НАРЕДБА № 35 ОТ 23 МАРТ 2006 Г. ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ ВЪРХУ СУРОВИНИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя специфичните изисквания за организация и осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход, с цел гарантиране на безопасността и качеството на тези продукти.
Чл. 2
Наредба № 35 определя изискванията, които се прилагат при производството, транспортирането и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход. Тя обхваща и лицата, които извършват тези дейности, в съответствие с Наредба № 36 от 2006 г.
Чл. 3
Член 3 от Наредба № 35 уточнява, че официалният контрол на суровини и храни от животински произход не отменя задължението на производителите да осигуряват безопасността на тези храни, в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за храните.
Чл. 4
Официалният контрол върху производителите на храни от животински произход се извършва от официални ветеринарни лекари, с цел да се верифицира спазването на изискванията на различни наредби, включително наредбата по чл. 17, ал. 2 от Закона за храните и Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход.
Чл. 5
Наредба № 35 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход. Член 5 описва основните компоненти на официалния контрол, включително одити на добрите хигиенни и производствени практики, одити на системата НАССР, контрол на различни видове храни, както и други одиторски задачи, насочени към осигуряване на безопасността на храните.
Чл. 6
Наредба № 35 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания за официален контрол върху суровини и храни от животински произход. Чл. 6 описва, че одитите на добрите хигиенни практики (ДХП) и добрите производствени практики (ДПП) включват проверки на информацията за хранителната верига, проектирането и поддържането на помещенията и оборудването, хигиената по време на производството, здравето на персонала, обучението му, контрола на вредителите, безопасността на водата, температурния контрол при съхранение на храни и контрола върху входящите и изходящите храни и документацията. Целта на одитите е да се осигури постоянно и правилно прилагане на тези практики от производителите на храни.
Чл. 7
Наредба № 35 от 2006 г. определя специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход. Член 7 предвижда целите на одитите по системата НАССР, които включват проверка на правилното и постоянно прилагане на процедурите от производителите на храни, както и осигуряване на гаранции, че храните от животински произход отговарят на микробиологичните критерии, изискванията за остатъчни вещества и не съдържат физични опасности. Одитът обхваща и правилното прилагане на ръководства за НАССР, ако производителят ги използва.
Чл. 8 от Наредба № 35
Чл. 8 от Наредба № 35 от 23 март 2006 г. предвижда, че верификацията за изпълнение на изискванията за идентификационна маркировка, съгласно Наредба № 36 от 2006 г., се извършва в одобрените предприятия заедно с верификацията на другите изисквания за проследимост, установени в чл. 21а от Закона за храните.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 35 предвижда, че официалният ветеринарен лекар е отговорен за извършването на одити в кланици, предприятия за производство на месо от дивеч и транжорни, които предлагат прясно месо. Одитите се осъществяват в съответствие с изискванията по чл. 5 и 6 от същата наредба.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 35 определя задълженията на официалния ветеринарен лекар при извършване на одити. Той проверява съответствието на персонала и дейността с изискванията, извършва верификация на записите, взема проби за лабораторно изследване, и документира резултатите от одита. Освен това, може да проведе практически тест на знанията и уменията на персонала, с цел удостоверяване на спазването на нормативните изисквания, като резултатите от теста се прилагат към одитния доклад.
Чл. 11
Чл. 11 определя, че видът и честотата на одитите зависят от оценката на риска за всяко предприятие. Официалният ветеринарен лекар редовно оценява рисковете за здравето на хората и животните, изискванията за хуманно отношение към животните в кланиците, вида и количеството на материалите, вложени в процесите, както и водените от производителя записи за съответствие с изискванията за безопасност на храните.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 35 предвижда, че официалният ветеринарен лекар извършва верификация на спазването на процедурите на производителите на храни, свързани със събиране, транспортиране, съхранение, обработка, преработка, използване или унищожаване на странични животински продукти и специфично рискови материали. Производителите носят отговорност за тези процедури.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 35 задължава официалния ветеринарен лекар да извършва проверки на процедурите на предприятията, свързани с месото. Тези проверки включват: 1. Установяване на патофизиологични отклонения или изменения в месото; 2. Проверка за фекално или друго замърсяване; 3. Проверка за наличие на СРМ и съответствие с изискванията за профилактика и борба с трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ).
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 35 посочва, че при извършване на инспекции, официалният ветеринарен лекар трябва да взима предвид резултатите от одитите по глава втора. Освен това, при необходимост, той може да извършва и допълнителни инспекции.
Чл. 15
Официалните ветеринарни лекари извършват инспекция на кланици и предприятия за производство на месо от дивеч, като проверяват информацията за хранителната верига, провеждат предкланичен и следкланичен преглед, проверяват спазването на изискванията за хуманно отношение към животните, както и изискванията за обезвреждане на странични животински продукти. Освен това вземат проби за лабораторни изследвания.
Чл. 16
Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) е отговорна за осигуряване на достатъчен брой официални ветеринарни лекари за контрола на суровини и храни от животински произход. Броят на ветеринарните лекари и помощниците им за всяка кланица се определя от НВМС въз основа на оценка на риска и изискванията на наредбата.
Чл. 17
Чл. 17 определя задълженията на официалния ветеринарен лекар при проверка на информацията за хранителната верига. Той трябва да анализира документацията на животновъдния обект, да взема предвид резултатите от предкланичния и следкланичния преглед, както и официалните документи, придружаващи животните. При инспекция на процедурите, основани на системата НАССР, ветеринарният лекар може да вземе предвид интегрирани системи и сертификация от трета страна за осигуряване на безопасността на месото.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 35 определя задълженията на официалния ветеринарен лекар по отношение на предкланичния преглед на животни. Прегледът трябва да се извърши в рамките на 24 часа след пристигането на животните в кланицата, без да се допуска закъснение преди клането. Ветеринарният лекар проверява условията за хуманно отношение и наличието на здравословни рискове, включително зоонози. Освен предкланичния преглед, се извършва и клиничен преглед при съмнение за здравословно състояние. При неотложно клане и отстрел на дивеч се проверява декларацията, издадена от ветеринарен лекар. В случай на предкланичен преглед в животновъдния обект, съответните проверки в кланицата също са задължителни. В заключение, ветеринарният лекар следи за хуманното отношение на животните по време на транспортиране и клане.
Чл. 19
Официалният ветеринарен лекар извършва следкланичен преглед на труповете и вътрешностите на животните възможно най-бързо след клането, проверявайки визуално, за наличие на зоонози и болести. Скоростта на кланичната линия и броят на проверяващите трябва да осигурят правилното провеждане на прегледа. При съмнение се извършват допълнителни прегледи и лабораторни изследвания за диагностика и откриване на болести, остатъчни вещества, микробиологични несъответствия и други фактори, които могат да направят месото негодно за консумация. Официалният ветеринарен лекар има право да изисква разделяне на труповете за преглед, да разрешава представянето на труповете цели в определени случаи и да взема предпазни мерки за минимизиране на заразяването. При неотложно клане, следкланичният преглед трябва да се извърши възможно най-бързо след смъртта на животното.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 35 от 23 март 2006 г. определя задълженията на официалния ветеринарен лекар при проверката на суровини и храни от животински произход. Той следи за спазването на изискванията за отстраняване и маркиране на специфично рисковите материали и страничните животински продукти, както и за мерките, взети от производителите за избягване на риска от заразяване на месото по време на клане, включително при зашеметяването на животните.
Чл. 21
Чл. 21 определя задълженията на официалния ветеринарен лекар относно вземането на проби от суровини и храни от животински произход. Той е отговорен за идентификацията, обработката и изпращането на пробите в лаборатории за мониторинг на зоонози, диагностика на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, контрол на остатъци от неразрешени вещества и откриване на болести от списък А и Б на МБE. Освен това, ветеринарният лекар може да извършва и други необходими лабораторни изследвания.
Чл. 22
Здравната маркировка на месо се поставя от официален ветеринарен лекар или под негов контрол, при условие че не са установени изменения, които да го правят негодно за консумация. Официалният ветеринарен лекар също така контролира здравната маркировка и материалите, използвани за нейното поставяне.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 35 определя правилата за поставяне на здравна маркировка от официалния ветеринарен лекар върху труповете на домашни копитни животни и дивечови бозайници. Здравната маркировка се поставя след успешен предкланичен и следкланичен преглед, който не установява изменения, правещи месото негодно за консумация. Маркировката трябва да бъде видима и върху всяко парче месо след разрязването. Официалният ветеринарен лекар може да постави маркировката преди получаване на резултатите от изследването за трихинелоза, но месото остава под контрол до получаване на отрицателен резултат.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 35 определя изискванията за здравната маркировка на месо от животински произход. Тя трябва да бъде елипсовиден печат с минимални размери 6,5 cm ширина и 4,5 cm височина, съдържащ името на страната (или инициалите "BG") и ветеринарния регистрационен номер на кланицата. Буквите и цифрите трябва да са четливи, с минимална височина 0,8 cm за букви и 1 cm за цифри. Размерът на печата може да се намали за месо от агнета, ярета и прасенца. Цветовете на маркировката трябва да съответстват на разпоредбите на Наредба № 8 от 2002 г. Допълнително, маркировката може да включва името или идентификационния номер на ветеринарния лекар, извършил прегледа.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 35 регламентира изискванията за маркиране на месо от животни, заклани при неотложно клане, което се маркира с триъгълен печат с надпис "неотложно клане" и може да се предлага само на пазара в страната. Месото от неодран дивеч подлежи на здравна маркировка след извършване на определени процедури, включително одиране, следкланичен преглед и обявяване за годно за консумация.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 35 от 23 март 2006 г. предвижда, че след извършване на инспекциите и поставяне на здравната маркировка, официалният ветеринарен лекар уведомява собственика на кланицата за резултатите. Той взема решения относно информацията за хранителната верига, животните, хуманното отношение към животните и месото.
Чл. 27
Чл. 27 определя задълженията на официалния ветеринарен лекар при извършване на инспекции. Той записва и оценява резултатите от тях. При установяване на болести или условия, които могат да увредят здравето на хората или животните, също така и при неспазване на хуманните изисквания, ветеринарният лекар уведомява собственика на кланицата. При случаи на производствени нарушения, уведомления се изпращат до ветеринарния лекар на произхода и съответните регионални служби. При съмнения за болести от специфични списъци, ветеринарният лекар незабавно уведомява регионалната служба и се предприемат мерки за предотвратяване на разпространение. При отглеждане на животни в други държави, уведомления се изпращат до компетентните органи на съответните държави.
Чл. 28
Наредба № 35 определя изискванията за официален контрол при клане на животни в кланици. Официалният ветеринарен лекар проверява информацията за хранителната верига, преди да разреши клането. Ако информацията липсва, той може да разреши клането, но труповете се съхраняват отделно до окончателна преценка. При липса на информация в срок от 24 часа след пристигането на животното, месото се обявява за негодно. Ветеринарният лекар проверява пълнотата и актуалността на информацията за хранителната верига и при необходимост изисква допълнителна информация. При клане на животни, изпратени в друга държава членка, ветеринарният лекар сътрудничи с местните власти. Резултатите от инспекцията се документират и изпращат до животновъдния обект. Документът трябва да бъде на български и на езика на страната, от която животните са изпратени.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 35 определя условията, при които животните не могат да бъдат приети за клане. Те не се приемат, ако: 1) произхождат от обект с ограничителни мерки за здравето; 2) не са спазени ветеринарните изисквания; 3) има друга причина, която може да застраши здравето. В случай на приемане, е необходимо разрешение от ветеринарен лекар. Животните, които не отговарят на изискванията, се колят отделно и се обявяват за негодни за консумация. При установяване на невярна информация в документацията, се предприемат мерки срещу отговорните лица, а разходите за допълнителен контрол се поемат от животновъдния обект или участника в хранителната верига.
Чл. 29а
Чл. 29а от Наредба № 35 изисква ветеринарният лекар в животновъдния обект, от който се изпращат животни за клане, да информира собственика на обекта за минималните задължителни изисквания относно информацията за хранителната верига, която трябва да бъде предоставена в кланицата. Тази информация е регламентирана в Наредба № 36 от 2006 г., глава втора, раздел II.
Чл. 30
Официалният ветеринарен лекар извършва проверки за спазване на изискванията за идентификация на животните, приети за клане. Животни, чиято идентичност не може да бъде установена, трябва да се колят отделно и да се обявяват за негодни за човешка консумация. При не спазване на изискванията за хуманно отношение, коне могат да бъдат заклани без представена информация за идентичност, но такава трябва да бъде предоставена преди обявяване на трупа за годен за консумация. Тези изисквания важат и за неотложно клане на коне извън кланицата.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 35 предвижда, че официалният ветеринарен лекар е отговорен за верификацията на спазването на изискванията по чл. 15 от Наредба № 36 от 2006 г. Той трябва да установи дали собственикът на предприятието изпълнява тези изисквания. Освен това, животни със замърсена кожа, които представляват риск от замърсяване на месото по време на клане, могат да се колят за човешка консумация само след предварително почистване.
Чл. 32
Животни, които са болни или показват признаци на заболяване, не могат да се колят за човешка консумация. Това включва животни с клинични признаци на системно заболяване или атрофия. Такъв тип животни трябва да бъдат колени отделно, а месото им да се обяви за негодно за консумация, с цел избягване на риск от заразяване.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 35 забранява клането на животни със съмнения за заболяване, преди да са преминали предкланичен преглед и диагностика. Официалният ветеринарен лекар може да извърши допълнителни лабораторни изследвания. Животните с подозрения се колят отделно или в края на редовното клане, с необходимите предпазни мерки за избягване на заразяване на другото месо.
Чл. 34
Член 34 от Наредба № 35 предвижда, че за животните, които могат да съдържат остатъчни количества от ветеринарномедицински продукти, се прилагат мерките за официален контрол, ако количествата надвишават определените в наредбата по чл. 62, ал. 2 от Закона за ветеринарната дейност. В случай на нарушение, също се прилагат предвидените мерки в същата наредба.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 35 определя, че клането на животни, свързано с ограничаване или ликвидиране на болести като бруцелоза и туберкулоза, трябва да се извършва под наблюдението на официален ветеринарен лекар. Директорът на РВМС издава заповед, която определя условията за клане с цел предотвратяване на заразяване на други животни и на месото.
Чл. 36
Според Наредба № 35 от 23 март 2006 г., животните трябва да се колят в кланицата, в която са приети. В случай на авария в съоръженията на кланицата, официалният ветеринарен лекар може да разреши преместването на животните до друга кланица за клане.
Чл. 37
Наредба № 35 определя задълженията на официалния ветеринарен лекар при осъществяване на контрол върху хуманното отношение към животните по време на клане. Той е отговорен за верификация на предприетите коригиращи мерки от страна на собственика на кланицата и може да предприема различни действия в зависимост от тежестта на нарушението, включително даване на указания или спиране на производството. При установяване на нарушения, официалният помощник е задължен незабавно да уведоми ветеринарния лекар и да предприеме мерки в спешни случаи.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № 35 определя условията, при които месото се обявява за негодно за човешка консумация. Месото е негодно, ако не е извършен предкланичен или следкланичен преглед, добито е от болни или мъртви животни, съдържа вредни вещества, е замърсено или показва патофизиологични изменения. Официалният ветеринарен лекар може да определи специални изисквания за месо от неотложно заклани животни.
Чл. 39
Наредба № 35 определя ролята на официалните помощници в контекста на официалния контрол върху суровини и храни от животински произход. Официалните помощници подпомагат ветеринарните лекари в различни дейности, като събират информация за добри практики и извършват начални проверки на животни. Те работят независимо от персонала на кланицата и трябва да имат необходимото образование и обучение. Официалният ветеринарен лекар контролира работата им, особено при следкланични прегледи.
Чл. 40
Наредба № 35 регламентира присъствието на официален ветеринарен лекар в кланиците и предприятията за производство на месо от дивеч. Според чл. 40, такова присъствие е задължително по време на предкланичния и следкланичния преглед, с възможност за изключения при определени условия, свързани с анализ на риска. В конкретни случаи, официалният ветеринарен лекар може да не присъства, ако са извършени предварителни проверки от ветеринарен лекар и официален помощник. Съществуват и ограничения при определени условия, като заклания на болни животни или при наличие на специфични заболявания.
Чл. 41
Чл. 41 определя условията, при които Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши на персонала на кланицата да изпълнява функциите на официални помощници за контрол на производството на месо от домашни птици и зайци. Условията включват добри производствени практики, международна сертификация, обучение на персонала и присъствие на официален ветеринарен лекар. Персоналът може да бъде заменен с официални помощници при неправилно изпълнение на задачите или несъответствие с хигиенните изисквания. НВМС взема решение за разрешение след анализ на производствените записи и спазването на нормативните изисквания. Съществуват и преходни разпоредби до 31.12.2009 г., които позволяват издаване на разрешение без определени изисквания, свързани с международна сертификация и изпити.
Чл. 42
Чл. 42 определя изискванията за назначаване на официални ветеринарни лекари, които трябва да издържат изпит, организиран от НВМС. Изпитът проверява знанията по различни теми, включително ветеринарно законодателство, безопасност на храните, управление на качеството, хигиена на храните, анализ на риска и др. Знанията могат да бъдат придобити по време на обучението по ветеринарна медицина или чрез допълнителни квалификации. В случай че кандидатът има документ за придобити знания, полагането на изпит не е задължително.
Чл. 43
Официалните ветеринарни лекари трябва да преминат практическо обучение с продължителност поне 200 часа преди да започнат самостоятелна работа. По време на обучението, което се провежда под надзора на назначени официални ветеринарни лекари в кланици, транжорни или животновъдни обекти, се акцентира на одитирането на системите за управление на безопасността на храните.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 35 предвижда, че официалният ветеринарен лекар е задължен да поддържа съвременни знания и да е в течение с новите развития чрез редовно продължаване на образованието си и професионалната литература. Освен това, той трябва ежегодно да усъвършенства образованието си. Официалните ветеринарни лекари, които вече са назначени, трябва да притежават необходимите знания по съответните дисциплини и при необходимост да ги придобиват чрез продължаване на образованието, като НВМС осигурява необходимите мерки.
Чл. 45
Националната ветеринарномедицинска служба има правото да установява специфични правила за официални ветеринарни лекари, работещи на непълен работен ден, които осъществяват инспекция на малки предприятия. Тези правила целят подобряване на контрола върху суровини и храни от животински произход.
Чл. 46
Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) има право да назначава официални помощници, които трябва да бъдат ветеринарни техници или лица, преминали специализирано обучение и издържали изпит, организиран от НВМС. За допускане до изпитите, кандидатите трябва да имат минимум 500 часа теоретично и 400 часа практическо обучение в определени области. Практическото обучение се провежда под надзора на официални ветеринарни лекари и включва работа в кланици, транжорни и животновъдни обекти. Обучението и изпитите обхващат червено месо и месо от домашни птици, а лицата, преминали обучение за една категория, могат да се явят на съкратен курс за друга категория. Темите на обучението могат да включват и отстрелян дивеч.
Чл. 47
Обучението за официални помощници включва теоретични и практични части, свързани с животновъдството и месната промишленост. Теоретичната част обхваща знания за организацията на производството, добри практики, заболявания, хигиена, хуманно отношение към животните, законови изисквания и управление на качеството. Практическата част включва посещения на животновъдни обекти и кланици, инспекции, лабораторни демонстрации и документация. Официалните помощници трябва да поддържат знанията си актуални и да се обучават регулярно.
Чл. 48
Наредбата регламентира процедурите за следкланичен преглед на трупове и вътрешности на говеда в зависимост от възрастта им. За говеда под 6 седмици се извършват визуални инспекции и разрези на различни органи и лимфни възли, включително на главата, гърлото, белия дроб, сърцето, черния дроб, стомашно-чревния тракт и бъбреците. За говеда над 6 седмици прегледът е по-подробен, включващ допълнителни разрези и инспекции на дъвкателните мускули, гениталиите и вимето. Процедурите целят осигуряване на безопасност и качество на храните от животински произход.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № 35 определя изискванията за следкланичен преглед на трупове и вътрешности на овце и кози. Процедурата включва визуални инспекции и, при съмнение, разрези на различни органи и лимфни възли, включително главата, белия дроб, сърцето, черния дроб, бъбреците и гениталиите. Специфични проверки се извършват на стомашно-чревния тракт, далака и пъпната област на младите животни. Прегледите целят да осигурят безопасността на хранителните продукти от животински произход.
Чл. 50
Чл. 50 описва задължителните процедури за следкланичен преглед на трупове и вътрешности на домашни еднокопитни животни. Процедурите включват визуална инспекция и палпиране на различни органи и лимфни възли, както и разрязване на определени структури при необходимост. Проверката обхваща главата, белите дробове, сърцето, диафрагмата, черния дроб, стомашно-чревния тракт, далака, бъбреците, плеврата, гениталиите и пъпната област на младите животни. Специално внимание се отделя на проверката на сиви и бели коне за меланоза и меланома.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 35 предвижда, че предкланичният преглед на прасета, предназначени за клане, може да се извърши в животновъдния обект на произход. Клането на прасета от един животновъден обект е разрешено, ако те са придружени от здравния сертификат по приложение № 1 и са спазени изискванията на чл. 52.
Чл. 52
Наредба № 35 определя специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход, като основният акцент е върху предкланичния преглед на прасета. Той включва проверки на записи и документи, преглед на животните за наличие на болести, нарушения в поведението и остатъчни химически вещества. Официален ветеринарен лекар извършва прегледа и прасетата не трябва да се смесват с други преди клане. При забавяне на клането над 3 дни, прасетата се преглеждат отново, а при необходимост се издава нов здравен сертификат.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 35 описва задължителните процедури за следкланичен преглед на трупове и вътрешности на прасета. Прегледът включва визуална инспекция и палпиране на различни органи и лимфни възли, като белия дроб, сърцето, черния дроб, бъбреците и др. При определени условия, органите на ДВСК могат да разрешат само визуална инспекция на прасета, отглеждани в контролирани условия.
Чл. 54
Предкланичният преглед на домашните птици може да се извършва в животновъдния обект, при условие че птиците са придружени от здравен сертификат и спазени определени изисквания. Прегледът включва проверки на документи и инспекция на ятото за наличие на болести и остатъчни химически вещества. Официален ветеринарен лекар извършва прегледа. При забавяне на клането, птиците се преглеждат отново. Птици с клинични симптоми на заболяване не могат да бъдат заклани за човешка консумация, освен при спазване на специфични мерки. Неизкормените трупове се придружават от сертификат.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 35 определя изискванията за следкланичен преглед на птици. Официалният ветеринарен лекар е отговорен за ежедневна и подробна инспекция на птиците, както и за допълнителни проучвания при съмнение относно годността на месото за консумация. Специално внимание се обръща на домашни птици, отглеждани за черен дроб, и на птици, които са заклани в обекта на произход. Следкланичният преглед може да се извърши и в предприятието за разфасовка, ако труповете се транспортират директно от животновъдния обект.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 35 от 23 март 2006 г. установява, че изискванията, които се прилагат за домашните птици, важат и за зайцевидните, отглеждани във ферми. В допълнение, в раздел VII се разглеждат предкланичният и следкланичният преглед на дивеч, отглеждан във ферми.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 35 от 23 март 2006 г. регламентира условията за извършване на предкланичен преглед на животни. Този преглед може да се осъществи във фермата, където са отглеждани животните, при спазване на изискванията от Наредба № 36. Прегледът се извършва от официален или одобрен ветеринарен лекар и включва проверки на документацията на фермата. Ако прегледът е направен до 3 дни преди пристигането на животните в кланицата, в кланицата се извършват само проверки за идентификация и хуманно отношение. Животните, инспектирани във фермата, получават сертификат, удостоверяващ проверката.
Чл. 58
Чл. 58 описва процедурата за следкланичен преглед на животни, включително палпиране и разрязване на части с настъпили промени или съмнения. Прегледът се прилага за говеда, овце, свине и птици, както и за дивеч отглеждан във ферми. При заклани животни във фермата, ветеринарният лекар проверява сертификата, който ги придружава.
Чл. 59
Чл. 59 определя процедурата за преглед на дивеч след отстрел. Официалният ветеринарен лекар трябва да извърши бърз преглед на дивеча, включително визуална проверка, лабораторни анализи и изследване за органолептични промени. Важно е да се установят изменения, които не са свързани с лова, и да се проверят за наличие на паразити или други рискови фактори за здравето. При съмнения се извършват допълнителни инспекции и анализи. Месото, което показва определени характеристики, може да бъде обявено за негодно за консумация.
Чл. 60
Член 60 от Наредба № 35 предвижда, че официалният ветеринарен лекар е отговорен за извършване на контрол относно трансмисивните спонгиформни енцефалопатии. Този контрол трябва да се осъществява в съответствие с изискванията на Наредба № 28 от 2006 г., която определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на определени трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните, както и условията и реда за тяхното прилагане.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 35 описва процедурите за следкланичен преглед на говеда и свине за цистицеркоза. За говеда над 6 седмици, не е задължително разрязването на дъвкателните мускули при наличие на специфичен серологичен тест или ако животното е от сертифициран обект без цистицеркоза. Месото, заразено с цистицеркоза, е негодно за консумация, но незаразените части могат да се обявят за годни след студена обработка.
Чл. 62
Труповете на домашни и диви свине, както и на други животни, подлежащи на изследване за трихинелоза, трябва да бъдат проверявани съгласно Наредба № 47 от 2001 г. Месото от заразени животни е забранено за човешка консумация.
Чл. 63
Наредбата предвижда, че домашните еднокопитни животни трябва да бъдат преглеждани за сап. Прегледът включва внимателно изследване на лигавицата на трахеята, ларинкса, носните кухини и синусите. При установяване на сап, месото от засегнатите коне се обявява за негодно за консумация от хора.
Чл. 64
Член 64 от наредбата определя процедурите при колене на животни, които показват съмнения за инфекция, особено туберкулоза. Животните с положителна реакция на туберкулин се колят отделно с цел предотвратяване на заразяване. Месото от животни с локализирани поражения от туберкулоза е обявено за негодно за човешка консумация. Ако поражението е само в лимфните възли на един орган, само засегнатият орган и свързаните лимфни възли се обявяват за негодни.
Чл. 65
Чл. 65 определя мерките за контрол при животни с положителна или съмнителна реакция за бруцелоза. Животните с такива реакции трябва да се колят отделно, за да се предотврати заразяване на другите животни и персонала. Месото от животни с установени изменения, показващи остра бруцелозна инфекция, е негодно за консумация. Също така, вимето, гениталният тракт и кръвта от животни с положителна или съмнителна реакция на теста за бруцелоза са обявени за негодни, дори и при липса на изменения.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № 35 от 23 март 2006 г. определя, че официалният контрол обхваща производството и предлагането на пазара на живи двучерупчести мекотели, живи бодлокожи, живи ципести и живи морски коремоноги. Раздел II от наредбата се фокусира върху официалния контрол на живи двучерупчести мекотели, които произхождат от класифицирани производствени райони и райони за повторно полагане.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 35 регламентира задълженията на органите на ДВСК относно класификацията на производствени райони за събиране на живи двучерупчести мекотели. Те определят местоположението и границите на районите, класифицират ги в три категории (А, Б и В) в зависимост от нивото на фекално замърсяване и определят условията за предлагане на събраните мекотели за човешка консумация. Класификацията се основава на информация за замърсители, органични замърсители, циркулация и проби от мекотелите. Установени са и максимални допустими норми на Ешерихия коли за различните класове райони.
Чл. 68
Наредбата определя специфичните изисквания за официален контрол върху суровини и храни от животински произход, като акцентира на наблюдението на класифицираните и производствените райони. Основните аспекти на контрола включват проверка на произхода на живите двучерупчести мекотели, микробиологичния статус, наличието на токсичен планктон и химически замърсители. Органите на ДВСК изготвят планове за вземане на проби, които гарантират представителност на резултатите. Специално внимание се отделя на колебанията във фекалното замърсяване и присъствието на токсини в планктона.
Чл. 68а
Член 68а от Наредба № 35, приета на 23 март 2006 г., определя методите за анализ на морски биотоксини, които органите на ДВСК използват за установяване на съответствието с показателите по чл. 110, т. 2 от Наредба № 36. Биологичните тестове се извършват в съответствие с изискванията на Наредба № 15 за защита и хуманно отношение към опитните животни.
Чл. 68б
Чл. 68б от Наредба № 35 определя, че съдържанието на паралитичен токсин (PSP) в ядливи части на мекотели се установява чрез биологичен тест или друг международно признат метод. При необходимост може да се използва и друг метод за откриване на саксотоксин, като при съмнителни резултати се прибягва до биологичния тест като референтен метод.
Чл. 68в
Чл. 68в от Наредба № 35 определя, че общото съдържание на амнезиен токсин (ASP) в ядливите части на мекотели се установява посредством високоефективна течна хроматография (HPLC) или друг признат метод. При съмнителни резултати, HPLC се използва като референтен метод.
Чл. 68г.
Чл. 68г. от Наредба № 35 от 23 март 2006 г. предвижда, че съдържанието на липофилен токсин трябва да се определя чрез един от биологичните методи, описани в чл. 68д, или чрез един от алтернативните методи, посочени в чл. 68е. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 68д
Наредба № 35 от 23 март 2006 г. определя методите за установяване на токсини в суровини и храни от животински произход. За окадаична киселина, динофизистоксин, пектенотоксин и азаспирацид се използват биологични тестове с мишки, като за положителен резултат две от три мишки трябва да умрат след инжектиране с определени количества проба. Допуска се и тест с плъх, при който диария в един от плъховете показва положителен резултат. За тестовете се използват различни разтворители и методи на пречистване, в зависимост от целта и необходимата чувствителност.
Чл. 68е
Чл. 68е от Наредба № 35 определя алтернативни и допълващи биологичните тестове методи за контрол на токсини в суровини и храни от животински произход. Включени са методи като HPLC, LC, MS, имунологични и функционални тестове. Откритията на нови токсини изискват включването им в анализите. Тестовете се валидират по международни протоколи и биологичните тестове могат да бъдат заменени с алтернативни методи, след наличието на стандартни материали.
Чл. 69
Наредбата определя, че пробите за анализ на токсичността на мекотелите се вземат веднъж седмично по време на разрешеното събиране на мекотели. Честотата може да бъде намалена за определени райони или видове, ако анализът на риска показва малък риск от токсини. При повишен риск, честотата на вземане на проби се увеличава, а оценката на риска се преглежда периодично.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № 35 предвижда, че при наличие на информация за натрупване на токсини в група видове, отглеждани в един район, видът с най-висока степен на натрупване може да служи като показател. Ако токсичните нива на показателния вид са под разрешените стойности, могат да се използват и другите видове от групата. В случай, че токсичните нива на показателя са над разрешените, събирането на мекотели от другите видове е позволено само след допълнителен анализ, който да потвърди, че техните токсични нива са под разрешените стойности.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № 35 указва, че пробите за наблюдение на планктона трябва да бъдат представителни и да предоставят информация за токсични видове и тенденции в популациите. При откритие на изменения в токсичните популации, които могат да доведат до натрупване на токсини, честотата на вземане на проби от мекотелите се увеличава или районите се затварят до получаване на резултатите от токсичния анализ.
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № 35 предвижда, че плановете за вземане на проби с цел проверка за химични замърсители са насочени към откриването на всяко превишаване на нивата на замърсители, определени в Наредба № 31 от 2004 г. за максимално допустимите количества замърсители в храните.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № 35 предвижда действия при установяване на превишение на здравните стандарти за мекотели. При наличие на рискови проби, официалният ветеринарен лекар е задължен да затвори производствения район, за да предотврати събирането на живи двучерупчести мекотели. В случай че производственият район отговаря на определените изисквания, органите на ДВСК могат да променят класа му на Б или В, ако не представлява риск за здравето на хората.
Чл. 74
Наредбата регулира условията, при които органите на ДВСК могат да отворят отново производствен район, затворен поради несъответствие със здравните стандарти за мекотели. Отварянето е възможно при спазване на определени условия, включително отговарянето на здравните стандарти и наличието на планктон или токсини под допустимите стойности. Възможно е също така да се вземе предвид информация за динамиката на токсичността в района, за да се разреши отварянето при намаляваща тенденция на токсичност.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № 35 определя задълженията на органите на ДВСК относно наблюдението на класифицираните производствени райони. Те трябва да следят за забраните и специалните условия при събирането на живи двучерупчести мекотели, за да предотвратят предлагането на вредни продукти на пазара. Освен наблюдение, органите трябва да изготвят система за контрол, която включва лабораторни изследвания за верификация на съответствието с изискванията на крайния продукт на всички етапи на производство и предлагане. Контролът гарантира, че нивата на морските биотоксини и замърсителите са в допустимите норми и че микробиологичният статус на мекотелите е безопасен за здравето на хората.
Чл. 76
Чл. 76 предвижда създаването и поддържането на актуален списък на одобрените производствени райони и районите за повторно полагане в Централното управление на НВМС. Списъкът трябва да съдържа информация за местоположението, границите и класа на районите, от които могат да се събират живи двучерупчести мекотели. При промяна в местоположението, границите или класа на района, списъкът трябва да бъде актуализиран.
Чл. 77
Чл. 77 определя, че органите на ДВСК могат да вземат предвид резултатите от контрола, извършен от собственика на района, при вземане на решения относно класификацията, отваряне или затваряне на производствени райони. Лабораторният анализ в тези случаи се извършва в лаборатория, определена от НВМС.
Чл. 78
Наредбата определя специфичните изисквания за официален контрол върху стриди, миди и пектении, уловени извън класифицирани производствени райони. Контролът се извършва на рибните тържища, в центровете за експедиция и в преработвателните предприятия от официален ветеринарен лекар, който верифицира съответствието със здравните стандарти за живи двучерупчести мекотели, съгласно Наредба № 36 от 2006 г.
Чл. 79
Наредба № 35 от 23 март 2006 г. определя специфичните изисквания за официален контрол върху рибни продукти. Официалният контрол включва редовни проверки на хигиенните условия в местата за разтоварване и първа продажба, инспекции на кораби и предприятия, проверки на условията за съхранение и транспортиране. Проверките на корабите могат да се извършват в пристанища и в морето от официални ветеринарни лекари. Кораби-фабрики и хладилни кораби под флага на държави членки подлежат на специфични проверки за одобрение. Компетентните органи на различни държави членки могат да си сътрудничат при проверките.
Чл. 80
Чл. 80 определя изискванията за официален контрол на рибните продукти, включващи органолептични проверки, лабораторни изследвания за летливи вещества, мониторинг на остатъчни вещества и замърсители, микробиологични изследвания, проверки за наличие на паразити и контрол над предлагането на рибни продукти от токсични видове. Продуктите от двучерупчести мекотели и други морски организми могат да се предлагат на пазара при спазване на специфичните изисквания.
Чл. 80а
Чл. 80а от Наредба № 35 установява фиксирани стойности за общо количество летливи азотсъдържащи базични вещества (TVB-N) за определени категории риби. Непреработени рибни продукти от тези категории се считат за негодни за консумация, ако органолептичните изследвания показват съмнения за преснота и химичните изследвания установят стойности на TVB-N над определени граници: 25 mg азот/100 g месо за костурови риби, 30 mg азот/100 g месо за писии (с изключение на халибут) и 35 mg азот/100 g месо за сьомга и хекови и трескови риби.
Чл. 80б
Чл. 80б описва референтния метод за определяне на общото количество летливи азотсъдържащи базични вещества (TVB-N), който включва дестилиране на депротеинизиран екстракт с перхлорна киселина. Методите за проверка на TVB-N включват микродифузионен метод, метод на директна дестилация и дестилиране на екстракт с перхлорна киселина. Пробите за анализ трябва да са около 100 g месо, взето от различни части на рибата. Лабораториите прилагат референтния метод рутинно, особено при съмнения или спорове относно резултатите.
Чл. 81
Рибните продукти се обявяват за негодни за човешка консумация при установяване на несъответствия с нормативните изисквания по органолептични, химични, физични или микробиологични проверки. Продуктите са също негодни, ако съдържат замърсители или остатъчни вещества над допустимите нива, или ако са получени от отровни риби, рибни продукти с биотоксини, или морски организми, съдържащи морски биотоксини. Официалният ветеринарен лекар може да обяви продуктите за опасни за здравето на хората или животните.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № 35 определя задълженията за проверки на животните, отглеждани във фермите за добив на мляко. Проверките се извършват от официални или одобрени ветеринарни лекари с цел да се установи спазването на здравните изисквания и хуманното отношение към животните. При съмнение за неспазване на изискванията, се проверява общото здравословно състояние на животните. НВМС отговаря за верификацията на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания, а в случай на нарушения се проверява адекватността на предприетите мерки.
Чл. 83 (Отм. - ДВ, бр. 20 от 2017 г., в сила от 07.03.2017 г.)
Наредбата определя специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход. Включва разпоредби за здравна маркировка, одити, определяне на летливи азотсъдържащи базични вещества (TVB-N), както и задължения на ветеринарни специалисти и предприятия, произвеждащи и предлагат храни. Също така, наредбата отменя предишни наредби, свързани с ветеринарно-санитарните изисквания и влиза в сила от 1 септември 2006 г.
§1
Наредба № 35 от 23 март 2006 г. определя специфични изисквания за официален контрол върху суровини и храни от животински произход. В параграф §1 се дават определения на ключови термини, свързани с контрола на храните, като "официален помощник", "история на предприятието", "странни продукти от животински произход", "трансмисивни спонгиформни енцефалопатии", "специфичнорискови материали", "интегрирана система", "одит от независима трета страна", "здравна маркировка", "общо количество летливи азотсъдържащи базични вещества" и "одобрен ветеринарен лекар". Освен това, наредбата се позовава на дефиниции от различни регламенти на Европейския парламент и Съвета, свързани с безопасността на храните и хигиената при производството им.
§1а
Наредба № 35 от 23 март 2006 г. въвежда специфични изисквания за организация на официалния контрол върху суровини и храни от животински произход, съобразявайки се с разпоредбите на няколко регламента на Европейския съюз, включително Регламент 854/2004, 853/2004, 882/2004 и 2074/2005. Тези регламенти определят правилата за контрол и мерките за прилагане на изискванията, свързани с продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация.
§3
Наредба № 35 от 23 март 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход отменя редица предходни наредби, свързани с ветеринарно-санитарните изисквания за животни, месо, мляко, рибни и яйчни продукти, както и за внос на продукти от животински произход. Конкретно отменените наредби обхващат изискванията към клане на животни, производство и търговия с различни видове месо и млечни продукти, както и хигиенни стандарти за рибни продукти и внос на определени животински продукти.
§4
Наредба № 35 от 23 март 2006 г. влиза в сила от 1 септември 2006 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на същата наредба, обнародвани в Държавен вестник, брой 79 от 2006 г.
§ 30
Разпоредбите на § 6 и 7 относно чл. 28, ал. 5 и 7, § 12 относно чл. 41, ал. 11 и § 19 влизат в сила от 1 януари 2007 г. Разпоредбите на § 12 относно чл. 41, ал. 7 и 8 се прилагат до 31 декември 2009 г.
§11
Наредба № 35 от 23 март 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Приложенията към наредбата съдържат образци на здравни сертификати за живи животни, домашни птици и животни, заклани във фермата, както и документи за резултатите от прегледите в кланицата и методи за определяне на концентрация на летливи азотсъдържащи базични вещества (TVB-N) в риба и рибни продукти. Сертификатите удостоверяват здравословното състояние на животните и съответствието на документите с нормативните изисквания.
