НАРЕДБА № 36 ОТ 21 ЮЛИ 2009 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ЗДРАВЕН КОНТРОЛ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, който обхваща обекти с обществено предназначение, продукти и стоки, дейности и фактори на жизнената среда. Контролът се осъществява във всички обекти, независимо от тяхната собственост.
Чл. 2
Главният държавен здравен инспектор е отговорен за организацията и ръководството на държавния здравен контрол в България.
Чл. 3
Дирекция "Обществено здраве" в Министерството на здравеопазването е отговорна за даването на указания на регионалните здравни инспекции и на Националния център по радиобиология и радиационна защита относно планирането и организацията на държавния здравен контрол. Тя също така методически ръководи провеждането на този контрол.
Чл. 4
Регионалните здравни инспекции и Националният център за радиационна защита извършват държавен здравен контрол в съответните области. Ведомственият здравен контрол в Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието се осъществява от звената по ведомствен здравен контрол, под методичното ръководство на главния държавен здравен инспектор.
Чл. 5
Държавният здравен контрол в България се осъществява от държавни здравни инспектори, назначени от Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции (РЗИ). Министърът на здравеопазването определя инспекторите на национално ниво, а директорите на РЗИ назначават инспектори на областно ниво. Инспекторите контролират химични вещества, трудова медицина и различни фактори, свързани със здравето на човека. Те удостоверяват правата си с служебни карти.
Чл. 6
Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол в България. Тя включва различни дейности, като оценка на документация при строежи, инспекции на обекти с обществено предназначение, проверка на продукти и стоки, оценка на добри практики за управление на безопасността на води, вземане на проби за лабораторни анализи, проверка на здравното състояние на персонал и спазване на здравни изисквания. Дейностите се извършват по утвърдени процедури и чеклистове от главния държавен здравен инспектор.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя правата на държавните здравни инспектори при провеждане на държавен здравен контрол. Те имат право на свободен достъп до обекти и лица, да изискват документи, да вземат проби за анализи, да предписват медицински прегледи, да отстраняват болни от работа, да издават предписания за нарушения, да спират реализация на опасни стоки, да предлагат отказ за приемане на строежи и да съставят актове за нарушения. Също така, те могат да поставят удостоверителни знаци и да налагат административни мерки.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 36 определя процедурата за извършване на инспекции и проверки от държавния здравен контрол. Инспекцията се провежда в присъствието на заинтересованите лица или техни представители. Резултатите от проверките се документират в протокол или доклад, който съдържа констативна и указателна част. Констативната част описва обекта на инспекцията и установените факти и нарушения, докато указателната част съдържа предписания за отстраняване на нарушенията, срокове и отговорни лица. Ако не са направени предписания, указателната част не се попълва. Протоколът се изготвя в два екземпляра и се подписва от държавния здравен инспектор.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 36 определя процедурата за връчване на протоколи и доклади на заинтересовани лица в случаите на направени предписания. Протоколът/докладът се връчва на лицето с отбелязване на датата на връчване. Ако лицето откаже да приеме документа, отказът се удостоверява с подпис на свидетел, а държавният здравен инспектор записва трите имена, ЕГН и адрес на свидетеля. В такъв случай предписанията се считат за връчени на заинтересованото лице.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 36 предвижда, че проверка за изпълнение на предписанията се извършва в срок от 30 дни след изтичането на срока за отстраняване на нарушенията, който е указан в самото предписание.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя принудителните административни мерки, които могат да се налагат при провеждане на държавен здравен контрол. Те включват: спиране на експлоатация на обект, незабавно спиране на дейност при опасност за здравето, спиране на реализацията на стоки, изтегляне на стоки от пазара, преработка или унищожаване на стоки, и други мерки при неспазване на здравните изисквания. Налагането на мерките става със заповеди на директора на РЗИ или НЦРРЗ, или с предписания на държавни здравни инспектори, в зависимост от характера на мерките.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 36 определя условията за принудителни административни мерки, които остават в сила до издаването на заповед за възстановяване на дейността или експлоатацията на обект, или за допускане на реализацията на здравословни продукти. Заповедите се издават по искане на заинтересованото лице, а органите на държавния здравен контрол са задължени да извършат проверка в тридневен срок. При установяване на отстраняване на нарушенията, заповедта за възстановяване се издава в еднодневен срок след проверката.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 36 определя реда за съобщаване на актовете, свързани с държавния здравен контрол. Актовете по чл. 11, ал. 1, т. 1, 4 и 5 се съобщават на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а актовете по чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 и 6 - по друг специфичен ред. Всички актове могат да се оспорват както по административен ред, така и по съдебен ред.
Чл. 14
Държавният здравен контрол се осъществява по два основни начина: систематично, което означава, че проверки се извършват без предварително уведомяване, и насочено, което се случва при получаване на сигнали от граждани, юридически лица или при наличие на данни за инциденти, които могат да застрашат здравето на гражданите.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 36 определя начина, по който се извършва систематичният държавен здравен контрол. Той включва текуща инспекция и тематична проверка. Текущата инспекция се провежда периодично в обектите с обществено предназначение от съответните органи. Тематичната проверка може да бъде разпоредена от главния държавен здравен инспектор или директора на РЗИ/НЦРРЗ, и се извършва по утвърдена програма, която включва целите, начина на проверка, участниците и формата на представяне на резултатите. Резултатите от проверките се анализират и могат да бъдат предоставяни на други ведомства и организации за решаване на здравни проблеми.
Чл. 16
Чл. 16. (1) Насочен здравен контрол се извършва по разпореждане на директора на РЗИ или НЦРРЗ. (2) Проверка се разпорежда в срок до два месеца от постъпването на сигнала, в зависимост от характера на сигнала. (3) При инциденти с риск за здравето, проверката се извършва незабавно, при необходимост съвместно с други органи. (4) Регионалната здравна инспекция и НЦРРЗ уведомяват подателите на сигнали за предприетите действия.
Чл. 16а
Държавният здравен контрол на обектите с обществено предназначение се осъществява по време на проектирането и изграждането им, както и по време на тяхната експлоатация.
Чл. 16б
Чл. 16б от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. предвижда, че органите на държавния здравен контрол са включени в процедурите по екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда. Те оценяват съответствието на планове, програми и инвестиционни предложения с здравните изисквания, съгласно Закона за опазване на околната среда и свързаните наредби.
Чл. 16в
Чл. 16в от Наредба № 36 определя задълженията на органите на държавния здравен контрол относно съгласуването на устройствени планове и оценката на инвестиционни проекти за съответствие със здравните изисквания. При наличие на екологична оценка, органът на здравния контрол трябва да се съобрази с становищата и решенията, взети по време на оценката.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя участието на органите на държавния здравен контрол в различни експертни съвети. Те участват в Висшия експертен екологичен съвет на МОСВ, Националния експертен съвет по устройството на територията, както и в други експертни съвети на централните ведомства и регионалните инспекции по околната среда. Държавни здравни инспектори от Министерството на здравеопазването или НЦРРЗ участват в експертните съвети по ал. 1, т. 1-3, а инспектори от РЗИ участват в съветите по ал. 1, т. 4 и 5, определяни ежегодно или за конкретен случай.
Чл. 18
Регионалните здравни инспекции съгласуват общите и подробните устройствени планове, при необходимост, и изготвят здравно заключение, което се предоставя на експертен съвет на одобряващата администрация. Съгласуването на устройствени планове се извършва по искане на физически и юридически лица, а здравното заключение се изготвя по образец, определен в приложение № 4.
Чл. 19
Регионалните здравни инспекции (РЗИ) извършват оценка на инвестиционни проекти по искане на физически или юридически лица и изготвят здравно заключение. За получаване на заключение, лицата подават заявление с необходимите данни и проектна документация. Експертният съвет в РЗИ разглежда документацията и подготвя заключение, което може да потвърди или отхвърли съответствието на проекта със здравните изисквания. Заключението се изготвя в два екземпляра и се подписва от директора на РЗИ в срок до 14 работни дни. РЗИ води дневник за постъпилите документи, включващ важна информация за проектите.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. регламентира участието на държавни здравни инспектори от РЗИ в държавните приемателни комисии за въвеждане в експлоатация на строежи от първа, втора и трета категория, съгласно Наредба № 2 от 2003 г. Директорът на РЗИ определя конкретния инспектор за участие и уведомява началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол.
Чл. 21 НАРЕДБА № 36 ОТ 21 ЮЛИ 2009 Г.
Строежите с технологични линии и технически съоръжения се въвеждат в експлоатация след комплексни изпитвания, проведени в акредитирани лаборатории. Държавният здравен инспектор участва в приемателната комисия и дава становище за готовността на строежа, подписвайки протокол, ако той отговаря на здравните норми. При нарушения на нормите, инспекторът издава отрицателно становище за готовността на строежа.
Чл. 22
Систематичният контрол на обектите с обществено предназначение се извършва най-малко веднъж годишно, съгласно Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 36 определя, че честотата, видът и обхватът на текущите инспекции и тематичните проверки в обектите с обществено предназначение се определят в годишни планове, утвърдени от директора на РЗИ. Годишните планове се изготвят въз основа на указания от Министерството на здравеопазването и спецификата на обектите и проблемите в контролираната територия.
Чл. 24
Чл. 24 от НАРЕДБА № 36 определя условията и реда за текуща инспекция на обекти, включваща проверка на вписванията в регистри, спазване на здравни изисквания, противоепидемичен режим, изпълнение на предписания, преглед на документация, проверка на стоки и продукти, контрол на дезинфекционни мероприятия, наличие на вредители, спазване на забрани за тютюнопушене и специфични изисквания.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. описва правомощията на държавния здравен инспектор по време на инспекции в обекти с обществено предназначение. Инспекторът може да извършва експресни изследвания и да взема проби от различни източници, включително работна среда и продукти. При установяване на отклонения или съмнения за безопасността на продуктите, инспекторът задължително взема проби за лабораторни анализи. Вземането на проби и лабораторни изследвания се извършват по реда на съответните наредби.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 36 указва, че в Регионалните здравни инспекции (РЗИ) се създават и съхраняват досиета на обектите с обществено предназначение, подлежащи на държавен здравен контрол. Досието съдържа документи като удостоверение за регистрация, хигиенно заключение, протоколи от инспекции, наложени административни мерки и годишна информация за контрола. Документите от инспекциите се съхраняват три години, а другите документи - три месеца след включването им в годишната информация. Допустимо е включването на допълнителни документи, свързани със спецификата на обекта.
Чл. 27
Наредба № 36 определя условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол върху продукти и стоки, важни за здравето на човека. Контролът се осъществява от органите на здравния контрол и включва проверка на съответствието с установените здравни изисквания. Обектите на контрол включват натурални минерални, изворни и трапезни води, лекарствени и козметични продукти, химични вещества, дрехи втора употреба, санитарно-хигиенни материали и медицински изделия. Контролът обхваща всички етапи от производството до употребата на продуктите.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 36 определя дейностите, които държавният здравен инспектор може да извърши при инспекция или проверка на продукти и стоки. Тези дейности включват: проверка на технологичната документация, проверка на придружаващите документи, проверка на самия продукт, проверка за идентичност на маркировката и вземане на проби за лабораторни анализи.
Чл. 29 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г.
Държавният здравен контрол на натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, се извършва съгласно Закона за храните и свързаните с него нормативни актове, както и приложимите регламенти на ЕС. В случаи, които не са уредени, се прилагат разпоредбите на Закона за здравето и настоящата наредба.
Чл. 30
Държавният здравен контрол на лекарствените продукти се осъществява съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и свързаните с него нормативни актове, както и приложимите регламенти на ЕС. За случаи, които не са уредени, се прилагат разпоредбите на Закона за здравето и Наредба № 36.
Чл. 31
Държавният здравен контрол на химичните вещества и смеси се осъществява в съответствие с Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, както и с нормативните актове и регламенти на ЕС. В случаи, които не са уредени, се прилагат разпоредбите на Закона за здравето и наредбата.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя, че държавният здравен контрол на козметичните продукти се осъществява с цел да се провери спазването на изискванията, установени в Наредба № 36 от 2005 г., издадена от министъра на здравеопазването. Тази наредба е публикувана в Държавен вестник, брой 101 от 2005 г.
Чл. 33
Държавният здравен контрол на дрехите втора употреба цели да установи спазването на Наредба № 27 от 2005 г., която определя здравните изисквания към тези дрехи. Контролът се осъществява от съответните органи на здравеопазването.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 36 определя, че държавният здравен контрол на санитарно-хигиенните материали, включително дамски превръзки, тампони, бебешки пелени и влажни кърпички, се осъществява с цел проверка на спазването на съответните наредби, установявайки необходимите условия за безопасност и качество на тези продукти.
Чл. 34а
Държавният здравен контрол на медицинските изделия се осъществява съгласно Закона за медицинските изделия и приложимите регламенти на ЕС. В случай на неуредени аспекти, се прилагат разпоредбите на Закона за здравето и настоящата наредба.
Чл. 35
Държавният здравен контрол на урбанизираните територии и свързаните с тях строителни дейности, включително проектиране, строителство, реконструкция, разширение и въвеждане в експлоатация на жилищни сгради и обществени обекти, се осъществява в съответствие с изискванията на чл. 16а - 16в.
Чл. 36
Държавният здравен контрол в България се осъществява по четири основни направления: 1. Изпълнение на Имунизационния календар, съгласно Наредба № 15 от 2005 г.; 2. Недопускане и ограничаване на вътреболнични инфекции, по Наредба № 2 от 2005 г.; 3. Спазване на Наредба № 5 от 2006 г. за местни паразитози; 4. Опазване от разпространение на опасни заразни болести, съгласно Наредбата за граничен здравен контрол.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя, че държавният здравен контрол се осъществява за проверка на спазването на Наредба № 3 от 2005 г., която регламентира условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя, че държавният здравен контрол проверява изготвянето и спазването на седмичните учебни разписания. Целта е да се установи съответствието с Наредба № 24 от 2006 г., която регламентира здравните изисквания за учебните занятия.
Чл. 39
Държавният здравен контрол е насочен към проверка на спазването на физиологичните норми за организирано хранене на различни групи от населението. Контролът се извършва в съответствие с Наредба № 23 от 2005 г., която определя физиологичните норми за хранене на населението.
Чл. 40
Органите на държавния здравен контрол имат задължението да извършват контрол върху дейността на службите по трудова медицина. Този контрол се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за спазването на Наредба № 3 от 2008 г., която определя условията и реда за функционирането на тези служби.
Чл. 41
Държавният здравен контрол на дейностите с опасни отпадъци се осъществява в съответствие с Закона за управление на отпадъците и свързаните нормативни актове. В случаи, които не са уредени от тези актове, се прилагат разпоредбите на Закона за здравето и настоящата наредба.
Чл. 41а
Държавният здравен контрол по спазване на изискванията за осигуряване на здравословно хранене на групи от населението е регламентиран с Чл. 41а от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. Контролът се извършва с цел установяване на спазването на Наредба № 37 от 2009 г. за здравословно хранене на учениците и на останалите наредби, свързани с изискванията за здравето на населението.
Чл. 41б
Чл. 41б от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя, че органите на държавния здравен контрол извършват проверки на дейността с азбест и азбестосъдържащи материали. Контролът се осъществява по реда на Закона за здравето и с цел установяване на спазването на Наредба № 9 от 2006 г., която защитава работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест.
Чл. 41в
Чл. 41в от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя, че държавният здравен контрол проверява спазването на забраните и ограниченията за реклама и продажба на алкохолни напитки. Контролът се извършва с цел установяване на съответствието с чл. 54 и 55 от Закона за здравето.
Чл. 41г.
Държавният здравен контрол по спазване на забраните и ограниченията за тютюнопушене се осъществява съгласно Закона за здравето и Наредбата за условията и реда за тютюнопушене в закрити обществени места. Контролът е насочен към спазването на установените с нормативен акт правила и се извършва от компетентни органи.
Чл. 42
Държавният здравен контрол върху водите за питейно-битови цели и водите за къпане се извършва съгласно Закона за водите и Закона за здравето. Контролът включва спазването на наредби, свързани с качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди и къпане, както и качествените изисквания за повърхностни води за питейно-битово водоснабдяване.
Чл. 43
Държавният здравен контрол върху минералните води, предназначени за различни цели, се осъществява съгласно Закона за водите, Закона за храните и Закона за здравето. Контролът включва спазването на изискванията от Наредбата за бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, както и наредбите по чл. 77 от Закона за здравето.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. предвижда, че органите на държавния здравен контрол имат задължението да извършват контрол на шума, произвеждан от локални източници. Целта на този контрол е да се установи дали шумовите нива, генерирани от тези източници, съответстват на нормативно установените гранични стойности.
Чл. 45
Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол. Чл. 45 описва, че контролът включва експертна оценка и проверки по време на проектирането и изграждането на обекти с обществено предназначение, които могат да бъдат локални източници на шум, както и контрол и измервания по време на експлоатацията на тези източници.
Чл. 46
Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол върху шума. Контролът се извършва при постъпили сигнали от граждани и организации, чрез измервания на шума в околната среда и в близки жилищни помещения. Измерванията следват Наредба № 6 от 2006 г., която регламентира показателите за шум и граничните стойности. При установяване на превишаване на тези стойности, органите на здравния контрол могат да прилагат административни мерки и да налагат допълнителни мерки съгласно Закона за защита от шума в околната среда.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. предвижда, че измервания на шума трябва да се извършват в присъствието на представител на обекта, произвеждащ шума, и собственика на жилището или обществената сграда. В случай на отказ или отсъствие на тези лица, измерването може да се извърши в присъствието на свидетел.
Чл. 48
Регионалните здравни инспекции са задължени да създават, поддържат и съхраняват досиета на обекти, които са локални източници на шум и срещу които са постъпили сигнали. Досието включва информация като адрес, характеристика на източниците на шум, измерени нива на шума, брой засегнати обитатели, постъпили сигнали, протоколи от проверки, наложени мерки и резултати от измервания.
Чл. 49
В обектите, посочени в чл. 48, се извършват контролни проверки и измервания на нивата на шум поне два пъти в рамките на 12 месеца. Първото измерване се прави след изтичането на срока за изпълнение на предписаните мерки, а второто - в рамките на 12 месеца от датата на получаване на сигнала.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. дава право на органите на държавния здравен контрол да ограничават работното време на обектите, ако шумовите емисии превишават регламентираните стойности и влияят негативно на здравето или качеството на живот. Ограниченията се налагат със заповед на директора на РЗИ и остават в сила до отстраняване на причините, довели до тях.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. предвижда, че органите на държавния здравен контрол извършват мониторинг на шума в урбанизираните територии. Този мониторинг се осъществява съгласно Наредба № 54 от 2010 г., която регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда и изискванията за провеждане на собствен мониторинг от промишлените източници на шум.
Чл. 52
Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. регламентира условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол. Чл. 52 определя, че органите на държавния здравен контрол извършват проверки на вибрациите в жилищни помещения и обществени сгради, за да установят съответствието им с граничните стойности, определени в Наредба № 9 от 2010 г. Контролът включва експертна оценка, проверки и измервания по време на проектирането, изграждането и експлоатацията на обектите, които генерират вибрации.
Чл. 53
Контролът по чл. 52, ал. 2, т. 2 се извършва при постъпили сигнали от граждани и организации. Той включва измервания на вибрации в близост до обекти, източници на вибрации. При установяване на превишаване на граничните стойности, определени с Наредба № 9 от 2010 г., органите на държавния здравен контрол прилагат административни мерки.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 36 предвижда, че измерванията на вибрации трябва да се извършват в присъствието на представител на обекта, източник на вибрации, и на собственика на жилището или обществената сграда. В случай на отказ или отсъствие на тези лица, измерването се извършва в присъствието на свидетел.
Чл. 55
Регионалните здравни инспекции създават и поддържат досиета на обектите, източници на вибрации, при постъпили сигнали от граждани и организации. Досието включва информация като адрес, характеристики на източниците на вибрации, измервания, брой засегнати обитатели, постъпили сигнали, протоколи от проверки и наложени мерки. Контролни проверки и измервания на вибрациите се извършват минимум два пъти годишно, след изтичане на предписаните мероприятия и при получаване на жалба.
Чл. 56
Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол върху химични фактори във въздушната среда и биологични агенти в обекти с обществено предназначение. Контролът включва проверка на механичната вентилация, измервания на химични вещества, дезинфекции и стерилизации, както и оценка на бактериалната контаминация на въздуха и питейната вода. Специално внимание се обръща на контрола на стерилизационните процеси и правилното приготвяне на дезинфекционни разтвори.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 36 регламентира извършването на държавен здравен контрол за максимално допустими стойности на електрически, магнитни и електромагнитни полета в жилищни и обществени сгради, както и в урбанизирани територии. Контролът е насочен към установяване на спазването на наредбата по чл. 34, ал. 2 и допълнителните разпоредби на Закона за здравето.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. предвижда, че държавният здравен контрол на курортните ресурси се осъществява с цел установяване на спазването на изискванията, определени в глава втора, раздел VIII от Закона за здравето, касаещи курортните ресурси и курорти.
Чл. 59
Държавният здравен контрол на въздуха се осъществява в съответствие с Закона за чистотата на атмосферния въздух и приложимите нормативни актове. В случаи, които не са уредени от тези актове, се прилагат разпоредбите на Закона за здравето и Наредба № 36 от 21 юли 2009 г.
Чл. 60
Държавният здравен контрол на почвите се осъществява съгласно Закона за почвите и свързаните с него нормативни актове. В случаи, които не са уредени, се прилагат разпоредбите на Закона за здравето и настоящата наредба. Раздел VI от наредбата определя реда за контрол относно защитата на лицата от йонизиращи лъчения.
Чл. 61
Държавният здравен контрол за защита от йонизиращи лъчения, наречен здравно-радиационен контрол, се осъществява в съответствие със Закона за здравето, Закона за безопасно използване на ядрената енергия и Закона за храните. Контролът включва наблюдение на обекти с източници на йонизиращи лъчения, продукти с повишено съдържание на радионуклиди, радиационните фактори на околната среда, спазване на нормативните актове за радиационна защита и обследване на радиационни инциденти или аварии.
Чл. 62
Държавният здравно-радиационен контрол в България се осъществява от НЦРРЗ и определени РЗИ, които следват методични указания от НЦРРЗ. Контролът се извършва от здравни инспектори на територията на конкретни области или на национално ниво за ядрени обекти. Директорите на РЗИ и НЦРРЗ ежегодно назначават инспектори за извършване на контрола и информират за нарушения. Директорите на РЗИ оказват съдействие на инспекторите при контрола.
Чл. 63
Член 63 от Наредба № 36 определя, че обектите с източници на йонизиращи лъчения се класифицират по степен на сложност за нуждите на системния здравно-радиационен контрол. Класификацията е описана в приложение № 7 на наредбата.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № 36 определя задълженията на контролните органи по отношение на съгласуването на документи за издаване на разрешения и лицензии, свързани с безопасното използване на ядрената енергия. Според наредбата, НЦРРЗ е отговорен за съгласуването на документи, свързани с медицинската употреба на източници на йонизиращи лъчения, а за радиоактивно замърсени материали и съоръжения, получени при извеждане от експлоатация на обекти с радиоактивни вещества, отговорността е разделена между НЦРРЗ и РЗИ, в зависимост от значимостта на обектите.
Чл. 65
В областните и общинските експертни съвети по устройство на територията, при разглеждане на устройствени схеми, планове и инвестиционни проекти на обекти с източници на йонизиращи лъчения, участват държавни здравни инспектори. Те изразяват становище относно съответствието на проектната документация със здравните изисквания и изискванията за радиационна защита, съгласно Наредбата за радиационна защита.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № 36 определя участието на инспекторите по чл. 62, ал. 2 в държавните приемателни комисии за обекти с източници на йонизиращи лъчения. Държавният здравен инспектор дава становище за готовността на строежа за експлоатация, след измерване на радиационните фактори и установяване на съответствието им с нормативните актове. Инспектори от НЦРРЗ и РЗИ участват в комисии, назначени от АЯР, за установяване на готовността на обектите с източници на йонизиращо лъчение. В зависимост от значимостта на обекта, в комисиите участват различни инспектори.
Чл. 67
Наредбата определя условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол в обекти с източници на йонизиращи лъчения. Контролът се извършва чрез текущи инспекции и тематични проверки. Текущите инспекции включват преглед на документацията, контрол на здравословното състояние на работещите, наличието на защитни средства, и проверка на предписания. Тематичните проверки се извършват по разпореждане на главния държавен здравен инспектор и обхващат отделни въпроси на радиационната защита. Резултатите от инспекциите и проверките се документират и анализират.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 36 определя, че производството, търговията и използването на стоки с повишено съдържание на радионуклиди подлежат на държавен здравно-радиационен контрол. Целта на този контрол е да се осигури спазването на изискванията за защита на лицата от хронично облъчване, които са определени в Наредба № 25 от 2005 г.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № 36 регламентира здравно-радиационния контрол, който се извършва по отношение на спазването на изискванията за облъчване на храни с йонизиращи лъчения. Контролът включва: 1) удостоверение за регистрация от министъра на здравеопазването за извършване на облъчване на храни; 2) разрешение за облъчване на всеки отделен вид храна; 3) спазване на Наредба № 6 от 2002 г. за видовете храни, които могат да се обработват с йонизиращи лъчения; 4) спазване на приложимите регламенти на ЕС.
Чл. 70
Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. регламентира условията и реда за извършване на здравно-радиационен контрол с цел оценка на облъчването на населението. Контролът обхваща фактори на жизнената среда като атмосферни отлагания, радиационен гама-фон, питейни води, растителност, почви, мляко и храни. Измерванията включват мощността на дозата гама-лъчение и бета-активност. Периодичността и обектите на контрол се определят със заповед на министъра на здравеопазването.
Чл. 71
Контролът за здравословното състояние на работещите с източници на йонизиращи лъчения се извършва съгласно Наредба № 29 от 2005 г. Той включва експертна оценка на годността на работниците на база предварителни и периодични медицински прегледи, както и контрол на ежегодните медицински прегледи и наличието на документи за пригодност за работа в такава среда.
Чл. 72
Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя условията и реда за провеждане на здравно-радиационен контрол с цел защита на пациентите при медицинско облъчване. Контролът се осъществява в съответствие с Наредба № 30 от 2005 г. и включва: 1. контрол на качеството на медицинската радиологична апаратура; 2. периодично оценяване на дозите на пациентите и сравняването им с националните референтни нива; 3. контрол на регистрирани лица, които изпитват качеството на радиологичната апаратура.
Чл. 73
Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, свързан с осигуряването на защита при работа с източници на йонизиращи лъчения за медицински цели. Контролът включва спазване на изискванията за проектиране, строителство, експлоатация и преустройство на обекти, използващи тези източници. Освен това, дейностите по монтаж, ремонт и техническо обслужване на медицинска радиологична техника също подлежат на здравно-радиационен контрол.
Чл. 74 от Наредба № 36
Наредба № 36 регламентира условията и реда за провеждане на държавен здравен контрол, включително насочен здравно-радиационен контрол при радиационни инциденти. Контролът се извършва от екипи на регионалните здравни инспекции (РЗИ) или Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). Целта е да се установят засегнатите лица, да се оцени здравният риск и да се осигури медицинско наблюдение. Лечението на засегнатите се провежда съгласно разпоредбите на Закона за здравето. Допълнителни разпоредби определят термини свързани с шум и замърсяване. Наредбата е изменяна и допълнена през 2011 г., с промени в терминологията и уточнения за правомощията на здравните инспектори.
Чл. 48
Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. определя условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол в България. Чл. 48 задължава органите на Министерството на вътрешните работи, другите държавни и общински органи, както и ръководителите на ведомства и организации да оказват необходимата помощ на държавните здравни инспектори. Наредбата включва приложения, свързани със спиране на обекти и стоки от експлоатация, здравни заключения за проекти и годишна информация за извършени проверки и нарушения. Тя също така определя обектите с йонизиращи лъчения, подлежащи на здравно-радиационен контрол, класифицирани по степени на сложност.
§1
В параграф 1 на наредбата се дават определения на ключови термини, свързани с шумовото замърсяване. "Локални източници на шум" включват търговски обекти и увеселителни заведения в урбанизирани територии. "Шумови емисии" се отнасят до нивата на шум, които влияят на хората. "Допълнителни замърсители" са специфични замърсители на въздуха, важни за определени населени места, в зависимост от източниците на замърсяване.
§ 2 от Наредба № 36
Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол е издадена на основание чл. 19, ал. 4 от Закона за здравето. Тази наредба е изменена и допълнена с нова наредба, обнародвана в Държавен вестник, брой 38 от 2011 г., която влиза в сила от 17.05.2011 г.
§ 22
В параграф 22 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. се указва, че термините "регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве" и "РИОКОЗ" трябва да бъдат заменени с "регионална здравна инспекция" и "РЗИ". Тази промяна се прилага навсякъде в текста на наредбата.
§23
В параграф 23 от преходните разпоредби на Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. се указва, че навсякъде в текста думите "регламенти на ЕО" ще бъдат заменени с "регламенти на ЕС". Заключителните разпоредби се отнасят към наредба за изменение и допълнение на Наредба № 36, която е обнародвана в Държавен вестник, брой 38 от 2011 г. и влиза в сила от 17.05.2011 г.
§26
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Включва приложения за служебни карти на държавни здравни инспектори, здравни заключения за съгласуване на проекти, годишни информации и обекти с йонизиращи лъчения, подлежащи на контрол. Държавните здравни инспектори имат правомощия за контрол, включително достъп до обекти, изискване на документи и предписване на мерки за здравеопазване.
