ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация и повторното използване на информация от обществения сектор.
Чл. 2
Чл. 2 определя какво представлява обществена информация, свързана с обществения живот в България, която позволява на гражданите да формират мнение за дейността на задължените субекти. Обществената информация е независима от материала, на който е съхранена. Информацията от обществения сектор включва данни, съхранени в различни формати, събрани или създадени от обществени организации, и трябва да се поддържа и в електронен вид. Законът не важи за достъпа до лични данни.
Чл. 2а
Чл. 2а определя повторното използване на информация от обществения сектор, което включва: 1. Използване на информация, включително пространствени данни, за нови търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел на събирането 2. Научноизследователски данни, събрани с публично финансиране и направени публично достояние. Предоставянето на информация на организации от обществения сектор за изпълнение на техните функции не се счита за повторно използване.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация определя приложението на закона за достъп до информация, създавана или съхранявана от държавни органи, техните териториални звена и органи на местното самоуправление в България. Законът обхваща и публичноправни субекти, различни от посочените, както и физически и юридически лица, свързани с дейности, финансирани от държавния бюджет или фондове на ЕС. Някои разпоредби са отменени, в сила от 29.09.2023 г.
Чл. 3а
Чл. 3а от Закона за достъп до обществена информация, нов с ДВ, бр. 82 от 2023 г., определя приложението на закона за повторно използване на информация от обществения сектор. Той обхваща държавни органи, териториални звена, местни органи на самоуправление, публичноправни организации и организации, свързани с научни изследвания. Тези организации са задължени да предоставят информация за повторно използване, освен в предвидените изключения.
Чл. 4
Всеки гражданин на Република България, чужденци, лица без гражданство и юридически лица имат право на достъп до обществена информация, освен ако в друг закон не е предвиден специален ред. Освен това, тези лица имат право на повторно използване на информация от обществения сектор.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че правото на достъп до обществена информация и повторното й използване не може да бъде упражнявано в ущърб на правата и доброто име на трети лица. Освен това, достъпът не трябва да противоречи на интересите на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите и морала.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за достъп до обществена информация определя основните принципи за осъществяване на правото на достъп до обществена информация. Те включват откритост, достоверност и пълнота на информацията, осигуряване на равни условия за достъп, законност при търсенето на информация, защита на правото на информация, защита на личните данни и гарантиране на сигурността на обществото и държавата. Вторият параграф на чл. 6 набляга на принципите за създаване и предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване, като акцентира на многократното използване, прозрачността, забраната за дискриминация и ограничаване на конкуренцията, както и отвореността по замисъл.
Чл. 7
Законът за достъп до обществена информация предвижда, че правото на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор не може да бъде ограничавано, освен в случаите, когато информацията е класифицирана или представлява защитена тайна, съгласно законодателството. Достъпът може да бъде предоставен в пълно или частично количество.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за достъп до обществена информация уточнява, че разпоредбите на закона не важат за информация, свързана с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, както и за информация, съхранявана в Националния архивен фонд на Република България. Тези изключения са важни за разбирането на обхвата на закона и видовете информация, която може да бъде достъпна.
Чл. 9
Обществената информация, която се създава и съхранява от органите и техните администрации, е официална и служебна. В определени случаи, предвидени със закон, част от тази информация може да бъде класифицирана като държавна или служебна тайна.
Чл. 10
Според Чл. 10 от Закона за достъп до обществена информация, официална е информацията, която е съдържаща се в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление, при осъществяване на техните правомощия. Тази информация е служебна и е достъпна за гражданите.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за достъп до обществена информация определя служебната информация като такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация и дейността на органите и техните администрации. Законът регламентира достъпа до официална и служебна обществена информация, като предоставя основни принципи и правила за достъп до такава информация.
Чл. 12
Законът предвижда, че достъпът до официална информация, съдържаща се в нормативни актове, се осигурява чрез обнародване. Другата официална информация, когато е предвидена със закон или по решение на създалия я орган, също се осигурява по същия начин. В случаите извън тези, достъпът е свободен и се осъществява по реда на закона. При искане за достъп до обнародвана информация, органът е задължен да посочи изданието, броя и датата на издаване.
Чл. 13
Достъпът до служебна обществена информация е принципно свободен, но може да бъде ограничен при определени условия. Ограниченията важат за информация, свързана с оперативната подготовка на актове и мнения, свързани с преговори. След изтичане на 2 години от създаването на информацията, ограниченията не важат. Освен това, ако съществува надделяващ обществен интерес, достъпът не може да бъде ограничаван.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че органите трябва да информират обществото за своята дейност чрез публикуване или съобщаване на информация. Те са задължени да предоставят информация, която може да предотврати заплаха за живота и здравето на гражданите, да опровергава недостоверни данни, да представлява обществен интерес или да бъде предоставена по закон.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за достъп до обществена информация задължава ръководителите на административни структури в изпълнителната власт да публикуват периодично актуална информация, включваща описание на правомощията им, списък на издадените актове, информация за информационните масиви, контактни данни на звеното за достъп до информация, устройствени правилници, стратегии и финансови отчети. Също така, те трябва да публикуват информация за обществени поръчки, проекти на нормативни актове, уведомления за административни актове, информация за правото на достъп до информация и условията за повторно използване на информация. Годишният отчет за постъпилите заявления и откази също е задължителен. Организациите от обществения сектор също трябва да публикуват условията за предоставяне на информация.
Чл. 15а
Чл. 15а от Закона за достъп до обществена информация предвижда задължения за административните структури в изпълнителната власт относно публикуването на информация на техните интернет страници. Според чл. 15а, информацията трябва да бъде достъпна в секция "Достъп до информация", включително данни за разходите за предоставяне на достъп, вътрешни правила и годишни отчети. Ръководителите на съответните органи са длъжни ежегодно да публикуват актуализиран списък на информацията, която подлежи на публикуване, както и форматите, в които е достъпна. Информацията трябва да бъде обновявана в срок до три работни дни след приемането на акт или създаването на информацията.
Чл. 15б
Чл. 15б от Закона за достъп до обществена информация задължава организациите от обществения сектор да планират ежегодно публикуването на информационни масиви и набори от данни в интернет в отворен формат. Органите на изпълнителната власт трябва да включват цели, свързани с това публикуване в ежегодните си планове. Министерският съвет, по предложение на министъра на електронното управление, приема списък с набори от данни за публикуване. Министърът може да изисква от органите на изпълнителната власт да публикуват информация в машинночетим формат на Портала за отворени данни в определен срок. Организациите от обществения сектор трябва да осигурят свободен достъп до данните чрез разработване на API при нови информационни системи.
Чл. 15в
Чл. 15в от Закона за достъп до обществена информация предвижда създаването и поддържането на платформа от администрацията на Министерския съвет, която да осигурява достъп до обществена информация. Платформата позволява подаване на заявления за достъп до информация и задължава субектите по закона да публикуват решения и информация в отговор на тези заявления. Публикацията на информацията трябва да се извършва в съответствие с изискванията за защита на личните данни. При отказ за достъп, решението трябва да бъде връчено по реда на закона.
Чл. 15г
Чл. 15г от Закона за достъп до обществена информация урежда създаването и поддържането на портал за отворени данни от Министерството на електронното управление. Организациите от обществения сектор са задължени да публикуват информация с свободен достъп на този портал. Редът и начинът на публикуване на информацията се определят с наредба от Министерския съвет.
Чл. 16
Член 16 от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че обобщената информация за органите и техните администрации, която включва данните от чл. 15 и друга свързана информация, се включва в доклад за състоянието на администрацията. Този доклад се приема от Министерския съвет и се публикува ежегодно на интернет страницата на Министерския съвет. Осигурява се достъп до информацията за гражданите във всяка администрация.
Чл. 16а
Чл. 16а от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че Министерството на електронното управление ежегодно изготвя обобщен доклад относно повторното използване на информация от обществения сектор и въздействието на наборите от данни с висока стойност. За целта, организациите от обществения сектор са задължени да предоставят необходимата информация по електронен път. Докладът се публикува на интернет страницата на министерството.
Чл. 17
Достъпът до обществена информация, свързана с дейността на задължените субекти, е свободен, освен ако информацията представлява търговска тайна. В случай на отказ за предоставяне на информация, задължените субекти трябва да посочат причините за отказа, свързани с нелоялна конкуренция. Изключение от правилото е възможно при наличие на обществен интерес.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за достъп до обществена информация определя, че обществената информация за средствата за масова информация включва данни за управленските лица, икономически свързани лица, които контролират управлението, заетите в редакционната политика, изявления относно обществените цели и принципи на работа, както и финансовите резултати на собствениците и разпространението на продукцията.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за достъп до обществена информация определя, че достъпът до информацията се осъществява при спазване на принципите за прозрачност, икономическа свобода, защита на личните данни, търговската тайна и анонимността на източниците на информация. Раздел III от закона уточнява условията и реда за определяне на разходите за предоставяне на обществена информация, включително възможността за безплатен достъп.
Чл. 20
Достъпът до обществена информация е безплатен. Разходите за предоставяне на информация се определят от министъра на финансите и не могат да надвишават действителните материални разходи. При искане от заявителя, се предоставят сведения за начина на определяне на тези разходи.
Чл. 21
Субектите, посочени в чл. 3 от закона, са задължени да информират на мястото за подаване на заявления за достъп до обществена информация относно наличните форми за предоставяне на информация, разходите, свързани с това, и начините за тяхното заплащане. Освен това, поправките и допълненията на предоставената информация са безплатни за заявителите.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че когато предоставената обществена информация е неточна или непълна, заявителят не дължи допълнителни разходи за нейното поправяне или допълване, стига да е направил мотивирано искане.
Чл. 23
Приходите от предоставяне на достъп до обществена информация се внасят в бюджета на съответния орган. Процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация включва подаване на заявление или устно запитване.
Чл. 24
Достъпът до обществена информация се осигурява чрез писмено заявление или устно запитване. Писменото заявление може да бъде подадено и електронно, без необходимост от подпис. При неуспех да получи исканата информация, заявителят може да подаде ново писмено заявление.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за достъп до обществена информация определя изискванията за заявлението за достъп до обществена информация. Заявлението трябва да съдържа трите имена или наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата информация, предпочитана форма за предоставяне на информация, адрес за кореспонденция или съгласие за електронно връчване, както и отказ за публикуване на заявлението. Ако липсват основни данни, заявлението се оставя без разглеждане. Всички заявления подлежат на задължителна регистрация.
Чл. 26
Законът за достъп до обществена информация предвижда различни форми за предоставяне на достъп до информация, включително преглед на оригинал или копие, устна справка, копия на материален носител, електронни копия и публикуване на информация на платформа за достъп. Лицата с увреждания могат да поискат достъп в подходяща форма. При подаване на заявление чрез платформата, информацията се предоставя на съответната платформа.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за достъп до обществена информация определя задълженията на органите да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до информация. Изключенията включват случаи, когато няма техническа възможност, увеличаване на разходите, възможност за неправомерна обработка на информацията или при заявки чрез платформата за достъп. В тези случаи информацията се предоставя в определена от съответния орган форма или чрез публикуване на платформата.
Чл. 28
Законът предвижда, че заявленията за достъп до обществена информация трябва да бъдат разгледани в срок не по-дълъг от 14 дни от датата на тяхното регистриране. В този срок, компетентните органи вземат решение за предоставяне или отказ на достъпа и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че ако исканата информация е формулирана неясно или общо, заявителят трябва да бъде уведомен и има право да уточни искането. Срокът за предоставяне на информацията започва да тече от датата на уточняването. Ако заявителят не уточни информацията в срок от 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане.
Чл. 30
Срокът за предоставяне на обществена информация, посочен в чл. 28, ал. 1, може да бъде удължен с до 10 дни, ако информацията е в голямо количество и изисква допълнително време за подготовка. В уведомлението за удължаване на срока трябва да се посочат причините за това удължаване.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за достъп до обществена информация предвижда възможност за удължаване на срока за предоставяне на информация до 14 дни, когато информацията се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие. Съответният орган трябва да поиска писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок. При решение за предоставяне на информация, органът трябва да спазва условията на съгласието на третото лице. Ако третото лице не дава съгласие, информацията може да бъде предоставена, но без да разкрива данни, засягащи интересите на третото лице. Не е необходимо съгласие на третото лице, когато то е задължен субект и информацията е обществена, или при наличие на надделяващ обществен интерес.
Чл. 32
Когато органът не притежава исканата информация, но знае къде може да бъде намерена, той е задължен в срок от 14 дни да препрати заявлението на съответния орган и да уведоми заявителя. Уведомлението трябва да съдържа наименованието и адреса на органа или юридическото лице, където е препратено заявлението. Срокът за отговор започва да тече от момента на получаване на препратеното заявление.
Чл. 33
Когато органът не разполага с исканата информация и не знае къде може да бъде намерена, той е длъжен да уведоми заявителя в срок от 14 дни.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за достъп до обществена информация регламентира изискванията за решението, с което се предоставя достъп до исканата информация. В него задължително се посочват степента на достъп, срокът, мястото, формата и разходите за достъпа. Могат да бъдат посочени и други органи или лица с по-пълна информация. Решението се връчва на заявителя или се изпраща по пощата или електронен път. Срокът за достъп не може да бъде по-кратък от 30 дни.
Чл. 35
Достъпът до обществена информация се предоставя след заплащане на разходи и представяне на платежен документ. Съставя се протокол, подписан от заявителя и служителя. При искане за електронен достъп, информацията се изпраща на посочения имейл, без необходимост от протокол и заплащане. Ако заявителят е променил имейла, информацията се счита за получена от датата на изпращането.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че ако заявителят не се яви в определения срок или не заплати разходите, това се счита за отказ от достъп до исканата информация. Важно е да се отбележи, че тази алинея не важи, когато заявлението е подадено електронно или чрез специализирана платформа.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за достъп до обществена информация предвижда основания за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Тези основания включват: 1) исканата информация да е класифицирана или защитена по закон; 2) достъпът да засяга интересите на трето лице, което е отказало предоставянето на информацията, освен в случаи на надделяващ обществен интерес; 3) информацията да е била предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В случай на частичен достъп, информацията, която не е ограничена, трябва да бъде предоставена.
Чл. 38
При отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, решението трябва да съдържа правното и фактическото основание за отказа, датата на приемане на решението и информация за начина на обжалване. Тези елементи са задължителни за осигуряване на прозрачност и възможност за защита на правата на гражданите.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за достъп до обществена информация определя начина на връчване на решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Такова решение може да бъде връчено на заявителя срещу подпис, изпратено по пощата с обратна разписка, или изпратено на посочения от заявителя профил в системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерството на електронното управление. Важно е да се отбележи, че решенията и отказите за достъп могат да бъдат обжалвани.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че решенията за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация могат да се обжалват пред административен съд. Процедурата по обжалването се извършва съгласно Административнопроцесуалния кодекс. При разглеждане на делото, съдът взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право, когато става въпрос за разноските. След решението на административния съд, то не може да бъде касационно оспорвано.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за достъп до обществена информация регламентира действията на съда при установена незаконосъобразност. При обжалване на решение, съдът може да отмени или измени решението и да задължи органа да предостави достъп до исканата информация. Съдът може да изиска доказателства от органа, особено при отказ за достъп, и да се произнася по законосъобразността на отказа и маркировката с гриф за сигурност. Глава четвърта от закона се отнася за процедурата за повторно използване на информация от обществения сектор.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за достъп до обществена информация регламентира предоставянето на информация от обществения сектор. Информацията трябва да бъде в оригинален формат или в отворен, машинночетим формат, придружена с метаданни. Организациите от обществения сектор не са задължени да предоставят информация за повторно използване, ако това изисква значителни усилия или създаването на нова информация. По искане на заявителя, информацията може да бъде предоставена по електронен път. С наредбата по чл. 15г, ал. 3 се определят стандартни условия за повторно използване на информация. Информация, представляваща обект на интелектуална собственост, се предоставя за повторно използване само с разрешение на носителя на правата. Повторното използване на архивни документи следва правилата на Закона за Националния архивен фонд.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за достъп до обществена информация задължава организациите от обществения сектор да предоставят динамични данни за повторно използване чрез API или под формата на информационен масив. Ако предоставянето на данните веднага след придобиването им е финансово или технически неосъществимо, те трябва да бъдат предоставени в срок или с временни ограничения, без да се нарушава икономическия и социален потенциал на данните.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за достъп до обществена информация задължава организациите от обществения сектор, научните организации и финансиращите научни изследвания да предоставят публично финансирани научноизследователски данни в отворен машинночетим формат. Тези данни могат да се използват повторно за търговски или нетърговски цели, при условие че са публично достъпни. Наборите от данни с висока стойност трябва да са безплатно достъпни за изтегляне и да се предлагат чрез API или под формата на информационен масив.
Чл. 41б
Чл. 41б регламентира случаите, в които информация от обществения сектор не може да бъде предоставена за повторно използване. Основните ограничения включват: информация, свързана с дейности извън правомощията на организациите; информация, съхранявана от публичноправни организации, извършващи търговски дейности; информация, обект на интелектуална собственост; класифицирана информация; статистическа тайна; производствена или търговска тайна; лични данни и информация, свързана с индустриална собственост. В случай на надделяващ обществен интерес, информация, съдържаща търговска тайна, може да бъде предоставена, но с ограничение за търговска употреба.
Чл. 41в
Чл. 41в от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че информация от обществения сектор може да бъде предоставена за повторно използване на организации от обществения сектор при условията и реда, определени в закона. Ако информацията е поискана за повторно използване от организация за дейности, извън нейните правомощия или функции, се прилагат същите условия и заплащане, както за стандартно предоставяне.
Чл. 41г
Чл. 41г от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че организациите от обществения сектор трябва да осигуряват улеснено търсене на информация чрез поддържане на списъци с основни документи и метаданни в машинночетим формат. Те трябва да предвиждат механизми за повторно използване на информация и да осигуряват насоки за правата за повторно използване. Министърът на електронното управление създава условия за достъп до набори от данни чрез единна точка за достъп и предоставяне на данни в удобни формати.
Чл. 41д
Чл. 41д от Закона за достъп до обществена информация забранява сключването на договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор, освен в специфични случаи, когато това е необходимо за осигуряване на услуги от обществен интерес. Договорите, свързани с цифровизация на културни ресурси, могат да бъдат сключвани за срок до 10 години, с преразглеждане на условията на всеки 11 години. Разпоредбите на тези договори трябва да бъдат публично оповестени, а организацията от обществения сектор има право на безплатно копие от цифровизираните ресурси, което да бъде предоставено за повторно използване след прекратяване на договора.
Чл. 41е
Чл. 41е от Закона за достъп до обществена информация регламентира условията за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване. Искането за информация може да бъде направено писмено или електронно, като в последния случай отговорът също трябва да бъде предоставен по електронен път. При подаване на искане чрез определен портал, информацията трябва да бъде публикувана на същия портал.
Чл. 41ж
Чл. 41ж от Закона за достъп до обществена информация определя условията за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване. Информацията може да бъде предоставена безплатно или срещу такса, която не надвишава материалните разходи за възпроизвеждане и защита на лични данни или търговска тайна. Повторното използване на научноизследователски данни и набори от данни с висока стойност е безплатно. Таксите за предоставяне на информация се определят от съответните организации и трябва да покриват само разходите, без да генерират печалба. Сумите от таксите постъпват в бюджета на съответната организация. Методиката за определяне на таксите се преразглежда на всеки три години.
Чл. 41з
Чл. 41з от Закона за достъп до обществена информация регламентира процедурата за разглеждане на искания за повторно използване на информация от обществения сектор. Ръководителят на организацията е задължен да разгледа искането в срок от 14 дни и да вземе решение за предоставяне или отказ на информацията. При наличие на сложност искането може да бъде удължено с още 14 дни, като заявителят бъде уведомлен за това. Освен това, ако информацията е с времево значение, тя трябва да бъде предоставена в разумен срок, за да не загуби актуалността си.
Чл. 41и
Чл. 41и от Закона за достъп до обществена информация регламентира условията при които може да се откаже предоставянето на информация за повторно използване. Отказът трябва да бъде мотивиран и може да се основава на законови забрани или несъответствие на искането с изискванията по чл. 41е. Отказът трябва да съдържа фактическото и правното основание, датата на решението и реда за обжалване. Личните данни не могат да бъдат основание за отказ, ако информацията е част от публично достъпен регистър. Също така, правата върху бази данни не могат да ограничават повторното използване на информацията от обществения сектор.
Чл. 41к
Чл. 41к от Закона за достъп до обществена информация предвижда, че отказите за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване могат да бъдат обжалвани. Обжалването се извършва пред административните съдилища или пред Върховния административен съд, в зависимост от органа, който е издал акта. Процедурата за обжалване следва да се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за достъп до обществена информация определя наказания за длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си относно предоставянето на обществена информация. Наказанията варират в зависимост от нарушението: глоба от 50 до 100 лв. за неотговор на заявление, глоба от 200 до 2000 лв. за неизпълнение на съдебно предписание, и глоба от 100 до 200 лв. за физически лица или имуществена санкция от 200 до 400 лв. за юридически лица при неизпълнение на задължения по определени членове от закона. Също така, за непредоставяне на информация от субектите по чл. 3, ал. 2, се налага имуществена санкция от 200 до 400 лв.
Чл. 43
Член 43 от Закона за достъп до обществена информация определя органите, които установяват нарушения по закона. Длъжностни лица от администрацията на Министерския съвет, министъра на електронното управление и министъра на правосъдието имат правомощия да санкционират различни нарушения. Наказателните постановления се издават от съответните органи на власт в зависимост от конкретния член на закона, който е нарушен. Член 42, ал. 1, 2, 3 и 4 описва реда и условията за издаване на наказателни постановления от различни длъжностни лица.
Чл. 44 и § 1 от Допълнителните разпоредби
Законът за достъп до обществена информация регламентира правото на гражданите да получават информация от публичноправни организации. Нарушенията по закона се установяват и наказанията се налагат съгласно Закона за административните нарушения и наказания. В допълнителните разпоредби се дефинират ключови термини като "материален носител", "лични данни", "публичноправна организация" и "производствена или търговска тайна". Законът предвижда задължения за публичноправните организации да публикуват информация и да осигурят достъп до нея, включително чрез платформа за отворени данни. Въвеждат се и разпоредби, свързани с повторното използване на информация от обществения сектор, в съответствие с директиви на ЕС.
§1
Тази част от Закона за достъп до обществена информация определя основни термини и понятия, свързани с достъпа до информация, като "материален носител", "лични данни", "публичноправна организация" и други. Включени са разпоредби относно условията, при които информацията не представлява търговска тайна и какъв е надделяващият обществен интерес. Също така, описва се значението на динамични данни, научноизследователски данни и набори от данни с висока стойност, както и принципи като "отвореност по замисъл и по подразбиране".
§1а
С §1а, който е нов и влиза в сила на 29.09.2023 г., законът въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/1024 относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор. Тази директива има за цел да подобри достъпа до информация и да насърчи повторното й използване.
§2
Законът за достъп до обществена информация отменя Указ № 1086 за работата с критичните публикации, както и определени членове от Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 22 юни 2000 г. и е официално подпечатан. Преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 30 от 2006 г. и влизат в сила от 12.07.2006 г.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати: дял трети и специфични параграфи, които влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.; и параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за кредитните институции са обнародвани в ДВ, бр. 59 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 36
Законът за достъп до обществена информация влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на т. 2 от § 35, която влиза в сила от обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 49 от 2007 г.
§17
Сключените до влизането в сила на закона договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор, които не отговарят на изискванията по чл. 41д, ал. 2, ще бъдат прекратени с изтичането на срока им, но не по-късно от 31 декември 2008 г.
Параграф §18
Съгласно параграф §18 от Закона за достъп до обществена информация, в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, субектите по чл. 3, ал. 1 са задължени да назначат длъжностни лица, отговорни за предоставянето на обществена информация, и да осигурят подходящо място за четене на информацията.
§23
Законът за достъп до обществена информация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, който е обнародван в брой 104 от 2008 година.
§8
Ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт или определени от тях лица имат задължение да публикуват информация в интернет съгласно чл. 15а в срок до една година от влизането в сила на закона.
§9
Параграф §9 от преходните и заключителни разпоредби задължава ръководителите в системата на изпълнителната власт да осигурят финансовото изпълнение на задължението по чл. 15а и да организират обучението на служителите в тази система. Допълнителните разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, обнародван в Държавен вестник, брой 97 от 2015 г. и влизат в сила от 12.01.2016 г.
§27
Законът за достъп до обществена информация въвежда разпоредбите на Директива 2013/37/ЕС, която изменя Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. Тези разпоредби са актуализирани с изменения и допълнения, приети с обнародване в Държавен вестник, брой 97 от 2015 г., и влизат в сила от 12 януари 2016 г.
§28
Договорите за изключително предоставяне на информация от обществения сектор, сключени до 17 юли 2013 г., и които не отговарят на изискванията по чл. 41д, ал. 2 - 5, ще бъдат прекратени с изтичането на срока им, но не по-късно от 18 юли 2043 г.
§29
Министерският съвет е задължен да приеме наредба и тарифа, свързани с достъпа до обществена информация, в срок от 6 месеца след обнародването на закона. Освен това, до 1 юни 2017 г. трябва да създаде платформа, която да осигури достъп до информация и възможност за подаване на заявления.
§32
Органите на изпълнителната власт трябва да публикуват информация по чл. 15, ал. 1 и 4 в срок от три месеца след влизането в сила на закона, с изключение на информацията за таксите, която трябва да бъде публикувана в срок от един месец след обнародването на тарифата. Организациите от обществения сектор, които не са органи на изпълнителната власт, имат срок от 6 месеца за публикуване на информацията и тарифата. От 1 юни 2017 г. задължените субекти трябва да осигурят възможност за подаване на заявления за достъп до обществена информация чрез специална платформа.
§34
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 6 относно чл. 15г, ал. 2 влиза в сила 9 месеца след обнародването. Параграф 6 относно чл. 15в и § 9, свързани с платформата за достъп до обществена информация, влизат в сила на 1 юни 2017 г.
§ 29
Законът влиза в сила от 15 април 2016 г., с изключения за определени членове, които влизат в сила на по-късни дати. Член 39 влиза в сила от 1 юли 2017 г., член 40 влиза в сила на различни дати в зависимост от алинеята, член 41, ал. 1 и 2 влизат в сила от 1 юли 2017 г., член 59, ал. 4 от 1 юли 2018 г., член 67 на различни дати, член 97 от 1 януари 2017 г., член 232 от 1 септември 2016 г., а параграфи 26 и 27 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§60
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: параграф 15 влиза в сила от 1 януари 2018 г., а параграфи 18, т. 2 и 3 влизат в сила от 1 юни 2017 г. Допълнителни разпоредби се отнасят до Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влиза в сила от 1 януари 2019 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването в "Държавен вестник", а параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването.
§15
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за достъп до обществена информация се предвиждат промени, които включват замяна на термина "Държавната агенция 'Електронно управление'" с "Министерството на електронното управление" във всички части на закона. Тези изменения целят актуализация на текста на закона, отразявайки новата структура на институцията, отговорна за електронното управление.
§29
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби относно изменението и допълнението на Закона за достъп до обществена информация са обнародвани в брой 82 от 2023 г. и влизат в сила от 29.09.2023 г.
§ 27
В срок до два месеца след влизането в сила на Закона за достъп до обществена информация, организациите от обществения сектор са задължени да публикуват на своите интернет страници договорите, сключени след 16 юли 2019 г., съгласно чл. 41д, ал. 2 и 3. Освен това, те трябва да публикуват новите договори, сключени след влизането в сила на закона, поне два месеца преди тяхното влизане в сила.
§28
Договорите за изключително предоставяне на информация от обществения сектор, сключени до 17 юли 2013 г., които не отговарят на изискванията на чл. 41д, ал. 2 - 6, ще бъдат прекратени с изтичането на срока им, но не по-късно от 18 юли 2043 г.
§29
Сключените от публичноправни организации договори за изключително предоставяне на информация от обществения сектор, които не отговарят на изискванията по чл. 41д, ал. 2 - 6, и са сключени до 16 юли 2019 г., ще се прекратят с изтичането на срока им, но не по-късно от 17 юли 2049 г.
§ 31
Законът за достъп до обществена информация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, т. 1, който ще влезе в сила на 31 декември 2023 г. Законът е свързан с различни директиви и регламенти на Европейския съюз, които се отнасят до отворените данни, повторното използване на информация от обществения сектор, защитата на личните данни и електронната идентификация.
