НАРЕДБА № 4 ОТ 12 МАРТ 2002 Г. ЗА ГРАНИЧЕН ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ КОНТРОЛ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 4 от 12 март 2002 г. урежда условията за внос, износ и транзит на определени обекти, както и организацията на ветеринарните проверки при осъществяване на граничния ветеринарен контрол. Суровините и продуктите от животински произход, които подлежат на контрол при внос, са посочени в приложение № 1.
Чл. 2
Наредба № 4 определя процедурите за граничен ветеринарномедицински контрол, който включва проверка на документацията, идентичността на животните, физическа проверка, проверка на транспортните средства и извършване на дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства.
Чл. 3
Граничният ветеринарномедицински контрол се извършва от гранични инспекции за ветеринарномедицински контрол и карантина на гранични инспекционни ветеринарни пунктове, разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове. В една гранична инспекция може да има един или повече ветеринарни пунктове, а непосредственият контрол на границата е в компетенцията на гранични ветеринарни инспектори.
Чл. 4
Член 4 от Наредба № 4 определя изискванията към граничния инспекционен ветеринарен пункт. Той трябва да бъде разположен на гранично-контролен пункт и да притежава необходимите помещения и съоръжения, включително офиси за ветеринарни инспектори, дезинфекционни съоръжения, сметогорна пещ и достъпни рампи за проверка на транспортни средства. Всички тези изисквания са допълнително уточнени в приложения.
Чл. 5
Чл. 5 описва задълженията на граничните ветеринарни инспектори при осъществяване на денонощен ветеринарномедицински контрол. Тези задължения включват проверка на ветеринарни сертификати, участие в контролите на корабите и проверка на складовете за хранителни продукти. Инспекторите също така конфискуват опасни обекти, проверяват дезинфекция на транспортни средства и събират ветеринарномедицински такси. При установяване на епизоотичен риск, инспекторите имат правото да запечатват складовете на корабите.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 4 определя правомощията на граничните ветеринарни инспектори. Те носят униформено облекло с отличителен знак и служебна карта и имат право на свободен достъп до определени обекти, документи и транспортни средства, преминаващи границата. Освен това, инспекторите трябва да си сътрудничат и взаимодействат с други контролни органи, извършващи задължителен граничен контрол.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г. урежда организацията на взаимодействието на граничните ветеринарномедицински органи с другите контролни органи на гранично контролно-пропускателните пунктове. Това взаимодействие се регламентира с Наредба, приета с ПМС № 104 от 2002 г.
Чл. 8
Физическите и юридическите лица, които извършват внос, износ или транзит на ветеринарни обекти, трябва да спазват следните изисквания: да имат ветеринарномедицински разрешителни, да използват специализирани транспортни средства, да осигурят достъп на органите за контрол, да изпълняват техните разпореждания, да заплащат такси за внос и дезинфекция, и да спазват забраните, наложени от закона. Таксата за дезинфекция се заплаща от водачите на транспортните средства, влизащи в страната.
Чл. 9
Вносът на обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1 е допустим при спазване на следните условия: получено ветеринарномедицинско разрешително, наличие на ветеринарен сертификат за всяка пратка, извършени ветеринарни проверки с положителен резултат, отсъствие на забрани, платени ветеринарномедицински такси и представена декларация по образец. Декларацията трябва да бъде попълнена в четири копия, като едно се изпраща до митническия пункт, а оригиналът и останалите копия - на граничния ветеринарен инспектор преди пристигането на пратката.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 4 определя процедурата за издаване на ветеринарномедицинско разрешително за внос на животни и продукти от животински произход. Разрешителното се издава от генералния директор на НВМС след подаване на заявление и необходимите документи, които варират в зависимост от вида на вноса. В срок от 10 дни след подаване на заявлението, разрешителното трябва да бъде издадено, а неиздаването в този срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване.
Чл. 11
Според Чл. 11 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г., ветеринарномедицинско разрешително не се издава в следните случаи: 1. Ако има забрана по чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарната дейност (ЗВД); 2. Когато не са налице достатъчни гаранции за здравословното състояние на животните и безопасността на другите обекти, определени в чл. 1, ал. 1, т. 1; 3. Ако не са представени необходимите документи по чл. 10, ал. 1.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 4 указва, че не се изисква ветеринарномедицинско разрешително при внос на единични дребни и декоративни животни, обекти по чл. 1, ал. 1, т. 1 (с изключение на животни, предназначени за научни цели, изложби или дипломатически представителства), и продукти от животински произход за лична консумация с тегло до 5 кг.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г. предвижда, че при внос на термично преработени продукти за лична консумация с тегло до 1 кг, не се изискват документите, посочени в чл. 9, т. 1 и 2.
Чл. 14
Чл. 14 определя изискванията за ветеринарния сертификат за внос. Сертификатът трябва да бъде по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, и да съдържа текст на български и на официалния език на страната на произход. Когато обектите, с изключение на животните, не произхождат от страната износител, те трябва да бъдат придружени от заверено копие на сертификата от ветеринарния лекар, който е издал оригиналния сертификат.
Чл. 15
При внос на едри животни за разплод и спортни коне, всяко животно трябва да бъде придружено от индивидуален ветеринарен сертификат, удостоверяващ неговото здравословно състояние.
Чл. 16
При внос на животни, които са предназначени за доотглеждане или незабавно клане, те трябва да бъдат придружени от общ ветеринарен сертификат. Това удостоверява, че животните отговарят на ветеринарно-медицинските изисквания.
Чл. 17
Фуражни добавки, които не са от органичен произход, и ветеринарномедицински препарати могат да бъдат внасяни без ветеринарен сертификат, при условие че пратката е придружена от анализаторен протокол или сертификат за качество, издаден от производителя.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 4 определя условията за внос на животни, с изключение на птици, предназначени за доотглеждане. Животните трябва да са родени и отгледани или пребивавали поне 6 месеца в страната износител. След внос, те подлежат на карантина за диагностика и ветеринарна обработка. Животни, предназначени за зоопаркове, се карантинират в отделни помещения под контрол на ветеринарен лекар.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г. описва процедурата за одобряване на карантинно помещение. Заинтересованите лица подават заявление до директора на РВМС. В срок от 3 дни след подаването на заявлението, директорът назначава комисия за проверка на помещението. Комисията изготвя протокол с констатациите от проверката, който представя на директора. В срок от 3 дни след получаването на протокола, директорът издава удостоверение за одобрение или мотивирано отказва да го издаде, уведомявайки заявителя. Отказът може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 4 определя условията, при които определени категории животни не подлежат на карантина. Не се карантинират животни, предназначени за незабавно клане, циркови животни, животни, участващи в състезания и изложби, както и единични индивиди от дребни и декоративни животни.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г. предвижда, че животни, предназначени за незабавно клане, могат да бъдат вносени в страната само ако са родени и отгледани или пребивавали на територията на страната износител поне 3 месеца.
Чл. 22
Износът на обектите, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1, е разрешен при три условия: 1) получено писмено ветеринарномедицинско разрешително за износ от генералния директор на НВМС; 2) всяка пратка да бъде придружена от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар; 3) извършени ветеринарни проверки с положителен резултат.
Чл. 23
Чл. 23 описва процедурата за издаване на ветеринарномедицинско разрешително за износ от генералния директор на НВМС. За целта е необходимо да се подаде заявление по образец, придружено от специфични документи в зависимост от вида на животните или продуктите. Генералният директор има 10 дни за издаване на разрешителното, а ако не го направи, това се счита за мълчалив отказ, който може да бъде обжалван.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 4 определя условията, при които не се издава ветеринарномедицинско разрешително. Това включва случаи на забрана за внос от ветеринарните власти на страната вносител, забрана по чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), и непредставяне на необходимите документи по чл. 23, ал. 1.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 4 освобождава от изискването за ветеринарномедицинско разрешително при износ на: 1. единични дребни и декоративни животни; 2. обекти, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1, с изключение на животни, предназначени за научни цели, изложби, дарения, хуманитарна помощ или дипломатически представителства; 3. продукти от животински произход за лична консумация с тегло до 5 кг.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г. предвижда, че документите, посочени в чл. 22, т. 1 и 2, не са необходими при износ на термично преработени продукти за лична консумация, когато теглото на продуктите е до 1 кг.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 4 предвижда, че ветеринарният сертификат за износ на обекти е по образец, утвърден от генералния директор на НВМС и трябва да бъде на български и на един от международно признатите езици. Допуска се сертификатът да бъде и по образец на страната вносител, при условие че е одобрен и съдържа текст на български. Когато обектите не произхождат от България, те трябва да бъдат придружени с копие от сертификата на страната на произход, заверено от ветеринарния лекар, издал сертификата.
Чл. 28
При износ на едри животни за разплод и спортни коне, всяко животно трябва да бъде придружавано от индивидуален ветеринарен сертификат. Това е изискване, което гарантира здравословното състояние на животните и спазването на ветеринарните норми.
Чл. 29
При износ на животни, които са предназначени за доотглеждане или незабавно клане, е задължително те да бъдат придружени от общ ветеринарен сертификат.
Чл. 30
Член 30 от Наредба № 4 предвижда, че ветеринарните сертификати за износ се издават от държавни ветеринарни лекари, които са определени със заповед на директора на Регионалната ветеринарно-медицинска служба (РВМС). Тези лекари са от района, в който се намират обектите, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1 от наредбата.
Чл. 31
Транзитът на животни е разрешен при наличие на писмено разрешение от ГИВП, ветеринарен сертификат за всяка пратка, проверка на документацията и заплатени ветеринарномедицински такси.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г. регламентира условията за транзит на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи, фуражни добавки и ветеринарномедицински препарати. Транзитът е разрешен при спазване на условията, описани в чл. 31, т. 2, 3 и 4.
Чл. 33
Транзитът на обекти, освен животни, е разрешен на пристанища и летища при условие, че превозвачът подаде писмено искане до Главна дирекция на Националната ветеринарно-медицинска служба (ГУ на НВМС) минимум 10 дни преди извършването на транзита. Разрешението за транзит е задължително.
Чл. 34
Транспортните средства, които превозват суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи, фуражни добавки и ветеринарномедицински препарати, не трябва да се отварят освен при необходимост и след съгласуване с митническите органи.
Чл. 35
При авария на транспортно средство, превозващо ветеринарни обекти, се допуска претоварване на друга транспортна единица в присъствието на отговорно лице, държавен ветеринарен лекар и митнически представители. Ветеринарният лекар вписва номера на новото превозно средство и причините за претоварването в сертификата, удостоверявайки, че е извършено под негов контрол.
Чл. 36
Член 36 от Наредба № 4 забранява транзита на животни, ако при прегледа им се установи наличие на болни, съмнително болни или умрели от заразни болести животни. Също така, транзитът е забранен при наложена забрана по реда на чл. 49, ал. 1 от Закона за ветеринарната дейност (ЗВД).
Чл. 37
Член 37 от Наредба № 4 от 2002 г. описва проверките на документацията при внос, износ и транзит на животни и животински продукти. Проверката има за цел да установи валидността и автентичността на документите, придружаващи пратките, да се увери, че документите съответстват на ветеринарномедицинското разрешително, и да се провери наличието на маршрутен план, съгласно предписанията на предходна наредба.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г. определя изискванията за ветеринарния сертификат. Той трябва да бъде оригинален, подписан от държавен ветеринарен лекар с различен цвят подпис и печат, да е на един лист, издаден за един получател, на официалния език на страната на произход и получател, датата на издаване да съвпада с датата на товарене, да е четливо написан или напечатан, а поправките да са извършени по установен ред.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г. определя начина на извършване на поправки във ветеринарния сертификат. Поправките трябва да се правят чрез зачертаване, последвано от подпис и печат на държавния ветеринарен лекар, който е издал сертификата. Поправки, направени с течности или коректорски средства, не са валидни. Освен това, ветеринарни сертификати, изпратени по факс или фотокопия, не се признават за оригинални документи.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 4 определя процедурата за проверка на идентичността на пратките, която се извършва за установяване на съответствието между пратката и придружаващите я документи. Проверка за идентичност се провежда само при установена редовност на документацията. Тази проверка включва: 1) проверка на вида на продукта и местоназначението на пратката; 2) проверка на печатите и здравните маркировки, удостоверяващи произхода; 3) преглед на животните, включително за идентификация; 4) проверка за съответствие между установеното и информацията в ветеринарния сертификат.
Чл. 41
Наредбата определя процедурите за физическа проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) за животни и продукти от животински произход. Физическата проверка включва клиничен преглед на животните и контрол на температурния режим на продуктите по време на транспорт. Допълнителната проверка на суровини и продукти от животински произход се извършва в одобрен склад и включва органолептични изследвания, проверка на условията на транспорт, сравняване на теглото с документацията, проверка на опаковките и маркировките, както и визуална проверка на пробите. Проверката се извършва на ГИВП, при условие че са налични необходимите съоръжения.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г. предвижда, че проверките за идентичност и физическа проверка на животни или продукти трябва да се извършват при подходяща осветеност от 510 лукса, използвайки дневна или изкуствена светлина.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 4 предвижда, че транспортните средства, превозващи определени обекти, подлежат на проверка за хигиенни условия и спазване на ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните. Освен това, обектите, с изключение на животни, могат да бъдат превозвани заедно с други стоки, при спазване на определени условия, включително опаковане, температурен режим и избягване на риск от замърсяване.
Чл. 44
Чл. 44 регламентира задължителната профилактична дезинфекция на транспортни средства, влизащи в страната. Дезинфекцията се извършва на определени места, с ограничена скорост на транспортните средства. Леките автомобили, микробуси и автобуси подлежат на дезинфекция на ходовата част, докато товарните превозни средства на цялостна външна дезинфекция. При усложнена епизоотична обстановка дезинфекцията се прилага и на пътниците. Извършването на дезинфекцията се контролира от дезинфектори, а таксите за услугата са определени с тарифата по ЗВД. Граничните ветеринарни инспектори осъществяват контрол на концентрацията на активното вещество в дезинфекционния разтвор.
Чл. 45
Член 45 от Наредба № 4 указва, че ветеринарните проверки трябва да се извършват в определената последователност, както е описано в член 2 на същата наредба.
Чл. 46
Чл. 46 описва процедурите, които граничният ветеринарен инспектор трябва да следва, когато пратката отговаря на ветеринарномедицинските условия за внос, износ или транзит. Инспекторът подписва ветеринарния сертификат и поставя различни печати, фотокопира сертификата и го съхранява за 3 години, издава документ за платена ветеринарна такса, попълва и изпраща декларация по приложение № 5, както и предоставя копие на декларацията на митническия пункт. Копия на декларацията се изпращат и от митническите органи до съответното митническо учреждение, а оригиналът на декларацията придружава пратката.
Чл. 46а
Наредбата регламентира процедурата за ветеринарен контрол на пратки с риба, рибно брашно и фуражи на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП). При установяване, че пратките отговарят на изискванията за внос, граничният ветеринарен инспектор допуска вноса и задържа оригиналния ветеринарен сертификат, който се съхранява за срок от три години. Инспекторът вписва важни данни на обратната страна на копието на сертификата, включително информация за получателя, тегло и вид на опаковките, контролен номер на транспортното средство и местоназначение на стоката. Копие от сертификата придружава пратката до нейното местоназначение, а след пристигането органите на ДВСК уведомяват ГИВК.
Чл. 46б
Чл. 46б от Наредба № 4 описва процедурата за разтоварване на ветеринарни пратки. Ветеринарният инспектор поставя пратката под възбрана и извършва физическа проверка, вземайки проби от стоката. Пробите се разделят на три части: една за лабораторни изследвания, една за собственика на стоката и една за съхранение от ДВСК. При съмнение за тарифната позиция, пробите се изследват и за митнически цели. След получаване на резултатите, митническият инспектор разрешава освобождаването на стоката, която остава под възбрана до окончателното решение. Разходите за изследванията са за сметка на собственика на пратката.
Чл. 47
Когато граничният ветеринарен инспектор установи несъответствие с ветеринарномедицинските условия при внос, се прилага процедурата, описана в чл. 181 - 190 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарно дело (ЗВД).
Чл. 48
Когато граничният ветеринарен инспектор установи несъответствие с ветеринарномедицинските условия при износ, се прилага процедурата, описана в чл. 191 - 193 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарно дело.
Чл. 49
При установяване на несъответствие с ветеринарномедицинските условия за транзит от граничния ветеринарен инспектор, се прилага процедурата по чл. 80 и 81 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарно дело (ЗВД).
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 4 от 12 март 2002 г. определя условията за ветеринарномедицински контрол при пратки, свързани с обекти, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1. За пратки, изключващи животни, се прилагат различни изисквания в зависимост от маршрута на пратката: при износ от страната към свободни зони или при транзит между свободни зони, се следват специфични изисквания.
Чл. 51
Наредбата определя условията за връщане на ветеринарни обекти, изнесени от България. При износ, е необходимо писмено потвърждение от ГУ на НВМС и ветеринарен сертификат. При внос, изисква се писмено потвърждение от страната износител и документ за не манипулация на стоката. При отказ за спазване на процедурите, стоката може да бъде конфискувана от ДВСК.
Чл. 52
Наредбата регламентира задълженията на граничните ветеринарни инспектори, които включват водене на различни документи, свързани с вноса, износа и транзита на животни и продукти от животински произход. Инспекторите трябва да поддържат дневници за разрешен внос, износ и транзит, протоколи за задържани пратки, както и книги за конфискации и отчети. Освен това наредбата определя термини като "пратка" и "страна на произход" и указва задълженията за дезинфекция на транспортни средства и изисквания за офис обзавеждане на инспекторите. Изпълнението на наредбата е възложено на генералния директор на НВМС.
§ 1
В преходните разпоредби на Наредба № 4 от 12 март 2002 г. се уточняват ключови термини, свързани с ветеринарно-медицинския контрол. Определението за "пратка" включва животни или продукти, които са сертифицирани и превозвани заедно. "Страна на произход" се отнася до страната, в която животните са родени или стоките са произведени.
§3
Параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 4 от 12 март 2002 г. определя, че изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Тази наредба е изменена и допълнена с нова наредба, обнародвана в Държавен вестник, брой 63 от 2003 г.
§6 и Приложение № 1
Параграф §6 от наредбата предвижда замяна на термини, касаещи обектите и продуктите от животински произход. Приложение № 1 описва класификация на стоките по кодове, свързани с ветеринарните проверки. Списъкът включва сперма, месо, млечни и рибни продукти, яйца и др. Включени са и изисквания за дезинфекция на транспортни средства, оборудване на офисите на ветеринарните инспектори, а също и декларации за ветеринарни проверки на продукти. Изискванията за дезинфекция и контрол на активни вещества в дезинфекционни разтвори също са подробно описани.
