ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда устройството и дейността на Държавна агенция "Национална сигурност", определя статута на служителите на агенцията и правомощията на нейните органи.
Чл. 2
Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) е специализиран орган към Министерския съвет, който отговаря за изпълнението на политиката по защита на националната сигурност. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка и е със седалище в София. Председателят на агенцията е първостепенен разпоредител с бюджет.
Чл. 3
Държавна агенция "Национална сигурност" извършва дейността си на основата на принципи като спазване на Конституцията, зачитане на правата на човека, защита на информацията, обективност и безпристрастност, сътрудничество с гражданите и политически неутралитет. Контролът върху агенцията се осъществява от предвидените органи, а взаимодействието с други държавни органи е самостоятелно и координирано.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя основните функции и задължения на агенцията, свързани с защитата на националната сигурност на Република България. Агенцията е отговорна за предотвратяване на посегателства срещу националните интереси, суверенитет, териториална цялост, права и свободи на гражданите, както и за защита на демократичните институции. Специфичните дейности включват разузнаване, контраразузнаване, мониторинг на международния тероризъм, защита на стратегически обекти и информация, свързана с икономическата и екологичната сигурност.
Чл. 5
Държавната агенция "Национална сигурност" организира и провежда различни видове дейности, включително оперативно-издирвателна, оперативно-техническа, информационна и аналитична, с цел наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя функциите и отговорностите на агенцията. Тя е орган по криптографска сигурност на класифицираната информация в България, осъществява оперативен контрол на радиочестотния спектър, обработва информация от чужди източници, организира комуникации на страната със задгранични представителства, акредитира сигурността на комуникационни и информационни системи, контролира физическата и информационната защита на стратегическите обекти, следи за пребиваването на чужденци и осъществява международно сътрудничество.
Чл. 6а
Гражданите имат право да подават предложения и сигнали до Държавна агенция "Национална сигурност", свързани с дейностите на агенцията. Редът за разглеждане и решаване на тези предложения и сигнали се определя с наредба на председателя на агенцията. Част от текста, свързана с проверка и решаване, е отменена през 2018 г.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" посочва, че други дейности на агенцията могат да бъдат възлагани само със закон. Глава трета от закона разглежда устройството и управлението на агенцията, като раздел I се фокусира върху органите на управление.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя структурата и условията за назначаване на председателя и заместник-председателите на агенцията. Председателят се назначава от президента по предложение на Министерския съвет за срок от 5 години, а заместник-председателите - от Министерския съвет по предложение на председателя. Лицата, които могат да бъдат назначавани, трябва да отговарят на специфични изисквания, включително българско гражданство, висше образование, юридически стаж, и да не са осъждани за умишлени престъпления. Пълномощията на председателя и заместник-председателите могат да бъдат прекратени при определени условия, включително навършване на 65 години, конфликт на интереси и нарушения на служебните задължения. При смърт или предсрочно прекратяване на мандата, новите назначения трябва да бъдат направени в срок от един месец.
Чл. 8а
Член 8а от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е бил новоприет с ДВ, бр. 52 от 2013 г. и е влязъл в сила на 14.06.2013 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 14 от 2015 г.
Чл. 9
Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" организира и контролира дейността на агенцията, представлява я, утвърджава длъжностното разписание и характеристиките на служителите, предлага и отчита бюджета, ръководи управлението на човешките ресурси и имотите на агенцията, създава Етичен кодекс, осъществява сътрудничество с международни организации и изпълнява други законово определени функции. За изпълнението на правомощията си издава заповеди и актове.
Чл. 10
Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" изпълнява функциите си с помощта на заместник-председатели, чиито правомощия се определят с писмена заповед. В отсъствие на председателя, правомощията му се осъществяват от определен заместник-председател. Заместник-председателите имат правото да издават заповеди при изпълнение на техните правомощия.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" определя ролята на административния секретар, който ръководи администрацията на агенцията. Той координира и контролира спазването на нормативните актове и разпорежданията на председателя, отговаря за отчетността и организира взаимодействието с други ведомства. Секретарят е подчинен на председателя и не упражнява правомощия в оперативно-издирвателната дейност.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя основните структурни звена на агенцията, които включват специализирани дирекции, териториални дирекции, самостоятелни териториални отдели и специализирани административни дирекции. Общата численост на служителите в агенцията се определя с правилника за прилагане на закона, по предложение на председателя на агенцията.
Чл. 11а
В Държавна агенция "Национална сигурност" се създава Национално звено, което отговаря за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците, превозвани по въздух в България. Дейността на звеното ще бъде организирана съгласно правилника за прилагане на закона.
Чл. 12
Член 12 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя специализираните дирекции на агенцията и тяхната дейност. Специализираните дирекции включват "Технически операции" и "Сигурност на Държавна агенция "Национална сигурност". Структурата на дирекциите се определя от председателя на агенцията и включва отдели и сектори. Дирекциите извършват оперативно-издирвателна дейност и осъществяват методическо ръководство и контрол на териториалните дирекции. Дирекция "Сигурност" също е административно звено за сигурността на информацията в агенцията.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя специализираните административни дирекции, които включват: Инспекторат, Финансово разузнаване, Информация и архив, Координация и информационно-аналитична дейност, Човешки ресурси, Правно-нормативна дейност, Международно сътрудничество, Финансово-стопанска и управление на собствеността, и Административно обслужване. Териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели се създават с акт на Министерския съвет и извършват оперативно-издирвателна дейност, като тяхната структура се определя от председателя на агенцията.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя, че дейностите на специализираните административни дирекции се регламентират с правилника за прилагане на закона. Освен това, председателят на агенцията има правомощията да създава отдели и сектори в тези дирекции чрез акт.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя, че специализираните дирекции и специализираните административни дирекции се ръководят от директори, назначавани от председателя на агенцията. Директорите са преки ръководители на служителите в съответните дирекции. Освен това, директорът на дирекция "Сигурност" също изпълнява задълженията на служител по сигурността на информацията.
Чл. 16
Директорите на дирекциите в Държавна агенция "Национална сигурност" отговарят за планирането, организирането, ръководенето и контролирането на дейността на дирекциите. Те изпълняват заповеди на председателя на агенцията, отчитат се пред него и носят отговорност за резултатите от дейността, за спазването на законите и нормативните актове. Директорите координират дейността с други държавни органи, управляват информационните фондове и човешките ресурси, и изпълняват допълнителни функции, възложени от председателя. Те имат правомощия да издават заповеди и да осъществяват независими действия по законодателството за мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя ръководството на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели. Директорите и началниците на отдели се назначават от председателя на агенцията и отговарят за планирането, организирането и контрола на дейността, спазването на законите и заповедите, управлението на информационните фондове и имотите, както и за човешките ресурси. Те също така осъществяват взаимодействие с други структурни звена и органи на властта. Директорите и началниците издават заповеди в рамките на своите правомощия.
Чл. 17а
Националното звено на Държавна агенция "Национална сигурност" се ръководи от служител, който е оправомощен със заповед на председателя на агенцията. Тази разпоредба е въведена с изменение в закона от 2016 г. и е част от глава четвърта, която се отнася до оперативно-издирвателната дейност.
Чл. 18
Оперативно-издирвателната дейност на Държавна агенция "Национална сигурност" се извършва от структурни звена на агенцията чрез гласни и негласни методи и средства. Тази дейност трябва да спазва Конституцията и законите, да зачита правата и свободите на гражданите, и да прилага принципа на конспиративност, съчетавайки различни методи и средства.
Чл. 19
Оперативно-издирвателната дейност на Държавна агенция "Национална сигурност" има за цел разкриване и предотвратяване на престъпления, установяване на самоличността на лица, заплашващи националната сигурност, придобиване на информация за действия, създаващи заплаха, и изготвяне на доказателствени средства за съответните органи на съдебната власт.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" описва методите за извършване на оперативно-издирвателна дейност. Тези методи включват вземане на обяснения от граждани, справки в информационни фондове, наблюдение, идентифициране на лица и обекти, контрол на кореспонденция и телефонни разговори, както и оперативно внедряване и експерименти. Дейността се осъществява с помощта на специфични способи и средства, включително специални разузнавателни средства и доброволно сътрудничество от граждани.
Чл. 21
Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) има право да притежава, използва и прилага специални разузнавателни средства. Условията и редът за това са определени в Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 22
Член 22 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира условията за използване на доброволни сътрудници. Използването им е разрешено само от оправомощени органи на агенцията и се урежда с инструкция на председателя. Сътрудничеството трябва да е доброволно, да осигурява защита на сътрудниците и да запазва в тайна личните им данни. Предоставянето на данни за доброволни сътрудници на съд и прокуратура е възможно само с писмено съгласие на лицата и при спазване на Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя основанията за извършване на оперативно-издирвателна дейност. Те включват: 1) данни за лица, свързани с престъпления, които заплашват националната сигурност, но не са достатъчни за наказателно производство; 2) данни за събития или действия, които също създават заплаха; 3) искания от органите на досъдебното производство и съда; 4) изпълнение на международни договори, по които България е страна.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" урежда, че веществените доказателствени средства, които са изготвени и събрани по време на оперативно-издирвателната дейност, трябва да се предоставят на органите на съдебната власт. Процесът на предоставяне се извършва при условия и по ред, които са определени със закон.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" подчертава, че при провеждането на оперативно-издирвателни действия е строго забранено да се увреждат животът, здравето, достойнството и имуществото на гражданите. Освен това, е недопустимо замърсяването или увреждането на околната среда.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" определя правомощията на органите на агенцията, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност. Те имат право да издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Освен това, държавните органи и организации са задължени да осигурят достъп на тези органи до служебни помещения и имущество, необходимо за извършване на дейността им.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че агенцията е задължена да изгражда, поддържа и ползва информационни фондове за изпълнение на своите правомощия. Организацията на информационната дейност, управлението, контролът и ползването на информацията се уреждат от закона.
Чл. 29
Чл. 29 определя информационната дейност на Държавна агенция "Национална сигурност" като процес на събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на различни потребители, включително държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Освен това, агенцията има право да събира лични данни за изпълнение на своите задачи и дейности.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя основите на информационната дейност на агенцията. Тя се базира на информация, която е отразена или подлежи на отразяване в информационните носители, изготвени от самата агенция. Освен това, агенцията използва информация от носители, предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализирани служби на други държави, с които България има спогодби за сътрудничество. Достъпът до информационните фондове на министерствата и ведомствата е регламентиран чрез съвместна инструкция между председателя на агенцията и съответния министър или ръководител на ведомство.
Чл. 31
Държавна агенция "Национална сигурност" има право да ползва информация от информационни фондове на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на своите правомощия. Достъпът до тази информация трябва да е организиран така, че да не разкрива интересите на агенцията и да спазва принципа "необходимост да се знае". Регламентацията на достъпа се извършва чрез съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.
Чл. 31а
Чл. 31а от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че когато постъпи информация, свързана с функциите на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност" е задължена да предостави тези данни на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 32
Член 32 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че списъкът на категориите информация, която може да бъде класифицирана като служебна тайна, се определя чрез заповед на председателя на агенцията.
Чл. 33
В Държавната агенция "Национална сигурност" се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за председателя на агенцията, структурните звена на агенцията и външни потребители. Документите за външните потребители се съобразяват с техните функции, задачи и достъп до информация.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира изграждането на информационни фондове за събиране и обработване на информация, включително лични данни. Личните данни могат да се обработват без съгласие на лицето и без предварително информиране. Данните не могат да се предоставят на трети лица и се съхраняват за определен срок. Личните данни, получени от други органи, могат да се използват само за защита на националната сигурност. При заличаване на данните се вземат предвид различни фактори, включително възрастта на лицето и правни процедури. Данните могат да се предоставят само на органи за защита на националната сигурност и съдебната власт, а също и на чуждестранни органи при наличие на международен договор. Администраторът на лични данни е председателят на агенцията, който определя реда за обработка на данните.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" забранява събирането на информация за гражданите на базата на расов признак, етнически произход, политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, както и информация относно здравето или сексуалния живот на гражданите. При осъществяване на правото на достъп до лични данни, администраторът е длъжен да предостави информация само за физическото лице, ако данните за трето лице също могат да бъдат разкрити. Също така, предоставянето на информация на трети лица от служители на агенцията е забранено, освен в предвидения от закона ред.
Чл. 35а
Агенцията има право да откаже предоставяне на информация относно служители на прикритие и лица, които са сътрудничили, с цел защита на интересите, методите и средствата за събиране на информация.
Чл. 36
Член 36 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира изграждането и управлението на информационни фондове в агенцията. Фондовете могат да бъдат автоматизирани и се изграждат, експлоатират, контролират и закриват по ред, определен с наредба на председателя на агенцията. Лицата имат право на достъп до лични данни, събирани без тяхно знание, а председателят на агенцията е задължен да се произнесе по искането в 14-дневен срок. Отказът за предоставяне на данни е допустим при риск за националната сигурност или законовите задачи на агенцията, а отказът може да бъде обжалван.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя, че контролът върху защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и достъпа до тях се осъществява от Комисията за защита на личните данни. Този контрол се извършва при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.
Чл. 38
Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност в Държавна агенция "Национална сигурност" се извършва от председателя на агенцията и от ръководителите на структурните звена, в съответствие с техните законови правомощия.
Чл. 39
Член 39 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че при осъществяване на контрола върху информационната дейност е необходимо да се спазват правилата за защита на класифицираната информация. Това означава, че информацията, която е класифицирана, трябва да бъде защитена по подходящ начин по време на контролните действия.
Чл. 39а
Чл. 39а от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" уточнява, че при обработването на резервационни данни на пътниците, превозвани по въздух в Република България, не се прилагат определени разпоредби от чл. 34, ал. 2, т. 3 и 4 и ал. 6, които вероятно касаят ограничения или изисквания за обработка на данни. Тази разпоредба е нова и е в сила от 2016 г.
Чл. 40
Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) осъществява контрол върху функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация. Предписанията, издадени от председателя на ДАНС или от оправомощени от него органи, са задължителни за длъжностните лица.
Чл. 40а
Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява контрол над физическата и информационната защита на стратегическите обекти и дейности, важни за националната сигурност. Контролът включва проверки на мерките за сигурност и достъпа до стратегическите зони. Предписанията от проверките са задължителни за ръководителите на стратегическите обекти. Условията за защита на информационните системи ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 41
Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява контрол върху пребиваването на чужденци в България, като предоставя становища по молби за убежище, бежански статут и хуманитарен статут. Агенцията издава разрешения за различни видове пребиваване и включва нежеланите чужденци в информационния масив. Председателят на агенцията може да издава заповеди за принудителни административни мерки и да налага мярка за ненапускане на страната.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" описва функциите на агенцията, включително оценка и разработка на криптографски алгоритми, акредитиране на комуникационни системи, организиране на обмен на информация с чуждестранни представителства, обработка на информация за националната сигурност и контрол на радиочестотния спектър. Агенцията взаимодейства с други държавни органи и международни организации, а финансовото осигуряване на дейността ѝ е задължение на ведомствата. При необходимост от взаимодействие в областта на криптографската сигурност, председателят на агенцията може да сключва споразумения с чуждестранни органи.
Чл. 42а
Чл. 42а от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира получаването и обработването на резервационни данни на пътниците и екипажа на въздухоплавателни средства в България. Националното звено извършва оценка на данните преди пристигане или заминаване и ги предоставя на компетентните органи за проверка на съпричастност в престъпления. Получените данни могат да се използват само за предотвратяване и разследване на определени престъпления, изброени в закона, а също така и за цели на граничен контрол.
Чл. 42б
Чл. 42б от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" задължава въздушните превозвачи да предават на Националното звено резервационни данни на пътниците и екипажа за полети до, във или от Република България. Резервационните данни включват информация като код на досието, дата на резервация, имена на пътника, данни за контакт, информация за плащането, маршрут, статус на пътника, данни за багажа и други. При съвместно използване на кодове, задължението за предаване на данните е на превозвача, който извършва полета. Въздушните превозвачи трябва да информират пътниците и екипажа за предаването на данните в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните.
Чл. 42в
Въздушните превозвачи предават данни на Националното звено по електронен път, спазвайки одобрените формати от Европейската комисия или друг съгласуван начин. Данните се предават без промяна и обработването им се извършва при спазване на изискванията за защита на личните данни. При получаване на несъответстващи данни, те се заличават незабавно.
Чл. 42г
Чл. 42г от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира предаването на резервационни данни на пътниците на Националното звено. За редовни полети данните се предават 48 часа преди излитане, а за нередовни - 24 часа преди. Възможно е предаване на актуализирани данни непосредствено преди полета. Данните за екипажа също се предават непосредствено преди полета. При наличие на конкретна заплаха, данните се предават по искане на Националното звено в определен срок.
Чл. 42д
Член 42д от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" позволява на националното звено да съпоставя данни с информационни фондове на агенцията, Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници". Процедурите за достъп до тези фондове се определят чрез съвместни заповеди и инструкции от съответните ръководители.
Чл. 42е
Чл. 42е от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира предоставянето на данни от Националното звено на различни органи, включително Главна дирекция "Гранична полиция" и Агенция "Митници", при наличие на съвпадения по определени критерии. Методиката за определяне на тези критерии и редът за предоставяне на данните се уреждат с инструкции от председателя на агенцията и съответните ведомствени ръководители, при спазване на принципа "необходимост да се знае".
Чл. 42ж
Чл. 42ж от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира условията за предоставяне на данни и резултати от обработването им на определени органи. Данните могат да се предоставят на органите на досъдебното производство, Държавна агенция "Разузнаване", Агенция "Митници", Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество" и на специализираните и териториалните дирекции на ДАНС. Искането за предоставяне на данни трябва да бъде писмено и да съдържа информация за конкретния случай, вида престъпление и сроковете за получаване на данните. В случай на заплаха от престъпление, искането може да бъде устно, но трябва да бъде потвърдено писмено в срок от 24 часа. Националното звено може да откаже предоставянето на данни при непълноти в искането.
Чл. 42ж
Решенията на компетентните органи за предприемане на мерки спрямо конкретни лица не могат да се основават единствено на автоматизирана обработка на данни. Всяко съвпадение от автоматизираната обработка трябва да бъде прегледано индивидуално. Освен това, решенията не могат да се базират на расата, етническия произход, политическите мнения, религията, здравословното състояние или сексуалната ориентация на лицето. Данните могат да се обработват само за целите, предвидени в закона, освен ако друг закон не предвижда друго.
Чл. 42з
Чл. 42з от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира обработката и съхранението на резервационни данни на пътниците и данни на екипажа. След 6 месеца от предаването на данните, те подлежат на деперсонализиране, а съхранението им е за срок от 5 години. Разкриването на пълните данни е допустимо само при конкретна заплаха или за нуждите на наказателно производство, с предварително писмено искане от упълномощени органи. В случай на неотложност, данните могат да бъдат разкрити и без предварително разрешение, но получените данни трябва да бъдат унищожени, ако не се получи разрешение в срок от 24 часа. След изтичането на 5-годишния срок, данните се заличават.
Чл. 42и
Чл. 42и от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя сроковете за съхранение и унищожаване на данни. Получените данни по чл. 42б, ал. 2 и 3 се съхраняват за 5 години, освен ако специален закон предвижда друго. След изтичането на срока данните се унищожават или заличават. Данни, които не са използвани за определени цели, се унищожават преди изтичането на срока от комисия, назначена от ръководителя на компетентния орган. Освен това, данни, получени от Главна дирекция "Гранична полиция" и Агенция "Митници", трябва да бъдат заличавани в срок до 24 часа, освен ако са необходими за законови правомощия.
Чл. 42к
Въздушните превозвачи, които извършват транспорт на пътници до и от Република България, са задължени да заличават предоставените лични данни в срок от 24 часа след пристигането на транспортното средство на територията на страната.
Чл. 42л
Чл. 42л регламентира условията и реда за предоставяне на резервационни данни на пътници от Националното звено на държави - членки на Европейския съюз. Данните могат да бъдат предоставени по преценка на звеното, включително и недеперсонализирани данни, след мотивирано искане. В случай на деперсонализирани данни, е необходимо разрешение от съответния орган. Националното звено може да поиска резервационни данни от други държави в определени случаи, включително в неотложни ситуации. В случай на конкретна заплаха, звеното може да поиска данни от въздушни превозвачи.
Чл. 42м
Чл. 42м от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" урежда условията, при които националното звено може да предоставя резервационни данни на пътниците и резултати от тяхното обработване на компетентни органи на трети държави. Необходимостта от предоставяне на данни е свързана с предотвратяване, разкриване и наказателно преследване на определени престъпления, като предоставянето е допустимо само при наличието на оценка на адекватността на защитата на личните данни и съгласие от получателя за неразпространение на данните. Освен това, предоставянето на данни на органи от ЕС е разрешено само в неотложни случаи и при спазване на съответните условия.
Чл. 42м
Националното звено може да предоставя резервационни данни на пътниците на компетентни органи на трети държави при наличието на определени условия, включително необходимост за предотвратяване на престъпления, компетентност на получателя и адекватно ниво на защита на данните. В случай на непосредствена заплаха, съгласие не е необходимо, но компетентният орган трябва да бъде уведомяван незабавно. Длъжностното лице по защита на данните също трябва да бъде уведомено за предоставянето на данните.
Чл. 42м
Националното звено може да предоставя резервационни данни на пътниците на Европол, при условие че е подадено мотивирано искане чрез мрежовото приложение SIENA. Искането е допустимо, когато е необходимо за предотвратяване и разследване на престъпления, посочени в чл. 42а, ал. 3. В искането трябва да се посочат основанията за необходимостта от предоставяне на данните. Обменът на информация се извършва чрез SIENA и на приложимия за него език.
Чл. 42м.
Държавна агенция "Национална сигурност" води регистри, свързани с получените и предоставените данни, заличаването им, осъществения достъп, както и писмените искания и разрешения по различни членове от закона. Тези регистри включват информация за искания, разрешения и разпореждания, свързани с обработката на данни за сигурността.
Чл. 42н
Чл. 42н от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира правата на физическите лица относно обработването на техните данни. Обработването на резервационни данни на пътници и данни на екипажа се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. Председателят на агенцията назначава длъжностно лице по защита на данните, което отговаря за наблюдението на обработването на данни и осигуряването на защита на личните данни. Физическите лица имат право да се свързват с това лице за въпроси, свързани с обработката на техните данни. Ръководителят на Националното звено е администратор на лични данни.
Чл. 42н
Субектите на данни имат право да искат информация за обработваните от Националното звено лични данни. Исканията трябва да са основателни и не прекомерни, като основателни са тези, свързани с обработката на лични данни. Исканията, които надхвърлят обхвата на обработваните данни или са повторни, се считат за прекомерни. Националното звено може да откаже искания, които са неоснователни или прекомерни, като отказът трябва да бъде мотивиран и уведомлението трябва да бъде предоставено на лицето.
Чл. 42н
Чл. 42н от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя изискванията за подаване на искане от субект на данни. Субектът трябва да предостави информация, удостоверяваща самоличността му, включително име, единен граждански номер, постоянен адрес, адрес за кореспонденция, телефон и електронен адрес (ако е наличен). Ако информацията не е предоставена или е съмнителна, искането може да бъде отказано от Националното звено.
Чл. 42н, ал. 3
Националното звено има правото да ограничи, забави или да не предостави информация на субекта на данни, ако предоставянето ѝ би възпрепятствало служебна или законова проверка, разследване на терористични или тежки престъпления, или би засегнало обществения ред, националната сигурност, правата на трети лица, както и в случаи, когато общественият интерес и действията на компетентните органи биха били неблагоприятно засегнати.
Чл. 42н
Администраторът на лични данни трябва да се произнесе с решение в 60-дневен срок след получаване на искането. Ако данните са предоставени от друг орган, администраторът отправя запитване до него, който трябва да отговори в 14-дневен срок. При липса на отговор, информацията се предоставя. Субектът на данни трябва да бъде информиран за решението, включително данни за идентификация на Националното звено, цели на обработването, срок на съхранение на данните и правото на жалба.
Чл. 42н, ал. 5
Субектът на данни има право да поиска проверка от Комисията за защита на личните данни относно законосъобразността на решенията, взети по чл. 42н4, ал. 1 от закона.
Чл. 42о
Чл. 42о от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя, че контролът за защита на правата на физическите лица при обработка на лични данни се осъществява от Комисията за защита на личните данни. Освен това, контролът по изпълнение на задълженията на въздушните превозвачи се осъществява от Националното звено, освен в случаите, когато контролът се упражнява от Комисията.
Чл. 42п
Чл. 42п от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" задължава Националното звено да предоставя на Европейската комисия годишна статистическа информация относно броя на пътниците, чиито резервационни данни са получени от въздушните превозвачи. Информацията включва общия брой на пътниците, предоставени на компетентните органи, както и тези, за които са установени съвпадения по определени критерии.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя служителите на агенцията, които включват държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на служителите е регламентиран с този закон и Закона за държавния служител, а трудовите отношения се уреждат съгласно Кодекса на труда. Председателят на агенцията е орган по назначаване и работодател, с правомощия да делегира определени функции. Актовете му за подбор и назначаване на служители не подлежат на обжалване.
Чл. 44
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" изпълняват служба в различни рангове, в зависимост от функциите, квалификацията и опита си. Ранговете включват агенти (държавен, специален, главен, старши и младши) и сътрудници (главен и сътрудник). Всеки ранг може да има степени, отразяващи професионалния опит, които се определят с правилника за прилагане на закона. Ранговете се присъждат от председателя на агенцията, който също утвърджава класификатор на длъжностите, публикуван в "Държавен вестник".
Чл. 45
Служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" имат забрани относно членство в политически партии, коалиции и организации с политически цели, както и извършване на политическа дейност. Те нямат право на стачка и не могат да членуват в синдикални организации. Освен това, служителите не могат да отказват изпълнение на служебни задължения по религиозни мотиви.
Чл. 46
Служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" имат право да се сдружават за извършване на дейности от взаимен интерес, при условие че не нарушават реда и единоначалието в агенцията. Дейностите на сдруженията не могат да съвпадат с тези на агенцията. Те могат да членуват в международни организации, а дейността им се регулира чрез споразумение с председателя на агенцията.
Чл. 47
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" могат да се кандидатират за различни изборни длъжности, включително президент, народни представители и кметове, при условия, определени със закон. При регистрация за кандидат от политическа партия, служителят се освобождава от длъжност. Ако бъде избран за народен представител или кмет, служителят е в неплатен отпуск и има право да се върне на предишната или равностойна длъжност след прекратяване на мандата, при условие че подаде заявление в 14-дневен срок.
Чл. 48
Когато за държавен служител бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража, компетентният орган е задължен да уведоми незабавно председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 49
Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и символите и отличителните знаци. Забранява се на лица, извън служителите на агенцията, да използват униформеното облекло и символите, свързани с ДАНС. Държавните служители носят служебно оръжие при условия и ред, определени от председателя на агенцията.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя условията за несъвместимост на държавните служители в агенцията. Те не могат да извършват друга държавна служба и да извършват дейност, несъвместима със службата им. Несъвместимостта включва: наличие на близки родствени връзки с ръководство, участие в търговски дружества, извършване на търговска дейност, работа по трудови или граждански договори без разрешение, участие в управителни органи на търговски дружества, заемане на изборни длъжности от политически партии, и работа под прикритие в други служби за сигурност. Декларация за несъвместимост трябва да бъде подадена в 7-дневен срок при възникване на съответните обстоятелства.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя задълженията на държавните служители относно деклариране на частни интереси и избягване на конфликти на интереси. Те трябва да декларират всеки частен интерес, свързан с функциите им, и да не участват в обсъждането на решения, ако имат личен интерес или отношения, които могат да повлияят на тяхната безпристрастност. В случаи на конфликт, служителите трябва да уведомят ръководителя на структурата. Освен това, служителите са длъжни да подават декларация при придобиване на друго гражданство в 10-дневен срок. Специализирани ръководители подават декларации до председателя на агенцията.
Чл. 52
Държавните служители на агенцията са задължени да изпълняват своите функции и извън установеното работно време. Те трябва да оказват помощ на лица в опасност и да предотвратяват или пресичат правонарушения.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя условията за назначаване на държавни служители в агенцията. Лицата трябва да имат българско гражданство, да са навършили пълнолетие, да не са под запрещение или осъждани за умишлени престъпления, да не са лишени от правото да заемат определени длъжности и да не са привлечени като обвиняеми. За длъжности с достъп до класифицирана информация се изисква съответно разрешение. Специфичните изисквания за постъпване на служба се определят с наредба на председателя на агенцията.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира процедурата по назначаване на държавни служители в агенцията. Назначаването се извършва след провеждане на конкурс, обявен от председателя на агенцията. Кандидатите трябва да представят необходимите документи и да отговарят на условията за конкурса. Резултатите от конкурса могат да бъдат обжалвани, а окончателното класиране и недопускането до участие също подлежат на жалба. Конкурс не се провежда за служители от определени ведомства и организации, ако те отговарят на изискванията и получат съгласие от съответните ръководители.
Чл. 55
Служебното правоотношение в Държавна агенция "Национална сигурност" възниква на база заповед, която трябва да бъде издадена в писмена форма. Заповедта включва правното основание за назначаването, имената и длъжността на издателя, трите имена на назначаваното лице, наименованието на длъжността, определяне на ранг и степен, размер на основното и допълнителните възнаграждения, дата на издаване и подпис на издателя. Допълнително, заповедта може да съдържа условия относно мястото и характера на работата. Назначеното лице е задължено да се запознае със заповедта, подписвайки я.
Чл. 56
Служителите в Държавна агенция "Национална сигурност" при постъпване на служба са задължени да подават декларации за политически неутралитет, имуществото и доходите си. Ежегодно, до 31 март, те подават декларация за имуществото и доходите си. В случай на промяна на обстоятелствата, те трябва да подадат декларация в срок от 7 дни след настъпването на промяната.
Чл. 57
Държавният служител трябва да постъпи на служба в 10-дневен срок след издаването на заповедта за назначаване. Служебното правоотношение започва от деня на встъпването в длъжност. Преди това, служителят полага клетва за спазване на Конституцията и законите на България, което се удостоверява с подписване на клетвен лист. При уважителни причини за не полагане на клетва или за не встъпване в длъжност в срок, председателят на агенцията може да определи нов срок.
Чл. 58
Член 58 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че ако назначен държавен служител не встъпи в длъжност, не положи клетва или не подаде необходимите декларации, издадената заповед за назначаване ще бъде отменена. Освен това, трудов договор не може да бъде сключен с лице, което отказва да подаде декларациите по чл. 56, ал. 1.
Чл. 59
При първоначално назначаване на държавен служител в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) започва да тече едногодишен срок за изпитване от датата на встъпване в длъжност. Срокът за изпитване не тече, когато служителят е в законоустановен отпуск или преминава първоначална професионална подготовка.
Чл. 60
Всеки служител в Държавна агенция "Национална сигурност" има служебно досие, в което се съхраняват важни документи, свързани с правоотношението му, професионалното развитие, награди, наказания и други. Служителят има право да се запознае с досието си, а то се съхранява 10 години след прекратяване на правоотношението, освен ако не е предвидено друго в закон.
Чл. 61
Член 61 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" указва, че редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 62
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" се атестират чрез оценка на изпълнението на длъжността. Атестирането се основава на система от критерии, които оценяват постигането на цели, изпълнението на задълженията и професионалните компетентности. Оценката трябва да бъде мотивирана и основана на обективни факти. Условията и редът за атестиране се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 63
Развитието в кариерата на служителите в Държавна агенция "Национална сигурност" се осъществява чрез конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност. Условията и редът за провеждането на конкурса се определят с наредба на председателя на агенцията. За преминаване от изпълнителска на ръководна длъжност, както и за повишаване в по-висока ръководна длъжност, е задължително провеждане на обучение, което завършва с изпит.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" урежда процедурата за заместване на държавен служител при негово отсъствие. Заместникът се определя със заповед на председателя на агенцията или оправомощено лице, по искане на непосредствения ръководител. Заместването се извършва със съгласие на отсъстващия служител, освен при мотивирана служебна необходимост. Държавният служител продължава да изпълнява и досегашните си задължения. Процедурата не важи за заместниците по длъжност. При отсъствие над 30 работни дни, заповедта определя месечно възнаграждение, равно на основното месечно възнаграждение на заместващия служител, но срокът не може да надвишава една година.
Чл. 65
Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" може да назначи държавен служител за работа по вътрешно съвместителство за срок до 6 месеца, докато се назначи служител на незаетата длъжност. Лицето, което изпълнява работа по съвместителство, получава месечно възнаграждение, равняващо се на основното месечно възнаграждение за по-високата длъжност.
Чл. 65а
Чл. 65а от Закона за ДА "Национална сигурност" регламентира условията за временно назначаване на държавен служител на по-висока вакантна длъжност в агенцията. Такова назначаване може да се извърши със съгласието на служителя или при мотивирана служебна необходимост. Назначаването става със заповед на органа по назначаване, след мотивирано предложение. Срокът на временното назначаване е до една година с възможност за удължаване. По време на назначаването служителят получава минималното месечно възнаграждение за новата длъжност.
Чл. 66
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) са задължени да спазват Етичния кодекс за поведение както при изпълнение на служебните си задължения, така и в обществения си живот.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за ДА "Национална сигурност" регламентира обучението и квалификацията на служителите. Председателят на агенцията определя задължителните длъжности за първоначална подготовка. Разходите за повишаване на квалификацията са за сметка на агенцията, когато службата го налага. Служителите, изпратени на обучение над един месец, са задължени да работят в агенцията от една до три години след обучението. При предсрочно прекратяване на служебното правоотношение, те възстановяват разходите, освен ако не са назначени в срок до три месеца в други служби за сигурност или обществен ред.
Чл. 68
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) са задължени да поддържат физическата си подготовка по ред, определен с инструкция от председателя на агенцията. Това изискване е част от тяхната служебна отговорност и е насочено към осигуряване на необходимата физическа форма за изпълнение на служебните задължения.
Чл. 69
В мирно време служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) имат право да участват в операции и мисии извън България, при спазване на българското законодателство и международните договори. Условията за участие в тези операции се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 70
Според Чл. 70 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", брутното месечно възнаграждение на служителите в агенцията включва основно месечно възнаграждение, както и допълнителни възнаграждения.
Чл. 71
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" получават основно месечно възнаграждение, което се определя в зависимост от техния ранг и степен. За най-ниския ранг, базата за възнаграждението се определя ежегодно със закона за държавния бюджет. Възнаграждението за агенти е не по-малко от 2,1 пъти базата, а за сътрудници - не по-малко от 1,4 пъти базата. Конкретният размер на възнагражденията се определя от председателя на агенцията в съответствие с вътрешните правила и бюджета.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда допълнителни възнаграждения към основното месечно възнаграждение на държавните служители. Тези възнаграждения се изплащат за прослужено време (до 40%), специфични условия на труд, извънреден труд, научна степен, работа при вредни условия, постигнати резултати в служебната дейност и други случаи, установени в нормативен акт. Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се изплаща на тримесечен период.
Чл. 72а
Чл. 72а регламентира условията за изплащане на възнаграждения на държавните служители в агенцията по време на дългосрочно командироване. Те получават половината от възнагражденията си, определени в предходни членове, без да им се изплащат допълнителни суми и доволствия.
Чл. 72б
Чл. 72б от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира условията за командироване на държавни служители. Председателят на агенцията може да командирова служител временно в друга администрация за срок до две години с възможност за еднократно удължаване. Освен това, служителите могат да бъдат командировани в международни организации за срок до три години, също с възможност за удължаване до една година, освен ако не е предвидено друго от закон или изисквания на приемащата организация.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя, че лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се състои от заплата за длъжност и добавка за работа в агенцията. Заплатата за най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет, а заплатата за длъжност се увеличава с коефициенти в зависимост от образованието: 1,6 за висше и 1,1 за средно образование. Размерът на добавката за работа в агенцията се определя със заповед на председателя на агенцията. Освен основното възнаграждение, служителите получават и допълнителни възнаграждения, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 2 и 6.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира условията за изплащане на порционни пари и осигуряване на различни видове помощи и облекло на служителите на агенцията. Служителите получават храна, униформено облекло или равностойността му, лични предпазни средства и друго имущество. За служители, работещи в условия на вредни за здравето фактори, се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови. При преместване на работа в други населени места, служителите и техните семейства получават обезщетение и транспортни разходи. Размерът на тези помощи се определя ежегодно от председателя на агенцията и не подлежи на данъчно облагане.
Чл. 75
Член 75 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 93 от 2009 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.
Чл. 76
Служителите и семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, които са в тежко материално положение, получават парична помощ, която не подлежи на данъчно облагане. Размерът и редът за предоставяне на тези средства се определят със заповед на председателя за всеки конкретен случай. При смърт на служител, разноските за погребение се поемат от агенцията в размер, определен от председателя на агенцията.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" урежда осигуряването на държавните служители. Задължителното здравно и социално осигуряване е за сметка на държавния бюджет. Служителите на агенцията имат право да ползват лечебните заведения на Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, съгласно Закона за здравното осигуряване. Те могат да ползват и почивни бази, санаториални и профилактични заведения, при условия, определени от Министерския съвет. Също така, служителите могат да ползват почивните бази на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи при условия, определени съвместно от председателя на агенцията и съответния министър.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя, че трудът на председателя, заместник-председателите и държавните служители в агенцията се зачита като труд от първа категория. Тази промяна е в сила от 01.11.2015 г., след допълнението, обнародвано в Държавен вестник, брой 61 от 2015 г.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" предвижда задължително застраховане на служителите на агенцията срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена работоспособност вследствие на злополука, което се финансира от държавния бюджет. Председателят на агенцията, в съгласие с министъра на финансите, може да определи категории служители, които да се застраховат и за гражданска отговорност. Задължителното застраховане не пречи на служителите да сключват и други застрахователни договори.
Чл. 80
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) имат право на безплатно пътуване в обществения градски транспорт при изпълнение на служебните си задължения.
Чл. 81
Държавната агенция "Национална сигурност" изплаща компенсационни суми на държавни служители, които ползват жилище при условия на свободно договаряне. Условията и редът за изплащане на тези компенсации се определят от Министерския съвет.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя нормалната продължителност на работното време на държавните служители като 8 часа дневно и 40 часа седмично. За служители с вредни или опасни условия на труд се установява намалено работно време. Работното време се изчислява в работни дни, а за служителите на смени - сумирано за тримесечен период. Времето за почивка не се включва в работното време, освен за работещите на 24-часови смени. Ненормирания работен ден е установен за служители, които могат да работят извън редовното работно време. Извънредният труд се компенсира с допълнителен отпуск или възнаграждение. Разпоредбите не важат при извънредни ситуации. Официални празници са определени в Кодекса на труда, а при съвпадение с уикенд, следващите работни дни са неприсъствени.
Чл. 83
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" имат право на следните видове отпуски: 30 работни дни редовен платен годишен отпуск; допълнителен платен годишен отпуск от 1 ден за всяка прослужена година (до 10 дни); допълнителен платен отпуск по чл. 82, ал. 6 (до 12 дни); отпуск при преместване (до 3 дни); неплатен отпуск (до 6 месеца); неплатен отпуск за стаж по Закона за съдебната власт; неплатен отпуск за предизборна кампания. Отпуските се зачитат за трудов стаж, освен неплатения отпуск за стаж. По време на платения отпуск служителите получават основното възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Забранено е компенсирането на отпуските с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение. Редът за ползване на отпуските се определя от председателя на агенцията.
Чл. 84
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" имат право на различни видове отпуски, включително за работа в вредни условия, за изпълнение на обществени задължения, временна неработоспособност, бременност, раждане, осиновяване, кърмене, отглеждане на дете, смърт или тежко заболяване на родител, за две или повече живи деца, приемен изпит в учебно заведение и обучение. Също така, бременните служителки се ползват от специална закрила по Кодекса на труда.
Чл. 85
Служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" имат право да бъдат награждавани с отличия и награди за демонстриран висок професионализъм и образцово изпълнение на служебните си задължения.
Чл. 86
Законът за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда различни отличия и награди за служителите. Отличията включват писмена похвала, обявяване на благодарност, сребърен и златен почетен знак. Наградите могат да бъдат парични или предметни, но не трябва да надвишават основното месечно възнаграждение на служителя. Отличията и наградите се предоставят от председателя на агенцията, а определени служители могат да награждават в специфични случаи. Председателят има право да награди с отличие и предметна награда едновременно. Правилата за награждаване се уточняват в правилника за прилагане на закона.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че български граждани и граждани на други държави могат да бъдат награждавани с почетни знаци и парични или предметни награди за оказване на съдействие и помощ на агенцията. Наградите могат да включват и огнестрелно оръжие. Освен това, в закона е предвидена и дисциплинарна отговорност, която ще бъде разяснена в Раздел VII.
Чл. 88
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) подлежат на дисциплинарни наказания при виновно нарушаване на служебните задължения. Дисциплинарните нарушения включват неизпълнение на разпоредбите на закона и подзаконовите актове, неизпълнение на служебните задължения, неспазване на служебните правомощия и нарушаване на Етичния кодекс. Дисциплинарната отговорност е независима от други видове отговорност, които могат да бъдат предвидени.
Чл. 89
Дисциплинарните наказания в Държавна агенция "Национална сигурност" трябва да бъдат наложени в срок до два месеца от откритото нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Ако нарушението е свързано с престъпление или административно нарушение, сроковете започват да текат от влизането в сила на съответния съдебен акт. Сроковете не текат, когато служителят е в отпуск или е под мярка за неотклонение като задържане под стража или домашен арест.
Чл. 90
Законът предвижда следните дисциплинарни наказания: забележка, порицание, недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност за срок от една до три години, понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност за срок от три месеца до една година, и уволнение. За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно наказание.
Чл. 91
Дисциплинарното наказание "уволнение" в Държавна агенция "Национална сигурност" се налага задължително при определени случаи, включително осъждане за умишлено престъпление, нарушаване на забрани, неявяване на работа без уважителни причини, неподчинение, злоупотреба с власт, нарушения на служебните задължения и Етичния кодекс, както и употреба на алкохол или наркотични вещества. Временното отстраняване от длъжност по дела за умишлени престъпления води до налагане на дисциплинарно наказание от датата на отстраняването.
Чл. 92
Дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат с мотивирана писмена заповед от председателя на агенцията или оправомощени лица. Заповедта трябва да съдържа информация за наказващия орган, дата на издаване, данни за наказвания служител, описание на нарушението, служебните задължения, които са нарушени, вида и размера на наказанието, както и правното основание за налагането му.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира процедурата за налагане на дисциплинарни наказания на държавни служители. Преди налагане на наказание, дисциплинарно наказващият орган е задължен да изслуша служителя или да приеме неговото писмено обяснение и да събере нужните доказателства. Ако служителят не е изслушан или не е прието обяснението му, съдът може да отмени наказанието, освен ако служителят не е виновен за това. До влизането в сила на заповедта за наказание, информация за дисциплинарното производство не може да бъде разгласявана.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя критериите за налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители. При определяне на вида и размера на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата на извършване, формата на вината и поведението на служителя. Дисциплинарното производство може да се проведе в отсъствие на служителя, ако той не е намерен на посочения адрес или е извън страната без уважителни причини.
Чл. 95
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, с отбелязване на датата на връчване. Ако не може да бъде връчена лично, тя се изпраща на постоянния адрес с препоръчано писмо с обратна разписка. Влязлата в сила заповед се прилага към служебното досие на служителя и влиза в сила от деня на връчването или получаването, ако е изпратена по пощата.
Чл. 96
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в Държавна агенция "Национална сигурност" може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Важно е да се отбележи, че обжалването не спира изпълнението на наказанието.
Чл. 97
Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават след изтичането на една година от налагането им или от изтичането на срока, в зависимост от случая. Заличаването се извършва служебно и се отбелязва в служебното досие. Възможно е предсрочно заличаване на наказанията, ако е изтекла поне половина от срока и служителят не е извършил нови нарушения. Предсрочното заличаване се извършва с мотивирана заповед на председателя на агенцията или оправомощено лице.
Чл. 98
Член 98 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" посочва, че редът за провеждане на дисциплинарното производство, както и за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания, се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за Държавна агенция 'Национална сигурност' регламентира условията, при които държавен служител може да бъде временно отстранен от длъжност. Това може да се случи по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, при образувано дисциплинарно производство, ако служителят не е в състояние да изпълнява задълженията си, или при отнемане на достъп до класифицирана информация. Отстранените служители не получават възнаграждение, но при прекратяване на дисциплинарното производство или наказателното производство, те имат право на заплащане за периода на отстраняване. Възстановяването на длъжността и изплащането на дължимото възнаграждение става с писмена заповед от председателя на агенцията.
Чл. 100
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" носят имуществена отговорност за вреди, причинени на държавата по непредпазливост при изпълнение на служебните си задължения. В случай на вреди, причинени на граждани, отговорността е на държавата, която трябва да обезщети увредените. При умишлени действия или престъпления, отговорността на служителите се определя по гражданския закон. Имуществената отговорност е независима от други видове отговорност, като дисциплинарна или наказателна.
Чл. 101
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" не поемат имуществена отговорност за вреди, произтичащи от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения. Освен това, държавата и служителите не отговарят за вреди на трети лица, причинени при извънредни обстоятелства, когато действията са свързани с националната сигурност.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" урежда правото на иск на агенцията и държавата срещу служителите за вреди, причинени на граждани от незаконни действия. Агенцията може да предяви иск за изплатените обезщетения, ако служителите са виновни. Държавата също може да търси искове срещу служителите, виновно причинили вреди, за обезщетения, изплатени на пострадалите. Ако служителят е действал в рамките на служебните си задължения, държавата носи отговорност за вредите и не може да търси възстановяване от служителя.
Чл. 103
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) носят отговорност за причинените загуби, но не и за пропуснатите ползи. Размерът на вредите се определя към момента на настъпването им, а ако това не е възможно, към момента на откритие на вредите.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира отговорността на служителите за вреди, причинени при условията на чл. 100, ал. 1. Служителите отговарят за вредите в размер на причинената вреда, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение за предходния месец. Ръководните служители отговарят в размер на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения. Срокът за търсене на имуществена отговорност е три години от деня на причиняване на вредата.
Чл. 105
Държавните служители в Агенция "Национална сигурност" носят отговорност за вреди, свързани с парични или материални ценности, в следните размери: 1) до три брутни месечни възнаграждения за причинени вреди; 2) в пълен размер за липса, заедно със законна лихва от деня на причиняване на вредата. Лица, получили неоснователно обогатяване, дължат връщане на полученото до размера на обогатяването, а исковете по тези случаи се погасяват след 10 години.
Чл. 106
Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят по два начина: 1. При ограничена имуществена отговорност, отговорността се определя в зависимост от участието на всяко лице в причиняването на вредата. Ако участието не може да бъде установено, отговорността се разпределя пропорционално на брутното месечно възнаграждение на всяко лице. Общата сума на дължимите обезщетения не може да надвишава размера на вредата. 2. При пълна имуществена отговорност, отговорността е солидарна.
Чл. 107
Чл. 107 определя процедурата за ограничена имуществена отговорност на служителите в Държавна агенция "Национална сигурност". Председателят или упълномощено лице издава заповед за отговорността на служителя в срок до един месец след откриването на вредата, с възможност за удължаване до 5 години при специфични условия. Ако служителят оспори заповедта, агенцията може да предяви иск в съда. При липса на оспорване, сумата се удържа от възнаграждението на служителя. При прекратяване на служебното правоотношение, неиздължената сума се удържа от обезщетенията. Лихви върху дълговете не се начисляват, а събраните суми постъпват в бюджета на агенцията.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" регламентира, че пълната имуществена отговорност на държавните служители се осъществява по съдебен ред, освен ако служителят внесе доброволно сумата преди започване на съдебното производство. Исковете за такава отговорност се погасяват след 5 години от деня на причиняване на вредата, като давността може да бъде прекъсната с акт на контролен орган, от момента на връчването му на служителя.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" указва, че за въпросите, които не са уредени в съответния раздел относно прекратяването на служебното правоотношение, се прилагат разпоредбите на гражданския закон. Това означава, че общите правила и принципи на гражданския закон ще бъдат в сила за случаи, които не са конкретно регламентирани в закона за агенцията.
Чл. 110
Служебното правоотношение на държавен служител в Държавна агенция "Национална сигурност" може да бъде прекратено по различни причини, включително при навършване на 63 години, по желание на служителя, по здравословни причини, при съкращаване на длъжността, и в случаи на конфликт на интереси. Прекратяването по здравословни причини изисква решение на Националната експертна лекарска комисия. Служителят може да обжалва решението пред Административния съд. Важно е да се спазват определени условия при прекратяване на служебното правоотношение, особено в случаите, свързани с отказ от заетост на друга длъжност.
Чл. 111
Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" се издават от председателя на агенцията.
Чл. 112
Член 112 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира условията за прекратяване на служебното правоотношение. Според алинея 1, органът по чл. 111 може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. При неспазване на този срок, служителят има право на обезщетение. Алинея 2 предвижда, че служителят може да поиска прекратяване на служебното правоотношение, като в този случай заповедта се издава в същия срок, но органът може да прекрати служебното правоотношение и преди изтичането на срока, като дължи обезщетение за остатъка от времето.
Чл. 113
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" не могат да бъдат освобождавани от служба по време на отпуск, с изключение на определени случаи. Това включва случаи, посочени в чл. 110, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато служителят е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
Чл. 114
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) подлежи на незабавно изпълнение. Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта. В случай на смърт, прекратяването настъпва от датата на смъртта, съгласно разпоредбите на чл. 110, ал. 1, т. 10.
Чл. 115
Съгласно Чл. 115 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Важно е да се отбележи, че обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 116
При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител има право да бъде възстановен на предишната или на друга равностойна длъжност в двумесечен срок, ако в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в съответното структурно звено на агенцията.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира изплащането на еднократно парично обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на председателя, заместник-председателите и служителите на агенцията. Размерът на обезщетението е 75% от брутното месечно възнаграждение за всяка прослужена година, но не повече от 15 брутни месечни възнаграждения. За служители с над 10 години стаж, обезщетението не може да бъде по-малко от 15 брутни месечни възнаграждения. При повторно прекратяване, се приспадат вече изплатените обезщетения. В случай на смърт на служителя, обезщетението се изплаща на близките. Обезщетение не се изплаща, ако служителят е обвиняем за престъпление или е в дисциплинарно производство.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя критериите за изчисляване на обезщетението при прекратяване на правоотношение на държавен служител. Според ал. 1, за размера на обезщетението се вземат предвид само прослужените години в агенцията, без да се включва приравненият трудов стаж. В ал. 2 обаче се посочва, че приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното парично обезщетение, но само в случаите, когато служителят е прослужил последните 13 години и 4 месеца на длъжности, определени в ал. 1.
Чл. 119
Държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" имат право на обезщетение при незаконно прекратяване на служебното си правоотношение. Обезщетението е в размер на брутното месечно възнаграждение към момента на прекратяването и се изплаща за времето, през което служителят е останал без работа, но не повече от 6 месеца. Ако служителят е работил на по-ниско платена работа през този период, той има право на разликата във възнагражденията.
Чл. 120
Държавните служители, претърпели телесна повреда при изпълнение на служебните си задължения, получават еднократно парично обезщетение от 10 брутни месечни възнаграждения за тежка и 6 брутни месечни възнаграждения за средна телесна повреда. При смърт на служителите, техните преживели съпрузи, деца и родители получават по 12 брутни месечни възнаграждения. Определянето на вида телесна повреда се извършва от експертни лекарски комисии, а обстоятелствата на инцидента се удостоверяват от прекия ръководител. В случай на смърт, се изплаща и допълнително обезщетение.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира, че еднократните парични обезщетения се изчисляват на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение, отстраняването от длъжност или установяването на събитието по чл. 120. Възнаграждението включва основното месечно възнаграждение, допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време, специфични условия на труд и научна степен.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че обезщетенията, получавани по чл. 117 и 120, не подлежат на облагане с данък. Това означава, че тези обезщетения са освободени от данъчни задължения.
Чл. 123
Законът определя правомощията и функциите на органите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), които включват наблюдение и контрол на лица и дейности, свързани с националната сигурност, прилагане на разузнавателни средства, задържане на лица, доброволно сътрудничество с граждани и събиране на информация от различни източници. Освен това, ДАНС осигурява контраразузнавателни способности на българските военни контингенти и защита на класифицирана информация в Министерството на отбраната. Действията на агенцията са регламентирани от законодателството и международни договори.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира задълженията на органите по чл. 123, ал. 1, които трябва да предотвратяват и разкриват престъпления, свързани с функциите, възложени им от закона. Промените в текста са извършени през 2013 и 2015 г.
Чл. 124а
Член 124а от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е нова разпоредба, приета с Държавен вестник, брой 52 от 2013 г., и е влязла в сила на 14 юни 2013 г. Впоследствие, същата е отменена с Държавен вестник, брой 14 от 2015 г.
Чл. 124б
Органите на Държавна агенция "Национална сигурност" могат да задържат лице за срок до 24 часа при наличие на данни за извършено престъпление, свързано с определени дейности. Задържането се извършва с писмена заповед, която съдържа необходимата информация относно задържаното лице, правата му и основанията за задържане. Лицето има право на адвокатска защита, медицинска помощ и може да уведоми консулските власти, ако не е български гражданин. Заповедта за задържане се вписва в регистър и копие от нея се връчва на задържаното лице. Лицето може да обжалва законността на задържането, а органите са длъжни да го освободят, когато основанието за задържане отпадне.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира задържането на лица, нарушили охраната на охранявани обекти. При задържане, компетентните полицейски органи трябва да бъдат уведомени незабавно. Съставя се протокол, съдържащ данни за задържаното лице, обстоятелствата на задържането, и свидетели, ако има такива. Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицията. Преди предаването на лицето, се извършва медицински преглед.
Чл. 125а
Член 125а от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 52 от 2013 г., в сила от 14 юни 2013 г. Впоследствие, този член е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 14 от 2015 г.
Чл. 125б
Чл. 125б от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира условията за извършване на обиск на лице от органите на агенцията. Обискът може да бъде извършен само от лице от същия пол като обискирания и по начин, който не уронва неговата чест и достойнство. За всеки обиск се съставя протокол, който се подписва от органа на агенцията, един свидетел и обискираното лице, като му се предоставя екземпляр от протокола.
Чл. 125в
Чл. 125в от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" урежда правото на органите на агенцията да провеждат интервюта с чужденци, които са незаконно влезли или пребивават без законово основание в страната. За интервюто се съставя протокол, който може да бъде записван на звук и видео, след като чужденецът бъде уведомлен. Интервюто трябва да се проведе с преводач или тълковник, ако е необходимо. Протоколът се подписва от участниците, а отказът на чужденеца да подпише се удостоверява от свидетели.
Чл. 125г.
Чл. 125г. от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя правомощията на органите на агенцията да извършват проверки за установяване самоличността на лица в определени случаи. Проверки могат да се извършват при задържане на лице, провеждане на интервю, предупреждаване на лица, призоваване на граждани и образуване на административнонаказателно производство. Установяването на самоличността може да се осъществи чрез представяне на документ за самоличност, сведения от граждани, познаващи лицето, или по друг начин, който осигурява достоверни данни.
Чл. 126
Чл. 126 определя правомощията на органите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) относно носенето и използването на оръжие. Органите имат право да носят оръжие, но могат да го използват само в краен случай, при конкретни ситуации като въоръжено нападение, заплаха с огнестрелно оръжие или при съпротива от страна на извършител на престъпление. Забранява се употребата на оръжие срещу лица, извършили ненасилствени деяния, освен ако не представляват опасност. След употребата на оръжие, органите са длъжни да изготвят доклад.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира условията, при които органите на агенцията могат да използват физическа сила и помощни средства. Те могат да го правят само при абсолютна необходимост, например при противодействие на законно разпореждане или задържане на лице, което извършва престъпление и не се подчинява. Помощните средства включват белезници, палки и устройства за спиране на превозни средства. Използването на сила трябва да бъде предварително предупредено, освен при внезапно нападение, и трябва да се съобразява с обстановката и личността на правонарушителя. Забранено е използването на сила срещу малолетни и бременни жени, както и животозастрашаваща сила при ненасилствени деяния, ако лицето не представлява опасност.
Чл. 128
Органите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) имат право да предупреждават устно или писмено лица, за които имат достатъчно данни, че могат да извършат действия, застрашаващи националната сигурност. Член 128, алинея 1, предвижда тази възможност, докато алинеи 2 и 3 са отменени с изменения в законодателството.
Чл. 128а
Органите на Държавна агенция "Национална сигурност" имат правомощия да призовават граждани в служебните им помещения. Призоваването се извършва чрез писмено уведомление, което указва целта, часа и мястото на явяване. В неотложни случаи е възможно призоваване по телефон, телекс или факс, като в тези случаи е необходимо писмено удостоверение. Задължително се изготвя протокол за всяко призоваване.
Чл. 129
Член 129 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" задължава държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите да оказват съдействие на агенцията при изпълнението на законовите ѝ правомощия. Те са длъжни незабавно да предоставят информация, свързана с тези правомощия, а органите на агенцията имат право да изискват необходимата информация от тях.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" установява неприкосновеността на служителите на агенцията при изпълнение на служебните им задължения. Те са под специална защита на закона, която осигурява защита на живота и здравето им. Освен това, органите на агенцията удостоверяват качеството си чрез служебна карта или служебен знак, чийто вид се определя от председателя на агенцията.
Чл. 131
Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" е задължен да предоставя едновременно идентична информация на три ключови лица: президента на Република България, председателя на Народното събрание и министър-председателя. Това гарантира, че всички те разполагат с еднаква информация по важни въпроси, свързани с националната сигурност.
Чл. 132
Парламентарният контрол върху дейността на Държавна агенция "Национална сигурност" се осъществява от специализирана комисия на Народното събрание. Председателят и служителите на агенцията са задължени да се явяват при покана и да предоставят информация. Председателят на агенцията ежегодно представя доклад за дейността на агенцията до 31 март, който Министерският съвет внася в Народното събрание за приемане. Докладът включва информация за използването на данни съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари. Комисията разглежда програмния бюджет и тригодишната бюджетна прогноза на агенцията преди обсъждане на годишния бюджет.
Чл. 132а
Чл. 132а от закона определя правомощията на президента на Република България да изисква и получава анализи от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" по въпроси, свързани с националната сигурност. Този член е нов, приет с ДВ, бр. 52 от 2013 г. и изменен с ДВ, бр. 65 от 2013 г.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда глоби и имуществена санкция за неизпълнение на задълженията, вариращи от 500 до 1000 лв. за виновните лица. Ръководителите на стратегически обекти, които не изпълняват задължителни предписания, подлежат на санкция от 100 до 500 лв. При повторно нарушение глобите се удвояват.
Чл. 133а
Лицата, които не се явят в определените места след редовно призоваване без уважителни причини, подлежат на глоба от 100 до 300 лв. При повторно неявяване без уважителни причини, глобата се удвоява.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда наказания за лица, които противозаконно пречат на орган на агенцията да изпълнява функциите си. За първо нарушение глобата е между 500 и 1000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава и е между 1000 и 2000 лв.
Чл. 134а
Законът предвижда наказания за въздушни превозвачи, които не предоставят, предоставят непълни или неточни данни на Националното звено, или не спазват сроковете и формата за предоставяне на данни. Глобите варират от 2000 до 10 000 лв. в зависимост от нарушението. При повторно извършване на нарушенията, глобата е в двоен размер.
Чл. 135 и Допълнителни разпоредби
Законът определя структурата и функциите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), включително правомощията на председателя и длъжностните лица. Актовете за установяване на нарушения се съставят от оправомощени лица, а наказателните постановления се издават от председателя или упълномощени от него лица. Установяването на нарушенията и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Законът включва и определения за национална сигурност, посегателства срещу нея, служебна тайна и действия при изпълнение на служебни задължения. ДАНС е правоприемник на Национална служба "Сигурност" и други свързани структури, като се предвиждат и преходни разпоредби за трансфера на активи и служители.
Чл. 194а, чл. 396, ал. 1, чл. 401, ал. 1, § 29 - § 44.
Законът регламентира разследването на материали от Държавна агенция "Национална сигурност", което се извършва от прокурор, който може да възложи действия на следовател. Включва изменения в Кодекса за социално осигуряване, свързани с правото на пенсия на служителите от агенцията. Уточнява правомощията на агенцията в различни закони, включително в законите за автомобилните превози, безопасното използване на ядрената енергия, българското гражданство и др. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. и предвижда преходни и заключителни разпоредби, свързани с прилагането му.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на закона се определят ключови понятия, свързани с националната сигурност, служебни тайни, действия на лица, заемащи висши публични длъжности, и обработване на данни за пътници. Законът уточнява термини като "национална сигурност", "посегателство срещу националната сигурност", "служебна тайна" и др., за да осигури ясни рамки за функционирането на агенцията и защитата на данни.
Параграф §2
Служба "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" се преобразува в служба "Военна полиция". Държавна агенция "Национална сигурност" става правоприемник на активите и задълженията на Национална служба "Сигурност", дирекция "Защита на средствата за връзка", военното контраразузнаване и Агенцията за финансово разузнаване. Дълготрайните материални активи на МВР и МО, ползвани от тези служби, се предоставят на новата агенция. Министерският съвет трябва да уреди отношенията по преобразуването в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§3
Трудовите и служебните правоотношения на служителите от военното контраразузнаване, Агенцията за финансово разузнаване и Националната служба "Сигурност" преминават в Държавна агенция "Национална сигурност". Лицата преминават без срок за изпитване, с изключение на тези, които имат такъв. Стажът, придобит по различни закони, се зачита за работа при един и същ работодател, включително за обезщетения при прекратяване на правоотношенията. Прослуженото време, за което не са получени обезщетения, се зачита при определяне на размера на обезщетението.
§4
Министерството на вътрешните работи е задължено в срок от три месеца след влизането в сила на закона да предаде на Държавна агенция "Национална сигурност" всички архивни и действащи дела на оперативен отчет, водени от Националната служба за защита на Конституцията и Национална служба "Сигурност" след 16 юли 1991 г. Всички останали бази данни, съдържащи информация за тези дела, трябва да бъдат унищожени незабавно.
§5
До изграждането на самостоятелни оперативно-издирвателни и оперативно-технически звена в Държавна агенция "Национална сигурност", Министерството на вътрешните работи предоставя необходимите персонални и технически ресурси. Използването на тези ресурси трябва да бъде направено по начин, който не разкрива интересите на агенцията и да спазва принципа "необходимост да се знае".
§6
Параграф §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда множество изменения и отменяне на различни членове и алинеи в Закона за Министерството на вътрешните работи. Отменят се текстове, свързани с националната служба "Сигурност", включително членове 7, 10, 11, 15, 16, 113, 129, 170, 177, 202, 256, 271 и 273. Освен това, в допълнителната разпоредба и преходните разпоредби също се отменят определени точки, а в някои случаи се правят корекции на формулировките, свързани с полицейската подготовка и разузнавачите.
§7
Параграф §7 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда изменение в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 1 думите "директора на Национална служба 'Сигурност'" се заменят с "председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност'".
§8
В Преходните и заключителни разпоредби към Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се предвиждат изменения в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Конкретно: 1. В чл. 3, ал. 1, т. 16 се заменя "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" с "Военна полиция" и се добавят длъжностни лица от Държавна агенция "Национална сигурност". 2. В чл. 6, ал. 3 се заменя "Национална служба 'Сигурност'" с "Държавна агенция 'Национална сигурност'". 3. В чл. 16, ал. 1 след "следствена служба" се добавя "председателят на Държавна агенция 'Национална сигурност'".
§9
В параграф §9 от закона се извършват изменения в Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, като се заменят всички споменавания на "Министерството на вътрешните работи" с "Държавна агенция 'Национална сигурност'" в различни членове и алинеи. Това включва чл. 10, 12, 21, 25, 30, 33, 48, 59, 60 и 71, където се актуализират наименованията на съответните органи, отразявайки новата структура на държавната агенция.
Параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби
Параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" обхваща изменения в Закона за защита на класифицираната информация. Основните промени включват замяна на термини, свързани с Националната служба "Сигурност" и Военната полиция, с Държавна агенция "Национална сигурност" в различни членове на закона. Освен това, някои текстове са променени, за да отразят новата структура и ръководство на агенцията. Например, в чл. 11 и чл. 12 се уточняват новите отговорности на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". Други членове, като чл. 18, чл. 22 и чл. 49, също са актуализирани, за да отразят тези изменения.
§11
В Закона за кредитните институции са направени изменения, свързани с наименованията на институции. В чл. 62, ал. 6, т. 8 се заменя "директора на Национална служба 'Сигурност' на Министерството на вътрешните работи" с "председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност'". В ал. 8 на същия член се заменят "Национална служба 'Сигурност' или на Национална служба 'Полиция'" с "председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност' или на директора на Национална служба 'Полиция'". В чл. 64, ал. 1, т. 3 и в чл. 80, ал. 5 думите "Агенцията за финансово разузнаване" се заменят с "Държавна агенция 'Национална сигурност'".
§12
В параграф §12 се извършват редица изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Основният акцент е замяната на термина "Агенцията за финансово разузнаване" с "дирекция 'Финансово разузнаване' на Държавна агенция 'Национална сигурност'" в различни членове на закона. Освен това, някои членове на закона се отменят, а в други се правят изменения относно контролните функции и задължения на различни органи. Допълнителните разпоредби уточняват определението за "служби за сигурност" и "служби за обществен ред".
§13
В параграф 13 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се предвиждат изменения в чл. 35 на Закона за пазарите на финансови инструменти. В ал. 6, т. 8 се заменя длъжността "директора на Национална служба 'Сигурност' на Министерството на вътрешните работи" с "председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност' или оправомощено от него длъжностно лице". В ал. 8, изразът "Национална служба 'Сигурност' или на Национална служба 'Полиция'" се заменя с "председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност' или на директора на Национална служба 'Полиция'."
§14
В параграф 14 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се извършва промяна в чл. 133, ал. 5, т. 3 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Думите "Национална служба 'Сигурност' или" се заменят с "председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност' или на директора".
§15
В Закона за специалните разузнавателни средства се въвеждат редица изменения, свързани с Държавна агенция "Национална сигурност". Основните промени включват замяна на термини, добавяне на нови разпоредби относно прилагането на специални разузнавателни средства, уточняване на контролни функции и упълномощаване на председателя на агенцията и негови заместници в различни текстове на закона. Всички изменения целят да интегрират новата структура и функции на Държавна агенция "Национална сигурност" в съществуващата нормативна уредба.
§16
В Закона за движението по пътищата се извършват изменения, свързани с Държавна агенция "Национална сигурност". В чл. 91, ал. 3 след "помощ" се добавя "Държавна агенция 'Национална сигурност'", а изразът "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" се заменя с "Военна полиция". В чл. 125, т. 6 и в чл. 169, ал. 1 и 2 също се заменя същият израз с "Военна полиция".
§17
Параграф §17 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда изменения в Закона за частната охранителна дейност. По-конкретно, в член 26 и член 31, алинея 2, изразът "Сигурност - Военна полиция и Военно контраразузнаване" се заменя с "Военна полиция".
Параграф §18
Параграф 18 от закона предвижда изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Основните промени включват заличаване на термини, свързани с контраразузнаването, и заместването им с термина "Военна полиция" в различни членове на закона. Освен това се добавят нови задължения за Военната полиция, свързани с достъп до информация и обекти на Министерството на отбраната. Някои членове се отменят, а други се изменят, за да отразят актуализираната структура на военните служби.
§19
В Закона за Комисията за финансов надзор се извършват две основни изменения, свързани с наименованието на агенцията, отразяващи преминаването от "Агенцията за финансово разузнаване" към "Държавна агенция 'Национална сигурност'". Първото изменение касае чл. 18, ал. 8, а второто - чл. 25, ал. 1, т. 2.
§20
В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се въвеждат изменения, които включват добавяне на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" в чл. 9, отменяне на алинея 2 в същия член, и замяна на термина "Агенцията за финансово разузнаване" с "Държавна агенция 'Национална сигурност'" в чл. 9, чл. 11 и чл. 14. Освен това, в чл. 11 се променят посочените алинеи.
§21
В Закона за меценатството, в чл. 34, ал. 2, се извършва промяна, като вместо "Агенцията за финансово разузнаване" се посочва "Държавна агенция 'Национална сигурност'".
§22
Съгласно §22 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, се извършва промяна в чл. 16, ал. 1, като вместо "Агенцията за финансово разузнаване" се записва "Държавна агенция 'Национална сигурност'".
§23
В чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за Сметната палата се извършва промяна, при която думите "контролните органи на Агенцията за финансово разузнаване" се заменят с "органите на Държавна агенция 'Национална сигурност'."
§24 от Закона за Държавна агенция 'Национална сигурност'
В Закона за хазарта, член 80, алинея 1, се извършва промяна, при която наименованието "Агенцията за финансово разузнаване" се заменя с "Държавна агенция 'Национална сигурност'". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция 'Национална сигурност'.
§25
В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се правят изменения, свързани с Държавна агенция "Национална сигурност". В чл. 74, ал. 1, т. 3 се заменя "Агенцията за финансово разузнаване" с "Държавна агенция 'Национална сигурност'". В чл. 75, ал. 1, т. 2 се заличават думите "директора на Национална служба 'Сигурност'".
§26
В Кодекса за застраховането, в чл. 94, т. 3, се извършва промяна, при която наименованието "Агенцията за финансово разузнаване" се заменя с "Държавна агенция 'Национална сигурност'". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§27
В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, се добавят нови разпоредби, свързани с председателя и заместник-председателите на Държавна агенция 'Национална сигурност', както и с главните директори и директорите на дирекции и териториални дирекции на агенцията. Конкретно, в чл. 2, ал. 1, т. 24 се посочва, че тези длъжности също подлежат на публичност. Освен това, в чл. 7, ал. 7 се уточняват задълженията на председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност' във връзка с данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Сметната палата.
§ 28
В Наказателно-процесуалния кодекс се правят изменения, свързани с разследванията по материали на Държавна агенция "Национална сигурност". Прокурорът е отговорен за разследването, но може да възлага действия на следователи. Добавят се нови категории държавни служители в разпоредбите, а също така се актуализират и номерата на точки в текста.
§29
С измененията в Кодекса за социално осигуряване, държавните служители от Държавна агенция "Национална сигурност" получават право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта, при условие че имат 25 години осигурителен стаж, от които две трети да са изслужени в агенцията или на кадрова военна служба. Съществуващите алинеи в чл. 69 са преномерирани, за да се включи новата алинея 3.
§30
С параграф 30 се правят изменения в Закона за автомобилните превози, като се добавя упоменаване на Държавна агенция "Национална сигурност" в две специфични алинеи. В чл. 6, ал. 3, т. 3 след 'Министерството на вътрешните работи' се добавя 'Държавна агенция "Национална сигурност"'. Същото допълнение е направено и в чл. 12б, ал. 1, т. 4.
§31
В преходните и заключителни разпоредби към Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се извършват изменения и допълнения в Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Основните изменения включват добавяне на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" в различни членове на закона, както и корекции в пунктуацията и формулировките, свързани с агенцията и нейния председател. Промените касаят членове 13, 16, 72, 73, 113 и 114 от закона.
§32
В Закона за българското гражданство се правят изменения в чл. 33. В ал. 1 се добавя Държавна агенция "Национална сигурност" след здравеопазването, а в ал. 3 се уточнява, че действията се извършват след писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност".
§33
Параграф §33 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда изменения в Закона за геодезията и картографията. В чл. 8, ал. 3 се добавя "заместник-председател на Държавна агенция 'Национална сигурност'" след "Агенцията по геодезия, картография и кадастър". В чл. 14, ал. 3, т. 1 и в чл. 15, ал. 2, съюзът "и" се заменя със запетая, а след "вътрешните работи" се добавя "и с председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност'".
§34
В Закона за гражданското въздухоплаване се извършват изменения, свързани с включването на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" в различни членове. В чл. 11, ал. 2, чл. 43, ал. 4, чл. 62, ал. 3 и чл. 141, ал. 7, съюзът "и" е заменен със запетая, след което е добавено 'и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност"'.
§35
Параграф §35 внася изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения, свързани с Държавна агенция "Национална сигурност". Основните промени включват добавяне на агенцията в различни членове на закона, уточняване на съгласувателни процедури и замяна на термини, свързани с вътрешните работи и националната сигурност. Например, в чл. 3 и чл. 10 се добавя агенцията след термина "вътрешните работи", а в чл. 20 се уточняват проектите, свързани с националната сигурност, които трябва да се съгласуват с нея. Други членове също получават уточнения относно ролята на агенцията в контекста на електронните съобщения.
§36
В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни се извършва промяна в чл. 24, ал. 2, където се заменят думите "или на" със запетая, а след "вътрешните работи" се добавя "или на Държавна агенция 'Национална сигурност'".
§ 37
В параграф 37 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се извършва изменение в Закона за концесиите. В чл. 103, т. 2 от този закон след термина "вътрешните работи" съюзът "и" се заменя с запетая, а след "и водите" се добавя "и председателя на Държавна агенция 'Национална сигурност'."
§38
В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, в чл. 60а, ал. 2 се правят изменения. Съюзът "и" след "вътрешните работи" се заменя с запетая, а след "финансите" се добавя "и председателят на Държавна агенция 'Национална сигурност'".
§39
В Закона за пощенските услуги се въвеждат изменения, които включват добавяне на Държавна агенция "Национална сигурност" в два члена. В член 20, алинея 1, точка 5, след "вътрешните работи" се добавя "и на Държавна агенция 'Национална сигурност'". В член 94, алинея 2, след "вътрешните работи" се поставя запетая и се добавя "Държавна агенция 'Национална сигурност'".
§40
В Закона за убежището и бежанците се въвеждат изменения, свързани с Държавна агенция "Национална сигурност". Чл. 47, ал. 3 се допълва с нова информация за председателя на агенцията. В чл. 58, ал. 7 се въвежда задължение за изискване на становище от агенцията при молба за особена закрила. Чл. 67а, ал. 2, т. 2 и чл. 67е се допълват с информация относно участието на агенцията. В чл. 67з се правят корекции в граматиката и се добавя агенцията в контекста на вътрешните работи.
Параграф §41
Настоящите изменения в Закона за чужденците в Република България включват добавяне на роли и отговорности на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) в различни членове на закона. Основните акценти са: 1) Включване на председателя на ДАНС в процедурите по издаване на разрешения и становища; 2) Създаване на нови алинеи, които определят взаимодействието на ДАНС с други институции; 3) Регламентиране на достъпа на ДАНС до информация от регистри и обмен на данни с общинските администрации.
§ 42
В срок от един месец след влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да внесе в Народното събрание проекти на закони, които да изменят и допълнят разпоредбите на съществуващите закони, така че те да съответстват на новия закон.
§45
Изпълнението на закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е възложено на Министерския съвет и на председателя на агенцията. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 11 декември 2007 г. и е официално подпечатан.
§ 14
Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на параграфи 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародван в ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.
§46
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", обнародван в брой 93 от 2009 година.
§ 34
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", Министерският съвет е задължен да направи изменения в Правилника за прилагане на закона. До момента на влизане в сила на тези изменения, служителите на агенцията продължават да изпълняват задълженията си съгласно действащата нормативна уредба.
§39
Параграф §39 указва, че параграфи 21 и 22 влизат в сила от 1 януари 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби също така се отнасят до Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г. и влиза в сила на 26 февруари 2010 г.
§ 155
Законът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 74, който влиза в сила от 1 март 2010 г., и § 135, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. Заключителните разпоредби касаят допълнението към закона, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 80 от 2010 г. и влиза в сила от 01.10.2010 г.
§ 2
Законът влиза в сила на 1 октомври 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 97 от 2010 г. и влиза в сила на 10.12.2010 г.
Параграф §33
В параграф §33 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се предвижда замяна на термина "Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси" с "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси". Тази промяна е направена в контекста на актуализация на законодателството, свързано с конфликт на интереси.
§61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 7, 8, 9, 11 относно чл. 22е – 22и и параграфи 12 до 23 влизат в сила от 1 април 2011 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. са обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2011 г. и влизат в сила от 01.01.2012 г.
§ 13
Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 8, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби също се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 38 от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
§84
Съгласно параграф §84 от закона, в срок до един месец след обнародването му в "Държавен вестник", Министерският съвет е задължен да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, както и компетентните органи да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с новия закон.
§85
Параграф §85 урежда правоотношенията с администрациите по различни закони, свързани с радиото и телевизията, финансовия одит, електронните съобщения и др. Назначаването на държавни служители включва определяне на минимален ранг и индивидуална основна заплата. Допълнителните средства за осигурителни вноски се осигуряват от бюджетите на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на осигурителните институции трябва да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
§86
В срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителите не може да бъде по-ниска от получаваната до момента брутна заплата, след приспадане на дължимия данък и задължителните осигурителни вноски. В брутната заплата се включват основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
§ 87
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в бр. 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г. Параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, който е обнародван в Държавен вестник, бр. 30 от 2013 г. и влиза в сила на 26.03.2013 г.
§9
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби уреждат специфични условия и срокове, свързани с изменението и допълнението на закона, прилагани от 14.06.2013 г.
§ 13
Служебните и трудовите правоотношения на служителите от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерството на вътрешните работи преминават в Държавна агенция "Национална сигурност" при спазване на определени изисквания. Лицата преминават без срок за изпитване, освен ако имат такъв. Стажът, придобит в Министерството на вътрешните работи, се зачита за работа при един и същ работодател, включително за обезщетения при прекратяване на правоотношенията. Прослуженото време, за което не са получени обезщетения, се зачита при определяне на размера на дължимите обезщетения.
§ 14
Държавна агенция "Национална сигурност" поема правоприемството на активите, пасивите, архива и правата и задълженията на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерството на вътрешните работи. Дълготрайните материални активи, ползвани от Главната дирекция, се предоставят на новата агенция. Министерският съвет трябва да уреди отношенията свързани с преобразуването на административните структури в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§ 27
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", обнародван в Държавен вестник, брой 65 от 2013 г. и в сила от 23.07.2013 г.
§2
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Също така, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, които са обнародвани в "Държавен вестник", брой 71 от 2013 г. и влизат в сила от 13.08.2013 г.
§9
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в ДВ, бр. 14 от 2015 г.
§ 92
С влизането в сила на закона, служебните и трудови правоотношения на служителите в Държавна агенция "Национална сигурност", които са извършвали определени дейности, преминават в Министерството на вътрешните работи. Лицата преминават без срок за изпитване, освен ако имат такъв. Стажът, придобит в агенцията, се зачита за работа при един и същ работодател, а прослуженото време преди преминаването в министерството се взема предвид при определяне на обезщетенията.
§ 93
Държавните служители, които са преминали обучение съгласно определени условия по чл. 67, ал. 3 и 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", не са задължени да възстановяват разходите по обучението, в съответствие с чл. 67, ал. 4 от същия закон.
§ 94
Министерството на вътрешните работи става правоприемник на активите и задълженията на Държавна агенция "Национална сигурност", свързани с дейностите по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13 - 20 и 23 от закона, включително разследванията. Дълготрайните материални активи, използвани от агенцията за тези дейности, ще бъдат предоставени на Министерството на вътрешните работи. Министерският съвет трябва да уреди отношенията, свързани с преобразуването на структурите, в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
§95
Държавна агенция "Национална сигурност" е задължена в двумесечен срок след влизането в сила на закона да предаде на Министерството на вътрешните работи всички архивни и действащи дела на оперативен отчет, свързани с дейности, извършвани до момента на влизането му в сила. След предаването на информацията, тя трябва да бъде унищожена от базата данни на агенцията.
§96
Съгласно §96 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", в 10-дневен срок от влизането в сила на закона, всички неприключили досъдебни производства, които са разследвани от разследващи агенти на агенцията, трябва да бъдат изпратени на съответния наблюдаващ прокурор. Това е необходимо за възлагане на разследването на компетентен разследващ орган.
Параграф §97
Разпоредбите на Закона за държавния служител важат за държавните служители на Държавна агенция "Национална сигурност", чието служебно правоотношение е възникнало след 1 април 2015 г.
§98
Параграф §98 установява, че за държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност", които заемат определени длъжности и чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., ще се прилагат разпоредбите на действащото законодателство, касаещи други държавни служители, до момента на прекратяване на техните служебни правоотношения.
§ 99
Държавните служители, посочени в параграф 98, имат право да кандидатстват за вакантни длъжности по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Процесът по преминаване на тези длъжности се извършва в съответствие с условията и реда, определени в същия закон.
§ 100
Държавните служители, посочени в параграф 98, могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Назначаването става при спазване на условията и реда, определени в същия закон, и само ако служителите отговарят на необходимите изисквания за заемане на съответната длъжност.
§ 129, § 11, т. 1, § 12, 21, 36, 85, 86, 87, 88, § 91, т. 6, § 97, 98, 99, 100, 101, § 102, т. 8, § 103, 104, 105, 106 и 125
Параграфи §129 и § 11, т. 1, § 12, 21, 36, 85, 86, 87, 88, § 91, т. 6, § 97, 98, 99, 100, 101, § 102, т. 8, § 103, 104, 105, 106 и 125 влизат в сила от 1 април 2015 г. Заключителните разпоредби са свързани с управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност, обнародвани в ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.
Параграф §15
Параграф 15 от закона въвежда изискванията на Директива 2004/82/ЕО на Съвета, която задължава превозвачите да съобщават данни на пътниците. Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2016 година.
§16
В срок от три месеца след влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да приеме подзаконови нормативни актове, които да регламентират организацията на работа на Националното звено, отговорно за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците, които се превозват по въздух в България.
§17
Съгласно параграф §17, в двумесечен срок от влизането в сила на закона, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" и министърът на вътрешните работи трябва да определят реда за достъп на Националното звено до информационни фондове на Министерството на вътрешните работи, свързани с резервационни данни на пътниците, превозвани по въздух. Освен това, те заедно с директора на Агенция "Митници" издават необходимите инструкции по определени членове от закона.
§21
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на параграфи 12, 13, 16, 19 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
§ 22
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 5, 6, 17, 18, 19 и 20, които влизат в сила от 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с допълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, обнародвано в ДВ, брой 103 от 2017 г. и влизащо в сила от 01.01.2018 г.
§68
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. Той е свързан с противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, както е посочено в преходните и заключителни разпоредби. Обнародван е в Държавен вестник, брой 7 от 2018 г.
§6
Съгласно §6 от Преходните и Заключителни разпоредби, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се преименува на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В нея се включват различни структури, свързани с противодействието на корупцията. Комисията става правоприемник на активите и задълженията на предишните структури. Държавна агенция "Национална сигурност" е задължена да предаде архивните дела на новата комисия, а служителите в администрациите преминават на работа в Комисията при определени условия. Служителите запазват правата си и стажа, а в случай на отказ да заемат нова длъжност, правоотношението им може да бъде прекратено. Провеждането на проверка за почтеност е задължително в рамките на 6 месеца след преназначаването.
§21
В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се правят изменения, като се заменят всички споменавания на "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси" с "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Тези промени са регистрирани и обнародвани в Държавен вестник, брой 56 от 2018 г.
§36
Параграф §36 от закона въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2016/681, която се отнася до използването на резервационни данни на пътниците. Целта е предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", обнародвани в Държавен вестник, брой 56 от 2018 година.
§37
Параграф §37 от закона указва, че конкурси за постъпване на държавна служба в Държавна агенция "Национална сигурност", обявени преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред.
§ 11
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключения: 1) определени разпоредби, свързани с чл. 5, ал. 7, т. 4 и т. 6, влизат в сила от 1 януари 2022 г.; 2) други разпоредби влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник".
§ 24
В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се правят промени, включително замяна на термина "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество" с "Закона за противодействие на корупцията". Тези изменения са част от актуализацията на закона, обнародвана в Държавен вестник.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г.
§5
Действащите нормативни актове, които уреждат публични задължения в български левове, остават в сила и се прилагат с правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения на закони или подзаконови актове, когато сумата е свързана с правен акт на ЕС, се указва сумата в евро.
§ 60 от Преходни и заключителни разпоредби
Параграф 60 от Преходните и заключителни разпоредби на закона определя, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20, и 38-59) влизат в сила от датата на приемането на еврото от България, съгласно решения на Съвета на ЕС. В допълнение, предоставя се декларация за правата на задържано лице, която описва правата на лицето, включително правото на адвокатска помощ, информация за основанията за задържане, право на превод, право на мълчание, уведомяване на трети лица, медицинска помощ, информация за срока на задържането, право на обжалване, свиждания, получаване на колети и екземпляр от заповедта за задържане. Декларацията включва и механизми за уведомяване на консулски власти, ако задържаното лице не е български гражданин.
