ЗАКОН ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда сключването, съдържанието и действието на договорите за финансово обезпечение с цел осигуряване на сигурност и ефективност на тези договори.
Чл. 2
Договорът за финансово обезпечение е споразумение, при което едно лице (обезпечител) прехвърля правото на собственост или учредява залог върху финансово обезпечение на друго лице (обезпечено лице) с цел осигуряване на финансово задължение. Договорът може да бъде прехвърлителен или за залог и трябва да указва финансовото задължение и финансовото обезпечение. Договорът влиза в сила при условията, посочени в него, независимо от прекратителни или оздравителни процедури.
Чл. 3
Чл. 3 определя кои лица могат да бъдат обезпечители и обезпечени лица по договори за финансово обезпечение. Сред тях са органи на държавна власт, централни банки, кредитни и финансови институции, застрахователи, инвестиционни посредници, управляващи дружества, колективни инвестиционни схеми, регулирани пазари на ценни книжа, централни депозитари, дружества за допълнително социално осигуряване, здравноосигурителни дружества, търговци и други юридически лица. Договорът може да бъде сключен и с лица от други държави членки, при условие че те отговарят на критериите за обезпечител или обезпечено лице.
Чл. 4
Чл. 4 определя понятието за финансово обезпечение, което включва парични вземания, финансови инструменти и вземания по кредити, използвани за гарантиране на финансови задължения. Паричните вземания обхващат средства по банкови сметки и депозити, но не включват налични пари. Финансовите инструменти включват ценни книжа, акции и облигации, които могат да се търгуват на капиталовия пазар. Обезпечението може да бъде под формата на безналични ценни книжа, чиято собственост се удостоверява чрез записи. Стойността на финансовите инструменти се определя по пазарна цена, освен ако не е уговорено друго. Вземанията по кредити са парични вземания от договори за заем. Финансовото обезпечение включва и доходите от използваните финансови инструменти, освен ако не е предвидено друго в договора или закона.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за договорите за финансово обезпечение определя начините, по които финансовото обезпечение може да бъде предоставено. Това включва предаване, прехвърляне или регистриране на финансовото обезпечение в полза на обезпеченото лице. Парични вземания и безналични ценни книжа се считат за предоставени, когато са заверени по сметка, а наличните ценни книжа на приносител се считат за предоставени при предаване, докато поименните налични ценни книжа - след джиросване и вписване.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за договорите за финансово обезпечение предвижда, че договорът за финансово обезпечение трябва да бъде в писмена форма. Предоставянето на финансовото обезпечение също трябва да бъде документирано писмено, като е необходимо идентифициране на самото обезпечение. За безналични ценни книжа и парични вземания, удостоверяването става чрез заверка по съответната сметка. Съответната сметка може да бъде регистър или сметка, в която се записват финансовите обезпечения. Включването на вземане по кредит в списък, предоставен на обезпеченото лице, е достатъчно за доказване на предоставянето му като финансово обезпечение. Длъжниците могат да се откажат от правата си на прихващане и от правата, произтичащи от банковата тайна, с цел улесняване на кредитора.
Чл. 7
Чл. 7 определя финансовите задължения, които са гарантирани чрез договор за финансово обезпечение. Те могат да бъдат съществуващи, бъдещи или условни задължения, включително такива, произтичащи от рамков договор. Освен това, задълженията могат да произтичат от трети лица и да бъдат периодично възникващи родово определени задължения. Договорът за финансово обезпечение покрива не само самите задължения, но и свързаните с тях лихви, неустойки, обезщетения и разноски, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 8
Член 8 от Закона за договорите за финансово обезпечение регламентира правото на ползване на финансово обезпечение от обезпеченото лице. Правото на ползване възниква при предоставяне на обезпечението и съществува, докато то е на разположение на обезпеченото лице. При упражняване на правото на ползване, обезпеченото лице е задължено да замени или прихване стойността на равностойно финансово обезпечение. Правото на ползване остава в сила и при прехвърляне на собствеността на обезпечението на трето лице. То се прекратява след погасяване на финансовото задължение или реализиране на обезпечението. Правото на ползване не важи за вземания по кредити, предоставени като финансово обезпечение.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за договорите за финансово обезпечение предвижда възможност страните по договора да се споразумеят за допълнително или заместващо финансово обезпечение. Обезпечителят е задължен да предостави равностойно финансово обезпечение при заместване, което трябва да бъде осигурено не по-късно от момента на оттегляне на първоначалното обезпечение. Равностойно финансово обезпечение може да бъде паричен ресурс или финансови инструменти, които отговарят на определени критерии. Допълнителното или заместващото финансово обезпечение се счита за предоставено от момента на предоставяне на първоначалното, а уговорките за заместване не водят до недействителност на правата върху финансовото обезпечение.
Чл. 10
В случай на неизпълнение на задълженията по договор за финансово обезпечение, обезпеченото лице има право да реализира или придобие финансовото обезпечение без необходимост от съдебна намеса. В допълнение, може да влезе в сила клауза за нетиране, която предвижда, че задълженията на страните стават незабавно изискуеми и се преобразуват в задължения за плащане на сума, равна на текущата стойност. При отсъствие на уговорка, законовата разпоредба предвижда, че задълженията могат да се погасяват до размера на по-малкото от тях, а страната с по-голямо задължение остава да дължи на другата страна сумата, равна на превишението.
Чл. 11
След реализиране на финансовото обезпечение, обезпеченото лице има правото да предприеме действия без съдебна намеса, включително продажба или придобиване на финансови инструменти и вземания по кредити, за да погаси финансовите задължения. Реализирането не изисква предизвестие, одобрение от съд или друг орган, нито изтичане на срок. Обезпеченото лице е задължено да уведоми длъжника и обезпечителя за погасените задължения след реализирането. В случай на прекратителна процедура спрямо обезпечителя, правото на реализиране остава. При неизпълнение, задължението за връщане на финансовото обезпечение отпада, а обезпеченото лице запазва правото на собственост.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за договорите за финансово обезпечение регламентира как трябва да се процедира при реализиране на финансово обезпечение и погасяване на задълженията. Ако след реализиране на финансовото обезпечение или погасяване задължението на обезпеченото лице, се установи, че получената сума е по-висока от вземането на обезпеченото лице, разликата трябва незабавно да бъде изплатена на обезпечителя. Освен това, вземанията на обезпечителя по тази алинея се погасяват след изтичането на едногодишен срок от едностранното реализиране на финансовото обезпечение.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за договорите за финансово обезпечение предвижда, че клаузата за нетиране се прилага независимо от започването на прекратителна процедура или оздравителни мерки по отношение на обезпечителя или обезпеченото лице. Тази клаузата остава в сила независимо от прехвърлянето на финансовото обезпечение или запор. Освен ако не е уговорено друго, действието на клаузата не зависи от изпълнението на изискванията по чл. 11, ал. 3.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за договорите за финансово обезпечение определя условията и последиците от прекратителната процедура и оздравителните мерки. Прекратителната процедура е колективно производство, което се провежда с участието на административен или съдебен орган и цели осребряване на активите и разпределение между кредиторите. Оздравителните мерки са насочени към запазване на финансовото състояние и могат да включват спиране на плащанията. Договорите за финансово обезпечение не могат да бъдат отменяни само на основание, че са сключени преди започването на тези процедури, при условие че те са известни на обезпеченото лице. Освен това, правата и задълженията по договора не могат да бъдат оспорвани на основания, свързани с времето на предоставяне на финансовото обезпечение.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за договорите за финансово обезпечение определя приложимото право при предоставяне на безналични ценни книжа като финансово обезпечение. Правото на държавата, в която се поддържа сметката, е определящо за вида на ценните книжа, изискванията за сключване на договор, правата на трети лица и действията при неизпълнение. Приложимото право е материално право, без стълкновителни норми.
Чл. 16
Законът за договорите за финансово обезпечение урежда специфични правила относно финансовите обезпечения, като изключва прилагането на Закона за особените залози и определени разпоредби от Закона за задълженията и договорите. Също така, разпоредбите на чл. 8, 10 и 11 не се прилагат за ограниченията, свързани с изпълнението на договори за финансово обезпечение, и предвиждат специфични условия за правото на ползване и неизпълнение. Законът е в съответствие с директиви на Европейския парламент и съвета, целящи да регулират финансовите обезпечения и да улеснят преструктурирането на кредитни институции.
§1
Параграф 1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за договорите за финансово обезпечение дефинира ключови термини. В него се уточнява, че "Международни банки за развитие" обхващат редица международни финансови институции. Също така, се дава определение за "право на ползване" и "неизпълнение" на финансови задължения. Важно е да се отбележи, че "писмената форма" може да бъде реализирана и чрез електронни средства или на друг дълготраен носител.
§1а
Параграф §1а от Закона за договорите за финансово обезпечение, въведен с ДВ, бр. 101 от 2010 г. и влязъл в сила от 30.06.2011 г., установява, че законът имплементира разпоредбите на Директива 2002/47/ЕО и Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и Съвета. Тези директиви се отнасят до финансовите обезпечения и окончателността на сетълмента в платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа.
§2
В §2 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за договорите за финансово обезпечение се извършва изменение в чл. 42, ал. 1 на Закона за банките. Според новата редакция, когато кредитът или вноските по него не бъдат платени на уговорените дати, или ако кредитът стане предсрочно изискуем поради неплащане на вноски, банката има право да получи изпълнителен лист за цялата дължима сума по извлечение от сметка.
§50
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, обнародван в ДВ, бр. 101 от 2010 г., влизат в сила от 30.06.2011 г.
§69
Законът влиза в сила на 30 юни 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано: параграфи 1-16, 41-56, 62 и 66 от 30 април 2011 г., и параграфи 60 и 68 от 31 декември 2010 г. Освен това, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2013 г., в сила от 20.12.2013 г.
§ 95
Законът за договорите за финансово обезпечение влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 януари 2014 г. Допълнително, са включени преходни и заключителни разпоредби към Закона за гарантиране на влоговете в банките, обнародван в ДВ, бр. 62 от 2015 г., и в сила от 14.08.2015 г.
§10
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Изискването за определяне на премийните вноски пропорционално на степента на риска, съгласно чл. 14, ал. 1 - 4, се прилага от 1 януари 2016 г. До 31 декември 2015 г. се прилагат изискванията на чл. 16, ал. 1 - 4 от отменения Закон за гарантиране на влоговете в банките.
§18
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила на различни дати. Член 139, ал. 1 - 4, ал. 6 и ал. 9 - 11 влизат в сила за инвестиционни посредници от 1 януари 2017 г., а член 139, ал. 7 и 8 влизат в сила от 1 януари 2025 г.
§50
Законът влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила на 1 юли 2016 г. До тази дата обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят актуални данни на Информационния център, а той от своя страна предоставя данни обратно на тях.
§ 82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: параграф 60, който влиза в сила 6 месеца след обнародването; параграф 67, т. 6 и 7, които влизат в сила при прилагане на решението на Европейската централна банка; и параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г.
