НАРЕДБА № 39 ОТ 1 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ КОМПАНЬОНИ, СЪОБРАЗЕНИ С ТЕХНИТЕ ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя реда, начина и условията за отглеждане на животни компаньони, като акцентът е върху съобразяването с техните физиологически и поведенчески особености.
Чл. 2
Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. не се прилага за определени категории животни, включително спортни коне, служебни и ловни животни, състезателни кучета, животни за опити и свободноживеещи (диви) животни.
Чл. 3
Чл. 3 от НАРЕДБА № 39 от 1 декември 2008 г. постановява, че защитените животински видове, посочени в чл. 37 и 47 от Закона за биологичното разнообразие, не могат да се отглеждат като животни компаньони, за хоби или да бъдат използвани за храна на други животни.
Чл. 4
Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. забранява отглеждането на примати и хищни животни (бозайници и птици) като животни компаньони. Изключение правят поровете и язовците, които са отгледани с цел да бъдат животни компаньони.
Чл. 5
Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. регламентира условията за отглеждане на животни компаньони, като акцентира на задължителната регистрация на кучетата. Регистрацията се извършва в съответствие с чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Наредбата включва принципи за отглеждане на животни компаньони, които ще бъдат описани в следващите раздели.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. установява, че всяко лице, което отглежда или се грижи за животно компаньон, носи отговорност за неговото здравословно състояние. Това подчертава важността на грижата и задълженията на собствениците и стопаните на животни компаньони.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 39 определя задълженията на лицата, отглеждащи животни компаньони. Те трябва да се информират за специфичните нужди на животното, да осигуряват подходящи условия за живот, включително пространство, храна и ветеринарна помощ. Освен това, не трябва да допускат конфликти между животни и трябва да спазват хуманни практики. Лицата трябва да предотвратяват нежеланото размножаване на животните чрез различни методи.
Чл. 8
Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. определя задълженията на лицата, които отглеждат животни компаньони, относно осъществяването на постоянен контрол над тях. Основните цели на контрола са защита на живота и здравето на хората и животните, осигуряване на сигурност и спокойствие, както и поддържане на хигиената в общите части на етажната собственост. Лицата трябва да осигуряват надзор, когато животното е извън дома, да не подтикват животното към нападение, да почистват след него и да не допускат контакт с болни или опасни животни. При пътуване с обществен транспорт, животните трябва да бъдат водени на повод и с намордник или в транспортни клетки.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. определя, че лицето, което отглежда или се грижи за животно компаньон, е отговорно за причинените вреди в резултат на неспособността си да предприеме навременни и адекватни мерки, съгласно изискванията на чл. 8.
Чл. 10
Лицата, които отглеждат животни компаньони и не могат да се грижат за тях, имат задължението да намерят нов дом за животното, да потърсят помощ от неправителствени природозащитни организации или да го предадат в приют.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 39 забранява редица практики, свързани с отглеждането на животни компаньони. Забранено е: 1. настаняване на животни в неподходящи условия, които могат да причинят страдания; 2. обучение с методи, които надвишават физиологическите възможности на животното или причиняват болка; 3. изоставяне на животно без изпълнение на изискванията по чл. 10; 4. участие на животни в боеве; 5. пускане на свобода на животни, отгледани в плен; 6. водене на животни на обществени места без необходимите ваксинации и обезпаразитяване.
Чл. 12
Наредба № 39 определя условията за настаняване и отглеждане на животни компаньони, включително изисквания за безопасност, хигиена, пространство и удобства. Животните трябва да имат безопасни клетки и ограждения, подходяща постеля, редовна смяна на постелята, приспособления за естествено поведение и правилно разположение на хранилки и поилки. Забранява се отглеждането на животни в условия на постоянна тъмнина и без вентилация или контакт с хора.
Чл. 13
Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. определя изискванията за настаняване на кучета, котки и порове. Те включват осигуряване на защитени пространства за спане, достатъчно място за движение, добра вентилация, лесно почистване, подходящи съдове за храна и вода, както и предпазване от токсични вещества.
Чл. 14
Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. определя условията за отглеждане на кучета на открито, включително задължителното осигуряване на колиба, която позволява на кучето да се движи удобно. Ограниченото пространство за кучета зависи от височината им, като минималните изисквания за площ и височина на ограждението са уточнени. Настаняването на няколко кучета в общо пространство е допустимо при условие, че те са съвместими и имат достатъчно подслон и отделни съдове за храна и вода. Колибите трябва да бъдат изработени от изолиращи материали и подът на загражденията да е добре отводнен.
Чл. 15
Когато кучето се отглежда предимно вързано, трябва да се осигурят следните условия: дължина на веригата или въжето минимум 5 метра за свободно движение; връзването да не причинява наранявания и да предотвратява заплитане; веригата или въжето да не задушават кучето и да му позволяват достъп до храна, вода и подслон; осигуряване на ежедневна разходка.
Чл. 16
Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. определя условията за отглеждане на котки, които включват осигуряване на подходящо място за спане, зона за хранене и вода, котешка тоалетна, отделна тоалетна при наличие на повече от една котка, място за точене на ноктите и място за криене.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 39 определя условията за настаняване и отглеждане на порове. Поровете могат да бъдат настанени свободно в дома на собственика, в клетка или в заграждение на открито, при спазване на определени условия: те трябва да бъдат от един пол или кастрирани, да се отглеждат далеч от дребни животни и да имат достъп до котешка тоалетна. Минималните размери за клетка за два пора са 130 cm дължина, 90 cm широчина и 90 cm височина. Заграждението на открито трябва да е минимум 2 м дълго, 1 м широко и 1 м високо. Пространството трябва да се поддържа чисто и сухо, да се осигурява защита от атмосферни условия и да се избягва прегряване.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 39 предвижда условия за отглеждане на кучета, котки и порове с тяхното потомство. За тях трябва да се осигури покрито пространство с чиста и суха постеля, достатъчно за свободно движение на майката и малките, без риск от нараняване. Освен това, новородените животни до 3-седмична възраст трябва да бъдат на температура на околната среда минимум 22°С.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 39 определя общите изисквания за осигуряване на храна и вода на животни компаньони. Храненето трябва да поддържа телесното тегло на животните в нормалните физиологични граници, като се вземат предвид вид, порода, възраст и физиологично състояние. Храната трябва да е достатъчно количество и балансирана, осигуряваща нормален растеж, тегло и хранителни нужди при бременност и кърмене. Температурата на храната по време на хранене трябва да е подходяща, а за болни животни храната се подава по предписание на ветеринарен лекар. Осигурява се постоянен достъп до прясна и чиста вода, а съдовете за вода се почистват редовно и са устойчиви на обръщане.
Чл. 20
На котките и кучетата трябва да им се осигурява достъп до храна в определени интервали, които са съобразени с физиологическите им нужди в различните етапи от живота им. Това е регламентирано в приложение № 1 на наредбата.
Чл. 21
Член 21 от НАРЕДБА № 39 определя, че количеството на храната за кучета трябва да бъде съобразено с физиологическите им нужди. Специфичните количества се посочват в приложение № 2 на наредбата.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 39 определя, че критериите за пълноценността на храненето на животни-компаньони, в частност кучета, се оценяват въз основа на телесното им състояние, съгласно приложение № 3 на наредбата.
Чл. 23
Наредбата предвижда, че малките кученца и котенца трябва да се приучават към храна, различна от майчиното мляко, постепенно, започвайки от 3-седмична възраст. За порчетата този процес започва на 4-5 седмична възраст. В случай на голям брой новородени животни, майката може да получи помощ при изхранването им преди достигане на посочената възраст.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 39 определя условията за хранене на котките. Котките не трябва да се хранят с храни, предназначени за кучета, поради нуждата им от по-високи нива на протеини и специфични аминокиселини, като таурин. Промените в диетата на котките трябва да се извършват постепенно, за да се избегнат стрес и здравословни проблеми. Освен това, дългокосместите котки трябва да получават специална ливадна трева, която помага за храносмилането и освобождаването от космените топки, натрупвани в стомаха.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 39 определя условията за хранене на порове, като акцентира на необходимостта от храна с високо съдържание на протеини и мазнини, и ниско съдържание на въглехидрати. Осигурява се непрекъснат достъп до суха храна от животински произход, за да се задоволят храносмилателните им нужди. Специално внимание се обръща на бременните и кърмещите майки, които трябва да получават високопротеинова храна, за да се предотврати канибализъм спрямо малките порчета.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. забранява недохранването и прехранването на животни компаньони, както и използването на вредни вещества в храната и водата. Не се допуска достъп на месоядни животни до трупове на умрели животни и даването на термично необработено месо на кучета и котки. Освен това, кучета с дълбок гръден кош и уголемен корем не трябва да бъдат физически натоварвани поне един час след обилно нахранване, за да се предотвратят здравословни проблеми.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 39 забранява размножаването на животни компаньони при определени условия. Забраните включват: 1) размножаване на животни с вредни анатомични, физиологични или поведенчески характеристики; 2) размножаване на животни преди достигане на необходимото телесно развитие след половата зрялост; 3) заплождане на животни в неподходящо телесно състояние.
Чл. 28
Собствениците на животни компаньони - бозайници, които ги използват за размножаване, имат задължения да осигурят подходящи условия преди и след раждането, включително: място за раждане, свободен достъп на майката до малките, оптимални условия за развитие на приплодите, намиране на дом за новородените, и информиране на новите собственици за наследствени дефекти.
Чл. 29
Всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, има задължението да го защитава от заболявания, стрес и наранявания. Това е основно изискване за отговорно отношение към животните и тяхното благосъстояние.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. задължава всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, да осигури ветеринарномедицинска помощ при забелязване на отклонения от нормалното поведение или тревожни признаци за здравето на животното. Специално внимание трябва да се обърне на 18 конкретни признака, включително изтечения от носа, възпалени очи, кихане, загуба на апетит, повръщане, диария с примеси от кръв, загуба на тегло, опадане на козина, явна болка, подутини, куцота, неспособност за движение, залитане, депресия и ненормални движения на главата и очите.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 39 предвижда, че при открити рани, освен в случаите на незначителни, е задължително да се почиства и поддържа чистотата на раната. При наличие на трайно или силно кървящи рани, е необходимо незабавно да се консултира ветеринарен лекар.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 39 предвижда задължителна ваксинация на кучета, котки и порове срещу бяс. Освен това, животни, които имат контакт с други животни или посещават обществени места, трябва да бъдат ваксинирани и срещу допълнителни заболявания, като парвовироза, гана, хепатит и други, в зависимост от вида на животното. Ваксинацията трябва да се извършва от ветеринарен лекар, който определя подходящата схема и ваксина.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 39 предвижда задължително обезпаразитяване на животните компаньони срещу ендопаразити и ектопаразити. Кучета и котки трябва да се обезпаразитяват профилактично срещу вътрешни паразити. След всяко обезпаразитяване фекалиите трябва да се събират и обезвреждат. Процедурата по обезпаразитяване се извършва след консултация с ветеринарен лекар, който определя подходящата схема и средства, съобразно вида, породата, възрастта и физиологичното състояние на животното.
Чл. 34
Собствениците на животни-компаньони са задължени да поддържат козината на животните чрез редовно ресане и подстригване, за да предотвратят сплъстявания и затруднения в храненето, зрението или движението. Освен това, те трябва да следят за прекомерно израстване на ноктите и зъбите при гризачи и зайци.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 39 задължава всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, да осигури на животното достатъчно движение. Това е необходимо, за да се поддържа нормален мускулен тонус, маса, размери и кондиция в зависимост от възрастта на животното. Раздел VII от наредбата е посветен на обучението на животните компаньони.
Чл. 36
Обучението на животните компаньони трябва да започне от ранна възраст и да осигури добра социализация както към хора, така и към други животни.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 39 определя целите на обучението на животни компаньони, които включват контрол върху поведението, коригиране на нежелано поведение и антисоциални навици, както и изграждане на хигиенни навици и други умения, желани от собственика.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 39 задължава лицата, които отглеждат или се грижат за животни компаньони, да потърсят съвет и помощ от ветеринарен лекар или специалист по поведение на животни. Това е необходимо, когато те не са в състояние сами да коригират неправилното поведение или антисоциалните навици на животното.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 39 предвижда, че по време на обучението на животни компаньони трябва да се спазват изискванията за хуманно отношение към тях. Това означава, че всички практики и методи на обучение трябва да бъдат съобразени с доброто състояние и благосъстоянието на животните.
Чл. 40
Член 40 от Наредба № 39 забранява обучението на животни компаньони с помощта на определени средства, посочени в Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Тази забрана цели да защити животните от неправомерно и жестоко отношение по време на обучението им.
Чл. 41
Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. предвижда, че при обучението на животни-компаньони основният акцент е върху наградата и положителното затвърдяване на наученото. Използват се последователност, постоянен тон на гласа и визуални сигнали.
Чл. 42 от Наредба № 39
Нашийникът за животни-компаньони трябва да е удобен и да не причинява наранявания на кожата или затруднения в дишането. Той трябва да се проверява редовно за нежелани ефекти, особено при млади и растящи животни. Стегнатостта на нашийника трябва да позволява удобно приплъзване на три пръста под него.
Чл. 43
Наредбата определя условията за използване на намордник за кучета, включително необходимостта от период на свикване, правилно прилепване, удобство и забрана за оставяне на намордника без надзор. Кучето трябва да бъде под пряк надзор по време на свикването, намордникът трябва да прилепва точно и удобно, без да затруднява дишането или да наранява кожата, и не трябва да се оставя без надзор.
Чл. 44
Член 44 от Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. предвижда, че при транспортиране на животни компаньони трябва да се осигурят условия, които гарантират тяхното удобство и сигурност. Също така, трябва да се предотврати свободното им излизане от превозното средство.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 39 определя условията, на които трябва да отговарят транспортните клетки и приспособления за настаняване на животни компаньони по време на транспорт. Те трябва да са здрави и да издържат на теглото на животното, да осигуряват необходимото проветряване и светлина, да бъдат с подходящ размер за удобство на животното, и да са здраво закрепени, осигурявайки добра вентилация и избягване на вредни вещества.
Чл. 46
При дълъг период на транспортиране на животни компаньони, е необходимо да им се осигури достъп до храна и вода, или поне от време на време да им се предоставя такъв достъп.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. определя, че животните компаньони не трябва да бъдат оставяни в затворени превозни средства през летния сезон без вентилация и на пряка слънчева светлина, за да се предотврати рискът от прегряване и топлинен удар.
Чл. 48
Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. определя условията за отглеждане на животни-компаньони, като в чл. 48 се посочва, че при отглеждането на зайци, гризачи, кафезни птици, змии, гущери, костенурки, земноводни и риби трябва да се спазват минималните изисквания, установени в наредба, издадена на основание чл. 176, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 49
Наредбата определя условията за отглеждане на животни-компаньони, включително изисквания за хранене в зависимост от възрастта и физиологичното състояние на животните. Налагат се административни наказания за нарушения на изискванията, а в допълнителните разпоредби са дефинирани термини, свързани с поведението и здравословното състояние на животните. В приложението се предоставят таблици с информация за хранителните нужди на кучета и котки, както и критерии за оценка на телесното състояние на животните.
§1
Наредбата определя условията за отглеждане на животни компаньони и въвежда термини, свързани с поведението и физиологичните особености на животните. Определя се агресивно поведение, антисоциални навици, видове животни (гризачи, земноводни, кафезни птици, примати), състояния (депресия, дисстрес, еструс, летаргия) и нередно поведение, както и понятието постеля, което осигурява хигиена и комфорт на животните.
§2
Наредбата определя условията за отглеждане на животни-компаньони, като се основава на чл. 19 от Закона за защита на животните. Включва приложения, които описват честотата на хранене при кучета и котки, дневните нужди от храна в зависимост от теглото и физиологичното състояние, и оценка на телесното състояние на животните. Честотата на хранене варира от 4 до 1 път на ден, а нуждите от храна зависят от теглото и активността на животното. Оценката на телесното състояние се извършва по скала от 0 до 5, където 0 е измършавяло състояние, а 5 - затлъстяване.
