НАРЕДБА № 36 ОТ 23 МАРТ 2006 Г. ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО, ТРАНСПОРТИРАНЕ И ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА НА СУРОВИНИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя специфични хигиенни изисквания за обектите, произвеждащи храни от животински произход, и изисквания към лицата, ангажирани с добив, производство, преработка, съхранение, транспорт и пускане на пазара на такива храни. Тя се прилага както за непреработени, така и за преработени храни от животински произход.
Чл. 2
Наредба № 36 определя специфични изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход. Член 2 уточнява, че разпоредбите не важат за: 1) храни с растения и преработени животински продукти; 2) производство на суровини за лични нужди; 3) домашно приготвяне и съхранение на храни за лична консумация; 4) директна доставка на малки количества суровини от производители до крайни потребители; 5) директна доставка на малки количества месо от птици и зайци; 6) доставка на дивеч от ловци; 7) търговия на дребно. Преработените животински продукти за приготвяне на храни трябва да отговарят на изискванията на наредбата.
Чл. 3
Наредбата се прилага към обектите за търговия на дребно, които извършват доставка на храни от животински произход до друг обект. Изключенията включват съхранение и транспорт на храни при спазване на температурни изисквания, както и директни доставки до обекти за търговия на дребно със същия вид храни в рамките на една община.
Чл. 4
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход. Член 4 подчертава, че разпоредбите на наредбата се прилагат в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 17, ал. 2 от Закона за храните, както и с изискванията за здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях, идентификация на животните и проследимост на продуктите от животински произход.
Чл. 5
Лицата, ангажирани с добив, производство, преработка, съхранение, транспорт и пускане на пазара на храни от животински произход, са задължени да осигурят безопасността на крайния продукт. Това се постига чрез спазване на изискванията на Наредба № 36 на всеки етап от производствения процес.
Чл. 5а
Чл. 5а от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя, че предприятията, които произвеждат, транспортират и пускат на пазара продукти от животински произход, трябва да използват само питейна или чиста вода за отстраняване на замърсявания от повърхността на продуктите. Възможно е и използването на други одобрени вещества при условия, наложени от органите на ДВСК. Изискванията по чл. 5 се прилагат и в този контекст.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 36 определя изискванията за идентификационна и здравна маркировка на продукти от животински произход. Идентификационната маркировка се поставя само на продукти, произведени в регистрирани обекти и преди напускането на предприятието. Здравната маркировка на прясно месо не може да се отстранява освен при разфасоване или преработка. При допълнителна преработка в друго предприятие се поставя нова маркировка с ветеринарния регистрационен номер на новото предприятие.
Чл. 7
Чл. 7 от НАРЕДБА № 36 от 23 март 2006 г. предвижда, че идентификационна маркировка не се налага за яйца, които вече са маркирани в съответствие с Наредба № 1 за изискванията за предлагане на пазара на кокоши яйца за консумация. Тази промяна е обявена в ДВ, бр. 79 от 2006 г.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. изисква идентификационната маркировка на суровини и храни от животински произход да бъде четлива и неизтриваема. Маркировката трябва да бъде поставена по такъв начин, че да улеснява контрола от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя изискванията за идентификационната маркировка на храни от животински произход. Тя трябва да включва означението 'България' или инициалите 'BG', както и ветеринарния регистрационен номер на предприятието. В случай че предприятието произвежда както храни, за които се прилага наредбата, така и такива, за които не се прилага, е допустимо да се използва една и съща идентификационна маркировка за двата вида храни.
Чл. 9а
Член 9а от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. предвижда, че когато идентификационната маркировка на храни от животински произход се поставя в предприятия на територията на държавите - членки на ЕС, здравната маркировка трябва да бъде овална и да включва означението "CE, EC, EF, EG, EK, EY, ES, EU, EK, EB или WE".
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 36 определя изискванията за поставяне на идентификационна маркировка върху продукти от животински произход. Маркировката може да бъде директно на продукта, опаковката или материала за пакетиране, а също така и на етикет. За разфасовано месо и субпродукти, маркировката трябва да бъде на етикет, който се разкъсва при отваряне, освен ако опаковката не се унищожава. Ако опаковката осигурява същата защита, етикетът може да бъде прикрепен към нея.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. позволява идентификационната маркировка на продукти от животински произход, които са в транспортни контейнери или големи опаковки и са предназначени за допълнителна обработка, да бъде поставена върху външната повърхност на контейнера или опаковъчния материал.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. предвижда, че идентификационна маркировка не е необходима при транспортиране на течни продукти от животински произход, гранули или прах в насипно състояние, както и на рибни продукти в насипно състояние, при условие че съответните документи съдържат информацията, изисквана по чл. 9.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. предвижда, че за продукти от животински произход, които се доставят директно на крайния потребител и са опаковани в материал за пакетиране, маркировката трябва да бъде поставена само на външната повърхност на опаковката.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 36 указва, че когато маркировката се поставя директно върху продукти от животински произход, трябва да се използват оцветители, които са посочени в чл. 14, ал. 4 от Наредба № 8, касаеща добавките в храните. Следващата част от наредбата разглежда изискванията към собствениците на кланици.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 36 задължава собствениците на кланици да въвеждат процедури за осигуряване на безопасността на храните, след анализ на опасностите. Тези процедури трябва да гарантират, че всяко животно, постъпващо в кланицата, е идентифицирано, придружено от необходимата информация, не произхожда от обект с наложени мерки, е чисто, здраво и транспортирано по установените изисквания. При установяване на несъответствия, собственикът на кланицата е длъжен да уведоми официалния ветеринарен лекар и да предприеме мерки.
Чл. 16
Собствениците на кланици са задължени да изискват, получават, проверяват и действат в съответствие с информацията за хранителната верига на всички животни, с изключение на дивеча, който е изпратен или предназначен за изпращане в кланица.
Чл. 16а
Собственикът на животновъден обект, който изпраща животни за клане, е задължен да предостави документ, съдържащ информация за хранителната верига, на собственика на кланицата, в която се изпращат животните.
Чл. 17
Собствениците на кланици трябва да изискват информация за хранителната верига от животновъдния обект на произход, включваща статус на обекта, здравен статус на животните, информация за ветеринарномедицински продукти, наличие на болести, резултати от изследвания, записи от прегледи, данни от отглеждането на животните и информация за ветеринарния лекар. В определени случаи, информацията може да не се изисква, ако кланицата вече разполага с нея или ако доставчикът предостави декларация.
Чл. 18 НАРЕДБА № 36 ОТ 23 МАРТ 2006 Г.
Собствениците на кланици са задължени да предоставят информация, свързана с животните, най-късно 24 часа преди тяхното пристигане. Има изключения, които се регулират от член 21.
Чл. 19
Собствениците на кланици трябва да оценят информацията за хранителната верига преди да приемат животни за клане и да предоставят тази информация на официалния ветеринарен лекар не по-късно от 24 часа преди пристигането на животните. При наличие на съмнение за здравето на животните, собствениците са задължени да информират ветеринарния лекар преди предкланичния преглед.
Чл. 20
Когато в кланицата пристигне животно без информация за хранителната верига, собственикът на кланицата е длъжен незабавно да уведоми официалния ветеринарен лекар. Заклането на животното е разрешено само след получаване на разрешение от официалния ветеринарен лекар.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 36 позволява на официалния ветеринарен лекар да разреши информацията за хранителната верига да не бъде получена 24 часа преди пристигане на животните, а да ги придружава, в определени случаи. Тези случаи включват: 1) свине, птици или дивеч от ферми с предкланичен преглед и сертификат за здравословното им състояние; 2) домашни еднокопитни; 3) животни след неотложно клане с декларация от ветеринарен лекар; 4) животни, не доставени директно от обекта на произход до кланицата.
Чл. 22
Собственикът на кланицата е задължен да оцени информацията, свързана с животните, преди да ги приеме за клане. След оценката, той трябва да предостави на официалния ветеринарен лекар необходимите документи. Официалният ветеринарен лекар проверява представените документи и решава дали да разреши клането на животните.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 36 предвижда, че собственикът на кланицата е отговорен за проверката на паспортите на домашните копитни животни, за да се увери, че те са предназначени за клане за човешка консумация. След приемането на животните, собственикът е длъжен да предостави паспорта на официалния ветеринарен лекар.
Чл. 24
Наредбата предвижда, че по време на товарене, събиране и транспортиране на животни до кланицата, те трябва да се третират внимателно, без да им се причинява ненужно страдание. Животни с признаци на болест или произхождащи от заразени стада могат да се транспортират само с разрешение от ветеринарен лекар или главен епизоотолог.
Чл. 25
Кланиците за домашни копитни трябва да бъдат изградени с хигиенични навеси за почивка на животните, заключващи се помещения за болни животни, и навеси, осигуряващи хуманно отношение. Необходима е система за отвеждане на отпадъци, а помещенията за болни животни не са задължителни, ако ветеринарният лекар прецени, че не са нужни.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 36 определя изискванията, които кланиците трябва да спазват, за да предотвратят замърсяването на месото. Те включват наличието на специфични помещения за различни дейности, съоръжения за дезинфекция, средства за почистване и съхранение на месото, както и условия за работа с болни животни. Специфични изключения от изискванията са предвидени при определени условия, одобрени от органите на ДВСК.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 36 определя изискванията към транжорните за разфасоване на месо от домашни копитни. Те трябва да бъдат изградени така, че да предотвратяват замърсяване на месото, да осигуряват непрекъснато извършване на дейностите и разделяне на производствените партиди. Изисква се наличие на хладилни помещения за съхранение на месото, оборудване за измиване на ръцете, както и средства за дезинфекция. Отделни хладилни помещения не са необходими, ако месото се съхранява по различно време и е защитено от замърсяване.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 36 определя, че животните трябва да бъдат колени бързо след пристигането им в кланицата, с изключение на случаите, когато не е спазено хуманното отношение по време на транспортиране. В кланичната зала се допускат само живи животни, с изключения за неотложно клане, клане във фермата и обработен дивеч. Месото от животни, заклани след злополука, може да бъде използвано за консумация, ако няма сериозни наранявания от инцидента. Месото от животни, умрели по друг начин, не е разрешено за консумация.
Чл. 29
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя изискванията за идентификация на животни, предназначени за клане, които трябва да носят идентификационен знак за проследяване на произхода. Животните трябва да се поддържат чисти, а предкланичният преглед да се извършва при подходящи условия, съгласно указанията на ветеринарния лекар. Клането трябва да се извършва бързо, като зашеметяването и обезкръвяването трябва да следват незабавно след клането, за да се предотврати замърсяване на месото. Специални мерки се предвиждат за предотвратяване на контакт между кожата и трупа, както и за избягване на замърсяване по време на изкормването.
Чл. 30
Наредба № 36 определя специфичните изисквания при производството, транспортирането и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход. Чл. 30 описва процеса на обработка на труповете на животни, включително изисквания за одиране, обработка на глави и крака, отстраняване на четина от свине, и предотвратяване на замърсявания. Забранява се видимо фекално замърсяване, контакт между трупове и субпродукти с подови и работни повърхности, и се изисква спазване на указанията на официалния ветеринарен лекар за осигуряване на подходящи условия за следкланичен преглед.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 36 предвижда процедури за идентификация на части от заклани животни до завършването на следкланичния преглед. Забранява се контакт между непрегледани и прегледани трупове, субпродукти и вътрешности. Пенисът на закланите животни трябва да се отстрани незабавно, ако не показва патологични изменения. Бъбреците се отделят от околобъбречната мастна тъкан, а периреналната капсула при говедата, свинете и еднокопитните също се отстранява.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 36 определя, че ако кръвта или други субпродукти от различни животни са събрани в един контейнер и поне един от труповете е обявен за негоден за човешка консумация, то цялото съдържание на контейнера също се обявява за негодно за човешка консумация.
Чл. 33
Чл. 33 определя задълженията след приключване на следкланичния преглед. Сливиците на говедата и еднокопитните трябва да се отстраняват хигиенично, а негодните за консумация части да се премахват бързо от чистата зона на кланицата. Вътрешностите също трябва да се отстранят бързо, освен ако ветеринарният лекар не е указал друго. Забранява се контакт между годно и негодно за консумация месо. След прегледа, месото трябва да се съхранява според изискванията на чл. 41-43.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 36 предвижда специфични изисквания при допълнителната обработка на суровини от животински произход. Стомасите трябва да се попарват с гореща вода и да се почистват. Червата се изпразват и почистват. Главите и краката се одират или попарват с вряла вода за обезкосмяване.
Чл. 35
В кланиците, одобрени за клане на различни видове животни и обработка на дивеч, се вземат мерки за предотвратяване на кръстосано замърсяване на месото. Това включва разделяне на дейностите по време или място. Осигурява се отделно оборудване за приемане и съхранение на неоскубаните трупове на дивеча от ферми и за дивеча.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 36 предвижда, че ако кланицата не разполага с отделни заключващи се помещения за клане на болни или съмнително болни животни, оборудването, използвано за клане на такива животни, трябва да бъде почистено, измито и дезинфекцирано под контрола на официален ветеринарен лекар преди започване на редовното клане. Това е част от изискванията за хигиена при разфасоване и обезкостяване на месото.
Чл. 37
Труповете на домашни копитни животни могат да се разфасоват на половини и четвъртини единствено в кланици. Половините могат да бъдат нарязани на не повече от три части. Всички останали операции по разфасоване и обезкостяване трябва да се извършват в специализирани транжорни.
Чл. 38
В транжорните за разфасоване и обезкостяване на месо от домашни копитни се изисква: 1. Разфасоването да се извършва така, че да се предотвратява замърсяването на месото. 2. Месото да се внася в работните помещения в определени интервали, в зависимост от производствените нужди. 3. Температурата на месото по време на обработка да не надвишава 7°С, а за субпродуктите - 3°С, с поддържане на температура в помещението под 12°С. 4. Да се вземат мерки за предотвратяване на кръстосано замърсяване при разфасоване на различни видове месо.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя условията, при които месото от домашни копитни животни, заклани извън кланица, може да се използва за човешка консумация. За да бъде допустимо, трябва да бъдат изпълнени следните условия: животното да е здраво и да е претърпяло злополука; да е извършен предкланичен преглед от ветеринарен лекар; животното да бъде транспортирано бързо до кланицата; да бъде охладено при необходимост; да бъде придружено от декларации от собственика и ветеринарния лекар; и да бъде извършен следкланичен преглед, удостоверяващ годността на месото за консумация.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 36 забранява пускането на пазара на месо от животни, които са претърпели неотложно клане, освен ако то е маркирано в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 35. Такова месо може да бъде предлагано на пазара в страната само при спазване на националните изисквания.
Чл. 41
Чл. 41 регламентира изискванията за охлаждане на месото от домашни копитни и субпродуктите след клане. Месото трябва да се охлади до 7°С, а субпродуктите до 3°С, с осигурена вентилация, за да се предотврати конденз. Температурите трябва да се поддържат постоянно и да се документират чрез температурна крива.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя, че температурата на месото по време на транспорт трябва да бъде в границите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 3. Официалният ветеринарен лекар може да разреши отклонение от това изискване поради технологични причини, свързани със зреене на месото, при условие че предварително е установил условията за транспортиране и че транспортът се извършва бързо, в рамките на 2 часа от кланицата или транжорната.
Чл. 43
Член 43 от Наредба № 36 определя изискванията за замразяване, съхранение и транспортиране на месо. Месото, предназначено за замразяване, трябва да се замразява възможно най-бързо, а откритото месо трябва да се съхранява и транспортира отделно от пакетираното. Изключение се допуска, когато откритото и пакетираното месо се съхраняват и транспортират по различно време или по начин, който предотвратява замърсяването.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 36 определя, че при събиране, товарене и транспортиране на животни трябва да се избягва причиняването на ненужно страдание. Животни с признаци на заболявания или произхождащи от заразени стада могат да бъдат транспортирани до кланицата само след разрешение от ветеринарен лекар или главен епизоотолог. Съоръженията за транспортиране на животни трябва да бъдат изградени от устойчиви на корозия материали и да се почистват и дезинфекцират след употреба.
Чл. 45
Кланиците за добив на месо от птици и зайцевидни трябва да разполагат с определени помещения и съоръжения, включително: помещение за приемане и предкланичен преглед, достатъчно помещения за различни дейности, отделни помещения за изкормване и тоалет, както и за добавяне на подправки. Освен това, те трябва да имат съоръжения, предотвратяващи контакт на месото с пода, и кланични линии, които осигуряват последователно движение и предотвратяване на замърсяване. Необходима е и дезинфекция на инструментите, средства за измиване на ръцете и заключващи се съоръжения за съхранение на месо. Някои изисквания могат да бъдат опростени при условията на разрешение от органите на ДВСК.
Чл. 46
Чл. 46 определя изискванията за транжорните, които разфасоват месо от птици или зайцевидни. Те трябва да бъдат изградени така, че да предотвратяват замърсяване на месото, да осигуряват непрекъснатост на дейностите и разделяне на различни партиди. Освен това, транжорните трябва да имат помещения за съхранение на пакетирано и открито месо, оборудвани по съответния начин. Необходими са средства за измиване на ръцете и дезинфекция на инструментите. Отделни помещения не са задължителни, ако месото се съхранява по различно време и не се допуска замърсяване. За специфични случаи, като доставка на неизкормени патици и гъски, е необходимо осигуряване на помещение за изкормване.
Чл. 47
Съгласно Чл. 47 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г., месото от птици и зайцевидни може да бъде използвано за човешка консумация само ако животните, от които е добито, са заклани в лицензирана кланица. Това изискване цели да осигури безопасността и качеството на храните от животински произход.
Чл. 48
Чл. 48 определя, че в кланичната зала могат да се доставят само живи животни, с изключение на определени случаи, като забавено изкормване на птици, заклани във фермата, дивеч, заклан на мястото на произход, и дребен дивеч, обработен по установени правила. Собственикът на кланицата е задължен да спазва указанията на официалния ветеринарен лекар за извършване на предкланичния преглед на животните.
Чл. 49
Член 49 от Наредба № 36 предвижда мерки за предотвратяване на кръстосано замърсяване на месото в одобрените кланици. В тези кланици, които са разрешени за клане на различни видове животни, трябва да се разделят дейностите по време или място. Също така, те трябва да осигурят отделни съоръжения за приемане и съхранение на труповете на щраусовидни птици и дребен дивеч, които са заклани в съответната ферма.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 36 установява изискванията за колене на животни в кланица. Животните трябва да се колят незабавно след доставянето им. След клането, зашеметяването и обработката на труповете трябва да се извършват бързо и по начин, който предотвратява замърсяване на месото. При изкормването на животните се вземат мерки за избягване на разпиляване на съдържание от храносмилателния тракт. Собственикът на кланицата е длъжен да следва указанията на официалния ветеринарен лекар за провеждане на следкланичния преглед на животните.
Чл. 51
След приключване на следкланичния преглед, негодните части от трупа трябва да бъдат бързо отстранени от кланицата. Вътрешностите, освен бъбреците, също трябва да бъдат напълно отстранени, освен ако ветеринарният лекар не разпореди друго. Не се допуска контакт между месо, годно за консумация, и месо, което не е годно за консумация. След прегледа, месото трябва да се почисти и охлади бързо до под 4°С, освен ако не се разфасова топло.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 36 предвижда мерки за предпазване на труповете от замърсяване по време на водно охлаждане. Важно е да се вземат предвид теглото на труповете, температурата на водата, обемът и посоката на водния ток, както и времето на потапяне. Оборудването за охлаждане трябва да се изпразва, почиства и дезинфекцира поне веднъж на ден и при необходимост.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 36 определя, че животни, които са болни или съмнително болни, както и тези, които се колят в рамките на програми за контрол на болести, могат да бъдат колени в кланица само с разрешение на официален ветеринарен лекар. Клането се извършва под негов контрол, с мерки за предотвратяване на замърсяване. Помещенията, където се е извършило клането, трябва да бъдат почистени и дезинфекцирани преди редовното клане.
Чл. 54
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя хигиенните изисквания при разфасоване и обезкостяване на месо от птици и зайцевидни. Основните изисквания включват: минимизиране на замърсяването на месото, внасяне на месото в работните помещения на интервали, контрол на температурата на месото (не над 4°С) по време на обработка и мерки за предотвратяване на кръстосано замърсяване. При специални условия, месото може да се обезкости преди да достигне 4°С, ако помещението за разфасоване и клане са на едно и също място. След разфасоването, месото трябва да се охлади до 4°С възможно най-бързо.
Чл. 55
Чл. 55 от наредбата предвижда, че непакетираното месо трябва да се съхранява и транспортира отделно от пакетираното месо, освен в случаите, когато те се съхраняват и транспортират по различно време или начин, който предотвратява замърсяването на месото. Тази разпоредба е важна за осигуряване на безопасността на храните от животински произход.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя условията за клане на птици, отглеждани за производство на пастет от черен дроб, и други птици във ферми. Клането може да се извършва само след разрешение от официален ветеринарен лекар и при спазване на определени изисквания, включително уведомление за клане, наличието на хигиенни условия и документи, удостоверяващи здравословното състояние на животните. Закланите птици трябва да се транспортират с необходимите декларации и сертификати. Специфични условия са предвидени за птици, заклани, но неизкормени във фермата, както и за птици, които подлежат на забавено изкормване.
Чл. 56а
Собствениците на птицекланици са задължени да осигурят, че птиче месо, което е специфично обработено за задържане на водата, не може да бъде предлагано на пазара като прясно птиче месо. Вместо това, то трябва да бъде предлагано само като месни заготовки, предназначени за производство на месни продукти.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. предвижда, че производството и пускането на пазара на месо от чифтокопитни бозайници от семейство Елени и семейство Диви свине, отглеждани във ферми, трябва да се извършва в съответствие с изискванията, установени в глава трета на наредбата.
Чл. 58
При производството и пускането на пазара на месо от щраусовидни птици, е необходимо да се спазват изискванията на четвърта глава от наредбата. В случай че са налични подходящи съоръжения и официалният ветеринарен лекар оцени, че те са адекватни, могат да се прилагат изискванията на трета глава, в зависимост от размера на птиците.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя условията, при които щраусовидни птици и чифтокопитни бозайници от семейство Елени и Диви свине могат да бъдат колени във ферми. Необходимостта от разрешение от официален ветеринарен лекар, предвидени условия за хуманно отношение и епизоотичен контрол, както и специфични изисквания за транспорт и документиране са основни акценти. Собствениците на бизони също могат да колят животните си при спазване на същите условия.
Чл. 60
Отстрелът на дивеч с цел пускането му на пазара за човешка консумация трябва да се извършва от обучени лица с познания за патология на дивеча и обработката на месо от дивеч. При лов от ловни дружини е достатъчно само един ловец да притежава тези знания. Освен ловците, обучени лица могат да бъдат и пазачи на дивеч или директори на дивечовъдни станции, ако са членове на ловната дружина или са в близост до мястото на лов. Ловецът е задължен да предостави дивеча на обученото лице за преглед и да го информира за евентуални отклонения в поведението на дивеча преди отстрела.
Чл. 61
Чл. 61 определя изискванията за обучение на ловците, което се извършва съгласно Закона за лова и опазване на дивеча. Програмата за изпита включва теми като анатомия и физиология на дивеча, промени в поведението и патологични изменения, хигиенни изисквания за обработка и транспортиране на дивеча, както и познания за нормативната уредба, свързана с опазване здравето на хората и животните. Ловците, които успешно издържат изпита, получават удостоверение.
Чл. 62
Стомасите и червата на едрия дивеч трябва да се отстранят бързо след отстрела, а при необходимост дивечът да се обезкръвява. Обучено лице е задължено да прегледа трупа на дивеча и отстранените вътрешности, за да установи наличието на изменения, които могат да застрашат здравето на човека. Прегледът трябва да се извърши възможно най-скоро след отстрела.
Чл. 63
Месото от едър дивеч може да се предлага на пазара само след бързо транспортиране на трупа до предприятие за производство на месо, след извършване на необходимия преглед. Вътрешностите на животното трябва да бъдат придружени от трупа и да бъдат идентифицирани, за да се потвърди принадлежността им към съответния труп.
Чл. 64
Чл. 64 определя изискванията при преглед на животни преди отстрел. Ако животното не показва отклонения и прегледът не установява замърсяване, се прикрепя номерирана декларация с информация за отстрела. Главата и вътрешностите на животното могат да не се придружават от трупа, освен за видове, възприемчиви към трихинелоза, при които диафрагмите и главите трябва да бъдат включени. Ловците трябва да вземат проби при поискване от органите на ДВСК.
Чл. 65
Член 65 регламентира действията на обученото лице при установяване на отклонения в поведението на дивеча, патологични изменения и замърсяване от околната среда. В тези случаи, главата и всички вътрешности (с изключение на стомаха и червата) придружават трупа. Обученото лице не издава декларация, а информира официалния ветеринарен лекар писмено за причините.
Чл. 66
Когато няма налично обучено лице за извършване на преглед на дивеча, главата (с изключение на бивните и ловните трофеи) и всички вътрешности (с изключение на стомаха и червата) трябва да бъдат придружени от трупа на животното.
Чл. 67
След отстрела, труповете на дивеча трябва да се охлаждат бързо до температура под 7°С. При подходящи климатични условия, охлаждане не е задължително. Не е разрешено струпването на труповете по време на транспортиране. Всички трупове на едър дивеч, доставени в предприятието за производство на месо, трябва да бъдат прегледани от официален ветеринарен лекар.
Чл. 68
Неодран едър дивеч може да бъде одран и предлаган на пазара, ако е спазено следното: 1. Преди дрането дивечът е съхраняван и обработен отделно от другите продукти и не е замразяван. 2. След дрането дивечът е преминал преглед съгласно чл. 59 от Наредба № 35 от 2006 г.
Чл. 69
Член 69 от Наредба № 36 предвижда, че при разфасоване и обезкостяване на едър дивеч трябва да се спазват разпоредбите на членове 37 и 38. Следващата част от наредбата обхваща обработката на дребен дивеч.
Чл. 70
Чл. 70 от наредбата предвижда, че обученото лице е отговорно за прегледа на трупа на дивеча с цел установяване на здравословни рискове. Прегледът трябва да се извърши възможно най-бързо след отстрела. При установяване на отклонения в поведението на дивеча или замърсяване, обученото лице е задължено да информира съответната регионална ветеринарно-медицинска служба (РВМС).
Чл. 71
Месото от дребен дивеч може да бъде предложено на пазара само ако трупът на животното е транспортиран директно до предприятието за производство на месо от дивеч веднага след извършения преглед, съгласно чл. 70, ал. 1 от наредбата.
Чл. 72
След отстрела, месото трябва да се охлажда бързо до температура под 4°С, освен ако климатичните условия позволяват да не се охлажда. Дребният дивеч трябва да се изкормва веднага след доставянето му в предприятието, освен ако не е разпоредено друго от ветеринарен лекар. Всяка доставка на дребен дивеч подлежи на преглед от официален ветеринарен лекар.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № 36 предвижда, че при разфасоване и обезкостяване на дребен дивеч се прилагат изискванията, описани в чл. 54. В глава седма се разглеждат изискванията към предприятията, които произвеждат мляно месо, месни заготовки и механично отделено месо.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя изискванията, на които трябва да отговарят предприятията за производство на мляно месо, месни заготовки и механично сепарирано месо (МСМ). Те включват: 1) изграждане на предприятия, които предотвратяват замърсяването на месото и продуктите, с осигуряване на последователно извършване на дейностите и разделяне между различни производствени партиди; 2) наличие на помещения за отделно съхранение на пакетирано и открито месо; 3) оборудване на производствените помещения в съответствие с изискванията на чл. 78-87; 4) наличие на средства за измиване на ръце, използвани само от персонала, работещ с неопаковано месо; 5) наличие на средства за дезинфекция на инструментите с гореща вода или алтернативни системи.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № 36 определя изискванията за суровините, използвани за производството на мляно месо. Суровините трябва да отговарят на изискванията за прясно месо и да произхождат от скелетна мускулатура. Забранено е използването на отпадъчни обрезки, механично сепарирано месо, месо с костни частици или кожа, месо от мускулите на главата (с изключение на дъвкателните мускули), както и месо от остъргване на костите. Възможно е да не се спазват тези изисквания, ако производителят проверява суровините за съответствие с крайния продукт.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № 36 определя, че за производството на месни заготовки се използва прясно месо или месо, което отговаря на специфичните изисквания по чл. 75. Допуска се използването на месо, получено чрез смилане или нарязване на определени парчета месо, както и механично сепарирано месо, при условие че те отговарят на изискванията по чл. 81, ал. 1.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 36 определя, че суровините за производството на МСМ трябва да отговарят на изискванията за прясно месо. Забранено е използването на определени части от животни: краката, кожата от врата и главата на птиците, както и костите от главата, краката, опашката, бедрената кост, подбедрените кости, раменната кост и лакътната кост на другите животни.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя изискванията при производството на мляно месо, месни заготовки и МСМ. Според текста, месото трябва да се обработва с цел минимизиране на замърсяването. Температурите на месото при обработка са: до 4°С за птиче месо, до 7°С за други видове месо и до 3°С за субпродукти. Освен това, месото се внася в помещението за обработка на определени интервали, в зависимост от нуждите на производството.
Чл. 79
Чл. 79 от НАРЕДБА № 36 предвижда специфични изисквания за обработка на замразено, дълбоко замразено и охладено месо, предназначено за производство на мляно месо и месни заготовки. Замразеното месо трябва да бъде обезкостено преди замразяване, освен ако не е разрешено от ветеринарен лекар. Охладеното месо може да се използва в определени срокове след клането, в зависимост от вида на месото. Мляното месо и месните заготовки трябва да се опаковат бързо след производство и да се охлаждат или замразяват до съответните температури, които трябва да се поддържат по време на съхранение и транспорт.
Чл. 80
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфични изисквания за производството на МСМ (месо-скелетна маса). При производството, когато съдържанието на калций не надвишава 0,1%, суровината трябва да е добита в рамките на 7 дни от кланица, разположена на същото място, или 5 дни от друга кланица, а за птичи трупове - 3 дни. Механичното сепариране трябва да се извърши незабавно след обезкостяването. Ако МСМ не се използва веднага, трябва да се опакова и охлади или замрази. Температурите на съхранение и транспорт трябва да се поддържат, а съдържанието на калций да се определя по международен стандарт.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя условията за използване на мляно месо (МСМ) в производството на месни заготовки и продукти. Ако собственикът на предприятието представи положителни микробиологични резултати, МСМ може да се използва за производство на месни продукти, които ще преминат термична обработка преди консумация. В противен случай, МСМ може да се използва само за производство на термично обработени месни продукти в одобрени предприятия.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № 36 определя сроковете за използване на кости от заклани животни при производството на МСМ по различна технология. Сроковете са: 7 дни за кости от животни, заклани в кланица на същото място; 5 дни за кости от животни, заклани в различна кланица; и 3 дни за птичи трупове.
Чл. 83
Наредбата определя, че костите, от които не е извършено механично сепариране на месото веднага след обезкостяването, трябва да се съхраняват и транспортират при температура до 2°С. При замразяване, температурата трябва да бъде под минус 18°С. Забранява се повторно замразяване на кости, върху които има остатъци от месо, получени от замразени трупове.
Чл. 84
Когато МСМ не се използва в продължение на един час след получаването му, трябва да бъде охладен до температура до 2°С. Ако след охлаждането не се преработва в продължение на 24 часа, то трябва да бъде замразен до 12 часа след получаването, като температурата във вътрешността му достига под минус 18°С за минимум 6 часа.
Чл. 85
Замразеното механично сепарирано месо (МСМ) трябва да бъде опаковано или пакетирано преди съхранение или транспортиране. Температурата по време на транспортиране или съхранение трябва да бъде под минус 18°С. МСМ може да се съхранява най-много 3 месеца след замразяването.
Чл. 86
Механично сепарираното месо е допустимо за употреба единствено в производството на термично обработени месни продукти. Тези продукти трябва да се произвеждат в предприятия, които са одобрени за производство на месни изделия.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № 36 забранява замразяването на мляно месо, месни заготовки и месо от животински произход след тяхното размразяване. Тази разпоредба е част от мерките за осигуряване на безопасността на храните и качеството на продуктите от животински произход.
Чл. 88
Чл. 88 определя изискванията за етикетиране на мляно месо, месни заготовки и механично обработено месо (МСМ). Според ал. 1, етикетите трябва да отговарят на Наредбата за изискванията за етикетиране на храните. Ал. 2 изисква пакетите с мляно месо от птици или еднокопитни и месни заготовки с МСМ да указват, че продуктите трябва да се термично обработят преди консумация. Ал. 3 уточнява, че изискванията за етикетиране не важат, ако етикетът съдържа специфичен текст относно процента на мазнините и месния протеин.
Чл. 88а
Чл. 88а от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. установява, че мляно месо, което не отговаря на определени изисквания (чл. 75, ал. 2 и чл. 88, ал. 3), може да бъде предлагано на пазара, но само ако носи специфична здравна маркировка, която се различава от стандартната, посочена в чл. 6. Тази разпоредба е в сила до 31.12.2009 г.
Чл. 89
Чл. 89 описва забранените суровини при производството на месни продукти, включително органи на пикочно-половата система (с изключение на тестисите, бъбреците и пикочния мехур), хрущяли, очи, слухови канали, рогови тъкани и главата (с изключение на определени части от птиците). Суровините, използвани за производството на месни продукти, трябва да отговарят на изискванията за прясно месо, но мляното месо и месните заготовки не е необходимо да спазват изискванията по чл. 74 - 87.
Чл. 89а
Чл. 89а от Наредба № 36 определя условията за производство на трайни сурово сушени месни продукти от месо от копитни животни. Месото трябва да е от здрави животни, охладено до 4°С и с рН между 5,8 и 6,3. Забранено е използването на месо с промени в цвета и консистенцията, следи от травми и замърсявания. Производителите трябва да гарантират безопасността на продуктите, произведени по традиционни методи.
Чл. 90
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, като член 90 регламентира приложимостта на изискванията за живи двучерупчести мекотели и други морски организми. Изискванията важат за уловени животни в определени производствени райони, а също така и за търговия на дребно. Разпоредбите на наредбата се допълват от изискванията на други глави в зависимост от извършваните дейности.
Чл. 91
Живи двучерупчести мекотели могат да се предлагат за търговия на дребно само в центрове за експедиране с поставена идентификационна маркировка. Собственикът на центъра може да приема партиди само с необходимите документи.
Чл. 92
Чл. 92 регламентира изискванията за документация при транспортиране на живи двучерупчести мекотели. Всеки товар трябва да бъде придружен от регистрационен документ, съставен на български и на един официален език на ЕС. Документът включва информация за партидата, включително данни за събиране, добиване, производствен район, здравен статус, вид и количество на мекотелите, както и информация за повторно полагане или пречистване, ако е приложимо.
Чл. 93
Лицата, които изпращат или получават партиди от живи двучерупчести мекотели, трябва да попълват регистрационния документ четливо, без възможност за изтриване. Получателите трябва да поставят дата и печат на документа. Съхраняването на копие от регистрационния документ е задължително за период от поне една година след получаването или изпращането на партидата.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № 36 предвижда, че когато живите двучерупчести мекотели се добиват от същия персонал, който работи в центровете за експедиция, пречистване или преработка, и всички обекти са под контрола на официален ветеринарен лекар, не е необходим регистрационен документ за транспортирането на партидите, ако ветеринарният лекар е дал разрешение.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя, че живи двучерупчести мекотели могат да се добиват само от производствени райони с конкретно местоположение и фиксирани граници. Тези райони се класифицират от органите на ДВСК в три категории - клас А, Б или В, съгласно чл. 67 от Наредба № 35 от 2006 г.
Чл. 96
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя условията за предлагане на живи двучерупчести мекотели за човешка консумация. Мекотелите от клас А могат да се предлагат директно, ако отговарят на изискванията на чл. 110. Мекотелите от клас Б изискват обработка в център за пречистване или повторно полагане, а тези от клас В трябва да бъдат повторно полагани за по-дълъг период, съгласно чл. 102-103.
Чл. 97
Живи двучерупчести мекотели, произхождащи от производствени райони от клас Б или В, могат да бъдат предлагани за човешка консумация, при условие че след пречистването или повторното им полагане, те отговарят на изискванията, посочени в чл. 110 от наредбата.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № 36 определя изискванията за обработка на живи двучерупчести мекотели от клас Б или В, които не са преминали пречистване. Те могат да бъдат изпращани в преработвателно предприятие за унищожаване на патогенни микроорганизми. Преди обработката е необходимо да се отстранят замърсители. Методите за обработка включват стерилизация, термична обработка и обработка с пара под налягане, като при термичната обработка се изисква достигане на определени температури и времена. За валидиране на обработката се прилага система НАССР.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № 36 забранява производството или добива на живи двучерупчести мекотели в райони, които не са категоризирани от органите на ДВСК или в които са установени болести по мекотелите. Това е мярка за защита на здравето на животните и безопасността на храните.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № 36 определя, че собственикът на производствения район е отговорен за определянето на вида на обработката на двучерупчестите мекотели. Това се основава на информация от самоконтрола, проверки от ДВСК и данни за околната среда и климатичните условия.
Чл. 101
Чл. 101 регламентира изискванията за добив и обработка на живи двучерупчести мекотели. Технологията на добив не трябва да причинява замърсяване или увреждане на продукта. Мекотелите трябва да се пазят от счупване и температурни изменения, а между добиването и разтоварването не трябва да се поставят повторно във вода. За подобряване в естествени условия се използват само райони от клас А. Транспортните средства трябва да осигуряват условия за запазване на мекотелите, подходящо оттичане на водата и защита срещу замърсяване.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредба № 36 определя изискванията за повторно полагане на живи двучерупчести мекотели. Необходимите условия включват: одобрени райони от ДВСК, обозначаване на границите, осигуряване на разстояния за минимален риск от замърсяване, и оптимални условия за пречистване. Живите мекотели трябва да се полагат с определена гъстота и за минимум два месеца, освен ако не е разрешено по-кратко от ДВСК. Местата за повторно полагане трябва да са разделени, а нова партида не може да се полага преди изваждане на предишната.
Чл. 103
Лицата, извършващи повторно полагане на мекотели във вода, са задължени да водят дневник, който да съдържа информация относно произхода на мекотелите, продължителността на полагането, районите на полагане и предназначението на партидите. Дневникът трябва да бъде представен на органите на ДВСК при поискване.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя, че теренът на центровете за експедиране и пречистване на суровини и храни от животински произход трябва да бъде избран така, че да не бъде наводняван от приливи или оттичащи се води от съседни терени.
Чл. 105
Чл. 105 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя изискванията за резервоарите за пречистване и контейнерите за съхранение на вода. Вътрешните повърхности трябва да са гладки, здрави, водонепропускливи и лесни за почистване. Конструкцията им трябва да позволява пълно оттичане на водата, а входящият и отточните отвори да са разположени така, че да предотвратяват замърсяването на мекотелите. Големината на резервоарите се определя в зависимост от количеството и вида на пречистваните мекотели.
Чл. 106
Чл. 106 от Наредба № 36 определя изискванията за пречистване на живи двучерупчести мекотели. Процесът включва измиване с чиста вода, осигуряване на бързо възстановяване на естественото хранене чрез филтриране на водата, отстраняване на отточни води и запазване на мекотелите живи за опаковане и транспортиране. Количеството мекотели не трябва да надвишава капацитета на пречиствателния център, а пречистването трябва да е непрекъснато и в съответствие с хигиенните изисквания на Европейския съюз. При пречистване на няколко партиди, времето се определя от най-дългата обработка. Използват се мрежести торби за свободен приток на морска вода и мекотелите се полагат на пластове, позволяващи нормално отваряне на черупките.
Чл. 107
Член 107 от Наредба № 36 забранява поставянето на ракообразни, риби или други морски видове в резервоарите, предназначени за пречистване на живите двучерупчести мекотели. Това е част от специфичните изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход.
Чл. 108
Според Наредба № 36 от 23 март 2006 г., материалът за пакетиране на пречистените живи двучерупчести мекотели трябва да бъде етикиран. Етикетът удостоверява, че мекотелите са преминали процес на пречистване.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № 36 определя изискванията за центровете за експедиция на живи двучерупчести мекотели. Обработката и опаковането на мекотелите не трябва да ги замърсяват или да влияят негативно на тяхното състояние. Черупките им трябва да се измиват с чиста вода преди експедицията. Живите мекотели трябва да произхождат от определени райони, включително клас А и центрове за пречистване. Изискванията важат и за експедиционни центрове на борда на кораби-фабрики.
Чл. 110
Чл. 110 от Наредба № 36 определя изискванията за лицата, които добиват и произвеждат живи двучерупчести мекотели. Те трябва да осигурят съответствие с микробиологичните показатели и да спазват определени органолептични характеристики, като преснота и чистота на черупките. Освен това, количеството на морски биотоксини в мекотелите не трябва да надвишава установените граници за различни токсини, включително паралитичен токсин, амнезиен токсин и други. Производителите трябва да използват специфични методи за анализ, посочени в друга наредба, за да определят количеството на биотоксините.
Чл. 111
Чл. 111 от Наредба № 36 предвижда, че стридите трябва да се опаковат с вдлъбната черупка надолу. Освен това, потребителските опаковки на живите двучерупчести мекотели трябва да останат запечатани от центъра за експедиране до момента на тяхната доставка на крайния потребител.
Чл. 112
Чл. 112 от Наредба № 36 определя изискванията за етикетиране на живи двучерупчести мекотели. Те трябва да се етикетират в съответствие с Наредбата за изискванията за етикетиране и представяне на храните. Изискването за етикетиране може да бъде заменено с информация, че мекотелите трябва да останат живи до момента на продажбата. Етикетите трябва да са водоустойчиви и да съдържат идентификационна маркировка, вид на мекотелите и дата на пакетиране. Търговците на дребно трябва да съхраняват етикетите за минимум 60 дни след разделяне на партидата.
Чл. 113
По време на транспортирането и съхранението на живи двучерупчести мекотели е необходимо да се поддържат определени температури, които гарантират запазването на качеството и жизнеспособността на мекотелите.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. забранява повторното потапяне или пръскане с вода на живите двучерупчести мекотели след тяхното пакетиране за продажба на дребно и напускането на центъра за експедиране. Тази забрана е част от специфичните изисквания за стриди, миди и пектении от сем. Pectinidae, уловени извън класифицирани производствени райони.
Чл. 115
Чл. 115 от Наредба № 36 определя изискванията за стриди, миди и пектении, уловени извън класифицирани райони. Те могат да се предлагат на пазара само ако са уловени и обработени съгласно чл. 101 и отговарят на изискванията по чл. 110, удостоверени чрез самоконтрол. При наличието на информация за здравния статус на местата за улов, могат да се прилагат изискванията по чл. 95 - 100. Продуктите могат да се предлагат само на рибни тържища, центрове за експедиция или преработвателни предприятия. Собствениците на преработвателни предприятия трябва да информират ДВСК. Центровете за експедиция трябва да отговарят на изискванията по чл. 104 - 109. Лицата, уловители на тези морски продукти, трябва да спазват документирането по чл. 92 и 93, а опакованите продукти да бъдат маркирани съгласно чл. 110.
Чл. 116
Наредбата определя специфичните изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, с акцент върху двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести и морски коремоноги. Чл. 116 уточнява, че разпоредбите не се прилагат за живи морски организми, но важат за тези, които не се предлагат на пазара живи. Изискванията важат и за търговия на дребно, както и за производството на рибни продукти, което включва риболов и отглеждане. Операции на борда на риболовни кораби включват клане, охлаждане и транспортиране на живи рибни продукти. Разпоредбите допълват изискванията на други глави от наредбата, в зависимост от мястото на извършване на дейностите.
Чл. 117
Член 117 от Наредба № 36 определя изискванията за изграждане и конструкция на риболовните кораби, с цел предотвратяване на замърсяване на рибните продукти. Те трябва да бъдат проектирани така, че да не допускат замърсяване с мръсна вода, отпадъци, горива и други вредни вещества. Повърхностите, които контактуват с рибните продукти, трябва да са от нетоксични, устойчиви на корозия и лесни за почистване материали. Оборудването за работа с риба също трябва да отговаря на тези изисквания. Смукателният отвор за вода трябва да бъде разположен, така че да предотвратява замърсяване на водата.
Чл. 118
Чл. 118 от Наредба № 36 определя изискванията за риболовни кораби, които са конструирани за съхранение на рибни продукти за повече от 24 часа. Корабите трябва да имат трюмове или контейнери, отделени от машинното отделение и помещенията за екипажа, за да се предотврати замърсяване. Също така, рибните продукти трябва да се съхраняват при добри хигиенни условия с осигурено оттичане на вода. Корабите с охлаждащи устройства трябва да поддържат температура под 3°С за 6 часа и под 0°С за 16 часа след натоварването, с възможност за мониторинг и записване на температурата.
Чл. 119
Хладилните кораби трябва да разполагат с оборудване за замразяване, което може бързо да понижи температурата на продуктите под минус 18°С. Освен това, те трябва да имат хладилно оборудване, което поддържа температурата на рибните продукти в трюмовете под минус 18°С. Трюмовете трябва да бъдат оборудвани с уреди за отчитане на температурата, разположени на лесно достъпно място, а датчиците трябва да са поставени на места с най-висока температура. Допълнителни изисквания важат и за риболовни кораби, които съхраняват рибни продукти за повече от 24 часа.
Чл. 120
Чл. 120 от Наредба № 36 определя минималните изисквания за кораби-фабрики, които произвеждат, транспортират и пускат на пазара рибни продукти. Те трябва да имат приемна площадка за рибата, система за пренасяне на продуктите, работни площадки за хигиенна обработка, складове за крайния продукт, място за съхранение на пакетиращи материали, съоръжение за отпадъци, смукателен отвор за вода и средства за измиване на ръце. Кораби, които само готвят, охлаждат и опаковат ракообразни и мекотели, не се нуждаят от тези изисквания. Кораби, които замразяват риба, трябва да отговарят на предходни изисквания.
Чл. 121
Чл. 121 определя изискванията за поддържане на чистота и добър вид на частите от кораби и контейнери, използвани за рибни продукти. Рибните продукти трябва да се предпазват от замърсяване и неблагоприятни условия след улова, като се използва питейна вода за измиване. Обработката трябва да минимизира нараняванията, а охлаждането да се извършва незабавно след товарене. Ледът за охлаждане трябва да е от питейна вода. Обезглавянето и изкормването на рибата трябва да стават хигиенично и бързо, а вътрешностите да се отстраняват отделно. Черен дроб и хайвер за консумация се съхраняват в лед или замразени. Замразяването на риба в саламура трябва да се извършва при температура под минус 9°С.
Чл. 122
Чл. 122 от Наредба № 36 определя изискванията при разтоварване на уловените рибни продукти. Оборудването, което влиза в контакт с рибата, трябва да бъде лесно за почистване и дезинфекция, а също така да се поддържа в добро състояние. Разтоварването трябва да става бързо, за да се избегне замърсяване, а рибните продукти трябва незабавно да се поставят в защитена среда при определени температури. Забранено е използването на оборудване и манипулации, които могат да причинят увреждане на ядливите части на рибата.
Чл. 123
Чл. 123 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания за тържища и пазари за продажба на едро на рибни продукти. Тържищата трябва да имат заключващи се хладилни съоръжения за съхранение на рибни продукти, както и отделно за негодни за консумация. Необходимо е наличието на помещение за ветеринарни лекари. При излагането на рибни продукти трябва да се спазват условия за чистота и безопасност, включително забрана за достъп на транспортни средства, отделящи изгорели газове. Пресните рибни продукти трябва да бъдат охладени бързо след изваждане на брега. Собствениците на рибни продукти трябва да си сътрудничат с органите на ДВСК за извършване на контрол.
Чл. 123а
Чл. 123а от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. установява, че пресните рибни продукти трябва да отговарят на специфичните изисквания, посочени в членове 124 - 127. Раздел IV от наредбата се фокусира върху изискванията, които трябва да спазват предприятията и риболовните кораби, които обработват рибни продукти.
Чл. 124
Член 124 от Наредба № 36 определя изискванията за съхранение на охладени, непакетирани пресни рибни продукти. Те трябва да се съхраняват в подходящи съоръжения с лед, ако не се разпределят, експедират или преработват веднага след пристигането им. Ледът трябва да се подменя при необходимост. Пакетираните пресни рибни продукти трябва да се охлаждат до температура, близка до температурата на топящия се лед.
Чл. 125
Чл. 125 от Наредба № 36 определя хигиеничните изисквания при премахване на главата и изкормване на риба. Процесите трябва да се извършват по хигиеничен начин, като рибата трябва да се изкормва възможно най-бързо след улова. След извършване на тези дейности, продуктите трябва да се изплакват обилно с питейна или чиста вода, в зависимост от мястото на обработка.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № 36 определя специфични изисквания за филетиране, нарязване и опаковане на рибни продукти. Дейностите трябва да се извършват по начин, който предотвратява замърсяване и опаразитяване. Филетата и парчетата не могат да се задържат на работните маси по-дълго от необходимото, след което трябва да бъдат опаковани и бързо охладени.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № 36 определя изискванията за експедиция и съхранение на непакетирани пресни рибни продукти. За съхранение в лед се използват контейнери, които осигуряват оттичане на водата от стопения лед. Целите и изкормени рибни продукти се транспортират и съхраняват на борда на кораба в охладена вода, а след изваждането им на брега могат да се транспортират в охладена вода до първото предприятие за преработка на сушата.
Чл. 128
Предприятията, които извършват замразяване на рибни продукти, трябва да отговарят на специфичните изисквания, посочени в член 119 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход.
Чл. 129
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя конкретни изисквания за производството на механично сепарирани рибни продукти, които включват: използването на изкормена и измита риба, бързо сепариране след филетирането и незабавно замразяване на получените продукти или тяхното включване в замразяеми храни.
Чл. 130
Чл. 130 от Наредба № 36 определя условията за замразяване на рибни продукти при температура не по-висока от минус 20°С за максимум 24 часа. Разрешава се замразяване на риби, консумирани в сурово състояние, херинга, скумрия, хамсия и сьомга, преминали през студено опушване, както и мариновани или осолени рибни продукти, при определени условия. Не е задължително замразяване, ако местата на улова не представляват риск за здравето или ако ветеринарен лекар разреши. Продуктите на пазара трябва да имат документ от производителя с информация за преработката.
Чл. 131
Чл. 131 определя изискванията за охлаждане на ракообразни и мекотели след термична обработка. Охлаждането трябва да се извърши възможно най-бързо с питейна вода, а на борда на кораб - с чиста вода. Процесът на охлаждане продължава до температура близка до температурата на топящия се лед, освен ако не се използва друг метод на консервиране. Черупките на продуктите се отстраняват при спазване на хигиенни изисквания, а работниците трябва да измиват ръцете си преди работа. След премахването на черупките, продуктите трябва да се замразят или охладят до определените температури.
Чл. 132
Чл. 132 определя изискванията, които производителите на рибни продукти трябва да спазват, за да осигурят безопасността на рибните продукти за човешка консумация. Тези изисквания включват спазване на микробиологични показатели, органолептични изследвания, контрол на хистамин и летливи азотсъдържащи вещества, както и визуална инспекция за наличие на паразити. Не се допуска пускането на пазара на рибни продукти, които са замърсени с паразити, получени от отровни риби или съдържащи биотоксини. Специални условия са предвидени за рибни продукти от определени видове риби и мекотели.
Чл. 132а
Наредбата регламентира изискванията за установяване на паразити в рибни продукти чрез визуална инспекция на проби. Инспекциите се извършват от квалифицирани лица в зависимост от типа и произхода на рибата. По време на производството, инспекцията обхваща изкормената риба и нейни части, а при механично изкормване се вземат проби от минимум 10 риби. След филетирането, ако визуалната инспекция е затруднена, се изготвя пробен план, който се предоставя на ветеринарния лекар. Допълнително, наредбата включва разпоредби относно опаковането, пакетиране, съхранение и транспортиране на рибни продукти.
Чл. 133
Чл. 133 определя изискванията за контейнерите, в които се съхраняват рибни продукти. Те трябва да бъдат изградени от водоустойчиви материали и да осигуряват оттичане на водата от топящия се лед. Замразените рибни продукти, приготвени на борда на кораби, трябва да се опаковат по подходящ начин преди изваждането им на брега. При опаковането на рибни продукти на борда на риболовните кораби, е необходимо да се използват материали, които не замърсяват, да се съхраняват по безопасен начин и да се почистват и дезинфекцират при повторно използване.
Чл. 134
Наредбата определя специфични изисквания за съхранение на рибни и морски продукти. Пресните рибни продукти и охладените ракообразни и мекотели трябва да се съхраняват при температура, близка до топенето на леда. Замразените рибни продукти трябва да се съхраняват при температура не по-ниска от -18°С. Цялата замразена риба в саламура, предназначена за консервиране, може да се съхранява при температура не по-висока от -9°С. Живите рибни продукти трябва да се съхраняват при подходяща температура, без да се застрашава тяхната безопасност и жизненост.
Чл. 135
Член 135 от Наредба № 36 определя температурните изисквания за транспортиране на рибни продукти. Пресните и размразени рибни продукти трябва да се транспортират близо до температурата на топене на леда. Замразените рибни продукти, с изключение на замразена риба в саламура, трябва да се транспортират при температура не по-ниска от -18°C, с допустими кратки колебания до +3°C. Това изискване не важи, ако транспортирането от хладилен склад до преработвателно предприятие е в рамките на един час и е разрешено от ветеринарен лекар. При съхранение в лед, водата от топящия се лед не трябва да влиза в контакт с продуктите. Живите рибни продукти трябва да се транспортират по начин, който не застрашава тяхната безопасност и жизненост.
Чл. 136
Член 136 от Наредба № 36, касаеща специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2008 г.
Чл. 137
Член 137 от Наредба № 36, която регламентира специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2008 г.
Чл. 138
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания при производството, транспортирането и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход. Член 138 от наредбата е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 23 от 2008 г.
Чл. 139
Член 139 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. предвижда специфични изисквания за фермите, произвеждащи сурово мляко. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 23 от 2008 г., което означава, че изискванията вече не са в сила.
Чл. 140
Член 140 от Наредба № 36 е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 23 от 2008 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до момента на отмяната, вече не са приложими.
Чл. 141
Член 141 от Наредба № 36 е бил изменен в Държавен вестник, брой 79 от 2006 г., но по-късно е отмян в Държавен вестник, брой 23 от 2008 г. Тази наредба регулира условията и изискванията за безопасност при работа с храни от животински произход, включително тяхното производство и транспортиране.
Чл. 142
Член 142 от Наредба № 36 е бил изменен с ДВ, бр. 79 от 2006 г. и е влязъл в сила от 01.01.2007 г. По-късно, съгласно ДВ, бр. 23 от 2008 г., този член е отменен.
Чл. 143
Чл. 143 от НАРЕДБА № 36, който се отнася до специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2008 г.
Чл. 144
Член 144 от Наредба № 36, която касае специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 23 от 2008 г.
Чл. 145
Чл. 145 от Наредба № 36, касаеща специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 23 от 2008 г.
Чл. 146
Член 146 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход е отменен с ДВ, бр. 23 от 2008 г. Това означава, че изискванията, свързани с суровото мляко, които са били описани в този член, вече не са в сила.
Чл. 147
Член 147 от Наредба № 36, която регламентира специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 23 от 2008 г.
Чл. 148
Член 148 от Наредба № 36 е бил изменен с ДВ, бр. 90 от 2006 г. и по-късно отменен с ДВ, бр. 23 от 2008 г. Този член е част от нормативната уредба, касаеща производството и пускането на пазара на храни и суровини от животински произход, но вече не е в сила.
Чл. 148а
Член 148а от Наредба № 36, който е добавен през 2006 г. и отменен през 2008 г., е свързан с изискванията за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход. Този член е важен, но е бил отменен след две години, което показва, че регулацията е била преразгледана или изменена.
Чл. 149
Член 149 от Наредба № 36 е бил изменен през 2006 г. и впоследствие отменен през 2008 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, не са в сила и е необходимо да се обърне внимание на актуалните разпоредби, които го заместват.
Чл. 150
Член 150 от Наредба № 36, който засяга изискванията към млечните продукти, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 23 от 2008 г. Тази наредба е важна за регулацията на производството и търговията с храни от животински произход, но конкретните изисквания за млечните продукти вече не са в сила.
Чл. 151
Член 151 от Наредба № 36, който е изменен в Държавен вестник, брой 79 от 2006 г. и е в сила до 31.12.2009 г., е отменен с Държавен вестник, брой 23 от 2008 г. Този член е свързан с регулации относно производството, транспортирането и пускането на пазара на храни от животински произход.
Чл. 152
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания при производството, транспортирането и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход. Член 152 е изменен с ДВ, бр. 79 от 2006 г., но е отменен с ДВ, бр. 23 от 2008 г., което означава, че разпоредбите в този член вече не са в сила.
Чл. 153
Член 153 от Наредба № 36 е изменен и отменен, като преди отмяната е регулирал опаковането, пакетиране, етикетиране и идентификационна маркировка на сурово мляко и млечни продукти. В момента този член не е в сила, тъй като е отменен с ДВ, бр. 23 от 2008 г.
Чл. 154
Член 154 от Наредба № 36 е бил изменен с ДВ, бр. 79 от 2006 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 23 от 2008 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с член 154, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 155
Член 155 от Наредба № 36 е бил изменен през 2006 г. и впоследствие отменен през 2008 г. Този член е свързан с изискванията, касаещи производството, транспортирането и предлагането на суровини и храни от животински произход на пазара.
Чл. 156
Член 156 от Наредба № 36 е изменен с ДВ, бр. 79 от 2006 г., но по-късно е отменен с ДВ, бр. 23 от 2008 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 157
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход. Член 157 от наредбата, който е изменен и след това отменен, се отнася до яйцата и яйчните продукти, като част от десетата глава, която конкретизира изискванията към яйцата.
Чл. 158
Яйцата, които се произвеждат и предлагат за продажба, трябва да отговарят на определени условия. Те трябва да бъдат чисти и сухи, без неприятни миризми, да бъдат защитени от удари и да не бъдат изложени на пряка слънчева светлина. Тези изисквания важат както за помещенията на производителя, така и за периода до тяхната продажба на крайния консуматор.
Чл. 159
Яйцата трябва да се съхраняват и транспортират при постоянна температура, която гарантира запазването на хигиенните им свойства.
Чл. 160
Яйцата трябва да бъдат доставени на консуматорите в срок не по-дълъг от 21 дни след тяхното снасяне. Това е част от изискванията, определени в Наредба № 36 от 23 март 2006 г., която регламентира производството, транспортирането и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход.
Чл. 161
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания за конструкцията, технологичния план и оборудването на предприятията, които произвеждат яйчни продукти. Според Чл. 161, дейностите в тези предприятия трябва да включват: 1. Измиване, подсушаване и дезинфекция на мръсните яйца, когато се извършват в предприятието. 2. Счупване на яйцата, събиране на съдържанието им и отстраняване на частите от черупки и мембрани. 3. Други дейности, различни от посочените в точки 1 и 2.
Чл. 162
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания за производство на яйчни продукти. Яйцата, използвани за производството, трябва да бъдат с напълно развити черупки и без пукнатини. Пукнати яйца могат да се използват, ако са доставени директно от център за пакетиране или производствено предприятие, и трябва да бъдат счупени бързо. Суровината може да включва и яйчно съдържание, добито в одобрено предприятие. Производителите имат право да използват пукнати яйца за течни яйчни продукти в регистрирани предприятия, при условие че са доставени директно за бързо счупване.
Чл. 163
Чл. 163 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. забранява замърсяването при производството, обработката и съхранението на яйчни продукти. Осигурява се спазването на изискванията по чл. 164 - 168.
Чл. 164
Наредбата определя изискванията за обработка на яйца от животински произход. Яйцата трябва да бъдат почистени и подсушени преди счупване. Счупването на яйцата се извършва по начин, който предотвратява замърсяване. Пукнатите яйца трябва да се преработват незабавно. Яйцата от различни видове (не само кокоши) се обработват отделно. Оборудването трябва да бъде почистено и дезинфектирано преди обработката на кокоши яйца. При производството на яйчни продукти за човешка консумация не е разрешено да се получава съдържанието на яйца чрез центрофугиране.
Чл. 165
След счупването на яйцата, съдържанието трябва да се термично обработи бързо, за да се елиминират микробиологичните рискове. Партиди, които не са достатъчно преработени, могат да се преработят отново, ако станат годни за консумация. Ако партидата е негодна за консумация, тя се преработва по начин, който не позволява употребата й за човешка консумация.
Чл. 166
Член 166 от Наредба № 36 гласи, че не е необходима преработка на яйчен белтък, който е предназначен за производство на изсушен или кристализиран албумин, при условие че след това той преминава термична обработка.
Чл. 167
Чл. 167 определя условията за съхранение на яйчно съдържание при преработка. То трябва да се съхранява замразено или при температура до 4°С, като срокът на съхранение при 4°С не може да надвишава 48 часа. Изключение от тези изисквания се допуска за продукти, от които се отстраняват въглехидрати, ако този процес се извърши бързо.
Чл. 168
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. предвижда, че продукти, които не са стабилизирани за съхранение при стайна температура, трябва незабавно да се охлаждат до 4°С. Освен това, продуктите, предназначени за замразяване, трябва да бъдат замразявани веднага след обработката им.
Чл. 169
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфични изисквания за производството на яйчни продукти. Концентрацията на 3ОН-бутирова киселина не трябва да надвишава 10 mg/kg в сухото вещество на немодифицирания яйчен продукт. Съдържанието на млечна киселина в суровината не трябва да превишава 1 g/kg, като за ферментирали продукти тази стойност се отчита преди ферментацията. Остатъците от яйчни черупки и мембрани не трябва да надвишават 100 mg/kg в яйчния продукт.
Чл. 170
Член 170 от Наредба № 36 регламентира изискванията за етикетиране на пратките с яйчни продукти, които не са предназначени за търговия на дребно, а за производство на други продукти. Етикетите трябва да съдържат информация за температурата на съхранение и срока на трайност. Течните яйчни продукти трябва да имат допълнителна информация, указваща, че са непастьоризирани и да се обработват на местоназначението, както и датата и часа на счупването.
Чл. 171
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя специфични изисквания за колене на жаби и охлюви. Те трябва да се колят в специално проектирано и оборудвано предприятие. В предприятието, където се приготвят жабешките бутчета, е необходимо да има помещение за съхранение и измиване на живите жаби, както и за клането и обезкръвяването им. Това помещение трябва да бъде отделено с физическа преграда от помещението за приготвяне на жабите.
Чл. 172
Жабите и охлювите, които са умрели по начин, различен от клане в предприятието, не могат да се използват за човешка консумация.
Чл. 173
Жабите и охлювите трябва да преминат през органолептични изследвания, при които се вземат проби. Ако изследването установи, че те представляват опасност, не могат да бъдат използвани за човешка консумация.
Чл. 174
Жабешките бутчета трябва да се измиват с течаща питейна вода веднага след приготвянето им. След измиването, те трябва да бъдат охладени до температура на топящия се лед, а след това могат да бъдат замразени или преработени.
Чл. 175
След умъртвяването на охлювите, хепатопанкреасът не трябва да се използва за консумация от човек. В наредбата се регламентират и изискванията към предприятията, които събират или преработват суровини за производство на топени животински мазнини и пръжки.
Чл. 176
Центровете за събиране на суровини от животински произход трябва да бъдат оборудвани със съоръжения, които осигуряват съхранение на суровините при температура не по-висока от 7°С. По време на транспортиране на суровините до преработвателните предприятия, също трябва да се поддържа същата температура.
Чл. 177
Чл. 177 определя изискванията за преработвателните предприятия, занимаващи се с топени животински мазнини и пръжки. Те трябва да разполагат с хладилни съоръжения, помещение за експедиция (освен при експедиране в цистерни) и подходящо оборудване за приготвяне на продукти, ако е необходимо. Хладилни съоръжения не са задължителни, ако суровините се доставят по начин, който осигурява охладено съхранение или транспортиране.
Чл. 178
Чл. 178 от Наредба № 36 определя специфичните изисквания за суровини, използвани за приготвяне на топени животински мазнини и пръжки. Суровините трябва да бъдат от животни, годни за човешка консумация, заклани в кланица, да не съдържат кръв и да не са замърсени. Те трябва да идват от одобрени предприятия и да се транспортират и съхраняват при хигиенни условия, без температурата да надвишава 7°С. Разтопените суровини могат да се съхраняват без охлаждане до 12 часа след получаването им.
Чл. 179
Според Наредба № 36 от 23 март 2006 г. е забранено използването на разтворители при процеса на топене на мазнини и пръжки. Тази забрана цели да осигури безопасността и качеството на хранителните продукти от животински произход.
Чл. 180
Чл. 180 от Наредба № 36 предвижда, че мазнините за рафиниране, които отговарят на изискванията в приложение № 2, могат да бъдат рафинирани, за да се подобрят физико-химичните им свойства. Топените животински мазнини, приготвени съгласно чл. 178 и 179, могат да бъдат рафинирани в същото или в друго предприятие.
Чл. 181
Топените животински мазнини трябва да отговарят на определени показатели, които са посочени в приложение № 1 на Наредба № 36 от 23 март 2006 г. Тези изисквания са част от регулацията, свързана с производството, транспортирането и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход.
Чл. 182
Чл. 182 от Наредба № 36 определя условията за съхранение на пръжки, предназначени за човешка консумация. Според параграф 1, пръжките трябва да се съхраняват при температура до 7°C за период до 24 часа или при температура до -18°C, ако са получени при температура до 70°C. В случай, че пръжките са получени при температура над 70°C и съдържанието на вода в тях е над 10% (m/m), те могат да се съхраняват до 7°C за период до 48 часа или при температура до -18°C. Параграф 2 уточнява, че ако пръжките са получени при температура над 70°C и съдържанието на вода е под 10% (m/m), няма специфични изисквания за температура на съхранение.
Чл. 183
Чл. 183 от Наредба № 36 определя изискванията за предлагане на черва, пикочни мехури и стомаси на пазара. Тези продукти могат да се предлагат, ако са получени от животни, годни за консумация, след проверка, и са заклани в кланица. Освен това, те трябва да бъдат осолени, термично обработени или изсушени, и да се вземат мерки за предотвратяване на замърсяване. Обработените продукти, които не могат да се съхраняват при стайна температура, трябва да се съхраняват охладени, а неосолените или неизсушените продукти трябва да се съхраняват при температура не по-висока от 3°С.
Чл. 184
Чл. 184 определя суровините, които могат да се използват за производство на желатин, предназначен за храна. Позволени суровини са кости, кожа с и без косми от преживни животни и свинска кожа, кожа от птици, сухожилия, кожа и кости от риба, както и кожа от дивеч. Не се допуска използването на кожа, подложена на щавене. Суровините трябва да произхождат от животни, годни за консумация, и да са от одобрени предприятия.
Чл. 185
Събирателните центрове и цеховете за щавене на кожи могат да доставят суровини за желатин за човешка консумация, ако са одобрени и отговарят на определени изисквания. Те трябва да имат подходящи помещения за съхранение с лесни за почистване подове и стени, хладилно оборудване при необходимост и да поддържат чистота, за да предотвратят замърсяване на суровините. В случай на съхранение на суровини, които не отговарят на изискванията, те трябва да се обработват отделно.
Чл. 186
Чл. 186 от наредбата регламентира условията за транспортиране на суровини до събирателни центрове, цехове за щавене на кожи или предприятия за преработка на желатин. По време на транспортиране суровините се придружават от определен документ и не се маркират. Суровините за желатин трябва да се транспортират и съхраняват охладени или замразени, освен ако се преработват в рамките на 24 часа. При определени условия, като например при околна температура, могат да се транспортират специфични видове суровини, като кости, осолена кожа и др.
Чл. 187
Наредба № 36 определя специфичните изисквания за производство на желатин от костни материали на преживни животни, родени и отгледани в райони с нисък риск от спонгиформна енцефалопатия. Процесът включва пълно разбиване на материалите, екстракция на мазнини с гореща вода, обработка с разредена солна киселина с минимална концентрация 4 % и рН < 1,5 за минимум два дни, последвано от обработка с основа за минимум 20 дни и стерилизация. За суровини, различни от тези, е необходима обработка с основа или киселина, последвана от коригиране на рН и термична обработка на желатина.
Чл. 188
Чл. 188 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. позволява производството и съхранението на желатин за човешка консумация и желатин, който не е предназначен за такава, в едно и също предприятие, при условие че са спазени изискванията за желатина за човешка консумация.
Чл. 189
Член 189 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г. определя, че при производството на желатин, крайният продукт трябва да отговаря на определени показатели, които са посочени в приложение № 4 на същата наредба.
Чл. 189а
Чл. 189а от Наредба № 36 предвижда, че опаковката или материалът за пакетиране на желатина трябва да съдържат надпис "желатин, годен за консумация от човек" и датата на приготвяне. В допълнение, наредбата включва глава, която се фокусира върху изискванията при производството на колаген, с акцент върху суровините.
Чл. 190
Чл. 190 определя суровините, които могат да се използват за производство на колаген, предназначен за храна. Разрешените суровини включват кожа и кости от различни животни, включително преживни, свине, птици, дивеч и риба. Не се допуска използването на кожа, подложена на щавене. Суровините трябва да произхождат от животни, годни за човешка консумация, и да се получават в одобрени предприятия.
Чл. 191
Събирателните центрове и цеховете за щавене на кожи могат да доставят суровини за производство на колаген за човешка консумация, само ако са одобрени от органите на ДВСК и разполагат с подходящи помещения. Помещенията трябва да имат здрави подове и гладки стени, хладилно оборудване при необходимост и да се поддържат чисти, за да се предотврати замърсяване на суровините. При съхранение и/или преработка на несъответстващи суровини, те трябва да бъдат отделени от суровините за колаген.
Чл. 192
Чл. 192 определя изискванията за транспортиране на суровини до събирателни центрове и предприятия за преработка. Суровините трябва да бъдат придружени от определен документ, а не се поставя идентификационна маркировка. Транспортирането и съхранението на суровини трябва да бъде охладено или замразено, освен в случаи на преработка в рамките на 24 часа. При определени условия, някои суровини могат да се транспортират и съхраняват при температура на околната среда.
Чл. 193
При производството на колаген суровините се измиват, коригира се рН с основа или киселина, последвано от изплаквания. След това колагенът се филтрира и пресува. Възможно е и сушене на колагена след тези действия.
Чл. 194
Чл. 194 от Наредба № 36 позволява производството и съхранението на колаген, който не е предназначен за човешка консумация, в едно и също предприятие с колаген, предназначен за човешка консумация, при условие че са спазени изискванията за колагена, предназначен за човешка консумация.
Чл. 195
Съгласно Чл. 195 от Наредба № 36 от 23 март 2006 г., производството на колаген трябва да отговаря на показателите, посочени в приложение № 3 към чл. 189 от същата наредба. Това означава, че крайният продукт трябва да изпълнява определени стандарти и изисквания за качество и безопасност.
Чл. 196
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. предвижда, че върху опаковката или материала за пакетиране на колагена трябва да бъде поставен надпис "колаген, годен за човешка консумация". Освен това, на етикета трябва да се посочи и датата на приготвяне на продукта.
Чл. 197
Производителите, които желаят да пуснат на пазара в Швеция и Финландия месо от говеда и свине, мляно месо от тях, птиче месо от домашни птици, пуйки, токачки, патици и гъски, както и яйца, трябва да спазват изискванията по чл. 198 за наличие на салмонели. Изключение правят месните заготовки и механично отделеното месо.
Чл. 198
Наредба № 36 регламентира изискванията за безопасност и качество на суровини и храни от животински произход. Според член 198, месото и яйцата трябва да преминат микробиологични изследвания за салмонели, с отрицателен резултат, освен ако са предназначени за обработка, която гарантира унищожаването на патогени. Изследванията не се извършват в предприятия с одобрена програма за контрол. Пратките месо и яйца трябва да бъдат придружени от търговски документи или сертификати, удостоверяващи съответствието с изискванията на ЕС. Допълнителните разпоредби определят термини и условия за производство и търговия с храни от животински произход, включително хигиенни изисквания и контрол.
§1
Тази наредба определя специфичните изисквания при производството, транспортирането и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход. Включва дефиниции на термини като 'верификация', 'валидация', 'възбранено месо', 'вътрешности' и много други, които уточняват различни аспекти на производството и обработката на животински продукти. Дефинициите обхващат категории животни, методи на обработка, безопасност на храните и условия за търговия.
§1а
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 36 от 23 март 2006 г. се въвеждат изменения в текста на наредбата. Конкретно, думата "отстрелян/ия" се заличава, "страни/те членки" се заменя с "държави/те членки", а определение за "наредбата за хигиенните изисквания" се актуализира с новото наименование, свързано с чл. 17, ал. 2 от Закона за храните (ЗХ).
§1б
Наредба № 36 от 23 март 2006 г. въвежда специфични изисквания за хигиена на храните, като се основава на разпоредбите на Регламент 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Тя включва и текстове от Регламент 2074/2005, които определят мерки за прилагане на изискванията на Регламент 853/2004, както и организацията на официалния контрол съгласно Регламент 854/2004. Освен това, наредбата отразява и дерогации от Регламент 852/2004 и преходни изисквания, свързани с прилагането на регламентите 853/2004, 854/2004 и 882/2004.
§5
Съгласно §5 от Наредба № 36, храните от животински произход, произведени преди 1 януари 2006 г., могат да бъдат предлагани на пазара до 31 декември 2009 г., при условие че са етикетирани по изискванията на Наредба № 35 от 2006 г. Ако храните имат по-дълъг срок на годност от 31 декември 2009 г., те могат да се предлагат на пазара до изтичане на срока им на годност.
§6
Собствениците на обекти за производство на суровини и храни от животински произход могат да използват опаковки и етикети, закупени преди 1 януари 2006 г., до 31 декември 2007 г. Освен това, те могат да използват оборудването за здравна маркировка, закупено преди 1 януари 2006 г., до подмяната му или до 31 декември 2009 г., при условие че ветеринарният регистрационен номер не е променен. При подмяна на оборудването, органите на ДВСК трябва да удостоверят, че старото оборудване е иззето и не е в употреба.
§7
Параграф §7 определя сроковете за прилагане на изискванията относно производството на свинско, конско и телешко месо. За свинското месо изискванията влизат в сила от 1 януари 2008 г., а за конското и телешкото месо - от 1 януари 2009 г. България е задължена да представя годишен доклад до Европейската комисия за изпълнението на тези изисквания. До 31 декември 2009 г. ДВСК може да разреши временно освобождаване от изискването за информация за хранителната верига, която да бъде предоставена заедно с животните, а не 24 часа преди пристигането им в кланицата.
§ 8
Параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 36 предвижда, че до 31 декември 2009 г. определени изисквания за хигиена и безопасност на леда и водата, използвани в рибопреработването, не се прилагат, ако се използва чиста вода. Това важи за леда, съхраняващ рибни продукти, за предприятия, които обработват рибни продукти, и за охлаждане на ракообразни и мекотели след термична обработка.
§9
Параграф 9 от Наредба № 36 предвижда, че националните изисквания за температура в помещенията за съхранение на яйца и транспортните средства за яйца, които са действали преди 1 септември 2006 г., могат да останат в сила до 31 декември 2009 г. Заключителните разпоредби се отнасят към изменения и допълнения на същата наредба, обнародвани в Държавен вестник, брой 79 от 2006 г.
§ 81
Разпоредбите по § 5, 36, 42, 53 и 74 относно чл. 198, ал. 5 влизат в сила от 1 януари 2007 г. Разпоредбите на § 1, § 24, т. 2 относно чл. 56, ал. 5, § 29, т. 2 относно чл. 75, ал. 2, § 31, 32, 57 и § 64, т. 2 относно чл. 162, ал. 4 се прилагат до 31 декември 2009 г. В приложението са посочени критерии за съдържание на мазнини и протеин в различни видове мляно месо, както и норми за разтопени животински мазнини и изисквания за крайния продукт при производство на желатин или колаген.
