягане в инсталацията за гореща вода за битови нужди трябва да се определят в съответствие с изискванията на глава пета, раздел III от същата наредба.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. посочва, че водонагревателите трябва да бъдат определени в проекта за отоплителни инсталации, като се спазват изискванията на наредбата.
Чл. 102
Според Чл. 102 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г., оразмерителното водно количество за инсталации за гореща вода за битови нужди (qогв) е равно на оразмерителното максимално секундно количество гореща вода за битови нужди (qмакс сек гв), когато не е необходима циркулация или циркулационното водно количество (qц) е по-малко от половината от qмакс сек гв.
Чл. 103
Член 103 определя оразмерителното водно количество за инсталациите за гореща вода за битови нужди, когато qц е по-голямо от половината от qмакс сек гв. Формулата за изчисление е: qогв = qмакс сек гв + Кц * qц, където Кц е коефициент, определян по таблица 6 в зависимост от съотношението qц/qмакс сек гв.
Чл. 104
Член 104 от Наредба № 4 определя начина на изчисление на топлинните загуби в тръбните участъци на инсталациите за гореща вода за битови нужди и циркулационна вода. Според алинея 1, топлинните загуби се определят, като се взема предвид проектираната топлоизолация. Алинея 2 посочва, че изчисленията трябва да се извършват съгласно приложение № 11, но е позволено да се използват и други утвърдени методи.
Чл. 105
Чл. 105 от Наредба № 4 определя изискванията за помпената циркулация на горещата вода за битови нужди. Циркулационната помпа трябва да осигурява пълен оборот на водата в инсталациите. Освен това, в общите точки на съседни клонове за гореща вода и циркулационни клонове, наляганията трябва да се изравняват, като разликите в загубите на налягане не трябва да надвишават 10%.
Чл. 106
Чл. 106 определя начина за изравняване на загубите на налягане в циркулационните кръгове. Това става чрез промяна на диаметрите на клоновете, без да се намаляват по посока на движението на водата, и чрез използване на устройства, които създават необходимите хидравлични съпротивления. Устройствата трябва да бъдат оразмерени в съответствие с техните технически спецификации.
Чл. 107
Чл. 107 от Наредба № 4 определя методите за изчисление на оразмерителния дебит за циркулационни кръгове и инсталации за гореща вода. Оразмерителният дебит (qц) се изчислява на базата на сумарните топлинни загуби (SQT3) и температурната разлика (Dqw) в кръга. За инсталацията за гореща вода, дебитът (Qоб ц) се определя при условия на липса на потребление, като се вземат предвид топлинните загуби и падът на температурата в мрежата. Дебитът на циркулационната помпа (Qп) е равен на дебита на инсталацията за гореща вода.
Чл. 108
Член 108 от наредбата определя методите за проектиране на водоснабдителни системи в жилищни и обществени сгради с ниско застрояване. В него се посочват формули за изчисляване на оразмерителния дебит на циркулационните кръгове и необходимия дебит на циркулационната помпа, в зависимост от обема на водата в тръбите и сумарния обем на водата в циркулационните кръгове.
Чл. 109
Съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г., скоростта на водата в циркулационните кръгове при помпена циркулация не трябва да надвишава 0,7 метра в секунда.
Чл. 110
Циркулационната помпа в инсталацията за гореща вода трябва да осигурява налягане, което е с 30% по-високо от загубите на налягане в разпределителната и циркулационната мрежа. Това налягане е необходимо при преминаване на водата от нагревателя до най-отдалечената критична точка на инсталацията и обратно.
Чл. 111
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Чл. 111 акцентира на необходимостта от спазване на изискванията на глава шеста, раздел I при избора на циркулационна помпа и проектиране на помпено помещение. Част трета от наредбата разглежда проектирането на сградни канализационни инсталации, а глава осма обобщава общите изисквания за тях.
Чл. 112
Чл. 112 на Наредба № 4 определя изискванията при проектирането на сградни канализационни инсталации. Те включват осигуряване на достатъчна хидравлична проводимост, защита срещу наводнения и пожар, защита от механични повреди и корозия, спазване на изискванията за водонепропускливост и газоплътност, както и допустими нива на шум. Проводите за химически агресивни отпадъчни води трябва да бъдат изработени от устойчиви строителни материали.
Чл. 113
Наредбата определя различните видове канализационни инсталации, които се проектират в зависимост от състава на отпадъчните води, включително битови, производствени, дъждовни и смесени инсталации. Освен това, тя класифицира канализационните инсталации според начина на отвеждане на отпадъчните води на гравитационни и вакуумни системи.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № 4 предвижда, че канализационната инсталация за битови отпадъчни води трябва да осигурява съвместно отвеждане на сивите и черните отпадъчни води. В случай, че в инвестиционното задание има специфични изисквания, е позволено разделно отвеждане на водите чрез проектиране на отделни вертикални канализационни клонове за черни и сиви води.
Чл. 115
Чл. 115 определя правилата за вливане на дъждовни води в канализационните инсталации. Не е разрешено вливането на дъждовни води във вертикалните клонове за битови и производствени отпадъчни води. Външната канализационна система допуска свързване на дъждовната канализационна инсталация с битовата само в главните хоризонтални клонове в сутерена на сградата. При отвеждане на отпадъчни води в местни пречиствателни съоръжения, дъждовните води трябва да се включват след пречиствателните съоръжения или да се изпускат по терена, в зависимост от местните условия и санитарно-хигиенните изисквания. Допуска се свързване на водосточна тръба с главния хоризонтален канализационен клон за промиване на проводите.
Чл. 116
Член 116 от Наредба № 4 предвижда, че за всеки застроен поземлен имот е задължително да се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение. Това означава, че всяка сграда трябва да има отделно канализационно свързване, което да осигури правилното оттичане на отпадъчните води.
Чл. 117
Чл. 117 определя изискванията за проектиране на сградното канализационно отклонение. То трябва да бъде изградено от тръби с минимален диаметър 150 mm и максимален наклон от 15%, за да се предотвратят утаяване и запушвания. Самопочистващата скорост на отпадъчните води при сухо време трябва да е не по-малка от 0,7 m/s. Свързването на отклонението с канализационната мрежа трябва да отговаря на изискванията за проектиране на канализационни системи.
Чл. 118
Чл. 118 определя изискванията за проектиране на главната ревизионна шахта. Шахтата трябва да се разполага на 2 метра от дворищната регулационна линия, ако сградата е на разстояние над 5 метра от нея, или в сградата, ако разстоянието е по-малко от 5 метра. Осигурява се достъп за почистване и поддръжка, а при необходимост шахтата може да се проектира с пад, спазвайки изискванията за канализационни системи.
Чл. 119
В член 119 от Наредба № 4 се регламентира размерът на отвора, през който преминава сградното канализационно отклонение. Отворът трябва да бъде не по-малък от 0,15 метра от темето на тръбата до горния ръб на отвора в стената. Пространството около тръбата трябва да бъде запълнено с водоплътен и газоплътен еластичен материал.
Чл. 120
Чл. 120 от Наредба № 4 предвижда, че хидравличното оразмеряване на сградното канализационно отклонение трябва да се извършва в съответствие с изискванията, описани в глава единадесета, раздели II и III. Тази наредба касае проектирането, изграждането и експлоатацията на сградни водопроводни и канализационни инсталации.
Чл. 121
Член 121 на Наредба № 4 определя, че броят и видът на санитарните прибори в сградите трябва да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания и предназначението на сградата. Местоположението на санитарните прибори трябва да осигурява тяхното функционално използване и обслужване.
Чл. 122
Наредбата определя стандартни височини за монтаж на санитарни прибори, когато техническата спецификация не предвижда конкретни изисквания. Височините са: стенни писоари - 0,65 м за възрастни, 0,55 м за юноши и 0,45 м за деца; тоалетни мивки - 0,8 м за възрастни, 0,7 м за юноши, 0,6 м за деца в детски градини и 0,4 м в детски ясли; кухненски мивки - 0,85 м. При проектиране на канализационни инсталации се изисква икономично използване на водата.
Чл. 123
Чл. 123 от наредбата допуска проектиране на дробилки за битови отпадъци, при условие че канализационната инсталация осигурява необходимата проводимост.
Чл. 124
Санитарните прибори трябва да бъдат проектирани със сифони, които предотвратяват изпускането на канализационен газ в сградата. Хидравличният затвор на сифоните за битови отпадъчни води не трябва да е по-малък от 50 mm, а за дъждовни води - по-малък от 100 mm.
Чл. 125
Чл. 125 от Наредба № 4 определя изискванията за отвеждане на дъждовни води от тераси и балкони. Когато дъждовните води се оттичат директно на земната повърхност и създават опасност за пешеходците, трябва да се използват подови сифони. В случай, че терасата или балконът нямат подов сифон, е необходимо да се предвиди преливник с диаметър не по-малко от 40 mm за свободно изтичане на водите.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № 4 установява изискванията при проектирането на гравитационни канализационни инсталации. Проектите трябва да спазват стандартите на БДС EN 12056, които се отнасят до гравитационни канализационни системи в сгради. Освен това, канализационните проводи трябва да се проектират с наклон, който осигурява гравитационно движение на водата, без да има стеснения или намаления на диаметъра по посока на движението.
Чл. 127
Сградната канализационна инсталация се проектира гравитационна над нивото на подприщване, което се приема равно на нивото на терена при липса на данни. Отпадъчните води под нивото на подприщване се отвеждат с канализационни помпени станции. Обратни клапи могат да се проектират при определени условия, включително достатъчна денивелация и минимален риск за имуществото и здравето на обитателите. Осигурява се подходяща вентилация за правилното функциониране на инсталацията.
Чл. 128
Чл. 128 определя изискванията за проектиране на главните хоризонтални канализационни клонове и техните разклонения. Тези клонове трябва да бъдат изградени от тръби, които отговарят на техническите характеристики на наредбата. Допуска се проектиране на висящи клонове с чугунени или пластмасови тръби с повишена якост. Дренажните клонове трябва да бъдат изработени от керамични, бетонни или пластмасови перфорирани тръби и да бъдат обвити в геотекстил, в зависимост от вида на почвата.
Чл. 129
Чл. 129 определя изискванията за вертикалните канализационни клонове. Те могат да бъдат проектирани открито или в негорими инсталационни шахти. За сгради с височина над 30 метра или над 9 етажа, се изискват чугунени или специални пластмасови тръби, при условие че ограждащите конструкции имат необходимата пожароустойчивост. В обществени кухни, лечебни заведения и училища, вертикалните клонове трябва да бъдат от чугун или многопластови пластмасови тръби, спазвайки изискванията за шум и защита от повреди.
Чл. 130
Чл. 130 от Наредба № 4 указва, че етажните отводнителни клонове трябва да бъдат изградени от пластмасови тръби, разположени в инсталационни шахти или пространства, които могат да бъдат вградени или открити над междуетажната плоча. Специални изисквания се прилагат за отводнителните клонове, свързани с обществени кухни, перални и съдомиялни машини, които трябва да бъдат изработени от тръби, устойчиви на температура на водата до 95°С.
Чл. 131
Чл. 131 от наредбата урежда заустването на етажните отводнителни клонове в зависимост от степента на напълване. Те могат да се заустват във вертикалните канализационни клонове по системи I и II, съгласно БДС ЕN 12056-2. При предвиждане на разделяне на канализационната инсталация на вертикални клонове за черни и сиви води се прилага система IV, съгласно същия стандарт.
Чл. 132
Член 132 описва изискванията за проектиране на основните вентилационни клонове в канализационните инсталации. Те трябва да бъдат проектирани като продължение на вертикалния канализационен клон над най-високия етажен отводнителен клон. Използваните тръби за основните вентилационни клонове трябва да са от същия вид като тези на вертикалните канализационни клонове. Вентилационните клонове над покрива трябва да бъдат защитени от ултравиолетови лъчи и атмосферни влияния. При необходимост, вентилационен клапан може да бъде предвиден за регулиране на налягането в канализационния клон.
Чл. 133
Чл. 133 от Наредба № 4 определя изискванията за канализационните инсталации. Параграф 1 предвижда, че инсталациите в помещения с риск от механични повреди трябва да бъдат изградени от тръби, устойчиви на такива повреди. Параграф 2 изисква проектирането на канализационни инсталации да осигурява лесен достъп за ремонт, поддръжка и подмяна на части.
Чл. 134
Наредбата забранява проектирането на канализационни инсталации по стени и тавани в определени помещения, включително жилищни, стаи в почивни домове и хотели, спални в детски заведения и общежития, спални в лечебни заведения без санитарни прибори и операционни зали.
Чл. 135
Наредбата забранява проектирането на подклозетни събирателни и висящи хоризонтални клонове над кухни, балкони, лоджии, офиси и складове за хранителни продукти, както и над стаи в жилищни, болнични, административни и общественообслужващи сгради. Изключения от тази забрана се допускат при преустройство или промяна на предназначението на обектите, при условие че се спазват изискванията на чл. 38 от ЗУТ и се осигуряват безопасност и лесен достъп за монтаж и ревизия.
Чл. 136
Хоризонталните канализационни клонове на битовата канализационна инсталация трябва да се проектират с диаметри, които осигуряват оразмерителна скорост на отпадъчните води между 0,7 m/s и 2,5 m/s. Това е необходимо за ефективното функциониране на канализационната система.
Чл. 137
Чл. 137 регламентира минималното покритие на главните хоризонтални канализационни клонове и техните разклонения, което трябва да е не по-малко от 0,1 m, независимо от настилката, за да се предотвратят механични повреди. За производствени помещения се определя покритие по таблица 7, в зависимост от материала на пода. Допуска се по-малко покритие, ако тръбите са защитени или не могат да бъдат повредени. При полагане под релсов път, покритието трябва да е не по-малко от 1,0 m, като тръбопроводът се поставя в стоманена или чугунена обсадна тръба.
Чл. 138
Член 138 от наредбата постановява, че не се допуска проектиране на канализационни клонове през фундаменти, на които са монтирани технологични съоръжения. Въпреки това, канализационните клонове могат да преминават през основи, при условие че са положени в гилзи от тръби с по-голям диаметър или в обсадни тръби по време на бетонирането на основите.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № 4 установява изисквания за проектиране на хоризонтални канализационни клонове. Те трябва да бъдат праволинейни и да включват фасонни части при промяна на посоката. Клоновете между ревизионни шахти трябва да имат постоянен наклон и еднакъв диаметър. Намаляването на диаметъра в посока на водното течение е забранено.
Чл. 140
Разклонителите, свързващи хоризонталните канализационни клонове, трябва да бъдат проектирани с ъгъл, който не надвишава 45°. Това изискване е наложено с цел осигуряване на оптимален поток и предотвратяване на запушвания в канализационната система.
Чл. 141
Чл. 141 определя изискванията за проектиране на ревизионни шахти и отвори на хоризонталните канализационни клонове. Ревизионни шахти се предвиждат за подземно проектирани тръби, а ревизионни отвори - за надземно проектирани. Те трябва да бъдат проектирани в началото на главните клонове, на места с промяна на посоката над 45°, при свързвания без други възможности за почистване, на места с промяна на наклона или диаметъра на тръбите, и на дълги прави участъци с определено разстояние. Таблица 8 посочва максимално допустимото разстояние между ревизионните шахти в зависимост от диаметъра на тръбата и вида на водите.
Чл. 142
Член 142 от Наредба № 4 предвижда изисквания за проектиране на шахти в сгради. Шахтите трябва да имат квадратно или правоъгълно сечение с минимални светли размери в зависимост от дълбочината им. За дълбочина до 0,8 m размерите са 0,6 x 0,6 m; за дълбочина от 0,8 до 1,2 m - 0,8 x 0,8 m; и за дълбочина над 1,2 m - 0,8 x 1,2 m. В шахти с дълбочина над 0,8 m е задължително проектирането на разместено разположени стъпала с вертикално разстояние не повече от 0,3 m. Ревизионните шахти извън сградите трябва да отговарят на изискванията за проектиране на канализационни системи.
Чл. 143
Чл. 143 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя изискванията за проектиране на ревизионни шахти в канализационни инсталации. Според чл. 143, ревизионните шахти трябва да имат ревизионни отвори и да не прекъсват хоризонталните канализационни клонове. Съществуват изключения за шахти, свързани с производствени отпадъчни води без мирис и дъждовна канализация, при които е допустимо прекъсване на клоновете и наличие на свободно водно ниво. Тръбите в шахтите със свободно водно ниво трябва да бъдат свързани чрез изравняване на теметата.
Чл. 144
Чл. 144 определя изискванията за проектиране на хоризонталните канализационни клонове. Според (1) максималният наклон на хоризонталните клонове е 0,05 m/m. В (2) се допуска за етажни отводнителни клонове с дължина до 1,5 m наклон до 0,15 m/m.
Чл. 145
Чл. 145 от Наредба № 4 предвижда, че вертикалните канализационни клонове трябва да бъдат проектирани праволинейни и с еднакъв диаметър през цялата им височина. Хоризонталното изместване на вертикалните клонове е допустимо, ако са предвидени мерки за ревизия. При измествания под 10° към хоризонтала, оттокът се определя като при хоризонтални клонове с 70% степен на напълване на тръбата.
Чл. 146
Чл. 146 от Наредба № 4 указва, че не е разрешено замонолитването на хоризонтални канализационни клонове в конструктивните елементи на сградата, през които преминават. Освен това, вертикалните канализационни клонове трябва да преминават през подовите конструктивни елементи с водонепропускливост, използвайки гилза, която да излиза извън плочата с 1-2 см.
Чл. 147
Чл. 147 предвижда, че етажните отводнителни клонове трябва да се свързват с вертикалните канализационни клонове чрез разклонители, които да имат ъгъл не по-голям от 67,5°. Това е важно за правилното функциониране на канализационната система и предотвратяване на запушвания.
Чл. 148
Чл. 148 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. забранява отводняването на санитарни прибори в един вертикален канализационен клон за съседни гаражи, офиси, жилища и други, разположени на едно етажно ниво. Изключение се прави, ако канализационният клон е разположен в инсталационна шахта между двата имота.
Чл. 149
Чл. 149 от Наредба № 4 определя условията за проектиране на ревизионни отвори по вертикалните канализационни клонове. Ревизионните отвори трябва да се предвиждат в началото на клоновете, в тавана или на последния обитаем етаж, на всеки три етажа и в техническия етаж, както и над успоредно изместване на клоновете. Те трябва да бъдат разположени на височина не повече от 0,8 метра от пода и при открити облицовани клонове с минимален светъл отвор от 300/400 mm.
Чл. 150
Чл. 150 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя случаите, в които е необходимо да се предвидят ревизионни отвори по вътрешните водосточни клонове. Те трябва да бъдат разположени в началото на водосточния клон, над успоредно изместване на вертикалния клон и на всеки 15 метра височина, включително в технически етажи.
Чл. 151
Ревизионните шахти трябва да бъдат проектирани в помещения за общо ползване в сградите, според изискванията на Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации.
Чл. 152
Чл. 152 регламентира изискванията за закрепване на канализационните клонове. Неполаганите в земята клонове трябва да бъдат закрепени надеждно с помощта на скоби или опори. Максималното разстояние между скобите е до 20 пъти външния диаметър на тръбите, но не повече от 2 метра. Скобите се предвиждат под муфите на тръбите, а при многоетажни сгради се използват подвижни и неподвижни скоби. Вградените в подовете тръби трябва да се полагат върху бетонна основа, а канализационните клонове в земята трябва да имат здрава основа и уплътнено дъно на траншеята.
Чл. 153
Чл. 153 от Наредба № 4 определя изискванията за проектирене на вертикални клонове от пластмасови тръби и тяхното разположение спрямо конструктивните елементи на сградата. Според ал. 1, вертикалните клонове трябва да се проектират на разстояние от 20 mm от конструктивните елементи. Ал. 2 предвижда, че при кръстосване на канализационни тръби с тръби с различно предназначение, минималното светло разстояние между тях трябва да бъде 150 mm.
Чл. 154
Член 154 от Наредба № 4 предвижда, че при проектирането на канализационни тръби е необходимо да се спазва разстояние от електрически и телефонни кабели. Това изискване е в съответствие с Наредба № 3 от 2004 г., която регламентира устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Чл. 155
Член 155 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на вентилационни канализационни клонове. Според чл. 155, вентилационните клонове трябва да бъдат проектирани самостоятелно или в обща вентилационна шахта с определени минимални височини: 0,3 м над неизползваем покрив и 3 м над използваем покрив. Освен това, те трябва да бъдат разположени на разстояние от 4 м от отваряеми прозорци и врати, и 1 м над тях. Хоризонталните участъци на клоновете трябва да имат минимален възходящ наклон от 0,02.
Чл. 156
Чл. 156 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. забранява свързването на вентилационните канализационни клонове с вентилационни инсталации и комини. Освен това, вентилационни канализационни клонове, изработени от пластмасови тръби, не трябва да се полагат на разстояние по-малко от 20 см от комини.
Чл. 157
Дренажите трябва да се проектират около или под сградите, в зависимост от теренните и хидроложки условия, както и от характеристиките на почвата. За осигуряване на възможност за ревизия на дренажите, е задължително предвиждането на ревизионни шахти.
Чл. 158
Чл. 158 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на външни водосточни тръби, които трябва да бъдат изработени от стоманена поцинкована ламарина или от пластмасови тръби с повишена якост и мразоустойчивост. На височина 1,8 метра от терена е необходимо да се използват чугунени тръби или пластмасови тръби, устойчиви на ултравиолетови лъчи и механични повреди.
Чл. 159
Чл. 159 определя изискванията за отводняване на плоски покриви и покриви с вътрешнолежащи олуци. Необходимо е да се проектират водоприемници и аварийни преливници. Аварийните преливници трябва да бъдат разположени така, че да не пречат на водоприемниците и да са на височина минимум 5 cm над отворите на водоприемниците. За плоски покриви с ограждащи бордове е задължително проектирането на минимум два водоприемника или един водоприемник и един авариен преливник за всяка отводнявана повърхност.
Чл. 160
Член 160 от наредбата регламентира мерки за предотвратяване на проблеми с водоприемниците в зони с опасност от заледяване. Предвижда се използването на водоприемници с нагревателен елемент, когато е необходимо, и поставянето на два отделни водоприемника при температурна или деформационна фуга на сградата. Системата за отводняване на покривни зелени площи трябва да осигурява достъп за контрол и почистване на водоприемниците.
Чл. 161
Водосточните тръби трябва да се проектират самостоятелно и предимно отвесно, без да се включват канализационни тръби от санитарни прибори и отпадъчни води. Допуска се включване на преливни тръби от резервоари и тръби от питейни фонтани, при условие че водосточните тръби са защитени от замръзване. За пластмасови водосточни клонове е необходимо да се предвидят компенсационни връзки за температурни удължения.
Чл. 162
Член 162 от Наредба № 4 определя начина на свързване на водоприемниците с водосточните тръби. Според алинея 1, водоприемниците трябва да се включват към водосточните тръби с еластично уплътнение. Алинея 2 допуска включването на водоприемници, разположени на различни нива, в една и съща водосточна тръба.
Чл. 163
Чл. 163 от наредбата предвижда при отвеждането на дъждовни и отпадъчни води в един и същ хоризонтален клон, инсталирането на сифон или клапа за водосточни тръби. Това е необходимо, за да се предотврати изпускането на канализационни газове в системата за дъждовни води.
Чл. 164
Чл. 164 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. постановява, че оразмерителните денонощни и часови количества на битовите отпадъчни води трябва да бъдат равни на съответните оразмерителни водни количества за питейно-битови нужди, които са определени в глава втора на наредбата.
Чл. 165
Чл. 165 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на канализационни инсталации. Те трябва да осигуряват отвеждането на различни видове отпадъчни води, включително от санитарни прибори, прибори с постоянно отпадъчно водно количество, канализационни помпи, производствени отпадъчни води и дъждовни води.
Чл. 166
Чл. 166 от Наредба № 4 определя изискванията за проектиране на гравитационни канализационни инсталации. Общото отпадъчно водно количество (Qобщо) се изчислява по формула, включваща битово, постоянно, помпено, максимално производствено и дъждовно отпадъчно количество. Битово отпадъчно количество се определя съгласно БДС EN 12056-2, а другите количества се добавят без редуциране. Максималното производствено отпадъчно количество зависи от производствената технология.
Чл. 167
Чл. 167 определя изискванията за оразмеряване на канализационни системи, включително максималното секундно дъждовно водно количество и период на еднократно препълване, който не трябва да е по-малък от 5 години. Интензивността на дъжда и отточният коефициент за различни видове покриви също са уточнени, като коефициентът за непропускливи и стръмни покриви е от 0,9 до 1,00, а за интензивно затревени покриви е 0,3.
Чл. 168, Чл. 169
Наредбата определя изискванията за хидравлично оразмеряване на гравитационните канализационни инсталации, което трябва да се извършва в съответствие с БДС EN 12056-2. Максималното отпадъчно водно количество за етажни отводнителни клонове зависи от номиналния диаметър и типа на системата. При невентилирани клонове, ако не могат да се спазят изискванията на БДС EN 12056-2, се предвиждат вентилационни клапани или се използват по-големи диаметри. Максималното отпадъчно водно количество на канализационен провод трябва да бъде не по-малко от изчисленото общо битово отпадъчно водно количество.
Чл. 170
Вентилационните клапани, предназначени за вентилиране на етажните отводнителни клонове, трябва да бъдат проектирани в съответствие с българския стандарт БДС EN 12056-2.
Чл. 171
Член 171 от Наредба № 4 определя, че максималното отпадъчно водно количество за вертикални канализационни клонове, които имат основна вентилация или вентилационни клапани, се определя на база номиналния диаметър и вида на включването, съгласно стандарта БДС EN 12056-2.
Чл. 172
Чл. 172 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя, че максималното отпадъчно водно количество за вертикални канализационни клонове, които имат допълнителна вентилация, зависи от номиналния диаметър и вида на включването, съгласно стандарт БДС EN 12056-2.
Чл. 173
Чл. 173 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че всеки допълнителен вентилационен клон трябва да бъде свързан с вертикалния канализационен клон на всеки етаж. Това е необходимо за осигуряване на правилната експлоатация на канализационната система и предотвратяване на неприятни миризми.
Чл. 174
Вентилационните клапани, предназначени за вентилиране на вертикалните канализационни клонове, трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват минимално количество въздух, което е не по-малко от 8 пъти общото количество Qобщо.
Чл. 175
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. регламентира максималното отпадъчно водно количество за хоризонтални канализационни клонове. То се определя с хидравлични формули, таблици или диаграми, предоставени от производителя на тръбите. В случаи, когато информацията е недостъпна или при спорове, се прилага формулата на Колбрук-Уайт.
Чл. 176
Чл. 176 определя минималните наклони и максималното оразмерително запълване на хоризонталните клонове за производствени отпадъчни води. Таблица 9 предоставя данни за производствените канализационни инсталации, включително максимално и минимално оразмерително запълване и наклон за различни диаметри на тръбите. За пластмасови тръби се допускат по-малки наклони при условие, че оразмерителната скорост на водата е не по-малко от 0,7 m/s.
Чл. 177
Чл. 177 от Наредба № 4 предвижда, че подземната канализация извън сградите трябва да бъде проектирана в съответствие с установените изисквания за проектиране на канализационни системи. В допълнение, наредбата съдържа раздел, посветен на оразмеряването на сградната инсталация за отводняване на покриви.
Чл. 178
Чл. 178 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя изискванията за проектиране и оразмеряване на инсталации за отводняване на покриви. Те трябва да отговарят на изискванията на наредбата и на БДС EN 12056-3. Оразмеряването на инсталациите зависи от начина на отвеждане на дъждовните води, който може да бъде безнапорен или напорен.
Чл. 179
Чл. 179 от наредбата указва, че отводняваната покривна повърхност се изчислява съгласно БДС EN 12056-3. При изливане на дъждовни води от калканни стени върху покрив или олук, площта на стената се добавя към отводняваната площ, като се вземат предвид 50% от нейната площ.
Чл. 180
Чл. 180 определя максималното оразмерително дъждовно водно количество за кръгли вертикални водосточни тръби, което не трябва да надвишава проводимостта им, при условие за безнапорно движение на водата и степен на напълване от 0,33. За вертикални водосточни тръби с некръгло сечение, максималната проводимост се приема равна на тази на кръгли тръби с идентично напречно сечение.
Чл. 181
Чл. 181 определя условията за изместване на вертикалните водосточни тръби. Ако изместването е 10° или повече, то може да бъде пренебрегнато. При измествания под 10°, оттокът трябва да се изчислява по същия начин, както за хоризонтални тръби, с максимално запълване от 70% според стандарта БДС EN 12056-3.
Чл. 182
Чл. 182 определя изискванията за проектиране на напорни (вакуумни) сградни инсталации за отводняване на покриви. Оразмеряването трябва да съответства на БДС EN 12056-3 и да отразява изискванията на производителите на водоприемници. Важни фактори за оразмеряване включват вид и форма на покрива, свързване към хоризонтален канализационен клон с достатъчна проводимост, якост на тръбите при вакуум до 80 kN/m2 и осигуряване на необходимата геодезична денивелация. Преди свързването с канализационния клон, трябва да се предвиди успокояващ участък за намаляване на скоростта на водата до 2,5 m/s.
Чл. 183
Чл. 183 от Наредба № 4 определя, че канализационните помпени станции трябва да се проектират в съответствие с изискванията на наредбата и стандарт БДС EN 12056-4, който се отнася до гравитационните канализационни системи в сгради, конкретно частта за проектиране и оразмеряване на канализационни помпени станции.
Чл. 184
Чл. 184 от Наредба № 4 предвижда, че канализационни помпени станции се инсталират, когато не е възможно гравитационно отвеждане на отпадъчните води от санитарните прибори, разположени под нивото на подприщване в канализационната мрежа. Освен това, тези станции трябва да бъдат защитени от обратен поток чрез обратен сифон, разположен над нивото на подприщване.
Чл. 185
Чл. 185 определя изискванията за проектиране на канализационни помпени станции. Те трябва да бъдат разположени в изолирано отопляемо помещение с отделен изход. Помпени станции за отпадъчни води, съдържащи запалителни вещества, трябва да са в самостоятелна сграда. Помпени станции за производствени отпадъчни води, които не отделят опасни газове и миризми, могат да се проектират и в производствени помещения.
Чл. 186
Член 186 описва основните компоненти на канализационните помпени станции, които включват събирателен резервоар, канализационни помпи, система за управление, смукателен и тласкателен тръбопровод. Също така, компактните помпени съоръжения трябва да бъдат проектирани с вграден събирателен резервоар, помпа, възвратен клапан и система за управление.
Чл. 187
Събирателният резервоар трябва да бъде проектиран с водонепропускливи свойства и да е устойчив на корозия. Дъното на резервоара трябва да има наклон към смукателния тръбопровод, който да не е по-малък от 0,1 m/m.
Чл. 188
Чл. 188 от наредбата предвижда, че събирателният резервоар за отпадъчни води, които отделят опасни газове, миризми и пари, трябва да бъде проектиран херметически затворен в помпеното помещение и без конструктивна връзка със сградата. Освен това, трябва да има вентилационна тръба, която да достига над покрива на сградата.
Чл. 189
Чл. 189 от наредбата предвижда, че към канализационните помпени станции, освен работните помпи, трябва да се предвидят и резервни помпи. При наличие на до две работни помпи от един тип, се предвижда една резервна помпа.
Чл. 190
Член 190 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че помпите за сградни водопроводни и канализационни инсталации трябва да бъдат проектирани с естествено заливане. Това означава, че помпите трябва да бъдат проектирани така, че да могат да се запълват с вода без необходимост от допълнителни механични средства.
Чл. 191
Чл. 191 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че за всяка канализационна помпа трябва да има отделен смукателен тръбопровод, който да е оборудван със спирателен кран. Наклонът на тръбопровода към помпата не трябва да е по-малък от 0,005 m/m.
Чл. 192
Чл. 192 от Наредба № 4 предвижда, че на тласкателния тръбопровод на всяка помпа трябва да има възвратен клапан и спирателен кран. Освен това, на тласкателния тръбопровод не се допуска предвиждане на други свързвания.
Чл. 193
Чл. 193 от Наредба № 4 предписва, че тласкателните тръбопроводи на канализационните помпени станции трябва да се свързват само с вентилирани хоризонтални канализационни клонове, като е забранено свързването им с вертикални клонове. Освен това, за тези тръбопроводи не се проектират вентилационни клапани.
Чл. 194
Член 194 от Наредба № 4 определя изискванията за тласкателните тръбопроводи, които трябва да бъдат проектирани да издържат на налягане, равно на 1,5 пъти максималното работно налягане на помпата. Освен това, минималният диаметър на тези тръбопроводи следва да се определи съгласно стандарт БДС EN 12056-4.
Чл. 195
Съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г., скоростта на водата в тласкателния тръбопровод трябва да бъде между 0,7 m/s и 2,3 m/s. Това осигурява оптимално функциониране на водопроводните и канализационните инсталации.
Чл. 196
Помпите трябва да бъдат проектирани така, че да са закрепени неподвижно. При закрепването им към пода, стените и тавана на помещението е необходимо да се спазват изискванията за еластичност и шумоизолация.
Чл. 197
Член 197 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че за отводняване на помещението с помпена станция е необходимо да се инсталира шахта с отводнителна помпа на дъното на помещението, ако е необходимо.
Чл. 198
Член 198 от Наредба № 4 предвижда изисквания за вентилация в помещението на канализационната помпена станция за отпадъчни води. Според текста, вентилационните тръби трябва да се свързват с допълнителния или основния вентилационен клон. Забранява се свързването на вентилационните клонове с входящата страна на вентилацията на маслоуловител.
Чл. 199
Чл. 199 от Наредба № 4 определя изискванията за разполагане на канализационни помпени станции в отопляеми и вентилирани помещения. Помещенията трябва да отговарят на пределно допустими нива на шума и да осигуряват свободно разстояние от 0,6 метра около работещите части на помпите за тяхната поддръжка.
Чл. 200
Помпените станции, съгласно чл. 200 от Наредба № 4, трябва да бъдат проектирани с автоматично управление и аварийна сигнализация. Освен това, е предвидена и възможност за ръчно управление на станциите.
Чл. 201
Чл. 201 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. посочва, че помпите трябва да бъдат оразмерявани за дебит на водата, който не е по-малък от общото оразмерително количество битови отпадъчни води, генерирани от санитарните прибори.
Чл. 202
Чл. 202 от Наредба № 4 определя начина на изчисление на работния напор на помпата, който трябва да бъде съгласно БДС EN 12056-4. Геодезичната височина се измерва като вертикално разстояние между най-ниското водно ниво в събирателния резервоар и най-високата точка на тласкателния тръбопровод, с възможност за измерване от пода на машинната зала до най-ниската част на сифона за защита срещу заливане.
Чл. 203
Чл. 203 от Наредба № 4 определя начина на изчисление на загубите на напор в тласкателните тръбопроводи. Загубите от триене по дължина се определят за правите участъци до горния край на сифона, в съответствие с БДС EN 12056-4. Местните загуби на напор, които възникват в арматурите или фасонните части на тръбопровода до сифона, също се определят по същия стандарт.
Чл. 204
Хидравличният наклон на тръбите в сградни водопроводни и канализационни инсталации се определя на базата на техническата спецификация на използваните тръби или чрез формулата на Колбрук - Уайт, съгласно стандарта БДС EN 12056-4.
Чл. 205
Полезният обем на събирателния резервоар трябва да бъде определен в съответствие с Българския държавен стандарт БДС EN 12056-4.
Чл. 206
Чл. 206 определя изискванията за проектиране на събирателните резервоари. Полезният обем на резервоара трябва да бъде по-голям от обема на тласкателния тръбопровод от възвратния клапан до горната част на сифона. Минималният полезен обем на събирателния резервоар е установен на 20 литра.
Чл. 207
Вакуумните канализационни инсталации трябва да бъдат проектирани в съответствие с изискванията на Наредба № 4 и БДС EN 12109, която регулира вакуумните канализационни системи в сгради.
Чл. 208
Чл. 208 определя основните елементи на вакуумните канализационни инсталации, които включват автоматични вакуумни устройства, вакуумни клозети и писоари, тръби и вакуумна станция. Проектирането на тези инсталации трябва да спазва санитарно-хигиенните изисквания и изискванията за проектиране на електрически съоръжения, като се осигурява защита срещу опасен вакуум за потребителите.
Чл. 209
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя изискванията за проектиране на вакуумни инсталации. Те включват осигуряване на лесна експлоатация, спазване на шумови норми, предотвратяване на опасни газове и миризми, икономия на енергия и спазване на пожарна безопасност. Вакуумната инсталация трябва да приема отпадъчни води от санитарни прибори и да ги транспортира до вакуумна станция и гравитационна канализация, с осигуряване срещу претоварване. Проектирането трябва да предвиди бъдещи разширения и реконструкции.
Чл. 210
Чл. 210 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. задължава проектирането на вакуумни канализационни инсталации да бъде извършено така, че статичните загуби на налягане да са по-малки от разликата между вакуума на вакуумната станция и необходимия вакуум за функционирането на вакуумните устройства.
Чл. 211
Чл. 211 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя изискванията за производителност и надеждност на вакуумната канализационна инсталация. Те включват възможност за изолиране на неправилно функциониращи части, установяване на необходимия брой автоматични вакуумни устройства и клозети, управление на инсталацията за поддържане на вакуум, кратко време за възстановяване на вакуума, определяне на допустимо време за възстановяване след прекъсване на електрозахранването, проектиране на система за откриване на отклонения и осигуряване на достъп за обслужване на ключови компоненти.
Чл. 212
Член 212 от Наредба № 4 определя как се изчислява оразмерителното отпадъчно водно количество, като посочва, че то се определя съгласно глава единадесета, раздел II. Освен това, специфичният отток от вакуумни клозети, писоари и други устройства трябва да бъде определен в съответствие с техните технически спецификации.
Чл. 213
Чл. 213 от Наредба № 4 регламентира проектирането на вакуумни канализационни инсталации. Основните изисквания включват: (1) проектиране без запушвания с максимален ъгъл на разклонителите от 45°; (2) недопустимо е намаляване на диаметъра на тръбите в посока на течението; (3) етажните отводнителни клонове трябва да са хоризонтални и да се свързват към вертикален клон; (4) диаметърът след вакуумното устройство трябва да е по-голям от изпускателния отвор; (5) тръбите се закрепват към конструкцията с помощта на скоби.
Чл. 214
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя изискванията за основни елементи на вакуумните канализационни инсталации. Автоматичното вакуумно устройство трябва да работи без повреда минимум 300 000 цикъла, а вакуумният клозет трябва да е проектиран да изсмуква отпадъчните води и да промива чинията с определено количество вода. Инсталацията трябва да е изградена от тръби с налягане най-малко 0,6 МРа, а клапаните и устройствата за управление също да издържат на 300 000 цикъла без повреда.
Чл. 215
Член 215 от Наредба № 4 предвижда, че вакуумните устройства трябва да се вентилират чрез вентилационен клон, който излиза над покрива на сградата, или чрез вентилационни клапани. Това е необходимо за осигуряване на правилното функциониране на инсталациите и предотвратяване на нежелани натрупвания на газове.
Чл. 216
Член 216 от Наредба № 4 предвижда, че вакуумната станция трябва да бъде проектирана индивидуално, за да осигури необходимия вакуум за приемане и отвеждане на отпадъчните води, като също така трябва да включва резервно електрозахранване. Важно е да се гарантира, че инсталацията функционира надеждно.
Чл. 217
Чл. 217 от Наредба № 4 забранява заустването на производствени отпадъчни води в канализационната мрежа на урбанизираната територия, ако те не отговарят на нормите за максимално допустими концентрации, определени в Наредба № 7 от 2000 г. За отпадъчни води, които не отговарят на изискванията, е необходимо изграждането на местни пречиствателни съоръжения преди заустването им в канализацията.
Чл. 218
Чл. 218 регламентира изискванията за отпадъчните води от кухните на общественообслужващи обекти. Тези води трябва да преминават през мазниноуловители преди да се включат в канализационната система. Всеки мазниноуловител трябва да има вентилация, да бъде проектиран като затворено съоръжение с добре уплътнен капак и да осигурява достъп за проверка и почистване.
Чл. 219
Чл. 219 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че отпадъчните води от зони, застрашени от замърсяване с нефт и нефтопродукти, като автомивки, гаражи, паркинги, бензиностанции и газостанции, трябва да преминават през нефтозадържатели преди да бъдат включени в канализационната система на урбанизираната територия.
Чл. 220
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на нефтозадържатели. Нефтозадържателите трябва да бъдат проектирани извън сградите, но е допустимо да бъдат разположени в отделно, плътно затворено помещение с вентилация. Осигурява се достъп за почистване и контрол на всеки нефтозадържател.
Чл. 221
Сградните водопроводни и канализационни инсталации трябва да се изграждат в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и изискванията на наредбата. Необходимо е да се използват само продукти, които отговарят на техническите спецификации, без дефекти. Преди изграждането е задължителен входящ контрол на качествата на строителните продукти и проверка на документацията. Изграждането трябва да се извършва при спазване на нормативните актове за безопасност и здраве.
Чл. 222
Чл. 222 от Наредба № 4 определя изискванията преди изграждането на водопроводни и канализационни инсталации. В него се посочва, че преди започване на строителството трябва да се отбележи нивото на готовите подове. Тръбите и фасонните части трябва да се съединяват според техническите спецификации и указанията на производителя, като се извършват проверки за правилно свързване. Освен това, елементите на инсталациите трябва да се защитават от замърсяване и повреди по време на складиране и транспорт, в съответствие с указанията на производителя.
Чл. 223
Чл. 223 предвижда, че преди приемането на водопроводните и канализационните инсталации и техните съоръжения, трябва да се извършат огледи и изпитвания, за да се удостоверят тяхното съответствие с одобрения инвестиционен проект и наредбата. Хидравличните изпитвания се правят преди измазването на помещенията и полагането на настилки. Инсталации от пластмасови тръби с лепени връзки и заварка се изпитват след указанията на производителя, след завършване на последната връзка.
Чл. 224
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя изисквания за проектиране, изграждане и експлоатация на водопроводни и канализационни инсталации. При зимни условия, пластмасовите тръби трябва да се монтират при температура не по-ниска от 5°C, като се спазват указанията на производителя. Инсталациите трябва да се изпитват и въвеждат в експлоатация при температура в помещението не по-ниска от 5°C. Водопроводните инсталации се свързват с външния водопровод непосредствено преди пробната експлоатация.
Чл. 225
Завършените монтажни работи на водопроводните и канализационните инсталации и техните съоръжения се приемат с технически протоколи и актове, съобразно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Чл. 226
Чл. 226 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя, че за осигуряване на нормалното функциониране на сградните водопроводни и канализационни инсталации, след приемането им се определят гаранционни срокове за изпълнени строително-монтажни работи (СМР) и съоръжения. Тези срокове се определят по реда на Наредба № 2 от 2003 г., която регламентира минималните гаранционни срокове за строителни и монтажни работи.
Чл. 227
Чл. 227 от Наредба № 4 указва, че параметрите и показателите на водопроводните и канализационните инсталации, установени с проекта, трябва да бъдат поддържани чрез техническа експлоатация по време на нормалната им експлоатация. Това включва изграждане, проверка и последваща поддръжка на инсталациите, за да се гарантира тяхната функционалност и безопасност.
Чл. 228
Чл. 228 определя изискванията за закрепване на водопроводи към конструкцията на сградите. Водопроводите трябва да бъдат закрепени надеждно и безопасно, като методите за закрепване зависят от вида на тръбите и опорната конструкция, определени в проекта и указанията на производителя. Също така, начинът на свързване на тръбите и съвместимостта между материалите им трябва да отговарят на изискванията в приложение № 12.
Чл. 229
Член 229 от Наредба № 4 указва, че при полагане на тръбите в мазилки и шахти, както и при преминаването им през подове, е необходимо да се осигури свободното движение на тръбите. Това е важно за предотвратяване на повреди и осигуряване на нормалната им експлоатация.
Чл. 230
Наредбата забранява боядисването на водопроводни инсталации, изградени от пластмасови тръби, с блажна боя. Освен това, при свързването на тръбите в водопроводната инсталация не е позволено използването на припои, които съдържат олово, антимон и кадмий.
Чл. 231
Чл. 231 от Наредба № 4 предвижда, че преди извършването на изпитвания на водопроводната инсталация е необходимо да се извърши проверка за съответствието на инсталацията с проектната документация. Освен това, преди изпитването, водопроводът трябва да бъде обезвъздушен.
Чл. 232
Водопроводите за студена и гореща вода, предназначени за битови нужди, трябва да преминат изпитвания за якост и водонепропускливост, които да отговарят на проекта и техническите спецификации на тръбите. При липса на конкретни указания за изпитване, се прилагат изискванията на чл. 233 и 234 от наредбата.
Чл. 233
Чл. 233 регламентира изпитването на водопроводната инсталация за якост преди монтирането на водочерпните кранове. Инсталацията трябва да се затвори с тапи и да се изпитва на налягане, по-голямо от работното налягане с 0,5 MPa, но не повече от 1 MPa. Водопроводи, свързани чрез заваряване, могат да се изпитват и на по-високо налягане. Изпитването се извършва с ръчна бутална помпа, като налягането се повишава на интервали от 0,1 MPa с 10 минути престой. Успешно изпитване се счита, ако налягането спадне с не повече от 0,1 MPa за 2 часа.
Чл. 234
Водопроводната инсталация трябва да бъде изпитана на водонепропускливост при монтирани водочерпни кранове, като изпитването се извършва на работно налягане в продължение на 24 часа. Успешно проведено изпитване е такова, при което не се наблюдават видими течове и навлажнявания.
Чл. 235
Съгласно Чл. 235 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г., изградените съоръжения на водопроводната инсталация подлежат на изпитване, при условие че се спазват изискванията на техните технически спецификации.
Чл. 236
Топлинното изпитване на инсталацията за гореща вода за битови нужди се извършва чрез загряване на водата в нагревателя до проектната температура. След това инсталацията се проверява за определен брой действащи водочерпни кранове. Допустимото отклонение на температурата на водата от проектната е ± 2°С.
Чл. 237
Член 237 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че за проведените изпитвания на сградни водопроводни и канализационни инсталации се съставят протоколи. Тези протоколи служат за удостоверяване на извършените тестове и проверки на инсталациите.
Чл. 238
Според НАРЕДБА № 4, изолациите на водопроводната инсталация трябва да се извършват след провеждане на хидравличните изпитвания. Това осигурява, че инсталацията е в добро състояние и готова за експлоатация, преди да бъде изолирана.
Чл. 239
Чл. 239 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда, че площадковата мрежа на водопровода трябва да бъде изпитвана в съответствие с изискванията, установени за изпитване на водопроводите в системите за водоснабдяване.
Чл. 240
Член 240 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя, че положените водопроводи се измерват по оста им, като в общата дължина се включват и фасонните части. Арматурите се измерват отделно, на бройки.
Чл. 241
Чл. 241 от Наредба № 4 определя изискванията за документация, която трябва да бъде представена за всички строително-монтажни работи (СМР), които подлежат на закриване. Тази документация включва актове за укрепване на водопроводната инсталация, актове за положена изолация и актове, удостоверяващи правилното изпълнение на наклоните, разстоянията, температурните деформации и качеството на връзките. Освен това, довършителните СМР могат да се извършват само след успешни изпитвания на якост и водонепропускливост.
Чл. 242
Чл. 242 описва изискванията за дезинфекция и промивка на водопроводните инсталации. Дезинфекцията трябва да се извършва с одобрени дезинфекционни средства, които са съвместими с питейната вода и отговарят на българските стандарти. Изборът на средство и минималното време за контакт зависят от характеристиките на водопровода, след което инсталацията се промива, за да се премахнат остатъците от дезинфекцията.
Чл. 243
Член 243 от Наредба № 4 предвижда, че преди приемането на водопроводната инсталация за студена и гореща вода за битови нужди, трябва да се проведе 72-часова проба при експлоатационни условия и затворени консумативни точки. За проведеното изпитване се съставя протокол.
Чл. 244
Чл. 244 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. описва условията за приемане на водопроводната инсталация. При проверката се изисква наличие на заповедна книга, оценка на надеждността на укрепването и работата на инсталацията, актове за установяване на завършени строителни и монтажни работи, както и документи, удостоверяващи съответствието на вложените продукти с изискванията.
Чл. 245
Приемно-предавателната документация за сградни водопроводни и канализационни инсталации включва следните основни елементи: актове за скрити работи, протоколи от хидравлични изпитвания на водопроводите, протокол от изпитване на инсталацията за гореща вода, протокол за 72-часова проба, одобрен инвестиционен проект или заверена екзекутивна документация, документи за съответствие на вложените продукти и указания за техническа експлоатация.
Чл. 246
Чл. 246 от Наредба № 4 предвижда задължения за поддържане на водопроводните инсталации в изправност по време на техническата експлоатация. Това включва поддържане на водопроводи, водочерпни кранове и арматури, с цел минимизиране на щетите от аварии и загубите на вода и енергия. В общественообслужващи и спортни сгради, където водочерпните кранове не се използват редовно, е необходимо да се предприемат мерки за профилактика срещу бактерията 'Legionella', в съответствие с указанията на Министерството на здравеопазването.
Чл. 247
Чл. 247 определя изискванията за изграждане на канализационни инсталации, които трябва да отговарят на наредбата, одобрения инвестиционен проект и съответните стандарти. Конкретно, гравитационните канализационни системи трябва да спазват БДС EN 12056, канализационните помпени станции - БДС EN 12056-4, а вакуумните канализационни инсталации - БДС EN 12109.
Чл. 248
Чл. 248 от Наредба № 4 указва, че свързването на канализационните тръби, фасонните части и санитарните прибори трябва да е водо- и газоплътно, в съответствие с проекта и указанията на производителя, като е необходимо да се използват специализирани средства за уплътняване. При изграждане на канализационни инсталации от пластмасови тръби е задължително да се спазват указанията на производителя за предотвратяване на топлинни деформации.
Чл. 249
Санитарните прибори трябва да бъдат монтирани след прецизно нивелиране и надеждно закрепване към конструкцията на сградата, съобразно указанията на производителя. Монтажът се извършва след завършването на всички строително-монтажни работи (СМР).
Чл. 250
Канализационният клон в сутерена трябва да бъде положен в посока от заустването в канализационната мрежа към сградата, за да се осигури правилното функциониране на инсталацията.
Чл. 251
Чл. 251 от Наредба № 4 определя изискванията за уплътняване на муфените съединения в канализационните инсталации. Според алинея 1, за уплътняване се използват стандартни уплътнители, съобразени с техническата спецификация на тръбите. В алинея 2 се указва, че при полагането на муфени тръби, муфите трябва да бъдат обърнати срещу течението на водата.
Чл. 252
Чл. 252 от Наредба № 4 предвижда мерки за безопасност и поддръжка по време на монтажа на канализационни инсталации. Откритите краища на канализационните клонове трябва да бъдат затворени с тапи, а сифони под санитарните прибори да се предпазват от затлачване, докато не се проведе изпитването на инсталацията. След завършване на изграждането, канализационната инсталация трябва да бъде почистена и промита прецизно.
Чл. 253
Канализационните клонове трябва да се полагат в плочи и фундаменти, като е задължително да се спазват изискванията на проекта. Освен това, трябва да се следват и указанията на производителя за защита на тръбите и техните връзки от проникване на околния пълнежен материал и от изместване при бетонирането.
Чл. 254
Чл. 254 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. предвижда изпитване на херметичността на главната хоризонтална мрежа на гравитационната канализационна инсталация, преди нейното засипване. Клоновете трябва да бъдат оставени напълнени с вода за 24 часа, без да се допуска изтичане. Вътрешните водосточни тръби се изпитват чрез запълване с вода до нивото на водоприемника за 10 минути, също без изтичане на вода.
Чл. 255
Вакуумната канализационна инсталация или част от нея подлежи на изпитване след нейното регулиране. Изпитването включва проверка на непропускливостта, производителността и нормалното функциониране на съоръженията, като се използват методите, определени в БДС EN 12109.
Чл. 256
Член 256 от Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. определя, че площадковата канализационна мрежа трябва да бъде изпитвана в съответствие с установените изисквания за изпитване на канализационните системи.
Чл. 257
Според Наредба № 4 от 17 юни 2005 г., за проведените хидравлични изпитвания на сградни водопроводни и канализационни инсталации се съставят протоколи. Тези протоколи удостоверяват извършените изпитвания и техните резултати, което е важен етап в процеса на проектиране, изграждане и експлоатация на инсталациите.
Чл. 258
Чл. 258 от Наредба № 4 определя начина на измерване на канализационната инсталация, изградена от чугунени, полиетиленови или полипропиленови тръби. Измерването се извършва на линеен метър по оста на тръбите, като фасонните части не се включват в измерването, а се броят отделно по вид и диаметър.
Чл. 259
Канализационните инсталации, изградени от поливинилхлоридни, каменинови или бетонни тръби, се измерват на линеен метър, включително фасонните части. Всяка фасонна част се счита за равна на единица дължина и се добавя към общата дължина на инсталацията.
Чл. 260
При приемането на сградната канализационна инсталация се извършват проверки на заповедната книга на строежа, съответствието с одобрения инвестиционен проект, наклоните и надеждността на тръбите, както и документите за съответствие на вложените продукти. За канализационната помпена станция се проверяват проектните параметри на електрическите съоръжения, уплътненията, укрепването на тласкателните тръбопроводи и контролно-измервателните прибори.
Чл. 261
Приемно-предавателната документация за сградни водопроводни и канализационни инсталации трябва да включва следните основни елементи: актове за скрити работи, протоколи от изпитванията за херметичност, одобрен инвестиционен проект или заверена екзекутивна документация, документи за удостоверено съответствие на вложените продукти и указания за техническата експлоатация.
Чл. 262
Член 262 от Наредба № 4 регламентира условията за техническа експлоатация на гравитационни и вакуумни канализационни инсталации. Според алинея 1, по време на експлоатацията на гравитационните инсталации е необходимо да се отстраняват повреди и да се осигурява водо- и газоплътност. Алинея 2 указва, че вакуумните инсталации трябва да се експлоатират в съответствие с определени указания, за което се води необходимата техническа документация.
Чл. 263, Допълнителни разпоредби (§ 1), Преходни и Заключителни разпоредби (§ 2-4)
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. регулира проектирането, изграждането и експлоатацията на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Основните разпоредби включват задължението за създаване на система за техническо обслужване и ремонт на канализационните помпени станции, които трябва да се поддържат от квалифицирани специалисти. Наредбата определя важни термини, свързани с канализационните системи, включително 'сиви' и 'черни' води, хидравлична проводимост и вентилационни клонове. В допълнение, наредбата съдържа преходни и заключителни разпоредби, указващи, че тя отменя предишни норми и ще влезе в сила три месеца след обнародването й. Приложенията към наредбата предоставят параметри за оразмеряване на водочерпни кранове и водоснабдителни норми за различни видове сгради.
§1
Тези разпоредби определят термини и определения, свързани с проектирането, изграждането и експлоатацията на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Включват дефиниции за 'насрещно свързване', 'сиви води', 'черни води', 'вентилационни клонове' и различни системи за канализация, както и специфични термини като 'вакуумна станция' и 'legionella'.
§ 2
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации е издадена на основание § 18, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Тя отменя предходните норми за проектиране, утвърдени със заповед № РД-02-14-35 от 25 юни 1986 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство, както и част от материалите, отпечатани в БСА и ПИПСМР.
§4 от Преходни и Заключителни разпоредби
Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. регулира проектирането, изграждането и експлоатацията на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Министърът на регионалното развитие и благоустройството дава указания за прилагане на наредбата. В приложените таблици са посочени параметри за оразмеряване на водочерпни кранове, водоснабдителни норми за питейно-битови нужди в жилищни и обществени сгради, както и формули за изчисляване на водни количества и загуби на налягане в системите. Наредбата съдържа и специфики за свързването на тръби от различни материали, включително метали и пластмаси, с акцент на изискванията за безопасност и хигиена на питейната вода.
