НАРЕДБА № 33 ОТ 3 НОЕМВРИ 1999 Г. ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. определя условията и реда за издаване на лиценз за обществен превоз на пътници и товари в България. Тя включва изисквания за специализирани и случайни превози на пътници, както и условия за обществен превоз на товари. Освен това, наредбата задава изисквания към автогарите и условията за тяхната работа.
Чл. 2
Общественият превоз на пътници и товари в България може да се извършва от физически и юридически лица, които са регистрирани като търговци и притежават необходимия лиценз и документи, изисквани от закона и наредбата. Изменения в текста са направени през 2011, 2012 и 2016 година.
Чл. 3
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. регламентира обществените превози на пътници и товари в България. Член 3 е отменен с ДВ, бр. 52 от 2012 г. Втора част от наредбата е посветена на обществените превози на пътници, като глава първа описва изискванията за получаване на лиценз за извършване на тези превози. Заглавието на главата е изменено с ДВ, бр. 13 от 2011 г.
Чл. 4 НАРЕДБА № 33 ОТ 3 НОЕМВРИ 1999 Г.
Лиценз за извършване на обществен превоз на пътници в България се издава при спазване на определени условия. Лицето, което иска лиценз, трябва да отговаря на следните изисквания: 1. Благонадеждност (добра репутация); 2. Професионална компетентност; 3. Финансова стабилност; 4. Установяване на територията на Република България.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 33 определя изискванията за благонадеждност на лицата, упражняващи превозна дейност. Те включват: 1) ръководителят на транспортната дейност не трябва да е осъждан за умишлено престъпление или да е лишен от правото да упражнява превозна дейност; 2) предприятието или ръководителят не трябва да имат наложени санкции за тежки нарушения в държави членки, съгласно Регламент (ЕС) 2016/403. Оценката на изпълнението на тези изисквания се извършва по правилата на същия регламент.
Чл. 6
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. определя изискванията за професионална компетентност на ръководителите на транспортни дейности в България. Те трябва да притежават познания и опит, получени чрез обучение или практика, да имат успешно положен писмен изпит по определени предмети и най-малко средно образование. Успешно положилите изпита получават безсрочно удостоверение за професионална компетентност от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Изпитите се провеждат от същата агенция, като редът и начинът на провеждане се определят от нейния изпълнителен директор.
Чл. 6а
Чл. 6а от Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. определя, че за да бъдат изпълнени изискванията за професионална компетентност, ръководителят на транспортната дейност на лицето трябва да притежава удостоверение за професионална компетентност. Това удостоверение може да бъде издадено съгласно Наредба № 11 от 2002 г. или от компетентен орган на държава - член на Европейския съюз.
Чл. 6б
Чл. 6б от Наредба № 33 указва, че транспортната дейност трябва да се ръководи от лице с удостоверение за професионална компетентност. Лице с такова удостоверение може да ръководи дейността на до две лица, извършващи обществен превоз. Ръководител на транспортната дейност може да бъде управителят на фирмата или друго назначено лице.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 33 определя изискванията за финансова стабилност на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари. За финансово стабилно лице се счита такова, което разполага с достатъчни ресурси, за да стартира и функционира транспортно предприятие, с минимални капиталови изисквания от 9000 евро за първия автомобил и 5000 евро за всеки следващ. Показателят за финансова стабилност (Фс) трябва да е равен или по-голям от 1, и се изчислява на база капитал, банкови гаранции и застраховки. Лицата трябва да представят документи, доказващи финансова стабилност, включително годишен финансов отчет, банкова гаранция и застраховка. Съществуват специфични изисквания за банковите гаранции и застраховките, а също и условия за доказване на липса на задължения за данъци и осигурителни вноски.
Чл. 7а
Чл. 7а от Наредба № 33 определя условията, при които лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари, трябва да бъдат установени на територията на Република България. Изискването е изпълнено, когато лицето е действително и трайно установено съгласно Регламент (ЕО) № 1071/2009. В случаите, когато лицето не разполага със собствен или нает експлоатационен център, то може да възлага техническото обслужване и поддръжка на превозните средства на квалифицирани физически или юридически лица.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 33, който е изменян и отменян през годините, е отстранен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 13 от 2011 г. През 2002 г. той е бил изменян два пъти, но в крайна сметка е отменен.
Чл. 9
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. регламентира издаването на лиценз за обществен превоз на пътници в България. Лицата, желаещи да извършват такъв превоз, трябва да подадат заявление до министъра на транспорта, придружено от редица документи, включително доказателства за финансова стабилност и свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност. Заявлението може да бъде подадено лично, по пощата или електронно. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" извършва проверка на документите в срок от 5 дни и изготвя протокол за съответствие. При непълнота на документите, заявителят има 14 дни за отстраняване на нередностите.
Чл. 10
Наредба № 33 определя процедурите за издаване и управление на лицензи за обществен превоз на пътници и товари в България. Министърът на транспорта издава лиценз в срок до 15 дни след подаване на заявление. При промени в обстоятелствата, превозвачът трябва да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в срок от 30 дни и да подаде искане за отразяване на промените. В случай на загуба или повреда на лиценз, се подава заявление за дубликат, който се издава в срок от 3 дни.
Чл. 11
Лиценз за обществен превоз се издава за срок от 10 години и е поименен, без възможност за преотстъпване. Срокът на лиценза може да бъде продължен за нови 10 години, ако превозвачът подаде писмено заявление преди изтичането на валидността на лиценза, придружено от необходимите документи.
Чл. 12
Лиценз за обществен превоз не се издава в следните случаи: 1. Ако заявлението не е комплектовано с необходимите документи в срок; 2. При прекратяване на правата от издадения лиценз на превозвача през последните две години по определени основания; 3. Когато кандидатът не отговаря на изискванията, посочени в чл. 4.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари, приета на 3 ноември 1999 г., е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 13 от 2011 г.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. предвижда, че отказът за издаване на лиценз за обществен превоз на пътници и товари трябва да бъде мотивиран. Освен това, такъв отказ подлежи на обжалване съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 33 определя сроковете за отстраняване на нередности в обществените превози. Те са: 3 месеца при смърт или трайна неработоспособност на ръководителя на транспортната дейност; 1 месец при загуба на добра репутация или професионална компетентност; 3 месеца при загуба на финансова стабилност или установяване на територията на България. Ако нередностите не бъдат отстранени в тези срокове, министърът на транспорта или упълномощено лице може да отнеме лиценза.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. предвижда, че отнемането на лиценза за обществен превоз на пътници и товари е задължително да бъде мотивирано. Освен това, решението за отнемане подлежи на обжалване в съответствие с разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 17
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. регулира обществените превози на пътници и товари в България. Член 17 определя задълженията на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" относно воденето на регистър на моторните превозни средства, издаването на удостоверения за обществен превоз и условията за отписване на превозни средства от регистъра. Превозвачите трябва да подават заявления за отписване и увеличаване на удостоверенията, а сроковете за обработка на заявленията са строго регламентирани.
Чл. 18
Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници трябва да отговаря на следните изисквания: 1. Да притежава валидно свидетелство за управление за съответната категория МПС. 2. Да не е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и да не е лишен от правото да управлява МПС. 3. Да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. 4. Да притежава валидна карта за квалификация на водача.
Чл. 19
Член 19 от Наредба № 33, касаеща обществения превоз на пътници и товари в България, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 13 от 2011 г.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 13 от 2011 г.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 13 от 2011 г.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 33, който е изменен с ДВ, бр. 108 от 2002 г. и след това отменен с ДВ, бр. 13 от 2011 г., вече не е в сила. Това означава, че разпоредбите, които е съдържал, не са приложими на територията на Република България.
Чл. 23
Член 23 от Наредба № 33, приета на 3 ноември 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 13 от 2011 г.
Чл. 24
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. регламентира обществените превози на пътници и товари на територията на Република България. Член 24 от наредбата е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 13 от 2011 г. Глава четвърта, която касае превоз на пътници по транспортни схеми, също е отменена с Държавен вестник, бр. 40 от 2002 г.
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 33, която регулира обществения превоз на пътници и товари в Република България, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 26
Член 26 от Наредба № 33, приета на 3 ноември 1999 г., е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 27
Член 27 от Наредба № 33, който е свързан с обществен транспорт на пътници и товари на територията на Република България, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 40 от 2002 година.
Чл. 28
Член 28 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 29
Член 29 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари е отменен с публикуване в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 30
Член 30 от Наредба № 33, който е бил в сила, е отменен с Държавен вестник, брой 40 от 2002 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са приложими.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № 33, който е свързан с обществените превози на пътници и товари на територията на Република България, е отменен с публикуване в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 40 от 2002 година.
Чл. 34
Член 34 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 33, приета на 3 ноември 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 36
Член 36 от Наредба № 33, който е бил допълнен през 2001 г., е отменен с решение на Върховния административен съд през 2002 г. и последваща публикация в Държавен вестник. Този член вече не е в сила.
Чл. 37
Член 37 от Наредба № 33, касаещ обществените превози на пътници и товари, е отменен с ДВ, бр. 40 от 2002 г. Раздел II, който се отнася до разпределението и възлагането на превозите по транспортни схеми, също е отменен с решение № 219/2002 г. на ВАС и е публикуван в ДВ, бр. 8 от 2002 г., както и в ДВ, бр. 40 от 2002 г.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, бр. 8 от 2002 г.
Чл. 39
Член 39 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари, приета на 3 ноември 1999 г., е отменен с решение № 219 от 2002 г. на Върховния административен съд, обнародвано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 33, която регламентира обществения превоз на пътници и товари на територията на Република България, е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, обнародвано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г.
Чл. 41
Член 41 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 33 за обществения превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, обнародвано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г.
Чл. 43
Член 43 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари е отменен с решение № 219 от 2002 г. на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г.
Чл. 43а
Член 43а от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г.
Чл. 43б
Член 43б от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г.
Чл. 43в
С решение № 219 от 2002 г. на Върховния административен съд е отменен член 43в от Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, публикувана в Държавен вестник, бр. 8 от 2002 г.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 33 за обществения превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, обнародвано в Държавен вестник, бр. 8 от 2002 г.
Чл. 45а
Член 45а от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г.
Чл. 45б
Член 45б от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г. Освен това, Раздел III, който се отнася до организацията на превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми, също е отменен с Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 46
Член 46 от Наредба № 33, приета на 3 ноември 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № 33, касаеща обществения превоз на пътници и товари в България, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 48
Член 48 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г. Това означава, че разпоредбите, които са били предвидени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 49
Член 49 от Наредба № 33, касаеща обществените превози на пътници и товари в България, е отменен с ДВ, бр. 40 от 2002 г. Също така, раздел IV, който се отнася до документите за извършване на превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми, също е отменен с тази същата редакция.
Чл. 50
Член 50 и Раздел V относно обозначаването с табели в Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари са отменени с обнародване в Държавен вестник, брой 40 от 2002 г.
Чл. 51
Член 51 от Наредба № 33, касаеща обществените превози на пътници и товари в България, е отменен с ДВ, бр. 40 от 2002 г. В наредбата е включен раздел VI, който се отнася до автогарите и автоспирките, но конкретното съдържание на този раздел не е предоставено в извадката.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 33 задължава лицата, извършващи автобусни превози, да използват автогарите и автоспирките според определеното разписание. Не се допуска ползването на автогарите от лица, извършващи случайни и специализирани превози. При ползване на автогара, лицата трябва да представят копие от маршрутното разписание, списък на автобусите и таблица с цените на билетите.
Чл. 52а
Съгласно чл. 52а от Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г., собственици на автогари могат да бъдат както физически, така и юридически лица, които са регистрирани търговци по Търговския закон, както и общини. Автогарите могат да бъдат собственост или наемани.
Чл. 53
Член 53 от Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари е отменен с решение № 219/2002 г. на Върховния административен съд, публикувано в Държавен вестник, брой 8 от 2002 г.
Чл. 53а
Чл. 53а от Наредба № 33 задължава собствениците на автогари да допускат автобуси, включени в определен списък, срещу заплащане. Те трябва да прилагат еднакви критерии за определяне на цените за преминаване и услуги, а методиката за формиране на цените се утвърдена от министъра на транспорта. Работното време на автогарите трябва да започва не по-късно от 20 минути преди първия автобус и да приключва не по-рано от 15 минути след последния автобус.
Чл. 54
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. определя изискванията към автогарите в България. Според чл. 54, автогарата трябва да разполага с приемна сграда, територия за движение на автобуси и разнообразни удобства за пътниците. Всяка автогара е задължена да има гише за продажба на билети, информация за пътниците, чакалня, помещение за багаж, санитарни възли, достъпни маршрути и съоръжения за лица с увреждания, както и маркирани места за автомобили, превозващи хора с увреждания. Собствениците на автогари са отговорни за поддръжката на оборудването и осигуряването на достъп до него.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. задължава автогарите да осигуряват визуална и звукова информация. Визуалната информация трябва да включва разписание на автобусите, часовото време, списък на обслужваните линии с информация за достъпност за лица с увреждания, цени на билетите и работно време на билетните гишета, както и табела с имената на крайните пунктове на линиите. Звуковата информация трябва да информира за заминаващи и пристигащи автобуси.
Чл. 55а
Собствениците на автогари са задължени да извършат охранително обследване от компетентните органи на МВР и да определят мерки за сигурност. Те трябва да назначат отговорник за сигурността, да осигурят видеонаблюдение, сигнално-охранителна техника и/или физическа охрана. Допълнително, собствениците трябва да разработят план за действие при кризисни ситуации и да провеждат обучения за служителите, удостоверени с подпис в книгата за инструктаж.
Чл. 55б.
Собствениците на автогари са задължени да осигурят телефонен номер за информация и интернет страница, на която да публикуват информация за обслужваните автобусни линии, маршрутни разписания, превозвачи, цени на билетите и работно време на автогарата и билетните гишета.
Чл. 56
В член 56 от Наредба № 33 се определят правилата за продажба на билети в автогарите. Билетите се продават на билетно гише до две минути преди потегляне на автобуса, а след това от екипажа в автобуса. Собствениците на автогари са задължени да предоставят площ за наем на желаещите да открият гише за продажба на билети, което трябва да бъде отворено минимум 20 минути преди заминаването на автобуса.
Чл. 57
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. регламентира контрола и отчетността на изпълнението на разписанията в автогарите в България. Длъжностните лица от автогарата са отговорни за вписването на фактическото време на пристигане и тръгване на автобусите в пътния лист, който се заверява с подпис и печат. Водачите на автобуси трябва да установят автобусите на съответния сектор минимум 10 минути преди потегляне. При всяко пристигане и тръгване, водачите представят пътния лист за заверка. След заверката, данните за автобусите се записват в дневник, който се съхранява от собственика на автогарата за срок от 1 година.
Чл. 58 НАРЕДБА № 33 ОТ 3 НОЕМВРИ 1999 Г.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и общинските/областните администрации имат право да изискват информация от собствениците на автогари относно броя и направленията на пътуванията. Собствениците на автогарите са задължени да предоставят необходимата информация.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 33 определя задълженията на собствениците на автоспирки. Те трябва да обозначават спирките с пътен знак Д24, да осигуряват навес, места за сядане и разписание. Всички лица и автобуси, които извършват превози по утвърдени маршрутни разписания, имат право да ползват автоспирките. Продажбата на билети при качване на пътниците се извършва в автобуса от водача или друг член на екипажа.
Чл. 59а
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. определя условията за категоризация на автогарите в България. Автогарите се класифицират в три категории: "първа", "втора" и "трета", независимо от собствеността и управлението им. Категорията се определя от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", която води списък на автогарите, обслужващи международни автобусни линии и републиканската транспортна схема. Областните и общинските администрации също водят списъци на автогарите и автоспирките за местните транспортни схеми.
Чл. 59б
Чл. 59б от Наредба № 33 определя изискванията за категоризиране на автогарите в България. Категорията на автогарата се основава на минимални задължителни изисквания за изграждане, оборудване и предлагани услуги. Спазването на минималните изисквания е задължително и не може да бъде компенсирано с други несъответствия. В категоризираните автогари могат да се предлагат по-добри условия и услуги, надхвърлящи изискванията на съответната категория.
Чл. 60
Наредбата определя процедурата за определяне на категория на автогара в България. Собственикът подава заявление до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и прилага определени документи, включително документ за собственост, удостоверение за въвеждане в експлоатация и план за взаимодействие при кризисни ситуации. Комисия, назначена от изпълнителния директор, разглежда заявлението и извършва проверка на място в срок до 14 дни. При установени несъответствия се дават предписания за отстраняване в срок до 45 дни. Въз основа на проверката се издава заповед за определяне на категория или мотивиран отказ, който може да бъде оспорен.
Чл. 60а
Чл. 60а от Наредба № 33 определя процедурата за промяна на категорията на автогара. Промяната може да бъде извършена по заявление на собственика, при което новият собственик трябва да уведоми Изпълнителна агенция 'Автомобилна администрация' в 30-дневен срок. В случай на неизпълнение на изискванията за определената категория, категорията може да бъде понижена по инициатива на контролни органи или по сигнал на заинтересовани лица. Изпълнителният директор назначава комисия за проверка, която предлага понижаване на категорията или прекратяване на производството. Понижаването става със заповед, която може да бъде оспорена.
Чл. 60б
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" може да прекрати категорията на автогарите по различни причини, включително по искане на собственика, при смърт на собственик, при подаване на заявление за промяна на категорията, при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация, при повторно нарушение на изискванията и при неизпълнение на изискванията за трета категория. Заповедта за прекратяване може да се оспорва, а кметът на общината трябва да бъде уведомен и да предприеме действия за определяне на нова автогара или автоспирка.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 33 определя, че специализираният превоз се извършва по договор между лице и предприятие или учебно заведение. Договорът включва разписание, което е съобразено с работното или учебното време на клиента и трябва да бъде подписано от двете страни и съгласувано с регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". При превоз в различни области, се уведомяват съответните регионални звена. За съгласуването на разписанието, клиентът подава списък с имената на превозваните лица и декларация за тяхното качество на работници, служители или ученици.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 33 указва, че при специализирани превози всеки пътник трябва да притежава карта, издадена от превозвача, удостоверяваща правото му на пътуване. Картите имат размери 60 мм на 100 мм и са с черни букви на бял фон. Превозвачът е задължен да води отчет за броя на издадените карти, както и за техните серия и номер за всеки договор.
Чл. 62а
Член 62а от Наредба № 33 определя изискванията за специализирани превози на деца и ученици. Водачите трябва да имат минимум 2 години опит и да са на възраст над 25 години. Превозите се извършват с автобуси, които имат удостоверение за преминат допълнителен преглед на оборудването. Това удостоверение се издава от съответните органи по Закона за движението по пътищата.
Чл. 62б
Чл. 62б от Наредба № 33 регламентира, че лицата, извършващи специализирани превози на пътници, трябва да осигурят предпътен преглед на превозните средства, който включва проверка на техническото състояние, изправността на спирачната уредба, осветлението и наличието на необходимото оборудване. Прегледът се извършва преди всяко излизане на автомобила от експлоатация и се регистрира в дневник. При установяване на неизправности, превозът не е разрешен.
Чл. 62в
Водачите, извършващи специализирани превози на пътници, трябва да спазват правилата, установени в Закона за автомобилните превози, както и разпоредбите на настоящата наредба.
Чл. 63
Член 63 от Наредба № 33 задължава всяко лице, попадащо под обхвата на чл. 2, ал. 1, да предостави на водачите необходимите документи, свързани с общественото превозване на пътници и товари.
Чл. 64
Лицето, отговорно за обществен транспорт, трябва да организира труда на водачите, спазвайки нормативите за работно време и почивки, да организира медицински прегледи и проверки на техническото състояние на автомобилите, да контролира попълването на пътните листове и да води отчетност. Също така, трябва да изготви график за работа на водачите, да не допуска специализирани превози по автобусни линии, да осигури необходимите материали за тахографи и да инструктира водачите за спазване на регламенти свързани с автомобилния транспорт.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 33 гласи, че при изпълнение на специализиран превоз не се допускат правостоящи пътници, когато маршрута е с еднопосочна дължина над 30 км. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 108 от 2002 г.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № 33 регламентира изискванията за документите, които водачът на моторно превозно средство трябва да представи при поискване от контролните органи по време на работа. Изискват се удостоверение за обществен превоз, попълнен пътен лист, разписание за специализиран превоз, карта за квалификация на водача, документ за застраховка "Злополука на пътниците" и карта за дигитален тахограф или тахографски листове. Някои от документите са актуализирани или отменени с изменения в наредбата.
Чл. 67
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. регламентира обществените превози на пътници и товари в България. Чл. 67 указва, че автомобилите по време на работа трябва да бъдат обозначени с табели с надпис 'Специализиран превоз'. Табелите за автобуси имат размери 170 мм х 625 мм, черен надпис на бял фон и височина на буквите 45 мм. В глава шеста се разглежда организацията на случаен превоз на пътници.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 33 задължава превозвача да уведомява регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за намерението си да извърши случаен превоз на пътници, най-късно един час преди началото на превоза. Уведомлението трябва да включва информация за началния и крайния пункт, мястото на тръгване, датата и часа на тръгване, както и маршрута на пътуването. При превоз на деца и/или ученици, това също трябва да бъде посочено в уведомлението. Изпълнението на превоза започва след попълване на необходимите документи, включително пътен лист и пътническа ведомост.
Чл. 68а
Случайните превози на деца и ученици се извършват от водачи с минимум 2 години опит и на възраст над 25 години. Автобусите трябва да имат удостоверение за допълнителен преглед на оборудването. Това удостоверение се издава от компетентни органи по реда на Закона за движението по пътищата. Превозите могат да се извършват само през деня и с автобуси, които имат удостоверение за категоризация по международната система на IRU.
Чл. 68б
Лицата, извършващи случайни превози на пътници, трябва да осигурят техническата изправност на превозните средства чрез предпътен преглед, който включва проверки на различни системи и оборудване. За извършването на тези прегледи е необходимо наличие на валидни удостоверения и сертификати, а самите прегледи се регистрират в дневник. При установяване на неизправности, извършването на превози е забранено.
Чл. 68в
Чл. 68в от Наредба № 33, приет на 3 ноември 1999 г., уточнява, че водачите, извършващи случайни превози на пътници, трябва да спазват правилата, установени в Закона за автомобилните превози и в самата наредба. Тази разпоредба е нова и е добавена с ДВ, бр. 52 от 2012 г.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № 33 указва задълженията на лицата, отговорни за организирането на труда на водачите на превозни средства. Те включват спазване на максималната продължителност на работния ден, организиране на медицински прегледи, проверка на техническото състояние на автомобилите, снабдяване на водачите с необходимите документи, контрол върху пътните листове и инструктиране на водачите относно спазването на регламенти. Забранява се извършването на случайни превози по автобусни линии.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № 33 забранява правостоящи пътници при изпълнение на случаен превоз. Тази разпоредба е изменяна многократно, последно през 2012 г. и цели да осигури безопасността на пътниците по време на превоз.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. изисква водачът на моторно превозно средство да представя при поискване от контролните органи определени документи. Сред тях са удостоверение за обществен превоз, попълнен пътен лист, фактура за превоза, пътническа ведомост, карта за квалификация на водача, документ за застраховка 'Злополука на пътниците', удостоверение при превози на деца и карта за дигитален тахограф.
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № 33 предвижда, че автомобилите, извършващи обществен превоз, трябва да бъдат обозначени с табели "Случаен превоз". Табелите за автобусите имат размери 170 мм х 625 мм, с черен надпис на бял фон и височина на буквите 45 мм. Втората точка, касаеща табелите, е отменена с изменения от 2012 г. В наредбата е включен и дял трети, който се отнася до обществен превоз на товари, с глава първа, посветена на лиценза за извършване на такъв превоз.
Чл. 73
Лиценз за извършване на обществен превоз на товари се издава на лица, които отговарят на определени изисквания: благонадеждност, професионална компетентност, финансова стабилност и установяване на територията на Република България. Моторните превозни средства с товароносимост над 1,5 т или максимално допустима маса над 3,5 т трябва да бъдат оборудвани с тахографи за регистриране на данните за движението и работата на екипажите.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № 33 определя изискванията за благонадеждност на лицата, извършващи транспортна дейност. Според член 1, ръководителят на транспортната дейност не трябва да е осъждан за умишлено престъпление и да не е лишен от правото да упражнява превозна дейност. Освен това, на предприятието или ръководителя не трябва да са налагани санкции за тежки нарушения в други държави членки, съгласно Регламент (ЕС) 2016/403. Оценката на изпълнението на тези изисквания се извършва по правилата на същия регламент.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № 33 определя изискванията за професионална компетентност на ръководителя на транспортната дейност. Те включват: притежаване на познания и опит, получени чрез курсове или практика, успешно положен писмен изпит по определени предмети и най-малко средно образование. Успешно положилите изпита получават удостоверение за професионална компетентност от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", което е безсрочно. Изпитите се провеждат от агенцията, а редът и начинът за провеждане се определят от изпълнителния директор.
Чл. 75а
Чл. 75а от Наредба № 33 определя, че освен изискванията по чл. 75, ръководителят на транспортната дейност трябва да притежава удостоверение за професионална компетентност. Това удостоверение може да бъде издадено по реда на Наредба № 11 от 2002 г. или от компетентен орган на държава от Европейския съюз.
Чл. 75б
Чл. 75б от Наредба № 33 изисква транспортната дейност да се ръководи от лице с удостоверение за професионална компетентност. Такова лице може да ръководи дейността на максимум две транспортни компании. Ръководителят може да бъде управителят на компанията или друго назначено лице по трудов договор.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № 33 определя изискванията за финансова стабилност на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари. Лицата трябва да разполагат с достатъчни ресурси, за да осигурят нормалното функциониране на транспортното предприятие, с минимални изисквания от 9000 евро за първия автомобил и 5000 евро за всеки следващ. Показателят за оценка на финансовата стабилност (Фс) трябва да е най-малко 1, като се изчислява на базата на капитал, банкови гаранции и застраховки. Неправилното управление на задълженията за данъци и осигурителни вноски също влияе на финансовата стабилност. Лицата трябва да представят годишен финансов отчет, банкови гаранции и застраховки, за да докажат своята финансова стабилност.
Чл. 76а
Чл. 76а от Наредба № 33 уточнява изискванията за лицата, извършващи обществен превоз на територията на Република България. Според ал. 1, лицето трябва да е установено на територията на страната съгласно Регламент (ЕО) № 1071/2009. В ал. 2 се посочва, че ако лицето не разполага със собствен или нает експлоатационен център, то трябва да възложи техническото обслужване на превозните средства на квалифицирани физически или юридически лица. Ал. 3 е отменена.
Чл. 77
Член 77 от Наредба № 33, който е бил изменен през 2002 г. и впоследствие отменен през 2011 г., не е в сила и не се прилага. Това означава, че разпоредбите, които са били в него, вече не са актуални и не оказват влияние върху обществените превози на територията на Република България.
Чл. 78
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. определя процедурата за издаване на лиценз за обществен превоз на товари в България. Лицата, желаещи да получат лиценз, трябва да подадат заявление до министъра на транспорта, като приложат необходимите документи, включително доказателства за финансова стабилност и свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност. Заявлението може да бъде подадено лично или по електронен път. Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ извършва проверка на документите и изготвя протокол за съответствие. При непълнота в документите, заявителят получава уведомление за отстраняване на нередностите в определен срок.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № 33 предвижда срокове и процедури за издаване на лиценз за обществен транспорт. Лицензът се издава в срок до 15 дни след подаване на заявлението. При промени в обстоятелствата, превозвачът трябва да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в 30-дневен срок и да подаде искане за отразяване на промените. В случай на загуба или повреждане на лиценза, се подава заявление за дубликат, който се издава в срок от 3 дни.
Чл. 80
Лицензът за обществен превоз на товари се издава за срок от десет години и е поименен, като не може да се преотстъпва. Срокът на лиценза може да бъде продължен за нови 10 години, ако превозвачът подаде писмено заявление преди изтичането на срока на валидност, придружено с необходимите документи.
Чл. 81
Лиценз за обществен превоз на пътници и товари не се издава в следните случаи: 1. Заявлението не е придружено с необходимите документи. 2. Лицензът е бил отнет през последните две години за нарушения на Закона за автомобилните превози и на Наредба № 33. 3. Не са изпълнени изискванията по чл. 73.
Чл. 82
Член 82 от Наредба № 33 за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 13 от 2011 година.
Чл. 83
Член 83 от Наредба № 33 предвижда, че отказът за издаване на лиценз за обществен превоз на пътници и товари трябва да бъде мотивиран. Освен това, такъв отказ може да бъде обжалван в съответствие с разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 84
Чл. 84 от Наредба № 33 определя сроковете за отстраняване на несъответствия в обществените превози. При смърт или трайна неработоспособност на ръководителя на транспортната дейност срокът е три месеца. Ако ръководителят не отговаря на изискванията за добра репутация или професионална компетентност, срокът е един месец. При липса на финансова стабилност на превозвача или при неустановяване на територията на България, срокът е три месеца. Лицензът може да бъде отнет, ако несъответствията не са отстранени в посочените срокове.
Чл. 85
Член 85 от Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. предвижда, че отнемането на лиценза за обществен превоз на пътници и товари трябва да бъде мотивирано и може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това означава, че лицензираните превозвачи имат право да оспорват решенията за отнемане на техния лиценз.
Чл. 86
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. определя правилата за регистрация на моторни превозни средства, извършващи обществен превоз на товари в България. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на превозните средства, издава удостоверения за обществен превоз и определя условията за отписване на автомобили от регистра. Процесът за увеличаване на удостоверенията и издаването им от министъра на транспорта е описан, както и сроковете за уведомление при непълнота на документите.
Чл. 87
Водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да отговаря на следните изисквания: 1. Да притежава валидно свидетелство за управление за съответната категория МПС. 2. Да има валидно удостоверение за психологическа годност, съгласно наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. 3. Да притежава валидна карта за квалификация на водача, съгласно наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Чл. 87а
Чл. 87а от Наредба № 33 задължава лицата, извършващи превоз на товари, да осигурят предпътен преглед на превозните средства. Прегледът трябва да бъде извършен от квалифицирано лице и да включва проверка на техническото състояние на автомобила, спирачната уредба, осветлението и други важни системи. При установяване на неизправности, превозът не е разрешен. Резултатите от прегледите се регистрират в дневник.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № 33 задължава лицата, извършващи обществен превоз, да организират труда на водачите, спазвайки изискванията за време на управление и почивка, организират медицински прегледи, проверки на техническото състояние на превозните средства, снабдяват водачите с необходимите документи, осигуряват правилно попълване на пътните листове и инструктаж на водачите относно спазването на регламенти.
Чл. 89
Чл. 89 от Наредба № 33 задължава водачите на превозни средства да представят определени документи при поискване от контролните органи. Те включват удостоверение за обществен превоз на товари, попълнен пътен лист, товарителница, карта за квалификация на водача и, в случай на превоз на опасни товари, свидетелство за водач. В допълнение, от 21.10.2022 г. е задължително представянето на карта за дигитален тахограф или тахографски листове.
Чл. 90
Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. предвижда, че контролът по прилагането на наредбата за обществен превоз на пътници и товари в България се осъществява от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно измененията, направени през 2002 г.
Чл. 90а
Член 90а от Наредба № 33, който е бил нов в ДВ, бр. 13 от 2011 г., е отменен в ДВ, бр. 52 от 2012 г. Това означава, че разпоредбата не е в сила и не се прилага.
Чл. 91
Член 91 от Наредба № 33 предвижда, че контролните органи имат задължението да съставят актове за установяване на административни нарушения, които са констатирани по време на извършване на проверки.
Чл. 92, Допълнителни разпоредби (§ 1)
Наредба № 33 от 1999 г. регламентира обществените превози на пътници и товари в България. Включва определения за термини като "курс", "направление", "случаен превоз" и специфични условия за лицензиране на превозвачите. Наредбата предвижда задължения за собствениците на автогари и изисквания за достъпност за лица с увреждания. Преходните разпоредби уточняват срокове за разработване на транспортни схеми и условия за валидност на разрешенията. Наредбата е актуализирана многократно, като последните изменения са направени през 2020 г.
Параграф §1
В преходните и заключителни разпоредби на НАРЕДБА № 33 от 3 ноември 1999 г. се дефинират основни термини, свързани с обществения превоз на пътници и товари в България. Основните понятия включват 'курс', 'направление', 'случаен превоз', 'рампа', 'подемна платформа', 'собственик на автогара', 'лице с увреждания', 'зона за сигурност', 'кучета водачи', 'член на екипажа' и 'експлоатационен център'. Тези определения са важни за правилното прилагане на наредбата и за осигуряване на безопасността и достъпността на транспортните услуги.
§10
Разрешенията за обществен превоз на пътници, издадени по Наредба № 1 от 1999 г., ще бъдат валидни една година след влизането в сила на Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г.
§12
Параграф §12 от Наредба № 33 предвижда, че изискванията за оборудване на автобуси и товарни автомобили с тахографи, които регистрират данните за движението и работата на екипажите, ще влязат в сила от 1 януари 2002 г.
§ 13
Параграф §13 от Наредба № 33 предвижда, че органите за контрол по Закона за движение по пътищата и Закона за автомобилните превози имат право да пътуват безплатно с всяко превозно средство, което извършва обществен превоз на пътници и товари. Това се осъществява въз основа на специални карти, издадени съгласно чл. 170, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.
§15
Параграф 15 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 33, изменен с ДВ, бр. 60 от 2020 г., удължава срока за доказване на финансова стабилност на превозвачите, които имат задължения по чл. 7, ал. 7, т. 3 и чл. 76, ал. 7, т. 3, възникнали по време на извънредното положение от 13 март до 13 май 2020 г., до 31 август 2020 г.
§21
Параграф §21 определя сроковете, в които разпоредбите на чл. 9, т. 2, буква "е" и чл. 78, т. 2, буква "е" влизат в сила за моторни превозни средства, в зависимост от датата на регистрация: от 1 януари 2003 г. за регистрирани след 21 януари 2000 г.; от 1 януари 2004 г. за регистрирани между 20 януари 2000 г. и 1 януари 1991 г.; от 1 януари 2005 г. за регистрирани между 31 декември 1990 г. и 1 януари 1985 г.; от 1 януари 2006 г. за всички останали превозни средства.
§61
Удостоверенията за професионална компетентност на ръководителите на транспортна дейност за автомобилен превоз на пътници или товари, издадени преди влизането в сила на Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г., се считат за безсрочни. Тези удостоверения трябва да отговарят на образеца, посочен в приложение № 2 към чл. 6, ал. 2 и приложение № 13 към чл. 75, ал. 2.
§62
Параграф §62 определя сроковете за влизане в сила на разпоредбите, свързани с чл. 54, ал. 2, т. 10, който влиза в сила три месеца след обнародването на наредбата, а т. 11 и 12 влизат в сила една година след обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към измененията и допълненията на Наредба № 33 от 1999 г. и са обнародвани в брой 52 от 2012 г.
§ 60
Разпоредбите на § 22 относно чл. 62б, § 27 относно чл. 68б и § 42 относно чл. 87а влизат в сила 3 месеца след обнародването на наредбата в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 36 от 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, водачи на МПС и председатели на изпитни комисии, както и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
§ 31
Наредба № 33 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила три месеца след обнародването. Конкретно, § 28, т. 1 относно чл. 19, ал. 1, т. 2 относно чл. 44, ал. 1, т. 3 относно чл. 45й, т. 4 относно чл. 51, т. 5 относно чл. 55 и т. 6 относно чл. 55а, § 29 и 30 ще влязат в сила три месеца след обнародването.
§4
Параграф §4 предвижда, че производствата, започнали преди влизането в сила на наредбата, свързани с издаване и продължаване на сроковете на лицензи за обществен превоз на пътници и товари, ще бъдат довършени в досегашните срокове. Това важи и за издаването на заверени копия и дубликати на лицензи.
§53
Собствениците на автогари са задължени да приведат дейността си в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел VI от наредбата и да подадат заявление за определяне на категорията на автогарата в срок от 6 месеца след влизане в сила на наредбата. Допълнителни изменения и разпоредби касаят изискванията за психологическа годност на кандидатите за управление на МПС и условията за провеждане на психологическите изследвания.
§9
Наредбата влиза в сила от обнародването в "Държавен вестник". Списъкът на предметите за изпит за професионална компетентност на ръководителите на транспортна дейност включва области като гражданско, търговско, трудово и данъчно право, както и управление на предприятието. Кандидатите трябва да познават основните принципи и задължения в тези области, свързани с автомобилния транспорт. Удостоверения за професионална компетентност се издават от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" след успешно преминати тестове. Приложените документи за лицензиране на обществен превоз включват доказателства за финансова стабилност, удостоверения за професионална компетентност и други административни документи.
