ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "РАЗУЗНАВАНЕ"
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя устройството, дейностите и функционирането на Държавна агенция "Разузнаване", както и статуса на служителите в агенцията.
Чл. 2
Държавна агенция 'Разузнаване' е служба за сигурност, която е подчинена на Министерския съвет и е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. Председателят на Агенцията е първостепенен разпоредител с бюджет. Агенцията участва в дейността на разузнавателните общности на НАТО и ЕС.
Чл. 3
Държавна агенция "Разузнаване" има правомощия да придобива, обработва и анализира разузнавателна информация, която е от значение за националната сигурност на България. Разузнавателната информация включва данни за чужди държави, организации и лица, както и свързани с тях български структури.
Чл. 4
Държавна агенция "Разузнаване" извършва своята дейност в съответствие с основните принципи, включващи спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата на човека, защита на информацията и източниците, обективност и безпристрастност, сътрудничество с гражданите, политически неутралитет, както и съчетаване на тайни и явни форми на работа.
Чл. 5
На Държавна агенция "Разузнаване" не се възлагат задачи, свързани с вътрешнополитическите дела на страната. Това означава, че агенцията е фокусирана единствено върху външни разузнавателни дейности и не участва в политическите процеси, които се случват в страната.
Чл. 6
Държавна агенция "Разузнаване" подлежи на контрол от органи, определени в Конституцията и в съответствие с този закон. Контролът е важен аспект на функционирането на агенцията, осигуряващ спазването на законността и правилното изпълнение на задълженията й.
Чл. 7
Държавна агенция "Разузнаване" има три основни функции: 1. Защита на националната сигурност и интересите на Република България; 2. Информационно-аналитично осигуряване за предотвратяване, разкриване и противодействие на вреди в различни области, свързани с националната сигурност; 3. Съдействие на органите по чл. 11 за реализиране на приоритетите на България в областта на националната сигурност и външната политика.
Чл. 8
Държавна агенция "Разузнаване" извършва множество дейности, включително придобиване и анализ на разузнавателна информация, осъществяване на разузнавателни операции, проучване на кандидати за служители, закрила на служители и сътрудници, защита на обекти, обезпечаване на сигурността на задгранични представителства, информационен обмен с други органи, сътрудничество с чуждестранни служби, проучване на изпълнители на обществени поръчки, поддържане на оперативен архив и информационна система, разработване на криптографски средства и организиране на комуникации за разузнавателни цели.
Чл. 9
Член 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" предвижда, че условията и редът за придобиване, ползване и разпореждане с имоти и движими вещи, които са държавна собственост и обслужват функциите на Агенцията, ще бъдат определени с акт на Министерския съвет.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" описва начините, по които Агенцията осигурява изпълнението на своите дейности. Основните методи включват: използване на специални разузнавателни средства на територията на България, оперативно-разузнавателни средства извън страната, привличане на сътрудници, използване на юридически лица и прикрития, както и разработване на специална техника. Освен това, Агенцията има право да събира информация от различни държавни органи и да защитава класифицираната информация.
Чл. 11
Държавната агенция "Разузнаване" предоставя разузнавателна информация на председателя на Народното събрание, президента на републиката, министър-председателя и определени с акт на Министерския съвет държавни органи. Информацията, предоставяна на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя, е еднаква по обем и съдържание.
Чл. 12
Президентът на републиката има право да поставя задачи на Държавна агенция "Разузнаване" в съгласие с министър-председателя, да изисква информация и становища от председателя на Агенцията по въпроси, свързани с отбраната и националната сигурност, както и да се запознава и да взема отношение по годишния доклад за дейността на Агенцията преди неговото внасяне в Народното събрание от Министерския съвет.
Чл. 13
Член 13 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя правомощията на министър-председателя, който може да поставя задачи на Агенцията и да изисква становища от нейния председател по въпроси, свързани с изпълняваните функции и дейности. Законът продължава с глава трета, която се фокусира върху устройството и управлението на Агенцията, включително организационната структура.
Чл. 14
Държавна агенция "Разузнаване" се ръководи от председател, назначаван от президента по предложение на Министерския съвет за срок от 5 години. Председателят може да бъде преназначен за още 5 години. Заместник-председателите се назначават от Министерския съвет за същия срок по предложение на председателя.
Чл. 15
За председател и заместник-председатели на Държавна агенция "Разузнаване" могат да бъдат назначавани лица, които имат само българско гражданство, висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър", 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност, не са осъждани за умишлени престъпления, проверени са за принадлежност към Държавна сигурност, не са лишени от правото да заемат държавна длъжност, имат разрешение за достъп до класифицирана информация "Строго секретно", не членуват в политически партии, не са свързани с търговски дружества и не са наети по трудово или служебно правоотношение, освен за преподавателска или научноизследователска дейност. Обстоятелствата за осъждане се установяват служебно от предложителя.
Чл. 16
Пълномощията на председателя и заместник-председателите на Държавна агенция "Разузнаване" могат да бъдат прекратени предсрочно по различни причини, включително по искане на самите тях, при невъзможност да изпълняват задълженията си, несъвместимост с изискванията, тежки нарушения или действия, накърняващи престижа на Агенцията, установен конфликт на интереси или смърт. Прекратяването на пълномощията става с указ на президента или решение на Министерския съвет, в зависимост от случая. След предсрочно прекратяване, нови назначения трябва да бъдат направени в срок от един месец.
Чл. 17
Председателят на Държавна агенция "Разузнаване" има следните основни правомощия: организира и контролира дейностите на Агенцията, представлява я, съставя и ръководи бюджета, контролира разходите на финансовите средства, управлява човешките ресурси, утвърдителен етичен кодекс, изготвя годишен доклад за дейността на Агенцията, управлява държавната собственост, осъществява международно сътрудничество и изпълнява допълнителни правомощия, определени със закон.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" определя правомощията на председателя на Агенцията. Той изготвя и внася проекти на подзаконови нормативни актове и издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Актовете, свързани с подбора и приемането на служители, както и прекратяването на прикриващите отношения, не подлежат на обжалване. Обаче, актовете за прекратяване на служебното правоотношение могат да се обжалват, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 19
Председателят на Държавна агенция "Разузнаване" има право да делегира със заповед правомощия на заместник-председателите и да определя техните функции. В случай на отсъствие на председателя от страната или невъзможност да изпълнява функциите си, правомощията му се изпълняват от определен заместник-председател, посочен с писмена заповед за конкретния случай.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" регламентира назначаването на инспектор от министър-председателя по предложение на председателя на Агенцията, с цел осъществяване на контролни функции и предотвратяване на закононарушения. Инспекторът е на пряко подчинение на председателя и трябва да има висше образование, опит в управлението и стаж в Агенцията не по-малко от три години. Служебното правоотношение на инспектора може да бъде прекратено по различни основания, включително по предложение на председателя, при невъзможност за изпълнение на задълженията или при тежки нарушения.
Чл. 21
Инспекторът в Държавна агенция "Разузнаване" извършва контролни проверки по указание на председателя или по свой почин, касаещи спазването на нормативни актове, вътрешен ред, етичен кодекс, управление на ресурси, условия на труд, основни права и корупционни рискове. Той проучва предложения и жалби от граждани и не извършва финансов контрол, освен в определени случаи, при което е подпомаган от звеното за вътрешен одит.
Чл. 22
Председателят на Държавна агенция "Разузнаване" може да нареди на инспектора да не започва или да прекрати конкретни проверки, ако това би довело до разкритие на данни за оперативно-разузнавателни източници, методи и средства, оперативни дейности и разузнавателни операции. В такива случаи инспекторът има право да информира министър-председателя.
Чл. 23
Чл. 23 от закона определя задълженията на инспектора в Държавна агенция "Разузнаване". Според алинея 1, инспекторът е длъжен да докладва на председателя за резултатите от извършените проверки, както и да прави предложения и препоръки. В алинея 2 се посочва, че инспекторът трябва да представя годишен доклад за дейността си на министър-председателя и на председателя на Агенцията.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" предвижда, че организацията на дейността, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им ще бъдат определени с акт на Министерския съвет.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за Държавна агенция 'Разузнаване' определя, че финансовият контрол за разходване на бюджетните средства, с изключение на особените финансови средства и разходи, се извършва от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, при спазване на Закона за защита на класифицираната информация. Контролът относно спазването на финансовата дисциплина и отчетност при разходването на бюджетните средства, включително особените, се извършва по ред, определен от председателя на Агенцията.
Чл. 26
Член 26 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" описва организацията на агенцията, която е структурирана в дирекции и отдели. Председателят на агенцията може да създава нови звена и да определя тяхното наименование, организация и функции. Звената извършват различни дейности, включително разузнавателна и контраразузнавателна дейност, информационно-аналитична работа, управление на човешките ресурси, правнонормативна дейност, защита на класифицирана информация, международно сътрудничество и други.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя класификацията на информацията като служебна тайна, която се определя с заповед на председателя на Агенцията. При работа с класифицирана информация могат да се прилагат допълнителни мерки за сигурност, определени с правилника за прилагане на закона. Агенцията не предоставя данни за свои служители и оперативно-разузнавателни дейности при осъществяване на правото на достъп до лични данни. Създава се собствен архив и картотека за данни за чужди граждани, а достъпът до тях също се определя със заповед на председателя. Освен това, Агенцията може да откаже предоставяне на информация за служители на прикритие и сътрудници, за да защити своите интереси и методи за събиране на информация.
Чл. 28
Държавна агенция "Разузнаване" има право да обработва лични данни без съгласие на физическите лица и без да ги информира. Личните данни не се предоставят на трети лица и се съхраняват за определени срокове от администратора. Агенцията може да обработва и данни, получени от други органи, с условието, че те не могат да бъдат използвани за други цели. Личните данни трябва да бъдат заличавани, когато вече няма причина за тяхното запазване. Процесът на заличаване взема предвид различни законови и съдебни ситуации. Председателят на Агенцията е администратор на лични данни и определя реда за тяхната обработка.
Чл. 29
На служителите на Държавна агенция "Разузнаване" не се издават копия от документи, свързани с правоотношенията им с Агенцията, освен в определени случаи. Изключение правят случаите, когато се издават преписи на актове за прекратяване на правоотношенията, които не съдържат класифицирана информация, както и документи за осигурителни права след прекратяване на отношенията.
Чл. 30
Член 30 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" задължава служителите да опазват държавната и служебната тайна дори след прекратяване на служебните им отношения с Агенцията. След прекратяване на правоотношението, служителите нямат право да осъществяват контакти с лица, които са им станали известни в процеса на работа, без изрично разрешение от председателя на Агенцията или упълномощено лице. Това задължение е удостоверено с подписана декларация.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" предвижда, че координацията и взаимодействието на Агенцията с други ведомства и служби за сигурност и обществен ред се реализират чрез издаване на съвместни инструкции от председателя на Агенцията и ръководителя на съответното ведомство.
Чл. 32
Член 32 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" предвижда, че държавните органи и ведомствата са задължени да осигурят безплатен достъп до информация за Агенцията, необходима за изпълнение на задачите ѝ. Агенцията има право да ползва информация от фондовете на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност" и Служба "Военно разузнаване", като достъпът трябва да бъде организиран така, че да не разкрива интересите на Агенцията и да се спазва принципът "необходимост да се знае". Правилата за достъп се определят със съвместни инструкции.
Чл. 33
Държавна агенция "Разузнаване" осъществява взаимодействие с органи на ЕС, НАТО и други международни организации, както и с чуждестранни разузнавателни и контраразузнавателни служби. Това взаимодействие се основава на международни договори, актове на Министерския съвет и споразумения с партньорски служби.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя категориите служители на агенцията, включващи държавни служители и лица на трудов договор. Статусите им се уреждат съответно от закона и Кодекса на труда. Председателят на Агенцията е отговорен за назначаването на държавни служители и е работодател на служителите по трудово правоотношение, с възможност да делегира правомощия на заместниците си. Държавните служители в Агенцията включват председателя, заместник-председателите и инспектора.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" предвижда, че общата численост на служителите в Агенцията се определя с акт на Министерския съвет, по предложение на председателя на Агенцията.
Чл. 36
Член 36 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" определя ранговете на държавните служители в Агенцията, които се разделят на две основни категории: разузнавачи и сътрудници. Разузнавачите включват главен разузнавач, старши разузнавач, разузнавач и младши разузнавач, а сътрудниците включват главен сътрудник и сътрудник. Всеки ранг може да има степени, отразяващи професионалните знания и опит на служителите, които се определят с правилника за прилагане на закона. Ранговете се присъждат от председателя на Агенцията, който също утвърдява класификатор на длъжностите.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" регламентира задълженията и ограниченията за служителите на Агенцията, свързани с политическата им активност и неутралност. Служителите нямат право да членуват в политически партии и да предприемат действия, които нарушават политическата им неутралност. Те не могат да извършват агитационна дейност в полза или против политически партии и не могат да бъдат задължавани да декларират свои политически или религиозни убеждения. Служителите не могат да отказват изпълнение на служебни задължения по религиозни, политически или идеологически мотиви.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" позволява на държавните служители в Агенцията да се кандидатират за различни изборни длъжности, включително президент, вицепрезидент, народни представители, членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове. Условията и редът за това участие се определят със закон.
Чл. 39
Служебното правоотношение с държавен служител, който е кандидат за изборен орган, се прекратява. Държавен служител, избран за президент, вицепрезидент, народен представител, член на Европейския парламент или кмет от независима листа, е в неплатен отпуск през мандата си. След прекратяване на мандата, той има право да заеме предишната или равностойна длъжност, като трябва да заяви това в 14-дневен срок.
Чл. 40
Когато служител на Държавната агенция "Разузнаване" бъде задържан под стража или привлечен като обвиняем, съответният орган е задължен незабавно да уведоми председателя на Агенцията.
Чл. 41
Член 41 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" посочва, че председателят на агенцията има правомощия да определи вида и модела на униформеното облекло, категориите служители, които го носят, както и реда за предоставянето и носенето му. Освен това, той определя символите, отличителните знаци и принадлежностите, свързани с изпълнението на служебните задължения на служителите.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя условията за несъвместимост на държавните служители в Агенцията. Те не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в определени от закона случаи, и не могат да извършват дейности, несъвместими със службата си. Несъвместимост има, когато служителите са в йерархическа връзка с близки, са търговци или участници в търговски дружества, извършват търговска дейност, работят по трудови или граждански договори, участват в управителни органи на търговски дружества или са служители под прикритие на други служби. Изключения се правят за прикритие и участие в юридически лица с нестопанска цел. Председателят на Агенцията може да командирова служители временно в друга администрация, а служители от системата за национална сигурност могат да бъдат назначавани в Агенцията без възстановяване на разходите за обучение.
Чл. 43
Държавните служители на Агенцията са задължени да изпълняват своите задължения и извън установеното работно време, свързани с функциите и дейностите на Агенцията.
Чл. 44
Държавни служители в Агенция "Разузнаване" могат да бъдат назначавани български граждани с висше или средно образование, които отговарят на медицинските изисквания, не са осъждани за умишлено престъпление, нямат дисциплинарно наказание "уволнение", са психологически пригодни и имат разрешение за достъп до класифицирана информация. Забранено е назначаването на лица, свързани с настоящи служители на Агенцията, освен в случай на специфична експертиза. Годността и пригодността се установяват от съответните медицински и психологически органи.
Чл. 45
За заемане на длъжност в Държавна агенция "Разузнаване" кандидатите подават писмено заявление, към което прилагат необходимите документи, определени в правилника за прилагане на закона. Процесът на проучване и подбор на кандидатите се определя с акт на председателя на агенцията.
Чл. 46
Чл. 46 регламентира възникването на служебното правоотношение в Държавна агенция "Разузнаване", което става чрез заповед. Заповедта трябва да бъде в писмена форма и да съдържа правното основание за назначаването, имената и длъжността на издаващото лице, трите имена на назначаваното лице, наименованието на длъжността, ранг и степен, размер на месечното възнаграждение, дата на издаване и подпис на издателя. Възможно е също така да се уточнят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия. Назначеното лице трябва да се запознае със заповедта срещу подпис.
Чл. 47
Член 47 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" регламентира задълженията на служителите при встъпване в длъжност и при промяна на обстоятелствата. Служителите подават декларации за несъвместимост и за имущество и интереси, съгласно Закона за противодействие на корупцията. Агенцията поддържа регистър на декларациите, който не е публичен. Държавните служители не могат да участват в решения, от които имат личен интерес, и трябва да уведомят председателя на Агенцията за конфликт на интереси.
Чл. 48
Държавният служител трябва да постъпи в Агенцията в 10-дневен срок от издаване на заповедта за назначаване, като служебното правоотношение възниква от деня на встъпването в длъжност. Преди това, служителят полага клетва за спазване на Конституцията и законите на България. Полагането на клетвата се удостоверява с подписване на клетвен лист. При уважителни причини, ако не се положи клетва или не се встъпи в длъжност в указаните срокове, председателят на Агенцията може да определи нов срок.
Чл. 49
Ако назначен държавен служител не встъпи в длъжност, не положи клетва или не подаде необходимите декларации, заповедта за назначаване се отменя.
Чл. 50
Член 50 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" установява, че при първоначално назначаване на държавен служител в Агенцията, започва двегодишен срок за изпитване, който тече от датата на встъпване в длъжност. Важно е да се отбележи, че срокът за изпитване не тече, ако служителят е в законоустановен отпуск.
Чл. 51
Всеки служител в Държавна агенция "Разузнаване" има служебно дело, в което се съхраняват документи, определени от председателя на Агенцията. Служителят има право да се запознае с делото си при условия и ред, установени от председателя.
Чл. 52
Член 52 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" посочва, че редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители ще бъде определен в правилника за прилагане на закона.
Чл. 53
Служителите в Държавна агенция "Разузнаване" подлежат на атестиране, което се извършва чрез оценка на изпълнението на длъжността. Атестирането се основава на система от критерии, включваща постигане на цели, изпълнение на задължения и професионална компетентност. Оценката трябва да бъде мотивирана и основана на обективни факти. Условията и редът за атестиране се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" предвижда, че развитието в кариерата на служителите се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг, степен или длъжност. Процедурата за това е определена в правилника за прилагане на закона.
Чл. 55
Чл. 55 регламентира процедурата за заместване на държавен служител при негово отсъствие. Заместникът се определя със заповед на председателя на Агенцията или на упълномощено лице, по предложение на непосредствения ръководител. Заместникът трябва да даде съгласие, освен в случаи на служебна необходимост. Държавният служител продължава да изпълнява и предишните си задължения. Процедурата не важи за заместниците на титуляря. При отсъствие над 30 работни дни, заповедта определя месечно възнаграждение, което не може да е по-дълго от една година.
Чл. 56
Председателят на Държавна агенция "Разузнаване" има правото да назначи държавен служител на работа по вътрешно съвместителство, докато не бъде назначен служител на незаетата длъжност. Срокът на съвместителството не може да надвишава 6 месеца. През този период, лицето получава своето основно възнаграждение, плюс 50% от минималния размер на основното месечно възнаграждение за незаетата длъжност.
Чл. 57
Държавните служители в Държавна агенция "Разузнаване" са задължени да спазват Етичния кодекс за поведение както в служебната си дейност, така и в обществения си живот.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" регламентира условията за обучение и професионална подготовка на служителите. Агенцията осигурява разходите за квалификация и преквалификация, когато е необходимо. При обучение над един месец, служителят е задължен да работи в Агенцията от една до три години. Условията за това се определят от председателя на Агенцията. В случай на прекратяване на служебното правоотношение, служителят възстановява разходите за обучение, освен ако е преназначен в друга структура за защита на националната сигурност.
Чл. 59
Държавните служители в Държавна агенция "Разузнаване" са задължени да поддържат физическата си подготовка по ред, който ще бъде определен с акт на председателя на Агенцията.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" регламентира правомощията на служителите на Агенцията да задържат лица, нарушили охраната на охранявани обекти. При задържане, незабавно се уведомяват полицейските органи, а при предаване на задържаното лице се съставя протокол, съдържащ важна информация за задържането и лицето. Протоколът включва данни за съставителя, датата и мястото на задържането, обстоятелствата около него, лични данни на задържаното лице, както и обяснения и свидетелски показания, ако има такива. Преди предаване на лицето, се извършва медицински преглед.
Чл. 61
Държавните служители на Агенцията имат право да носят оръжие при условия, определени от председателя. Те могат да използват оръжие само при абсолютна необходимост, например при въоръжено нападение или при съпротива от страна на лицето. При употреба на оръжие, служителите трябва да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават други. Употребата на оръжие трябва да бъде преустановена веднага след постигане на целта, а след това се изготвя доклад.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" регламентира условията и реда за използване на физическа сила и помощни средства при задържане на лица. Държавните служители могат да прибягват до физическа сила само когато е абсолютно необходимо и не може да се осъществи по друг начин. Помощните средства включват белезници, палки, патрони с гумени и шокови куршуми и др. Употребата на физическа сила и средства е допустима след предупреждение, освен в случай на внезапно нападение. Служителите са задължени да опазват здравето и живота на задържаните, а употребата на сила трябва да се преустанови веднага след постигане на целта. Забранено е използването на сила спрямо малолетни и бременни жени.
Чл. 63
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители в Държавна агенция "Разузнаване" включва основно месечно възнаграждение, както и допълнителни възнаграждения. Това означава, че общата сума, която служителите получават на месец, е комбинация от тези два компонента.
Чл. 64
Държавните служители в Агенцията получават основно месечно възнаграждение според техния ранг и степен. Размерът на възнаграждението за най-ниския ранг се определя ежегодно със закона за държавния бюджет. За разузнавачи минималният коефициент е 2,2, а за сътрудници - 1,75. Конкретният размер на заплатите се определя от председателя на Агенцията в съответствие с вътрешните правила и бюджета.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за Държавна агенция 'Разузнаване' предвижда допълнителни възнаграждения, които се изплащат към основното месечно възнаграждение на държавните служители. Те включват: 1) 2% за всяка година прослужено време, до максимум 40%; 2) възнаграждения за специфични условия на труд, определени от председателя на Агенцията; 3) заплащане за извънреден труд; 4) възнаграждения за постигнати резултати в служебната дейност; 5) допълнителни възнаграждения при ползване на платен годишен отпуск, веднъж годишно; 6) други случаи, установени в закон или акт на Министерския съвет. Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се изплаща на тримесечен период.
Чл. 66
Чл. 66 определя условията за заплащане на лицата, работещи по трудово правоотношение в Държавна агенция "Разузнаване". Брутното месечно възнаграждение се състои от заплата за длъжност и допълнителни възнаграждения. Заплатата за най-ниската длъжност се основава на базата по чл. 64, ал. 2 и се увеличава с коефициент, в зависимост от образованието: 1,6 за висше и 1,1 за средно образование. Освен това, работещите получават допълнителни възнаграждения, посочени в чл. 65, ал. 1, т. 2, 3 и 4.
Чл. 67
Член 67 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя правата и привилегиите на служителите на Агенцията. На тях се изплащат ежемесечни порционни пари и се осигуряват различни видове облекло и лични предпазни средства. Служителите, работещи в условия на вредни за здравето последици, получават безплатна предпазна храна и противоотрови. При преместване на работа, служителите и техните семейства получават еднократно обезщетение и транспортни разходи. Пътуванията за платен годишен отпуск са за сметка на Агенцията. Размерът на тези привилегии се определя ежегодно от председателя на Агенцията и не подлежи на данъчно облагане.
Чл. 68
Служителите на Държавна агенция "Разузнаване" нямат право на възнаграждение, обезщетения или командировъчни средства за периодите, през които отсъстват от работа без законово основание.
Чл. 69
Служителите на Държавна агенция "Разузнаване" и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения получават парична помощ при тежко материално положение, която не подлежи на данъчно облагане. Размерът и редът за предоставяне на помощта се определят със заповед на председателя на Агенцията. При смърт на служител, разходите за погребение са за сметка на Агенцията, в размер, определен от председателя.
Чл. 70
Член 70 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" регламентира задължителното здравно и социално осигуряване на държавните служители, което е за сметка на държавния бюджет. Освен това, информацията относно данъчното облагане, социалното и здравното осигуряване на държавните служители и служителите по трудово правоотношение трябва да се предоставя на компетентните органи по ред, определен със съвместна инструкция на председателя на Агенцията, изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и управителя на Националния осигурителен институт.
Чл. 71
Трудът на служителите в Държавната агенция "Разузнаване" е класифициран като първа категория, което предполага специален статут и условия на работа за тези служители.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя задължението на служителите да се застраховат за сметка на държавния бюджет срещу смърт, временна и трайна неработоспособност в следствие на злополука. Председателят на Агенцията, в съгласие с министъра на финансите, може да определи категории служители, които да бъдат застраховани и за гражданска отговорност. Задължителното застраховане не пречи на служителите да сключват и други застрахователни договори.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя работното време на служителите в Агенцията. Нормалната продължителност е 8 часа дневно и 40 часа седмично. За служители при вредни условия се установява намалено работно време. Работното време се изчислява в работни дни, а за служители на смени - сумирано за тримесечен период. Времето за почивка не се включва в работното време. Някои служители имат ненормиран работен ден и могат да работят извън редовното работно време, което се компенсира с допълнителен отпуск или възнаграждение. Извънредният труд се заплаща с 50% увеличение. Разпоредбите не важат при извънредни ситуации. Редът за отчитане на работното време се определя с инструкция на председателя на Агенцията. Официални празници са посочените в Кодекса на труда, а ако съвпадат с уикенд, следващите работни дни са неприсъствени.
Чл. 74
Държавните служители в Агенцията имат право на различни видове отпуски, включително: 30 работни дни редовен платен годишен отпуск, допълнителен платен отпуск в размер на един ден за всяка прослужена година (до 10 дни), допълнителен отпуск по чл. 73, ал. 6 (до 12 дни), отпуск при преместване (до 3 дни), както и неплатени отпуски до 6 месеца. Отпуските се зачитат за трудов стаж, с изключение на определени случаи. По време на платения отпуск служителите получават основното си месечно възнаграждение. Забранено е компенсирането на отпуските с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.
Чл. 75
Държавните служители в Агенцията имат право на различни видове отпуски, включително за работа в вредни условия, временна неработоспособност, бременност, отглеждане на деца и др. Бременните служители получават специална закрила. Служителите могат да ползват лечебни заведения и почивни бази на Министерствата, но служителите на прикритие нямат достъп до тези права.
Чл. 76
Служителите на Държавна агенция "Разузнаване" могат да получават отличия и награди за високи постижения в професионалната си дейност и за образцово изпълнение на служебните си задължения. Условията и редът за награждаване се определят с акт на председателя на Агенцията.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя, че наградите за служителите могат да бъдат парични или предметни, като стойността им не може да надвишава основното месечно възнаграждение на служителя. Председателят на Агенцията има правото да награждава едновременно с отличие и предметна награда.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" предвижда, че български граждани и граждани на други държави могат да получават награди за оказване на съдействие на Агенцията. Наградите могат да бъдат почетни знаци, парични или предметни награди, включително огнестрелно оръжие.
Чл. 79
Държавните служители в Агенцията, които виновно нарушават служебните си задължения, подлежат на наказания, предвидени в закона. Дисциплинарните нарушения включват: неизпълнение на законови разпоредби и подзаконови актове, неспазване на служебни задължения и правомощия, нарушаване на Етичния кодекс, неподаване на декларации в срок, както и превишаване на правомощия за лична изгода. Дисциплинарната отговорност е независима от други видове отговорности.
Чл. 80
Дисциплинарните наказания за държавни служители в Държавна агенция "Разузнаване" се налагат в срок от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от пет години от извършването му. Ако нарушението е и престъпление, сроковете започват да текат от влизането в сила на съдебния акт. Сроковете не текат, когато служителят е в законоустановен отпуск или е задържан под стража.
Чл. 81
Законът предвижда следните дисциплинарни наказания: забележка, порицание, недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност за срок от една до три години, понижаване в ранг, степен или длъжност за срок от три месеца до една година и уволнение. За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно наказание.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя задължителни случаи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Такива случаи включват: осъждане за умишлено престъпление, нарушаване на забрани, неправилна защита на класифицирана информация, неявяване на работа без уважителни причини, увреждане на държавно имущество, злоупотреба с власт и други тежки нарушения. При временно отстраняване от длъжност за умишлени престъпления, уволнението се налага от датата на отстраняването.
Чл. 83
Дисциплинарните наказания на държавните служители в Държавна агенция "Разузнаване" се налагат с мотивирана писмена заповед на председателя на Агенцията. В определени случаи, наказанията могат да се налагат и от оправомощени длъжностни лица. Заповедта трябва да съдържа информация за наказващия орган, наказвания служител, описание на нарушението, служебните задължения, които са били нарушени, вида и размера на наказанието, както и правното основание за налагането му.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" предвижда, че преди налагане на дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващият орган е задължен да събере доказателствата, които са от значение за случая. В случаите на нарушение, при което се предвижда наказание "уволнение", след събиране на доказателствата, органът трябва да изслуша служителя или да приеме писменото му обяснение. Ако дисциплинарно наказващият орган не е изслушал служителя или не е приел обяснението му, съдът отменя наложеното наказание "уволнение", освен ако служителят не е дал обяснения или не е бил изслушан по негова вина.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя критериите за налагане на дисциплинарни наказания на държавни служители. Взимат се предвид тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата на извършване, формата на вината и поведението на служителя. Дисциплинарното производство може да се проведе в отсъствие на служителя при определени условия, като например, ако не е намерен на посочения адрес или е извън страната без разрешение. При налагане на наказание "уволнение" е възможно да се издаде заповед без изслушване на служителя и без приемане на писмено обяснение.
Чл. 86
Служителят на Агенцията получава заповед за дисциплинарно наказание срещу подпис, като се отбелязва датата на запознаване. Ако не може да бъде запознат лично, заповедта се изпраща на постоянния адрес с препоръчано писмо или чрез техническо средство. Влязлата в сила заповед се прикрепя към служебното дело на служителя. Заповедта влиза в сила от момента на запознаването или от деня на изпращането на преписа.
Чл. 87
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в Държавна агенция "Разузнаване" може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Важно е да се отбележи, че обжалването не спира изпълнението на наказанието.
Чл. 88
Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават след една година от налагането им или от изтичането на срока на наказанието. Заличаването се извършва служебно чрез отбелязване в служебното дело. Дисциплинарните наказания могат да бъдат заличени предсрочно от органа по назначаването, ако е изтекла поне половината от срока на наказанието и служителят не е извършил нови нарушения. Предсрочното заличаване се извършва със заповед и се прилага към служебното дело на служителя.
Чл. 89
Член 89 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя, че редът за провеждане на дисциплинарното производство, както и за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания, ще бъде регламентиран в правилника за прилагане на закона.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя условията и реда, при които държавен служител може да бъде временно отстранен от длъжност. Отстраняването може да се извърши по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, при образувано дисциплинарно производство, в случай на невъзможност да изпълнява служебните задължения, или при отнет достъп до класифицирана информация. Държавният служител не получава възнаграждение за времето на отстраняването, но при прекратяване на производството или оправдателна присъда, той се възстановява и получава дължимото възнаграждение.
Чл. 91
Държавните служители в Държавна агенция "Разузнаване" носят имуществена отговорност за вреди, причинени по непредпазливост при изпълнение на служебните си задължения. В случай на вреди, причинени на граждани, отговорността е на държавата, която трябва да обезщети увредените. За умишлени вреди или такива, причинени извън служебните задължения, отговорността на служителите се регулира по гражданския закон. Отговорността е независима от други видове отговорност, като дисциплинарна или наказателна.
Чл. 92
Държавните служители в Агенцията не носят имуществена отговорност за вреди, произтичащи от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения. Също така, държавата и служителите не отговарят за вреди на трети лица, причинени при извънредни обстоятелства, когато действията са свързани с националната сигурност.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" регламентира правото на иск на агенцията срещу служители, които са причинили вреди на граждани чрез незаконни действия. Агенцията може да предяви иск за обезщетения, изплатени на граждани, а държавата също има право на иск срещу служителите за вреди, причинени от тях. В случай, че служителят е действал в рамките на служебните си задължения и е изпълнявал задълженията си точно, държавата носи отговорност за вредите и не може да търси възстановяване от служителя.
Чл. 94
Държавните служители в Агенцията носят отговорност за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи. Размерът на вредите се определя към датата на настъпването им, а ако това не е възможно, към датата на откритие на вредите.
Чл. 95
Член 95 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" регламентира отговорността на служителите за вреди, причинени при условията на член 91, ал. 1. Служителите отговарят за вредите в размера на причинената вреда, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение за месеца преди причиняването на вредата. Ръководни служители отговарят до три брутни месечни възнаграждения. Имуществената отговорност не може да се търси след изтичане на 5 години от причиняване на вредата.
Чл. 96
Държавните служители в Агенцията, отговарящи за парични или материални ценности, носят отговорност за вреди в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения. При липса, те отговарят в пълен размер, заедно с законната лихва. Лицата, получили нещо без основание от причинителя на вредата, дължат солидарно връщане на полученото. Исковете за отговорност се погасяват след 10 години от причиняване на вредата или откритие на липсата.
Чл. 97
Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят по два начина: при ограничена имуществена отговорност, пропорционално на участието им в причиняването на вредата или, ако не може да се установи, на брутното месечно възнаграждение. Сборът на дължимите обезщетения не може да надвишава размера на вредата. При пълна имуществена отговорност, отговорността е солидарна.
Чл. 98
Член 98 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" урежда правилата за ограничена имуществена отговорност на служителите. Председателят на Агенцията издава заповед за основанието и размера на отговорността в срокове, зависещи от вида на причинената вреда. Служителят има право да оспори заповедта в едномесечен срок, а при неизпълнение сумата се удържа от възнаграждението му. При прекратяване на служебното правоотношение, дължимата сума се удържа от обезщетението. Лихви не се начисляват, а събраните суми постъпват в бюджета на Агенцията.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" регламентира пълната имуществена отговорност на държавните служители. Отговорността се осъществява по съдебен ред, освен ако служителят внесе доброволно сумата преди започване на съдебното производство. Исковете за имуществена отговорност се погасяват след 5 години от причиняване на вредата или от откритие на вредата, а давността може да бъде прекъсната с акт на контролен орган.
Чл. 100
Член 100 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" посочва, че за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон. Раздел IX е посветен на прекратяването на служебното правоотношение.
Чл. 101
Служебното правоотношение на държавния служител в Държавна агенция "Разузнаване" може да бъде прекратено при навършване на 63 години, придобиване на право на пенсия, негодност, по искане на служителя или по взаимно съгласие, при съкращаване на длъжността, отказ да заеме възстановена длъжност, невъзможност за изпълнение на задълженията, несъответствие с изискванията за длъжността, дисциплинарно наказание "уволнение" и др. Прекратяването може да стане и по инициатива на председателя на Агенцията с обезщетение. Служителите запазват своя ранг при следващо назначаване.
Чл. 102
Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Държавна агенция "Разузнаване" се издават от председателя на Агенцията.
Чл. 103
Служебното правоотношение на държавен служител може да бъде прекратено с едномесечно предизвестие или без предизвестие в определени случаи. Прекратяването с предизвестие е възможно при случаи, посочени в чл. 101, ал. 1, т. 2, 3, 7 и 9, като органът може да прекрати служебното правоотношение и преди изтичането на срока на предизвестието, като заплати обезщетение. Прекратяване без предизвестие е допустимо в случаи, посочени в чл. 101, ал. 1, т. 9, буква "в", т. 11, 14 и 15.
Чл. 104
Чл. 104 регламентира условията за освобождаване на държавен служител в случаи по чл. 101, ал. 1, т. 5. Освобождаването става с писмено предизвестие, което трябва да бъде подадено до компетентния орган. Срокът на предизвестието е един месец, започващ от деня след получаването му, и може да бъде оттеглено със съгласието на органа. При прекратяване на служебното правоотношение по искане на служителя, заповедта се издава в същия срок.
Чл. 105
Държавните служители в Агенцията не могат да бъдат освобождавани от служба по време на отпуск, с изключение на определени случаи, упоменати в чл. 101, ал. 1, т. 1 - 7 и т. 9, буква "а".
Чл. 106
Служителят в Държавна агенция "Разузнаване" се запознава с заповедта за прекратяване на служебното правоотношение срещу подпис. Ако това не е възможно, заповедта се изпраща на постоянния адрес на служителя с препоръчано писмо. Прекратяването влиза в сила от датата, посочена в заповедта, освен в специфични случаи, определени в закона. Заповедта може да бъде обжалвана, но обжалването не спира нейното изпълнение.
Чл. 107
При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавните служители имат правото да бъдат възстановени на предишната или на друга равностойна длъжност. За да заемат длъжността, те трябва да се явят в Агенцията в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение.
Чл. 108
При прекратяване на служебното правоотношение, държавните служители имат право на еднократно парично обезщетение, определено на база прослужените години, но не по-малко от 20 брутни месечни възнаграждения. При последващо прекратяване, от дължимото обезщетение се приспадат предходно получените суми. За служители с над 10 години стаж, при прекратяване на основание чл. 101, ал. 1, т. 4, минималното обезщетение е 15 брутни заплати. При стаж от 3 до 10 години, обезщетението е 10 брутни заплати. След 10 години служба, служителите получават и допълнително вещево имущество или равностойност. Обезщетенията не важат при прекратяване по специфични членове, а при смърт на служителя, те се изплащат на наследниците.
Чл. 109
Член 109 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" определя условията за изчисляване на еднократното парично обезщетение при освобождаване на служители. Обезщетението се определя на база прослужените години, без приравнения трудов и служебен стаж. При освобождаване поради пенсиониране, за служители, прослужили последните 13 години и 4 месеца, размерът на обезщетението включва прослужените години в Агенцията и годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд.
Чл. 110
Държавните служители в Държавна агенция "Разузнаване" имат право на обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Обезщетението е в размер на брутното месечно възнаграждение, определено към момента на прекратяването, и се изплаща за времето, през което служителят е останал без работа, но не повече от 6 месеца. Ако служителят е работил на по-нископлатена работа през този период, той има право на разликата във възнагражденията.
Чл. 111
Държавните служители, които са претърпели телесна повреда при изпълнение на служебните си задължения, получават еднократно парично обезщетение: 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда. За загинали служители, техните съпрузи, деца и родители получават по 12 брутни месечни възнаграждения. Определянето на вида телесна повреда става от военномедицински експертни органи, а обстоятелствата на инцидента се удостоверяват от прекия ръководител. При смърт на служителите, се изплаща и допълнително обезщетение.
Чл. 112
Еднократните парични обезщетения, предвидени в Закона за Държавна агенция "Разузнаване", се изчисляват на базата на брутното месечно възнаграждение на служителя към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Това възнаграждение включва основната заплата, както и допълнителни месечни възнаграждения, свързани с прослужено време и специфични условия на труд.
Чл. 113
Обезщетенията, посочени в чл. 108 и 111, не подлежат на облагане с данък. Това е част от глава седма, която се отнася до отчетността и контрола на агенцията.
Чл. 114
Народното събрание упражнява контрол върху Държавна агенция "Разузнаване" чрез постоянна комисия, която не получава информация за организацията, средствата и методите на специалните задачи, свързани с оперативно-разузнавателната дейност. Заседанията на комисията, по време на упражняване на контрола, са закрити.
Чл. 115
Председателят на Държавна агенция "Разузнаване" е задължен да информира комисията по чл. 114, ал. 1 относно дейността на Агенцията. Информацията може да бъде предоставена по искане на председателя на Народното събрание, на председателя на комисията или по инициатива на самия председател на Агенцията.
Чл. 116
Член 116 от Закона за държавна агенция "Разузнаване" регламентира специални правила за сигурност, свързани с работата, съхранението и достъпа до класифицирана информация, получена от комисията, осъществяваща контрол върху дейността на агенцията. Специалните правила се съгласуват с председателя на агенцията и достъп до класифицираната информация не може да се предоставя на лица, които не са членове на комисията.
Чл. 117, § 1-30
Законът за Държавна агенция "Разузнаване" определя структурата и функциите на агенцията, включително правомощията на председателя и комисията, която упражнява контрол върху дейността ѝ. Включва определения за действия при изпълнение на служебни задължения, служебна тайна и особените финансови средства на агенцията. Законът установява, че Държавна агенция "Разузнаване" е правоприемник на активите и задълженията на Националната разузнавателна служба и урежда правотоотношенията на служителите. Включва изменения в редица съществуващи закони, които заменят споменаването на Националната разузнавателна служба с Държавна агенция "Разузнаване". Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г.
§1
В този закон се дефинират ключови термини, свързани с дейността на Държавна агенция "Разузнаване". Действията при изпълнение на служебните задължения обхващат действия или бездействия, произтичащи от заеманата длъжност. Действията по повод изпълнение на служебните задължения са свързани, но не са пряко част от задълженията. Семейство включва съпрузи и ненавършили пълнолетие деца. Особени финансови средства и разходи се отнасят до бюджетните средства за специални цели, свързани с националната сигурност. Служебна тайна е информация, която не е държавна тайна, но нерегламентираният достъп до нея може да навреди на интересите на държавата.
§2
Държавна агенция "Разузнаване" е правоприемник на активите и задълженията на Националната разузнавателна служба. Служителите на НРС стават държавни служители в Агенцията от датата на влизане в сила на закона. Трудовите правоотношения на работещите по трудово правоотношение се регулират по Кодекса на труда. До влизането в сила на определени актове, служителите запазват досегашните си възнаграждения и получават същия размер на основното и допълнителните възнаграждения, ако това е по-изгодно за тях.
§ 3
Стажът, придобит от служителите по § 2, ал. 2 и 3, съгласно Закона за отбраната и Кодекса на труда, се зачита като работа при един и същ работодател. Това включва правото на служителите да получат дължимите обезщетения при прекратяване на трудовите им правоотношения с Агенцията.
§4
Прослуженото време на кадрова военна служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и на свръхсрочна военна служба по Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, се зачита за стаж в Агенцията. Това е важно при определяне размера на дължимите обезщетения по този закон.
§6
С измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършват замени на термини, свързани с Националната разузнавателна служба, като се заменя с Държавна агенция "Разузнаване". Конкретно, в членове 29, 41, 70, 125 и в допълнителната разпоредба се актуализират наименованията, за да отразят новата структура на разузнавателната агенция.
§ 7
В Закона за защита на класифицираната информация се правят изменения, свързани с наименованието на Националната разузнавателна служба, което се заменя с Държавна агенция "Разузнаване". Също така, в приложение № 1 към чл. 25 се добавя ново изречение, което указва, че установъчни данни могат да спомогнат за идентифициране на служители на Държавна агенция "Разузнаване", извършващи оперативно-разузнавателна дейност.
§8 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за Държавна агенция "Разузнаване"
С измененията в Закона за здравното осигуряване, в чл. 40, ал. 2, след споменаването на "Министерството на вътрешните работи" се добавя информация за пострадалите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители по Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и офицери и сержанти по Закона за Националната служба за охрана.
§9
В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се извършват изменения, които включват замяна на наименованието на "Националната разузнавателна служба" с "Държавна агенция 'Разузнаване'" в чл. 2, ал. 1, т. 1. Освен това, в чл. 78, ал. 1 се добавя "ДАР" след абревиатурата "ДАНС" и се заменят "НРС и НСО" с "офицерите и сержантите от НСО".
§10
В Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за Държавна агенция "Разузнаване" се предвиждат изменения и допълнения в Закона за устройство на територията. Основните промени включват добавяне на председателя на Държавна агенция "Разузнаване" в редица членове, където преди това се споменават само министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност". Тези изменения целят да включат новата агенция в процесите на управление и координация на сигурността и разузнаването.
§11
Съгласно §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Разузнаване", в Закона за данъците върху доходите на физическите лица е добавена нова точка (т. 17) в чл. 24, ал. 2, която определя, че паричните средства и помощи, получавани по определени членове от Закона за Държавна агенция "Разузнаване", не подлежат на облагане с данък.
§12
В Закона за уреждане на колективните трудови спорове, в член 16, точка 6, се добавя информация за Държавна агенция "Разузнаване" и Националната служба за охрана, като част от списъка на институциите, които са предмет на закона.
§13
В Закона за специалните разузнавателни средства се правят изменения, свързани с наименованието на институцията, като "Националната разузнавателна служба" се заменя с "Държавна агенция 'Разузнаване'" в три члена: чл. 10в, чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2.
§14
Съгласно §14 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за Държавна агенция "Разузнаване", в чл. 2, ал. 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд се правят изменения в текста, като съюзът "и" между Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи се заменя със запетая, а след последното министерство се добавя "и Държавна агенция 'Разузнаване'".
§15
В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се извършват изменения, които включват замяна на длъжности в Националната разузнавателна служба с новите длъжности в Държавна агенция "Разузнаване". Конкретно, в чл. 3, ал. 1, т. 16 се променят длъжностите на ръководството, а в чл. 16, ал. 1 се заменя длъжността на директора на Националната разузнавателна служба с председателя на Държавна агенция "Разузнаване".
§ 16 от Преходните и заключителните разпоредби
В § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" се изменя алинея 2 на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за резерва на въоръжените сили. Според новата формулировка, съответствието на длъжностите и ранговете на служителите по различни закони (включително Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност") с военното звание на военнослужещите ще бъде уредено с акт на Министерския съвет, предложен от съответните министри и председателите на агенциите.
§17
В Кодекса за социално осигуряване се правят изменения, свързани с правото на пенсия на служителите от Държавна агенция "Разузнаване" и Националната служба за охрана. Държавните служители от Държавна агенция "Разузнаване" ще имат право на пенсия при 52 години и 10 месеца възраст и 27 години осигурителен стаж, от които две трети по специалния закон. Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат същите условия за пенсия. Осигурителният стаж ще се зачита при взаимно допълване, а измененията в различни алинеи на чл. 69 и чл. 127 уточняват правния статус на агенцията и условията за пенсиониране.
§18
Държавните служители от Държавна агенция "Разузнаване" и офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на пенсия независимо от възрастта при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети трябва да са действително изслужени. Срокът за придобиване на право на пенсия е до 31 декември 2015 г., а лицата, които отговарят на условията, могат да се пенсионират до 31 декември 2018 г.
§19
В Закона за Българската телеграфна агенция, в член 5, алинея 1, точка 4, буква "н" се извършва замяна на термина "директорите на Националната разузнавателна служба" с "ръководителите на Държавна агенция 'Разузнаване'."
§20
В §20 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" се предвижда изменение в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Конкретно, в § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на този закон, терминът "Националната разузнавателна служба" да бъде заменен с "Държавна агенция 'Разузнаване'".
§21
С §21 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" се предвижда изменение в Закона за електронните съобщения, като навсякъде думите "Националната разузнавателна служба" се заменят с "Държавна агенция 'Разузнаване'". Това изменение е в сила от обнародването на закона и е част от усилията за актуализиране на нормативната уредба в съответствие с новата структура на разузнавателната служба.
§22
С §22 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" се извършва промяна в Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната. В чл. 5, т. 2, думите "Националната разузнавателна служба" се заменят с "Държавна агенция 'Разузнаване'".
Параграф §23
Съгласно Параграф §23 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за Държавна агенция "Разузнаване", в Закона за българските лични документи се извършват следните изменения: в чл. 38, ал. 1, т. 1, буква "м" думите "Националната разузнавателна служба и" се заменят с "Държавна агенция 'Разузнаване'", а думата "началника" се заменя с "директора".
§24
В Наказателно-процесуалния кодекс, в член 396, алинея 1, точка 6, се заменя наименованието "Националната разузнавателна служба" с "Държавна агенция 'Разузнаване'". Тази промяна е част от измененията в закона, които са обнародвани в Държавен вестник.
§25
С измененията в Изборния кодекс се заменят наименованията на "Националната разузнавателна служба" с "Държавна агенция 'Разузнаване'" в чл. 66, ал. 1, т. 7 и в чл. 158. Тези промени са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с новия закон за Държавна агенция "Разузнаване".
§26
С §26 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" се извършва изменение в Наказателния кодекс, като в чл. 195, ал. 3 изразът "Националната разузнавателна служба" се заменя с "Държавна агенция 'Разузнаване'". Това изменение е част от актуализацията на законодателството, свързано с новата структура на разузнавателните органи в България.
§27
Министерският съвет е задължен да приеме подзаконови актове за прилагането на закона в срок от 6 месеца след влизането му в сила. До тяхното приемане остават в сила подзаконовите актове, свързани с Националната разузнавателна служба, издадени по Закона за отбраната и въоръжените сили, при условие, че не противоречат на новия закон.
§28
Директорът и заместник-директорът на Националната разузнавателна служба, които са на военна служба към момента на влизане в сила на закона, ще изпълняват временно функциите на председател и заместник-председател на Държавна агенция "Разузнаване" до назначаването на нови лица по чл. 14.
§29
Параграф §29 уточнява, че разпоредбите на Закона за държавна агенция "Разузнаване" не могат да ограничават приложението на Закона за достъп и разкриване на документите, свързани с принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Осигурява се пълно сътрудничество между органите по този закон и Комисията за разкриване на документите.
§ 31
Законът за Държавна агенция "Разузнаване" влиза в сила на 1 ноември 2015 г., с изключение на разпоредбата в § 17, т. 4 относно чл. 69, която влиза в сила от 1 януари 2016 г. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 1 октомври 2015 г. и е официално подпечатан.
§ 22
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 5, 6, 17, 18, 19 и 20, които влизат в сила от 1 януари 2017 г. Освен това, в преходните и заключителните разпоредби се споменава Законът за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в ДВ, бр. 103 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§32
Параграф §32 предвижда, че инструкцията по чл. 70, ал. 2 трябва да бъде издадена в срок от един месец след влизането в сила на закона. Преходните и заключителните разпоредби са част от Закона за противодействие на корупцията, обнародван в Държавен вестник, брой 84 от 2023 г., и влязъл в сила на 06.10.2023 г.
