НАРЕДБА № 31 ОТ 11 СЕПТЕМВРИ 2008 Г. ЗА СЕРТИФИЦИРАНЕ НА ХМЕЛ И ПРОДУКТИ ОТ ХМЕЛ И ЗА РЕГИСТРИРАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ДОСТАВКА НА ХМЕЛ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда организацията и реда за сертифицирането на хмел и неговите продукти, регистрирането на договорите за доставка на хмел и предоставянето на информация на Европейската комисия относно сертификацията, договорите и баланса на реколтата от хмел.
Чл. 2
Наредбата определя правилата за сертифициране на хмел и продукти от хмел, съгласно Регламент (ЕО) № 1952/2005 и Регламент (ЕО) № 1850/2006. Освен това, договорите за доставка на хмел се регистрират по правилата на същите регламенти, включително Регламент 1557/2006.
Чл. 3
Наредба № 31 от 11 септември 2008 г. урежда сертифицирането на хмел и продуктите от него, произведени в България. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) към Министерството на земеделието и продоволствието е отговорна за сертификацията. Изпълнителният директор на ИАСАС издава заповед за одобрение на наръчник, който описва процедурите за сертифициране, съгласно наредбата и Регламент № 1850/2006.
Чл. 4
Наредбата определя процедурата за сертифициране на хмел и продукти от хмел, която се извършва от служители на ИАСАС или от упълномощени лица. Изпълнителният директор на ИАСАС организира надзор над сертификацията, основавайки се на анализ на риска и в съответствие с Регламент № 1850/2006.
Чл. 5
Наредба № 31 от 11 септември 2008 г. урежда сертифицирането на хмел и продукти от хмел, както и регистрацията на договорите за доставка на хмел. Изпълнителният директор на ИАСАС може да възлага на териториални звена да изпълняват функции на центрове за сертифициране. При необходимост, той може да одобрява и центрове извън службата, при условие че те са търговци, разполагат с необходимия технически капацитет и могат да водят документация съгласно Регламент № 1850/2006. Одобрените центрове получават код и място за сертификация, а одобрението става на база заявление от търговеца.
Чл. 6
Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол извършва проверки на одобрените центрове за сертифициране поне два пъти годишно. Одобрението на център може да бъде отнето, ако той не отговаря на изискванията или ако е допуснато използване на неразрешени компоненти в продуктите от хмел. Възстановяването на одобрението е възможно след 1 година от отнемането.
Чл. 7
Министърът на земеделието и продоволствието, по предложение на изпълнителния директор на ИАСАС, утвърджава със заповед районите за производство на хмел в България, съобразно изискванията на Регламент № 1850/2006.
Чл. 8
Наредбата определя Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол като официален орган, отговорен за надзора на системата за сертификация на хмел и продукти от него, в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3076/78. Агенцията извършва проверки и предприема необходимите действия за прилагане на регламента.
Чл. 9
Наредба № 31 от 11 септември 2008 г. определя правилата за сертифициране на хмел и хмелови продукти. На сертифициране подлежат хмелови шишарки, растителен сок и екстракти от хмел, произведени в страната, както и продукти от тях, произведени в ЕС или внесени от трети страни. Продуктите могат да се предлагат на пазара или да се изнасят само със сертификат. За внесените продукти декларацията от компетентния орган на третата страна е равносилна на сертификат. При производството на хмелови продукти трябва да се използват само сертифицирани хмел и изходни сертифицирани продукти.
Чл. 10
Производителите на хмел трябва да представят всяка партида за сертифициране, като я придружават с декларация, която включва информация за името и адреса на производителя, годината на реколтата, сорта, мястото на производство, референтния номер на парцела в Интегрираната система за администриране и контрол, и броя на опаковките в партидата. Декларацията остава с партидата до издаването на сертификат.
Чл. 11
Хмелът се сертифицира при изпълнение на минималните изисквания за качество, установени в приложение № 1. Хмел на прах, хмел на прах с повишено съдържание на лупулин, екстракти от хмел и смесени хмелови продукти могат да бъдат сертифицирани, ако алфа-киселинното им съдържание е по-ниско от това на хмела, от който произхождат.
Чл. 12
Наредбата регламентира процеса на сертифициране на хмел, като пробите се вземат и обработват по специфичен метод. За всяка партида хмел се взема минимум една проба от всеки 10 опаковки, но не по-малко от две проби от всяка партида.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 31 определя методите за проверка на съдържанието на влага в хмела. Съответствието с минималните изисквания за влага се проверява чрез методите в приложение № 3. Метод II може да се използва след одобрение от ИАСАС, при условие че отклонението от метод I не надвишава 2%. При спорове за съответствието на хмела с изискванията, се прилага метод I. Другите минимални изисквания за качество на хмела се проверяват чрез метода в приложение № 4.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 31 предвижда, че лицата, посочени в член 4, алинея 1, са отговорни за сертифицирането на хмела и продуктите от хмел. Процесът на сертифициране трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на глава II и глава III на Регламент № 1850/2006.
Чл. 15
Предприятията за преработка на хмел имат задължения да предоставят информация за технологията на преработка, да водят отчетност за количествата хмел, които преработват, и да съхраняват документацията за всяка партида за минимум 3 години. Лицата, които сертифицират хмел, контролират процеса на преработка и подписват отчетните документи.
Чл. 16
Наредба № 31 от 11 септември 2008 г. регламентира издаването на сертификати за хмел и продукти от хмел, които трябва да бъдат издадени преди предлагането на пазара, но не по-късно от 15 март на следващата година след прибиране на реколтата. Сертификатът за хмел трябва да съдържа описание на продукта, референтен номер, тегло, район на производство, година на реколтата, сорт на хмела, указание за семена и посочване на регламента. Сертификатът за продукти от хмел включва същите данни, плюс място и дата на преработка. Референтният номер се състои от код на сертифициращия център, означение BG, годината на реколтата и номер на партидата. Сертификатът е валиден за цялата партида.
Чл. 17
Наредба № 31 от 11 септември 2008 г. определя изискванията за етикетиране на сертифициран хмел. Всяка опаковка трябва да съдържа четливи неизличими надписи на български език, включващи описание на продукта, указание за наличие на семена, информация за приготвянето на хмела, сортовете, включени в опаковката, и референтния номер на сертификата.
Чл. 18
Наредбата определя условията, при които хмел и продукти от хмел не подлежат на сертифициране. Не се сертифицират хмел, произведен от пивоварни за собствена употреба, продукти от хмел, произведени по договори за преработка с пивоварни, малки количества хмел, които не се продават за пивоварни цели, и продукти от изомеризирани хмелови продукти. Собствениците на пивоварни са задължени да подават информация за сортовете, количествата и местоположението на произведения хмел. При преработка на хмел, пивоварните трябва да уведомят сертифициращите органи и да получат документи, удостоверяващи производството на хмелови продукти, които следва да бъдат обозначени на опаковките.
Чл. 19
Наредбата определя процедурата за регистрация на договори за доставка на хмел между производители и купувачи. Всички договори, сключени на територията на страната, трябва да се регистрират в областната дирекция "Земеделие и гори". Договорите трябва да съдържат клаузи за съдържание на алфа-киселини и размера на площите, от които е произведен хмелът. Областните дирекции водят регистри, в които вписват информация за страните по договора, доставените количества хмел и алфа-киселини, сроковете и цените.
Чл. 20
Производителите и организациите на производители на хмел са задължени да представят в областната дирекция "Земеделие и гори" екземпляр от договорите за доставка на хмел в срок от един месец след сключването им. Копия от фактурите за доставка на хмел трябва да се представят при всяка доставка или наведнъж, но не по-късно от 15 март на текущата година. Информацията, съдържаща се в тези документи, е конфиденциална и може да се използва само за целите на наредбата и на Регламент № 1850/2006.
Чл. 21
Наредба № 31 задължава Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол да представя ежегодно до 15 юни на Министерството на земеделието и продоволствието списък на районите за производство на хмел, информация за сертифицирането на хмел и свързаните продукти, списък на сертификационните центрове с кодове, информация за надзора и контрола върху сертификационните центрове, както и данни за проверките и процента проверени партиди. Министерството от своя страна е длъжно да предоставя на Европейската комисия информацията по чл. 23 от Регламент № 1850/2006 и по чл. 7а от Регламент № 3076/78 до 30 юни всяка година.
Чл. 22
Наредба № 31 регламентира процеса на сертифициране на хмел и свързаните с него продукти, както и регистрацията на договорите за доставка на хмел. Член 22 определя задълженията на Изпълнителната агенция по сортоизпитване и на областните дирекции "Земеделие и гори" относно представянето на информация за хмела. Изпълнителната агенция трябва да предостави информация за площите с хмел, броя на производителите и количествата сертифициран хмел до 31 март всяка година. Областните дирекции също трябва да докладват за доставките на хмел и алфа-киселини, както и за предстоящите доставки за текущата година. Министерството на земеделието и продоволствието е задължено да изпрати информация за реколтата от хмел на Европейската комисия до 15 април на следващата година.
Чл. 23
Наредбата регламентира сертифицирането на хмел и неговите продукти, както и регистрацията на договорите за доставка на хмел. Определят се задълженията на участниците в процеса и се предвиждат санкции за нарушения. Дефинирани са различни видове хмел и неговите производни, както и минималните изисквания за качество. Установени са методи за вземане на проби и проверка на съдържанието на влага и примеси в хмела. Наредбата влиза в сила от реколтната година 2008/2009.
§1
Наредбата определя термини и категории, свързани с хмела и продуктите от него. Включва определения за различни видове хмел, като "хмел на прах", "екстракт от хмел", "смесени продукти от хмел", "приготвен хмел", "хмел със семена" и др. Също така, наредбата уточнява какво представлява "партида" и "център за сертифициране", както и условията за предварително сключени договори и малки количества хмел.
§3
Наредба № 31 от 11 септември 2008 г. за сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел влиза в сила от реколтната година 2008/2009. В приложението се определят минималните изисквания за качество на шишарки от хмел, включително допустимо съдържание на влага, листа, отпадъци и семена. Освен това, наредбата описва методите за вземане на проби, проверка на съдържанието на влага и примеси в хмела, както и методи за определяне на съдържанието на семена.
