Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 31 от 29 декември 2005 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест (псевдочума) по домашните птици и декоративните гълъби. Тя включва методи за диагностика на заболяването и задължения на ветеринарномедицинските органи, както и на физическите и юридическите лица. Наредбата не важи за случаи на НБП при диви птици, но БАБХ е задължена да уведомява Европейската комисия за предприетите мерки в такива случаи.
Нюкясълската болест по птиците е заболяване, което подлежи на задължителна регистрация и обявяване. Регистрацията и обявяването се извършват съгласно реда, указан в чл. 50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
Изпълнителният директор на БАБХ утвърджава контингенс план за действие при съмнение или възникване на Нюкясълската болест по птиците. Планът включва необходимите ресурси за бърза реакция и изисквания за ваксини. Той се актуализира при необходимост и се представя на Европейската комисия за одобрение, като може да бъде изменян по тяхна преценка и в съответствие с плановете на другите държави членки.
Чл. 4 от Наредба № 31 определя, че мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на Нюкасълската болест по птиците се определят от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Тези мерки се въвеждат или отменят чрез заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Изменения в текста са извършени през 2008 и 2018 г.
Наредба № 31 от 29 декември 2005 г. определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкасълската болест (псевдочума) по птиците. БАБХ провежда редица профилактични мерки, включително регистрация на птицевъдните обекти, контрол на движението и търговията с птици, периодични клинични прегледи и аутопсии на умрели птици, както и профилактична имунизация с ваксини, одобрени от БАБХ. Ваксинацията е задължителна за състезателните гълъби, които трябва да бъдат ваксинирани преди участие в изложби и състезания.
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) разрешава вноса на птици и разплодни яйца при определени условия. Внесените птици и яйца трябва да бъдат поставени под карантина и изследвани по схема, определена от БАБХ. Сроковете на карантината зависят от вида на птиците: 6 месеца за прародители, 5 месеца за родители, 4 месеца за стокови носачки и 1 месец за патета-мюлари, гъсета, пилета-бройлери и декоративни птици. Карантинните бази и люпилните трябва да бъдат одобрени от БАБХ, като официален ветеринарен лекар следи инкубационния процес.
При съмнение за Нюкасълска болест по птиците, ветеринарният лекар, обслужващ птицевъдния обект, е задължен незабавно да уведоми съответната областна дирекция по безопасност на храните. След това директорът на областната дирекция незабавно уведомява централното управление на Българската агенция по безопасност на храните.
Наредбата определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкасълската болест (НБП) по птиците. При съмнение за НБП, ветеринарният лекар разпорежда изследвания и поставя обекта под ветеринарен надзор. Забраняват се вкарването и изкарването на птици и продукти от тях, както и влизането на външни лица. Птиците трябва да се отглеждат изолирано, а собствениците са длъжни да спазват наложените мерки. БАБХ може да наложи мерки и при съмнение за разпространение на болестта в съседни обекти. Ветеринарният лекар води дневник за умрелите и болни птици. Мерките остават в сила до получаване на отрицателен резултат от лабораторни изследвания.
При официално потвърдена Нюкясълска болест (НБП) по птиците, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) предприема следните мерки: незабавно убиване на всички птици в засегнатия обект, унищожаване на труповете и контаминираните материали, проследяване на клането на птиците за 21 дни, унищожаване на яйца от засегнатия обект, забрана за внос на нови птици за 21 дни, провеждане на епизоотологично проучване и дезинфекция на сградите и оборудването. Възможно е разширяване на мерките и за други обекти, свързани с инфектирания. При определени условия, БАБХ може да направи изключения от мерките.
Чл. 10 от Наредба № 31 позволява на органите на БАБХ да направят изключение за здрави стада в птицевъден обект, където се отглеждат две или повече отделни стада. Изключението може да се приложи, при условие че птиците се отглеждат изолирано и с отделен персонал, за да се предотврати разпространението на вируса. Тези мерки са в съответствие с критериите на Европейската комисия.
Член 11 от Наредба № 31 определя епизоотологичното проучване, което трябва да включва: произхода на инфекцията, времето и пътя на проникване на вируса в птицевъдния обект, периода на скрито протичане на инфекцията, движението на потенциални преносители на вируса, както и наличието на свързани птицевъдни обекти и съмнителни птици за заболяване.
При официално потвърдена Нюкасълска болест (НБП), Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) предприема следните мерки: 1. Определя предпазна зона с радиус 3 км и наблюдавана зона с радиус 10 км около заразения обект, в зависимост от особеностите на района. 2. Свиква централен епизоотичен съвет за координиране на мерките на национално ниво. 3. Информира местните кметове и собствениците на птици за предприетите действия. 4. При лабораторно потвърдена НБП при гълъби, ветеринарният лекар забранява излитането им за минимум 60 дни, взема мерки за обезвреждане на контаминирани материали и провежда епизоотологично проучване. 5. БАБХ предоставя информация на Европейската комисия за епизоотичната ситуация и прилаганите мерки.
Член 13 от Наредба № 31, който се отнася до мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкасълската болест (псевдочума) по птиците, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 64 от 2008 година.
Чл. 14 от Наредба № 31 определя мерките за профилактика и контрол на Нюкасълската болест в предпазната зона. Те включват проверка на регистрацията на птицевъдните обекти, клинични прегледи на птиците, изолиране на птиците в закрити помещения, дезинфекция на обектите, контрол на движението на хора и транспорт, забрана за износ на птици и яйца без разрешение, както и забрана за участие на птици в изложби и пазари. Придвижването на птици и яйца се осъществява под контрол на БАБХ след здравен преглед и дезинфекция на транспортните средства. Срокът на действие на мерките е минимум 21 дни след почистване и дезинфекция, след което предпазната зона става част от наблюдаваната зона.
Член 15 от Наредба № 31, касаеща мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест по птиците, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 64 от 2008 година.
Чл. 16 от Наредба № 31 определя мерките за наблюдаваната зона при Нюкасълска болест. Включва проверки на регистрацията на птицевъдните обекти, контрол на движението на птици и яйца, забрани за транспортиране на птици, участие в изложби, и изнасяне на птици и разплодни яйца. Мерките се отменят след 30 дни от почистването и дезинфекцията.
Член 17 от Наредба № 31 от 29 декември 2005 г. предвижда, че когато предпазната и наблюдаваната зона за Нюкасълска болест са разположени на територията на повече от една страна, мерките за тези зони се определят съвместно с ветеринарните органи на съответните страни.
Член 18 от Наредба № 31 предвижда, че ако епизоотологичното проучване установи, че инфекцията не е предадена хоризонтално, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) може, след разрешение от Европейската комисия, да променя границите на предпазната и наблюдаваната зона, както и времето за прилагане на мерките в тях.
Наредба № 31 определя правилата за мониторинг на движението на яйца и птици от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Собствениците и лицата, ангажирани с птици и яйца, са задължени да предоставят информация на БАБХ относно движението на птици и яйца, участието в състезания и изложби, както и данни за транспорт и търговия с тези животни и продукти.
Член 20 от Наредба № 31 определя, че почистването и дезинфекцията се извършват под контрола на официален ветеринарен лекар. Използваните дезинфектанти трябва да са одобрени от Министерството на здравеопазването, а процедурите за почистване и дезинфекция са описани в приложение № 3.
Член 21 от Наредба № 31 указва, че пробите за лабораторно изследване, с цел доказване на Нюкасълската болест по птиците, трябва да се събират в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 4 на наредбата.
Наредба № 31 от 29 декември 2005 г. регламентира мерките за диагностика, профилактика и контрол на Нюкясълската болест (псевдочума) по птиците. Чл. 22 описва задълженията на националната референтна лаборатория, която извършва диагностика на заболяването, включително обучението на персонала, тестването на реагенти и координирането на диагностичните методи. Лабораторията е отговорна за извършване на различни лабораторни изследвания, включително вземане на проби от живи и мъртви птици, култивиране на вируса и установяване на патогенния тип. Контролът върху ваксините и безопасността при работа с вируса се осъществява от Българската агенция за безопасност на храните.
Чл. 23 от Наредба № 31 определя задълженията на ръководителя на лабораторията, който трябва да поддържа постоянна диагностична готовност, незабавно да изследва получените проби, да уведомява БАБХ и ОДБХ за резултатите от изследванията и да изпраща проби в референтната лаборатория на ЕС по разпореждане на БАБХ.
Чл. 24 от Наредба № 31 определя условията за профилактична имунизация срещу Нюкасълската болест по птиците. Имунизацията се извършва с одобрени от БАБХ ваксини, които могат да бъдат живи атенуирани или инактивирани. Живите ваксини трябва да имат интрацеребрален патогенен индекс (ИЦПИ) по-малък от 0,4 или 0,5 в зависимост от количеството на инфекциозните дози, докато инактивираните ваксини не трябва да имат ИЦПИ по-голям от 0,7.
Чл. 25 от Наредба № 31 определя мерките, които Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) предприема при потвърдена диагноза на Нюкасълската болест по птиците. При потвърждение на заболяването, БАБХ определя територия и период за спешна ваксинация на определени видове птици и уведомява Европейската комисия. Забранява се ваксинация в обекти с наложени ограничителни мерки. БАБХ определя кои птици да се ваксинират в наблюдаваната зона и разпорежда ваксинация на всички възприемчиви видове. Придвижването на птици от обекта е ограничено, с изключение на определени условия. След завършване на ваксинацията, БАБХ разрешава придвижване на ваксинирани птици и разплодни яйца, при спазване на определени срокове. Мерките могат да бъдат удължени. БАБХ може да освободи от ваксинация определени стада с научноизследователско значение.
Член 26 от Наредба № 31 от 29 декември 2005 г. предвижда, че Българската агенция по безопасност на храните оказва съдействие на ветеринарни експерти от Европейската комисия при проверки, свързани с мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкасълската болест по птиците.
Наредбата определя мерките за предотвратяване и контрол на Нюкасълската болест по птиците, включително задълженията на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) след ликвидиране на епизоотични огнища. Тя включва определения за птицевъдни обекти, видове птици, и различни категории свързани с болестта. Специално внимание се обръща на диагностичните процедури, дезинфекция и условията за транспортиране на яйца от засегнати обекти. Наредбата е в съответствие с директивите на Европейския съюз и е актуализирана с изменения през 2018 г.
Наредбата определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкасълската болест (псевдочума) по птиците. В нея се дават определения на ключови термини, свързани с птицевъдството и заболяването, включително "птицевъден обект", "птици", "нюкасълска болест", "интрацеребрален патогенен индекс" и др. Освен това, наредбата описва процеса на "стемпинг-аут", който включва унищожаване на болни и заразени животни, и определя компетентната власт, която е БАБХ. Включени са и нови термини, като "предпазна зона" и "наблюдавана зона", които определят географски ограничения за контрол на болестта.
Наредба № 31 от 29 декември 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест по птиците е изменена с нови разпоредби, които въвеждат изискванията на различни директиви на Европейския съюз. По-специално, параграф §1а, който е нов и е в сила от 29 януари 2010 г., допълнен през 2018 г., указва, че наредбата следва да се съобразява с чл. 16 от Директива 2008/73/ЕО, както и с изискванията на Директива (ЕС) 2018/597.
Наредбата влиза в сила на 1 май 2006 г., с изключение на член 27 и точка 4 от приложение № 4 към член 22, които влизат в сила на 1 януари 2007 г. Тези разпоредби касаят мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкасълската болест (псевдочума) по птиците.
Параграф §7 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 31 указва, че разпоредбата по т. 4 от приложение № 4 към чл. 22 влиза в сила от 1 януари 2007 г. Допълнителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 31 са обнародвани в Държавен вестник, брой 64 от 2008 г.
Наредбата въвежда Директива на Съвета 92/66/ЕЕС, която е свързана с контрола на псевдочумата по птиците. Заключителните разпоредби уточняват, че измененията и допълненията към Наредба № 31 от 2005 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 8 от 2010 г. и влизат в сила от 29 януари 2010 г.
Наредба № 31 от 29 декември 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест (псевдочума) по птиците влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Промените и допълненията към тази наредба, обнародвани в ДВ, бр. 64 от 2018 г., влизат в сила от 03.08.2018 г.
Наредба № 31 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Някои разпоредби влизат в сила от 1 януари 2019 г. Транспортът на яйца от обекти с подозрение за Нюкасълска болест е разрешен при определени условия, включително запечатване и дезинфекция. Дезинфекцията на засегнати обекти изисква предварително и заключително почистване, а пробите за диагностика включват клоакални и трахеални тампони. Въведени са процедури за изолиране на вируса и определяне на патогенността му. Съществуват и специфични изисквания за лабораторни тестове и оценка на риска.