НАРЕДБА № 4 ОТ 15 ФЕВРУАРИ 2007 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА БОЛЕСТТА КЛАСИЧЕСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя мерките за профилактика срещу проникване и разпространение на класическа чума по свинете (КЧС), условията и реда за прилагане на тези мерки, методите за диагностика на болестта, както и задълженията на държавните органи и физическите и юридическите лица за изпълнение на мерките.
Чл. 2
Класическата чума по свинете е задължително обявявана заболяване. Изпълнителният директор на БАБХ е длъжен да изпраща информация на Европейската комисия и държавите членки относно огнищата на болестта, случаи в кланици и транспортни средства, както и информация за дивите свине. Допълнителната информация включва и резултатите от епизоотичното проучване.
Чл. 3
Наредбата определя мерките, които Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) трябва да предприеме в случай на поява на класическа чума по свинете (КЧС). Изпълнителният директор на БАБХ утвърджа оперативен план за действие, който включва изисквания за ваксиниране, определя области с висока плътност на свинете, и предвижда създаването на Национален и регионални центрове за контрол на болестта. Планът трябва да осигури бързо и ефективно ликвидиране на огнища на КЧС и да включва програми за обучение и информация за персоналната отговорност. БАБХ е задължена да актуализира плана на всеки 5 години и да го представя за одобрение на Европейската комисия.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 4 предвижда действия при съмнение за наличие на свине, заразени с вируса на класическа чума по свинете (КЧС). При установяване на съмнение, ветеринарният лекар уведомява БАБХ, която изпраща официален ветеринарен лекар. Официалният ветеринарен лекар предприема мерки за проучване на случая, включително вземане на диагностични проби и проверка на документацията на свиневъдния обект.
Чл. 5
Когато БАБХ установи наличие на съмнение за вируса на класическа чума по свинете (КЧС) в животновъден обект, обектът се поставя под официален надзор. Официалният ветеринарен лекар предприема мерки, включително преброяване на свинете, изолиране на животните, забрана за движение на животни и продукти, дезинфекция на входовете и провеждане на епизоотично проучване. Мерките се отменят след получаване на отрицателен резултат от лабораторните изследвания.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 4 описва изискванията за епизоотично проучване, което трябва да установи продължителността на присъствието на вируса на класическа чума по свинете (КЧС) в животновъден обект, произхода на болестта, движението на потенциално заразни материали и вероятността от разпространение на болестта от диви свине. При доказателства за разпространение на болестта от или към животновъдни обекти в друга държава членка на ЕС, БАБХ трябва да информира Европейската комисия и съответната държава членка.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 4 предвижда мерки за профилактика и контрол на класическата чума по свинете (КЧС). Когато животновъдният обект е в регион с висока плътност на свине, БАБХ може да нареди допълнителни мерки. Те се прилагат само за свинете с подозрение за инфекция и за частта от обекта, където те се отглеждат. Официалният ветеринарен лекар взима проби от умъртвените свине за диагностика на вируса на КЧС. БАБХ определя временна контролна зона около обекта, в която се прилагат мерки за всички животновъдни обекти.
Чл. 8
При лабораторно потвърждаване на класическа чума по свинете (КЧС), БАБХ нарежда незабавно умъртвяване на всички свине в засегнатия обект, вземане на проби, преработка на трупове под ветеринарен надзор, проследяване и термично преработване на месото, унищожаване на семенен материал и ембриони, преработка на потенциално контаминирани предмети, унищожаване на материали за еднократна употреба, почистване и дезинфекция на помещения и терен, изпращане на проби за лабораторно изследване, и провеждане на епизоотично проучване. При определени условия, БАБХ може да приложи облекчения на мерките за зоопаркове и научни обекти, с уведомление до ЕК.
Чл. 9 от Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г.
Чл. 9 от Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г. определя мерките, които трябва да се предприемат при потвърдено наличие на класическа чума по свинете (КЧС) в животновъден обект. При наличие на КЧС в обект с две или повече производствени единици, БАБХ може да не прилага мерките за угояване на здрави свине, ако е потвърдено, че отделните единици имат напълно отделни помещения и съоръжения, предотвратяващи разпространение на вируса. БАБХ също така утвърджава правила за прилагане на мерките и уведомява Европейската комисия. При необходимост, БАБХ и експерти от ЕК оценяват ситуацията и предприемат допълнителни мерки.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 4 определя условията, при които Българската агенция по безопасност на храните обявява животновъден обект за контактен. Обектът се обявява за контактен, ако официалният ветеринарен лекар установи или предполага проникване на вируса на класическа чума по свинете (КЧС) от или в него. В контактните обекти се прилагат мерките по чл. 5, ал. 1, докато не се отхвърлят съмненията за наличие на КЧС. Мерките по чл. 4, 5 и 7 са задължителни за всички контактни животновъдни обекти до официалното потвърждение на ситуацията.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 4 предвижда, че за установяване на вируса на класическа чума по свинете (КЧС) в контактни животновъдни обекти се вземат достатъчен брой проби от умъртвени свине. Решението за умъртвяване на свине в тези обекти се взема на базата на критерии, посочени в приложение № 5.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 4 определя мерките при лабораторно потвърдена класическа чума по свинете. Изпълнителният директор на БАБХ издава заповед за определяне на защитна и надзорна зона. Защитната зона е с радиус не по-малък от 3 км от огнището на болестта, а надзорната зона обхваща защитната зона и има радиус не по-малък от 10 км.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 4 определя критериите, по които БАБХ определя зоните за контрол на класическата чума по свинете. При определянето се вземат предвид резултатите от епизоотичното проучване, географското разположение на огнището, близостта до животновъдни обекти и кланици, начините на придвижване и търговия с свине, както и наличните ресурси за контрол. Ако зоните засягат територии на други държави, БАБХ сътрудничи с техните ветеринарни власти.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 4 предвижда задължения на Българската агенция по безопасност на храните за информираност на лицата в защитната и надзорната зона относно ограниченията, свързани с класическата чума по свинете. Агенцията е длъжна да поставя видими знаци и табели, както и да използва медиите за разпространение на информация. Освен това, тя трябва да предприеме мерки за осигуряване на спазването на наложените ограничения.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г. определя мерките, които БАБХ трябва да прилага в защитната зона при наличие на класическа чума по свинете. Основните мерки включват: преброяване на заразените и всички животновъдни обекти, клинични прегледи на свинете от ветеринарен лекар, забрана за придвижване на свине, почистване и дезинфекция на транспортни средства, уведомяване на БАБХ за болни или умрели свине, забрана за изнасяне на свине за минимум 30 дни след дезинфекция, и спазване на хигиенни изисквания от лицата, влизащи или излизащи от обектите. Има и изключения за транзитно превозване и клане на свине.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г. определя условията за транспортиране на свине, прилагани под контрола на официален ветеринарен лекар. Транспортирането е разрешено след клиничен преглед на свинете, който не установява признаци на класическа чума. Свинете трябва да се транспортират в пломбирани транспортни средства, а след разтоварване, транспортните средства и оборудването трябва да се почистват и дезинфекцират. При свине, предназначени за клане, трябва да се вземат проби за диагностика на вируса. При пристигане в кланицата, свинете се държат отделно и клането се наблюдава за характерни изменения. Месото подлежи на термична преработка или специално обозначаване.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 4 предвижда, че ако в защитната зона възникнат нови огнища на класическа чума по свинете и мерките по чл. 15 продължат повече от 30 дни, БАБХ може да разреши транспортиране на свине от животновъден обект в защитната зона до определени обекти, след подаване на мотивирано заявление от собственика на свинете и при условията на чл. 16.
Чл. 18
Чл. 18 определя условията, при които мерките в защитната зона остават в сила. Те се запазват до завършване на почистването и дезинфекцията в заразения обект, както и до приключване на клиничните прегледи и лабораторни изследвания на свинете, които не могат да се извършват по-рано от 30 дни след дезинфекцията.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 4 предвижда мерки за надзорната зона за класическа чума по свинете, включващи преброяване на свинете, забрана за придвижване на свине, дезинфекция на транспортни средства, уведомяване на БАБХ за болни свине и забрана за изнасяне на свине за 21 дни след дезинфекция. Облекчения за маркиране на месото са възможни при спазване на определени условия. Забранено е изнасянето на репродуктивни материали и влизането/излизането от обекти без хигиенни мерки.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 4 позволява на БАБХ да разреши транспортиране на свине от животновъден обект в надзорната зона, ако мерките по чл. 19 се прилагат повече от 30 дни и има проблеми с хуманното отношение към животните. Разрешението се дава след подадено мотивирано заявление от собственика на свинете.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 4 определя мерките, които остават в сила в надзорната зона до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразените животновъдни обекти и до извършване на клинични прегледи и лабораторни изследвания на свинете. Тези изследвания не могат да се провеждат по-рано от 20 дни след приключване на дезинфекционните мероприятия.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 4 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е отговорна за осигуряване на условия за използване на официално одобрени дезинфектиращи средства и концентрации. Дейностите по почистване и дезинфекция трябва да се извършват под надзора на официален ветеринарен лекар, съгласно инструкциите на БАБХ и принципите за дезинфекция, изложени в приложение № 4.
Чл. 23
Чл. 23 определя условията за зареждане на животновъдни обекти със свине след приключване на почистване и дезинфекциране. Собствениците могат да зареждат обектите си не по-рано от 30 дни след почистването, при спазване на изисквания като въвеждане на сентинелни животни с отрицателен резултат за антитела срещу вируса на КЧС, настаняване на възприемчиви животни и провеждане на серологични изследвания. Българската агенция по безопасност на храните може да разреши изключения при определени условия, ако са изминали над 6 месеца от почистването.
Чл. 24
Член 24 от Наредба № 4 определя действията при съмнение за класическа чума по свинете (КЧС) в кланица или транспортно средство. Официалният ветеринарен лекар незабавно започва проучване за потвърждаване или отхвърляне на наличието на вируса. При потвърдена инфекция се предприемат мерки, включително умъртвяване на възприемчиви животни, унищожаване на заразени трупове и отпадъци, почистване и дезинфекция на помещенията и оборудването, епизоотично проучване и изпращане на изолат на вируса за генетичен анализ. След приключване на дезинфекционните мероприятия не се допуска въвеждане на свине в кланицата или транспортното средство по-рано от 24 часа.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г. предвижда, че в животновъдния обект, от който произхождат заразените свине, предназначени за клане, се прилагат мерките, описани в чл. 8. Освен това, в раздел IX се посочват мерки за действие в случай на съмнение или потвърждение за наличие на класическа чума по свинете при диви свине.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 4 предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е задължена да предприема мерки при съмнения за заразяване на диви свине с класическа чума. Това включва уведомяване на собственици на свине и ловци, както и лабораторни изследвания на отстреляни или открити мъртви диви свине. В същото време, изпълнителният директор на БАБХ трябва незабавно да уведоми изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
Чл. 27
При потвърдена наличност на първичен случай на класическа чума при диви свине, изпълнителният директор на БАБХ, след съгласуване с ИАГ, назначава комисия от експерти. Тази комисия, включваща ветеринарни лекари, ловци и лесоинженери, помага на официалния ветеринарен лекар да проведе епизоотично проучване, да определи мерки за ликвидиране на болестта, да изготви план за действие и да извърши проверки за ефективността на предприетите мерки.
Чл. 28
Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г. определя мерките, които Българската агенция по безопасност на храните трябва да предприеме при установяване на класическа чума по свинете (КЧС) в определен регион. Включва задължителен надзор на животновъдни обекти, преброяване на свинете, изолация от диви свине, контрол на движението на животни, дезинфекция, хигиенни мерки и лабораторни изследвания. Забранява се внасянето на части от диви свине и транспортиране на свине извън заразения регион. При установяване на случаи в съседни държави, България въвежда допълнителни мерки за контрол.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 4 изисква БАБХ да представи план за мерките за ликвидиране на класическата чума по свинете (КЧС) в срок до 90 дни след потвърждаване на първичен случай. Планът трябва да бъде одобрен от ЕК и включва информация за епизоотичната ситуация, популацията от диви свине, мерките за контрол и предотвратяване на разпространението на заболяването, както и методи за обработка на мъртви животни. След одобрение, мерките стават задължителни и заместват предишните. БАБХ е длъжна да информира ЕК и другите държави членки на ЕС за промените в плана и да изпраща информация за епизоотичната обстановка на всеки 6 месеца.
Чл. 30
Наредбата определя задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) относно диагностиката и лабораторните изследвания за класическа чума по свинете (КЧС). БАБХ осигурява условия за провеждане на диагностични процедури, определя единна национална лаборатория, която координира стандартите и методите за диагностика, и прилага диагностично ръководство, което включва минимални изисквания за биобезопасност, процедури за клинични прегледи и лабораторни изследвания. Лабораторията е в контакт с референтна лаборатория на Европейската общност и отговаря за качеството на диагностичните реагенти, провеждането на сравнителни изследвания и съхранението на вирусни изолати.
Чл. 31
Ваксинирането срещу класическа чума по свинете (КЧС) в Република България е забранено. При необходимост и след разрешение на Европейската комисия, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) може да определи правила за производството, опаковането, разпространението и съхранението на ваксини срещу КЧС. Всички действия, свързани с манипулиране, производство, съхранение, доставка, разпространение и продажба на ваксини, са под контрола на БАБХ.
Чл. 32
Наредбата определя условията за спешно ваксиниране на свине срещу класическа чума по свинете (КЧС) при потвърдено наличие на болестта. Ваксинирането е разрешено със заповед на министъра на земеделието, след предложение от БАБХ, и изисква изготвяне на план, съдържащ информация за епизоотичната обстановка, географския регион, броя на свинете и ваксините. След ваксинирането се налагат ограничения за минимум 6 месеца, включително забрана за напускане на животновъдни обекти и събиране на семенен материал от серопозитивни свине. Ограниченията се прекратяват след заклане или умъртвяване на ваксинираните свине и дезинфекция на обектите. Възможни са облекчения при използване на маркерна ваксина, но само след оценка на риска.
Чл. 33
След отмяна на ограниченията, собствениците на животновъдни обекти могат да зареждат свине не по-рано от 11-ия ден след почистването и дезинфекцията. Заредените свине подлежат на клинични прегледи и лабораторни изследвания за наличие на вирус на болестта КЧС, които трябва да се извършат не по-рано от 40 дни след зареждането. През този период свинете не могат да напускат животновъдния обект.
Чл. 34
Член 34 от наредбата определя начина на изследване на проби при прилагане на ваксини срещу класическа чума по свинете. При конвенционалната ваксина пробите се изследват за наличие на антитела и вирус чрез конвенционални тестове. При маркерната ваксина пробите се изследват за вируса с конвенционални тестове, а антителата - с конвенционални и разграничителни тестове. Месото от ваксинирани свине, прилагани с конвенционална ваксина, трябва да се подлага на термична преработка. При маркерна ваксина, след отрицателен резултат от тестовете, месото може да се използва без ограничения.
Чл. 35
Наредбата регламентира мерките за ваксиниране при констатиране на класическа чума по свинете (КЧС) при диви свине. При наличие на епидемиологични данни за опасност от разпространение, БАБХ може да наложи спешно ваксиниране, след предварително одобрение на план от Европейската комисия (ЕК). Планът трябва да съдържа информация за епизоотичната обстановка, географските граници на ваксиниране, видовете ваксини, мерките за защита на популацията и очакваните резултати. БАБХ е задължена да представя доклади на ЕК на всеки 6 месеца за резултатите от ваксинационната кампания.
Чл. 36
Чл. 36 от наредбата предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в сътрудничество с експерти на Европейската комисия (ЕК) извършва проверки на място, за да осигури равнопоставено прилагане на разпоредбите на наредбата. БАБХ е задължена да предоставя необходимото съдействие на експертите от ЕК, които след това информират БАБХ за резултатите от проверките.
Чл. 37
Наредбата регулира мерките за профилактика и ликвидиране на класическата чума по свинете, забранява храненето на свине с отпадъчни продукти от обществено хранене и предписва унищожаване на хранителни отпадъци от международен транспорт под официален надзор. Всяка година информация относно спазването на изискванията и проверките се предава на Европейската комисия. Допълнителните разпоредби определят термини и условия, свързани с болестта, включително определение за "класическа чума по свинете", "животновъден обект", "умъртвяване" и "заразен регион". Наредбата е в съответствие с директиви на ЕС и цели предотвратяване на разпространението на болестта.
§1
Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г. определя термини и понятия, свързани с класическата чума по свинете, включително определения за заразата, животните, огнищата на болестта, мерките за контрол и диагностика. Включва също и дефиниции на различни видове свине, животновъдни обекти, мерки за биобезопасност, и ролята на ветеринарните власти в контекста на епизоотичния контрол.
§2
Параграф §2 от преходните разпоредби на Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г. уточнява, че наредбата въвежда Директива на Съвета 2001/89/ЕС и изискванията на Директива 2008/73/ЕО, свързани с мерките за борба и контрол на класическата чума по свинете. Включени са изменения в редица стари директиви, касаещи ветеринарната и зоотехническата област.
§3
Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на класическата чума по свинете е издадена на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. С нея се отменя Наредба № 6 от 2006 г. за профилактика и борба с класическата чума по свинете, публикувана в Държавен вестник, брой 19 от 2006 г.
§5
Параграф §5 от Наредба № 4, изменен с ДВ, бр. 86 от 2018 г., възлага изпълнението на наредбата на изпълнителния директор на БАБХ. Заключителните разпоредби се отнасят към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4, обнародвана в ДВ, бр. 4 от 2010 г., и влизат в сила от 01.01.2010 г.
§5 от Наредба № 4 и Преходни и заключителни разпоредби към Постановление № 168
Наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на класическа чума по свинете влиза в сила от 1 януари 2010 г. Допълнително, преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 168 от 23 юли 2007 г. предвиждат преобразуване на Националното управление по горите в Държавна агенция по горите, като това постановление влиза в сила от 19 юли 2007 г.
§6
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на класическа чума по свинете се предвиждат изменения в терминологията на нормативните актове, свързани с Министерството на земеделието. Конкретно, се заменят наименованията на длъжности и институции, свързани с управлението на горите, като "министърът на земеделието и горите" става "министърът на земеделието и продоволствието", а "Националното управление по горите" се заменя с "Държавната агенция по горите".
§9 и Заключителни разпоредби към Постановление № 194
Параграф §9 посочва, че наредбата влиза в сила от 19 юли 2007 г. Заключителните разпоредби включват информация за Постановление № 194 от 5 август 2008 г., което изменя тарифата за таксите, събирани от Националната служба по зърното и фуражите към министъра на земеделието и храните. Тази информация е обнародвана в Държавен вестник, брой 71 от 2008 г.
§5
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 4 от 15 февруари 2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на класическа чума по свинете, се предвиждат изменения в наименованията на длъжности и министерства. Конкретно, термините 'министърът на земеделието и продоволствието' и 'Министерството на земеделието и продоволствието' се заменят с 'министърът на земеделието и храните' и 'Министерството на земеделието и храните'.
§ 4
В Наредба № 4 от 2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта класическа чума по свинете се въвеждат изменения, при които се заменят термините "генералният директор" и "Националната ветеринарномедицинска служба" с "изпълнителният директор" и "Българската агенция по безопасност на храните". Също така, абревиатурата "НВМС" се заменя с "БАБХ".
§5
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". При потвърдена класическа чума по свинете (КЧС) се изисква изпращане на информация на Европейската комисия, включваща брой на възприемчивите животни, умрелите свине, процент на заболеваемост и други важни данни. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) осигурява условия за действие, включително финансови средства и правомощия, за бързо ликвидиране на заболяването. Осигуряват се и планове за действие, които включват обучение на персонала и инструкции за контрол на заболяването. В допълнение, се предвиждат процедури за вземане на проби и контрол на животновъдни обекти, в които има съмнение за наличие на КЧС.
