ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда основните принципи, организация и дейност на дипломатическата служба, както и правоотношенията със служителите в нея, включително възникването, изменението и прекратяването на тези отношения. Освен това, законът определя правилата за професионално кариерно развитие на дипломатическите служители и регламентира дейността на дипломатическата служба в чужбина.
Чл. 2
Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация, която е под ръководството на министъра на външните работи. Тя включва Министерството на външните работи и задграничните представителства на Република България. Службата има за цел да осъществява външната политика и международните отношения на страната. Освен това, тя подпомага Народното събрание, президента, Министерския съвет и министъра на външните работи в техните правомощия в областта на външната политика.
Чл. 3
Член 3 от Закона за дипломатическата служба определя целта и функциите на дипломатическата служба на Република България. Основната цел е защита на правата и интересите на страната и българските граждани в международните отношения. Дипломатическата служба изпълнява функции, свързани с външната политика, представянето на българските интереси в международни организации, участие в Общата външна политика на ЕС и осъществяване на официални връзки с чуждестранни представителства. Служителите в дипломатическата служба се назначават на професионална основа, с акцент на кариерното развитие и мобилността.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за дипломатическата служба определя трите категории служители в дипломатическата служба: 1) дипломатически служители с дипломатически ранг, 2) държавни служители без дипломатически ранг, и 3) работници и служители по трудово правоотношение. Тези категории служители имат различен статут и права в рамките на дипломатическата служба.
Чл. 5
Член 5 от Закона за дипломатическата служба указва, че за въпросите, които не са уредени от този закон, се прилагат разпоредбите на Закона за администрацията, Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Втората глава на закона е посветена на организацията на дипломатическата служба, като първият раздел разглежда Министерството на външните работи.
Чл. 5а
Член 5а от Закона за дипломатическата служба описва организационната структура на Министерството на външните работи. Според текста, министерството е организирано в генерални дирекции, дирекции и задгранични представителства. В генералните дирекции могат да се създават отдели, а в задграничните представителства - служби.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за дипломатическата служба определя основните задължения и функции на министъра на външните работи на Република България. Министърът ръководи и контролира външната политика и международните отношения на страната, представлява Министерството на външните работи, ръководи дипломатическите отношения и предоставя информация на правителството. Освен това, той отговаря за международното развитие, изготвянето на нормативни актове, участието в международното право, управлението на държавните имоти и бюджета на министерството, както и за човешките ресурси в дипломатическата служба. Министърът също така утвърджава Професионален кодекс за служителите и контролира неговото спазване.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за дипломатичната служба определя функциите на заместник-министрите на външните работи. Те подпомагат министъра при изпълнението на функциите му и разработването на политики. Министърът има право да делегира правомощия на заместник-министрите, включително във връзка с трудовите и служебните правоотношения, с изключение на дисциплинарните наказания. В отсъствие на министъра, заместник-министрите изпълняват неговите правомощия, а също така контролират дейността на дипломатическите и консулските представителства.
Чл. 8
Постоянният секретар в Министерството на външните работи е най-високата професионална дипломатическа длъжност. За да бъде назначен, той трябва да има дипломатически ранг "посланик", да е изпълнявал ръководна длъжност в министерството, да е работил като ръководител на задгранично представителство най-малко три години, да е получил висока оценка при последното годишно атестиране и да не е извършвал нарушения на Кодекса за поведение. Назначава се от министъра на външните работи за срок от 4 години, преди да достигне правото на пенсия.
Чл. 9 от Закона за дипломатическата служба
Постоянният секретар в Министерството на външните работи играе ключова роля в организацията и управлението на дипломатическата служба. Той отговаря за координацията на структурните звена, планирането и управлението на бюджета, професионалното развитие на служителите, разработването на нормативната уредба и мерките за предотвратяване на конфликти на интереси. В отсъствието на постоянния секретар, неговите функции се поемат от друг дипломатически служител, определен от министъра. Правоотношението с него може да бъде прекратено от министъра в определени случаи.
Чл. 10
Член 10 от Закона за дипломатическата служба е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 69 от 2011 г., и влезе в сила на 08.09.2011 г. Следователно, разпоредбите, свързани с генералните директори, вече не са в сила.
Чл. 11
Член 11 от Закона за дипломатическата служба определя условията за назначаване и задължения на генералните директори в Министерството на външните работи. Генералните директори се назначават от министъра на външните работи на база професионални и управленски качества. Те трябва да имат дипломатически ранг не по-нисък от "пълномощен министър" и опит като ръководители на задгранично представителство. Те ръководят генерални дирекции и са пряко подчинени на министъра по отношение на външната политика. Генералните директори имат право да изискват информация от структурните и административните звена, и могат да бъдат освободени по преценка на министъра.
Чл. 12
Политическият директор, определен от министъра на външните работи, е генерален директор, отговорен за формулирането на националните позиции и координация на външната политика в контекста на Общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз. В допълнение, се споменават и посланици за специални поръчения и специални координатори, които вероятно имат специфични функции в дипломатическата служба.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за дипломатическата служба определя правомощията на министъра на външните работи да назначава посланици за специални поръчения и специални координатори. Посланиците трябва да имат ранг не по-нисък от "пълномощен министър", а координаторите - не по-нисък от "съветник". Правомощията им се определят със заповед на министъра, който също така може да ги освобождава по преценка.
Чл. 14
Член 14 от Закона за дипломатическата служба определя условията за назначаване на директори и началници на отдели в Министерството на външните работи. Директорите се назначават от министъра на външните работи на база професионални качества. За директор е необходимо дипломатически ранг не по-нисък от 'съветник' и опит в задгранично представителство. Началниците на отдели трябва да имат ранг не по-нисък от 'първи секретар'.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за дипломатическата служба предвижда, че Инспекторатът на Министерството на външните работи се ръководи от главен инспектор, който трябва да е дипломатически служител с ранг не по-нисък от "пълномощен министър" и да е бил ръководител на задгранично представителство поне три години. Назначаването на главния инспектор се извършва от министъра на външните работи за срок от три години. Инспекторатът изпълнява функции, предвидени в Закона за администрацията и в този закон.
Чл. 16
Колегиумът е съвещателен орган към министъра на външните работи, който разглежда въпросите, свързани с дипломатическата служба. Състои се от заместник-министрите, постоянния секретар, генералните директори, главния инспектор и директорите на дирекции. Министърът на външните работи може да покани и други служители, в зависимост от компетентността им по обсъжданите въпроси. Колегиумът се свиква поне веднъж на три месеца и се председателства от министъра или заместник-министър.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за дипломатическата служба определя функциите на колегиума, който дава предложения и мнения по важни въпроси, свързани с външната политика, организацията и дейността на дипломатическата служба, работната програма и бюджета на Министерството на външните работи, откриването и закриването на задгранични представителства, както и по други въпроси, предложени от министъра или член на колегиума.
Чл. 18
Член 18 от Закона за дипломатичната служба описва функциите и състава на Кариерната комисия, която е съвещателен орган към министъра на външните работи. Комисията се занимава с кариерното развитие и ротацията на дипломатическите служители. Министърът определя състава на комисията със заповед, а членове по право са заместник-министрите, постоянният секретар, генералните директори и ръководителят на човешките ресурси. Наредба за кариерното развитие и ротацията на служителите се издава от министъра по предложение на постоянния секретар.
Чл. 19
Заседанията на Кариерната комисия са законни при присъствие на минимум две трети от членовете. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите. Комисията се свиква поне два пъти годишно от постоянния секретар. Директорът на дирекцията, в която работи разглежданият дипломатически служител, участва с право на глас. По предложение на постоянния секретар могат да присъстват и други служители без право на глас. Протоколи се водят за всяко заседание.
Чл. 20
Член 20 от Закона за дипломатическата служба описва функциите на Кариерната комисия, която предлага даване и повишаване на дипломатическия ранг на служителите, нотифициране с дипломатически ранг, проект за ежегодна ротация и обсъжда други въпроси, свързани с дипломатическите служители. Въпросите, свързани с откриването и закриването на задгранични представителства, също са част от закона.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за дипломатическата служба определя задграничното представителство на Република България като териториално структурно звено на Министерството на външните работи, което осъществява дипломатическа и консулска дейност в чужбина или при международни организации. Изброени са видовете задгранични представителства, включващи посолства, постоянни представителства и делегации, генерални консулства, консулства, дипломатически бюра и специални мисии. Откриването и закриването на тези представителства се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.
Чл. 22
Член 22 от Закона за дипломатическата служба определя структурата на задграничното представителство, което включва ръководител, дипломатически служители, административно-технически служители и обслужващ персонал, съгласно Виенските конвенции за дипломатическите и консулските отношения. Освен това, в зависимост от вида, функциите и състава на представителството, могат да се създават различни служби.
Чл. 23
Ръководител на задгранично представителство на Република България може да бъде извънредният и пълномощен посланик или постоянният представител на България при международни организации. Допълнително, задграничното представителство може да се ръководи и от управляващ, временно управляващ, ръководител на дипломатическо бюро, генерален консул или консул. Ръководителят координира и контролира дейността на представителството, осъществява контрол върху служителите, командировани в приемащата страна, и има право да спира изпълнението на указания от министри, информирайки за това министъра на външните работи.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за дипломатическата служба регламентира условията за назначаване на ръководители на задгранични представителства. Основното изискване е назначаването на дипломатически служители с минимално необходимия ранг. По изключение, може да бъде назначено лице извън дипломатическата служба, ако е с добро име и отговаря на определени критерии. Броят на такива лица не може да надвишава 20% от общия брой на ръководителите. Преди заминаването, ръководителите преминават задължителна подготовка.
Чл. 25
Почетните консулски длъжностни лица на Република България се назначават и освобождават от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи. Те не са част от дипломатическата служба и могат да бъдат назначавани само изявени личности с добро име и авторитет в приемащата държава. Глава трета от закона се отнася до възникване, изменение и прекратяване на правоотношенията със служителите в дипломатическата служба.
Чл. 26
Дипломатическите служители постъпват в служба чрез публично обявен общ конкурс или конкурс за конкретна длъжност с изисквания за квалификация и опит. Конкурсите се обявяват за свободни или предстоящи длъжности и се провеждат по ред, определен от министъра на външните работи.
Чл. 27
Член 27 от Закона за дипломатическата служба определя условията за назначаване на дипломатически служители, държавни служители и работници в дипломатическата служба. За дипломатически служител могат да бъдат назначавани български граждани с висше образование, владеещи два чужди езика, с компютърна грамотност и без хронични психични заболявания. Държавните служители трябва да владеят поне един чужд език, а работниците по трудово правоотношение - един чужд език и да отговарят на изискванията на Кодекса на труда. Съществуват ограничения за назначаване на лица с принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби.
Чл. 28
Спечелилите конкурса по чл. 26, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба се назначават от министъра на външните работи на длъжност "стажант-аташе" с изпитателен срок до 12 месеца. След изтичането на този срок, те полагат изпит за придобиване на дипломатически ранг "аташе". Правоотношението с тези, които не издържат изпита, се прекратява без предизвестие.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за дипломатическата служба предвижда условията за назначаване на служители в дипломатическата служба от министъра на външните работи. Служителите могат да бъдат назначавани на дипломатически длъжности за неопределено време след успешно издържан изпит или спечелен конкурс. Министърът може да назначи и служители без конкурс, които са имали предходно правоотношение с международни организации или чийто договор е бил прекратен, с определяне на дипломатически ранг, съответстващ на квалификацията им.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за дипломатическата служба позволява министърът на външните работи да назначи служители от други ведомства на незаети длъжности в дипломатическата служба за определен срок, следвайки изискванията на Закона за държавния служител. Назначаването може да стане и без конкурс, при условие че са спазени условията за назначаване.
Чл. 31
При назначаване в дипломатическата служба, кандидатите са задължени да подадат декларации за необвързаност и за имущество и интереси, както и други декларации, свързани с държавния служител. Служителите трябва да предоставят писмено съгласие за проверка на принадлежност към Държавна сигурност, а отказът за подписване на декларация води до невъзникване на правоотношението.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за дипломатическата служба определя условията за преназначаване на дипломатически служители. Според (1) не се допуска назначение на длъжност с по-ниска категория от съответстващата на дипломатическия ранг на служителя. В (2) се уточнява, че след освобождаване от определени висши длъжности, служителите могат да бъдат назначавани на нови длъжности, които отговарят на техния ранг.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за дипломатическата служба предвижда основания, при които министърът на външните работи може едностранно да прекрати трудовото или служебното правоотношение на служител в дипломатическата служба. Тези основания включват: нарушение на забраната по чл. 49, ал. 1, отказ за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, отказ за подаване на документи за проучване за издаване на разрешение за достъп и несъответствие на условията за заемане на длъжността. Освен това, ако се установи принадлежност към Държавна сигурност, служителят може да бъде освободен от длъжност и преназначен.
Чл. 34
Дипломатическият ранг на служителите в дипломатическата служба отразява тяхното кариерно развитие, професионален опит и оценка на изпълнението на служебните задължения. Рангът е необходимост за заемане на дипломатическа длъжност и е в определен ред: "аташе", "трети секретар", "втори секретар", "първи секретар", "съветник", "пълномощен министър" и "посланик". Всички дипломати притежават единствено дипломатически ранг.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за дипломатическата служба определя правилата за повишаване в дипломатически ранг, което се извършва от министъра на външните работи на базата на атестация. Изисква се задължителен стаж в предходния ранг: 2 години за "трети секретар", 3 години за "втори секретар", 4 години за "първи секретар" и 5 години за "съветник". Повишаване не може да стане само поради изтичане на сроковете, както и не може да се повиши с повече от един ранг едновременно. Освободен дипломатически служител запазва предишния си ранг при ново назначение, освен в определени случаи.
Чл. 36
Дипломатическите рангове "пълномощен министър" и "посланик" се предоставят от министъра на външните работи, основавайки се на атестиране. За повишаване е необходимо служителят да има минимум 5 години стаж в предходния ранг и да има свободна или освобождаваща се длъжност. Правилата за атестиране и повишаване са определени в наредбата по чл. 46, ал. 3.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за дипломатическата служба определя условията за предсрочно повишаване в следващ дипломатически ранг. Такова повишаване е допустимо, ако служителят има две последователни положителни оценки на атестирането и минимум две години стаж в предходния ранг. Следващото повишаване на предсрочно повишен служител става при условията на чл. 35, ал. 3 и чл. 36, освен ако повишаването е основано на награда, прилагана по чл. 57, ал. 1, т. 2.
Чл. 38
Член 38 от Закона за дипломатическата служба определя условията, при които времето на дипломатическия служител може да бъде зачетено за дипломатически стаж при повишаване в ранг. Зачита се времето, през което служителят е бил временно преместен на друга държавна служба, работил в политически кабинети, бил съветник на висши държавни лица, работил в международни организации, бил уволнен незаконно, заемал висши държавни длъжности или избран за член на Европейски институции.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за дипломатическата служба регламентира правомощията на министъра на външните работи относно определянето на временни дипломатически рангове за служители в дипломатическата служба. Министърът може да определи по-висок ранг на дипломатически служител и на държавен служител за срока на задграничния им мандат, след предложение от постоянния секретар и след мнение на Кариерната комисия. Съществуват специфични изисквания за стаж, в зависимост от ранга, който се определя. Например, за аташе е необходима една година стаж, а за пълномощен министър - минимум 20 години стаж.
Чл. 40
Дипломатическите длъжности могат да бъдат заети от дипломатически служители или от държавни служители, които притежават временен дипломатически ранг, определен съгласно чл. 39, ал. 2 - 4. Тези категории служители са основните, които могат да заемат дипломатически длъжности.
Чл. 41
Законът за дипломатическата служба определя три основни категории дипломатически длъжности: категория А (ръководни), категория Б (координационни) и категория В (експертни). Всяка категория изисква различен професионален опит за заемане.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за дипломатическата служба определя минималния дипломатически ранг, необходимата образователно-квалификационна степен и професионалния опит за назначаване на дипломатическа длъжност. Тези изисквания са описани в класификатора на дипломатическите длъжности, който е приложен към закона.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за дипломатическата служба описва основите на организацията и функционирането на дипломатическата служба в България. Дипломатическата служба работи на базата на единно длъжностно разписание, утвърдено от министъра на външните работи. Длъжности в службата, на които могат да се назначават служители от други ведомства, се разкриват с акт на Министерския съвет. Длъжностното разписание включва категории, нива и изисквания за заемане на длъжности, а длъжностните характеристики се утвърдиха от постоянния секретар.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за дипломатическата служба определя основните принципи на професионалното кариерно развитие на дипломатическите служители, което включва последователно израстване в службата, периодично атестиране, ротация и непрекъснато повишаване на професионалната квалификация.
Чл. 45
Кариерното израстване на дипломатическите служители се извършва чрез последователно повишаване в дипломатически рангове. Това повишаване е основано на периодично атестиране и конкуренция, която се базира на професионалните качества на служителите.
Чл. 46
Дипломатическите служители се атестират ежегодно, при повишаване в ранг и преди/след задграничен мандат. Атестирането отчита професионална квалификация, езикова подготовка, резултати и качество на работа. За ранговете "пълномощен министър" и "посланик" се взимат предвид и ръководни качества. Министърът на външните работи издава наредба за атестиране на служителите.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за дипломатическата служба определя принципите на ротацията на служителите в дипломатическата служба. Ротацията включва последователно преминаване през длъжности както в Министерството на външните работи, така и в задграничните представителства. Служителите се преназначават на нови длъжности в рамките на техния дипломатически ранг и категория. След приключване на задграничния мандат, служителите се преназначават в Министерството при спазване на определени изисквания. Някои служители обаче не могат да бъдат преназначени след края на задграничния мандат.
Чл. 48
Служителите в дипломатическата служба на Република България имат специфични задължения, които включват укрепване на авторитета на страната, спазване на законите и обичаите на приемащата държава, недопускане на злоупотреби с дипломатическите привилегии, изпълнение на задължения в съответствие с назначението на министъра на външните работи, работа извън установеното работно време при нужда, и дежурство в определени часове. Тези задължения са в допълнение на общите задължения по Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
Чл. 49
Служителите в дипломатическата служба нямат право да членуват в политически партии, освен членовете на политическия кабинет на министъра на външните работи, които не са били служители в дипломатическата служба преди назначаването си. Те трябва да спазват партийна необвързаност и не могат да правят пропаганда за или против политически партии, нито да предприемат действия, нарушаващи политическата им неутралност. Служителите могат временно да бъдат членове на политически кабинети, при спазване на горепосочените правила.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за дипломатическата служба определя, че официални изявления от името на дипломатическата служба могат да правят само министърът на външните работи, говорителят на Министерството на външните работи и заместник-министрите. Служителите в дипломатическата служба нямат право да правят публични изявления или да поемат задължения от името на службата, освен ако не са упълномощени от министъра или постоянния секретар.
Чл. 51
Служителите в дипломатическата служба имат ограничения относно извършването на търговска дейност. Те не могат да заемат длъжности в търговски дружества или кооперации, освен ако не става въпрос за преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност. Тези ограничения са в сила, за да се предотвратят конфликти на интереси и да се осигури независимостта на дипломатическата служба.
Чл. 52
Служителите в дипломатическата служба и техните семейства не могат да приемат отличия и подаръци, свързани с тяхната служебна дейност, без разрешение на министъра на външните работи, освен ако това е в рамките на обичайната дипломатическа практика.
Чл. 53
Основната месечна заплата на служителите в дипломатическата служба се определя от Министерския съвет, след предложение от министъра на външните работи. Министърът определя индивидуалния размер на заплатата в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение от последното атестиране.
Чл. 54
Член 54 от Закона за дипломатическата служба е отменен с ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г. Това означава, че преди тази дата е съществувало регламентиране на протоколното облекло в дипломатическата служба, но след това е било премахнато.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за дипломатическата служба предвижда, че дипломатическите служители имат право на протоколно облекло за изпълнение на своите протоколни задължения. Правилата и условията за предоставяне на такова облекло се определят със заповед на министъра на външните работи.
Чл. 56
Дипломатическите служители имат право на допълнителни суми, предназначени за представителни нужди. Условията и редът за предоставянето на тези суми се определят със заповед на министъра на външните работи.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за дипломатическата служба предвижда, че дипломатическите служители могат да бъдат награждавани не само с отличия по Закона за държавния служител, но и с писмена благодарност, предсрочно повишаване в дипломатически ранг и почетен знак на дипломатическата служба. Награждаването се извършва от министъра на външните работи.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за дипломатическата служба определя нарушения, за които служителите в дипломатическата служба могат да бъдат наказвани дисциплинарно. Тези нарушения включват: разгласяване на чувствителна информация, действия, уронващи авторитета на България, неспазване на законите и нравите в приемащата държава, злоупотреба с дипломатическите привилегии и нарушения при управление на финансовите средства на представителствата.
Чл. 59
Член 59 от Закона за дипломатическата служба предвижда две основни наказания за дипломатически служители: 1) временно понижение с един предходен дипломатически ранг или на по-ниска длъжност за срок до една година; 2) предсрочно прекратяване на задграничния мандат. Тези мерки целят да осигурят дисциплина и отговорност в дипломатическата служба.
Чл. 60
Член 60 определя структурата и правилата на дисциплинарния съвет в дипломатическата служба. Председателят на съвета е с ранг 'посланик', а дългосрочно командированите служители не могат да бъдат членове. Министърът на външните работи е отговорен за издаването на правила за работата на съвета и преди налагане на дисциплинарно наказание, той трябва да се консултира с него. При налагане на наказание на командирован служител, изслушването може да се проведе дистанционно.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за дипломатическата служба определя условията и реда за задгранично назначение на служителите в дипломатическата служба. Служителите получават задгранично назначение с писмено съгласие и за определен срок. Назначението на служители от други ведомства се извършва със съгласието на министъра на външните работи. Дипломатически служители, встъпили в правоотношение с Европейската служба за външна дейност, ползват неплатен отпуск и след това се преназначават на съответна длъжност. Назначаването на лица, които не са част от дипломатическата служба, е ограничено до срока на задграничния мандат.
Чл. 62
Член 62 от Закона за дипломатическата служба определя условията за задграничен мандат на служителите, командировани в задгранични представителства. Мандатът е 4 години, с възможност за удължаване с една година при изключителни обстоятелства. При липса на конкуренция, мандатът може да се продължи и след изтичане на определения срок. Длъжностите, подлежащи на ротация, се обявяват поне веднъж годишно.
Чл. 63
Министърът на външните работи внася предложения за назначаване на извънредни и пълномощни посланици, постоянни представители и генерални консули. Назначаването на извънреден и пълномощен посланик и постоянен представител се извършва от президента по предложение на Министерския съвет, след получаване на агреман от приемащата държава. Генералните консули се назначават от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи. Ръководителите на задгранични представителства се назначават от министъра на външните работи.
Чл. 64
Извънреден и пълномощен посланик, както и постоянен представител на Република България при международни организации, се освобождават с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Генералният консул се освобождава с решение на Министерския съвет, а ръководителят на задгранично представителство - от министъра на външните работи. Раздел II от закона се отнася до условията и реда за дългосрочно командироване.
Чл. 65
Служителите в задграничните представителства работят на база заповед от министъра на външните работи за дългосрочно командироване, след получаване на задгранично назначение. Дългосрочното командироване изисква минимум две години работа в Министерството на външните работи, но е възможно и по-ранно командироване по изключение. Служителите могат да бъдат командировани и от други ведомства с одобрение на министъра. Заповедта за командироване определя условията за работа в задграничното представителство.
Чл. 66
Член 66 от Закона за дипломатическата служба предвижда, че министърът на външните работи има правото да премества командирован служител от дипломатическата служба или от друго ведомство в различно задгранично представителство, при условие че служителят даде предварително писмено съгласие. Преместването на служител от друго ведомство е възможно само със съгласието на ръководителя на съответното ведомство.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за дипломатическата служба регламентира командироването на извънредни и пълномощни посланици, постоянни представители и генерален консул на Република България. Посланиците и постоянните представители се командироват със заповед на министъра на външните работи на база указ от президента. Генералните консулите се командироват със заповед на министъра въз основа на решение на Министерския съвет. Министърът определя разумен срок за заемане на длъжността, който не може да надвишава два месеца от издаването на съответния указ или решение.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за дипломатическата служба определя условията за прекратяване на дългосрочната командировка на служител. Окончателното прекратяване става с решение на министъра на външните работи при изтичане на мандата. Предсрочно прекратяване може да се случи по писмена молба на служителя, предложение на постоянния секретар или ръководителя на представителството, при прекратяване на трудовото правоотношение, закриване на представителството, промени в длъжностното разписание или при невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си за повече от три месеца поради отпуск.
Чл. 69
Министърът на външните работи има правомощия да издава заповеди за прекратяване на дългосрочната задгранична командировка на извънредни и пълномощни посланици, постоянни представители и генерален консул след изтичане на техния мандат или след освобождаване по указ на президента или решение на Министерския съвет. Заповедта определя краен срок за командировката, който не може да надвишава два месеца след изтичането на мандата.
Чл. 70
Член 70 от Закона за дипломатическата служба предвижда възможността министърът на външните работи да сключва трудови договори с членове на семейството на дългосрочно командировани служители в задгранични представителства. Тези договори могат да бъдат сключени за срок, не по-дълъг от задграничния мандат, и следва да се извършат по предложение на ръководителя на представителството и с писмено съгласие на лицето. Освен това, министърът може да командирова членове на семейството на служители от Министерството на външните работи след получаване на задгранично назначение.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за дипломатическата служба регламентира правото на служителите на дипломатическите представителства да получават командировъчни средства по време на задграничния мандат. Размерът и начинът на определяне на тези средства зависят от различни фактори, включително държавата на командироване, дипломатическия ранг и длъжността на служителя, както и броя на членовете на семейството му, които го придружават. Освен това, служителите, командировани за дългосрочен период, имат право на допълнителни средства за покриване на учебни такси за децата си. Командировъчните средства се актуализират на всеки две години. Министърът на външните работи може да определи длъжности, за които служителите могат да бъдат командировани без членове на семейството.
Чл. 72
Член 72 от Закона за дипломатическата служба определя правото на дългосрочно командированите служители и техните семейства на пътни пари при определени условия. Тези условия включват: първоначално заминаване и окончателно завръщане, преместване, смърт на близки, служебни пътувания до България, евакуация при непоети разходи от Министерския съвет, и пътувания за платен годишен отпуск веднъж годишно.
Чл. 73
Изпращащата администрация носи отговорност за осигуряване на разходите, свързани със смъртта на дългосрочно командирован служител. Това включва разходи за погребение и други свързани разходи, които следва да бъдат уредени в съответствие с нормативите, определени в наредбата по чл. 71, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба.
Чл. 74
При смърт на дългосрочно командирован служител или на член на семейството му, разходите за транспортиране на тленните останки до България и за завръщане на семейството са за сметка на изпращащото ведомство.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за дипломатическата служба регламентира задълженията на изпращащото ведомство по отношение на медицинското обслужване и здравното осигуряване на дългосрочно командированите служители и техните семейства. Изпращащото ведомство осигурява средства за медицинско обслужване и здравно осигуряване в приемащата държава, освен ако не е предоставено безплатно медицинско обслужване по международен договор. Служителите и техните семейства могат да сключват здравно осигуряване в приемащата държава в рамките на осигурените средства. Освен това, ведомството осигурява медицинска застраховка за дните на пътуване при заминаване и завръщане, както и при преместване.
Чл. 76
Съгласно Закона за дипломатическата служба, в условия на заплаха за живота и сигурността на дългосрочно командировани служители, Министерският съвет може да разреши временно изплащане на допълнително възнаграждение. Този текст не споменава конкретно правото на съпруга на служителя да ползва неплатен отпуск, но е възможно подобно право да бъде уредено в съответните подзаконови актове или наредби.
Чл. 77
Съпругът на дългосрочно командирован служител в дипломатическата служба има право на неплатен отпуск по време на задграничния мандат, при условие че работи в определени категории организации. Времето на неплатен отпуск се признава за трудов или служебен стаж, но вноските за здравно осигуряване за този период са за сметка на съпруга.
Чл. 78
Членовете на семейството на дългосрочно командирован служител имат право да работят в приемащата страна, при спазване на местното законодателство и условията на командировката. Важно е да се уточнят правните рамки и разрешителните, необходими за упражняване на трудова дейност в чужбина.
Чл. 79
Членовете на семейството на дългосрочно командирован служител имат право да работят в приемащата държава единствено след получаване на писмено съгласие от министъра на външните работи, което определя мястото и характера на работата. Освен това, те нямат право да извършват стопанска дейност в своя или чужда полза на територията на приемащата държава.
Чл. 80
Ръководителят на задгранично представителство има право да сключва договори за работа с местни лица, но само след получаване на писмено разрешение от министъра на външните работи. Това разрешение се дава въз основа на мотивиран доклад.
Чл. 81
Дипломатическият институт е юридическо лице, което функционира към министъра на външните работи и е на бюджетна издръжка. Намира се в София. Структурата и организацията на института се определят с устройствен правилник, издаден от министъра на външните работи. Служителите в института са част от дипломатическата служба.
Чл. 82
Дипломатическият институт организира и провежда стаж и обучение на стажант-аташетата, както и курсове за повишаване на квалификацията на служителите на Министерството на външните работи и други бюджетни организации. Институтът предлага обучение за служители на чуждестранни дипломатически служби и държавни администрации. Осъществява сътрудничество с български и международни организации и провежда изследователски програми, предоставяйки резултатите на държавните институции. Освен това, институтът популяризира дипломатическата професия чрез медийни прояви и конференции.
Чл. 83
Директорът на Дипломатическия институт се назначава от министъра на външните работи след провеждане на конкурс. Промените в закона са в сила от 08.09.2011 г.
Чл. 84
Държавният културен институт е юридическо лице, подчинено на министъра на външните работи, което е създадено с цел да осъществява културна дейност в чужбина. Неговата структура и организация се определят с устройствен правилник, а служителите му са част от дипломатическата служба.
Чл. 85
Член 85 от Закона за дипломатическата служба определя предмета на дейност на Държавния културен институт, който включва поддържане и разширяване на Художествения фонд на Министерството на външните работи, както и подпомагане на задграничните представителства в осъществяването на програми и проекти за разпространение на българското културно наследство в чужбина.
Чл. 86 и Допълнителни разпоредби (§ 1-§ 13)
Законът за дипломатическата служба определя структурата и функциите на дипломатическите служители в България. Директорът на Държавния културен институт се назначава от министъра на външните работи след конкурс. Членовете на семейството на служителите включват съпрузи и деца с определени условия. Законът уточнява, че служители в политическия кабинет, които не са били преди това част от дипломатическата служба, не се считат за дипломатически служители. Служителите с дипломатически ранг трябва да отговарят на образователни изисквания в рамките на три години. Законът регламентира и правата на служителите, назначени в политически кабинети, след прекратяване на мандата им. Трудовият стаж в Министерството на външните работи се зачита за стаж в дипломатическата служба. Законът влиза в сила от 08.09.2011 г. и има преходни разпоредби за вече назначени служители.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за дипломатическата служба се определят основни термини. "Ръководна длъжност в Министерството на външните работи" се отнася за ръководител на структурно звено, което не е по-ниско от отдел. Определят се и "членовете на семейството", които включват: другия съпруг, деца до 18 години, пълнолетни деца, които са трайно неработоспособни, и деца до 25 години, които учат в приемащата държава и не са сключвали брак.
§2
Членовете на политическия кабинет на министъра на външните работи, както и съветниците и експертите към него, които не са били служители в дипломатическата служба преди назначаването си, не се считат за дипломатически служители по смисъла на Закона за дипломатическата служба.
§5
Държавен служител с дипломатически ранг, който е заемал длъжност преди влизането в сила на закона, може да бъде назначен на същата длъжност, при условие че отговаря на новите изисквания на закона.
§6
Според параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за дипломатическата служба, в тригодишен срок от влизането в сила на закона, заварените държавни служители с дипломатически ранг трябва да получат образователно-квалификационна степен "магистър". Освен това, заварените служители без дипломатически ранг, както и работниците и служителите по трудово правоотношение в дипломатическата служба, трябва да изпълнят изискванията на чл. 27, ал. 2 и 3 от закона.
§ 7
Служителите в дипломатическата служба, назначени със съгласието на министъра на външните работи за член на политически кабинет или съветник, имат право след прекратяване на мандата си да заемат предишната си длъжност. Ако предишната длъжност е закрита, им се предлага равностойна позиция. Същите права важат и за служители, избрани на високи постове или назначени за постоянни секретари и съветници по външната политика.
§9
В Закона за политическите партии, в член 9, алинея 1, след думата "съдиите" се добавя запетая и фразата "служителите в дипломатическата служба". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за дипломатическата служба.
§10
В Закона за управление при кризи се добавя нова точка 6 в член 58, алинея 2, която включва служителите в дипломатическата служба. Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за дипломатическата служба.
§11
С §11 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за дипломатическата служба се внасят изменения в Закона за местните избори. Конкретно, в чл. 35, ал. 4 се добавя уточнение, че след "Министерството на отбраната" да се добави "служители в дипломатическата служба". Това изменение цели да изясни статута на служителите в дипломатическата служба в контекста на местните избори.
§12
В Закона за администрацията се добавя нов член 13а, който регламентира класификацията на дипломатическите длъжности. Дипломатическите служители заемат длъжности, определени в класификатор, който включва три категории: висши (категория "А"), старши (категория "Б") и младши (категория "В"). Всяка категория има нива, зависещи от служебните задължения, професионалната квалификация и опит.
§13
Изпълнението на закона за дипломатическата служба се възлага на министъра на външните работи. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 13 септември 2007 г. и е официално подпечатан. Освен това, се споменава закон за изменение и допълнение на закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 97 от 2010 г. и влиза в сила от 10.12.2010 г.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г.; параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е – 22и и § 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23 влизат в сила от 1 април 2011 г.
§ 65 от Закона за дипломатическата служба
Законът за дипломатическата служба влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на параграфи 32, 33, 36 и 51, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. Законът за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба е обнародван в Държавен вестник, брой 69 от 2011 г. и влиза в сила от 08.09.2011 г.
§52
Параграф §52 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за дипломатическата служба е обявен за противоконституционен и несъответстващ на международните договори, по които България е страна. Той предвижда освобождаване от публични длъжности на служители в дипломатическата служба, които имат установена принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, и тяхното преназначаване на друга длъжност в дипломатическата служба.
§ 53
Параграф 53 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за дипломатическата служба посочва, че задграничният мандат на служителите, които са дългосрочно командировани към момента на влизане в сила на закона, ще бъде регулиран съгласно досегашните правила. Това означава, че условията и правилата, които са важали преди влизането в сила на новия закон, ще продължат да се прилагат за тези служители.
§ 55
Законът за дипломатическата служба влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 29, който влиза в сила от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за държавния служител са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 38 от 2012 г. и влизат в сила от 01.07.2012 г.
§84
Съгласно параграф §84 от Закона за дипломатическата служба, в срок от един месец след обнародването на закона в 'Държавен вестник', Министерският съвет трябва да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи са задължени да актуализират устройствените актове на съответната администрация, така че да отговарят на разпоредбите на закона.
§85
Параграф §85 урежда правоотношенията на държавните служители с различни закони, определя условията за назначаване, минимален ранг и индивидуална заплата. Допълнителните средства за осигурителни вноски се осигуряват от бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на НОИ и НЗОК трябва да направят необходимите изменения в бюджетите. Неизползваните отпуски не се компенсират с парични обезщетения.
§86
Параграф §86 определя условията за определяне на индивидуалната основна месечна заплата на служителите в дипломатическата служба в едномесечен срок след влизането в сила на закона. Заплатата не може да бъде по-ниска от текущата брутна месечна заплата, коригирана с дължимите данъци и осигурителни вноски. В брутната заплата се включват основната заплата и постоянни допълнителни възнаграждения, свързани с отработеното време.
§ 87
Законът за дипломатическата служба влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в бр. 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за дипломатическата служба влиза в сила на 1 януари 2014 г. с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. В допълнение, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародвани в Държавен вестник, брой 30 от 2018 г., и влизат в сила от 1 юли 2018 г.
§15 от Закона за дипломатическата служба и преходни и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията.
Законът за дипломатическата служба влиза в сила от 1 юли 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 84 от 2023 г. и влизат в сила от 6 октомври 2023 г.
§ 79, Приложение към чл. 42
Законът за дипломатическата служба влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 9, който влиза в сила на 1 март 2024 г. Приложението към чл. 42 съдържа класификатор на дипломатическите длъжности, разделени на ръководни, координационни и експертни, с указания за минимално образователно ниво, необходим опит и вид правоотношение.
