Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда правилата за водене, съхранение и достъп до регистъра на актовете на съдилищата. Отговорността за тези дейности е възложена на пленума на Висшия съдебен съвет.
Регистърът на актовете на съдилищата съдържа обявления за актове, които решават съществото на делото или приключват производството, както и актове, подлежащи на самостоятелно обжалване. Актовете, които не подлежат на обявяване в регистъра, са определени от пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 3 от Наредба № 4 предвижда задължението на всеки съд да обявява актовете си в регистъра незабавно след постановяването им, спазвайки изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Обявяването се извършва от съдебни служители, назначени от административния ръководител на съда, които подготвят актовете в електронна форма. Ако е необходимо, съдията-докладчик или друг определен съдия дава становище относно публикуването на съдебния акт преди неговото обявяване.
Регистърът на актовете на съдилищата представлява уеббазирана електронна база данни, която съдържа актовете, посочени в чл. 2, ал. 1, както и свързаните с тях обстоятелства. Този регистър е интегриран в единната централизирана информационна система за съдилищата и е организиран така, че да осигури целостта, достъпността и сигурността на информацията, която съдържа.
Наредба № 4 от 16 март 2017 г. определя правилата за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата. Пленумът на Висшия съдебен съвет поддържа структурирани данни, свързани с тези дейности, които включват информация за вътрешни проверки. Всеки запис в данните съдържа номер и описание на действието, момент на извършване, ниво на задълбоченост, идентификатор на потребителя и резултати от действието. Достъп до тези данни имат само служители, определени от главния секретар на Висшия съдебен съвет.
Член 6 от Наредба № 4 посочва, че Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за организирането на дейностите, свързани с воденето на регистъра на актовете на съдилищата. Тези дейности трябва да бъдат отделени от другите административни звена и дейности, независимо от това дали се работи в нормални или кризисни условия.
Наредбата регламентира откритията на електронна партида за всеки акт, подлежащ на обявяване, която включва две части: "Вписани обстоятелства" и "Обявен акт". В част "Вписани обстоятелства" се съхранява структурирана информация за обявения акт, включваща данни за делото, съдебния състав, участващ прокурор, информация за съдебния акт и данни за обжалване. Част "Обявен акт" съдържа обезличен текст на акта и мотивите. Информацията е организирана хронологично и позволява проследяване на историята на обявяванията.
Чл. 8 от наредбата определя начина на структуриране на информацията за всяка партида. Информацията се организира в полета, които се попълват единствено на базата на данни от акта и автоматично генерирана информация от информационната система, която обслужва регистъра на актовете.
Член 9 от Наредба № 4 описва как се визуализират и съхраняват вписванията в регистъра на актовете на съдилищата. Всеки запис в регистъра показва последното актуално вписване и позволява проследяване на хронологията на вписванията и редакциите. Системата съхранява подробен електронен дневник за всяко обявено, редактирано или изтрито събитие, включващ данни като дата и час на постъпване, тип на събитието, съд, лице отговорно за събитието, номер на делото и акта. При изтриване информацията не се визуализира публично, но се запазва като архивно копие.
Чл. 10 от Наредба № 4 регламентира автоматичното генериране на момента (дата, час, минута и секунда) при вписване, редакция или изтриване в регистъра. Осигурява се свързаност между обявяването и регистрационния номер. Регистърът позволява установяване на лицето, извършило обявяването, редакцията или изтриването, и момента на действието.
Чл. 11 от Наредба № 4 определя, че техническите стандарти за достъп до регистъра на актовете на съдилищата, както и политиките за графичните интерфейси и типовете електронни документи и файлови формати, се публикуват на интернет страниците на Висшия съдебен съвет и самия регистър. Пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да съобразява тези стандарти и политики с общите нормативни изисквания за електронно правосъдие, установени в Закона за съдебната власт.
Член 12 от Наредба № 4 определя процедурите за обявяване на актове в регистъра. В регистъра се обявяват актове и се правят отбелязвания в предвидените от закона случаи. Обявяването се извършва чрез въвеждане на данни и обстоятелства, съдържащи се в акта. При обявяване на последващ акт, свързан с предходен, се отразява връзката между двата акта в регистъра.
Наредба № 4 от 16 март 2017 г. определя задължителните ограничения и изключения при публикуването на съдебни актове. Спазват се ограниченията, предвидени в Закона за съдебната власт, Закона за защита на личните данни и други законодателни актове, свързани с лични и класифицирани данни, като например данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обезличаването на съдебните актове се извършва от определени лица, а при необходимост от специфична преценка за публикуване или обезличаване, становище дава съдията-докладчик или друг съдия, определен от административния ръководител.
Чл. 14 от Наредба № 4 от 16 март 2017 г. предвижда мерки за обезличаване на личните данни при създаването и поддържането на регистъра на актовете на съдилищата. Това включва замяна на имената с инициали, заличаване на единните граждански номера и адресите, както и на всякакви признаци, които биха могли да идентифицират физически лица. Обезличаването засяга всички участници в производството, а данни, които биха могли да разпознаят лица в малки групи, също трябва да бъдат заличавани. Въпреки това, определени данни, като имената на магистратите и прокурорите, не подлежат на обезличаване.
Чл. 15 от Наредба № 4 от 16 март 2017 г. предвижда възможност за заличаване на части от актове, които съдържат обидни, нецензурни или неподходящи изрази, по реда на чл. 13, ал. 3.
Чл. 16 от Наредба № 4 от 16 март 2017 г. определя процедурата по обезличаване на лични данни в съдебните актове. Тази процедура включва замяна на цифрите от ЕГН на физически лица със символа '*', замяна на имената на физически лица с инициали и замяна на адресите на физически лица със символи '***'. Допълнително, се обезличават и други лични данни, посочени в чл. 13, ал. 3 и чл. 14, ал. 2-4 в зависимост от спецификата на конкретния съдебен акт.
Чл. 17 от Наредба № 4 от 16 март 2017 г. предвижда, че грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства при обявяване на актове, се коригират чрез редакция в електронната партида на съответния акт, в който е установена грешката или непълнотата.
Съгласно Чл. 18 от Наредба № 4 от 16 март 2017 г., грешно или непълно въведената информация в системата на регистъра по време на обявяване на акта трябва да бъде поправена от лицата, посочени в чл. 3, ал. 2, по време на вписването.
Чл. 19 от Наредба № 4 предвижда процедура за отстраняване на грешки и непълноти в обявените актове. Лицата, упоменати в чл. 3, ал. 2, трябва да попълнят електронен формуляр, в който да посочат регистрационния номер на вписването, съответните обстоятелства и конкретната грешка или непълнота. Формулярът е част от електронния дневник, описан в чл. 9, ал. 3.
Регистърът на актовете на съдилищата се съхранява безсрочно. Информацията в него трябва да бъде съхранявана на минимум две различни места, разположени в различни географски области, за да се осигури безопасност и достъпност.
Член 21 от Наредба № 4 определя мерките за сигурност, които Пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да предприеме за защита на данните в регистъра на актовете. Мерките включват спазване на международни стандарти и технически спецификации, за да се предотврати неправомерен достъп, използване, промяна или унищожаване на данните. Осигурява се физическа защита на регистъра чрез физически бариери и контрол на достъпа до помещенията, където се съхранява електронната база данни, като достъпът е ограничен само до упълномощени служители.
Чл. 22 от Наредба № 4 определя как Пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да съхранява регистъра. Съхранението трябва да осигурява, че данните могат да бъдат въвеждани само от упълномощени служители и че промени в данните за вписани обстоятелства извън описаните в чл. 19 не могат да се извършват.
Пленумът на Висшия съдебен съвет е задължен да използва техническо оборудване и технологии за водене и съхраняване на регистъра на актовете на съдилищата. Тези технологии трябва да осигуряват следните функции: проверка на целостта на обменяните съобщения, подписване на изпращаните съобщения, архивиране и електронно подписване на служебните данни, поддържане целостта на съхраняваните и обменяните данни, както и управление на достъпа до данни.
Актовете, създадени на хартиен носител, се съхраняват от съдилищата за сроковете, определени в Правилника за администрацията в съдилищата.
Член 25 от Наредба № 4 предвижда, че Пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да спазва стандартите и политиките за съхраняване и архивиране на данни в публични информационни системи, в съответствие с общите нормативни изисквания за електронно правосъдие, установени в глава 18 "а" от Закона за съдебната власт.
Регистърът на актовете на съдилищата е публичен, което означава, че всеки гражданин има правото на свободен и безплатен достъп до актовете, обявени в него.
Пленумът на Висшия съдебен съвет осигурява достъп до информация за вписвания и редакции на обявени актове в хронологичен ред за избран от потребителя период. Достъпът включва информация за актове от конкретен съд, също за избран от потребителя период.
Наредба № 4 от 16 март 2017 г. определя условията за водене, съхраняване и достъп до регистъра на актовете на съдилищата. Всеки има право да извършва безплатни справки в регистъра, за да провери наличието или липсата на вписано обстоятелство или обявен акт. Справките могат да се извършват по различни критерии, включително вид на съда, наименование на съдия и година на съдебния акт, сред други.
Чл. 29 от Наредба № 4 определя, че Пленумът на Висшия съдебен съвет предоставя достъп до базата данни по чл. 360т от Закона за съдебната власт, както и до структурирани части от нея, в съответствие с изискванията на Закона за достъп до обществена информация. Освен това, Пленумът е задължен да приеме правила за осъществяване на този достъп.
Чл. 30 от Наредба № 4 определя как се формира Европейският идентификатор за съдебна практика (ECLI) и какви метаданни трябва да се използват. Списъкът с кодовете на участващите съдилища и реда за съставяне на поредния номер, както и друга важна информация за функционирането на ECLI, се определя от Пленума на Висшия съдебен съвет, който е национален координатор за ECLI.
Наредбата определя националния формат на Европейския идентификатор за съдебна практика, който включва съкращението "ECLI", код "BG", вид и код на съда, година на съдебния акт, година на делото, код за характера на делото, 5-цифрен пореден номер на делото и пореден номер на съдебния акт. Елементите са разделени с двуеточие и се изписват слято, освен поредния номер на съдебния акт, който е отделен с точка. Наредбата е приета на основание чл. 360т от Закона за съдебната власт и влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".