НАРЕДБА № 34 ОТ 23 МАРТ 2006 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОВЕРКИ НА ЖИВОТНИ, ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, СТРАНИЧНИ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ И ПРОДУКТИ, ПОЛУЧЕНИ ОТ ТЯХ, ПРИ ОБМЕН МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 34 от 23 март 2006 г. определя изискванията за ветеринарни проверки на животни, зародишни и странични животински продукти, както и на продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз. При обмен на продукти, отговарящи на определени изисквания, не се извършва граничен ветеринарномедицински контрол.
Чл. 2
Наредба № 34 от 23 март 2006 г. определя изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти и странични животински продукти при обмен между България и държавите членки на ЕС. Член 2 уточнява, че наредбата не се прилага в два случая: 1) при проверки от други контролни органи в България; 2) когато собственици на животни компаньони ги транспортират с нетърговска цел между България и държавите членки на ЕС.
Чл. 3
Наредба № 34 от 23 март 2006 г. определя изискванията за извършване на ветеринарни проверки на животни и продукти при обмен между Република България и държави - членки на Европейския съюз. Обменът е разрешен след ветеринарни проверки от НВМС, при условие че животните и продуктите отговарят на специфични изисквания, включително идентификация, наличие на здравни сертификати и произход от проверени обекти. Забранен е обменът на животни и продукти, които трябва да бъдат унищожени или имат забрана за пускане на пазара по здравословни причини.
Чл. 4
Наредбата определя изискванията за извършване на проверки на животни и продукти, предназначени за обмен между България и държавите-членки на ЕС. Проверки се извършват от официални ветеринарни лекари, инспектори и експерти от НВМС в животновъдни обекти, регистрирани пазари и други организации. При съмнение за нарушения на изискванията на ЕС, се предприемат допълнителни проверки и мерки за изолация на животните в съответните обекти.
Чл. 5
Наредбата регламентира изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз. Според чл. 5, НВМС осигурява гаранции, че собствениците на животни и продукти спазват здравните изисквания на българското и европейското законодателство, ветеринарните проверки се извършват по същия начин, както за търговия в България, а животните се транспортират, така че да се спазват хигиенните изисквания.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 34 от 23 март 2006 г. определя, че при издаване на сертификати за животни и продукти, предназначени за обмен с друга държава членка на ЕС, официалният ветеринарен лекар информира националния и териториалния компетентен орган. Информацията, която се предоставя, трябва да съдържа данни, установени от Европейската комисия.
Чл. 7
Националната ветеринарномедицинска служба налага административни наказания на лица, които използват некоректни сертификати, документи или идентификационна маркировка, свързани със здравословното състояние на животните или произхода на продуктите. Това е регламентирано в Чл. 7 от Наредба № 34 от 23 март 2006 г. за проверки при обмен с държави от ЕС.
Чл. 8
Наредбата определя изискванията за извършване на проверки на животни и продукти при обмен между Република България и държави членки на Европейския съюз. НВМС извършва проверки за спазване на изискванията при обмен на животни и продукти и може да взема проби за лабораторно изследване. Проверки могат да се извършват и по време на транспортиране, ако има информация за нарушения.
Чл. 9
Наредбата определя изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни и странични животински продукти при обмен между България и държави членки на ЕС. Член 9 описва отговорностите на собствениците на пазари, кланици и търговци при приемането на животни от друга държава членка, включително необходимостта от проверка на сертификати и документи. Получателите на животни са задължени да проверят идентификационната маркировка и да уведомят НВМС за неточности, като също така подписват споразумение за изпълнение на задълженията си. НВМС извършва внезапни проверки на спазването на тези задължения.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 34 задължава получателите на животни и продукти да уведомяват НВМС за пристигането на пратки, както и да съхраняват сертификати и документи за поне 6 месеца. Уведомлението не е нужно при обмен на спортни коне с документ за идентификация.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 34 определя условията за поставяне под карантина на животни от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Карантината се налага, когато няма изисквания в законодателството на ЕС или е предвидена от българското законодателство. Тя се провежда на мястото на доставяне, но при преценка на НВМС може да се извърши и в карантинна база, която също се счита за място на доставяне. НВМС е задължена да уведоми Европейската комисия за причините за използването на карантинна база.
Чл. 12
Наредбата определя изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни и странични животински продукти, както и продукти, получени от тях, при внос от трети страни. На граничните ветеринарни пунктове НВМС извършва проверки на сертификатите и документите, спазването на изискванията при внос за държави членки на ЕС и условията за граничен ветеринарномедицински контрол. Освен това, разрешава се облекчен режим на контрол за транспортни средства, които превозват животни и продукти между България и други държави членки на ЕС.
Чл. 13
Наредба № 34 от 23 март 2006 г. определя изискванията за проверки на животни и животински продукти при обмен между България и държави членки на ЕС. Чл. 13 предвижда мерки при съмнение за заразни болести, включително изолация на животните в карантинна база или тяхното клане/унищожаване. Разходите за тези действия са за сметка на изпращача. НВМС уведомява компетентните органи на ЕС за констатациите. При получаване на допълнителни гаранции и неспазването им, НВМС предлага опции за временно задържане, клане или връщане на животните. При неточности в документите, собствениците могат да ги коригират преди предприемане на мерки.
Чл. 14
Наредба № 34 определя изискванията за извършване на проверки на животни и продукти, обменяни между България и държави членки на ЕС. НВМС е отговорен за събиране на информация от компетентните органи на страните произход и за предприемане на мерки при установени нередности. При повтарящи се проблеми, НВМС уведомява Европейската комисия и може да поиска инспекции на място. В случай на нередности, НВМС е задължен да информира заинтересованите страни и да предостави информация за мерките, предприети за тяхното отстраняване. Разходите за мерки, свързани с животните или продуктите, са за сметка на собственика.
Чл. 15
Наредбата определя изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни и странични животински продукти, както и продукти, получени от тях, при обмен между България и държавите членки на ЕС. Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) е задължена да информира незабавно Европейската комисия и другите държави членки за заразни болести, зоонози и други опасности за здравето на животните и хората. При установяване на болести, НВМС прилага мерки за профилактика и ликвидиране на заболяванията и определя предпазни зони. НВМС също така информира за предприетите мерки и оказва съдействие на представители на Европейската комисия при проверки.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № 34 от 23 март 2006 г. определя, че Министърът на земеделието и горите информира Европейската комисия за това, че Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) е компетентният орган, отговорен за извършването на ветеринарни проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях при обмен с държавите - членки на Европейския съюз.
Чл. 17
Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) регистрира търговците на животни и свързани продукти. Търговците са задължени да водят регистър на получените пратки, а получателите на животни и продукти - и следващото местоназначение на същите. Регистърът трябва да се съхранява в продължение на 10 години от последното вписване и да бъде представян на НВМС при поискване.
Чл. 18
Наредбата определя изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни и странични животински продукти, както и на продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз. Националната ветеринарномедицинска служба в сътрудничество с други държавни органи извършва проверки на животновъдни обекти, идентификация на животни, спазване на изискванията за продуктите и документи, свързани с обмена. Собствениците и управителите на обекти, търговците и превозвачите трябва да оказват съдействие при проверките.
Чл. 19
Член 19 от Наредба № 34 от 23 март 2006 г. предвижда, че по искане на Европейската комисия, Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) е задължена да направи промени в списъка на болестите, който е посочен в приложение № 3 на наредбата.
Чл. 20
Обменът на животни и зародишни продукти между Република България и държавите - членки на Европейския съюз е разрешен при спазване на националните изисквания за идентификация на пратките и след извършване на проверки от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Тези проверки трябва да удостоверят спазването на здравните изисквания на държавата, за която са предназначени пратките. НВМС е задължена да информира Европейската комисия и другите държави - членки на ЕС за методите на извършване на проверките.
Чл. 21, § 1
Наредба № 34 регулира изискванията за ветеринарни проверки на животни, зародишни и странични животински продукти при обмен между България и държавите - членки на ЕС. Националната ветеринарномедицинска служба е отговорна за предоставянето на информация на Европейската комисия относно резултатите от тези проверки. В наредбата се определят понятия като 'ветеринарна проверка', 'обмен', 'животновъден обект', 'център или организация' и 'компетентен орган'. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г. и е издадена на основание закона за ветеринарномедицинската дейност.
§1
Наредбата определя изискванията за извършване на ветеринарни проверки на животни и животински продукти при обмен с държави членки на ЕС. Ветеринарната проверка включва физическа проверка и административни формалности, извършвани от НВМС. Обменът обхваща търговията с животни и свързани продукти. Животновъдните обекти са селскостопански места за отглеждане на животни, с изключение на обекти за еднокопитни, а центровете или организациите са предприятия, свързани с производство и търговия на животински продукти. Компетентният орган е държавният орган, отговарящ за ветеринарните проверки.
§3
Наредба № 34 влиза в сила от 1 януари 2007 г. Тя определя изискванията за проверки на животни и продукти, свързани с обмена между Република България и държавите членки на Европейския съюз. Приложенията към наредбата описват ветеринарното законодателство, свързано с обмена на животни и продукти, както и списък на особено опасни заразни болести, срещу които се прилагат спешни мерки.
