Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. урежда реда и начина за ползване на дървени материали от горите. Тя е изменена с ДВ, бр. 69 от 2001 г.
Ползването на дървесина от горите има за цел да задоволи нуждите на обществото и да подобри общото състояние и устойчивостта на горските насаждения. Това се постига чрез запазване на производителността им, осигуряване на възобновяване на насажденията, подобряване на качествената и селекционната структура, и оптимизиране на дървесния състав. Всичко това е насочено към устойчивото развитие на горите и горското стопанство.
Чл. 3 от Наредба № 30 определя, че планирането, маркирането, кубирането, сортиментирането и комплектоването на лесосечния фонд, както и провеждането на сечта и ползването на дървесината, трябва да се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за горите и съответните подзаконови нормативни актове.
Когато няма други кандидати за ползване на дървесината от държавните гори, ползването се организира от държавното лесничейство. Разходите за тази дейност се покриват от бюджета на Националното управление по горите, а приходите от продажбата на дървесината се внасят обратно в същия бюджет.
Член 5 от Наредба № 30, която е влязла в сила на 2 декември 1998 г., е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 69 от 2001 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до момента на отмяната, вече не се прилагат.
Чл. 6 от Наредба № 30 позволява размерът на ползването на дървесина в отделно насаждение да надвишава установеното в устройствените проекти, планове и програми, но в рамките, определени от Правилника за сечите в горите на Република България.
Член 7 от Наредба № 30 предвижда, че ползването на дървесина от гори, собственост на физически или юридически лица, трябва да се извършва в съответствие със Закона за горите и свързаните подзаконови актове. Собствениците могат свободно да разпореждат с добитите материали, при условие че не нарушават правата на трети лица.
Чл. 8 от Наредба № 30 определя, че планирането на ползването на дървесината от горите включва ежегоден подбор на насаждения, подлежащи на сеч, и определяне на обема на годишното ползване. Всички дейности трябва да се извършват в съответствие с устройствените проекти, планове и програми.
Държавните лесничейства имат задължението да определят годишното количество дървесина, което може да бъде ползвано от държавните гори в техния район. Освен това, те одобряват ползването на дървесина от гори, които са собственост на физически и юридически лица.
Член 10 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. определя, че общият обем на годишното ползване на дървесината от горите е равен на сбора от средногодишното ползване, което е предвидено в устройствените проекти, планове и програми на държавните лесничейства.
Член 11 от Наредба № 30 определя видовете добиви, които се включват в годишното ползване на дървесината. Те включват санитарни сечи, суха и паднала дървесина, възобновителни сечи, отгледни сечи (с изключение на вършината от насаждения без предвиден добив) и отсечени дървета при прокарване на просеки за инфраструктура.
Чл. 12 от Наредба № 30 определя приоритетите за извеждане на възобновителни сечи в зависимост от състоянието на насажденията. Приоритет имат зрели насаждения с напреднал възобновителен процес, зрели насаждения с ниска склопеност и без естествено възобновяване, издънкови насаждения с начален семенен процес, насаждения с висока склопеност, насаждения за главна сеч с изкуствено възобновяване, насаждения на неподходящи месторастения и насаждения от изборните стопански класове.
Чл. 13 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. определя, че годишното ползване на дървесината от държавните и общинските гори се одобрява от регионалното управление на горите. За целта е необходимо да се представи годишен план, който да бъде одобрен.
Чл. 14 от Наредба № 30 определя процедурата за изготвяне на годишен план за ползване на дървесина от горите. Планът се основава на проверка на състоянието на насажденията и наличната пътна мрежа, и трябва да обхваща всички насаждения, предвидени за сеч. Той се изготвя по видове сечи и дървесни видове и се представя в регионалното управление на горите до 31 март. Планът важи за календарната година, за която е одобрен, а след изтичането на срока на действие на лесоустройствения проект, ползването на дървесина се определя с план-извлечение или лесоустройствени програми.
Чл. 15 определя условията за включване на насаждения в годишния план за ползване на дървесина, като се изисква одобрено план-извлечение за промяна на вида, фазата и интензивността на сечта. План-извлеченията се изготвят от държавното лесничейство и могат да включват скица, ако сечта е частична. Лица с лиценз за изработване на устройствени планове могат също да изготвят план-извлечения за гори, собственост на общини и физически лица. Одобрените план-извлечения са валидни до края на ревизионния период, освен ако не настъпят промени в насаждението.
Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. регламентира условията за ползване на дървесина от горите. Чл. 16 описва как в годишния план за ползване на дървесина се включва дървесина, добивана при прокарване на просеки за пътища и други линейни обекти. За временни горски пътища и подобни конструкции с широчина до 5 м, разрешението е включено в годишния план. За просеки с широчина над 5 м е необходимо разрешение от РУГ на база документация, съгласно ППЗГ.
Чл. 17 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. предвижда, че годишните планове за ползване на дървесината от горите се проверяват и одобряват от регионалното управление на горите. Срокът за извършване на проверката и одобрението е до 15 май на съответната година.
Член 18 от Наредба № 30, приета на 2 декември 1998 г. за ползване на дървесината от горите, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 69 от 2001 г.
Член 19 от Наредба № 30 за ползване на дървесината от горите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 69 от 2001 година.
Член 20 от наредба № 30 предвижда, че промените в планираното ползване на дървесина в защитените територии трябва да бъдат извършвани след предварително съгласуване с Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Следваща част от наредбата касае маркирането, кубирането, сортирането и комплектоването на лесосечния фонд.
Чл. 21 от Наредба № 30 определя, че маркирането на дървета включва дейности, свързани с определяне на дърветата, които ще бъдат отсечени в насажденията, предвидени за ползване.
Чл. 22 от Наредба № 30 определя термини, свързани с обработката на дървесина. Кубирането представлява процеса на определяне на обема на дърветата, които са маркирани за сеч. Сортиментирането, от своя страна, е процес на разделяне на обема на дървесината по категории и сортименти.
Член 23 от Наредба № 30 определя, че маркирането, кубирането и сортиментирането на дървесината, която е предвидена за сеч, се извършва от служители по горите в държавните лесничейства или от лицензирани физически лица. Тази процедура е част от управлението на лесосечния фонд и е важна за опазването и устойчивото използване на горските ресурси.
Член 24 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. регламентира, че маркирането на дървесина се извършва след одобряване на годишните планове, план-извлеченията или заявленията. При маркирането трябва да се спазват изискванията на чл. 87 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ).
Чл. 25 от Наредба № 30 предвижда, че преди маркирането на дървесината, трябва да се извърши обход на насаждението, за да се оцени състоянието му и да се определи подходящата технология и пътна мрежа. Пътищата за извозване се маркират с траен знак на оставащите дървета. На базата на определената технология и пътната мрежа, маркиращият изготвя технологична схема, която се включва в технологичния план.
Чл. 26 от Наредба № 30 определя начина на маркиране на дървета, предназначени за сеч. Дърветата с диаметър над 14 см се маркират с контролна горска марка, поставена в основата им от долната страна на склона. Дърветата с диаметър под 14 см се отбелязват с блажна боя. При сеч с интензивност 100%, маркирането на насажденията се извършва с ивица блажна боя, а контролната марка се поставя само на крайните дървета.
Член 27 от Наредба № 30, който е в сила до 2001 г., е отменен. Този член е част от регулациите относно ползването на дървесината от горите, но конкретното му съдържание вече не е приложимо.
В държавните и общинските гори, освен в определени случаи, дърветата, предназначени за сеч и с диаметър на гръдна височина над 38 см, се отбелязват с пореден номер. Другите дървета, определени за сеч, се маркират с боя в специфичен цвят на височина 1,30 м, в съответствие с лесосечния фонд за годината.
Член 29 от Наредба № 30 определя изискванията за описване на дърветата, предназначени за сеч. Всеки карнет-опис трябва да съдържа информация за поредния номер, диаметъра на височина 1,30 м, вида на дървесината, годността (разделена на годни, полугодни и негодни) и процента на короната. Диаметрите на дърветата се вписват по степени на дебелини, в зависимост от прилаганата справочно-нормативна база.
Член 30 от Наредба № 30 указва, че в карнет-описа трябва да се запишат от 3 до 5 измерени височини на дърветата, които са взети от централните степени на дебелини, организирани по етажи и по дървесни видове.
Член 31 от НАРЕДБА № 30 определя процеса на категоризиране на дървета по тяхната годност. Дърветата, които могат да бъдат категоризирани веднага, се записват в карнет-описа с техните диаметри. За дърветата, които не могат да бъдат категоризирани веднага, диаметри се вписват в графата 'полугодни'.
Член 32 от Наредба № 30, касаеща ползването на дървесината от горите, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 69 от 2001 г.
Член 33 от Наредба № 30 регламентира маркирането на дървета в горите - държавна и общинска собственост, преди издаване на позволително за сеч. Допуска се маркиране в годината на сечта за различни видове сечи, включително прочистки, прореждания, реконструкции, санитарни сечи, гола сеч в нискостъблени гори, ползване на дървесина по такса на корен и ползване по определени разпоредби от Закона за горите.
Чл. 34 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. определя, че обемът и сортиментите на маркираната дървесина се изчисляват по утвърдена справочно-нормативна база или чрез съвременни методи, одобрени от началника на НУГ.
Член 35 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. предвижда, че за всеки дървесен вид се определя височинен разред. Този разред се базира на средния диаметър на дърветата, които са маркирани за сеч, и на измерените височини на тези дървета.
Член 36 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. предвижда, че маркираните за сеч дървета трябва да бъдат кубирани и сортиментирани в сортиментна ведомост, която е по определен образец.
Чл. 37 от Наредба № 30 определя, че обемът на ползването на дървесина от горите за реконструкция, гола сеч, прочистки и прореждания се установява чрез пробни площи. Тези площи трябва да бъдат две или повече и да обхващат минимум 10% от цялата площ на насаждението. Общата площ на пробните площи не може да бъде по-малка от 1 дка.
Чл. 38 от Наредба № 30 предвижда годишно изготвяне на отчети относно маркирания и сортиментиран лесосечен фонд. Общините, собственици на гори, трябва да представят опис на маркирания лесосечен фонд до 15 ноември. Държавните лесничейства изготвят обобщен отчет до 30 ноември, а регионалните управления на горите подават обобщен отчет до 15 декември в НУГ.
Член 39 от Наредба № 30, касаеща ползването на дървесината от горите, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 69 от 2001 г. В настоящия раздел се разглеждат въпросите, свързани с контрола върху ползването на дървесината.
Чл. 40 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. определя, че контролът по маркирането, кубирането и сортиментирането на лесосечния фонд включва проверка на извършените дейности, както и на изготвената придружаваща документация.
Контролът върху маркирането, кубирането и сортиментирането на лесосечния фонд в държавните и общинските гори се извършва по време на тези процеси и след тях, но не по-късно от 15 ноември на текущата година. За гори, собственост на физически и юридически лица, контролът се извършва преди издаване на позволителното за сеч.
Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. определя, че контролът върху лесосечния фонд се извършва на различни нива. Регионалните управления на горите контролират минимум 20% от маркирания лесосечен фонд за държавните и общинските гори, а директорът на съответното държавно лесничейство отговаря за контрола върху лесосечния фонд в своята територия. За частните гори контролът се осъществява от директора на държавното лесничейство или упълномощено от него лице.
Чл. 43 предвижда, че за резултатите от контрола се изготвя констативен протокол. Ако сортиментираната стояща маса в насажденията надвишава 20% от предвиденото ползване, те подлежат на задължителна проверка от служител на РУГ. При спазване на лесовъдските изисквания, маркирането на дървесината се приема.
Чл. 44 от Наредба № 30 определя условията, при които могат да се извършват корекции по маркирането на дървесината в проверените насаждения. Корекции са допустими, когато маркирането не отговаря на вида и фазата на сечта, не е извършено на цялата площ на насаждението или не са спазени лесовъдските изисквания.
Чл. 45 от Наредба № 30 предвижда, че точността на таксационните показатели, височинният разред и категориите дървесина се проверяват чрез залагане на пробни площи, които обхващат 5 - 10 % от броя на маркираните дървета. Тази процедура е част от процеса на управление на лесосечния фонд в държавните и общинските гори.
Чл. 46 от Наредба № 30 определя процеса на комплектоване на лесосечния фонд, който включва подбора на маркирани и сортиментирани насаждения за добив на дървесина през следващата година. Приоритетно се включват насаждения, в които не е приключила сечта, санитарни сечи или е необходимо събиране на суха и паднала дървесина. Допълнително, насажденията се допълват до предвиденото средногодишно ползване с редовно маркирани насаждения. Не се включват насаждения, маркирани преди повече от три години, освен ако не бъдат премаркирани.
Общините, които са собственици на гори, трябва да изготвят опис на лесосечния фонд и да го представят в държавното лесничейство до 30 ноември на годината преди сечта. Държавните лесничейства от своя страна изготвят обобщен опис на лесосечния фонд по видове собственост (държавна и общинска) и обобщен отчет, които представят за одобрение в регионалното управление на горите до 20 декември в годината преди сечта.
Член 48 от Наредба № 30, касаеща ползването на дървесината от горите, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 69 от 2001 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Член 49 от Наредба № 30, който е бил в сила до 2001 г., е отменен. Няма информация относно съдържанието на този член, тъй като той е бил премахнат от Държавен вестник, брой 69 от 2001 г.
Член 50 от Наредба № 30 определя, че промени в комплектования лесосечен фонд могат да се извършват единствено от Регионалните управления по горите (РУГ). Искания за промени трябва да бъдат отправяни от държавните лесничейства в писмена форма.
Член 51 от Наредба № 30 указва, че след утвърдителния процес на опис на комплектования лесосечен фонд от РУГ, той трябва да бъде записан в книгата за ползването по образец до 15 януари в годината на сечта. Части от текста, касаещи отмяна, са отменени с ДВ, бр. 69 от 2001 г.
Чл. 52 от Наредба № 30 предвижда, че попълването на книгата за ползването на дървесината се извършва от държавното лесничейство. Книгата за ползване съдържа две части: лявата част описва комплектованите насаждения, а дясната част отразява отсечената дървесина за годината, класифицирана по видове гори, видове собственост, дървесни видове и категории дървесина, съгласно отчетните документи.
Регионалните управления на горите са задължени да представят обобщен отчет за комплектования лесосечен фонд, разделен по видове собственост. Отчетът трябва да бъде подаден в Националната агенция по горите (НУГ) до 15 януари на текущата година, като се използва предвиденият образец.
Регионалните управления на горите са отговорни за проверката и заверката на книгите за ползването в държавните лесничейства. Този процес трябва да бъде завършен до 20 януари на следващата година. Наредбата също така съдържа общи положения относно реда и начините за ползване на дървесина от горския фонд.
Ползването на дървесина от горите в държавния горски фонд е възмездно, освен в случаите, предвидени в чл. 61, ал. 1 от Закона за горите.
Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. определя правото на ползване на дървесина по такси на корен. Правото имат местното население за собствени нужди без право на продажба, служители и работници на НУГ и неговите органи без право на продажба, както и юридически лица за специфични нужди, свързани с геодезични и геоложки проучвания, възстановяване на инфраструктура и др.
Местното население има право да ползва дървесина за собствени нужди, като заплаща такси на корен за дървесината от общинските гори. В случай на недостиг, те могат да ползват дървесина и от горите на държавния горски фонд, който е в територията на съответното държавно лесничейство.
Чл. 58 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. предоставя на местното население правото да ползва обли дървени материали и дърва за огрев от горите на държавния горски фонд. Ползването става по такси на корен за собствени нужди, без право на продажба. Лимитите за ползване се определят от НУГ, а списъците се изготвят от кметствата и се съгласуват с държавните лесничейства.
Физическите лица, които са собственици на гори, имат право да ползват дървесина по чл. 57 и 58 от Наредба № 30, когато не могат да задоволят личните си нужди с дървесина от предвиденото ползване, описано в устройствените проекти, планове и програми за собствените им гори.
Чл. 60 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. предвижда, че размерът на таксите на корен за общинските гори се определя от общинските съвети. Важно е да се отбележи, че тези такси не могат да бъдат по-малки от таксите, определени за горите на държавния горски фонд.
Дървесина, която се ползва по такси на корен, трябва да бъде предварително установена или добита по време на сечта. Това означава, че преди да се извърши сечта, трябва да се определи количеството и вида на дървесината, която ще бъде добита.
Добитата при сечта дървесина може да се използва от местното население при определени условия, включително реконструкция, събиране на суха и паднала дървесина, отгледни сечи във високостъблени насаждения до 40-годишна възраст, събиране на листников фураж и вършина, извършване на отгледни сечи в издънкови гори до 20-годишна възраст, изсичане на подлеса и при гола сеч в нискостъблени гори.
На местното население е разрешено да ползва отпадъчна дървесина от държавния горски фонд след приключване на сечта и освидетелстване на сечището. Също така, разрешава се ползването на дървесина при почистване на просеки за електропроводи, водопроводи, газопроводи и други. За ползването се заплаща съответна такса в държавното лесничейство.
Основният начин за придобиване на право за ползване на дървесина от горите в държавния горски фонд е чрез провеждане на търг или конкурс.
Чл. 65 от Наредба № 30 определя, че начинът за предоставяне на право на ползване на дървесина в общинските гори се определя с решение на общинския съвет.
Член 66 от Наредба № 30 за ползване на дървесината от горите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 69 от 2001 година.
Член 67 от Наредба № 30, който е бил в сила, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 69 от 2001 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са приложими.
Член 68 от Наредба № 30 предвижда, че ползването на дървесина в насаждения, предвидени за последващо изкуствено възобновяване, може да се извърши на основание концесионно право. Ползването на дървесина трябва да се осъществява съгласно условията на концесионния договор и в съответствие с изискванията на Закона за горите и Правилника за прилагане на Закона за горите.
Сечта и извозът на дървесина до временен склад е разрешена единствено с писмено позволително за сеч. Без такова разрешение, извършването на действия по сеч и извоз на дървесина е забранено.
Чл. 70 от Наредба № 30 определя процедурите за издаване на позволително за сеч на дървесина от горите. Позволителното се издава от държавното лесничейство и съдържа информация за сроковете за сеч и извоз, количествата на дървесината, начините на почистване на сечището и местоположението на временното складиране. За издаването му е необходим технологичен план, който се изготвя от ползвателя на дървесината, съгласува се със собственика на гората и се утвърдител от директора на лесничейството. При необходимост от промени в плана, те също се утвърдяват от държавното лесничейство.
Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. регламентира издаването на позволителни за сеч и извоз на дървесина. На основание позволително за сеч, ползвателите могат да получат позволително за извоз на отсечената дървесина. Извозът на вършината и отпадъчната дървесина също изисква позволително за извоз, което се издава в два екземпляра, като първият е с цветен растер и защита, а вторият е с черен растер.
Сечта в високостъблените и издънковите гори за превръщане в семенни може да се провежда през цялата година. В нискостъблените гори, предназначени за издънково възобновяване, сечта е разрешена от 1 септември до 1 април.
Съгласно Чл. 73 от Наредба № 30, срокът за сеч в нискостъблените гори може да бъде удължен до 30 април, ако вегетацията закъснява. Това удължаване се извършва по решение на НУГ.
Чл. 74 от Наредба № 30 определя сроковете за провеждане на сечта в нискостъблените гори. За добив на листников фураж сечта се извършва от 1 август, а за добив на лико - до 31 май.
Директорът на държавното лесничейство има правото да забрани сечта на дървета във високостъблените гори в периода от 1 април до 1 октомври, с цел запазване на подраста.
Член 76 от Наредба № 30 предвижда, че за опазване на подраста от механични повреди, окончателната фаза на сечта на дървесина трябва да се извършва с предимство през зимата, когато има снежна покривка. Това е мярка за защита на младите дървета и подрастващите растения.
Член 77 от Наредба № 30 предвижда, че санитарните и отгледни сечи, както и събирането на суха и паднала дървесина, могат да се извършват през цялата година.
Чл. 78 от Наредба № 30 забранява изсичането на клекови и чермурови насаждения. Единствено в чермуровите насаждения е разрешена санитарна сеч, но само по изключение.
Чл. 79 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. предвижда, че в нелесопригодните горски площи е разрешено провеждането на сеч за подмладяване с цел съхраняване на биологичното разнообразие.
Чл. 80 от Наредба № 30 допуска провеждането на санитарна сеч в горите, разположени на каменливи и урвести терени. Санитарната сеч е мярка за поддържане на здравето на горските екосистеми.
Член 81 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. предвижда, че за възобновяване на горите, които са заети с подлес от вечнозелена растителност, се провеждат изборни сечи. Тези сечи са предназначени да подпомогнат възстановяването на горските екосистеми.
Член 82 от Наредба № 30 забранява голата сеч в горната граница на гората с цел реконструкция. Това означава, че не е разрешено да се извършва сеч на дървета в тази зона с цел обновяване или промяна на горската площ.
Съгласно Чл. 83 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г., сроковете за сеч на дървесина могат да бъдат удължавани по уважителни причини с до три месеца, но не по-късно от 31 декември на същата година.
Сроковете за извоз на дървесина могат да бъдат удължавани при уважителни причини: до три месеца за общите материали и до един месец за буковите материали.
Съгласно чл. 85 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г., сроковете за сеч и извоз на дървесина в държавните и общинските гори се продължават от Регионалното управление на горите (РУГ), а за останалите гори и за местното население - от директора на държавното лесничейство. Продължаването на сроковете става след подаване на писмено заявление от лицето, на което е издадено позволителното, не по-късно от 10 дни преди изтичането на посочените срокове.
Член 86 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. предвижда, че продължаването на сроковете за сеч и извоз на дървесина трябва да бъде вписано от държавното лесничейство във всички екземпляри на позволителното. Това осигурява легитимност и проследимост на разрешенията за сеч и извоз на дървесина.
След изтичане на сроковете за сеч и извоз, маркираната и неизсечена дървесина остава в разпореждане на собственика на гората. Това означава, че ползвателят не може да я използва след изтичането на определения срок.
Ползвателите на дървесина от горите имат задължение да спазват правилата и изискванията, свързани с техническата и противопожарната безопасност, когато работят в горите.
Чл. 89 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. указва, че след получаване на позволителното за сеч, сечището се счита за предадено и попада под охраната на ползвателя. Това означава, че от този момент нататък ползвателят носи отговорност за него.
Ползвателят на дървесина е длъжен да съхранява позволителното за сеч до изтичане на срока му. При поискване, той трябва да го представи на служителите на държавното лесничейство, РУГ и НУГ.
Член 91 от Наредба № 30, който се отнася до ползването на дървесината от горите, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, бр. 69 от 2001 г. Това означава, че разпоредбите на този член вече не са в сила и не се прилагат.
Ползвателите на дървесина имат право да използват построените от тях временни сглобяеми жилищни и стопански постройки до момента на изсичането и извозването на закупения от тях лесосечен фонд в съответния район.
Чл. 93 от Наредба № 30 задължава построените жилищни и стопански постройки, свързани с добива и транспорта на дървесината, да бъдат вдигнати след приключване на тези дейности. Това е част от разпоредбите, регулиращи сечта и първичната обработка на дървесината.
Член 94 от Наредба № 30, който е бил в сила, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 69 от 2001 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са валидни и не могат да бъдат прилагани.
Механизираната сеч на дървета с диаметър на гръдна височина над 10 см трябва да се извършва с клиновиден засек. Дълбочината на засека трябва да бъде от 1/4 до 1/3 от диаметъра на дървото, а ъгълът на клина да бъде между 40 и 50 градуса.
Член 96 от Наредба № 30 предвижда, че при силно наклонени дървета дълбочината на засека трябва да бъде до 1/2 от диаметъра на дървото. Това правило е важно за правилното отсичане и обработка на наклонените дървета, за да се осигури тяхната безопасност и устойчивост.
Член 97 от Наредба № 30 указва, че хоризонталният ряз на засека трябва да бъде извършен перпендикулярно на оста на дървото. Преди да се направи този ряз, е необходимо да се изсекат кореновите нарасти.
Дърветата, които се секат, трябва да бъдат оставени с определена височина на пъна. За пънове с диаметър до 20 см, височината не трябва да надвишава 5 см, а за пънове с диаметър над 20 см - 10 см.
При сеч в издънкови насаждения, които са предвидени за издънково възобновяване, е забранено да се сечи от двете страни на дърветата. Освен това, унищожаването на пъновете е недопустимо.
Член 100 от Наредба № 30 определя, че посоката на поваляне на дърветата трябва да се съобразява с наклона на дървото, наклона на терена, посоката на извоза, наличния подраст и околните стоящи дървета. Освен това, при поваляне на дърветата е задължително да се спазват правилата за безопасна работа.
Дървата трябва да се складират на отцедливи места, използвайки подложки и да бъдат подредени в правилни правоъгълни фигури. При складирането, дебелите краища на дървата трябва да бъдат поставени в противоположни посоки за осигуряване на стабилност.
Чл. 102 регламентира задълженията на ползвателя при сечта и извоза на дървесина. При наличие на опасност от повреждане на немаркирани дървета, ползвателят трябва да ги защити. Директорът на държавното лесничейство има право да спре сечта и извоза при неизпълнение на условията, установени от комисия. За нанесените щети директорът може да състави акт за нарушителите, което води до наказателно постановление.
Дървените материали, добити от сечища, трябва да бъдат извозвани и спускани до временните складове по предварително определените пътища и спускове, в съответствие с технологичния план.
Наредбата предвижда, че ползвателите на букова дървесина трябва да я реализират в срок от един месец след извършване на сечта, в периода от април до октомври.
Чл. 105 определя правилата за подреждане и складиране на извозените дървени материали на временен склад. Дървените материали трябва да се подреждат върху подложки по сортименти. При измерване на материалите, ползвателят е задължен да води карнет-опис и да отбелязва кубатурата с траен знак върху челата на материалите.
Дървесината, която е изнесена извън определените места за измерване и не е обявена за измерване след сечта, остава в разпореждане на държавното лесничейство.
Транспортирането на дървесина от определените места за измерване е разрешено след издаване на позволително от държавното лесничейство, което следва да бъде по определен образец.
Член 108 от Наредба № 30 определя задълженията на ползвателите и собствениците на дървесина при транспортиране. Те са длъжни да издават превозен билет, удостоверяващ произхода и количеството на сортиментите за всяко транспортно средство. Превозният билет се издава в три екземпляра, като първият е бял и съдържа защитен знак. При продажба на дървесина от държавни или общински гори на частни лица, ползвателите издават позволително по образец.
Собствениците на дървесина са задължени да издават превозен билет при претоварване или преместиране на дървените материали, съгласно разпоредбите на чл. 108, ал. 1 от Наредба № 30.
Собствениците на гори са задължени да поставят експедиционна горска марка преди транспортирането на дървени материали, освен ако материалите са добити по такса на корен. Ако собствениците нямат експедиционна горска марка, тя се поставя от държавното лесничейство.
Чл. 111 от Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. регламентира, че извозът на добита дървесина трябва да се извършва по определени маршрути, като горски пътища, въжени линии и спускове. Извозването трябва да става по начин, който не уврежда почвата и не нанася щети на оставащите дървета, подраста, пътните платна и горските съоръжения. Необходимо е да се спазват изискванията на чл. 102, ал. 1.
Според Наредба № 30 от 2 декември 1998 г., член 112, е забранено движението на верижни машини по пътища с трайна настилка в горския фонд. Тази мярка е въведена с цел опазване на горите и предотвратяване на увреждания на инфраструктурата.
Размерът на щетите, свързани с ползването на дървесината от горите, се определя от служители по горите в държавното лесничейство. За целта се изготвя констативен протокол, който следва да е в съответствие с действащата нормативна уредба. Щетите се изчисляват на база единните норми и разценки, свързани с работите за отстраняване на повредата, като се включва и стойността на вложените материали.
Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. определя условията и реда за проектиране и изграждане на временни горски въжени линии. Директорът на държавното лесничейство одобрява трасе на базата на техническо задание и скица. Техническият проект за въжени линии над 500 м се одобрява от началника на РУГ, а под 500 м - от директора на лесничейството. Закриването на линиите се извършва с протокол от комисия, включваща представител на лесничейството и ползвателя, и се отразява в акта за освидетелстване на сечищата.
Член 115 от Наредба № 30 разрешава изграждането на временни извозни пътища и спускове, при условие че е одобрен технологичен план и скица от директора на държавното лесничейство. Срокът за изграждане е определен в позволителното за сеч. След приключване на изграждането, пътищата се закриват с протокол, съставен от комисия, включваща представител на държавното лесничейство и ползвателя, и се отразява в акта за освидетелстване на сечищата.
Член 116 от Наредба № 30 предвижда задължението на ползвателя на горите да почиства сечищата от отпадъците по време на сечта и до извоза на дървесината. Към отпадъците се включват кори, трески, вършина, пластмасови и метални отпадъци, части от техника и опаковки. Почистването трябва да се извършва съгласно указанията в позволителното за сеч.
Чл. 117 определя начините за почистване на сечищата, които могат да се извършват по пет различни метода: събиране и изнасяне на отпадъците, събиране на купчини, разхвърляне на отпадъците, нареждане на отпадъците по хоризонталите и изгаряне в сечището. Различните методи се прилагат в зависимост от вида на сечите - възобновителни, отгледни или голи сечи и реконструкции.
Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. забранява почистването на сечища чрез изгаряне на отпадъците от сечта по време на пожароопасния сезон. Това е мярка за предотвратяване на пожари и опазване на горите.
Наредбата предвижда, че почистването на сечищата в иглолистните и широколистните гори трябва да се извършва чрез събиране и изнасяне на отпадъците, когато остатъците са в голямо количество и заемат значителна част от площта на насаждението. Това се прилага за влажни, хумусни, среднодълбоки и дълбоки почви, особено в райони с недостатъчна дървесина. Остатъците трябва да бъдат изнесени на близки поляни или празни места, където не се очаква самосев и подраст.
Наредбата предвижда, че почистването на сечищата в широколистните и иглолистните гори се извършва чрез събиране на остатъците на купчини. Тези купчини трябва да се оставят да изгният и да се правят върху пъновете и на свободни места, които нямат самосев и подраст. Размерите на купчините не трябва да надвишават 2 метра ширина и 1,5 метра височина.
Чл. 121 от Наредба № 30 предвижда, че почистването на сечищата чрез разхвърляне се извършва на специфични видове почви и терени, като се взима предвид растежа на подраста. Остатъците от сечта се насичат на части с дължина до 2 метра и се разхвърлят равномерно или на ивици, като дебелината на настилката зависи от условията на терена.
Чл. 122 от Наредба № 30 предвижда, че почистването на сечищата се извършва чрез събиране на остатъците на ленти. Остатъците се нареждат по хоризонталите на ленти с широчина до 1,5 м и височина до 1 м. Разстоянието между лентите е 10 м, а на наклонени терени отпадъците се прикрепват с дървени колове.
Изгарянето на остатъците от сечта е разрешено в иглолистни и широколистни гори с наклон до 25 градуса и дълбочина на почвата над 80 см. Това може да се извършва при определени условия на почвата, включително песъчливи, глинесто-песъчливи, влажни и богати на органични вещества почви. Преди да се приложи, е необходимо съгласуване с органите на противопожарната защита.
Чл. 124 от Наредба № 30 забранява изгарянето на остатъците от сечта в определени условия. Това включва бедни, песъчливи и каменисти почви с малко органични вещества, райони с дефицит на дървесина, както и места, където съществува риск от повреда на подраста и останалите дървета, особено по периферията на насажденията при голата сеч.
Наредбата предвижда три начина за изгаряне на остатъците от дървесина: 1) събиране на купчини с диаметър до 2 м и височина 1,5 м, които се запалват последователно; 2) запалване на купчини в сечищата и добавяне на остатъци към огъня; 3) разхвърляне на остатъците по площта на сечището. При последния метод сечището трябва да бъде разделено на участъци с противопожарни ивици, а изгарянето трябва да бъде под постоянен контрол.
Чл. 126 от Наредба № 30 определя условията за почистване на сечища чрез изгаряне на остатъците. Броят на купчините, които могат да се изгарят на хектар, зависи от състава на насаждението, количеството остатъци, условията на месторастенето и времето за изгаряне.
Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. определя, че почистването на сечището е задоволително, когато са изпълнени всички изисквания за съответния метод на почистване. Ползвателят на сечището е отговорен за правилното му почистване и оползотворяване на дървесината, което трябва да бъде отразено в акта за освидетелстване на сечището.
Член 128 от Наредба № 30 предвижда, че сечищата трябва да бъдат освидетелствани от държавното лесничейство в срок от 30 дни след изтичането на срока за извоз, в присъствието на ползвателя и собственика на гората. В случай на непреодолими природни условия, освидетелстването може да се извърши до 10 дни след нормализиране на условията.
Чл. 129 определя процедурата за освидетелстване на сечището, като се съставя констативен протокол, подписан от представители на държавното лесничейство, собственика на гората и ползвателя. Протоколът съдържа данни за изпълнението на задълженията по позволителното за сеч. При установени нарушения в протокола, държавното лесничейство издава акт.
Наредбата регламентира воденето на досиета за сечища в държавното лесничейство, които включват информация за насажденията по години и видове собственост. Към досието се прилагат документи като карнет-опис на маркираните дървета, сортиментна ведомост, констативен протокол, технологичен план и позволително за сеч. За частните гори също се изискват специфични документи, одобрени от директора на държавното лесничейство, включително заявление, удостоверение за наследници и нотариално заверено пълномощно.
Чл. 131 от Наредба № 30 предвижда задължението данните за добитата дървесина да се вписват в устройствените проекти, планове, програми и в книгата за ползване, като се организират по подотдели и видове собственост. В наредбата е включена и глава, която се отнася до ползването на дървесина от частните гори, приета с изменения през 2001 г.
Физически и юридически лица имат право да ползват дървесина от собствените си гори, след като регистрират собствеността си в държавните лесничейства и обозначат границите на имотите на терена. Ползването на горите трябва да бъде в съответствие с предвижданията на лесоустройствените проекти, планове и програми.
Собствениците на гори или техни представители трябва да подадат писмено заявление за ползване на дървесина до директора на държавното лесничейство. Към заявлението се прилагат сортиментна ведомост, технологичен план, удостоверение за наследници (при нужда) и нотариално заверено пълномощно (ако заявителят не е собственик). Заявлението и приложенията се одобряват в 14-дневен срок. Директорът може да откаже одобрение при определени условия, като невалидна регистрация на имота или неправилно маркиране на насажденията. Изключение се прави при случаи на стихийни бедствия.
Чл. 134 от Наредба № 30 предвижда, че държавното лесничейство издава позволително за сеч на дървесина след одобрение на заявление. Издаденото позволително се отразява в специална книга за ползване в частни гори.
Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. регламентира правилата за ползване на дървесината от горите, включително измерването, маркирането и транспортирането на добитите дървени материали. Добитата дървесина трябва да бъде измерена и кубирана от заявителя и маркирана с експедиционна горска марка. Държавното лесничейство издава позволително за транспортиране на дървесината от частни гори, което е в два екземпляра. В позволителното се въвеждат защитни елементи. Заявителят е задължен да попълни информация за превозните средства, ако дървесината не може да бъде извозена с едно. Наредбата определя и допълнителни разпоредби, свързани с технологичната схема на насаждението и лесосечния фонд, който се определя по различни категории. Наредбата е издадена на основание разпоредби от Закона за горите и включва приложения с образци на документи, свързани с процеса на сеч и транспортиране на дървесината.
В параграф §1 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. са определени ключови термини. "Технологичната схема на насаждението" представлява копие от устройствения проект с нанесена пътна мрежа и временни складове. "Лесосечен фонд" е количеството дървесна маса, определено за ползване в една календарна година, класифицирано по различни категории и видове.
Наредбата за ползване на дървесината от горите включва важни приложения и разпоредби, свързани с разрешителните за сеч и транспортиране на дървесина. Включени са образци на документи, които трябва да бъдат издавани от Националното управление по горите, както и задълженията на ползвателите при извършване на сечта и извозването на материалите. Също така, наредбата предвижда правилата за безопасност и опазване на околната среда по време на сечта.