ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ НАДЗОР ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
С този закон се определят правилата за упражняване на допълнителен надзор над поднадзорните лица, които са част от финансов конгломерат. Допълнителният надзор се осъществява паралелно с надзора над банковия, застрахователния сектор и сектора за инвестиционни услуги.
Чл. 2
Финансов конгломерат е група, в която има поне едно поднадзорно лице или дъщерно дружество, което е поднадзорно. Групата трябва да включва поне едно лице от застрахователния сектор и едно от банковия сектор или сектора за инвестиционни услуги. Дейностите на лицата в групата трябва да са значими. Началото на групата може да бъде поднадзорно лице, което отговаря на определени условия или да не е поднадзорно, но дейностите му да са предимно във финансовия сектор. Всяка подгрупа на финансов конгломерат също може да бъде считана за такъв, ако отговаря на критериите.
Чл. 3
Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати определя условията, при които дейностите в различните финансови сектори се считат за значими. За целта, съотношенията на балансовото число и изискванията за платежоспособност трябва да превишават 10%. Също така, ако балансовото число на най-малкия сектор в групата е над 6 милиарда евро, дейностите също са значими. Допълнителният надзор се осъществява от Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, които могат да решат да не разглеждат групата като финансов конгломерат при определени условия. Групите, които не достигат определени прагове, могат да бъдат освободени от прилагане на разпоредбите на закона.
Чл. 4
Законът регламентира действията на Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) относно идентификацията на финансови конгломерати. БНБ и КФН самостоятелно или в сътрудничество идентифицират групи, включващи лицензирани поднадзорни лица. При установяване на членство на поднадзорно лице в група, отговаряща на условията, те уведомяват съответните органи и СКЕНО. Координаторът уведомява предприятието майка или поднадзорното лице с най-голямо балансово число за идентификацията на групата и определянето на координатор.
Чл. 5
Законът регламентира допълнителния надзор на финансови конгломерати, като определя обектите на надзор, включително поднадзорни лица, финансови холдинги и свързани лица. Всяко поднадзорно лице, което е начело на финансов конгломерат или е свързано с лице от друг финансов сектор, подлежи на допълнителен надзор. БНБ и КФН определят условията за надзор при наличие на капиталови връзки между различни лица. Управляващите дружества и управляващите алтернативни инвестиционни фондове също са включени в обхвата на надзора, прилаган в степента, в която важи за финансовите институции. Надзорът по отношение на финансови холдинги от трети държави е ограничен.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати определя изискванията за капиталова адекватност на поднадзорните лица в финансовия конгломерат. Всяко поднадзорно лице трябва да разполага със собствени средства, които да отговарят на изискванията за допълнителна капиталова адекватност. Изчисленията за капиталовата адекватност се извършват поне веднъж годишно, а координаторът упражнява надзор за спазването на тези изисквания. Методи за изчисление включват метод на счетоводна консолидация и метод на приспадане и агрегиране, като се прилагат специфични правила за всеки метод. Координаторът има право да не включва определени лица в изчисленията при определени условия, свързани с информация и значимост.
Чл. 7
Чл. 7 урежда изчисляването на допълнителната капиталова адекватност на поднадзорните лица във финансовия конгломерат. Изчисленията се извършват по техническите принципи и методите, посочени в приложението. Резултатът от изчисленията не трябва да е отрицателен. Българската народна банка или КФН, в качеството си на координатор, определят метода на изчисление, в зависимост от структурата на конгломерата и лицензирането на поднадзорните лица.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за Допълнителния Надзор върху Финансовите Конгломерати определя механизмите за управление на капиталовия недостиг в дъщерни дружества на финансови конгломерати. Когато дъщерно дружество има капиталов недостиг или не е поднадзорно, целият капиталов недостиг се взема предвид при изчисленията. Капиталовият недостиг е налице, когато собствените средства са по-ниски от изискванията за платежоспособност. Условните изисквания за платежоспособност се определят на базата на минималния размер на собствените средства, необходими за поднадзорни лица. Възможно е с разрешение на координатора да се отчита капиталовия недостиг пропорционално на дела на предприятието майка. При липса на капиталови връзки, координаторът определя пропорционалния дял за изчисление на допълнителната капиталова адекватност.
Чл. 9
Чл. 9 определя принципите за допълнителна капиталова адекватност на финансовите конгломерати. В него се забранява многократно използване на елементи от собствените средства на ниво финансов конгломерат. При недостиг на собствени средства в един сектор, е допустимо покритие с излишък от друг сектор, при условие че елементите са допустими по секторни правила. Ограниченията на секторните правила се прилагат и на ниво финансов конгломерат. Наличието на излишък и ограничения за прехвърляне на средства между предприятията от групата също влияят на изчисленията на собствените средства.
Чл. 10
Член 10 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати регламентира задълженията на поднадзорните лица и финансовите холдинги със смесена дейност да уведомяват координатора за значителни концентрации на риск. Уведомлението трябва да се извършва поне веднъж годишно и да включва необходимата информация. Когато начело на конгломерата не е поднадзорно лице, задължението преминава към финансовия холдинг или определено поднадзорно лице. Българската народна банка и КФН имат правомощия да определят количествени лимити и да предприемат надзорни мерки за управление на рисковете.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати регламентира задълженията на поднадзорните лица и финансовите холдинги със смесена дейност относно уведомяването на координатора за значими вътрешногрупови сделки. Значима сделка е такава, чиято стойност надвишава 5% от общата сума на изискванията за платежоспособност на финансовия конгломерат. Уведомлението трябва да бъде представено от поднадзорното лице, което е начело на конгломерата, или от определено от координатора лице. Вътрешногруповите сделки подлежат на надзор от координатора, а Българската народна банка и КФН могат да налагат количествени ограничения и изисквания за качество. Секторните правила за вътрешногруповите сделки важат за целия финансов сектор на конгломерата.
Чл. 12
Чл. 12 определя ролята на Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) като координатори в надзора върху финансовите конгломерати. Те определят видовете сделки и рисковете, за които поднадзорните лица трябва да уведомяват. БНБ и КФН вземат предвид структурата на групата и управлението на риска. Освен това, те определят прагове за значителни вътрешногрупови сделки и концентрация на риск, следят за разпространяване на риска и конфликти на интереси, и могат да прилагат секторни правила за предотвратяване на заобикаляне на надзорните изисквания.
Чл. 13
Чл. 13 от закона определя изискванията за поднадзорните лица в рамките на финансовия конгломерат относно механизмите за управление на риска и вътрешния контрол. Те трябва да включват надеждни административни и счетоводни процедури, механизми за управление на рисковете, политики за капиталова адекватност, интегрирани системи за наблюдение на риска, и процедури за участие в оздравителни схеми. Вътрешният контрол трябва да идентифицира и измерва рисковете, а отчетните процедури да следят вътрешногруповите сделки. Поднадзорните лица са задължени да предоставят информация на БНБ и КФН и да оповестяват публично структурата на конгломерата. Надзорът върху механизмите е в компетенцията на координатора.
Чл. 14
Координаторът осъществява допълнителния надзор над поднадзорните лица във финансовия конгломерат и отговаря за координацията между компетентните органи на заинтересованите държави членки. В зависимост от структурата и лицензирания статус на поднадзорните лица, координаторът може да бъде БНБ или КФН. Те определят координатора на базата на лицензирани поднадзорни лица, техния финансов сектор и балансово число. В особени случаи, БНБ и КФН могат да определят друг орган за координатор, ако стандартните критерии не са подходящи.
Чл. 15
Член 15 на Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати описва задълженията на координатора при упражняване на надзора. Той включва съгласуване на информация, оценка на финансовото състояние, спазване на капиталова адекватност, оценка на вътрешен контрол и управление на риска, планиране на надзорни действия, провеждане на стрес тестове и вземане на решения. БНБ и КФН трябва да сключват споразумения за сътрудничество и координация с други компетентни органи. Споразуменията могат да предвиждат допълнителни функции и процедури за вземане на решения. Важно е да се избегне повторно предоставяне на информация от поднадзорни лица.
Чл. 16
Законът определя рамката за сътрудничество между Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) за упражняване на допълнителен надзор върху финансовите конгломерати. БНБ и КФН обменят информация относно правната и организационната структура на конгломератите, финансовото им състояние, управлението на риска и други важни аспекти. Те могат да предоставят информация и без изрично искане, а също така да взаимодействат с европейски надзорни органи. Информацията, получена по този закон, е защитена като професионална тайна и може да бъде разкрита само при определени условия.
Чл. 17
Лицата, управляващи финансов холдинг в България, трябва да имат достатъчна професионална квалификация, да не са осъждани за умишлено престъпление, да не са били членове на органи на дружество в несъстоятелност през последните две години, да не са обявявани в несъстоятелност и да не са лишени от правото да заемат материалноотговорна длъжност. Обстоятелствата относно осъждане на български граждани се установяват служебно.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати определя правилата за обмен на информация между лицата, попадащи в обхвата на допълнителния надзор, и Европейските надзорни органи. Лицата могат да обменят информация помежду си за изпълнение на изискванията по закона, както и информация с Европейските органи за надзор при условията на съответните регламенти. Българската народна банка или Комисията за финансов надзор имат правото да изискват информация от лицата от финансовия конгломерат, независимо от техния надзорен статус.
Чл. 19
Член 19 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати определя правомощията на БНБ и КФН да проверяват информация за лица, свързани с финансови конгломерати, независимо от тяхното поднадзорно положение. При необходимост, те могат да поискат помощ от компетентните органи на друга държава членка. След получаване на искането, БНБ и КФН могат да извършат проверката сами или да я възложат на регистриран одитор или експерт, или да позволят на органа, отправил искането, да участва в проверката.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) в случаи на нарушаване на изискванията или заплаха за платежоспособността на финансовия конгломерат. В тези случаи, БНБ или КФН могат да предприемат различни мерки, включително поставяне на допълнителни изисквания, отправяне на предупреждения, свикване на събрания, назначаване на одитори и дори отстраняване на управителни лица. При необходимост, действията им се координират с други компетентни органи.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати предоставя правомощия на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор (КФН) да предприемат мерки за предотвратяване на заобикалянето на секторните правила от поднадзорните лица. При извършване на проверки на финансовите холдинги и лицата във финансовия конгломерат, които не са поднадзорни, БНБ и КФН имат определени правомощия, съгласно секторните правила.
Чл. 22
Член 22 от Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати регламентира проверките, извършвани от Българската народна банка (БНБ) или Комисията за финансов надзор (КФН) относно поднадзорните лица, чиито предприятия майки са в трета държава. Проверки се извършват по искане на предприятия майки или поднадзорни лица, или по инициатива на БНБ/КФН. При липса на равностоен надзор, се прилагат разпоредбите на закона. БНБ или КФН могат да искат учредяване на финансов холдинг и да прилагат закона за поднадзорните лица в конгломерата. Методите за надзор се определят след консултации с компетентни органи и се съобщават на Европейската комисия.
Чл. 23
Законът предвижда глоба за членове на управителни и контролни органи на финансови конгломерати, които нарушават разпоредбите му, в размер от 1000 до 10 000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 20 000 лв. за повторно. Поднадзорните лица и финансовите холдинги с наложени санкции могат да получат глоби от 20 000 до 100 000 лв. за първо нарушение и от 40 000 до 200 000 лв. за повторно. Неподнадзорните лица получават санкции от 10 000 до 50 000 лв. за първо нарушение и от 20 000 до 100 000 лв. за повторно. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от упълномощени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от ръководителите на съответните надзорни органи. Законът уточнява и определения за различни финансови институции и механизми за контрол.
Чл. 28, Чл. 56, Чл. 73, Чл. 85, Чл. 177, Чл. 299, Чл. 300, § 1 от допълнителните разпоредби
Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати определя правила за надзор над застрахователни холдинги и финансови конгломерати, уточнявайки термини като "предприятие майка" и "дъщерно дружество". Правилата включват изменения в различни членове, свързани с контрола и отчетността на финансовите институции. Законът влиза в сила от деня на присъединяване на България към ЕС.
§1
Този закон определя ключови термини и концепции, свързани с финансовите конгломерати и надзора над тях. Основни определения включват "кредитна институция", "застраховател", "инвестиционен посредник", "управляващо дружество", "поднадзорно лице", и "финансов сектор", като всеки термин е свързан със специфични лицензи и правила за дейност. Законът също така установява критерии за контрол, дъщерни дружества, тесни връзки, участие, групи и изисквания за платежоспособност. Специално внимание се обръща на ролята на компетентните органи в надзора над финансовите институции и групи, както и на вътрешногруповите сделки и концентрацията на рискове.
§2
Параграф §2 от Закона за Допълнителния Надзор върху Финансовите Конгломерати определя, че функциите на Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) се осъществяват от съответните ръководители на управленията в тези институции. Конкретно, функциите на БНБ се изпълняват от подуправителя, отговарящ за банковия надзор, а функциите на КФН - от заместник-председателя, ръководещ застрахователния надзор и инвестиционната дейност.
§3
Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати въвежда разпоредбите на Директива 2002/87/ЕС, свързана с надзора на кредитни институции, застрахователни предприятия и инвестиционни фирми. Той също така изменя и допълва редица стари директиви, свързани с финансовия надзор, и установява нови изисквания за надзорни органи в Европейския съюз. Целта е да се осигури по-добър контрол и координация между различните финансови институции в рамките на конгломератите.
§ 5
Параграф 5 от закона извършва редица изменения и допълнения в Кодекса за застраховането. Основните промени включват: дефиниция на застрахователен холдинг и застрахователен холдинг със смесена дейност; замяна на термини като "контролиращо лице" с "предприятие майка"; уточнения относно контрола и участието в дъщерни дружества; нови определения за "предприятие майка" и "дъщерно дружество". Тези изменения целят да осигурят по-ясна регулация и надзор върху финансовите конгломерати и тяхната структура.
§6
Законът за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати влиза в сила от деня на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Той е приет от 40-то Народно събрание на 7 юли 2006 г. и е официално подпечатан. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти са обнародвани в Държавен вестник, брой 52 от 2007 г. и влизат в сила от 01.11.2007 г.
§ 27
Закона за Допълнителния Надзор върху Финансовите Конгломерати влиза в сила на 1 ноември 2007 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Параграф 7, точки 6, 7 и 8 ще бъдат в сила до 1 ноември 2007 г.
§10
Съгласно параграф §10 от Преходните и заключителни разпоредби, в срок до две години след приемането на техническия стандарт за изпълнение по чл. 21а, параграф 2, буква "а" от Директива 2002/87/ЕО, Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) са задължени да прилагат единни отчетни форми и да определят честотата и сроковете на докладване относно изчисленията по този стандарт.
§50
Законът влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила на 1 юли 2016 г. До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично, като всяка седмица на първия работен ден Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят актуални данни на Информационния център, а той от своя страна предоставя данни на тях.
§ 32
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на § 21 относно раздел III, ред 1 - 4, които влизат в сила от 1 януари 2021 г. Преходните и заключителните разпоредби са към Закона за Допълнение на Закона за Ограничаване на Административното Регулиране и Административния Контрол върху Стопанската Дейност. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г.
Параграф §42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове и параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Член 222, ал. 1 - 3 влиза в сила от 3 септември 2019 г.; параграф 13, т. 12, буква "а" от 1 януари 2018 г.; буква "б" от 21 ноември 2017 г.; параграф 17, т. 37 и т. 39, свързани с чл. 264а и чл. 273б, влиза в сила от 1 януари 2020 г.
§94
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Изчисляването на допълнителната капиталова адекватност на поднадзорните лица във финансовия конгломерат може да се извършва чрез три метода: метод на счетоводната консолидация, метод на приспадане и агрегиране, и метод на балансовата стойност (който е отменен). Законът е свързан с множество директиви и регламенти на Европейския съюз, които регулират финансовите инструменти и надзора над финансовите институции.
