НАРЕДБА № 4 ЗА ПОЩЕНСКИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 4 урежда условията и реда за осъществяване на пощенските съобщения, които са предназначени за обществено ползуване, както и допълнителните дейности, свързани с пощенските съобщения.
Чл. 2
Наредба № 4 определя основната дейност по пощенските съобщения, която включва приемането и доставянето на различни видове пратки, ценности и колети, както и извършването на парични превози. Допълнително, в обхвата на пощенските съобщения влизат дейности свързани с обработката на ценни книжа, приемането и изплащането на суми, печалби от спортен тотализатор и пенсии. Взаимоотношенията с други организации, свързани с тези дейности, се уреждат с договори и актове.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 4 за пощенските съобщения уточнява, че разпоредбите относно пощенските съобщения за обществено ползуване не засягат определени дейности. По-специално, това включва пренасянето и доставянето на писмовни пратки в рамките на едно населено място и в селища извън държавната пощенска мрежа, доставката на фактури и товарителници, при условие че те са на открито или в отворени пликове и не съдържат лични бележки, както и издаването на илюстровани картички и пощенски карти без таксов знак.
Чл. 4
Министерството на съобщенията има правомощия да изработва специални формуляри с таксов знак, по заявки на учреждения и организации, в съответствие с актуалните стандарти.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 4 определя, че пощенските съобщения се осъществяват посредством различни видове станции и услуги, включително пощенски, телеграфни и телефонни станции, пощенски агенства, пощенски гишета и пунктове за разпространение на печата.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 4 предвижда, че органите на съобщенията имат задължението да откриват временни пощенски, телеграфни и телефонни станции по искане на учреждения, организации и народни съвети, при условие че имат осигурени подходящи помещения за целта.
Чл. 7 от Наредба № 4 за пощенските съобщения
Чл. 7 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че получателят на пощенски пратки и суми може да упълномощи друго лице, като пълномощното трябва да бъде подписано и заверено по установения ред. Заверката може да бъде направена от нотариус, районен съдия или член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, в зависимост от наличието на съответните органи в населеното място.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 4 определя правилата за издаване на пълномощни на длъжностни лица за получаване на пощенски пратки. Пълномощните за учреждения и организации се подписват от ръководителя и главния счетоводител, а за военни части - от командира. В случай на уволнение или преместване на упълномощеното лице, се издава ново пълномощно.
Чл. 9
Чл. 9 определя видовете пълномощни в зависимост от срока на действие и обхвата на представителната власт. Те са: еднократни, за определен период и генерални. Еднократните пълномощни са валидни за получаване на конкретна пратка или превод. Пълномощните за определен период имат срок до една година. Генералните пълномощни важат до отменянето им, освен ако се отнасят за получаване на пенсии, за които срокът е шест месеца, съгласно Инструкцията за изплащане на пенсиите.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира процедурата за предаване на пълномощни при получаване на пратки. Еднократните пълномощни се предават в пощенска станция. Пълномощните с определен срок се изготвят в два екземпляра, като оригиналът остава в пощенската станция, а копието се представя от упълномощеното лице при всяко получаване на кореспонденция. Генералните пълномощни остават при упълномощеното лице и се представят при получаване на пратки.
Чл. 11
Действието на пълномощните, съгласно Чл. 11 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, може да бъде прекратено по следните причини: 1. Оттегляне от упълномощителя; 2. Отказ на упълномощеното лице от правата си; 3. Смърт на упълномощителя или упълномощения, или поставянето им под запрещение; за юридическите лица - с прекратяването им.
Чл. 12
Чл. 12 определя условията за доставка на пратки до физически лица. Пратките могат да бъдат доставени на лице с незаверено пълномощно, при условие че се представят паспортите на лицето и на получателя. Пратки с обявена стойност и суми по пощенски и телеграфни записи се доставят по същия начин, но само ако обявената стойност или записите не надвишават 300 лв.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 4 за пощенските съобщения дефинира пощенските пратки като всички видове пратки, независимо дали са държавни, обществени или частни, които се подават в пощенските служби за пренасяне и доставяне, включително и преводи на суми.
Чл. 14
Наредба № 4 за пощенските съобщения дефинира различни видове пощенски пратки, които включват: писмови (писма и картички), ценни писма (с банкноти и ценни книжа), бандеролни (с печатни произведения), колетни пратки (с предмети), малки пакети (до 1 кг), записи (пощенски и телеграфни) и вносни бележки, както и ежедневни и периодични издания.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 4 определя два типа пощенски пратки: обикновени (нерегистрирани), които не изискват регистрация и се доставят без подпис, и препоръчани (регистрирани), които изискват разписка при приемане и доставка срещу подпис.
Чл. 16
Чл. 16 определя забранените предмети в пощенските пратки, включително опасни вещества, забранени стоки, печатни материали с ограничено разпространение, чужди лотарийни билети без разрешение, материали против нравствеността и обществения ред, както и живи животни (с изключение на пчели и пиявици при специфични условия). При нарушения пратките се отнемат, а подателите могат да бъдат глобени. Пощенската служба може да изисква проверка при съмнение за забранени предмети.
Чл. 17
Чл. 17 забранява влагането на пари в пощенските пратки, освен в случаите на ценни пратки, изпращани от определени държавни органи и организации с разрешение от Министерството на финансите. Ако все пак в пратките бъдат намерени парични знаци, те се предават на получателя, а за изпращането се събира такса за паричен превод. Подателите, които не спазват забраната, подлежат на глоба съгласно чл. 53 от Закона за съобщенията.
Чл. 18
В бандеролните пратки, малките пакети и колетите е забранено да се влагат писма и съобщения. Ако такива бъдат намерени, те се таксуват като обикновени писма в двоен размер, а таксите се събират от получателите.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира правото на пощенската служба да проверява съдържанието на бандероли, малки пакети и колети при наличие на достатъчни основания, че те съдържат забранени предмети или че обявената стойност не съответства на вложеното. Проверка се извършва с покана на подателя или получателя, а при тяхно неявяване - в присъствието на свидетели. Съставя се акт с подробности за проверката и съдържанието на пратката, който се подписва от участниците и се прилагат веществени доказателства, ако има такива.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 4 предвижда, че пощенските пратки, които са повредени по време на пренасянето и не могат да бъдат пренасяни по-нататък, подлежат на отваряне и проверка на съдържанието им. За констатацията на повредата се съставя акт, който се подписва от две служебни лица, в съответствие с процедурата, описана в предходния член.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 4 определя изискванията за написването на адреса на пощенските пратки. Адресът трябва да бъде написан на български език, като последователността е: наименование на страната, населено място, улица и номер, блок, вход, етаж, апартамент, пощенски код и име на получателя. Подателят трябва да напише своя пълен адрес в долната част на лицевата страна на пратката. Допуска се съкращение в адресите само за учреждения и организации с широка известност.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 4 за пощенските съобщения указва, че адресите на пощенските пратки, които се изпращат без опаковка или върху които не може да се пише, трябва да бъдат написани на отделни дъсчици или твърд картон и здраво прикрепени към пратките.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 4 позволява адресиране на пощенски пратки чрез едно лице за друго. Получател на пратката е първото лице, а в случай на отсъствие, отказ за получаване или непознато лице, пратката се доставя на второто лице.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 4 за пощенските съобщения позволява адресирането на пощенски пратки "До поискване" или до абонаментна пощенска кутия. Това осигурява гъвкавост при получаването на пощенски съобщения.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 4 указва, че на адресната страна на пощенските пратки в горния ляв ъгъл подателят може да добавя допълнителни указания, свързани с начина на изпращане. Тези указания включват термини като "Бърза поща", "Авио", "Препоръчано", "Правителствено", "С известие за доставяне" и др.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 4 определя, че пощенските услуги се предоставят срещу заплащане на такси, които са регламентирани в Тарифите за вътрешните пощенски, телеграфни, телефонни и радиоуслуги. Таксите трябва да се предплащат чрез различни методи, включително облепване с пощенски марки, в брой, безкасово или с отпечатъци от таксувачни машини.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регулира заплащането на таксите за писма, бандероли, малки пакети и известия за доставяне чрез пощенски марки. Подателите са отговорни за таксуването. Използването на невалидни, повредени или чужди пощенски марки е забранено. Пратките, на които са поставени невалидни марки, се считат за неплатени и се третират като нетаксувани пратки, съгласно чл. 45.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 4 регламентира условията за предплащане на таксите за писмовни пратки от учреждения и организации, които изпращат над 10 пратки на ден. Те могат да предплащат общо таксите, с изключение на кореспонденцията за чужбина. Всяка година до 1 декември, пощенските станции уведомяват за приблизителния размер на таксите за следващата година. Таксите трябва да се заплащат ежемесечно, до 10-то число на следващия месец, в брой или безкасово.
Чл. 29
Член 29 от Наредба № 4 за пощенските съобщения описва правилата за таксуване на обикновени и препоръчани писмовни и бандеролни пратки, както и малки пакети, с таксувачни машини. Таксуването се извършва чрез отпечатване на специален знак, наречен "таксов знак", който е в ярко червен цвят и показва размера на заплатената такса, заедно с отпечатък на датното клеймо на машината.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 4 определя правилата за ползване на таксувачни машини от учреждения, организации и лица. Те са задължени да се снабдят с таксувачни машини за своя сметка и да получат разрешение от Министерството на съобщенията, като местните пощенски органи трябва да извършат пломбиране. Ключовете за контролни механизми, клеймата и клишетата за таксовите знаци трябва да се съхраняват в касовата служба на местната пощенска станция. За машините, работещи с картони, таксите се предплащат с покупка на ценни картони.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 4 за пощенските съобщения определя условията, при които пощенската станция контролира правилното таксуване на писмата и бандеролите. Приемането на пратките може да бъде отказано, ако отпечатъците не са поставени на обвивката с адреса, не са с червено мастило или са без таксов знак, нечетливи или съдържат само нули.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 4 за пощенските съобщения определя обикновените (нерегистрирани) пощенски пратки, които включват затворени писма, отворени писма (пощенски картички) и бандероли.
Чл. 33
Чл. 33 определя какво може да се изпраща в затворените писма, включително писмени съобщения, документи, снимки и покани, които трябва да са поставени в пликове с утвърдени размери. Максималната допустима тежина на затворените писма е 2 кг.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 4 определя видовете отворени писма, които включват единични и двойни пощенски картички с платен отговор. Подателят на двойната пощенска картичка трябва да впише адреса на получателя на лицевата страна, за да може да се изпрати отговорът.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 4 определя условията за изпращане на бандероли, в които могат да се включват различни печатни произведения, като книги, брошури, вестници и др. Размерите на бандеролите трябва да са до 45 см в едно измерение или до 70 см дължина и 15 см диаметър, а минималните размери са 10 см. Максималната тежина е 2 кг, а за специални категории - 5 кг. Опаковката трябва да позволява проверка на съдържанието без повреждане.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че обикновените пощенски пратки могат да се пускат в пощенските кутии или да се подават в пощенските станции. В райони, обслужвани от междуселищни пощальони, пратките могат да се предават и на самите пощальони. Учрежденията и организациите, които изпращат много пратки ежедневно, трябва да ги предават в пощенските станции, описани в разносна книга, като пощенският служител поставя датно клеймо при получаването им.
Чл. 37
Органите на съобщенията имат задължението да доставят всяка пощенска пратка на адресата, посочен в адреса на пратката. Това включва физически лица, учреждения и организации.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 4 за пощенските съобщения задължава гражданите да поставят домашни пощенски кутии за доставяне на обикновени писмовни и бандеролни пратки, както и на печатни издания. Пощенските кутии трябва да бъдат монтирани във входовете на жилищните кооперации или на пътната врата за жилища с дворове. На тях е необходимо ясно да бъдат написани имената на ползувателите, етажът и номерът на апартамента.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 4 урежда условията за ползване на абонаментни пощенски кутии от учреждения, организации и граждани. За да получат кореспонденция, заинтересованите лица трябва да подадат писмена молба до съответната пощенска станция. Ключът на кутията се предоставя на абоната срещу подпис. В случай на повреди на кутията, причинени от ползувателите, разходите за отстраняването им са за тяхна сметка.
Чл. 40
Абонаментната пощенска кутия може да бъде отнета в два случая: 1) при неплащане на абонаментната такса; 2) когато е необходимо за нуждите на учреждение или организация. Преди отнемането е задължително да се изпрати писмено предупреждение на абоната.
Чл. 41
Обикновените писмовни пратки, които са адресирани до учреждения, организации, военни части и военнослужещи, трябва да бъдат получавани от упълномощени лица в пощенските станции.
Чл. 42
Писмовните пратки, които са адресирани "До поискване", се предават на получателите в пощенската станция след удостоверяване на тяхната самоличност.
Чл. 43
Съгласно Чл. 43 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, пратките за лица, настанени в общежития, хотели, болници, санаториуми, почивни станции и подобни заведения, се получават и доставят на получателите чрез пълномощника на съответното учреждение или организация.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира, че писмовни пратки за лица, живеещи извън чертите на населеното място, се доставят в пощенската станция или се поставят в групови доставъчни шкафове. Получателите имат задължението сами да проверяват за пристигнали пратки и да ги получават. Груповите шкафове се поставят на подходящи места от органите на съобщенията.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 4 предвижда, че нетаксуваните и ненапълно таксувани писмовни пратки се доставят на получателите с такса в двоен размер, обозначени като "Пратки за доплащане". Ако тези пратки не могат да бъдат доставени и имат адрес на подателя, те се връщат на подателя срещу заплащане на такса в още един размер, която е отбелязана върху пратката.
Чл. 46
Учрежденията и организациите са задължени да приемат всички писмовни пратки, включително и тези, за които е необходимо доплащане. Градската служебна поща отговаря за приемането и доставянето на обикновени и абонаментни пратки на адресите на тези учреждения и организации.
Чл. 47
Чл. 47 на Наредба № 4 определя условията за изпращане на "Препоръчано". Включват се затворени писма, пощенски картички, бандероли, малки пакети, ценни писма и известия за доставяне. Препоръчаните пратки трябва да отговарят на условията за обикновените пощенски пратки по отношение на тежина, размери, опаковка и адресиране. Пратки без адрес на подателя не се приемат, освен ако са надписани "За конкурс".
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 4 предвижда, че препоръчани пратки могат да се приемат във всички пощенски станции и от междиселищните пощальони, като на подателите се издават разписки с датно клеймо. Пратките могат да се подават и чрез автомати и пощенски кутии. Разписките за пратки, извадени от пощенските кутии, се пазят в станцията за един месец. При недостатъчно таксуване, пратките подлежат на дотаксувация, а разписката се предава след заплащането на дължимите суми.
Чл. 49
Учрежденията и организациите са задължени да подават своите препоръчани пратки в пощенските станции, като всяка пратка трябва да бъде описана в разносна книга. В разносната книга се записват номерът и местоназначението на пратките, а пощенският служител потвърдява приемането им с подпис и датно клеймо.
Чл. 50
Според Чл. 50 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, не се приемат препоръчани затворени писма, ако те са вложени в изцапани и смачкани пликове или ако са залепени с допълнително лепило. Това правило цели да осигури подходящи условия за обработка и доставка на пощенските съобщения.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 4 предвижда, че подателите на препоръчани пощенски пратки имат право да искат обратна разписка (ИД) за доставката. За целта подателят трябва да попълни специален формуляр. Известието за доставяне съдържа номера на препоръчаната пратка, която е предмет на уведомлението.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 4 определя условията за изпращане на малки пакети. Те могат да съдържат всякакви предмети и стоки, независимо от стойността им. Размерите и опаковката на пакетите трябва да съответстват на условията за обикновени бандероли, а максималната допустима тежина е 1 кг. Освен това, малките пакети трябва да бъдат запечатани с восъчни печати или етикети "Пощенски услуги".
Чл. 53
Според Чл. 53 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, пратки, включващи "Бърза поща", затворени и отворени писма, авиописма, бандероли и малки пакети, се приемат единствено за селища с п.т.т. станции. Доставката на тези пратки към получателите се извършва по същия ред, както при обикновените телеграми.
Чл. 54
Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира възможностите за изпращане на ценни писма. В тях могат да се изпращат различни ценни книжа, като облигации, лотарийни билети, дипломи и паспорти, но е забранено да се влагат пари, бижута и скъпоценни камъни. Опаковката на ценните писма трябва да бъде изработена от здрави материали и да бъде запечатана с червен восък или етикети "Пощенски услуги".
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 4 регламентира подаването на ценни писма. Ценните писма трябва да имат обявена стойност, която не може да надвишава действителната стойност на съдържанието. Максималният размер на обявената стойност се определя от Министерството на съобщенията. Подателят на ценното писмо е задължен да попълни пощенска декларация, в която да постави мастилен отпечатък от печата на запечатаното писмо.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 4 определя условията за изпращане на ценни бандероли, които могат да съдържат печатни произведения, като книги и списания, само с обявена стойност. Пратките могат да се подават и с наложен платеж. Задължително е на адресната страна да се отбележи "Ценен бандерол" и сумата на обявената стойност, а в самата пратка да се включи опис на съдържанието. Подателят трябва да попълни пощенска декларация при подаване на ценни бандероли.
Чл. 57
Препоръчаните пратки се доставят на адреса, посочен от получателя, или в пощенска станция. Доставката се извършва срещу подпис в служебната разносна книга.
Чл. 58
Наредба № 4 за пощенските съобщения определя правилата за доставка на пратки по домовете. Пратките се връчват лично на получателя или на пълнолетен член от семейството му в негово отсъствие. В сгради с над два етажа, препоръчаните пратки се доставят в партера на сградата на упълномощено лице от управителния съвет или управителя на сградата. При получаване на пратките, получателят трябва да удостовери самоличността си с документ, а пълномощниците трябва да представят и пълномощно.
Чл. 59
Препоръчани пратки, адресирани до лица, които ползват доставъчни шкафове, трябва да се доставят лично на получателите или на техни членове от семейството. Ако това не е възможно, получателят получава известие за явяване в пощенската станция.
Чл. 60
Пощенските пратки, адресирани до малолетни, трябва да се връчват на техните родители или настойници. За това е необходимо представянето на документи, които удостоверяват качеството на родител или настойник.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че получатели, които не могат да се подпишат при получаване на препоръчани пощенски пратки, поставят отпечатък от дясната ръка. Ако не могат да сложат отпечатък от десния палец, се отбелязва причината и се поставя отпечатък от друг пръст. Освен това, документът трябва да бъде подписан от свидетел, който е познат на пощенския служител или удостоверява самоличността си.
Чл. 62
Препоръчани пратки, адресирани до лица, които временно пребивават в хотели, почивни станции, общежития и подобни места, се получават и доставят на получателите в съответствие с реда, посочен в чл. 43 от наредбата.
Чл. 63
Според Чл. 63 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, пощенски пратки, които са адресирани до учреждения, организации, военни части или военнослужещи, трябва да се доставят в пощенските станции от упълномощени лица.
Чл. 64
При доставяне на пощенски пратки с идентификация, получателят е задължен да подпише известието и да попълни датата на получаване, след което го предава на пощенския служител. Препоръчани пратки, адресирани до учреждения и организации, се доставят на упълномощени лица, които оформят известията при получаване. Известията за доставяне се връщат на подателите или се изпращат на посочените от тях лица като препоръчани писма.
Чл. 65
Ценните писма и ценните бандероли трябва да бъдат доставяни лично на получателя или на лице, упълномощено от него, в пощенската станция.
Чл. 66
Ако получателят откаже да получи препоръчаната пратка, той трябва да отбележи отказа върху опаковката и да се подпише. В случай на отказ, пощенският служител изготвя бележка, която също се подписва от един свидетел.
Чл. 67
При доставка на ценни писма, бандероли и малки пакети с повредена опаковка или улики за посегателство, както и при разлики в теглото, по искане на получателя или по преценка на пощенската служба се съставя констативен акт. Процедурата се извършва по реда на чл. 19 от Наредба № 4 за пощенските съобщения.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 4 регламентира доставката и приемането на препоръчани писмовни и бандеролни пратки от учреждения и организации в столицата и по-големите градове. Доставката се извършва от организирана градска служебна поща срещу заплащане на такси. Времето и мястото на размяна на пощата се определят по график, изработен от пощенската служба. Кореспонденцията се предава в запечатани чували, като препоръчаните пратки се записват по номера. При нередности или повреди на пратки, се съставят актове от пощенските служители и пълномощниците на учрежденята.
Чл. 69
Съгласно Чл. 69 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, в колетите могат да се изпращат разнообразни предмети, включително културно-битови артикули, промишлени стоки, лекарства, живи растения, живи пчели, пиявици, кръвни проби и други.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира подаването на колети, които могат да бъдат обикновени или с обявена стойност. Колети с обявена стойност могат да се подават и с наложен платеж. Сумата на обявената стойност се определя от подателя и не може да надвишава действителната стойност на вложеното в колета. Максималният размер на обявената стойност се определя от Министерството на съобщенията.
Чл. 71
Колетите, съдържащи чупливи предмети, растения, живи пчели и пиявици или пресни плодове, не могат да бъдат приети с обявена стойност.
Чл. 72
Според Чл. 72 от НАРЕДБА № 4 ЗА ПОЩЕНСКИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, бижута, часовници и скъпоценни камъни трябва да се изпращат единствено като колети с обявена стойност. Това означава, че при изпращането на такива ценности, е необходимо да бъде посочена тяхната стойност, за да се осигури защита на изпратените предмети.
Чл. 73
Наредба № 4 за пощенските съобщения определя пределната тежина на колетите на 15 кг, а за неделими съдържания - 20 кг. Изключение се допуска за колети с филми или монети от БНБ, които могат да тежат до 20 кг. За колети, изпращани по въздушен път, максималната тежина е 10 кг, а размерът на всяка страна не трябва да надвишава 50 см.
Чл. 74
Колетите могат да имат размери от 10 до 60 см за всяко измерение. Допуска се приемането на колети с едно измерение до 1 м и руло с дължина до 2 м и диаметър 20 см, които се таксуват по-високо. Колетите, съдържащи чупливи предмети или течности, също се считат за "обременителни" и трябва да имат етикет "Чупливо", "Внимателно" и др.
Чл. 75
Вътрешната и външната опаковка на колетите трябва да отговарят на обема, тежината и съдържанието на пратките. Опаковките трябва да са здрави и изработени от подходящи материали, съобразно продължителността на пътуването и начините на пренасянето. На видни места в п.т.т. станции се поставят задължителни указания за опаковане на колетите, в зависимост от съдържанието им.
Чл. 76
Подателят на колетната пратка е отговорен за причинените щети на други пощенски пратки или на служители и трети лица, в случай че щетите са резултат от невярно декларирано съдържание или лоша опаковка на пратката.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира начина на подаване на колети. Подателят е задължен да попълни пощенска декларация за всеки колет. Приемът на повече от един колет с една декларация е разрешен само при условия, че колетите са от един подател, адресирани до един и същ получател и имат идентично съдържание, опаковка и тежина. В такъв случай се издава само една разписка за всички колети, като максималният брой на колетите с една декларация е 50.
Чл. 78
Получателят на колетна пратка бива уведомяван от п.т.т. станция с покана, в която вписва датата на получаване и се подписва. Получателят е задължен да получи колета в срок от два дни от датата на връчване на поканата за селища с п.т.т. станции и в срок от пет дни за други селища.
Чл. 79
Колетните пратки се доставят в пощенските станции. Колети без и с обявена стойност до 400 лв. могат да се доставят и по домовете на получателите, с изключение на колети с повредена опаковка или придружени с актове за нередовност. За доставка по домовете се заплаща допълнителна такса и се издава разписка.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира начина на предаване на колетни пратки. Според алинея 1, колетните пратки се предават лично на получателите или на упълномощени от тях лица, след удостоверяване на самоличността им. Алинея 2 уточнява, че колетни пратки без обявена стойност и с обявена стойност до 100 лв. могат да бъдат доставени на получателите без удостоверяване на самоличността, ако те са лично познати на пощенския служител.
Чл. 81
При доставяне на колетна пратка, получателят е задължен да впише данните от паспорта си, датата на получаване и да се подпише на обратната страна на колетната декларация. В случай, че получателят не желае да получи колета, той трябва да отбележи отказа си върху поканата и да се подпише. Ако откаже да подпише, отказът се удостоверява от пощенския служител и свидетел, а пратката се обработва съгласно разпоредбите на чл. 87.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № 4 регламентира процедурата при доставка на колети с повредена опаковка или при съмнения за посегателство. При искане на получателя или по преценка на пощенската служба, колетът може да бъде отворен в присъствието на получателя. Съставя се констативен акт, а след проверката колетът се връчва на получателя, който получава и копие от протокола. Проверка на съдържанието може да се извърши и при наличие на акт за нередности.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № 4 предвижда, че когато получателят не се яви да получи пратките в сроковете, определени в чл. 78, ал. 2, той е задължен да заплати такса за магазинаж. Таксата се начислява за периода на забавата.
Чл. 84
Чл. 84 от Наредба № 4 регламентира приемането на пратки с наложен платеж, които включват ценни писма, ценни бандероли и колети с обявена стойност. При доставка на тези пратки, пощенската служба изисква от получателя сумата на наложения платеж, която след това изпраща на подателя. Пратките с наложен платеж също се считат за пратки с обявена стойност, като обявената стойност трябва да е равна или по-висока от наложения платеж.
Чл. 85
Чл. 85 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира подаването и връчването на пратки с наложен платеж. Според алинея 1, пратките с наложен платеж се подават с декларация, като е необходимо да се попълни и пощенски запис или телеграфно известие, ако превеждането на сумата е поискано телеграфно. Алинея 2 уточнява, че пратките с наложен платеж се връчват по реда, установен за колети, съгласно чл. 79 и следващите.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 4 за пощенските съобщения определя, че таксата за превода на суми за пратки с наложен платеж се приспада от сумата на наложения платеж. Ако размерът на наложения платеж се намалява или пратката е напълно освободена от таксата от подателя, събраната такса не се връща.
Чл. 87
Пощенските пратки, които не са доставени на получателите или са адресирани "До поискване", се съхраняват в станцията на местоназначението за един месец. След изтичането на този срок, те се връщат в станцията на местоподаването за доставка на подателите.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № 4 определя процедурата при недоставени пощенски пратки. Ако пратката не може да бъде доставена поради отказ на получателя, неговото заминаване в неизвестност, непознат адрес или смърт, тя се връща незабавно. За колети, ценни писма и бандероли, указанията на подателя на пратката, посочени на обратната страна на пощенската декларация, определят как да се постъпи. В отсъствие на такива указания, се прилага предходната алинея.
Чл. 89
Съгласно Чл. 89 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, подателят на всяка пощенска пратка остава неин законен притежател и разпоредител до момента на връчването й на получателя. Това означава, че подателят запазва правото си да разпорежда с пратката, докато тя не бъде предадена на адресата.
Чл. 90
Подателят на пощенската пратка има право да поиска: 1. Връщане на пратката; 2. Поправки в името на получателя, адреса или местоназначението; 3. Удължаване на срока за пазене на пратката до 15 дни; 4. Доставка на пратка с наложен платеж без събиране на сумата или промяна на нейната стойност. Разпорежданията се правят с писмена молба и удостоверяване на самоличността.
Чл. 91
Получателят на пощенската пратка има право да подаде писмена молба в пощенската станция за следните действия: 1. Препращане на пратка на нов адрес или на друго лице; 2. Удължаване на срока за съхранение на пратката до 15 дни над установения едномесечен срок.
Чл. 92
Пощенската служба носи материална отговорност пред подателите или получателите на препоръчани пощенски пратки в четири случая: при изгубване, унищожаване, кражба или предаване на неправоимащи лица; при липса или повреждане на съдържанието на ценни пратки; при несъбиране на наложен платеж от получателя; и при неизплащане на суми по запис или изплащането им на неправоимащо лице.
Чл. 93
Член 93 от Наредба № 4 определя, че размерът на обезщетението за пощенските съобщения се определя съгласно Тарифите за вътрешните пощенски и телекомуникационни услуги.
Чл. 94
Подателят на пратката има право да предявява рекламации. След доставянето на пратката, правото на рекламация преминава към получателя. Важно е, че получателят може да предяви рекламация и да поиска обезщетение само с писмено съгласие от подателя, преди получаването на пратката.
Чл. 95
Рекламацията за пощенски пратки може да се подава в станцията на местоподаването или местоназначението на пратката, както и в друга пощенска станция, като в последния случай се дължи такса за препращането. Към рекламацията трябва да се приложи разписка за подадената пратка или акт за констатирани нередности. Ако молителят не разполага с тези документи, е необходимо да предостави данни за пратката, включително станции, имена на подателя и получателя, вид и номер на пратката, дата и съдържание.
Чл. 96
Срокът за предявяване на рекламация за пощенски съобщения е шест месеца. Този срок започва да тече от датата на подаването или получаването на пратката или на паричния превод, в съответствие с разпоредбите на чл. 51 от Закона за съобщенията.
Чл. 97
Пощенската служба е задължена да уведоми рекламанта за резултата от рекламацията в срок от един месец и да изплати дължимото обезщетение. В случай на отхвърляне на рекламацията или липса на отговор, рекламантът има право да предяви иск пред съда в срок от една година.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № 4 за пощенските съобщения определя случаи, при които органите на Министерството на съобщенията не носят материална отговорност за загуби или повреди на пощенски пратки. Отговорността не се носи при: загубване или повреждане на обикновени пратки; повреди поради некачествена опаковка; действия след изнасяне от пощенското помещение; забавяне поради непълен адрес; доставки на неправилен адрес; случаи на непреодолима сила; несъбиране на суми от наложен платеж; развалено съдържание, което не е следствие на небрежност.
Чл. 99
Член 99 от Наредба № 4 определя, че пощенските пратки, изпращани от и за България, се считат за международни. Освен това, всички видове писмовни пратки могат да бъдат приети за страни, с които България има установена пощенска размяна.
Чл. 100
Наредба № 4 за пощенските съобщения допуска следните видове международни пощенски пратки: писмовни пратки, включващи писма, писма с обявена стойност, пощенски карти, печатни произведения, секограми и малки пакети, както и колети.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредба № 4 за пощенските съобщения постановява, че не се приемат за изпращане и получаване от и за Народна република България пощенски вирменти (чекове) и пратки с наложен платеж. Тази наредба определя правила относно предмети, които са забранени за изпращане и получаване с международни пощенски пратки.
Чл. 102
Наредбата забранява изпращането и получаването на определени предмети с пощенски пратки за и от чужбина. Забранените предмети включват: документи и произведения, които могат да причинят вреда на държавата; опасни предмети; наркотични вещества; взривни и запалителни вещества; предмети, забранени за внасяне в страната на местоназначението; живи животни (с изключение на определени видове за научни цели); порнографски материали; предмети подлежащи на митнически контрол; и ценни предмети без разрешение на Министерството на финансите. Погрешно изпратените предмети се отнемат или връщат на подателя в зависимост от категорията им.
Чл. 103
Член 103 от Наредба № 4 предвижда, че пощенски марки и филателни материали могат да се изпращат и получават в съответствие с наредба, издадена от министъра на съобщенията и министъра на финансите.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № 4 определя, че международни пощенски пратки, съдържащи употребявани дрехи и обувки, не се приемат и доставят, а се връщат на изпращача за негова сметка. Изключение от тази забрана правят пратките с багаж, съдържащи собствени употребявани дрехи, получавани от чуждестранни лица, пребиваващи временно в България, или изпращани от български граждани, работещи или учещи в чужбина.
Чл. 105
В печатните произведения и колегите, както и без обявена стойност, не е разрешено да се влагат писмени съобщения с характер на кореспонденция. Изключение правят фактурите и описите на вложените предмети.
Чл. 106
Чл. 106 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че когато пощенската служба има съмнения относно изпращането на забранени предмети в писмовни пратки, тя е длъжна да извърши проверка в присъствието на подателя или получателя. След проверката се съставя акт по реда на чл. 19.
Чл. 107
Адресите на пощенските пратки трябва да бъдат написани с латински букви. Допуска се адресът да бъде написан и на езика на страната на местоназначението, но името на държавата и населеното място трябва да бъдат написани с латински букви. За адреси до СССР, Полша и Монголия е позволено да се използва и руски език (с кирилица).
Чл. 108
Чл. 108 определя изискванията за адресиране на международните пощенски пратки. Според ал. 1, адресът трябва да бъде написан по реда на предписанията в чл. 21, ал. 1. В ал. 2 се забранява използването на съкратени наименования на учреждения и организации при адресирането на международните пратки.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № 4 за пощенските съобщения определя изискванията за обозначаване на вида на пратката от подателя на адресната страна на опаковката. Подателят трябва да посочи вида на пратката, като избира между печатно произведение, пратки с изпъкнали знаци и малък пакет. Освен това, в зависимост от начина на изпращане, подателят може да добави допълнителни указания, които да бъдат написани или обозначени с пощенски етикет.
Чл. 110
При неспазване на изискванията за адресиране, пратките не се приемат в пощенските станции и се връщат на подателите с известие за нередовността им. Това важи за всички пратки, които не отговарят на необходимите условия за адресиране.
Чл. 111
Член 111 от Наредба № 4 за пощенските съобщения указва, че таксите за международните пощенски пратки са определени в Тарифите за международните пощенски пратки, публикувани в Държавен вестник, брой 82 от 1976 година.
Чл. 112
Чл. 112 от Наредба № 4 за пощенските съобщения описва начина на заплащане на таксите за пощенски услуги. Подателите трябва да предплатят таксите с пощенски марки на Народна република България или чрез отпечатъци от специални таксувачни машини. За колетни пратки и писма с обявена стойност таксите се заплащат в брой.
Чл. 113
Извадените от пощенските кутии нетаксувани или непълнотаксувани писмовни пратки се връщат на подателите с указание за размера на съответната такса. В случай че подателите не са посочени, пратките се изпращат до местоназначението им с означение на сумата за събиране от получателите.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регулира заплащането на таксите за международни писмовни пратки. Позволява се вместо пари да се приемат международни купони за отговор, издавани от Международното бюро на Всемирния пощенски съюз. Купоните могат да се обменят за пощенски марки, равни на таксата за обикновено писмо до 20 г. за чужбина, а срокът за обмяна е неограничен. Купоните трябва да имат датно клеймо от чуждестранната станция, а пощенските станции в България не продават международни купони за отговор.
Чл. 115
Наредба № 4 определя условията за безплатна размяна на писмовни пратки с чужбина. Чл. 115 уточнява, че безплатно се разменят писмовни пратки, съдържащи отпечатъци с изпъкнал шрифт и звукови записвания, предназначени за слепи, между официално признати институти. Също така, писмовни пратки от и до военнопленници и интернирани цивилни лица също се разменят безплатно. Тези пратки трябва да имат обозначение на лицевата страна, указващо, че са свързани със службите за военнопленници или интернирани.
Чл. 116
Наредба № 4 за пощенските съобщения определя пределните размери и тежести за писмовни пратки, които могат да се изпращат за чужбина. Пощенските картички трябва да са с максимален размер 10,5 х 14,8 см и минимален 9 х 14 см. Писма, печатни произведения и малки пакети не трябва да надвишават 90 см в сбор от трите измерения, а нито една от страните не трябва да е по-дълга от 60 см. При руло, сборът на дължината и два пъти диаметъра не трябва да надвишава 104 см, с минимален сбор от 17 см. Тежестите за различните видове пратки са: писма до 2 кг, печатни произведения до 2 кг (до 5 кг при неделимо съдържание), секограми до 7 кг и малки пакети до 1 кг.
Чл. 117
Чл. 117 определя какви печатни произведения могат да се изпращат по пощата. Включват се вестници, периодични издания, книги, карти, коректури, картини, рисунки и други отпечатъци на хартия, пергамент, картон или подобни материали. Не се приемат печатни произведения, които съдържат знаци, способни да образуват условен език.
Чл. 118
Член 118 от Наредба № 4 определя материалите, които не се приемат за изпращане като печатни произведения. Те включват: материали, написани на пишеща машина; копия, получени чрез откопирване, направени на ръка или на пишеща машина; репродукции, получени с печати; книжни стоки с репродукции, когато печатната част не е главна; филми, звуко- или видеозаписи; книжни перфорирани ленти и карти от механографска система с перфорации.
Чл. 118а
Член 118а от Наредба № 4 предвижда, че не се приемат печатни произведения, които съдържат знаци, способни да образуват условен език. Това означава, че всякакви материали с неразбираеми или кодирани знаци няма да бъдат допускани за обработка.
Чл. 119
Чл. 119 от Наредба № 4 определя начина на подаване на обикновени и препоръчани писмовни пратки. Според алинея 1, те могат да се подават в пощенските кутии или в пощенско-телеграфни станции (п.т.т. станции). Алинея 2 указва, че за препоръчаните писма, подадени в п.т.т. станции, се издава разписка на подателя.
Чл. 120
Обикновените и препоръчаните международни писмовни пратки се доставят на получателите по същия ред, който е установен за доставянето на вътрешните пратки.
Чл. 121
Член 121 от Наредба № 4 за пощенските съобщения определя процедурата за обработка на писмовни пратки, получени от чужбина, които са таксувани с невалидни пощенски марки или недействителни отпечатъци. Таксуваните пратки в такъв случай се считат за нетаксувани. Получателят е поканен да установи нарушението, след което пратката му се предава след заплащане на дължимата сума и предоставяне на адреса на подателя. При необходимост, получателят трябва да предостави пратката или част от нея като веществено доказателство за предполагаемо престъпление. За нарушението се изготвя акт, който се подписва от пощенския служител и получателя, и същият се изпраща на пощенската администрация на страната на изпращача.
Чл. 122
Чл. 122 от Наредба № 4 регулира изпращането на международни писма с обявена стойност. В тях могат да се изпращат документи и предмети, които имат стойност за подателя. Обявената стойност се определя в съответствие с тарифите за международни пощенски пратки и трябва да отговаря на действителната стойност на съдържанието. Подателят посочва сумата на обявената стойност върху опаковката на писмото в златни франкове и български левове.
Чл. 123
Чл. 123 от Наредба № 4 за пощенските съобщения определя изискванията за опаковане на международни писма с обявена стойност. Тези писма трябва да бъдат опаковани в пликове от плътна хартия, изработена от цяло парче, което да задържа печатите от червен восък. Освен това, размерът, обемът и тежината на писмата трябва да отговарят на условията, посочени в чл. 116.
Чл. 124
Писмата с обявена стойност, които съдържат валутни ценности, трябва да се подават в пощата само след получаване на разрешение от Министерството на финансите.
Чл. 125
Чл. 125 от Наредба № 4 за пощенските съобщения изисква писмата с обявена стойност да се подават с опис на вложеното, подписан от подателя. Описът трябва да бъде на български език и да има задължителен превод на езика, разбираем в страната на получателя, или само на френски език.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № 4 за пощенските съобщения указва, че ценните писма, получени от чужбина, се връчват на получателите в пощенските служби, като за целта е необходимо подписване от страна на получателя.
Чл. 127
Член 127 от Наредба № 4 определя, че международни колети могат да се приемат във всички пощенски станции. Процесът на приемане на тези колети е регламентиран от Наредба за митнически контрол и обмитяване на международни пощенски пратки.
Чл. 128
Чл. 128 от Наредба № 4 за пощенските съобщения указва, че колети, адресирани до редовни студенти и работници в чужбина, трябва да се подават в съответната пощенска станция. За да бъдат изпратени, е необходимо представянето на разрешение от митницата за изпращане на колетите в чужбина.
Чл. 129
Обявената стойност на колетите, изпращани в чужбина, се определя въз основа на размерите, установени в Тарифите за международните пощенски пратки. Тази стойност не може да бъде по-висока от действителната стойност на съдържанието на колета.
Чл. 130
Опаковката на колетите трябва да е съобразена с тежината и естеството на съдържанието. Затварянето трябва да осигурява защита от повреди и посегателства. Министерството на съобщенията предоставя указания за опаковката в зависимост от съдържанието на пратките, които се обявяват в пощенските станции.
Чл. 131
Член 131 от Наредба № 4 за пощенските съобщения определя, че колетите, адресирани за чужбина, трябва да се подават в станцията отворени, за да бъде проверено съдържанието им. Подателят е задължен да приложи попълнена записка за изпращане, в която да посочи точните адреси и имена на получателя и подателя, както и указания за действие в случай на недоставяне на колета.
Чл. 132
Подателят на колет е задължен да посочи обявената стойност върху колета и в бланката за изпращане. Тази стойност трябва да бъде изразена в златни франкове и в български левове, като е необходимо да бъде написана както словом, така и цифром.
Чл. 133
Чл. 133 от Наредба № 4 задължава подателя на колет да приложи митническа декларация към записката за изпращане. Броят на декларациите е определен в Тарифите за международните пощенски пратки. Декларациите трябва да бъдат попълнени на френски език, с буквен превод на български, а за СССР - на руски език.
Чл. 134
Чл. 134 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че за международните колети, които са приети от подателите, се издават разписки, удостоверяващи събраната такса за тях. Това е важна процедура, която осигурява прозрачност и отчетност при обработката на международни пощенски услуги.
Чл. 135
При приемане на обременителни колети и колети, съдържащи стъклени и лесно чупливи предмети, таксата за доставка се увеличава с 50%. Върху тези колети се поставят предупредителни надписи като "Внимателно" и "Чупливо".
Чл. 136
Според Чл. 136 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, получателите на международни колети в страната ще бъдат уведомявани чрез известие, което се доставя под формата на препоръчано писмо.
Чл. 137
Чл. 137 от Наредба № 4 предвижда, че при изпращане на известие до получателя се включва и митнически акт за дължимите митнически такси. Ако получателят оспори изчислението на таксата, той може да подаде писмени възражения до началника на митницата. Отговорът на възражението може да бъде обжалван в срок от седем дни пред Управление на митниците, съгласно чл. 81, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за митниците.
Чл. 138
Чл. 138 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира условията за предаване на колети. Редовните колети се предават на получателя без отваряне. Нередовните колети или тези с акт за нередовност се отварят в присъствието на получателя. Получателят може да поиска отваряне на редовен международен колет за сверка на съдържанието с митническата декларация, което става преди заплащането на таксите. При установяване на нередности се съставя акт.
Чл. 139
Когато получателят не се яви да получи колетната пратка в срок от 30 дни, тя се връща в станцията на местоподаването, освен ако подателят не е дал указания за друго. В случаи на отказ, смърт или неизвестност на получателя, службата уведомява станцията на изпращането и иска указания от подателя.
Чл. 140
Член 140 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че за всяка международна пратка, която не е получена от пощенска станция в срок от 5 дни след пускането на известието, се начислява магазинаж, чийто размер е определен в тарифите за международните пощенски пратки.
Чл. 141
Връщането на колетите в станцията на местоподаването е за сметка на подателя, който също така заплаща дължимите такси за магазинаж. Препращането на колети по искане на подателя или получателя до ново местоназначение във вътрешността на страната се извършва за сметка на получателя.
Чл. 142
Член 142 от Наредба № 4 за пощенските съобщения указва, че колетите, адресирани до чужди дипломатически представители, трябва да се доставят в съответствие с разпоредбите на митническите органи и Министерството на външните работи. Това подчертава важността на спазването на специфични процедури при обработката на международни пощенски пратки, особено когато става въпрос за дипломатическа дейност.
Чл. 143
Наредба № 4 регламентира подаването на препоръчани писмовни пратки, писма с обявена стойност и колети за чужбина с известие за доставяне. Подателят е задължен да приложи попълнен специален формуляр за известие за доставяне, написан на езика на останалите документи. Таксата за известието за доставяне се заплаща с пощенски марки, които се залепват на опаковката на пратката.
Чл. 144
Чл. 144 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че при доставяне на пратка с известие за доставяне, получателят е задължен да подпише известието, като посочи датата на получаване, и да го предаде на пощенския служител. След това известието се изпраща на подателя като препоръчана пратка.
Чл. 145
Срокът за съхранение на недоставени международни писмовни пратки е един месец, с възможност за удължаване до два месеца по преценка на пощенската служба. Пратки, които не са доставени поради отказ, смърт или неизвестност, се връщат незабавно.
Чл. 146
Чл. 146 от Наредба № 4 предвижда, че пратките, върнати от чужбина и недоставени на изпращачите, се съхраняват в станцията на местоподаването за срок от един месец за обикновените пратки и една година за препоръчаните. След изтичането на тези срокове, недоставените пратки се предават в служба 'Недоставени'.
Чл. 147
Подателят на пощенска пратка за чужбина може да поиска писмено чрез станцията на подаването следните действия: промяна на адреса на получателя, връщане на пратката или издирване на пратката.
Чл. 148
Молбите за международни пощенски пратки се таксуват с пощенски марки според тарифите. При издирване в чужбина с необходимост от въздушна поща или телеграф, молителят заплаща допълнителни разходи. За молба за връщане или промяна на адреса на няколко пратки, подадени едновременно от един подател за един и същ получател, се събира такса като за една пратка.
Чл. 149
Чл. 149 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че при промяна на адреса на получателя или по искане на подателя/получателя, международните пратки от чужбина могат да се препращат на нов адрес. Препращането на писмовни пратки и ценни писма в страната е безплатно, докато за колетите се начисляват такси, определени за вътрешните колети.
Чл. 150
Срокът за издирване на международни пощенски пратки е една година, считано от датата на подаването на пратките.
Чл. 151
Чл. 151 от Наредба № 4 позволява на получателите да подават молби за издирване на международни пощенски пратки, изпратени от чужбина. За целта те трябва да предоставят необходимите данни, включително вида и номера на пратката, датата на изпращане, пощенската станция на местоподаването и точния адрес на получателя.
Чл. 152
Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира условията за обезщетение при изгубване, ограбване или повреждане на международни пощенски пратки, ценни писма и колети. Обезщетението се заплаща в съответствие с Всемирната пощенска конвенция и специалните споразумения. Получателят може да получи обезщетение само след отказ от подателя, а сумата се изплаща на подателя в български левове, съобразно тарифите за международни пощенски пратки.
Чл. 153
Органите на Министерството на съобщенията не носят материална отговорност за изгубване, ограбване или повреждане на международни пощенски пратки, когато това е резултат от извънредни обстоятелства, невъзможност за справка поради унищожаване на документи при форсмажор или поради изключителна вина на подателя, като слаба опаковка или непълен адрес.
Чл. 154
Наредба № 4 регламентира начина на превеждане на суми чрез пощенски и телеграфни записи, както и вносни бележки. Пощенските и телеграфни записи могат да се подават и изплащат от всички пощенски и телеграфни станции в страната. Подателят попълва формуляр при подаването на записа. Размерът на сумите, които могат да се превеждат, е неограничен.
Чл. 155
Съгласно Чл. 155 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, пощенски записи и известия за телеграфни записи, адресирани до наследници на починали лица, не се приемат.
Чл. 156
Таксите за записите и вносните бележки се събират при подаването им, съгласно определените тарифи за вътрешните пощенски, телекомуникационни и радио услуги. Плащането може да се извърши в брой, с платежни нареждания или акцептирани чекове от Българската народна банка (БНБ).
Чл. 157
Подателят на пощенски запис, телеграфен запис или вносна бележка може да добави частно съобщение относно предназначението на сумата. Това съобщение ще бъде таксувано като обикновено отворено писмо или телеграма, в зависимост от избора на подателя.
Чл. 158
Наредба № 4 регламентира подаването на пощенски и телеграфни записи. Пощенските записи могат да се подават с известие за доставяне, което се таксува като отворено препоръчано писмо. Телеграфните записи могат да бъдат подадени като бързи, с платен отговор, с известие за изплащане по пощата или по телеграфа.
Чл. 159
Според Чл. 159 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, подателят е задължен да посочи номера на банковата сметка и наименованието на организацията-сметкопритежател в пощенските записи, известията за телеграфните записи и вносните бележки, изпращани до БНБ или ДСК за превеждане на суми по сметка.
Чл. 160
Когато учреждения и организации подават 10 или повече записи чрез пощенските станции, те трябва да попълнят формуляр-запис за всеки превод и да представят списък в три екземпляра. Списъкът се съставя по указание на пощенската служба, подписва се от ръководителя и се подпечатва. Вторият екземпляр, оформен и подпечатан от пощенската станция, се връща на подателя.
Чл. 161
Учрежденията и организациите трябва да превеждат надлимитната си касова наличност по сметките си в БНБ с вносна бележка. Не е разрешено превеждането на суми с вносни бележки от един окръг в друг или между различни районни станции на съобщенията.
Чл. 162
Чл. 162 от Наредба № 4 за пощенските съобщения урежда правото на подателя да оттегли пощенски и телеграфни записи до момента на тяхното изплащане. Оттеглянето става с писмена молба. При неизпратен или непредаден запис, сумата се връща на подателя с подпис. При оттегляне на изпратен запис, подателят дължи такса за справка и такса за препоръчано писмо за пощенски записи, и такса за телеграма за телеграфни записи.
Чл. 163
Сумите, които се дължат по пощенски и телеграфни записи, се изплащат на получателите по три начина: лично в пощенските станции, в техните жилища или чрез банков превод по сметка в Българска народна банка (БНБ) или Държавна спестовна каса (ДСК).
Чл. 164
Получателите на суми по записи се уведомяват с покани, доставяни по домовете им като препоръчани писма. Ако получателят не се яви в срок от пет дни за пощенски запис и три дни за телеграфен запис, се изпраща втора покана, която също се доставя като препоръчано писмо.
Чл. 165
Сумите по записите се изплащат на получателя при представяне на един от следните документи: личен паспорт, лице, познато на пощенския служител, паспорт на свидетел, доведен от получателя, или пълномощно.
Чл. 166
При получаване на сумата по записа, получателят попълва разписката, вписва данните от документа за самоличност и се подписва пред пощенски служител. Ако не може да се подпише, поставя отпечатък на дясната си ръка, а ако това не е възможно, се отбелязва причината и се поставя отпечатък на друг пръст. Разписката се приподписва от двама свидетели, като се записват данните от паспортите на получателя и свидетелите.
Чл. 167
При изплащане на суми по записи в жилището, ако получателят отсъства, сумите до 300 лв. могат да бъдат изплатени на пълнолетен член от семейството. За целта е необходим документ за самоличност на лицето, което получава сумата.
Чл. 168
Чл. 168 от Наредба № 4 определя начина на изплащане на пощенските и телеграфните записи, които са адресирани до учреждения, организации и частни лица с лична сметка в ДСК. Основно, тези суми се изплащат по безкасов начин, чрез сметките на БНБ или ДСК. Касово изплащане е позволено в определени случаи, като например за трудови възнаграждения или за юридически лица, които нямат сметка в БНБ или ДСК. В случай на касово изплащане на юридически лица, е необходимо представяне на удостоверение за регистрация или пълномощно от управителния съвет.
Чл. 169
Според Чл. 169 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, когато запис е адресиран до едно лице с указание да предаде сумата на друго лице, сумата се изплаща на лицето, до което е адресиран записа. В случай на отказ или отсъствие на първото лице, сумата се изплаща на второто лице, на което е предназначена.
Чл. 170
Записите, адресирани до лица, които са под запрещение или попечителство, се изплащат на техните настойници. За да се извърши изплащането, пощенската служба трябва да бъде предварително уведомена от настойниците за назначаването им.
Чл. 171
Записи за лица на възраст от 14 до 16 години се изплащат лично в присъствието на родител или настойник, а за ученици - само срещу представяне на ученическа карта и заверка от директора на училището. Записи за деца под 14 години се изплащат на техните родители или настойници.
Чл. 172
Записите за лица, които се намират в специализирани учреждения като военни и строителни поделения, пансиони, болници, училища и затвори, се изплащат лично на получателите в пощенско-телеграфна станция, разположена по местонахождението им, или на упълномощено лице от съответното учреждение.
Чл. 173
Учреждения, организации, редакции, поделения на БНА, строителни войски и други, които получават ежедневно повече от пет записа, са задължени да изготвят ведомост по определен образец в три екземпляра.
Чл. 174
Чл. 174 от Наредба № 4 определя правилата за изплащане на записи при смърт на получателя. Ако получателят е починал, записът не се изплаща на наследниците, а се връща в пощенската станция на подателя. В случай, че подателят е починал, сумата се изплаща на наследниците му след разрешение от Контролна инспекция по съобщенията, при представяне на удостоверение за наследници и платен данък върху наследството.
Чл. 175
Съгласно Чл. 175 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, правоимащите могат да получат изплащане за изгубени, унищожени, скъсани или замърсени записи от пощенската служба, след като подадат писмено искане и получат позволително от Контролната инспекция по съобщенията. Позволително за изплащане на изгубен запис се издава след 45 дни от датата на издаване на записа, освен в случаи на непреодолими причини, когато позволителни могат да се издават и по-рано.
Чл. 176
Чл. 176 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че позволителното е платимо в срок от 20 дни от датата на издаването му. След изтичането на този срок, позволителното се третира като просрочен запис. Преди получаване на суми по позволително, получателят трябва да подпише декларация, с която се задължава да върне сумата, ако тя е била изплатена на друга страна.
Чл. 177
Запори върху суми от пощенски и телеграфни записи могат да бъдат налагани единствено за задължения на подателя, свързани с изпълнителни дела и данъци. Подателят е задължен да бъде уведомяван писмено за наложените запори. Квитанцията от учреждението, което е наложило запора, трябва да бъде предадена на подателя на записа срещу подпис върху запорното писмо.
Чл. 178
Чл. 178 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че върху записи, отразяващи суми от наложени платежи, може да се наложи запор. Този запор може да се прилага към получателя, който същевременно е и подател на пратката, и той е длъжен да получи сумата от наложения платеж.
Чл. 179
Чл. 179 от Наредба № 4 урежда процедурата за спиране на изплащането на пощенски записи по искане на съдебни органи или органите на МВР. След заповед за спиране, ако забраната не бъде отменена в срок от 20 дни, записа се предава на Контролната инспекция по съобщенията за съхранение.
Чл. 180
Записите по Наредба № 4 за пощенските съобщения трябва да бъдат изплатени в срок до 20 дни от датата на издаването им. Ако не бъдат изплатени в този срок, те се връщат обратно в станцията на подаването за изплащане на подателите. Върнатите просрочени записи се задържат за десет дни в станцията на издаването, през което време подателите получават еднократна покана с препоръчано известие да си получат сумата.
Чл. 181
След изтичането на 30-дневния срок, неизплатените записи се изпращат в Контролната инспекция на съобщенията, където се съхраняват три години. Непотърсените суми остават в полза на държавата.
Чл. 182
Срокът за изплащане на суми по просрочени записи се подновява от Контролната инспекция по съобщенията след 30-те дни от издаването им, по писмено искане на подателя или получателя. Запис с подновен срок може да се изплати в срок от 20 дни от датата на подновяването, след което, ако не бъде изплатен, се счита за просрочен.
Чл. 183
Подателят на пощенски записи има право, до изплащане на сумите, да подаде писмена молба до пощенската станция, с която може да оттегли записите и да получи внесените суми, да промени името и адреса на получателя, както и да поиска удължаване на срока за изплащане с 20 дни. При подаване на молбата подателят трябва да удостовери самоличността си.
Чл. 184
Получателят на запис има право да подаде писмена молба до пощенската станция за две основни искания: 1. Промяна на местоизплащането на записа. 2. Удължаване на срока за изплащане на записа с допълнителни 20 дни.
Чл. 185
Наредба № 4 предвижда четири случая, при които записите се връщат веднага за изплащане на подателите. Тези случаи включват: писмен отказ на получателя да получи сумата или молба от подателя за връщане; невъзможност за изплащане поради заминаване на получателя в неизвестност; получателят да не живее на посочения адрес; смърт на получателя.
Чл. 186
Чл. 186 от Наредба № 4 за пощенските съобщения определя отговорността на пощенската служба при изплащане на суми по записи. Параграф 1 предвижда, че суми, изплатени на неправоимащи лица по вина на службата, се изплащат повторно на действителните получатели срещу разписка. Параграф 2 уточнява, че пощенската служба не носи отговорност за изплатени суми, ако при изплащането са спазени всички изисквания и по-късно се установи, че не са изплатени на действителния получател. Параграф 3 посочва, че службата не отговаря за суми, изплатени погрешно поради непълни или неточни адреси на получателите или подателите.
Чл. 187
Член 187 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че справки по записи могат да бъдат предоставяни по писмена молба на подателите и получателите. Освен това, справки могат да се искат и от съдебните, следствените и финансовите ревизионни органи.
Чл. 188
Член 188 от Наредба № 4 предвижда, че преводи по международни пощенски записи се осъществяват с държави, с които Министерството на съобщенията е сключило споразумение с техните пощенски администрации.
Чл. 189
Чл. 189 от Наредба № 4 определя, че международни пощенски записи могат да се издават и изплащат във всички пощенски станции, които разполагат с парични служби. Максималната сума за тези преводи се определя от Министерството на съобщенията.
Чл. 190
Чл. 190 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда задължения на подателя при превеждане на суми за чужбина. Подателят трябва да представи разрешение от Министерството на финансите и Българската външнотърговска банка. При превод на сума за издръжка на студент в чужбина, е необходимо и писмо-разрешение от Министерството на народната просвета, което определя размера на сумата и срока на разрешението.
Чл. 191
Чл. 191 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира процеса при подаване на международен запис на подателя. Подателят получава разписка и освен сумата за превода, той заплаща и такси в левове, включващи основна такса, процентна такса върху сумата на превода, и процентна такса комисиона за валутата, отпусната от Българската външнотърговска банка.
Чл. 192
Международните пощенски записи се изплащат в български левове, като Контролната инспекция по съобщенията обозначава сумата върху международните формуляри. При изплащането на тези записи се спазват същите изисквания, които важат за вътрешните пощенски и телеграфни записи.
Чл. 193
Наредбата предвижда, че пощенската станция уведомява получателя за получен запис с писмено съобщение, което се връчва срещу подпис. Срокът за изплащане на международните пощенски записи е един месец след издаването им. Ако записите не бъдат изплатени в този срок, те се изпращат в Контролната инспекция по съобщенията.
Чл. 194
Чл. 194 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че справки, промени или оттегляне на международни пощенски записи могат да се искат чрез писмена молба. Молбите за справки с чужди администрации трябва да се изпращат до Контролната инспекция по съобщенията.
Чл. 195
Министерството на съобщенията е отговорно за издаването и пускането в обращение на пощенски марки, както и на други пощенски ценни книжа и материали.
Чл. 196
Чл. 196 от Наредба № 4 определя пощенските ценни книжа, които включват пощенски марки, пощенски картички, пликове с таксов знак, поздравителни писма и етикети за допълнителни пощенски услуги. Всички тези ценни книжа трябва да бъдат изработвани в съответствие с утвърдените държавни стандарти.
Чл. 197
Чл. 197 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира абонаментите за ежедневни и периодични издания. Подписките могат да бъдат тримесечни, шестмесечни или годишни, а сроковете за тяхното започване и приключване се определят от Министерството на съобщенията. Абонаментите се приемат в рамките на една календарна година.
Чл. 198
Чл. 198 от Наредба № 4 за пощенските съобщения определя условията за приемане на абонаменти за периодични издания. Абонаменти за български и съветски ежедневни издания могат да се правят за три месеца, шест месеца или една година. За български и съветски седмични вестници и списания абонаментите се приемат за една година или за шест месеца, с начален срок на 1 януари или 1 юли. Абонаменти за периодични издания от несоциалистически страни се приемат само за една година.
Чл. 199
Чл. 199 от Наредба № 4 за пощенските съобщения регламентира, че абонирането за български и чуждестранни периодични издания в различни учреждения и организации се извършва от обществени пълномощници по печата. Тези пълномощници се назначават от ръководствата на съответните институции и действат по указания от пощенските станции.
Чл. 200
Обществените пълномощници по печата трябва да отчитат абонаментите за доставки в други пощенски станции. Отчетът трябва да бъде извършен най-късно десет дни преди изтичането на крайния срок на подписките. Останалите абонаменти се отчитат по график, определен от пощенската станция.
Чл. 201
Член 201 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че за сумите, получени от гражданите за абонаменти на вестници и списания, учрежденията и организациите са задължени да издават разписки.
Чл. 202
Промяна на адреса за получаване на вестници и списания се извършва с писмена молба от абоната, придружена от разписка. За всяко издание се заплаща такса за промяната. Допуска се промяна на адреса за български издания, но се налагат допълнителни такси за изпращане в чужбина. Промяна на адреса за съветски и чуждестранни издания не се допуска.
Чл. 203
Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда, че абонирането на учреждения, организации и граждани за български и чуждестранни издания може да бъде отказано при определени условия. Тези условия включват: изчерпване на плановите бройки за исканите издания, изчерпване на валутата за внос на изданията, или забрана от властта.
Чл. 204
Министерството на съобщенията не носи отговорност за неизпълнението на абонаменти, ако това е предизвикано от причини, посочени в предходния член на наредбата.
Чл. 205
Наредба № 4 определя сроковете за подаване на рекламации за недоставени ежедневни и периодични издания. За български и чуждестранни ежедневни и седмични вестници, рекламациите трябва да се подават в срок от 15 дни след получаване на последния брой или 30 дни след изтичане на абонаментния срок. За български и чуждестранни списания, срокът за рекламации е 30 дни след получаване на следващия брой или 60 дни след изтичане на абонаментния срок.
Чл. 206
Чл. 206 от Наредба № 4 за пощенските съобщения предвижда действия при основателни рекламации на абонатите относно нередности при абонирането и доставянето на ежедневни и периодични издания. В случай на рекламация, пощенската станция е задължена да достави недоставените броеве, да приеме допълнителен абонамент за следващ период и да върне съответната част от сумата за недоставените броеве.
Чл. 207
Органите на съобщенията не носят отговорност за недоставяне на пощенски издания до абонати, които не са уведомили съответната пощенска станция за промяна на адреса си в срок от 15 дни.
Чл. 208
Чл. 208 от Наредба № 4 урежда условията за връщане на суми на абонати при неиздадени или спрени издания, както и при намаление на цените на издания. В случай на увеличаване на цената на издание след публикуването на каталога, абонатите трябва да доплатят разликата. Ако абонатът откаже да заплати разликата, срокът на абонамента се съкращава в рамките на първоначално внесената сума.
Чл. 209
Наредба № 4 регламентира доставката на ежедневни и периодични издания, които се изпращат като обикновени пощенски пратки. По указание на Министерството на съобщенията или при доплащане, те могат да бъдат изпратени и като препоръчани. При отказ за приемане или предаване на пратка, правоимащото лице има право да обжалва по реда на Закона за административното производство. Наредбата е издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за съобщенията.
§2
Наредбата за пощенските съобщения е издадена на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за съобщенията. Включва процедури за съставяне на акт при получаване на пратки, който е подписан от отговорни лица и свидетели. Актът съдържа информация за пратката, включително данни за подателя и получателя, тегло и стойност на пратката. Съставя се в три екземпляра - един за подателя или получателя и два за службата.
