НАРЕДБА № 38 ОТ 23 ДЕКЕМВРИ 2004 Г. ЗА КАПИТАЛОВАТА АДЕКВАТНОСТ НА БАНКИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 106 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. урежда условията за капиталовата адекватност на банките. Тя влиза в сила от 01.01.2007 г. и се прилага само в случаите и за целите, определени в § 9 и 10 от Наредба 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции.
Чл. 1а
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. определя минималния размер и структурата на собствения капитал на банките, както и изискванията за тяхната капиталова адекватност. Разпоредбите се прилагат както на индивидуална, така и на консолидирана основа. Всяка банка трябва да притежава собствен капитал, адекватен на рисковия профил и да прилага надеждни контролни системи за управление на риска и оценка на капиталовата адекватност.
Чл. 2
Наредба № 38 задължава банките да поддържат собствен капитал, който да е равен или по-голям от сумата на капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск. Минималният необходим капитал при учредяване на банка е 10 млн. лв., съгласно чл. 23 от Закона за банките.
Чл. 3
Собственият капитал на банките, който представлява капиталовата база, се състои от два основни компонента: капитала от първи ред (първичен капитал) и капитала от втори ред (допълнителен капитал). От общата сума на тези капитали се изваждат определени суми, посочени в чл. 7 от наредбата.
Чл. 4
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. регламентира образуването на капитала от първи ред (първичния капитал) на банките. Този капитал се състои от внесения капитал, премийните резерви, резервния фонд, други резерви и неразпределена печалба. Печалбите могат да бъдат включени в капитала от първи ред при определени условия, включително одит от външен одитор и уведомление до Българската народна банка (БНБ). Сумата на капитала от първи ред се намалява с текущи загуби, обратно изкупени акции и нематериални активи.
Чл. 5
Наредба № 38 регулира капиталовата адекватност на банките в България, определяйки условията за включване на капитал от втори ред в собствения капитал на банката. Капиталът от втори ред може да се включи, ако е на разположение за покриване на загуби, е отразен в счетоводството и подлежи на наблюдение от Българската народна банка. Включването му зависи от специфични условия, включително платеност, срокове за изплащане и условия за ликвидация. Съществуват и лимити за намаление на капитала от втори ред в зависимост от срока до падежа му.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 38 предвижда ограничения относно капитала от втори ред в банковата система. Според (1), капиталът от втори ред не може да надвишава 100% от капитала от първи ред. В (2) се уточнява, че капиталът от втори ред, свързан с определени условия (чл. 5, ал. 2, т. 4), не може да надвишава 50% от капитала от първи ред.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 38 определя как се намалява собственият капитал на банките. Намаленията включват балансовата стойност на инвестиции в акции или дялово участие, представляващи 10% или повече от капитала на банка или небанкова институция, както и в неконсолидирани дружества. Консолидираният собствен капитал се образува с добавяне и изваждане на определени елементи, включително малцинствени участия и репутация. Намаленията от капиталовата база не се вземат предвид при изчисляването на капиталовите изисквания.
Чл. 8
Наредба № 38 определя изискванията за капиталова адекватност на банките. Според чл. 8, банките трябва да изчисляват отношението на обща капиталова адекватност и отношението на адекватност на капитала от първи ред на база рисковите компоненти. За банки без капиталови изисквания за пазарен риск, общият рисков компонент включва активи за кредитен риск, валутен риск и стоков риск. За банки с капиталови изисквания, добавят се и позиции за позиционен риск. Минималните изисквания за капиталова адекватност са 12% за общата капиталова адекватност и 6% за капитала от първи ред, които трябва да се спазват на индивидуална и консолидирана основа.
Чл. 9
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. определя условията за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск на банките. Според чл. 9, банките трябва да разделят позициите в търговския портфейл от тези в банковия портфейл. Банковият портфейл включва активи и задбалансови позиции, които не са част от търговския портфейл. Търговският портфейл обхваща позиции, държани с цел търгуване или хеджиране, и включва краткосрочни позиции за печалба от ценови разлики. Освен това, търговският портфейл включва позиции от неуредени сделки, репо сделки и краткосрочни транзакции при определени условия.
Чл. 10
Банките не прилагат капиталови изисквания за пазарен риск за търговския портфейл, ако обемът на дейността не надвишава 5% (6% максимум) от цялостната дейност и позициите не превишават 30 млн. лв. (40 млн. лв. максимум). Банките, които отговарят на тези условия, изчисляват капиталовите изисквания за търговския портфейл по правилата за банковия портфейл. При превишаване на лимитите, банките уведомяват БНБ, която определя кога да започне изчисляването на капиталови изисквания.
Чл. 11
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. регламентира изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск в банките. Според чл. 11, банките определят сумата на рисково-претеглените активи, които включват активи от банковия портфейл, задбалансови позиции и извънборсови дериватни инструменти. В зависимост от това дали банките прилагат капиталови изисквания за позиции в търговския портфейл, се установяват различия в начина на изчисление. Капиталовото изискване за кредитен риск е 12%.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 38 описва как се установява рисковият компонент на балансовите позиции в банките. За целта, балансовата стойност на всеки актив се умножава по съответното рисково тегло, за да се получи рисково-претеглената стойност на актива. Общата сума на рисково-претеглените активи се получава чрез сумирането на всички претеглени активи.
Чл. 13
Наредба № 38 определя активите с нулево рисково тегло, които включват касова наличност, вземания срещу правителството на България и БНБ, както и вземания, пряко и изцяло гарантирани от тях, вземания срещу други правителства и централни банки, обезпечени вземания с ценни книжа и злато, и вземания, обезпечени с блокирани депозити. Тези активи се отчитат в рисковия компонент на баланса на банката с нулева стойност.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 38 определя активите с рисково тегло 20%. Те включват вземания срещу местни банки, парични позиции в инкасиране, вземания срещу банки от определени държави, вземания срещу международни институции и вземания, обезпечени с ценни книжа от международни институции. Тези активи се отчитат в рисковия компонент на банката с размер 1/5 от балансовата им стойност.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № 38 определя активите с рисково тегло 50%, които са вземания по кредити, напълно обезпечени с първа по ред ипотека върху оценен и застрахован недвижим имот. Тези активи се включват в рисковия компонент на балансовите позиции на банката с размер, равен на половината от балансовата им стойност.
Чл. 16
Чл. 16 определя активите с рисково тегло 100% като всички активи, които не са изброени в предходните членове. Сумите по чл. 7 не се включват в рисковия компонент на балансовите позиции, а активите с рисково тегло 100% се отчитат с пълния размер на балансовата си стойност. Раздел III разглежда установяването на рисковия компонент на задбалансовите позиции и тяхното приравняване към балансовите.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 38 определя начина, по който задбалансовите позиции на банките се приравняват към балансовите. Всички задбалансови позиции се включват в балансовите с част от отчетната си стойност, а сумите от това приравняване се отразяват в рисковия компонент. Размерът на включването зависи от рисковата категория на съответната група. Ако задбалансовите позиции не могат да бъдат отнесени към определена рискова категория, те се считат за високорискови активи и се отчитат с пълната си стойност.
Чл. 18
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. определя задбалансовите позиции на банките с конверсионен фактор 0 на сто от отчетната им стойност. Това включва позиции, които не могат да доведат до плащане от банката, неусвоени ангажименти за кредити с краткосрочен срок, отменяеми акредитиви, гаранции покрити с депозити и други безрискови позиции. Задбалансовите позиции с конверсионен фактор 20 на сто от отчетната им стойност не са описани в предоставения текст.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 38 определя задбалансови позиции с конверсионен фактор 20% и 50% от отчетната им стойност. Позиции с 20% включват документарни акредитиви с предмет на доставка за обезпечение и ангажименти, които се прекратяват при изтичане на срок или настъпване на условие. Други позиции с ниска вероятност за изискуемост на задължението също попадат в тази категория.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 38 определя задбалансови позиции с конверсионен фактор 50% от отчетната им стойност. Те включват: открити и потвърдени акредитиви, ангажименти по сделки NIF и RUF, гаранции за добро изпълнение и други подобни, неотменяеми стенд-бай акредитиви, неупражнени ангажименти за кредити с дългосрочен срок, договори за продажба с обратно изкупуване на активи и позиции с вероятност за изискуемост на задълженията на банката.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 38 определя задбалансовите позиции на банките с конверсионен фактор 100% от отчетната им стойност. Те включват: гаранции, банкови акцепти и менителнични поръчителства, неотменяеми стенд-бай акредитиви, джира на записи на заповед и менителници, сделки с обратни искове, частично платени ценни книжа, активи от форуърдни споразумения и други позиции с висока вероятност за изискуемост.
Чл. 22
Чл. 22 определя изискванията за капиталови резерви на банките при пазарен риск и риск от контрагента. Банките изчисляват капиталови изисквания при неуредени сделки, когато са платили за ценни книжа преди да ги получат или при трансгранични сделки, когато е изминал един или повече дни от плащането. За определяне на изискванията се взема предвид стойността на дължимите ценни книжа, стоки или парични средства. При репо сделки и сделки с ценни книжа, банката изчислява разликата между пазарната стойност на активите и получените средства. Получената стойност се умножава по рисковото тегло за контрагента и представлява част от рисково-претеглените активи за кредитен риск. Капиталовото изискване е 12%.
Чл. 23
Чл. 23 от НАРЕДБА № 38 определя как банките да изчисляват рисковия компонент на извънборсовите дериватни инструменти. Кредитният еквивалент се определя по метода на пазарната оценка и се умножава по рискови тегла в зависимост от контрагента. Дериватите, търгувани на борса, и валутни деривати с падеж до 14 дни не се включват в изчислението. Контрактите за злато с падеж до 14 дни се включват, освен ако не са търгувани на борса и не подлежат на маржин изисквания.
Чл. 24
Признаването на нетиращите споразумения за извънборсови дериватни инструменти от Българската народна банка (БНБ) като средства за намаляване на кредитния риск води до ограничаване на задълженията на банките в случай на неизпълнение от страна на контрагентите. Банките трябва да спазват определени условия, включително писмена форма на споразуменията и правно мнение за валидността им. Това позволява на банките да управляват по-добре кредитния риск и да оптимизират капиталовата си адекватност.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 38 предвижда, че нетиращите споразумения се взимат предвид при изчисляване на кредитния еквивалент на извънборсовите дериватни финансови инструменти, когато са изпълнени условията по чл. 24. Кредитният еквивалент се определя като сума от нетната разменна стойност и потенциалната кредитна експозиция. Нетната разменна стойност е пазарната стойност на дериватните контракти, а потенциалната кредитна експозиция се изчислява по формула, включваща брутната стойност и нетния/брутния коефициент. При валутни контракти с пълно съответствие, нетиращото споразумение се взима предвид изцяло.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 38 определя начина, по който банките изчисляват ценовата разлика при сделки с дългови, капиталови и стокови инструменти, които не са уредени след датите на доставка. Ценовата разлика е разликата между договорената сетълмент цена и текущата пазарна стойност на инструмента, когато това може да доведе до загуба за банката. Тази разлика се умножава по фактор за потенциална загуба, определен в таблица, и получената стойност участва в рисково-претеглените активи за кредитен риск.
Чл. 27
Наредба № 38 определя пазарния риск, който включва загуби от движения в пазарните цени на дълговите и капиталовите инструменти, както и валутните и стоковите инструменти. Пазарният риск обхваща позиционния риск на дълговите и капиталовите инструменти, валутния риск и стоковия риск. Капиталовото изискване за пазарен риск може да се изчислява по стандартизиран подход, по подход, базиран на вътрешни модели или като комбинация от двете.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 38 определя понятието за позиционен риск в банковия сектор, който е свързан с промени в цените на финансовите инструменти в търговския портфейл. Позиционният риск се дели на два компонента: специфичен и общ позиционен риск. Специфичният риск е свързан с фактори, касаещи конкретния емитент, докато общият риск произтича от промени в лихвените проценти или капиталовия пазар. Капиталовите изисквания за тези рискове могат да се изчисляват по стандартизирани методи или чрез вътрешни модели. Оценката на позиционния риск включва специфичните и общи рискове на дълговите и капиталовите инструменти, а резултатът се умножава по 8,334 за участие в изчисленията на капиталовата адекватност.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 38 определя как се изчислява нетната позиция на банките, която представлява разликата между дългите и късите позиции по идентични финансови инструменти. Нетиране между позиции е допустимо при определени условия. Позициите в дериватни инструменти се преобразуват в базовите ценни книжа, а всички нетни позиции се преизчисляват ежедневно в левова равностойност по курса на БНБ.
Чл. 30
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. определя как се третират различни финансови инструменти, включително лихвени фючърси, форуърдни споразумения и дългови инструменти, при изчисляване на капиталовите изисквания на банките. Лихвените фючърси и форуърдните ангажименти се разглеждат като комбинации от дълги и къси позиции, а опциите и суапите се оценяват по делта. Хибридните инструменти се разделят на лихвени и капиталови компоненти, а конвертируемите облигации се третират в зависимост от резултата от конверсията.
Чл. 31
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. определя капиталовото изискване за позиционен риск, свързан с дълговите инструменти, като сума от специфичния и общия риск. Изискванията за риск се изчисляват чрез стандартизирания подход или с вътрешни модели, като банките класифицират нетните си позиции по валути и изчисляват капиталовите изисквания поотделно за всяка валута.
Чл. 32
Чл. 32 определя капиталовото изискване за специфичен риск, което служи за защита от неблагоприятни изменения в цената на дълговите инструменти, свързани с емитента. Нетиране е разрешено само за идентични емисии, а банките трябва да класифицират нетните си позиции в търговския портфейл по емитенти и срок до падеж, умножавайки ги по определени тегла. Таблица 2 показва различни категории позиции и съответните им тегла за оценка на специфичния риск.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. определя общия риск от позиции в дългови финансови инструменти, който произтича от изменения в пазарните лихвени проценти. Банките изчисляват този риск чрез подход, базиран на падеж или дюрация, като преходът между подходите изисква разрешение от БНБ. За всяка валута се създава отделна падежна таблица и капиталовите изисквания се изчисляват индивидуално, без нетиране между валутите.
Чл. 34
Наредбата определя методология за изчисляване на капиталовите изисквания за общ позиционен риск на дълговите инструменти, като се използва подход, базиран на падеж. Банките трябва да групират дългите и късите позиции в дългови инструменти в определени падежни интервали и да ги претеглят с рискови тегла. Дълговите инструменти с фиксиран лихвен процент се разпределят в зависимост от остатъчния срок до падежа, а тези с променлив лихвен процент - до следващата дата на промяна. Крайната цел е да се определи съчетаната и несъчетаната позиция за всеки интервал, което е основа за изчисляване на капиталовото изискване.
Чл. 35
Наредба № 38 определя правилата за изчисляване на доходността до падеж на дълговите инструменти и модифицираната дюрация на банките. Банките изчисляват доходността за фиксираните лихвени инструменти на база пазарната стойност, а за променливите на база следващата промяна на лихвения процент. Модифицираната дюрация се изчислява по формулата: Модифицирана дюрация = Дюрация / (1 + r), където r е доходността до падежа. Всеки дългов инструмент се отнася към определена зона в зависимост от модифицираната дюрация, а капиталовото изискване за общ позиционен риск на дълговите инструменти се изчислява на база съчетани и несъчетани позиции в различните зони.
Чл. 36
Капиталовото изискване за позиционен риск, свързан с капиталовите инструменти, се определя като сума от капиталовите изисквания за специфичен и общ риск. Специфичният риск се изчислява на база общата брутна капиталова позиция, докато общият риск се определя чрез общата нетна позиция на банката. За изчисленията банките разпределят нетните си позиции от капиталови инструменти според държавите, в които те са листвани или търгувани.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 38 определя общата брутна позиция на банките в капиталови инструменти, която се изчислява като сума на абсолютните стойности на нетните дълги и къси позиции. Тази позиция се изчислява за всеки емитент поотделно. Капиталовото изискване за специфичен риск е 6% от общата брутна позиция.
Чл. 38
Чл. 38 определя общата нетна позиция на банките, която е разликата между дълги и къси позиции в капиталови инструменти. Общата нетна позиция се изчислява за всеки национален пазар и капиталовото изискване за общ риск е 12% от нея. При борсово-търгувани фючърси на капиталови индекси капиталовото изискване също е 12%, но те не се отчитат при изчисляване на общата брутна позиция за специфичен риск. При липса на базисни позиции, фючърсите се третират като отделни капиталови инструменти с определени капиталови изисквания.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 38 определя етапите за изчисляване на нетните позиции на банките при поемане на емисии от дългови или капиталови инструменти. Първо, нетните позиции се изчисляват чрез приспадане на поетите позиции, записани от трети лица. След това, нетните позиции се намаляват с редуциращи коефициенти, които варират в зависимост от работния ден. Капиталовите изисквания се изчисляват на базата на редуцираните позиции, като за нулев работен ден се счита денят на ангажиране на банката да приеме ценни книжа. За дългови инструменти редуцираните позиции влияят на капиталовите изисквания за позиционен риск, а за капиталови инструменти - също.
Чл. 40
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. регламентира изчисляването на капиталовото изискване за валутен риск в банките. Капиталовото изискване се изчислява, когато общата нетна открита валутна позиция и нетната позиция в злато надвишават 2% от собствения капитал. То се определя чрез умножаване на общата нетна открита валутна позиция и нетната позиция в злато по 12%. Определянето на общата нетна валутна позиция включва изчисление на нетните позиции в отделни валути, преизчисляването им в левове и сумирането на нетните дълги и къси позиции, с изключение на евро.
Чл. 41
Чл. 41 определя как се изчислява нетната открита позиция на банките във всяка валута. Тя се състои от нетната спот позиция, нетната форуърдна позиция, неотменяеми гаранции, нетния делта-еквивалент на валутните опции и пазарната стойност на опции. Форуърдните позиции се оценяват по текущите спот пазарни курсове.
Чл. 42
Наредба № 38 определя капиталовите изисквания за банките, свързани с управлението на валутните позиции. Чл. 42 предвижда, че банките трябва да спазват максимални съотношения между нетната открита позиция в чуждестранна валута и собствения капитал, като за валутата евро не важи ограничението от 15%. Общото съотношение на нетната валутна позиция спрямо собствения капитал не трябва да надвишава 30%. Клоновете на чуждестранни банки отчитат позициите си в чуждестранна валута без да ги свързват със собствения капитал на банката.
Чл. 43
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. определя правилата за изчисляване на капиталовите изисквания на банките за покриване на рискове от стокови позиции. Стоковите позиции включват благородни метали (с изключение на златото), селскостопански продукти, полезни изкопаеми и финансови инструменти, свързани със стоки. Изчисленията се извършват по стандартни мерни единици и спот цени, а нетната стокова позиция представлява разликата между дългата и къса позиция в съответната стока.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 38 определя как се третират стоковите деривати и свързаните с тях позиции в контекста на капиталовите изисквания на банките. Позициите в стокови деривати се разглеждат като позиции в базовата стока с падеж, съответстващ на датата на валидност. Стоковите фючърси и форуърд ангажиментите се измерват в условно количество, а стоковите свапове се класифицират като дълги или къси в зависимост от условията на сделката. Опциите и варантите се оценяват на базата на стойността на базовия актив, умножена по делта. Прехвърлителите на стоки в репо сделки и кредиторите по сделки за заем на стоки включват тези стоки в капиталовите си изисквания.
Чл. 45
Наредбата определя начина за изчисляване на общото капиталово изискване за стоков риск, което се състои от капиталовите изисквания за всяка стока. За всяка стокова позиция капиталовото изискване се изчислява като 22,5% от дългата или къса нетна позиция и 4,5% от брутната позиция. Получената сума се умножава по 8,334 и участва в изчисленията за капиталова адекватност. Банките имат възможност да използват вътрешни модели за изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 38 определя как се третират позициите в опции, които включват борсови и извънборсови опции, както и инструменти с подобни характеристики. При изчисляване на опционните позиции, опциите, състоящи се от два компонента (като суапови опции и опции за фючърси), трябва да бъдат разделени на съответните им компоненти.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 38 описва понятието делта (d) на опцията, което представлява промяната в цената на опцията в зависимост от малка промяна в цената на базовия инструмент. Делтата се изразява като първа производна на функцията на опционната цена спрямо цената на базовия инструмент. При изчисляването на капиталовите изисквания, позициите в базовите инструменти се третират по следния начин: закупената кол-опция е дълга позиция, издадената кол-опция е къса позиция, закупената пут-опция е къса позиция, а издадената пут-опция е дълга позиция.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 38 предвижда, че банките могат да използват вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания при позиционен, валутен и стоков риск, след получаване на разрешение от Българската народна банка (БНБ). Разрешението се дава, когато банката е прилагала модела за вътрешни цели поне три години и е отчитала капиталовите изисквания пред БНБ поне една година. Освен това, банката трябва да изпълнява качествените и количествените критерии, определени в чл. 49 и 50. Използването на модела се разрешава от подуправителя на БНБ, след представяне на писмено заявление и необходимите документи.
Чл. 49
Чл. 49 от НАРЕДБА № 38 определя качествените критерии за системата за управление на риска в банките. Основните изисквания включват интегрирането на моделите за измерване на риска в ежедневното управление, създаването на независимо звено за контрол на риска, активно участие на компетентния орган в контрола на риска, наличие на квалифицирани специалисти, документирана вътрешна политика, надеждност на резултатите от моделите, провеждане на стрес-тестове, и годишна проверка на системата за управление на риска.
Чл. 50
Чл. 50 от НАРЕДБА № 38 определя минималните количествени критерии за изчисляване на стойността под риск за банките. Стойността под риск трябва да се изчислява ежедневно, да използва 99-процентов доверителен интервал и да се изчислява за 10-дневен период. Изчисленията се основават на исторически период на наблюдение от минимум една година, освен при значителна волатилност, когато БНБ може да наложи по-кратък период. Информацията трябва да се актуализира поне на всеки три месеца или при съществени промени в пазарните цени. Моделът за изчисление трябва да обхваща съществените рискове, свързани с опциите.
Чл. 51
Член 51 от Наредба № 38 предвижда, че моделът за измерване на риска в банките трябва да обхваща всички значими рискови фактори, зависещи от дейността на съответната банка на пазарите. При определянето на рисковите фактори трябва да се спазват минималните изисквания, посочени в членове 52 до 55.
Чл. 52
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. определя системата за измерване на лихвения риск в банките. Тя включва рискови фактори, свързани с лихвените проценти във валутите, в които банките имат позиции. Системата моделира кривата на доходността, разделяйки я на поне шест падежни интервала при съществени позиции. Освен това обхваща риска от непълна корелация между различните криви на доходност.
Чл. 53
Член 53 от Наредба № 38 определя, че за риска, свързан с капиталовите инструменти, се определят рискови фактори, които съответстват на всеки капиталов пазар, на който банката има позиции. Това включва и валутния риск, който е свързан с промените в валутните курсове и влияе на стойността на капиталовите инструменти.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 38 определя, че системата за измерване на риска в банките включва рискови фактори, свързани със златото и с различни чуждестранни валути, в които са деноминирани позициите на банката. Това е важно за оценка на стоковия риск, който банките трябва да управляват.
Чл. 55
Наредба № 38 определя капиталовите изисквания за стоковия риск, като за всяка позиция в стоки се определя рисков фактор. Системата за измерване на риска включва два основни аспекта: непълна корелация между подобни, но не идентични стоки и промените на форуърдните цени, които произтичат от несъответствие на падежите.
Чл. 56
Наредба № 38 определя капиталовото изискване за банки, които използват одобрен от БНБ вътрешен модел. Капиталовото изискване е по-голямото от стойността под риск за предходния ден или средната стойност на ежедневните стойности под риск за предходните 60 работни дни, умножена с мултипликационен фактор. Минималният мултипликационен фактор е 4,5, а той може да бъде увеличен в зависимост от броя на превишенията на лимита. Получената стойност участва в изчислението на рисково-претеглените позиции за пазарен риск. Превишенията на лимитите се изчисляват на база еднодневни промени в стойността на портфейла и се оценяват поне веднъж на тримесечие. БНБ има правото да оттегли разрешението за модела при установяване на неточности.
Чл. 57
Наредбата определя изискванията за бек-тестване на вътрешните модели, използвани от банките за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск. Бек-тестовете се провеждат с цел удостоверяване на точността на моделите и определяне на мултипликационен фактор. Текущата стойност под риск се изчислява по два подхода: на база действителна печалба или загуба и на база хипотетични промени. БНБ може да изисква подобрения на бек-тестовете при ненадеждни резултати.
Чл. 58
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. задължава банките, които използват вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск, да поддържат програми за стрес-тестване. Стрес-тестването е необходимо, когато допусканията на модела са неприложими или базирани на екстремни ситуации, за да се идентифицират рисковете, на които е изложена банката. То трябва да обхваща факторите, които могат да доведат до извънредни загуби или печалби в търговския портфейл. Българската народна банка (БНБ) извършва преглед на процедурите и резултатите от стрес-тестването при даване на разрешение за използване на вътрешен модел.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 38 определя правилата за изчисляване на капиталовите изисквания на банките при използване на вътрешни модели. Прилагането на стандартизирания подход е забранено, когато банката използва вътрешни модели за определени рискови категории. Изключение се допуска, ако БНБ оттегли разрешението за модела. Когато се комбинират вътрешен модел и стандартизиран подход, капиталовото изискване се изчислява като сума от двете изисквания.
Чл. 60
Банките са задължени да съставят отчет за капиталова адекватност на база баланса към края на всеки месец, който трябва да бъде представен в управление "Банков надзор" на БНБ до 15-о число на следващия месец. Банките-майки трябва да представят консолидиран отчет два пъти годишно, а подуправителят на управление "Банков надзор" дава задължителни указания относно съставянето и представянето на отчета.
Чл. 61
Наредбата регламентира изискванията за капиталовата адекватност на банките в България. Чл. 61 предоставя правомощия на подуправителя на управление 'Банков надзор' при БНБ да изисква допълнителна информация от банките относно отчетите им за капиталовата адекватност. Глава шеста се фокусира върху коригирането на собствения капитал и контрола за верността на данните в отчетите.
Чл. 62
Банките, които не отговарят на изискванията за капиталова адекватност, са задължени незабавно да уведомят подуправителя на БНБ и да предложат оздравителна програма. Програмата трябва да бъде утвърдена от БНБ и при неизпълнение на условията ще се прилагат мерки и санкции. По време на изпълнение на програмата банките нямат право да разпределят дивиденти.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 38 забранява на банките да разпределят печалби под формата на дивиденти или по друг начин, ако тези печалби са били включени в собствения им капитал или ако разпределението е в нарушение на изискванията на наредбата.
Чл. 64
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. регламентира проверките, извършвани от органите за банков надзор относно капиталовата адекватност на банките. Проверките включват оценка на рисковите компоненти, съответствието на отчетността с нормативните изисквания и оценка на рисковите експозиции. Проверителите трябва да отразят в докладите си степента на правилното отразяване на риска и състоянието на отчетността на банките.
Чл. 65
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. регламентира административните разходи и таксите, които Българската народна банка (БНБ) събира за разглеждане на заявления и документи за разрешения. Таксите включват 500 лв. за разрешения по чл. 5, ал. 4, чл. 24, ал. 2 и чл. 33, ал. 3а, и 2000 лв. за разрешение по чл. 48, ал. 3. Наредбата определя и термини свързани с банковата дейност, като „банка-майка“, „извънборсови дериватни инструменти“ и „квалифицирани позиции“. Функциите на БНБ по наредбата се осъществяват от подуправителя, ръководещ банковия надзор. Наредбата влиза в сила от 1 юли 2005 г. и отменя предходни наредби.
§ 1
Тази наредба определя термини и понятия, свързани с капиталовата адекватност на банките. Включени са определения за "банка-майка", "делта", "извънборсови дериватни инструменти", "квалифицирани позиции", "конвертируема ценна книга", "репо сделка", "предоставени заеми в ценни книжа или стоки", и други. Всеки термин е описан с конкретни характеристики, които уточняват приложението му в контекста на банковото законодателство.
§ 3
Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. за капиталовата адекватност на банките е издадена на основание чл. 23 във връзка с § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките. Тя е приета с Решение № 161 на Управителния съвет на Българската народна банка на същата дата.
§4
Наредба № 38 влиза в сила от 1 юли 2005 г. и отменя предходните Наредби № 8 и № 4, свързани с капиталовата адекватност на банките и позициите им в чуждестранна валута. Тези предишни наредби са били обнародвани в Държавен вестник и са претърпели изменения и допълнения през различни години.
§5 от Наредба № 38
Подуправителят, отговарящ за управление "Банков надзор", е упълномощен да дава указания относно прилагането на Наредба № 38 от 23 декември 2004 г. за капиталовата адекватност на банките. Заключителните разпоредби се отнасят и за изменения и допълнения на Наредба № 8 от 2004 г. за същата тема, обнародвана в Държавен вестник, брой 19 от 2006 г.
§2
Наредба № 38, приета с Решение № 25 на УС на БНБ на 24 февруари 2006 г., влиза в сила от 1 април 2006 г. Заключителните разпоредби посочват, че Наредба № 8 от 14 декември 2006 г. за капиталовата адекватност на кредитните институции е обнародвана в Държавен вестник, брой 106 от 2006 г. и влиза в сила от 1 януари 2007 г.
§7
Наредба № 38 за капиталовата адекватност на банките влиза в сила от датата на влизане в сила на Закона за кредитните институции. Списъците на държавите и международните институции, както и методите за оценка на рисковите компоненти на извънборсовите дериватни финансови инструменти, са подробно описани. Вземанията от определени държави не се отчитат за активи с нулево рисково тегло при определени условия, а се прилага метод на пазарната оценка за установяване на кредитния еквивалент.
