Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда реда за достъп, разкриване, използване и съхраняване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. Обявяването на принадлежност на български граждани към тези органи се извършва при условията и по реда на закона. Създава се централизиран архив за документите, включващи и документи от Вътрешни войски, Разузнавателния отдел на Гранични войски, следствени и съдебни дела, свързани с дейността на тези служби.
Законът определя източниците на информация, свързани с разкриването на документи и принадлежността на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Източниците на информация включват оригинални документи, съхранявани от физически или юридически лица, които са предадени на Комисията, както и документи, съхранявани в органите на държавна власт, независимо от актовете за тяхното унищожаване.
Законът определя публичните длъжности и дейности, свързани с достъпа и разкриването на документи, свързани с принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби. Публични длъжности включват позиции на висши държавни служители, съдии, прокурори, ръководители на агенции и комисии, както и други длъжности, определени от закона. Публични дейности обхващат роли в медии, научни и образователни институции, политически партии и религиозни общности. Законът създава и органи за разкриване на документи и обявяване на принадлежност.
Член 4 определя Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия като независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България в тази област. Комисията е юридическо лице, разполага с бюджет и има седалище в София. Тя е постоянно действащ орган, подпомаган от администрация, която включва държавни служители и лица на трудови договори. Комисията изготвя правилник за своята дейност, който се обнародва в
Член 5 от Закона определя състава и изискванията за членовете на Комисията, която е колегиален орган, състоящ се от девет члена, избирани от Народното събрание за срок от пет години. Членовете трябва да бъдат дееспособни български граждани с висше образование и разрешение за достъп до класифицирана информация. Лица, осъждани за умишлени престъпления, служители на службите за сигурност или с изборна длъжност не могат да бъдат членове. Освобождаването на членове преди изтичане на мандата може да стане по различни причини, включително конфликт на интереси.
Чл. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите описва процедурата за внасяне на предложения за членове на комисията в Народното събрание. Предложенията трябва да включват автобиография, медицинско удостоверение, документи за проучване на надеждност и декларации. Постоянната Комисия по вътрешна сигурност проверява документите в 14-дневен срок, след което Държавна агенция 'Национална сигурност' извършва специално проучване. Комисията разглежда предложенията в 7-дневен срок и изслушва кандидатите, след което внася доклад. Ако кандидати не отговарят на изискванията, те се оттеглят и нови предложения се правят в 7-дневен срок. Накрая, Народното събрание избира членовете на комисията, включително председател, заместник-председател и секретар.
Чл. 7 от Закона за достъп и разкриване на документите определя функциите на председателя на комисията, който я представлява и ръководи. Той определя дневния ред, свиква заседания, публикува решения и доклади, внася доклад в Народното събрание два пъти годишно и упражнява функции на орган по назначаването на служители. Заместник-председателят подпомага председателя и го замества при отсъствие, а секретарят организира текущата дейност и подготовката на заседанията.
Чл. 8 от Закона за достъп и разкриване на документите регламентира начина на свикване и провеждане на заседанията на комисията. Те могат да бъдат инициирани от председателя или по искане на повече от половината членове. За валидност на заседанието е необходим кворум от повече от половината членове, а решенията се вземат с мнозинство. Водят се стенографски протоколи, отразяващи разискванията и гласуването, а решенията подлежат на обжалване съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 9 от Закона за достъп и разкриване на документите описва задълженията на комисията, която включва: издирване и анализ на документи, разкриване на имената на български граждани с принадлежност към органите по закона, предоставяне на информация на физически лица и роднини, издаване на документи за принадлежност, осигуряване на достъп до информация и документи, водене на регистри на искания и сътрудничество с международни институции.
Член 10 от закона определя, че Комисията има задължението да извършва изследователска дейност, да публикува документи и да организира семинари, конференции и изложби, които имат образователно и информационно значение.
Член 11 от Закона за достъп и разкриване на документите посочва, че Комисията е отговорна за управлението на централизиран архив, който съдържа документите на органите, посочени в чл. 1 на закона.
Комисията е задължена да предоставя на компетентните органи списъци на лица, които заемат или са заели публични длъжности, или които извършват или са извършвали публична дейност. Тази разпоредба е част от мерките за прозрачност и контрол относно връзките между публичните фигури и службите за сигурност.
Чл. 13 от Закона за достъп и разкриване на документите регламентира правото на комисията да изисква и получава безплатно информация от различни източници, включително службите за сигурност, органите на държавна власт и местно самоуправление, както и от физически и юридически лица. Това е част от дейностите, които комисията извършва по чл. 9 от същия закон.
Чл. 14 от закона предвижда, че Комисията издава бюлетин, в който се публикува информация за дейността й и взетите решения. В бюлетина се включват и докладите по чл. 4, ал. 6.
Чл. 15 определя възнагражденията на членовете на комисията, която отговаря за достъпа и разкриването на документи. Основното месечно възнаграждение на членовете е равно на три средномесечни работни заплати на служителите в обществения сектор и се преизчислява на тримесечие. Председателят на комисията получава 20% повече от основното възнаграждение, а заместник-председателят и секретарят - 10% повече.
Чл. 16 от Закона за достъп и разкриване на документите определя задълженията на различни министри и ръководители на агенции относно окомплектоването и предаването на документи на комисията. Те трябва да предоставят писмени доклади за служители и сътрудници, заемащи публични длъжности, както и свързани документи. Отговорът на искането на комисията трябва да бъде даден в 14-дневен срок, с възможност за еднократно удължаване.
Член 17 от закона задължава органите, посочени в чл. 16, ал. 1, да подготвят и предадат архивните дела и съпътстващите справочни апарати. Това включва картотеки, каталози, фондови книги, описи, регистрационни дневници, архивни регистри и исторически справки на фондообразувателите, съгласно утвърдения план-график от председателя на комисията.
Оперативният архив на органите по чл. 1 се предава чрез окомплектоване на архивни оперативни дела и следствени и съдебни дела. Предаването се извършва след проверка на архивния регистър и се документира с предавателно-приемателни протоколи. Протоколите съдържат информация за пореден номер, номер на фонда, номер на архивната единица и брой листа. Констатираните нередности, като липси на архивни единици или листа, се описват в протоколите. Картотеките с имената на секретните сътрудници и обектите на разработки се предават отделно, също с протоколи, съдържащи информация за регистрационните дневници и констатираните нередности.
Чл. 19 от закона регламентира предаването на служебния и партийния архив на органите по чл. 1. Архивните дела трябва да бъдат окомплектовани и подготвени за предаване с проверка и сверяване на инвентарните описи. Нередностите, открити при проверките, се описват в предавателно-приемателните протоколи. Личните кадрови дела на служителите също се предават с подобни протоколи. В случаите, когато лице е било служител на органите по чл. 1, неговото кадрово дело се разширява и оформя ново архивно дело за периода на служба. Допълнителните дейности по обработката на тези дела също се описват в протоколите.
Чл. 20 от Закона за достъп и разкриване на документите указва, че предавателно-приемателните протоколи, свързани с предаването на документи, трябва да бъдат изготвени в два идентични екземпляра. Тези протоколи се подписват от упълномощените лица и след това се регистрират. Тази процедура е важна за осигуряване на прозрачност и отчетност в процеса на управление на документите.
Чл. 21 от Закона за достъп и разкриване на документите задължава длъжностни лица и граждани да се явят пред комисията и да предоставят исканите сведения и документи в срок от 7 дни след получаване на поканата. Органите, поддържащи бази данни за публични длъжности, трябва да предоставят информация за лицата в срок от 14 дни. Ръководителите на държавни органи и юридически лица също са задължени да предоставят документи в 14-дневен срок. Членовете на комисията имат право на безплатен достъп до важни национални бази данни.
Физическите и юридическите лица, както и институциите, които притежават оригинални документи на органите по чл. 1, са задължени да ги предоставят на комисията. Документите могат да се предоставят лично, по пощата или по друг начин.
Чл. 23 от закона забранява на физически и юридически лица, както и на институции, да публикуват или разпространяват документи, които установяват принадлежност на български граждани към органите по чл. 1. Законът регламентира реда за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Член 24 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 103 от 2012 година.
Чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документите определя как се установява принадлежността на лица към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби. За щатни и нещатни служители това се прави на база документи от кадровите им дела и ведомости за възнаграждения. За секретни сътрудници се изискват собственоръчно написани декларации, агентурни сведения, документи за възнаграждения и друга документация, свързана с тяхната работа. Всички тези данни се проверяват в информационните фондове.
Законът задължава установяването на принадлежност към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби за определени категории лица, включително кандидати за избори, заемали публични длъжности и новоназначени лица. Списъците на кандидатите трябва да бъдат предоставени за проверка в срок от 24 часа, а резултатите от проверката се публикуват в 7-дневен срок. Лицата, родени след 16 юли 1973 г. не подлежат на проверка.
Чл. 27 от Закона за достъп и разкриване на документите определя условията за установяване на принадлежност към органите на Държавна сигурност. Установяването може да бъде извършено по искане на различни организации и институции, включително политически партии, органи на властта и граждански организации, относно техни членове или лица, които предстои да заемат публични длъжности. Искането трябва да е подписано от упълномощено лице и да включва съгласие от проверяваното лице. Предварителната проверка се извършва в срок до 30 дни, а при определени условия - до 14 дни, с писмено уведомление за резултатите.
Чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите предвижда, че Комисията може да се произнася служебно, когато се появят нови доказателства за принадлежност на лица към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, дори ако вече е имало предходни проверки.
Чл. 29 от Закона за достъп и разкриване на документите определя процедурата за обявяване на принадлежност на лица към органите по чл. 1. Решението на комисията включва информация за щатни и нещатни служители, както и за секретни сътрудници, включително лични данни, информация за вербувалия и структурата на сътрудничеството. Решението се обявява на проверяваното лице и се публикува на интернет страницата на комисията. Лицата, за които е обявена принадлежност, могат да обжалват решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 30 от закона определя условията, при които данни за лица не подлежат на публикуване. Не се публикуват данни за лица, които са починали, които са давали информация до навършване на 18 години, или които са оттеглили кандидатурата си за публична длъжност в тридневен срок след уведомление. Изключение се прави за лица, регистрирани в избирателните комисии, за които, ако се установи принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби, имената им трябва да бъдат обявени публично преди изборите.
Чл. 31 от Закона за достъп и разкриване на документите предоставя на всеки право на достъп до информация, събирана за него или неговите починали роднини, включително правото да иска проверка за принадлежност към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби. Достъпът се осъществява чрез писмено заявление до комисията, която отговаря в 30-дневен срок. Правото включва запознаване с документите, издаване на копия и разкриване на самоличността на информаторите. При наличие на трети лица, чиито права могат да бъдат нарушени, се предоставят копия без техните данни. Лицата, установили принадлежност, могат да се запознаят с документите от своето дело и да обжалват решенията на комисията.
Член 32 от закона предвижда, че не се разкриват и публично оповестяват документи, които биха увредили интересите на Република България в международните отношения или биха застрашили живота на лица. За да бъде предотвратено разкритие, съответната служба за сигурност подава мотивирано предложение до комисията, която взема окончателно решение, неподлежащо на обжалване. Документите, които не се разкриват, се регистрират в отделен архивен фонд, управляван от председателя на комисията.
Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия предвижда наказания за длъжностни лица, които не изпълнят задълженията си по него, с глоба между 15 000 и 30 000 лв. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от членове на комисията, а наказателните постановления се издават от председателя на комисията. Законът определя също така какви документи се считат за „документи“ и какви са различията между щатни и нещатни служители, както и секретни сътрудници. Преходните и заключителни разпоредби включват срокове за избор на членове на комисията и за осигуряване на необходимите условия за работа на комисията.
Тези разпоредби определят основни термини, свързани със закона, включително какво представлява документ, какви са щатните и нещатните служители, както и какви са ролите на секретните сътрудници. Описват се и организационни форми, като лично кадрово дело и щатно разписание, и се уточняват понятията за служби за сигурност и служби за обществен ред, свързани с класифицирана информация.
Министерският съвет трябва да осигури необходимите работни помещения и технически средства на комисията и администрацията в тримесечен срок след влизането в сила на закона. Това е необходимо за осъществяване на дейността им и за съхранение на архива на органите, посочени в чл. 1.
Комисията предоставя списъци на лицата, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност, на ръководителите на службите за сигурност. В срок от 14 дни след получаване на списъците, ръководителите на службите за сигурност трябва да свалят от отчет служителите под прикритие и сътрудниците, които заемат публични длъжности, и да уведомят комисията.
Параграф §9 от Закона за достъп и разкриване на документите предвижда, че архивите на прекратилите действието си държавни органи, свързани с бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб, ще бъдат предоставени на комисията. Това е в контекста на предишното законодателство, което регулира достъпа до тези документи.
След избирането на членовете на комисията, физическите и юридическите лица, както и институциите, имат задължение да предоставят на комисията документи, свързани с органите по чл. 1, в срок от един месец.
След прекратяване на дейността на комисията, всички материали, свързани с дейността й, се предават за съхранение в съответствие с Закона за Националния архивен фонд. Архивните документи от централизиран архив се предават на правоприемника на комисията, определен със закон.
След влизането в сила на закона, използването на справочния апарат и архивните документи на органите, посочени в чл. 1, е разрешено само след получаване на разрешение от председателя на комисията.
Параграф 14 от преходните и заключителни разпоредби на закона предвижда в срок от три месеца след влизането му в сила, документите, създадени от полицията, и съдебните дела на различни съдилища в България, образувани в периода от 1 януари 1923 г. до 9 септември 1944 г., да бъдат окомплектовани и подготвени за предаване на Главно управление на архивите. Предаването става с предавателно-приемателни протоколи, които включват важна информация за документите, а също така се отбелязват нередности. Инвентарните описи и картотеката с имената на лицата, разработвани от полицията, също се предават с отделен протокол. Протоколите се изготвят в два екземпляра и се утвърдиха от съответните министри.
В Наказателния кодекс се въвеждат нови членове, които предвиждат наказания за разгласяване и неправомерно разпространение на информация, свързана с принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Наказанията включват лишаване от свобода от три до шест години и глоба от 15 000 до 30 000 лева. Освен това, се налагат санкции за длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по отношение на сътрудници или документи, свързани с тези служби.
Параграф §16 от закона уточнява, че данните на служителите и секретните сътрудници на органите по чл. 1 не се считат за лични данни, съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. Това означава, че тези данни не подлежат на защита по правилата за обработка на лични данни, определени в регламента.
Параграф §17 гласи, че документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, включително архивите на местата за лишаване от свобода, специалните архиви на съда, следствието и прокуратурата, както и архивите на трудововъзпитателните училища, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. не са класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация.
Законът за достъп и разкриване на документите, приет от 40-то Народно събрание на 6 декември 2006 г., възлага изпълнението му на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за националния архивен фонд са обнародвани в Държавен вестник, брой 57 от 2007 г., и влизат в сила от 13.07.2007 г.
Законът за достъп и разкриване на документите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.01.2008 г.
Законът за достъп и разкриване на документите влиза в сила от 1 януари 2008 г. Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за избор на членове на Европейския парламент от Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 25 от 2009 г. и влиза в сила от 03.04.2009 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван през 2009 г. и влиза в сила на 12.05.2009 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва и разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, обнародвани в ДВ, бр. 18 от 2010 г., и в сила от 05.03.2010 г.
Законът за достъп и разкриване на документите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се представят преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван в "Държавен вестник" бр. 97 от 2010 г. и влиза в сила на 10.12.2010 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г. Други параграфи, включително § 11 относно чл. 22е – 22и и § 12 до 23, влизат в сила от 1 април 2011 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародвани в ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2011 г. Конкретно, параграфи 1-8, 11-14, 17, 18 и 29 влизат в сила на тази дата.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до изменения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 25 от 2012 г., и влизат в сила от 27 март 2012 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за държавния служител, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 38 от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
С §84 от Закона за достъп и разкриване на документите, който влиза в сила на 18.05.2012 г., се предвиждат мерки за адаптиране на административната структура към новия закон. В срок от един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет е задължен да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, а компетентните органи трябва да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с разпоредбите на закона.
Параграф §85 от преходните и заключителни разпоредби урежда правоотношенията на лицата от администрациите по различни закони, включително Закона за достъп и разкриване на документите. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Осигурителните вноски за служителите се покриват от бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет и управителните органи на осигурителните институции трябва да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски не се компенсират парично.
В срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителя не може да е по-ниска от брутната заплата, която е получавал до момента, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки. Брутната заплата включва основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят само от отработеното време.
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Параграф §10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите задължава Министерския съвет да приведе в съответствие подзаконовите нормативни актове, свързани с обектите, охранявани от Министерството на вътрешните работи, и да осигури средства за охраната на сградата, архива и имуществото на комисията в срок, определен в §9.
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. В допълнение, има преходни и заключителни разпоредби, свързани с Закона за Държавна агенция "Разузнаване", който е обнародван в Държавен вестник, брой 79 от 2015 г. и влиза в сила от 1 ноември 2015 г.
Параграф §29 уточнява, че разпоредбите на настоящия закон не могат да ограничават приложението на Закона за достъп и разкриване на документите, както и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Осигурява се пълно и безусловно сътрудничество на органите по закона с Комисията, отговаряща за разкриването на документите и обявяването на принадлежността на гражданите.
Законът за достъп и разкриване на документите влиза в сила на 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила на 1 януари 2016 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за предучилищното и училищното образование влизат в сила от 1 август 2016 г.
Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма - два месеца след обнародването; глава шестнадесета - от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" - от 1 август 2022 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност влизат в сила от 01.01.2018 г.
Законът за достъп и разкриване на документите влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби относно изменението и допълнението на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2021 г. и влизат в сила от 1 септември 2021 г.
Законът за достъп и разкриване на документите влиза в сила на 1 септември 2021 г., с изключение на параграфи 6, 19 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията са обнародвани на 84 от 2023 г. и влизат в сила на 06.10.2023 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят и изменения и допълнения на Закона за обществените поръчки, който влиза в сила от 22.12.2023 г.
Законът влиза в сила в двумесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби, като § 2, § 4, т. 3 и други, влизат в сила от 1 януари 2024 г., докато § 59, т. 1, буква "а" и други ще влязат в сила в 9-месечен срок. Има и разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването, както и такива, които ще влязат в сила от 1 февруари 2024 г. и в 12-месечен срок от обнародването.