НАРЕДБА № 32 ОТ 7 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН ДОЗИМЕТРИЧЕН КОНТРОЛ НА ЛИЦАТА, РАБОТЕЩИ С ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лица, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Целта на този контрол е да се определи индивидуалното дозово натоварване на работещите с йонизиращи лъчения.
Чл. 2
Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. установява условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лица, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Индивидуален дозиметричен контрол се извършва на лица, които работят с йонизиращи лъчения, преминават обучение в такава среда, работят за външни организации в подобна среда, участват в ликвидиране на радиационни инциденти и на лица, участващи в планирано повишено облъчване. Контролът изисква предварителна оценка на дейностите и категоризация на професионално облъчените лица, която се преглежда от органите на държавния здравен контрол.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 32 определя условията за индивидуално облъчване на лица, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Индивидуалното облъчване се определя чрез системно измерване на дозата на външно облъчване с персонални дозиметри, измерване на радионуклиди в организма, ретроспективна оценка на дозата при инциденти и аварии, както и чрез регистрирани и архивирани данни за контролирани лица.
Чл. 4
Член 4 от Наредба № 32 определя, че индивидуалният дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения, се провежда в зависимост от характера на работата и условията на труд. Контролът включва оценка на външното и/или вътрешното облъчване, основана на анализ на пътищата на облъчване, в съответствие с Наредбата за радиационна защита. Членовете 2 и 3 от същия член са отменени.
Чл. 5
Наредбата определя условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лица, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Контролът се осъществява от акредитирани дозиметрични лаборатории, които трябва да участват в междулабораторни сравнения на всеки три години. Лабораториите регистрират резултатите от контрола и ги изпращат на предприятията в срок от 15 дни след обработка. Резултатите също се вписват в регистър, съгласно Закона за здравето.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 32 определя процедурата за оценка на индивидуалното облъчване на лица, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Когато данните от индивидуалния дозиметричен контрол не са достатъчни, се използват данни от мониторинга на радиационните фактори в работната среда. Оценката на индивидуалната доза се извършва от квалифициран експерт по радиационна защита.
Чл. 7
Според Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г., индивидуалната годишна доза на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения, се определя като сума от дозите от външно и вътрешно облъчване, получени от всяко лице от персонала.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 32 определя, че предприятието е задължено да осигури необходимите условия, включително финансови, за провеждане на индивидуалния дозиметричен контрол на лицата, които са професионално облъчени. Членовете 2 и 3 от този член са отменени с изменения в Държавен вестник, брой 109 от 2020 г.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 32 определя условията за архивиране и съхранение на данните от индивидуалния дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Данните се съхраняват от Министерството на здравеопазването, ръководителите на дозиметричните лаборатории и предприятието. Информацията за контролираното лице се съхранява до навършване на 75 години или минимум 30 години след приключване на трудовата дейност. Дозиметричните лаборатории съхраняват носителите на първична информация поне 5 години след оценката на дозите.
Чл. 10
Предприятията, работещи с източници на йонизиращи лъчения, имат задължения да следят и да не превишават границите на годишната доза облъчване, да поддържат нивото на професионално облъчване на възможно най-ниско ниво и да информират персонала поне веднъж годишно за резултатите от индивидуалния дозиметричен контрол. Работниците удостоверяват с подпис, че са запознати с получените дози на облъчване, вписани в личната дозиметрична карта.
Чл. 11
Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. задължава провеждането на индивидуален дозиметричен контрол на персонала, работещ в контролираните зони на обекти с източници на йонизиращи лъчения. Контролът е задължителен за лицата, категоризирани в категория Б по Наредбата за радиационна защита, и се извършва, за да се потвърди правилната им категоризация, както и по искане на органите на държавния здравен контрол.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. предвижда, че индивидуален дозиметричен контрол трябва да се провежда на лица, които работят с източници на неутрони, в случай че има вероятност годишната еквивалентна доза да надвиши 1 mSv.
Чл. 13
Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. определя условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Чл. 13 описва методите за оценка на ефективни и еквивалентни дози чрез измерване на персонални дозови еквиваленти (Hp(10), Hp(0,07) и Hp(3)). Персоналните дозиметри трябва да бъдат калибрирани, а измерването на дози се извършва с носене на дозиметри на гърдите или челото. Дозиметри за крайниците се поставят при очаквани дози над 150 mSv.
Чл. 14
Наредбата определя условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лица, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Чл. 14 предвижда различни нива на персоналните дозови еквиваленти, включително ниво на регистрация и ниво на обследване за рентгенови и гама-лъчения, бета-лъчения, неутрони, кожа и очна леща. Нивото на регистрация е 0,10 mSv за рентгенови и гама-лъчения с енергия под 0,2 MeV и 0,20 mSv за гама-, бета-лъчения и неутрони, докато нивото на обследване е 6 mSv. За кожа и очна леща минималните нива на откриване и обследване са 150 mSv и 6 mSv, съответно.
Чл. 15
Чл. 15 определя, че индивидуалните дози, които са под определените нива на регистрация, се записват като "по-малко от" 0,10 (0,20) mSv и се считат за нулеви при оценяване. В случай на дози над нивата на обследване, ръководителят на лабораторията е задължен да уведоми органите на държавния здравен контрол и ръководителя на предприятието както писмено, така и по телефон.
Чл. 16
Наредбата определя условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лица, работещи с източници на йонизиращи лъчения. В чл. 16 се посочват видовете персонални дозиметри, които могат да се използват, включително филмови, термолуминесцентни и електронни дозиметри за различни видове лъчения. Дозиметрите трябва да отговарят на специфични изисквания и да се изпитват на всеки две години.
Чл. 17
Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. определя условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лица, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Според чл. 17, индивидуалният дозиметър трябва да се носи на работното облекло, без да бъде засенчен от други предмети. При използване на защитна оловно-гумена престилка, дозиметърът се носи под нея. За измерване на облъчването на очите, дозиметърът се поставя близо до очите, като се допуска оценка на дозата и с данни от други дозиметри, в съответствие с международни препоръки. След работа, дозиметърът трябва да се съхранява на защитено място от йонизиращи лъчения.
Чл. 18 от Наредба № 32
Оценката на дозата за индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения, се извършва в зависимост от категорията на облъченото лице. Персонал от категория А подлежи на оценка всеки месец, докато персонал от категория Б - веднъж на три месеца.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 32 определя условията за индивидуален дозиметричен контрол на персонала, работещ с източници на йонизиращи лъчения. Определянето на индивидуалните дози се извършва при използване на основен и допълнителен дозиметър в специфични области, като промишлена радиография, работа с гама-облъчватели, ремонт на рентгенови уредби, контролирани зони на ядрените съоръжения, управление на радиоактивни отпадъци и при ликвидиране на радиационни аварии. Данните от допълнителния дозиметър се отчитат и съхраняват, но оценката на дозата се прави само на базата на основния дозиметър.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. предвижда, че индивидуалният дозиметричен контрол на работниците от външни организации трябва да се извършва с методи и средства, идентични на тези, които се използват за работещите в предприятието. Това осигурява равнопоставеност и безопасност на всички работници, независимо от техния статус.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 32 предвижда осигуряване на минимум два индивидуални дозиметъра за всяка група лица, посещаващи контролираната зона. Получените дози от тези дозиметри трябва да бъдат регистрирани в предприятието.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 32 определя изискванията за използване на персоналните дозиметри. Те трябва да бъдат защитени от повреди и да се използват само в определения срок. При необходимост за по-дълго използване е нужно разрешение от дозиметричната лаборатория. Дозиметрите трябва да се връщат в лабораторията в двуседмичен срок след смяна, придружени със съответна информация. Забранено е използването на един и същ дозиметър от две лица, носенето му при медицинско облъчване, манипулиране с кодовия номер и умишлено увреждане.
Чл. 23
Чл. 23 определя условията за съставяне на лична дозиметрична карта (ЛДК) за всеки член на персонала, в която се записват стойностите на дози от облъчване. Отговорникът по радиационна защита попълва данните в радиационен паспорт, който е личен и не може да се прехвърля на други лица.
Чл. 24
Чл. 24 определя процедурата при радиационен инцидент или авария. Индивидуалният дозиметър трябва незабавно да се изпрати в лабораторията, където дозата се определя в срок до 24 часа. Лабораторията уведомява Министерството на здравеопазването, Агенцията за ядрено регулиране и предприятието за получената доза. При съмнения за облъчване в нехомогенно поле, предприятието осигурява допълнителни изследвания. Резултатите от тези изследвания се изпращат в Министерството на здравеопазването за вписване в регистъра.
Чл. 25
Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. определя методите за индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Чл. 25 описва два основни метода за определяне на инкорпорираните радионуклиди: 1) преки методи, които измерват разпределението и активността на радионуклидите в организма; 2) косвени методи, които определят концентрацията на радионуклиди, отделяни от организма (чрез урина, фекалии и издишван въздух). Минимално измеряемата активност на методите трябва да бъде значително по-ниска от годишната граница на постъпване на съответния радионуклид.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 32 предвижда, че за контрол на вътрешното облъчване на персонала, работещ с източници на йонизиращи лъчения, се използват биокинетичните модели на МКРЗ, когато радионуклидите влизат в организма чрез вдишване или поглъщане. В случаи на други начини на постъпване или при не приложимост на тези модели, се прилага индивидуално моделиране за определяне на вътрешното облъчване.
Чл. 27
Наредбата регламентира условията и реда за индивидуален дозиметричен контрол на лица, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Чл. 27 описва методите за оценка на дозите от радионуклиди, които включват последователни измервания в организма, анализ на биологични проби и проби от работната среда. Оценката на ефективната доза от радон се извършва по специфичен ред, особено в случаи на висока обемна активност на радон. Когато дозата надвишава 6 mSv годишно, работникът се счита за професионално облъчен.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 32 предвижда задължителен индивидуален дозиметричен контрол на персонала, който работи в контролирани зони на ядрени съоръжения и лаборатории с открити източници на йонизиращи лъчения. Контролът е необходим в случаи на работа с големи обеми газообразни и летливи материали, обработка на плутоний и трансуранови елементи, добив и преработка на ториеви и уранови руди, производство на ядрено гориво, масово производство на изотопи, работа в рудници с високи нива на радон, както и при производството и обработката на радиофармацевтици и радиоизотопи. Отм. е алинея (2) с изменения от ДВ, бр. 109 от 2020 г.
Чл. 29
Контролът на вътрешното облъчване на работещите с открити радиоактивни източници се извършва по график, изготвен от предприятието. Преди започване на работа, за всяко лице се определя целотелесната активност, а след това измервания се правят не по-рядко от веднъж годишно. Индивидуалният контрол отчита постъпванията на радионуклиди и техните колебания. Периодичността на контрола е такава, че да не се пропускат постъпвания, които биха довели до годишна доза над 5% от допустимите граници. При постъпване по средата на контролния период, периодичността на контрола трябва да се коригира, за да отрази действителното постъпване на радионуклиди.
Чл. 30
Член 30 от Наредба № 32 определя условията за оценка на ефективната доза при работа с източници на йонизиращи лъчения. В текста се посочва, че за оценката се използват биокинетични модели. При хронично постъпване на радионуклиди, остатъчната активност от предходни години се счита за фоново ниво за текущата година. Освен това, облъчване от радиофармацевтици не се включва в оценката на дозата, като лицето е задължено да информира предприятието за такова облъчване.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 32 предвижда, че когато методите за индивидуален контрол не могат да определят постъпването на радионуклиди, трябва да се използват допълнителни методи, включително мониторинг на работното място.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. предвижда, че контролът на вътрешното облъчване след авария трябва да се извършва в разумно кратък срок и с периодичност, която зависи от вида и мащаба на аварията. Този контрол има предимство пред текущите измервания.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 32 определя нивата на индивидуалните дози на вътрешното облъчване, които включват: ниво на регистрация, ниво на обследване и контролно ниво. Нивото за регистрация се определя от дозиметричната лаборатория и не трябва да надхвърля 1 mSv за годината. Нивото за обследване е 6 mSv за един период на мониторинг. Контролното ниво се въвежда от предприятието с цел оптимизиране на радиационната защита.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 32 предвижда, че индивидуалните дози, които са под нивата на регистрация, се записват като "по-малко от" нивото за регистрация и се третират като нулеви при оценяване на индивидуалната доза. В случай на регистриране на дози, които надвишават нивата на обследване, ръководителят на лабораторията е длъжен да уведоми органите на държавния здравен контрол и ръководителя на предприятието, както писмено, така и по факс.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. посочва, че критериите за провеждане на индивидуален контрол на вътрешното облъчване са описани в приложение № 4. Тази наредба регламентира условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения.
Чл. 36
Наредба № 32 от 2005 г. определя условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лица, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Чл. 36 изисква данните за постъпванията и индивидуалните дози от вътрешно облъчване да се изпращат незабавно в Министерството на здравеопазването и да се съхраняват в лабораторията за 30 години. В допълнителните разпоредби се дефинират важни термини, свързани с радионуклидите и облъчването. Наредбата въвежда изисквания от Директива 2013/59/ЕВРАТОМ за защита срещу йонизиращо лъчение и отменя предишната Наредба № 40. Радиоактивни паспорти, издадени преди влизането в сила на новата наредба, запазват валидността си.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. се дефинират ключови термини, свързани с индивидуалния дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения. Определят се понятия като 'биокинетичен модел', 'постъпване', 'еднократно постъпване', 'хронично постъпване', 'лице, работещо с източник на йонизиращо лъчение' и 'ниво на обследване'. Всички определения са актуализирани с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 109 от 2020 г.
§1а
Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. въвежда изисквания на Директива 2013/59/ЕВРАТОМ, свързана с основните норми на безопасност за защита от йонизиращо лъчение. Тази директива отменя предишни директиви, свързани с безопасността при работа с източници на йонизиращи лъчения.
§2
Наредба № 32 от 2005 г. за условията и реда за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения, е издадена на основание чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. Тази наредба отменя предходната Наредба № 40 за дозиметричния контрол на индивидуалното външно облъчване на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения, обнародвана в ДВ, бр. 99 от 1995 г. и изменяна в бр. 34 от 1996 г. Преходните и заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 32 от 2005 г. са обнародвани в ДВ, бр. 109 от 2020 г.
§25
Параграф §25 на Наредба № 32 от 7 ноември 2005 г. указва, че радиационните паспорти, издадени преди влизането в сила на наредбата, запазват валидността си. Приложение № 2 съдържа сведения за лицата и използваните дозиметри, а Приложение № 3 представя личната дозиметрична карта на работниците. Приложение № 4 описва критериите за провеждане на индивидуалния дозиметричен контрол на вътрешно облъчване, включващо оценка на необходимостта от контрол, фактори и коефициенти на безопасност, свързани с радиационната защита.
