НАРЕДБА № 4 ОТ 14 ОКТОМВРИ 2002 Г. ЗА ЗАЩИТА НА РАБОТЕЩИТЕ ОТ РИСКОВЕ, СВЪРЗАНИ С ЕКСПОЗИЦИЯ НА БИОЛОГИЧНИ АГЕНТИ ПРИ РАБОТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя минималните изисквания за защита на работещите от рискове за здравето и безопасността, произтичащи от експозиция на биологични агенти на работното място. Целта е да се осигури безопасна работна среда и да се минимизира риска от негативно влияние на биологични агенти върху здравето на работещите.
Чл. 2
Наредбата се прилага за всички предприятия и дейности, при които работещите могат да бъдат изложени на биологични агенти по време на работа. Тя цели да осигури защита на работещите от рисковете, свързани с експозицията на тези агенти.
Чл. 3
Наредба № 4 от 14 октомври 2002 г. класифицира биологичните агенти в четири рискови групи в зависимост от риска от инфекция. Група 1 включва агенти, които вероятно няма да причинят заболяване; група 2 - агенти, които могат да причинят заболяване, но не се разпространяват в обществото; група 3 - агенти, които могат да причинят тежко заболяване с риск от разпространение, но обикновено имат ефективна профилактика; група 4 - агенти, причиняващи тежки заболявания с висок риск от разпространение и без ефективна профилактика. При оценка на неидентифицирани агенти, те се класифицират в по-висока рискова група.
Чл. 4
Наредба № 4 от 14 октомври 2002 г. определя задълженията на работодателите за оценка на риска, свързан с експозиция на биологични агенти. Рискът трябва да бъде оценен съгласно Наредба № 5 от 1999 г., като се вземат предвид видът, степента и продължителността на експозицията. При наличие на различни биологични агенти, оценката се основава на опасността от всички тях. Оценката на риска трябва да се преразглежда периодично и при промяна на условията. Работодателят е задължен да предприема мерки за намаляване на рисковете и да предоставя информация на контролни органи при поискване.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 4 от 14 октомври 2002 г. определя, че оценката на риска за работещите, изложени на биологични агенти, трябва да се извършва на базата на наличната информация. Тази информация включва класификация на биологичните агенти, информация за свързаните заболявания, възможни алергични реакции, данни за заболявания при работещите, нормативни актове за контрол на биологичните агенти и всяка друга полезна информация за оценка на риска.
Чл. 6
Наредба № 4 от 14 октомври 2002 г. регулира защитата на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти. Чл. 6 определя, че при работа с биологични агенти от първа група, включително живи атенюирани ваксини, работодателите трябва да спазват принципите на производствената безопасност и хигиена, ако оценката на риска не установи здравен риск. В случай на възможна експозиция, се прилагат разпоредбите на чл. 7, 9, 12, 13, 14, 15 и 16.
Чл. 7
Работодателите имат задължение да избягват използването на опасни биологични агенти, като ги заменят с неопасни или по-малко опасни, когато работата позволява такава замяна.
Чл. 8
Наредба № 4 задължава работодателите да предотвратят експонирането на работещите на биологични агенти, когато оценката на риска показва заплаха за здравето и безопасността. В случаи, когато предотвратяването е невъзможно, работодателят трябва да намали риска чрез различни мерки, включително ограничаване на броя на експонираните работници, организиране на работните процеси, осигуряване на защитни средства, хигиенни мерки, употреба на знаци за биоопасност, съставяне на план за действие при аварии, изследвания на наличието на биологични агенти, безопасно управление на отпадъци и безопасно боравене с биологични агенти.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 4 предвижда задължения на работодателя при наличие на риск за здравето и безопасността на работещите, свързан с експозиция на биологични агенти. Работодателят е длъжен да предостави информация на контролните органи и на работещите относно резултатите от оценката на риска, дейностите с потенциална експозиция, броя на експонираните работещи, информация за органа по безопасност и здраве, взетите предпазни мерки и план за спешни действия. Освен това, работодателят трябва веднага да информира инспекциите за инциденти, свързани с биологични агенти и да съхранява определени документи при прекратяване на дейността.
Чл. 10
Наредбата задължава работодателите да осигурят необходимото предпазно и специално облекло на работещите, подходящи средства за измиване, правилно съхраняване и поддръжка на предпазните средства. Работодателите трябва също да специфицират процедури за работа с биологични агенти и да забранят консумацията на храни и напитки в рискови зони. Личните предпазни средства, които са контаминирани, трябва да се отделят и обеззаразяват. Разходите за тези мерки са за сметка на работодателите.
Чл. 11, ал. 1 и 2 от НАРЕДБА № 4 ОТ 14 ОКТОМВРИ 2002 Г.
Работодателят е задължен да осигури подходящо обучение и инструктаж на работещите относно потенциалните рискове за здравето, мерките за предотвратяване на експозицията, хигиенните изисквания, използването на предпазни средства, както и действията при инциденти. Обучението трябва да се провежда при започване на работа с биологични агенти, да се адаптира към нови рискове и да се повтаря периодично при необходимост.
Чл. 12
Работодателят е задължен да осигури писмени инструкции за процедури при сериозни инциденти с биологични агенти и да информира работещите за всяка авария. Работещите трябва незабавно да уведомят органите за безопасност за инциденти. При сериозни аварии работодателят трябва бързо да информира работещите за причините и мерките за справяне със ситуацията.
Чл. 13
Работодателите са задължени да изготвят и актуализират списък на работещите, които са експонирани на биологични агенти от група 3 и/или 4. Списъкът трябва да съдържа информация за извършваната работа, вида на биологичния агент и данни за експозиции, инциденти и аварии. Списъкът се съхранява 10 години след края на експозицията или 40 години при определени условия. Работодателят осигурява достъп до списъците на медицинския персонал и контролни органи, а работещите имат право на достъп до информацията, свързана с тях.
Чл. 14
Работодателят е задължен да взима решения относно защитата на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти, след консултация с работещите или техните представители. Това включва всички аспекти, свързани с безопасността и здравето на служителите на работното място.
Чл. 15
Наредбата определя задълженията на работодателя при работа с биологични агенти от групи 2, 3 и 4. Работодателят трябва да обяви намерението си за работа с тези агенти 30 дни преди започване на дейността. При лаборатории за диагностика на агенти от група 4 е достатъчно само обявяване на намерението. Повторно обявяване се изисква при съществени промени в процесите, които могат да повлияят на здравето и безопасността. Обявяването включва информация за седалището на предприятието, отговорното лице за безопасността, резултатите от оценката на риска, вида на биологичния агент и планираните мерки за защита.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 4 предвижда, че работодателят е задължен да осигури медицинско наблюдение на работещите, изложени на рискове за здравето, установени при оценка на риска. Наблюдението трябва да се извършва преди експозицията и веднъж годишно. Лекарят от службата по трудова медицина може да предложи намаляване на годишния срок в зависимост от здравословното състояние на работещите. Организацията на медицинското наблюдение трябва да позволява прилагането на конкретни мерки, а самото наблюдение да спазва изискванията от приложение № 3.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 4 определя задълженията на работодателите относно ваксинацията на работещите, които са изложени на риск от биологични агенти. Работодателят е длъжен да предложи ваксинация на работещите, които нямат имунитет и за които съществуват ефективни ваксини. Ваксинацията се извършва съгласно Наредба № 15 от 2005 г. Лицата, извършващи медицинското наблюдение, трябва да информират работещите за последствията от ваксинирането и неваксинирането. Разходите за ваксини, които не са покрити от бюджета, са за сметка на работодателя. Ваксинацията се записва в имунизационния паспорт на лицето, който се предоставя на работодателя и службата по трудова медицина.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 4 предвижда, че при установяване на инфекция или заболяване на работещ, свързано с експозиция на биологичен агент, е необходимо да се осигури медицинско наблюдение на всички останали работещи, които са били изложени на същата експозиция. Освен това, в такива случаи се извършва повторна оценка на риска.
Чл. 19
Наредбата регламентира задълженията на работодателите и правата на работещите относно медицинското наблюдение при експозиция на биологични агенти. Здравното досие на работещите се съхранява минимум 10 години след края на експозицията и 40 години за определени биологични агенти. Работещите имат право на информация и достъп до резултатите от медицинското наблюдение, а също така могат да поискат обсъждане на резултатите от защитните мерки с лекаря от службата по трудова медицина. Всеки случай на заболяване или смърт, свързани с експозиция на биологични агенти, трябва да бъде съобщен съгласно съответната наредба.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 4 от 14 октомври 2002 г. определя критериите за оценка на риска в здравни, лечебни и ветеринарномедицински заведения, като изключва диагностичните лаборатории. Основните аспекти, които трябва да се вземат предвид, включват: възможността за наличие на биологични агенти в организма на пациенти и в проби, опасността от тези агенти, както и рисковете, произтичащи от естеството на работата.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 4 предвижда мерки за защита на здравето и безопасността на работещите в заведения, свързани с експозиция на биологични агенти. Тези мерки включват специфициране на процедури за обеззаразяване и дезинфекция, както и въвеждане на процедури за безопасно обработване и отстраняване на отпадъците.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 4 предвижда мерки за минимизиране на риска от инфекция в изолаторите за пациенти и животни, които са или могат да бъдат заразени с биологични агенти от група 3 или 4. За целта се изисква подбор и прилагане на защитни мерки, описани в приложение № 4, колона А.
Чл. 23
Наредбата определя защитните мерки в лаборатории и помещения за лабораторни животни, свързани с експозиция на биологични агенти от групи 2, 3 и 4. Мерките се основават на оценка на риска и целят минимизиране на опасността. Дейностите с биологични агенти трябва да се извършват в съответствие с определени нива на защита, в зависимост от групата на агента: ниво 2 за група 2, ниво 3 за група 3 и ниво 4 за група 4. При работа с материали с потенциално наличие на биологични агенти, е задължително осигуряване на защита поне на ниво 2, с възможност за повишаване до ниво 3 или 4 в зависимост от риска.
Чл. 24
При производствени процеси с биологични агенти от групи 2, 3 или 4, работодателите са задължени да прилагат мерките за защита, установени в чл. 23, ал. 2 и 3, в съответствие с практическите мерки и процедури, описани в приложение № 5. Министърът на здравеопазването има правото да определи допълнителни мерки на базата на оценка на риска от използването на тези агенти.
Чл. 25
Наредбата определя условията и изискванията за защита на работещите от рискове, произтичащи от експозиция на биологични агенти. Чл. 25 изисква окончателна оценка на риска за биологични агенти, които могат да представляват сериозен здравен риск, да се извършва на работни места с минимално ниво на защита 3. В допълнителните разпоредби се дефинират термини като 'биологични агенти', 'експозиция' и 'работодател'. Също така, наредбата въвежда разпоредби на европейски директиви, свързани с биологичните агенти. Приложенията към наредбата включват списъци с биологични агенти, изисквания за медицинско наблюдение и мерки за изолация.
§ 1
В параграф §1 на наредба № 4 се определят ключови термини, свързани с биологични агенти, включително микроорганизми, клетъчни култури и експозиция на рискове при работа. Биоагентите включват микроорганизми, генетично модифицирани организми, клетъчни култури и човешки ендопаразити, които могат да предизвикат инфекции или алергии. Определя се и понятието 'работодател', както и ролята на органите за безопасност и здраве при работа.
§1а
С наредба № 4 от 14 октомври 2002 г. се въвеждат разпоредбите на три директиви на Европейския съюз, които касаят защитата на работниците от рискове, свързани с биологични агенти. Параграф §1а, добавен с ДВ, бр. 100 от 2020 г., в сила от 24.11.2020 г., посочва директивите, които трябва да бъдат спазвани: директива 2000/54/ЕО, директива (ЕС) 2019/1833 и директива (ЕС) 2020/739.
§5
Параграф §5 предвижда, че предприятията, работните места и работното оборудване, които са въведени в експлоатация преди влизането в сила на наредбата, трябва да се приведат в съответствие с изискванията на приложения № 4 и 5 в срок не по-късно от 3 години от датата на влизането в сила на наредбата. Заключителните разпоредби на наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2002 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 100 от 2020 г. и влизат в сила от 24.11.2020 г.
§13
Наредбата влиза в сила от 24 ноември 2020 г. Също така, са представени преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Наредба № 10 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа, която е обнародвана в Държавен вестник, бр. 28 от 2024 г. и влиза в сила от 05.04.2024 г.
§17
Наредбата влиза в сила на 5 април 2024 г. с изключение на определени гранични стойности за химични вещества, които влизат в сила по-късно. Граничната стойност за бензен е 0,5 ppm от 5 април 2024 г. до 5 април 2026 г., след което ще бъде променена. Граничните стойности за акрилонитрил и никелови съединения също ще влязат в сила от 5 април 2026 г. и 18 януари 2025 г. съответно. Класификацията на биологичните агенти е основно свързана с инфекциозни заболявания, засягащи човека, и се основава на тяхното въздействие върху здрави работещи лица. Оценката на риска трябва да обхваща и допълнителните рискове за определени категории работници. Приложението съдържа списък на биологични агенти, класифицирани по групи, с указания за мерките за защита и изолация.
