НАРЕДБА № 3 ОТ 9 ЮНИ 2004 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ УРЕДБИ И ЕЛЕКТРОПРОВОДНИТЕ ЛИНИИ

Чл. 1

Наредбата урежда устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, които работят с постоянен и променлив ток с напрежение до 750 kV. Тя включва изисквания, свързани с технологията на извършваната дейност, както и критериите за избор на съоръжения и технически средства за експлоатация.

Чл. 2

Наредба № 3 не се прилага за специалните електрически уредби и електропроводни линии, които се регулират от други нормативни актове. Въпреки това, определени изисквания от наредбата могат да се прилагат и за специалните уредби, ако те са аналогични по изпълнение и условия на работа с уредите, посочени в наредбата.

Чл. 3

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. не се прилага за действащите електрически уредби и електропроводни линии, а само за частите от тях, които подлежат на реконструкция.

Чл. 4

Член 4 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че пожарната и аварийната безопасност на електрическите уредби трябва да се осигурява в съответствие с нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).

Чл. 5

Член 5 от наредба № 3 определя, че устройството на строителната част на електрическите уредби и мрежи се регулира от наредбата за техническите правила и нормативи, свързани с проектирането, изграждането и ползването на обектите и съоръженията за електрическа енергия, както и от допълнителните изисквания в тази наредба.

Чл. 6

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя различни термини, свързани с електрическите уредби и помещенията, в които те се намират. Включва определения за електрическа уредба, открити и закрити уредби, както и различни типове помещения в зависимост от влажност, температура и наличие на опасни вещества. Специално внимание се отделя на помещения с повишена и особена опасност от електрически ток, които имат специфични характеристики, създаващи риск за безопасността.

Чл. 7

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя значенията на термините, свързани с електрическите уредби. Според чл. 7, "не по-малко" означава най-малкото значение на стойността, "не по-голямо" - най-голямото значение, а "от" и "до" включват всички стойности. Използваните термини като "като правило", "допуска се", "препоръчва се", "може" и "разрешава се" указват различни степени на задължителност и приемливост на изискванията.

Чл. 8

Чл. 8 предвижда, че електрическите уредби трябва да бъдат устроени и обзаведени с технически средства, съоръжения и материали, които отговарят на действащите стандарти и технически условия, установени в договорите с производителя.

Чл. 9

Чл. 9 от наредба № 3 предвижда, че конструкциите и изпълнението на електрическите уредби и мрежи, както и използваните машини, апарати, средства за измерване и защитни устройства, трябва да отговарят на определени параметри. Те трябва да са съобразени с режимите на работа, условията на околната среда и изискванията на наредбата.

Чл. 10

Чл. 10 от Наредба № 3 указва, че строителната и санитарно-техническата част на електрическите уредби, включително конструкцията на сгради, фундаменти, портали, стълбове и системи за отопление, вентилация, водоснабдяване и канализация, трябва да се изпълняват в съответствие с нормативните изисквания и допълнителните изисквания, установени в наредбата.

Чл. 11

Член 11 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че проектирането и изборът на схеми, компановката и конструкцията на електрическите уредби и мрежи трябва да се основават на технико-икономически сравнения на различни варианти. При това трябва да се вземат предвид изискванията за безопасност на обслужването, надеждност на схемите, внедряване на енергоспестяващи технологии и добри практики от експлоатационния опит.

Чл. 12

Чл. 12 от Наредба № 3 изисква електрическите уредби и мрежи да осигуряват бързо и лесно ориентиране и разпознаване на частите към отделните елементи. Това включва простота и нагледност на схемите, надписи, маркировка, оцветяване и други средства за улесняване на разпознаването.

Чл. 13

Член 13 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че цветовото и цифрово означение на изолирани и неизолирани проводници и токопроводи трябва да се извършва в съответствие с определен стандарт.

Чл. 14

Чл. 14 от Наредба № 3 определя начина на обозначаване на проводниците за защитно заземяване и неутралните проводници в електрическите мрежи. Проводниците за защитно заземяване и неутралните проводници в мрежи с напрежение до 1000 V трябва да бъдат обозначавани с 'PE' и 'N' съответно, като цветово обозначение за защитното заземяване е жълто-зелено, а за неутралните проводници - светлосин. Проводникът, който изпълнява ролята и на защитен, и на неутрален, се обозначава с 'PEN' и има специфично цветово обозначение.

Чл. 15

Наредба № 3 определя стандартите за буквеното и цветово обозначаване на шини в електрическите уредби. За трифазна система шини L1, L2 и L3 се обозначават съответно с жълт, зелен и червен цвят. За еднофазна система шина L1 е жълта, а шина L2 е червена. Отклоненията от трифазната система следват същите обозначения. За постоянен ток положителната шина е червена (L +), отрицателната е синя (L -), а неутралната е светлосиня (M).

Чл. 16

Чл. 16 от Наредба № 3 определя правилата за разполагане на шините в разпределителните устройства в зависимост от напрежението и типа на уредбите. За устройства с напрежение от 6 до 220 kV шините могат да бъдат разположени хоризонтално или вертикално, с конкретни указания за подредба. За устройства с напрежение до 1000 V също се посочват правила за хоризонтално и вертикално разположение на шините, включително за трифазни системи. В допълнение, наредбата описва разположението на събирателни шини за постоянен ток. Допускат се отклонения от установените изисквания при специфични условия, свързани с усложнения в уредбите.

Чл. 17

Член 17 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че електрическите уредби се класифицират на две категории в зависимост от напрежението: уредби с напрежение до 1000 V и уредби с напрежение над 1000 V. Тази класификация е важна за осигуряване на електробезопасността.

Чл. 18

Член 18 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя мерките за осигуряване на безопасността на обслужващия персонал и на външните лица при работа с електрически уредби и електропроводни линии. Основните мероприятия включват спазване на разстояния до тоководещите части, прилагане на блокировки на апаратите, използване на предупредителна сигнализация, намаляване на напрегнатостта на електрическите и магнитните полета, както и осигуряване на средства за защита при наличие на опасни напрегнатости.

Чл. 19

Чл. 19 от наредбата предвижда, че електрическите уредби трябва да бъдат изпитвани при въвеждането им в експлоатация, в съответствие с изискванията, посочени в част осма на наредбата. Глава втора от наредбата разглежда електроснабдяването и електрическите мрежи, като в раздел I се определят областта на приложение и основните определения.

Чл. 20

Разпоредбите в глава 20 на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. се отнасят до електроснабдяването на потребителите в електроенергийната система. Тези разпоредби определят условията и изискванията за безопасност и ефективност на електрическите уредби и електропроводните линии, свързани с потребителите.

Чл. 21

Чл. 21 от Наредба № 3 определя потребителя на електрическа енергия (електропотребител) като апарат, агрегат и др., или група от тях, които са обединени по технологични процеси. Те са разположени на определена територия и са предназначени за преобразуване на електрическата енергия в друг вид енергия.

Чл. 22

Чл. 22 определя понятието "електроснабдяване" като процес на осигуряване на потребителите с електрическа енергия. Това става чрез система, която включва електрически уредби и мрежи.

Чл. 23

Член 23 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя електрическата мрежа като съвкупност от подстанции, разпределителни уредби, токопроводи, въздушни и кабелни линии, които служат за пренос и разпределение на електрическа енергия на определена територия.

Чл. 24

Чл. 24 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя електропреносната мрежа като част от електрическата мрежа с високо напрежение, предназначена за пренасяне на електрическа енергия.

Чл. 25

Чл. 25 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя електроразпределителната мрежа като част от електрическата мрежа, която включва високо, средно и ниско напрежение и е предназначена за разпределение на електрическа енергия.

Чл. 26

Член 26 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя нормалния режим на потребител на електрическа енергия като такъв, при който се осигуряват зададените стойности на параметрите за неговата работа.

Чл. 27

Член 27 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя следаварийния режим като състояние, в което се намира потребител на електрическа енергия, вследствие на нарушение в системата на електроснабдяване. Този режим продължава до възстановяване на нормалния режим след отстраняване или ограничаване на нарушението.

Чл. 28

Член 28 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя независим източник на захранване като такъв, който в следавариен режим поддържа напрежението си в определени граници, дори когато другите източници на захранване отпаднат.

Чл. 29

Чл. 29 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя критериите за независими източници на захранване, които включват две секции или системи шини от една или две електрически централи и подстанции. Условията, които трябва да бъдат спазени, са: всяка секция или система шини да има захранване от независим източник и те да не са свързани помежду си или да имат автоматична връзка, която се изключва при нарушение на нормалната работа на едната от тях.

Чл. 30

Чл. 30 от Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии предвижда важни принципи при избор и проектиране на системите за електроснабдяване. Тези принципи включват: планиране на бъдещото развитие на системата, осигуряване на електроснабдяване за всички потребители, ограничаване на токовете на къси съединения, намаляване на загубите на електрическа енергия и спазване на изискванията за опазване на околната среда.

Чл. 31

Член 31 от Наредба № 3 предвижда, че при осигуряване на електроснабдяването на потребителите трябва да се вземат предвид възможностите за технологично резервиране, икономичността и целесъобразността на решенията.

Чл. 32

Член 32 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при осигуряване на резервиране на електроснабдяването трябва да се вземат предвид способността на съоръженията на електрическите уредби да понасят претоварване, както и наличието на технологично резервиране.

Чл. 33

Член 33 от Наредба № 3 предвижда, че при прогнозиране на развитието на системата за електроснабдяване трябва да се вземат предвид ремонтните, аварийните и следаварийните режими на работа. Това означава, че тези режими са важни фактори, които влияят на планирането и управлението на електрическата система.

Чл. 34

При избор на независими взаимно резервиращи източници на захранване, е необходимо да се отчита вероятността от краткотрайно понижаване или пълно отпадане на напрежението, което може да настъпи по време на действие на релейните защити и автоматики при повреди в електроенергийната система. Освен това, трябва да се вземе предвид и вероятността за продължително отпадане на напрежението на резервираните източници при тежки системни аварии.

Чл. 35

Член 35 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че изискванията, описани в членове 30, 31, 32, 33 и 34, важат и за всички междинни етапи от развитието на електроенергийната система и системите за електроснабдяване.

Чл. 36

Член 36 от Наредба № 3 предвижда, че при устройството на електрическите мрежи е задължително да се отчитат начините на оперативното обслужване, включително постоянно дежурство, домашно дежурство и оперативно-ремонтни бригади. Това осигурява ефективно управление и поддръжка на електрическите мрежи.

Чл. 37

Член 37 от Наредба № 3 определя, че осигуреността на електроснабдяването на потребителите на електрическа енергия трябва да бъде установена в проекта, спазвайки нормативните и технологичните изисквания.

Чл. 38

Член 38 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя четири категории потребители на електрическа енергия, в зависимост от осигуреността на електроснабдяването: нулева, първа, втора и трета категория.

Чл. 39

Член 39 от Наредба № 3 определя нулевата категория потребители, при които прекъсването на електроснабдяването може да застраши живота и здравето на хора, да предизвика заплаха за сигурността на държавата, значителни материални щети или разстройване на сложни технологични процеси. В нулевата категория се включват специални инсталации и системи в болници, сигнални и охранителни системи, системи за информиране на населението при бедствия и места с аварийно и евакуационно осветление.

Чл. 40

Чл. 40 от Наредба № 3 определя първа категория потребители, при които прекъсването на електроснабдяването води до сериозни последствия, като нарушаване на функциите на важни инфраструктурни обекти, разстройство на сложни технологични процеси и значителни загуби от масов брак на продукция.

Чл. 41

Чл. 41 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя втора категория потребители на електроснабдяване. Тази категория включва потребители, при които прекъсването на електроснабдяването води до спиране на производството на масова продукция, престой на работници и нарушаване на нормалните условия на живот на голям брой хора. Освен това, жилищни сгради с високо застрояване, административни и обществени сгради също попадат в тази категория.

Чл. 42

Чл. 42 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че към трета категория се отнасят всички потребители, които не са включени в нулевата, първата и втората категория. Тази класификация е важна за определяне на условията за експлоатация и техническите изисквания за електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 43

Чл. 43 определя изискванията за електроснабдяване на потребителите от нулева категория, които трябва да бъдат захранвани от два независими източника и един автономен. Прекъсванията на електроснабдяването са допустими само за времето на автоматичното възстановяване, а в случаи на животоподдържащи системи, непрекъснатостта на захранването се осигурява от автономния източник.

Чл. 44

Потребителите от първа категория трябва да бъдат електроснабдявани от два независими източника, които взаимно резервират един друг. Допустимо е прекъсване на електроснабдяването само за времето на автоматичното превключване между източниците.

Чл. 45

Чл. 45 от Наредба № 3 указва, че потребителите от втора категория трябва да бъдат електроснабдявани от два независими взаимно резервиращи се източника. Прекъсването на електроснабдяването е допустимо само за времето, необходимо за ръчно превключване между източниците, което се извършва от оперативен или оперативно-ремонтен персонал.

Чл. 46

Потребителите от трета категория получават електроснабдяване от един източник. Прекъсването на електроснабдяването за ремонт или подмяна на повреден елемент не трябва да надвишава 24 часа.

Чл. 47

Чл. 47 от наредбата определя, че за трети независим източник на електроснабдяване за потребителите от нулева категория и втори независим източник за потребителите от първа категория могат да се използват електроцентрали, агрегати, системи за непрекъсваемо захранване, акумулаторни батерии и други подобни устройства.

Чл. 48

Разпоредбите в Чл. 48 касаят избора на сечението на електрически проводници, включително неизолирани и изолирани, кабели и шини, на базата на условията на нагряване. Ако сечението, определено по условията на нагряване, е по-малко от сечението, определено по други условия (като термична и електродинамична устойчивост, загуба на напрежение, механична якост и др.), се избира най-голямото сечение, което отговаря на тези условия.

Чл. 49

Сеченията на проводниците с различно предназначение трябва да се избират в съответствие с изискванията за пределно допустимо нагряване. Това включва отчитане на нормалните, следаварийните и ремонтните режими, както и неравномерности в разпределението на токовете. За изчисляване на нагряването се използва максималният ток, който е най-голям от средните токове за елемента в 30-минутен интервал.

Чл. 50

Чл. 50 от Наредба № 3 определя изчислителния ток за проверка на сечението на проводниците при кратковременен режим на работа на електропотребителите. За медни проводници до 6 mm2 и алуминиеви до 10 mm2 се приема токът за продължителен режим. За медни над 6 mm2 и алуминиеви над 10 mm2 се прилага коефициент 0,875, умножен по тока за продължителен режим, където Тпв е продължителността на работния период в относителни единици.

Чл. 51

Чл. 51 определя условията за работа на електрическите уредби и електропроводни линии в зависимост от продължителността на включването и необходимостта от охлаждане на проводниците. При кратковременен режим на работа до 4 минути, максимално допустимите стойности на тока се определят по нормите за повторно кратковременен режим. При работа над 4 минути или при недостатъчни прекъсвания за охлаждане, максимално допустимият ток се определя за продължителен режим на работа.

Чл. 52

Наредбата допуска претоварване на кабели с полиетиленова изолация до 10% и с РVС изолация до 15% от номиналния товар при ликвидиране на следаварийни режими. Претоварването може да продължи до 6 часа на ден в продължение на 5 денонощия, при условие че товарът не надвишава номиналния. За кабели в експлоатация над 15 години, допустимите претоварвания се намаляват с 10%.

Чл. 53

Според Чл. 53 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., претоварването на кабелни линии, работещи с напрежение от 20 до 35 kV, е забранено. Това правило е установено с цел осигуряване на безопасната експлоатация на електрическите устройства и предотвратяване на аварии.

Чл. 54

Чл. 54 от Наредба № 3 определя, че изискванията за нормално натоварване и в следавариен режим важат за кабелите, включително и за монтираните съединителни и крайни муфи. Това означава, че както кабелите, така и съединителните елементи трябва да отговарят на определени стандарти за безопасност и ефективност при експлоатация.

Чл. 55

Чл. 55 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че неутралните проводници в четирипроводните трифазни системи за променлив ток трябва да имат сечение, което е не по-малко от 50% от сечението на фазовите проводници. При необходимост, сечението на неутралния проводник може да достигне до 100% от сечението на фазовите проводници.

Чл. 56

Член 56 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя допустимите продължителни токове за проводници с каучукова или PVC изолация, шнурове с каучукова изолация и кабели с различни обвивки. Стойностите на токовете са специфични за определени температурни условия: +65°С за жилата, +25°С за околния въздух и +15°С за земята. Подробности са предоставени в таблици от 1 до 7.

Чл. 57

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регулира устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Член 57 описва правилата за определяне на броя на полаганите проводници в тръби, като неутралният проводник и защитните проводници не се отчитат. Стойностите на тока остават непроменени независимо от броя на тръбите и местоположението им. Допустимите токове за проводници и кабели зависят от начина на полагане и броя на проводниците. При повече от четири проводника в тръби, се прилагат корекционни коефициенти за определяне на допустимия ток. Включени са таблици с допустими токове за различни видове проводници и кабели с медни и алуминиеви жила, както и корекционни коефициенти за полагане в закрити канали.

Чл. 58

Наредбата определя допустимите продължителни токове за проводници, положени на лавици, които се считат за положени във въздух. За проводници и кабели в закрити канали, допустимите токове се определят по таблици, а за открито полагане се прилагат корекционни коефициенти. Резервните и контролни проводници не се отчитат при избора на корекционни коефициенти.

Чл. 59

Чл. 59 от Наредба № 3 определя допустимите продължителни токове за неизолирани проводници и боядисани шини. Стойностите, посочени в таблици 9 до 15, са валидни при температура на нагряване от +70°С и околна температура на въздуха от +25°С.

Чл. 60

Член 60 от Наредба № 3 предвижда намаляване на стойностите от таблица 9 при разполагане на шини с правоъгълно сечение на плоската им страна. Намалението е 5% за шини с широчина до 60 mm и 8% за шини с широчина над 60 mm.

Чл. 61

Наредбата определя изискванията за проектиране и експлоатация на електрическите уредби и електропроводни линии, включително конструктивни решения за шините с големи сечения, които трябва да бъдат икономични и с минимални загуби от повърхностния ефект на тока. Таблиците в наредбата предоставят информация за допустимите токове за различни видове проводници и шини, включително медни, алуминиеви и стоманени, в зависимост от сечението и конструкцията им. Допустимият ток зависи от условията на работа, като се вземат предвид и спецификите на късите съединения.

Чл. 62

Чл. 62 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че разпоредбите в главата се прилагат при избора на електрически апарати, проводници и носещи конструкции, като се вземат предвид условията на къси съединения в електрически уредби, работещи с променлив ток с честота 50 Hz и напрежение до и над 1000 V.

Чл. 63

Наредба № 3 определя изискванията за проверка на електрическите уредби с напрежение над 1000 V. Проверяват се електрическите апарати, тоководещите части, проводниците и конструкциите, както и проводниците на въздушните електропроводни линии (ВЛ) при ударен ток на к.с. 50 kА и по-голям. За ВЛ с разцепени проводници се проверяват разстоянията между фиксаторите. Проводниците на ВЛ с устройства за автоматично повторно включване (АПВ) се проверяват и за термична устойчивост.

Чл. 64

Чл. 64 от наредбата посочва, че в електрически уредби с напрежение до 1000 V при к.с. подлежат на проверка само разпределителните табла, автоматичните прекъсвачи, разединители, тоководещите части и таблата за двигателите. Токовите трансформатори не се проверяват.

Чл. 65

Чл. 65 от Наредба № 3 определя условията, при които не се извършват проверки на електрически уреди и проводници при късо съединение (к.с.) за напрежение над 1000 V. Не се проверяват: 1. Апаратите и проводниците с предпазители за номинален ток до 63 А на динамична устойчивост; 2. Апаратите и проводниците с предпазители независимо от номиналния ток на термична устойчивост. Верига се счита за защитена, ако предпазителят може да изключи минималния авариен ток. Проводниците на индивидуални консуматори не се проверяват при спазване на условия за резервиране и безопасност, както и за маловажни разпределителни пунктове. Не се проверяват токови трансформатори при определени условия и апарати на напреженови трансформатори, ако са разположени в отделни килии. Проводниците на ВЛ не се проверяват при ударен ток до 50 kA.

Чл. 66

Член 66 от Наредба № 3 определя, че изчислителната схема за определяне на тока на к.с. трябва да бъде избрана за нормална и продължителна експлоатация. Ремонтните и следаварийните режими на работа не се считат за кратковременни изменения на схемата. Освен това, изчислителната схема трябва да бъде съобразена с развитието на външната електропроводна мрежа и генериращите източници за период не по-малък от 10 години след въвеждане в експлоатация.

Чл. 67

Чл. 67 от Наредба № 3 определя начина на провеждане на изчисления, оразмеряване и избор на електрически съоръжения в зависимост от вида на късото съединение. Изискванията включват: 1) трифазно к.с. за динамична устойчивост на апарати и конструкции; 2) трифазно/двуфазно к.с. за термична устойчивост на апарати и проводници; 3) избор на апарати по комутационна способност на базата на по-голямата стойност от трифазно или еднофазно к.с.; 4) еднофазно к.с. за оразмеряване на заземителни уредби над 1 kV.

Чл. 68

Чл. 68 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя начина на изчисление на изчислителния ток на к.с. (краткосрочен ток) в електрическите уредби. Той се определя на база условията за повреда в точка от веригата, където апаратите и проводниците са подложени на най-тежки условия, с изключение на определени случаи, посочени в чл. 69, ал. 1 и чл. 79, т. 3. Освен това, не се разглеждат случаи на едновременно земно съединение на различни фази в две различни точки на мрежата.

Чл. 69

Чл. 69 определя изискванията за избор на проводници и апарати в електрическите уредби. Проводниците и апаратите преди реактор в закрити разпределителни уредби се избират по тока след реактора, ако реакторът е в същата сграда и е свързан с шини. Отклоненията от събирателните шини преди предпазната козирка или преграда и вградените проходни изолатори се избират по тока преди реактора. Токоограничаващите реактори се избират по тока след реактора.

Чл. 70

Чл. 70 от Наредба № 3 описва методите за определяне на термичната устойчивост на електрическите уредби. Според (1), термичната устойчивост се изчислява чрез сумата от времената на действие на основната защита и времето за изключване на прекъсвача. В (2) се уточнява, че при наличие на зона на нечувствителност, термичната устойчивост се проверява допълнително за времето на защитата, реагираща на повредата. Според (3), за генератори и блокгенератори-трансформатори с мощност 60 МVА и по-голяма, термичната устойчивост се проверява за ток на късо съединение с продължителност 4 секунди.

Чл. 71

Чл. 71 от Наредба № 3 определя условията за изчисление на тока на късо съединение (к.с.) при избор на апарати и проводници в разпределителни уредби (РУ) с напрежение до и над 1000 V. Условията включват: работа на източниците с номинален товар, наличие на автоматични регулатори на напрежение в синхронните машини, настъпване на късото съединение при максимален ток, съвпадение на електродвижещите напрежения по фаза, приемане на изчислителното напрежение с 5% по-високо от номиналното и отчитане на влиянието на присъединените синхронни компенсатори и двигатели, с изключение на асинхронни двигатели с мощност до 100 kW на определено разстояние.

Чл. 72

Чл. 72 от Наредба № 3 определя, че за електрически уредби с напрежение над 1000 V, при изчисление на съпротивленията, се взимат предвид индуктивните съпротивления на свързаните елементи, като електрически машини, трансформатори, ВЛ и кабели. Активното съпротивление се отчита само при дълги кабели с малки сечения и значителни активни съпротивления.

Чл. 73

Член 73 от Наредба № 3 предвижда, че при изчисление на съпротивлението в електрически уредби с напрежение до 1000 V се взема предвид пълното съпротивление на веригата, което включва индуктивното и активно съпротивление на всички елементи, както и преходното съпротивление на контактите. Не е необходимо да се отчита активното или индуктивното съпротивление, ако намалението на пълното съпротивление не надвишава 10%.

Чл. 74

Член 74 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че при изчисляване на тока на к.с. на електрическите мрежи с напрежение до 1000 V, захранвани от понижаващи трансформатори, подаденото към трансформатора напрежение се счита за неизменно и равно на номиналното напрежение.

Чл. 75

Член 75 от Наредба № 3 предвижда, че елементите на електрическите вериги, които са защитени с предпазители със стопяема вложка, трябва да бъдат проверявани за динамична устойчивост спрямо максималната моментна стойност на тока на късо съединение (ударен ток). Освен това, в раздел III се разглежда изборът на проводници и изолатори, както и проверката на носещите конструкции при условия на динамично действие на тока на късо съединение.

Чл. 76

Член 76 от Наредба № 3 определя методите за изчисляване на силите, действащи върху електрическите конструкции. Силите на твърдите шини и изолаторите се определят по ударния ток при трифазно к.с., като се взема предвид дефазирането на тока. За гъвкавите тоководещи части и изолаторите, ударните сили се изчисляват по средната квадратична стойност при двуфазно к.с. При разцепени проводници и гъвкави шинопроводи, действието на тока се определя по ефективната стойност на тока при трифазно к.с.

Чл. 77

Чл. 77 от Наредба № 3 определя максималните механични усилия, които могат да се предават от твърдите шини на изолаторите. За единични изолатори, усилията не трябва да надвишават 60% от минималната разрушаваща сила, а за двойни изолатори - 100% от разрушаващата сила на един изолатор. При шини с профилни проводници, напрежението се изчислява като аритметична сума на напреженията между елементите. Максималните напрежения в твърдите шини не трябва да надвишават 70% от съпротивлението на скъсване.

Чл. 78

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя максимално допустимите температури на нагряване на проводниците при къси съединения, които не трябва да надвишават стойностите, посочени в таблица 16. Например, медните шини могат да достигнат температура до 300°C, а алуминиевите до 200°C. Кабелите с хартиено-импрегнирана изолация имат различни допустими температури в зависимост от волтажа, вариращи от 125°C до 160°C. Неизолираните медни и алуминиеви проводници също имат специфични граници, зависещи от натоварването им.

Чл. 79

Чл. 79 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя начина на проверка на кабелите на нагряване от тока на к.с. в зависимост от сечението на кабела и конфигурацията на линията. Проверката се извършва: 1. при к.с. в началото на линията за единична линия с еднакво сечение; 2. при к.с. в началото на всеки участък с различно сечение за единична линия с различно сечение; 3. при к.с. непосредствено след пакета за пакет от два и повече паралелно включени кабела.

Чл. 80

Член 80 от Наредба № 3 регламентира проверките по термична устойчивост на електрическите апарати и проводници. При проверка на устройства с бързодействащо автоматично прекъсвач (АПВ) се взима предвид повишаването на температурата, което се дължи на удълженото действие на тока. При проверка на нагряване при къси съединения, разцепените проводници на въздушни линии (ВЛ) се разглеждат като един проводник с общо сечение, равно на сумата от сеченията на отделните проводници.

Чл. 81

Съоръженията, включително прекъсвачи, разединители и измервателни трансформатори, са задължителни за проверка на термична и динамична устойчивост в условия на къси съединения. Тези проверки са важни за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 82

Чл. 82 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя критериите за избор на прекъсвачи с напрежение над 1000 V. Те трябва да се избират по способността на изключване, като се взема предвид възстановяващото се напрежение, и по способността на включване. При проверка на прекъсвачите на генераторите, те се тестват само при несинхронно включване в противофаза.

Чл. 83

Чл. 83 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че предпазителите трябва да се избират в зависимост от тяхната изключвателна способност. При изчисляването на тока, се приема ефективната стойност на периодичната съставяща на началния ток на късо съединение, без да се взима предвид токоограничаващото действие на предпазителите.

Чл. 84

Чл. 84 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че прекъсвачите за включване под товар и късосъединителите трябва да бъдат избирани в зависимост от максимално допустимия ток, който тече при включване на късосъединителя.

Чл. 85

Чл. 85 от Наредба № 3 предвижда, че разединителите и отделителите не се проверяват по комутационна способност при к.с. Те се проверяват в режим включване-изключване, когато се използват за изключване на ненатоварени линии или трансформатори. Мощностните разединители обаче се проверяват по ток на изключване под товар.

Чл. 86

Член 86 от наредбата определя изискванията, свързани с измерването на активната и реактивната електрическа енергия. Тези изисквания включват и средствата или системите за измерване, както и критериите за избор и местата на тяхното поставяне.

Чл. 87

Чл. 87 от Наредба № 3 определя, че средствата или системите за измерване на електрическата енергия се делят на средства за търговско измерване и средства за техническо (контролно) измерване. Това разделение е важно за правилното функциониране и контрол на електрическите уредби и линии.

Чл. 88

Чл. 88 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя търговското измерване на електрическа енергия като измерване, при което се извършва търговска сделка. Това означава, че измерването на електрическата енергия е свързано с финансови транзакции и договори между страните.

Чл. 89

Чл. 89 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че техническото (контролно) измерване на електрическа енергия е необходимо за вътрешен контрол и за изготвяне на баланси на електрическата енергия на територията на един обект. Тези измервания са важна част от управлението и контрола на електрическите инсталации.

Чл. 90

Чл. 90 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя средствата и системите за измерване на активната електрическа енергия. Отчитането включва: произведената енергия от генераторите на електрическите централи, потребената за собствените нужди на централите, енергията, отдадена на потребители, отдадена на мрежите на преносните и разпределителните предприятия, отдадена на потребителите от електрическата мрежа, обменена между преносните и разпределителните предприятия, обменена между разпределителни предприятия и обменена с други електроенергийни системи.

Чл. 91

Член 91 от Наредба № 3 определя изискванията за отчитане на реактивната електрическа енергия. Предвиждат се средства и системи за измерване на количеството енергия, произведена и потребена от генератори и синхронни компенсатори, обменена между мрежите на преносните и разпределителните предприятия, обменена с други електроенергийни системи, както и получена и отдадена на електроразпределителното или електропреносното предприятие от потребители.

Чл. 92

Член 92 от Наредба № 3 определя, че мястото за поставяне на средствата за измерване на електрическа енергия трябва да бъде избрано възможно най-близо до границата на собственост на електрическите съоръжения. Тази граница е определена съгласно Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Втората алинея на чл. 92 е отменена през 2007 г.

Чл. 93

Чл. 93 определя изискванията за поставяне на електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия в електрическите централи. В зависимост от мощността на централите, електромерите се поставят на различни места, включително генератори, трансформатори и електропроводни линии. За централи с мощност до 1 MW, електромерите се инсталират само на генераторите и трансформаторите за собствени нужди или на трансформаторите и изходящите линии.

Чл. 94

Чл. 94 определя изискванията за поставяне на електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия в подстанции и електрически уредби. В подстанциите електромерите се инсталират на електропроводни линии, на страна средно напрежение на трансформаторите и на прекъсвачи. В уредбите на потребители, електромерите се поставят на въводите на линиите и на страна високо или средно напрежение, ако захранват външни потребители.

Чл. 95

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., в електрическите централи е задължително да се поставят електромери за търговско измерване на реактивна електрическа енергия на всеки генератор, чиято мощност е 1 MW или по-голяма.

Чл. 96

В подстанциите на преносните и разпределителните предприятия, електромерите за измерване на реактивна електрическа енергия трябва да бъдат инсталирани в същите електрически вериги, в които са и електромерите за активна енергия.

Чл. 97

Чл. 97 от Наредба № 3 определя правилата за поставяне на електромери за измерване на реактивна електрическа енергия. Според чл. 97, електромерите за реактивна енергия се инсталират в електрически вериги, където има и електромери за активна енергия, за потребители, заплащащи за реактивна мощност. Те също така се поставят на източници на реактивна мощност, когато се измерва отдадената реактивна енергия. При отдаване на реактивна енергия в мрежата, се поставят два електромера, а в противен случай - един.

Чл. 98

Чл. 98 определя класовете на точност за електромерите, използвани за търговско измерване на електрическа енергия. За активна енергия класовете са 0,2 S, 0,5 S, 1,0 и 2,0, а за реактивна енергия - 2,0 и 3,0. Броят на измервателните елементи се определя в зависимост от напрежението: три елемента за трифазни линии с ниско напрежение и три елемента за трифазни линии с високо напрежение, като за средно и високо напрежение на разпределителни мрежи може да се допуснат два елемента.

Чл. 99

Член 99 от наредбата предвижда, че за битови потребители се избират електромери, които са предназначени само за преден монтаж. Вторият параграф е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 108 от 2007 г.

Чл. 100

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя класовете на точност на електромерите и измервателните трансформатори за търговско и техническо измерване на активна и реактивна електрическа енергия. Класовете на точност са различни в зависимост от напрежението на мрежата и типа на измерването, като за ниско напрежение класовете варират от 0,5 до 3, а за високо напрежение - от 0,2 до 0,5, в зависимост от мощността и предназначението на измерването.

Чл. 101

Чл. 101 от Наредба № 3 определя изискванията за избор на измервателни трансформатори за ток и напрежение, свързани с електромерите за търговско и техническо измерване. При търговското мерене, трансформаторите трябва да имат клас на точност, съгласно таблица 17, като е допустимо използването на трансформатори с клас 1,0 само с електромери клас 2,0. За техническо измерване, трансформаторите могат да бъдат с клас на точност 1,0 или по-нисък, при условие че е осигурена необходимата точност.

Чл. 102

Чл. 102 от Наредба № 3 указва, че токовите намотки на електромерите трябва да бъдат присъединени към самостоятелна намотка на токовите трансформатори последователно с измервателните апарати. Също така, забранява се използването на междинни токови измервателни трансформатори за свързване на електромери, предназначени за търговско измерване.

Чл. 103

Наредбата регламентира изискванията за електрическите уредби и електропроводните линии. Член 103 определя, че не се допуска надвишаване на номиналната стойност на натоварване на вторичните вериги на измервателните трансформатори с присъединени електромери за търговско измерване. Определят се и параметри за сечението и дължината на проводниците и кабелите, като загубата на напрежение не трябва да надвишава 0,25% или 0,5% в зависимост от класа на точност на трансформатора. Допуска се използването на отделни кабели за свързване на трансформатора и електромерите, а загубата на напрежение за техническо измерване не трябва да е по-голяма от 1,5%.

Чл. 104

Чл. 104 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. допуска поставянето на допълнителни токови трансформатори на електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо. Това е необходимо при липса на ядро за присъединяване на електромери, за осигуряване на работа на електромера в необходимия клас на точност, по натоварване на вторичните вериги и други. Тези трансформатори служат за присъединяване на електромерите за търговско измерване.

Чл. 105

Чл. 105 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за захранване на веригите на електромерите могат да се използват както еднофазни, така и трифазни напреженови трансформатори.

Чл. 106

Чл. 106 определя изискванията за веригите на електромерите, които трябва да се извеждат на самостоятелни клемореди или секции. Предвижда се приспособление за шунтиране на веригите на токовите трансформатори и изключване на напреженовите вериги при снемане на електромера. Клеморедите за търговско измерване трябва да бъдат закрити с пломбираща кутия, а за предпазителите на НН страна на напреженовите вериги също е предвидена възможност за пломбиране.

Чл. 107

Чл. 107 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. изисква осигуряване на контрол за изправността на предпазителите на напреженовите трансформатори, които са защитени на страна ВН и захранват електромери.

Чл. 108

Чл. 108 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при наличие на няколко шинни системи трябва да се осигури устройство за превключване на напреженовите вериги и на електромерите за всяко присъединение към напреженовия трансформатор на съответната шинна система, в случай че няма собствен напреженов трансформатор.

Чл. 109

Чл. 109 от Наредба № 3 предвижда изисквания за пломбиране на уредбите на потребителите, свързани с предпазители на напреженови трансформатори и електромери за търговско измерване. Конкретно, вратите на клетките с предпазители трябва да имат възможност за пломбиране, а ръчките на лостовите задвижвания на разединителите също трябва да бъдат оборудвани с приспособление за пломбиране.

Чл. 110

Наредбата препоръчва електромерите да се разполагат в сухи и удобни за обслужване помещения, които са достъпни за проверка и отчитане. Допуска се поставянето на електромери за търговско измерване в неотоплявани помещения и коридори, както и в табла за монтаж на открито. Забранява се поставянето на електромери за търговско измерване в производствени помещения с температури над +40°С и в помещения с агресивна среда.

Чл. 111

Член 111 от Наредба № 3 определя изискванията за поставяне на електромерите за търговско измерване. Те трябва да бъдат монтирани в табла, шкафове, панели, щитове, ниши или на стени, като се закрепват неподвижно с винтове, които се поставят и свалят от лицевата страна на електромера. Вторият параграф е отменен.

Чл. 112

На места с риск от механични повреди или замърсяване на електромерите, както и на достъпни за външни лица места, електромерите за търговско измерване трябва да се поставят в заключващ се шкаф с прозорче, разположено на височината на цифровите механизми. Същите шкафове се използват и при съвместно разполагане на търговските електромери и токовите трансформатори за търговско измерване на страна НН на въводите на потребителя.

Чл. 113

Член 113 от Наредба № 3 определя изискванията за конструкцията и размерите на шкафовете, нишите и таблата, които трябва да осигуряват достъп до клемите на измервателните системи. Освен това, в лицевата страна на таблата трябва да бъде предвидена възможност за демонтиране и замяна на електромерите.

Чл. 114

Чл. 114 от Наредба № 3 забранява снажданията и запояванията на присъединителни проводници на електромерите, което цели да осигури безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 115

Член 115 от Наредба № 3 предвижда, че сеченията на присъединителните проводници и кабели към електромерите за търговско измерване трябва да се избират в съответствие с изискванията, посочени в глава двадесет и трета на същата наредба.

Чл. 116

При свързване на електромерите за директно включване, е необходимо да се остави резерв на проводниците, който да бъде с дължина около 120 mm, както е указано в Наредба № 3 от 9 юни 2004 г.

Чл. 117

Член 117 от Наредба № 3 предвижда изисквания за безопасно монтиране и демонтиране на електромери за напрежение до 400 V. Според алинея 1, пред електромерите на разстояние до 10 метра трябва да се осигури видимо прекъсване на веригата с помощта на лостови прекъсвачи, автомати и други устройства. Алинея 2 уточнява, че токовите измервателни трансформатори на електромерите за търговско измерване трябва да бъдат разположени след комутационните апарати на присъединението, в посока на потока на мощността.

Чл. 118

Член 118 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че защитата срещу индиректен допир на електромерите за търговско измерване и свързаните с тях токови измервателни трансформатори трябва да бъде извършена в съответствие с изискванията, посочени в глава седма на наредбата.

Чл. 119

Чл. 119 от Наредба № 3 предвижда, че за всеки електромер е необходимо да има надпис с наименованието на присъединението. В наредбата също така се разглежда раздел, свързан с техническото (контролно) измерване на електрическата енергия.

Чл. 120

Член 120 от Наредба № 3 предвижда, че в електрическите централи, които нямат автоматизирана система за управление на производствените процеси, трябва да бъдат инсталирани стационарни или преносими електромери. Тези електромери служат за техническо измерване на електроенергията, необходима за определяне на технико-икономическите показатели на системата за собствени нужди.

Чл. 121

Чл. 121 от Наредба № 3 предвижда, че електромерите са задължителни за всички трансформатори и електродвигатели, които са предназначени за собствени нужди и се захранват от разпределително устройство с напрежение над 1000 V.

Чл. 122

Член 122 от Наредба № 3 предвижда инсталирането на електромери за техническо измерване на активна и реактивна електрическа енергия в подстанциите. Според алинея 1, електромери за активна енергия трябва да се поставят на страна СрН на всеки трансформатор и на всяка изходяща линия с напрежение 6 kV и повече. Алинея 2 указва, че електромерите за реактивна енергия се инсталират на страна СрН на силовите трансформатори.

Чл. 123

В промишлените предприятия е задължително да се предвиждат стационарни или преносими електромери, които служат за техническо измерване на електрическата енергия. Те се използват за установяване на лимита на разход на енергия в различни цехове, отделни технологични процеси и енергоемки агрегати, както и за определяне на разходните норми за единица продукт или полуфабрикат. Освен това, е допустимо да се поставят контролни средства за измерване на въводите, когато електроенергията се измерва от търговски електромери, разположени в захранващата подстанция или електроцентрала.

Чл. 124

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните изисквания за клас на точност на измервателни системи, които се използват за техническо измерване на активна и реактивна електроенергия. Тези изисквания са посочени в таблица 17. Наредбата включва и глава шеста, която е посветена на измерването на електрически величини, като раздел I определя областта на приложение на наредбата.

Чл. 125

Чл. 125 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за измерване на електрически величини, които важат за стационарни средства за измерване, включващи както показващи, така и регистриращи устройства. Изискванията не важат за лабораторни измервания и измервания с преносими средства. За неелектрическите и нерегламентираните електрически величини, необходими за контрол на технологични процеси, се използват средствата, предвидени в проектите, спазвайки метрологичните изисквания.

Чл. 126

Чл. 126 от Наредба № 3 указва изискванията за избор на средства за измерване на електрически величини. Средствата трябва да имат клас на точност не по-нисък от 2,5. За шунтове, добавъчни резистори, измервателни трансформатори и преобразователи, класът на точност също не трябва да е по-нисък от посочения в таблица 18. Обхватът на апаратите трябва да бъде избран с оглед на най-големите продължителни отклонения от номиналните стойности. Таблица 18 предоставя информация за класовете на точност на различните средства за измерване, включително апарати, шунтове и преобразователи.

Чл. 127

Член 127 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че средствата за измерване трябва да бъдат разположени в пунктовете за управление, известни още като командни зали. Това е основно изискване за правилното функциониране на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 128

Чл. 128 регламентира измерванията в електрическите вериги. Според ал. 1, измерванията на веригите с напрежение 400 kV и по-високо, генератори и трансформатори трябва да се извършват непрекъснато. В ал. 2 се допуска периодични измервания в хидроелектрически централи (ВЕЦ) чрез средства за централизиран контрол. Ал. 3 позволява в разпределителни уредби (РУ) измервания с общ комплект показващи апарати, без да се изискват условията от ал. 1.

Чл. 129

Член 129 от Наредба № 3 позволява в оперативните зали да не се инсталират показващи апарати за непрекъснато измерване на величини, ако в контурите са налични регистриращи апарати. Това означава, че при наличие на регистриращи устройства, изискването за постоянен мониторинг на измерванията не е задължително.

Чл. 130

Член 130 от Наредба № 3 определя, че променливият ток трябва да се измерва във всички електрически вериги, където е необходимо да се контролира технологичният процес или параметрите на съоръженията. Това е важно за осигуряване на безопасността и ефективността на електрическите инсталации.

Чл. 131

Чл. 131 от наредбата определя условията за измерване на постоянен ток в електрическите вериги. Постоянен ток се измерва в три основни случая: при генератори за постоянно напрежение, акумулаторни батерии и възбуждане на синхронни генератори. Амперметрите за постоянен ток трябва да бъдат с двустранна скала, когато е възможно изменение на посоката на тока.

Чл. 132

В трифазните вериги за променливо напрежение токът може да се измерва в една или три фази. Обаче, задължително измерване на тока в трите фази трябва да се извършва за синхронни генератори с мощност 12 MW и по-голяма, електропроводни линии с пофазно управление, линии с надлъжна компенсация и линии, които работят в непълнофазни режими, както и за дъгови електропещи.

Чл. 133

Чл. 133 от Наредба № 3 определя правилата за измерване на напрежението в електрическите уредби и електропроводни линии. Измерването трябва да се извършва на всяка секция или шина за постоянно и променливо напрежение, като се допуска използването на един апарат с превключване на няколко точки. В определени случаи, като например в електрически подстанции, измерването може да се извършва само на страната с ниско напрежение. Освен това, верижните генератори и специални агрегати не изискват непрекъснато измерване при автоматизирано пускане. Верижните на синхронни машини с мощност над 1 MW също не винаги изискват измерване на напрежението, подобно на веригите на силови преобразователи и акумулаторни батерии.

Чл. 134

Чл. 134 регламентира измерването на напрежението в трифазни мрежи. По правило се измерва едно линейно напрежение, но в мрежи с напрежение над 1000 V и голям ток на земно съединение е допустимо измерването на трите линейни напрежения с един волтметър, който разполага с превключвател.

Чл. 135

Член 135 от Наредба № 3 предвижда, че на събирателните шини с напрежение 110 kV и по-високо в електрически централи и подстанции, където се водят режимите на електрическата система, трябва да се регистрира едно линейно напрежение. Раздел V от наредбата е посветен на контрола на изолацията.

Чл. 136

Чл. 136 предвижда автоматичен контрол на изолацията в електрическите мрежи при намаляване на изолационното съпротивление под определена стойност. Това важи за мрежи с променливо напрежение над 1000 V с изолирана или заземена неутрала, мрежи с променливо напрежение до 1000 V с изолирана неутрала, и мрежи с постоянно напрежение с изолирани полюси. Освен автоматичния контрол, допуска се и периодичен визуален контрол на асиметрията на напрежението.

Чл. 137

Чл. 137 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за измерване на мощността в електрическите уредби и електропроводните линии. За генератори с мощност 100 MW и повече, показващите апарати трябва да са с клас на точност не по-нисък от 1,0. В електрическите централи с мощност 200 MW и повече се измерва сумарната активна мощност. Кондензаторни батерии с мощност 25 MVAr и повече и синхронни компенсатори измерват реактивната мощност. Трансформатори и електропроводни линии за собствени нужди на електрически централи и подстанции с напрежение 6 kV и повече измерват активната мощност. Повишаващи трансформатори измерват активната и реактивната мощност, а понижаващи трансформатори за напрежение 110 kV и повече измерват активната и реактивната мощност в зависимост от конфигурацията. Линии за напрежение 110 kV и повече също измерват активна и реактивна мощност, както и обходни прекъсвачи.

Чл. 138

Чл. 138 предвижда, че в електрическите вериги, където е възможно изменение на посоката на мощността, измервателните апарати трябва да бъдат с двустранна скала. Регистрация на мощност е задължителна за активната мощност на генератори с мощност 60 MW и повече, както и за сумарната мощност на електрически централи с мощност 200 MW и повече.

Чл. 139

Чл. 139 от Наредба № 3 определя местата, на които се измерва честотата в електрическите уредби и електропроводните линии. Честотата трябва да се измерва на: секции на шини за генераторно напрежение, блокове 'генератор-трансформатор', шинни системи с високо напрежение на електрически централи и точки за разделяне на електроенергийната система на несинхронно работещи части.

Чл. 140

Чл. 140 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за регистрация на честотата в електрическите централи. Регистрацията се извършва за електрически централи с мощност 200 MW и по-голяма, както и за централи до 6 MW, които работят изолирано от електроенергийната система.

Чл. 141

Чл. 141 предвижда необходимите уреди за точна синхронизация при паралелна работа на електрически уредби. За измерването се изискват два волтметъра или двоен волтметър, два честотометъра или двоен честотометър, както и синхроноскоп. Раздел IX от наредбата се отнася до регистрацията на електрически величини при преходни процеси.

Чл. 142

Член 142 от Наредба № 3 предвижда използването на автоматични регистратори за регистриране на измененията на електрическите величини по време на преходни процеси. Тези регистратори са разделени на два типа: електромагнитни (ЕМАГ) и електромеханични (ЕМЕХ) преходни процеси.

Чл. 143

Чл. 143 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че регистраторите на преходни процеси трябва да се свързват в вторичните вериги на токовите измервателни трансформатори. Те се присъединяват към ядрото за релейни защити за ЕМАГ и към ядрото за мерене за ЕМЕХ.

Чл. 144

Чл. 144 определя мястото и броя на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси в зависимост от напрежението на електрическите уредби и вида на мрежата. За напрежения 220 kV и 400 kV се предвижда по един регистратор за всеки извод при минимална конфигурация с 8 аналогови входа и 32 дискретни. За 110 kV в преносните мрежи могат да се инсталират един, два или повече регистратори на всяка шина или секция, в зависимост от броя на изводите. В разпределителната мрежа на 110 kV се предвижда един регистратор на захранващия вход.

Чл. 145

Наредбата определя минималния брой електрически величини, които автоматичните регистратори на ЕМАГ трябва да регистрират при преходни процеси, в зависимост от номиналното напрежение на разпределителната уредба. За 220 kV и 400 kV и по-високи, се изискват аналогови величини за фазовите напрежения, токове и нулева последователност, както и различни дискретни величини, свързани със състоянието на прекъсвачите и защитите. За 110 kV се изискват аналогови величини за фазовите напрежения и токове, както и дискретни величини за състоянието на прекъсвачите и защитите.

Чл. 146

Чл. 146 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за автоматичните регистратори на ЕМАГ. Те трябва да имат възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на информация в преносими компютри и/или операторски станции, както и да са синхронизирани по време за един енергиен обект, като електрическа централа или подстанция.

Чл. 147

Чл. 147 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за установяване на мястото на повреда на електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо, които са с дължина над 10 km, трябва да се използват отделни фиксиращи прибори (локатори), в случай че защитите или регистраторите не могат да изпълнят тази функция.

Чл. 148

Наредбата определя изискванията за разполагане на автоматични регистратори на електромагнитни преходни процеси. Специфицирани са места и видове съоръжения, където те трябва да се инсталират. Например, на междусистемна връзка с електропроводна линия за напрежение 220 kV и по-високо, както и на генератори с единична мощност 200 MW и по-голяма.

Чл. 149

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира електрическите величини, които трябва да се регистрират от автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси. В таблица 21 са посочени различните видове съоръжения и съответните величини за регистрация. За електропроводни линии за ВН се регистрират аналогови величини като фазови напрежения и токове, трифазна активна и реактивна мощност, както и честота. Генератори с мощност 200 MW и повече регистрират подобни величини, включително напрежение и ток на ротора и управляващо въздействие на регулатора на възбуждане. Дискретните величини за регистрация се избират индивидуално.

Чл. 150

Чл. 150 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията към автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, които са инсталирани на междусистемни връзки и в електрически централи с мощност 200 MW и повече. Те трябва да бъдат синхронизирани по време чрез радиосинхрон и да имат възможност за ръчно или автоматизирано прехвърляне на информация в преносими компютри или операторски станции.

Чл. 151

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията към регистраторите на преходни процеси, като за регистратори на ЕМАГ преходни процеси се посочват допустими грешки: под 5% за токов вход и под 0,5% за напреженов вход. За регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, изискванията включват клас на точност 0,5 за аналогови входни величини, грешка за фазова разлика до 1° и грешка за честота под 0,01 Hz.

Чл. 152

Чл. 152 от Наредба № 3 предвижда, че входните вериги на регистраторите на преходни процеси, които са инсталирани на електропроводи, свързващи обекти с различни собственици, трябва да бъдат пломбирани. Наредбата включва и разпоредби относно заземяването и защитата срещу поражения от електрически ток, като в настоящия момент се разглежда само областта на приложение и термините и определенията, свързани с тях.

Чл. 153

Чл. 153 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. урежда правилата за заземяване и защита от електрически ток в електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V. Защитата включва основна защита срещу директен допир и защита при индиректен допир, осигуряваща защита при дефект на изолацията. Допълнителни изисквания могат да бъдат намерени в специфичните глави на наредбата.

Чл. 154

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. дефинира основни термини свързани с заземяването и защитата от електрически ток. Основните термини включват: "земя" (токопроводима маса с нулев потенциал), "заземител" (устройство за електрическа връзка със земя), "защитна клема" (за свързване на защитни проводници) и "автоматично изключване на захранването" (изключване на захранващото напрежение при дефект). Освен това, наредбата разглежда различни видове изолации, защитни мерки и класове на защита на електрически изделия.

Чл. 155

Наредбата определя мерките за електробезопасност на електрическите уредби, които се класифицират в четири категории в зависимост от напрежението и типа на заземяване. За уредбите с напрежение до 1000 V се прилагат три основни схеми на свързване: TN, TT и IT, всяка от които има специфични характеристики и приложения. Схемите могат да бъдат адаптирани и за постояннотокови мрежи. Освен това, наредбата включва указания относно заземяването на електрическите уредби.

Чл. 156

Член 156 от Наредба № 3 определя изискванията за заземяване на електрическите уредби. Според него, за заземяване могат да се използват както изкуствени, така и естествени заземители. Ако естествените заземители осигуряват необходимите стойности на съпротивление и допирно напрежение, не е задължително да се инсталират изкуствени заземители за уредби с напрежение до 1000 V. Освен това, токът на късо съединение не трябва да уврежда естествените заземители и да нарушава работата на свързаните устройства.

Чл. 157

Чл. 157 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за електрическите уредби на една територия обикновено се използва обща заземителна уредба. Тази уредба трябва да отговаря на изискванията за защита от електрически ток, режимите на работа на мрежите и защита от пренапрежения през целия експлоатационен срок. Заземителните уредби за сгради и външни съоръжения обикновено се обединяват с уредбите за мълниезащита при втора и трета категория.

Чл. 158

Наредбата предвижда, че за обединяване на заземителни устройства от различни електрически уредби в обща заземителна уредба се използват естествени и/или изкуствени заземителни проводници. Естествените заземители трябва да бъдат свързани с уредбата най-малко с два проводника.

Чл. 159

Член 159 предвижда необходимостта от отделен независим заземител за работно заземяване на чувствително към смущения оборудване, като например информационни технологии. За целта се изискват специални мерки за защита от поражения от електрически ток, които да предотвратят едновременното допиране до части, които могат да бъдат под опасни потенциали при дефект на изолацията.

Чл. 160

Чл. 160 от Наредба № 3 определя изискванията за стойностите на съпротивлението на заземителите и напреженията при допир, които не трябва да надвишават определени норми при неблагоприятни условия. При определяне на съпротивлението на заземителните устройства се вземат предвид както изкуствените, така и естествените заземители. Специфичното съпротивление на почвата, в която се полагат изкуствени заземители, трябва да бъде измерено, като се вземат предвид сезонните изменения, а за изчислително съпротивление се приема най-неблагоприятната стойност.

Чл. 161

Заземителите и заземителните устройства трябва да бъдат избрани, като се вземат предвид механичната якост, термичната и динамичната устойчивост на токовете на земно съединение, както и корозоустойчивостта им.

Чл. 162

Чл. 162 регламентира използването на естествени заземители в електрическите инсталации. За естествени заземители се считат метални тръбопроводи (без изолация), метални конструкции на сгради, шпунтове на хидротехнически съоръжения и оловни обвивки на кабели. Не се допуска използването на алуминиеви обвивки и проводници. При заземители от кабели, е необходимо да има поне два кабела, за да се отчитат в изчисленията. Препоръчва се също така да се използват стълбовете на електропроводите, свързани със заземителното устройство.

Чл. 163

Чл. 163 определя изискванията за изкуствени заземители, които могат да бъдат изработени от стоманени тръби, ленти, профили и прътове. При наличие на риск от интензивна корозия, се предписва използването на помеднени или поцинковани заземители. Забранява се нанасянето на изолиращи покрития (бои, лакове, битуми и др.) на елементите на заземителите и неизолираните защитни проводници, които се полагат в земята.

Чл. 164

Чл. 164 определя правилата за използването на защитните клеми в електрическите инсталации. Те са предназначени изключително за свързване на защитни проводници към частите, подлежащи на защита при индиректен допир, и не могат да се използват за други функции. При избора на електрическото съединение на защитните клеми трябва да се вземат предвид фактори като работна температура, сътресения, удари и вибрации. Всеки защитна клема трябва да бъде обозначена със знак "земя", а специални шини или планки с множество защитни клеми - с един знак, разположен на видимо място.

Чл. 165

Член 165 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че при нормално състояние на изолацията на електрическите уредби, през защитните проводници не трябва да протича работен ток. Възможно е обаче да протича ток през защитни или помощни защитни проводници, когато той се използва за контрол на изправността на защитната верига. Защитните проводници в електрически машини и съоръжения трябва да бъдат изолирани с изолация, равностойна на тази на тоководещите проводници, докато защитните проводници извън машини и съоръжения могат да бъдат както изолирани, така и неизолирани.

Чл. 166

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните сечения на защитните проводници, които трябва да бъдат оразмерени в зависимост от ефективността на защитата. Най-малките сечения на защитните проводници са свързани с размерите на фазовите проводници, като за проводници с размери до 16 кв.мм, минималното сечение е равно на тяхното. За проводници между 16 и 35 кв.мм, минималното сечение на защитните проводници е 16 кв.мм, а за проводници над 35 кв.мм, минималното сечение е половината от фазовото. Минималните допустими сечения за медни и алуминиеви проводници са посочени в таблица 22, като изолирани проводници без механична защита имат минимално сечение от 4,0 кв.мм за мед и 16,0 кв.мм за алуминий.

Чл. 167

Металните конструкции на електрическите уредби могат да служат като защитни проводници, при условие че не се нарушава ефективността на защитната мярка. Допустими защитни проводници са стоманени тръби, алуминиеви обвивки на кабели и открито положени метални тръбопроводи, с изключение на тези за пожаро- и взривоопасни смеси, канализация и централно отопление.

Чл. 168

Чл. 168 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че за защитни проводници не могат да се използват метални обвивки на тръбни проводници, метални обвивки на инсталационни тръби (канали) и оловни обвивки на кабели.

Чл. 169

Защитните проводници трябва да се свързват помежду си с помощта на защитни клеми или чрез заварка. При заварка дължината на шева трябва да бъде двойна на широчината при правоъгълно сечение или шесткратна на диаметъра при кръгло сечение.

Чл. 170

Когато стоманени тръби се използват за защитни проводници, е необходимо да се осигури качествена електрическа връзка между отделните тръби, както и между тръбите и корпусите на електрическите съоръжения, в които се въвеждат тръбите.

Чл. 171

Връзките между защитни проводници и тръбопроводи трябва да се извършват чрез заварка. Когато заварката не е възможна, се използват гривни с антикорозионно покритие. При наличие на елементи от изолационен материал в тръбопроводите, трябва да се предвидят шунтиращи електрически връзки.

Чл. 172

Според Чл. 172 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., защитните проводници трябва да бъдат свързани с металните обвивки на кабелите и проводниците чрез запояване.

Чл. 173

Чл. 173 от Наредба № 3 регламентира условията за полагане на защитни проводници в различни помещения. В сухи помещения, които не съдържат агресивни пари или газове, е позволено полагането на защитните проводници непосредствено по стените. Във влажни и особено влажни помещения, както и в помещения с агресивни пари или газове, защитните проводници трябва да бъдат разположени на разстояние от стените не по-малко от 10 см.

Чл. 174

В наредба № 3 от 9 юни 2004 г. се предвижда, че на места, където защитни проводници пресичат кабели, тръбопроводи, жп линии или други обекти, подложени на механични натоварвания, трябва да се вземат мерки за тяхното предпазване от повреди.

Чл. 175

В наредба № 3 от 9 юни 2004 г. е указано, че цветната маркировка на защитните проводници трябва да бъде в жълти и зелени ивици. Това е важно изискване за безопасността при работа с електрически уредби и електропроводни линии.

Чл. 176

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за проводниците, които служат за изравняване на потенциалите в електрическите уредби. Проводниците трябва да отговарят на общите изисквания за защитни проводници. Сечението на свързващите проводници с главната система за изравняване на потенциалите трябва да бъде не по-малко от половината от най-голямото сечение на защитния проводник, като минималните допустими сечения за основната система са: 6 mm2 за мед, 16 mm2 за алуминий и 50 mm2 за стомана. За допълнителната система сечението трябва да бъде най-малкото от сеченията на защитните проводници, свързани с достъпни токопроводими части, или половината от сечението на защитния проводник при свързване на достъпна и недостъпна токопроводима част.

Чл. 177

Чл. 177 от Наредба № 3 предвижда, че тоководещите части на електрическите уредби трябва да бъдат разположени така, че да не могат да бъдат случайно докосвани. Освен това, токопроводими части, които са достъпни за допир, не трябва да бъдат под опасно напрежение, както при нормална работа, така и в случай на дефект на изолацията.

Чл. 178

Чл. 178 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя мерките за защита на електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V. Частите на уредбите, които са под опасно напрежение, трябва да бъдат изолирани или оградени, за да се предотврати приближаването на хора. За защита срещу директен допир се прилагат основна изолация, обвивки, ограждения, разполагане извън зоната на досегаемост и използване на безопасно свръхниско напрежение. Допълнителна защита може да се осигури чрез защитни прекъсвачи. Изискванията за защита срещу директен допир не важат за напрежения до 25 V и при специфични условия, където се използват лични предпазни средства.

Чл. 179

Наредба № 3 определя мерките за защита при индиректен допир до електрически уредби. Основните мерки включват защитно заземяване, автоматично изключване на захранването, защитно изключване, изравняване на потенциалите, защитно изолиране, защитно разделяне, безопасно свръхниско напрежение и изолиращи помещения. Защита е задължителна при напрежение над 50 V променливо или 120 V постоянно, а в условия на повишена опасност - и при по-ниски напрежения. Изключения от изискванията за защита се прилагат за уредби с напрежение до 250 V и определени условия на захранване.

Чл. 180

Чл. 180 предвижда мерки за защита срещу поражения от електрически ток, които трябва да бъдат интегрирани в цялата електрическа уредба или в нейни части. Тези мерки се прилагат както при производството на електрообзавеждането, така и при изграждането на електрическата уредба. Освен това, когато се използват комбинации от различни мерки, те не трябва да намаляват ефективността на всяка от тях.

Чл. 181

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя допустимите напрежения при допир в случай на дефект на изолация. Основните допустими стойности са: до 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение, с изключение на случаи с пулсации над 10%, където допустимото напрежение е 60 V. За условия с особена опасност, стойностите са по-ниски: до 25 V за открито и до 12 V в специфични среди. Най-високото допустимо напрежение за деца до 16 г. е 25 V.

Чл. 182

Наредбата определя, че електрическите уредби в сгради и външни уредби с напрежение до 1000 V обикновено трябва да се захранват от мрежи с директно заземена неутрала по схеми TN. За защита от електрически ток се препоръчва автоматично изключване на захранването. Конкретният избор на схема (TN-C, TN-S или TN-C-S) е посочен в съответните глави на наредбата.

Чл. 183

Чл. 183 определя изискванията за функциониране на електрически уредби с напрежение до 1000 V. При условия, при които не е възможно прекъсване на електрозахранването при първи дефект на изолацията, се предвижда използване на източник с изолирана неутрала по схема IT. За защита от електрически ток при първи дефект на изолацията се прилага защитно заземяване и контрол на съпротивлението на изолацията. При второ земно съединение е необходимо защитно изключване на захранването.

Чл. 184

Чл. 184 определя условията за защита срещу поражения от електрически ток при захранване на електрическа уредба по схема TT. Когато условията за схема TN не могат да бъдат спазени, се допуска захранване с напрежение до 1000 V от източник по схема TT. За защита срещу поражения от електрически ток се използва защитно изключване посредством защитен прекъсвач, при условие че Ra x Ia е по-малко или равно на 50 V, където Ia е токът на сработване на прекъсвача и Ra е общото съпротивление на заземителя и проводника на потребителя.

Чл. 185

Чл. 185 от Наредба № 3 предвижда, че при защита от индиректен допир с автоматично изключване на захранването, е необходимо да се изпълни главна система за изравняване на потенциалите. При нужда може да се добави и допълнителна система за изравняване на потенциалите.

Чл. 186

Чл. 186 от Наредба № 3 регламентира изискванията за повторно заземяване на защитния проводник PE и на проводника PEN при схемите TN. Препоръчва се това да се извършва в главното разпределително табло, като заземители трябва да се използват естествени средства. В случаи на големи или високоетажни сгради, свързването на проводника PE към главната заземителна клема изпълнява същата функция, както повторното заземяване. Съпротивлението на заземителя не трябва да надвишава стойностите, посочени в чл. 228, независимо от типа на въвода.

Чл. 187

Чл. 187 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че вместо автоматично изключване на захранването при схеми TN или IT, могат да се използват различни мерки за защита. Тези мерки включват защитно изолиране (двойна изолация), безопасно свръхниско напрежение, предпазно свръхниско напрежение, защитно разделяне, както и изолационни (нетокопроводими) помещения, зони или площадки.

Чл. 188

Наредбата предвижда, че при свързване на мрежа IТ с напрежение до 1000 V с мрежа над 1000 V, е необходимо да се осигури защита от опасности, произтичащи от дефект на изолацията на трансформатора. Това се постига чрез инсталиране на пробивен предпазител в неутралата или фаза на страната с ниско напрежение на трансформатора.

Чл. 189

В електрическите уредби с напрежение над 1000 V и изолирана неутрала, достъпните токопроводими части трябва да бъдат заземени. Освен това, трябва да се осигури възможност за бързо откриване на земни съединения, за да се предотвратят поражения от електрически ток.

Чл. 190

В електрическите уредби с напрежение над 1000 V, когато неутралата е ефективно заземена, е задължително достъпните токопроводими части да бъдат заземени с цел защита срещу поражения от електрически ток.

Чл. 191

Чл. 191 от Наредба № 3 указва, че зануляването в мрежи TN и защитното заземяване в мрежи IT на електрообзавеждане, разположено на стълбовете на въздушни линии, трябва да се извършва в съответствие с изискванията на определените глави на наредбата. Това включва силови и измерителни трансформатори, предпазители, кондензатори, разединители и други апарати.

Чл. 192

Чл. 192 от Наредба № 3 определя изискванията за основната изолация на тоководещите части на електрическите уредби. Основната изолация трябва да бъде устойчива на всички въздействия по време на експлоатацията и не може да бъде заменена с изолационни покрития от емайли, лакове и текстилни оплетки. При монтажа, изолацията трябва да издържа на предвиденото изпитвателно напрежение. За уредби с напрежение над 1000 V, защитата срещу директен допир се осигурява чрез обвивки, прегради или разполагане извън зоната на досегаемост.

Чл. 193

Чл. 193 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за изолиране на работно място с цел защита срещу директен допир до тоководещи части. Изискванията включват: 1) невъзможност за едновременно допиране до тоководещи части с различен потенциал; 2) невъзможност за допир до токопроводими части, свързани с електрическата уредба, които могат да станат под опасно напрежение; 3) изолацията да бъде проектирана и изпълнена така, че да не се намалява от очакваните натоварвания и замърсявания.

Чл. 194

Чл. 194 от Наредба № 3 предвижда изисквания за обвивки и прегради на електрически уредби с напрежение до 1000 V. Те трябва да имат степен на защита най-малко IР 2Х, да осигуряват сигурно закрепване и механична якост. Достъпът до тоководещите части трябва да бъде ограничен и възможен само с помощта на специален инструмент, след изключване на напрежението. При невъзможност за спазване на това условие, се поставят допълнителни прегради с аналогични изисквания за защита.

Чл. 195

Член 195 определя изискванията за ограждения, предназначени да защитават от директен допир до тоководещи части с напрежение до 1000 V и за предотвратяване на приближаване до тоководещи части с напрежение над 1000 V. Огражденията не трябва да пречат на преднамерено допиране или приближаване и не изискват инструменти за отстраняване, но трябва да бъдат закрепени, за да се избегне случайно сваляне. Те трябва да бъдат изработени от електроизолационен материал.

Чл. 196

Чл. 196 определя условията за разполагане на електрически уредби и тоководещи части. При напрежения до 1000 V, ако не могат да се спазят изискванията за защита, се прилага разполагане извън зоната на досегаемост. Минималното разстояние между токопроводими части е 2,5 м. В зоната на досегаемост не трябва да има части с различни потенциали. Размерите на зоната не отчитат използването на инструменти или дълги предмети.

Чл. 197

Според Чл. 197 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., ограждения и разполагане извън зоната на досегаемост могат да се поставят само в помещения, които са достъпни за квалифициран персонал. Това означава, че достъпът до определени зони на електрическите уредби е ограничен и контролирани, за да се осигури безопасността на неупълномощени лица.

Чл. 198

Чл. 198 от Наредба № 3 предвижда, че в електрически помещения с напрежение до 1000 V не е необходима защита срещу директен допир, ако са спазени три условия: помещенията са ясно означени и достъпът е възможен само с ключ; осигурена е възможност за излизане без ключ; и са спазени минималните размери на проходите за обслужване.

Чл. 199

В наредба № 3 от 9 юни 2004 г. се определят изискванията за безопасно свръхниско напрежение (БСНН) в електрическите уредби с напрежение до 1000 V. БСНН се използва за защита от електрически ток и се осигурява чрез защитно разделяне на веригите или автоматично изключване на захранването. Източниците на БСНН трябва да бъдат разделящи трансформатори или аналогични, осигуряващи необходимата безопасност. Тоководещите части на БСНН трябва да бъдат електрически отделени от другите вериги, а проводниците да се полагат отделно или да се защитават с метален екран. Щепселите и контактите за БСНН имат специална конструкция, която предотвратява свързването към други напрежения и са без защитни контакти.

Чл. 200

Когато БСНН е над 25 V променливо или 60 V постоянно, е необходимо да се осигури защита срещу директен допир. Това се постига чрез използване на обвивки, прегради или изолация, която трябва да издържа на променливо синусоидално изпитвателно напрежение от 500 V за 1 минута.

Чл. 201

Чл. 201 от Наредба № 3 регламентира условията за безопасно свръхниско напрежение (БСНН) и неговото използване в електрическите уредби. При БСНН не трябва да се свързват токопроводими части с заземител или чужди токопроводими части, освен ако напрежението не надвишава безопасното ниво. БСНН се прилага за защита от електрически ток при дефекти в изолацията, както и при дефекти в други вериги. При предпазно свръхниско напрежение (ПСНН) се изисква свързване на изводите на източника с защитния проводник.

Чл. 202

Чл. 202 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията, при които електрообзавеждане с работно напрежение до 50 V променливо или 120 V постоянно може да се използва за защита срещу директен и индиректен допир. Условие за това е спазването на изискванията по чл. 199, 200 и 201 от същата наредба.

Чл. 203

Чл. 203 от НАРЕДБА № 3 определя изискванията за защита при индиректен допир, които се прилагат за различни метални конструкции и електрически уредби. Те включват метални корпуси на електрически машини, задвижващи механизми, конструкции на разпределителни устройства и електрообзавеждане, както и метални обвивки на кабели. Защитните мерки включват автоматично изключване на захранването и заземяване на токопроводими части в зависимост от схемата на електрическото захранване.

Чл. 204

Чл. 204 от Наредба № 3 указва, че не е необходимо преднамерено присъединяване към директно заземената неутрала за определени конструкции и електрообзавеждане при схеми TN, IT и TT. Конкретно, това включва корпуси на електрообзавеждане на метални основи, конструкции с надежден електрически контакт, части на метални конструкции без електрообзавеждане или с по-ниско напрежение, арматура на изолатори на въздушни линии, достъпни токопроводими части на защитно изолирано електрообзавеждане, и метални елементи с площ до 100 cm2.

Чл. 205

Чл. 205 определя изискванията за автоматично изключване на захранването в електрически уредби с напрежение до 1000 V. Всички достъпни токопроводими части трябва да бъдат свързани към директно заземената неутрала при схема TN и да се заземяват при схеми IТ и ТТ. Защитните устройства и проводниците трябва да осигуряват нормирано време за изключване на повредената верига, съобразено с номиналното фазно напрежение. Автоматичното изключване трябва да се комбинира с мерки за изравняване на потенциалите.

Чл. 206

Чл. 206 определя максималното време за автоматично изключване на захранването при схема TN, което не трябва да надвишава определени стойности в зависимост от номиналното фазно напрежение. За 220 (230) V времето е 0,4 s, за 380 (400) V - 0,2 s, а за над 380 (400) V - 0,1 s. За вериги, захранващи разпределителни табла, времето не трябва да надвишава 5 s. Времена за изключване над посочените, но не повече от 5 s, са допустими при стационарни електропотребители при специални условия. Позволява се използването на защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност.

Чл. 207

Член 207 от Наредба № 3 определя времето за автоматично изключване на захранването при схема IT в случай на двойно земно съединение. Максималното време за изключване зависи от номиналното напрежение на мрежата и наличието на изведена неутрала. В таблица 24 са посочени конкретните стойности за различни напрежения: за 250/400 V - 0,4 s без неутрала и 0,8 s с неутрала; за 400/690 V - 0,2 s без неутрала и 0,4 s с неутрала; за 580/1000 V - 0,1 s без неутрала и 0,2 s с неутрала.

Чл. 208

Чл. 208 описва изискванията за главната система за изравняване на потенциалите в електрическите уредби с напрежение до 1000 V. Тази система свързва защитния проводник, заземителните проводници, металните тръби на комуникации, конструктивните метални части на сградата, инсталации за вентилиране и кондициониране, мълниезащитни устройства и метални обвивки на телекомуникационни кабели. Свързването на токопроводимите части трябва да се извършва възможно най-близо до мястото на въвода в сградата, а свързването с главната система се осъществява чрез проводници за изравняване на потенциалите.

Чл. 209

Чл. 209 определя изискванията за допълнителната система за изравняване на потенциалите в електрическите инсталации. Тази система свързва всички токопроводими части, които могат да бъдат докоснати едновременно, включително частите на строителната конструкция и защитните проводници. За изравняване на потенциалите се използват специални проводници или налични токопроводими части, при условие че те отговарят на изискванията за защитни проводници.

Чл. 210

Чл. 210 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за защитно изолиране на електрически уредби. Защитата може да се осигури чрез електротехнически изделия от клас II или чрез електрообзавеждане от клас I, което е поставено в изолационна обвивка. Важно е да се отбележи, че достъпните токопроводими части на изделия от клас II не трябва да се свързват към защитен проводник или система за изравняване на потенциалите.

Чл. 211

Чл. 211 определя правилата за защитно електрическо разделяне на вериги с работно напрежение до 500 V. Разделената верига трябва да се захранва от разделящ трансформатор или друг безопасен източник. Препоръчва се проводниците на защитно разделените вериги да бъдат отделно положени, а ако не е възможно, да се използват изолирани проводници или кабели без метални обвивки. Достъпните токопроводими части на потребителя не трябва да имат електрическа връзка с защитни проводници или други потребители. Допуска се захранване на няколко потребителя от един разделящ трансформатор при спазване на определени условия, свързани с електрическите връзки и защитата на инсталационните контакти.

Чл. 212

Чл. 212 определя условията за използване на изолирани (нетокопроводими) помещения, зони и площадки в електрически уредби с напрежение до 1000 V. Те се прилагат, когато не могат да се изпълнят изискванията за автоматично изключване на захранването. Съпротивлението на изолационните подове и стени трябва да е не по-малко от 50 kW за уредби до 500 V и 100 kW за над 500 V. Използването на електрообзавеждане от клас 0 е допустимо при спазване на определени условия за защита. Не се предвижда защитен проводник, но трябва да се вземат мерки срещу опасен потенциал. Подовете и стените трябва да са изолирани от влага.

Чл. 213

Член 213 от Наредба № 3 определя изискванията за заземителни устройства на електрически уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала. Според (1) за тях се изисква спазване на допустимо съпротивление или допустимо допирно напрежение, както и конструктивно изпълнение и ограничаване на напрежението на заземителното устройство. В (2) е уточнено, че за заземителните устройства на стълбовете на въздушни линии (ВЛ) не се прилагат изискванията от предходните алинеи.

Чл. 214

Чл. 214 от Наредба № 3 определя условията за напрежението на заземителните устройства. По принцип, напрежението не трябва да надвишава 10 kV при протичане на ток на земно съединение. Възможно е обаче да има напрежение над 10 kV, ако е осигурена безопасност и няма риск от изнасяне на потенциали извън сградите. При напрежение над 5 kV трябва да се предприемат мерки за защита на изолацията на кабелите и предотвратяване на опасни потенциали извън електрическата уредба.

Чл. 215

Чл. 215 определя условията за заземителните устройства, включително допустимото съпротивление, разположение на хоризонтални и вертикални заземители, дълбочина на полагане и разстояния между тях. Съпротивлението на заземителното устройство трябва да е не по-голямо от 0,5 W. Хоризонталните заземители образуват затворен контур, а вертикалните се използват при входовете и изходите на електрическата уредба.

Чл. 216

Чл. 216 от Наредба № 3 регламентира изискванията за заземителни устройства и допустимо допирно напрежение. Допирното напрежение не трябва да превишава нормираните стойности през цялата година, а съпротивлението на заземителното устройство се изчислява на базата на допустимото напрежение и тока на земно съединение. Времето за действие на защитата и изключвателя се взима предвид при определяне на стойността на допустимото допирно напрежение. За работни места, където се извършват оперативни превключвания, се използва времето за резервна защита. Разполагането на хоризонталните заземители трябва да спазва изискванията за ограничаване на допирните напрежения, а разстоянието между тях не трябва да надвишава 30 m, с минимална дълбочина на полагане от 0,3 m. За намаляване на допирното напрежение на работните места може да се насипва трошен чакъл. При обединяване на заземителни устройства от различни напрежения, допирното напрежение се определя по най-голямото земно съединение.

Чл. 217

Чл. 217 от наредбата регламентира изпълнението на заземителни устройства, като се изисква полагане на заземителни проводници в земята на дълбочина не по-малка от 0,3 метра. Освен това, предвижда се полагане на хоризонтални заземители близо до неутралите на трансформатори. При излизане на заземителното устройство извън оградата на електрическата уредба, хоризонталните заземители трябва да бъдат положени на дълбочина не по-малка от 1,0 метра и е препоръчително да имат форма на многоъгълник с тъпи или заоблени ъгли.

Чл. 218

Наредбата определя изискванията за заземяване на външните огради на електрически уредби. Забранява се присъединяването на оградата към заземително устройство, с изключение на случаи с ВЛ над 110 kV, където се изискват вертикални заземители. Разстоянието между оградата и заземителните устройства трябва да бъде минимум 2 метра. Металните комуникации трябва да бъдат разположени на дълбочина не по-малко от 0,5 метра. В местата на сближаване с други съоръжения се правят тухлени отделяния. Захранването на електропотребителите на оградата става чрез разделителни трансформатори. При невъзможност за спазване на изискванията, оградата може да бъде присъединена към заземителното устройство с изравняване на потенциалите.

Чл. 219

Чл. 219 определя условията за заземителни устройства на електрически уредби с ефективно заземена неутрала и напрежение над 1000 V. Заземителното устройство трябва да бъде свързано с другите уредби чрез метални връзки, а изравняването на потенциалите да се осъществява чрез полагане на заземител на определена дълбочина и разстояние от сградата, разполагане на проводници около входовете и изходите, или използване на стоманобетонни фундаменти. При наличие на асфалтирани пояси, условията не се прилагат, но при липса на такъв, изравняването на потенциалите трябва да бъде осигурено.

Чл. 220

Чл. 220 от Наредба № 3 забранява захранването на електропотребители извън границите на заземителните устройства на разпределителни уредби (РУ) с напрежение над 1000 V, когато неутралата е ефективно заземена. Това е необходимо, за да се предотврати изнасянето на потенциал от РУ. В случай на необходимост, електропотребителите могат да се захранват от трансформатори с изолирана неутрала, при условие че се използват кабели без метална обвивка или въздушни линии. Напрежението на заземителното устройство не трябва да надвишава напрежението на пробивния предпазител. Допуска се захранване и от разделящ трансформатор, при условие че изолацията на линията от вторичната намотка е равна или по-голяма от изчислителната стойност на напрежението на заземителното устройство.

Чл. 221

Наредбата определя изискванията за съпротивлението на заземителните устройства в електрически уредби с напрежение над 1000 V. Според чл. 221, съпротивлението трябва да е по-малко или равно на 250/I, но не повече от 10 ома, където I е разчетният ток на земно съединение. Изчислителният ток на земно съединение се определя в зависимост от типа на мрежата и свързаните устройства, като в мрежи без компенсация се приема токът на земно съединение, а в мрежи с компенсация - ток, равен на 125% от номиналния ток на най-мощното компенсиращо устройство или остатъчния ток, но не по-малко от 30 A.

Чл. 222

Чл. 222 определя условията за използване на заземителното устройство при електрически уредби с напрежение до 1000 V. При уредби с изолирана неутрала, трябва да се спазват условията по чл. 229. При уредби с директно заземена неутрала, съпротивлението на заземителното устройство не трябва да надвишава стойностите по чл. 226. Освен това, към заземителното устройство трябва да бъдат присъединени металните обвивки на най-малко два кабела, с обща дължина не по-малка от 1 km.

Чл. 223

Чл. 223 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за заземителни уредби на подстанции с напрежение 6 до 20/0,4 kV. За всяка такава подстанция се изгражда една обща заземителна уредба, към която се свързват неутралата на трансформатора, корпусът му, металните обвивки на кабелите, токопроводимите части на електрическите уредби и други достъпни токопроводими части. Освен това, около площадката на подстанцията се полага затворен хоризонтален заземител на определена дълбочина и разстояние от основата на сградата.

Чл. 224

Чл. 224 от Наредба № 3 указва, че когато заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с изолирана неутрала е свързано с заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с ефективно заземена неутрала, общата заземителна уредба трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 214 и 215.

Чл. 225

Чл. 225 от Наредба № 3 определя изискванията за заземяване на неутралата в електрически уредби с директно заземена неутрала. Неутралата на генератора или трансформатора трябва да бъде свързана със заземител чрез заземителен проводник. Изкуственият заземител обикновено се разполага близо до генератора или трансформатора, а при вътрешноцехови подстанции може да бъде около основите на сградата. Когато основата на сградата служи като естествен заземител, неутралата на трансформатора се свързва с метални колони или закладни части. За многоетажни сгради заземяването на неутралата се извършва чрез специален проводник, свързан към колоната на сградата. Осигуряването на непрекъснатост на заземителната верига и защита от механични повреди е задължително. При наличие на токов трансформатор в проводника PEN, заземителният проводник се свързва към проводника PEN след токовия трансформатор.

Чл. 226

Чл. 226 определя максималните стойности на съпротивлението на заземителните устройства, свързани с неутралата на трансформатор/генератор или извод на еднофазен източник. Съпротивлението не трябва да надвишава определени стойности, които се осигуряват с отчитане на естествени заземители и заземители за повторно заземяване на проводниците PEN и PE. При специфично съпротивление на почвата над 100 W.m, стойностите на съпротивлението могат да се увеличат, но не повече от десетократно.

Чл. 227

Чл. 227 определя изискванията за повторни заземявания на проводника PEN в края на въздушните линии и на въводите на ВЛ в електрически уредби, където се прилага автоматично изключване на захранването. Използват се естествени заземители, като подземните части на стълбовете, и заземителни устройства за мълниезащита. Повторните заземявания трябва да се извършват, освен ако не са необходими по-чести заземявания за защита от атмосферни пренапрежения. В мрежи с постоянно напрежение повторните заземявания се реализират с отделни изкуствени заземители без метални връзки с подземни тръбопроводи.

Чл. 228

Член 228 от Наредба № 3 определя изискванията за общото преходно съпротивление на заземителите за повторно заземяване на проводника PEN. Общото съпротивление не трябва да надвишава определени стойности, а преходното съпротивление на всеки от повторните заземители също е ограничено. При специфично съпротивление на почвата над 100 Wm, стойностите могат да се увеличат, но не повече от десетократно.

Чл. 229

Чл. 229 определя изискванията за съпротивлението на заземителното устройство за защитно заземяване в мрежи IT. Съпротивлението R трябва да бъде по-малко от допустимото допирно напрежение UL, разделено на пълния ток на земно съединение I. Обикновено, съпротивлението не трябва да е по-малко от 4 W, но може да достигне до 10 W при определени условия, свързани с мощността на генераторите или трансформаторите.

Чл. 230

Чл. 230 от Наредба № 3 определя изискванията за заземителните устройства на електрически уредби с напрежение над 1000 V. В райони с високо специфично съпротивление на почвата, заземителите трябва да отговарят на допустимото допирно напрежение, посочено в чл. 216. В скални терени е позволено полагането на хоризонтални заземители на дълбочина не по-малка от 0,15 м, дори и да не се спазват изискванията за вертикални заземители при входовете и изходите на уредбите.

Чл. 231

Чл. 231 от Наредба № 3 предлага мерки за изграждане на изкуствени заземители в райони с високо специфично съпротивление на почвата. Препоръчва се: 1. Използване на вертикални заземители с увеличена дължина, ако специфичното съпротивление намалява с дълбочината и липсват естествени заземители. 2. Изнасяне на заземители в близост до места с по-ниско специфично съпротивление. 3. Изкопаване на траншеи в скални терени, запълване с влажен глинест грунт и полагане на хоризонтални заземители. 4. Изкуствена обработка на грунта за намаляване на специфичното му съпротивление, ако другите мерки не са приложими.

Чл. 232

Член 232 от Наредба № 3 допуска увеличение на изискванията за съпротивленията на заземители при определени условия. Когато специфичното съпротивление на почвата е над 500 Wm и не могат да се постигнат икономически приемливи заземители, стойностите на съпротивленията могат да се увеличат до 0,002r пъти, но не повече от десетократно.

Чл. 233

Член 233 от Наредба № 3 определя понятието "населено място" като урбанизирана територия, в която постоянно или сезонно живеят хора. Това може да бъде град, село, курортен комплекс, промишлено селище, гаров район или друго място. Територията на населеното място се установява чрез устройствените схеми и планове.

Чл. 234

Чл. 234 от наредбата определя изчислителните електрически товари на населените места, специфичните особености на схемите на електроснабдяване и методите за определяне на броя, мощността и местата на трансформаторните постове.

Чл. 235

Чл. 235 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че външното електроснабдяване на населено място включва източниците на електрическа енергия и преносните линии, които водят до подстанциите от електроенергийната система с напрежение 220/110 kV и 400/110 kV, както и до периферно разположените подстанции 110/СрН и разпределителните (възловите) подстанции в по-малките населени места.

Чл. 236

Чл. 236 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че вътрешното електроснабдяване на населено място включва подстанции 110/СрН, разпределителни мрежи и трансформаторни постове. Това обхваща основните компоненти, необходими за електрическото снабдяване на населени места.

Чл. 237

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя четири основни групи потребители на електрическа енергия в населените места: битови, обществени, промишлени и селскостопански. Битовите потребители включват жилищните сгради, докато обществените потребители обхващат общественообслужващи сгради, малки обслужващи фирми, външно осветление, водоснабдяване, канализация и градски електротранспорт.

Чл. 238

Наредбата определя принципите за проектиране на електроснабдяването на населените места, като се основава на устройствени схеми и планове за развитие. В глава девета се разглеждат изчислителните електрически товари, като се предоставят основни определения относно тях.

Чл. 239

Чл. 239 определя изчислителните електрически товари, които служат за проектиране на мрежите за електроснабдяване. Включва: 1. Среден товар - постоянен фиктивен товар, равен на действителния товар през най-натоварения период; 2. Средноквадратичен товар - фиктивен товар, равен на действителния товар по загуби на енергия; 3. Максимален товар - фиктивен товар, равен на най-тежкото топлинно действие, определен за интервали от 15 до 60 минути; 4. Върхов ток - максимален ток с продължителност 1 до 2 секунди.

Чл. 240

Наредбата определя различните видове изчислителни електрически товари и тяхното приложение. Средният товар се използва за изчисление на потреблението на електрическа енергия и мощността на компенсиращите устройства. Средноквадратичният товар е важен за пресмятане на загубите на енергия и оразмеряване на електрически съоръжения. Максималният товар е необходим за оразмеряване на съоръжения и определяне на отклоненията на напрежението. Върховият ток се прилага при избор на защитни апарати и настройка на релейни защити.

Чл. 241

Чл. 241 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя как се изчислява използваемостта на максималния товар. Тя се изчислява като отношение на консумираната електрическа енергия към максималния товар. Използваемостта може да бъде представена в абсолютни или относителни единици.

Чл. 242

Чл. 242 определя коефициентите, използвани за изчисляване на товарите и разхода на електрическа енергия. Те включват: 1) коефициент на използване на активната мощност; 2) коефициент на едновременност на активните максимални товари; 3) коефициент на запълване на товаровия график; 4) коефициент на формата на товаровия график; 5) среден коефициент на мощността (cos j).

Чл. 243

Наредбата определя изчислителните електрически товари за битовите електропотребители в зависимост от участието на различни енергоносители. Индивидуалният максимален товар за жилище се класифицира в три групи в зависимост от използваната енергия за отопление и нагряване на вода. Първа група включва жилища, отоплявани основно с електрическа енергия (8-10 kW), втора група - с друг вид енергия (5-6 kW), а трета група - комбинирани системи (6-8 kW). Максималният товар зависи от площта на жилището и може да се определя и в инвестиционния проект за жилища над 120 m2. Допълнителни фактори, като брой живущи и инсталирана мощност, също могат да се вземат предвид.

Чл. 244

Чл. 244 определя начина на изчисляване на максималния товар на линии за ниско напрежение (НН), касети, трафопостове или изводи, захранващи група жилища с подобен начин на отопление. Максималният товар се определя чрез умножаване на индивидуалния максимален товар за едно жилище по броя на жилищата и коефициента на едновременност. Коефициентът на едновременност зависи от класификацията на жилищата и е посочен в таблица 25.

Чл. 245

Чл. 245 определя как се изчисляват перспективните електрически товари на обществени потребители, като те зависят от големината на населеното място, развитието на туризма и конкретните потребители на електрическа енергия. Максималният товар на обществени сгради се определя чрез специфичния максимален товар, който е различен за различни видове сгради. В таблица 26 са посочени препоръчителни стойности за специфичния максимален товар за детски ясли, училища, клиники, болници, киносалони, театри, административни сгради, хотели, ресторанти и магазини. Тези стойности варират в зависимост от типа на сградата и броя на потребителите.

Чл. 246

Чл. 246 от Наредба № 3 определя общия максимален товар за битови и обществени потребители, който зависи от годишната консумация на електрическа енергия и годишната часова използваемост на максималния товар. Стойностите варират в зависимост от типа на потребителите: за градски жилища от 1800 до 2200 часа, за селски райони от 2600 до 3200 часа, за градски битови товари от 2000 до 2400 часа, и за смесени товари от 2500 до 3500 часа. По-малките стойности се отнасят за потребители с еднороден режим на работа.

Чл. 247

Чл. 247 определя максималния товар на захранващите звена в жилищните райони, който се изчислява чрез произведението на коефициента на едновременност и сумата от максималните товари на захранваните елементи. Коефициентът на едновременност варира в зависимост от типа на елементите, като стойностите са: 0,9 до 0,98 за изходящи линии НН, 0,9 до 0,95 за трансформаторни постове и изводи СрН, и 0,96 до 0,98 за сумарния товар на подстанциите. По-високите стойности се прилагат при еднороден режим на работа на потребителите.

Чл. 248

Чл. 248 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. описва методите за определяне на изчислителните товари на промишлени потребители. За целта се използват три основни коефициента: коефициент на натоварване, коефициент на максимума на активната мощност и коефициент на търсене на активната мощност. Всеки от тези коефициенти е дефиниран като съотношение между различни стойности на активния товар и номиналната мощност.

Чл. 249

Средният активен товар на група потребители за най-натоварената работна смяна се изчислява чрез сумата от произведенията на коефициента на използване и номиналната мощност на всеки потребител в групата.

Чл. 250

Средноквадратичният товар се изчислява като произведение на коефициента на формата и средния товар за най-натоварената работна смяна. Тази формула е важна за проектирането и анализа на електрическите уредби и електропроводни линии.

Чл. 251

Чл. 251 определя максималния товар за група потребители с определен технологичен режим на работа, като той се приема за равен на най-големия от средните товари за 30-минутен интервал. Този товар се изчислява като сума от произведенията на коефициента на натоварване и номиналната мощност на всички потребители, включени през съответния интервал.

Чл. 252

Чл. 252 определя начина за изчисление на максималния товар на група потребители със случаен режим на работа. Максималният товар се изчислява като произведение на коефициента на максимума и средния товар за най-натоварената работна смяна. Коефициентът на максимума зависи от среднопретегления коефициент на използване и еквивалентния брой потребители. Среднопретегленият коефициент на използване се изчислява на базата на мощностите на потребителите. Еквивалентният брой потребители се определя от специфични формули. При по-малко от четири потребители, максималният товар е равен на сумата от техните мощности. При четири или повече потребители, но с еквивалентен брой по-малък от четири, товарът се определя с коефициенти на натоварване и мощност. Максималният товар не може да бъде по-малък от сумата на трите най-мощни потребителя.

Чл. 253

Чл. 253 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. позволява в предварителните фази на проектиране и за контролни изчисления да се определи максималният активен товар на група потребители. Той се изчислява като сума от произведенията на коефициента на търсене и номиналната мощност на всеки потребител в групата.

Чл. 254

Чл. 254 от Наредба № 3 определя начина за изчисление на максималния товар във възлова точка на електроснабдителната система. Според текста, максималният товар може да се определи като произведение на коефициента на едновременност и сумата от максималните товари на отделните клонове. Коефициентът на едновременност се приема в диапазона от 0,85 до 1, като по-високата стойност се използва за потребители с еднороден режим на натоварване и при по-близка възлова точка до захранващия източник.

Чл. 255

Чл. 255 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя начина на изчисление на върховия ток на електрически потребители. За единичен потребител, върховият ток е равен на пусковия му ток. За група потребители с индуктивен товар, върховият ток се изчислява като сума на пусковия ток на потребителя с най-голям пусков ток и максималния ток на останалите. При включване на група потребители едновременно, върховият ток е равен на сумата от пусковите токове на всички потребители в групата.

Чл. 256

Член 256 от Наредба № 3 определя, че стойностите на коефициентите за проектиране на електрически уредби и линии се определят в съответствие с отраслови технологични норми, приложими за промишлени обекти. Раздел VI от наредбата се отнася до селскостопанските потребители, което предполага специфични изисквания или насоки за тях.

Чл. 257

Член 257 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя максималния товар за селскостопански потребители, който се изчислява на базата на специфичен максимален товар, посочен в таблица 27. По-малките стойности в таблицата важат за обекти с по-голям обем на производството.

Чл. 258

Наредбата определя, че максималният товар за селскостопански потребители, които работят по специална технология, трябва да бъде уточнен в инвестиционния проект на обекта, в частта му, свързана с електрическите инсталации.

Чл. 259

Член 259 от Наредба № 3 указва, че при съвместно захранване на селскостопански и други потребители, е необходимо да се отчита коефициентът на сезонност, който е определен в таблица 27. Коефициентът на сезонност се изчислява като отношение на максималния товар през конкретния сезон спрямо максималния товар през най-натоварения сезон от годината.

Чл. 260

Член 260 от Наредба № 3 предвижда, че външното електроснабдяване на населени места трябва да бъде осигурено от най-малко два източника на захранване. В случаи на отдалечени малки населени места, е допустимо електроснабдяване само от един източник.

Чл. 261

Наредбата определя изискванията при проектиране на външни захранващи електрически линии. Чл. 261 посочва, че при проектирането трябва да се вземат предвид етапността на изграждане на населеното място, балансите на електрическа енергия и мощност, източниците за захранване на мрежата, подстанциите ВН/СрН, както и конфигурацията на електрическите мрежи СрН и НН.

Чл. 262

Според Чл. 262 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., за преносните електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо, които обслужват градове с население над 100 000 жители, се препоръчва да бъдат свързани в пръстен около града. Това е мярка за повишаване на надеждността на електроснабдяването.

Чл. 263

Чл. 263 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира определянето на броя и мощността на подстанциите 110/СрН чрез технико-икономически анализи и оптимизационни изчисления, базирани на прогнозния максимален електрически товар и наличието на големи потребители. Подстанциите трябва да се разполагат в централната част на захранваните електрически товари или възможно най-близо до тях.

Чл. 264

Чл. 264 от наредбата определя, че разпределителните уредби за напрежение 110 kV и по-високо, разположени в централните жилищни райони на големите градове или в силно замърсени промишлени зони, трябва да бъдат изпълнявани закрито. Следващата част от наредбата се отнася до разпределителни електрически мрежи за средно напрежение до 35 kV.

Чл. 265

Разпределителните електрически мрежи с напрежение до 35 kV, известни като мрежи СрН, на територията на населените места се захранват от подстанции 110/СрН и електрически централи или от разпределителни уредби на генераторно напрежение на електрическите централи.

Чл. 266

Разпределителните електрически мрежи за средно напрежение (СрН) в населените места трябва да се изграждат с напрежение 20 kV. Изключение прави използването на напрежение 10 kV, което е допустимо само при разширение на вече съществуващи мрежи с такова напрежение.

Чл. 267

Разпределителните електрически мрежи за средно напрежение (СрН) могат да бъдат въздушни, кабелни или смесени. Изборът на тип мрежа се основава на архитектурни и технико-икономически фактори.

Чл. 268

Член 268 от наредба № 3 предвижда изисквания за разпределителните мрежи за средно напрежение (СрН). Основните изисквания включват осигуряване на надеждност на електроснабдяването и качество на напрежението, гъвкава, удобна и безопасна експлоатация, както и възможност линиите за резервиране да са постоянно под напрежение. Резервни трансформатори се предвиждат само при доказана необходимост.

Чл. 269

Чл. 269 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя три основни типа електрически мрежи за средно напрежение (СрН): 1. Магистрални мрежи, които включват два или повече трафопоста по дължина на линията. 2. Радиални мрежи, при които всеки трафопост е свързан към отделна линия. 3. Отворени пръстеновидни мрежи, които започват и завършват в различни подстанции или секции, работещи в нормален режим като две магистрали, с променливо място на разделяне.

Чл. 270

Чл. 270 регламентира изграждането на електрическите мрежи за захранване на обществени и битови потребители. В него се предвижда, че мрежите в градовете и селските райони трябва да бъдат изградени по отворена пръстеновидна схема. Натоварването на началния участък при нормален режим не трябва да надвишава половината от допустимия ток. При прекъсване на мрежата, трафопостовете ще се захранват от другата страна на пръстена. Възлови трафопостове с повече от два извода се изграждат при необходимост. За отдалечени потребители от трета категория е позволено използването на нерезервирана магистрална схема. Затворените мрежи, захранвани от две или повече страни, се проектират само след технико-икономическа обосновка.

Чл. 271

Чл. 271 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. позволява натоварването на отделни магистрали до 100% от допустимия ток, когато източникът на захранване е един. Резервирането на магистралите става чрез обща резервна линия, която не носи товар в нормален режим и има аварийна връзка с края на всяка магистрала.

Чл. 272

Член 272 от Наредба № 3 предвижда проектиране на уредбите СрН на подстанциите с секциониране на шинните системи. Отворените комутационни апарати в нормален режим се включват автоматично за потребители от нулева и първа категория, докато за втора категория се изисква ръчно превключване. За намаляване на прекъсванията във въздушните мрежи 20 kV е позволено използването на автоматични отделители, които прекъсват електропровода по време на безтоковата пауза.

Чл. 273

Член 273 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предписва, че уредбите за средно напрежение в подстанции трябва да се изграждат с комплектни разпределителни устройства (КРУ), които имат предимство пред конвенционалните. За трансформаторните постове е разрешено използването на опростени КРУ, които могат да съдържат мощностни разединители или комбинации от мощностни разединители с предпазители.

Чл. 274

Чл. 274 определя условията за проверка на сечението на проводниците в разпределителните мрежи СрН и НН по допустимите загуби на напрежение. Допустимите загуби на напрежение в различни видове електрически мрежи са регламентирани в таблица 28, която указва максималните проценти на загуба в зависимост от вида на мрежата и режима на работа. Например, за вътрешни инсталации в сгради допустимите загуби са между 1% и 2.5%, а за разпределителни мрежи НН при нормален режим - между 3.5% и 5%.

Чл. 275

Разпределителните електрически мрежи с напрежение до 1000 V на територията на населените места се изграждат за трифазен променлив ток с напрежение 380/220 V. Допуска се изпълнението на еднофазни отклонения за захранване на отдалечени потребители с мощност до 15 kW и двуфазни отклонения за потребители с мощност до 30 kW, при условие че се осигурява симетрично натоварване на трифазната линия.

Чл. 276

Разпределителните електрически мрежи за ниско напрежение (НН) могат да бъдат въздушни, кабелни или смесени. Изборът на конкретния вид мрежа се основава на архитектурни и технико-икономически критерии.

Чл. 277

Чл. 277 от Наредба № 3 указва, че разпределителните електрически мрежи за ниско напрежение (НН) трябва да бъдат изградени по схеми, които са съобразени с категорията на потребителите. Това осигурява безопасност и ефективност при доставката на електрическа енергия.

Чл. 278

Чл. 278 описва изискванията за схемите на трансформаторните постове, които могат да бъдат изградени в самостоятелни сгради, вградени в сгради или комбинирани с други обекти. Схемите трябва да съответстват на мрежата средно напрежение и да спазват техническите изисквания. При захранване по отворена пръстеновидна схема, трансформаторните постове с общо предназначение имат единична шинна система и определени полета за входящи и изходящи линии, както и трансформаторно поле с необходимите устройства. Трансформаторни постове, които свързват две магистрали, имат трето линейно поле. Постовете, захранващи потребители от първа категория с независими захранвания, изискват по-усложнени схеми на шинните системи в зависимост от спецификата на обекта.

Чл. 279

Член 279 от Наредба № 3 предвижда, че комплектните трансформаторни постове (КТП) трябва да се използват с предимство пред конвенционално изгражданите, когато условията го позволяват. Освен това, допуска се използването на КТП с опростени схеми и конструкции.

Чл. 280

Чл. 280 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че средната трансформаторна мощност и броят на трансформаторните постове в нови жилищни райони се определят чрез оптимизационни изчисления, базирани на средна плътност, която се изчислява на основата на прогнозния максимален електрически товар.

Чл. 281

При определяне на броя на трансформаторните постове и мощността на трансформаторите, които захранват обществено-битови потребители, е необходимо да се вземат предвид коефициентът на запълване на товаровия график и допустимото претоварване на трансформаторите.

Чл. 282

Трансформаторните постове, захранващи обществено-битови потребители, трябва да бъдат изградени с два трансформатора за потребители от първа и втора категория, както и за трета категория с преобладаващо електрическо отопление. За трета категория потребители, при условие че прекъсването на електроснабдяването не надвишава 24 часа за ремонт или подмяна на повреден елемент, е разрешено използването на един трансформатор.

Чл. 283

Тази наредба регламентира разполагането на трансформаторни постове, които трябва да се намират в централната част на захранваните товари или възможно най-близо до тях. В част трета, глава дванадесета, се обсъждат токопроводите за напрежение до 35 kV, като се предоставят определения и област на приложение.

Чл. 284

Чл. 284 определя изискванията за токопроводи с напрежение до 35 kV, като уточнява, че те важат за постоянен и променлив ток. Допълнителни изисквания са описани в глави 24, 25 и 34. Изключения от тези изисквания са направени за специални токопроводи, използвани в електролизни и електротермични уредби, както и за въздушни електропроводни линии. Въпросите за противопожарната и аварийната безопасност на токопроводите са регламентирани в НИПАБ.

Чл. 285

Токопроводът е устройство, което включва неизолирани или изолирани проводници, изолатори, защитни кожуси и конструкции, предназначено за пренасяне на електрическа енергия.

Чл. 286

Токопроводите се класифицират на гъвкави и твърди в зависимост от вида на проводниците. Освен това, те се разделят и по начина на защита: открити (без защита), защитени (с метална мрежа или перфорирана ламарина) и закрити (в плътен кожух, защитен от прах и вода).

Чл. 287

Чл. 287 от Наредба № 3 указва, че в електрическите уредби при токове над 1000 А, токопроводите трябва да се предпочитат пред кабелните линии. Когато е възможно, те трябва да бъдат проектирани в открито изпълнение. При агресивни условия на околната среда, токопроводите трябва да бъдат в подходящо изпълнение или да се вземат мерки за защита от негативното влияние на средата.

Чл. 288

Чл. 288 от Наредба № 3 определя, че тоководещите части на токопроводите обикновено трябва да бъдат изработени от алуминиеви, стомано-алуминиеви или стоманени проводници, тръби и шини с различни сечения. Използването на медни проводници и шини е ограничено и е допустимо само в специфични случаи, където не е възможно да се използват други метали.

Чл. 289

Член 289 от Наредба № 3 определя изискванията за оразмеряване на токопроводите в зависимост от условията на работа. При нормални условия, токопроводите се избират и оразмеряват в съответствие с глава трета, докато при условия на късо съединение (к.с.) те се оразмеряват съгласно глава четвърта.

Чл. 290

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регулира мерките за намаляване на загубите в електрическите уредби. При симетрично натоварени токопроводи с променлив ток 1600 А и повече, се прилагат мерки за намаляване на загубите от магнитното поле. При несиметрично натоварени токопроводи, стойностите на тока, при които се прилагат мерки, се определят чрез изчисление. За токове от 2500 А и нагоре, освен мерките за намаляване на загубите, се предвиждат и мерки за изравняване на индуктивното съпротивление.

Чл. 291

Чл. 291 от Наредба № 3 предвижда, че за токопроводите трябва да се осигурят стационарни заземители или места за присъединяване на преносими заземители, с цел безопасност и предотвратяване на електрически инциденти.

Чл. 292

Член 292 от Наредба № 3 предвижда, че токопроводите трябва да бъдат проектирани конструктивно и разположени по такъв начин, че да осигуряват удобство за монтаж и ремонт.

Чл. 293

Чл. 293 от Наредба № 3 предвижда, че на токопроводите, които са изпълнени с твърди тоководещи части, трябва да се монтират компенсатори или други устройства с подобно действие в следните случаи: 1. Когато температурните разширения, вибрациите на трансформаторите и други фактори предизвикват опасни механични напрежения в изолаторите или токопроводите; 2. Когато токопроводите пресичат температурни или улягащи фуги на сгради и съоръжения.

Чл. 294

На твърдите токопроводи с токове над 2500 А, неразглобяемите връзки трябва да се изпълняват чрез заварка.

Чл. 295

В чл. 295 от Наредба № 3 се указва, че на гъвкавите токопроводи неразглобяемите връзки трябва да се изпълняват чрез пресоване. Това означава, че свързването на токопроводите трябва да бъде направено по такъв начин, че да не може да бъде разглобено, използвайки метод на пресоване.

Чл. 296

Чл. 296 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при съединяване на елементи от различен метал трябва да се вземат мерки за предотвратяване на електрохимична корозия на контактните повърхности. Това е важно за осигуряване на дълготрайност и безопасност на електрическите инсталации.

Чл. 297

Член 297 от Наредба № 3 указва правилата за оцветяване и подреждане на фазите на токопроводите. В параграф 1 се посочва, че тези дейности трябва да се извършват в съответствие с глава първа, раздел I. Параграф 2 уточнява, че токопроводите от закрит тип трябва да се оцветяват след излизането им от защитните кожуси на разстояние 0,3 метра.

Чл. 298

Във влажни и особено влажни помещения е задължително използването на открити или водозащитени токопроводи. За всички останали случаи няма ограничения относно използването на токопроводи.

Чл. 299

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира изискванията за разполагане на токопроводи в производствени помещения с неквалифициран и квалифициран персонал. За токопроводи с защита IР 00, височината от пода трябва да е минимум 3,5 м, а за IР 31 - минимум 2,5 м. При определени условия (изолирани проводници, закрито изпълнение, ниско напрежение) височините не се нормират. Огражденията на токопроводите трябва да са на височина минимум 1,9 м и от стоманена тел. Допълнителна защита е задължителна при риск от механични повреди, а носещите конструкции трябва да бъдат от негорим материал.

Чл. 300

Член 300 от Наредба № 3 определя минималните разстояния между токопроводите и други съоръжения. За токопроводи с изпълнение IР 00, минималното разстояние до тръбопроводи е 1,0 метра, а до технологични съоръжения - 1,5 метра. За токопроводи с изпълнение IР 21 и по-високо, разстоянията не са нормирани.

Чл. 301

Наредбата определя минималните светли разстояния при токопроводи с клас на защита IР 00. Разстоянията са следните: 50 mm между фази (полюси), 50 mm между фази (полюси) и заземени конструкции или негорими стени, и 200 mm между фази (полюси) и горими стени.

Чл. 302

Член 302 от наредбата определя, че местата на отклонение от токопроводите трябва да бъдат избирани така, че да са достъпни за обслужване. Това осигурява безопасност и удобство при работа с електрическите инсталации.

Чл. 303

Член 303 от Наредба № 3 определя изискванията за разполагане на комутационни и защитни апарати в близост до токопроводи. Апаратите трябва да бъдат защитени от случайно докосване до части под напрежение. При необходимост, за управление на апарати, разположени на недостъпна височина, трябва да се осигури подходящо задвижване, а за контрол на състоянието им - механически указател, видим от мястото на обслужване.

Чл. 304

Чл. 304 от наредба № 3 предвижда необходимостта от мерки, които да предотвратят допирането между фазите на гъвкавите токопроводи в случай на късо съединение. Тази разпоредба е част от раздел IV, който се отнася за токопроводи с напрежение над 1000 V.

Чл. 305

Чл. 305 определя изискванията за токопроводите с напрежение над 1000 V. Токопроводите трябва да отговарят на изискванията на раздел II и да бъдат в защитни изпълнения. В производствени помещения е разрешено използването на токопроводи с изпълнение IР 41 и по-високо, разположени на височина над 2,5 м от пода. В помещения с достъп само за квалифициран персонал, шинопроводите трябва да бъдат разположени на височина над 2,5 м, ако са в изпълнение под IР 41, или не е нормирана височината, ако са в изпълнение IР 41 и по-високо.

Чл. 306

Чл. 306 определя изискванията при полагане на токопроводи в тунели или галерии. Минималните размери на коридорите са: 1.0 м широчина за едностранно обслужване, 1.2 м за двустранно, и 1.9 м височина. Разстоянието между изходите трябва да бъде 100 м. Предвиждат се стационарни заземители и места за преносими заземители, с изискване за индуктирано напрежение под 250 V. Осветлението трябва да бъде осигурено от два различни източника, а вентилацията да поддържа температура на изходящия въздух, която не е по-висока от входящата с повече от 15°С. Забранено е преминаването на технически проводи през тунелите.

Чл. 307

Чл. 307 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че гъвкавите токопроводи трябва да се оразмеряват в съответствие с изискванията, установени в глава шестнадесета на наредбата.

Чл. 308

Чл. 308 определя минималното разстояние между проводниците на токопроводи с разцепени фази, което трябва да бъде най-малко шест пъти диаметъра на един проводник. При наличие на технически условия, фазите могат да се разполагат във форма на равностранен триъгълник.

Чл. 309

Наредбата определя изискванията за силови кабелни линии за постоянен и променлив ток с максимално напрежение до 110 kV, включително и за линии с контролни кабели. За кабелни линии с по-високи напрежения се изисква проект, основан на техническите условия на производителя. Освен това, допълнителни изисквания за проектиране и изграждане на кабелни линии, свързани с противопожарната и аварийната безопасност, са регламентирани в нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).

Чл. 310

Кабелната линия представлява система от един или повече успоредни кабела, включваща муфи и принадлежности, предназначена за пренос и разпределение на електрическа енергия. Тя включва съединителни, отклонителни, спирателни и крайни муфи, както и крепителни съоръжения, резервоари за масло или газ, помпени агрегати и сигнални устройства.

Чл. 311

Чл. 311 дефинира различните видове кабелни съоръжения, предназначени за полагане на кабелни линии. Включват се: кабелна естакада (линейно съоръжение), кабелно помещение (закрито пространство в сграда), кабелен тунел (закрито линейно съоръжение), кабелен канал (покрито непроходимо линейно съоръжение), кабелна канална система (непроходимо линейно съоръжение с канали и шахти) и кабелна шахта (вертикално помещение за обслужване на кабелни линии).

Чл. 312

Чл. 312 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя какво представлява кабелна маслонапълнена линия, която е линия, изпълнена с кабели, в които маслото е под налягане. Линиите се класифицират в зависимост от налягането на маслото на три категории: ниско налягане (под 0,1 MPa), средно налягане (0,3 MPa) и високо налягане (1,6 MPa).

Чл. 313

Чл. 313 от Наредба № 3 предвижда, че при проектиране и изграждане на кабелни линии трябва да се вземат предвид четири основни аспекта: 1) перспективното развитие на електрическите мрежи; 2) сигурността и предназначението на линиите; 3) особеностите на трасето; 4) типът и начинът на полагане на кабелите.

Чл. 314

Член 314 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при избора на кабелното трасе трябва да се вземе предвид условието за минимален разход на кабел. Това означава, че целта е да се оптимизира разходът на материали при проектирането на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 315

Чл. 315 от наредбата посочва, че при избиране на кабелното трасе трябва да се избягват участъци с агресивна среда, механично натоварване, вибрации и нагряване от странични източници на топлина. Ако не е възможно да се избегнат тези условия, трябва да се предвидят защитни мерки. При избора на трасе за маслонапълнени кабели е важно да се вземе предвид релефът на терена за оптимално разполагане на резервоарите за поддържане на налягането на маслото.

Чл. 316

Кабелните линии трябва да се полагат без механически напрежения и повреди по време на монтажа. Изискванията включват: резерв от 5% за температурни деформации, форма на буквите 'S' или 'W' до кабелните муфи, запас при преминаване край определени места, полагане в стоманени тръби с обработени краища, на меки подложки за предпазване от наранявания и защита на височина 2 m или дълбочина 0,3 m на места с риск от механични повреди.

Чл. 317

При полагане на електрически кабели в близост до топлопровод, е задължително топлопроводът да бъде изолиран с допълнителна топлоизолация, но кабелите не трябва да бъдат изолирани. Това е необходимо за осигуряване на безопасност и правилно функциониране на електрическите инсталации.

Чл. 318

Кабелите трябва да бъдат защитени от блуждаещи токове, когато това е необходимо, в съответствие с наредбата, която регулира защитата на подземните метални съоръжения от корозия.

Чл. 319

Кабелите, които са изложени на пряка слънчева светлина, трябва да бъдат избрани с подходяща специална външна обвивка. В случай че това не е възможно, трябва да се предприемат мерки за тяхната защита.

Чл. 320

Чл. 320 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че максималната сила и начинът на теглене на електрическите кабели трябва да се определят съгласно указанията на производителя на тези кабели.

Чл. 321

Чл. 321 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че минималните радиуси на огъване на кабелите и жилата им трябва да се определят в съответствие с указанията, предоставени от производителя. Това означава, че всяко отклонение от тези указания може да повлияе на безопасността и функционирането на електрическите уредби и линии.

Чл. 322

Кабелните съоръжения и носещите конструкции трябва да бъдат проектирани да издържат на натоварвания, произтичащи както от самите кабели, така и от външни сили като земен натиск, транспортни средства, лед, вятър и други.

Чл. 323

Член 323 от Наредба № 3 установява, че всяка кабелна линия трябва да бъде обозначена с диспечерски номер и наименование. При наличие на няколко успоредни кабела в една линия, всеки кабел получава същия номер или наименование, но с добавена собствена буква за идентификация.

Чл. 324

Чл. 324 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. изисква към кабелите да се прикрепят устойчиви на околната среда маркировъчни табели. На табелите, свързани със съединителните муфи, трябва да се посочват датата на монтажа и номерът на муфата.

Чл. 325

Според Чл. 325 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., когато кабелното трасе преминава през големи зелени площи, ниви и подобни терени, то трябва да бъде маркирано с бетонни реперни стълбчета. Това е необходимо за обозначаване на трасето и осигуряване на безопасност.

Чл. 326

Член 326 от Наредба № 3 предвижда, че кабелните трасета трябва да се нанасят на планове и схеми, включително и местоположението на муфите, с цел осигуряване на точност и безопасност при проектирането и изпълнението на електрическите инсталации.

Чл. 327

В районите на електрическите централи, подстанции и големите възлови станции, кабелите трябва да се полагат по естакади, тунели, канали и кабелни канални системи. Полагането в изкоп е разрешено само за единични кабели, които водят до отдалечени спомагателни обекти, разположени извън основните кабелни трасета.

Чл. 328

Член 328 от Наредба № 3 посочва, че в районите на промишлени предприятия няма ограничения относно начина на полагане на кабелите. Това означава, че операторите имат свобода при избора на методи за инсталиране на електрическите кабели в тези зони.

Чл. 329

Чл. 329 от Наредба № 3 предвижда, че в населените места кабелите трябва да се полагат в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 70, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Кабелните съоръжения се използват по трасета с ценни улични настилки и за преминаване на голям брой кабели в ограничено пространство, включително съвместно с телефонни кабели и при специални пресичания.

Чл. 330

Член 330 от Наредба № 3 указва, че използването на кабелни канали в ненаселени места е нецелесъобразно, а в населени места трябва да се избягва.

Чл. 331

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. допуска транзитно преминаване на кабели за средно и ниско напрежение през сутерените на сгради, при условие че те са поставени в заземени стоманени тръби.

Чл. 332

Чл. 332 от Наредба № 3 забранява изтеглянето на едножилни кабели поотделно в стоманена тръба или през затворен контур от магнитен материал. Това е с цел да се осигури безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 333

Член 333 от Наредба № 3 определя изискванията за полагане на едножилни силови кабели с напрежение от 6 до 20 kV. Трифазните линии трябва да се полагат като сноп с форма на равностранен триъгълник, като разстоянието между кабелите трябва да е най-малко два пъти по-голямо от външния им диаметър и да се пристягат на всеки 3 метра. За еднофазните кабели се изисква закрепването им със скоби от немагнитен материал.

Чл. 334

Член 334 от Наредба № 3 определя изискванията за безопасност и устойчивост на кабелите и електропроводните линии в различни условия. При възможни вибрации се налага използването на меки подложки или кабели с оловна мантия. За защита от нагряване се предвиждат специални изолации и термоустойчиви екрани. При корозия се изисква специална обвивка или поставяне в тръби. При свличащи се терени и пресичане на реки с голямо течение се използват кабели с телена броня. За големи разстояния и денивелации се предвиждат специфични кабели, които да издържат на собствената си тежест. За подвижни потребители се избират кабели с гъвкави медни жила.

Чл. 335

Чл. 335 определя правилата за избор на тип кабел за трасета, преминаващи през различни условия на околната среда. Кабелът трябва да бъде избран според най-тежкия участък, при условие че дължината на трасето е съизмерима с фабричната дължина на кабела. Допуска се използването на различни типове кабели за по-дълги трасета, съобразно условията на участъците. При участъци с различни условия на охлаждане, сечението на кабела се определя за най-неблагоприятния участък, ако дължината му е над 10 метра.

Чл. 336

Чл. 336 от наредбата предвижда, че в земята се полагат кабели с подсилена външна обвивка, наречена броня. За маслонапълнените кабели с ниско и средно налягане, както и за тръбопроводите на маслонапълнени и газонапълнени кабели, е необходимо да се осигури антикорозионна защита.

Чл. 337

В кабелните съоръжения се полагат кабели без броня. При полагане на кабелите, което включва триене върху външната им обвивка, като например изтегляне в бетонни тръби, е необходимо обвивката да бъде от усилен тип.

Чл. 338

Разрешава се полагането на небронирани кабели в помещения на височина най-малко 2,0 метра от пода. При по-малка височина, кабелите трябва да бъдат защитени от механични повреди с помощта на тръби, профили, скари и други защитни средства.

Чл. 339

Член 339 от Наредба № 3 определя случаите, в които се използват бронирани кабели. Те са необходими при условия на възможни големи усилия на опън, например в подводни кабелни линии, както и за особено отговорни връзки, като контролни кабелни линии в електрически централи с мощност над 100 MW и в подстанции с напрежение 400 kV.

Чл. 340

Чл. 340 от Наредба № 3 определя изискванията за използване на четирижилни и петжилни кабели в четирипроводникови и петпроводникови мрежи с напрежение до 1000 V. За сечения над 95 mm2 се изисква кабелите да бъдат положени в бандажиран сноп и маркирани. Допуска се отделно полагане на жило за неутрала/защитен проводник в бандажиран сноп. Алуминиевата обвивка на трижилни кабели може да се използва като неутрален проводник при определени условия, свързани с безопасността и допустимия ток.

Чл. 341

Чл. 341 от Наредба № 3 определя, че при кабелни линии с напрежение 110 kV и по-високо, типът и конструкцията на кабелите трябва да се избират в съответствие с техническите условия на производителя. Раздел V от наредбата се отнася до уредбите за захранване и сигнализация за налягане на маслото в маслонапълнени кабели.

Чл. 342

Член 342 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че маслонапълнените кабели, които захранват уредбите, трябва да бъдат проектирани за работа както при нормални, така и при преходни топлинни режими. Това осигурява безопасността и ефективността на електрическите инсталации.

Чл. 343

Чл. 343 от Наредба № 3 определя изискванията за маслозахранващите системи. Количеството масло се изчислява в зависимост от необходимостта за редовна работа. Осигурява се резерв от масло за аварийни ситуации и за напълване на най-дългия участък от кабелната линия. Предвижда се също възможност за обработка на маслото чрез специализирана машина за сушене, филтриране и обезгазяване.

Чл. 344

Член 344 от Наредба № 3 разрешава монтирането на резервоари за захранване с масло на кабелни линии с ниско и средно налягане в закрити помещения. Тези резервоари трябва да се разполагат на носещата конструкция на кабелните глави или близо до тях. Освен това, всички резервоари трябва да бъдат оборудвани със средства за измерване на налягането на маслото.

Чл. 345

Агрегатите, които захранват кабелните линии с масло под високо налягане, трябва да се разполагат в закрити помещения с минимална температура от 10°С и възможно най-близо до кабелните линии. Свързването на няколко маслозахранващи агрегата към кабелната линия става чрез маслен колектор.

Чл. 346

Чл. 346 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. позволява паралелно полагане на маслонапълнени кабелни линии с високо налягане. Всяка линия може да бъде захранвана с масло от отделен маслозахранващ агрегат или чрез автоматично превключване на агрегата между линиите.

Чл. 347

Чл. 347 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електрозахранването на маслозахранващите агрегати трябва да бъде осигурено от два независими източника, които да имат автоматично превключване (АВР).

Чл. 348

На кабелните маслонапълнени линии се изисква монтаж на сигнална уредба. Тази уредба следи налягането на маслото и при отклонение от допустимите граници (намаляване или покачване) подава сигнал на дежурния персонал.

Чл. 349

Чл. 349 от Наредба № 3 предвижда задължителното поставяне на датчици за налягане на маслото на кабелни маслонапълнени линии. За линии с ниско налягане се изисква един датчик, за средно налягане - два датчика, а за високо налягане - по един датчик при всеки маслозахранващ агрегат. Аварийните сигнали от датчиците трябва да се предават на места с постоянен дежурен персонал. Системата за сигнализация е защитена от влиянието на електрически полета от съседни силови кабели.

Чл. 350

Чл. 350 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за разположение на маслопроводи, свързващи колектора на маслозахранващия агрегат с маслонапълнените кабели с високо налягане. Според алинея 1, маслопроводът трябва да бъде разположен в помещение, където температурата е над 0°С. Алинея 2 допуска разполагането на маслопровода в канали или земя, при условие, че температурата на околната среда също е над 0°С.

Чл. 351

Според Чл. 351 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., таблото с апаратите за автоматично командване на маслозахранващите агрегати не трябва да бъде разположено в помещения с високи вибрации, тъй като това може да доведе до неправилна работа на агрегатите.

Чл. 352

Апаратите, поддържащи налягането на газа в газонапълнените кабели, трябва да бъдат разположени в краищата на кабелите, в съответствие с предписанията на производителя.

Чл. 353

Кабелните муфи трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да предпазват кабелите от влага и от вредни вещества в околната среда. Изборът на муфи трябва да е съобразен с изпитвателните напрежения, характерни за конкретния тип кабел.

Чл. 354

Муфите трябва да бъдат монтирани в съответствие с актуалните технически инструкции, които са разработени по указания на производителя на муфите.

Чл. 355

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., муфите в електрическите инсталации трябва да бъдат разположени по такъв начин, че да не съществува риск от измъкване на жилата на кабелите или повреждане на уплътненията им. Това изискване е важно за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите системи.

Чл. 356

Металните муфи, които могат да предизвикат взрив, трябва да се разполагат на разстояние най-малко 0,25 метра от съседни кабели. Възможно е също така отделянето им от съседни кабели да става чрез вертикална преграда или чрез вкопаване на по-нисък хоризонт.

Чл. 357

Металните муфи, които се разполагат в кабелни съоръжения, където съществува риск от взрив, трябва да бъдат избрани с особено внимание. Те трябва да бъдат специално изпълнени, за да осигурят защита на съседните кабели от възможни вреди.

Чл. 358

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., за кабелна линия, изпълнена с трижилен кабел с напрежение до 35 kV, е допустимо да се използват не повече от 6 съединителни муфи на 1 km от линията.

Чл. 359

Чл. 359 от Наредба № 3 определя максималния брой съединителни муфи за кабелни линии в зависимост от напрежението. За кабелни линии с напрежение до 35 kV се допуска използването на две съединителни муфи на фаза за всеки 1 km, като при съгласуване с собственика на линията, броят може да се увеличи на три. За линии с напрежение над 35 kV, броят на муфите се определя в проекта.

Чл. 360

Муфите на маслонапълнените кабели трябва да се монтират в съответствие с указанията на производителя на кабелите. Използваните материали трябва да бъдат доставени или предписани от производителя.

Чл. 361

Чл. 361 от Наредба № 3 определя, че съединенията между кабели с импрегнирана маслено-хартиена изолация и кабели с пластмасова изолация трябва да се извършват с помощта на специални (хибридни) муфи.

Чл. 362

Чл. 362 регламентира изискванията за заземяване на кабелни линии в зависимост от тяхното напрежение. За кабелни линии с напрежение над 1000 V се заземяват броните, металните обвивки и екраните от двата края, а за линии до 1000 V се свързват към защитния проводник. Броните и обвивките на кабелите се свързват с гъвкав меден проводник. При алуминиеви обвивки над 6 kV заземяването се извършва с отделни проводници. За кабели без метална обвивка, но с екран, екранът се използва за свързване към заземителите.

Чл. 363

Член 363 от Наредба № 3 предвижда заземяване на кабелните глави и муфи на кабелите с напрежение 110 kV в съответствие с проекта. При бронирани маслонапълнени кабели с ниско и средно налягане, броните от двете страни на муфите трябва да се свързват помежду си и да се заземяват съгласно проекта.

Чл. 364

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че стоманените тръбопроводи на маслонапълнените кабели с високо налягане, положени в земята, трябва да се заземяват във всяка камера и в краищата си. При открито полагане на тръбопровода е необходимо да се извършат допълнителни заземявания по проект. Ако на тръбопровода е монтирана специална защита от корозия, заземяването трябва да бъде извършено в съответствие с изискванията на тази защита.

Чл. 365

Чл. 365 от Наредба № 3 допуска присъединяване на кабелна глава на открито към металната обвивка на кабела, при условие, че другият край е заземен и съпротивлението на обвивката отговаря на изискванията. При преход от въздушна в кабелна линия, заземяваните елементи се свързват с заземителното устройство на вентилните отводи. Използването само на металната обвивка за заземяване не е позволено.

Чл. 366

Чл. 366 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че изискванията в този раздел са приложими за кабелните стопанства на електрически централи, които имат мощност от 100 MW и по-висока, както и за подстанции с напрежение от 110 kV и нагоре.

Чл. 367

Чл. 367 от Наредба № 3 установява изисквания за електрическите централи и подстанции, свързани с безопасността при пожар. В електрическите централи, изградени на блоков принцип, главната електрическа схема и свързаните инсталации трябва да бъдат проектирани така, че при пожар да не се прекъсва работата на повече от един енергоблок и да не се нарушава функционирането на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации. В подстанциите е необходимо да се осигури, че няма да се допусне едновременно отпадане на резервиращи връзки и нарушаване на пожароизвестителните и пожарогасителни системи.

Чл. 368

Чл. 368 определя изискванията за полагане на главните кабелни потоци в електрическите централи. Кабелите трябва да се полагат отделно от тези на технологичните съоръжения и в специално предназначени помещения, тунели, естакади и шахти. При избора на кабелни трасета трябва да се избягва загряване от нагрети части на технологичните съоръжения, полагането им в зоните на действие на предпазни устройства на прахосистемите и транзитно преминаващи кабели през места с агресивни химически течности.

Чл. 369

Член 369 от Наредба № 3 предвижда, че взаимнорезервиращите се кабелни линии трябва да се полагат по начин, който да предотврати засягането на резервната линия при пожар. Освен това, в участъци с риск от разпространение на авария, кабелните линии трябва да бъдат разделени на изолирани групи, за да се минимизира рискът от повреда.

Чл. 370

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регулира полагането на кабели в електрическите централи. Допуска се полагането на кабели извън специални помещения, при условие, че те са защитени от механични повреди и замърсяване, а достъпът до кабелни трасета над 5 м се осигурява чрез стационарни стълби. За по-малко кабелни линии могат да се използват преносими стълби. Препоръчва се разделяне на кабелните линии на групи, разположени по различни трасета.

Чл. 371

Чл. 371 определя изискванията за контролни кабели, които трябва да имат екранираща метална обвивка, заземена в единия край с максимално съпротивление от 4 W. Допуска се бронята на кабела да се използва за екранираща обвивка. Контролни кабели без броня могат да се използват в помощните стопанства и за уредби с напрежение до 110 kV. Кабелите за топлотехнически контрол и автоматично регулиране в електрическите централи трябва да бъдат бронирани.

Чл. 372

Член 372 от Наредба № 3 определя изискванията за полагане на кабелни линии в земята. Кабелите трябва да се полагат на дъното на изкопа, без наличието на камъни или строителни отпадъци. При опасност от нараняване, се поставя подложка от пясък или пресята пръст. Върху кабелите се насипва пласт от пясък с дебелина 0,35 м и се поставя предупредителна лента. Вместо лента, могат да се наредят тухли. За кабели с напрежение 110 kV е задължително да се използват бетонни плочи. Изкопът се дозасипва с чиста пръст, която се трамбова.

Чл. 373

Наредбата определя дълбочината на полагане на електрически кабели в зависимост от напрежението и местоположението им. За напрежение до 1000 V дълбочината е 0,7 м, за напрежение над 1000 V до 35 kV - 0,8 м, а за 110 kV - 1,0 м. Допуска се временно полагане на кабели до 35 kV на дълбочина 0,5 м в участъци до 5 м при влизане в сгради или пресичане с подземни съоръжения, при условие, че са защитени от механични повреди. Под улични платна, кабелите трябва да са на дълбочина най-малко 1,0 м, с възможност за по-малка дълбочина с осигурена механична защита.

Чл. 374

Кабелите извън населени места трябва да се полагат на дълбочина 1,3 метра в земеделски земи и на дълбочина 1,0 метра в останалите случаи.

Чл. 375

Чл. 375 от Наредба № 3 определя изискванията за хоризонтални и вертикални отстояния при полагане на електрически кабели и съобщителни кабели. Хоризонталните отстояния могат да се намаляват при определени условия, като например наличие на негорими тръби или прегради, и при спазване на ограничения по отношение на електромагнитното влияние. Вертикалните отстояния също могат да бъдат намалявани при спазване на специфични условия за топлоизолация и разположение на кабелите. Основната цел е безопасността и предотвратяване на вредно влияние между различните типове кабели и инфраструктура.

Чл. 376

Член 376 от Наредба № 3 постановява, че при полагане на няколко кабела с напрежение до 20 kV, светлото разстояние между тях трябва да бъде не по-малко от 0,10 метра.

Чл. 377

Наредбата не предвижда конкретни норми за разстоянието между контролните кабели, оставяйки това на преценка.

Чл. 378

Кабелите, които се полагат успоредно на железопътни линии, трябва да бъдат разположени извън охранителната зона на линията, освен ако не е предвидено друго от службите на железопътния транспорт.

Чл. 379

Кабелите, които се полагат успоредно на трамвайна линия, трябва да отстоят на разстояние най-малко 2 метра от най-близката релса. В случай че не може да се спази това разстояние, кабелите трябва да се полагат в неметални тръби.

Чл. 380

Кабелите, които се полагат успоредно на пътища, трябва да бъдат на разстояние най-малко 1 метър от външната страна на канавката, освен ако пътните служби не предписват друго.

Чл. 381

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., кабелите, които се полагат успоредно на електропроводи с напрежение 110 kV и по-високо, трябва да се намират на разстояние най-малко 10 метра от вертикалната равнина на крайния неотклонен проводник.

Чл. 382

Чл. 382 определя минималните светли разстояния между кабели и заземени части в зависимост от напрежението. За напрежение от 1000 V до 35 kV минималното разстояние е 5 m, а за 110 kV и по-високо - 10 m. При ограничени условия е допустимо намаляване на разстоянието до 2 m за кабелни линии с напрежение над 1000 V. В електрически централи и подстанции разстоянието може да бъде намалено до 0,5 m, при условие че заземените части са свързани със заземителния контур.

Чл. 383

Съгласно Чл. 383 от Наредба № 3, светлото разстояние между кабелите и стълбовете на въздушни мрежи с напрежение до 1000 V трябва да бъде минимум 1,0 метра. В случай че кабелите са положени в неметални тръби, минималното разстояние може да бъде 0,5 метра.

Чл. 384

Чл. 384 определя изискванията за полагане на кабели при пресичане на жп линии. Кабелите трябва да бъдат положени в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори, съобразно нормативите на БДЖ. Разстоянието между мястото на пресичане и стрелките или кръстовките трябва да бъде най-малко 5 метра. При пресичане на електрифицирани жп линии на постоянен ток е задължително използването на неметални тръби.

Чл. 385

При пресичане на трамвайни линии, кабелите трябва да се полагат в неметални тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори. Разстоянието от мястото на пресичане до стрелки или кръстовки трябва да бъде най-малко 3 метра.

Чл. 386

Чл. 386 от Наредба № 3 определя изискванията за полагане на кабели при пресичане на улици и пътища. Кабелите трябва да се полагат в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори. При липса на специален пояс, пресичането обхваща по 2 метра от двете страни на пътя. Дълбочината на полагане трябва да е минимум 1 метър под повърхността на платното и 0,5 метра под дъната на отводнителните канавки (0,2 метра, ако кабелите са защитени). При преход от подземна в въздушна кабелна линия, кабелът трябва да бъде изведен на повърхността най-малко на 3,5 метра от отводнителната канавка или банкета на пътя.

Чл. 387

Член 387 от наредбата предвижда, че при пресичане на пътни отклонения към дворове или гаражи, кабелите трябва да се полагат така, че да се избегне необходимостта от повторно разкопаване в случай на ремонт на кабелите. Това е важно за минимизиране на неудобствата и разходите при бъдещи ремонти.

Чл. 388

Чл. 388 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че кабелите трябва да се изтеглят в тръби при пресичане на пътни и улични платна, други проводи и съоръжения, или когато е необходима механична защита.

Чл. 389

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира използването на тръби за електрически уредби, които трябва да бъдат изработени от негорим материал. Изборът на тръби трябва да отчита фактори като агресивността на околната среда, наличието на блуждаещи токове, стабилността на почвата, интензивността на транспорт, методите за възстановяване на изкопа и наличието на съседни съоръжения. В случай на трифазна система с едножилни кабели, тръбите трябва да са от немагнитен материал, когато кабелите са положени в отделни тръби.

Чл. 390

Наредбата определя условията за полагане на електрически тръби, които трябва да се поставят върху чисто дъно, пясък или пръст. Тръбите могат да се свързват помежду си и трябва да бъдат обработени, за да не нараняват кабелите. Крайните отвори на тръбите трябва да се уплътняват, а броят на тръбите трябва да включва резерв от 10%.

Чл. 391

Чл. 391 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при полагане на кабели в участъци с ценна настилка или в стеснени места с множество кабелни линии, трябва да се използват кабелни канални системи с PVC тръби.

Чл. 392

Чл. 392 от Наредба № 3 указва, че при изграждане на кабелна канална система с PVC тръби, трябва да се спазват разпоредбите от наредбата, свързана с подземни технически проводи, посочени в чл. 329.

Чл. 393

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя типоразмерите на тръбите, използвани за кабелни канални системи. За кабели с напрежение до 1000 V се избират тръби с диаметър 110 mm и дебелина на стените 3,2 mm. За кабели с напрежение до 35 kV тръбите трябва да имат диаметър 140 mm и дебелина на стените 4,1 mm.

Чл. 394

Член 394 от наредба № 3 предвижда, че тръбите за електропроводни линии трябва да се полагат със застъпване и залепване с PVC лепило. Преди монтажа е необходимо да се обработят краищата на тръбите, за да се предотврати нараняване на външната обвивка на изтегляните кабели.

Чл. 395

Член 395 от Наредба № 3 предвижда, че всяка РVС тръба в системата трябва да бъде отделена от съседните тръби и от стените на изкопа чрез слой бетон. Дебелината на този бетонен слой трябва да бъде равна на половината от диаметъра на тръбите.

Чл. 396

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че минималното земно покритие върху положена кабелна канална система трябва да бъде 0,6 метра.

Чл. 397

Член 397 от наредбата предвижда, че при проектиране на каналната система, броят на тръбите трябва да бъде увеличен с 10% резерв, но не по-малко от една тръба.

Чл. 398

Член 398 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че огъването на PVC тръби е разрешено, при условие че се спазват указанията на производителя. Минималният радиус на огъване трябва да бъде 0,9 метра.

Чл. 399

Наредба № 3 определя изискванията за изграждане на кабелни шахти, които служат за изтегляне на кабели и свързване към разпределителни устройства и потребители. Шахтите трябва да бъдат изградени на разстояние не по-голямо от 150 метра, с препоръчително разстояние от 60 метра. Те трябва да са проектирани да издържат на механични натоварвания и въздействия на околната среда, като същевременно да позволяват удобно обслужване на кабелите. Могат да се използват дълбоки или плитки шахти в зависимост от броя на кабелите и нивото на подпочвените води, като дълбоките шахти изискват отводняване и защита от наводняване. Отворите на шахтите трябва да бъдат уплътнени с водонепропускащи материали, а капаците им да са с тегло не повече от 50 daN и с конструкция, позволяваща удобно повдигане.

Чл. 400

Чл. 400 определя изискванията за полагане на кабели в шахтите. Кабелите трябва да се полагат на лавици, които са заземени с преходно съпротивление не по-голямо от 30 W при неблагоприятни климатични условия. Освен това, кабелните линии с напрежение до 1000 V и тези от 1000 V до 35 kV трябва да бъдат разположени на различни лавици, разделени с подвижни негорими прегради.

Чл. 401

Съгласно Чл. 401 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., всяка шахта, свързана с кабел, трябва да бъде обозначена с маркировъчна табелка. Това изискване цели да осигури ясна идентификация на кабелите и безопасност при работа с електрическите уреди и линии.

Чл. 402

Чл. 402 от Наредба № 3 позволява изграждането на подземни канални системи за силнотокови и съобщителни кабели под тротоари с широчина до 3 метра, при спазване на определени отстояния. Предвиждат се два вида шахти: плитки, самостоятелни за всеки вид кабели, и дълбоки, общи за двата вида кабели, с осигурена защита при работа. Силнотоковите кабели не трябва да предизвикват опасни напрежения в съобщителните линии.

Чл. 403

Според Чл. 403 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., колектори, кабелни помещения, тунели и канали трябва да се проектират с предвиден резерв от 15% за възможно допълнително полагане на кабели. Това означава, че при оразмеряване на тези съоръжения е необходимо да се вземе под внимание не само текущото нужда от пространство, но и бъдещи разширения.

Чл. 404

Чл. 404 от Наредба № 3 предвижда, че колекторите, кабелните помещения и тунелите с огнеустойчиви прегради трябва да бъдат отделени и преградени в съответствие с нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 405

Чл. 405 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за влизане в колектори, кабелни помещения и тунели през люкове. Изискванията включват: 1. светъл отвор на люка с минимален размер 0,7 метра; 2. възможност за заключване, която може да бъде на самия люк или на втория капак под него; 3. стационарна стълба, разположена така, че да не пречи на обслужващия коридор.

Чл. 406

Член 406 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че преминаването на кабели през стени и огнеустойчиви прегради трябва да се извършва в самостоятелни негорими тръби или в специално оформени отвори за всеки кабел. Освен това, тръбите или отворите трябва да бъдат уплътнени с водонепропускащи материали, независимо от наличието на кабели.

Чл. 407

Чл. 407 от Наредба № 3 предвижда, че колекторите, кабелните помещения, тунелите и каналите трябва да бъдат изградени така, че да не допускат проникването на технологични води и масла. Дъното на тези съоръжения трябва да има наклон от поне 0,1% към водосборно място за отвеждане на дъждовни или подземни води, което да се извежда през сифон към дренаж или канализация. При необходимост, за изкуствено отводняване, могат да се предвиждат помпи с противовлажно изпълнение.

Чл. 408

Най-малкото земно покритие над колектори и тунели е 0,5 метра, а над канали - 0,3 метра.

Чл. 409

Чл. 409 определя изискванията за проектиране на колектори, кабелни помещения и тунели. Те трябва да бъдат проектирани за естествено вентилиране. При температура на входящия и изходящия въздух с разлика над +10°С е необходимо да се предвиди принудителна вентилация, която да се изключва автоматично при пожар. При съвместно полагане на силови кабели и топлопровод, топлопроводът не трябва да увеличава температурата на въздуха около кабелите с повече от 5°С, в противен случай е нужна топлоизолация или принудителна вентилация.

Чл. 410

В колекторите, кабелните помещения и тунелите е необходимо да бъде осигурено изкуствено осветление, което да отговаря на предписанията в глава четиридесета и допълнителните изисквания по чл. 306, ал. 3 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г.

Чл. 411

Наредба № 3 определя изискванията за покритие на кабелните канали с подвижни негорими капаци, които трябва да издържат на механични натоварвания и да позволяват удобно захващане. Извън сградите капаците трябва да бъдат на ниво земната повърхност и на места, достъпни само за обслужващ персонал, с възможност за земно покритие или тротоарна настилка. В ОРУ е разрешено изграждането на кабелни канали изцяло над земната повърхност, когато е целесъобразно.

Чл. 412

Член 412 от наредбата забранява използването на кабелни канали в участъци, където съществува риск от разливане на разтопен метал или течности с висока температура, които могат да повредят кабелните обвивки. Освен това, в тези участъци не се разрешава поставянето на входни люкове за колектори и тунели.

Чл. 413

Чл. 413 от Наредба № 3 разрешава съвместно полагане на силови кабели с напрежение до 35 kV, контролни и съобщителни кабели, водопроводи, топлопроводи и въздуховоди в колектори, при определени условия. При двустранно разполагане, съобщителните кабели и топлопроводът се поставят от едната страна, а силовите кабели и водопроводът от другата. При едностранно разполагане, силовите кабели са най-горе, следвани от съобщителните и най-долу водопроводът или топлопроводът. Забранено е съвместното полагане на силови кабели с газопроводи и тръбопроводи, съдържащи възпламенителни и горими течности.

Чл. 414

Чл. 414 определя правилата за полагане на кабели в кабелни помещения, тунели и канали. Кабелите трябва да се разположат по следния начин: при двустранно разполагане силовите кабели са от едната страна, а останалите от другата; при едностранно разполагане силовите кабели са отгоре, а другите под тях, разделени с негорима преграда; силовите кабели с напрежение до 1000 V трябва да бъдат под тези с по-високо напрежение, също разделени с негорима преграда. Допуска се полагането на контролни кабели заедно със силови до 1000 V, освен в специфични случаи. При пресичане и отклонение контролни и съобщителни кабели могат да преминават над силовите, разделени с негорима преграда.

Чл. 415

Чл. 415 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че полагането на отговорни, взаимнорезервиращи се кабелни линии трябва да се извършва върху негорими хоризонтални прегради и на различни нива.

Чл. 416

Кабелите с напрежение 110 kV трябва да бъдат положени в най-долната част на кабелните съоръжения. Те трябва да бъдат отделени от кабелите, разположени над тях, с негорима плътна хоризонтална преграда.

Чл. 417

Чл. 417 от Наредба № 3 разрешава полагането на токопроводи в кабелни помещения и тунели в закрито изпълнение, използвайки метални или огнеустойчиви обвивки. Освен това, допуска се полагане на въздухопроводи за въздухоструйни прекъсвачи и пневматични задвижвания, както и на маслопроводи за маслонапълнени кабели.

Чл. 418

Член 418 от Наредба № 3 предвижда, че съединенията на тръбопроводите трябва да се извършват чрез заварка. Това означава, че за свързването на тръбопроводите е необходимо да се използва метод на заваряване, за да се осигури надеждност и безопасност на електрическите уредби и проводници.

Чл. 419

Според чл. 419 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., полагането на въздухопроводи и маслопроводи е разрешено само за нуждите, посочени в чл. 417, ал. 2. За други нужди не се допуска полагане на тези проводи.

Чл. 420

Наредба № 3 определя минималните размери за полагане на силови кабели с напрежение до 35 kV в колектори, кабелни помещения, тунели и канали. Основните изисквания включват светла височина, широчина на обслужващи коридори, осово вертикално и хоризонтално разстояние между носещите конструкции, както и специфични изисквания за различни видове кабели. Размерите се отнасят за трифазни системи с три едножилни кабела, разположени в триъгълник.

Чл. 421

Чл. 421 от Наредба № 3 разрешава полагане на кабели по дъното на канал с максимална дълбочина 0,9 метра, при условие че разстоянието между кабелите е най-малко един кабелен диаметър. За кабели с напрежение над 1000 V и контролни кабели, разстоянието трябва да бъде минимум 100 мм, освен ако не са разделени с вертикална негорима преграда. Забранява се засипването на кабелите с пясък.

Чл. 422

Чл. 422 от Наредба № 3 допуска стесняване на широчината на обслужващите коридори до 800 mm на дължина 1 m, както при двустранно, така и при едностранно разположение на носещите конструкции. Освен това, разрешава намаляване на височината на тунелите до 1,5 m, при условие че тунелът е полупроходим и не е по-дълъг от 100 m, като в двата му края трябва да има врати или люкове.

Чл. 423

Чл. 423 от Наредба № 3 указва, че кабелите в колектори, кабелни помещения, тунели и канали трябва да се полагат с цяла строителна дължина. Контролните кабели трябва да се полагат на лавици в снопчета с диаметър до 100 mm или на пластове с максимална дебелина 150 mm, като външните обвивки на групираните кабели трябва да са еднотипни.

Чл. 424

Член 424 от наредба № 3 определя изискванията за полагане на кабели с напрежение 110 kV. Кабелите трябва да се полагат на конзоли или специални подложки, разположени извън обслужващия коридор, при спазване на следните условия: разстоянието между подпорите не трябва да надвишава 1,5 м; при триъгълно разположение на фазните жила, разстоянието между тях не трябва да е по-голямо от 1,5 м; при хоризонтално разположение, закрепването по дължина трябва да е пофазно и на разстояние не по-голямо от 1,5 м, а закрепването към феромагнитна конструкция да е със скоби от немагнитен материал; трябва да се предвидят мерки срещу нараняване на обвивката на кабелите от температурни разширения.

Чл. 425

Стоманените тръбопроводи на маслонапълнените или газонапълнените кабели трябва да се разполагат на конзоли, негорими трупчета или подвески. Разстоянието между тези опорни елементи се определя в проекта.

Чл. 426

Чл. 426 от наредбата предвижда, че крайните разделителни немагнитни тръби на маслонапълнени и газонапълнени кабели трябва да се прикрепват към феромагнитни конструкции с немагнитни скоби. При дължина на тръбите над 10 метра, е необходимо използването на плъзгащи крепители, които да предотвратяват странично изместване.

Чл. 427

При полагане на кабели в производствени помещения трябва да се спазват следните условия: 1. Кабелите да са разположени така, че да позволяват оглед и ремонт; 2. Разстоянието между успоредно положени кабели и тръбопроводи да е минимум 0,5 м, а с газопроводи и тръбопроводи за горими течности - 1,0 м; при невъзможност за спазване на разстоянията, кабелите да се полагат в стоманени тръби; 3. Не се допуска успоредно полагане на силови кабели под или над тръбопроводи, пренасящи горими или химически активни флуиди; 4. Полагането на кабели в подовете и стените да се извършва в канали или тръби; 5. Кабелите, преминаващи през междуетажни плочи и стени, да са в тръби или самостоятелни отвори, уплътнени с негорим материал.

Чл. 428

Чл. 428 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. забранява полагането на кабели във вентилационни канали. Изключение се допуска само за единични кабели, които могат да бъдат положени в стоманени тръби при пресичане.

Чл. 429

Откритото полагане на кабели по стълбищни клетки е забранено. Това правило цели да осигури безопасността и предотвратяване на инциденти в сградите.

Чл. 430

Чл. 430 от Наредба № 3 предвижда, че при пресичане на проходи, кабелите трябва да бъдат положени на височина най-малко 1,9 метра от пода. Това изискване е важно за безопасността и предотвратяване на инциденти.

Чл. 431

Член 431 от наредбата указва, че кабелите, полагани по естакади, трябва да отговарят на изискванията на НИПАБ (Национални изисквания за проектиране и изграждане на електрически инсталации).

Чл. 432

Чл. 432 определя начините за полагане на кабели по мостове. При наличие на достатъчно пространство, кабелите се полагат в самостоятелни тръби или цеви, разположени на разстояние 1/2 от диаметъра им с минимално покритие от 300 mm. При липса на пространство, се използват стоманени тръби, които са закрепени и заземени. Откритото полагане на кабели е допустимо на места, удобни за поддържане, но недостъпни за хора, с внимание към нагряването от слънцето.

Чл. 433

В местата, където кабелите преминават през дилатационни фуги, тръбите трябва да се прекъсват и да се полагат в индивидуални обвиващи маншони, които имат дължина от 0,5 метра.

Чл. 434

Член 434 от Наредба № 3 допуска полагането на кабели в земята по язовирни стени, диги и пристанищни кейове, при условие че дебелината на земния пласт е най-малко 1 метър.

Чл. 435

Според Чл. 435 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., не е разрешено полагането на маслонапълнени и газонапълнени кабели по мостове, които са подложени на вибрации от преминаващи транспортни средства. Тази разпоредба е част от раздел XV, който се отнася до полагането на кабели през водни площи.

Чл. 436

Наредбата определя изискванията за изграждане на електропроводни линии при пресичане на реки и канали. При наличие на коригирани и облицовани брегове, се изграждат самостоятелни конструкции от носещи стойки и стоманени тръби. За некоригирани брегове, тръбите трябва да бъдат закрепени, за да се предотврати подкопаване. Не е разрешено използването на кабелни конструкции като мост. При необходимост, тръбите завършват в преходни шахти, а положените тръби не трябва да предизвикват наводнения. Стоманените тръби се заземяват, а за носеща конструкция може да се използва обсадна стоманена тръба.

Чл. 437

Чл. 437 указва условията за пресичане на некоригирани речни корита при липса на мостова конструкция. Кабелите трябва да се полагат по дъното на реката при следните условия: мястото на пресичане да е на полегат бряг, да не е подложено на размиване и дъното да не е каменисто; пред мястото на пресичане кабелите да имат по-голяма резервна дължина; кабелите да се полагат в изкоп с дълбочина 0,3 м и да се укрепват с набити колове през 1 м.

Чл. 438

Член 438 от наредбата предвижда, че при наличие на плавателна река или канал, където дъното може да бъде периодично коригирано, дълбочината на кабелния изкоп трябва да бъде най-малко 1 метър. Тази дълбочина трябва да бъде съгласувана с компетентните служби.

Чл. 439

Член 439 от Наредба № 3 определя изискванията за преминаването на кабели през дълбоки водоеми. Кабелите трябва да се полагат по дъното на водоема, без да се допуска провисване на неравни места. При необходимост се извършва подравняване, вкопаване или заобикаляне на препятствия. Използват се кабели с телена броня, които осигуряват защита от механични повреди и издържат на по-големи надлъжни усилия.

Чл. 440

Член 440 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че местата на пресичане на електропроводни линии трябва да бъдат укрепени, за да се предотвратят размивания и ледоходи. Освен това, тези места трябва да бъдат обозначени със знаци, които са съгласувани със службите на водния транспорт, ако такъв съществува.

Чл. 441

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, пресичането на кабелни линии под водата е забранено. Това правило цели да осигури безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 442

Съгласно Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., светлото хоризонтално разстояние между успоредно положени по дъното кабели трябва да бъде най-малко 0,25 метра.

Чл. 443

Член 443 от Наредба № 3 определя минималното светло хоризонтално разстояние между успоредно положени кабели и тръбопроводи. То е най-малко 50 метра, но при притеснени условия и след съгласуване със заинтересуваните страни, може да бъде намалено до 15 метра.

Чл. 444

Член 444 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че начинът на полагане на кабели с напрежение 110 kV през водни площи трябва да бъде указан в проекта. В него се посочват и необходимите отстояния до други кабели и проводи.

Чл. 445

Чл. 445 от Наредба № 3 предвижда, че при полагане на едножилни кабели с напрежение 110 kV и при отговорни линии с по-ниски напрежения, трябва да се полагат резервни жила. За трифазни системи с три и повече жила, резервните жила се определят съгласно проекта, но не по-малко от две жила.

Чл. 446

Чл. 446 определя изискванията за въздушни електропроводни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V, които използват неизолирани проводници, както и изолирани проводници за отклонение към потребителите. Изискванията не важат за ВЛ, регламентирани от други нормативни актове, като контактни мрежи на електрифицирания транспорт, трамваи и тролейбуси. Кабелните участъци и отклонения трябва да бъдат изградени в съответствие с изискванията на глава тринадесета.

Чл. 447

Член 447 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя въздушната електропроводна линия (ВЛ) с напрежение до 1000 V като линия за разпределение на електрическа енергия, която използва неизолирани проводници, разположени на открито. Тези проводници са закрепени чрез изолатори и арматура към стълбове или чрез конзоли към сгради и инженерни съоръжения.

Чл. 448

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя механичните показатели за оразмеряване на въздушните електропроводни линии в три основни режима: нормален, авариен и монтажен. Нормалният режим предполага, че проводниците не са скъсани, докато авариният режим включва случаи на напълно или частично скъсани проводници. Монтажният режим се отнася за условията по време на инсталация.

Чл. 449

Чл. 449 от Наредба № 3 определя методите за оразмеряване на проводниците, изолаторите и арматурата на базата на механични показатели и разрушаващи напрежения, които се получават от изчислителните натоварвания. Изискванията на наредбата трябва да се спазват. Освен това, стълбовете и фундаментите трябва да бъдат изчислявани в съответствие с действащите нормативни актове.

Чл. 450

Член 450 от Наредба № 3 определя изискванията за разполагане на стълбовете на въздушните линии (ВЛ). Според алинея 1, стълбовете трябва да са разположени така, че да не пречат на транспорта и движението на пешеходците. Алинея 2 предвижда защита на стълбовете, които са застрашени от повреждане от транспортни средства, по подходящ начин.

Чл. 451

Член 451 от Наредба № 3 предвижда, че върху стълбовете на височина между 2,5 и 3 метра от земята трябва да бъдат обозначени следните данни: типът на стълба, поредният номер, годината на поставяне, номерът на извода от трансформаторния пост, както и наличието на заземяване.

Чл. 452

Металните конструкции на въздушните линии (ВЛ) трябва да бъдат защитени от корозия чрез използване на галванични покрития и бои. Тази мярка е важна за удължаване на живота на конструкциите и за осигуряване на безопасността на електрическите инсталации.

Чл. 453

Чл. 453 определя изчислителните климатични условия за въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V, основавайки се на фактически наблюдения. Налягането на вятъра и дебелината на ледената обвивка се избират по аналогия с ВЛ 20 kV. За линии в застроени местности, максималната скорост на вятъра се намалява с 40%. Направлението на вятъра се приема под ъгъл 90° спрямо трасето на ВЛ. Дебелината на ледената обвивка е 10 mm за II климатичен район, 15 mm за III, 20 mm за IV и над 20 mm за специални климатични райони. Дебелината над 20 mm се закръглява според предписанията в чл. 550, ал. 4 и 5.

Чл. 454

Чл. 454 от Наредба № 3 предвижда, че проводниците на въздушните линии (ВЛ) трябва да бъдат оразмерявани за работа в нормален режим. Оразмеряването се извършва с оглед на скоростта на вятъра и дебелината на ледената обвивка, които са определени в предходния член (чл. 453) на наредбата.

Чл. 455

Чл. 455 от Наредба № 3 определя условията за оразмеряване на въздушните линии, като се вземат предвид различни климатични фактори. Специфицират се максимални и минимални температури на въздуха, условия на вятър и лед, които трябва да бъдат отчетени при проектиране. Максималната температура е определена на +40°С, а минималната на -30°С.

Чл. 456

Проверката за безопасността на проводниците при приближаването им към сгради и съоръжения трябва да се извършва при максимална скорост на вятъра и температура от +15°С. Тази наредба определя условията и стандартите за електрическите уредби и електропроводните линии, с акцент върху безопасността и правилното им функциониране.

Чл. 457

Наредбата определя изискванията за използваните проводници за въздушни линии (ВЛ), които могат да бъдат едножични и многожични. Проводниците се избират в зависимост от материала и минималното сечение, като за алуминиеви проводници е 16 mm2, за стоманоалуминиеви, медни и биметални - 10 mm2, за стоманени многожични - 25 mm2, и за стоманени едножични - диаметър 4 mm. Забранява се използването на едножични стоманени проводници с диаметър над 5 mm и на едножични медни и биметални проводници с диаметър над 6,5 mm. Дължината на отклонението от ВЛ до въвода на сгради не трябва да надвишава 25 m, в противен случай е необходимо допълнително укрепване.

Чл. 458

Член 458 от Наредба № 3 предвижда, че проводниците трябва да бъдат оразмерявани по механични показатели, в съответствие с разпоредбите на член 565 и 566 от същата наредба. Това означава, че за правилното проектиране и безопасността на електрическите инсталации е необходимо да се спазват определени механични стандарти.

Чл. 459

Чл. 459 от Наредба № 3 определя изискванията за съединение (снаждане) на проводници, което трябва да се извършва със съединителни и специални клеми (муфи). Механичната якост на съединенията, подложени на опън, трябва да бъде не по-малко от 90% от якостта на скъсване на проводника. При съединяване на проводници от различни метали се използват биметални клеми, а при различни сечения - специални клеми, само на стълбове, без да се подлагат на механични сили.

Чл. 460

Чл. 460 от Наредба № 3 определя правилата за окачване и закрепване на проводниците. Проводниците трябва да се окачват единично на стълбовете и да се закрепват към носещите изолатори с превръзки или друга специална арматура. Проводниците за отклонение от високоволтовата линия (ВЛ) се закрепват на стълбовете с крайни връзки.

Чл. 461

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, коефициентът на сигурност на металните пръти и куки трябва да бъде най-малко 2. Това е изискване, свързано с безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 462

Чл. 462 определя правилата за разполагане на проводниците върху стълбовете. Неутралният проводник обикновено се поставя под фазовите проводници. Проводниците за улично осветление, които са окачени на стълбове с проводниците на ВЛ, трябва да бъдат над неутралния проводник. Въпреки това, в определени случаи е позволено проводниците за улично осветление да бъдат разположени под неутралния проводник в съществуващи ВЛ.

Чл. 463

Чл. 463 от Наредба № 3 забранява поставянето на открити електрически табла и предпазители върху стълбове, когато има отклонения към потребители. Вместо това, средствата за измерване на електрическата енергия, защитата и секционирането трябва да се монтират в закрити табла, разположени под проводниците на стълбовете.

Чл. 464

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните разстояния между проводниците на електрически стълбове. Вертикалното разстояние между проводниците, разположени един под друг, трябва да бъде най-малко 0,40 метра, а хоризонталното разстояние между два съседни проводника върху стълба - най-малко 0,30 метра.

Чл. 465

Чл. 465 от Наредба № 3 предвижда минимални хоризонтални разстояния между проводниците за спусъци по стълба, които трябва да бъдат най-малко 0,15 метра. Също така, разстоянието на проводниците до повърхността на стълбове, конзоли и куки е установено да бъде най-малко 0,05 метра.

Чл. 466

Коефициентът на сигурност на стоящите изолатори, определен в Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., трябва да бъде най-малко 2,5. Това означава, че разрушаващата сила трябва да бъде поне 2,5 пъти по-голяма от действащата сила.

Чл. 467

Чл. 467 от Наредба № 3 указва, че за окачване на няколко проводника върху един изолатор трябва да се използват многошийкови или специални изолатори. Освен това, неутралният проводник трябва да бъде закрепен на изолатори.

Чл. 468

Чл. 468 описва изискванията за заземяване на електрически мрежи. В мрежите с изолирана неутрала, арматурите на стълбовете се заземяват, докато в мрежите с директно заземена неутрала, те се свързват към защитен проводник. Заземяващият спусък трябва да е с диаметър не по-малко от 6 mm и може да се използва арматурата на стълбовете за тази цел. Максималното преходно съпротивление на заземителите е 30 W.

Чл. 469

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за защита от атмосферни пренапрежения на въздушни линии (ВЛ) чрез заземители. Заземителите трябва да имат преходно съпротивление, а разстоянията между тях не трябва да надвишават 200 м в райони със средна атмосферна електрическа дейност и 100 м в райони с повишена такава. Заземители се поставят на стълбовете с отклонения към сгради, крайни, разклонителни и кръстовищни стълбове. Заземителните уредби могат да се използват и за повторно заземяване на неутралния проводник.

Чл. 470

Стълбовете за въздушни линии (ВЛ) се класифицират в зависимост от предназначението им на: носещи, опъвателни, ъглови, крайни, отклонителни и кръстовищни. Всеки тип стълб има специфични изисквания за оразмеряване, свързани с неговата функция в електрическата мрежа.

Чл. 471

Наредбата разрешава използването на подпори и обтяжки за всички типове стълбове. Обтяжките могат да бъдат закотвени в терена или към различни съоръжения. Стоманените обтяжки трябва да имат минимално сечение от 25 mm2. В прави участъци на въздушни линии (ВЛ) в открити места се поставят усилени тип стълбове след всеки 8-9 носещи стълба.

Чл. 472

Чл. 472 от Наредба № 3 определя изискванията за оразмеряване на стълбовете за електропроводни линии. Стълбовете трябва да се проектират за механични товари при нормални условия, като се вземат предвид свободни от лед и максимална скорост на вятъра, както и при заледяване. Ъгловите и крайните стълбове се проверяват при минимални температури без вятър и лед. При изчисленията се отчитат различни сили, включително налягане на вятъра и опън на проводниците, в зависимост от типа на стълба и условията на работа.

Чл. 473

Чл. 473 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че в участъци, където стълбовете са изложени на риск от наводнения и отмиване на почвата, трябва да се прилагат специални укрепвания, за да се осигури стабилността на електрическите уреди и електропроводните линии.

Чл. 474

Чл. 474 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че ъгълът на пресичане на въздушни линии (ВЛ) с други съоръжения, линии, улици и подобни не е ограничен. Това означава, че няма специфични изисквания относно ъгъла, под който могат да се пресичат тези елементи.

Чл. 475

Член 475 от Наредба № 3 определя минималното разстояние от проводниците до земята, което трябва да бъде най-малко 6 метра при най-голям провес. В случай на пресичане на улици, е допустимо разстоянието да бъде намалено до 3,5 метра от проводниците до тротоарите и пешеходните пътеки.

Чл. 476

Наредбата определя разстоянието от проводниците на въздушните линии (ВЛ) до земята или пресичани съоръжения при най-голям провес на проводниците. Това разстояние се изчислява при определени условия: 1. при проводници, покрити с лед, при температура - 5°С и без вятър; 2. при максимална температура на въздуха, също без вятър.

Чл. 477

Наредбата определя изискванията за разстояния и безопасност при изграждането на електрически уредби и електропроводни линии. Според чл. 477, разстоянието от проводниците до сградите трябва да бъде минимум 1,5 метра, особено при балкони, прозорци и тераси. Преминаването на въздушни линии над сгради е забранено, освен в случай на отклонения към захранвани сгради. Забранено е също така извършването на строително-монтажни работи и складиране на материали в предпазната зона на въздушни линии до 1000 V, която е определена на 5 метра от проводниците.

Чл. 478

Чл. 478 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че разстоянията от стълбовете на въздушните линии (ВЛ) до подземни кабели, тръбопроводи и надземни колонки с различни предназначения трябва да се определят в съответствие с наредбата по чл. 329.

Чл. 479

Наредбата регламентира условията за преминаване на въздушни линии (ВЛ) над плавателни и неплавателни реки. Преминаването над плавателни реки е разрешено само по изключение, при спазване на определени предписания за линии над 1000 V. За неплавателни реки и канали, разстоянието от проводниците до най-високото ниво на водата трябва да бъде минимум 2 метра, а до леда - 6 метра. Освен това, разстоянието от стълбовете на ВЛ до брега на некоригрирана река трябва да е равно на височината на стълба.

Чл. 480

Наредбата предвижда, че при преминаване на въздушни линии (ВЛ) през горски масиви и зелени насаждения не е необходимо да се прави просека. Също така, разстоянието от проводниците до растителността при най-голямо отклонение или провес трябва да бъде минимум 1 метър.

Чл. 481

Член 481 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при пресичане на въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V с ВЛ с напрежение над 1000 V, трябва да се спазват специфични изисквания, посочени в членове 639 до 645 от същата наредба.

Чл. 482

Чл. 482 от Наредба № 3 определя, че стълбовете на пресичащи се въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V трябва да бъдат тип кръстовищен. Това указание е важно за безопасността и правилното функциониране на електрическите инсталации.

Чл. 483

Наредбата определя изискванията при пресичане на въздушни линии (ВЛ) със съобщителни линии. Пресичанията трябва да се извършват в междустълбията на линията, като се спазват следните условия: използване на общи стълбове за радиотранслационни линии, разполагане на проводниците на ВЛ над проводниците на съобщителната линия, многожични проводници без съединения в междустълбието, минимални сечения на проводниците (25 mm2 за алуминий и 16 mm2 за мед), вертикално разстояние от 1,25 m между проводниците при най-голям провес и отстояние на стълба на ВЛ най-малко 2 m от мястото на пресичане.

Чл. 484

Чл. 484 от Наредба № 3 позволява разполагането на проводниците на съобщителната линия над проводниците на ВЛ при определени условия, включително минимално разстояние от 1,25 м между проводниците, специфични изисквания за сигурност на неизолираните и изолираните проводници, и допуска преминаването на въводи на сгради с изолирани проводници под телефонни линии в населени места.

Чл. 485

Стълбовете на въздушните линии (ВЛ), които ограничават междустълбията при пресичане с телефонни линии, трябва да бъдат от носещ или опъвателен тип.

Чл. 486

Член 486 от Наредба № 3 указва, че при пресичане на въздушни линии (ВЛ) с телефонни кабели, които са окачени на стълбове, трябва да се спазват изискванията, посочени в член 493 от същата наредба. Това подчертава необходимостта от спазване на специфични стандарти за безопасност и функционалност при инсталирането на електрически и телекомуникационни линии.

Чл. 487

Чл. 487 определя изискванията при пресичане на въздушни линии (ВЛ) с подземни кабелни съобщителни линии. Хоризонталното разстояние от стълба до кабелната линия трябва да бъде минимум 0,8 м в застроена местност и 1,5 м в незастроена местност. При наличие на защитни тръби, разстоянието може да се намали на 0,3 м. Освен това, разстоянието от заземителя на стълба до кабелната линия е минимум 5 м в защитен участък и 25 м в незащитен участък.

Чл. 488

Чл. 488 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните разстояния между въздушни линии (ВЛ) и въздушни съобщителни линии. В нормални условия, разстоянието по хоризонтала между крайните проводници трябва да бъде поне 2 метра, а в стеснени участъци - 1 метър. В незастроени местности, разстоянието трябва да е равно на височината на стълба на ВЛ.

Чл. 489

Чл. 489 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че доближаването на въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V до антенни съоръжения на радиопредаватели, приемни радиоцентрове, отделни приемни пунктове на радиофикацията и местните радиовъзли не е ограничено.

Чл. 490

Чл. 490 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималното разстояние между проводниците на отклонения от въздушни линии (ВЛ) и проводниците на радиотранслационни вериги на въводите към сгради, което е най-малко 0,6 метра. При вертикално разположение, проводниците на ВЛ трябва да бъдат над проводниците на радиотранслационната линия.

Чл. 491

Съгласно Чл. 491 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., съвместното окачване на неизолирани проводници от ВЛ и радиотранслационни линии трябва да се извършва с проводниците на ВЛ разположени над проводниците на радиотранслационната линия. Минималните разстояния, които трябва да се спазват, са 1 m върху стълб и 0,6 m в междустълбие.

Чл. 492

Чл. 492 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че съвместното окачване на общи стълбове за неизолирани проводници на въздушни линии (ВЛ) и кабелни линии на телевизионни оператори е разрешено при спазване на действащата нормативна уредба и след получаване на разрешение от електроразпределителното предприятие.

Чл. 493

Наредбата определя условията за съвместно окачване на проводници на високо напрежение (ВЛ) и съобщителни кабели. При мрежи с директно заземена неутрала, окачването е разрешено, ако кабелите са под проводниците, разстоянието между най-ниския проводник и кабела е минимум 1,1 м, а металната обвивка на кабела е заземена на всеки 250 м. В мрежи с изолирана неутрала, съвместното окачване е забранено.

Чл. 494

Съвместното окачване на проводници на високо напрежение (ВЛ) и проводниците на веригите за телеуправление е разрешено, само ако те принадлежат на един собственик и са спазени изискванията по чл. 490 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г.

Чл. 495

Наредбата определя изискванията за пресичане на въздушни линии с напрежение до 1000 V с железопътни линии. Такова пресичане е позволено само подземно, с кабел за ниско напрежение, положен в стоманени тръби или бетонови канали, на дълбочина от 1,7 m под ниво глава релса. Началото на пресичането трябва да започва на разстояние не по-малко от 1 m извън горния ръб на канавката. За съществуващи линии, разстоянието от стълба до най-близката релса трябва да е равно на надземната височина на стълба плюс 3 m. Всички пресичания и доближавания на ВЛ до жп линии трябва да бъдат съгласувани с БДЖ.

Чл. 496

Чл. 496 определя изискванията при пресичане или успоредност на високо напрежение (ВЛ) с автомагистрали и пътища I и II клас. За това се отчитат разпоредбите на чл. 668 - 673. Пресичането може да се осъществи чрез кабелиране на ВЛ. Проводниците трябва да са разположени над пътните знаци или носещите въжета на разстояние не по-малко от 1 метър. Носещите въжета следва да бъдат заземени, с преходно съпротивление, не по-голямо от 10 ома.

Чл. 497

Чл. 497 определя изискванията при пресичане и сближение на въздушни линии (ВЛ) с контактни проводници и носещи въжета на трамвайните и тролейбусните линии. ВЛ трябва да се разполага извън зоната на контактната мрежа, а проводниците на ВЛ да бъдат над носещите въжета. Изисква се многожично сечение на проводниците, с минимални размери от 70 mm2 за алуминий и 50 mm2 за стомана. Забраняват се съединения в междустълбието на пресичането, а минималното разстояние до земята е 8 m за трамваи и 10,5 m за тролейбуси. Пресичането на ВЛ при кръстосвани мрежи е забранено, а съвместното окачване на проводниците изисква съгласие между собствениците на линиите.

Чл. 498

Чл. 498 от Наредба № 3 определя изискванията при пресичане и доближаване на въздушни линии (ВЛ) с въжени линии, транспортни ленти и надземни метални тръбопроводи. Основните точки включват забрана за преминаване над въжени линии, необходимост от кабелиране при пресичане, осигуряване на защитна мрежа, минимални разстояния от проводниците до метални части и заземяване на тръбопроводи и конструкции при пресичане.

Чл. 499

Съгласно Чл. 499 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., прокарването на новоизграждащи се въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V е забранено на територията на стадиони, училища и спортни комплекси на училищни лагери.

Чл. 500

Чл. 500 от Наредба № 3 уточнява изискванията за разстоянието на въздушните линии (ВЛ) от границите на летища и пожароопасни или взривоопасни съоръжения. Разстоянието до летищата трябва да отговаря на изискванията на чл. 697, а до опасни съоръжения - на чл. 695 и 696.

Чл. 501

Член 501 от Наредба № 3 определя изискванията за въздушни кабелни електропроводни линии (ВКЛ) с напрежение до 1000 V, които трябва да бъдат изпълнени с изолирани усукани проводници. Отклоненията от ВКЛ за жилищни и промишлени сгради също трябва да следват тези изисквания. За кабелните участъци, положени в земята, се прилагат изискванията от глава тринадесета.

Чл. 502

Чл. 502 от Наредба № 3 определя характеристиките на въздушната кабелна линия с изолирани усукани проводници (ВКЛ), която е предназначена за разпределение на електрическа енергия с напрежение до 1000 V. Тази линия се състои от сноп изолирани проводници, разположени на открито и закрепени към стълбове или фасади на сгради без изолатори за ВЛ. Окачването на проводниците се осъществява чрез клеми, които могат да бъдат само за носещото изолирано въже или за целия сноп проводници на една линия.

Чл. 503

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя механичните показатели за оразмеряване на ВКЛ (въздушни кабелни линии) в три режима на работа: нормален режим, при който носещото въже или снопът проводници не са скъсани; авариен режим, при който носещото въже или снопът усукани проводници са скъсани; и монтажен режим.

Чл. 504

Чл. 504 от Наредба № 3 определя изискванията за оразмеряване, защита и означение на стълбове за Включване на Линии (ВКЛ). В член 504, алинея 1, е посочено, че при тези дейности трябва да се отчитат общите изисквания за Високоволтови Линии (ВЛ), описани в членове 449 до 452. В алинея 2 се уточнява, че при маркирането на стълбовете, съгласно чл. 451, трябва да се добави жълта ивица, която обозначава ВКЛ до 1000 V.

Чл. 505

Чл. 505 от Наредба № 3 предвижда, че по фасадите на сгради ВКЛ (външни кабелни линии) могат да се окачват, при условие че се спазват архитектурно-урбанистичните изисквания за конкретното населено място. Раздел III от наредбата се отнася до изчислителните климатични условия, които са важни за проектирането на електрическите уредби.

Чл. 506

Чл. 506 от Наредба № 3 определя изчислителните климатични условия за въздушни електропроводни линии (ВКЛ) с напрежение до 1000 V, които се основават на фактически наблюдения. За ВКЛ с напрежение 20 kV се отчита налягането на вятъра. При ВКЛ, преминаващи през застроени местности, максималната скорост на вятъра се намалява с 40% в сравнение с нормалните стойности.

Чл. 507

Член 507 от Наредба № 3 определя критериите за оразмеряване на проводниците на ВКЛ (високоволтови линии) при нормален режим на работа. Оразмеряването се основава на собственото тегло на проводника, налягането на вятъра и максималния комбиниран товар. Изчисленията включват параметри като масата на снопа кабели, сечението на носещото въже и скоростта на вятъра. Допълнителни коефициенти, свързани с измерването на вятъра, също се вземат предвид.

Чл. 508

Член 508 определя условията за оразмеряване на електрическите уредби и линии (ВКЛ) в зависимост от климатичните условия. За стълбове, се вземат предвид максимални и минимални температури на въздуха, средногодишна температура и налягане на вятъра. За фасади, условията включват минимална температура и максимална сила на опън на проводниците. Максималната температура е +40°С, а минималната -30°С. Натоварването от лед не се отчита поради слабото заскрежаване и относителните движения на проводниците.

Чл. 509

Член 509 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че проверката за приближаване на проводниците към сгради и съоръжения се извършва при условия на максимална скорост на вятъра и температура на въздуха от +15°С.

Чл. 510

Наредбата определя изискванията за конструкцията и използването на проводници за ВКЛ (високоволтови линии). За ВКЛ се предписва използването на многожични изолирани проводници с минимално сечение на фазовите проводници от 16 mm2. Неутралният проводник трябва да е сечение, равно на фазовите проводници за еднофазни и двуфазни потребители. Носещите въжета могат да бъдат изработени от алуминиеви сплави и да изпълняват функцията на неутрален проводник. За уличното осветление също се използват многожични алуминиеви проводници с минимално сечение 16 mm2.

Чл. 511

Чл. 511 от Наредба № 3 определя механичните показатели за оразмеряване на проводниците на въздушните електропроводни линии (ВКЛ). Според измененията от 2007 г., проводниците се оразмеряват съгласно определени членове от наредбата, като се вземат предвид максималните натоварвания от вятър. Оразмеряването се извършва за носещото въже (неутралния проводник) и за целия сноп от усукани изолирани проводници, съобразно конструктивните изисквания.

Чл. 512

Усуканите проводници трябва да се свързват със специализирани маншони, предназначени за този тип проводници. При съединения, които са подложени на опън, е необходимо да се осигури механична якост, която да бъде не по-малка от 90% от якостта на скъсване на самия проводник.

Чл. 513

Чл. 513 определя правилата за окачване на сноп усукани проводници на стълбове. Окачването може да се извършва само за носещото въже или за целия сноп проводници, в зависимост от конструкцията. Носещите клеми трябва да осигуряват свобода на движение и контролирано приплъзване при механичен удар. Разклоненията се извършват чрез изолирани клеми. Окачването върху фасадите зависи от начина на монтаж, съгласно чл. 518.

Чл. 514

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., коефициентът на сигурност за елементите на ВКЛ (високоволтови кабели и линии) трябва да бъде най-малко 2. Тази разпоредба е част от раздела, който се отнася до разполагането на ВКЛ върху стълбове.

Чл. 515

Наредбата определя минималните вертикални разстояния при окачване на електрически линии. При окачване на повече от една ВКЛ на стълбове, вертикалното разстояние между линиите трябва да е не по-малко от 0,3 метра. Освен това, проводниците на ВЛ трябва да бъдат разположени над тези на ВКЛ, като разстоянието от най-ниския неизолиран проводник до изолирания кабел също е най-малко 0,3 метра.

Чл. 516

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните разстояния между проводниците на ВКЛ за спусъци по стълба, които трябва да бъдат най-малко 0,05 метра. Освен това, разстоянието на проводниците до повърхността на стълба, конзоли и други елементи е в диапазона от 0,01 до 0,06 метра.

Чл. 517

Член 517 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. допуска разполагане на въздушни кабелни линии (ВКЛ) върху фасади на сгради, което означава, че е разрешено инсталирането им в тази част на сградите.

Чл. 518

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за изпълнение на въздушни кабелни линии (ВКЛ) в зависимост от стабилността на фасадите на сградите. ВКЛ могат да бъдат положени, опънати или комбинирани. При фасадно положени ВКЛ, проводниците се закрепват на определено разстояние от фасадата, а при опънати ВКЛ, разстоянието е по-голямо. Окачването на снопове от ВКЛ трябва да следва определени правила за разстояния и закрепване, включително забрана за монтиране на приспособления в близост до ъгли на сгради.

Чл. 519

Чл. 519 описва правилата за полагане на ВКЛ (вътрешни кабелни линии). Полагането се извършва на хоризонтални участъци, които свързват различни нива. Преминаването между нива става с вертикален преход, разположен по границите на сградите или успоредно на водосточни тръби. Допуска се вертикални преходи с ъгли по-малки от 90°, а преминаването между две фасади е хоризонтално.

Чл. 520

Чл. 520 определя минималните разстояния, които трябва да се спазват при полагане на външни кабели (ВКЛ) върху фасадите на сградите. Разстоянията включват: 0,3 м над прозорци и врати, 0,5 м под прозорци без балкони, 1 м от парапети на балкони и 2 м от нивото на терена до проводника. При разстояние под 2 м е необходима механична защита на проводника. Освен това, при вертикално преминаване на ВКЛ се спазват специфични изисквания, а при пресичане с телефонни кабели минималното разстояние е 0,05 м. При разстояние под 0,05 м от метални части на сградата е необходима допълнителна механична защита на кабелите.

Чл. 521

Наредбата предвижда, че изолацията на проводниците за ВКЛ (високоволтови кабели) трябва да бъде от ретикулиран полиетилен с черен цвят. Носещите и опъващите приспособления трябва да имат изолираща част, осигуряваща двойна изолация на неутралния проводник. Изолацията на арматурите и принадлежностите за ВКЛ трябва да бъде от термопластичен материал, който е устойчив на атмосферни условия и ултравиолетови лъчи.

Чл. 522

Член 522 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че защитата на вътрешните електрически инсталации (ВКЛ) от пренапрежения трябва да бъде извършвана в съответствие с изискванията, установени в членове 468 и 469 от същата наредба. Тези членове определят конкретните мерки и стандарти за защита от пренапрежения, които трябва да се спазват.

Чл. 523

Член 523 от Наредба № 3 регламентира, че неутралният проводник трябва да бъде заземен чрез изолирани скоби, които да пробиват изолиращия материал. Тази мярка е важна за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 524

Член 524 от Наредба № 3 определя, че стълбовете за Високоволтови линии (ВКЛ) трябва да бъдат оразмерявани и използвани в съответствие с определени членове от нормативната уредба (чл. 470, 471, 472, 473, 506, 507, 508 и 509).

Чл. 525

Член 525 от Наредба № 3 определя изискванията за пресичания и сближавания на въздушни електрически линии (ВКЛ) с други съоръжения и обекти. Изискванията включват минимални разстояния от проводниците до земята и други структури в зависимост от конкретни условия, като например места с движение на превозни средства и пресичания на улици. При определяне на разстоянията се взема предвид максималният провес на проводниците. Също така, съвместното окачване на ВКЛ и кабелни съобщителни линии е разрешено при спазване на определени условия.

Чл. 526

Член 526 от Наредба № 3 определя условията за оразмеряване на сеченията на жилата на ВКЛ (вътрешни кабелни линии). Оразмеряването се извършва на базата на три основни условия: допустимо нагряване от максималния работен ток, допустима загуба на напрежение, и термична устойчивост от тока на късо съединение при защита с инерционни предпазители или автоматични прекъсвачи. Допустимите стойности на токовете се определят от производителя на проводниците.

Чл. 527

Наредбата регламентира защитата на въздушните електропроводни линии с напрежение над 1000 V, като акцентира на необходимостта от защита на ВКЛ (вътрешна кабелна линия) от претоварване и къси съединения, следвайки указанията в глава деветнадесета. Глава шестнадесета определя обхвата и основните термини, свързани с въздушните електропроводни линии.

Чл. 528

Чл. 528 определя изискванията за въздушни електропроводни линии с напрежение над 1000 V до 750 kV, които трябва да се изпълняват с неизолирани проводници. Изискванията не важат за електропроводни линии, регулирани от други нормативни актове, като контактни мрежи на електрифицирания транспорт и сигнални линии. Преходът от въздушни линии към кабелни линии следва да се извършва по правилата на глава тринадесета.

Чл. 529

Чл. 529 определя въздушната електропроводна линия (ВЛ) с напрежение над 1000 V като линия за пренос и разпределение на електрическа енергия, използваща неизолирани проводници, разположени на открито и закрепени с изолатори и арматура. Началото и краят на ВЛ се приемат за порталите на откритите разпределителни уредби или сградите на закритите уредби, а отклоненията се обозначават с разклонителния стълб.

Чл. 530

Чл. 530 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя основните режими и термини, използвани при оразмеряване на въздушни линии (ВЛ). Основните режими включват: нормален режим (при непокътнати проводници), авариен режим (при скъсани проводници), монтажен режим (по време на монтаж), и различни видове междустълбия (габаритно, ветрово, теглово). Включени са също габаритен провес и транспозиция, които описват специфични характеристики на проводниците и мълниезащитните въжета.

Чл. 531

Наредба № 3 определя термини, свързани с електрическите уредби и електропроводните линии. Урбанизирана територия е определена като територия на населени места и селища с утвърдено развитие. Ненаселена местност е незастроена местност, достъпна за транспорт, а застроената част на урбанизирана територия е защитена от вятър. Труднодостъпната местност е недостъпна за транспорт, а недостъпната е недостъпна за хора. Участък със стеснено трасе на ВЛ попада в населено място или в близост до инженерни съоръжения. Големите преходи се отнасят до пресичания на водни пространства с високи стълбове.

Чл. 532

Наредбата определя изискванията за оразмеряване на електрическите проводници, мълниезащитни въжета, изолатори и арматура на въздушни линии (ВЛ) по механични показатели. Оразмеряването се извършва на базата на разрушаващите напрежения, получени от изчислителните натоварвания. Габаритът на проводниците за ВЛ с напрежение 750 kV трябва да осигурява безопасност на хора и животни на височина 1,8 m, а стълбовете и фундаментите се изчисляват според актуалните нормативни актове.

Чл. 533

Член 533 на Наредба № 3 указва изискванията за транспозиция на проводниците в електрическите линии (ВЛ) с напрежение от 110 до 750 kV. За ВЛ над 100 km е задължително изпълнението на пълен транспозиционен цикъл, освен в случаи с доказана целесъобразност. При ВЛ под 100 km и ВЛ с напрежение 20 kV, проводниците трябва да се свързват така, че дължините на участъците с различно редуване на фазите да са приблизително равни. Двойни ВЛ трябва да имат еднаква схема на транспозиция, а стъпката на транспозицията не е свързана с влиянието на ВЛ върху съобщителните линии.

Чл. 534

Чл. 534 от Наредба № 3 определя изискванията за разчистване на земна ивица около въздушни линии (ВЛ) с напрежение 110-750 kV, необходима за достъп на обслужващия персонал. Широчината на ивицата трябва да е достатъчна, съгласно Наредбата за сервитути на енергийните обекти. Допускат се изключения в определени случаи, като преминаване през блата, ценни култури или защитени територии, където е възможно оформяне на пешеходни пътеки или насипи с минимални ширини.

Чл. 535

Чл. 535 определя условията за поставяне на стълбове на въздушни линии (ВЛ) в близост до реки и наводнявани райони. Стълбовете не трябва да се поставят в райони с интензивна ерозия, често наводнявани места или където се образуват потоци от дъждовна вода. В случай на невъзможност за отдалечаване от тези места, трябва да се прилагат защитни мерки. Определят се и котите за ледоходите и максималните води в зависимост от напрежението на ВЛ.

Чл. 536

Наредбата разрешава използването на дървени стълбове за въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 20 kV. Това е изменение, прието с ДВ, бр. 108 от 2007 г.

Чл. 537

Металните стълбове и фундаменти, както и откритите метални части на стълбовете, трябва да бъдат защитени от корозия. За целта могат да се използват галванични покрития, горещо поцинковане, устойчива боя или други подходящи предпазни покрития.

Чл. 538

Чл. 538 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. задължава осигуряването на фундаментните болтове на стоманобетонни фундаменти срещу саморазвиване, което е необходимо за безопасността и стабилността на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 539

Чл. 539 от Наредба № 3 определя изискванията за маркиране на всеки стълб на въздушните линии (ВЛ). На стълбовете трябва да се поставят: пореден номер, номер на ВЛ или условно означение, година на въвеждане в експлоатация. При двойни ВЛ на общи стълбове означенията се нанасят за всяка линия. Освен това, трябва да се поставят предупредителни табелки "Опасно за живота" на височина 2,5 - 3 метра от земята, както и означение на фазите на крайните стълбове и на стълбовете, където се променя разположението на фазите.

Чл. 540

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регулира безопасността на летателните апарати в близост до стълбовете на високо напрежение (ВЛ) чрез предвиждане на сигнално осветление и дневна маркировка. Сигналното осветление се разполага по височината на стълба на всеки 45 метра и включва две светлини от двете страни или една резервна. Осветителната арматура трябва да е видима от всички посоки. Осветлението се захранва от местен източник, а за удобство на обслужването се предвиждат площадки и стълби. В летища сигнализацията се управлява централно, а на места без дежурен персонал е възможно автоматично управление. Стълбовете се боядисват в червено и бяло, а проектите за сигнализация се съгласуват със заинтересуваните ведомства.

Чл. 541

Наредбата предвижда инсталиране на специални устройства (локатори) за установяване на местата на повредите на високо напрежение (110 kV и по-високо) в подстанции. Освен това, в райони с риск от заледяване (с дебелина на леда 15 mm и повече), се предвиждат устройства, които да сигнализират за появата на заледяване.

Чл. 542

Чл. 542 определя условията за разтопяване на лед по проводниците и мълниезащитните въжета при дебелина на ледената стена 20 mm и повече, особено в райони с чести заледявания и силни ветрове. Разрешава се намаляване на изчислителната дебелина на ледената стена с 15 mm, при условие че електроснабдяването на потребителите не е прекъснато, но не под 15 mm.

Чл. 543

Член 543 от Наредба № 3 определя принципите за проектиране на въздушни линии (ВЛ) в зависимост от климатичните условия. В райони с неблагоприятни условия като заледявания и силни ветрове, трасетата трябва да заобикалят опасните места, което се обосновава с технико-икономически изчисления. В противен случай, трасетата на ВЛ трябва да се избират възможно най-къси.

Чл. 544

Чл. 544 от Наредба № 3 определя, че изчислителните климатични условия за оразмеряване на въздушни линии (ВЛ) трябва да се основават на данни от наблюдения, проведени поне 15 години. Тези данни включват температура на въздуха, скорост на вятъра, дебелина и специфично тегло на ледената обвивка, атмосферна електрическа дейност и вероятност за 'игра' на проводниците. При обработката на данните се вземат предвид микроклиматичните особености, които влияят на заледяванията и вятъра, включително природни условия и вече изградени инженерни съоръжения.

Чл. 545

Чл. 545 определя изчислителните стойности на налягането на вятъра и дебелината на ледената обвивка, които трябва да се вземат предвид при проектирането на въздушни линии (ВЛ) в зависимост от напрежението им. За ВЛ с напрежение 400 и 750 kV стойностите се определят веднъж на 15 години, за ВЛ с напрежение от 6 до 220 kV - веднъж на 10 години, а за ВЛ с напрежение до 6 kV - веднъж на 5 години. Допуска се приемането на по-високи осигурености за отговорни ВЛ, съгласно публикация 826 на IEC.

Чл. 546

Чл. 546 от Наредба № 3 определя начина на изчисляване на налягането на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета. Налягането се изчислява за приведената височина на центъра на тежестта на проводниците и мълниезащитните въжета, като се вземат предвид максималният провес и височините на окачване на проводниците. При оразмеряване по механични показатели се използват височините на окачване на фиктивен или реален проводник, а за определяне на силите, действащи върху стълбовете и конзолите, налягането се изчислява поотделно за всеки проводник и мълниезащитно въже.

Чл. 547

Чл. 547 определя правилата за измерване на височината на центъра на тежестта на проводниците и мълниезащитните въжета при преминаване на реки и водни пространства с междустълбия над 500 метра. Височините (h1 и h2) се отчитат от средното ниво на водата. При преход с едно междустълбие се прилага чл. 546, а при преход с няколко междустълбия се използва формула, която включва приведените височини на центровете на тежестта и дължините на междустълбията.

Чл. 548

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изчислителните скорости на вятъра за оразмеряване на въздушни линии (ВЛ) в зависимост от осигуреността на линията. За осигуреност от 5 години, скоростта е 25 или 30 m/s; за 10 години - не по-малко от 25 m/s; а за 15 години - не по-малко от 30 m/s.

Чл. 549

Чл. 549 от Наредба № 3 установява правила за коригиране на скоростта на вятъра в зависимост от височината на центъра на тежестта на електропроводните линии (ВЛ). За височини до 15 m се прилагат определени скорости, а за над 15 m скоростта се коригира с коефициенти. Допуска се намаляване на налягането и скоростта на вятъра в застроени терени и увеличаване в зони със силни ветрове. Получените стойности на скоростта на вятъра се закръгляват до определени стойности.

Чл. 550

Чл. 550 от Наредба № 3 определя изискванията за дебелината на ледената обвивка върху проводници в зависимост от диаметъра им и височината на разположение. Дебелините са валидни за проводник с диаметър 10 mm на височина до 25 m, а за други диаметри се използват корекционни коефициенти. За височини над 25 m дебелината на леда се увеличава с определени коефициенти. Освен това, коригираната дебелина на ледената стена се закръглява към предварително зададени стойности в зависимост от климатичния район. Разрешава се също така приемането на дебелини над 40 mm при определени условия.

Чл. 551

Член 551 от наредбата указва, че за големи преходи и участъци на въздушни линии (ВЛ), които преминават по язовирни стени или в близост до водоеми, дебелината на ледовата стена се приема с 5 mm по-голяма в сравнение със съседните участъци на линията, при условие че няма конкретни наблюдения.

Чл. 552

Чл. 552 от Наредба № 3 предвижда, че за оразмеряване на въздушните линии (ВЛ) се използват унифицирани изчислителни температури. Минималната температура е -30°С, а максималната +40°С. Средногодишната температура за района, през който преминава ВЛ, трябва да се закръгли до цяло число.

Чл. 553

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за оразмеряване на въздушни линии (ВЛ) по механични показатели, като се вземат предвид различни климатични условия. В нормален режим се приемат следните температурни и метеорологични условия: максимална температура +40°С без вятър, покритие с лед при -5°С, минимална температура -30°С, средногодишна температура без лед, максимално изчислително налягане от вятър при +15°С и условия при покритие с лед и вятър. Освен това, при наличието на метеорологични данни, се извършва проверка на комбинирания товар от налягане на вятъра и заледяване.

Чл. 554

Чл. 554 определя изискванията за оразмеряване на въздушни линии (ВЛ) при аварийни условия, като посочва три основни съчетания на климатични условия за изчисления. Първото съчетание включва проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед при температура -5°С и без вятър. Второто съчетание предвижда минимална температура от -30°С, без лед и без вятър. Третото съчетание се отнася до средногодишната температура на въздуха с проводници и мълниезащитни въжета без лед и без вятър.

Чл. 555

Наредба № 3 определя условията за изчисляване на разстоянията от тоководещи части до елементи на стълбове и съоръжения при различни климатични условия. За работно напрежение се вземат предвид максимално изчислително налягане на вятъра и температура 15°С. При атмосферни и комутационни пренапрежения, температурата също е 15°С, но с определени минимални стойности за налягане на вятъра. За безопасно качване на стълбовете под напрежение, условията изискват температура -10°С, без вятър и лед. Допълнителни проверки се правят за ъглови стълбове при различни температури и условия на налягане на вятъра.

Чл. 556

Чл. 556 от Наредба № 3 определя условията за оразмеряване на въздушни линии (ВЛ) при монтажен режим. Оразмеряването се извършва на база изчислителни съчетания на климатичните условия, включващи температура от 10°С и налягане на вятъра от 62,5 Ра, при височина до 15 метра от земята, без наличие на лед.

Чл. 557

Член 557 от Наредба № 3 указва, че при изчисляване на проводниците, мълниезащитните въжета и стълбовете, посоката на вятъра трябва да се приема под ъгъл 90° спрямо трасето на електрическата линия.

Чл. 558

Член 558 от Наредба № 3 определя изчислителната сила F на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета, която се изчислява по формула, включваща коефициенти за неравномерността на вятъра, дължината на ветровото междустълбие, челното съпротивление, налягането на вятъра и надморската височина. Формулата включва параметри като скорост на вятъра, коефициент за измерване и площ на сечението на проводниците. Допуска се и алтернативен метод за изчисление, описан в публикация на Международната електротехническа комисия (IEC).

Чл. 559

Въздушните линии трябва да бъдат изградени с един или няколко проводника на фаза. Параметрите на проводниците, включително диаметър, сечение и брой на фаза, както и разстоянието между проводниците в снопа, се определят въз основа на технико-икономически анализи.

Чл. 560

Чл. 560 определя минималните сечения на проводниците и мълниезащитните въжета за въздушни линии (ВЛ) в зависимост от материала. За медни проводници минималното сечение е 16 mm2, за алуминиеви и алуминиеви сплави - 35 mm2, а за стоманено-алуминиеви и стоманени - 25 mm2. Допълнителни указания за минималните сечения при пресичане на съоръжения са дадени в чл. 648, 665, 670 и 685.

Чл. 561

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за проектиране на електропроводни линии (ВЛ) с цел намаляване на загубите от ефекта "корона". При надморска височина до 1000 m, проводниците трябва да имат определени диаметри в зависимост от напрежението (11,3 mm за 110 kV и 21,6 mm за 220 kV), а за 400 и 750 kV се използват снопови проводници. Над 1000 m, сеченията на проводниците се определят на базата на технико-икономическа обосновка. Допустимата напрегнатост на електрическото поле на повърхността на проводниците е максимум 28 kV/sm, като по-високи стойности са разрешени след специални изследвания.

Чл. 562

Член 562 от Наредба № 3 предвижда, че при избора на проводниците за въздушни линии (ВЛ) е необходимо да се вземат предвид загубите от ефекта "корона", както и високочестотните смущения, които могат да влияят на съобщителните линии и радио-телевизионните предавания.

Чл. 563

Член 563 от Наредба № 3 определя критериите за избор на материал и сечение на мълниезащитното въже. Изборът се основава на изискванията за мълниезащита, разстоянията между проводниците и мълниезащитното въже, употребата на мълниезащитните въжета за пренос на информация, нивото на потенциала на стълбовете при къси съединения и термичната устойчивост на мълниезащитното въже.

Чл. 564

Чл. 564 от Наредба № 3 определя изискванията за термичната устойчивост на мълниезащитните въжета при еднофазно късо съединение на стълбовете на въздушни линии с напрежение 110 kV и по-високо. Проверката на термичната устойчивост не се извършва на участъци с изолирано окачване. Изчислителният ток на късо съединение се приема с прогнозна стойност за 10 години. Времето на термичното въздействие се определя от времето за изключване на късото съединение, а е допустимо на не повече от 3 стълба да се допуска отделянето на топлина да надвишава допустимата стойност, гарантирана от производителя.

Чл. 565

Чл. 565 от Наредба № 3 определя, че проводниците и мълниезащитните въжета трябва да се оразмеряват според физико-механичните характеристики, предоставени от производителя или определени чрез експериментални изследвания. Таблица 34 представя конкретни физико-механични характеристики за различни видове проводници, включително медни, алуминиеви, стоманени (едножични и многожични), стоманоалуминиеви и мълниезащитни въжета с вградени оптични влакна. Всички стойности са указани в мегапаскали (МРа) и зависят от диаметъра на жичките.

Чл. 566

Чл. 566 от Наредба № 3 определя механичните показатели за оразмеряване на проводниците и мълниезащитните въжета. Те се изчисляват на базата на максимално натоварване, минимална температура и средногодишна температура. Допустимите напрежения в проводниците и мълниезащитните въжета се изчисляват на основа на процентни стойности от напрежението на скъсване, посочени в таблици.

Чл. 567

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че не е позволено надвишаване на действителните изчислителни напрежения в по-високата точка на окачване. Конкретните ограничения са: 10% за стоманено-алуминиеви проводници и мълниезащитни въжета, и 5% за проводници от стомана, алуминий и алуминиеви сплави за високи напрежения (750 kV).

Чл. 568

Член 568 от наредбата указва, че при окачване на проводниците и въжетата на ролки или ролкови носещи клеми, е необходимо да се отчитат допълнителните напрежения, които възникват от прегъването им в тези елементи.

Чл. 569

Наредбата определя изискванията за използване на проводници в среди, подложени на корозия, като предписва използването на медни или специални стомано-алуминиеви проводници и мълниезащитни въжета. При липса на данни за експлоатация, се приема ширина на застрашената от корозия ивица от 5 км за крайбрежия и 1,5 км за химически предприятия. Таблица 35 представя допустимите напрежения в проводниците и мълниезащитните въжета в зависимост от типа и сечението им, като се отбелязва, че при определени условия може да се увеличи допустимото напрежение.

Чл. 570

Наредба № 3 регламентира защитата на проводниците и мълниезащитните въжета на въздушните линии (ВЛ) от вибрации. Защита е необходима при определени условия, свързани с материала и сечението на проводниците, дължината на междустълбията и механичното напрежение. Например, за алуминиеви проводници с сечение до 95 mm² е необходима защита при междустълбия над 80 m. В определени случаи, като преминаване през силно пресечени терени или при определени температури, изискванията за дължина на междустълбията и механичното напрежение се увеличават. Защита не е нужна в естествено защитени места или при три и повече проводника на фаза с определени условия на механично напрежение.

Чл. 571

Чл. 571 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че проводниците на сноповия проводник в междустълбията и в мостовите съединения на опъвателните стълбове трябва да бъдат отделени с разпънки. Тази разпоредба е част от разпоредбите за разполагане на проводници и мълниезащитни въжета, както и за поддържане на необходимите разстояния между тях.

Чл. 572

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че разполагането на проводниците върху стълбове на въздушни линии (ВЛ) не е ограничено. За проводниците на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, те трябва да бъдат окачени на различни височини и да се разместват хоризонтално.

Чл. 573

Чл. 573 определя правилата за разстоянията между проводниците на въздушните линии (ВЛ) в зависимост от габаритното междустълбие. Разстоянията се определят съобразно допустимите изолационни разстояния и сближения между тоководещите части и елементите на стълба. При по-голямо междустълбие от габаритното, е необходима допълнителна проверка на разстоянията между проводниците.

Чл. 574

Чл. 574 определя минималното разстояние между хоризонтално разположени проводници на стълб при асинхронно люлеене и отклонение. Разстоянието зависи от работното напрежение и е посочено в таблица 36. Ъгълът на отклонение на проводниците се изчислява при максимална скорост на вятъра и температура +15°С, като се използва формула, включваща специфични товари от собствена маса и вятър, както и параметри на проводника. Кал (коефициент на асинхронно люлеене) е 8 за проводници с различен начин на окачване и 16 за проводници с еднакъв начин на окачване.

Чл. 575

Чл. 575 от Наредба № 3 определя най-малките междуфазни разстояния по въздуха между проводниците на въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 400 kV, които са посочени в таблица 36. Тези разстояния важат и за стълбове, на които се осъществява транспозиция на фазите. Таблицата включва разстояния при различни условия на пренапрежение, като най-малките изолационни разстояния варират в зависимост от номиналното напрежение на ВЛ.

Чл. 576

Член 576 от Наредба № 3 определя минималните изчислителни разстояния по въздуха от тоководещи части до заземени елементи на стълбове, в зависимост от климатичните условия. Таблица 37 представя най-малките разстояния за различни номинални напрежения на въздушни линии с напрежение до 400 kV, включително за стоящи и висящи изолатори, комутационни пренапрежения, работно напрежение и качване на стълба. Специални инструкции са предвидени за качване на стълбове под напрежение.

Чл. 577

Наредбата определя минималните разстояния между проводниците на стълбовете и между проводниците и мълниезащитните въжета в зависимост от напрежението на електропроводната линия и дебелината на ледената обвивка. Специфицират се условията за определяне на вертикалните разстояния при наличие на лед, както и изискванията за проверка на разстоянията в зависимост от хоризонталното разместване между проводниците. Таблицата предоставя конкретни стойности за минималните разстояния при различни напрежения.

Чл. 578

Наредба № 3 определя изискванията за разстоянието между мълниезащитното въже и фазовите проводници в електрическите инсталации. Според чл. 578, разстоянията трябва да отговарят на спецификации, включително минимални вертикални разстояния, зависещи от работното напрежение и температурата. Формулата за изчисляване на необходимото разстояние при 15°С без вятър е h = 1 + 0,015 l, където l е дължината на междустълбието. Освен това, провесът на мълниезащитното въже не трябва да надвишава провеса на фазовите проводници.

Чл. 579

Чл. 579 от Наредба № 3 посочва, че най-малките изолационни разстояния при работно напрежение, указани в таблици 36 и 37, трябва да се спазват в средата на междустълбието и при условия на "игра" на проводниците и мълниезащитните въжета. Разстоянията между фазовите проводници или между мълниезащитното въже и най-близкия фазов проводник се определят по модел в специална инструкция.

Чл. 580

Наредбата определя минималните разстояния между проводниците на стълбовете за въздушни линии (ВЛ) до 20 kV. Разстоянията се изчисляват в зависимост от разположението на проводниците: произволно един над друг, в равностранен или равнобедрен триъгълник и хоризонтално. Формулите за изчисление включват параметри като провес, номинално напрежение и дължина на носещата изолаторната верига.

Чл. 581

На ВЛ с две и повече тройки проводници на обща стълбовна линия, разстоянията между най-близките проводници от различните тройки зависят от напрежението: до 20 kV - 1,5 м; 110 kV - 4 м; 220 kV - 6 м; 400 kV - 7 м.

Чл. 582

Чл. 582 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя правилата за разполагане на проводниците на въздушни линии (ВЛ) с различни номинални напрежения на общи стълбове. Проводниците на ВЛ с напрежение над 1000 V могат да се разполагат произволно, както и проводниците на ВЛ до 20 kV, при условие че са оразмерени за условията на ВЛ с по-високо напрежение. Фазовите проводници на по-високото напрежение трябва да са разположени над проводниците с по-ниско напрежение или от различни страни на стълба. Разстоянията между проводниците се определят от изискванията за ВЛ с по-високото напрежение. Потенциалът на неутралата в мрежи с напрежение от 0,4 до 20 kV не трябва да надвишава 15% от фазовото напрежение на мрежата с по-ниско напрежение, а в мрежи с ефективно заземена неутрала няма специални изисквания.

Чл. 583

Чл. 583 определя минималните електрически напрежения, на които изолаторните вериги на въздушните линии (ВЛ), разположени на надморска височина до 1000 м, трябва да издържат. В таблица 39 са посочени номиналните и издържаните напрежения за различни режими на работа на ВЛ, включително за изолирани и неефективно заземени неутрали, с посочени стойности за импулсно и комутационно напрежение.

Чл. 584

Наредбата определя изискванията за използване на изолатори в електрическите линии (ВЛ). В член 584 се посочва, че за ВЛ се допускат порцеланови, стъклени, композитни и други изолатори. Препоръчителният брой на изолаторите е указан в таблица 40, като за различни типове изолатори и номинални напрежения са представени конкретни стойности. За вериги с 750 kV, броят на изолаторите зависи от работното напрежение, а за райони с интензивно селскостопанско производство минималната дължина на пътя на пропълзяване е 1,6 cm/kV.

Чл. 585

Чл. 585 определя изискванията за комплектуване на носещи и опъвателни изолаторни вериги. Броят на изолаторните елементи трябва да е равен на броя на носещите вериги, с допълнителни елементи в зависимост от напрежението на ВЛ. За ВЛ с напрежение до 20 kV се добавя един елемент, а за по-високи напрежения броят на добавените елементи варира. При височина на стълбовете над 40 m, броят на изолаторите се увеличава, а за ВЛ на надморска височина от 1000 до 2500 m също се добавя един изолатор. В замърсени райони, изборът на изолаторни елементи е специфичен за местните условия.

Чл. 586

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните коефициенти на сигурност за механична якост на изолаторите. За стоящи изолатори, коефициентът е 2 за определени изчислителни режими и 3,5 за друг. За висящи изолатори, коефициентът е 2,7 и 5 за различни изчислителни режими. Има и специфични коефициенти за аварийни режими при високи напрежения.

Чл. 587

Член 587 от наредбата предвижда, че верига, съставена от два или повече клона, трябва да бъде окачена поотделно за всеки клон към стълба, когато това е възможно.

Чл. 588

Член 588 от Наредба № 3 описва начините за окачване на проводниците към изолаторните вериги. Проводниците се закрепват с носещи или опъвателни клеми. За опъвателни клеми се предвиждат различни видове в зависимост от напрежението на въздушните линии (ВЛ). За ВЛ с напрежение 220 kV и по-високо се използват пресови и спирални клеми, като се допускат и конусни, клинови и други. За ВЛ с напрежение 110 kV също се използват пресови и спирални клеми, с допуск за клинови, конусни и болтови клеми за сечение до 185 mm2. Проводниците се закрепват към изолаторите чрез превръзки или специални клеми.

Чл. 589

Чл. 589 от Наредба № 3 предвижда, че за носещи клеми трябва да се използват глухи клеми. Изключително се допуска употребата на клеми с ограничена якост и откачващи се клеми. При наличие на големи преходи, проводниците и мълниезащитните въжета трябва да се окачват свободно на ролкови клеми или на специални клеми.

Чл. 590

Чл. 590 от Наредба № 3 предвижда, че за различните фази на един и същи стълб, както и за една и съща фаза на различни стълбове, трябва да се използват носещи клеми от различен тип. Не се допуска използването на откачващи се клеми при дебелина на ледената обвивка 20 mm и повече, както и в участъци, където е възможно погрешно заработване на клемите или на труднодостъпни места.

Чл. 591

Наредбата регламентира начина на закрепване на мълниезащитните въжета. Според член 591, мълниезащитните въжета се закрепват към носещите стълбове с глухи носещи клеми, а на опъвателните стълбове - с опъвателни клеми. За мълниезащитните въжета с оптични влакна, закрепването се извършва със спирална арматура или друга, указана от производителя.

Чл. 592

Чл. 592 от Наредба № 3 определя правилата за съединяване на проводници и мълниезащитни въжета. Всяко междустълбие допуска само едно съединение на проводник или мълниезащитно въже. Има изключения, посочени в други членове на наредбата. Силата на скъсване на клемите трябва да бъде поне 90% от силата на скъсване на проводника. Разстоянието между съединителна и носеща клема е минимум 5 m, а до клема с ограничена якост - минимум 25 m. Проводниците се съединяват чрез пресоване или термична заварка за осигуряване на добра електрическа връзка.

Чл. 593

Наредбата определя коефициентите на сигурност за механична якост на електрическите уреди и електропроводните линии. За арматура, минималните стойности са: 2.5 за изчислителни режими по чл. 553, т. 3 и 6, 4.0 за чл. 553, т. 4 и 1.7 за аварийни режими по чл. 554, 611, 612, 613. За пръти и куки, минималните стойности са: 2.0 за изчислителни режими по чл. 553, т. 3 и 6, 4.0 за чл. 553, т. 4 и 1.3 за аварийни режими по чл. 554, 611, 612, 613.

Чл. 594

Член 594 от Наредба № 3 определя изискванията за защита на въздушните линии (ВЛ) с различни напрежения от мълнии. За ВЛ с напрежение от 110 до 400 kV се предвижда мълниезащитно въже по цялата дължина. За ВЛ с напрежение 750 kV се изискват две мълниезащитни въжета. Възможно е да се изпълнят ВЛ с напрежение 110 kV без мълниезащитно въже в определени условия: в райони със слаба атмосферна електрическа дейност, за участъци с високо специфично съпротивление на почвата и за участъци с проектирана дебелина на ледената обвивка над 20 mm.

Чл. 595

Мълниезащитното въже за въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 20 kV не се поставя по цялата дължина на линията, а само в участъци с доказана интензивна атмосферна електрическа дейност, която надвишава 50 часа годишно.

Чл. 596

Наредбата регламентира мълниезащитата на електрически линии (ВЛ) с различно напрежение. За ВЛ до 220 kV мълниезащитното въже се заземява на всеки стълб. За ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо, мълниезащитните въжета трябва да са изолирани и да имат искрови отводи, с определени условия за заземяване. При мълниезащита с оптични влакна, заземяването е на всеки стълб, ако е необходимо. Подходите към подстанциите също изискват мълниезащитно въже, заземено на определени разстояния в зависимост от напрежението. Преходните съпротивления на заземителите не трябва да надвишават определени стойности в зависимост от специфичното съпротивление на почвата.

Чл. 597

Наредбата определя правилата за мълниезащита на въздушни линии (ВЛ) с мълниезащитни въжета. За ВЛ, защитени с едно мълниезащитно въже, защитният ъгъл не трябва да надвишава 30°. При ВЛ с хоризонтално разположение и две мълниезащитни въжета, защитният ъгъл е 20°, но при дебелина на ледената обвивка 15 mm или повече, ъгълът може да е до 30°. За портални стоманобетонни стълбове, ъгълът е 30° независимо от дебелината на ледената обвивка. Разстоянието между двете мълниезащитни въжета не трябва да е по-голямо от петкратното вертикално разстояние до най-високо окачения фазов проводник.

Чл. 598

Чл. 598 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че съществуват допълнителни изисквания към мълниезащитата на въздушните линии (ВЛ), които се прилагат в места, където те пресичат различни съоръжения. Тези изисквания са подробно описани в чл. 644, 650 и 653 от същата наредба.

Чл. 599

Наредбата определя изискванията за заземяване на стълбовете на въздушни линии (ВЛ). Заземяването трябва да се извършва на стълбовете, които са защитени с мълниезащитно въже или мълниезащитни устройства, на металните и стоманобетонните стълбове с напрежение 110 kV и по-високо, на металните стълбове с напрежение до 20 kV, както и на стоманобетонните стълбове с напрежение до 20 kV в населени места.

Чл. 600

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя допустимите преходни съпротивления на заземителите, които трябва да се измерват за честота на тока 50 Hz през лятото в сухо време. Спецификациите са представени в таблица 41, която не е включена в предоставения текст.

Чл. 601

Чл. 601 определя условията за използване на стоманобетонни фундаменти като естествени заземители в зависимост от специфичното съпротивление на почвата. В почви с специфично съпротивление до 300 W.m, фундаменти могат да се използват като естествени заземители, докато в почви с по-високо съпротивление, те не могат да се използват и е необходимо да се осигурят изкуствени заземители.

Чл. 602

Стоманобетонните фундаменти на стълбовете могат да се използват като естествени заземители при определени условия: ако не са покрити с асфалтова замазка и ако има галванична връзка между закрепващите елементи и арматурата. Преходното съпротивление на тези фундаменти трябва да се измерва не по-рано от два месеца след инсталирането им в почвата.

Чл. 603

Наредбата определя условията за използване на заземяващи проводници при стоманобетонни и дървени стълбове. Позволява се използването на арматурата на стълбовете като заземяващи проводници, при условие че имат галванична връзка. Температурата при къси съединения не трябва да надвишава +60°С. При дървени стълбове, сечението на заземяващите проводници трябва да е минимум 35 mm2. Конструкцията на метални стълбове също може да се използва за заземяване, особено при високи токове на земно съединение.

Чл. 604

Заземителите на електрическите стълбове трябва да бъдат положени на дълбочина минимум 0,5 метра под земната повърхност, а в орна почва - 1 метър. В случаи на скална почва, се допуска полагане на лъчеви заземители непосредствено под културния слой, ако той е с дебелина над 0,1 метра. При по-малка дебелина или при отсъствие на културен слой, лъчевите заземители се полагат на повърхността и се заливат с циментов разтвор.

Чл. 605

Чл. 605 определя изолационните разстояния за въздушни линии (ВЛ) с напрежение 750 kV. Изолационните разстояния се регулират в зависимост от работното напрежение, комутационните и атмосферни пренапрежения. За безопасна работа на стълба под напрежение, светлото разстояние между фазовите проводници трябва да е най-малко 7 м. Таблица 42 предоставя конкретни стойности на минималните изолационни разстояния, разделени по надморска височина и тип на проводника.

Чл. 606

Член 606 определя изискванията за стълбовете, използвани за въздушни линии (ВЛ). Различават се носещи, опъвателни, ъглови, крайни и специални стълбове. Носещите и опъвателните стълбове за ВЛ до 400 kV могат да бъдат с твърда или еластична конструкция, докато за 750 kV се изисква само твърда конструкция. Опъвателните стълбове за ВЛ до 400 kV могат да бъдат с нормална или облекчена конструкция, а за 750 kV - само с нормална конструкция. Ъгловите стълбове за ВЛ до 400 kV трябва да са опъвателни, но е допустимо да се използват носещи стълбове, ако това е доказано чрез изчисления. За ъглови стълбове на ВЛ 750 kV се използват опъвателни стълбове с нормална конструкция.

Чл. 607

Опъвателните стълбове с нормална или облекчена конструкция се използват за пресичане на въздушни линии (ВЛ) с различни съоръжения, когато носещите стълбове не осигуряват необходимата сигурност. Ъгловите стълбове от опъвателен тип са предназначени за преминаване на ВЛ през планински и труднопроходими местности, както и за ъгли на ВЛ, които са по-големи от 20°.

Чл. 608

Чл. 608 определя условията за разстоянието между стълбовете в електрическите линии (ВЛ) в зависимост от сечението на проводниците. За проводници до 185 mm2 с откачващи клеми разстоянието е до 5 km, а за проводници над 185 mm2 - до 10 km. Откачващи клеми се използват изключително в съществуващи ВЛ или новопроектирани с разрешение на собственика. При окачване с глухи клеми, дължината на опъвателното поле не е нормирана и се определя според конкретните условия.

Чл. 609

Член 609 от Наредба № 3 определя изискванията за оразмеряване и проверка на стълбовете, използвани за високо напрежение (ВЛ). Стълбовете трябва да бъдат проектирани да издържат на натоварвания в нормален и авариен режим. За стълбовете от опъвателен тип е необходимо да се провери разликата в силите на опън от натягането на проводниците и мълниезащитните въжета от двете страни на стълба, която не трябва да надвишава 30% от максималната сила на опън. Изчисленията се извършват при климатични условия с температура на въздуха - 5°С, без лед и без вятър.

Чл. 610

Член 610 от Наредба № 3 определя условията за оразмеряване на стълбовете на въздушните линии (ВЛ) за нормален режим на работа. Стълбовете се проектират при различни условия, включително без скъсани проводници, с лед, при различни температури и скорости на вятъра. Крайните стълбове се оразмеряват на основата на едностранна сила на опън от проводниците и мълниезащитните въжета, покрити с лед. Налягането от вятъра се коригира в зависимост от височината на стълбовете с определени коефициенти, а също така се изчислява и налягането върху проводниците и мълниезащитните въжета при определени ъгли.

Чл. 611

Наредба № 3 определя изискванията за оразмеряване на носещите стълбове с висящи изолатори при авариен режим на работа на въздушни линии (ВЛ). Оразмеряването се извършва за условни сили, които включват хоризонтални и вертикални натоварвания от скъсани проводници и мълниезащитни въжета. Установяват се специфични изчислителни сили за различни напрежения на ВЛ, които зависят от броя на проводниците на фаза и условията на работа. Изчисленията могат да отчитат еластичността на стълбовете и поддържащата роля на нескъсаните проводници. В допълнение, представена е Таблица 44 с условни изчислителни сили при скъсване на проводник, окачен с глуха клема, в зависимост от сечението на проводника и типа на стълба.

Чл. 612

Чл. 612 от Наредба № 3 указва, че стълбовете, на които се окачват проводниците с помощта на стоящи изолатори и превръзки при аварийни условия, трябва да бъдат изчислявани с максимална изчислителна сила на опън от един проводник, която не трябва да надвишава 1,5 kN.

Чл. 613

Чл. 613 от Наредба № 3 определя условията за изчисление на опъвателните, ъгловите, крайните и специалните стълбове в авариен режим, когато има скъсани проводници или мълниезащитни въжета. Изчисленията се извършват при различни сценарии на скъсване на проводници и мълниезащитни въжета, като се вземат предвид вертикалните и хоризонталните сили, които действат на стълбовете. При изчисленията се използва коефициент на съчетание от 0,9 за определяне на натоварванията.

Чл. 614

Наредба № 3 определя условията за проверка на стълбовете от опъвателен тип, които включват три основни сценария: 1) монтаж на тройка фазови проводници без мълниезащитни въжета; 2) монтаж на мълниезащитни въжета без проводници; 3) едностранен монтаж на проводници и мълниезащитни въжета с условна сила на опън 2/3 от максималната сила на опън. Хоризонталните сили от проводниците и мълниезащитните въжета се изчисляват при температура -10°C и скорост на вятъра 10 m/s. За осигуряване на монтажните условия могат да се предвиждат временни усилвания и други мерки.

Чл. 615

Чл. 615 от Наредба № 3 предвижда, че всички части на стълбовете трябва да бъдат проверявани на натоварване, съответстващо на проекта. При проверката се вземат предвид теглото на проводниците, мълниезащитните въжета, изолаторните вериги и допълнителните натоварвания от монтажни приспособления и монтьора. Изчислителното тегло на монтажните приспособления и монтьора се определя в зависимост от напрежението на ВЛ, като за различните класове напрежение са установени конкретни стойности. Местата за окачване на монтажната люлка се определят в проекта и се обозначават на стълба.

Чл. 616

Чл. 616 определя изискванията за окачване на изолаторни вериги на стълбове на високо напрежение. При ВЛ до 400 kV е допустимо единично окачване на веригите, при условие че коефициентът на сигурност е минимум 3,5. За ВЛ с напрежение 750 kV и при големи преходи, окачването трябва да бъде в две точки или разделно.

Чл. 617

Наредбата определя изискванията за конструкцията на стълбовете на въздушните линии (ВЛ), осигурявайки безопасно изкачване на обслужващия персонал и извършване на ремонтни дейности под напрежение. За стоманорешетъчни стълбове се предвиждат различни видове стълби в зависимост от височината на стълба, като се изисква ограждения и площадки за стълбове над 50 м. Достъпът до конзолите на стоманобетоновите стълбове се осигурява чрез автовишки или преносими стълби. Конструкцията на стълбовете също така позволява закрепване на монтажни приспособления и достъп до важни елементи. Диагоналите на стълбовете се изчисляват на основата на теглото на човек, а стълбите започват на височина 3 м от земята.

Чл. 618

Член 618 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че на стоманобетонните стълбове трябва да се маркират типът на стълба и проводниците, за които той е оразмерен. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и правилната експлоатация на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 619

Чл. 619 определя изискванията за дървените стълбове на въздушните линии (ВЛ), които трябва да бъдат от иглолистен импрегниран материал и монтирани на стоманобетонни приставки. За ВЛ до 20 kV, основните елементи на стълбовете трябва да имат диаметър в горната част най-малко 16 см, а спомагателните елементи - 14 см. Конусността на дървените трупи е 12 mm на 1 m дължина.

Чл. 620

Чл. 620 определя минималните вертикални разстояния от проводниците на въздушни линии (ВЛ) до повърхността на земята, в зависимост от местността и напрежението на ВЛ. За ненаселени места разстоянията са: 6 m за до 110 kV, 7 m за 220 kV, 8 m за 400 kV и специфично изчислено за 750 kV. За труднодостъпни места разстоянията са 5 m, 6 m и 7 m съответно. В недостъпни места минималните разстояния са 3 m, 4 m, 5 m и 10 m за 750 kV. Разстоянията се определят при максимален провес на проводниците, без да се взема предвид нагряването им.

Чл. 621

Член 621 от Наредба № 3 предвижда спазването на минимални хоризонтални разстояния до сгради, съоръжения и насаждения, за да се осигури безопасност. Тези разстояния съответстват на размерите на сервитутните зони, определени в Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

Чл. 622

Чл. 622 определя минималната широчина на просеките за електропроводни линии (ВЛ) в зависимост от височината на насажденията. За нискостеблени насаждения (до 4 m) широчината е разстоянието между крайните проводници плюс 6 m, а за насаждения над 4 m - разстоянието между проводниците плюс удвоената средна височина на дърветата. При големи дерета и скатове се предвиждат специфични изисквания за широчината на просеките в зависимост от напрежението на ВЛ. При необходимост, широчината може да бъде намалена след съгласуване между експлоатиращите организации, но не под минималните изисквания.

Чл. 623

Наредба № 3 регулира преминаването на въздушни линии (ВЛ) през защитени територии. Забранено е трасетата на ВЛ да преминават през защитени територии, освен ако не са подземни. Изключително може да се разреши преминаването с високи стълбове без просеки, но само след доказване на икономическа целесъобразност. В паркове и зелени зони широчината на просеката може да се намали, като минималните разстояния от проводниците до короните на дърветата се определят според Наредба № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

Чл. 624

Чл. 624 от Наредба № 3 определя условията за преминаване на въздушни линии (ВЛ) през овощни насаждения. При височина на дърветата до 4 метра не се правят просеки, а за ВЛ 750 kV се осигурява вертикален габарит от 19 метра при напрегнатост на електрическото поле не по-висока от 11 kV/m на височина 4 метра над земята. При дървета над 4 метра е разрешено изсичане и подкастряне на единични дървета, за да се регулират проводниците. След регулацията, дърветата трябва да се подкастрят, спазвайки минималните разстояния до проводниците, а при икономическа изгода е допустимо увеличаване на минималното разстояние до земята.

Чл. 625

Чл. 625 от Наредба № 3 определя специфични изисквания за въздушни линии (ВЛ) с напрежение 750 kV. Допуска се изсичане на дървета в полезащитните пояси за сглобяване на стълбове и регулиране на проводниците. Дърветата се кастрят, за да се осигури вертикален габарит от 8 m. При пресичане на оврази и дерета с вертикален габарит над 10 m, трябва да се предвидят просеки от 3 ивици по 4 m. Забранява се преминаването на ВЛ през тесни масиви от дървесни насаждения и използването на електропастири на 60 m от ВЛ. Телата на лозята и овощните градини в ивица до 200 m от ВЛ трябва да се заземяват. При напояване с дъждовална техника, разстоянието до проводниците на ВЛ трябва да е над 30 m.

Чл. 626

Според Чл. 626 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., не съществуват ограничения относно ъгъла на пресичане на въздушни линии (ВЛ) с водни пространства, като реки, канали, езера, язовири и заливи.

Чл. 627

Чл. 627 определя изискванията за стълбовете, които ограничават междустълбията за пресичане на плавателни реки и други водни обекти. Стълбовете трябва да са от опъвателен тип, освен при ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, където е допустимо употребата на носещи стълбове. При ВЛ с две тройки проводници, стълбовете трябва да бъдат оразмерени за авариен режим с два скъсани проводника. Проводниците и мълниезащитните въжета се закрепват на носещите стълбове с глухи клеми.

Чл. 628

Член 628 от Наредба № 3 определя минималното сечение на проводниците в междустълбието на пресичането, което трябва да отговаря на изискванията на член 560. Също така, съединяването на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичане е забранено, освен в случай на по едно съединение на всеки проводник, при условие че сечението на проводниците е над 240 mm2.

Чл. 629

Член 629 от Наредба № 3 определя минималните разстояния от проводниците на високо напрежение (ВЛ) до повърхността на водата. Разстоянията варират в зависимост от номиналното напрежение на ВЛ и типа на водния обект (плавателни или неплавателни реки). В таблица 46 са посочени конкретни стойности за разстоянията при различни условия, като например максимален провес на проводниците и температура на водата. Нагряването на проводниците не се взима предвид при определяне на тези разстояния.

Чл. 630

Член 630 от наредбата задължава местата на пресичане на въздушни линии (ВЛ) с плавателни реки, канали и други водни пътища да бъдат обозначавани със сигнални знаци. Тези знаци трябва да се поставят на бреговете в съответствие с действащите правила и норми.

Чл. 631

Наредбата определя правилата за преминаване на въздушни линии (ВЛ) в населени места. Не се ограничава ъгълът на пресичане с улици и пътища. Разрешава се разполагане на проводниците над пътното платно при преминаване по улиците. Стълбовете на кръстовища и ъгли на улици трябва да бъдат защитени от транспортни средства по подходящ начин.

Чл. 632

Наредбата забранява преминаването на въздушни линии (ВЛ) с напрежение 750 kV през населени места. Минималното разстояние от оста на такава линия до границата на населените места е 250 метра. Въпреки това, по изключение, е позволено преминаването на ВЛ 750 kV в населени места, при условие че напрегнатостта на електрическото поле е не по-голяма от 5 kV/m на височина 1,8 метра и не по-голяма от 1 kV/m на разстояние 60 метра от крайните фази до застроената площ.

Чл. 633

Чл. 633 определя изискванията за окачване на проводниците на въздушните линии (ВЛ) в населени места. Проводниците се окачват с глухи клеми към изолаторните вериги, като при стоящи изолатори окачването е двойно. В междустълбията на пресичане с улици и шосета проводниците и мълниезащитните въжета трябва да бъдат без съединения. При проводници сечение 240 mm2 и по-голямо е допустимо само едно съединение на всеки проводник.

Чл. 634

Наредба № 3 определя минималните разстояния от проводниците на въздушните линии (ВЛ) до повърхността на земята, здания и съоръжения в урбанизирани територии. Разстоянията се различават в зависимост от напрежението на ВЛ, като за нормален режим на работа те са: 7 м за напрежение до 20 kV, 7 м за 110 kV, 8 м за 220 kV, 9 м за 400 kV и 750 kV. При скъсване на проводник в съседно междустълбие, минималните разстояния са 4.5 м за 20 kV и 110 kV, и 5.5 м за 220 kV. Не се изисква проверка на разстоянията при ВЛ с проводници над 185 mm2 и в специално определени коридори.

Чл. 635

Чл. 635 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при разполагане на стълбове за въздушни линии (ВЛ) по тротоарните платна, трябва да се спазват разпоредбите, установени в наредбата по чл. 329.

Чл. 636

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира условията за преминаване на въздушни линии (ВЛ) с различно напрежение над сгради и съоръжения. Допуска се преминаването на ВЛ с напрежение 20 kV над негорими промишлени сгради, 110 kV и 220 kV над негорими покриви при сечение на проводниците 240 mm2 и по-голямо, 110 kV над горими масивни сгради, и 400 kV и 750 kV над производствени сгради в електрически централи. Установени са минимални вертикални разстояния от проводниците до покривите, вариращи от 7 m до 12 m в зависимост от напрежението и типа на сградата. Освен това, металните покриви под ВЛ трябва да бъдат заземени.

Чл. 637

Наредбата определя минималните хоризонтални разстояния от крайните проводници на въздушни линии (ВЛ) до най-близките части на сгради и съоръжения, в зависимост от напрежението на линиите. Разстоянията са следните: 2 метра за ВЛ с напрежение 20 kV, 4 метра за 110 kV, 6 метра за 220 kV, 9 метра за 400 kV и за 750 kV разстоянието се определя според указанията в чл. 632, ал. 2 и 3.

Чл. 638

Чл. 638 от Наредба № 3 указва, че приближаването на въздушни линии (ВЛ) до сгради с взриво- и пожароопасни помещения, както и до взриво- и пожароопасни съоръжения, трябва да се извършва в съответствие с указанията на чл. 695. Раздел XIII от наредбата се отнася до взаимното пресичане и сближаване на въздушни линии.

Чл. 639

Чл. 639 от Наредба № 3 определя условията за пресичане на въздушни линии (ВЛ). Ъгълът на пресичане не е ограничен, а мястото на пресичане се избира близо до стълба на пресичащата ВЛ. Определят се минимални хоризонтални разстояния между проводниците на пресичащи и пресичани ВЛ, в зависимост от напрежението. При недостиг на разстояния по т. 3, се прилагат изискванията на чл. 644, ал. 8. В редки случаи е позволено пресичането на ВЛ на общ стълб.

Чл. 640

Член 640 от Наредба № 3 предвижда, че при взаимно пресичане на въздушни линии (ВЛ) с напрежение 220, 400 и 750 kV, стълбовете на пресичащата линия трябва да бъдат от опъвателен тип или да се използва опъвателно поле, което не надвишава два носещи стълба.

Чл. 641

В Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. се указва, че проводниците на въздушни линии (ВЛ) с по-високо напрежение трябва да бъдат разположени над проводниците на ВЛ с по-ниско напрежение. Изключения от това правило могат да се допускат само след предварително съгласуване с експлоатационното предприятие.

Чл. 642

Чл. 642 от Наредба № 3 забранява съединения на проводници и мълниезащитни въжета в междустълбията на пресичащата ВЛ. Изключение се допуска за едно съединение на всеки проводник, при условие че сечението е най-малко 240 mm2.

Чл. 643

В член 643 на наредбата се указва, че проводниците на пресичаща въздушна линия (ВЛ) трябва да се окачват с глухи клеми в междустълбията на пресичане. За проводници със сечение 185 mm2 и по-големи е допустимо използването на клеми с ограничена якост или откачващи клеми, когато новострояща се ВЛ преминава под съществуваща ВЛ.

Чл. 644

Наредбата регламентира минималните вертикални разстояния между проводници и мълниезащитни въжета при пресичащи се въздушни линии (ВЛ) в зависимост от напрежението и условията на мълниезащита. Определят се разстояния чрез линейна интерполация, като се взима предвид и възможността от поражение от мълнии. Въздушните линии с напрежение до 20 kV се защитават с искрови междини, а при близост на стълбове, вентилни отводи се поставят само на по-близкия стълб. Заземителните устройства също имат определени ограничения, а вертикалните разстояния между проводниците и стълбовете са строго регламентирани.

Чл. 645

Наредбата определя минималните разстояния между вертикални линии (ВЛ) и между проводници при пресичане на ВЛ с различни напрежения. За ВЛ с различни напрежения се приемат разстоянията за по-високото напрежение. В таблици 48 и 49 са посочени конкретни стойности за най-малките разстояния между проводници и стълбове, в зависимост от напрежението и условията на трасето. Например, минималните разстояния при пресичане на ВЛ 750 kV с по-ниски напрежения варират от 6,5 до 10 метра, в зависимост от конкретните условия.

Чл. 646

Наредбата определя условията за пресичане на въздушни електрически линии (ВЛ) с въздушни съобщителни и сигнални линии. Ъгълът на пресичане не е ограничен, а проводниците на ВЛ трябва да са разположени над проводниците на съобщителните линии. Минималните разстояния между стълбовете на ВЛ и съобщителните линии са 7 м и 10 м, съответно. Допуска се разполагане на стълбове на съобщителни линии под проводниците на ВЛ, ако вертикалното разстояние е достатъчно. За ВЛ, използвани за високочестотна връзка, се изисква кабелна вставка, която да пресича под ъгъл 90° и да има определени разстояния от ВЛ. За ВЛ с напрежение 750 kV, пресичането на съобщителни линии е разрешено само ако те са кабелни.

Чл. 647

Чл. 647 определя условията за пресичане на въздушни електрически линии с различно напрежение и сечение с комуникационни и сигнални линии. Въздушните линии с напрежение 110 kV и по-високо, с проводници със сечение 120 mm2 и повече, трябва да пресичат съобщителни линии на носещи стълбове в междустълбието на пресичането. Въздухопроводите с напрежение до 20 kV, с определени сечения, трябва да се изпълняват на опъвателни стълбове, докато за останалите съобщителни линии пресичащата линия е на носещи стълбове, освен ако не става въпрос за едноколонни дървени стълбове.

Чл. 648

Наредбата определя минималните сечения на проводниците за въздушни линии (ВЛ) в междустълбието на пресичането. За проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави, мед и стомана минималното сечение е 50 mm2, докато за алуминий и алуминиеви сплави е 70 mm2. Забранява се използването на стоманени проводници, освен за мълниезащитни въжета. Проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ, както и проводниците на съобщителните и сигналните линии, трябва да се изтеглят без съединения в междустълбията на пресичането, с изключение на проводници със сечение 240 mm2 и по-голямо, за които е допустимо едно съединение.

Чл. 649

Чл. 649 от Наредба № 3 предвижда, че в междустълбие с радиофикационни линии, които са пресечени от въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 20 kV, радиофикационните линии трябва да се изпълняват с подземни кабели, които имат пластмасова обвивка. За кабелните кутии в този случай не е необходима защита.

Чл. 650

Член 650 от Наредба № 3 предвижда, че на дървени стълбове на високо напрежение (ВЛ), които ограничават междустълбието на пресичането, трябва да се поставят вентилни или искрови отводи. На стълбовете на пресичаните съобщителни и сигнални линии, които също ограничават междустълбието на пресичането, се изисква поставяне на искрови отводи. Преходното съпротивление на заземителите на отводите не трябва да надвишава 25 ома.

Чл. 651

Член 651 от наредба № 3 определя правилата за окачване на проводниците на високо напрежение (ВЛ) и съобщителните линии. При пресичане с висящи изолатори, проводниците се окачват единично с глухи клеми, а при стоящи изолатори - с двойно окачване на подходящи стълбове. За съобщителните и сигналните линии се изисква двойно окачване на проводниците.

Чл. 652

Чл. 652 от Наредба № 3 определя минималните вертикални разстояния от проводниците на високоволтови линии (ВЛ) до проводниците на пресичаните съобщителни и сигнални линии. За нормален режим се вземат предвид максимални температури и натоварвания, докато за авариен режим се приема скъсан проводник. Таблица 50 предоставя конкретни стойности на вертикалните разстояния в метри в зависимост от напрежението на ВЛ и режима (нормален или авариен).

Чл. 653

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за пресичане на въздушни линии (ВЛ) с подземни кабелни съобщителни и сигнални линии. Основните изисквания включват: минимално разстояние от 10 м между кабелната вставка и най-близкия проводник на ВЛ, изчисление на разстоянието при наличие на високочестотни връзки, и спазване на специфични разстояния до заземители на стълбове. Допуска се намаляване на разстоянията при определени условия, като използването на стоманени тръби или екрани за защита на кабелите.

Чл. 654

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя мерките за защита на съобщителните и сигнални линии от опасното и смущаващото влияние на въздушните електропроводни линии (ВЛ). Опасността и смущенията се изчисляват по Правилника за защита, а за изчислителен ток се приема стойността на еднофазно късо съединение на ВЛ за 10-годишен период. Транспозицията на проводниците не е допустима като метод за намаляване на влиянието на ВЛ.

Чл. 655

Чл. 655 от Наредба № 3 определя минималните хоризонтални разстояния между проводниците на въздушните линии (ВЛ) и съобщителните линии в зависимост от напрежението на ВЛ. За ВЛ с напрежение 20 kV е 2 м, за 110 kV - 4 м, за 220 kV - 6 м, за 400 kV - 10 м и за 750 kV - 30 м. Освен това, стълбовете на съобщителните линии трябва да се усилват, за да се предотврати падането им и допирането до проводниците на ВЛ.

Чл. 656

Чл. 656 от Наредба № 3 указва изисквания за взаимното разположение на паралелни участъци на въздушни линии (ВЛ) и съобщителни линии. При скъсани превръзки на ъглов стълб, разстоянието между проводниците на ВЛ и съобщителната линия трябва да бъде най-малко равно на определеното в предходната разпоредба. В случай че не може да се спази това разстояние, проводниците на съобщителната линия, разположени от външната страна на ВЛ, трябва да се закрепват с двойно окачване.

Чл. 657

Според Чл. 657 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., не е разрешено окачването на общи стълбове за проводници на възвишени линии (ВЛ) с напрежение над 1000 V, както и за проводници на радиотранслационни линии. Това правило цели да осигури безопасността и правилното функциониране на електрическите мрежи.

Чл. 658

Чл. 658 от Наредба № 3 определя минималните разстояния, които трябва да бъдат спазвани между въздушни линии (ВЛ) и антенни устройства на радиопредаватели. Таблица 52 посочва конкретни стойности за различни видове антенни съоръжения в зависимост от напрежението на ВЛ. Например, за антени за средни и дълги вълни минималното разстояние е 100 метра за всички напрежения, докато за антени за къси вълни разстоянията варират в зависимост от посоката на излъчване и типа на антената.

Чл. 659

Наредбата определя минималните допустими разстояния на въздушни линии (ВЛ) до приемателни радиоцентрове, радиофикационни пунктове и местни радиовъзли. За ВЛ с напрежение 750 kV, допустимото сближаване с важни радиоустройства се определя индивидуално след съгласуване. Възможно е намаляване на нормите при условие, че се предприемат мерки за минимизиране на смущенията, като за всеки случай се изготвя проект, който също се съгласува.

Чл. 660

Чл. 660 от наредбата предвижда, че минималното разстояние до телевизионни центрове и ретранслатори трябва да бъде 1000 метра. Това е важно условие за безопасността и качеството на електрическите инсталации в близост до тези обекти.

Чл. 661

Член 661 от Наредба № 3 определя, че най-малкият ъгъл на пресичане на въздушни линии (ВЛ) с железопътни линии за общо ползване е 40°. Препоръчва се пресичанията да се извършват под ъгъл, близък до 90°.

Чл. 662

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните разстояния между въздушните линии (ВЛ) и жп линии. При сближаване, разстоянието от основата на стълба на ВЛ до жп линии е най-малко височината на стълба плюс 3 метра. За ВЛ с различно напрежение, разстоянията варират от 3 до 15 метра в зависимост от напрежението. При пресичане на жп линии, стълбът на ВЛ трябва да е на минимум 4 метра от канавките и 9 метра от релсите. В районите на жп гари изграждането на нови ВЛ е забранено, освен с разрешение на железниците.

Чл. 663

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните разстояния при пресичане и сближаване на въздушни линии (ВЛ) с железопътни линии (жп линии). Според чл. 663, таблица 54, разстоянията варират в зависимост от напрежението на ВЛ и типа на жп линията. За неелектрифицирани жп линии, минималните разстояния при пресичане са между 6 и 15 метра, в зависимост от напрежението, а за електрифицирани линии - 10 до 23 метра. При сближаване, разстоянията също варират, като за неелектрифицирани жп линии са между 1.5 и 10 метра, а за електрифицирани - 25 метра. Допускат се определени изключения и условия при стеснени трасета и в райони на гари.

Чл. 664

Чл. 664 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при пресичане на железопътни линии е необходимо да се избягва изсичането на лесозащитните насаждения по дължината на линията. Това е важно за опазването на околната среда и за осигуряване на безопасността на железопътния транспорт.

Чл. 665

Чл. 665 определя изискванията за проводниците на въздушни линии (ВЛ) в местата на пресичане с жп линии. Проводниците от стоманоалуминиеви сплави трябва да имат сечение най-малко 95 mm2, а от алуминиеви сплави – 120 mm2. Изолаторите трябва да имат по-висока якост от тези, използвани във ВЛ. Съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието не са позволени, както и използването на стоманени проводници, освен за мълниезащитни въжета.

Чл. 666

Чл. 666 от Наредба № 3 указва, че при пресичане на железопътни линии, успоредно на които са разположени линии за съобщения и сигнализация, трябва да се спазват изискванията на раздел ХIV от същата наредба.

Чл. 667

Чл. 667 от Наредба № 3 изисква всички пресичания и сближавания на въздушни линии (ВЛ) с железопътни линии да се съгласуват с компетентните органи по железопътния транспорт. Тази наредба подчертава необходимостта от координация между електрическите инсталации и железопътния транспорт, за да се осигури безопасността и ефективността на двете системи.

Чл. 668

Член 668 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че няма ограничения относно ъгъла на пресичане на въздушни линии (ВЛ) с пътища. Това означава, че ъгълът, под който ВЛ може да пресича пътища, е свободен и не подлежи на регулация.

Чл. 669

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за пресичане на автомагистрали и пътища с електропроводни линии (ВЛ). Стълбовете на ВЛ при пресичане на автомагистрали и пътища I клас трябва да са от опъвателен тип, с изключение на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, при които е допустимо да се използват носещи стълбове за глухи клеми, ако сечението на проводниците е над 120 mm2. За пътища II и III клас стълбовете са опъвателни с облекчена конструкция или носещи за глухи клеми. При пресичане на местни пътища се прилагат изискванията за преминаване през населени места. При строителство на нови пътища под ВЛ 750 kV, при спазване на необходимите разстояния и тип на окачване, ВЛ може да не се преустройва.

Чл. 670

Чл. 670 определя изискванията за сечение на проводниците на въздушни линии (ВЛ) при пресичане на автомагистрали и пътища. За автомагистрали и пътища I и II клас, минималното сечение е 50 mm2 за стоманоалуминиеви и медни проводници и 70 mm2 за алуминиеви. За пътища III клас и местни пътища, минималното сечение е 16 mm2 за стоманоалуминиеви и медни проводници и 25 mm2 за алуминиеви. Също така, в междустълбието на пресичането с автомагистрали и пътища I и II клас не се допускат съединения на проводниците, освен по едно съединение на проводник със сечение 240 mm2 и по-голямо.

Чл. 671

Член 671 от Наредба № 3 предвижда, че при пресичане на автомагистрали и пътища I и II клас, носещите стълбове, които ограничават междустълбието на пресичането, трябва да използват единично окачване на проводниците на глухи клеми при висящи изолаторни вериги.

Чл. 672

Наредбата определя минималните допустими разстояния при пресичане и сближаване на въздушни линии (ВЛ) с пътища. Разстоянията зависят от напрежението на ВЛ и режима на работа (нормален или при скъсан проводник). При нормален режим, вертикалните разстояния варират от 7,6 м за ВЛ до 20 kV до 18 м за ВЛ 750 kV. Хоризонталните разстояния също зависят от класа на пътя и напрежението, като за автомагистрали минималното разстояние от основата на стълба до ръба на платното е 10 м. При преминаване на превозни средства с височина над 4 м, е необходимо съгласие с експлоатиращото ВЛ предприятие.

Чл. 673

Чл. 673 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че пресичането на въздушни линии (ВЛ) с автомагистрали и пътища от I клас трябва да бъде съгласувано с пътните служби. В допълнение, в раздел XVII се обсъжда пресичането и сближаването на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии.

Чл. 674

Член 674 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че ъгълът на пресичане на въздушни линии (ВЛ) с тролейбусни и трамвайни линии не е ограничен. Това означава, че няма зададени специфични изисквания относно ъгъла на пресичане между тези видове линии.

Чл. 675

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за стълбовете на въздушните линии (ВЛ) при пресичане с тролейбусни и трамвайни линии. Стълбовете за междустълбието на пресичане трябва да бъдат от опъвателен тип. За ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, с проводници минимум 120 mm2, се използват носещи стълбове за глуха клема. Освен това, стълб от контактната мрежа трябва да се запазва под проводниците на пресичащата ВЛ при спазване на минимални вертикални разстояния: 7 m за ВЛ до 110 kV, 8 m за ВЛ - 220 kV и 9 m за ВЛ - 400 kV.

Чл. 676

Чл. 676 определя минималните изисквания за сечението на проводниците при пресичане на тролейбусни и трамвайни линии. За проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави, мед и стомана, минималното сечение е 50 mm2, а за алуминий и алуминиеви сплави - 70 mm2. Също така, в междустълбието на пресичането не се допускат съединения на проводниците и мълниезащитните въжета, с изключение на по едно съединение на проводник със сечение 240 mm2 и по-голямо и на всяко мълниезащитно въже.

Чл. 677

Член 677 от Наредба № 3 предвижда, че при пресичане на тролейбусни и трамвайни линии, носещите стълбове, които ограничават междустълбието на пресичането, трябва да използват единично окачване на проводниците на глухи клеми, когато става въпрос за висящи изолаторни вериги.

Чл. 678

Наредбата определя минималните допустими разстояния при пресичане и сближаване на въздушни линии (ВЛ) с тролейбусни и трамвайни линии. Максималният провес на проводниците се определя при определени температурни условия. Таблица 56 посочва конкретни минимални разстояния в зависимост от напрежението на ВЛ (до 110 kV, 220 kV и 400 kV) и условията на пресичане или сближаване с тролейбусни и трамвайни линии. Например, вертикалното разстояние при пресичане с тролейбусна линия е 11 м за 110 kV, 12 м за 220 kV и 13 м за 400 kV.

Чл. 679

Член 679 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че при преминаване на въздушни линии (ВЛ) по мостове, преходното междустълбие от брега до моста и през подвижната част на моста трябва да се изпълнява с опъвателни стълбове или поддържащи устройства с нормална конструкция. Всички останали поддържащи устройства трябва да са носещи и да осигуряват окачване на проводниците с глухи клеми.

Чл. 680

Наредбата определя условията за разполагане на електрически проводници на метални жп мостове с долно движение. Проводниците могат да се поставят над колоните, над фермите или извън границите на моста, но е забранено разполагането им в строителния габарит на мостовете и в зоната на контактната мрежа на електрифицирания транспорт. За градските и шосейните мостове е разрешено разполагането на проводниците извън конструкцията и в зоната на пешеходната и пътната част. На охраняеми мостове проводниците могат да бъдат разположени под пешеходната част.

Чл. 681

Чл. 681 определя минималните разстояния от проводниците на високо напрежение (ВЛ) до различни части на мостовете, които трябва да бъдат съгласувани с компетентната организация. Освен това, максималният провес на проводниците се определя при специфични метеорологични условия, без да се взема предвид нагряването от електрическия ток.

Чл. 682

Чл. 682 от Наредба № 3 определя минималните разстояния от проводниците на въздушни линии (ВЛ) до различни части на язовирни стени и диги. При максимален провес и отклонение, разстоянията варират в зависимост от напрежението на ВЛ. Например, за ВЛ до 110 kV, минималното разстояние до котата на короната е 6 метра, а за 400 kV - 8 метра. Освен това, при преминаване на ВЛ по язовирни стени и диги, трябва да се спазват изискванията за пресичане и сближаване с други съоръжения.

Чл. 683

Чл. 683 от Наредба № 3 определя, че ъгълът на пресичане на въздушни линии (ВЛ) с надземни тръбопроводи и въжени линии не е ограничен, но се препоръчва да бъде близък до 90°. Освен това, транспортните ленти се приравняват на изискванията за въжени линии.

Чл. 684

Чл. 684 определя изискванията за стълбовете на въздушни линии (ВЛ) при пресичане с надземни тръбопроводи и въжени линии. При пресичане, стълбовете трябва да са от опъвателен тип с нормална конструкция. За ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, сечение на проводниците 120 mm2 и повече, както и на мълниезащитните въжета 50 mm2 и повече, е разрешена употребата на носещи стълбове за глуха клема.

Чл. 685

Чл. 685 на Наредба № 3 определя правилата за пресичане на надземни тръбопроводи и въжени линии с високо напрежение (ВЛ) проводници. Основните изисквания включват: (1) ВЛ проводниците трябва да бъдат разположени над пресичащите тръбопроводи и въжени линии. (2) Допуска се преминаване под въжените линии само за ВЛ с напрежение до 220 kV, при условие че са налични предпазни мостове или мрежи. (3) Сечението на проводниците на ВЛ при пресичане трябва да е минимум 50 mm2 за стоманоалуминиеви проводници и 95 mm2 за алуминиеви. (4) Стоманени проводници могат да се използват само за мълниезащитни въжета при пресичане с опасни течности и газове. (5) Не е разрешено съединяване на проводници и мълниезащитни въжета в междустълбието на пресичането.

Чл. 686

Член 686 от Наредба № 3 предвижда, че на стълбове с изолаторни вериги се извършва единично окачване на проводниците, които са свързани с глухи клеми. Това означава, че проводниците се закрепват по един начин и не са подложени на допълнителни натоварвания, което осигурява безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 687

Наредбата определя минималните разстояния между електрическите проводници и различни инфраструктурни елементи, като въжени линии и надземни тръбопроводи, в зависимост от напрежението на електрическите линии. За ВЛ до 20 kV минималното разстояние е 3 m, за 110 kV - 4 m, за 220 kV - 5 m и за 400 kV - 6 m. При ВЛ - 750 kV, минималното вертикално разстояние от проводниците до тръбопроводи и въжени линии е 12 m, а хоризонталните разстояния варират от 15 m до 50 m в зависимост от условията на пресичане и сближаване. Разстоянията се проверяват при определени температурни условия и при скъсване на проводници.

Чл. 688

Чл. 688 от Наредба № 3 предвижда изисквания относно предпазните метални заземени мрежи при пресичане на въздушни линии (ВЛ) с метални тръбопроводи и въжени линии. Предпазните мрежи трябва да предотвратят допиране на скъсани проводници от ВЛ до тръбопроводите. Разстоянията, на които мрежите трябва да излизат от пресечната точка, варират в зависимост от напрежението на ВЛ. Конструкциите, на които се окачват мрежите, трябва да бъдат заземени и да не имат галванична връзка с защитаваните съоръжения. Забранява се окачването на мрежите върху стълбовете на ВЛ.

Чл. 689

Член 689 от Наредба № 3 определя условията за пресичане на въздушни линии (ВЛ) с подземни тръбопроводи. Според алинея 1, ъгълът на пресичане на ВЛ с подземни тръбопроводи не подлежи на ограничения. В алинея 2 е уточнено, че ъгълът на пресичане на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо с новоизградени магистрални газопроводи и нефтопроводи трябва да бъде най-малко 60°.

Чл. 690

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните разстояния между въздушни линии (ВЛ) и магистрални газопроводи и нефтопроводи с налягане над 1,2 МРа. За ВЛ до 400 kV разстоянията са описани в чл. 621, а за ВЛ 750 kV в табл. 59. При стеснено трасе минималните разстояния от края на подземните части на стълбовете до тръбопроводите са: 5 м за ВЛ до 20 kV, 10 м за 110 kV и 220 kV, 15 м за 400 kV, и разстоянията за 750 kV са в табл. 59.

Чл. 691

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните разстояния между въздушните линии (ВЛ) и магистрални газопроводи с налягане до 1,2 МРа. При пресичане или сближаване, разстоянието от подземната част на стълбовете на ВЛ до тръбопроводите е определено в чл. 690, ал. 2, с изключение на ВЛ с напрежение 400 kV, при които разстоянието трябва да бъде 10 метра.

Чл. 692

Чл. 692 регламентира минималните разстояния между въздушни линии (ВЛ) и водопроводи, топлопроводи и канализация. За ВЛ 20 kV разстоянието е 2 метра, а за ВЛ от 110 до 400 kV - 3 метра. За ВЛ 750 kV се прилагат специфични разстояния, посочени в таблица 59. В случай на стеснени трасета и при вземане на специални мерки, разстоянията за ВЛ до 400 kV не са задължителни, след съгласуване между собствениците на ВЛ и тръбопроводите.

Чл. 693 и Таблица 59

Наредбата определя минималните разстояния за пресичане и сближаване на въздушни линии (ВЛ) с подземни тръбопроводи, включително газопроводи и нефтопроводи. Според Чл. 693, пресичането на ВЛ с магистрални газопроводи и нефтопроводи трябва да бъде съгласувано с компетентното ведомство. Таблица 59 предоставя конкретни разстояния: 40 m за газопроводи до 1,2 MPa, 25 m при стеснени участъци, и 10 m за тръбопроводи с различно предназначение. За магистрални газопроводи с налягане над 1,2 MPa разстоянието е 40 m, но не по-малко от височината на стълба плюс 3 m. За тръбопроводи с диаметър 800 mm и повече, разстоянията варират между 40 m и 25 m, в зависимост от конкретните условия.

Чл. 694

Чл. 694 от Наредба № 3 определя минималните разстояния, които трябва да се спазват между проводниците на високото напрежение (ВЛ) и водоохладители. Специфицира се, че стойностите в таблица 60 важат за охладители с производителност до 300 m3/h и пръскащи басейни до 2000 m3/h, при условие, че охладителят е разположен от подветрената страна на ВЛ. В таблицата са посочени минималните разстояния: 100 m за открити разпръскватели и 60 m за едновентилаторни и секционни вентилаторни кули.

Чл. 695

Член 695 определя условията за приближаването на въздушните линии (ВЛ) до сгради и съоръжения с взриво- и пожароопасни помещения. Според алинея 1, това приближаване трябва да се извършва в съответствие със специални наредби и технически условия, одобрени от службата за пожарна и аварийна безопасност. Алинея 2 указва, че при липса на други предписания, оста на трасето на ВЛ трябва да бъде на разстояние, което е най-малко 1.5 пъти височината на стълба от обектите.

Чл. 696

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при разполагане на петролни и газови факли в близост до въздушни линии (ВЛ), те трябва да бъдат поставени на подветрената страна на линията. Минималните разстояния от промишлените факли до ВЛ са 60 метра за ВЛ до 400 kV и 300 метра за ВЛ 750 kV.

Чл. 697

Член 697 от Наредба № 3 предвижда, че проектите за въздушни линии (ВЛ), които се намират в близост до летища, трябва да бъдат съгласувани с компетентните органи, които експлоатират летищата. За всяки конкретен случай се уточняват минималните разстояния и максималните височини на стълбовете.

Чл. 698

Наредбата определя изискванията за въздушни кабелни електропроводни линии (ВКЛ) с напрежение от 1000 V до 20 kV, които са изградени от три еднофазни кабела, окачени на изолирано носещо въже. За ВКЛ се прилагат специфични изисквания, които заменят термини от глава шестнадесета на наредбата, като "проводници" става "сноп от три кабела", а "ВЛ" се заменя с "ВКЛ". Важно е да се отбележи, че въздушните кабелни линии нямат мълниезащитни въжета.

Чл. 699

Въздушната кабелна линия (ВКЛ) за напрежение над 1000 V е предназначена за разпределение на електрическа енергия. Тя се състои от сноп от кабели, които са разположени на открито и закрепени с арматура към стълбове, носещи конструкции или конзоли на инженерни съоръжения, като мостове и язовирни стени.

Чл. 700

Член 700 от Наредба № 3 определя препоръчителните области за използване на ВКЛ (въздушни кабелни линии). Те включват индустриални и вилни зони, гористи местности, зони с интензивно ледообразуване и временно електроснабдяване на обекти. Изграждането на ВКЛ трябва да бъде обосновано с технико-икономическа оценка.

Чл. 701

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя режимите за оразмеряване на въздушните кабелни линии (ВКЛ). Те включват нормален режим, авариен режим с прекъснати кабели и скъсани носещи въжета, и монтажен режим. Определенията за габаритно, ветрово и теглово междустълбие, както и габаритен провес, важат и за ВКЛ. Също така, определените видове местности и участъци за въздушни линии (ВЛ) по чл. 531 се прилагат и за ВКЛ.

Чл. 702

Чл. 702 от Наредба № 3 указва, че при проектирането, защитата и означението на стълбовете за въздушни кабели (ВКЛ) трябва да се вземат предвид общите изисквания за въздушни линии (ВЛ), които са описани в чл. 532, ал. 1, 3; чл. 535; чл. 536, ал. 2; чл. 537, 538; чл. 539, ал. 1, 2, 3 от наредбата.

Чл. 703

Чл. 703 определя принципите за избор на трасето на въздушните кабели (ВКЛ). Според алинея 1, трасето трябва да бъде с най-малка възможна дължина. Алинея 2 предвижда, че при проектиране на ВКЛ в райони с неблагоприятни климатични условия, като силни ветрове, свличания на почвата и лавини, тези места трябва да бъдат заобиколени. Удължаването на трасето трябва да бъде обосновано с технико-икономическо сравнение.

Чл. 704

Чл. 704 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че изчислителните климатични условия за оразмеряване на въздушни кабелни линии (ВКЛ) се основават на данни от продължителни наблюдения на температура, скорост на вятъра, обледяване и атмосферна електрическа дейност. При анализа на данните се вземат предвид специфичните климатични условия на района, където се намира трасето на ВКЛ.

Чл. 705

Наредбата определя изчислителните стойности на скоростта на вятъра за ВКЛ с напрежение до 20 kV, като най-малките стойности са 25 m/s без заледяване и 15 m/s с заледяване. Силата от налягането на вятъра върху кабелите и носещите въжета се изчислява по определена формула, а при средна височина на окачване над 15 m, скоростта на вятъра се увеличава с коефициент.

Чл. 706

В член 706 от Наредба № 3 се определят изчислителните температури за оразмеряване на ВКЛ (високоволтови линии) в България. Минималната температура е -30°С, а максималната температура е +40°С. Средногодишната температура за района на ВКЛ трябва да се определя и да се закръглява до цяло число в градуси Целзий.

Чл. 707

Чл. 707 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за оразмеряване на носещото въже при механично натоварване. Условните натоварвания от лед се приемат с маса 900 kg/m3 и равномерно натрупване върху снопа от еднофазни кабели и носещото въже. Дебелината на леда е 5 mm за II и III климатичен район и 10 mm за по-тежки климатични райони, независимо от височината на окачване на носещото въже.

Чл. 708

Наредбата определя условията за оразмеряване на кабелите и носещите въжета на ВКЛ, като за механичните показатели при нормален режим се вземат предвид максимална температура +40°С, минимална -30°С, и средногодишна температура. За носещите въжета се изчисляват натоварванията при лятна и зимна хипотеза, като зимната включва заледяване и скорост на вятъра.

Чл. 709

Член 709 от Наредба № 3 предвижда, че за оразмеряване на носещите въжета по механични показатели в авариен режим се вземат предвид съчетания на климатичните условия, както е описано в член 554.

Чл. 710

Чл. 710 от Наредба № 3 определя изискванията за изчисление на разстоянията от тоководещите части на ВКЛ (вътрешни кабелни линии) до елементите на стълбовете и до съоръженията. При изчисленията се взимат предвид климатичните условия, които се определят съгласно чл. 555 от същата наредба.

Чл. 711

Член 711 от наредба № 3 предвижда, че за оразмеряване на ВКЛ (високоволтови кабелни линии) по механични показатели, е необходимо да се извърши проверка на монтажния режим, съобразно климатичните условия, описани в член 556.

Чл. 712

Чл. 712 от наредбата описва методите за изчисление на кабелите, носещите въжета и стълбовете на ВКЛ. Направлението на вятъра се приема под ъгъл 90° спрямо оста на линията. Налягането на вятъра върху кабелите и носещите въжета се определя по чл. 558. Относителният товар върху носещото въже от налягането на вятъра се изчислява с формули, в зависимост от наличието на лед и включва параметри като диаметър на кабелите, дебелина на лед и сечение на носещото въже, както и коефициенти от чл. 559.

Чл. 713

Чл. 713 определя начина на изчисляване на вертикалните товари върху кабелите и носещите въжета. Товарите се изчисляват на базата на собствената маса на кабелите и носещите въжета, като се използват формули за относителния товар от обледяване и налягане на вятъра. Специфични параметри като диаметър на снопа от кабели, сечение на носещото въже и относителна маса на леда също играят роля в изчисленията.

Чл. 714

Наредбата определя изискванията за изграждане на въздушни кабелни линии, които трябва да бъдат изпълнени с многожични фазови проводници от алуминий или негови сплави, с изолация и екран. За всяка фаза е необходимо да се използва отделен кабел, а минималното сечение на тоководещото жило за кабел за фаза е 50 mm2.

Чл. 715

Наредбата определя изискванията за носещото въже на въздушни електрически линии (ВКЛ) с напрежение 20 kV. Носещото въже трябва да бъде стоманено, многожично и с изолация, която не задържа влага и не се обледява. Минималното сечение на въжето е 50 mm2. Физико-механичните характеристики се определят от производителя, но при липса на указания, се приемат стандартни стойности за напрежение на скъсване (1300 МРа) и модул на линейна деформация (160 000 МРа).

Чл. 716

Чл. 716 от Наредба № 3 указва, че кабелите за трите фази трябва да бъдат прикрепени към носещото въже и бандажирани с немагнитни бандажи. Производителят на ВКЛ определя конструкцията, материала и разстоянията между бандажите.

Чл. 717

Чл. 717 от Наредба № 3 определя условията за оразмеряване на носещото въже. То се изчислява на базата на три основни механични показателя: максимално натоварване, минимална температура и средногодишна температура, съгласно предвидените разпоредби в чл. 708, ал. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 3.

Чл. 718

Коефициентът на сигурност на носещото въже трябва да бъде най-малко 3, което означава, че разрушаващата сила трябва да е три пъти по-голяма от действителната изчислителна сила. Освен това, не е разрешено допустимото напрежение на опън да бъде надвишавано с повече от 5% в най-високата точка на окачване на стоманеното носещо въже.

Чл. 719

Член 719 от наредбата указва, че въздушните кабелни линии с напрежение 20 kV не подлежат на защита от вибрации, произтичащи от носещото въже. Раздел V от наредбата се отнася до разполагането на кабели от ВКЛ и минималните разстояния между тях.

Чл. 720

Член 720 от Наредба № 3 регламентира разположението и окачването на кабелите и носещите въжета на въздушните кабелни линии (ВКЛ). Кабелите на ВКЛ при една линия на стълб се окачват на конзоли, а при две и повече линии могат да се разполагат хоризонтално или вертикално. Определени са минимални разстояния между кабелите и между кабелите и заземени части на стълба, които са 0,07 m и 1 m съответно.

Чл. 721

Чл. 721 от наредбата позволява разполагането на две въздушни кабелни линии (ВКЛ) с еднакви или различни номинални напрежения на една стълбовна линия при определени условия. Първо, ВКЛ с напрежение 1000 V може да бъде разположена под ВКЛ с напрежение 20 kV, при условие че е проектирана за механичните условия на по-високото напрежение. Второ, разположението на линиите може да бъде вертикално (с по-високото над по-ниското) или хоризонтално от двете страни на стълба. Трето, потенциалът на неутралата и индуктираното напрежение на ВКЛ в участъците с общо окачване трябва да отговарят на определени граници, посочени в чл. 582, ал. 4 и 5.

Чл. 722

Член 722 от Наредба № 3 предвижда, че изолацията на фазите на кабелите на ВКЛ (високоволтови кабели) трябва да бъде изработена от ретикулиран полиетилен. Тази изолация осигурява необходимото изолационно ниво между кабелите на отделните фази, както и между тях и заземените части на стълбовете и носещите въжета.

Чл. 723

Чл. 723 от Наредба № 3 определя начина на окачване на сноп кабели върху стълб, който се извършва чрез носещото въже на ВКЛ. Окачването се осъществява посредством носещи и опъвателни клеми. Носещите клеми са проектирани с контролно приплъзване, което позволява на изолираното носещо въже да се приплъзва при механичен удар по кабелите от външни причинители.

Чл. 724

Наредбата определя правилата за съединяване, отклонения и краища на кабелите, като посочва, че съединенията се извършват на опъвателни стълбове. При ремонт на прекъснат кабел е разрешено едно съединяване в междустълбието, при което муфата трябва да бъде закрепена към носещото въже. Силата на скъсване на съединението трябва да бъде минимум 90% от силата на скъсване на самото въже. Също така, електрическото съпротивление на съединението не трябва да надвишава съпротивлението на кабел с дължина, равна на муфата.

Чл. 725

Чл. 725 определя минималните стойности на коефициента на механична якост за носещи и опъвателни клеми в зависимост от изчислителния режим. За изчислителния режим по чл. 708, ал. 2, коефициентът е 2,5; за изчислителния режим по чл. 709, ал. 1, т. 3 - 4,0; а за аварийния режим по чл. 554 - 1,7.

Чл. 726

Чл. 726 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за заземяване на определени елементи от електрическите уредби. На ВКЛ трябва да се заземяват металните стълбове, стоманобетонните стълбове в населените места, носещото въже при опъвателните и крайните стълбове, както и екраните на кабелите в кабелните накрайници и съединителните муфи.

Чл. 727

Член 727 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за изпълнение на заземяването на електрически уредби (ВКЛ), като се позовава на членове 601, 602, 603 и 604. В допълнение, се посочва, че най-голямото преходно съпротивление на заземителите на стълбовете е указано в таблица 41.

Чл. 728

Чл. 728 описва видовете стълбове, които се използват за ВКЛ, включително носещи, опъвателни, ъглови, крайни и специални. Опъвателните стълбове могат да бъдат с твърда или еластична конструкция, а ъгловите и крайните стълбове трябва да бъдат с твърда конструкция. Ъгловите стълбове могат да бъдат опъвателни или носещи, а прилагането на различните конструкции е регламентирано в чл. 607.

Чл. 729

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя правилата за оразмеряване на стълбовете за електрически уредби и електропроводни линии (ВКЛ) в нормален, авариен и монтажен режим. В нормален режим, стълбовете се оразмеряват по специфични условия, свързани с носещите въжета. В авариен режим, оразмеряването включва различни сценарии, като скъсване на носещо въже, с изчисления на вертикални и хоризонтални сили. За опъвателни стълбове се проверяват условията на монтаж, предвиждат се и временни усилвания при необходимост.

Чл. 730

Конструкциите на стълбовете трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват лесен и безопасен достъп за обслужващия персонал, както и за извършване на ремонтни работи под напрежение. Това е в съответствие с изискванията на чл. 617, ал. 2, 3, 4, 5 и 6.

Чл. 731

Съгласно Чл. 731 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., стоманобетонните стълбове трябва да бъдат маркирани с информация относно вида на стълба и вида на високо напрежение (ВКЛ), за която са предназначени.

Чл. 732

Член 732 от Наредба № 3 разрешава използването на дървени стълбове за въздушни електропроводни линии (ВКЛ) само при определени условия. Това е допустимо по изключение, при спазване на специфични изисквания, посочени в член 536, алинея 2, и ако стълбовете са изградени съгласно разпоредбите на член 619.

Чл. 733

Чл. 733 определя вертикалното разстояние от сноп кабели до земята или пресичаните съоръжения, което се изчислява при максимална температура на въздуха, без влияние на лед и вятър, и без отчитане на нагряването на носещото въже от електрическия ток. Минималните разстояния от сноп кабели на ВКЛ за 20 kV до земята са: 4 м при нормален терен, 3 м при недостъпни места, 6 м над зони за движение на превозни средства и 3 м в зони с движение на хора през зимния период.

Чл. 734

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че най-малкото допустимо хоризонтално разстояние от кабелите на ВКЛ (високоволтови кабели) при най-голямото им отклонение от налягане на вятъра до най-близките части на сгради и съоръжения е 2 метра.

Чл. 735

Чл. 735 описва изискванията за прокарване на ВКЛ (въздушни кабелни линии) в гори, паркове и защитени територии. Според чл. 735 (1), при прокарване на ВКЛ се правят просеки с необходимата ширина за монтаж на кабелите. Чл. 735 (2) предвижда, че след монтажа, дърветата и клоните се отсичат на разстояние от поне 2 метра от снопа кабели, за да се избегнат повреди при вятър. Чл. 735 (3) указва, че ВКЛ в овощни градини трябва да преминава над дърветата на разстояние не по-малко от 2 метра.

Чл. 736

Чл. 736 от Наредба № 3 определя, че пресичането на големи водни пространства (езера, язовири, заливи и плавателни реки) с въздушни електрически линии (ВКЛ) не е разрешено по технико-икономически причини. Вместо това, за тези пресичания трябва да се проектират подземни електропроводни линии (ВЛ). За преминавания на ВКЛ над неплавателни реки и дерета се прилагат разпоредбите на чл. 626 и 629.

Чл. 737

Чл. 737 от Наредба № 3 определя условията за преминаване на въздушни кабелни линии (ВКЛ) в населени места. За ВКЛ с напрежение до 20 kV е разрешено преминаване само над промишлени сгради с негорими покриви. Металните покриви и съоръжения, под които преминават ВКЛ, трябва да бъдат заземени. Минималното хоризонтално разстояние от снопа кабели до сгради е 0,5 m. Не се допуска окачване на ВКЛ с напрежение над 1000 V към фасади на сгради, освен в определени случаи. За временна ВКЛ, минималното разстояние до строителни площадки е равно на височината на най-високия стълб, а преминаването през зоната на действие на строителни машини е забранено.

Чл. 738

Чл. 738 определя минималните вертикални разстояния от снопа кабели на ВКЛ до земята или пресичаните съоръжения в нормален режим. За преминаване над улици и обекти с транспортни машини, разстоянието е минимум 6 м, а за незапалителни сгради - 3 м. За пешеходни пътеки е 4 м, а при авариен режим над улици - 4,5 м. Максималният провес на носещото въже се определя за два температурни режима: при максимална температура и при -5°С с лед.

Чл. 739

Член 739 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че ъгълът на пресичане между въздушни линии (ВЛ) и въздушни кабели (ВКЛ), както и между въздушни кабели (ВКЛ) помежду им, не е ограничен. Това означава, че няма специфични изисквания относно ъгловото разположение на тези електрически проводници при тяхното пресичане.

Чл. 740

Чл. 740 определя изисквания за пресичане и сближаване на въздушни линии (ВЛ) и въздушни кабелни линии (ВКЛ). При пресичането на ВЛ с ВКЛ трябва да се спазват определени вертикални и хоризонтални разстояния, както и разпоредбите на чл. 639 и чл. 644 от наредбата. Вертикалните разстояния се определят в зависимост от конкретните условия, а хоризонталните разстояния не трябва да са по-малки от посочените в табл. 49, отчетени за линията с по-високото напрежение.

Чл. 741

Член 741 от Наредба № 3 определя изискванията за разстояния при пресичане на въздушни кабелни линии (ВКЛ) с напрежение 20 kV или по-ниско. При пресичането, вертикалното разстояние между сноповете кабели трябва да бъде най-малко 1 m, което се изчислява при температура на въздуха +15°С, без лед и вятър. Хоризонталното разстояние между осите на две самостоятелни ВКЛ трябва да бъде минимум 2 m.

Чл. 742

Чл. 742 от Наредба № 3 регламентира условията за пресичане и сближаване на въздушни кабелни линии за 20 kV с въздушни или подземни кабелни съобщителни или сигнални линии. Тези условия са описани в съответствие с членове 646, 647, 653, 654 и 655 от наредбата, като въздушните линии (ВЛ) се отъждествяват с въздушни кабелни линии (ВКЛ).

Чл. 743

Чл. 743 определя минималното вертикално разстояние от кабела на ВКЛ (въздушна кабелна линия) за 20 kV до проводниците на пресичаната въздушна съобщителна или сигнална линия, което е 1 метър. Това разстояние е валидно при максимална температура на въздуха без вятър или при температура на въздуха - 5°С, с лед и без вятър.

Чл. 744

Чл. 744 определя правилата за пресичане и сближаване на високо напрежение (ВКЛ) за 20 kV с железопътни линии. Спазват се указанията от членове 661-664, като ВЛ (високоволтови линии) се отъждествява с ВКЛ. Забранява се снаждането на носещото въже на ВКЛ в междустълбието на пресичане на жп линия.

Чл. 745

Чл. 745 от Наредба № 3 указва, че за пресичане и сближаване на ВКЛ за 20 kV с пътища трябва да се спазват указанията от чл. 668, 669, 672 (ал. 1 и 2) и 673, като ВЛ се разглежда като равнозначна на ВКЛ. Това означава, че правилата за безопасност и разположение, приложими за ВЛ, важат и за ВКЛ.

Чл. 746

Чл. 746 от Наредба № 3 определя правилата за пресичането и сближаването на високо напрежение (ВКЛ) за 20 kV с тролейбусни и трамвайни линии. Спазват се указанията за пресичане и сближаване на съоръженията с ВЛ за 20 kV, както е посочено в чл. 674, чл. 675 и чл. 678. Забранява се снаждането на носещо въже в междустълбието на пресичане.

Чл. 747

Чл. 747 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за преминаването на Високоволтови линии (ВКЛ) по мостове се прилагат указанията от чл. 679, 680 и 681. В допълнение, Високоволтовата линия (ВЛ) се отъждествява с Високоволтовата кабелна линия (ВКЛ). Раздел XIX на наредбата се отнася до специфичните изисквания за преминаване на ВКЛ по язовирни стени и диги.

Чл. 748

Член 748 от наредбата посочва, че при преминаване на ВКЛ (високоволтни кабелни линии) по язовирни стени и диги, трябва да се спазват указанията в член 682, който отъждествява ВЛ (високоволтни линии) с ВКЛ. Това е част от раздел XX, който се занимава с пресичания и сближавания на ВКЛ с надземни тръбопроводи, въжени линии и транспортни ленти.

Чл. 749

Член 749 от Наредба № 3 определя условията за пресичане на въздушни кабели (ВКЛ) с надземни тръбопроводи, въжени линии и транспортни ленти. ВКЛ може да премине в подземна форма, доказана с технико-икономически изчисления. За пресичането на ВКЛ с напрежение 20 kV се прилагат специфични разпоредби от други членове, отнасящи се до ВЛ с напрежение до 20 kV.

Чл. 750

Чл. 750 от Наредба № 3 предвижда, че за пресичането и сближаването на ВКЛ с подземни тръбопроводи се прилагат разпоредбите на чл. 689, ал. 1 и чл. 690-693, които се отнасят до ВЛ с напрежение 20 kV. ВЛ се отъждествява с ВКЛ. Раздел XXII разглежда сближаването на ВКЛ с водоохладители и взриво- и пожароопасни съоръжения, както и с петролни и газови факли и летища.

Чл. 751

Член 751 от Наредба № 3 определя изискванията за сближаване на въздушните кабелни линии с определени съоръжения и инсталации, включително водоохладители, взриво- и пожароопасни съоръжения, както и с летища. Тези линии се отъждествяват с въздушни кабелни линии (ВКЛ) и трябва да спазват специфичните изисквания, посочени в членове 694, 695, 696 и 697.

Чл. 752

Член 752 от Наредба № 3 определя условията за електрическо оразмеряване на сеченията на жилата на тоководещите кабели. Оразмеряването трябва да се извършва с оглед на три основни условия: допустимо нагряване от трайния максимален ток, термична устойчивост на тоководещите жила и екрана на кабела, и допустима загуба на напрежение.

Чл. 753

Чл. 753 от Наредба № 3 указва, че при оразмеряване на кабели на високо напрежение (ВКЛ) по термична устойчивост, трябва да се вземат предвид изчислителните токове на къси съединения за период от 10 години. Това е важно за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 754

При преход от Високоволтова линия (ВЛ) във Вътрешна кабелна линия (ВКЛ) е необходимо да се монтират вентилни отводи или искрови междини, особено ако изводът на електропровода е оборудван с автоматичен превключвател (АПВ). Тази мярка е предназначена за защита на кабелите от пренапрежения.

Чл. 755

Чл. 755 предвижда изисквания за преход от ВКЛ в подземна линия. Кабелният сноп от трите кабела трябва да се спуска по крайния стълб и да се укрепва към него със скоби от немагнитен материал. На височина 2 метра над терена и 0,5 метра в земята, кабелът трябва да се полага в стоманена предпазна тръба, която се укрепва с бандажи към стълба.

Чл. 756

Член 756 от наредбата предписва, че минималният радиус на огъване на кабелите на ВКЛ (високоволтови кабелни линии) трябва да бъде определен от производителя. Огъването на кабелите с радиус, по-малък от предписания от производителя, е забранено.

Чл. 757

Наредбата регламентира изискванията за въздушни електропроводни линии с напрежение от 1000 V до 20 kV, които използват изолирани проводници (ВЛИП). В текста се уточнява, че за ВЛИП се приемат специфични отъждествявания на термини, като "проводници" се отнася за "изолирани проводници", а "ВЛ" - за "ВЛИП". Освен това, не се изисква монтаж на мълниезащитни въжета за ВЛИП.

Чл. 758

Въздушната линия с изолирани проводници е предназначена за разпределение на електрическа енергия. Тя се състои от изолирани проводници, разположени на открито и закрепени с изолатори и арматура към стълбове или конструкции на инженерни съоръжения като мостове и язовирни стени.

Чл. 759

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя предимствата и приложенията на въздушни линии с изолирани проводници (ВЛИП) с напрежение 20 kV. ВЛИП намаляват риска от къси съединения и позволяват по-малко разстояние между проводниците. Препоръчва се използването им в индустриални и вилни зони, гористи местности, зони с ледообразуване и за временно електроснабдяване на строителни обекти. Целесъобразността на изграждането на ВЛИП се определя чрез технико-икономическа обосновка.

Чл. 760

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя три режима за оразмеряване на въздушните електрически линии и проводници (ВЛИП): нормален, авариен и монтажен. Нормалният режим включва здрави проводници, авариен режим - скъсани проводници, а монтажният - условия по време на монтаж. Определенията за габаритно, ветрово и теглово междустълбие, както и габаритен провес, се прилагат и за ВЛИП. Също така, видовете местности и участъци, определени за ВЛ, важат и за ВЛИП.

Чл. 761

Чл. 761 от Наредба № 3 определя изискванията при оразмеряване, защита и означение на стълбове за ВКЛ (въздушни линии за електрическа енергия). Според алинея 1, се отчитат общите изисквания за въздушните линии (ВЛ), посочени в чл. 532, ал. 1 и 3, както и в чл. 536, 537, 538 и 539. Алинея 2 указва, че изискванията за трасетата на ВЛИП (въздушни линии и проводници) са определени в чл. 543.

Чл. 762

Член 762 от Наредба № 3 предписва, че за изолация на проводниците трябва да се използва материал, който е устойчив на атмосферни влияния, ултравиолетови лъчи и влияние на озона през целия експлоатационен период на ВЛИП (високоволтови линии и инсталации).

Чл. 763

Чл. 763 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че изчислителните климатични условия за оразмеряване на въздушни линии и електрически проводници (ВЛИП) се основават на данни от продължителни наблюдения на температура, скорост на вятъра, обледяване на проводниците и атмосферна електрическа дейност. При анализа на тези данни се вземат предвид специфичните климатични условия на района, където се намира трасето на линията.

Чл. 764

Най-големите изчислителни стойности на скоростта на вятъра се определят на всеки 10 години и не трябва да са по-малки от 25 m/s без заледяване и 15 m/s с заледяване. Височината на налягането от вятъра върху изолираните проводници на ВЛИП се изчислява по определени членове, а ако е над 15 m, налягането се увеличава с коефициент от таблица.

Чл. 765

Чл. 765 от Наредба № 3 определя условните натоварвания за оразмеряване на изолираните проводници по механични показатели, като се приема, че натоварването е от чист лед с относителна маса 900 kg/m3, равномерно натрупан във форма на маншон. Обледяването на проводниците се приема за най-голямо с повторяемост един път на пет години за всеки климатичен район на България.

Чл. 766

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изчислителните температури за оразмеряване на въздушни линии и проводници (ВЛИП). Минималната температура е -30°С, а максималната е +40°С. Средногодишната температура за района, през който минава ВЛИП, се определя и закръглява до цяло число по Целзий.

Чл. 767

Чл. 767 от Наредба № 3 определя условията за оразмеряване на въздушни линии и изолирани проводници по механични показатели. Изчислителните климатични условия включват максимални и минимални температури на въздуха, средногодишна температура, както и натоварвания от вятър и заледяване. Специфицирани са различни хипотези за лятно и зимно време, които се вземат предвид при изчисленията.

Чл. 768

Чл. 768 от Наредба № 3 определя, че за оразмеряване на изолираните проводници по механични показатели в авариен режим се вземат предвид съчетанията на климатичните условия, посочени в чл. 554.

Чл. 769

Член 769 от Наредба № 3 предвижда, че за определяне на разстоянията от тоководещи части на въздушните линии и проводници (ВЛИП) до елементи на стълба и други съоръжения, се вземат предвид съчетанията на климатичните условия, описани в член 555.

Чл. 770

Член 770 от наредбата предвижда, че за оразмеряване на изолираните проводници на въздушни линии с изолирани проводници (ВЛИП) по механични показатели е необходимо да се извърши проверка на монтажния режим, като се вземат предвид климатичните условия, описани в член 556.

Чл. 771

Чл. 771 от Наредба № 3 определя методите за изчисление на изолираните проводници и стълбовете на високо напрежение, като посочва, че за целите на изчисленията посоката на вятъра се приема под ъгъл 90° спрямо линията. Налягането на вятъра върху проводниците се определя по чл. 558, а относителният товар от налягането на вятъра върху незаледени и заледени изолирани проводници се изчислява по специфични формули, зависещи от диаметъра на проводника, дебелината на стеничката на маншона от лед и сечението на тоководещата част.

Чл. 772

Чл. 772 определя начина на изчисление на вертикалния товар на изолирания проводник, който зависи от собствената му маса, зададена от производителя. Относителният товар се изчислява с формула, включваща земното ускорение. Освен това, определя се относителният товар от обледяване, който е свързан със сечението на проводника и масата на леда. Общият относителен товар, който включва налягане на вятъра и теглото на проводника, се определя с различни формули в зависимост от това дали проводникът е заледен или незаледен.

Чл. 773

Наредба № 3 определя изискванията за тоководещите изолирани проводници за всяка фаза на въздушно-електрическите линии (ВЛИП). Проводниците трябва да бъдат многожични и уплътнени, изработени от алуминиеви сплави или алуминий с централни жички от стомана. Параметрите и техническите характеристики на проводниците, включително електрическо съпротивление и допустим ток на натоварване, са описани в техническата документация. За магистралните ВЛИП се изискват проводници със сечение не по-малко от 70 mm2, а за отклоненията - не по-малко от 35 mm2.

Чл. 774

Член 774 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че оразмеряването на ВЛИП (високоволтови линии и инсталации за пренос на електрическа енергия) по механични показатели се извършва на базата на три основни параметъра: якост на опън, модул на линейна деформация и температурен коефициент на линейно разширение. Тези параметри се определят от производителя на изолираните проводници.

Чл. 775

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за оразмеряване на проводниците по механични показатели. Оразмеряването се извършва на базата на три основни изчислителни условия: 1) максимално натоварване, 2) минимална температура и 3) средногодишна температура, като всички те са посочени в чл. 767 от наредбата.

Чл. 776

Член 776 от Наредба № 3 описва начина на изчисление на допустимото механично напрежение на опън в проводниците. Формулата включва разрушаващото напрежение на опън в проводника и коефициент К, който зависи от сечението на тоководещото жило и режима на работа. За определени сечения на проводниците са посочени стойности на коефициента К за максимален и средно-годишен товар. Освен това, е разрешено надвишение на напрежението на опън в точката на окачване на изолирания проводник, но не повече от 10% от допустимото напрежение.

Чл. 777

Чл. 777 от наредба № 3 предвижда, че при напрежение на опън в проводниците на ВЛИП, което е по-голямо от 40 МРа, е необходимо да се вземат мерки за защита от вибрации, в съответствие с изискванията на чл. 570. Това е особено важно при средногодишна температура.

Чл. 778

Наредбата определя изискванията за разположение и минимални разстояния между токопроводящите изолирани проводници на стълбовни линии от ВЛИП. Според чл. 778, за една тройка проводници разположението е хоризонтално, а за две и повече тройки е произволно. Минималното разстояние между проводниците трябва да бъде не по-малко от 0,4 m, а разстоянието до заземени части на стълба е определено от таблица 37. За ВЛИП с две линии на общи стълбове, минималното разстояние между изолираните проводници е 0,6 m за стоящи и пръчковидни изолатори, и 1,5 m за висящи изолатори.

Чл. 779

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за монтиране на въздушни линии и електрически кабели върху стълбовни линии. Позволява се инсталирането на ВЛИП (високоволтни линии с изолирани проводници) и ВЛ (високоволтни линии) и/или ВКЛ (високоволтни кабели) при спазване на определени условия, включително минимални вертикални разстояния между проводниците, окачване на проводниците, и използване на самоносещи кабели. Изискванията за безопасност и механични показатели също са посочени.

Чл. 780

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за Високоволтови линии и инсталации (ВЛИП) се използват изолатори, които трябва да отговарят на специфичните изисквания, посочени в чл. 583, чл. 584, ал. 1 и 2, както и в чл. 585, точки 3, 4 и 5.

Чл. 781

Наредба № 3 регламентира устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Според член 781, изолираните проводници на високо напрежение (ВЛИП) трябва да се окачват с помощта на подпорни или пръчковидни изолатори, както и носещи и опъвателни изолаторни вериги. При използване на порцеланови изолатори, минималният брой на изолаторите в изолаторната верига е два, независимо от напрежението. Коефициентът на сигурност за изолаторите се определя съгласно член 586 от наредбата.

Чл. 782

Чл. 782 от Наредба № 3 определя изискванията за изолационното покритие на проводниците, което трябва да има дебелина от 2 до 3 mm и да отговаря на изискванията, посочени в чл. 762.

Чл. 783

Член 783 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя начина на окачване на проводниците на ВЛИП. Те могат да се окачват на носещи стълбове с различни видове изолатори и на опъвателни стълбове с висящи изолаторни вериги, без необходимост от прекъсване на проводника.

Чл. 784

Член 784 от Наредба № 3 определя изискванията за съединяване на проводниците в междустълбието. Проводниците трябва да се свързват с клеми, които имат изолационно или защитно покритие, съобразно техническите предписания на производителя. Изолираният проводник при мостовете на опъвателните стълбове се свързва с клеми, които осигуряват надежден електрически контакт. Съединителните и опъвателните клеми трябва да бъдат избрани с достатъчна сила на скъсване, а допускането е само за едно съединение на фаза в междустълбието. Проводниците трябва да се отклоняват с клеми, изработени от изолационен материал, а разстоянието от съединението до окачването на изолирания проводник трябва да е не по-малко от 2 метра. Също така, електрическото съпротивление на съединението не трябва да надвишава съпротивлението на проводника с равна дължина.

Чл. 785

Член 785 определя минималните изисквания за отношение на разрушаващата сила към действащата изчислителна сила за носещите и крайните клеми. За различни изчислителни режими, минималните стойности са: 2,5 за режим по чл. 767, т. 2 и 4; 4,0 за режим по чл. 767, т. 3; и 1,7 за авариен режим по чл. 554. Раздел VIII от наредбата се отнася до защита от пренапрежения и заземявания.

Чл. 786

Чл. 786 от Наредба № 3 предвижда, че електрическите линии и уредби, преминаващи през открити и високи местности, както и в райони с висока атмосферна електрическа активност, трябва да бъдат защитени с мълниезащитни устройства. Това включва вентилни или катодни отводители, защитни междини и устройства за защита от електрическа дъга. Освен това, мълниезащитата е задължителна в населени места и на места с голямо струпване на хора.

Чл. 787

Член 787 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че изборът на изолационните разстояния на устройствата за защита на въздушните линии и електрическите инсталации (ВЛИП) от атмосферни пренапрежения трябва да бъде в съответствие с техническите характеристики на самите устройства.

Чл. 788

Член 788 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че подходите на ВЛИП (високоволтови линии и проводници) към трансформаторните подстанции трябва да бъдат защитени с вентилни отводи или искрови междини, за да се осигури безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 789

Член 789 от Наредба № 3 указва, че най-малките изолационни разстояния по въздуха от изолираните проводници и арматура на високо напрежение, които са под напрежение до стълба, трябва да се избират в съответствие с таблица 37.

Чл. 790

Стълбовете на въздушни линии с изолирани проводници (ВЛИП) трябва да бъдат заземявани в съответствие с изискванията, посочени в член 599, точки 1, 3 и 4 от наредбата.

Чл. 791

Член 791 от Наредба № 3 указва, че съпротивлението на заземителите на стълбовете на въздушно-електрически линии с изолирани проводници (ВЛИП) е определено в чл. 600 от същата наредба. Промените в текста са извършени с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 108 от 2007 г.

Чл. 792

Чл. 792 от Наредба № 3 предвижда, че при наличие на кабелни вставки на ВЛИП с дължина под 1,5 km, в двата края на кабела трябва да се използват вентилни отводители за защита от атмосферни пренапрежения. Заземителната клема на отводителя, металическите обвивки на кабела и корпуса на кабелната муфа трябва да бъдат свързани помежду си по най-краткия път. Освен това, заземителната клема на отводителя се свързва към заземителя с отделен спусък.

Чл. 793

Чл. 793 от Наредба № 3 указва, че стълбовете за въздушни линии с високо напрежение (ВЛИП) трябва да се избират и оразмеряват, като се вземат предвид изискванията в глава шестнадесета, раздел IX, специфичните изисквания за ВЛИП, както и условията на работа. Раздел X се отнася до преминаването на ВЛИП през урегулирани и неурегулирани територии.

Чл. 794

Наредбата определя вертикалното разстояние от проводниците на ВЛИП до повърхността на земята или пресичаните съоръжения в зависимост от различни условия на температура и атмосферни влияния. При максимална температура на въздуха, без лед и вятър, разстоянието при най-голям провес трябва да е минимум 5 метра за нормален терен и 3 метра за недостъпен терен. При максимално заледяване, без вятър и при температура на въздуха от -5°С, се прилагат същите минимални разстояния.

Чл. 795

В ненаселени места, хоризонталното разстояние от изолираните проводници на ВЛИП до най-близките части на сгради и съоръжения трябва да бъде най-малко 10 метра. В единични случаи, с одобрение от собствениците на сградите, разстоянието може да бъде намалено до минимум 2 метра за ВЛИП с напрежение 20 kV.

Чл. 796

Чл. 796 определя условията за изграждане на въздушни линии за електропередаване (ВЛИП) в горски масиви и зелени площи. Препоръчва се използването на съществуващи просеки, а при липса на такива да се правят нови. Забранява се изграждането на ВЛИП в тесни защитни горски полоси. Широчината на просеките трябва да е не по-малка от разстоянието между крайните проводници плюс 1,25 м. В защитени територии и паркове след монтажа на ВЛИП дървета и клони трябва да се отсичат, за да се спази минималното разстояние от 1,25 м. В овощни градини с височина на дърветата до 4 м просеки не се правят, а при по-голяма височина е необходимо да се увеличи габаритът на ВЛИП или да се извърши подкастряне на дърветата.

Чл. 797

Чл. 797 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че за пресичане на водни пространства от въздушни линии с изолирани проводници (ВЛИП) се прилагат изискванията на глава шестнадесета, раздел XI, касаещи ВЛ с напрежение 20 kV.

Чл. 798

Чл. 798 от Наредба № 3 указва, че за преминаване на въздушни линии за електрическа енергия с напрежение 20 kV в населени места се прилагат специфични изисквания, определени в членове 631, 633, 635, 636 и 638 от същата наредба.

Чл. 799

Чл. 799 от Наредба № 3 предвижда, че проводниците на пръчковидни и стоящи изолатори за преминаването на високо напрежение в населени места трябва да се окачват усилено, например чрез двойно окачване. За носещи изолаторни вериги е задължително да се използват глухи носещи клеми.

Чл. 800

Член 800 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. забранява съединения на проводниците между стълбовете, когато се пресичат въздушни линии за ниско напрежение (ВЛИП) с улици и шосета. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 801

В нормален режим, вертикалното разстояние от проводниците на въздушните линии с изолация при най-голям провес до повърхността на земята трябва да бъде не по-малко от 6 метра.

Чл. 802

Чл. 802 от Наредба № 3 определя изискванията за безопасност при пресичане на въздушни линии за електрическа енергия (ВЛИП) с улици и шосета. Според алинея 1, при скъсан проводник в близост до пресечка, разстоянието от проводниците до уличното платно трябва да бъде не по-малко от 4 метра. Алинея 2 уточнява, че при преминаване на ВЛИП през специални коридори в населени места, вертикалното разстояние при скъсан проводник не е ограничено.

Чл. 803

Член 803 от наредбата постановява, че разстоянието между проводниците на въздушните линии за електрическа енергия (ВЛИП) и въжетата за окачване на пътни знаци трябва да бъде не по-малко от 2 метра при максималното отклонение на проводниците. Раздел XIII от наредбата разглежда взаимните пресичания и сближавания между ВЛИП, въздушни линии (ВЛ) и въздушни кабели (ВКЛ).

Чл. 804

Член 804 определя условията за пресичане на въздушни електропроводни линии (ВЛИП) помежду си и с ВЛ за различни нива на напрежение. Не се ограничава ъгълът на пресичане, а мястото на пресичане трябва да е близо до стълб на пресичащата линия. Хоризонталните разстояния между стълбовете и проводниците на различни линии трябва да са минимум 6 м за линии с напрежение до 20 kV и 5 м за линии до 400 kV. Позволява се запазване на стълб под проводниците на пресичащата линия при спазване на определени вертикални разстояния. Разрешава се и пресичането на ВЛИП и ВЛ с напрежение до 20 kV на общ стълб.

Чл. 805

Член 805 от Наредба № 3 определя изискванията при пресичане на високоволтови линии. При пресичане на ВЛИП с ВЛ (високоволтна линия или ВЛИП) е задължително използването на стълбове от опъвателен тип за пресичащата линия. Също така е разрешено използването на носещи стълбове с усилено окачване на проводниците, например двойно окачване.

Чл. 806

При пресичане на въздушни електрически линии с напрежение 20 kV, вертикалното разстояние между най-близките проводници трябва да бъде минимум 1,5 метра, ако една от линиите е с изолирани проводници. Изчисленията за това разстояние се правят при температура от +15°С и при условия без лед и вятър.

Чл. 807

Чл. 807 от Наредба № 3 определя изискванията за вертикално разстояние при пресичане на въздушни линии с напрежение 20 kV и въздушни линии с напрежение до 1000 V. Според текста, това разстояние трябва да бъде не по-малко от 1,0 метра при температура на въздуха от +15°С и при отсъствие на лед и вятър.

Чл. 808

Чл. 808 регламентира условията при пресичане на въздушни линии с различно напрежение. При пресичане на ВЛИП с напрежение 20 kV и ВЛ с напрежение 35 kV и по-високо, разстоянието между проводниците трябва да е минимум определено в табл. 48. При определяне на разстоянията се отчитат рисковете от мълнии. На стълбовете, ограничаващи пресичането, се поставят искрови междини или вентилни отводи. Искрови междини могат да се използват само при наличие на автоматично повторно включване. При разстояние под 40 м от пресичането до по-близкия стълб, мълниезащита се поставя само на него. Вентилни отводи и искрови междини не се монтират на ВЛИП с метални и стоманобетонни стълбове. Преходните съпротивления на заземителите не трябва да надвишават стойностите от табл. 41.

Чл. 809

Наредбата определя минималните хоризонтални разстояния между паралелно преминаващи или сближаващи се въздушни линии с напрежение 20 kV и 110 kV. При паралелно преминаване, разстоянията трябва да са не по-малки от установените в таблица 49, в зависимост от по-високото напрежение. За линии с 20 kV, минималните разстояния между осите на линиите са 2,75 m за участъци без стеснение и 2,0 m за участъци със стеснено трасе, като разстоянието между проводниците в неотклонено положение трябва да е 2 m от отклонен проводник до стълб на другата линия.

Чл. 810

Чл. 810 от Наредба № 3 определя изискванията при пресичане и сближаване на въздушни линии с напрежение до 20 kV с инженерни съоръжения. Необходимо е да се отчитат условията, посочени в глава шестнадесета, и специфичните условия за различните видове съоръжения, разделени в 12 категории, включително съобщителни линии, железопътни линии, пътища, мостове и др. Всеки раздел съдържа специфични изисквания за безопасност и оразмеряване на електрическите линии.

Чл. 811

Член 811 от Наредба № 3 определя изискванията за сеченията на изолираните проводници на ВЛИП. Те трябва да осигуряват необходимата пропускателна способност и качество на напрежението, като се оразмеряват по три основни критерия: 1) допустимо натоварване с максимален ток и реакция на защитата при еднофазно земно съединение; 2) термична устойчивост от тока на късо съединение; 3) допустима загуба на напрежение и допустимо отклонение на напрежението.

Чл. 812

Производителят обявява допустимите стойности на трайния максимален ток и тока на термична устойчивост за изолираните проводници, съгласно Наредба № 3 от 9 юни 2004 г.

Чл. 813

Чл. 813 от Наредба № 3 определя, че токът на к.с. за изчисляване на термичната устойчивост на изолираните проводници на ВЛИП при проектирането трябва да се определя с перспектива от 10 години. Това е част от специалните изисквания, свързани с електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 814 НАРЕДБА № 3 ОТ 9 ЮНИ 2004 Г.

При преход от въздушна линия (ВЛ) в подземна линия (ВЛИП) е задължително да се монтират вентилни отводители. Това е мярка за защита от пренапрежения в електрическите инсталации.

Чл. 815

Чл. 815 от Наредба № 3 предвижда, че при преход от въздушна линия с изолирани проводници (ВЛИП) в подземна кабелна линия (КЛ), кабелният сноп трябва да се спуска по крайния стълб и да се укрепва към него с помощта на скоби, изработени от немагнитен материал.

Чл. 816

Чл. 816 от Наредба № 3 указва, че кабелите трябва да се полагат в стоманена предпазна тръба на височина 2 метра над терена и 0,5 метра под земята. Тръбата трябва да бъде укрепена към стълба с бандажи. Част четвърта от наредбата се фокусира върху защитата и автоматиката на електрическите уредби, а глава деветнадесета се отнася до защитата на електрически уредби с напрежение до 1000 V, като включва определения и област на приложение.

Чл. 817

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за защитата на електрически уредби и мрежи с напрежение до 1000 V. Член 817 конкретизира, че тези изисквания важат именно за уредби и мрежи в този диапазон на напрежение.

Чл. 818

Чл. 818 дефинира апарата за защита като устройство, което автоматично изключва електрическата верига, когато нормалният режим на работа е нарушен. В наредбата се предвиждат изисквания към апаратите за защита, които трябва да бъдат спазвани.

Чл. 819

Апаратите за защита в електрическите мрежи трябва да бъдат избирани така, че да имат изключвателна способност, която съответства на максималния ток на късо съединение (к.с.) в началото на защитавания участък от мрежата. Това осигурява необходимата защита и безопасност на електрическите инсталации.

Чл. 820

Апаратите за автоматично изключване и винтовите предпазители със стопяема вложка трябва да бъдат свързани по следния начин: въводните проводници се свързват към неподвижните контакти на автоматите, а на предпазителите - към техните гнезда.

Чл. 821

Член 821 от Наредба № 3 предвижда, че всеки апарат за защита трябва да има надпис, който да съдържа информация за номиналния ток и тока на изключване. Тези надписи трябва да бъдат поставени на самия апарат или на схема, разположена в близост до него.

Чл. 822

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за защита на електрическите мрежи срещу къси съединения (к.с.). Според чл. 822, защитите трябва да осигуряват минимално време за изключване и селективност. Защитите се избират с цел да изключват повредените участъци в зависимост от типа на к.с. и конфигурацията на неутралата в мрежата. В мрежи с директно заземена неутрала се предвиждат защити за еднофазни и многофазни к.с., а в мрежи с изолирана неутрала - за междуфазни к.с.

Чл. 823

Чл. 823 регулира избора на номиналния ток на предпазителите и автоматичните предпазители в зависимост от изчислителните токове на защитаваните участъци и номиналните токове на електрическите потребители. Минималната стойност на токовете се избира, за да се избегне изключване при краткотрайно претоварване. Кратността на изчислителния ток спрямо номиналния ток на предпазителите при къси съединения не трябва да е по-малка от посочената в глава седма. Определени кратности на тока на къси съединения могат да не се изчисляват при мрежи, защитени само от токовете на къси съединения, при спазване на условията за допустимо токово натоварване на проводниците.

Чл. 824

Чл. 824 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. разрешава завишаване на номиналните токове на стопяемите вложки на предпазителите и токовете на автоматите, при условие че кратността на тока на к.с. е най-малко 5 за предпазителите и 1,5 за автоматите. Това завишаване е допустимо само за отстройка от токовете на самопускане на електродвигатели.

Чл. 825

Наредбата определя условията за защита на електрическите мрежи в сгради от претоварване. Чл. 825 указва, че: (1) открито положените проводници с горима изолация не са защитени от механични повреди и се считат за в риск от претоварване; (2) проводниците, защитени от механични повреди или положени в тръби в негорими конструкции, могат да се претоварват в зависимост от технологичния процес; (3) уредбите в пожароопасни и взривоопасни помещения трябва да бъдат защитени от претоварване.

Чл. 826

Чл. 826 определя изискванията за оразмеряване на проводниците в защитаваните от претоварване електрически мрежи. Проводниците трябва да се оразмеряват по изчислителния ток, като продължително допустимият ток не е по-малък от: 1) 125% от номиналния ток на стопяемата вложка или тока на автомата с токова отсечка за проводници с поливинилхлоридна, гумена или аналогична изолация (100% в производствени помещения без опасност от взрив); 2) 100% от номиналния ток на автомата с нерегулируема зависима от тока характеристика; 3) 100% от тока на автомата с регулируема зависима от тока характеристика за проводници с поливинилхлоридна, гумена или аналогична изолация; 4) 100% от номиналния ток на електрическия двигател за проводници към двигатели с късо съединен ротор във взривобезопасни помещения.

Чл. 827

Чл. 827 от Наредба № 3 определя изискванията за поставяне на апарати за защита. Те трябва да бъдат монтирани на достъпни места, като се осигурява защита от механични повреди, безопасност за обслужващия персонал при работа и манипулации, и достъп до апарати с открити тоководещи части само за квалифициран персонал.

Чл. 828

Апаратите за защита трябва да се инсталират на места в електрическата мрежа, където сечението на проводниците намалява, или на места, където е необходимо за осигуряване на селективност.

Чл. 829

Чл. 829 определя условията за монтаж на апарати за защита в електрическите уредби. Апаратите трябва да се монтират в местата на присъединяване на защитаваните проводници към захранващата линия. Допуска се участък до 6 м между захранващата линия и защитния апарат, при условие че проводниците са с по-малко сечение, но не по-малко от сечението на защитавания проводник. В труднодостъпни места може да се поставят апаратите на разстояние до 30 м, като сечението на проводниците трябва да осигурява не по-малко от 10% от пропускателната способност на захранващата линия.

Чл. 830

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя правилата за поставяне на предпазители в електрическите мрежи. Според чл. 830, предпазителите трябва да се инсталират на всяка нормално незаземена фаза и на неутралните проводници в специфични уредби. Забранено е поставянето им в неутрални и защитни проводници, както и в неутралата на трипроводни и четирипроводни вериги, където е необходимо зануляване.

Чл. 831

Наредбата определя правилата за защита на електрическите мрежи с максималнотокови автомати. Според Чл. 831, автоматите трябва да се свързват на незаземени полюси или фази, а в мрежи с изолирана неутрала е допустимо поставянето им само в определени фази. Също така, автоматите могат да бъдат поставяни в неутрални проводници, при условие че те изключват всички проводници под напрежение при задействане.

Чл. 832

Наредба № 3 определя условията за поставяне на апарати за защита на електрическите уредби и електропроводните линии. Според Чл. 832, в определени случаи не се изисква поставянето на защитни апарати, като например при отклонения на проводници от шини, намаляване на сечението на захранващата линия, отклонения към потребители с малка мощност и проводници за вериги на измерване, управление и сигнализация. Важно е да се отбележи, че не се допуска поставянето на защитни апарати в местата на присъединяване на вериги, чийто изключвания могат да доведат до опасни последствия, като например пожарни помпи и вентилатори.

Чл. 833

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за релейната защита на електрически уредби и мрежи с напрежение от 1000 V до 400 kV. За уредби с напрежение над 400 kV, включително кабелни линии и специални уредби, защитите се изпълняват по техническите условия на производителите и съответстващите стандарти. За електрически мрежи с напрежение до 1000 V, кондензаторни и електротермични уредби, изискванията са описани в други глави на наредбата.

Чл. 834

Чл. 834 от Наредба № 3 установява, че електрическите уредби и мрежи трябва да бъдат защитени с релейни устройства, които осигуряват автоматично изключване на повредени елементи, реагиране на ненормални условия на работа и сигнализация при нарушения в нормалния режим на работа.

Чл. 835

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. позволява замяната на автоматични прекъсвачи и релейна защита с предпазители при условие, че те са избрани с необходимите параметри, осигуряват изискваната избирателност и чувствителност на действие, и не пречат на необходимата автоматика за електрическата уредба.

Чл. 836

Чл. 836 определя условията за избор на устройства за релейна защита, които трябва да осигурят минимално време за изключване при къси съединения. Релейната защита трябва да гарантира стабилна работа на електроенергийната система, да ограничава размерите на повредата, да позволява възстановяване на нормалната работа, да осигурява самопускане на електрически двигатели и да позволява синхронизиране. Усложняването на релейната защита е допустимо, за да се намали времето за изключване, в зависимост от конкретните изисквания на електрическата система или уредба.

Чл. 837

Чл. 837 определя принципите за избор на релейна защита в електрическите уредби. По правило, релейната защита трябва да осигурява селективност, т.е. да изключва само повредения елемент от групата. В определени случаи, неселективно действие е допустимо, когато е необходимо бързо изключване на к.с., а последващите действия на АПВ и АВР могат да отстранят неблагоприятните последствия. Също така, комбинирани схеми за защита и автоматика могат да се използват, при които к.с. се изключват от групови или секционни прекъсвачи, след което повреденият елемент се изолира автоматично, а захранването на неповредените елементи се възстановява чрез АПВ, АВР или автоматика за последователно включване.

Чл. 838

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. допуска релейна защита със закъснение, която осигурява избирателно действие, при условие че изключването на к.с. със закъснение е допустимо според изискванията за сигурност и защитата действа като резервна.

Чл. 839

Чл. 839 от Наредба № 3 определя, че релейната защита трябва да бъде избрана така, че да осигурява надеждно действие, при което се използва минимален брой защити и най-прости схеми, както и минимален брой вериги, релета, контакти и микропроцесорни системи.

Чл. 840

Чл. 840 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че релейната защита, която е захранвана от напреженови трансформатори, трябва да бъде оборудвана с устройства, които автоматично да изключват системата и сигнализират при неизправности. Това е необходимо, за да се предотврати неправилното функциониране на защитата в нормален режим на работа.

Чл. 841

Чл. 841 от Наредба № 3 предвижда, че при релейна защита със закъснение е необходимо да се преценява необходимостта от осигуряване на заработването на защитата от началната стойност на тока или съпротивлението при късо съединение. Това е важно в случаи, когато може да се получи неправилно заработване или отказ на защитата, поради затихване на тока с времето или появата на дъга в мястото на повредата.

Чл. 842

Чл. 842 от Наредба № 3 предвижда, че защитите в мрежи с напрежение 110 kV и по-високо трябва да имат устройство за блокиране, което да се активира при люлеене в електроенергийната система, за да се предотврати неправилното им действие.

Чл. 843

Член 843 от Наредба № 3 предвижда, че заработването на релейните защити трябва да се регистрира. Това може да става чрез вградени указатели, отделни сигнални релета, броячи на заработванията и други подобни устройства. Регистрацията е необходима за отчитане и анализиране на работата на защитите.

Чл. 844

Чл. 844 от наредбата предвижда изисквания за сигнализация при изпълнението на релейните защити. Тя включва необходимостта от сигнално реле или вграден указател, който регистрира заработването и изключването на всяка защита, както и сигнализиране на всяка отделна функция, стъпало (зона) и степен на закъснение при сложна или комплексна релейна защита.

Чл. 845

Член 845 от Наредба № 3 предвижда внедряване на автоматични устройства, които да анализират нарушенията в нормалния работен режим на електроенергийната система и да определят местоположението на повредите. Тези устройства са проектирани да регистрират аварийните величини по време на преходни процеси и могат да бъдат интегрирани в релейните защити.

Чл. 846

Наредба № 3 определя изискванията за защита на електрическите уредби и електропроводните линии. Всеки елемент от електрическата уредба трябва да има защита, която бързо изключва повредите и, при възможност, закъснително да защитава съседните елементи. За електропроводните линии с напрежение 220 и 400 kV се прилага принципът на пълното близко резервиране, което включва две самостоятелни защити, устройство за отказ на прекъсвача, диференциални защити и специфични условия за резервиране. При наличие на пълно близко резервиране в последователно свързани обекти не е необходимо далечно резервиране. За електропроводите с 220 kV може да не се предвижда втора защита при определени условия, свързани с микропроцесорни устройства, самоконтрол, обслужване от оперативен персонал и специфични действия на оператора.

Чл. 847

Чл. 847 предвижда изисквания за резервна защита на защитавания елемент. В случай че основната защита не може да резервира основните защити на съседните елементи, се изисква отделна резервна защита. Допуска се използването на токови отсечки без закъснение като допълнителна защита за бързо изключване на защитавания елемент, включително при неработоспособност в мъртвата зона на защитния орган и при отказ на основната защита.

Чл. 848

Наредба № 3 определя условията, при които е допустимо да се съкращава зоната на резервно действие на релейните защити и прекъсвачите в електрическите инсталации. Допустими ситуации включват усложняване на защитите, техническа невъзможност за пълно резервиране и специфични условия на работа, при които защитите не сработват при късо съединение. Освен това, наредбата позволява резервиране само за най-често срещаните повреди и допуска неизбирателно действие на защитите при къси съединения, с възможност за корекция чрез автоматични системи.

Чл. 849

Член 849 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира действията при отказ на прекъсвач в електрическа централа или подстанция. Когато отказът е поради недостатъчност на защитите и води до тежки последствия, се предвиждат специални устройства за резервиране на отказа на прекъсвачите (УРОП). При активиране на защитите на повредения елемент, УРОП изключва съседните прекъсвачи, допускайки действие на резервните защити в обратна посока. Препоръчва се УРОП да действа чрез канал за връзка на изключване на прекъсвача в противоположния край на отговорни електропроводи от преносната мрежа.

Чл. 850

Член 850 от Наредба № 3 предвижда, че при инсталирането на втори комплект защита, трябва да се осигури възможност за неговата отделна проверка или ремонт, без да се нарушава работата на първата защита. Това гарантира, че защитаваният елемент може да функционира, докато вторият комплект защита е в процес на проверка или ремонт.

Чл. 851

Чл. 851 определя как се оценява чувствителността на релейните защити в електрическите уредби. Чувствителността се изчислява с коефициент, който е отношение на изчислителните величини (ток или напрежение) при метално късо съединение (к.с.) в защитаваната зона към стойностите на заработване. За защити, които реагират на нарастващи величини, се използват изчислителните величини, а за тези, които реагират на намаляващи - обратното. Изчислителните величини се приемат при най-неблагоприятните условия на работа на енергийната система.

Чл. 852

Наредбата определя минималните стойности на коефициента на чувствителност за различни видове защити в електрическите уредби. Основните категории включват максималнотокови, токови посочни, дистанционни, стъпални, надлъжни и диференциални защити. За максималнотокови защити стойността е 1,5, за токови посочни защити варира от 1,5 до 2,0 в зависимост от типа, а за дистанционни защити - от 1,2 до 1,5. Диференциалните защити изискват чувствителност от 2,0, а за непълни диференциални защити - 1,5. Специални условия за намаляване на коефициента на чувствителност се предвиждат за трансформатори и генератори при определени условия.

Чл. 853

Чл. 853 определя изискванията за чувствителността на защитата от земни съединения в статорите на генераторите. За самостоятелно работещи генератори максималният ток на заработване на защитата е 5 А, с възможност за увеличение до 10%. За генератори на общи шини, токът при земно съединение може да достигне до 20 А, а времето за изключване не трябва да надвишава 1 секунда.

Чл. 854

Член 854 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че минималният коефициент на чувствителност за резервните защити при к.с. в края на съседния елемент или в края на най-отдалечения от няколко последователно свързани елемента, включени в зоната на резервиране, трябва да бъде най-малко 1,2.

Чл. 855

Наредбата определя, че за токови отсечки без закъснение, които се поставят на електропроводите и кабелните линии като допълнителни защити, минималният коефициент на чувствителност трябва да бъде 1,2. Това важи при условие, че защитаваната зона има дължина най-малко 15 - 20% от дължината на защитавания участък.

Чл. 856

Член 856 от Наредба № 3 указва, че при ситуация, в която защитата на следващия елемент може да се активира поради отказ на защитата на предходния елемент, е необходимо да се съгласува чувствителността на защитите помежду им. Това е особено важно в случаи на пръстеновидна мрежа с една захранваща точка, където недостатъчната чувствителност може да доведе до проблеми.

Чл. 857

Член 857 от наредбата определя изискванията за заземяване на неутралите на силовите трансформатори в мрежи с голям ток на земно съединение. Важно е да се избере режим на заземяване, който да осигури правилната работа на релейните защити при всички режими на електрическата система. За повишаващи трансформатори не се допуска работа с изолирана неутрала, а трябва да се прилага защита, която автоматично заземява трансформатора преди изключването му.

Чл. 858

Измерителните токови трансформатори (ТТ), които захранват релейни защити за къси съединения, трябва да се избират с клас на точност, който допуска до 10% грешка. При определени условия, като например използване на високоомни диференциални защити, е допустима по-голяма грешка, при условие че са взети специални мерки за осигуряване на правилното им функциониране.

Чл. 859

Член 859 от Наредба № 3 предвижда, че вторичните напреженови вериги между релейните защити и измерителните напреженови трансформатори трябва да бъдат проверявани за загуба на напрежение. Освен това, проверките се извършват и за оразмеряване на оперативните вериги за изключвателната бобина на прекъсвача.

Чл. 860

Чл. 860 регламентира свързването на токови вериги на релейна защита и електрически измерителни апарати. Според (1) те трябва да се присъединяват към различни намотки на трансформатори на ток (ТТ). В (2) е посочено, че е допустимо свързване към една намотка, но при спазване на изискванията по чл. 858. В (3) е уточнено, че измерителните апарати могат да се свързват към вериги на диференциални и дистанционни защити само през междинни токови трансформатори, които също трябва да отговарят на изискванията по чл. 858 при отворена вторична верига.

Чл. 861

Вторичните вериги на ниско и трансформаторно напрежение (НТ и ТТ) трябва да бъдат заземявани в съответствие с изискванията, изложени в глава двадесет и втора на наредбата.

Чл. 862

Наредбата допуска използването на капацитивни делители на напрежение и напреженови трансформатори на страната високо напрежение за релейна защита на елементи с напрежение 110 kV и по-високо. Тези устройства могат да се използват за захранване на напреженовите вериги на релейната защита, при условие че защитите са поставени на страна средно или ниско напрежение.

Чл. 863

Член 863 определя източниците на променлив оперативен ток, използвани за релейна защита. Основно, токовите трансформатори на защитавания елемент са основният източник. Допуска се и използването на зарядни кондензаторни устройства, напреженови трансформатори и трансформатори за собствени нужди, при необходимост от стабилизация на напрежението. Всички източници трябва да осигуряват надеждна работа на релейните защити както в нормални, така и в аварийни режими.

Чл. 864

Чл. 864 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за защитата от земни съединения в мрежи с малък ток на земно съединение е разрешено използването на напреженови трансформатори или мрежата за захранване на собствените нужди на електрическите уредби.

Чл. 865

Член 865 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че газовата защита на трансформаторите в подстанции, които нямат постоянен оперативен ток, трябва да се захранва от напреженов трансформатор или директно от страната с ниско напрежение на защитавания трансформатор. Освен това, захранването може да бъде комбинирано с токовите трансформатори на същия трансформатор.

Чл. 866

Чл. 866 от Наредба № 3 предвижда мерки за намаляване на комутационните пренапрежения в веригите на оперативен ток, включително шунтиращи съпротивления за индуктивни бобини. При уредби с напрежение 110 kV и по-високо се изискват мерки против електромагнитни смущения, като използване на екранирани кабели, заземяване на корпуси и шунтиране на бобини, за да се избегнат неправилни действия на защитните устройства.

Чл. 867

Чл. 867 предвижда, че за релейните защити и автоматики трябва да се осигурят специални приспособления, които да позволяват удобно и лесно извеждане от работа от оперативния персонал. Освен това, в схемите на защитите се предвиждат изпитвателни блокове или клеми за извършване на експлоатационни проверки и изпитания.

Чл. 868

Наредба № 3 определя релейните защити за генератори с мощност над 1 MW, присъединени на събирателни шини с напрежение над 1 kV. Защитите включват действия при различни ситуации, като междуфазни и земни къси съединения, междувиткови съединения, външни къси съединения, претоварване, асинхронен ход и недопустими токове. Различни проценти на защита са предвидени в зависимост от мощността на генератора.

Чл. 869

Чл. 869 от Наредба № 3 предвижда изисквания за релейни защити на генератори с мощност до 1 MW, които трябва да отговарят на определени точки от чл. 868. За генератори с напрежение 660 V и по-ниско и мощност до 1,5 MW, се препоръчва опростена защита поради по-голям запас в изолацията, съгласно чл. 884.

Чл. 870

Чл. 870 определя мерките за защита на електрическите генератори от междуфазни къси съединения, включително автоматично изключване на прекъсвачи и противопожарни устройства. За генератори с отделни фази се предвижда надлъжна диференциална защита. Зоната на действие на защитата обхваща генератора и присъединяването му към събирателните шини. За хидрогенератори е допустимо да имат специфични условия за свързване. Защитата трябва да е трифазна, с възможност за двуфазно изпълнение за по-малки генератори. Допълнителна защита се предвижда за генератори с директно захранвани възбудителни системи.

Чл. 871

Чл. 871 определя изискванията за защита на генератори с мощност до 1 MW и напрежение над 1 kV от междуфазни къси съединения. За генератори, работещи в паралел, се предвижда токова отсечка без закъснение. Допуска се използването на токова отсечка вместо диференциална защита и за генератори с по-голяма мощност. При самостоятелно работещи генератори с изводи от фазите за неутралата, може да се използва максималнотокова защита, а при липса на такива изводи - минималнонапреженова защита.

Чл. 872

Наредбата определя изискванията за защита от земни съединения в статора на генераторите. За генератори с капацитивен ток при земно съединение над 5 А е необходимо да се постави защита, която изключва прекъсвачите и автоматично гаси полето. При отсъствие на такава защита, се използва сигнализация чрез земната контрола. За генератори с напрежение над 1000 V е задължителна напреженова или токова защита, свързана към трансформатори на нулева последователност. При недостатъчна селективност на защитата, се предвиждат специални решения. За генератори с мощност 50 MW и повече, се изисква чувствителна защита, включваща и земни съединения близо до неутралата.

Чл. 873

Чл. 873 от НАРЕДБА № 3 определя изискванията за защита на генератора при късо съединение (к.с.) между навивките на една фаза на статора, когато намотките са съединени в звезда и имат два изведени паралелни клона. Предвижда се използването на еднорелейна напречна диференциална защита, която функционира по аналогичен начин на защитата, описана в чл. 870.

Чл. 874

Наредбата определя изискванията за защита на генератори с мощност над 30 MW от токове в статора, причинени от външни несиметрични к.с. и претоварване с токове на обратна последователност. Защитата включва токова защита на обратна последователност с две степени на закъснение, свързана с токови трансформатори. При секционирани шини защитата е двустъпална, а за генератори с индиректно охлаждане се прилага независимо от тока закъснение. За турбогенератори е необходимо допълнително поставяне на чувствителна защита.

Чл. 875

Наредбата предвижда изисквания за защита на електрическите генератори с мощност 30 MW и по-голяма. За тези генератори се изисква максималнотокова защита, която включва токово реле и минималнонапреженово реле. Токът за активиране на защитата е между 1,3 и 1,5 от номиналния ток, а междуфазното напрежение е между 0,5 и 0,6 от номиналното напрежение. При генератори с директно охлаждане на намотките се предвижда алтернатива на еднорелейна минимално-импедансна защита. За генератори с възбудителни системи, захранвани на генераторно напрежение, се изисква трифазна дистанционна защита с две зони по импеданс.

Чл. 876

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регулира защитата на генератори с мощност от 1 до 30 MW от външни къси съединения. Предвижда се максималнотокова защита, която включва минимално-напреженово реле и реле за напрежение на обратна последователност. Настройките на защитата включват специфични стойности за ток и напрежение, в зависимост от типа генератор. За генератори с мощност до 1 MW е разрешена опростена защита без минимално напрежение.

Чл. 877

Наредбата определя изискванията за защита на генераторите от симетрично претоварване. Защитата включва максималнотокова защита със закъснение, настройка по ток в диапазона (1,2 до 1,25) In, и специфични изисквания за турбогенератори и хидрогенератори. При секционирани шини защитата е двустъпална, а за генератори с директно охлаждане на намотките е задължително да има защита от претоварване на ротора. Тази защита реагира на претоварване по ток или напрежение и предвижда автоматично изключване на генератора.

Чл. 878

Наредбата предвижда защита на турбогенераторите от второ земно съединение в веригите на възбуждането, която се активира след появата на трайно земно съединение. Защитата действа на изключване или сигнал, а при определени типове генератори - и на АГП. Изпълнението на защитата е с един комплект за всички еднотипни генератори и се свързва с повредения генератор при земно съединение в ротора, като активира изключването на прекъсвача и АГП.

Чл. 879

Чл. 879 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя мерките за защита от земно съединение в хидрогенератори. Защитата може да действа на сигнал или на изключване, като при изключване е допустимо и спиране на агрегата. Вместо автоматична защита, е разрешен и периодичен контрол с волтметър между полюс и земя, както и използването на един волтметър с превключвател за няколко машини.

Чл. 880

Наредбата регламентира защитата на хидрогенератори и турбогенератори при повишаване на напрежението. За хидрогенератори се предвижда максималнонапреженова защита, която включва изключване на прекъсвача и АГП, с настройки по напрежение (1,3 до 1,7) Un и време 0,5 s. За турбогенератори с мощност над 160 МVА се изисква защита при повишаване на напрежението на статора в режим на празен ход, с контрол за преминаване в този режим. В случай на ефективно ограничаване на повишаването на напрежението, може да не се поставя защита от повишаване на напрежението на празен ход.

Чл. 881

Член 881 от Наредба № 3 предвижда защита за генераторите с директно охлаждане на проводниците на намотките. Защитата е насочена срещу недопустим ток в ротора, който може да бъде предизвикан от продължителна форсировка или повреда в възбудителните вериги. Тази защита се реализира чрез двустъпално закъснение, което може да бъде независимо или зависимо от тока. По-малкото закъснение активира сигнал или разтоварване на ротора, докато по-голямото закъснение служи за изключване на генератора и автоматичната генераторна система (АГП).

Чл. 882

Наредба № 3 предвижда защита от асинхронен режим при загуба на възбуждането за хидрогенератори с мощност над 10 МVА и за турбогенератори, при които производителят не допуска работа в такъв режим. Защитата се активира с закъснение при изключване. Генераторите, които позволяват асинхронен режим, трябва да имат сигнализация за отпадане на възбуждането при активиране на защитата или при изключване на автоматичната генераторна защита (АГП).

Чл. 883

Чл. 883 определя условията за допускане на асинхронен режим на работа на генераторите. При допускане на такъв режим, се извършва проверка за устойчивост на електрическата мрежа. Ако асинхронен режим не е допустим, се въвежда защита, която изключва генераторите от мрежата.

Чл. 884

Наредбата определя изискванията за защита на генератори с мощност до 1,5 MW и напрежение до 660 V. За генератори с незаземена неутрала се допуска двуфазна защита с автомати или прекъсвачи, а при наличие на изводи от неутралата, защитата се свързва с токовите трансформатори. За генератори с директно заземена неутрала се предвижда трифазна защита или допълнителна защита на нулева последователност. При работа в паралел с други генератори, е допустимо допълнително поставяне на токова отсечка без закъснение.

Чл. 885

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за защитата на трансформатори и автотрансформатори с напрежение на високата страна 2 kV и по-високо, както и за шунтиращи реактори с напрежение 400 kV.

Чл. 886

Чл. 886 определя изискванията за релейни защити на трансформатори и автотрансформатори. За трансформаторите се предвиждат защити при междуфазни къси съединения, къси съединения между навивки, еднофазни земни съединения, външни къси съединения, претоварване, понижение на нивото на маслото и специфични условия при мрежи с напрежение 6 до 35 kV. За автотрансформатори с напрежение над 110 kV и мощност над 180 MVA се изисква защита при земни съединения. Всички защити действат на изключване, сигнал или автоматично разтоварване в зависимост от условията на работа.

Чл. 887

Чл. 887 определя условията за релейни защити на шунтиращи реактори с напрежение 400 kV. Предвиждат се защити, които реагират при: междуфазни къси съединения в намотките и изводите на реакторите, къси съединения между навивките на една фаза, еднофазни и двуфазни земни съединения в намотките и изводите на реакторите, както и при понижение на нивото на маслото.

Чл. 888

Наредбата определя изискванията за газова защита на трансформатори и шунтиращи реактори в електрическите уредби. За трансформатори с мощност 400 kVА и по-голяма се предвижда газова защита, която реагира на повреди, свързани с отделяне на газ и понижаване на нивото на маслото. Трансформаторите с мощност 1 MVА и повече имат двустепенна защита, докато тези под 1 MVА имат едностепенна. Шунтиращите реактори с напрежение 400 kV също изискват защити при вътрешни повреди. Допуска се сигнализация при интензивно газообразуване за определени трансформатори и се препоръчва едностепенна газова защита за по-малки трансформатори.

Чл. 889

Чл. 889 определя изискванията за защита на трансформаторите от повреди. За трансформатори с мощност 6,3 МVА и по-голяма е задължителна надлъжна диференциална защита без закъснение. Допуска се такава защита и за по-малки трансформатори (до 4 МVА) с цел избирателно изключване при повреда. Токова отсечка без закъснение е необходима на захранващата страна и част от намотките, когато не се използва диференциална защита. За шунтиращи реактори 400 kV е задължителна надлъжна диференциална защита, която действа без закъснение при междуфазни к.с. в намотките.

Чл. 890

Член 890 от Наредба № 3 описва изискванията за изпълнение на надлъжната диференциална защита на трансформаторите. Защитата може да се реализира чрез различни видове токови релета, в зависимост от чувствителността им и условията на работа. Предвидени са различни варианти на защита, включително с междинни трансформатори и спирачни характеристики. Освен това, за мощни трансформатори над 500 МVА е необходимо наличие на втора диференциална защита, свързана към отделни ядра на трансформаторите.

Чл. 891

Наредбата определя изискванията за осигуряване на безопасността и защитата на електропроводните линии и трансформаторите. Основните точки включват необходимостта от късосъединители, предпазители и предаване на изключващи импулси на прекъсвачи. Специални условия се прилагат при двустранно и едностранно захранване на трансформаторите, като се предвиждат и допълнителни защити в зависимост от мощността на трансформатора и чувствителността на защитите.

Чл. 892

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира защитата на трансформатори с мощност 1 МVА и по-голяма при външни къси съединения. За целта се изискват три вида максималнотокови защити, всяка с определени условия за активиране. Определянето на тока на заработване на защитите включва вземане предвид на възможен ток на претоварване и ток на самопускане на електродвигателите. За трансформатори, свързващи мрежи с напрежение 110 kV и по-високо, се предвиждат дистанционни защити.

Чл. 893

Чл. 893 определя изискванията за защита на трансформатори с мощност под 1 МVА, които трябва да имат максималнотокова защита, действаща на изключване. За трансформатори с мощност до 1,6 МVА и напрежение до 35 kV е допустимо да не се предвижда токова отсечка, ако защитата има закъснение от 1 секунда или по-малко.

Чл. 894

Наредбата определя изискванията за защита на електрическите трансформатори при външни междуфазни къси съединения. За двунамотъчни трансформатори се изисква защита от двете страни, но е допустимо да има защита само от страната на основното захранване. Многонамотъчни трансформатори трябва да имат защити от всички страни, с възможност за изключение на една страна при специфични условия. Понижаващите трансформатори, захранващи отделни секции, също трябва да имат защита от двете страни. Тринамотъчни трансформатори могат да нямат защити на страна 6-20 kV, при условие че е изпълнена непълна диференциална защита. Допуска се резервиране на защити само на съседни елементи при определени условия.

Чл. 895

Чл. 895 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че при трансформатори, които имат захранване от няколко страни, защитата при външни къси съединения (к.с.) трябва да бъде изпълнена посочна, когато това е необходимо за осигуряване на селективност.

Чл. 896

Чл. 896 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че ако защитата на повишаващите трансформатори не осигурява необходимата чувствителност при външни къси съединения, е допустимо те да бъдат защитавани чрез максималнотоковата защита на генераторите.

Чл. 897

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за максималнотокова защита на трансформатори с мощност 400 kVА и повече, като предвижда защита при претоварване, включена на тока на една фаза. За подстанции без постоянен надзор е допустимо автоматично разтоварване или изключване при претоварване. За понижаващите трансформатори с напрежение 6 - 20 kV, които захранват консуматори с предпазители, се изисква поставяне на главен предпазител или автомат, избран по номиналния ток на трансформатора.

Чл. 898

Член 898 предвижда, че на трансформатори с мощност 1 МVA и по-голяма, а също и на понижаващи трансформатори със заземена неутрала, трябва да се осигури максималнотокова защита на нулева последователност срещу външни земни съединения, когато е необходимо резервиране на защитата от земни съединения на съседните елементи.

Чл. 899

Чл. 899 от Наредба № 3 предвижда изисквания за трансформатор с отделен волтодобавъчен трансформатор за регулиране на напрежението под товар. За такъв трансформатор се изискват: 1. газова защита на волтодобавъчния трансформатор; 2. максималнотокова защита с спирачно действие при външни к.с., когато първичната намотка не е включена в зоната на действие на диференциалната защита на основния трансформатор; 3. диференциална защита, която обхваща вторичната намотка на волтодобавъчния трансформатор.

Чл. 900

Чл. 900 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че инструкциите за изпълнение на защитите на генератори и трансформатори, когато работят самостоятелно, важат и за случаите, когато са комбинирани в блок генератор-трансформатор, освен в случаите, описани в чл. 901, 902, 903 и 904.

Чл. 901

Член 901 от Наредба № 3 определя условията за предвиждане на диференциална защита при електрически уредби. При липса на прекъсвач между генератора и трансформатора се изисква само обща диференциална защита на блока. Отделна диференциална защита на генератора се предвижда за: 1) турбогенератори с мощност 100 MW и повече; 2) турбогенератори с мощност под 100 MW, ако токът на заработване на общата диференциална защита е по-голям от 1,5 In; 3) хидрогенератори при определени условия на общата защита.

Чл. 902

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда изискване за отделна диференциална защита за трансформатори с мощност 500 МVА и по-голяма, освен общата диференциална защита на блока.

Чл. 903

Член 903 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че на страната генераторно напрежение на блока генератор-трансформатор е необходимо да се осигури допълнителна защита, която да действа на сигнал при наличие на земни съединения на шините между генератора и блочния трансформатор.

Чл. 904

Член 904 описва изискванията за защита на блока генератор-трансформатор от външни къси съединения. Защитата на ниското напрежение на трансформатора не се поставя, а се използва защитата на генератора. Необходима е отделна защита за собствени нужди, а защитата на генератора може да се изпълнява с две закъснения, за да не се прекъсва захранването на собствените нужди при външни къси съединения. При необходимост, напреженовите релета могат да се дублират за трифазни къси съединения и пускането от минимално напрежение.

Чл. 905

Наредбата регламентира устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Член 905 указва, че линиите в мрежи с напрежение от 2 до 35 kV, които имат малък ток на земно съединение, трябва да бъдат защитени с релейни защити. Тези защити трябва да действат при междуфазни къси съединения и двойни земни съединения. Защитата от еднофазни земни съединения е уредена в чл. 911.

Чл. 906

Чл. 906 от Наредба № 3 разрешава защита от междуфазни къси съединения (к.с.) в двуфазно изпълнение, използвайки два токови трансформатора, свързани в едни и същи фази в мрежата. Защитата може да бъде реализирана с еднорелейна или двурелейна система, в зависимост от необходимата чувствителност. Не се изисква да се вземат предвид късите съединения след трансформатори с намотки, свързани по схема звезда-триъгълник.

Чл. 907

Наредба № 3 определя изискванията за защита на електрическите уредби и електропроводните линии. Според член 907, защитата при междуфазни къси съединения на единични електропроводни и кабелни линии с едностранно захранване се реализира само на захранващата страна с максималнотокова защита и стъпална настройка на закъсненията. Токови отсечки не се предвиждат за реактирани линии, освен ако прекъсвачите не са оразмерени за изключване преди реакторите. За нереактирани линии с едностранно захранване се поставят токови отсечки без закъснение, а неселективни отсечки могат да бъдат поставени зад понижаващи трансформатори за ускоряване на изключването на повреди.

Чл. 908

Член 908 от Наредба № 3 определя условията за защита на електрическите мрежи. В сложни мрежи, като пръстеновидни и радиални с многостранно захранване, е разрешено да се използват същите защитни средства, както при радиалните мрежи с едностранно захранване. Освен това, се допуска автоматично деление на мрежата на радиални участъци, последвано от автоматично възстановяване на нормалната схема, с цел опростяване на защитите и осигуряване на тяхното избирателно действие.

Чл. 909

Когато защитите по чл. 907 и 908 не съответстват на необходимите изисквания за избирателност, чувствителност и бързина на действие, трябва да се инсталира дистанционна защита, за да се осигури безопасността на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 910

Чл. 910 определя начините за защита при еднофазни земни съединения. Защитата може да действа на сигнал, ако не е осигурено бързо откриване на повредата, или на изключване на цялата електрическа мрежа, когато е необходимо за безопасност. Изключването не трябва да прекъсва захранването на консуматорите с двустранно захранване или резервиране.

Чл. 911

Наредбата определя механизми за защита при еднофазни земни съединения в електрическите мрежи. Защитата се свързва с токови трансформатори на нулева последователност и реагира на капацитивния ток, остатъчния ток при земно съединение, тока при земно съединение и други параметри. Предвижда се двустъпална защита в мрежи с изолирана неутрала или компенсирани мрежи, с различни механизми за изключване на повредените елементи и мрежата. Закъсненията за изключване се определят по насрещно-стъпалния принцип.

Чл. 912

На кабелните линии, които системно се претоварват, е разрешено да се поставя защита от претоварване. Тази защита може да бъде активирана на сигнал или да изключва системата, в зависимост от вероятността и размера на възможното претоварване, честотата на проверките и значимостта на електрическата уредба.

Чл. 913

Чл. 913 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда мерки за защита на електропроводи и кабелни линии с двустранно захранване. Когато другите защитни средства не осигуряват необходимата чувствителност и избирателност, се налага поставяне на допълнителни защити, като напречна токова диференциална защита, надлъжна диференциална защита за къси линии и дистанционна защита в опростен вариант.

Чл. 914

Член 914 от Наредба № 3 допуска поставяне на защити без блокировка при люлеене, с цел опростяване на изпълнението им. Раздел VII се фокусира върху защитата на въздушни електропроводни линии с напрежение 110 - 400 kV и кабелни линии 110 kV в мрежи с голям ток на земно съединение.

Чл. 915

Чл. 915 от наредбата предвижда, че на високо напрежение (110 до 400 kV) трябва да се инсталират релейни защити, които да действат при всички видове къси съединения. В участъци от мрежата, където е възможно появата на люлеене, което може да доведе до ненужно активиране на защитите, се предвиждат блокировки при люлеене или временно отстраняване от него, обикновено за около 1,5 до 2 секунди.

Чл. 916

Чл. 916 определя необходимостта от бързодействащи сложни защити на ВЛ с напрежение 110 до 400 kV, като посочва четири основни критерия: 1. Остатъчното напрежение на шините е под 0,6 Un, което може да наруши устойчивата работа на електрическите централи и да доведе до саморазтоварване на уредбите на важни консуматори. 2. Неспособност на по-простите защити да изпълнят изискванията за селективност и чувствителност в сложни мрежи. 3. Целесъобразност на бързодействащо автоматично повторно включване (АПВ) при необходимост от едновременно изключване на повредата от двете страни на линията. 4. Предотвратяване на изгарянето на проводниците и мълниеотводните въжета, когато сеченията на линиите не допускат забавено изключване на тока.

Чл. 917

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за остатъчно напрежение при електрически връзки. При единична връзка между електрически централи, критериите за остатъчно напрежение (не по-ниско от 0,6 Uн) важат за шините на централите и за к.с. на ВЛ, изходящи от тях. При наличие на няколко връзки, изискването се прилага само за шините, където се присъединяват връзките. Освен това, предвижда се проверка на остатъчното напрежение при к.с. в режим на каскадно изключване и отчитане на фактори като междуфазни повреди, дължина на линията и атмосферна електрическа дейност.

Чл. 918

Наредбата определя основните и резервни защити за междуфазни к.с. на единични ВЛ в радиални мрежи с едностранно захранване. Основните защити включват отсечки по ток и напрежение, а резервните - максималнотокови защити. За защита от земни съединения се предвиждат стъпални токови защити. Защитите обикновено се поставят на захранващите страни на ВЛ, с изключения за случаи на еднофазно автоматично повторно включване. При недостатъчна чувствителност на отсечките се използват дистанционни защити и може да се прилага неселективна бързодействаща защита.

Чл. 919

Чл. 919 от Наредба № 3 регламентира изискванията за кабелни линии с напрежение 110 kV. Основно, тези линии са предназначени за работа в едностранно захранени мрежи. За защита при междуфазни к.с. и земни съединения е задължително да се осигури надлъжна диференциална защита и специфични технологични защити, съгласно изискванията на производителя на кабела. Не е разрешено използването на автоматичен повторен включване (АПВ) за тези линии. В случай на изключение за работа в затворени мрежи, това трябва да бъде обосновано в проекта.

Чл. 920

Чл. 920 предвижда основни изисквания за защита на електрическите мрежи. В затворени и радиални мрежи с няколко източника на захранване, основната защита от междуфазни къси съединения (к.с.) се осигурява чрез отсечки по ток и напрежение със стъпална характеристика на закъсненията. Ако тези отсечки не отговарят на изискванията за избирателност, чувствителност и бързина, се прилагат дистанционни защити. За защита от земни съединения в същите мрежи се използват токови отсечки на нулевата последователност, които също имат стъпална характеристика на закъсненията.

Чл. 921

Член 921 от Наредба № 3 предвижда условията, при които надлъжни диференциални защити или команди за изключване трябва да се използват, когато основните защити на единични въздушни линии (ВЛ) не отговарят на изискванията за избирателност, чувствителност и бързина. Освен това, за контрол на изправността на спомагателните проводници на защитата и каналите за свръзка, е необходимо да се осигури специална сигнализация.

Чл. 922

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за резервни защити при междуфазни къси съединения (к.с.). Резервните защити включват непосочни и посочни отсечки по ток и напрежение, както и чувствителни токови защити. В случай на недостатъчна чувствителност и време на действие, се предвиждат дистанционни защити. Не е задължително поставянето на резервни защити на всички прекъсвачи, ако е осигурено избирателно действие. При земни съединения се предвиждат токови отсечки за нулева последователност и чувствителна максималнотокова защита. За времето на продължително извеждане от действие на основните защити, е позволено неселективно ускоряване на резервните защити.

Чл. 923

Чл. 923 от Наредба № 3 определя правилата за поставяне на диференциални и токови защити на паралелни електрически линии (ВЛ) с едностранно и двустранно захранване. Основните защити включват напречни диференциални защити, а резервната защита при работа на двете линии е токова. При земни съединения се използват токови защити, а при междуфазни к.с. - токови или дистанционни. При определени условия е допустимо да се прилагат защитите за единични линии вместо тези за паралелни.

Чл. 924

Наредба № 3 определя изискванията за използване на електрическите автоматични защитни устройства (ЕАПВ) при релейни защити. Основните изисквания включват: изключване само на повредената фаза при еднофазно и двуфазно късо съединение, избор на повредената фаза от дистанционната защита, едновременно изключване на повредената фаза от двете страни, извеждане на стъпалата на земната защита в безтоковата пауза, и изключване на трите фази при междуфазни къси съединения. Осигурява се бърза реакция на защитите и безопасност в експлоатацията на електрическите линии.

Чл. 925

Наредба № 3 изисква специална релейна защита за шините на електрически централи и подстанции с напрежение 110 kV и по-високо. За единични и двойни шинни системи, които работят с високо напрежение, е необходимо осигуряване на защита, особено когато изключването на повредите не е допустимо. Специални защити се предвиждат и за шините с напрежение до 35 kV в определени условия, свързани с електрически централи и важни подстанции.

Чл. 926

Член 926 на наредба № 3 предвижда необходимостта от диференциално-токова защита за шините на електрическите централи и подстанции с напрежение 110 kV и по-високо. Тази защита е задължителна, ако специалната защита на шините и делителната защита на шиносъединителния или секционния прекъсвач не осигуряват адекватно решение. Защитата трябва да обхваща всички елементи, свързани със системата или секцията на шините.

Чл. 927

Член 927 от Наредба № 3 предвижда, че при двойна шинна система в електрическите централи и подстанции с напрежение 110 kV и по-високо, когато има един прекъсвач на присъединен елемент и двете шинни системи работят едновременно, диференциалната защита трябва да бъде реализирана за фиксирано разпределение на елементите.

Чл. 928

Наредба № 3 определя изискванията за диференциалната защита на електрическите шини, която трябва да се отстранява от преходните и постоянните токове на небаланс. За целта се използват токови релета с междинни насищащи се трансформатори и реле със спирачно действие. Освен това, за диференциалната защита е необходимо да се предвиди устройство, което контролира изправността на токовите вериги и извежда защитата след закъснение при сигнал.

Чл. 929

Наредбата определя изискванията за защита на секционирани шини с напрежение 6 до 35 kV в електрическите централи. Предвижда се поставяне на двустъпална непълна диференциална защита, която включва токова отсечка или дистанционна защита за първо стъпало и максималнотокова защита за второ стъпало. При чести режими на работа с отделяне на захранващите елементи, се предвиждат отделни защити. В други случаи, защитата на шинните системи може да се осъществява с максималнотокови или минималноимпедансни защити. Защитата на шините в понижаващите подстанции може да се извършва с максималнотокови защити на трансформаторите.

Чл. 930

Чл. 930 определя изискванията за разполагане на токови трансформатори в прекъсвачите. Вградените токови трансформатори трябва да бъдат разположени от двете страни на прекъсвачите за защита на шините и присъединенията. При прекъсвачи без вградени трансформатори е достатъчно разполагането им от едната страна. За секционни прекъсвачи с напрежение 6 до 35 kV, ако е възможно, токовите трансформатори се поставят от двете страни. За шиносъединителните прекъсвачи е необходимо осигуряване на отделни ядра на трансформаторите за диференциални защити.

Чл. 931

Наредба № 3 регулира функционирането на устройства за резервиране отказ на прекъсвачите (УРОП). В случай на отказ на прекъсвач на въздушна линия (ВЛ) или кабелна линия, УРОП осигурява изключването на всички останали прекъсвачи от шинната система. При неуспешно изключване на прекъсвача, УРОП може да подаде команда за изключване на прекъсвача в противоположния край на линията. При сложни конфигурации на шинните системи, УРОП действа на изключване на всички прекъсвачи, които захранват к.с. през отказалия да изключи прекъсвач.

Чл. 932

Наредбата регламентира изискванията за защита на електрическите уредби и електропроводните линии. Чл. 932 определя необходимостта от защита на обходните и шиносъединителните прекъсвачи, като се предвиждат специфични условия за трансформатори и автотрансформатори. За уредби с напрежение 110 до 220 kV се изисква двустъпална токова защита от междуфазни къси съединения, докато за уредби с напрежение до 35 kV се предвижда двустъпална токова защита с различни механизми на действие.

Чл. 933

Чл. 933 от Наредба № 3 определя изискванията за защита на шини, като подчертава необходимостта от селективно и без закъснение изключване на шина или секция при подаване на напрежение и възникване на повреда. Раздел IX от наредбата се фокусира върху защитата на синхронни компенсатори, които са важен елемент в електрическите системи.

Чл. 934

Чл. 934 от Наредба № 3 предвижда специфични изисквания за защитата на синхронните компенсатори, когато те са въртящи се машини, работещи на събирателни шини. Защитата на тези машини се изпълнява аналогично на защитата на генераторите, с две основни разлики: блокиране на защитата за претоварване в пусков режим и специфични условия за минималнонапреженова защита, която действа с закъснение и при определени условия на напрежение. Не се предвиждат защити при външни к.с. и специална сигнализация за контрол на токовите вериги на диференциалната защита.

Чл. 935

Чл. 935 от Наредба № 3 предвижда защита на синхронен компенсатор при продължително понижение на напрежението в мрежата. Защитата при претоварване в подстанции без оперативен персонал трябва да действа на сигнал и да намалява възбудителния ток с по-малко времезакъснение, а с по-голямо времезакъснение да изключва синхронния компенсатор, ако автоматичното регулиране на възбуждането не предотвратява претоварването.

Чл. 936

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че защитата при земни съединения във веригата на възбуждането на електрическите уредби се извършва по същия начин, както при хидрогенераторите. Освен това, наредбата съдържа разпоредби относно защитата на асинхронни и синхронни електрически двигатели с напрежение над 1000 V.

Чл. 937

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда защита на електрическите двигатели при различни условия, включително междуфазни къси съединения, еднофазни земни съединения, претоварване и минимално напрежение. За синхронните двигатели е осигурена защита при асинхронен режим, освен ако не е покрита от защитата при претоварване. Допълнителни защити са предвидени за двигатели с принудително смазване и вентилация, които работят без постоянен оперативен персонал, включително защити, които действат при повишаване на температурата или прекъсване на смазването и вентилацията.

Чл. 938

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за защита на електродвигателите. За двигатели без защита от стопяеми предпазители при междуфазни к.с. се предвиждат следните мерки: 1. Токова еднорелейна отсечка без закъснение за двигатели до 2000 kW; 2. Токова двурелейна отсечка без закъснение за двигатели над 2000 kW; 3. Надлъжна диференциална токова защита за двигатели над 5000 kW или при недостатъчна чувствителност на предходните мерки. При отсъствие на защита от еднофазни земни съединения за двигатели над 2000 kW, се изисква трирелейна защита с три токови трансформатора.

Чл. 939

Чл. 939 определя изискванията за защита на блок трансформатор-електрически двигател при междуфазни къси съединения. За двигатели до 2000 kW се изисква токова отсечка без закъснение, а за по-големи мощности - различни видове токови и диференциални отсечки, в зависимост от мощността на двигателя и чувствителността на защитата. Защитите действат на изключване на прекъсвача на блока и на устройството за автоматично генериране на параметри при синхронни двигатели. Указанията за защита на трансформаторите и двигателите важат и за обединени блокове.

Чл. 940

Наредба № 3 регламентира защитата на електрически двигатели в зависимост от тяхната мощност и типа на мрежата. За двигатели до 2000 kW защитата при еднофазни земни съединения е при токове 10 А и по-големи, а за над 2000 kW - 5 А. В мрежи със заземена неутрала защитата се предвижда независимо от мощността. Защитата се изпълнява без закъснение, освен в специфични случаи, и е необходимо да се използват токови трансформатори за нулева последователност. При необходимост от закъснение, се поставя токово реле с определен диапазон на заработване. Защитата действа на изключване на двигателя и на устройството за автоматично управление при синхронни двигатели.

Чл. 941

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за защита при претоварване на електрически уредби и електропроводни линии. Защита се поставя при технологично причинени претоварвания, за автоматично разтоварване, сигнализиране на персонала и предприемане на мерки за изключване. За двигатели с тежки условия на пускане, когато времето на директно пускане е над 20 секунди и при понижение на напрежението, е задължително да се постави защита. Защитата трябва да е еднорелейна и да реагира на сигнал или автоматично разтоварване. Изключване от защитата е разрешено при определени условия, свързани с механизми, които не могат да се разтоварват своевременно или работят без дежурство на персонала.

Чл. 942

Член 942 от Наредба № 3 описва методите за защита на синхронните двигатели при асинхронен режим. Защитата може да се осъществи чрез реле, задействано от увеличението на тока в статора, с различни настройки в зависимост от отношението на късо съединение (ОКС). Освен това, може да се използват устройства, които реагират на променлив ток или на фазовата разлика между тока на статора и напрежението. Важно е защитата да е настроена да реагира и при претоварване. При необходимост от защита при претоварване, се препоръчва тя да комбинира функции за защита при асинхронен режим.

Чл. 943

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя механизмите за защита на синхронните двигатели при асинхронен режим. Защитата действа със закъснение и включва: ресинхронизация, автоматично разтоварване, изключване и автоматично повторно пускане. В случаите, когато не е възможно разтоварване или ресинхронизация, двигателят може да бъде изключен без повторно пускане. Защитата по чл. 941, ал. 1 важи само при разтоварване или изключване.

Чл. 944

Наредбата предвижда минималнонапреженова защита за възстановяване на напрежението след късо съединение (к.с.) и осигуряване на самопускането на двигателите на важни механизми. За двигателите на маловажни механизми се осигурява автоматично изключване, определено от възможностите на захранващите източници. Настройките на защитите трябва да бъдат в диапазона от 0,5 до 1,5 секунди и с напрежение 65-70% от номиналното. При случаи, когато не може да се самопуснат всички важни механизми едновременно, се прилага изключване на част от тях с автоматично самопускане след завършване на първата група.

Чл. 945

Чл. 945 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда изисквания за минималнонапреженова защита на двигателите на отговорни механизми. Тази защита трябва да има настройка по време от 5 до 10 секунди и по напрежение от 50 до 65% от номиналното напрежение. Това е задължително в случаите, посочени в чл. 944, както и когато самопускането на механизмите след спиране е недопустимо или не може да се осигури самопускането на всички двигатели на отговорни механизми.

Чл. 946

Наредбата определя изискванията за синхронни двигатели, които включват предвиждане на устройства за автоматично регулиране на параметрите (АГП) в зависимост от мощността на двигателя и механичната времеконстанта. За двигатели с мощност 5000 kW и над 2000 kW с определени характеристики е задължително въвеждане на съпротивление във веригата на възбудителната намотка. За двигатели с мощност 500 kW и над, които имат специфични времеконстанти, също се изисква въвеждане на съпротивление. Инвертиране е разрешено за системи с управляеми полупроводникови елементи. За двигатели под 500 kW не се предвиждат устройства за АГП.

Чл. 947

Наредбата определя изискванията за защита на електрическите двигатели с напрежение до 1000 V. За тях се осигурява защита при междуфазни и еднофазни къси съединения, като в мрежи с директно заземена неутрала се предвиждат мерки за защита при претоварване и минимално напрежение. Синхронните двигатели изискват допълнителна защита при асинхронен режим, а за постояннотоковите двигатели се предвижда защита при увеличаване на скоростта на въртене.

Чл. 948

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира защитата на електрическите уредби при къси съединения, като предвижда използването на предпазители и автоматични прекъсвачи. Осигурява се защита при корпусни и еднофазни къси съединения в мрежи със заземена неутрала. Номиналните токове на стопяемите вложки и настройките на прекъсвачите трябва да осигуряват изключване при къси съединения, без да се нарушават работните токове. Определят се кратности на пусковия ток в зависимост от условията на пускане на двигателите. Допуска се използването на обща защита за група двигатели с малка мощност при спазване на условията за термична устойчивост.

Чл. 949

Чл. 949 от Наредба № 3 предвижда защита от претоварване на електрическите уредби, когато е възможно системно претоварване по технологични причини. Защитата трябва да действа със закъснение и да се изпълнява с термично реле. Тя може да бъде на изключване, сигнал или разтоварване на механизма. Настройката на защитата трябва да осигурява пускане при блокирани пускови устройства, без да надвишава тока на термична устойчивост. За електродвигатели с кратковременен режим на работа не е необходима защита от претоварване.

Чл. 950

Чл. 950 предвижда защита при минимално напрежение за двигатели за постоянен ток, за двигатели на механизми със забрана за самопускане след спиране и за други двигатели, съгласно условията на чл. 944. За отговорни двигатели, допускащи самопускане, се изискват механични или електрически устройства за времезакъснение, които осигуряват обратно включване на пускателя или контактора при възстановяване на напрежението. Могат да се използват пакетни ключове вместо бутони за управление, за да се осигури автоматично обратно включване при възстановяване на напрежението.

Чл. 951

Наредбата предвижда, че защитата на синхронни двигатели в асинхронен режим трябва да се осъществява чрез защита при претоварване, която е основана на тока на статора.

Чл. 952

Наредбата определя изискванията за защита на двигателите на променлив и постоянен ток от ток на късо съединение (к.с.). За уредби със заземена неутрала защитата трябва да бъде на всички фази и полюси. За уредби с изолирана неутрала защитата зависи от типа на предпазителите: при стопяеми предпазители - на всички фази и полюси, а при автоматични прекъсвачи - на минимум две фази или един полюс, като защитата се поставя на едни и същи фази и полюси в рамките на една електрическа уредба. Допуска се защитата при претоварване да бъде на две фази или един полюс независимо от състоянието на неутралата.

Чл. 953

Член 953 от Наредба № 3 определя, че защитите на двигатели трябва да отговарят на изискванията на глава осемнадесета. Позволява се вграждане на всички видове защити, включително защита при късо съединение, претоварване и минимално напрежение, в съответния прекъсвач.

Чл. 954

Чл. 954 от Наредба № 3 предвижда специални защити за предотвратяване работа на две фази за двигатели, които не са защитени от претоварване. При прекъсване на една фаза, двигателят може да понесе тежка повреда, особено ако работи в продължителен режим с голямо натоварване и без постоянно наблюдение. Необходимостта от такава защита трябва да бъде доказана с технико-икономическа обосновка.

Чл. 955

Чл. 955 определя изискванията за автоматичните устройства на електрическите централи и мрежи, както и за електрическите уредби на промишлените предприятия. Те включват повторно включване на линии и трансформатори след автоматично изключване, превключване за възстановяване на захранване, включване на синхронни генератори, регулиране на напрежението и честотата, предотвратяване на аварийни ситуации и повишаване устойчивостта на паралелната работа. Изискванията не се отнасят за автоматичното управление на технологични процеси.

Чл. 956

Чл. 956 определя, че автоматичните устройства трябва да се избират с оглед на сигурността на тяхното действие. Необходимо е да се използват най-прости схеми и минимално количество апарати, вериги, контакти и движещи се части. Изисква се апаратите да бъдат надеждни според принципа на своето действие.

Чл. 957

Член 957 определя устройствата за автоматично повторно включване (АПВ), които трябва да се осигурят при наличие на комутационни апарати. Те включват: 1) въздушни и смесени линии с напрежение над 1000 V, с възможност за отказ от АПВ, обоснован в проекта; 2) шини на електрически централи и подстанции; 3) понижаващи трансформатори за отговорни потребители; 4) обходни прекъсвачи или шиносъединителни прекъсвачи за временна замяна; 5) отговорни електродвигатели, които се изключват за осигуряване на самопускането на останалите електродвигатели.

Чл. 958

Чл. 958 определя условията за избор и изпълнение на устройствата за автоматично повторно включване (АПВ), които трябва да изключват възможността за заработване при ръчно, дистанционно или телемеханично изключване от персонала, автоматично изключване от релейна защита след ръчно включване и автоматично изключване от релейни защити на шинни системи, трансформатори и генератори.

Чл. 959

Член 959 от Наредба № 3 определя изискванията за избор на устройства за автоматично повторно включване (АПВ). Според него, устройствата трябва да имат възможности за ускоряване на действието на защитите, както преди, така и след АПВ. Ускоряването на защитите е препоръчително и при ръчно включване на прекъсвача. При ускоряване след АПВ е важно да се вземат мерки за избягване на нежелано изключване на прекъсвача от защитата, причинено от пусковия ток след повторно включване.

Чл. 960

Член 960 от Наредба № 3 описва условията за изпълнение на устройствата за автоматично пускане на вериги (АПВ). Според него, пускането на АПВ се извършва при несъответствие между положението на управленския ключ и прекъсвача, или чрез изключвателен импулс от защитата. Важно е, че в случай на пускане от защитата, то трябва да бъде кратковременно.

Чл. 961

Наредбата определя мерки за увеличаване на сигурността на електроснабдяването, особено при въздушни линии (ВЛ) с едностранно захранване. Целта е да се ограничи времето на прекъсване на захранването, като се вземат предвид времето за изгасване на дъгата, дейонизацията и готовността на прекъсвача и неговия механизъм.

Чл. 962

Наредбата регламентира изискванията за устройството на електрическите линии (ВЛ) в зависимост от начина на захранване и условията на работа. За единични дълги ВЛ с едностранно захранване до 110 kV, когато излизат от подстанции без постоянен оперативен персонал и без телеуправление, се препоръчва да се използва устройство за двукратно автоматично повторно включване (АПВ) с време на заработване на втория цикъл не по-малко от 10 до 15 секунди. За ВЛ с двустранно захранване, при които изключването не нарушава синхронната работа на системата, се предвиждат устройства за трифазно АПВ, като времето на заработване се избира в зависимост от вероятността за неедновременно изключване на повредата от двете страни.

Чл. 963

Чл. 963 от Наредба № 3 указва, че устройствата за автоматично възвръщане (АПВ) трябва да се изпълняват с автоматично възвръщане. При АПВ на въздушни линии (ВЛ), свързани към шините с повече от един прекъсвач, командата за включване първоначално се подава само на един прекъсвач. Ако включването е неуспешно, останалите прекъсвачи не могат да се включат. Възможно е и едновременно подаване на команда за включване към всички прекъсвачи, при условие че няма други ограничения.

Чл. 964

Член 964 от Наредба № 3 определя условията за коригиране действието на неселективни бързодействащи защити в мрежи с последователно включени високоволтови линии (ВЛ). Предлага се избор на автоматични повторни включвания (АПВ) с три основни възможности: ускоряване на защитата преди АПВ, последователно АПВ с нарастващо закъснение към консуматора и многократно АПВ, което може да бъде до три пъти, с нарастваща кратност към източника на захранване.

Чл. 965

Член 965 от Наредба № 3 определя изискванията за избор на устройства за автоматично повторно включване (АПВ) за единични въздушни линии (ВЛ) с двустранно захранване. За бързодействащи АПВ (БАПВ) се изисква наличие на бързодействаща защита и прекъсвачи, които позволяват БАПВ. В случай на бавнодействащо несинхронно АПВ, то може да се използва, когато токовият удар не надвишава определените стойности.

Чл. 966

Наредба № 3 определя изискванията за времетраенето на цикъла на изключване и включване при БАПВ, който не трябва да надвишава 0,5 секунди. При включване, токовият удар не може да надвишава допустимия ток за съответните машини при несинхронно АПВ. Стойностите на тока се определят в зависимост от максимално възможния ъгъл на разтягане в цикъла на БАПВ и най-тежкия режим.

Чл. 967

Наредбата регламентира мерките за безопасност при прилагане на несинхронно автоматично повторно включване (АПВ) на електрическите линии (ВЛ). Важно е да се предотврати неправилното действие на защитите както на дадената ВЛ, така и на съседните участъци. В определени случаи е позволено използването на АПВ с контрол на разликата в честотите, особено когато голямата разлика води до асинхронен ход и изключване на електрическите уредби на потребителите. Също така, при ВЛ с двустранно захранване, е предвидено контролиране на наличието на напрежение след успешно АПВ от противоположната страна, за да се предотврати включването върху трайно късо съединение.

Чл. 968

Член 968 от Наредба № 3 регламентира използването на автоматични устройства за защита при възникване на токови удари след автоматично изключване на електрическата мрежа. Когато не е възможно да се използват стандартни автоматични устройства за защита (БАПВ) или несинхронно автоматично изключване (АПВ), се предвиждат алтернативи като автоматично изключване с улавяне на синхронизма, автоматично изключване със самосинхронизация или еднофазно автоматично изключване (ЕАПВ) в мрежи с висок земен ток. Устройствата за ЕАПВ се прилагат и в случаи, когато другите автоматични устройства за защита не функционират при междуфазни къси съединения.

Чл. 969

Член 969 от Наредба № 3 определя изискванията за инсталиране на устройства за автоматично повторно включване (АПВ) с улавяне на синхронизма. Устройствата трябва да бъдат поставени на единия край на линията с контрол за отсъствие на насрещно напрежение и улавяне на синхронизма, а на другия край - само с улавяне на синхронизма. Допуска се включване при максимално допустима разлика в честотите, като се препоръчва ъгъл между векторите на синхронизираните напрежения преди АПВ да не надвишава 60 до 70°.

Чл. 970

Чл. 970 от Наредба № 3 указва, че еднофазно автоматично прекъсващо устройство (АПВ) е предназначено само за електропроводи, които са част от мрежи с голям ток на земни съединения.

Чл. 971

Наредбата определя условията за прилагане на еднофазно автоматично повторно включване (АПВ) в електропроводни линии (ВЛ). Еднофазно АПВ се използва в четири основни случая: при единични силно натоварени ВЛ, при силно натоварени ВЛ с високо напрежение и две или повече обходни връзки, при ВЛ, свързващи големи електрически централи без значителен местен товар, и при ВЛ, където трифазното АПВ е свързано с отпадане на големи товари. При ВЛ с двустранно захранване, устройствата за автоматично повторно включване включват едната фаза след нейното изключване. АПВ се извършва по начин, който осигурява трифазно изключване при всички видове къси съединения.

Чл. 972

Член 972 от Наредба № 3 определя условията за прилагане на автоматични превключвателни устройства (АПВ) за въздушни линии (ВЛ) с двустранно захранване и обходни връзки. АПВ могат да се прилагат без проверка на синхронизма при наличие на четири или повече връзки, а също така и при три връзки, ако е малко вероятно едновременното изключване на две от тях. В случай, че са налични две до три връзки и не може да се изпълни АПВ без проверка на синхронизма, се изисква контрол за отсъствие на насрещно напрежение и синхронизъм на единия край на ВЛ, както и устройство за контрол на синхронизма на другия край.

Чл. 973

В наредба № 3 от 9 юни 2004 г. се предвижда, че за паралелни въздушни линии (ВЛ) с двустранно захранване, при които няма обходни връзки, е разрешено използването на автоматична защита (АПВ) с контрол на синхронизма, но само при условие, че има ток във втората линия. Това е необходимо, за да се предотврати едновременното изключване на двете линии.

Чл. 974

Член 974 регламентира действията при несинхронно включване на синхронен компенсатор, което е недопустимо. При такова събитие, компенсаторът автоматично се изключва или временно се отвъзбужда чрез автоматична група за управление (АГП). Следващото включване на изключения синхронен компенсатор може да се извърши ръчно, автоматично или телемеханично, в зависимост от условията на мястото.

Чл. 975

Член 975 от Наредба № 3 регулира използването на устройства за автоматично регулиране на напрежението (АПВ) в електрически централи и подстанции. Разрешава се АПВ на шини, които са оборудвани със специални защити. Устройствата могат да извършват основни функции, като автоматично изпробване и поставяне на шините под напрежение, с осигурена защита от тока на присъединенията. Също така, е допустимо прилагането на автоматично включване на резервно захранване (АВР) вместо АПВ.

Чл. 976

Чл. 976 от Наредба № 3 разрешава поставянето на устройства за автоматично включване на резервно захранване (АПВ) в подстанции и на единични понижаващи трансформатори с мощност над 1 МVА, когато изключването на трансформаторите води до прекъсване на електроснабдяването на важни потребители. Устройствата за АПВ се блокират при активация на газовата защита на трансформатора, а тяхното действие се сигнализира по подходящ начин, например чрез сигнално реле или светодиод.

Чл. 977

Чл. 977 от Наредба № 3 предвижда, че устройствата за автоматично включване на резервното захранване (АВР) са задължителни в случаи, когато прекъсването на работния източник би довело до прекъсване на електроснабдяването на потребителите. Освен това, схемата на захранване трябва да бъде възстановена автоматично, когато е възможно.

Чл. 978

Член 978 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че устройствата за автоматично включване на резервирания елемент (АВР) трябва да бъдат проектирани и изпълнени така, че да функционират правилно при изчезване на напрежението, независимо от причината за това, включително и при късо съединение.

Чл. 979

Устройствата за автоматично включване и изключване (АВР) имат еднократно действие. При тяхното използване, ако не настъпят значителни усложнения, трябва да се извърши проверка на изключеното състояние на прекъсвача на работния елемент.

Чл. 980

Член 980 описва условията за работа на автоматични възстановяващи устройства (АВР) при трансформатори и къси високоволтови линии. Според него, при определени условия, АВР трябва да се пуска както от минимално напрежение, така и от помощните контакти на прекъсвача от захранваната страна. При изключване на прекъсвача от захранващата страна, е необходимо незабавното изключване и от захранваната страна. Пускането на АВР от минимално напрежение не е задължително, когато резервираният и резервиращият елемент са захранвани от един и същи източник.

Чл. 981

Член 981 от наредба № 3 предвижда, че схемите за автоматично включване на резервен източник на захранване (АВР) за електрическите централи трябва да осигуряват възможност за действие дори при изключване на други работещи източници на захранване. Това гарантира, че централите ще могат да функционират и при наличие на проблеми с основните източници.

Чл. 982

Чл. 982 от Наредба № 3 определя изискванията към пусковите органи на устройствата за автоматично възстановяване (АВР) по минимално напрежение. Те не трябва да се активират при прегаряне на предпазителите на трансформаторите, както и да се блокират, когато страната с ниско напрежение е защитена с автомат и той е изключен.

Чл. 983

Чл. 983 от Наредба № 3 предвижда проверка на условията за претоварване на резервния източник за захранване и самопускането на двигателите при изпълнение на устройството за автоматично включване на резервен източник (АВР). В случай на прекомерно претоварване или липса на самопускане, се предприема разтоварване. Позволява се замяна или допълване на АВР с устройства за автоматично пускане на верига (АПВ) в зависимост от конкретните условия.

Чл. 984

Член 984 от Наредба № 3 предвижда, че при действие на устройството за автоматично включване на резервния прекъсвач (АВР) се осигурява ускорение на защитните действия на прекъсвача, когато той е свързан с друг работещ източник на захранване. Тази мярка е важна за безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 985

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя три основни начина за включване на генератори в паралелна работа: 1. самосинхронизация (може да бъде ръчна, полуавтоматична или автоматична); 2. асинхронно пускане, което е допустимо за хидрогенератори с мощност до 10 MW; 3. точна синхронизация (също ръчна, полуавтоматична или автоматична).

Чл. 986

Чл. 986 от Наредба № 3 регламентира условията за самосинхронизация при включване на електрически уредби в паралелна работа. Това е допустимо за хидрогенератори с мощност до 50 MW, за турбогенератори с мощност до 5 MW включително, и за турбогенератори с мощност над 5 MW, при условие че периодичната съставяща на преходния ток не надвишава 3,5 In.

Чл. 987

Чл. 987 предвижда изисквания за синхронизация на турбогенератори с мощност над 3 MW, които работят на събирателни шини с генераторно напрежение. При нормални режими е необходимо да се използва точна автоматична или полуавтоматична синхронизация, а при аварийни режими е разрешена самосинхронизация.

Чл. 988

Член 988 от Наредба № 3 предвижда, че при използване на самосинхронизацията за включване на генераторите в паралел, се изискват устройства за автоматична самосинхронизация за хидрогенераторите и ръчна или полуавтоматична самосинхронизация за турбогенераторите.

Чл. 989

Чл. 989 от Наредба № 3 предвижда, че при използване на точна синхронизация за включване на генератори в паралел, трябва да се осигурят устройства за автоматична или полуавтоматична синхронизация. За генератори с мощност до 12 MW е разрешена ръчна синхронизация, при условие че има блокировка срещу несинхронно включване.

Чл. 990

Чл. 990 предвижда, че всички генератори, независимо от метода на синхронизация, трябва да бъдат оборудвани с устройства, които да позволяват ръчна точна синхронизация и да предотвратяват несинхронното им включване.

Чл. 991

Член 991 от наредбата описва различни методи за синхронизация в електрическите системи. Полуавтоматичната или ръчната синхронизация е необходима в подстанции и електрически централи. Псевдосинхронизацията се използва при прехвърляне на части от една система към друга без прекъсване на захранването, като автоматиката контролира честотите и осигурява безопасно включване на системите. При неуспех автоматиката възстановява първоначалната схема.

Чл. 992

Чл. 992 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя предназначението на устройствата за автоматично регулиране на напрежението (АРН) и реактивната мощност. Те служат за: 1) увеличаване на тока на възбуждането на синхронните машини при понижение на напрежението; 2) поддържане на напрежението по зададен график при нормална работа; 3) разпределяне на реактивния товар между източниците на реактивна мощност.

Чл. 993

Наредбата предвижда, че генераторите и синхронните компенсатори трябва да бъдат снабдени с устройства за релейно форсиране на възбуждането, освен с устройствата за автоматично регулиране на напрежението (АРН). За генератори и синхронни компенсатори с мощност под 2,5 MW е разрешено използването само на устройство за форсиране на възбуждането, освен в случаите на електрически централи, работещи изолирано или в системи с малка мощност.

Чл. 994

Чл. 994 от Наредба № 3 указва, че устройствата за автоматично регулиране на напрежението (АРН) трябва да се свързват към напреженовите трансформатори без предпазители. В тези вериги е забранено да се присъединяват други устройства, с изключение на едно напреженово реле, което е част от системата за форсиране на възбуждането.

Чл. 995

Член 995 от Наредба № 3 указва, че устройството за форсиране на възбуждането трябва да бъде проектирано така, че да не може да заработи при прегаряне на един от предпазителите на високата страна на напреженовите трансформатори. Това е важна мярка за безопасност, която предпазва от потенциални повреди и инциденти в електрическите инсталации.

Чл. 996

Член 996 от наредбата предвижда, че устройствата за автоматично регулиране на напрежението (АРН) имат за цел да ограничават недопустимото повишаване на напрежението от хидрогенераторите при увеличаване на техните обороти. При нужда, АРН може да бъде допълнено с устройство за бързодействащо отвъзбуждане, което да осигури допълнителна защита.

Чл. 997

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда в схемата на устройството за форсиране на възбуждането да има възможност за действие на резервната възбудителка, когато тя замества основната възбудителка.

Чл. 998

Устройствата за компаундиране трябва да бъдат свързани към токовите трансформатори на страната на изводите на генератора, тоест от страна на шините.

Чл. 999

Чл. 999 от Наредба № 3 предвижда, че за генераторите в електрическите уредби, които нямат постоянен оперативен персонал, трябва да се използват устройства за автоматично регулиране на натоварването (АРН). Тези устройства трябва да предотвратяват продължителното претоварване на машините, като същевременно не възпрепятстват форсирането на възбуждането в предвиденото време.

Чл. 1000

Чл. 1000 от Наредба № 3 предвижда, че генераторите с мощност 100 MW и по-голяма трябва да бъдат снабдени с бързодействащи възбудителни системи, които разполагат с автоматичен регулатор на напрежението (АРН) и имат силно действие.

Чл. 1001

Чл. 1001 от Наредба № 3 определя, че възбудителната система и устройството за автоматично регулиране на напрежението (АРН) трябва да осигуряват стабилно регулиране на възбудителния ток в целия допустим диапазон от минималните до максималните стойности.

Чл. 1002

Чл. 1002 от Наредба № 3 изисква електрическите централи, които разполагат с два или повече генератора с единична мощност от 2,5 MW и нагоре, да бъдат оборудвани с автоматични системи за управление на технологичните процеси. В случай на липса на такива системи, е допустимо да се използват системи за групово управление на възбуждането.

Чл. 1003

Чл. 1003 от Наредба № 3 предвижда, че подстанциите, в които работят паралелно трансформатори с автоматично регулиране на коефициента на трансформация, трябва да бъдат оборудвани с автоматични системи за управление. Тези системи имат за цел да предотвратят нежеланите уравнителни токове между трансформаторите.

Чл. 1004

Трансформаторите, които имат устройства за регулиране на напрежението под товар, трябва да бъдат оборудвани със системи, които автоматично регулират коефициента на трансформация. Това осигурява оптимално функциониране на трансформаторите при променящи се условия на работа.

Чл. 1005

Член 1005 от Наредба № 3 предвижда, че кондензаторните уредби трябва да бъдат оборудвани с устройства за автоматично регулиране. Тази мярка е част от по-широки усилия за осигуряване на ефективност и безопасност при експлоатацията на електрическите уредби.

Чл. 1006

Чл. 1006 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че автоматичното ограничаване на понижаването на честотата в електрическите мрежи трябва да се извършва така, че да не се допуска честота под 48 Hz в рамките на 60 секунди след възникване на смущение, при условие на най-голям възможен дефицит на активна мощност в Единната електрическа система (ЕЕС).

Чл. 1007

Чл. 1007 определя методите за автоматично ограничаване на понижаването на честотата в електрическите системи. Това включва активиране на резерви за регулиране на честотата, автоматично включване на генераторни мощности, и автоматично честотно разтоварване.

Чл. 1008

Чл. 1008 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че автоматичното активиране на разполагаемия резерв за първично и вторично регулиране на честотата е с приоритет. Целта е да се намали обемът на електрическите товари, които се изключват от действието на автоматичната честотна регулация (АЧР).

Чл. 1009

Чл. 1009 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя приоритетите за автоматично честотно разтоварване на електрически товари. Първо се изключват хидроагрегатите, работещи в помпен режим. Второ, се изключват потребителите на електрическа енергия, при които е допустимо краткотрайно прекъсване на електрозахранването (в рамките на няколко минути).

Чл. 1010

Чл. 1010 предвижда, че електрическите товари, които са изключени от автоматичните защитни релета (АЧР), трябва да се разпределят равномерно в електрическата енергийна система (ЕЕС). След включването на АЧР не трябва да се допуска претоварване на елементите в електрическата мрежа и отклонения на напрежението извън допустимите граници.

Чл. 1011

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. допуска използването на устройства за автоматично управление на реактивната мощност (АЧР), при условие че грешката при измерване на честотата не надвишава 0,01 Hz, а грешката при измерване на нарочното забавяне по време не е по-голяма от 0,05 сек.

Чл. 1012

Чл. 1012 от Наредба № 3 определя, че настройките на автоматичните честотни регулатори (АЧР) се задават от оператора на електрическата енергийна система (ЕЕС). Тези настройки включват честота на заработване, забавяне по време и обем на изключваните електрически товари, и зависят от конкретните условия на работа.

Чл. 1013

Чл. 1013 от Наредба № 3 определя функциите на устройствата за автоматично регулиране на честотата (АРЧ) и активната мощност (АРМ) в електроенергийната система. Те поддържат зададена честота и обменна мощност, осигурявайки първично, вторично и третично регулиране на честотата и активната мощност, както и корекция на синхронното време.

Чл. 1014

Чл. 1014 определя изискванията за устройството за автоматично регулиране на честотата (АРЧ). Според него, АРЧ трябва да поддържа честотата в границите 50 ±0,02 Hz и да не реагира на краткотрайни колебания на товара. Освен това, средното отклонение на синхронното време за денонощие не трябва да надвишава 30 секунди.

Чл. 1015

Чл. 1015 от Наредба № 3 определя изискванията за електрическите централи, участващи в автоматичното регулиране на честотата. Те трябва да бъдат оборудвани с автоматични системи за управление на активната мощност и турбинни регулатори, които да позволяват регулиране на статизма. За големите водноелектрически централи (ВЕЦ) е предвидено внедряване на системи за управление на активната мощност, които да осигуряват дистанционно пускане и спиране на отделни агрегати.

Чл. 1016

Чл. 1016 от Наредба № 3 определя, че електрическите централи, които не участват в автоматичното регулиране на честотата и мощността в електроенергийната система, автоматично поддържат зададен товар. Грешката при поддържане на зададения товар с автоматичните регулатори не трябва да надвишава ±2% от зададената мощност.

Чл. 1017

Чл. 1017 от Наредба № 3 определя мерките за управление на електрическите централи при определени честоти. При честота под 47,5 Hz се осъществява автоматично отделяне на ТЕЦ чрез устройство за автоматично честотно отделяне (АЧО). При честота над 50,3 Hz генераторите автоматично се разтоварват до предварително зададена мощност и при продължаващо нарастване на честотата, автоматиката последователно изключва хидрогенератори и турбогенератори.

Чл. 1018

Член 1018 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че устройствата за автоматично регулиране на температура (АРЧ) и автоматично регулиране на мощността (АРМ) трябва да имат възможности за лесно и бързо изменение на настройките им.

Чл. 1019

Чл. 1019 от наредбата указва, че при използването на телемеханични канали в схемата на устройства за автоматично регулиране на честотата (АРЧ) и автоматично регулиране на мощността (АРМ), повредите в тези канали не трябва да водят до изменение на товара на електрическите централи.

Чл. 1020

Чл. 1020 регламентира автоматичното регулиране на честотата и мощността при резки изменения на честотата в електрическите системи. Основните изисквания включват: определяне на диапазона за първично регулиране на всеки блок в зависимост от неговите технически характеристики, активиране на пълния резерв за първично регулиране в срок не по-дълъг от 30 секунди след смущението, и поддържане на резерва за първично регулиране от всички блокове през цялото време на отклонение на честотата от планираната стойност.

Чл. 1021

Чл. 1021 от Наредба № 3 регулира честотата и обменните мощности чрез централен вторичен регулатор в централно диспечерско. Изискванията включват: 1) Скорост на изменение на мощността на термичните агрегати от 1 до 4% (от номиналната мощност) за минута; 2) Скорост на изменение на мощността на ВЕЦ (с водохранилища) от 1 до 5% (от номиналната мощност) за секунда.

Чл. 1022

Чл. 1022 от Наредба № 3 предвижда, че делителни автоматики трябва да се осигурят за три основни цели: (1) разделяне на обединени електроенергийни системи при асинхронен ход; (2) отделяне на електрическите централи при понижение на честотата; (3) разтоварване на автотрансформатори и други елементи от електрическата енергийна система.

Чл. 1023

Чл. 1023 от Наредба № 3 предвижда, че свързващите високоволтови линии (ВЛ) трябва да бъдат снабдени с автоматика за прекратяване на асинхронен ход (АПАХ) при риск от асинхронен ход между паралелно работещи електроенергийни системи. АПАХ действа само при възникване на асинхронен ход и не реагира на синхронни колебания. Системата има две зони на действие: първата зона реагира веднага при асинхронен ход, а втората зона изключва част от системата след определен брой цикли на асинхронния ход.

Чл. 1024

Чл. 1024 от Наредба № 3 предвижда автоматизация за честотно отделяне (АЧО) на топлоелектрически централи (ТЕЦ) от електрическата енергийна система (ЕЕС) при понижаване на честотата под зададена стойност. Целта е да се запази работното състояние на ТЕЦ и да се осигури готовност за възстановяване на свързаната система след големи аварии. Честотни релета, разположени на стратегически места, позволяват отделянето на район, който е самостоятелно захранван от централата.

Чл. 1025

Чл. 1025 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че автоматики за разтоварване на автотрансформатори и други елементи от електрическата мрежа са задължителни. Целта им е да предотвратят изключването на тези елементи, както и на други компоненти от електрическата система.

Чл. 1026

Чл. 1026 от Наредба № 3 предвижда, че за предотвратяване на недопустимо повишаване на оборотите на турбините на ТЕЦ при аварийно отпадане на товара, делителната защита трябва да действа незабавно, изключвайки част от генераторите при повишение на честотата до 52 до 53 Hz.

Чл. 1027

Чл. 1027 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че устройствата за автоматично ограничаване на понижаването на напрежението играят ключова роля за осигуряване на устойчивостта на електрическата система. Те предотвратяват възникването на лавини на напреженията в следаварийни условия, което е важно за безопасната работа на електрическите и енергийни системи.

Чл. 1028

Чл. 1028 от Наредба № 3 предвижда, че устройствата, описани в чл. 1027, освен контрол на стойността на напрежението, следят и други параметри, като скоростта на изменение на напрежението. Те също така влияят на форсирането на възбуждането на синхронните генератори, изключването на реактори и, в изключителни случаи, на потребители при липса на други мрежови мерки.

Чл. 1029

Чл. 1029 предвижда мерки за защита на съоръженията за високо напрежение (ВН) от повишено напрежение, което може да възникне вследствие на едностранно изключване на въздушни линии (ВЛ). За целта се използват автоматични устройства, които се активират при напрежение над 110-130% от номиналното, като същевременно се контролира стойността и посоката на реактивната мощност по линиите.

Чл. 1030

Чл. 1030 определя начина на действие на автоматиката, свързана с управлението на пренапреженията в електрическите мрежи. Автоматиката реагира със закъснение, което отчита допустимата продължителност на пренапреженията. При повишено напрежение автоматиката включва шунтови реактори, ако те са налични, за да понижи напрежението. Ако реакторите не са налични или не успяват да понижат напрежението, автоматиката изключва високоволтовата линия, която е предизвикала пренапрежението.

Чл. 1031

Чл. 1031 от Наредба № 3 задължава прилагането на автоматиката срещу недопустимо повишаване на напрежението за въздушни линии с напрежение 400 kV и по-високо. За линии с по-ниски напрежения автоматиката се прилага само при доказана необходимост. Раздел XI от наредбата се фокусира върху автоматичното разтоварване на електроенергийната система в случай на аварийно изключване на големи генераторни мощности.

Чл. 1032

Чл. 1032 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при аварийно изключване на големи генераторни мощности в Електрическата енергийна система (ЕЕС) на България, с цел предотвратяване на претоварване на електрическите връзки със съседни ЕЕС и избягване на аварийно изключване на потребители, се допуска въвеждането на разтоварваща автоматика.

Чл. 1033

Чл. 1033 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че разтоварващата автоматика започва да функционира при аварийното изключване на големи генераторни мощности. Това е необходимо, за да се предотврати опасността от отделяне на електроенергийния сектор на България от обединената електроенергийна система, с която работи паралелно.

Чл. 1034

Разтоварващата автоматика на електрическата енергийна система (ЕЕС) функционира с цел да изключи електрически товари при необходимост, следвайки определен приоритет. Първо се изключват хидроагрегатите, които работят в помпен режим, а след това потребителите на електрическа енергия, при които е допустимо краткотрайно прекъсване на електрозахранването (в рамките на няколко минути).

Чл. 1035

Чл. 1035 предвижда, че електрическите товари, които са изключени от разтоварващата автоматика, трябва да се разпределят равномерно в електрическата енергийна система (ЕЕС). След активация на разтоварващата автоматика не трябва да се допуска възникването на претоварвания на елементите в електрическата мрежа, както и отклонения на напрежението извън допустимите граници.

Чл. 1036

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., времето за разтоварване на електрическите уредби от действието на разтоварващата автоматика е в диапазона от 0,2 до 1,0 секунди.

Чл. 1037

Чл. 1037 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че настройките на разтоварващата автоматика, принципът на действие, обемът на изключваните електрически товари, техническите средства и режимът на работа се определят от оператора на ЕЕС, в зависимост от конкретните условия на работа.

Чл. 1038

Член 1038 от Наредба № 3 описва уредбите за мрежово телеуправление (МТУ), които позволяват дистанционно командване на потребителите на електрическа енергия. Това се осъществява чрез нискочестотни командни импулси, които се инжектират в електрическата мрежа с честота 50 Hz.

Чл. 1039

Чл. 1039 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че централната командна автоматика и апаратурите за синхронно предаване на команди към местните командни автоматики на предавателните уредби за мрежово телеуправление трябва да бъдат разположени в диспечерския пункт за конкретния район на Електрическата енергийна система (ЕЕС).

Чл. 1040

Местните командни автоматики и предавателните уредби на МТУ трябва да бъдат разположени в подходящи помещения, които се намират в подстанции с високо и средно напрежение, възлови станции и трафопостове със средно и ниско напрежение в съответния район на електрическата енергийна система.

Чл. 1041

Чл. 1041 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че приемниците на малките трансформаторни устройства (МТУ) трябва да бъдат инсталирани в разпределителните табла с напрежение 380/220 V.

Чл. 1042

Чл. 1042 от Наредба № 3 указва, че приемниците на малките трансформаторни устройства (МТУ) трябва да се захранват директно от общите шини на разпределителното табло или от захранващата фаза на командвания уред. Важно е захранването да става винаги през предпазител след главния прекъсвач, за да се осигури безопасност и защита на електрическата инсталация.

Чл. 1043

Според Чл. 1043 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., е разрешено приемниците на МТУ да управляват потребителите чрез междинни усилващи апарати, като контактори и други подобни устройства.

Чл. 1044

Член 1044 от Наредба № 3 предвижда, че командите, за които са настроени изходящите релета на приемниците на МТУ, трябва да бъдат отбелязани върху капака на приемниците. Отбелязването трябва да отразява съществуващото положение на командите.

Чл. 1045

Чл. 1045 от наредбата предвижда, че винтовете, с които се закрепват капаците на приемниците МТУ и на всички свързани с тях апарати, трябва да позволяват пломбирането им. Наредбата съдържа и глава, посветена на автоматизираната система за диспечерско управление на електроенергийната система, която ще разгледа общите изисквания и определения.

Чл. 1046

Член 1046 от наредбата предвижда, че всеки обект от електрическите и енергийни системи (ЕЕС) трябва да бъде проектиран и изграждан в съответствие с изискванията за функционирането на автоматизирана система за диспечерско управление (АСДУ).

Чл. 1047

Чл. 1047 определя компонентите на автоматизираната система за диспечерско управление, която включва телекомуникации, телемеханика, надеждно електрическо захранване и информационно-управляващи комплекси.

Чл. 1048

Чл. 1048 от Наредба № 3 определя изискванията към автоматизираните системи за дистанционно управление (АСДУ) в електрическите системи. Тези изисквания включват: 1. Осигуряване на надеждна и икономична работа на електрическите енергийни системи (ЕЕС); 2. Повишаване на ефективността на диспечерското управление, включително управление на режимите и ликвидиране на нарушения и аварии; 3. Поддържане на качеството на електрическата енергия в съответствие със стандартите и зададените обмени с други електроенергийни системи.

Чл. 1049

Член 1049 от Наредба № 3 регламентира проектирането на автоматизирани системи за дистанционно управление (АСДУ) в електроенергийната система. Според текста, операторите на електроенергийната система трябва да съгласуват обема, вида и условията на работа на АСДУ за всеки електроенергиен обект. При проектирането може да не се предвиждат средства за телемеханика, ако това е технически и икономически обосновано. Системите и апаратурата за АСДУ трябва да осигуряват работа в реално време с разполагаемост не по-малка от 99,8%, освен ако не е определена друга разполагаемост.

Чл. 1050

Член 1050 от Наредба № 3 постановява, че компонентите, материалите и апаратурата за автоматизирани системи за дистанционно управление (АСДУ) трябва да бъдат проектирани, произведени и тествани в съответствие с действащите международни стандарти ISO, IEC и ITU-T.

Чл. 1051

Чл. 1051 от Наредба № 3 определя изискванията за апаратурата за автоматизирано системно дистанционно управление (АСДУ). Тя трябва да бъде избрана така, че да може да се монтира в стандартни шкафове и рамки, да осигурява лесен достъп за поддръжка и ремонт. Всички елементи, шкафове и кабели трябва да бъдат маркирани с устойчиви на износване надписи и етикети, съобразени с документацията. Връзките на трансформаторната мрежа (ТМ) и нискочестотните връзки на трансформаторите (ТК) трябва да се извършват чрез репартитор от ножов тип. Основните алармени индикации за апаратурата на АСДУ трябва да бъдат извеждани на независими контакти, с възможност за предаване към наблюдаваща, записваща и анализираща апаратура.

Чл. 1052

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя климатичните условия за избор на съоръжения и апаратура за автоматизирани системи за дистанционно управление (АСДУ). Външните условия предвиждат температура от -25°C до +55°C и относителна влажност до 95%. Вътрешните условия за неклиматизирани помещения предвиждат температура от -10°C до +55°C и относителна влажност до 95%.

Чл. 1053

Чл. 1053 от Наредба № 3 определя изискванията за програмното осигуряване в автоматизирани системи за дистанционно управление (АСДУ). То включва системно и потребителско програмно осигуряване. За системното програмно осигуряване е необходимо да се въвеждат последните версии на лицензирани програмни продукти. Потребителското програмно осигуряване трябва да предлага възможности за реализация на специфични функции, свързани със събиране, архивиране, визуализиране и тестване на информацията.

Чл. 1054

Наредба № 3 определя изискванията за изграждане на телекомуникационни средства за диспечерско управление. Те трябва да се изграждат като мрежа, използвайки различни технологии, включително ВЧ канали, УКВ радиовръзки, радиорелейни линии, оптични кабели, сателитни радиотелефони, медни кабели, телеграфни канали, телефонни автоматики и безжични системи. Чрез тези средства се предават различни видове информация, включително глас, образ, данни и сигнали за управление. Телефонните канали, използвани за телемеханика и релейни защити, трябва да бъдат свързани с автоматичната телефонна мрежа на диспечерското управление.

Чл. 1055

Член 1055 от наредбата предвижда, че електропроводните линии за ВЧ канали трябва да бъдат проектирани и изградени с високочестотни обработки, като се използват схеми фаза-фаза или фаза-земя. Честотите за предаване и приемане на ВЧ канали се определят от оператора на електроенергийната система в рамките на разрешения за отрасъл "Енергетика" честотен диапазон.

Чл. 1056

Честотният диапазон за работа на УКВ радиовръзки и РРЛ (радиорелейни линии) се определя от Комисията за регулиране на съобщенията чрез лиценз. Това означава, че за да се използват определени честоти за УКВ радиовръзки и РРЛ, е необходимо да се получи разрешение от съответния регулаторен орган.

Чл. 1057

Чл. 1057 определя начините за изграждане на оптични връзки, които могат да бъдат реализирани чрез оптичен кабел, вграден в мълниезащитното въже на електропроводи, диелектрични самоносещи оптични кабели или подземни оптични кабели. Всички оптични връзки в обектите се осъществяват с помощта на оптичен разпределителен шкаф.

Чл. 1058

Чл. 1058 определя изискванията за телемеханиката в електрическите системи, включително осигуряване на наблюдаемост на обекта, обработка и предаване на информация в реално време за телеизмерване, телесигнализация, показания на електромери, команди за телеуправление и телерегулиране. За сигурност и достоверност, апаратурата за телемеханика в обектите с междусистемни електропроводи трябва да бъде дублирана и да предава информация по независими телекомуникационни канали. Информацията за автоматично регулиране на честотата и активната мощност се предава по два независими канала.

Чл. 1059

Чл. 1059 определя изискванията за телеизмерване на електрическите уредби, което трябва да осигурява предаване на информация за основните електрически и технологични параметри. За преобразувателите на телеизмервания (ТИ) могат да се използват датчици, локални контролери или специални понижаващи трансформатори, които отговарят на изискванията за клас на точност. При необходимост от работа в повече от един диспечерски пункт, телеизмерванията се ретранслират.

Чл. 1060

Чл. 1060 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електромерите, разположени на междусистемни електропроводи, трябва да предават показанията си в диспечерския пункт. Това осигурява мониторинг и контрол на електрическите потоци между различните системи.

Чл. 1061

Чл. 1061 от наредбата описва функциите на телесигнализацията, която осигурява информация за състоянието на комутируемите съоръжения, задействалите релейни защити, аварийните състояния и състоянието на апаратурата от АСДУ. Сигналът за комутируемите съоръжения се получава от свободен блок-контакт или реле-повторител и е стандартизиран за всеки обект. Когато телесигнализацията е необходима за работа в повече от един диспечерски пункт, сигналът се ретранслира.

Чл. 1062

Член 1062 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че информацията за стъпалата на янсеновите регулатори на трансформаторите се предава чрез преобразувател, който кодира съответното стъпало.

Чл. 1063

Член 1063 от Наредба № 3 определя условията за телеуправление на комутируеми съоръжения, които могат да бъдат дистанционно управлявани. Командите за телеуправление се подават на помощни релета, а електрическите уредби с телеуправление трябва да имат технически възможности за обработка на тези команди. Осигурява се сигнализация за действието на телеуправлението за дежурния персонал, а блокирането на телеуправлението от защити и автоматики е задължително да следва утвърдени схеми. Телеуправлението на едно съоръжение може да бъде извършвано само от един оператор.

Чл. 1064

Член 1064 от Наредба № 3 описва функцията на телерегулирането, което осигурява предаване на необходимите сигнали и задания за активна мощност от централния регулатор към местните регулатори. Това е част от системата за автоматично регулиране на честота и мощност (САРЧМ).

Чл. 1065

Чл. 1065 от наредбата посочва, че токовите и напреженови вериги, които предават информация към апаратурите от автоматизирана система за дистанционно управление (АСДУ), трябва да отговарят на изискванията, установени в глава двадесет и втора от същата наредба. Раздел IV от наредбата е посветен на системите за надеждно електрозахранване.

Чл. 1066

Наредба № 3 определя изискванията за електрозахранване на апаратурите от автоматизирани системи за дистанционно управление (АСДУ). Захранването се осъществява чрез инвертор, свързан към акумулаторна батерия, с предвидени резервни решения при повреди. При липса на акумулаторна батерия инверторът се доставя с собствена. В диспечерските пунктове и енергийни обекти се използват дизел-генератори за осигуряване на захранване при аварии. Резервирано е постоянно токово захранване с напрежение 48 V, а за АСДУ в линейно апаратните зали (ЛАЗ) се инсталират отделни електротабла.

Чл. 1067

Чл. 1067 от Наредба № 3 предвижда, че преносните и разпределителните предприятия трябва да проектират и изграждат информационно управляващи комплекси (ИУК). Тези комплекси са предназначени за управление в реално време на електрическите мрежи и генераторите, разположени на територията на тези предприятия.

Чл. 1068

Наредба № 3 определя изискванията за изграждане на информационно управляващи комплекси (ИУК) за електроенергийната система. ИУК включват системи като SCADA, AGC, PAS и други, които осигуряват наблюдение и управление на системата в реално време. Критичните функции на ИУК трябва да имат разполагаемост от минимум 99,95%, а некритичните - 95%. Системата трябва да бъде проектирана с отворена архитектура за комуникация с други системи. Интерфейсите между ИУК се осъществяват чрез телемеханични и IEC протоколи.

Чл. 1069

Чл. 1069 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за изграждане и модернизация на диспечерските центрове в електрическите мрежи. Диспечерските центрове са предназначени за оперативно-диспечерско управление на електроенергийната система (ЕЕС) и се изграждат от преносните и разпределителните предприятия. Проектите за тях се съгласуват с оператора на ЕЕС и трябва да отговарят на специфични пожарни, климатични, архитектурно-строителни и санитарни норми, включително осигуряване на естествено осветление и спазване на ергономични стандарти. Помещенията на центровете трябва да са разположени рационално, за да се минимизира дължината на кабелите.

Чл. 1070

Чл. 1070 от Наредба № 3 предвижда, че за апаратурите от АСДУ в диспечерските центрове и електроенергийните обекти трябва да се осигурят самостоятелни помещения, наречени ЛАЗ (линейно апаратни зали). Те трябва да бъдат защитени от запрашаване и влага, да имат климатизация, подходящо осветление, обзавеждане и противопожарни средства. Токозахранващите източници също трябва да бъдат разположени в самостоятелни помещения, ако това е необходимо в зависимост от режима им на работа, и в близост до ЛАЗ.

Чл. 1071

Чл. 1071 определя изискванията за заземяване на апаратурите от автоматизирани системи за дистанционно управление (АСДУ). За апаратурите, разположени в границите на заземителния контур на обектите, се използва същият заземителен контур. За апаратурите, разположени извън енергийния обект, се предвиждат едно работно и две измерителни заземления.

Чл. 1072

Чл. 1072 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че изискванията в тази глава касаят вторични вериги на електрически уредби. Те включват веригите за измерване, управление, сигнализация, контрол, автоматика и релейна защита.

Чл. 1073

Работното напрежение на вторичните вериги не трябва да надвишава 500 V. Апаратите, присъединявани към вторичните вериги, трябва да отговарят на условията на работната среда и на изискванията за безопасност.

Чл. 1074

Чл. 1074 от Наредба № 3 определя изискванията за изпълнение на вторичните вериги на електрическите уредби. Според него, те трябва да се изграждат с контролни кабели и проводници, изработени от мед или полутвърд алуминий. Забранява се използването на контролни кабели с жила от полутвърд алуминий в определени условия, включително в електрически централи с мощност над 60 MW, разпределителни уредби с напрежение над 110 kV, взривоопасни помещения, механизми на доменни пещи, и за специфични защитни устройства.

Чл. 1075

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните изисквания за механична якост на жилата на контролните кабели и проводници. За медни и алуминиеви проводници са установени различни минимални сечения в зависимост от приложението: 1,5 mm² за мед и 2,5 mm² за алуминий при свързване към табла и апарати; 2,5 mm² за мед и 4 mm² за алуминий в токови вериги; 1 mm² за мед в неотговорни вторични вериги. При работно напрежение до 60 V минималният диаметър на запояваните медни жила е 0,5 mm, а над 60 V - 0,5 mm². Свързването с едножични жила е допустимо само към неподвижни елементи, а за подвижни и вибриращи елементи се изискват гъвкави многожични жила.

Чл. 1076

Чл. 1076 определя условията за избор на сечението на жилата на контролните кабели и проводници, включително устойчивост при късо съединение, допустимо токово натоварване, термична устойчивост и точност на апаратите. За вторичните вериги се изисква токовите трансформатори да работят в определени класове на точност, а загубите на напрежение при максимален товар да не надвишават определени проценти в зависимост от типа на измервателните уреди и вериги. Специфицирани са и максималните загуби на напрежение за оперативни вериги.

Чл. 1077

Чл. 1077 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. допуска обединяване на различни вторични вериги (управление, измерване, защита и сигнализация) и силови вериги за потребители с малка мощност в един контролен кабел. Общи контролни кабели могат да се използват за вторичните вериги на различни монтажни единици, освен ако те са взаимно резервирани. За да се избегне увеличаване на индуктивното съпротивление, вторичните вериги на токовите и напреженовите трансформатори трябва да се проектират така, че сумата на токовете в тях да е равна на нула при всички режими на работа.

Чл. 1078

Чл. 1078 от Наредба № 3 определя правилата за свързване на контролни кабели. Те трябва да се присъединяват към таблата чрез клемореди или изпитвателни блокове. Не се препоръчва свързването на две медни жила в една клема, а свързването на две алуминиеви жила е забранено. Контролни кабели могат да се свързват директно към изводите на измервателни трансформатори или на отделни апарати. Клемите трябва да отговарят на материала и сечението на жилата на кабелите и проводниците.

Чл. 1079

Чл. 1079 от Наредба № 3 предвижда условията за снаждане на контролни кабели. Снаждането е позволено, когато трасето е по-дълго от строителната дължина на кабела. Контролни кабели с неметална обвивка и алуминиеви жила трябва да се снажат в междинни клемореди или чрез специални муфи, а метални (бронирани) кабели - чрез херметични муфи.

Чл. 1080

Чл. 1080 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че контролни кабели, техните жила и съединителни проводници във вторичните вериги трябва задължително да бъдат маркирани с буквено-цифрови означения. Освен това, маркировката включва и апаратите с техните елементи, както и клеморедите с принадлежащите им клеми.

Чл. 1081

Наредбата определя изискванията за избор на типове проводници и контролни кабели за вторични вериги, както и начините за тяхното полагане и защита. При работа в среди с висока температура или агресивни условия, е необходимо да се използват специални проводници и кабели или да се предприемат мерки за тяхната защита.

Чл. 1082

Член 1082 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за вторични вериги на устройства, които са чувствителни на влиянието на други устройства или близки вериги, е необходимо да се използват екранирани проводници и контролни кабели. Тези кабели могат да бъдат с общи екрани или с екранирани жила, за да се осигури защита от смущения.

Чл. 1083

Наредбата определя изискванията за монтаж на вериги за постоянен и променлив ток в електрически табла, пултове и шкафове. Изисква се използването на медни жила с минимални сечения, в зависимост от начина на свързване. Едножични жила могат да се свързват само към неподвижни елементи, докато за подвижни елементи се изискват гъвкави многожични жила. Забранява се механично натоварване на местата на запояване и се предвижда използването на кабели с неразпространяваща горенето изолация за контролни проводници.

Чл. 1084

Чл. 1084 регламентира начина на свързване между апаратите в табла или шкафове. Основното правило е, че връзките се извършват без междинни клемореди. Вторичните вериги, свързващи апарати за контрол и изпитване, се изнасят на клемореди или изпитвателни блокове. Също така, вторичните вериги за превключване на режимите на работа на електрическите уредби също се извеждат на клемореди.

Чл. 1085

Чл. 1085 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за монтаж на междинни клемореди. Те се монтират на места, където проводниците преминават в кабел, където се обединяват едноименни вериги, където се включват преносими изпитвателни апарати и където няколко кабела преминават в един кабел или се преразпределят веригите на различни кабели.

Чл. 1086

Наредбата определя изискванията за разделяне на клемите в електрическите уредби. Клемите, свързани с различни монтажни единици, трябва да бъдат разположени в отделни клемореди. Също така, клемите, които могат да предизвикат късо съединение, не трябва да бъдат разположени близо една до друга. За всяка релейна защита е необходимо да се предвиди отделно захранване с оперативно напрежение и отделни вериги. Изключвателните вериги на релейните защити трябва да бъдат свързани през отделни клеми и самостоятелни вериги.

Чл. 1087

Член 1087 от Наредба № 3 предвижда, че за провеждане на контролни изпитвания се използват изпитвателни блокове и/или клеми. Те трябва да позволяват извършването на изпитания без необходимост от отсъединяване на проводниците за оперативно захранване, токови и напреженови вериги.

Чл. 1088

Чл. 1088 от Наредба № 3 предвижда, че клеморедите, помощните контакти от сигналните устройства на комутационните апарати и заземителните проводници трябва да бъдат разположени по такъв начин, че да осигурят безопасно обслужване, без да е необходимо изключване на присъединенията с напрежение 1000 V и по-високо.

Чл. 1089

Чл. 1089 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда задължителен контрол на изолацията за оперативните вериги с незаземени източници на захранване. Устройството за контрол сигнализира при намаляване на изолацията под определена стойност и измерва съпротивлението на изолацията при постоянно напрежение. За неразклонени оперативни вериги не е задължително да се извършва контрол на изолацията.

Чл. 1090

Чл. 1090 регламентира начина на захранване на вторичните вериги и оперативните вериги за релейни защити и командни вериги. Според наредбата, вторичните вериги за всяко присъединение трябва да се захранват през отделни автоматични прекъсвачи или предпазители. Оперативните вериги за релейни защити и командни вериги също се захранват през самостоятелни автоматични прекъсвачи, без да са свързани с други функционални вериги. Допуска се общо захранване на вериги за управление и сигнализация. За присъединения с напрежение 110 kV и по-високо и за генератори с мощност над 100 MW, се предвижда разделено захранване на основни и резервни релейни защити. При последователно свързване на автоматични прекъсвачи и предпазители, последните трябва да се монтират преди автоматичните прекъсвачи.

Чл. 1091

Наредба № 3 предвижда изисквания за контрол на релейните защити и автоматиките в електрическите системи. Непрекъснат контрол на състоянието на веригите за оперативно напрежение е задължителен. За управление на прекъсвачите с дистанционно управление, контролът на веригите се осъществява чрез релета или лампи. За неотговорни присъединения контролът може да бъде общ, а за отговорни присъединения контролът на изключвателните вериги е задължителен, докато контролът на включвателните вериги се извършва при определени условия.

Чл. 1092

Наредбата предвижда, че електрическите уредби трябва да имат аварийна и предупредителна сигнализация, която да може да бъде периодично изпробвана за изправност. В случаи, когато в електрическите уредби няма постоянен дежурен персонал, предупредителният сигнал трябва да се подава на мястото, където се намира персоналът или операторът.

Чл. 1093

Чл. 1093 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че оперативните вериги трябва да бъдат защитени от неправилни действия на различни устройства, включително защита срещу пренапрежения, които могат да възникнат при комутации във вторичните вериги и земни съединения.

Чл. 1094

Наредбата определя правилата за заземяване на вторични вериги на токови трансформатори. Заземяването трябва да се извършва в една точка, най-близо до трансформатора или на изводите му. В случай на сложни защити, заземяването също е в една точка и може да бъде направено през пробивен предпазител с напрежение до 1000 V и шунтов резистор 100 W. Вторичните намотки на междинни токови трансформатори могат да не се заземяват.

Чл. 1095

Вторичните намотки на напреженови трансформатори трябва да бъдат заземени, като звездният център или единият край на намотките се свързва със заземителната уредба. Заземяването трябва да се извърши на най-близкия клеморед или на изводите на трансформатора. Допуска се обща заземителна шина за вторични вериги на няколко трансформатора в една РУ, но те не трябва да бъдат свързани, ако са в различни помещения. За трансформатори, захранващи оперативни вериги за променливо напрежение, заземяването се извършва защитно през пробивен предпазител, освен ако не е предвидено работно заземяване на един от полюсите на мрежата.

Чл. 1096

Вторичните вериги на напреженови трансформатори трябва да бъдат защитени с автоматични прекъсвачи или предпазители на незаземените проводници след клемореда. Осигурява се възможност за видимо прекъсване на веригите чрез ръчни прекъсвачи и щепселни съединители. Забранено е поставянето на комутационни устройства, които могат да прекъснат заземителните проводници между вторичните намотки и заземителните уредби.

Чл. 1097

Чл. 1097 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда защита на напреженови трансформатори, разположени в уредби с малки токове на земно съединение без компенсация на капацитивните токове. При необходимост, защитата от пренапрежения при самопроизволно изместване на неутралата може да се реализира чрез включване на активно съпротивление във веригите на отворения триъгълник.

Чл. 1098

Чл. 1098 предвижда, че напреженовите трансформатори трябва да имат устройство за непрекъснат контрол на изправността на вторичните напреженови вериги. Това устройство, в зависимост от типа на релейната защита и автоматика, може да действа на сигнал и да изключва съответната релейна защита и автоматика при необходимост.

Чл. 1099

В места, които са подложени на сътресения и вибрации, е необходимо да се прилагат специални мерки. Тези мерки са насочени към предотвратяване на проблеми като нарушаване на контактните съединения на проводниците и апаратите, лъжливо заработване на реле, и преждевременно износване на апаратите и приборите.

Чл. 1100

Чл. 1100 от Наредба № 3 предвижда, че таблата, пултовете и шкафовете трябва да бъдат надписани от двете страни с информация относно тяхното предназначение и присъединение. Част пета от наредбата обхваща разпределителните уредби, а глава двадесет и четвърта се фокусира върху разпределителните уредби за напрежение до 1000 V променлив ток и до 1500 V постоянен ток, като раздел I уточнява областта на приложение.

Чл. 1101

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за разпределителни уредби (РУ) с напрежение до 1000 V променлив ток и до 1500 V постоянен ток, които се инсталират както в закрити помещения, така и на открито. Те включват командни пултове, разпределителни, командни и релейни табла, както и уредби в клетки и шкафове. Допълнителни изисквания за РУ в жилищни и обществени сгради са изложени в глави тридесет и осма и тридесет и девета.

Чл. 1102

Чл. 1102 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя критериите за избор на тоководещи части, апарати и носещи конструкции на електрическите уредби и електропроводни линии. Те трябва да отговарят на условията за нормална работа, като работно напрежение, ток, клас на точност, вибрации и сеизмична устойчивост, както и на условията при авариен режим, включително претоварване и нагряване. Освен това, те трябва да отговарят на условията на к.с., като термична и динамична устойчивост и комутационна способност.

Чл. 1103

Разпределителните уредби и свързаните с тях вериги трябва да имат видими и четливи надписи, които ясно указват предназначението и диспечерското наименование на уредбите. Надписите се поставят на лицевата страна на устройствата, а при двустранно обслужване - и на задната страна.

Чл. 1104

Частите на разпределителните уредби (РУ), които са свързани с вериги, различаващи се по клас напрежение и вид ток (постоянен или променлив), трябва да бъдат изпълнени и разположени по такъв начин, че да могат да се разпознават безпогрешно.

Чл. 1105

Чл. 1105 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че фазите и полюсите на електрическите уредби и електропроводните линии трябва да бъдат разположени, подредени и оцветени в съответствие с изискванията, описани в глава първа, раздел II на същата наредба.

Чл. 1106

Чл. 1106 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че всички части от разпределителните уредби (РУ), които са подложени на корозия, трябва да бъдат защитавани по подходящ начин. Защитата не трябва да нарушава електрическата връзка между отделните елементи на уредбите.

Чл. 1107

Разпределителните устройства трябва да бъдат заземени в съответствие с изискванията на глава седма от наредбата. За подвижните части, като врати и други, е необходимо да се използва гъвкав заземителен проводник.

Чл. 1108

Чл. 1108 от Наредба № 3 предвижда, че електрическите апарати трябва да бъдат разположени така, че да осигуряват безопасно и удобно обслужване. Също така, искрите и електрическите дъги, които могат да възникнат по време на експлоатацията, не трябва да застрашават обслужващия персонал или да предизвикват запалване и повреди на съседни съоръжения.

Чл. 1109

Чл. 1109 на Наредба № 3 предвижда, че ножовите разединители и другите ножови комутационни апарати трябва да бъдат монтирани така, че да не могат самопроизволно да затварят веригата под действието на собственото си тегло. Освен това, подвижните тоководещи части трябва да остават без напрежение в изключено положение, като правило.

Чл. 1110

Чл. 1110 от Наредба № 3 определя изискванията за ножовите разединители и други комутационни апарати с директно ръчно задвижване. Според (1) те трябва да бъдат снабдени с негорими капаци без отвори или прорези, ако работните контакти са обърнати към оператора. В (2) се допуска открит монтаж на ножовите разединители, предназначени за изключване само на напрежение, но само ако те са недостъпни за неквалифициран персонал.

Чл. 1111

Чл. 1111 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че устройствата за задвижване на комутационните апарати трябва да бъдат маркирани, за да обозначават съответните положения "включено" и "изключено".

Чл. 1112

Член 1112 от Наредба № 3 предвижда, че при ремонт или замяна на автоматични стационарни прекъсвачи трябва да се осигури видимо разкъсване на веригата откъм източника на напрежение. Това изискване не важи в три случая: 1. когато прекъсвачите са с щепселен монтаж и могат да се изваждат; 2. когато е предвидено изключване на разпределителното устройство (РУ) по части или е допустимо цялостно изключване; 3. когато е осигурена безопасна работа под напрежение с изолирани инструменти.

Чл. 1113

Чл. 1113 от Наредба № 3 указва изискванията за присъединяване на витловите и ламелните предпазители. Витловите предпазители трябва да се свързват така, че при изваден патрон винтът на гилзата да остава без напрежение. Ламелните предпазители трябва да бъдат присъединени така, че при извадена вложка захранващият ламел да е недостъпен.

Чл. 1114

Чл. 1114 от Наредба № 3 предвижда изисквания за безопасност при разстоянията между тоководещи части и метални части в електрическите инсталации. В сухи помещения разстоянието между неизолирани тоководещи части с различен поляритет трябва да бъде минимум 20 mm по повърхността на изолацията и 12 mm по въздуха. Разстоянието от неизолирани тоководещи части до предпазни прегради е минимум 100 mm за мрежи и 40 mm за плътни свалящи се ограждения. При наличие на постоянен достъп на неквалифициран персонал, минималното разстояние от тоководещи части до предпазни мрежи е 0,7 m.

Чл. 1115

В член 1115 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. се указва, че в разпределителни устройства, разположени в сухи помещения, проводниците с изолация, предназначена за работно напрежение не по-ниско от 660 V/1000 V, могат да бъдат полагани в табла и шкафове, без ограничение на разстоянието между тях, ако са поставени непосредствено върху защитени от корозия метални повърхности.

Чл. 1116

Чл. 1116 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. разрешава полагането на заземени неизолирани проводници и шини без изолатори. Това означава, че такива проводници могат да бъдат инсталирани без необходимост от изолиращи елементи, при условие че са заземени.

Чл. 1117

Член 1117 от Наредба № 3 определя, че полагането на кабели и проводници за вторични вериги трябва да се извършва в съответствие с изискванията, изложени в глава двадесет и трета на същата наредба. Раздел V от наредбата се отнася до конструкциите на разпределителните уредби.

Чл. 1118

Чл. 1118 от Наредба № 3 посочва, че конструкциите на разпределителните уредби (РУ) трябва да бъдат проектирани така, че да предотвратяват нарушаване на контактни съединения или разрегулиране на апарати и прибори, което може да бъде причинено от вибрации, произтичащи от работа на апаратите или от външни въздействия.

Чл. 1119

Чл. 1119 определя изискванията за защита на хигроскопични изолационни елементи, които се монтират в близост до неизолирани тоководещи части. Повърхностите на тези елементи трябва да бъдат защитени от влага чрез лакиране или импрегниране. Забранено е използването на хигроскопични изолационни материали в открити разпределителни уредби (РУ) и във влажни помещения. Откритите и закритите РУ, които са изложени на вредни или агресивни фактори от околната среда, трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват необходимата защита. В помещения с йонизиращи въздействия или други видове лъчения, изолационните разстояния и изборът на кабели трябва да се извършват с допълнителни изчисления и с устойчива изолация.

Чл. 1120

Наредбата определя минималната светла широчина на коридорите за обслужване на закрити разпределителни уредби (ЗРУ) в зависимост от разположението на таблата и разпределителните уредби. Конкретните изисквания са: 1.2 м пред табла (едностранно обслужване), 0.8 м зад табла (двустранно обслужване), 1.5 м между табла (двустранно разположение) и 1.5 м между РУ. Възможно е намаление на широчината с до 0.2 м на отделни места поради строителни конструкции, а минималната светла височина е 2.0 м.

Чл. 1121

При дължина на помещението за разпределителната уредба над 8 метра, коридорите за обслужване трябва да имат два изхода. Изходът от обслужващия коридор зад таблата може да бъде както в същото помещение на разпределителната уредба, така и в друго помещение. Ако широчината на коридора е над 3 метра и няма масленонапълнени съоръжения, вторият изход не е задължителен.

Чл. 1122

Чл. 1122 от Наредба № 3 предвижда, че вратите на електрическите уредби (с изключение на тези за уредби с по-високо напрежение) трябва да се отварят навън и да бъдат снабдени със самозаключващи се брави, които могат да се отварят отвътре без ключ. Освен това, вратите трябва да имат огнеустойчивост, съобразена с нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност. Минималните размери на вратите са 0,90 m ширина и 2,0 m височина, което осигурява възможност за внасяне и монтаж на съоръжения в разпределителната уредба.

Чл. 1123

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните разстояния между неизолирани тоководещи части и стени/устройства в електрическите инсталации. За тоководещи части под 2,5 м, разстоянията зависят от дължината на разпределителната уредба и напрежението: до 8 м - 1,0 м; над 8 м - 1,2 м; при напрежение 660 V и по-високо - 1,5 м. Разстоянията между тоководещи части от двете страни на коридор са 1,5 м при напрежение под 660 V и 2,0 м при 660 V и по-високо. Тоководещи части на височина над 2,5 м не се ограждат, освен ако разстоянията не са спазени.

Чл. 1124

Предпазните огради трябва да бъдат изработени от мрежи с размери на отворите между 10 x 10 mm и 25 x 25 mm, от стоманена тел с диаметър не по-малко от 1 mm, плътна ламарина с дебелина не по-малко от 1 mm или смесени материали. Височината на оградите трябва да бъде не по-малка от 2,0 m.

Чл. 1125

Член 1125 от Наредба № 3 изисква предпазните огради или прегради да бъдат закрепени по такъв начин, че да могат да се снемат или отварят само с помощта на специално приспособление или ключ. Това правило е част от Раздел VII, който се отнася до откритите разпределителни уредби.

Чл. 1126

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за откритите разпределителни уредби (ОРУ). Те трябва да имат степен на защита най-малко IP 43, когато съдържат измервателни апарати и релета, и IP 33 в другите случаи. Разпределителните уредби трябва да се разполагат на площадка с височина минимум 0,2 метра над околния терен, без отвори от долната страна, които да позволяват проникване на гризачи или вода.

Чл. 1127

Чл. 1127 от Наредба № 3 предвижда задължителни мерки за осигуряване на нормална работа на комутационните апарати и прибори в шкафовете на разпределителните уредби (РУ). Включва необходимост от отопление и мерки срещу образуване на конденз.

Чл. 1128

Чл. 1128 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че изискванията в тази глава се прилагат за стационарни разпределителни уредби за променлив ток с напрежение от 1000 V до 400/750 kV. Разпоредбите не важат за специални, временни и подвижни уредби, чието устройство подлежи на регулиране от други нормативни актове.

Чл. 1129

Разпределителните уредби (РУ) са системи за приемане и разпределение на електрическа енергия, включващи комутационни апарати, тоководещи шини, спомагателни устройства и средства за измерване и защита. Те се делят на: 1. Открити разпределителни уредби (ОРУ) - разположени на открито; 2. Закрити разпределителни уредби (ЗРУ) - разположени в сграда; 3. Комплектни разпределителни уредби (КРУ) - в затворени метални шкафове, готови за монтаж в сграда; 4. Комплектни разпределителни уредби (КРУО) - в затворени шкафове или капсуловано изпълнение, готови за монтаж на открито.

Чл. 1130

Чл. 1130 от Наредба № 3 определя подстанцията като съвкупност от електрически съоръжения, предназначени за приемане, преобразуване и трансформация на електрическа енергия, както и за свързване на мрежи. Подстанциите се класифицират в: 1. трансформаторни; 2. разпределителни (възлови); 3. токоизправителни; 4. тягова; 5. градски, които са изградени по опростена схема с модулни конструкции.

Чл. 1131

Комплектната трансформаторна подстанция (КТП, КТПО) е определена като подстанция, която включва трансформатори и комплектно разпределително устройство (КРУ, КРУО), предоставени в готов за монтаж или напълно завършен вид.

Чл. 1132

Трансформаторният пост (ТП) е система от електрически устройства, предназначени за получаване, трансформиране и разпределение на електрическа енергия от средно напрежение на ниско напрежение. Трансформаторните постове могат да бъдат изградени по три основни начина: отделно стоящи, вградени в сграда (както подземни, така и надземни) и пристроени.

Чл. 1133

Стълбовият (мачтов) трансформаторен пост е вид трафопост, при който всички съоръжения са инсталирани на открито, разположени върху стълб или висока конструкция.

Чл. 1134

В Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. се определя понятието "клетка" или "килия" като част от помещението на ЗРУ или ТП, предназначена за монтиране на апарати и тоководещи части. Клетките могат да бъдат затворени, с плътни ограждения и врати, или открити, с мрежести ограждения. Раздел II от наредбата съдържа общите изисквания за тези клетки.

Чл. 1135

Наредбата определя изискванията за откритите и закритите разпределителни уредби (РУ). Откритите РУ трябва да бъдат комплектувани със съоръжения за висок монтаж, докато за останалите се допуска използването на различни варианти. Съоръженията и конструкциите на РУ трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват безопасност на обслужващия персонал и да предотвратяват повреди при аварийни условия. Освен това, трябва да се осигури удобство при транспортирането и монтажа на съоръженията. Изискванията за безопасност не важат за опростените РУ, където дейностите се извършват при напълно изключени уредби.

Чл. 1136

Чл. 1136 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че изборът на електрически съоръжения, апарати, тоководещи части и изолатори в разпределителните устройства (РУ) трябва да се извършва с оглед на изискванията, посочени в глава четвърта на наредбата.

Чл. 1137

Наредба № 3 регламентира проектироването и изграждането на конструкции за електрообзавеждане на разпределителни устройства (РУ). Конструкциите трябва да издържат на теглото на електрообзавеждането, вятър, обледяване и натоварването от монтьори с инструменти. Температурата на нагряване на конструкциите от електрически ток не трябва да надвишава 50°С за достъпни конструкции и 70°С за недостъпни. При ток до 1000 А, не се изисква проверка за нагряване. Конструкциите трябва да бъдат проверявани за сеизмична устойчивост в съответствие с нормативните изисквания.

Чл. 1138

Наредба № 3 определя изискванията за разединяващи устройства в разпределителните уредби (РУ), които трябва да осигуряват видимо отделяне на апаратите от източниците на напрежение. Изискванията не важат за определени елементи, като шкафове на КРУ, високочестотни бобини и трансформатори. Възможно е поставяне на измервателни трансформатори преди разединителя при определени условия. За елегазови модули е предвидено видимо отделяне чрез вътрешен разединител. За трансформаторни постове в градски тип и жилищни сгради, изискванията не са задължителни, но е необходимо монтиране на прекъсвачи за аварийни ситуации.

Чл. 1139

Според НАРЕДБА № 3 от 9 юни 2004 г., напреженовите трансформатори с напрежение до 35 kV, които са присъединени към събирателни шини, трябва да бъдат защитавани с предпазители. Изключение от това правило се допуска, ако използваната автоматика противоречи на необходимостта от такава защита.

Чл. 1140

Чл. 1140 от Наредба № 3 предвижда, че комутационните апарати или техните задвижвания трябва да бъдат снабдени с механични указатели, които показват положенията "включено" и "изключено". В случай че комутационните апарати нямат открити контакти и задвижването им е отделено от тях със стена, е необходимо да се предвидят указатели както на самите апарати, така и на техните задвижвания.

Чл. 1141

Чл. 1141 от Наредба № 3 предвижда специализирани мерки при изграждане на разпределителни уредби (РУ) в зони с агресивен въздух. Мерките включват: разполагане на РУ в посока на преобладаващия вятър, използване на устойчиви на околната среда материали, усилена изолация, опростена схема на РУ, изграждане на закрити разпределителни уредби (ЗРУ) или кабелни разпределителни уредби (КРУО) и защита на съоръженията с химически устойчиви покрития.

Чл. 1142

Наредба № 3 определя стандартни размери на зоните с вредни въздействия при липса на конкретни данни. За крайбрежния пояс на солени водоеми се приема широчина от 5 км, а за отстояние от химически предприятия - 1,5 км, при условие че е извън "розата" на ветровете.

Чл. 1143

Чл. 1143 от НАРЕДБА № 3 предвижда необходимостта от подгряване на командни шкафове и клапани на въздухоструйни прекъсвачи в откритите разпределителни уредби (РУ) при минусови температури. Също така, се изискват специални мерки за предотвратяване на образуването на конденз в апаратите и задвижващите механизми.

Чл. 1144

Член 1144 от Наредба № 3 определя изискванията за шините на разпределителните уредби (РУ). Шините могат да бъдат изработени от мед, стомано-алуминиеви и алуминиеви проводници, а също така и от различни форми и композитни материали. Използването на медни шини е разрешено в специални случаи, като например в морски крайбрежия или химически заводи. Токопроводите с напрежение до 35 kV трябва да бъдат избрани съгласно условията в глава дванадесета. Свързването на две шинни системи в различни помещения е разрешено само с токопроводи или кабели, като е задължително да има прекъсвач в една от уредбите.

Чл. 1145

Чл. 1145 от Наредба № 3 предвижда, че контактът между тоководещи части от различни материали трябва да се осъществява по начин, който изключва електрохимична корозия. За целта могат да се използват биметални елементи, специални пасти и други подобни средства. Освен това, запояването и усукването на тоководещи жила не е разрешено.

Чл. 1146

Член 1146 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че шините в електрическите уредби трябва да се подреждат и оцветяват по фази по един и същи начин за цялата уредба, следвайки указанията от глава първа на наредбата.

Чл. 1147

Чл. 1147 определя изискванията за блокировки в разпределителните уредби (РУ), които предотвратяват погрешни манипулации между различни устройства, като прекъсвачи и разединители. Блокировките трябва да се поставят в определени комбинации, а при разединители, обслужващи оградени съоръжения, блокировките се поставят между ножовете и вратата на оградата. В РУ с опростени схеми блокировките могат да бъдат механични, докато в другите случаи са електромеханични. При софтуерни блокировки е необходимо да се осигури допълнителна защита срещу неправилни манипулации. Задвижванията на разединители, достъпни за външни лица, трябва да имат блокиращи приспособления.

Чл. 1148

Чл. 1148 от Наредба № 3 предвижда изисквания за стационарни заземители в разпределителните уредби (РУ) и електропроводните линии (ВЛ). За РУ с напрежение 220 kV и по-високо, заземителите трябва да бъдат разположени от двете страни в едно присъединение, а за ВЛ - на вход-изход. В случаи, когато не могат да се използват стационарни заземители, на тоководещите и заземяващите шини се подготвят контактни повърхности за присъединяване на преносими заземители.

Чл. 1149

Чл. 1149 описва изискванията за заземяване на сборните шини в разпределителните уредби (РУ) и комутационните уредби (КРУ). Сборните шини на РУ трябва да се заземяват чрез стационарни заземители, а за КРУ заземяването може да се извършва в поле мерене, вентилни отводи или чрез отделен стационарен заземител. Допуска се използването на преносими заземители само за РУ с напрежение до 110 kV, при спазване на определени изисквания. При регулировки на разединители в уредби с високо напрежение (ВН) също е позволено използването на преносими заземители.

Чл. 1150

Наредбата определя, че заземяващите ножове трябва да бъдат оцветени в червено и бяло на ивици, подобно на зебра, докато ръкохватките на задвижванията и самите задвижвания трябва да бъдат оцветени в червен цвят.

Чл. 1151

Чл. 1151 от Наредба № 3 определя изискванията за изграждане на огради около тоководещите части и съоръжения. В ОРУ оградите трябва да са мрежести с височина 2 метра, а в ЗРУ - мрежести, плътни или смесени с височина не по-малка от 1,7 метра. Оградите трябва да имат определени размери на отворите и устройства за заключване. Външните огради на ОРУ трябва да са с височина минимум 2 метра, съобразно изискванията за безопасност.

Чл. 1152

Според Чл. 1152 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., над вратите на клетките в ЗРУ и на лицевите части на полетата в КРУ трябва да се поставят табелки, които указват предназначението на присъединението и диспечерското наименование.

Чл. 1153

Чл. 1153 от Наредба № 3 предвижда, че при изменения на температурата или вибрациите на съоръженията, които могат да доведат до деформация на токопроводите и да предизвикат опасни механични напрежения, е необходимо да се предприемат мерки за предотвратяване на такова възникване.

Чл. 1154

Металните носещи конструкции в разпределителните устройства (РУ), както и подземните метални и железобетонни конструкции, трябва да бъдат защитени от корозия.

Чл. 1155

Член 1155 от Наредба № 3 определя изискванията за разполагане на съоръженията, свързани с електрическите уредби. Указателите за работата на съоръженията трябва да бъдат лесно достъпни за наблюдение, без необходимост от изключване на напрежението. При разполагане на указатели на височина над 2,5 метра, трябва да се осигурят неподвижни стълби и да се спазват минимални разстояния за безопасност. Освен това, ако съоръжението има кранче за вземане на проба от масло, разстоянието от него до пода трябва да бъде най-малко 0,2 метра.

Чл. 1156

Чл. 1156 предвижда, че проводниците от веригите на вторичната комутация и тези за осветлението, които са положени върху маслонапълнени съоръжения, трябва да бъдат с маслоустойчива изолация. Освен това, те трябва да се полагат в гъвкави защитни обвивки, за да се осигури безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 1157

Член 1157 от Наредба № 3 предвижда, че трансформатори, реактори и токопроводи, разположени на открито, трябва да бъдат оцветени в светли цветове с устойчиви на атмосферни влияния бои. Това се прави с цел намаляване на нагряването от директни слънчеви лъчи.

Чл. 1158

Наредбата предвижда електрически инсталации за осветление и силова инсталация в РУ. За осветлението се изисква охранно и ремонтно осветление за ОРУ, както и работно и аварийно осветление за ЗРУ. Осветлителните тела трябва да са разположени безопасно, без необходимост от изключване на елементи от РУ.

Чл. 1159

Чл. 1159 от Наредба № 3 предвижда, че разполагането и устройството на откритите и закритите разпределителни уредби (ОРУ и ЗРУ) трябва да се съобразяват с възможностите за механизация, осигурявайки удобен достъп за монтаж и ремонт. Включени са изисквания за подходи за механизация при аварийни и ремонтни дейности, както и технологичен път за трансформатори и прекъсвачи.

Чл. 1160

Чл. 1160 от Наредба № 3 предвижда, че в откритите разпределителни уредби (ОРУ) с напрежение 110 kV и по-високо трябва да има достъп до прекъсвачите и измервателните трансформатори, както и възможности за транспорт и монтаж/ремонт на съоръжения с минимални размери 4 m широчина и височина. В случай на изграждане на ОРУ на територията на промишлени предприятия, тези изисквания не са задължителни при стеснени условия.

Чл. 1161

Член 1161 от Наредба № 3 определя изискванията за гъвкавите шини, които трябва да бъдат изработени от многожични проводници. Съединенията и отклоненията трябва да се извършват чрез пресова сглобка или заварка, без да се срязва основният проводник. Забранено е запояването и усукването на проводниците. Болтови съединения са допустими само при клемите на апарати и временни уредби. Гъвкавите шини трябва да бъдат окачени на единични изолаторни вериги, освен ако механичните натоварвания не позволяват това. Разделителни вериги не са разрешени, освен в определени случаи, и могат да бъдат само от лек материал. Гъвкавите шини и мълниезащитните въжета трябва да се закрепват по указанията в съответната глава на наредбата.

Чл. 1162

Член 1162 от наредбата предвижда, че отклоненията от сборни шини обикновено трябва да бъдат разположени под шините. Освен това, не е разрешено окачването на шина между две опорни точки, ако това включва две или повече секции или системи от сборни шини.

Чл. 1163

Чл. 1163 от Наредба № 3 регламентира оразмеряването на шините и носещите конструкции на електрическите уредби. Те се проектират с оглед на механичните показатели, натоварване от вятър, лед и температура на въздуха, в съответствие с изискванията от глава шестнадесета за ВЛ. За гъвкавите шини се взема предвид теглото на изолаторните вериги и спусъците. Носещите конструкции трябва да отчитат и теглото на монтьорите и инструментите, с конкретни стойности за различните типове портали. Спусъците към апаратите трябва да бъдат оразмерени така, че да не предизвикват недопустими механични напрежения. Изчислителните усилия, предавани от твърди шини на подпорните изолатори, се определят съгласно специфични правила.

Чл. 1164

Член 1164 от Наредба № 3 определя максималните допустими напрежения в гъвкавите шини при товари, които отговарят на изискванията на член 1163. Тези напрежения са изразени в проценти от напрежението на скъсване на цялото сечение и са представени в таблица 35.

Чл. 1165

Коефициентът на сигурност за изолаторни вериги, когато товарите отговарят на изискванията на чл. 1163, трябва да бъде най-малко 3, относно изпитвателното механично натоварване.

Чл. 1166

Коефициентът на сигурност за съединителната арматура на гъвкавите шини трябва да бъде най-малко 3, в съответствие с изискванията за разрушаващ товар, посочени в чл. 1163.

Чл. 1167

Член 1167 от Наредба № 3 определя изискванията за порталите за закрепване на шини и шинни връзки в ОРУ. Порталите трябва да бъдат изработени от стомана и да бъдат оразмерени в зависимост от тяхното местоположение и изискванията на глава шестнадесета. Забранява се използването на обтяжки за укрепване на конструкции в РУ.

Чл. 1168

Чл. 1168 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че броят на елементите в носещите изолаторни вериги в райони с чиста атмосфера се избира в съответствие с таблица 40, като се добавя по един елемент. При определянето на броя на изолаторите се взимат предвид и изискванията на глава 16, раздел III и глава 25, раздел III.

Чл. 1169

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните светли разстояния между тоководещи части и различни елементи в откритите разпределителни уредби (ОРУ), както и изискванията за увеличаване на тези разстояния при условия на висока надморска височина. Таблица 61 предоставя конкретни стойности на минималните разстояния в зависимост от номиналното напрежение и типа на елементите. Увеличените разстояния трябва да бъдат доказани с изчисления.

Чл. 1170

Член 1170 от Наредба № 3 определя минималните светли разстояния между тоководещите части на гъвкави шини и между тях и заземени конструкции при разполагането им в хоризонтална равнина. Разстоянията се изчисляват по формули, включващи провес на проводника и линейно натоварване от вятър. Формулите са: (Аф-ф)г = (ф-ф) + а и (Аф-з)г = (Аф-з) + а, където а = f Sin a и a = arc tg P/Q.

Чл. 1171

Чл. 1171 от Наредба № 3 предвижда проверка на гъвкавите шини на разпределителните уредби (РУ) при мощности на късо съединение (к.с.) равни или по-големи от определените стойности в таблица 62. Проверяват се за опасно приближаване на фазите и за динамично разлюляване от тока на к.с. Минималните допустими разстояния между фазите се съобразяват с въздушните междини за електропроводи. За гъвкави шинопроводи с няколко проводника на фаза се предвиждат дистанционни фиксатори. Проверяват се и твърди шини и шинни връзки за устойчивост на динамични и термични натоварвания, както и на вибрации.

Чл. 1172

Наредбата определя минималните разстояния по хоризонтала от тоководещи части или изолатори под напрежение до постоянни огради. За огради с височина 1,5 m разстоянието е равно на размер Б, а за огради с височина 2,0 m - на размер Аф-з. При разположение на елементите на височина над 2,0 m, разстоянията до 2,7 m в равнината на оградите също трябва да се спазват, след което важи размерът Аф-з.

Чл. 1173

Чл. 1173 от Наредба № 3 предвижда, че тоководещите части, като шини и въводи, могат да не се ограждат, ако са разположени на височина над околния терен, по-голяма от определен размер (Г), посочен в табл. 61. Освен това, трансформаторите и апаратите, чиито изолатори са на височина най-малко 2,5 метра над терена, също могат да не се ограждат.

Чл. 1174

Чл. 1174 от Наредба № 3 предвижда, че неоградените тоководещи части трябва да бъдат разположени на разстояние, което е най-малко равно на размер Б от габаритите на монтирани или превозвани съоръжения и до превозващото ги средство. Тази разпоредба е важна за безопасността при работа с електрически уредби.

Чл. 1175

Чл. 1175 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че разстоянията между най-близко разположени неоградени тоководещи части на различни вериги трябва да се избират така, че да е възможно обслужването на всяка верига без да е необходимо изключването на другата.

Чл. 1176

Чл. 1176 описва минималните разстояния между тоководещи части на различни електрически вериги в зависимост от тяхното разположение. В ал. 1 се уточнява, че при разположение в различни равнини, разстоянията трябва да отговарят на размери В и Д, като размер В позволява обслужване на долната верига при наличие на напрежение на горната, а размер Д - обслужване на която и да е от веригите при съседна под напрежение. В ал. 2, при разположение в една равнина, размерът Д е минималното разстояние, необходимо за обслужване на едната верига при наличие на напрежение в другата. Ал. 3 предвижда, че ако не се обслужват вериги под напрежение, разстоянието между тоководещите части следва да бъде съгласно чл. 1169 и 1170.

Чл. 1177

Член 1177 от наредба № 3 определя минимално разстояние между тоководещи части и горния ръб на външната ограда, което трябва да бъде равно на размер Е, посочен в таблица 61, фигура 15.

Чл. 1178

Член 1178 от Наредба № 3 определя минималните разстояния от контактите и ножовете на разединителите в изключено положение. Разстоянията са посочени в таблица 61 и важат за шината, присъединена към втория контакт на разединителя, и за тоководещи части от съседни вериги. Изискванията не важат за конструктивните размери на самите разединители.

Чл. 1179

Чл. 1179 от Наредба № 3 определя минималните разстояния между тоководещите части на откритите разпределителни устройства (ОРУ) и командното помещение, сградата на закритите разпределителни устройства (ЗРУ) и други. По хоризонтала разстоянието трябва да бъде най-малко равно на размер Д, а по вертикала - най-малко равно на размер Г, които са посочени в таблица 61 и фигура 17 от наредбата.

Чл. 1180

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. забранява изтеглянето на въздушни линии за осветителни, телефонни, сигнални и други инсталации под или над тоководещи части в откритите разпределителни устройства (ОРУ).

Чл. 1181

Член 1181 от Наредба № 3 определя минималните разстояния между откритите разпределителни уредби (ОРУ) и водоохладителни уредби, които са посочени в таблица 60.

Чл. 1182

Чл. 1182 от Наредба № 3 определя минималното светло разстояние между трансформатори, което трябва да бъде 1,25 м, измерено на височина до 2,7 м от терена, освен ако не противоречи на нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ). Освен това, преградни стени между съседни трансформатори се поставят, ако това е изисквано от НИПАБ.

Чл. 1183

Чл. 1183 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за разстояния и огнеустойчивост на сградите, свързани с масленонапълнени машини и апарати. Включва разстояния до сгради на промишлени предприятия, взривоопасни помещения и огнеустойчивостта на сградите.

Чл. 1184

Чл. 1184 от Наредба № 3 определя, че разстоянията от машини и апарати, напълнени с масло в откритите разпределителни уредби (ОРУ) на електрическите централи и подстанции до сградите на закритите разпределителни уредби (ЗРУ) и други помещения, се определят само от технологичните изисквания, без да се завишават от пожарни изисквания.

Чл. 1185

Чл. 1185 от Наредба № 3 предвижда мерки за управление на маслото от силовите трансформатори и реактори. Отпадните масла и води, съдържащи масла, трябва да се събират и изхвърлят по начин, който да не замърсява околната среда и да не попада във водни басейни. Забранено е директното изпускане на такива отпадъци в канализационната мрежа.

Чл. 1186

На територията на ОРУ (обособени разпределителни устройства) е задължително да се предвиждат пътища за придвижване на транспортни средства, които са разположени само пред силовите трансформатори. Широчината на тези пътища трябва да бъде избрана така, че да осигурява еднопосочно движение с възможност за обръщане на специални площадки. В случай че това не е възможно, пътищата трябва да бъдат извън границите на ОРУ. При определяне на габаритите на проходите е необходимо да се вземат предвид размерите на използваната механизация и превозваните трансформатори на авторемаркета.

Чл. 1187

Член 1187 предвижда разположение на уредбите КРУО и КТПО на височина минимум 0,2 метра над подравнена площадка, като се взема предвид средната дебелина на снежната покривка. Уредбите трябва да имат предвидено охлаждане и отопление, освен ако производителят не е предвидил друго. Компоновката на уредбите трябва да позволява удобен транспорт на силовите трансформатори и обслужване на съоръженията.

Чл. 1188

Чл. 1188 от Наредба № 3 посочва, че уредбите КРУО (Кабинетни разпределителни уредби с открито управление) и КТПО (Кабинетни трансформаторни подстанции с открито управление) трябва да отговарят на общите изисквания, изложени в раздел II на същата глава. Раздел IV от наредбата се отнася до закритите разпределителни уредби.

Чл. 1189

Чл. 1189 определя изискванията за степента на огнеустойчивост на сградите и помещенията на закритите разпределителни уредби (ЗРУ) и трансформаторните клетки. Разстоянията от отделно стоящите ЗРУ до различни видове сгради, като производствени, жилищни и обществени, се определят в съответствие с изискванията на НИПАБ. За пристроени или встроени разпределителни уредби, разположени до промишлени сгради, не се нормират разстояния.

Чл. 1190

Чл. 1190 забранява пристрояването на ЗРУ (заводски разпределителни уредби) към съществуващи сгради, като техните стени не могат да бъдат използвани за стени на РУ (разпределителни уредби). Освен това, за защита на хидроизолацията между двете сгради, се предвиждат специални мерки.

Чл. 1191

Закритите разпределителни уредби (ЗРУ) с напрежение до 1000 V и над 1000 V трябва да бъдат разположени в самостоятелни помещения. Изключение се допуска, ако уредбите се обслужват от един собственик и уредбата с по-високо напрежение е до 35 kV. Комплектните трансформаторни постове с напрежение до 35 kV не подлежат на изискването за самостоятелно помещение.

Чл. 1192

Закритите разпределителни уредби и силовите трансформатори не трябва да се разполагат под помещения с мокри технологични процеси, бани, тоалетни и подобни места, освен ако не са предвидени специални мерки за защита от влага, които да са изградени с негорими материали.

Чл. 1193

Изолацията на линейните въводи и подпорните изолатори на откритите външни токопроводи на генераторите с напрежение 6 и 10 kV трябва да се избира за номинално напрежение 20 kV. За генератори с напрежение 13,8 и 15 kV изолацията се избира съответно за напрежение 20 и 35 kV.

Чл. 1194

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните светли разстояния между неизолирани тоководещи части на различни фази, както и между тях и заземени конструкции, огради, подове и земя. Тези разстояния са посочени в таблица 63 и зависят от номиналното напрежение на електрическите уредби. Например, минималните разстояния до заземени конструкции варират от 65 mm при 3 kV до 1700 mm при 220 kV. Разстоянията между проводници от различни фази също варират, като достигат до 1800 mm при 220 kV. Освен това, наредбата уточнява и разстоянията до плътни и мрежести огради, както и от неоградени тоководещи части до пода и земята.

Чл. 1195

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за защита на неизолираните тоководещи части от случайно допир. Неизолираните части трябва да бъдат разположени в клетки или защитени с мрежи и прегради. При определени условия, тоководещи части, разположени на височина до 2,3 м, трябва да бъдат отделени с мрежа, а апаратите на височина над 2,2 м могат да не се ограждат. Изискванията за ограждане не важат за открити клетки и за КРУ и КТП, с изключение на трансформаторни клетки с мерки против допир до тоководещи части с високо напрежение.

Чл. 1196

Чл. 1196 от Наредба № 3 определя изискванията за разполагане на неограничени и неизолирани тоководещи части на електрически вериги, стоящи на височина, по-голяма от определен размер Д. Разстоянието между тези вериги трябва да позволява безопасно обслужване при наличие на напрежение. Ако веригите са от двете страни на обслужващия коридор, минималното разстояние между тях трябва да е равно на размер Г.

Чл. 1197

Чл. 1197 определя минималните светли разстояния от нагретите части на маслени и сухи трансформатори. За трансформатори до 400 kVA разстоянията до стени и врати са 0,3 m и 0,6 m, съответно, а за трансформатори над 400 kVA - 0,6 m и 1,0 m. При КТП в метален кожух разстоянията са по-малки - 0,1 m. Осигурява се удобство за обслужване и оглед на съоръжението.

Чл. 1198

Чл. 1198 от Наредба № 3 определя минималните светли широчини на обслужващите коридори, необходими за удобно обслужване и ремонт на електрическите уредби. При едностранно разположение на съоръженията минималната широчина варира от 1,0 m до 1,5 m в зависимост от наличието на задвижвания на прекъсвачи и разединители. При двустранно разположение минималната широчина е между 1,2 m и 2,0 m, отново в зависимост от оборудването. Допуска се намаление на светлите широчини при строителни конструкции, но не повече от 0,2 m, освен за КРУ. При наличие на коридор зад шкафовете на КРУ и КТП, минималната широчина е 0,8 m.

Чл. 1199

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда минимални широчини на коридорите около КРУ и КТП, както и покрай стените на РУ. Според чл. 1199, широчината трябва да бъде най-малко 1,0 m, за да осигури удобно изваждане на съоръженията. За взривния коридор минималната широчина е 1,2 m.

Чл. 1200

Наредбата определя изискванията за изходите на разпределителните уредби (РУ) в зависимост от тяхната дължина. За РУ до 8 м се предвижда един изход, за РУ между 8 м и 60 м - два изхода, а за РУ над 60 м - допълнителни изходи, така че разстоянието до изхода да не надвишава 30 м. Изходите могат да водят както навън, така и към помещения с негорими конструкции. В многоетажни РУ е възможно предвиждането на изходи към балкони с противопожарна стълба.

Чл. 1201

Чл. 1201 определя изискванията за строителната конструкция на електрически уредби. Фугите и връзките трябва да бъдат уплътнени. Стените на ЗРУ и клетките се боядисват в светли тонове. Не е разрешено поставянето на прагове в обслужващите коридори и между помещенията на уредбата. При излизане от РУ не трябва да има стъпало непосредствено след вратите, а е задължителна площадка. Подовите покрития трябва да бъдат такива, които не задържат прах.

Чл. 1202

Чл. 1202 предвижда изисквания за вратите в ЗРУ, включително отваряне навън или към други помещения с самозаключващи се брави, които се отварят от вътрешната страна без ключ. Вратите между помещенията на съседни ЗРУ с различни напрежения трябва да се отварят към уредбата с по-ниското напрежение. Вратите между секциите в помещения на една и съща уредба се отварят в двете посоки и не трябва да се самозаключват. Вратите на помещенията на уредбите за едно и също напрежение се отварят с един ключ, различаващ се от този за клетките. Вратите на трансформаторните клетки с широчина на едното крило над 1,5 m трябва да имат вградена малка врата с широчина най-малко 0,75 m.

Чл. 1203

Чл. 1203 от Наредба № 3 предвижда изисквания за изграждане на ЗРУ (захранващи разпределителни уредби) на неохраняеми терени, които могат да бъдат без прозорци или с прозорци, задължително защитени с решетки. На охраняеми терени е разрешено да се поставят стъклопанели с армирани стъкла или стъклоблокове вместо прозорци. Решетките на прозорците на първия етаж трябва да отговарят на изискванията за физическа защита, определени от МРРБ (Наредба № 7).

Чл. 1204

Чл. 1204 от Наредба № 3 предвижда, че в клетките на силовите трансформатори СрН трябва да се разполагат разединители, предпазители или мощностни разединители с цел осигуряване на видимо разделяне на веригите. Обаче, тези изисквания не са задължителни за трансформаторни подстанции (ТП) градски тип и възлови станции.

Чл. 1205

Апаратите за пускови уредби на електрически двигатели, синхронни компенсатори и подобни (като прекъсвачи, пускови реактори и автотрансформатори) могат да бъдат разположени в общо помещение без прегради, при условие че са без масло. За маслонапълнени апарати се прилагат специфични изисквания съгласно НИПАБ.

Чл. 1206

Чл. 1206 от Наредба № 3 определя изискванията за трансформаторни клетки, предназначени за маслени трансформатори. Според алинея 1, всяка клетка трябва да има отделен изход, разположен в помещение с огнеустойчиви конструкции, без пожаро- и взривоопасни предмети. Алинея 2 уточнява, че клетките, от които трансформаторите се изваждат, трябва да отговарят на изискванията в глава 27, раздел II.

Чл. 1207

В наредба № 3 от 9 юни 2004 г. е посочено, че не се разрешава разполагането на напреженови трансформатори в открити клетки на разпределителни уредби (РУ), независимо от количеството масло в тях. Осигурява се праг или наклонен под под трансформаторите, за да се предотврати разлив на масло в коридора.

Чл. 1208

Чл. 1208 от Наредба № 3 определя, че необходимостта и изпълнението на маслосборните устройства за трансформатори и маслонапълнени апарати в различни производствени помещения се определят съгласно НИПАБ.

Чл. 1209

Прекъсвачите, които са инсталирани в открити клетки, трябва да бъдат разделени помежду си с плътни прегради, които отговарят на изискванията за пожароустойчивост, определени в НИПАБ. Освен това, те трябва да бъдат отделени от обслужващите коридори с прегради или метални щитове с височина най-малко 2,0 метра от горния ръб на прекъсвачите до пода.

Чл. 1210

Чл. 1210 от Наредба № 3 предвижда, че не е разрешено пресичането на клетките на разпределителните уредби (РУ) и клетките на трансформаторите с кабели от други вериги. Изключение се допуска, ако кабелите са поставени в метални тръби или специални канали. Проводниците за осветление и веригите за управление и измерване могат да бъдат положени в клетките или в близост до неизолирани тоководещи части, но само за кратки разстояния, необходими за свързване, например при измерителните трансформатори.

Чл. 1211

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията, при които е допустимо преминаването на технически проводи през помещения на ЗРУ. Позволява се преминаването на топлопроводи за собствено отопление, при условие че тръбите са безшевни и връзките между тях са заварени, без фланци и вентили. Транзитните топлопроводи трябва да са положени в допълнителен плътен непроницаем кожух, а транзитните въздуховоди също трябва да са разположени в подобен кожух.

Чл. 1212

Член 1212 от наредбата предвижда, че кабелните канали, разположени в обслужващите коридори, трябва да бъдат покрити с капаци от негорим огнеустойчив материал с тегло до 40-50 dN. Тези капаци трябва да бъдат подравнени с нивото на пода и да не могат да бъдат размествани. Освен това, капаците трябва да бъдат проектирани да издържат на товарите, които могат да преминат върху тях, и да имат удобно захващане.

Чл. 1213

Наредбата определя изискванията за отвеждане на топлината от силовите трансформатори и реакторите в помещенията чрез естествена или изкуствена циркулация на въздуха. Пресен въздух трябва да се подава директно отвън, с определени условия за разположение на входящите отвори, и може да се осигурява и от съседни помещения. Специални изисквания се предвиждат за вентилацията на охлажданите машини, в зависимост от наличието на контрол на нагряването и допустимите температурни разлики.

Чл. 1214

Чл. 1214 определя изискванията за оразмеряване на вентилационни отвори при естествена циркулация на въздуха. Входящият отвор се изчислява с формулата S = 0.18 P / Ц H, където S е чистата повърхност, P е сумарните топлинни загуби, а Н е разликата в нивата на отворите. Изходящият отвор е 1.1 пъти по-голям от входящия и трябва да е разположен на противоположната страна, близо до тавана. И двата отвора трябва да са покрити с решетки, които имат светло сечение около 70% от брутното и да предотвратяват навлизането на сняг, дъжд и птици.

Чл. 1215

Чл. 1215 от Наредба № 3 предвижда мерки за осигуряване на ефективен топлообмен в електрическите съоръжения. При невъзможност за естествена циркулация на въздуха, се изисква инсталиране на принудителна вентилация, която не трябва да бъде свързана с други вентилационни системи и да се изключва автоматично при спиране на съоръжението. Освен това, трябва да бъде осигурена шумова защита за персонала, ако е необходимо.

Чл. 1216

Член 1216 от Наредба № 3 предвижда изисквания за аварийно вентилиране в ЗРУ. Вентилаторите, стационарни или преносими, трябва да осигуряват най-малко петкратен обмен на въздуха за един час. За подстанции с взривни коридори е задължително да се използва стационарна аварийна вентилация, която не е свързана с други вентилационни устройства.

Чл. 1217

В помещенията на ЗРУ, където дежурният персонал пребивава над 6 часа, температурата трябва да бъде между 18°С и 28°С, чрез отопление или климатизация. В технологични помещения, където се намират системи за управление и защита, климатизацията трябва да отговаря на изискванията на производителя на апаратурата.

Чл. 1218

Светлата височина на помещенията с комплектни разпределителни уредби (КРУ) трябва да бъде най-малко 1 метър от най-високата точка на КРУ до тавана и 0,5 метра до гредите. Това е необходимо, за да се осигури възможност за ремонт на шините.

Чл. 1219

Чл. 1219 от Наредба № 3 предвижда, че подът на помещенията, в които са монтирани комплектни разпределителни устройства (КРУ) на колички, трябва да бъде изпълнен с устойчиво покритие, което не отделя и не задържа прах.

Чл. 1220

Чл. 1220 от Наредба № 3 предвижда мерки за защита на КРУ (компактни разпределителни устройства) в производствени помещения от механични повреди, причинени от производствената дейност. Освен това, за съоръжения с изолация SF-6 в ЗРУ (закрити разпределителни уредби) и КРУ, се изискват мероприятия за безопасно изхвърляне на аварийно изтекъл елегаз, особено когато количеството е над 10 кг.

Чл. 1221

Наредбата определя изискванията за защита на откритите разпределителни уредби (ОРУ) и закритите разпределителни уредби (ЗРУ) от преки попадения на мълнии. ОРУ с напрежение 20 - 750 kV подлежат на защита, докато ЗРУ и сградите на подстанции се защитават независимо от работното им напрежение. За подстанции с напрежение 20 - 35 kV и трансформатори до 1600 kVА, както и за подстанции в райони с под 20 гръмотевични часа на година, защита не е необходима. Защитата на сградите на ЗРУ и подстанции с метално покритие се осъществява чрез заземяване, а при липса на такова - чрез прътовидни мълниеотводи. Други конструкции на територията на подстанции също подлежат на защита съгласно специфични изисквания.

Чл. 1222

Чл. 1222 от Наредба № 3 предвижда защита на откритите разпределителни уредби (ОРУ) с номинално напрежение 110 kV и по-високо от преки попадения на мълния. Защитата се осъществява чрез прътови мълниеотводи, разположени на носещите конструкции на порталите, или чрез високи обекти, които действат като мълниеотводи. Изискванията за разполагане на прътови мълниеотводи варират в зависимост от специфичното съпротивление на почвата и площта на заземяващия контур. Конструкциите, на които се поставят мълниеотводи, трябва да бъдат свързани с два магистрални лъча от заземителния контур и с един или два заземителни кола.

Чл. 1223

Чл. 1223 определя условията за поставяне на мълниеотводи на порталите за трансформатори и шунтови реактори, когато разстоянието до трансформаторите е под 15 метра. Мълниеотводите трябва да се монтират при специфично съпротивление на почвата не по-голямо от 350 W.m. Условията включват: наличие на вентилни отводи на изводите на трансформаторите, отвеждане на тока на мълнията по три магистрални лъча, поставяне на вертикални заземители на разстояние 3 до 5 метра от фундамента на конструкцията, съпротивление на заземителната уредба в подстанции с високо напрежение до 4 W, и разположение на заземяващия проводник на вентилните отводи възможно най-близо до заземяващия проводник на трансформатора.

Чл. 1224

Наредба № 3 определя изискванията за защита от мълнии на електрически уредби и проводници. При конструкции, където не е възможно поставяне на мълниеотводи, се изграждат отделни мълниеотводи с отделно заземление, което не трябва да надвишава 80 W. Разстоянията между мълниеотводите и заземителите на подстанцията, както и до тоководещи части, се определят чрез специфични формули, с минимални стойности за разстояния. Заземителите на мълниеотводи на мачти трябва да се свързват към заземителната уредба на подстанцията, а при определени условия се изисква допълнителна инсталация на вертикални заземители и вентилни отводи.

Чл. 1225

Мълниезащитните въжета на въздушните линии (ВЛ) трябва да бъдат присъединени към заземителната уредба на откритите разпределителни уредби (ОРУ) при спазване на определени условия, включително свързване на основите на конструкциите с два или три магистрални лъча, поставяне на вертикални заземители в близост до фундамента и контрол на съпротивлението на заземяване. При несъответствие с тези условия, мълниезащитните въжета завършват на изводния портал с изолаторна верига и не се свързват към заземителната инсталация, като се изисква поставяне на вентилни отводи и отделно заземяване на най-близкия стълб.

Чл. 1226

Чл. 1226 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че защитата на подходите на въздушните линии (ВЛ) към откритите разпределителни устройства (ОРУ) и подстанцията трябва да се извършва в съответствие с изискванията, посочени в настоящата глава, както и в глава шестнадесета, раздел VIII.

Чл. 1227

Чл. 1227 от Наредба № 3 определя забраната за поставяне на мълниеотводи на конструкции в откритите разпределителни устройства (ОРУ), когато те са на разстояние по-малко от 15 метра от трансформатори и открити шинопроводи, свързани с въртящи се машини. Освен това, трансформаторните портали и конструкции с гъвкави връзки и открити шинопроводи трябва да бъдат защитавани отделно с мълниеотводи.

Чл. 1228

Наредбата регламентира използването на прожекторни мачти като мълниеотводи, като изисква електрозахранването на прожекторите да се осъществява с кабели, които имат метална обвивка или без метална обвивка, но положени в метални тръби. Кабелите трябва да бъдат положени на разстояние минимум 10 метра от мълниеотвода. Освен това, на мястото на въвеждане на кабелите в захранващ пункт, обвивките и бронята на кабелите, както и металните тръби, трябва да бъдат свързани със заземителната уредба.

Чл. 1229

Чл. 1229 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. описва мерките за защита на подходите на въздушните линии (ВЛ) към подстанциите от преки попадения на мълнии. Защитата се осъществява с мълниезащитно въже, като се уточняват дължината на защитения подход, съпротивлението на заземяване, броят и защитният ъгъл на въжетата. Мълниезащитното въже се свързва към заземителя на всеки стълб, освен в определени случаи. В райони с високо съпротивление на почвата е разрешена употребата на прътови мълниеотводи. Допуска се и монтиране на вентилни отводи на близкия стълб до откритата разпределителна уредба (ОРУ) на подстанцията.

Чл. 1230

Наредбата определя изискванията за защита на въздушните линии (ВЛ) с напрежение до 110 kV от мълнии. Когато ВЛ не е защитена с мълниезащитно въже и остава изключена, тя трябва да бъде защитена с вентилни отводи. Разстоянията от вентилния отвод до изключвателния апарат са ограничени до 60 m за ВЛ 110 kV и 40 m за ВЛ 35 kV. Освен това, предоставя таблица с изисквания за съпротивлението на заземителите на стълбовете в зависимост от специфичното съпротивление на почвата.

Чл. 1231

Чл. 1231 от Наредба № 3 определя изискванията за поставяне на вентилни отводи на въздушни линии (ВЛ), работещи с понижено напрежение. На първия стълб на защитния подход до разпределителната уредба (РУ) трябва да се инсталират вентилни отводи, които отговарят на работното напрежение на линията. При липса на подходящи вентилни отводи, могат да се използват искрови междини. За ВЛ с усилена изолация в замърсена атмосфера, на първия стълб на защитния подход също се изисква инсталиране на комплект вентилни отводи, съответстващи на работното напрежение.

Чл. 1232

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за използване на искрови междини при трансформаторни постове с напрежение до 20 kV и трансформатори до 630 kVA. В случай на липса на вентилни отводи, искровите междини могат да бъдат поставени на изолаторна верига или на подпорен линеен изолатор на входа на въздушния електропровод. Освен това, куките на линейните изолатори на два стълба от въздушната линия (ВЛ) трябва да бъдат заземени на разстояние 100 до 120 метра от разпределителната уредба (РУ). При липса на вентилни отводи, искрови междини могат да се монтират на ВЛ, с определени разстояния между електродите в зависимост от номиналното напрежение.

Чл. 1233

Чл. 1233 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електрическите съоръжения на разпределителни устройства (РУ) с напрежение 20 kV и по-високо, които са свързани с въздушни електропроводни линии, трябва да бъдат защитени от атмосферни пренапрежения. За тази цел могат да се използват металноокисни вентилни отводи или други подходящи средства.

Чл. 1234

Член 1234 на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регулира поставянето на вентилни отводи в електрическите уредби. Вентилни отводи трябва да се инсталират на входа на всяка въздушна линия, преди линейните разединители. Забранява се поставянето им на линейния край на въздушни линии 110 kV, ако разпределителната уредба е изградена по опростена схема и има осигурени защитни механизми на други места. Вентилни отводи са задължителни и на шинните системи на разпределителните уредби (РУ) и пред силовите трансформатори. Поставянето им изисква допълнителни изчисления.

Чл. 1235

Наредбата определя изискванията за защита на прехода от въздушна линия с напрежение 20 kV към кабелен участък, трансформаторен пост или разпределително устройство (РУ). За тази цел се използват вентилни отводи, които трябва да бъдат свързани със заземителни клеми. За преходи с напрежение 110 kV и по-високо е необходимо провеждането на конкретно изследване за защитата.

Чл. 1236

Елегазовите разпределителни уредби с напрежение 110 kV и по-високо трябва да бъдат защитавани от пренапрежения според указанията на производителя. Закритите разпределителни уредби за същото напрежение задължително трябва да имат вентилни отводи на входящите линии за защита от пренапрежения.

Чл. 1237

Наредба № 3 определя изискванията за защита на електрическите уредби и електропроводните линии чрез вентилни отводи. Вентилните отводи защитават различни намотки на трансформатори, шунтови реактори и електрически двигатели, като специфицират условията за поставянето им. За трансформатори с напрежение 20/0,4 kV не е задължително да се спазва определено изискване за разположение на вентилните отводи.

Чл. 1238

Член 1238 от Наредба № 3 определя правилата за разположение на вентилни отводи спрямо защитавания трансформатор (автотрансформатор). Общата точка на свързване (ОТ) се определя, след което се измерват максималните разстояния между ОТ и клемите на трансформатора и вентилните отводи, съгласно таблица 66. Таблицата предоставя максимални разстояния за монтаж на вентилни отводи в зависимост от номиналното напрежение: до 20 kV - 8 м за трансформатора и 2 м за вентилните отводи; 110 kV - 15 м и 5 м; 220 kV - 20 м и 10 м; 400 kV - 25 м и 15 м.

Чл. 1239

Чл. 1239 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че защитата на трансформатор с понижена изолация на звездния център се извършва чрез вентилен отвод, който се поставя към неутралата. Изборът на вентилния отвод трябва да бъде съгласуван с производителя на трансформатора. За неизползваната намотка на трансформатор (автотрансформатор) защитата се осъществява в съответствие с указанията на производителя.

Чл. 1240

Член 1240 от Наредба № 3 определя изискванията за избор на металноокисни вентилни отводи, които трябва да отговарят на електрическите и механическите условия на експлоатация. Номиналното напрежение на отводите трябва да бъде съобразено с режима на работа на неутралата на мрежата, а конкретните стойности за 400 kV линии се определят чрез изследване. Таблица 67 предоставя ориентировъчни стойности на номиналното напрежение на вентилни отводи в зависимост от режима на работа на неутралата.

Чл. 1241

Член 1241 от Наредба № 3 определя, че електрическите мрежи средно напрежение (до 35 kV) могат да работят с изолирана или заземена неутрала, като заземяването се извършва през дъгогасителен реактор или активно съпротивление. В случай, че капацитивният ток при земно съединение надвишава 10 А, неутралата задължително се заземява.

Чл. 1242

Чл. 1242 от Наредба № 3 определя начините за заземяване на неутралата на електрическите инсталации. Предложените методи включват: 1) дъгогасителен реактор; 2) комбинирано решение с дъгогасителен реактор и активно съпротивление; 3) дъгогасителен реактор с кратковременно включване на активно съпротивление; 4) активно съпротивление.

Чл. 1243

Чл. 1243 указва, че неутралата на електрически мрежи с напрежение 6 до 10 kV, свързани с генератори и/или двигатели, трябва да бъде заземена през активно съпротивление, ако капацитивният ток при земно съединение надвишава 5 А. В случай, че неутралата не е налична за заземяване, мрежата трябва да бъде заземена чрез допълнително устройство, което създава изкуствен звезден център.

Чл. 1244

При ток на земно съединение от 50 А и по-голям, е препоръчително да се използват най-малко два дъгогасителни реактора. Това е мярка за повишаване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 1245

Чл. 1245 предвижда, че в мрежи с напрежение 400 kV трябва да се предприемат мерки за ограничаване на продължителното повишаване на напрежението и за защита от комутационни пренапрежения. Тези мерки зависят от конфигурацията, дължината и броя на електропроводите, мощността на трансформаторите и вида на прекъсвачите. Необходимостта от мерките и средствата за защита се определя чрез конкретни изчисления, а допустимото повишение на напрежението зависи от продължителността на въздействието.

Чл. 1246

Чл. 1246 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че комутационните пренапрежения за мрежи с напрежение 400 kV трябва да се ограничават до разчетна кратност 2,65. За постигане на това ограничение се прилагат комбинирани вентилни отводи, индуктивни измервателни трансформатори за напрежение, шунтови реактори и системна автоматика, които служат за предотвратяване на опасни комутационни пренапрежения в електропроводите.

Чл. 1247

Наредба № 3 определя изискванията за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. В Чл. 1247 се акцентира на необходимостта от мерки за предотвратяване на ферорезонансни пренапрежения в уредби с напрежение 220 до 400 kV, които могат да възникнат при последователно включване на измерителни трансформатори и капацитивни делители. Глава двадесет и шеста от наредбата разглежда избор на площадка и специфични изисквания при строеж на електрически подстанции.

Чл. 1248

Изискванията за избор на площадка и строеж на електрически подстанции за променливо напрежение до 400 kV (750 kV) са регламентирани в настоящата глава. Строителството на електрическите подстанции трябва да се извършва в съответствие с технологичното задание и разпоредбите на наредбата по чл. 83, ал. 3 от Закона за енергетиката.

Чл. 1249

При избора на площадки за електрически подстанции е необходимо да се вземат предвид енергийните проучвания, предварителната компановка на уредбата, пътните подходи и условията на въздушните линии. Освен това, трябва да се спазват различни условия, включително топографски, геодезични, строителни, транспортни, геоложки, хидроложки, метеорологични и санитарни изисквания.

Чл. 1250

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за избор на площадки за електрически подстанции. Площадките трябва да са на равнинен терен с лек наклон за оттичане на води, да предвиждат защита от стичащи води и да са в близост до изграден път и комуникации. Забранено е изборът на площадки в свлачища, блатисти терени и места с неблагоприятни условия. В централни градски райони трябва да се вземат мерки срещу шум, вибрации и електромагнитни влияния.

Чл. 1251

Наредбата определя изискванията за електрическите подстанции, включително осигуряване на питейна вода и санитарен възел за подстанции с постоянен дежурен персонал. Предвиждат се мерки за безопасност при аварийни ситуации с елегаз, разположение на РУс в обществени сгради, заземителни и мълниезащитни инсталации, както и автоматично пожароизвестяване за подстанции без дежурен персонал. Спазват се минимални разстояния и габарити за безопасна работа на технологичните сгради.

Чл. 1252

Чл. 1252 определя изискванията за ограждане на откритите електрически подстанции. Те трябва да бъдат оградени с външна ограда с височина най-малко 2,0 м. Ако подстанцията е разположена на територията на електрическа централа или промишлено предприятие, се изисква и вътрешна ограда с същата височина. Оградите могат да бъдат плътни, мрежести или решетъчни, като мрежестата ограда е с максимални отвори 50/50 mm и стоманена тел с диаметър минимум 2,0 mm, а решетъчната е от профилна стомана с максимални отвори 50/1000 mm. Закритите електрически подстанции не е задължително да се ограждат, но трябва да имат мерки за защита от проникване на неоторизирани лица.

Чл. 1253

Член 1253 от Наредба № 3 определя изискванията за свободни площадки пред стени на подстанции. При стени с технологични входове, площадките трябва да са с широчина 10 м за трансформатори и 6 м за уредби, а дължината им е равна на дължината на стената. При стени без технологични входове, свободните площи са с широчина 3 м и дължина, равна на дължината на стената.

Чл. 1254

Чл. 1254 определя изискванията за изграждане на вътрешноцехови електрически подстанции, които трябва да се проектират съгласно нормите за електроснабдяване на промишлени предприятия. Подстанциите могат да бъдат разположени в производствени или помощни сгради, като подът им трябва да е на същото или по-високо ниво от пода на цеха. Предвиждат се мерки за защита на електрическите съоръжения, когато подстанцията е близо до подемни устройства и транспортни пътища.

Чл. 1255

Чл. 1255 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че при устройството на трансформаторни постове за битови и обществени нужди е необходимо да се спазват изискванията не само от текущия раздел, но и от глава единадесета, както и от глави двадесет и четвърта и двадесет и пета, които се отнасят до трансформаторните постове и разпределителните уредби (РУ).

Чл. 1256

В трансформаторни постове с максимум три присъединявания (без да се включват меренето на шини) не е задължително да се предвиждат стационарни заземители на шините.

Чл. 1257

Чл. 1257 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че когато в помещението на трансформаторните постове се намира КРУ (комплектна разпределителна уредба), следва да се спазват изискванията, посочени в чл. 1218 от същата наредба.

Чл. 1258

Трансформаторните постове за битови и обществени нужди в населените места могат да се изграждат като самостоятелни постройки, комбинирани с павилиони, вградени в обществени или жилищни сгради. Те могат да бъдат изградени надземно, подземно или полуподземно. За трансформатори с херметичен тип, вградени в сгради, е задължително наличието на предпазни клапани и уреди за контрол на нивото на маслото, налягането, температурата и образуването на газ.

Чл. 1259

Чл. 1259 указва, че трансформаторните постове, вградени в сграда, трябва да се разполагат в партерни помещения или в сутерен, при спазване на изискванията на НИПАБ. Освен това, вентилационните отвори на тези постове, разположени в жилищни и обществени сгради, трябва да осигуряват директен въздухообмен с атмосферата.

Чл. 1260

При разполагане на трансформаторни постове е необходимо да се осигури свободен достъп за механизация и персонал от експлоатиращата организация, което е важно за безопасността и ефективността на експлоатацията.

Чл. 1261

Чл. 1261 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за отворите на подземни и полуподземни трансформаторни постове. Отворите трябва да имат минимални светли размери от 75 x 75 см или диаметър 75 см, и да бъдат снабдени със стационарна стълба, прикрепена към стената. Освен това, за монтаж и демонтаж на съоръжения под земята е необходимо да се предвиди достъпен монтажен отвор за подходящо подемно устройство. Всички отвори трябва да бъдат затворени плътно, за да се предотврати проникване на вода и достъп на случайни лица.

Чл. 1262

Чл. 1262 от Наредба № 3 предвижда, че помещенията за трансформаторни постове трябва да бъдат без прозорци и с метални врати, снабдени със секретни брави. Вентилационните отвори трябва да бъдат закрити с метални решетки с жалузи и мрежи, съобразени с изискванията на чл. 1214. Изключително, по архитектурни съображения, е допустимо декориране на вратите и вентилационните решетки с негорими материали, които са подходящи от архитектурна гледна точка.

Чл. 1263

В помещението на трафопост не се разрешава преминаване на технически проводи, несвързани с експлоатацията му. Изключение се допуска при преустройства в съществуващи сгради, при което проводите трябва да имат подсилена изолация и да бъдат поставени в обсаден кожух, позволяващ ремонт без влизане в трафопоста.

Чл. 1264

Чл. 1264 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че при устройството на вътрешноцехови трансформаторни постове трябва да се спазват изискванията не само от текущия раздел, но и от глава единадесета относно трансформаторни постове, както и от глави двадесет и четвърта и двадесет и пета за присъединяване към мрежи с напрежение до 35 kV.

Чл. 1265

Вътрешноцеховите трансформаторни постове трябва да бъдат изградени в съответствие с условията на околната среда и изискванията на НИПАБ (Наредба за изпълнение на проектите за електрически уредби и електропроводни линии).

Чл. 1266

Чл. 1266 от Наредба № 3 предвижда, че охлаждащият въздух за трансформаторни клетки може да се взема от производственото помещение, при условие че средата е нормална. В случай на прашна или химически замърсена среда, въздухът трябва да се взема отвън или да се пречиства. Изходящият въздух трябва да се изхвърля в съответствие с изискванията за пожарна безопасност.

Чл. 1267

Наредбата предвижда, че за избор на височина на помещението за комплектни разпределителни уредби (КРУ) или комплектни трансформаторни подстанции (КТП) се взима предвид височината на уредбите, към която се добавя минимум 1,0 метра или 0,5 метра до локално издадени греди. Допуска се намаляване на височината, но при условие, че това не затруднява удобния и безопасен ремонт.

Чл. 1268

Според Чл. 1268 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., подът на помещението, където се намира трансформаторен пост, трябва да бъде проектиран и изграждан така, че да може да издържи на тежестта на най-тежкия елемент от трансформатора по време на монтаж или ремонт.

Чл. 1269

Чл. 1269 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискването за свободен проход в производствените помещения. Проходът трябва да бъде с широчина най-малко 1 метър, за да осигури свободно придвижване на най-големия съставен елемент на трансформаторния пост и за преминаване на персонала.

Чл. 1270

Вътрешноцеховите трансформаторни постове трябва да бъдат защитени от потенциални повреди, които могат да възникнат в резултат на производствени или транспортни дейности в цеховете. Това е част от мерките за осигуряване на безопасност и надеждност на електрическите инсталации.

Чл. 1271

Чл. 1271 описва изискванията за устройство на стълбови трансформаторни постове. Те трябва да отговарят на изискванията за трансформаторни постове, посочени в глава 11, както и на изискванията за РУ от глави 24 и 25, за присъединяване към мрежи с напрежение до 35 kV. Освен това, стълбовите трансформаторни постове трябва да се изпълняват с трансформатори с единична мощност, която не надвишава 400 kVA.

Чл. 1272

Стълбовите трансформаторни постове от мрежа средно напрежение се захранват чрез въздушни линии (ВЛ), въздушни кабелни линии (ВКЛ) или кабелни линии.

Чл. 1273

Чл. 1273 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че височината на закрепване на захранването е свързана с височината на носещата конструкция на трансформатора и зависи от нормативните изисквания за токопроводите.

Чл. 1274

Трансформаторите трябва да бъдат разположени в зависимост от типа на носещата конструкция. Те могат да бъдат поставени на носеща площадка на височина минимум 3,0 метра от терена, с парапети за безопасност. Алтернативно, трансформаторите могат да бъдат инсталирани директно върху носещи конзоли на стълб от електропровод, при условие че откритите тоководещи части са на височина минимум 4,0 метра, а обслужването им да се извършва с помощта на автостълб или вишка.

Чл. 1275

Наредбата предвижда, че достъпът до носещата площадка на трансформатора трябва да бъде осигурен чрез стационарна стълба или чрез люк в пода. Стълбата трябва да бъде стоманорешетъчна с наклон на диагоналите не по-малък от 30°. Люкът трябва да е механически блокиран с разединител, за да не може да се отваря, освен ако разединителят не е изключен. Трансформаторът трябва да бъде разположен без колела и закрепен с болтове, с определена ориентация.

Чл. 1276

Чл. 1276 регулира присъединяването на трансформатори към мрежата СрН. Според (1) присъединяването трябва да става чрез предпазители и ножов разединител в трифазно изпълнение, който да е със задвижване от земята и да се заключва в положението 'включено' или 'изключено'. В (2) се допуска директно присъединяване на страна СрН без необходимата комутационна и предпазна апаратура, но само с разрешение на електроснабдителната организация. Изключването на трансформатора в този случай се осъществява на страна НН чрез главен прекъсвач НН.

Чл. 1277

Разединителят за средно напрежение (СрН) трябва да бъде разположен по такъв начин, че положението на ножовете да е видимо от земята. Това е необходимо за осигуряване на безопасност и удобство при обслужване на електрическите уредби.

Чл. 1278

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималната височина на частите, които остават под напрежение при изключен разединител, от пода на обслужващата площадка. За напрежение до 10 kV, минималната височина е 2,5 метра, а за напрежение от 20 kV до 35 kV - 3,0 метра.

Чл. 1279

Чл. 1279 от Наредба № 3 определя изискванията за таблото НН на трансформаторния пост. То трябва да бъде изпълнено като шкаф за открит монтаж, който е закрепен на стълб на височина от минимум 0,4 метра над терена. В таблото НН се инсталират главен прекъсвач, изводни прекъсвачи и при необходимост - апаратура за управление на уличното осветление.

Чл. 1280

Чл. 1280 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че изолирани проводници и кабели, положени по стълба, трябва да бъдат защитени от механични повреди. Защитата може да се осъществи чрез полагане в тръби или използване на профили и други средства, съгласно изискванията на глава петнадесета от наредбата.

Чл. 1281

Член 1281 от Наредба № 3 предвижда, че носещите конструкции на стълбовите трансформаторни постове, които се използват и за стълбове на електропроводите, трябва да бъдат оразмерявани като опъвателни или крайни стълбове. При това оразмеряване трябва да се вземе предвид допълнителното тегло на съоръженията, както и теглото на двама монтьори с инструментите им.

Чл. 1282

Чл. 1282 от Наредба № 3 предвижда необходимостта от отбивни буфери около трафопостовете, за да се предотвратят механични повреди, причинени от транспортни средства. В глава двадесет и осма се разглеждат преобразувателните подстанции и уредби, като се уточнява областта на приложения и определенията, свързани с тях.

Чл. 1283

Наредбата определя изискванията за стационарни преобразувателни подстанции и уредби с полупроводникови преобразувателни агрегати с мощност 100 kW и повече, предназначени за промишлени потребители. Изискванията не важат за тяговите подстанции в електрифицирания транспорт и специални преобразувателни уредби, като тези за газоочистване и лаборатории.

Чл. 1284

Член 1284 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че общите изисквания за избора на съставните елементи на преобразувателните подстанции и уредби са изложени в съответните глави на наредбата. Тези изисквания важат, освен ако не са изменени в конкретната глава, в която се съдържат.

Чл. 1285

Чл. 1285 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя преобразувателния агрегат като комплект от съоръжения, включващ полупроводникови преобразуватели, трансформатор и апарати за управление, който преобразува напрежение. Полупроводниковият преобразувател е комплект от полупроводникови вентили, монтирани на рама или в шкафове, с охлаждаща система и апарати за управление.

Чл. 1286

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя класовете на напрежение за елементи на преобразувателни агрегати. Класът на напрежение се определя на база най-голямата действаща стойност на напрежението между извода и заземени части за трансформатори и реактори, както и между извода на променлив ток за полупроводникови преобразуватели. За комплектни устройства, класът на напрежение се определя от най-голямата стойност на напрежението, установена в предходните точки.

Чл. 1287

Член 1287 от Наредба № 3 регламентира използването на полупроводникови преобразуватели в преобразувателните подстанции и уредби, предназначени за захранване на промишлени потребители. Изборът на токоизправителни агрегати трябва да бъде съобразен с допустимото претоварване и предназначението им. Препоръчва се използването на токоизправители от клас А и В в химическата промишленост, клас С и D в другите отрасли, клас Е за електрически транспорт и клас F за тежък транспорт.

Чл. 1288

Член 1288 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда мерки за ограничаване на вредните последици от преобразувателните подстанции и уредби. Тези мерки се отнасят до влиянието на подстанцията върху качеството на електрическата енергия в захранващата мрежа, както и до радиосмущенията, които могат да бъдат създадени от подстанцията, като те трябва да са в рамките на нормите за допустими индустриални радиосмущения.

Чл. 1289

В преобразувателните подстанции и уредби се изисква да се предвиждат устройства, които подобряват фактора на мощността. Това трябва да бъде основано на технико-икономически изчисления, за да се осигури ефективност и оптимизация на електрическите инсталации.

Чл. 1290

Чл. 1290 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че степента на резервиране на собствените нужди на преобразувателните подстанции и уредби зависи от степента на резервиране на захранването на преобразувателните агрегати. Това означава, че резервирането на електрическите уреди и линии е свързано с осигуряването на надеждно захранване на самите агрегати.

Чл. 1291

Член 1291 указва, че когато преобразувателите са регулирани, напрежението на резервния източник за захранване на собствените нужди трябва да бъде синхронизирано с напрежението на преобразувателя.

Чл. 1292

Член 1292 от Наредба № 3 предвижда, че преобразувателните подстанции и уредби трябва да бъдат оборудвани с необходимите средства за връзка, сигнализация, охрана и други, включително телефони и пожарна сигнализация.

Чл. 1293

Чл. 1293 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че в самостоятелните преобразувателни подстанции трябва да бъдат осигурени битови помещения за обслужващия персонал, които да бъдат изолирани от производствените помещения.

Чл. 1294

Чл. 1294 определя изискванията за преобразувателни подстанции и уредби, включително необходимостта от устройства за продухване на електрическите съоръжения със сгъстен въздух и подвижна прахосмукачка за почистване на прах.

Чл. 1295

Чл. 1295 от Наредба № 3 предвижда, че за монтаж, разглобяване и сглобяване на преобразуватели и други съоръжения трябва да се използват инвентарни подемно-транспортни устройства, които могат да бъдат стационарни или подвижни.

Чл. 1296

В преобразувателните подстанции и уредби се изпълняват инсталации, които осигуряват захранване на преносни електроинструменти, прахосмукачки и подвижни лампи. Тази наредба регламентира необходимостта от подходяща защита на преобразувателните агрегати, за да се гарантира безопасността и ефективността на електрическите инсталации.

Чл. 1297

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за защита на трансформаторите на преобразувателните агрегати в зависимост от номиналната им мощност и първичното напрежение. Защитата включва максимално токова защита, газова защита, защита срещу повишено налягане, защита срещу пренапрежение и пробивен предпазител. Специфични условия за действие на защитите са посочени за различни типове трансформатори и напрежения.

Чл. 1298

Чл. 1298 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. описва мерките за защита на полупроводниковия изправител в зависимост от мощността, стойността на изправеното напрежение, типа, предназначението и режима на работа. Защитата включва: 1) бързодействащи предпазители за защита на паралелни вериги; 2) автоматични прекъсвачи за защита от междуполюсни съединения; 3) защита от увеличение на ъгъла на регулиране на тиристорните преобразуватели; 4) автоматични прекъсвачи за работа на един или няколко преобразувателя; 5) защита от пренапрежения.

Чл. 1299

Чл. 1299 определя изискванията за преобразувателните агрегати, които трябва да бъдат снабдени със средства за контрол и сигнализация. Тези средства трябва да реагират при различни нарушения, включително: превишаване на допустимата температура на масло или охлаждаща течност, изгаряне на предпазители, прекъсване на охлаждането, продължително претоварване, отсъствие на управляващи импулси, повреда на изолацията и нарушения в работата на други устройства, свързани с нормалната работа на агрегата.

Чл. 1300

Чл. 1300 регламентира действията при нарушаване на режимите в преобразувателните подстанции. Когато в подстанцията няма дежурен персонал или диспечерски контрол, сигналите за нарушения служат за защита и автоматично изключват преобразувателния агрегат. При наличие на дежурен персонал, само сигналът за отсъствие на управляващи импулси е основание за изключване на агрегата.

Чл. 1301

Чл. 1301 от наредбата предвижда, че защитното заземяване на преобразувателните подстанции и уредби трябва да се извършва в съответствие с изискванията, посочени в глава седма на наредбата. Тази разпоредба е част от раздел IV, който се занимава с разполагането на съоръжения и защитни мероприятия.

Чл. 1302

Чл. 1302 от Наредба № 3 допуска разполагането на трансформатор, регулиращ автотрансформатор, изравнителни реактори, анодни делители и филтърни реактори в обща клетка, свързани с един преобразувателен агрегат. Маслонапълнените съоръжения трябва да се монтират в съответствие с изискванията от глава тридесет и първа, а за комплектните преобразувателни подстанции и уредби се отчитат изискванията от глава двадесет и пета, раздел IV.

Чл. 1303

Наредбата позволява полупроводниковите преобразуватели да бъдат инсталирани заедно с други електрически съоръжения в електротехнически или производствени помещения, при условие че работната среда не създава пречки, като запрашеност, температура, влага и магнитни полета.

Чл. 1304

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., полупроводниковите преобразуватели в производствени помещения трябва да се монтират в шкафове, за да се осигури безопасност и правилна експлоатация на електрическите уредби.

Чл. 1305

Според Чл. 1305 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., шкафовете на преобразувателите за изправено напрежение над 1000 V трябва да имат блокировка, която предотвратява включването на преобразувателя при отворени врати. Вратите на шкафовете, разположени извън електропомещения, трябва да бъдат оборудвани с вътрешни брави и специални ключове.

Чл. 1306

Откритите полупроводникови преобразуватели с напрежение над 1000 V трябва да бъдат инсталирани само в специални помещения за електрически уредби, които са отделени с огради. Оградите могат да бъдат плътни или мрежести, а вратите на оградите трябва да имат блокировка, която автоматично изключва преобразувателя при отваряне на вратата, без забавяне от страна на променливото и изправеното напрежение.

Чл. 1307

Чл. 1307 от Наредба № 3 разрешава разполагане на преобразуватели с напрежение до 1000 V в открито изпълнение при спазване на специфични условия. Първото условие изисква изолиране на участъците на пода и стените в радиус от 1,5 m от преобразувателя с механично здрав слой изолация, а второто условие позволява разполагане на преобразуватели на неизолиран под, но с необходимото ограждане. При неизолираните подове, оградите трябва да са с височина минимум 1,7 m и да имат блокиращи врати. Средствата за измерване трябва да са монтирани така, че да могат да се наблюдават без влизане в оградата.

Чл. 1308

Наредбата позволява ограждането на няколко открити преобразувателя, които принадлежат на един преобразувателен агрегат, с една обща ограда.

Чл. 1309

Чл. 1309 определя минималните хоризонтални разстояния за открити преобразуватели с напрежение до 1000 V, разположени върху неизолиран под в електропомещения. Разстоянията са следните: 1. 50 mm от части на преобразувателя до заземени огради, стени и др. на страната без обслужване; 2. 1,5 m от части на един преобразувател до заземени части на друг преобразувател; 3. 0,8 m между заземени части на различни преобразуватели и от заземени части на преобразувателя до заземени огради, стени и др. на страната за обслужване; 4. 2,0 m между части под напрежение на различни преобразуватели на страната за обслужване.

Чл. 1310

Член 1310 от Наредба № 3 определя минималните хоризонтални разстояния за открити преобразуватели с напрежение над 1000 V, разположени върху неизолиран под в електропомещения. За преобразуватели с напрежение 3 kV, 6 kV и 10 kV, минималните разстояния до огради и стени на страната за обслужване са съответно 165 mm, 190 mm и 220 mm. Разстоянието между заземени части на различни преобразуватели и от заземени части до огради и стени е 0,8 m, при условие че преобразувателят се обслужва при изключено напрежение.

Чл. 1311

Наредбата предвижда, че в системи с два или повече преобразувателя, които работят частично, електрическите връзки трябва да позволяват изключване на всеки преобразувател от мрежата, независимо от напрежението, което получават. Това е важно за безопасността и управлението на електрическите уредби.

Чл. 1312

Чл. 1312 определя минималните ширини на проходите при разполагане на електрически съоръжения. При едноредово разположение на шкафове, проходът трябва да е минимум 1 m, с допустимо намаление до 0,6 m при отворени врати. При двуредово разположение минималната ширина е 1,2 m, с 0,6 m между отворени врати. За подвижни колички, ширината на проходите е дължината на количката плюс 0,6 m за едноредово и 0,8 m за двуредово разположение. Във всички случаи широчината трябва да е поне равна на диагонала на количката.

Чл. 1313

Анодите на преобразувателите и техните охладители трябва да бъдат покрити със светъл цвят, който е различен от цвета на останалите части на преобразувателя. Това изискване е заложено в Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1314

На корпуса на преобразувателя е задължително да се нанасят предупредителни знаци, които указват напрежението на преобразувателя при празен ход. Това е мярка за безопасност, която цели да информира потребителите за потенциалните рискове, свързани с електрическото оборудване.

Чл. 1315

Чл. 1315 от наредба № 3 определя изискванията за изолация на веригите в уредбите с полупроводникови преобразуватели. Изолацията на веригите, свързани с вентилните намотки на преобразувателните трансформатори, както и на веригите за управление и защита, трябва да издържа на изпитвателни променливи напрежения с честота 50 Hz за 1 минута. Изпитвателните напрежения зависят от номиналното напрежение на веригите, като за различни диапазони на номиналното напрежение се предвиждат конкретни стойности на изпитвателното напрежение, посочени в таблица 68.

Чл. 1316

Чл. 1316 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че първичните вериги за изправено напрежение трябва да имат изолация, която отговаря на тяхното работно напрежение. Това е важно за безопасността и ефективността на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1317

Чл. 1317 от наредбата предвижда, че за осигуряване на необходимия температурен режим за преобразувателите е необходимо охлаждане. Производителят определя начина на охлаждане, температурата на охлаждащата вода или въздух, както и техния разход.

Чл. 1318

Чл. 1318 от Наредба № 3 предвижда, че при въздушно охлаждане на преобразувателите, съдържанието на прах във въздуха не трябва да надвишава 0,7 mg/m3. В случай на по-висока концентрация на прах, е необходимо да се осигури очистване на въздуха.

Чл. 1319

Съгласно Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., при въздушно охлаждане на преобразувателите на въздухопровода, е задължително да се постави клапа на всеки преобразувател. Тази клапа трябва да осигурява спиране на подаването на въздух към конкретния преобразувател, независимо от функционирането на подаването на въздух към другите преобразуватели.

Чл. 1320

Чл. 1320 предвижда, че при охлаждане на преобразувателите с вода трябва да се осигури затворена циркулационна система. Освен това, водата трябва да отговаря на определени химически и физически свойства, посочени в документацията на производителя, включително химически състав, електропроводимост, твърдост и съдържание на механични примеси.

Чл. 1321

Чл. 1321 от Наредба № 3 определя изискванията за охлаждане на преобразувателите с вода. Подаващите и отвеждащите водопроводи трябва да бъдат изолирани от системата за охлаждане с потенциала на преобразувателя. Изолирането се извършва чрез тръби или шлангове от изолационен материал, а дължината им се определя от производителя. При отворена система е допустимо изолиране чрез свободно падаща водна струя в приемна фуния.

Чл. 1322

Вентилите за регулиране на охлаждащата вода трябва да бъдат монтирани на безопасно и удобно място за обслужване. В зависимост от местоположението им, те могат да бъдат изолирани от земята или заземени.

Чл. 1323

Чл. 1323 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че степента на резервното осигуряване на преобразувателната подстанция с вода за охлаждане трябва да бъде съобразена със степента на резервиране на захранването ѝ с електроенергия.

Чл. 1324

Чл. 1324 от Наредба № 3 предвижда, че за охлаждащата уредба е необходимо да се осигурят средства за измерване и контрол, които включват термометри, манометри, реле за налягане и протичане, разходомери и други, в съответствие с указанията на производителя.

Чл. 1325

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. установява изисквания за отопление на преобразувателните подстанции и уредби. Температурата на въздуха в помещението на преобразувателните агрегати не трябва да пада под +16°C, а в помещението на топлообменниците - под +10°C. В останалите помещения температурата трябва да отговаря на санитарните норми.

Чл. 1326

В работната зона на преобразувателните подстанции и уредби през лятото допустимата температура на въздуха не трябва да превишава температурата на външния въздух с повече от 5°C и не може да бъде по-висока от +45°C.

Чл. 1327

Чл. 1327 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че в помещенията на подстанцията трябва да бъде осигурено отвеждане на излишната топлина, която се отделя от преобразувателните агрегати, апаратите и други устройства. Това е необходимо за безопасната и ефективна работа на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1328

Чл. 1328 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че в общообменната вентилация, предназначена за отделяне на излишната топлина от помещенията, е задължително да се осигури очистване на въздуха от прах.

Чл. 1329

Системите за вентилация трябва да бъдат изградени отделно за всеки етаж, подземен етаж и изолирани помещения. Възможно е да се използва обща система за вентилация, но само ако са налични управляващи клапи, които могат да прекъсват подаването на въздух в отделните помещения при пожар.

Чл. 1330

Преобразувателните подстанции и уредби трябва да имат осигурена вода, необходима за охлаждане на преобразувателните агрегати и за санитарно-техническите устройства.

Чл. 1331

Чл. 1331 от Наредба № 3 указва, че водопроводът трябва да бъде оборудван с мрежести филтри, които предотвратяват навлизането на големи частици в системата за охлаждане на преобразувателите. Това е важно за осигуряване на безопасността и ефективността на електрическите уредби.

Чл. 1332

Чл. 1332 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. посочва, че категорията по пожарна опасност на сградите на преобразувателните подстанции и помещенията на преобразувателните уредби се определя съгласно Наредба за изискванията за пожарна безопасност (НИПАБ).

Чл. 1333

Стените и таванът на помещенията, в които се намират преобразуватели, трябва да бъдат измазани и боядисани в светли цветове. Останалите помещения трябва да бъдат боядисани и оформени в съответствие с тяхното предназначение.

Чл. 1334

Чл. 1334 от Наредба № 3 предвижда, че подът на помещенията, в които се намират преобразуватели, трябва да бъде с покритие, което не допуска образуването на прах. Пример за такова покритие е цимент, смесен с мраморен прах.

Чл. 1335

Чл. 1335 предвижда, че в покривните плочи и стените на помещенията трябва да се инсталират монтажни люкове и отвори за повдигане на тежки и големи съоръжения. Тези люкове трябва да се разполагат в зоната на действие на товароподемните устройства. Капаците на люковете трябва да имат същата степен на огнеустойчивост, както покривните плочи на същите помещения.

Чл. 1336

Член 1336 от наредбата предвижда, че на подземния етаж на сградите трябва да се изпълнява хидроизолация и дренажна система. В глава двадесет и девета се разглеждат спомагателните уредби, като в раздел I се фокусират върху компресорните уредби.

Чл. 1337

Чл. 1337 определя изискванията за снабдяване със сгъстен въздух на електрически апарати в електрически централи и подстанции. Предвижда се монтиране на компресорни уредби, които могат да бъдат и заводски, при условие че отговарят на съответните изисквания. Препоръчва се използването на винтови компресори с регулиране на скоростта за по-ефективно използване на електрическата енергия.

Чл. 1338

Член 1338 от Наредба № 3 предвижда, че въздухът, използван за електрическите апарати, трябва предварително да бъде очистен от вода, масло, прах и механични примеси, както и да бъде изсушен.

Чл. 1339

Чл. 1339 от Наредба № 3 предвижда две степени на налягане за изсушаване на въздуха в електрическите уредби: компресорно (високо) налягане за компресорите и резервоарите, и работно (номинално) налягане за въздухоразпределителната мрежа. Двете степени на налягане се свързват чрез редукционни вентили.

Чл. 1340

Член 1340 от Наредба № 3 определя изискванията за производителността на компресорите. Според него, компресорите трябва да бъдат избрани така, че да могат да възстановят налягането в резервоарите за високо налягане, след като то е паднало в резултат на продухване на въздухоструйните прекъсвачи и утечки, в рамките на 30 минути работа. Освен това, е задължително да има най-малко два компресора, като един от тях трябва да бъде в резерв.

Чл. 1341

Чл. 1341 определя обема на резервоарите за високо налягане в зависимост от общия разход на въздух при неработещи компресори. В нормален режим, резервоарите трябва да осигурят достатъчно налягане за продухване на въздухоструйните прекъсвачи и за утечки за период от 2 часа, с допустим спад на налягането до 12-13%. В авариен режим, налягането в резервоарите трябва да достигне минималната допустима стойност за работа на прекъсвачите. Резервоарите за високо налягане трябва да бъдат най-малко два, а налягането в тях трябва да е с 25-30% по-високо от номиналното налягане на въздуха в електрическите апарати.

Чл. 1342

Чл. 1342 от Наредба № 3 указва, че при оразмеряване на компресорните уредби, началото на аварийния режим, при който се извършва групово изключване на прекъсвачите, настъпва в момента на периодичното включване на компресорите. Това се случва, когато налягането в резервоарите за високо налягане спадне до пусковото налягане на компресорите.

Чл. 1343

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда специфични изисквания за резервоарите за въздух с високо налягане, включващи необходимостта от пружинен предпазен вентил, манометри, изпускателни вентили, отвор за изпускане на въздуха при хидравлични изпитвания, отвор за преглед и почистване, щуцери с фланци за свързване на въздухопроводите и поддържащи опори за закрепване на резервоара.

Чл. 1344

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., обратните клапани трябва да бъдат инсталирани между последния водомаслоотделител в компресорната уредба и резервоарите за високо налягане. Това е необходимо за осигуряване на безопасната работа на електрическите устройства и предотвратяване на нежелани инциденти.

Чл. 1345

Чл. 1345 определя изискванията за пропускателната способност на редукционните вентили в електрическите уредби. Според (1) тя трябва да осигури поддържане на налягане в въздушната разпределителна мрежа и резервоарите на прекъсвачите, за да се гарантира надеждната им работа. В (2) е посочено, че пропускателната способност трябва да възстановява налягането на въздуха в резервоарите до минималното допустимо налягане при едновременно изключване на прекъсвачите.

Чл. 1346

Чл. 1346 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че редукционните вентили в нормален режим осигуряват непрекъснато пропускане на малко количество въздух. Това е необходимо за покриване на разхода за продухване на въздухоструйните прекъсвачи и за утечки, независимо от стойността на номиналното налягане на електрическите апарати.

Чл. 1347

Чл. 1347 от Наредба № 3 предвижда, че за електрическите апарати с различно номинално налягане трябва да се изгражда самостоятелна въздушна разпределителна мрежа. Тази мрежа трябва да бъде захранвана най-малко през два редукционни вентила, за да се осигури необходимата безопасност и ефективност на електрическите уредби.

Чл. 1348

Чл. 1348 от Наредба № 3 определя изискванията за редукционните вентили, които трябва да се изпълняват с електромагнитно управление. Те автоматично се включват и изключват, независимо от работния режим на компресорите. Управлението на редукционните вентили се осъществява чрез контактни манометри, разположени в шкафа за манометри на въздушната мрежа, в близост до прекъсвача на компресорната уредба.

Чл. 1349

Компресорните уредби трябва да бъдат напълно автоматизирани и да функционират без необходимост от постоянен дежурен персонал. Те се проектират с автоматично управление за поддържане на налягането в допустимите граници. Системата за автоматично управление включва автоматично пускане и спиране на компресорите, автоматично продухване на водомаслоотделителите, управление на редукционните вентили и защита при повреди. Освен това, уредбите трябва да имат сигнализация при нарушения на нормалния режим на работа.

Чл. 1350

Чл. 1350 определя изискванията за компресорни уредби и резервоари за високо налягане. Компресорните уредби трябва да отговарят на нормативните актове за безопасна експлоатация, а резервоарите за високо налягане - на нормативите за контрол на резервоарите с налягане над атмосферното.

Чл. 1351

Резервоарите за високо налягане трябва да бъдат инсталирани на открито, на разстояние от 0,7 до 1 метър от стените на компресорното помещение, като е препоръчително да бъдат разположени от северната страна. Осигурява се възможност за монтаж и демонтаж на всеки резервоар без да се нарушава нормалната работа на останалите уреди.

Чл. 1352

Чл. 1352 от Наредба № 3 указва, че въздухът за компресорите трябва да се подава от компресорното помещение, като преди това преминава през филтри, разположени на самите компресори.

Чл. 1353

Изпускателните вентили на водомаслоотделителите трябва да бъдат свързани с дренажната система, която е изведена навън в специална яма. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и правилното функциониране на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1354

В помещенията, където се намират компресорни уредби, е задължително да се предвиди ремонтна площадка и товароподемно устройство, които да служат за извършване на монтажни и ремонтни работи.

Чл. 1355

Член 1355 от Наредба № 3 предвижда температурни изисквания за помещенията на компресорните уредби. Зимната температура не трябва да е по-ниска от 10°C, а лятната - не по-висока от 35°C. Освен това, компресорите трябва да имат въздушно охлаждане с охладители след всяка степен на сгъстяване.

Чл. 1356

Компресорните агрегати трябва да се инсталират на фундаменти, които не са свързани със стените на сградата, за да се осигури безопасност и правилна работа на оборудването.

Чл. 1357

Чл. 1357 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че подът на помещението на компресорната уредба трябва да бъде покрит с бетонни плочи с циментова замазка. Освен това, стените на помещението трябва да се измазват и боядисват с блажна боя на височина най-малко 1,5 метра от пода.

Чл. 1358

Вратите на помещенията трябва да се отварят навън и да имат самозаключващи брави, които се отварят отвътре без ключ. Прозорците трябва да се отварят навън и да бъдат разделени с хоризонтален кемфер.

Чл. 1359

Чл. 1359 определя изискванията за въздухопроводната разпределителна мрежа. Тя трябва да бъде затворена (пръстеновидна) и разделена на участъци с помощта на спирателни вентили. Захранването на въздушната мрежа става чрез две магистрали от компресорната уредба. Проектирането на мрежата следва да бъде с минимална дължина и с най-малко колена и затворни органи. Всяко разклонение на мрежата изисква предвиждане на затворен орган.

Чл. 1360

Чл. 1360 от наредбата предвижда монтиране на предпазни вентили за защита на разпределителната мрежа. Настройката на налягането на тези вентили трябва да бъде 1,1 от номиналното. Освен това, предпазни вентили трябва да се поставят в двата клона на захранващите магистрали на разпределителната мрежа, след шкафа на манометрите.

Чл. 1361

Чл. 1361 от Наредба № 3 определя изискванията за поставяне на линейни водоотделители на компресорни уредби. Те трябва да се инсталират в двата клона на захранващите магистрали на разпределителната мрежа, извън помещенията. Линейният водоотделител е оборудван с изпускателен вентил и щуцер с фланци за свързване на подвеждащия и отвеждащия въздухопровод.

Чл. 1362

Член 1362 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за въздухопроводите и арматурата на разпределителната мрежа трябва да се осигури свободен достъп за обслужване. Това означава, че тези елементи на мрежата трябва да бъдат разположени по начин, който позволява лесен достъп за извършване на необходимите технически дейности и поддръжка.

Чл. 1363

Въздушната разпределителна мрежа трябва да бъде положена открито по конструкции, стойки на съоръжения, кабелни канали, тунели и корита. В помещенията мрежата може да се полага и по стените и таваните.

Чл. 1364

Наредбата определя изискванията за полагане на въздухопроводи и отклонения към електрически апарати. Въздухопроводите трябва да имат наклон от 0,3%, а в ниските точки да се инсталират изпускателни вентили. Отклоненията също трябва да имат наклон от 0,3% към главната магистрала. На места, където може да се събира конденз, се изискват водоотделители с механизми за продухване. Глухи отклонения, които биха могли да причинят събиране на маслени наслоявания, не са разрешени.

Чл. 1365

Член 1365 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда използването на компенсатори за компенсиране на температурни деформации във въздушната разпределителна мрежа. Тези компенсатори трябва да бъдат изработени от тръби, чийто диаметър е равен на диаметъра на магистралите.

Чл. 1366

Наредбата предвижда, че въздухопроводите на компресорните уредби и разпределителните мрежи трябва да се изграждат с безшевни тръби от корозионно-влагоустойчиви материали, като мед и неръждаема стомана. Освен това, въздухопроводите за високо налягане, които преминават през стена и извън помещенията на компресорните уредби до резервоарите за високо налягане, трябва да бъдат покрити с топлинна изолация.

Чл. 1367

Чл. 1367 определя начина на съединяване на тръбите на въздухопроводите. Според (1) тръбите се съединяват чрез заварка, а с арматурата - с фланци. В (2) се уточнява, че фланцеви или нипелни съединения са разрешени за тръби с вътрешен диаметър от 6 до 8 mm.

Чл. 1368

Чл. 1368 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че вътрешните детайли на спирателните, обратните и предпазните вентили трябва да бъдат изработени от неръждаем метал. Това изискване цели да осигури дълготрайност и безопасност на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1369

Вътрешните повърхности на резервоарите за високо налягане и линейните водоотделители трябва да бъдат покрити с антикорозионно покритие, което е устойчиво на влага и масла.

Чл. 1370

Член 1370 от Наредба № 3 предвижда, че външните повърхности на резервоарите за високо налягане и линейните водоотделители, които са разположени на открито, трябва да бъдат боядисани с устойчива светла боя. Това изискване е важно за осигуряване на безопасността и видимостта на тези съоръжения.

Чл. 1371

Чл. 1371 от наредбата предвижда, че спирателните вентили, филтрите, обратният клапан и манометърът, които са част от отклонението към въздухоструйния прекъсвач, трябва да бъдат разположени в специален разпределителен шкаф. Този шкаф, който се доставя заедно с прекъсвача, трябва да бъде снабден с електрическо отопление.

Чл. 1372

Според Чл. 1372 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., за технологични нужди и обслужване на маслонапълнените съоръжения и апарати в електрическите централи и подстанции, се изграждат маслени стопанства. Това е необходимо за осигуряване на ефективната работа на електрическите уреди и системи.

Чл. 1373

Маслените стопанства трябва да се изграждат на определена територия, спазвайки изискванията на НИПАБ. Необходимо е да са на разстояние поне 100 метра от жилищни и обществени сгради и да се разполагат в подветрената страна на населени места и съседни обекти, в най-ниската част на терена.

Чл. 1374

Чл. 1374 от наредба № 3 определя, че резервоарите за маслените стопанства могат да бъдат изграждани в три различни форми: подземно, полуподземно и надземно. Това предоставя гъвкавост при проектирането и изграждането на такива съоръжения в зависимост от специфичните нужди и условия.

Чл. 1375

Чл. 1375 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда изграждането на леснодостъпни пътни подходи за ползване, обслужване и пожарогасене към маслените стопанства, с цел осигуряване на безопасност и удобство при достъпа до тях.

Чл. 1376

Обектово маслено стопанство за отделна централа или подстанция трябва да бъде изградена, ако това е предвидено в технологичния проект.

Чл. 1377

Наредбата предвижда изграждането на централизирани маслени стопанства за водноелектрически каскади и електрически подстанции. За всяка водноелектрическа каскада с удобни пътища се изгражда едно маслено стопанство, а за съседни каскади е допустимо изграждането на общо такова, ако пътищата позволяват целогодишно обслужване. Централизирани маслени стопанства се изграждат и за определен брой електрически подстанции на територията на електропреносните и електроразпределителните предприятия. Местоположението и обемът на тези стопанства се определят според проекта за структура на експлоатацията на електроенергийната система.

Чл. 1378

Наредбата регламентира изискванията за електрическите централи и подстанции с маслено стопанство. В тях трябва да се предвидят съоръжения за обработване на масло, включително сушене и очистване. Определени са изисквания за брой резервоари за съхранение на масло: в ТЕЦ - 4 резервоара за турбинно и изолационно масло, във ВЕЦ - 3 резервоара, а в подстанции - 3 резервоара за изолационно масло. Обемът на резервоарите се изчислява на база обема на маслената система на агрегатите и трансформаторите, като се добавя 10% резерв.

Чл. 1379

На подстанциите, оборудвани със синхронни компенсатори, е задължително да се предвидят два стационарни резервоара за турбинно масло. Всеки резервоар трябва да има обем, който е не по-малко от 110% от обема на маслената система на най-голямата инсталация в подстанцията. Това осигурява необходимата безопасност и надеждност на електрическите уредби.

Чл. 1380

Стационарни маслопроводи към трансформаторите за всички напрежения не се изграждат, а се използват мобилни маслопроводи и резервоари. Стационарни маслопроводи се изграждат между склада за масло и работилницата за ремонт на трансформатори, както и към мястото за източване на масло от цистерни. Те се изпълняват от стоманени тръби, свързвани чрез заварка, с изключение на връзките с арматурата.

Чл. 1381

Чл. 1381 от НАРЕДБА № 3 описва основните съоръжения на масленото стопанство, които включват резервоари за съхраняване на чисто и използвано масло, помпи, устройства за очистване и сушене на масло, и цистерни за транспорт на масло.

Чл. 1382

Член 1382 от Наредба № 3 указва, че резервоарите за масло трябва да се разделят на групи за чисто и отработено масло, като подредбата им следва изискванията на НИПАБ. Освен това, резервоарите трябва да бъдат метални, а фундаментите и топлоизолацията им трябва да се проектират и изграждат от негорими материали.

Чл. 1383

Чл. 1383 от Наредба № 3 предвижда, че когато резервоарите за масло са в група, те трябва да бъдат свързани помежду си със стоманени тръби, използвайки заварки и фланцови връзки към арматурата. Всеки резервоар е задължително изолиран от колекторните тръби със спирателна арматура.

Чл. 1384

Чл. 1384 от Наредба № 3 предвижда изисквания за резервоарите за съхраняване на масло, които включват: дихателни тръби с огнепреградители и въздухоизсушители, нивопоказващи устройства и приспособления за вземане на проба от маслото.

Чл. 1385

Чл. 1385 от Наредба № 3 предвижда, че за пълнене или изпразване на резервоарите могат да се използват стационарни или мобилни помпи. Освен това, помпите за отработено масло не могат да бъдат използвани за преливане на свежо масло без предварителна специална обработка.

Чл. 1386

Чл. 1386 определя, че за обслужване на маслените стопанства се използват мобилни цистерни, които са специално пригодени за тази цел. В наредбата се разглеждат също така и акумулаторните уредби, като е указано, че ще последва разделение на темата на определения и области на приложение.

Чл. 1387

Наредбата определя изискванията за стационарни акумулаторни батерии, които включват алкални, киселинни и необслужваеми батерии с фиксиран електролит. За акумулаторни батерии със специално предназначение и за транспортни средства се прилагат специфични норми.

Чл. 1388

Помещенията, в които се зареждат акумулаторни батерии (киселинни или алкални), трябва да отговарят на изискванията, определени в НИПАБ.

Чл. 1389

Чл. 1389 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че изборът на електронагревателни устройства, осветителни тела и електродвигатели на вентилационни уредби, както и техният монтаж в помещенията за акумулаторни батерии, трябва да се извършват в съответствие с изискванията на НИПАБ.

Чл. 1390

Наредбата определя изискванията за устройствата за заряд на акумулаторни батерии, които трябва да осигурят зареждане до 90% от капацитета за не повече от 8 часа. В подстанции с напрежение 110 kV е необходимо да има минимум една акумулаторна батерия, а в подстанции с напрежение 220 kV и повече - две. Акумулаторните батерии трябва да осигурят захранване на консуматорите на постоянен ток за 2 часа в авариен режим. При подстанции с една акумулаторна батерия, захранването трябва да бъде осигурено за 8 часа при нормален режим и 2 часа в авариен режим.

Чл. 1391

Наредба № 3 определя изискванията за токоизправителни устройства, използвани за заряд и подзаряд на акумулаторни батерии. Тези устройства трябва да бъдат свързани чрез изолиращ трансформатор, да осигуряват автоматичен режим на подзаряд, а също така да имат система за мониторинг на целостта на веригата. Те трябва да предлагат възможности за контрол на различни параметри, включително капацитет на батерията, входно захранване, изходно напрежение и температура. Освен това, устройства трябва да имат информационен дисплей за показване на важни данни и текущи работни условия.

Чл. 1392

Чл. 1392 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че във веригата на акумулаторната батерия трябва да се инсталира автоматичен прекъсвач за постоянен ток, който да е селективен спрямо защитаваните устройства в мрежата. Ако не е възможно да се осигури необходимата селективност, е задължително да се постави предпазител със стопяема вложка, при което прекъсвачът не е автоматичен.

Чл. 1393

Зарядните устройства, съставени от мотор-генераторни групи, трябва да бъдат оборудвани с автоматичен прекъсвач за обратен ток, волтметър с превключвател и амперметър.

Чл. 1394

Шините за постоянен ток трябва да бъдат оборудвани с устройство, което осигурява постоянен контрол на изолацията. Това устройство трябва да подава сигнал, когато изолационното съпротивление на един от полюсите намалее до 15 до 20 kW в мрежа 220 V и до 6 до 10 kW в мрежа 110 V.

Чл. 1395

В схемата за управление и автоматика на акумулаторната батерия е задължително да се предвиди механизъм, който да блокира тока на зареждане в случай, че вентилационната уредба в акумулаторното помещение спре да функционира. Това е важно за безопасността и предотвратяване на инциденти.

Чл. 1396

Чл. 1396 предвижда, че осветителните тела в акумулаторното помещение трябва да отговарят на изискванията на НИПАБ. Освен това, 1 - 2 от осветителните тела в помещението на акумулаторната батерия трябва да бъдат свързани към мрежата за аварийно осветление.

Чл. 1397

Акумулаторните елементи трябва да се поставят на стелажи или лавици в шкаф, с вертикални разстояния, които осигуряват удобно обслужване. Монтажът може да бъде в един ред за едностранно обслужване или в два реда за двустранно обслужване. Необслужваните акумулаторни батерии трябва да имат система за рекомбинация на отделените газове.

Чл. 1398

Стелажите за акумулаторни батерии трябва да бъдат изградени, тествани и маркирани в съответствие с приложимите стандарти или технически условия. Освен това, те трябва да бъдат защитени от въздействието на електролита (киселина или основа) посредством устойчиво покритие.

Чл. 1399

Акумулаторните елементи трябва да бъдат изолирани от стелажите, а стелажите - от земята, с помощта на изолационни подложки, които са устойчиви на електролита и неговите пари. За батерии с напрежение до 48 V, стелажите могат да се монтират без изолационни подложки. Всички връзки между елементите на батерията са част от доставката на производителя.

Чл. 1400

Коридорите за обслужване между редовете на акумулаторните елементи трябва да имат светла широчина, която е най-малко 1,5 пъти широчината на акумулаторния елемент, но не по-малка от 0,6 метра.

Чл. 1401

Чл. 1401 регламентира изискванията за отопление на акумулаторните помещения. Отоплителите трябва да са разположени извън помещението, а допустимите видове отопление включват електрическо, водно и подово. Минималното разстояние от акумулаторите до отоплителните тела е 0,75 метра, с възможност за намаляване при поставяне на топлинен екран от негорими материали. Всички отоплителни тела трябва да бъдат защитени с антикиселинно или антиалкално покритие.

Чл. 1402

Чл. 1402 от Наредба № 3 предвижда минимални разстояния между неизолираните тоководещи части на акумулаторните елементи. За напрежение от 65 до 250 V, разстоянието трябва да бъде поне 0,8 м, а за напрежение над 250 V - 1 м. При по-малки разстояния тоководещите части трябва да бъдат изолирани.

Чл. 1403

Чл. 1403 от Наредба № 3 определя изискванията за ошиновка на акумулаторни батерии. Параграф 1 указва, че акумулаторната батерия трябва да се ошинови с изолирани проводници или кабели, устойчиви на електролит, като се осигурят уплътнения при преминаването им през стени, подове и тавани. Параграф 2 допуска използването на неизолирани медни или алуминиеви шини, които да бъдат закрепени на изолатори и боядисани с киселиноустойчива боя, покрити с вазелин. Параграф 3 посочва, че за носещата конструкция на подпорните изолатори не е необходимо заземяване.

Чл. 1404

Член 1404 от наредбата регламентира изискванията за използване на проходна плоча в помещението на акумулаторната батерия. Плочата трябва да бъде устойчива на въздействието на парите на електролита и не се допуска използването на мрамор, дърво или други слоести материали. Освен това, плочата трябва да припокрива отвора с минимум 100 mm.

Чл. 1405

Стационарните акумулаторни батерии трябва да се разполагат в специално предназначени помещения. В едно помещение могат да се поставят няколко батерии с един и същи вид електролит, но киселинните и алкалните батерии трябва да бъдат в отделни помещения.

Чл. 1406

Помещенията за акумулаторни батерии трябва да бъдат разположени в сграда с минимум II степен на огнеустойчивост. Допуска се използването на дървени врати и прозорци в тези помещения.

Чл. 1407

Чл. 1407 от Наредба № 3 предвижда изисквания за помещението на акумулаторната батерия. По възможност, помещението трябва да има естествено осветление, като стъклата на прозорците трябва да са матови или покрити с блажна боя. Възможно е акумулаторните помещения да се проектират и без естествено осветление, дори в сухи сутеренни помещения, при условие че се спазват изискванията на чл. 1395 и че помещението има естествена вентилация.

Чл. 1408

Чл. 1408 от Наредба № 3 определя условията за разполагане на преносими затворени акумулаторни батерии. Акумулаторите с напрежение 24 до 48 V и капацитет до 100 Аh могат да бъдат разположени в помещения с естествена вентилация или в метални шкафове в невзриво- и пожароопасни помещения, без да се променя категорията на опасността. Акумулатори, работещи в режим на разряд и зареждани извън помещението, както и необслужваеми акумулатори, могат да се разполагат в помещения с категория Г и Д, при условие, че над тях има вентилационен чадър, без промяна на класовете по опасност.

Чл. 1409

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., помещението на акумулаторната батерия трябва да бъде разположено близо до зарядните и разпределителните устройства за постоянен ток, да бъде изолирано от прах, изпарения, газове и вода, и да е лесно достъпно за обслужващия персонал. Освен това, помещението не трябва да бъде подлагано на вибрации.

Чл. 1410

Чл. 1410 определя изискванията за вход и устройство на помещение за акумулаторна батерия. Входовете от битови помещения не са разрешени, а достъпът става през преддверие с минимални размери от 1,5 m2. Вратите на преддверието трябва да се отварят навън, да имат самозатваряща се брава и да се поставят предупредителни надписи. В преддверието е задължително да има мивка от устойчив материал.

Чл. 1411

Член 1411 от наредбата предвижда, че до помещението на акумулаторната батерия може да се предвиди отделно помещение с минимална площ от 2 квадратни метра. Това помещение е предназначено за съхранение на електролит, сепаратори и принадлежности за приготвянето на електролит.

Чл. 1412

Чл. 1412 от наредбата предвижда, че таванът на помещението, в което се намира акумулаторната батерия, трябва да бъде хоризонтален и гладък. В случай на наличие на изпъкнали носещи греди, е позволено да се поставят тръби или да се приложи подходящо конструктивно решение, което да осигури свободно преминаване на въздуха през различните полета на тавана.

Чл. 1413

Чл. 1413 от наредбата определя изискванията за пода на помещението, в което се намират акумулаторните батерии. Подът трябва да бъде строго хоризонтален, изграден от бетон с устойчиво на киселини или основи покритие. Не се допуска наличие на канализация и подов сифон в помещението на акумулаторните батерии.

Чл. 14

В акумулаторните помещения е необходимо стените, таваните, вратите, рамките на прозорците, вентилационната система и металните конструкции да бъдат покрити с устойчиви защитни покрития, които са съобразени с вида на електролита, използван в помещението (киселина или основа).

Чл. 1415

Чл. 1415 предвижда изисквания за разполагане на киселинни и алкални акумулатори. Вътрешната повърхност на шкафовете за киселинни акумулатори трябва да има киселиноустойчиво покритие, докато алкалните акумулатори трябва да бъдат покрити с битумна боя. Коридорите за обслужване на акумулатори с напрежение над 250 V трябва да бъдат покрити с дървени решетки, които изолират персонала от пода.

Чл. 1416

Чл. 1416 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за вентилация в помещенията на акумулаторните батерии. Предвижда се естествена или изкуствена вентилация, а при концентрация на водород над 1,6% е задължителна изкуствена вентилация. Помещенията се считат за невзривоопасни и непожароопасни, ако са изпълнени определени условия, свързани с блокировка на зарядните агрегати, поддържане на безопасна концентрация на водород и осигурена вентилация. Изчислението на концентрацията на водород се извършва по НИПАБ.

Чл. 1417

Наредба № 3 регламентира вентилационната система на акумулаторните батерии, като предвижда, че тя трябва да обслужва само самата батерия и склада за киселини или основи. Киселинните и алкалните батерии трябва да имат отделни вентилационни системи. Газовете от батериите се изхвърлят през шахта, която е разположена на минимум 1,5 метра над покрива и е защитена от дъждовни води. Забранява се свързването на вентилацията с комини или общата вентилация на помещенията.

Чл. 1418

Чл. 1418 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че оста на вентилатора за изсмукваща вентилация трябва да преминава през стените на вентилационния въздухопровод през уплътнени лагери. Освен това, трябва да се предприемат мерки за предотвратяване на образуването на искри от лопатките на вентилатора.

Чл. 1419

Чл. 1419 определя изискванията за изсмукване на газовете от помещението. Газовете трябва да се изсмукват от горните и долните части на помещението, като засмукването трябва да е срещуположно на отворите за чист въздух. При наличието на висящи греди, изсмукването се извършва от полетата между тях. Освен това, разполагането на метални въздуховоди над акумулаторите е забранено.

Чл. 1420

В помещението на акумулаторната батерия трябва да се поддържа температура, предписана от производителя, но не по-ниска от +10°С. В подстанции без постоянен дежурен персонал, минималната допустима температура за акумулаторни батерии, оразмерени само по тока на включване и изключване на прекъсвачите, е 5°С.

Чл. 1421

Чл. 1421 от Наредба № 3 регламентира отоплението на помещението на акумулаторната батерия. Отоплението може да се осъществява с калорифери, разположени извън помещението, чрез вентилационни канали, като е необходимо да се вземат мерки против искри при използване на електрически нагреватели. При водно отопление в помещението трябва да се използват гладки заварени тръби, а фланцеви съединения с вентили са забранени.

Чл. 1422

Наредбата определя изискванията за електромашинни помещения (ЕМП), където се инсталират електрически съоръжения и уредби. Възможно е да не се прилагат определени изисквания за електрически съоръжения с единична мощност до 500 kW, посочени в членове 1428, 1430, 1432, 1433, 1439 и 1452.

Чл. 1423

Електромашинни помещения (ЕМП) са специализирани пространства, предназначени за монтаж на различни електрически съоръжения, включително въртящи и статични устройства като електрически генератори, компенсатори, електродвигатели, трансформатори и преобразуватели. В тези помещения се инсталират също разпределителни уредби (РУ) и табла за управление, както и свързаните с тях спомагателни съоръжения.

Чл. 1424

Монтажът на електрически съоръжения и уредби в електрическите мрежи и производствени помещения (ЕМП) трябва да се извършва в съответствие с изискванията, определени в различните глави на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., освен ако в конкретната глава не са посочени изменения.

Чл. 1425

Член 1425 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че категорията на електрическите уредби и електропроводните линии (ЕМП) по отношение на пожарната опасност се определя в съответствие с Наредба за изискванията към пожарната безопасност (НИПАБ).

Чл. 1426

Чл. 1426 от Наредба № 3 предвижда, че за електрическите и електропроводните линии (ЕМП) трябва да се инсталират пожароизвестителни системи, които да отговарят на изискванията на Наредба № 7 за системите за физическа защита на строежите. Освен това, ако проектът изисква, трябва да се осигурят телефонни връзки и други системи за сигнализация.

Чл. 1427

Въртящите части на електрически съоръжения, които са разположени на достъпна височина в електрическите мрежи, трябва да бъдат оградени, за да се предотврати случаен допир. Това ограждане трябва да отговаря на указанията, описани в глава седма на наредбата.

Чл. 1428

Член 1428 от Наредба № 3 предвижда, че за електрическите инсталации на електрическите машини и уреди (ЕМП) е необходимо да се осигури присъединяване на заваръчни трансформатори, преносими електрически инструменти, лампи, машини за почистване и други подобни устройства.

Чл. 1429

В технологично замърсени електрически мрежи и уредби е предвидена възможност за почистване посредством продухване със сух и чист въздух под налягане до 0,2 MРa или чрез събиране на прах с прахосмукачки.

Чл. 1430

Член 1430 от Наредба № 3 предвижда, че за транспорт, монтаж и ремонт на електрическите съоръжения и уредби в електрическите мрежи (ЕМП) е необходимо да се използват инвентарни подемно-транспортни устройства, които могат да бъдат стационарни или подвижни. Раздел III на наредбата се фокусира върху разполагането и монтажа на електрическите съоръжения.

Чл. 1431

Разполагането на електрически и механични съоръжения (ЕМП) трябва да се извършва с оглед на удобството при транспорт и монтаж. За подземни етажи с дължина над 100 метра се предвиждат проходи за електрокари или колички. Минималните светли разстояния между транспортираните съоръжения и сградите са 0,3 метра вертикално и 0,5 метра хоризонтално.

Чл. 1432

Чл. 1432 от Наредба № 3 определя минималните изисквания за широчина на проходите за обслужване в електрическите инсталации. Проходите трябва да са с широчина не по-малка от 1 метър. Възможно е частично стесняване на проходите до 0,6 метра, но само на дължина не по-голяма от 0,5 метра.

Чл. 1433

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните светли разстояния между електрическите машини и стените на сградите или между самите машини. За машини с височина до 1 м, разстоянието трябва да е най-малко 0,3 м, а за машини над 1 м - 0,6 м. Проходът за обслужване между машините и контролния пулт трябва да е минимум 2 м, освен в случаите на управление от място. Разстоянието между машините и страните на пултовете е най-малко 1 м.

Чл. 1434

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните ширини на проходите за обслужване на електрически съоръжения с напрежение до 1 kV. При едноредово разположение широчината е 1 m, а при отворени врати - 0,6 m. За двуредово разположение минималната широчина е 1,2 m, а между отворени врати - 0,6 m. Допуска се стесняване на проходите до 0,6 m при монтаж на машини до 10 kW. Кабелни полуетажи или тунели са задължителни при над 350 силови и контролни кабели. Проходите в кабелните съоръжения трябва да са организирани, за да не се образуват задънвания, а минималната височина под кабелите е 1,5 m.

Чл. 1435

Член 1435 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. позволява разполагането и монтажа на съоръжения в електрическите мрежи и проводници, при условие че те са разрешени от НИПАБ.

Чл. 1436

Член 1436 от Наредба № 3 определя изискванията за разположение на горната повърхност на фундаментните плочи на въртящи машини. За машини, които не са свързани директно с механични съоръжения, повърхността трябва да е на кота, по-висока от котата на пода с минимум 50 mm. За машини, свързани директно с механични съоръжения, котата се определя от технологичните изисквания за монтаж.

Чл. 1437

Чл. 1437 определя условията за преминаване на тръбопроводи през електрически и механични помещения (ЕМП). Не се допуска преминаване на транзитни тръбопроводи за взривоопасни газове и горящи течности. Разрешава се само преминаване на тръбопроводи, свързани с монтирани съоръжения. Студените тръбопроводи трябва да бъдат изолирани от влага, а горещите - покрити с негоряща изолация за защита. Всички тръбопроводи трябва да бъдат маркирани с отличителни цветове.

Чл. 1438

Чл. 1438 определя изискванията за площадките около машините в електрическите модули. Когато горната кота на фундаментната плоча е на повече от 400 mm от пода, се изисква негорима площадка с ширина минимум 600 mm, парапети и стъпала. Площадките до 2 m височина трябва да имат перила, а над 2 m - перила и бариери. За достъп до площадките се предвиждат стълби.

Чл. 1439

Член 1439 от Наредба № 3 предвижда специфични изисквания, когато в предприятието има жп линия, свързана с общата жп мрежа. Необходимо е изграждане на глухо отклонение в електрическата мрежа на предприятието (ЕМП) за транспорт на тежки съоръжения. Дължината на това отклонение трябва да е достатъчна, за да се осигури разтоварването на съоръженията чрез наличните товароподемни устройства. Освен това, при автомобилен транспорт на съоръженията, трябва да се предвиди възможност автотранспортът да влиза в зоната на действие на товароподемните устройства в ЕМП.

Чл. 1440

Чл. 1440 от Наредба № 3 постановява, че електрическите машини трябва да бъдат инсталирани по начин, който да предотвратява предизвикването на недопустими вибрации на фундаментите и частите на сградата по време на работа.

Чл. 1441

Наредбата определя изискванията за монтажни площадки и ремонтни работи в електрическите и монтажни помещения (ЕМП). Специални площадки трябва да бъдат предвидени за монтаж и ремонт, с размери, съобразени с най-големите съоръжения. Подовете на площадките се обозначават с цветна боя или плочки. Участъците за транспортиране на съоръженията трябва да бъдат оразмерени за натоварването от тях. Местата за монтаж на стойките за роторите на големи електрически машини също трябва да бъдат оразмерени за натоварването, а стойките да се боядисват в отличителен цвят. На площадките трябва да бъдат поставени надписи с максималните допустими натоварвания.

Чл. 1442

Според Чл. 1442 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. е забранено разполагането на електрически осветителни тела в електрическите мрежи над открити шини и токопроводи. Освен това, осветителни тела, които се обслужват от пода, не трябва да бъдат разположени над въртящи електрически машини.

Чл. 1443

Системите с циркулация на масло за мазане на лагерите на електрическите машини и технологичните механизми могат да бъдат обединени, при условие че използваното масло е подходящо за двата вида съоръжения и технологичните механизми не замърсяват маслото с вредни примеси като метален прах или вода.

Чл. 1444

Съгласно Чл. 1444 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., съоръженията на централизираните системи за мазане, както и тези, предназначени само за електрически машини, трябва да бъдат разположени извън електрическите мрежи и проводници (ЕМП).

Чл. 1445

Системите за мазане на лагерите на електрически машини с мощност над 1 MW трябва да бъдат оборудвани с указатели за нивото на маслото и устройства за контрол на температурата на маслото и лагерите. При системи с циркулация на масло е необходимо да се осигурят и апарати за контрол на протичането на маслото.

Чл. 1446

Чл. 1446 от Наредба № 3 указва изискванията за полагане на тръбопроводи за масло и вода към лагерите на електрическите машини. Тръбопроводите могат да бъдат полагани открито или в канали с снемаеми капаци от негорящи материали, а при необходимост - скрито в земя или бетон. Свързването на тръбите с арматурата е допустимо чрез фланци. Бленди и вентили се инсталират на местата за подвеждане на смазването. Тръбите, които са електрически изолирани от фундаментните плочи, трябва да бъдат изолирани и от лагерите и другите части на машините, като всяка тръба трябва да има минимум две изолационни междини или вложки с дължина най-малко 0,1 метра.

Чл. 1447

Чл. 1447 от наредбата предвижда, че електрическите и маслонапълнени съоръжения (ЕМП) трябва да бъдат оборудвани с резервоари и тръбопроводи, предназначени за източване на замърсено масло. Забранява се източването на масло в канализацията.

Чл. 1448

Член 1448 от Наредба № 3 определя изискванията за отвеждане на излишната топлина в електрическите машини и апарати (ЕМП). Температурата на въздуха в ЕМП, където работят хора, трябва да отговаря на санитарните норми. Въздухът за охлаждане на работещи електрически машини не трябва да е по-висок от +40°C, а за спрени машини - не по-нисък от +5°C. Въздухът се филтрира от прах. За машини с отворена система на охлаждане са предвидени жалузи на входящите и изходящите въздухопроводи. Предвиждат се и апарати за контрол на температурата.

Чл. 1449

Чл. 1449 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че акумулаторните батерии, разположени в открито изпълнение, както и кондензаторните уредби, разположени в електрически мрежови помещения (ЕМП), трябва да имат отделни системи за вентилация. Това е необходимо за осигуряване на безопасност и правилно функциониране на електрическите уреди.

Чл. 1450

Чл. 1450 от Наредба № 3 определя изискванията за разполагане на електрически мрежови помещения (ЕМП) в местности с замърсен въздух. Сградите на ЕМП трябва да осигуряват постъпване на чист въздух, да имат уплътнени отвори, да могат да бъдат изграждани без прозорци или с прахонепропускащи отвори, а системата за вентилация трябва да бъде оборудвана с филтри за очистване на въздуха.

Чл. 1451

Чл. 1451 от наредба № 3 определя правилата за полагане на кабели и проводници във вентилационни камери и канали. Забранява се полагането на кабели и проводници в тези пространства, с изключение на пресичането с кабели в стоманени тръби. В камерите за охлаждане на електрически машини е разрешено полагането на кабели с обвивки от негорими и трудногорими материали, както и неизолирани шини. Забранява се разполагането на вентилационни устройства в близост до пожароопасни съоръжения.

Чл. 1452

Чл. 1452 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че в електрическите мрежи с постоянен дежурен персонал трябва да бъдат осигурени помещения, които да разполагат с климатизация, санитарен възел и отопление, съобразени със санитарните норми.

Чл. 1453

Чл. 1453 определя изискванията за покритията на стените, пода и електрическите съоръжения в електрически производствени помещения (ЕМП). Стените на височина над 2 м трябва да са покрити със светла маслена боя или плочки, а останалата част - със светла боя. Вътрешните повърхности на вентилационните канали и фундаментите на машините трябва да са покрити с неподдържаща горенето боя или облицовани с негоримо покритие. Електрическите съоръжения се боядисват в съответствие с указанията за рационални цветове. Подът на ЕМП трябва да е покрит с материали, които не образуват и не задържат прах.

Чл. 1454

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира условията за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. Член 1454 предвижда, че опори за покриване на подземния етаж на електрическите машини и апарати (ЕМП) могат да бъдат фундаменти на машини, при условие че се спазват изискванията за проектиране на такива фундаменти. Освен това, в плочите на многоетажните ЕМП трябва да се предвиждат монтажни люкове и отвори за пренасяне на тежки и големи съоръжения, разположени в зоната на действие на товароподемните устройства. Покритията на тези люкове трябва да имат същата степен на огнеустойчивост, както покритията на плочите, в които са разположени.

Чл. 1455

Член 1455 от Наредба № 3 предвижда, че за подземния етаж на електрическите и механичните помещения (ЕМП) трябва да се изпълнява дренажна система. В случай на високи подпочвени води, е необходимо и изграждане на хидроизолация.

Чл. 1456

Чл. 1456 от Наредба № 3 предвижда, че кабелните тунели на местата на влизане в електрическите мрежи и устройства (ЕМП) трябва да бъдат затворени със стена с гранична огнеустойчивост най-малко 0,75 часа или с врата с гранична огнеустойчивост най-малко 0,6 часа. Това е важно за осигуряване на безопасността и предотвратяване на разпространение на огън в електрическите инсталации.

Чл. 1457

Наредбата определя изискванията за стационарни генератори и синхронни компенсатори, които се инсталират в машинни зали или на открито. В допълнение, се уточняват изискванията към спомагателните съоръжения на тези устройства, които са описани в съответните глави на наредбата.

Чл. 1458

Според Чл. 1458 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., генераторите, синхронните компенсатори и техните спомагателни съоръжения, които ще бъдат разполагани на открито, трябва да бъдат избрани в специално изпълнение, което гарантира тяхната безопасност и надеждност при работа в открита среда.

Чл. 1459

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., генераторите и синхронните компенсатори имат експлоатационен живот от 25 до 30 години при нормална експлоатация. Възможно е заместване на износващи и повреждаеми детайли без пълно разглобяване на машините, с помощта на проектни товароподемни механизми и средства на малката механизация.

Чл. 1460

Чл. 1460 от Наредба № 3 предвижда изисквания за генератори и синхронни компенсатори. Те трябва да бъдат оборудвани със средства за измерване, устройства за управление и защита, както и с автоматика за автоматично пускане и спиране. За турбогенератори с мощност 60 MW и повече, и за синхронни компенсатори с водородно охлаждане, се изискват устройства за дистанционен контрол на вибрациите. Турбо- и хидрогенератори с мощност 100 MW и нагоре трябва да имат регистратори на електрически величини в аварийни режими.

Чл. 1461

Според Чл. 1461 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., таблата за управление, релейна защита, автоматика и директното водно охлаждане на хидрогенератори трябва да бъдат разположени в непосредствена близост до самите хидрогенератори.

Чл. 1462

Член 1462 определя, че електрическите и механичните характеристики на мощните турбо- и хидрогенератори трябва да се избират с оптимални параметри, които да отговарят на възможностите за поемане на товар. В случай на необходимост, параметрите могат да се различават от оптималните, ако това е нужно за устойчивата работа на генераторите и е обосновано с технико-икономически изчисления.

Чл. 1463

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, напрежението на генераторите трябва да бъде избрано стандартно и в съответствие с производителя.

Чл. 1464

Наредбата предвижда, че за монтаж, разглобяване и сглобяване на генератори, синхронни компенсатори и техните спомагателни съоръжения е необходимо да се използват стационарни, подвижни или инвентарни подемно-транспортни приспособления и механизми.

Чл. 1465

Член 1465 предвижда, че за съхраняване на резервни стержени за статорни намотки е необходимо да се осигурят сухи помещения с температура на въздуха не по-ниска от +5°С, които да бъдат оборудвани със специални стелажи.

Чл. 1466

В съответствие с Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., елементите от системите за охлаждане и мазане, като газоохладители, топлообменници, маслоохладители, тръбопроводи и арматура, трябва да бъдат изработени от материали, устойчиви на корозия, в случаите, когато се използва морска или агресивно въздействаща прясна вода за захранване.

Чл. 1467

Чл. 1467 от Наредба № 3 предвижда, че генераторите и синхронните компенсатори с отворена система на охлаждане, както и хидрогенераторите с мощност 1 MW и повече, трябва да бъдат оборудвани с филтри за очистване на входящия въздух. Освен това, те трябва да имат устройство за бързо прекратяване на подаването на въздух в случай на пожар в машините.

Чл. 1468

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за безопасност и устройство на генератори и синхронни компенсатори със затворена система на охлаждане. Сред основните изисквания са плътно затварящи се люкове, стоманени врати с самозаключващи се брави, осветление с изнесени ключове, топлоизолация на тръбопроводите, кондензоотделители, уплътняване на корпуса, филтри за студен въздух, плътни стени и подови покрития срещу разпрашване.

Чл. 1469

Чл. 1469 определя изискванията за безопасност и оборудване на турбогенератори и синхронни компенсатори с водородно охлаждане. Основните изисквания включват централизирано снабдяване с водород и инертен газ, механизация за товарене и разтоварване, системи за контрол на параметрите на газа, устройства за предотвратяване на взривоопасни смеси, резервни източници на масло, автоматични регулатори на налягането, вентилация и дренажни устройства. Специално внимание се обръща на безопасността при работа с газовите системи и предотвратяване на натрупване на водород.

Чл. 1470

Чл. 1470 определя изискванията за генератори и синхронни компенсатори с водно охлаждане. Те включват: тръбопроводи от устойчиви на корозия материали, основни и резервни помпи, филтри за дестилат, разширителни резервоари с защита, топлообменници, предупредителна сигнализация, контролни апарати, устройства за регистриране на утечки на водород и контролни тръби за обезвъздушаване. За охлаждаща вода се използва техническа вода за хидрогенератори и синхронни компенсатори, а за турбогенератори - кондензат от кондензните помпи.

Чл. 1471

В системите за подаване на вода към газоохладителите, топлообменниците и маслоохладителите е задължително да се монтират филтри, които могат да бъдат почиствани и промивани, без да се нарушава нормалната работа на генератора и синхронния компенсатор.

Чл. 1472

Член 1472 от Наредба № 3 регламентира изискванията за арматура на газоохладители и топлообменници. Всеки газоохладител и топлообменник трябва да има арматура за изключване от напорния и сливния тръбопровод, както и за разпределение на водата. На общия връщащ тръбопровод се поставя арматура за регулиране на водния разход, а за турбогенераторите ръчното задвижване на арматурата е на нивото на пода в машинната зала.

Чл. 1473

На всяка секция на газоохладителите и топлообменниците в най-високата им точка е необходимо да се постави кран за обезвъздушаване, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г.

Чл. 1474

Чл. 1474 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че в системата за охлаждане на газа или въздуха на турбогенераторите и синхронните компенсатори трябва да се осигури регулиране на температурата на охлаждащата вода чрез рециркулационни устройства.

Чл. 1475

Чл. 1475 предвижда автоматично включване на резервната помпа при изключване на работната помпа и при намаляване на налягането на охлаждащата вода. За синхронните компенсатори е необходимо резервно захранване от надежден източник на охлаждаща вода, като системи за техническа вода или резервоари.

Чл. 1476

На захранващите тръбопроводи за техническо водоснабдяване е задължително да се поставят разходомери. Това изискване е установено с цел контрол на водоснабдяването и оптимизиране на ресурсите.

Чл. 1477

На обслужващата площадка на турбината, свързана с турбогенератор с водородно или водно охлаждане, са разположени манометри за налягане, сигнални устройства за налягане, пост за газово управление и табла за управление на газомасленото и водното стопанство.

Чл. 1478

Според чл. 1478 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., в местата, където са разположени помпи към газоохладители, топлообменници и маслоохладители, е задължително да се поставят манометри, които да измерват налягането на напорния колектор и на самите помпи.

Чл. 1479

Чл. 1479 от наредбата предвижда, че на напорните и сливните тръбопроводи, свързани с газоохладители, топлообменници и маслоохладители, трябва да се инсталират гилзи за живачни термометри.

Чл. 1480

Чл. 1480 предвижда, че газовата инсталация трябва да бъде изградена от безшевни тръби и газоплътна арматура. Газопроводите трябва да бъдат разположени на места, които са достъпни за оглед и ремонт, и да бъдат защитени от механични повреди.

Чл. 1481

Член 1481 от Наредба № 3 указва, че маслопроводите, използвани в системите за смазване и уплътняване на турбогенератори и синхронни компенсатори с водородно охлаждане, трябва да бъдат изградени от безшевни тръби.

Чл. 1482

Наредбата предвижда изисквания за електрическа изолация на лагерите в различни видове генератори. За турбогенератори с мощност 6 MW и по-голяма, лагерите от противоположната страна на турбината, лагерите на възбудителя и водородните уплътнения трябва да бъдат електрически изолирани от корпуса и маслопроводите. При синхронни компенсатори лагерите също се изолират от корпуса и маслопроводите, с изключение на случаите с непосредствено присъединен възбудител, където е допустимо изолиране само на единия лагер. Хидрогенераторите изискват всички лагери над ротора да бъдат електрически изолирани от корпуса.

Чл. 1483

На маслопроводите, свързани с електрически изолирани лагери на турбогенератори, синхронни компенсатори и хоризонтални хидрогенератори, е задължително да се поставят две последователно разположени електрически изолирани фланцеви съединения.

Чл. 1484

Чл. 1484 от Наредба № 3 определя изискванията за конструкцията на лагерите на турбогенератори и хидрогенератори, като те трябва да предотвратяват разпръскване на масло и маслени пари. Сливните тръби на маслото трябва да имат наблюдателни стъкла за контрол на струята на излизащото масло, а осветителните тела за тях трябва да са свързани с аварийната осветителна мрежа.

Чл. 1485

Член 1485 от Наредба № 3 предвижда, че на турбогенераторите с директно водородно охлаждане на намотките е задължително да се поставят автоматични газоанализатори. Тези анализатори служат за контрол на наличието на водород в картерите на лагерите и в закритите токопроводи, с цел осигуряване на безопасността на електрическите уредби.

Чл. 1486

Чл. 1486 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. посочва, че изискванията в чл. 1487 - 1502 се отнасят за стационарни системи за възбуждане на турбо- и хидрогенератори, както и синхронни компенсатори.

Чл. 1487

Чл. 1487 определя системата за възбуждане, която е съвкупност от съоръжения и устройства, осигуряващи възбуждането на генераторите и синхронните компенсатори в нормални и аварийни режими. Системата включва възбудител, автоматичен регулатор на възбуждане, комутационни и измервателни апарати, както и средства за защита на ротора от пренапрежения и повреди.

Чл. 1488

Чл. 1488 от наредбата посочва, че системите за възбуждане с работно напрежение над 1000 V трябва да отговарят на изискванията за електрически уредби с такова напрежение. Освен това, при определяне на пренапреженията в вентилни системи на възбуждане, трябва да се вземат предвид и комутационните пренапрежения.

Чл. 1489

Системите за възбуждане на електрическите уредби трябва да бъдат оборудвани с устройства за управление, защита, сигнализация и контролно-измервателни апарати. Това оборудване трябва да осигурява автоматично пускане и работа при всички предвидени режими, както и спиране на генератора и синхронния компенсатор в електрическите централи и подстанциите, които нямат постоянен персонал.

Чл. 1490

Чл. 1490 определя изискванията за разполагане на пултовете и таблата за управление, контролни апарати и апарати за сигнализация на системата за охлаждане и силовите преобразуватели. Те трябва да бъдат монтирани в непосредствена близост помежду си. Топлообменниците на системата за охлаждане могат да бъдат разположени в отделни помещения, но таблото за управление трябва да бъде близо до тях. Пултът за управление на възбуждането трябва да бъде снабден с апарати за контрол на възбуждането.

Чл. 1491

Чл. 1491 от Наредба № 3 предвижда, че изправителните устройства на системата за възбуждане на генераторите и синхронните компенсатори трябва да имат сигнализация и защита при повишаване на температурата на охлаждащата среда или на изправителните елементи, както и апарати за контрол на силата на тока. Освен това, в изправително устройство, състоящо се от групи изправители, се контролира токът на всяка група.

Чл. 1492

Член 1492 от Наредба № 3 предвижда, че системата за възбуждане трябва да бъде оборудвана с устройство за контрол на изолацията, което измерва изолационното съпротивление по време на работа и сигнализира при понижение под допустимото ниво. За безчетковите системи на възбуждане не е задължително да се предвижда сигнализация.

Чл. 1493

Чл. 1493 определя изискванията за свързване на веригите на възбудителната намотка на генератори и синхронни компенсатори. Според алинея 1, тези вериги трябва да се изпълняват с отделни кабели с повишена изолация и без междинни клемореди. Аlineя 2 уточнява, че свързването към възбудителната намотка трябва да се извършва чрез разединител.

Чл. 1494

Чл. 1494 от Наредба № 3 определя изискванията за защита на ротора при използване на устройства за гасене на полето и статични възбудители. При тези условия, ротора трябва да бъде защитен с ограничители на пренапрежения с многократно действие. Ограничителят се свързва паралелно на ротора и е проектиран да работи при определени условия, включително пробив с напрежение на възбуждане от 110% от номиналното.

Чл. 1495

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че ограничителите на пренапрежение трябва да имат система за сигнализация, която да се активира при тяхното задействане. Това е важно за безопасността и мониторинга на електрическите инсталации.

Чл. 1496

Наредба № 3 определя изискванията за проектиране и изпълнение на системите за възбуждане на генераторите и синхронните компенсатори. Основните точки включват: предотвратяване на грешки при изключване на комутационни апарати, осигуряване на нормална работа при загуба на оперативно напрежение, възможност за ремонт при работа на резервен възбудител, и защита на системата от повреди при определени условия.

Чл. 1497

Член 1497 от Наредба № 3 предвижда изисквания за тиристорните системи на възбуждане, включително възможността за гасене на полето на генератора и синхронните компенсатори при преминаване на преобразувателя в инверторен режим. Освен това, в системите за възбуждане със статични преобразуватели, които са изпълнени по схема със самовъзбуждане, както и в системите с електромашинни възбудители, се предвижда автоматичен генераторен контрол (АГП).

Чл. 1498

Наредбата предвижда, че в системите на възбуждане, както основни, така и резервни, трябва да се инсталира устройство за пълно развъзбуждане. Това устройство е отговорно за гасенето на полето на синхронния генератор или компенсатора, когато бъде подаден импулс за гасене на полето, независимо от работата на автоматичната генераторна защита (АГП).

Чл. 1499

Член 1499 от Наредба № 3 определя изискванията за системата за водно охлаждане на възбудителя. Системата трябва да осигурява възможност за пълно източване на водата, обезвъздушаване при запълване, както и периодично почистване на топлообменниците. Освен това, манипулациите с арматурата на охлаждащата система на един възбудител не трябва да влияят на режима на охлаждане на друг възбудител.

Чл. 1500

Чл. 1500 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че подът на помещенията с изправителни устройства, които използват водно охлаждане, трябва да бъде изпълнен така, че да предотвратява попадането на вода на токопроводите и други електрически съоръжения при утечка на вода.

Чл. 1501

Член 1501 от Наредба № 3 предвижда, че електромашинните възбудители за постоянен ток, както основните, така и резервните, трябва да бъдат оборудвани с релейна форсировка на възбуждането. Това означава, че за осигуряване на правилната работа и безопасност на електрическите уреди, е необходимо внедряване на релейна система за контрол на възбуждането на тези устройства.

Чл. 1502

Чл. 1502 от Наредба № 3 определя изискванията за схемата на възбуждане на турбогенераторите, която трябва да позволява превключване между работно и резервно възбуждане без изключване на генератора от мрежата. За турбогенератори с мощност до 12 MW, необходимостта от резервно възбуждане се определя на база икономически показатели. Във водните електрически централи не се предвиждат резервни възбудители.

Чл. 1503

Наредбата предвижда, че за турбогенератори с директно охлаждане на статорните намотки, превключването от работно на резервно възбуждане и обратно трябва да се извършва дистанционно.

Чл. 1504

Чл. 1504 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че в системата за възбуждане на хидрогенератор трябва да бъде предвидена възможност за начално възбуждане, дори когато променливият ток за собствени нужди на централата отсъства.

Чл. 1505

Чл. 1505 от Наредба № 3 предвижда мерки за осигуряване на нормално възбуждане, отвъзбуждане и гасене на полето на генераторите при повреда на автоматичната регулираща система (АРН), докато повредата бъде отстранена.

Чл. 1506

Чл. 1506 определя изискванията за разстоянията между генераторите, синхронните компенсатори и стените на сградата, които трябва да отговарят на технологичните условия. Размерите на машинната зала трябва да осигуряват възможност за монтаж и демонтаж на агрегати без спиране на работа, да позволяват използването на специални кранове, да предвиждат преместването на дълги детайли с подходящи приспособления и да осигуряват място за складиране на детайли по време на монтаж и ремонт.

Чл. 1507

Фундаментите на генераторите и синхронните компенсатори трябва да бъдат проектирани и изградени по начин, който да осигури, че вибрациите на съоръженията и сградата по време на работа не превишават допустимите стойности.

Чл. 1508

Чл. 1508 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. позволява близко разполагане на въздушни балони за сгъстен въздух в близост до хидрогенераторите. Това разположение е допустимо, което означава, че не се налагат ограничения за дистанция между тези съоръжения, при условие че се спазват определени безопасностни норми.

Чл. 1509

Наредбата предвижда изисквания за пожарна безопасност при турбогенератори, синхронни компенсатори и хидрогенератори. За тези устройства трябва да се инсталират системи за гасене на пожар с въглероден двуокис или вода. При водни електрически централи, работещи в автоматизиран режим, и синхронни компенсатори без постоянен персонал, се изисква автоматично пожарогасене, което се активира от диференциалната защита или от комбинация с пожароизвестителни датчици.

Чл. 1510

Член 1510 от Наредба № 3 предвижда, че системата за пожарогасене на хидрогенератори трябва да включва отвеждане на използваната вода в дренажната система, за да се осигури безопасност и ефективност при гасене на пожари.

Чл. 1511

Член 1511 от Наредба № 3 предвижда мерки за гасене на пожар в турбогенератори и синхронни компенсатори с индиректно водородно охлаждане, когато те работят на въздух. За тези случаи е осигурена възможност за използване на устройства за гасене с въглероден двуокис или азот.

Чл. 1512

Чл. 1512 от наредбата указва, че бутилките с въглероден двуокис (азот), които са складирани в централната станция за въглероден двуокис (азот), трябва да се съхраняват при условия, които са определени от действащите нормативни актове. Глава тридесет и трета на наредбата се фокусира върху електрическите двигатели и комутационните апарати, като определя областта на приложение на тези уреди.

Чл. 1513

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за стационарни електрически двигатели и техните комутационни апарати, които се разполагат в производствени и други помещения. Изборът, разполагането и монтажът на тези двигатели са описани в глава тридесет и първа, раздел III.

Чл. 1514

Член 1514 определя, че категорията за осигуреност на електрозахранването на двигателите трябва да съответства на категорията на захранване на потребителите. Изискванията могат да се отнасят не само за отделните двигатели, а и за захранващите трансформатори, преобразувателни подстанции, разпределителни уредби и местни табла. Не се изисква резервиране на линията, която директно захранва двигателя, независимо от категорията на осигуреност.

Чл. 1515

Чл. 1515 предвижда, че при повреда на двигател или свързаните с него комутационни апарати и захранваща линия, е необходимо да се осигури непрекъснатост на технологичния процес. Това може да се постигне чрез резервен технологичен агрегат или с друг метод.

Чл. 1516

Чл. 1516 от Наредба № 3 задължава изборът, разполагането и снабдяването на двигатели и комутационни апарати с охладителна система да се извършва така, че работната температура да не надвишава допустимата. Освен това, за определени типове двигатели, нагряването им се проверява и по условието за кратковременно претоварване по технологични причини.

Чл. 1517

Член 1517 от Наредба № 3 предвижда, че за двигателите и апаратите трябва да се осигури достъп за оглед и замяна, а по възможност и за ремонт на мястото на разполагане. За двигателите и апаратите с тегло 100 daN и повече е необходимо да се предвидят такелажни приспособления.

Чл. 1518

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за въртящите се части на двигателите и съединителите с технологичните механизми е необходимо да се осигурят ограждения, които да предотвратят случаен допир.

Чл. 1519

Двигателите и комутационните апарати трябва да бъдат заземявани или занулявани в съответствие с указанията, посочени в глава седма на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г.

Чл. 1520

Член 1520 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че изборът на степента на защита IP XX за двигателите трябва да бъде съобразен с условията на работната среда, в която те ще функционират. Тази разпоредба е част от Раздел III, който се фокусира върху избора на двигатели.

Чл. 1521

Чл. 1521 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електрическите и механичните характеристики на двигателите, като номинална мощност, напрежение, честота на въртене и др., трябва да се избират в зависимост от параметрите и режимите на работа на свързаните механизми и характеристиките на електрозахранването.

Чл. 1522

Чл. 1522 предвижда, че за двигателите на отговорните механизми, които по технологични причини трябва да останат в работа, е необходимо да се осигури самопускане след кратковременно прекъсване на захранването или понижаване на напрежението. Това включва ситуации като изключване на късо съединение или действия на автоматични системи за защита.

Чл. 1523

Наредбата определя изискванията за избор на електрически двигатели в зависимост от приложението им. За механизми, при които не е необходимо регулиране на скоростта, се препоръчват асинхронни двигатели с късо съединен ротор или синхронни двигатели. За механизми с тежки условия на пускане или изискващи регулиране на скоростта, се предвиждат двигатели с навит ротор или късо съединен ротор с система за регулиране на честотата. При избора на двигатели се акцентира на опростени и икономични решения за пускане, спиране и регулиране на скоростта.

Чл. 1524

Синхронните двигатели трябва да бъдат оборудвани с устройство, което да осигурява форсировка на възбуждането или компаундиране, за да функционират ефективно.

Чл. 1525

Синхронните двигатели, които се използват за регулиране на напрежението или режима на реактивна мощност, трябва да бъдат оборудвани с автоматичен регулатор на напрежението (АРВ).

Чл. 1526

Двигатели за постоянен ток трябва да се избират само когато двигателите за променлив ток не могат да осигурят необходимите характеристики или не са икономични. Това е регламентирано в Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1527

Двигателите, предназначени за работа в помещения с нормални условия на околната среда, трябва да бъдат избирани със степен на защита IР 00 или IР 20. Това изискване е част от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1528

Двигателите, предназначени за работа на открито, трябва да имат степен на защита не по-ниска от IP 44. В случай че условията на работа изискват, може да се изберат двигатели в специално изпълнение, което да отговаря на тези условия.

Чл. 1529

Чл. 1529 определя изискванията за избор на двигатели, които работят в помещения с възможно отлагане на прах. Двигателите трябва да имат степен на защита не по-ниска от IР 44 или да бъдат в обдухваемо изпълнение. Корпусът на обдухвания двигател, въздуховодът и съединенията трябва да бъдат уплътнени, за да се предотврати засмукването на неорганизиран въздух. При обдухваемото изпълнение на двигателя се поставят клапи, които предотвратяват засмукването на околния въздух при спиране. Не се изисква подгряване на външния въздух.

Чл. 1530

Двигателите, предназначени за работа в условия на влага или особена влага, трябва да бъдат избирани с минимална степен на защита IР 43. Освен това, изолацията на двигателите трябва да бъде устойчива на влага и прах, което може да бъде постигнато чрез специална обмазка или влагоустойчива обработка.

Чл. 1531

Двигателите, предназначени за работа в среди с химически активни пари или газове, трябва да имат степен на защита не по-ниска от IР 55 или да бъдат обдухвани с чист въздух. Възможно е да се използват и двигатели с IР 33, при условие че имат химически устойчива изолация и закриват неизолираните тоководещи части.

Чл. 1532

Двигателите, които се намират в помещения с температура над +40°С, трябва да бъдат охладени чрез принудителна вентилация. Това включва подаване на охлаждащ въздух и външно обдухване, както и други методи за охлаждане.

Чл. 1533

Член 1533 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при затворена принудителна система на вентилация на двигателите е необходимо да се инсталират апарати за контрол на температурата на въздуха и охлаждащата вода. Това е важно за безопасната и ефективна работа на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1534

Чл. 1534 от Наредба № 3 предвижда, че изводите на датчиците за температура, разположени в намотките на двигателите, трябва да бъдат извеждани на специално място, което да улеснява периодичните измервания на температурата.

Чл. 1535

Двигателите трябва да се избират и разполагат така, че да се предотврати попадането на вода, масло, емулсии и други вещества в намотките и токоприемните устройства. Освен това, вибрациите, предизвикани от двигателите, не трябва да надвишават допустимите стойности за фундаментите и частите от сградата.

Чл. 1536

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., шумът, генериран от двигателите и задвижваните механизми в електрическите уредби, не трябва да надвишава определените санитарно-технически норми. Това е важно за опазване на здравето и комфорта на хората, които се намират в близост до тези уредби.

Чл. 1537

Наредбата предвижда, че при извършване на работи между фундаментите на двигателите и сградата, трябва да се оставят проходи за обслужване. Размерите на тези проходи са определени в глава тридесет и първа, раздел III от наредбата.

Чл. 1538

Двигателите и апаратите, освен тези с защита не по-ниска от IР 44, както и пусковите съпротивления и реостати, трябва да бъдат разположени на разстояние минимум 1 метър от конструкции на сгради, изградени от горими материали.

Чл. 1539

Наредбата регламентира изолацията на синхронни двигатели и двигатели за постоянен ток с мощност 1 MW и по-голяма, като задължава електрическата изолация от лагерите спрямо фундамента, за да се предотврати образуването на затворена токова верига. Освен това, лагерите от страната на възбудителя и всички лагери на възбудителя на синхронните двигатели също трябва да бъдат изолирани електрически. Маслопроводите за лагерите на електрическите машини трябва да бъдат изолирани от корпусите на лагерите.

Чл. 1540

Разполагането на двигатели с напрежение над 1000 V в производствени помещения е допустимо при спазване на определени изисквания. Двигателите трябва да се поставят на фундамент с камера за охлаждане, като фундаментната камера трябва да отговаря на изискванията за камери в ЗРУ с напрежение над 1000 V. Размерите на камерата под фундамента трябва да са най-малко равни на тези за полупроходими кабелни тунели.

Чл. 1541

Член 1541 от Наредба № 3 предвижда, че кабелите и проводниците за свързване на двигатели, монтирани на виброизолиращи основи, трябва да бъдат избирани с гъвкави жила в участъка между подвижната и неподвижната част на основата. Това е важно за осигуряване на безопасност и надеждност при работа на електрическите уредби.

Чл. 1542

Чл. 1542 предвижда правила за използване на комутационни апарати при група електрически двигатели. При наличие на група двигатели, обслужващи една или няколко машини, може да се използва общ комутационен апарат, ако това е оправдано за удобство или безопасност. В противен случай всеки двигател трябва да има отделен комутационен апарат. Комутационните апарати трябва да изключват всички проводници под напрежение, но е допустимо в определени случаи да не изключват всички проводници, ако има основен апарат, който да ги изключва.

Чл. 1543

Чл. 1543 от Наредба № 3 предвижда изисквания за поставяне на апарат за аварийно изключване при наличие на дистанционно или автоматично управление на двигатели. Такъв апарат трябва да е поставен в близост до задвижвания механизъм и да предотвратява дистанционно или автоматично пускане на двигателя, докато не бъде върнат в изходно положение. Изключения от това изискване се правят за механизми, видими от мястото на управление, достъпни само за квалифициран персонал, конструктивно защитени от случайно докосване и с местно управление. Нуждата от местно управление се определя при проектирането, в зависимост от технологичните и безопасностни изисквания.

Чл. 1544

Чл. 1544 определя изискванията за управление на двигателите, като те могат да се захранват от главната верига или от други източници на електрическа енергия, ако е необходимо. Важно е да се предвиди блокировка, която да предотврати внезапното пускане на двигателя при възстановяване на напрежението, освен ако не е предвидено самопускане на двигателя.

Чл. 1545

Чл. 1545 от наредбата изисква на корпусите на апаратите за управление да се поставят ясни знаци, указващи положението "включено" и "изключено". В случаи, когато операторът не може да определи състоянието на апарата, трябва да се предвиди светлинна сигнализация, която да показва статуса на главната верига.

Чл. 1546

Комутационните апарати трябва да бъдат избрани така, че да могат да комутират най-големите токове в нормалните режими на работа на управлявания двигател, без да се предизвикват повреди или ненормално износване. В случай че реверсирането и спирането не са част от нормалния режим, но могат да се случат при неправилни операции, апаратите трябва да могат да комутират и тези ситуации без да бъдат разрушени.

Чл. 1547

Комутационните апарати трябва да бъдат избрани и оразмерени така, че да могат да издържат на изчислителните токове на късо съединение (к.с.).

Чл. 1548

Чл. 1548 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. изисква комутационните апарати да отговарят на електрическите и механични параметри на задвижвания механизъм, независимо от режима на работа. Това означава, че апаратите трябва да бъдат проектирани и изработени така, че да функционират безопасно и ефективно при всички условия на експлоатация.

Чл. 1549

Наредбата разрешава използването на щепселни контакти за управление на преносими електрически двигатели с мощност до 1 kW. За двигатели с мощност над 1 kW е необходимо да се предвиди блокировка, която позволява включване и изключване само при изключен комутационен апарат в главната верига.

Чл. 1550

В мрежи с напрежение до 1000 V, бобините на магнитни пускатели, контакторите и автоматичните прекъсвачи се присъединяват на фазно или междуфазно напрежение. При фазно напрежение, е необходимо автоматично изключване на трите фази на двигателя, а при защита с предпазители - използване на специални устройства за изключване при повреда. Неутралният извод при присъединяване на фазно напрежение трябва да бъде свързан към неутралния/защитния проводник на захранващата линия.

Чл. 1551

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., комутационните апарати на двигателите, които са захранени по схема блок трансформатор - електрически двигател, трябва да се монтират на захранващата страна на трансформатора, а не на страната, която е насочена към електрическия двигател.

Чл. 1552

Член 1552 от Наредба № 3 предвижда, че при наличие на дистанционно или автоматично управление на механизмите е необходимо да се осигури предварителна сигнализация или звуково оповестяване за предстоящото пускане. Обаче, за механизми, при които в близост не се изисква апарат за аварийно изключване, не е необходимо да се предвижда сигнализация и оповестяване.

Чл. 1553

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. установява изисквания за избор на проводници и кабели, свързани с асинхронни двигатели. При съединени накъсо пръстени, проводниците трябва да бъдат избрани за: 1) 50% от номиналния момент и 35% от номиналния ток при лек пуск; 2) 50% от номиналния ток в останалите случаи. При липса на съединени накъсо пръстени, проводниците се избират за 100% от номиналния ток на ротора.

Чл. 1554

Член 1554 от Наредба № 3 предвижда методите за пускане на асинхронни и синхронни двигатели. Пускането на асинхронни двигатели с накъсо съединен ротор и на синхронни двигатели става чрез директно включване към мрежата. В случай на невъзможност за директно пускане, се допуска използването на реактор, трансформатор или автотрансформатор. В особени случаи е възможно и честотно пускане, при което честотата на мрежата се увеличава от нула до номиналната стойност.

Чл. 1555

Чл. 1555 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за електроснабдяване на различни видове кранове, включително мостови, портални и кулокранове, с напрежение до 10 kV. Тези изисквания важат за кранове, монтирани на фундаменти или релсови пътища, както и за монорелсови колички и електротелфери. Освен това, за електроснабдяването на крановете се прилагат и разпоредбите на актуалните нормативни актове за надзорни и повдигателни съоръжения. Изрично е посочено, че наредбата не важи за корабни, плаващи, железопътни и автомобилни кранове.

Чл. 1556

Член 1556 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електроснабдяването на кранове, които работят във взриво- и пожароопасни помещения и зони, трябва да се извършва в съответствие с изискванията на НИПАБ.

Чл. 1557

Член 1557 дефинира два типа тролейни линии: (1) Главни тролейни линии, които представляват токопроводи за електроснабдяване на крана и са разположени извън него; (2) Тролейни линии на крана, които са проводници, разположени на самия кран.

Чл. 1558

Член 1558 определя малогабаритните тролейни токопроводи (шинопроводи) като закрити устройства, които съдържат тролейни проводници, изолатори и колички с токовзематели. Освен това, те могат да се използват за захранване на кранове, монорелсови колички, електротелфери и подобни устройства.

Чл. 1559

Ремонтната площадка е определена като мястото, където кранът се намира по време на извършване на ремонтни дейности.

Чл. 1560

Чл. 1560 определя секция на главните тролейни линии като участък от тези линии, който е разположен извън ремонтните площадки и е отделен с изолирани вставки от съседните участъци, включително и от ремонтните участъци.

Чл. 1561

Чл. 1561 от Наредба № 3 определя начините за електроснабдяване на крановете. Те включват: главни тролейни линии, неподвижни захранващи пунктове с токоотнемащи контакти, пръстеновиден токопровод, гъвкав кабел и неподвижен токопровод за кранове, монтирани на фундаменти.

Чл. 1562

Според Чл. 1562 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., електрическите съоръжения на крановете, като двигатели и апарати, трябва да бъдат избирани в зависимост от работните условия, при които ще функционират крановете.

Чл. 1563

Чл. 1563 определя, че напрежението за електроснабдяване на двигателите и преобразувателните агрегати на кранове не трябва да надвишава 10 kV. В случай на избор на напрежение над 1000 V, трябва да се предостави технико-икономическо обоснование.

Чл. 1564

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. позволява разполагането на сухи трансформатори и кондензаторни батерии с напрежение до 10 kV, с цел подобряване на фактора на мощността на крановете.

Чл. 1565

Чл. 1565 от Наредба № 3 указва, че неизолираните тоководещи части на крана трябва да бъдат оградени, за да се предотврати случайният допир от лица, които се намират в кабината за управление или в близост до крана. Разстоянията от платформата на моста на крана и количката му до неизолираните токопроводи ще бъдат определени в глава дванадесета.

Чл. 1566

Наредбата определя минималните разстояния за проходите, които обслужват таблата и пултовете в помещенията на разпределителните уредби (РУ). За проходите с плътни или мрежести огради е необходимо минимално разстояние от 0,6 метра до лицевата и задната страна на таблата и пултовете. При наличието на неоградени неизолирани тоководещи части, разположени на височина под 2,2 метра, разстоянието до стени и изолирани тоководещи части от другата страна на прохода трябва да бъде 0,8 метра. За неизолирани тоководещи части на различни страни на прохода, разстоянието е 1 метър.

Чл. 1567

Според Чл. 1567 от НАРЕДБА № 3 от 9 юни 2004 г., за всеки кран в участъците на общия релсов кранов път, където има два или повече крана, е необходимо да се предвиди ремонтна площадка. Ремонтната площадка може да бъде обединена с площадката за качване на обслужващия персонал. Допуска се обединяване на ремонтните площадки на два или повече крана, при условие че това не пречи на технологичния процес по време на извънпланов ремонт. Не се предвиждат ремонтни площадки при захранване на кранове с гъвкави главни тролейни линии.

Чл. 1568

Чл. 1568 описва изискванията за отделяне на участъка от главните тролейни линии, предназначен за ремонт на крана. Участъкът трябва да бъде изолиран електрически чрез изолационни вложки и свързан с тролейните линии чрез разединител. При нормална работа участъкът е под напрежение, а при ремонт - изключен. Изолационната вложка трябва да има въздушна междина не по-малка от 50 mm за напрежение до 1000 V. Широчината на токовземателя трябва да предотвратява прекъсване на електрозахранването. Разединителят трябва да е в закрито изпълнение и да има устройство за заключване в неработно положение.

Чл. 1569

Чл. 1569 определя изискванията за ремонтните участъци на главните тролейни линии. В края на крановия път е необходима една изолационна вложка и един разединител. В средата на крановия път са необходими две изолационни вложки и три разединителя, които осигуряват непрекъснато захранване и възможност за изключване на ремонтния участък и съседните участъци.

Чл. 1570

Чл. 1570 определя дължината на ремонтния участък на главните тролейни линии в зависимост от местоположението на крановия път. В края на крановия път дължината трябва да бъде равна на широчината на моста плюс 2 метра, а в средата - 4 метра. При монтаж на електротелфер за ремонт на кран, дължината на ремонтния участък се определя спрямо крайните положения на моста, като се изисква да остава минимум 2 метра от изолиращата вложка до моста в края и в средата на крановия път.

Чл. 1571

На главните тролейни линии, както и на всяка секция и ремонтен участък, е предвидена възможност за свързване на късо и заземяване на всички фази (полюси) по време на преглед и ремонт на тролейните линии и крана.

Чл. 1572

Чл. 1572 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че главните тролейни линии и тролейните линии на крана трябва да бъдат избирани и изпълнявани в съответствие с указанията в съответната глава на наредбата, като същевременно се отчитат и изискванията в глава дванадесета.

Чл. 1573

Чл. 1573 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. посочва, че определени изисквания, описани в глава дванадесета, както и в чл. 1568, ал. 2 и чл. 1574, 1575, 1576, 1588, не се прилагат за малогабаритни тролейни токопроводи.

Чл. 1574

Наредбата допуска използването на твърди или гъвкави тролейни линии, които могат да бъдат окачени на носещи въжета или поместени в кутии или канали. За твърдите тролейни шини е необходимо да се предвидят компенсатори за линейните изменения, причинени от температура и слягане на сградите. Главните тролейни линии обикновено са изработени от стомана, но е допустимо и използването на алуминиеви сплави, мед и биметал, след предварителна технико-икономическа обосновка.

Чл. 1575

Член 1575 определя изискванията за точките на закрепване на тролейните линии. Според алинея 1, разстоянието между точките на закрепване и заземените части трябва да бъде избрано така, че да се предотврати възможността за допир. Алинея 2 уточнява, че разстоянието трябва да се определи с оглед на максималния провес и на отклонението на гъвкавите линии от вятъра при открити условия.

Чл. 1576

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните разстояния между тоководещите части на тролейните линии за кранове в зависимост от напрежението. За кранове с напрежение до 660 V, разстоянието между различните фази трябва да е минимум 30 mm за неподвижни детайли и 15 mm за движещи се. При напрежение над 660 V, минималните разстояния нарастват на 200 mm и 125 mm съответно. Тези разстояния трябва да се спазват при всички възможни движения на крана и неговите компоненти.

Чл. 1577

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя минималните разстояния от тролейни линии до земята или пода в зависимост от напрежението. За напрежение до 660 V разстоянието е 3,5 м, увеличаващо се на 6 м в проходни места. За напрежение над 660 V разстоянието е 7 м. Намаления на разстоянията са разрешени за оградени тролейни линии. При гъвкави тролейни линии разстоянията трябва да се осигурят за най-големия им провес.

Чл. 1578

Чл. 1578 от Наредба № 3 забранява разположението на отворите за придвижване на конзолите с токовзематели в една вертикална равнина с тролейните линии, когато те са полагани в канали на пода, закрити с бетонни плочи или рифелова ламарина, както и в кутии (улеи), разположени на височина до 3 метра. Изпълнението на каналите (улеите) на тролейните линии трябва да се извършва съгласно глава дванадесета от наредбата.

Чл. 1579

Гъвкавият кабел трябва да бъде избран, като се вземат предвид условията на работа и възможните механични въздействия. Освен това, той трябва да бъде защитен в местата, където съществува риск от повреждане.

Чл. 1580

Чл. 1580 от Наредба № 3 указва, че главните тролейни линии на мостови кранове трябва да се разполагат на противоположната страна от кабината на управлението. Допускат се изключения за линии, които не могат да бъдат достигнати случайно от кабината, платформата или стълбите.

Чл. 1581

Член 1581 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че главните тролейни линии и техните токовзематели трябва да бъдат разположени на места, които са недостъпни за случайно допир от моста на крана, стълбите, монтажните площадки и други места, където може да има присъствие на хора. Това е важно за осигуряване на безопасността на работещите в близост до електрическите уредби.

Чл. 1582

В местата, където товарните въжета на крана могат да се докоснат до тролейните линии, се изисква да се предприемат подходящи защитни мерки. Това важи както за самия кран, така и за други кранове, разположени на по-ниско ниво.

Чл. 1583

Чл. 1583 от Наредба № 3 предвижда, че тролейните линии на крана и техните токовзематели, които не се изключват автоматично, трябва да бъдат оградени или разположени на недостъпни разстояния за обслужващия персонал. Ограждането трябва да обхваща цялата дължина на линиите и да бъде предвидено отстрани на линиите.

Чл. 1584

Чл. 1584 определя изискванията за главните тролейни линии с напрежение до 1000 V. Те трябва да се захранват през прекъсвач в закрито изпълнение, който да е оразмерен за изключване на работния ток на всички кранове в един участък. Прекъсвачът трябва да се монтира на удобно място и да изключва само един участък от крановия път. При секционирани линии е допустимо изключването на секции, като всяка секция трябва да се захранва самостоятелно. Осигурява се устройство за заключване на прекъсвача в изключено положение и сигнализация за включено и изключено състояние.

Чл. 1585

Чл. 1585 от Наредба № 3 позволява електрозахранването на главните тролейни линии за кранове с тежък и много тежък режим на работа да се осъществява с напрежение до 1000 V чрез автоматичен прекъсвач.

Чл. 1586

Наредба № 3 регламентира изискванията за светлинна сигнализация на главните тролейни линии при наличие на напрежение. Сигнализацията е задължителна за всяка секция и ремонтен участък. Сигнализаторите трябва да се свързват към тролейните линии така, че лампите да светят при наличие на напрежение и да изгасват при неговото изчезване. Броят на лампите в сигнализаторите съответства на броя на фазите, а за тролейни линии с постоянно напрежение, сигнализаторът включва две паралелно свързани лампи.

Чл. 1587

Наредбата забранява присъединяването на странични електропотребители към главните тролейни линии на магнитни кранове и кранове за транспорт на течни метали. Това е необходимо, тъй като прекъсването на напрежението в тези случаи може да доведе до аварии.

Чл. 1588

Чл. 1588 от Наредба № 3 определя изискванията за покритие на главните тролейни линии с твърда конструкция. Според текста, тези линии трябва да бъдат боядисани, с изключение на контактната повърхност. Цветът на покритието трябва да е различен от цвета на конструкцията на сградата и подкрановите греди, като се препоръчва червен цвят. Също така, тролейните линии трябва да бъдат боядисани в участъците, където се подават захранвания, на дължина от 100 mm.

Чл. 1589

Член 1589 предвижда, че за подаване на напрежение към гъвкавия кабел на порталните кранове е необходимо да се монтира специално предназначена колонка. Тази разпоредба е част от Раздел IV, който се занимава с избора и полагането на проводници и кабели.

Чл. 1590

Чл. 1590 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че проводниците и кабелите на крановете трябва да се избират и полагат в съответствие с изискванията на настоящата глава, както и на глави трета и тринадесета от наредбата.

Чл. 1591

Проводниците на крановете трябва да се полагат в улеи, кутии и тръби, за да се осигури безопасност и правилно функциониране на електрическите инсталации.

Чл. 1592

Наредбата регламентира използването на проводници и кабели за електрически кранове. Допуска се използването на медни и алуминиеви проводници, като минималното сечение за вторичните вериги е 2,5 mm² за мед и 4 mm² за алуминий. Многожични проводници могат да се използват с минимално сечение 1,5 mm² за мед и 2,5 mm² за алуминий, при условие че не са механично натоварени. За вторичните вериги на кранове с тежък режим е задължително да се използват медни проводници. За първични вериги на кранове с алуминиеви жила минималното сечение е 16 mm².

Чл. 1593

Наредбата позволява използването на защитени проводници с медни жила в електротелфери, като изискванията за сечението им са следните: за вторичните вериги и веригите на електромагнитните спирачки минимум 0,75 mm2, а за веригите на електродвигателите минимум 1,5 mm2.

Чл. 1594

Член 1594 от Наредба № 3 установява изисквания за полагане на проводници и кабели на кранове за течни и горещи метали, които трябва да се поставят в стоманени тръби. Освен това, наредбата забранява комбинираното полагане в една тръба на силовите вериги за различни механизми, както и на веригите за управление на различни механизми. Забранено е също така полагането на силовите вериги и веригите за управление на един и същи механизъм в една тръба.

Чл. 1595

Чл. 1595 предвижда, че за крановете, използвани за течни и горещи метали, трябва да се използват топлоустойчиви проводници и кабели. Освен това, токовите товари на тези кранове се определят при температура на околния въздух от +60°C.

Чл. 1596

Чл. 1596 от Наредба № 3 предвижда, че на места с наличие на масло трябва да се използват проводници и кабели с маслоустойчива изолация и обвивка. Допуска се използването на проводници и кабели без маслоустойчива изолация, само ако са положени в тръби и връзките са херметизирани.

Чл. 1597

Наредбата определя, че допустимото най-ниско напрежение на изводите на двигателите и във веригите за управление на крановете трябва да бъде 85% от номиналното напрежение при всички режими на работа.

Чл. 1598

Чл. 1598 от наредба № 3 предвижда, че жилата на проводниците и кабелите на всички вериги трябва да бъдат маркирани. Това е част от изискванията за управление, защита и сигнализация на електрическите уредби.

Чл. 1599

Чл. 1599 от Наредба № 3 определя максималните допустими напрежения за веригите за управление и автоматика, които не трябва да надвишават 400 V за променлив ток и 440 V за постоянен ток. Допуска се използването на напрежение 500 (660) V за кранове в предприятия, които разполагат с електрическа мрежа на съответното напрежение.

Чл. 1600

Чл. 1600 от Наредба № 3 указва, че защитата на електрообзавеждането на крановете от електрически повреди трябва да се извършва в съответствие с глави осемнадесета и деветнадесета от същата наредба. Тази разпоредба подчертава важността на правилното устройство и защита на електрическите инсталации, особено в контекста на безопасността при работа с кранове.

Чл. 1601

Металните конструкции на крана могат да се използват като работен проводник, но само в мрежи с напрежение до 50 V, които захранват веригите за управление и осветление.

Чл. 1602

Чл. 1602 регламентира изискванията за работно осветление на кранове. Работното осветление трябва да бъде с променливо напрежение до 230 V, захранвано от понижаващи трансформатори. Осветителите могат да се свързват в силова трифазна мрежа (380/400 V) и да се захранват с гъвкави четирижилни кабели. Допуска се свързването на осветители в силова мрежа с постоянно напрежение до 500 V, при условие че са свързани последователно. Крановете трябва да бъдат снабдени с подходящи осветители за работната площадка.

Чл. 1603

Член 1603 от Наредба № 3 предвижда, че за ремонтно осветление, което се захранва от трансформатор или акумулаторна батерия, разположени на крана или на неговата ремонтна площадка, е разрешено напрежение не по-високо от 50 V.

Чл. 1604

Член 1604 от Наредба № 3 определя изискванията за заземяване и зануляване на крановете. Според наредбата, крановете трябва да бъдат заземени и занулени в съответствие с изискванията на глава седма. Допуска се свързването на части, подлежащи на заземяване, към металните конструкции на крана, при условие че е осигурена непрекъснатост на електрическата верига. Допълнително заземяване не е необходимо, ако електрическите съоръжения на крана са монтирани на заземени конструкции с предвидени места за електрически контакт. Релсите на крановия път трябва да бъдат сигурно свързани помежду си и също така да бъдат заземявани, особено в случаи на кранове, работещи на открито, където е необходимо свързване чрез два заземителя.

Чл. 1605

При захранването на кранове с кабели, освен изискванията по чл. 1604, трябва да се спазват и изискванията на глава седма от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1606

Чл. 1606 от Наредба № 3 определя изискванията за корпуса на бутонния апарат за управление на крана, управляван от пода. Корпусът трябва да бъде от изолационен материал или, ако е метален, да бъде заземен чрез два проводника. Въжето, на което е окачен бутонният апарат, може да се използва като един от проводниците за заземяване.

Чл. 1607

Чл. 1607 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че изискванията в този раздел се прилагат за кранове с напрежение над 1000 V. Тези изисквания са допълнителни към тези, посочени в другите раздели на същата глава.

Чл. 1608

Член 1608 от Наредба № 3 указва, че електрическите съоръжения с напрежение над 1000 V, които са разположени на крана на открито и в помещения на разпределителни устройства (РУ), трябва да се избират в съответствие с условията, посочени в глава двадесет и четвърта от наредбата.

Чл. 1609

Член 1609 от Наредба № 3 не изисква секциониране, устройване на ремонтни площадки и светлинна сигнализация на главните тролейни линии на крановете.

Чл. 1610

Чл. 1610 определя изискванията за разположение на главните тролейни линии в близост до кранове. Хоризонталното разстояние между линиите и крана трябва да е минимум 1,5 метра. Главните тролейни линии трябва да са на височина не по-малко от 3 метра от нивото на площадките, където могат да присъстват хора по време на работа или ремонт. Площадките трябва да бъдат оградени отгоре с мрежа.

Чл. 1611

Чл. 1611 от Наредба № 3 предвижда, че площадката за монтаж на токовземателите трябва да бъде оградена и снабдена с врата или люк. Освен това, разстоянието от главните тролейни линии до монтажната площадка трябва да бъде най-малко 0,7 метра.

Чл. 1612

Чл. 1612 определя изискванията за токовземателите от главните тролейни линии. Те трябва да имат конструкция, позволяваща видимо отделяне от линиите, без необходимост от разединител пред прекъсвача. Разстоянието между тролейните линии и отделените токовзематели трябва да бъде най-малко 0,7 метра. Освен това, токовземателите трябва да бъдат снабдени с устройство за заключване с ключ при отделени токовзематели и индикатор за състоянията "включено" и "изключено".

Чл. 1613

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. забранява изключването и включването на работния ток и тока на празен ход на трансформатор и двигател с напрежение над 1000 V чрез токовземателите на главните тролейни линии. Предвижда се прекъсвач на страната за високо напрежение за изключване на работния ток на самия екран. Позволява се поставяне на комутационен апарат за изключване на тока на празен ход на трансформатора, но само след изключване на целия товар.

Чл. 1614

Член 1614 от Наредба № 3 предвижда правила за безопасност при работа с токовзематели, задвижвания и прекъсвачи. Блокировките включват: 1. Задвижването на токовземателите е разрешено само при изключен прекъсвач. 2. Вратата на площадката за монтаж може да се отвори само след отделяне на токовземателите от тролейните линии. 3. Задвижването за присъединяване към тролейните линии е възможно само след затваряне на вратата. 4. Прекъсвачът може да се включи само след присъединяване на токовземателите и последващо отделяне до крайно положение.

Чл. 1615

Член 1615 от Наредба № 3 предвижда възможност за монтаж на мостова връзка между всички фази на токовземателите, свързваща ги със заземлението. Това осигурява безопасност и правилно функциониране на електрическите инсталации.

Чл. 1616

Чл. 1616 от Наредба № 3 определя, че за извършване на ремонтни работи е необходимо да се осигури електроснабдяване на крана с трифазно напрежение, което не трябва да надвишава 380/220 (400/230) V.

Чл. 1617

Чл. 1617 предвижда защита на крановете за работа на открито от атмосферни пренапрежения. Защитата включва: 1. заземяване на главните тролейни линии в съответствие с изискванията на глава 16; 2. защита на трансформаторите и двигателите с напрежение над 1000 V, разположени на крана.

Чл. 1618

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за електроснабдяване на асансьорни уредби (подемници) с напрежение до 660 V и товароподемност над 50 daN, използвани в жилищни и обществени сгради, промишлени предприятия и други постройки. Изключения от разпоредбите са асансьорите, предназначени за военни и полицейски нужди, разположени в атомни централи, превозни средства, театри, подземни минни обекти и взривоопасни помещения. Асансьорът е устройство за превоз на хора или товари, което работи по определени направляващи и се задвижва електромеханично или електрохидравлично. Освен изискванията на наредбата, се вземат предвид и нормативните изисквания за повдигателни съоръжения.

Чл. 1619

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за напрежението на захранване на силовите електрически вериги на асансьорните уредби. В машинното помещение максималното напрежение е 660 V, а в кабината, шахтата и на етажните площадки - 380 (400) V променливо и 220 V постоянно. За веригите за управление и осветление е допустимо 220 (230) V променливо. Захранването на веригите за управление и осветление трябва да се осъществява от една и съща фаза и с присъединяване на един край на намотките към неутралния проводник. Не се допуска захранване с понижено напрежение чрез автотрансформатор или потенциометър, както и поставяне на предпазители и контакти в зануляващата верига.

Чл. 1620

Чл. 1620 забранява радиосмущенията, причинени от електрически машини и инсталации на асансьорни уредби, да надвишават установените норми. Раздел III разглежда електрическите инсталации в машинните помещения, шахтите и кабините, както и електрозахранването на кабините.

Чл. 1621

Наредба № 3 определя изискванията за електрическите инсталации в машинни помещения и асансьори. Инсталацията трябва да спазва стандартите и да използва изолирани проводници в защитни тръби или кабели със суха изолация. Забранено е използването на кабели с хартиено-маслена изолация. Разрешава се съвместно полагане на проводници от различни вериги, при условие че напрежението не надвишава 400 V и изолацията е подходяща. Проводниците трябва да бъдат медни или алуминиеви, като медните проводници са задължителни за специфични приложения. Минималното сечение на проводниците е 0,75 mm2 за медни и 2,5 mm2 за алуминиеви.

Чл. 1622

Член 1622 от наредбата указва изискванията за токопроводите към кабината и противотежестта. Според (1) те трябва да бъдат изработени от гъвкав многожилен кабел с носещ орган и с минимално сечение на проводниците от 0,75 mm2. В (2) се посочва, че за кабелите трябва да се предвидят резервни жила, които да съответстват на 5% от общия брой жила на всички кабели, но не по-малко от две жила.

Чл. 1623

Член 1623 от Наредба № 3 регламентира изискванията за разполагане и укрепване на гъвкавите кабели за електрозахранване. Кабелите трябва да бъдат поставени така, че да не се допират до конструктивните елементи на шахтата. При наличие на няколко кабела, те трябва да бъдат укрепени помежду си. Присъединителните краища на двигателите и електрическите апарати трябва да се избират в зависимост от типа и сечението на проводника. Изводните краища на апаратите и свързващите проводници трябва да бъдат маркирани според електрическата схема. Изолационното съпротивление на инсталацията трябва да бъде не по-малко от 0,5 MW за вериги до 500 V и 1,0 MW за вериги над 500 V.

Чл. 1624

Чл. 1624 определя изискванията за електроснабдяване на машинното отделение на асансьора. В него се предвижда, че електроснабдяването трябва да се осъществява чрез главен входен прекъсвач с ръчно задействане, разположен близо до входа на машинното помещение. Прекъсвачът трябва да изключва всички силови вериги на асансьора, с изключение на веригите за осветление, вентилация и аварийна сигнализация. Освен това, прекъсвачът трябва да има устройство за заключване в изключено положение и да бъде изчислен за всички токове на изключване на асансьорната уредба.

Чл. 1625

В машинното и ролковото помещение е необходимо да се монтират силови контакти, които да бъдат захранени от инсталацията на сградата. Проводникът, използван за това, трябва да има сечение не по-малко от 2,5 mm2.

Чл. 1626

При наличие на няколко входа на машинното помещение или разположение на повдигателния механизъм, таблото за управление и генераторната група в различни помещения, главният входен прекъсвач трябва да бъде поставен в едно от тези помещения. Освен това, до входовете на останалите помещения трябва да бъдат инсталирани несамовъзвръщащи се прекъсвачи за дистанционно изключване на главния входен прекъсвач.

Чл. 1627

Чл. 1627 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електрическото табло на асансьорната уредба трябва да има удобен достъп за обслужване. При наличие на няколко повдигателни механизма в машинното помещение, разстоянието между незащитените тоководещи части на таблото за управление на един асансьор и повдигателния механизъм на друг трябва да бъде най-малко 1000 mm. Освен това, разстоянието между неоградените тоководещи части на две отделни табла за управление трябва да е най-малко 1200 mm.

Чл. 1628

Член 1628 от Наредба № 3 определя изискванията за разполагане на въртящи се машини в машинното помещение. Според (1) те трябва да бъдат разположени в съответствие с изискванията на глава тридесет и първа. В (2) е посочено, че трябва да се осигури свободен проход от две страни с минимална ширина от 500 mm за обслужване на двигателите. В (3) е забранено разполагането на електрически и други съоръжения, които не са свързани с асансьора, в машинното помещение.

Чл. 1629

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за защита на електродвигателите, свързани с мрежата, чрез автоматични устройства с прекъсване и ръчно връщане. При топлинно претоварване на електродвигателя, задвижващ асансьора, той се изключва след завършване на движението, а автоматичното връщане към нормална работа става след охлаждане на електродвигателите. Асансьорите с преобразувателни агрегати трябва да имат защита от трайно претоварване.

Чл. 1630

Чл. 1630 определя изискванията за електрическо осветление в различни помещения, свързани с асансьори. Осветеността трябва да е 200 lx за пода на машинното помещение, 100 lx за пода на ролковото помещение и 50 lx за кабината, шахтата и етажната площадка. Осветлението, с изключение на кабината, се захранва от сградната инсталация. Шахтата трябва да бъде осветена с лампи, разположени на определени височини, а кабината на асансьора трябва да има непрекъснато осветление, с възможност за прекъсване при асансьори с автоматични врати. При осветление с нажежаеми жички е необходимо да има минимум две лампи, свързани паралелно.

Чл. 1631

Чл. 1631 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че кабината на асансьора трябва да бъде оборудвана с аварийно захранване, което да осигурява работа на лампа с мощност не по-малка от 10 W за период от 1 час при прекъсване на основното осветление. Аварийното осветление трябва да се включва автоматично.

Чл. 1632

Член 1632 от Наредба № 3 предвижда, че прекъсвачите за осветлението в шахтата трябва да имат възможност за независимо включване и изключване както от шахтата, така и от машинното помещение. Това осигурява безопасност и удобство при работа с електрическите уредби.

Чл. 1633

Член 1633 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че защитата срещу индиректен допир в асансьорните уредби се осъществява чрез свързване на нетоководещите части към защитния проводник PE (PEN) на електрическата мрежа.

Чл. 1634

Чл. 1634 от Наредба № 3 определя мерките за защита срещу индиректен допир при електрически уредби. Защитата трябва да се изпълнява в съответствие с изискванията на глава седма, включително: 1) електрическите машини и апарати, разположени на звуко- и виброизолационни основи, да се свързват с защитния проводник чрез гъвкави проводници; 2) кабината да се свързва с защитния проводник с едно от жилата на захранващата линия; 3) направляващите елементи на кабината, противотежестта и металните конструкции на шахтата също да се свързват с защитния проводник.

Чл. 1635

Чл. 1635 от Наредба № 3 определя изискванията за кондензаторни уредби с напрежение до 400 kV и честота 50 Hz, предназначени за компенсиране на реактивната мощност, намаляване на загубите на електрическа мощност и регулиране на напрежението. Разпоредбите не важат за уредби за надлъжна компенсация и филтри или уредби със специално предназначение. Разполагането и изборът на кондензаторните уредби трябва да се извършват по изискванията на глави четвърта и двадесет и пета.

Чл. 1636

Наредбата определя термините, свързани с кондензаторните уредби в електрическите инсталации. Основните определения включват: единичен кондензатор, кондензаторен елемент, кондензаторна батерия, последователен клон и кондензаторна уредба. Единичният кондензатор е конструктивно съединение от кондензаторни елементи, докато кондензаторната уредба е комплекс от батерии и свързани съоръжения като прекъсвачи и устройства за защита.

Чл. 1637

Кондензаторните уредби трябва да се свързват към електрическата мрежа чрез отделен комутационен апарат, който е предназначен само за кондензаторите, или чрез общ комутационен апарат, който може да включва и други съоръжения като трансформатори или асинхронни двигатели. Тази схема на присъединяване е приложима за всички номинални напрежения на кондензаторните батерии.

Чл. 1638

Чл. 1638 определя изискванията за кондензаторни батерии с напрежение над 10 kV. Те трябва да се състоят от еднофазни кондензатори, свързани паралелно и последователно. Броят на последователните клонове се избира така, че токът през кондензаторите да не надвишава номиналния в нормален режим. Също така, броят на кондензаторите трябва да е такъв, че при изгубване на предпазител в един клон, напрежението на останалите кондензатори да не превишава 110% от номиналното.

Чл. 1639

Кондензаторните батерии с напрежение до 10 kV трябва да се съставят от кондензатори, чийто номинално напрежение съответства на напрежението на мрежата. Позволено е единичните кондензатори да работят с напрежение до 110% от номиналното в продължителен режим.

Чл. 1640

В трифазните батерии, еднофазните кондензатори могат да бъдат свързани по схемите "триъгълник" или "звезда". Освен това, е възможно да се използва последователно и паралелно-последователно свързване на единични кондензатори във всяка от фазите на трифазната батерия.

Чл. 1641

Член 1641 от наредбата определя изискванията при избор на прекъсвач за кондензаторни батерии. Той предвижда да се отчита наличието на паралелно включени кондензаторни батерии и при необходимост да се предвидят устройства за ограничаване на тока при включване. Разединителят на батерията трябва да има стационарен заземител и да е предвидена блокировка, която да предотвратява изключването на разединителя при включен прекъсвач.

Чл. 1642

Чл. 1642 урежда изискванията за разрядни устройства на кондензаторите. Разрешава се използването на кондензатори с вградени разрядни съпротивления или без тях, при условие че са свързани с постоянно разрядно устройство. Не се изискват разрядни устройства за батерии с напрежение до 1000 V, свързани чрез трансформатор без комутационен апарат. Разрешените разрядни устройства включват напреженови трансформатори и схеми с активно и индуктивно съпротивление за уредби над 1000 V, и схеми с активно съпротивление за уредби до 1000 V.

Чл. 1643

Чл. 1643 определя правилата за автоматично регулиране на мощността на кондензаторните уредби при работа с променливи реактивни товари. Регулирането става чрез включване и изключване на цялата батерия или на нейни отделни части. Освен това, апаратите и тоководещите части на кондензаторната батерия трябва да са избрани за продължителен ток, който не е по-малък от 140% от номиналния ток на батерията.

Чл. 1644

Чл. 1644 от Наредба № 3 определя изискванията за защита на кондензаторните батерии. Защитата от токове на к.с. трябва да бъде обща и без закъснение, а защитата от повишаване на напрежението - със закъснение от 3 до 5 минути. Повторно включване след изключване е разрешено след 5 минути при нормализиране на напрежението. Обща защита не е необходима, ако е взета предвид максимално възможната стойност на напрежението.

Чл. 1645

Наредба № 3 предвижда защита на кондензаторите от претоварване, когато токовете на висши хармоници могат да доведат до изключване на кондензаторната уредба. За единични кондензатори, защитата трябва да сработва при токове, надвишаващи 130% от номиналната стойност. При кондензаторни батерии с два или повече клона, се препоръчва защита, която реагира на нарушаване на баланса на токовете в клоновете.

Чл. 1646

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда специфични изисквания за защита на кондензаторните батерии. Кондензаторите с номинално напрежение над 1000 V трябва да бъдат защитени с външен предпазител при пробив. За кондензаторите с напрежение до 1000 V се изисква вградени стопяеми предпазители. Всяка секция на кондензаторна батерия трябва да бъде защитена от токове на к.с., освен ако всеки кондензатор е защитен с отделен предпазител.

Чл. 1647

Наредбата регламентира свързването на кондензаторите в батерията и предпазителите, така че повреда на изолацията на един кондензатор да не води до повишаване на напрежението над допустимото за останалите. Предвиждат се предпазители за кондензатори с номинално напрежение над 1000 V, които ограничават стойността на тока. Външните предпазители са оборудвани с указатели за изгаряне.

Чл. 1648

Кондензаторните уредби трябва да бъдат защитени от атмосферни пренапрежения, съгласно изискванията, посочени в глава двадесет и пета, раздел V. В допълнение, наредбата обхваща и електрическите измервания в раздел IV.

Чл. 1649

Чл. 1649 предвижда, че капацитетът на фазите на кондензаторната уредба трябва да се контролира с помощта на стационарни амперметри, които измерват тока на всяка фаза. В случай на кондензаторни уредби с мощност до 400 kVAr, е разрешено измерването на тока само в една фаза.

Чл. 1650

Чл. 1650 от Наредба № 3 указва, че измерването на реактивната енергия, която кондензаторната уредба отдава към електрическата мрежа, трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на глава пета от наредбата. В допълнение, раздел V от наредбата е посветен на разполагането на кондензаторни уредби.

Чл. 1651

Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии предвижда, че кондензаторните уредби трябва да бъдат проектирани и изпълнени така, че да отговарят на условията на околната среда. Също така, за тяхното изграждане се предписва използването на сухи кондензатори или кондензатори с изолация от синтетични течни диелектрици, които са нетоксични и непожароопасни.

Чл. 1652

Чл. 1652 от Наредба № 3 определя условията за разполагане на кондензаторни уредби. Те трябва да се инсталират в самостоятелни помещения или в общи помещения с други съоръжения, които са защитени. Общите помещения включват разпределителни устройства и производствени помещения, които отговарят на противопожарните изисквания. При инсталирането в общи помещения, трябва да се предвидят мерки за предотвратяване на разливи на синтетични течности и изтегляне на изпарения. Разстоянието между кондензаторите трябва да бъде минимум 50 mm, за да се осигури охлаждане и необходимите изолационни разстояния.

Чл. 1653

Чл. 1653 описва изискванията за кондензаторите в електрическите уредби. Указателите за изгаряне на външните предпазители трябва да са на достъпни места за наблюдение. Температурата на въздуха около кондензаторите трябва да бъде в пределите, определени от техническите условия. За помещенията и шкафовете на кондензаторната уредба е необходимо да се предвидят системи за естествена вентилация. Ако не може да се постигне максимално допустима температура, трябва да се инсталира система за изкуствена вентилация.

Чл. 1654

Член 1654 от Наредба № 3 определя изискванията за инсталиране на кондензатори, работещи на открито. Той предвижда, че кондензаторите трябва да бъдат разположени така, че да се минимизира влиянието на слънчевата радиация, а изводите им да бъдат свързани с гъвкави проводници. Освен това конструкциите, на които се поставят кондензаторите, трябва да са от негорими материали и при закрепването им трябва да се вземе предвид топлинното разширение на корпуса.

Чл. 1655

В помещенията за кондензаторите е разрешено да се разполагат комутационни и защитни апарати, включително прекъсвачи, разединители, мощностни разединители, разрядни съпротивления и измервателни трансформатори.

Чл. 1656

Чл. 1656 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че когато кондензаторната батерия е разделена на части, те трябва да бъдат разположени така, че да се осигури безопасността на персонала, дори когато останалите части са под напрежение. Също така, носещите конструкции на кондензаторната уредба, които могат да станат под напрежение при дефект на изолацията, трябва да бъдат заземени.

Чл. 1657

Наредбата установява изисквания за електрически инсталации с напрежение до 1000 V за променлив ток и до 1500 V за постоянен ток, прилагани към изолирани проводници и кабели с определени характеристики. Изискванията важат за сгради с различно предназначение и строителни съоръжения в нормална пожарна опасност. Специалните инсталации подлежат на допълнителни изисквания от устройствените нормативни актове. Прилагането на наредбата е в съответствие с изискванията на други глави от същата наредба, без противоречия.

Чл. 1658

Чл. 1658 от Наредба № 3 определя изискванията при изпълнение на електрически инсталации в зависимост от сечението на проводниците и местоположението им. За проводници сечение над 16 mm2 и кабелни линии в земята се прилагат изисквания от глава тринадесета. Неизолираните проводници вътре в сгради следват изискванията от глава дванадесета, а извън сгради - от глава четиринадесета. Отклоненията от ВЛ към въводите се изпълняват съгласно глави четиринадесета и петнадесета. Допълнителни изисквания за инсталации в сгради се съдържат в глави шеста, седма, дванадесета, двадесет и трета и тридесет и пета.

Чл. 1659

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя основните термини и определения, свързани с електрическите инсталации и електропроводни линии. Включва термини като електрическа инсталация, открита и скрита инсталация, външна инсталация, въвод от въздушна линия, обтяжка, шина, кожух, скара, строителна кухина, канална инсталационна система, тръбна система и различни видове тръби (гладка, гофрирана, твърда и гъвкава). Също така се определят условията за безопасност и защита на електрическите инсталации от външни въздействия.

Чл. 1660

Чл. 1660 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че допустимите продължителни натоварвания по ток на проводниците и кабелите в електрическите инсталации се определят в зависимост от начина на полагането и температурата на околната среда, съгласно глава трета от наредбата.

Чл. 1661

Наредбата определя минималните сечения на проводниците и кабелите за електрически инсталации, които не трябва да са по-малки от посочените в таблица 69. За различни видове линии и предназначения са зададени конкретни стойности за медни и алуминиеви проводници. Например, радиалните захранващи линии към апартаментни табла имат минимално сечение от 6 кв.мм за мед и 10 кв.мм за алуминий, а линиите за силови контакти с работен ток над 6 А, 220 V изискват минимум 2,5 кв.мм за мед и 4 кв.мм за алуминий.

Чл. 1662

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. позволява съвместно полагане на проводници и кабели в механически устойчиви тръби, канали и скари при определени условия. Това е разрешено за вериги на един агрегат, силови и контролни вериги на свързани машини, вериги на многолампово осветление, осветителни вериги с общ брой проводници до осем и специфични условия за вериги до 42 V и над 42 V, при спазване на изолационни изисквания.

Чл. 1663

Чл. 1663 от Наредба № 3 регламентира условията за полагане на електрически вериги. Не се допуска съвместно полагане на резервиращи се вериги, работно и евакуационно осветление, както и вериги с различно напрежение в една тръба или канал, освен при специфични условия. Полагането на вериги е разрешено само в различни камери на инсталационни канали или лавици, осигурявайки необходимата изолация и защита. Също така, разрешава се полагането на вериги за евакуационно и работно осветление по различни външни страни на профили.

Чл. 1664

В кабелни тунели, канали, производствени и електромашинни помещения за електрически инсталации е задължително да се използват проводници и кабели с обвивки от негорими или трудногорими материали. Незащитените проводници трябва да имат изолация, която също да е от негорими или трудногорими материали.

Чл. 1665

Член 1665 урежда условията за полагане на проводници при променлив или изправен ток. Проводниците трябва да се полагат в стоманени тръби или изолирани тръби със стоманена обвивка, като е допустимо полагането им в една и съща тръба. В случай че продължителният ток на натоварване не надвишава 25 А, е разрешено полагането на проводниците в отделни тръби.

Чл. 1666

Чл. 1666 предвижда, че при полагането на проводници и кабели в различни канали и тръби трябва да се осигури възможност за тяхната замяна. В допълнение, вътрешните повърхности на кутиите и тръбите, както и техните размери и разположение, трябва да позволяват изтегляне и смяна на проводниците без да се нанасят повреди.

Чл. 1667

Конструктивните елементи на сградите и съоръженията, които съдържат затворени канали и кухини за полагане на проводници и кабели, трябва да бъдат изработени от негорими материали.

Чл. 1668

Член 1668 от наредбата указва, че жилата на проводниците и кабелите може да бъде съединявана, разклонявана и присъединявана по различни методи, включително пресоване, заваряване, спояване или чрез използване на специални клеми, като винтови и болтови.

Чл. 1669

Член 1669 от Наредба № 3 предвижда изисквания за съединяване и присъединяване на електрически кабели и проводници. В местата на съединяване трябва да се осигури запас от проводник, който позволява повторно съединяване. При преминаване на електрическите инсталации през фуги за разширение и улягане е необходимо да се предвидят компенсиращи удължения на проводниците и кабелите.

Чл. 1670

Съгласно Чл. 1670 от Наредба № 3, проводниците и кабелите трябва да се съединяват и отклоняват на места, които са достъпни за оглед и ремонт. Това осигурява безопасност и удобство при поддръжката на електрическите инсталации.

Чл. 1671

Чл. 1671 от Наредба № 3 предвижда, че не се допуска подлагането на разклонителни и съединителни връзки на проводници и кабели на механични усилия. При полагане на проводници и кабели в тръби, те трябва да бъдат прикрепени към стените в краищата на тръбите, за да се избегнат механични усилия. При открито полагане проводниците и кабелите трябва да се закрепват на равни интервали с метални скоби и бандажи, като закрепването пред електрически съоръжения трябва да е на разстояние от 100 до 150 mm.

Чл. 1672

Чл. 1672 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че всички разклонителни и съединителни връзки на жилата на проводниците и кабелите трябва да имат изолация, която е равностойна на изолацията на самите проводници и кабели. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 1673

Чл. 1673 от Наредба № 3 определя правилата за съединяване, отклоняване и присъединяване на проводници и кабели. Съединяването трябва да се извършва в специализирани кутии или корпуси, а не в канали или тръби. При полагане върху изолатори, съединяването трябва да става в близост до изолатора.

Чл. 1674

Чл. 1674 определя изискванията за конструкцията на разклонителните кутии и клемите, които трябва да отговарят на начина на полагане и условията на околната среда. Освен това, металните части на електрическите инсталации трябва да бъдат защитени от корозия, в зависимост от условията на околната среда.

Чл. 1675

Разклонителните кутии и изолационните корпуси на клемите трябва да бъдат изработени от негорими или трудногорими материали, за да се осигури безопасност при експлоатацията на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1676

Член 1676 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за предпазване на проводниците и кабелите от механични повреди е необходимо да се поставят специални защитни накрайници и втулки в краищата на каналите и металните тръби.

Чл. 1677

Член 1677 от Наредба № 3 предвижда, че при изпълнението на електрическите инсталации радиусите на огъване на проводниците и кабелите не трябва да бъдат по-малки от указаните във фирмените спецификации на производителите. Раздел III на наредбата е посветен на избора на вида електрическа инсталация, проводници, кабели и начин на полагане.

Чл. 1678

Наредбата определя основните принципи за избор на електрически инсталации, които трябва да отговарят на предназначението на помещенията и условията на околната среда. Напрежението за захранване на инсталациите зависи от електрическата мрежа на населеното място. Използваните проводници и кабели трябва да имат изолация, която издържа на напрежение, надвишаващо номиналното междуфазово напрежение с променлив ток 50 Hz или на постоянния ток.

Чл. 1679

Чл. 1679 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя правилата за маркиране на изолацията на проводниците в електрическите инсталации. Проводниците се маркират с различни цветове: светлосин за неутрален (N) или среден (M) проводник, жълто-зелен (на ивици) за защитен (PE) и проводник (PEN), и кафяв или друг цвят за фазов проводник. За съществуващи инсталации с светлосин проводник PEN, е необходимо допълнително маркиране с жълто-зелен цвят на местата за присъединяване.

Чл. 1680

При избора на електрическата инсталация и начина на полагане на проводниците е необходимо да се вземат предвид изискванията за електробезопасност и пожарна безопасност.

Чл. 1681

Наредбата определя условията за полагане на електрическите инсталации и избора на проводници и кабели в зависимост от околната среда. За всяко условие се посочват подходящите видове проводници и методи на полагане. При наличие на повече от едно условие, инсталацията трябва да отговаря на всички тях. Таблица 70 предоставя конкретни указания за различни условия, включително открити и скрити инсталации, влажни и сухи помещения, с указания за използването на защитени и незащитени проводници и кабели.

Чл. 1682

Чл. 1682 определя изискванията за обвивките и изолациите на проводниците и кабелите в електрическите инсталации. Те трябва да отговарят на начина на полагане и условията на околната среда. При наличие на специални изисквания, изолацията и защитните обвивки трябва да се избират с оглед на тези специфични изисквания, като се отчитат и разпоредбите на чл. 1697 и 1698.

Чл. 1683

Чл. 1683 определя изискванията за неутралните проводници, които трябва да имат изолация равностойна на изолацията на фазовите проводници. В производствени помещения с нормална среда е допустимо използването на стоманени тръби и метални конструкции за работни проводници при условие на осигурена проводимост и надеждност на заварките. Обаче, не се допуска използването на конструкции в близост до горими части от сградата.

Чл. 1684

Наредба № 3 определя изискванията за пожарна безопасност при полагането на електрически проводници и кабели. В зависимост от материала на повърхностите и конструкциите (горими, негорими или трудногорими), се предвиждат различни начини за полагане на електрическите инсталации. Откритите инсталации могат да бъдат полагани на ролки, скоби или директно, а скритите инсталации изискват подложка от негорими материали и последваща защита. Специални условия важат за полагането в тръби и кожуси, както и за защитените и незашитени проводници.

Чл. 1685

Чл. 1685 определя изискванията за полагане на защитени и незащитени проводници. Според ал. 1, светлото разстояние от кабела до повърхността на горими материали трябва да бъде не по-малко от 10 mm. В ал. 2 се предвижда, че ако не може да се спази това разстояние, проводникът трябва да бъде изолиран с негорим материал, който да отстъпва минимум 10 mm от всяка страна на проводника.

Чл. 1686

При скрито полагане на защитени проводници с горими обвивки и незащитени проводници в горими конструкции, е необходимо да бъдат защитени с плътен слой от негорими материали. Тази защита трябва да обхваща проводниците от всички страни.

Чл. 1687

Член 1687 от Наредба № 3 определя изискванията за разстоянието при полагане на тръби и кожуси от трудногорими материали. Според ал. 1, светлото разстояние от тръбата до повърхността на конструкцията и детайлите от горими материали трябва да бъде минимум 100 mm. В случай че не може да се спази това разстояние, ал. 2 предвижда изолация на тръбата с плътен слой от негорим материал с дебелина поне 10 mm.

Чл. 1688

При скрито полагане на тръби и кожуси от трудногорими материали, те трябва да бъдат отделени от горими конструкции с плътен слой от негорим материал с дебелина минимум 10 mm. Тази мярка е задължителна за безопасността на електрическите инсталации.

Чл. 1689

При пресичане на къси участъци от електрическата инсталация с елементи на строителната конструкция, изработени от горими материали, е необходимо тези участъци да бъдат изпълнени в съответствие с изискванията на членове 1684 до 1688 от същата наредба.

Чл. 1690

Чл. 1690 определя условията за използване на проводници и кабели с различна топлоустойчивост в зависимост от температурата на околната среда. При високи температури е необходимо да се използват проводници и кабели с повишена топлоустойчивост, а при необходимост да се намаляват токовите натоварвания. Забранено е монтажът на проводници и кабели на повърхности с температура над 50°С.

Чл. 1691

Във влажни и мокри помещения, както и при външни уредби, е необходимо да се използват влагоустойчиви изолации за проводниците и изолиращите опори. Също така, опорните и носещите конструкции, тръби, кожуси и лавици трябва да бъдат избрани с оглед на тяхната влагоустойчивост.

Чл. 1692

Член 1692 от Наредба № 3 посочва, че в прашни помещения не се препоръчват методи на полагане на електрическите инсталации, които позволяват натрупване на прах върху елементите, тъй като това затруднява тяхното почистване.

Чл. 1693

В помещения и външни уредби, където се намират химически активни вещества, електрическите инсталации трябва да се изграждат с елементи, които са устойчиви на тези условия или са защитени от тяхното влияние.

Чл. 1694

Чл. 1694 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че проводниците и кабелите, които имат изолация или обвивка, неустойчива на светлинно лъчение, трябва да бъдат защитени от директно лъчение, за да се предотвратят повреди и опасности.

Чл. 1695

Наредба № 3 регламентира защитата на електрическите инсталации, особено в зони с риск от механично повреждане. Кабелите и проводниците трябва да бъдат защитени с обвивки или тръби, а в определени случаи е необходимо да се осигури допълнителна механична защита. Изолационните тръби могат да се полагат в подовете, при спазване на минимални дебелини на защитната покривка. Забранено е използването на неметални тръби в горещи помещения. Съществуват специфични изисквания за полагане на проводници в стоманени тръби и кутии, включително изисквания за уплътняване и електрическа свързаност.

Чл. 1696

Съгласно Чл. 1696 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., проводниците и кабелите трябва да се използват единствено в области, посочени в техните технически спецификации. Това осигурява безопасността и правилната им експлоатация.

Чл. 1697

Наредба № 3 предвижда изисквания за захранване на преносими и подвижни електропотребители, които трябва да се осъществяват с шнурове и гъвкави кабели с медни жила, проектирани специално за целта. Всички проводници, включително за заземяване, трябва да бъдат обединени в обща обвивка или изолация. За механизми с ограничено преместване, като кранове и подвижни триони, е необходимо да се използват конструкции, които предпазват проводниците от повреди.

Чл. 1698

Наредбата регулира защитата на електрическите проводници и кабели от въздействието на масла, газове и химически активни среди. Предвижда се използването на проводници с подходяща изолация в зависимост от околната среда, включително масла, влажност и химически вещества. Забранява се употребата на алуминиеви проводници в агресивни химически среди.

Чл. 1699

Чл. 1699 определя правилата за използване на едножилни и мостови проводници с пластмасова изолация в неподвижни електрически инсталации. Тези проводници могат да се използват в монолитни и сглобяеми сгради, при условие че изолацията им е защитена от механични повреди. Забранява се полагането на мостови проводници в земята, върху измазани стени без подходящи мерки за закрепване, върху стоманени конструкции, открито в пожароопасни и взривоопасни помещения, както и за захранване на аварийно и евакуационно осветление.

Чл. 1700

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда изисквания за откритото полагане на незащитени изолирани проводници. При напрежение над 42 V в помещения с нормална опасност, проводниците трябва да бъдат на височина минимум 2 метра от пода. В помещения с повишена опасност, минималната височина е 2,5 метра. Изискванията не важат за отклонения до ключове и контакти, пускови апарати, табла и аплици.

Чл. 1701

Наредбата определя условията за изпълнение на открито положени електрически инсталации в тръби и закрити канали. Откритите инсталации могат да се изпълняват в производствени сгради и второстепенни помещения на непроизводствени сгради. Допуска се използването на тръби от полимерни материали при определени условия, а стоманени водогазопроводни тръби се предвиждат за случаи с високи изисквания за механична якост. Забранява се използването на шнурови проводници за неподвижни инсталации.

Чл. 1702

Чл. 1702 регламентира защитата на незащитените проводници в производствени и битови помещения. В производствени помещения, проводниците трябва да бъдат защитени от механично въздействие до височина 1,5 м. В битови помещения не се изисква такава защита. В помещения, достъпни само за специално обучен персонал, няма ограничения за височината на разполагане на незащитените проводници.

Чл. 1703

Чл. 1703 от Наредба № 3 предвижда, че незащитените изолирани проводници в крановите междини трябва да се полагат на височина най-малко 2,5 метра от нивото на площадката на крановата количка или от настилката на крановия мост. В случай че това не е възможно, е необходимо да се предприемат защитни мерки за защита на персонала от случайно допир до проводниците, които трябва да бъдат осигурени по цялата дължина на проводниците или в зоната на разполагане на проводниците на крановия мост.

Чл. 1704

Наредбата определя, че височината на открито положени защитени изолирани проводници и кабели, независимо от това дали са в тръби или кожуси със степен на защита IP 20, не подлежи на ограничения от нивото на пода или обслужващата площадка.

Чл. 1705

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира изискванията за пресичане и разстояния между незащитени и защитени изолирани проводници, както и между проводници и тръбопроводи. При пресичане на незащитени проводници с разстояние от поне 10 mm се изисква допълнителна изолация. Разстоянията между проводниците и тръбопроводите трябва да са минимум 50 mm, а при тръбопроводи за горящи течности - минимум 100 mm. При разстояния под 250 mm, проводниците трябва да са защитени от механични повреди. При пресичане с горещи тръбопроводи е необходимо защита от висока температура.

Чл. 1706

Чл. 1706 определя минималните разстояния при паралелно полагане на проводници и кабели с тръбопроводи. Разстоянието трябва да бъде най-малко 100 mm, а когато става въпрос за тръбопроводи с горими и лесновъзпламеними течности и газове, минималното разстояние е 400 mm. Също така, проводниците и кабелите, положени паралелно на горещи тръбопроводи, трябва да бъдат защитени от високата температура или да бъдат избрани в съответното изпълнение.

Чл. 1707

Чл. 1707 определя изискванията за преминаване на проводници и кабели през стени и междуетажни плочи. Те трябва да се поставят в тръби, кожуси, кухини или открито положени канали. За предотвратяване на проникване на вода и разпространение на пожар, местата на преходите трябва да бъдат запълнени с лесноотстранима маса от негорим материал, която да има огнеустойчивост не по-ниска от тази на стената или междуетажната плоча.

Чл. 1708

Чл. 1708 предвижда изисквания за полагане на незащитени проводници на изолирани опори. При преминаване през стени или междуетажни плочи, проводниците трябва да бъдат допълнително изолирани, например чрез изолационна тръба. При преход от сухо или влажно помещение в друго такова, е разрешено полагането на всички проводници от една и съща линия в обща изолационна тръба. В случаи на преход от сухо или влажно помещение в мокро, всеки проводник трябва да бъде в отделна изолационна тръба, а съединителните връзки да се извършват в сухото или влажното помещение.

Чл. 1709

Чл. 1709 регламентира условията за полагане на проводници и кабели. Допуска се полагане на проводници и кабели на лавици, въжета и други конструкции, плътно един до друг в снопове или пакети. Проводниците от снопа трябва да се привързват с пластмасови или метални скоби на определени разстояния - 0,3 м за хоризонтално и 0,5 м за вертикално полагане. В затворени канали проводниците и едножилните кабели се полагат в един ред или в пакет, с максимум 12 в пакет и минимално разстояние от 20 mm между пакетите.

Чл. 1710

Чл. 1710 от Наредба № 3 предвижда условия за полагане на проводници в кожуси. Според наредбата, сумата от сеченията на проводниците и кабелите, изчислена по техните външни диаметри, не трябва да превишава 35% от светлото сечение в неразглобяеми кожуси и 40% в кожуси с отваряне на капаците.

Чл. 1711

Чл. 1711 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че допустимите продължителни токове за проводници и кабели, положени на снопове или разположени на слоеве, трябва да се определят с отчитане на корекционни коефициенти. Тези коефициенти се съобразяват с броя и разположението на проводниците, количеството и разположението на сноповете, както и наличието на ненатоварени проводници.

Чл. 1712

Член 1712 от Наредба № 3 изисква тръби, кожуси и гъвкави металоръкави да се полагат по начин, който предотвратява събирането на влага или кондензация на пари от въздуха в тях.

Чл. 1713

Чл. 1713 от наредбата регулира съединяването на тръби, кожуси и гъвкави металоръкави. В сухи непрашни помещения без вредни пари, съединенията могат да се извършват без уплътнения. В помещения с вредни пари или газове, или при възможност за попадане на масла и вода, трябва да се използват уплътнения. В прашни помещения също е необходимо уплътняване и защита от запрашаване.

Чл. 1714

Чл. 1714 от Наредба № 3 уточнява, че съединенията на стоманените тръби и кожуси, използвани като защитни проводници, трябва да отговарят на изискванията, посочени в съответната глава на наредбата, както и на изискванията в глава седма. Раздел V от наредбата се фокусира върху скритите електрически инсталации в помещения.

Чл. 1715

Чл. 1715 от Наредба № 3 определя изискванията за изпълнение на скрити електрически инсталации. Те трябва да бъдат поставени в тръби и кожуси с уплътнения и да са еднокамерни. Не е разрешено полагането на електрически инсталации във вентилационни канали и шахти, но е допустимо пресичането им с проводници и кабели в стоманени тръби. Полагането на проводници и кабели в окачени тавани трябва да отговаря на специфичните изисквания на наредбата.

Чл. 1716

Скритите електрически инсталации са разрешени в сгради с непроизводствено предназначение и в производствени сгради, когато е необходим добър естетичен вид или високи санитарно-хигиенни изисквания. Проводниците за тези инсталации трябва да бъдат поставени в тръби, които са положени под мазилката на стените или в строителните елементи на сградите, като стени, подове, тавани и колони.

Чл. 1717

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира условията за полагане на електрически инсталации с мостови и едножилни проводници с полимерна изолация. Проводниците могат да се изпълняват директно в мазилката, върху мазилката или в подовата настилка, при спазване на определени изисквания за дебелина на покритията и защита срещу механични повреди. Полагането на проводниците следва да бъде в прави направления, без прегъвания и усуквания. Допускат се специфични разстояния от стени и тавани, като не се разрешава полагане директно в мазилка или земя на кабелоподобни проводници.

Чл. 1718

Чл. 1718 от Наредба № 3 предвижда четири основни начина за изпълнение на електрическите инсталации в тавански помещения. Първият вариант е открито изпълнение. Вторият вариант включва полагане на проводници и кабели в тръби, както и защитени проводници и кабели в обвивки от негорими или трудногорими материали, без ограничения на височината. Третият вариант позволява използването на незащитени изолирани едножилни проводници, които трябва да бъдат на височина минимум 2,5 метра, а при по-ниска височина те трябва да бъдат защитени. Четвъртият вариант е скрито полагане на проводниците в стени и тавани от негорими материали, също без ограничения на височината.

Чл. 1719

Откритите електрически инсталации трябва да се изпълняват с медни проводници и кабели. Използването на алуминиеви кабели е разрешено в тавански помещения с негорими покриви, при открито полагане в стоманени тръби или при скрито полагане в негорими стени и покриви. В производствени сгради със селскостопански характер с горими покриви, алуминиеви кабели могат да се полагат открито в стоманени тръби.

Чл. 1720

Член 1720 от Наредба № 3 предвижда, че съединенията и отклоненията на медни и алуминиеви жила на проводниците и кабелите трябва да се извършват в метални разклонителни кутии. За целта могат да се използват методи като пресоване, заваряване или клеми, които трябва да отговарят на материала, сечението и броя на жилата.

Чл. 1721

Чл. 1721 от Наредба № 3 гласи, че електрическите инсталации, които са изпълнени в стоманени тръби, трябва да отговарят на изискванията, посочени в членове 1712 до 1714. Това подчертава необходимостта от спазване на определени стандарти за безопасност и качество при инсталирането на електрически системи.

Чл. 1722

Чл. 1722 от Наредба № 3 допуска отклонения от електрически линии в тавански помещения към електропотребители, намиращи се извън тавана. Тези отклонения трябва да отговарят на условията за открито полагане на линии, както и да бъдат извършени в стоманени тръби или скрито в негорими стени и покриви.

Чл. 1723

Комутационните апарати, използвани в мрежите на осветителите и другите електропотребители, които са разположени в тавански помещения, трябва да бъдат инсталирани извън тези помещения. Това е важна разпоредба за безопасността на електрическите инсталации в подобни зони.

Чл. 1724

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за разполагане и ограждане на външните електрически инсталации с незащитени изолирани проводници. Инсталациите трябва да бъдат недостъпни за хора в места с често пребиваване, като балкони и открити входове. Определени са минимални разстояния при хоризонтално и вертикално полагане на проводниците, както и забрани за изпълнение на инсталации по покриви на жилищни и обществени сгради. Незащитените проводници се третират като неизолирани по отношение на допир.

Чл. 1725

Наредбата определя минималните разстояния, които трябва да се спазват при разполагането на електрически проводници. За проводници, пресичащи пожарни и товарни пътища, разстоянието до земята трябва да е минимум 6 m в проходимата част и 3,5 m в непроходимата част. При разстояния между проводниците, ако междустълбието е до 6 m, минималното разстояние е 0,1 m, а при над 6 m - 0,15 m. Разстоянието от проводниците до стените и опорните конструкции трябва да е минимум 50 mm.

Чл. 1726

Чл. 1726 определя изискванията за полагане на проводници и кабели в електрическите инсталации. Външните електрически инсталации трябва да се изпълняват с уплътнения и в съответствие с предписанията на чл. 1712 - 1714. Забранява се полагането на проводници в стоманени тръби и кожуси извън сграда.

Чл. 1727

Член 1727 от Наредба № 3 определя изискванията за изпълнение на въводите в сгради. Въводите трябва да бъдат в изолационни тръби, за да се предотврати проникването на вода. Разстоянието между проводниците и от тях до сградата трябва да е минимум 0,2 м. Въводите могат да бъдат през покрива в стоманени тръби, с вертикално разстояние от 2,5 м. За ниски сгради, разстоянието от проводниците до покрива е минимум 0,5 м, а до земята - 3 м.

Чл. 1728

Наредба № 3 определя изискванията за електрическите уредби в жилищни, общественообслужващи и производствени сгради. Специални изисквания могат да се предявяват за уникални и специални сгради. Наредбата не обхваща електрическите уредби в лечебни заведения, системи за свръзки, уредби за находища и мълниезащитни уредби. В текста, терминът 'сгради' се отнася за сградите от ал. 1 с нормална пожарна опасност.

Чл. 1729

Член 1729 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че при проектирането на електрическите уредби в сградите трябва да се спазват изискванията, посочени в тази глава на наредбата, както и изискванията от съответните глави на наредбата, при условие че те не противоречат на основните изисквания.

Чл. 1730

Чл. 1730 от наредба № 3 указва, че за проектирането на материя, която не е обхваната от наредбата, следва да се прилагат изискванията на системата от стандарти БДС HD 384, която касае електрическите уредби в сгради.

Чл. 1731

В Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. се определят ключови термини, свързани с електрическите уредби и електропроводни линии. Основните термини включват: "захранваща линия", "въвод", "разпределително табло", "главно разпределително табло", "междинно разпределително табло", "етажно разпределително табло", "крайно разпределително табло", "апартаментно табло", "токов кръг", "управляващ токов кръг", "излаз от токов кръг" и "помещение за разпределително табло". Всеки от тези термини описва специфични компоненти и функции на електрическите инсталации, които осигуряват правилното разпределение и управление на електрическата енергия в сградите.

Чл. 1732

Наредбата определя, че електрозахранването на електрически уредби в сгради обикновено трябва да се извършва по схемата TN. В производствени сгради и при специални случаи е допустимо да се използват схемите IТ или ТТ. За жилищни и обществени сгради се препоръчва използването на схемите TN-C-S или TN-S.

Чл. 1733

Член 1733 от Наредба № 3 указва, че външното електрозахранване на сградата трябва да бъде изпълнено в съответствие с изискванията, посочени в глава втора на наредбата.

Чл. 1734

Чл. 1734 забранява вграждането и пристрояването на трансформаторни постове (ТП) в сгради, предназначени за временно обитаване, училища и учебни заведения. Изключение се допуска в жилищни сгради при условията на ЗУТ. Устройството и разполагането на ТП трябва да отговарят на специфични изисквания.

Чл. 1735

Според чл. 1735 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., е позволено да се захранват осветителни и силови товари от един и същ трансформатор.

Чл. 1736

Съгласно Чл. 1736 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., трансформаторните постове трябва да бъдат разположени по начин, който осигурява безпрепятствен и неограничен достъп на персонала от експлоатиращата организация.

Чл. 1737

Член 1737 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че захранването на аварийното и евакуационното осветление трябва да бъде в съответствие с изискванията, изложени в глава четиридесета и НИПАБ.

Чл. 1738

Чл. 1738 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електрическите уредби на сградите трябва да включват захранване за различни системи, като рекламно, витринно и фасадно осветление, противопожарни устройства, системи за диспечеризация, локални ТВ мрежи, светлинни указатели за пожарни хидранти, знаци за безопасност, звукови сигнализации и светлиннопредупредителни системи. Всичко това трябва да бъде проектирано в съответствие със зададените изисквания.

Чл. 1739

Чл. 1739 регламентира условията за захранване на еднофазни потребители от трифазна разпределителна мрежа. Позволява се различни групи еднофазни потребители да споделят общи N и PE проводници при петпроводна схема. Препоръчва се защитно изключване при превишаване на напрежението, когато PE проводникът е общ за различни фази. Изключването трябва да се извършва на входа на сградата. Забранява се наличието на комутационни елементи във веригите на PE и PEN проводници, допуска се само демонтаж с инструменти.

Чл. 1740

Чл. 1740 от Наредба № 3 определя, че електрическата енергия се въвежда в сградите чрез въводни устройства (ВУ). В сградата може да има повече от едно ВУ, а при наличие на няколко потребители на електрическа енергия за стопански нужди, за всеки от тях се предвижда самостоятелно ВУ. ВУ могат да бъдат изградени като отделни полета или колонки към разпределителните табла.

Чл. 1741

Член 1741 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при въздушни въводи е необходимо да се инсталират ограничители за импулсни пренапрежения. Тази мярка е предназначена за защита на електрическите устройства и проводници от повреди, причинени от внезапни увеличения на напрежението.

Чл. 1742

Съгласно чл. 1742 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., на възловите устройства (ВУ) и главните разпределителни табла (ГРТ) се предвижда поставяне на апарати за защита на всички въводи и изводи. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 1743

Член 1743 от наредбата определя изискванията за захранващите линии на ВУ (високоволтови уредби) или ГРТ (групови разпределителни трансформатори). Според член 1, захранващите линии трябва да бъдат въвеждани чрез комутационни апарати. Член 2 предвижда, че на всеки извод трябва да има комутационен апарат или един общ апарат за няколко извода. Член 3 уточнява, че автоматичните прекъсвачи изпълняват функциите на апарат за защита и комутация.

Чл. 1744

Комутационните апарати трябва да бъдат разположени на всички разпределителни табла в административно-стопански помещения, независимо от наличието на апарати в началото на захранващите линии. Етажните разпределителни табла трябва да се поставят на максимално разстояние от 3 метра от захранващата магистрала, като се спазват изискванията на глава деветнадесета.

Чл. 1745

Чл. 1745 регламентира разполагането на въводни устройства (ВУ) и главни разпределителни табла (ГРТ). ВU и ГРТ трябва да се поставят в отделни помещения, достъпни само за обслужващия персонал, а в зони с високи подпочвени води - над нивото на водата. Допустимо е разполагането им в сухи сутерени, ако са защитени с прегради с гранична пожароустойчивост минимум 45 минути. За жилищни сгради с ниско и средно застрояване е разрешено разполагането на ВУ и ГРТ в несамостоятелни помещения, при условие че защитата е не по-ниска от IР 31 и номиналният ток не надвишава 250 А. Разстоянието между ВУ, ГРТ и различни проводи трябва да бъде минимум 1 метър.

Чл. 1746

Чл. 1746 определя условията за разположение на помещенията за разпределителни табла. Те не могат да се намират под бани, санитарни възли, умивални и кухни, освен ако не са взети специални мерки за хидроизолиране. Забранено е преминаването на газопроводи и проводи с горящи течности, канализация и отточни води през помещенията на разпределителни табла. Допуска се преминаването на тръбопроводи за вода и отопление, при условие че няма отклонения в помещенията, освен за отопление на самото помещение. Вратите на помещенията трябва да се отварят навън.

Чл. 1747

Помещенията за ГРТ (Генераторни Резервни Трансформатори) трябва да имат естествена вентилация и температурата в тях не трябва да пада под +5°С.

Чл. 1748

Вътрешната комутация на разпределителните табла трябва да се извършва с медни проводници, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. Тази разпоредба е част от раздел IV, който се отнася до електрическите инсталации и кабелни линии.

Чл. 1749

Наредба № 3 определя начина на изпълнение на вътрешните електрически инсталации. Инсталациите на отделни потребители в една сграда се свързват чрез отклонение от общата захранваща линия или от отделни линии. При магистрална схема на захранване се поставят комутационни апарати на всяко отклонение. Осветлението в общите части на жилищни сгради се захранва от самостоятелна линия или отделно табло. Електрическите уредби, които не са свързани с жилища, се захранват от отделни изводи на ГРТ.

Чл. 1750

Чл. 1750 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че захранващите линии от трансформаторни подстанции (ТП) до възлови устройства (ВУ) или главни разпределителни табла (ГРТ) трябва да бъдат защитени срещу претоварване и токове на късо съединение (к.с.).

Чл. 1751

В съответствие с наредбата, в сградите е задължително да се използват кабели и проводници с медни жила. В музеи, галерии и изложбени зали е разрешено използването на осветителни шинопроводи с определени степени на защита (IР 20 и IР 44), при спазване на специфични условия за отклонение и прекъсване на веригата. Осветителите се захранват от отделни изводи на таблата.

Чл. 1752

Наредбата регламентира условията за полагане на електрически проводници и кабели в жилищни сгради. Забранява се преминаването на магистрални и разпределителни линии за други потребители в жилища. Не е разрешено полагането на проводници от етажното табло в общи тръби, кутии или канали за отделни жилища, освен ако проводниците са от различни фази. Също така, допуска се съвместно полагане на проводници за жилища и групови линии за стълбищно осветление в общи канали, ако те са изработени от негорими материали.

Чл. 1753

Чл. 1753 определя основните изисквания за изпълнение на електрическите инсталации в сградите. Линиите от разпределителните табла до осветителите и контактите трябва да бъдат трипроводни, включващи фазов, неутрален и защитен проводник. Забранява се обединяването на неутрални и защитни проводници на различни токови кръгове, както и свързването на неутралния и защитния проводник под общ контакт в разпределителното табло.

Чл. 1754

Наредбата определя начините за изпълнение на електрическите инсталации в помещенията, които могат да бъдат скрити или открити. Скрити инсталации се извършват в канали на строителни конструкции, докато откритите се реализират в електротехнически канали, кутии и подобни. В специфични етажи и помещения, като технически помещения, неотопляеми подземни и влажни места, електрическите инсталации трябва да се изпълняват открито. Достъпно е полагането на несменяеми линии в сгради с негорими строителни материали, при спазване на определени условия.

Чл. 1755

Чл. 1755 от Наредба № 3 определя изискванията за изпълнение на електрическите инсталации, разположени в непроходими окачени тавани и прегради. В зависимост от материала на конструкцията, инсталациите трябва да се изпълняват в метални тръби и затворени кутии за горими материали, или в тръби и кутии от негорими материали, с използване на кабели, които неразпространяват горенето.

Чл. 1756

В помещения за приготвяне и приемане на храна, с изключение на кухни в жилища, е разрешен открит монтаж на кабели. Въпреки това, откритото полагане на проводници в тези помещения не е разрешено.

Чл. 1757

Чл. 1757 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електрическите инсталации в сауни, санитарни възли, бани и помещения с вани или душове трябва да бъдат скрити. Допуска се полагане на открито положени кабели, но е забранено използването на проводници с метална обвивка, в метални тръби и гъвкави металоръкави в тези помещения.

Чл. 1758

Член 1758 от Наредба № 3 предвижда, че електрическите инсталации, разположени в тавани, трябва да бъдат изградени в съответствие с изискванията, посочени в глава тридесет и седма, раздел VI от същата наредба.

Чл. 1759

Наредбата позволява полагането на кабели с напрежение до 1000 V в сутерени и технически етажи на сградите, които захранват електропотребители в различни секции на сградата. Тези кабели не се считат за транзитни. Обаче, не е разрешено транзитното преминаване на кабели през сутерени и технически етажи.

Чл. 1760

Съгласно Чл. 1760 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. е забранено откритото полагане на транзитно преминаващи кабели и проводници в складови помещения. Това правило цели да осигури безопасността и предотврати потенциални инциденти, свързани с електрическите инсталации.

Чл. 1761

Според Чл. 1761 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., линиите, които захранват хладилни уредби в предприятия за търговия и обществено хранене, трябва да бъдат изпълнени директно от собствено табло (ГРТ).

Чл. 1762

Чл. 1762 определя правилата за избор на сеченията на проводниците, като се вземат предвид условията на нагряване при продължително натоварване и къси съединения. Неутралният проводник (N) трябва да има същото сечение като фазовите проводници за еднофазни линии и трифазни линии, захранващи еднофазни товари. При трифазни симетрични товари сечението на N проводника е равно на фазовите проводници за сечения до 16 mm2 Cu или 25 mm2 Al, а за по-големи сечения е не по-малко от 1/2 от сечението на фазовите проводници. Сечението на PEN проводника е не по-малко от N проводника и не по-малко от 10 mm2 Cu или 16 mm2 Al. Минималните сечения на проводниците PE и PEN се определят по чл. 166, ал. 3.

Чл. 1763

В член 1763 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. се допуска в определени случаи неутрален проводник от мед със сечение 2,5 mm2 и по-голямо да се използва и като защитен проводник (PEN), при условие че от таблото с повторно заземяване до най-отдалечения потребител няма повече от пет последователни електрически свързвания.

Чл. 1764

В помещенията за приготвяне на храна, освен кухните в жилищата, осветителите с нажежаеми лампи над работните места трябва да бъдат със защитни разсейватели (стъкла). Осветителите с луминесцентни лампи трябва да бъдат оборудвани с решетки, мрежи или ламподържатели, които предотвратяват изпадането на лампата от осветителя.

Чл. 1765

В санитарни възли, бани и помещения с вани и душове трябва да се монтира електрообзавеждане, специално предназначено за тези условия. Това е необходимо за осигуряване на безопасност и съответствие с изискванията на наредбата.

Чл. 1766

Разпоредбата забранява разполагането на контактни излази в помещения с вани, душове, умивални, перални и помещения с нагреватели към сауни. Изключение правят контактите, които са специално предназначени за монтаж в такива помещения.

Чл. 1767

Контактите в помещения, предназначени за пребиваване на деца, като жилища, детски заведения, школи и общежития, трябва да бъдат оборудвани със защитни капачки. Тези капачки автоматично закриват гнездата на контактите след изваждане на щепселите, с цел осигуряване на безопасност.

Чл. 1768

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. урежда разположението на ключове и контакти в електрическите инсталации. Ключовете за осветление се поставят на височина до 1 м, а в детски заведения - на 1,50 м. Контактите трябва да бъдат на височина от 0,3 до 1,5 м и да са разпределени в жилищни помещения, кухни и коридори по определени норми. Специфични изисквания важат и за обществени и търговски сгради, където контактите се поставят според проектите.

Чл. 1769

Чл. 1769 определя максималния брой проводници, които могат да се полагат в открито и скрито положени изолационни тръби, в зависимост от сечението на проводниците и вътрешния диаметър на тръбите. Броят на проводниците за открито положени тръби е посочен в табл. 72, а за скрито положени тръби - в табл. 73. Важно е да се отбележи, че в таблиците диаметърът 13,5 е записан като 13 за краткост.

Чл. 1770

Чл. 1770 от Наредба № 3 забранява разполагането на разпределителни табла и устройства за управление в помещения като сауни, перални, санитарни възли, както и в помещения с вани и душове, поради риска от електрически инциденти в условия на висока влажност.

Чл. 1771

Ключовете за осветление на тавански помещения с конструктивни елементи от горими материали, като покриви и греди, трябва да бъдат разположени извън тези помещения, за да се предотвратят потенциални пожари.

Чл. 1772

Съгласно Чл. 1772 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., ключовете за осветление в помещения, където пребивават много хора, като магазини, столови, ресторанти и приемни холове на хотели, трябва да бъдат разположени на места, които са достъпни само за обслужващия персонал. Това е мярка за безопасност и контрол на осветлението в тези пространства.

Чл. 1773

Член 1773 от Наредба № 3 предвижда, че за всеки вход в сграда трябва да бъде осигурено осветление. Това е задължително изискване, което цели да гарантира безопасността и удобството на потребителите при влизане в сградата.

Чл. 1774

Член 1774 от Наредба № 3 регламентира изискванията за осветление на адресни табели и указатели за пожарни хидранти, които са монтирани на фасадите на сградите. Предвижда се инсталацията на съответни осветители, които да захранват осветлението на тези табели и указатели от инсталацията за вътрешно осветление на сградата.

Чл. 1775

Системите за пожарна и охранна сигнализация трябва да бъдат захранвани от два независимо захранващи въвода. В случай на липса на два въвода, захранването трябва да бъде осигурено от две различни линии от един единствен ввод. Превключването от основната линия към резервната е автоматично.

Чл. 1776

Чл. 1776 от Наредба № 3 изисква монтираните на покрива двигатели, табла и отделни апарати за комутация и защита да имат степен на защита най-малко IР 44. Тази наредба е важна за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 1777

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, всяко жилище трябва да разполага с един електромер, който може да бъде еднофазен или трифазен, в зависимост от типа на електрическия въвод.

Чл. 1778

В обществени сгради, които имат няколко абонати, е задължително да бъдат предвидени електромери за всеки абонат, като например ателиета, магазини и офиси.

Чл. 1779

В обществени сгради електромерите трябва да се поставят в ГРТ на точката на присъединяване. Позволява се електромерите на различни абонати да бъдат в общо помещение. Съгласно с електроразпределителното предприятие, електромерите могат да се разполагат при един от потребителите, който захранва и другите абонати, като на въводите в помещенията на тези потребители се поставят контролни електромери.

Чл. 1780

Чл. 1780 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електромерите за общи нужди, които включват стълбищно и дворно осветление, абонатни станции, асансьори и други, трябва да бъдат разположени в Груповите Разпределителни Табла (ГРТ).

Чл. 1781

Съгласно чл. 1781 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., електромерите за отделните жилища трябва да бъдат разположени заедно с апаратите за защита, като автоматични прекъсвачи и предпазители. Това изискване е в интерес на безопасността и ефективността на електрическите инсталации.

Чл. 1782

Чл. 1782 предвижда изисквания за безопасно обслужване на електромерите. Всеки електромер, който е директно свързан към мрежата, трябва да бъде снабден с комутационен апарат, който позволява изключване на напрежението от всички фази. Освен това, прекъсвачите за изключване на напрежението от електромерите, разположени в жилищата, трябва да бъдат поставени извън границите на самото жилище.

Чл. 1783

Член 1783 от Наредба № 3 предвижда, че след електромерите трябва да се постави апарат за защита. В случай че след електромера има няколко извода с отделни защити, не е задължително да се инсталира апарат за обща защита.

Чл. 1784

Съгласно Чл. 1784 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., в жилищни сгради е разрешено използването на система за дистанционно отчитане и/или предаване на показанията от електромерите. Това позволява по-удобно и ефективно управление на електрическите уреди и услуги.

Чл. 1785

Чл. 1785 от наредбата указва, че защитните мерки за безопасност на електрическите уредби в сгради трябва да се изпълняват в съответствие с глава седма и допълнителните изисквания, посочени в съответния раздел на наредбата.

Чл. 1786

Чл. 1786 от Наредба № 3 предвижда, че всички достъпни токопроводими части на осветителите за общо осветление и стационарните електропотребители, като електрически печки, бойлери, битови климатизатори и електрически сушилни за кърпи, сешоари и др., трябва да бъдат присъединени към защитния проводник.

Чл. 1787

Чл. 1787 от Наредба № 3 предвижда, че металните корпуси на еднофазни преносими електроуреди от клас I трябва да бъдат присъединени към защитния проводник на захранващата линия. Освен това, металните конструкции на преградни стени, врати и рамки, които съдържат кухини за полагане на кабели, също трябва да се свързват към защитния проводник.

Чл. 1788

В помещения без повишена опасност за поражение от електрически ток е разрешено използването на окачени осветители без клеми за защитни проводници, при условие, че куката за окачването е изолирана. Тези изисквания не отменят и не заменят изискванията по чл. 1753 и не позволяват изпълнението на електрическите инсталации като двупроводни.

Чл. 1789

Чл. 1789 от Наредба № 3 предвижда автоматично изключване на захранването за токови кръгове, които захранват контактни излази за преносими електрически уреди, чрез защитен прекъсвач. Това е мярка за безопасност, която цели предотвратяване на електрически инциденти.

Чл. 1790

В случай, че защитата срещу свръхтокове (например автоматичен апарат или предпазител) не може да осигури автоматично изключване в срок от 0,4 секунди при номинално напрежение 220 V, и ако уредбата (например жилището) не е включена в система за изравняване на потенциалите, е задължително да се предвиди защитен проводник (ЗП).

Чл. 1791

Чл. 1791 от Наредба № 3 предвижда, че при последователно разполагане на защитни устройства (ЗП) трябва да се осигури селективност при тяхното задействане. При дву- и многостепенни схеми, ЗП, разположено по-близо до захранващия източник, трябва да има настройка и време за сработване, които са най-малко три пъти по-високи в сравнение с тези на ЗП, разположен по-близо до потребителя.

Чл. 1792

Чл. 1792 от Наредба № 3 забранява свързването на неутралния проводник с заземени елементи и защитни проводници в зоната на действие на защитните устройства (ЗП). Освен това, при избора на ЗП, трябва да се осигури сигурна комутация на веригата, като се вземат предвид възможните претоварвания.

Чл. 1793

Чл. 1793 от Наредба № 3 препоръчва използването на защитни устройства (ЗП) с вграден автоматичен прекъсвач, който осигурява защита срещу свръхтокове. Освен това, не е разрешено използването на ЗП в токови кръгове, които не са защитени от свръхтокове чрез допълнителен апарат, който осигурява такава защита.

Чл. 1794

В жилищни сгради не се разрешава използването на защитни устройства (ЗП), които автоматично изключват потребителя при пад на напрежението. Защитният прекъсвач е задължен да функционира поне 5 секунди, дори при пад на напрежението до 50% от номиналното.

Чл. 1795

В сградите се използват електрически уредби тип "А", които могат да работят с променливи и пулсиращи токове, например от перални машини с регулируема скорост, регулируеми светлоизточници, телевизори, видеомагнетофони и персонални компютри. Също така се използват уредби тип "АС", които реагират единствено на променливи токове с нулева последователност.

Чл. 1796

Наредба № 3 определя изискванията за използване на защита от поражения при електрически уреди и електропроводни линии. В член 1796 се посочва, че за токови кръгове, захранващи контактни излази, трябва да се използват защитни прекъсвачи (ЗП) с номинален ток на сработване не по-голям от 30 mА. Допуска се присъединяване на няколко токови кръга към един ЗП чрез отделни автоматични прекъсвачи. Не се изисква поставяне на ЗП в линии за стационарни потребители и осветители, както и в общи осветителни мрежи.

Чл. 1797

В жилищните сгради защитните устройства (ЗП) обикновено се инсталират в апартаментните табла. Възможно е също така да бъдат разположени в етажни разпределителни табла.

Чл. 1798

Съгласно Чл. 1798 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., е забранено поставянето на защитни устройства (ЗП) във веригите на електрически устройства, при които изключването им може да доведе до опасни ситуации за потребителите. Това включва устройства като пожарна сигнализация и охранителни системи, при които прекъсването на захранването може да има сериозни последици.

Чл. 1799

В помещения с повишена опасност, като бани в жилища и към хотелски стаи, токовите кръгове, захранващи контакти, трябва да се оборудват с защитни устройства (ЗП), които имат номинален ток на сработване не по-голям от 30 mА.

Чл. 1800

Чл. 1800 от Наредба № 3 определя допустимите стойности на утечния ток в електрическите мрежи. В нормален режим на работа, общият ток на утечка не трябва да надвишава 1/3 от номиналния ток на защитното устройство (ЗП). При липса на данни за утечния ток на електропотребителите, се приема стойност от 0,4 mА на 1 А натоварване, а за утечния ток на мрежата - 0,01 mА на 1 м дължина на фазов проводник.

Чл. 1801

В жилища се препоръчва да се поставят устройства за защита (ЗП) с ток на сработване до 300 mА, за да се осигури допълнителна защита срещу запалване при съединение със заземени части.

Чл. 1802

Чл. 1802 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. позволява за жилищни сгради да се използва един апарат с ток на сработване не по-голям от 30 mА, при условие, че се спазват изискванията по чл. 1800. Това е допустимо във връзка с функциите на защитните устройства по чл. 1797 и 1801.

Чл. 1803

Член 1803 от Наредба № 3 предвижда изисквания за защита на електрическите уредби. Когато защитното устройство (ЗП) е предназначено за защита от електрически ток и запалване, е необходимо прекъсване на веригите на фазовия и неутралния проводник. В тези случаи не се изисква защита от свръхтокове в неутралния проводник.

Чл. 1804

Член 1804 от наредбата предвижда, че при въвода в сградата трябва да се изпълни система за изравняване на потенциалите, която включва обединяване на основен защитен проводник, основен заземителен проводник или главна заземителна клема, метални тръби от комуникациите, метални части от строителната конструкция и системи за мълниезащита, отопление, вентилация и климатизация. Освен това, се препоръчва да се изградят допълнителни системи за изравняване на потенциалите по посоката на пренасяне на електрическата енергия.

Чл. 1805

Наредба № 3 определя изискванията за допълнителни системи за изравняване на потенциалите в електрическите уредби. Към тези системи се включват токопроводими части на електропотребителите, защитни проводници и др. В помещения с вани и душове е задължително предвиждането на такава система, включително свързването на токопроводими части извън помещенията. При липса на електрообзавеждане, системата се свързва към PE клема. Нагреватели в пода трябва да бъдат покрити със заземена мрежа или покривка, а за допълнителна защита се използва устройство за защита (ЗП) с ток на сработване до 30 mA. Забранено е прилагането на местни системи за изравняване на потенциалите в сауни и помещения с вани и душове.

Чл. 1806

Чл. 1806 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че изискванията в тази глава се прилагат за електрическите уредби, инсталирани в клубове, читалища, зрелищни сгради, театри, кина, циркове, концертни зали, спортни зали и други подобни обекти.

Чл. 1807

Член 1807 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че при проектирането на електрическите уредби, освен изискванията, посочени в глава 38, трябва да се спазват и изискванията в настоящата глава, при условие че те не са в противоречие помежду си.

Чл. 1808

В Чл. 1808 на Наредба № 3 се дефинират ключови термини, свързани с електрическите уредби и електропроводните линии в контекста на сценични и зрителни пространства. Определенията включват: 'сцена' - пространство за спектакли; 'естрада' - зона за концертни прояви; 'манеж' - част за циркови представления; 'сценично задвижване' - механизми за управление на декори; 'постановъчно осветление' - осветление за театрални и концертни събития; 'технически апаратни' - помещения за осветителни и прожекционни устройства.

Чл. 1809

Чл. 1809 от Наредба № 3 определя, че електрозахранването на електропотребителите се извършва чрез мрежа с напрежение 380/220 (400/230) V, при условие, че системата на свързване със земя е TN-S или TN-C-S.

Чл. 1810

Чл. 1810 от Наредба № 3 определя, че нестандартните напрежения за постановъчно осветление и електрически уредби за механизация на сцената, които се захранват от отделни трансформатори, изправители или преобразователи, трябва да бъдат избрани в съответствие със заданието за проектиране.

Чл. 1811

Чл. 1811 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че всички помещения, свързани със сцената, като зони за декори, складове за декори и костюми, ателиета и гардеробни за артисти, се считат за пожароопасни от клас П-IIа, освен ако не са класифицирани в по-висок клас на пожарна или взривна опасност. Това включва и складове за бои и текстилни материали.

Чл. 1812

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя категорията на електропотребителите в зависимост от осигуреността на електроснабдяване. В таблица 74 са посочени различни видове електропотребители и тяхната категория на електрозахранване, разделени по брой на местата в залите. Например, електродвигатели на противопожарни помпи и системи за оповестяване за пожар имат категория I, докато други електропотребители, невключени в предходните категории, са с категория III.

Чл. 1813

Наредбата предвижда, че захранването с електроенергия на сгради със зрелищни зали трябва да се осъществява от собствен трафопост, който може да бъде встроен, пристроен или отделно стоящ, или от трафопост за общо ползване. Не е разрешено присъединяване на електрически уредби на други потребители към линията НН, която захранва зрелищната сграда от трафопост за общо ползване. Въпреки това, електрозахранването на уредби на други потребители е разрешено от собствения трафопост на зрелищната сграда.

Чл. 1814

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за електрозахранване на зрелищни сгради с капацитет над 800 места и сградите за деца, независимо от броя на местата. Изискванията включват: 1. Изпълнение на захранването от два трансформатора на собствен трафопост или от два трансформатора на общ трафопост, ако собственото изграждане е нецелесъобразно. 2. Трансформаторите да се захранват от два независими източника. 3. Оставащият работещ трансформатор да осигурява захранването при изключване на единия. 4. Главното разпределително табло (ГРТ) да е със секционирана шинна система НН и автоматично включване към резервно захранване (АВР), с взаимно резервиращи се линии за захранване на секциите.

Чл. 1815

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за електрозахранване на зрелищни сгради с под 800 места в зрителните зали. Захранването трябва да бъде от два различни трансформатора, с опция за един трансформатор при наличие на две резервиращи се линии. При отказ на един трансформатор, другият трябва да осигури захранването на основните потребители. Главното разпределително табло трябва да има секционирана шинна система, а превключването между основно и резервно захранване е ръчно. За електропотребители от I категория е необходимо второ независимо източник на захранване.

Чл. 1816

Зрелищните сгради, които имат до 300 места в залите, трябва да бъдат захранвани с електрическа енергия от един трансформатор, разположен на трафопост за общо ползване.

Чл. 1817

При изграждането на зрелищни зали с капацитет до 300 места, освен детските, в сгради с различно предназначение, електроприемниците могат да бъдат захранвани от общо главно разпределително табло (ГРТ).

Чл. 1818

Чл. 1818 определя изискванията за пристроени или встроени трансформаторни подстанции (ТП) с маслени трансформатори. Всеки трансформатор трябва да бъде в отделна клетка с изход навън, като е допустимо за ТП с комплектни разпределителни устройства (КРУ) да има два трансформатора в общо помещение. ТП и КРУ трябва да са разположени на първия етаж. Вратите на трансформаторните клетки или помещенията на КРУ трябва да са на разстояние най-малко 5 метра от евакуационни изходи или най-близката врата за преминаване на зрители. Изход от помещения на ТП не е допустим по пътя за евакуация.

Чл. 1819

В трансформаторните подстанции (ТП) с сухи трансформатори и комплектни разпределителни устройства (КРУ) съоръженията трябва да бъдат разположени в отделно помещение в сградата. Осигурява се възможност за транспортиране и замяна на съоръженията.

Чл. 1820

В помещенията на трансформаторни постове (ТП) могат да се разполагат въртящи се преобразователи с напрежение до 1000 V, които служат за захранване на електрозадвижванията на сценичните механизми, шкафове с акумулатори и тиристорни регулатори на постановъчно осветление, при условие че персоналът на обекта осигурява цялостно обслужване на електрооборудването.

Чл. 1821

Разпределителните уредби на трансформаторни постове (ТП) с напрежение над 1000 V трябва да бъдат разположени в отделни помещения с заключващи се врати, достъпни само за персонала на електроснабдителното предприятие. Разрешава се съвместното разполагане на уредби с напрежение до 1000 V и с по-високо напрежение единствено при условие, че обслужването им е от персонала на същата организация. Изключение правят трансформаторни постове с комплектни разпределителни уредби (КРУ), при които високоволтовата част е пломбирана от обслужващата организация.

Чл. 1822

Член 1822 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. забранява свързването на други електропотребители към линиите, които захранват електроакустични и кинотехнически устройства. Това означава, че тези линии трябва да се използват изключително за посочените устройства, за да се предотвратят потенциални проблеми с електрическата безопасност и функционирането на системите.

Чл. 1823

Аварийното и евакуационното осветление трябва да бъде захранвано в съответствие с изискванията, посочени в глава четиридесета, както и в чл. 1824 и 1825 от наредбата.

Чл. 1824

Наредбата определя изискванията за захранване на аварийното, евакуационното осветление и пожарната сигнализация от акумулаторни батерии. За зрелищни сгради, независимо от броя на местата или захранващите източници, се препоръчва задължително използване на акумулаторни батерии. Конкретни изисквания се прилагат за различни категории сгради на база броя на местата в зрителните зали, като в определени случаи се допуска да не се предвиждат акумулаторни уредби.

Чл. 1825

Чл. 1825 от Наредба № 3 регламентира условията за използване на преносими акумулаторни батерии в различни помещения. Тези батерии могат да се използват само в определени места, като зрителни зали и помещения за артисти са изключени. Батериите с напрежение до 50 V и капацитет до 150 Ah могат да се зареждат на мястото на монтажа им, без да променят клас на помещението по взриво- и пожароопасност. Капацитетът на батериите е проектиран за 1 час непрекъсната работа на аварийното осветление. Киселинните акумулаторни батерии с по-високи параметри трябва да отговарят на специфични изисквания.

Чл. 1826

Чл. 1826 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че допустимите отклонения от напрежението за осветителите са регламентирани в съответните стандарти. Това означава, че за да се осигури безопасна и ефективна работа на осветителните уреди, е необходимо да се спазват установените технически изисквания и норми.

Чл. 1827

Член 1827 от Наредба № 3 предвижда, че осветителите на постановъчното осветление трябва да бъдат оборудвани с предпазни решетки. Тези решетки имат за цел да предотвратят изпадането на светофилтри, лещи, лампи или други вътрешни части от осветителните прибори, както и частици стъкло или кварц, в случай на счупване на лампата.

Чл. 1828

Чл. 1828 от Наредба № 3 предвижда, че осветлението на оркестрантските пултове трябва да има възможности за плавно регулиране на яркостта. В случай на клубове с капацитет до 500 места, е допустимо да се използва нерегулируемо осветление за същите нужди.

Чл. 1829

В зрителни зали, които имат 500 или повече места, е задължително да се осигури плавно регулиране на яркостта на осветлението. Това правило е въведено с цел да се подобри комфортът на зрителите и да се адаптира осветлението в зависимост от нуждите на различни събития.

Чл. 1830

В помещения за зрители, които имат 50 или повече места, е задължително да се предвиди дежурно осветление. Това осветление трябва да осигурява минимум 15% от нормираната стойност за работно осветление. Възможно е да се използват части от аварийното или евакуационното осветление за целите на дежурното осветление.

Чл. 1831

В зали с постоянна кинопрожекционна апаратура е необходимо автоматично включване на осветители, които трябва да осигуряват минимум 15% от нормите за осветеност по време на прекъсванията между кинопрожекциите.

Чл. 1832

Чл. 1832 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя начина на управление на работното и дежурното осветление в различни помещения. За сцени и естради управлението се осъществява от апаратната за управление на постановъчното осветление или от пулта на сцената. За помещения, предназначени за зрители, като вестибюли и фоайета, управлението е централно от главната каса или входа в зрителната зала, а дежурното осветление - от помещението на пожарния пост или от ГРТ.

Чл. 1833

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда наличие на аварийно осветление в определени помещения, свързани с функционирането на сцената и обслужващите я зони. Конкретно, аварийното осветление е задължително за помещенията на сцената, администрацията, касата, гардероба, охраната, пожарния пост, техническите апаратни, здравния пункт, ГРТ, телефонна централа и помещенията за животни в цирка.

Чл. 1834

Светлинните указатели с надпис "Exit" трябва да се разполагат над вратите на евакуационните пътища от зрителната зала, сцената и други помещения, насочени към изхода. Те трябва да бъдат свързани с аварийното осветление и да се включват автоматично при загуба на захранване от основните източници. Указателите трябва да са постоянно включени, когато в сградата има зрители.

Чл. 1835

Аварийното и евакуационното осветление се контролира от пожарния пост или от Групата за реакция при тревога (ГРТ), съгласно Наредба № 3 от 9 юни 2004 г.

Чл. 1836

Чл. 1836 определя изискванията за аварийно и евакуационно осветление, което трябва да се включва или превключва към акумулаторна батерия. В параграф 1 е посочено, че се предвиждат лампи с нажежаеми жички. Параграф 2 допуска използването на луминесцентни лампи, при условие че се използват преобразователи за преобразуване на постоянния ток в променлив.

Чл. 1837

Чл. 1837 от Наредба № 3 предвижда, че оркестровите пултове трябва да бъдат осветявани от осветители, които са свързани към контакти. Това осигурява необходимото осветление за музикантите по време на изпълнения.

Чл. 1838

В член 1838 от наредбата се предвижда, че в сградите, които разполагат със зрелищни зали, трябва да се осигури възможност за присъединяване на рекламни и илюминационни уредби. Раздел IV от наредбата е посветен на електрозахранването на технологичното обзавеждане.

Чл. 1839

Чл. 1839 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че противопожарните помпи, системите за противодимна защита, пожарната сигнализация и системите за оповестяване за пожар трябва да бъдат захранвани от отделна линия, която може да бъде от трансформаторна подстанция (ТП) или от главен разпределителен трансформатор (ГРТ).

Чл. 1840

Чл. 1840 от Наредба № 3 предвижда автоматично изключване на системите за вентилация и климатизация при включване на двигателите на противопожарните помпи и системите за противодимна защита. Освен това, допуска се автоматично изключване на друго силово електросъоръжаване, с изключение на двигателите на противопожарните завеси, циркулационните помпи и асансьори.

Чл. 1841

Двигателите на противопожарните помпи могат да се пускат дистанционно от бутони при пожарните кранове, ако няма инсталации за спринклерни и дренчерни системи. При наличие на такива инсталации, пускането на помпите става автоматично, с възможност за дистанционно дублиране от помещенията на пожарния пост. Включването на помпите се контролира чрез светлинни и звукови сигнали в помещението на пожарния пост.

Чл. 1842

Чл. 1842 от наредбата посочва, че електрозадвижванията на сценичните механизми автоматично се изключват, когато достигнат крайните си положения. Освен това, електрозадвижванията на сценичните подемни механизми, противопожарните завеси, подемно-спускащите се платформи и подемно-транспортните устройства (с изключение на телферните) трябва да бъдат оборудвани с аварийно автоматично изключване в силовата верига, за да се предотврати самопускането им.

Чл. 1843

При наличие на над 10 подемни устройства, е задължително да се осигури апарат за управление, който позволява едновременно изключване на всички сценични подемници. Този апарат трябва да бъде разположен на пулта на сценичните механизми, а ако такъв липсва, тогава на пулта на помощник-режисьора (инспециента).

Чл. 1844

Чл. 1844 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за аварийно спиране на всички механизми, обслужващи сцената, трябва да бъдат инсталирани изключващи апарати на минимум две места. Тези места трябва да осигуряват добър контрол върху работата на механизмите.

Чл. 1845

Чл. 1845 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че вратите на ограждащите повърхности на въртящи се сцени, подемно-спускащи се платформи и технологични повдигателни устройства трябва да бъдат оборудвани с блокиращи устройства. Тези устройства изключват електрозадвижванията при отварянето на вратите и ги включват автоматично след затварянето им, без необходимост от допълнителни действия като завъртане на ключ или натиск върху изключвател.

Чл. 1846

Механизмите, които комбинират електрозадвижване с механично (ръчно) задвижване, задължително трябва да имат блокировка. Тази блокировка предотвратява активирането на електрозадвижванията, когато механизмът преминава в режим на ръчно управление.

Чл. 1847

Чл. 1847 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че контактите на електрическите уреди, предназначени за осигуряване на безопасност, се активират при прекратяване на захранването на техните бобини. Това е мярка за гарантиране на безопасността при неочаквани ситуации.

Чл. 1848

Чл. 1848 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. описва изискванията за противопожарните завеси. Според параграф 1, завесите трябва да имат блокировки, които автоматично изключват двигателите при отслабване на тяговите въжета и гравитационното спускане. Параграф 2 предвижда, че движението на завесите трябва да бъде съпроводено със светлинна и звукова сигнализация на сцената и в пожарния пост.

Чл. 1849

Чл. 1849 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира управлението на димните люкове, като предвижда възможност за едновременно отваряне на всички люкове или за отделно управление на всеки люк. Затварянето на люковете може да бъде ръчно. Управлението може да се осъществява от сцената, от пожарния пост или непосредствено от самите механизми.

Чл. 1850

Силовите мрежи, разположени в зоната на сцената, като естрада или манеж, трябва да бъдат защитени от претоварване, в съответствие с изискванията, определени в глава деветнадесета от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г.

Чл. 1851

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., всички кабели и проводници трябва да бъдат избирани с медни жила. Това изискване е задължително за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 1852

Чл. 1852 от Наредба № 3 предвижда, че в зрителните зали, фоайетата, бюфетите и други помещения за зрители, електрическите инсталации трябва да бъдат скрити и сменяеми. Това означава, че инсталациите не трябва да бъдат видими и трябва да могат да се заменят при необходимост.

Чл. 1853

Кабелите и проводниците, използвани в зоната на сцената и в зрителните зали, трябва да бъдат полагани в стоманени тръби, независимо от броя на местата в залата.

Чл. 1854

Член 1854 от Наредба № 3 позволява полагане на до 24 проводника в една стоманена тръба за линиите на постановъчното осветление, при условие, че температурата не надвишава допустимата норма за изолацията на проводниците.

Чл. 1855

Чл. 1855 от наредбата предвижда, че линиите, които захранват осветителните прибори на постановъчното осветление, разположени на подвижни конструкции, трябва да бъдат изпълнявани с гъвкави кабели.

Чл. 1856

Чл. 1856 от Наредба № 3 предвижда, че електрическите инсталации, захранващи преносими и подвижни потребители и приемници, разположени на виброизолираща основа, трябва да бъдат изпълнени в съответствие с изискванията на глава тридесет и осма.

Чл. 1857

Чл. 1857 от Наредба № 3 предвижда, че преходът от неподвижни към подвижни електрически инсталации трябва да се осъществява чрез електрически съединители или контактни кутии. Тези съединители и кутии трябва да бъдат разположени на места, които са достъпни за обслужване.

Чл. 1858

Член 1858 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че заземяването и защитните мерки за безопасност на електрическите съоръжения трябва да се извършват в съответствие с разпоредбите на глава седма и допълнителните изисквания, посочени в наредбата.

Чл. 1859

Чл. 1859 от Наредба № 3 определя изискванията за защитното заземяване на подвижните метални конструкции на сцената, като те трябва да бъдат свързани чрез отделни гъвкави медни връзки или кабелни жила, без да се обединяват с неутралния проводник. Освен това, разрешава се свързването на въртящите се части на сцената и апаратурата чрез пръстеновиден контакт с двойно токоотнемане.

Чл. 1860

Наредба № 3 определя изискванията за заземяване на металните корпуси и конструкции на кинотехнологични устройства, разпределителни мрежи на електроакустиката, телевизията, информационните връзки и сигнализацията. Според член 1860, тези устройства трябва да бъдат присъединени към защитно заземяване. Устройства с повишени изисквания за шум се свързват към отделна заземителна система, разположена на минимум 20 метра от другите заземители, а проводниците им трябва да бъдат изолирани. Съпротивлението на заземлението за тези устройства не трябва да бъде по-малко от 4 W, освен ако производителят не е определил по-строги изисквания.

Чл. 1861

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за устройството на електрически осветителни уредби, които важат за закрити помещения, открити площи, улици и рекламно осветление. Изключения от тези разпоредби са направени за осветителни уредби на стадиони, летища, мини, рудници, телевизионни и киностудии, както и за транспортни средства.

Чл. 1862

Чл. 1862 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че светлотехническите показатели на вътрешните осветителни уредби, като осветеност, неравномерност, заслепяване, дискомфорт и пулсации, се определят в съответствие с нормативната уредба.

Чл. 1863

Наредбата регламентира използването на газоразрядни светлинни източници за изкуствено осветление, включващи луминесцентни, живачни, металхалогенни, натриеви, ксенонови лампи и светодиоди. Лампите с нажежаема жичка могат да се използват само при специфични художествени или архитектурни изисквания или когато употребата на газоразрядни лампи е невъзможна или икономически неоправдана.

Чл. 1864

В осветителните уредби, които използват разрядни лампи, е необходимо да се предвидят защитни устройства. Тези устройства имат за цел да намалят радиосмущенията, като осигуряват спазването на допустимите нормирани стойности за радиосмущения.

Чл. 1865

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за използване на аварийно осветление. Според чл. 1865, за аварийно осветление могат да се използват: 1. лампи с нажежаема жичка; 2. луминесцентни лампи, при условие че захранването е с променлив ток и температурата в помещението е най-малко +5°С; 3. разрядни лампи с високо налягане, които имат устройство за моментално повторно запалване, като например металхалогенни лампи.

Чл. 1866

Наредбата предвижда изисквания за осветление на производствени и непроизводствени помещения. В производствени помещения се допуска комбинирано или общо осветление, докато за непроизводствени помещения се изисква общо равномерно осветление.

Чл. 1867

Чл. 1867 определя условията за захранване на осветителите на общото осветление. Основното напрежение за захранване е до 380 (400) V при определени условия на окачване и използване на прекъсвачи. Допуска се захранване на отделни лампи до 220 (230) V, а за определени лампи и ПРА - до 380 (400) V при спазване на специфични изисквания. В помещения с повишена опасност е разрешено захранване до 220 (230) V независимо от височината на окачване. При височина под 2,5 m се изискват специални конструкции на осветителите. Осветители с луминесцентни лампи могат да се поставят на височина под 2,5 m, ако контактните части са недостъпни.

Чл. 1868

Наредбата регламентира максималните напрежения за захранване на осветители на местно стационарно осветление. В помещения без повишена опасност се допуска 220 V, а в помещения с повишена опасност - 42 V. Специални условия позволяват използването на 220 (230) V за осветители в аварийно и евакуационно осветление, както и при определени условия в помещения с повишена опасност. При временно ползване на осветители е разрешено захранване с 220 (230) V, при наличие на защита от токове на утечка и използване на осветители от клас II. Осветители с луминесцентни лампи на 220 (230) V могат да се използват при условие, че тоководещите части са недостъпни, а в специфични среди е необходимо използването на специална арматура.

Чл. 1869

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че напрежението за захранване на преносими ръчни осветители в помещения с повишена опасност не трябва да надвишава 24 V. В случаи на неблагоприятни условия, когато рискът от токов удар е по-висок, допустимото напрежение може да бъде намалено до 12 V.

Чл. 1870

Чл. 1870 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. посочва, че за захранване на преносими ръчни осветители и осветители, предназначени за окачване или поставяне на различни повърхности, трябва да се спазват изискванията за местно стационарно осветление.

Чл. 1871

Член 1871 от наредбата предвижда, че неутралните проводници в електрическите мрежи се оразмеряват в зависимост от тока на най-натоварената фаза, което е важно за безопасността и ефективността на електрическите инсталации. В раздел II се разглежда захранването на аварийно и евакуационно осветление, което е от съществено значение за осигуряване на безопасността при аварийни ситуации.

Чл. 1872

Наредба № 3 определя изискванията за захранване на осветителите в производствени и обществени сгради. Работното и аварийното осветление трябва да се захранват от независими източници, с възможност за захранване от различни трансформатори при условие, че са от два независими източника. В случай на невъзможност за независимо захранване, аварийното осветление може да се захрани от трансформатор, който не захранва работното осветление. Евакуационното осветление трябва да бъде захранвано от отделна мрежа, а в сгради без естествено осветление, с над 20 души, е задължително да има евакуационно осветление от независим източник. Не се допуска захранване на осветление от мрежи на мощни консуматори. Светлинните указатели за евакуация могат да се свързват към всяка мрежа за осветление.

Чл. 1873

В помещения с постоянен обслужващ персонал или с постоянно преминаване на хора трябва да се осигури възможност за включване на аварийното и евакуационното осветление по всяко време.

Чл. 1874

Чл. 1874 от Наредба № 3 предвижда, че в случаи, когато е технически нецелесъобразно да се осигури захранване на аварийното и евакуационното осветление по стандартните начини, е разрешено да се използват преносими осветители, захранвани с акумулатори или сухи батерии, вместо стационарно аварийно и евакуационно осветление.

Чл. 1875

При избора на елементите на токовия кръг за осветление, коефициентът на едновременност за товарите е равен на единица, което означава, че се приема, че всички товари работят едновременно.

Чл. 1876

Чл. 1876 определя изискванията за оразмеряване и защита на токовите кръгове за осветление. За производствени и обществени сгради максималният работен ток е 25 А. За жилищни сгради, при условие че поддържането на осветителната уредба не се извършва от специалист, максималният ток е 16 А. За осветителни уредби с разрядни лампи с мощност 125 W и по-голяма или лампи с нажежаема жичка 500 W и повече, максималният ток е 63 А. Отклонения от линиите на токови кръгове с дължина до 3 m са допустими, а при полагане в стоманена тръба за всякаква дължина не е необходимо защитаване независимо от сечението на проводника.

Чл. 1877

Член 1877 от Наредба № 3 определя условията за подобряване на фактора на мощността (COS j) в осветителните уредби с разрядни лампи. Подобрението може да бъде индивидуално, групово или централизирано, в зависимост от техническите възможности и икономическата целесъобразност. Минималният избран фактор на мощността трябва да бъде 0,90.

Чл. 1878

Чл. 1878 от Наредба № 3 предвижда изисквания при свързване на осветителите за местно осветление. Проводниците трябва да бъдат защитени от механични повреди, освен ако напрежението е под 42 V. При наличие на шарнири, проводниците не трябва да се опъват или трият в шарнирната част. Осветителите трябва да бъдат разположени на безопасни и удобни места за обслужване.

Чл. 1879

Сечението на неутралните проводници в трифазни линии с разрядни лампи трябва да се избира в зависимост от вида на осветителите. За осветители с индивидуална компенсация на ПРА, сечението се определя по тока на най-натоварената фаза. За осветители с некомпенсирана индуктивна мощност, сечението трябва да бъде най-близкото стандартно сечение до 50% от сечението на фазовите проводници.

Чл. 1880

Член 1880 от наредбата предвижда, че двупроводните линии на мрежи с изолирана неутрала или без изведена неутрала, които имат напрежение над 42 V и се намират в помещения с повишена опасност или особена опасност, трябва да бъдат снабдени с двуполюсни прекъсвачи. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при работа с електрически инсталации в рискови условия.

Чл. 1881

Наредбата определя минималните височини за окачване на осветители в различни условия: 6,5 m над уличното платно, 7 m над трамвайни линии и 9 m над тролейбусни линии. Разстоянието от захранващите линии до носещото въже или контактната мрежа трябва да е най-малко 1,5 m. За осветители на парапети и зелени площи височината не е ограничена, при условие че достъпът до лампите е с помощта на специален инструмент.

Чл. 1882

При оразмеряване на мрежите за външно осветление, се приема коефициент на едновременност единица, което означава, че се счита, че всички осветителни тела ще работят едновременно.

Чл. 1883

В уредбите за външно осветление е задължително да се използват осветители, които предлагат индивидуална или групова компенсация на реактивната мощност. При избора на групова компенсация, изключването на осветителната уредба трябва да става едновременно с изключването на компенсиращите устройства.

Чл. 1884

Чл. 1884 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. изисква в основата на всеки стълб отклоненията от захранващия кабел към осветителите да бъдат защитени с предпазители или автоматични прекъсвачи. Това е мярка за безопасност, която цели да предотврати повреди и инциденти в електрическата инсталация.

Чл. 1885

Охранното осветление трябва да бъде захранвано от самостоятелна линия, което осигурява независимост и надеждност на системата за сигурност.

Чл. 1886

Член 1886 указва, че осветителите, разположени на входовете на сгради, трябва да се захранват от токов кръг на аварийното осветление, при условие че то е постоянно включено с работното осветление на сградата.

Чл. 1887

Чл. 1887 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че захранването на външното осветление трябва да се извършва непосредствено от трансформаторен пост, разпределителен шкаф или от мрежа НН (ниско напрежение).

Чл. 1888

Член 1888 от Наредба № 3 предвижда, че при използване на отклонителни муфи, отклонението към осветителите от кабелни разпределителни линии за уличното и външно осветление на промишлените предприятия трябва да се извършва без прекъсване на жилата на кабела.

Чл. 1889

Съгласно Чл. 1889 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., е разрешено полагането на резервни кабелни линии за уличното осветление на магистрални улици. Тези линии могат да свързват крайните осветители, захранвани от съседни линии, а при нормален режим резервната връзка се секционира.

Чл. 1890

Чл. 1890 от наредбата установява, че въздушните разпределителни линии за външно осветление не трябва да имат резервиране и че сечението на линията може да варира по дължината ѝ.

Чл. 1891

Външното осветление на промишлени предприятия трябва да се управлява отделно от вътрешното осветление, осигурявайки независимост между двете системи.

Чл. 1892

Член 1892 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че в градовете е възможно да се реализира централизирано управление на уличното осветление. В пункта за управление трябва да има контрол за състоянието на осветителната уредба, което осигурява ефективно наблюдение и управление на осветлението в населените места.

Чл. 1893

Чл. 1893 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. урежда, че устройствата за автоматично управление на уличното осветление функционират в зависимост от естествената осветеност, яркостта на пътното платно или зададено календарно време. Това осигурява оптимално използване на електрическата енергия и подобряване на видимостта на пътищата.

Чл. 1894

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че при централизирано управление на уличното осветление, трябва да се осигури възможност за изключване на осветлението от няколко места в случай на авария в управляващия пункт. Това гарантира безопасността и ефективността на системата за осветление.

Чл. 1895

При кабелно захранване на външното осветление, въводът трябва да се полага в основата на стълба или в специална кутия, която е изработена от чугун или алуминий. Тази кутия трябва да бъде монтирана на височина не по-малко от 0,30 метра от кота нула на терена.

Чл. 1896

Разрешава се инсталирането на осветители, прожектори и електрически линии на осветителната уредба върху метални и стоманобетонни стълбове от контактната мрежа на електрическия транспорт, при условие че напрежението не надвишава 660 V.

Чл. 1897

Чл. 1897 определя изискванията за изграждане на въздушни мрежи за външно осветление. Включва следните основни точки: 1) Не се използват опъвателни стълбове и двойно закрепване на проводниците при разстояния до 40 м между стълбовете; 2) Стълбовете трябва да бъдат изчислени за механична якост, а стълбовете без проводници да се проверяват за собствено тегло и натоварване от вятър; 3) Минималните сечения на проводниците и разстоянията до земната повърхност се приемат както за мрежи с напрежение до 1000 V.

Чл. 1898

Стълбовете за уличното осветление трябва да се разполагат в съответствие с изискванията, посочени в чл. 329 на наредбата. Освен това, наредбата съдържа разпоредби относно рекламното осветление, което е отделено в Раздел V.

Чл. 1899

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира изискванията за захранване на светещи газонапълнени тръби с използване на сухи трансформатори. Вторичната намотка на трансформаторите трябва да издържа на продължително късо съединение без риск от прегряване. Освен това, откритите тоководещи части на трансформаторите, разположени на открито, трябва да бъдат отдалечени от горими материали и конструкции на разстояние не по-малко от 50 mm.

Чл. 1900

Трансформаторите, предназначени за захранване на светещи газонапълнени тръби, трябва да бъдат разположени близо до тръбите, в места, труднодостъпни за външни лица. Възможно е също така да бъдат поставени в метални кутии, които при отваряне изключват първичното напрежение на трансформаторите.

Чл. 1901

Член 1901 от Наредба № 3 разрешава монтиране на трансформатор заедно с блокиращи и компенсиращи устройства в обща метална кутия. Условие за това е, че трансформаторът трябва автоматично да се изключва от електрическата мрежа при отваряне на кутията, под въздействието на блокиращото устройство.

Чл. 1902

Член 1902 от Наредба № 3 предвижда, че витрините на магазини с монтирани светещи газонапълнени тръби, работещи на високо напрежение, трябва да имат блокировка. Тази блокировка автоматично изключва уредбата от високо напрежение, когато витрините са отворени. Персоналът е отговорен да включи осветителната уредба ръчно, когато витрината е затворена.

Чл. 1903

Светещите тръби, които не са разположени във витрина с блокировка, трябва да бъдат инсталирани на височина най-малко 3 метра от пода. Освен това, те трябва да бъдат разположени на 0,5 метра над повърхността на площадки за обслужване, покриви или други строителни конструкции.

Чл. 1904

Чл. 1904 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. задължава частите на електрическите уредби със светещи тръби под напрежение, които са достъпни за външни лица, да бъдат оградени и да се поставят предупредителни надписи с цел безопасност.

Чл. 1905

Откритите тоководещи части на светещи тръби трябва да бъдат на разстояние най-малко 20 mm от метални конструкции или части на сградите. Изолираните части трябва да отстоят на разстояние от 10 mm.

Чл. 1906

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., минималното разстояние между открити тоководещи части на светещи тръби с различен потенциал трябва да бъде най-малко 50 mm.

Чл. 1907

Металните нетоководещи части на светещи тръби, работещи на високо напрежение, както и един от изводите или средната точка на вторичната намотка на трансформаторите, захранващи тези тръби, задължително се заземяват.

Чл. 1908

Член 1908 определя изискванията за изключване на трансформатори или групи трансформатори на светещи тръби. Изключването трябва да става от първичната страна с комутационен апарат, който осигурява видимо разединяване на всички полюси. Защитната апаратура трябва да бъде оразмерена за номиналния ток на трансформатора. Допуска се също така използването на пакетни прекъсвачи с фиксирано положение на ръкохватката за изключване на трансформаторите.

Чл. 1909

Член 1909 от наредба № 3 определя изискванията за мрежата на високо напрежение за рекламно осветление. Проводниците трябва да са изолирани и с изпитателно напрежение не по-ниско от 15 kV. В места, достъпни за механично въздействие, проводниците се полагат в стоманени тръби или други устойчиви конструкции. За свързване на електроди с дължина до 40 mm е позволено използването на голи проводници.

Чл. 1910

Чл. 1910 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че осветителните уредби трябва да се изпълняват в съответствие с изискванията, изложени в тази глава, както и в глави тринадесета, четиринадесета и петнадесета от същата наредба.

Чл. 1911

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. допуска съвместно полагане на проводници за работно, аварийно и евакуационно осветление, при условие, че те имат изолация за напрежение най-малко 660 V. Необходими са следните изисквания: разстояние от най-малко 20 mm между проводниците за работното осветление и тези за аварийното или евакуационното осветление; проводниците за работното осветление не трябва да се допират до проводниците за аварийното или евакуационното осветление, особено при монтаж на осветители с луминесцентни лампи.

Чл. 1912

Чл. 1912 от Наредба № 3 определя, че защитата на електрическите линии и токовите кръгове за осветителни уредби трябва да се изпълнява съгласно указанията в глава осемнадесета. При избора на защитни апарати е необходимо да се вземе предвид пусковият ток на лампи с нажежаема жичка с мощност 300 W и по-голяма, както и на разрядните лампи.

Чл. 1913

Член 1913 от Наредба № 3 забранява прекъсването на неутралния проводник (N) чрез монтиране на предпазители или прекъсвачи. Това е важна мярка за безопасност, която цели да предотврати инциденти и повреди в електрическите инсталации.

Чл. 1914

Член 1914 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че заземяването и зануляването на осветителни уредби трябва да се извършват в съответствие с изискванията, установени в глава седма от същата наредба.

Чл. 1915

Наредбата определя изискванията за заземяване и зануляване на корпусите на осветителите, в зависимост от начина на полагане на проводниците. При открито полагане на проводниците, заземяването се осъществява чрез гъвкава връзка между заземителната клема на осветителя и защитния проводник, свързана към най-близката неподвижна опора. При полагане на защитени изолирани проводници, кабели или изолирани проводници в стоманени тръби, връзката се изпълнява вътре в корпуса на осветителя.

Чл. 1916

Чл. 1916 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че заземяването и зануляването на корпусите на осветителите, които използват лампи с нажежаема жичка и разрядни лампи с разнесени пусково-регулиращи апарати, трябва да се извършва чрез свързване на заземителната клема на пусково-регулиращия апарат с заземителната клема на осветителя при условие, че неутралният проводник е заземен.

Чл. 1917

Чл. 1917 определя изискванията за заземяване и зануляване на корпусите на осветителите за местно осветление с напрежение над 42 V. Заземяването може да се извърши с помощта на специален проводник или чрез осигурена електрическа връзка между конструкцията и корпуса на осветителя. Освен това, проводниците в работното пространство на осветителите трябва да бъдат положени в метални тръби или шлаухи.

Чл. 1918

Чл. 1918 от Наредба № 3 определя изискванията за зануляване на корпусите на преносими осветители с напрежение над 42 V. Зануляването се извършва чрез специално жило на шланговия кабел, което не може да бъде използвано за работен проводник. Жилото трябва да бъде присъединено самостоятелно към специална клема на контакта.

Чл. 1919

Контактите за преносими електрически осветители, които имат части, подлежащи на заземяване, трябва да бъдат избрани с защитна клема за свързване на заземяващия проводник. Конструкцията на щепселната розетка е такава, че не позволява използването на тоководещи контакти за зануляване.

Чл. 1920

Чл. 1920 от наредба № 3 регламентира заземяването и зануляването на осветителите за външно осветление. Осветителите, разположени на железобетонни или метални стълбове в мрежи с изолиран звезден център, трябва да се заземяват, докато в мрежи с директно заземен звезден център се зануляват. Осветителите на дървени стълбове без заземителни шини не подлежат на заземяване или зануляване.

Чл. 1921

Чл. 1921 от Наредба № 3 предвижда, че осветителните тела, арматурата и комутационните апарати трябва да бъдат избирани в зависимост от номиналното напрежение на мрежата и условията на околната среда. Необходимо е да се спазват изискванията за защита от проникване на вода и прах, както и класът на защита за електрообезопасяване, съгласно действащите стандарти. Осветителите в пожароопасни и взривоопасни помещения трябва да отговарят на специфичните изисквания на НИПАБ.

Чл. 1922

На места с повишени вибрации или сътресения е необходимо да се използват осветители, които имат конструкция, предотвратяваща самоотвиването им. Това е важно за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации в такива условия.

Чл. 1923

Чл. 1923 от Наредба № 3 регламентира свързването на винтовите тоководещи гилзи на фасунгите за различни видове лампи. Според алинея 1, те трябва да се свързват към неутралния проводник в мрежи със заземен звезден център, с изключение на преносими лампи, за които не се изисква зануляване и заземяване. Алинея 2 уточнява, че при фасунга с нетоководеща винтова гилза, неутралният проводник може да се свърже към който и да е от двата контакта.

Чл. 1924

Според Чл. 1924 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., във витрините на магазините е разрешено използването на фасунги за лампа с нажежаема жичка, чиято мощност не надвишава 100 W, при условие че те са поставени на негорима основа. Освен това, е позволено разполагането на фасунги върху запалим материал, ако той е обшит с ламарина.

Чл. 1925

Чл. 1925 от Наредба № 3 указва, че отворите за проводниците в конзолите трябва да имат диаметър не по-малък от 8 mm, с възможност за стесняване до 6 mm на определени места. При въвеждане на проводници в осветителни тела е задължително използването на изолационни втулки.

Чл. 1926

Съгласно НАРЕДБА № 3 от 9 юни 2004 г., в член 1926 е забранено снаждането на проводници в конзолите и тръбите на осветителите. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите инсталации.

Чл. 1927

Според Чл. 1927 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., при окачване на осветители трябва да се използват приспособления, които са способни да издържат на товар, равен на петкратното тегло на осветителя, без да се получават повреди или остатъчни деформации в продължение на 1 час. За многолампови полилеи с тегло 100 daN и повече, товарът трябва да бъде равен на двукратното тегло на полилея плюс 80 daN.

Чл. 1928

Член 1928 от Наредба № 3 допуска окачване на осветител на захранващите проводници, при условие че проводниците са специално предназначени за това. Освен това, връзките към таванната конструкция трябва да бъдат изготвени по специални технически условия.

Чл. 1929

Според Чл. 1929 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., за захранване на осветителни уредби за общо осветление е необходимо да се използват проводници с медни жила, като сечението им не трябва да бъде по-малко от 1 mm2.

Чл. 1930

Чл. 1930 от Наредба № 3 предвижда изисквания за захранване на преносими лампи и осветители. За тези устройства трябва да се използват гъвкави проводници с медни жила, като минималното сечение е 0,35 mm2 за битови нужди и 0,75 mm2 за производствени дейности.

Чл. 1931

Чл. 1931 от Наредба № 3 определя изискванията за захранване на стационарни осветителни уредби за местно осветление. Според него, за подвижни конструкции се използват гъвкави проводници с медни жила и сечение най-малко 1 mm², а за неподвижни конструкции - сечение най-малко 0,5 mm².

Чл. 1932

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за мрежата на осветителните уредби за местно осветление. При напрежения над 42 V, проводниците трябва да бъдат защитени от механични повреди. Проводниците в шарнирните сглобки не трябва да бъдат подложени на разтягане и претриване. Освен това, подвижните конструкции трябва да изключват възможността от преместване или разлюляване на осветителите.

Чл. 1933

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя правилата за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Според член 1933, защитният проводник трябва да бъде свързан към металния корпус на осветителя посредством защитна клема. В наредбата се разглеждат и комутационните апарати, които са важна част от електрическите инсталации.

Чл. 1934

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за комутационни апарати, включително ключове, превключватели и щепселни съединения. Тези изисквания важат за устройства с номинален ток до 16 A и напрежение до 250 V, както и за щепселни съединения с заземен или занулен защитен проводник, които поддържат номинален ток до 63 A и напрежение до 380 (400) V.

Чл. 1935

Комутационните апарати, предназначени за монтаж в помещения с взривоопасна и пожароопасна среда, трябва да бъдат избирани в съответствие с изискванията на НИПАБ (Наредба за изискванията към електрическите уредби).

Чл. 1936

Комутационните апарати, монтирани навън от сгради, трябва да бъдат избрани в зависимост от условията на околната среда, като влажност, запрашеност и наличие на вредни фактори. Степента на защита на апаратите трябва да отговаря на специфичните условия на средата, в която ще бъдат инсталирани.

Чл. 1937

Таблата за осветление, които съдържат комутационни апарати, трябва да бъдат оборудвани с устройства за заключване. Това е необходимо за осигуряване на безопасност и предотвратяване на неразрешен достъп до електрическите компоненти.

Чл. 1938

Комутационни апарати, които са свързани с открито положени проводници, трябва да се инсталират върху непроводими подложки с минимална дебелина от 10 mm. Тези подложки могат да бъдат част от самите апарати.

Чл. 1939

Комутационните апарати, които са предназначени за стационарен монтаж, трябва да се избират с контактни клеми, които са съвместими с медни проводници. Това осигурява безопасност и надеждност при електрическите инсталации.

Чл. 1940

Член 1940 от наредбата посочва, че преносимите електроконсуматори, които имат елементи за заземяване или зануляване, трябва да бъдат снабдени с клема за присъединяване на проводник за заземяване или зануляване. Освен това, конструкцията на щепселното съединение е проектирана така, че да предотврати използването на тоководещи контакти за заземяване или зануляване.

Чл. 1941

Чл. 1941 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя, че конструкцията на щепселните съединения за веригите с свръхниско напрежение трябва да предотвратява възможността за включване на по-високо напрежение или включване само на един от тоководещите проводници. Това е важна мярка за безопасност при работа с електрически уреди.

Чл. 1942

Член 1942 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. изисква конструкцията на щепселните съединения да осигурява надежден вход на проводниците, като в същото време предотвратява тяхното разтягане или нарушаване на целостта.

Чл. 1943

Ключовете на преносимите електроконсуматори трябва да бъдат разположени на самите консуматори. Възможно е също така да се монтират ключове на захранващите проводници, при условие че те имат специална конструкция.

Чл. 1944

В двупроводни линии на четирипроводни мрежи, които имат заземена неутрала, еднополюсните ключове трябва да бъдат монтирани във веригата на фазовия проводник.

Чл. 1945

В помещения с повишена опасност и в особено опасни помещения, където напрежението надвишава 42 V, е задължително използването на двуполюсни ключове. Тази разпоредба е част от общите изисквания за електрически уредби, включително и за открити рудници.

Чл. 1946

Електрическите уредби за открити рудници трябва да бъдат изградени в съответствие с изискванията на наредбата, като се изключват измененията, специфични за тази глава.

Чл. 1947

Наредбата регламентира устройството на електрическите уредби, свързани с откритите рудници, включително захранващите подстанции, въздушните и кабелните линии за електроснабдяване, както и електрифицираните машини, използвани за откриване, добив и транспортиране на земна маса и полезни изкопаеми.

Чл. 1948

Член 1948 от Наредба № 3 предвижда, че електроснабдяването на потребителите в откритите рудници се осъществява чрез електрически мрежи за средно напрежение. Тези мрежи могат да бъдат с изолирана неутрала или с заземена неутрала, използвайки дъгогасителен реактор или активно съпротивление.

Чл. 1949

В НАРЕДБА № 3 от 9 юни 2004 г. се определят категориите на осигуреност на електроснабдяването за потребителите в откритите рудници и захранващите подстанции. Потребителите в откритите рудници са класифицирани в III категория, а захранващите подстанции извън рудника са в II категория.

Чл. 1950

Трансформаторните подстанции, които се използват в откритите рудници, могат да бъдат изградени от комплектни блокове. Тези блокове са проектирани така, че да позволяват многократен монтаж и демонтаж, което улеснява тяхната употреба и поддръжка.

Чл. 1951

Член 1951 от Наредба № 3 определя, че територията на трансформаторната подстанция трябва да бъде оградена с мрежа, която има височина 2,0 метра. Това изискване е наложено с цел осигуряване на безопасност и защита на електрическите инсталации.

Чл. 1952

Чл. 1952 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. указва, че изискванията и изборът на защити и автоматика за електрически мрежи с напрежение над 1000 V са подробно разгледани в глави двадесета и двадесет и първа на наредбата.

Чл. 1953

Наредбата допуска използването на дървени импрегнирани стълбове с минимален диаметър на върха от 14 см за стълбове на въздушни линии (ВЛ) за средно напрежение, при условие че срокът на експлоатация не надвишава 5 години.

Чл. 1954

Изборът на сечение на проводниците за въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 10 kV се извършва на базата на допустимия ток на натоварване и допустимата загуба на напрежение. При нормален режим на работа, загубата на напрежение при най-отдалечения електрически консуматор не трябва да надвишава 10% от номиналното напрежение.

Чл. 1955

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията към въздушните линии (ВЛ) с напрежение над 1000 V, които са описани в глави шестнадесета и седемнадесета на документа. Тези глави съдържат специфични стандарти и условия, които трябва да бъдат спазвани за безопасността и ефективността на електрическите инсталации.

Чл. 1956

Член 1956 от Наредба № 3 допуска използването на носещи стълбове и окачване с глухи клеми на местата, където въздушни линии (ВЛ) с напрежение до 20 kV пресичат електрифицирани жп линии, които са подвижни участъци.

Чл. 1957

При полагане на кабелни линии в изкоп не е необходима защита от механични повреди, освен в случаите на пресичане с железопътни линии и пътища, където такава защита е задължителна.

Чл. 1958

Член 1958 от Наредба № 3 предвижда, че за подвижните кабелни линии трябва да се използват гъвкави кабели, които са предназначени за работа при тежки условия.

Чл. 1959

Чл. 1959 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че кабелите, които се навиват на кабелни барабани, трябва да бъдат защитени срещу усукване. Това е важно за предотвратяване на повреди и осигуряване на безопасността при използването на електрическите уреди.

Чл. 1960

Подвижните кабелни линии, които захранват движещи се машини, могат да бъдат полагани директно на земята. За безопасност, трасето на полагане трябва да бъде обозначено с предупредителни табели.

Чл. 1961

Чл. 1961 от Наредба № 3 предвижда, че комутационните апарати за напрежение над 1000 V трябва да бъдат монтирани в метални шкафове. Освен това, те трябва да бъдат оборудвани с блокировки, които предотвратяват две действия: изключване на разединител под товар и включване на разединител при отворен шкаф.

Чл. 1962

Според НАРЕДБА № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, чл. 1962, преди прекъсвачите и/или предпазителите на линии с напрежение над 1000 V е необходимо да се поставят разединители.

Чл. 1963

Чл. 1963 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. посочва, че при пускането на електродвигатели с тежък режим на развъртане е необходимо спадът на напрежението да не нарушава работата на другите електропотребители, както и да се осигури необходимият пусков момент за двигателя.

Чл. 1964

Наредбата определя условията за устройство на електрическите уредби и електропроводни линии. Чл. 1964 разрешава директното пускане на мощни електродвигатели, при условие че мощността им не надвишава 90% от мощността на захранващия трансформатор. Глава четиридесет и трета се фокусира върху електрическите съоръжения и инсталации в закрити и открити пожаропасни и взривопасни зони, като съдържа общи изисквания.

Чл. 1965

Чл. 1965 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя класификацията на пожаро- и взривоопасните зони в помещения и външни уредби, която се извършва съгласно НИПАБ. За нови обекти класификацията се извършва с проекта, а при въвеждане на нови технологии и материали в съществуващи обекти, класификацията задължително се преразглежда. Всички приети класификации се съгласуват с Националната служба за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 1966

Чл. 1966 от Наредба № 3 предвижда извършване на основен преглед на технологичния процес за класифициране на условията, при които могат да се получат пожароопасни вещества или да се образуват взривоопасни концентрации. Определят се характеристиките на тези вещества на база фирмени данни или лабораторни изследвания. Влиянието на работната среда се отчита в зависимост от различни атмосферни условия и особености на технологичния процес.

Чл. 1967

Член 1967 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че класифицирането на зоните в помещенията и външните електрически уредби трябва да се документира в съответствие с НИПАБ (Нормативна инструкция по безопасност при работа с електрически уредби) и да се отразява в досието на електрическата уредба.

Чл. 1968

На вратите към пожаро- и взривоопасни зони на помещения и външни уредби е задължително да се поставят съответните знаци за пожарна опасност, с цел осигуряване на безопасността и предотвратяване на инциденти.

Чл. 1969

Чл. 1969 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. подчертава, че електрическите съоръжения и инсталации, разположени в пожаро- и взривоопасни зони, както в помещения, така и във външни уредби, трябва да отговарят на специфичните изисквания, определени в НИПАБ.

Чл. 1970

Наредбата определя, че помещенията и външните уредби, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими вещества и течности, са пожароопасни. За електрообзавеждането в тези помещения, те се класифицират на класове в съответствие с НИПАБ.

Чл. 1971

Член 1971 от Наредба № 3 уточнява, че помещенията и откритите уредби, в които се изгарят горива или се извършват технологични процеси с открит огън, не се считат за пожароопасни по отношение на електрообзавеждането. Това включва ситуации, при които температурата на технологичните съоръжения надвишава температурата на самовъзпламеняване на течности, твърди тела и прахове. Към тези помещения спадат пещни помещения на газгенераторни станции, котли, ковашки и термични отделения, електрически пещи и други.

Чл. 1972

Член 1972 от Наредба № 3 указва, че защитата на сгради и съоръжения от мълнии, както и заземяването на метални конструкции и тръбопроводи, трябва да се извършва в съответствие с нормативните актове, свързани с мълниезащита. Това включва и съоръжения, които съдържат горими течности или прахообразни вещества.

Чл. 1973

При разполагане на електрически съоръжения е необходимо да се вземат предвид експлоатационните условия, както и да се осигури достатъчно разстояние между електрическите съоръжения и местата, където се натрупват горими материали. Това включва комутационни апарати, пусково-регулиращи резистори, осветителни тела и електрически двигатели с искрящи контакти.

Чл. 1974

Чл. 1974 от наредбата определя, че защитните конструктивни изпълнения на електрическите съоръжения и инсталации са предназначени да осигурят безопасна работа в пожароопасни помещения и външни уредби, като същевременно ги защитават от неблагоприятното влияние на работната среда.

Чл. 1975

Наредбата определя взривоопасните помещения и уредби, в които могат да се образуват взривоопасни смеси от газове, пари и прахове с въздуха. Изключения от това определение са подземни уредби в мините, свързани с опасност от газ метан и въглищен прах, както и помещения за производство и съхранение на взривни вещества. Помещенията и уредбите се класифицират на класове в зависимост от електрообзавеждането, в съответствие с НИПАБ.

Чл. 1976

Наредбата определя изискванията за безопасност при избора и конструкцията на електрическите съоръжения в взривоопасни помещения. Според Чл. 1976, електрическите съоръжения трябва да осигуряват безопасна работа и да бъдат защитени от влиянието на работната среда. Взривозащитените електрически съоръжения са задължителни за електрообзавеждане на взривоопасни производства.

Чл. 1977

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за производствени и лабораторни електротермични уредби (ЕТУ), които работят с променливо и постоянно напрежение. Уредбите включват съпротивителни, дъгови, индукционни, електрошлакови, диелектрични, електроннолъчеви, йонни и лазерни нагревателни устройства. Всеки тип уредба има специфични характеристики и приложения, свързани с различни материали и методи на нагряване.

Чл. 1978

Чл. 1978 дефинира електротермична уредба (ЕТУ) като система от функционално свързани елементи, включваща специализирано електротермично, електро- и механообзавеждане, устройства за управление, автоматизация и измерване, които осигуряват провеждането на технологичния процес.

Чл. 1979

Чл. 1979 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. дефинира електротермичното обзавеждане (ЕТО) като електротехнологично оборудване, което преобразува електрическата енергия в топлинна енергия. Тази топлинна енергия се използва за нагряване или разтопяване на различни материали.

Чл. 1980

Чл. 1980 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя пещната подстанция като вид подстанция, в която се извършва преобразуване на енергията на променливия ток с промишлена честота в енергия с различни параметри. Това може да бъде преобразуване в енергия с различна честота или в постоянен ток.

Чл. 1981

Член 1981 определя пещен трансформатор (ПТ), пещен трансформаторен агрегат (ПТА) и автотрансформатор (АТ) като устройства, които преобразуват енергията на променливия ток от електрическата мрежа в работно напрежение за електрическите пещи. Също така, изискванията за силовите маслени трансформатори важат и за пещните трансформатори.

Чл. 1982

Пещен прекъсвач (ПП) е вид прекъсвач, който служи за комутиране на главните силови вериги, както и на прекъсвачите за оперативно-защитните и оперативните вериги на електрическите уредби.

Чл. 1983

Чл. 1983 определя понятието "точка на присъединяване (ТП)", която е местоположението в електрическата мрежа, откъдето електрическите уредби получават енергия. ТП се характеризира с номинално напрежение, мощност на късо съединение и реактивно съпротивление, свързани чрез формулата Sк = U2н/хм.

Чл. 1984

Наредбата определя категориите на електротермичните уредби и електропотребителите в зависимост от условията на електроснабдяване. Електротермичните уредби се класифицират в II и III категория в зависимост от конструкцията и изискванията на стандартите. III категория включва електропотребители в цехове и участъци без серийно производство, различни работилници и спомагателни сгради.

Чл. 1985

Член 1985 от Наредба № 3 определя, че електроснабдяването на електротермични уредби от електрическата мрежа за общо предназначение се осъществява в зависимост от мощността на електропотребителите и избраната схема (радиална или магистрална) чрез използването на твърди и гъвкави токопроводи, кабелни и въздушни линии.

Чл. 1986

Наредбата определя условията за електроснабдяване на електротермични уредби, които преобразуват електрическа енергия в топлинна. Електротермичните уредби се свързват към обща захранваща мрежа чрез преобразователни агрегати или самостоятелни трансформатори. Специфичните изисквания за електроснабдяване зависят от типа на пещите (дъгови, индукционни, съпротивителни) и от тяхната мощност. Трансформаторите и преобразователите трябва да бъдат избрани в зависимост от технологичните изисквания и да имат устройства за регулиране на напрежението, ако е необходимо. Освен това, трансформаторите с превключватели на напрежението без товар трябва да имат блокировка за предотвратяване на превключване под товар.

Чл. 1987

Член 1987 от Наредба № 3 определя правилата за разпределение на електрическия товар от еднофазни потребители на електротермични уредби (ЕТУ) към трифазна мрежа. Според алинея 1, товарът трябва да се разпределя равномерно, за да не се превишават допустимите стойности на несиметрия на напрежението. Алинея 2 предвижда, че при невъзможност за спазване на това условие, ЕТУ трябва да бъдат оборудвани със симетриращи устройства или други подходящи апарати за преразпределение на товара между фазите.

Чл. 1988

Не се допуска внасянето на смущения в електрическата мрежа от електротермични уредби, които надвишават допустимите стойности по стандарт. При необходимост, подстанциите на тези уредби трябва да бъдат оборудвани с филтрокомпенсиращи устройства за минимизиране на изкривяването на напрежението.

Чл. 1989

Чл. 1989 определя изискванията за коефициент на мощност (cos j) на електротермичните уредби, свързани към електрически мрежи. Минималната стойност е 0,8, освен ако електроснабдителните предприятия не предписват друго. За уредби с единична мощност 400 kW и по-голяма, ако коефициентът е под 0,8, трябва да се осигурят индивидуални компенсиращи устройства. Индивидуални устройства не се изискват, ако технико-икономическите анализи показват предимство на групова компенсация или при излишък на реактивна мощност в предприятието.

Чл. 1990

Наредбата определя принципите за включване на кондензаторите за компенсиране на реактивната мощност в електротермичните уредби, свързани с електрически мрежи. Схемата на включване се избира въз основа на технико-икономически изчисления и характер на индуктивния товар. При чести и големи изменения на индуктивния товар, кондензаторите се свързват паралелно. Необходимостта от регулиране на капацитета на кондензаторите се определя в проекта. Възможно е използване на устройства за статична и динамична компенсация на реактивната мощност. При бавни изменения на индуктивния товар, кондензаторите могат да бъдат свързани паралелно или последователно. Когато електротермичните уредби се захранват от специфични трансформатори, кондензаторната батерия трябва да бъде свързана на средно напрежение, осигурявайки електродинамична устойчивост.

Чл. 1991

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за комутационни и защитни апарати в първичната верига на електротермичните уредби, в зависимост от напрежението на захранване. За напрежение до 1000 V се изисква прекъсвач на въвода и предпазители или автоматичен прекъсвач. За напрежение над 1000 V е необходимо разединител на въвода и прекъсвач с оперативно-защитно предназначение. За уредби с мощност до 1 kW е допустимо щепселно контактно включване към защитена линия. Прекъсвачи без дъгогасителни контакти могат да се използват, ако комутациите се извършват без товар.

Чл. 1992

Член 1992 от Наредба № 3 определя изискванията за прекъсвачите с оперативно-защитно, оперативно и защитно предназначение при напрежение над 1000 V. За оперативно-защитните прекъсвачи се изискват оперативни превключвания и защитни изключвания при късо съединение (к.с.) и други неизправности. Оперативните прекъсвачи трябва да извършват оперативни превключвания и част от защитните изключвания, определени в проекта. За защитните прекъсвачи се изискват защитни изключвания при к.с. и други неизправности.

Чл. 1993

Наредбата допуска разполагането на оперативно-защитните и оперативните прекъсвачи с напрежение над 1000 V в пещни подстанции и заводски (цехови) РУ. Също така, разрешава се поставянето на общи защитни прекъсвачи за защитни изключвания на групи от електротермични уредби.

Чл. 1994

Наредбата определя изискванията за избор на прекъсвачи за електротермични уредби с напрежение над 1000 V. Специални прекъсвачи с повишена устойчивост се избират при чести комутационни цикли. Разрешава се използването на маломаслени прекъсвачи в определени условия. Допуска се и използването на прекъсвачи с понижена електродинамична устойчивост при наличие на безопасни условия. Предвиждат се мерки за намаляване на комутационните пренапрежения при бързодействащи прекъсвачи, които трябва да се разполагат близо до пещните трансформатори.

Чл. 1995

Чл. 1995 от Наредба № 3 определя, че няма ограничения относно напрежението на цеховите подстанции, броя и мощността на трансформаторите, автотрансформаторите или преобразувателите. Освен това, не се налагат ограничения за височината на разположение на тези устройства спрямо пода на първия етаж, както и за разстоянието между килиите на маслени трансформатори с различни напрежения. В случай на необходимост, маслосборни ями и специални пожарогасителни уредби се изпълняват съгласно НИПАБ.

Чл. 1996

Наредбата разрешава разполагането на съоръжения за електротермичните уредби с всякакво напрежение в производствени помещения от всички класове.

Чл. 1997

Наредбата позволява монтаж на силови електрически съоръжения с различни напрежения в обща килия, включително пещни трансформатори, статични преобразуватели и свързани охладителни системи. Откритите тоководещи части на тези съоръжения трябва да бъдат оградени, а управлението на комутационните апарати да се извършва извън помещенията.

Чл. 1998

Наредбата определя разположението на трансформатори и електротермични устройства, като изисква минимални разстояния между тях и стените на трансформаторните килии. За трансформатори с мощност до 400 kVA, разстоянията са 0,4 m до предната стена и 0,8 m до страничните стени. За по-мощни трансформатори, разстоянията се увеличават до 0,6 m и 0,6 m (400 kVA до 12,5 MVA) и 0,8 m и 1,2 m (над 12,5 MVA). Широчината на проходите и разстоянията между съоръженията трябва да бъдат с 10-20% по-големи от посочените в предходни глави.

Чл. 1999

Наредбата предвижда, че електротермичните уредби трябва да бъдат оборудвани с блокировки, които предотвратяват неправилни оперативни превключвания и осигуряват безопасно обслужване. Отварянето на врати на шкафове извън електропомещения и на камери с тоководещи части над 1000 V е разрешено само при изключено напрежение или ако вратите имат механизми за мигновено изключване на напрежението при отваряне.

Чл. 2000

Член 2000 от Наредба № 3 предвижда, че за електротермичните уредби трябва да се избират защити, които отговарят на изискванията в глави осемнадесета и деветнадесета. Специални изисквания за защитите на дъговите и рудотермичните пещи са определени в чл. 2020, а за индукционните пещи - в чл. 2028.

Чл. 2001

Наредбата определя изискванията за електротермичните съоръжения, които трябва да бъдат снабдени с автоматични регулатори на мощност, освен в случаи, когато това е икономически нецелесъобразно. Токовите трансформатори трябва да бъдат инсталирани на страна ниско напрежение, за да се осигури отчитане на ефективните стойности на променливия ток, а на страна високо напрежение е допустимо поставянето им само при наличие на съгласуващ измерителен орган.

Чл. 2002

Член 2002 от Наредба № 3 указва изискванията за разполагане на средствата за измерване, управление и защита на електротермичните уредби с цел избягване на прегряване. Таблата и пултовете за управление трябва да са на достъпни места, удобни за наблюдение на производствените операции. Предвиждат се оптични и телевизионни устройства за наблюдение, ако уредбите са с големи габарити и видимостта е недостатъчна. Аварийни бутони за дистанционно изключване се предвиждат при необходимост.

Чл. 2003

Член 2003 от Наредба № 3 предвижда, че сигнализацията за включено и изключено положение на оперативните комутационни апарати трябва да бъде извеждана на таблата за управление на електротермичните уредби. За уредби с единична мощност 400 kVA и по-голяма, сигнализацията за положението на въводните комутационни апарати също трябва да бъде извеждана на същата табла.

Чл. 2004

Наредбата определя изискванията за проектиране и изграждане на токопроводи с ток над 1,5 kA и за ток с повишена, средна и висока честота. Включва насоки за оптимално съпротивление, разпределение на тока, симетрия на фазите и ограничаване на загубите на електроенергия. Забранява образуването на затворени метални контури и препоръчва използването на немагнитни материали при необходимост. Установява максимални температури за шините и контактните съединения, с възможност за охлаждане на токопроводите.

Чл. 2005

Наредбата регулира използването на различни материали за токопроводи в електрическите уредби. Алуминиеви шини се използват за твърди токопроводи на електропещи с нормален режим, докато алуминиеви сплави с повишена якост са предназначени за електропещи с ударно натоварване. За променлив ток се предвиждат шихтовани пакетни вторични токопроводи, а за повишена честота - шини с коаксиално изпълнение. Гъвкави медни кабели или ленти са задължителни за подвижните части, а водоохлаждани кабели за високи токове. Изборът на материал в шкафовете и комплектни устройства трябва да е в съответствие със стандартите.

Чл. 2006

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя условията за допустимите продължителни токове за електрически уредби и проводници. Тези токове се измерват при температура на околния въздух от +25°C и определени температури на нагряване на различни проводници. При отклонение от тази температура, стойностите на допустимите токове се коригират според стандарти и технически условия. Допустимата плътност на тока е 6 A/mm2 за алуминиеви проводници и 8 A/mm2 за медни, като оптималната плътност на тока се избира с цел минимизиране на загубите.

Чл. 2007

Наредба № 3 определя изискванията за динамичната устойчивост на твърдите токопроводи с номинален ток 10 kA и по-голям. Динамичната устойчивост се изчислява с оглед на възможното увеличение на електродинамичните сили в местата на огъване и пресичане на шините. При определяне на разстоянията между подпорите на токопроводите, те се проверяват за частичен или пълен резонанс.

Чл. 2008

Член 2008 от Наредба № 3 определя изискванията за изолационни подпори и фиксаторите на токопроводите в електрическите вериги. Изолационните подпори и фиксаторите трябва да бъдат изработени от текстолит, стъклотекстолит или термоустойчиви пластмаси. Подпорите за токопроводите към електропещи трябва да са устойчиви на вибрации. Металните части на закрепващите подпори за токопроводи с промишлена честота трябва да бъдат от немагнитна стомана. Допуска се използването на заварени профили и силиминиеви части, освен за тежки многополюсни пакети. Болтовете и шпилките трябва да бъдат от немагнитни сплави. За токопроводи с напрежение над 1000 V се използват порцеланови или стъклени изолатори. Алуминий се използва за арматурата на изолаторите за токове над 1,5 kA. Съпротивлението на изолацията между шините на вторичните токопроводи трябва да отговаря на стандартите на производителя. Шините допълнително се изолират с лак или лента и се закрепват с термо- и механичноустойчиви фиксатори.

Чл. 2009

Чл. 2009 от Наредба № 3 определя изискванията за разстоянието между шините на различните полюси на твърдите вторични токопроводи в зависимост от условията на помещението, вида на тока, стойността на напрежението и честотата при променлив ток. Разстоянията се определят за сухи незапрашени и запрашени помещения, както и за токове до 1000 V и от 1 kV до 3 kV.

Чл. 2010

В помещения с електротермични уредби и дъгови пещи, подемно-транспортните механизми (мостови, конзолни кранове и телфери) трябва да бъдат оборудвани с изолационни прокладки, които предотвратяват свързването на електрически елементи под напрежение със земята. Това е необходимо, когато уредбите работят с пускане на самосвалящите електроди без изключване.

Чл. 2011

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира изискванията за системите за водно охлаждане на електротермичните уредби. Тя предвижда инсталирането на контролни апарати, които следят налягането, дебита и температурата на водата. При риск от авария, уредбите трябва да имат автоматично изключване. Изборът на система за охлаждане зависи от качеството на водата и условията за водоснабдяване, които се оценяват чрез технико-икономически изчисления. Затворените системи трябва да бъдат проектирани за определени налягания, а повторното използване на охлаждащата вода е задължително. Механични филтри са необходими при използване на вода от мрежата, а схемите за резервни помпи трябва да осигуряват алтернативни източници на водоснабдяване.

Чл. 2012

Наредбата определя изискванията за използване на изолиращи маркучи за предпазване на обслужващия персонал от електрическо напрежение в електротермичните уредби. За входящите и изходящите краища на маркучите е задължително да имат заземени метални накрайници. Дължината на маркучите зависи от напрежението и диаметъра им, като се задават конкретни минимални размери. Ако между маркуча и отточната тръба има видимо разстояние, дължината не се нормира.

Чл. 2013

Чл. 2013 от Наредба № 3 определя изискванията за електротермичните уредби, които изискват оперативно обслужване на височина над 2 метра. Те трябва да бъдат оборудвани с работни площадки, оградени с перила и снабдени със стълби за изкачване. Използването на подвижни стълби е забранено, а площадките, оградите и стълбите трябва да са изградени от негорими материали. Настилката на работната площадка в зони с възможен допир до части под напрежение трябва да е от изолационен материал, който не разпространява горенето.

Чл. 2014

Помпено-акумулиращите и маслонапорните уредби, които са част от системите за хидрозадвижване на електротермични съоръжения и съдържат над 60 kg масло, трябва да се инсталират в специално предвидени помещения, които осигуряват аварийно отделяне на маслото.

Чл. 2015

Резервоарите под налягане, които имат налягане над 70 kPa, както и устройствата за сгъстен въздух и компресорните уредби в електротермичните уредби, трябва да отговарят на съществуващите нормативни актове, регламентиращи безопасността на съдовете под налягане.

Чл. 2016

Член 2016 от Наредба № 3 предвижда, че газовете, които се изхвърлят от вакуумните помпи за предварително разреждане, трябва да бъдат отвеждани навън от всякакви помещения, за да се осигури безопасността на работната среда.

Чл. 2017

Член 2017 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че дъговите стоманодобивни пещи трябва да бъдат електроснабдявани по начин, който да удовлетворява показателите за качество на електрическата енергия, съгласно действащия стандарт за електрическата мрежа с общо предназначение.

Чл. 2018

Наредбата определя условията за присъединяване на пещни трансформатори на дъгови стоманодобивни пещи към електрическата мрежа. Присъединяването е разрешено без изчисления на колебанията на напрежението, ако е спазено определено условие, свързано с мощността на трансформатора и мрежата. При несъответствие, колебанията на напрежението трябва да се изчислят и да не надвишават допустимите стойности. Ако стандартите не са изпълнени, се налага присъединяване към мрежа с по-голяма мощност или монтиране на компенсатори на реактивна мощност. Изборът на вариант за присъединяване се основава на технико-икономически сравнения.

Чл. 2019

Чл. 2019 от Наредба № 3 предвижда мерки за ограничаване на токовите удари при дъговите пещи, работещи с експлоатационни токове на к.с. Не се допуска токовите удари да превишават определените стойности. При използване на токоограничаващи реактори е необходимо да се предвиди възможност за шунтирането им, когато не е необходима постоянната им работа.

Чл. 2020

Наредбата предвижда специфични защитни мерки за пещните трансформатори, включително максималнотокова защита без времезакъснение, защита срещу претоварване с адаптирано времезакъснение, газова защита, защита от еднофазни земни съединения, защита от повишаване на температурата на маслото и защита от нарушаване на циркулацията на охлаждащите течности.

Чл. 2021

Наредбата предвижда задължително осигуряване на електромери за активна и реактивна енергия, както и измервателни апарати (амперметри, волтметри, ватметри) за контрол на технологичния процес при дъговите пещи. Амперметрите трябва да имат скали за отчитане на токовите претоварвания. За дъгови руднотермични пещи с еднофазни трансформатори се изискват амперметри за измерване на фазните токове и устройства за регистриране на токовете на електродите. Препоръчва се също монтиране на апарати за регистриране на 30-минутен максимално продължителен товар за дъгови стоманодобивни пещи.

Чл. 2022

Според Чл. 2022 от Наредба № 3, мястото под площадките на дъговите пещи, които са разположени над нивото на пода в цеха, може да бъде използвано за монтаж на допълнителни съоръжения (включително пещни подстанции), при условие че там не се предвижда постоянен престой на хора.

Чл. 2023

Чл. 2023 предвижда инсталиране на постоянни разделителни изолиращи щитове между електродите на руднотермични и феросплавни пещи с цел недопускане на междуелектродно съединение.

Чл. 2024

Съоръженията за индукционно и диелектрично нагряване, включително трансформатори, двигател-генератори, тиристорни и йонни преобразуватели, могат да се разполагат в отделни помещения с не по-ниска от II степен на огнеустойчивост или непосредствено в цех за технологично производство с категория Г или Д по НИПАБ.

Чл. 2025

Наредбата позволява монтаж на кондензаторни батерии в индукторни вериги, с цел подобряване на работата на трансформатори и преобразуватели. Кондензаторните батерии в уредбите със стабилизирана честота се делят на две части: постоянно включена и регулируема, за облекчаване на настройката в резонанс.

Чл. 2026

Член 2026 от Наредба № 3 предвижда, че за намаляване на активното и индуктивното съпротивление, токопроводите на резонансните контури трябва да се избират с възможно най-малка дължина.

Чл. 2027

Наредбата препоръчва използването на коаксиални кабели и токопроводи за вериги с повишена средна честота. За вериги с честота до 10 kHz е разрешено използването на кабели със стоманена броня и проводници в стоманени тръби, при условие че жилата на същия кабел или проводниците са в една тръба за права и обратна посока на тока. За вериги с честота над 10 kHz не се допуска използването на кабели със стоманена броня и проводници в стоманени тръби, освен в специални случаи. Важно е кабелите и проводниците да се полагат така, че бронята и тръбите да не се нагряват от електромагнитното поле.

Чл. 2028

Наредбата предвижда релейна защита срещу повреди, свързани с прогаряне на тигела на индукционната пещ и нарушаване на изолацията на мрежата при повишена средна и висока честота. Защитата може да действа чрез сигнал или изключване.

Чл. 2029

Двигател-генераторите, които работят на честота 8 kHz и по-висока, трябва да бъдат оборудвани с ограничители на празен ход. Тези ограничители изключват възбуждането на генератора по време на продължителни зони на покой между работните цикли, когато спирането на устройството не е целесъобразно.

Чл. 2030

Член 2030 от Наредба № 3 предвижда, че уредбите за индукционно и диелектрично нагряване за висока честота трябва да бъдат оборудвани с екраниращи устройства. Целта на тези устройства е да намалят нивото на електромагнитното поле на работните места до пределите, установени от действащите санитарни норми.

Чл. 2031

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., предпазните мрежи от двете страни на проходите към уредбите за диелектрично нагряване с високочестотни сушилни трябва да бъдат заземени. Това изискване е важно за безопасността и предотвратяване на електрически инциденти.

Чл. 2032

Вратите на блоковете на уредбите за индукционно и диелектрично нагряване за висока честота трябва да бъдат оборудвани с блокировки. Тези блокировки позволяват отваряне на вратите само когато напрежението на всички силови вериги е изключено, с цел осигуряване на безопасност при работа с уредите.

Чл. 2033

Чл. 2033 определя минималните широчини на проходите около електрическите табла и нагревателни устройства. Проходите край таблата за управление трябва да са най-малко 1,2 метра, а около нагревателните устройства на топилните пещи, индукционните пещи и работните кондензатори - най-малко 0,8 метра.

Чл. 2034

Чл. 2034 предвижда мерки за контрол на шума и вибрациите от двигател-генераторни преобразуватели. За устройства, произвеждащи шум над 80 dB, е необходимо да се инсталират шумоизолиращи кожуси или да се монтират в отделни помещения, за да се намали шумът до допустимото ниво. Освен това, за намаляване на вибрациите, трябва да се използват виброгасители, които осигуряват спазването на нормите за вибрации.

Чл. 2035

Наредбата позволява разполагането на понижаващи и регулиращи сухи трансформатори, както и пултове за управление, непосредствено върху или до съпротивителни електропещи, при условие че на пултовете няма чувствителни апарати към електромагнитното поле. Съпротивителните електропещи с пряко действие трябва да бъдат свързани към електрическата мрежа чрез понижаващи трансформатори, а автотрансформатори могат да се използват само за регулиране на напрежението.

Чл. 2036

Чл. 2036 от Наредба № 3 определя изискванията за широчината на проходите около електропещите и разстоянието между тях, които трябва да отговарят на технологичните изисквания и изискванията в глава двадесет и пета. Възможно е разполагането на две електропещи без проход между тях, при условие че експлоатационните условия го позволяват.

Чл. 2037

Наредбата определя изискванията за разполагане на електрическите апарати и пирометричните апарати. Силовите вериги и пирометричните апарати трябва да са на отделни табла. Вибрациите и ударите от комутационните апарати не трябва да влияят на пирометричните. При наличие на вибрации, пирометричните апарати трябва да бъдат поставени на амортизатори или в самостоятелни командни зали. В запрашени, влажни или замърсени помещения, таблата за контрол и измерване трябва да бъдат в отделни помещения. Забранява се разполагането на табла с пирометрични апарати на места с резки температурни промени.

Чл. 2038

Съгласно Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., е забранено съвместното прокарване на проводници за пирометрични вериги с проводници за контролни и силови вериги в една тръба. Освен това, обединяването на тези вериги в един контролен кабел също е забранено.

Чл. 2039

Чл. 2039 от Наредба № 3 предвижда, че проводниците за пирометричните вериги трябва да се свързват директно към апаратите, без да минават през клеморедите на управлението. Освен това, компенсационните проводници от термодвойките към електрическите апарати, включително миливолтметъра, трябва да бъдат екранирани срещу индукционни смущения и да се заземяват.

Чл. 2040

Чл. 2040 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че присъединяването на краищата на проводниците и кабелите към нагревателите на електропещите трябва да се извършва чрез методи като пресоване, съединителни клеми, заваряване или запояване с твърд припой.

Чл. 2041

На съпротивителните електропещи с мощност 100 kW и по-голяма се изисква монтиране на амперметър на всяка зона на нагряване, както и електромер за активна енергия. За електропещи с керамични нагреватели, амперметри трябва да се монтират на всяка фаза.

Чл. 2042

На съпротивителна електропещ с директно действие и ръчно зареждане е задължително да има блокировка за изключване, ако конструкцията й допуска случайно допиране на персонала до нагреватели с напрежение над 42 V по време на зареждане.

Чл. 2043

Чл. 2043 от Наредба № 3 предвижда изисквания за безопасност на работните площадки, на които се експлоатират електропещи с променливо и постоянно напрежение. Работната площадка трябва да бъде изолирана от земята, а при пещи с непрекъснато действие да се поставят защитни мрежи или стени, за да се предотврати напускането на обработвания материал. Освен това, работната площадка трябва да разполага с устройство за контрол на изолацията, което да сигнализира при необходимост.

Чл. 2044

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за уредбите с директно нагряване, които имат течностни контакти и отделят отровни и силно миришещи пари или сублимиращи газове, е необходимо да се осигури херметичност на контактните възли. Освен това, трябва да се гарантира надеждно улавяне на отделяните пари и газове, за да се предотвратят вредни въздействия върху околната среда и здравето на хората.

Чл. 2045

Чл. 2045 от Наредба № 3 определя, че токът на утечката в уредбите с директно нагряване не трябва да надвишава 0,2% от номиналния ток на уредбата. Това е важно за безопасността и ефективността на електрическите уредби.

Чл. 2046

Наредбата предвижда защити за преобразувателните агрегати на електронно-лъчевите уредби, присъединени към мрежа с напрежение до 1000 V. Защитите включват предотвратяване на пробив на изолацията в нисковолтовата верига и в електрическата мрежа, причинен от заряди в първичните намотки на трансформаторите, както и защита срещу късо съединение във вторичната намотка.

Чл. 2047

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за безопасност на електронно-лъчевите уредби, включително защита срещу рентгеново излъчване и комутационни пренапрежения. За електронно-лъчевите уредби е необходимо да се осигури пълна радиационна безопасност и да се спазват допустимите норми за лъчение на хора, които не работят с източници на йонизиращо лъчение. Допълнително, за защита на преобразувателните агрегати от комутационни пренапрежения се предвиждат вентилни отводи на страна високо напрежение.

Чл. 2048

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за електрозаваръчни уредби, които могат да бъдат стационарни, преносими или подвижни. Тези уредби се използват в затворени помещения и на открито за различни електротехнологични процеси, включително заваряване, наваряване, рязане и нанасяне на прахово покритие. Изискванията важат за уредби, работещи с различни методи на заваряване и обработка на метали и неметали в различни среди и условия.

Чл. 2049

Чл. 2049 от Наредба № 3 определя изискванията за електрозаваръчните уредби, които трябва да се спазват при избора на съставните им елементи. Освен това, при електроснабдяването и функционирането на тези уредби, е необходимо да се отчита влиянието им върху качеството на електрическата енергия, предоставяна на потребителите. При несъответствие с нормите, се предвиждат мерки за минимизиране на отрицателното въздействие.

Чл. 2050

Чл. 2050 определя електрозаваръчната уредба като система от функционално свързани елементи, включващи електрическо, механично и друго оборудване, които осигуряват технологичния процес на електрозаваряване. Системата зависи от предназначението и конструкцията, както и от степента на механизация и автоматизация. Включва елементи за електроснабдяване, тръбопроводи за охлаждане и хидравлика, както и газове като аргон, хелий и въглероден двуокис.

Чл. 2051

Наредбата определя източниците на заваръчен ток като специализирани електротехнически устройства, които подават електрическа енергия с необходимите параметри за топене или нагряване на материалите. Източниците могат да бъдат неподвижни или подвижни. Заваръчните вериги представляват електрическите вериги, свързващи източника на заваръчен ток с заваряваното изделие и са предназначени за преминаване на заваръчен ток.

Чл. 2052

Член 2052 от Наредба № 3 определя заваръчния пост като работното място на заварчика, включващо съоръжения за изпълнение на технологичните процеси. Стационарният заваръчен пост включва заваръчна маса с менгеме и приспособления или манипулатор.

Чл. 2053

Чл. 2053 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. класифицира източниците на заваръчен ток на два типа: еднопостови, които захранват един заваръчен пост, и многопостови, които захранват няколко заваръчни поста.

Чл. 2054

Според източника на електроснабдяване, електрозаваръчните уредби се категоризират в две основни групи: автономни, които получават електрическа енергия от индивидуални двигатели с вътрешно горене (генератори), и зависими, които се захранват от електрическата мрежа, включително подвижни електроцентрали.

Чл. 2055

Член 2055 от Наредба № 3 класифицира електрозаваръчните уредби по степента на механизация на технологичните операции в три категории: ръчни, полуавтоматични и автоматични. Полуавтоматичните уредби поддържат автоматично електрическия режим на заваряване, докато останалите операции се извършват ръчно.

Чл. 2056

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за съоръженията на електрозаваръчните агрегати, които трябва да имат подходяща степен на защита в зависимост от технологичния процес и работната среда. Съоръженията, оградите и блокировките трябва да бъдат разположени така, че да се предотврати механично повреждане и случайно допиране до опасни части. За определени детайли под напрежение, като електрододържатели и горелки, е позволено отклонение от основните изисквания.

Чл. 2057

Чл. 2057 от Наредба № 3 предвижда, че съоръженията на електрозаваръчните уредби и техните управляващи органи трябва да бъдат разположени така, че да осигуряват свободен, удобен и безопасен достъп. Освен това, органите за управление трябва да имат възможност за бързо изключване на съоръженията и спиране на всички механизми.

Чл. 2058

Чл. 2058 определя изискванията за електрозаваръчните уредби, които обслужват съоръжения на височина над 2 метра. Те трябва да имат работни площадки, оградени с перила и снабдени със стълби, като всички конструкции са изработени от негорими материали. Настилките на площадките трябва да бъдат от диелектричен материал, който не разпространява горенето.

Чл. 2059

Чл. 2059 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че всички органи за управление на електрозаваръчни уредби, които нямат фиксатори на положението, трябва да бъдат оградени. Целта на това изискване е да се предотврати случайното им включване и изключване.

Чл. 2060

Източниците на заваръчен ток, като трансформатори и статични преобразуватели, трябва да отговарят на съществуващите стандарти и да са специално проектирани за заваръчни цели. Забранява се захранването на заваръчната дъга от силовата електрическа инсталация при определени видове заваряване. Разрешено е разполагането на подвижни електрозаваръчни уредби на ремаркета или колички с спирачки.

Чл. 2061

Чл. 2061 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регламентира избора на схема за включване на група източници на заваръчен ток, с цел да се предотврати получаването на напрежение между изделието и електродите, което да надвишава най-високото напрежение на празен ход на един от източниците. Това е необходимо за безопасната работа на електрическите уредби и заваръчните процеси.

Чл. 2062

Чл. 2062 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че електрическият товар, произтичащ от няколко еднофазни източника на заваръчен ток, трябва да се разпределя равномерно между фазите на трифазната мрежа. Това е важно за оптималното функциониране на електрическите уредби и предотвратяване на неравномерно натоварване.

Чл. 2063

Според Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., еднопостовият източник на заваръчен ток трябва да бъде разположен на разстояние не по-далеч от 15 метра от заваръчния пост. Това изискване е наложително за осигуряване на безопасност и ефективност при заваръчните работи.

Чл. 2064

Чл. 2064 определя правилата за първичните вериги на електрозаваръчните уредби, като максималното напрежение е 660 V. Всяка верига трябва да има комутационен и защитен електрически апарат. Забранява се свързването на заваръчните вериги с мрежовите вериги, включително намотките на генераторите.

Чл. 2065

Чл. 2065 определя изискванията за електрозаваръчните уредби с многопостов източник на заваръчен ток. Те трябва да имат устройства за защита от претоварване, като автоматичен прекъсвач и предпазители, както и комутационни и защитни електрически апарати за всяка изходяща линия към заваръчния пост. Изходящите линии трябва да са радиални, но магистрални схеми могат да се използват само след технико-икономическа обосновка.

Чл. 2066

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за електрозаваръчните уредби е необходимо да се измерва заваръчният ток. В случай на електрозаваръчни уредби с еднопостов източник, измерването на заваръчния ток не е задължително, ако уредбата разполага със скала за тока към регулатора на ток.

Чл. 2067

Чл. 2067 от наредбата регламентира начина на присъединяване на преносимите и подвижните електрозаваръчни уредби към електрическата мрежа. Според текста, тези уредби (с изключение на автономните) могат да се свързват директно с кабели или чрез тролейно окачване. Дължината на тролейните кабели не е ограничена, а сечението им се определя в зависимост от мощността на източника за заваръчен ток.

Чл. 2068

Чл. 2068 определя изискванията за присъединяване на преносими или подвижни електрозаваръчни уредби към стационарната електрическа мрежа. Присъединяването трябва да се извършва чрез комутационни и защитни апарати с щепселни или разглобяеми контактни връзки. Осигурява се блокировка при отваряне и затваряне на контактните връзки и при свързване на кабелните жила при включен комутационен апарат.

Чл. 2069

Чл. 2069 определя изискванията за кабелната линия на преносима електрозаваръчна уредба. Кабелът трябва да е гъвкав, с алуминиеви или медни жила и изолация от неразпространяващи горенето материали. Източникът на заваръчен ток трябва да е разположен на максимално разстояние от 15 метра от комутационния апарат.

Чл. 2070

Чл. 2070 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че заваръчните автомати или полуавтомати с дистанционно регулиране трябва да имат два комплекта органи за управление – един близо до източника на заваръчния ток и втори на управленския панел. Освен това, за избор на местно или дистанционно управление, е необходимо да се монтира превключвател с блокировка, за да се предотврати погрешно включване, или механична ключалка с уникален ключ.

Чл. 2071

Чл. 2071 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. изисква вратите на шкафовете и корпусите на заваръчните съоръжения да бъдат оборудвани със заключващи устройства, ако в тях се съдържат неизолирани тоководещи части с променливо напрежение над 50 V или постоянно напрежение над 120 V. Освен това, ако не е предвидена блокировка за изключване на напрежението при отваряне на вратите, е необходимо наличието на заключващи устройства.

Чл. 2072

Наредбата предвижда допълнителни изисквания за заземяване на електрическите уредби, особено в контекста на електрозаваръчните уредби. Включва задължително заземяване на единия извод на вторичната верига на източника за заваръчен ток, както и заземяване на обратния проводник, когато електрическата дъга гори между електрода и електропроводимото изделие.

Чл. 2073

Чл. 2073 от Наредба № 3 предвижда изисквания за заземяване на заваръчните електросъоръжения. Заземяването трябва да се извършва чрез защитен РЕ-проводник, който включва защитна клема и контактно място с обозначение "земя". Освен това, щепселните съединители за преносими пултове за управление на заваръчни автомати или полуавтомати, работещи на напрежение над 50 V (променливо) или над 120 V (постоянно), трябва да имат заземяващи контакти.

Чл. 2074

Чл. 2074 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електрозаваръчните уредби трябва да бъдат снабдени с устройство за защитно изключване в два случая: 1. Когато заземяването не може да бъде изпълнено по условията на технологичния процес. 2. Когато заземяването на съоръженията е значителна трудност, особено за преносими и подвижни електрозаваръчни уредби.

Чл. 2075

Член 2075 от наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електрозаваръчните уредби с импулсни кондензатори трябва да имат устройство за автоматично разреждане. Това устройство се активира при сваляне на защитните кожуси или при отваряне на вратите на шкафовете, в които са монтирани кондензаторите, с цел осигуряване на безопасност.

Чл. 2076

Чл. 2076 регламентира изискванията за системата за водно охлаждане на електрозаваръчни уредби. Контролът на състоянието на системата се осъществява чрез струйно реле или видимо изтичане на вода. Системата трябва да включва реле за налягане, струйно и температурно реле, които дават сигнал при проблеми. Предвижда се автоматично изключване на уредбата при прекъсване на потока или прегряване, за да се избегнат аварии. В системи, където може да се пренася опасен потенциал, са необходими изолиращи маркучи.

Чл. 2077

Сградите и вентилационните уредби на монтажно-заваръчните цехове, където се използват електрозаваръчни уредби, трябва да отговарят на санитарните и противопожарните норми. Класификацията на електрозаваръчното производство по пожарна опасност се извършва с НИПАБ.

Чл. 2078

В сградите, където не се извършват постоянни заваръчни работи, се предвиждат специални вентилирани помещения за електрозаваръчните уредби и заваръчните постове. Тези помещения трябва да имат стени от негорими материали. Площта и обемът на помещенията се определят в зависимост от размерите на заваръчните съоръжения и изделията, както и от санитарните норми.

Чл. 2079

Разполагането на заваръчни постове в взриво- и пожароопасни зони е разрешено единствено за временни заваръчни работи. Тези работи трябва да се извършват при стриктно спазване на Националните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ) и вътрешните инструкции за безопасност.

Чл. 2080

В наредба № 3 от 9 юни 2004 г. се указва, че широчината на проходите в помещенията за електрозаваръчните уредби трябва да бъде минимум 0,8 метра, за да осигури удобна и безопасна работа, както и доставка на изделията до работното място и обратно.

Чл. 2081

Чл. 2081 от наредба № 3 определя минималните изисквания за площта на самостоятелно помещение за електрозаваръчна уредба. Според него, площта на помещението трябва да бъде не по-малко от 10 m2, като за всеки заваръчен пост е необходима свободна площ от поне 3 m2, свободна от съоръжения и материали.

Чл. 2082

Наредбата определя изискванията за конструкцията на заваръчни постове, използвани за ръчни дъгови заварки в пожароопасни цехове. Заваръчните постове трябва да са разположени в специални кабини от негорими материали, с минимални размери и специфични изисквания за височина и отвор между стените и пода. Ако в кабината се разполага източник на ток, размерите на кабината се увеличават. При наличие на мостов кран над кабината, тя трябва да бъде покрита с мрежа с малки отвори.

Чл. 2083

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. допуска извършване на периодични заваръчни работи в пожароопасни помещения, при условие че работните места са оградени с щитове или завеси от негорим материал с височина не по-малко от 1,8 метра.

Чл. 2084

Наредбата предвижда, че за електрозаваръчни уредби, които системно заваряват изделия с тегло над 20 kg, трябва да се осигурят подемно-транспортни устройства за повдигане и транспорт на тези изделия.

Чл. 2085

Чл. 2085 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. постановява, че изкуственото осветление на електрозаваръчни уредби в монтажно-заваръчните цехове, работилници и отделни заваръчни постове трябва да бъде изпълнено в съответствие с изискванията, описани в глава четиридесета на наредбата.

Чл. 2086

Чл. 2086 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че за електрозаваръчните уредби, включващи ръчна заварка с дебело покрити електроди, електрошлакова заварка, заварка под флюс и автоматична заварка с открита дъга, е необходимо отвеждане на газовете в непосредствена близост до заваряваните изделия. Това е важно за осигуряване на безопасност и предотвратяване на вредни въздействия върху работещите.

Чл. 2087

Член 2087 от Наредба № 3 предвижда, че заваръчните постове, използвани за заваряване с открита дъга и под флюс, трябва да имат осигурена вентилация, съобразена с характера на извършваната работа. В случай че вентилацията не може да бъде осигурена, е необходимо да се предвиди принудително подаване на чист въздух под маската на заварчика с дебит от 6 до 8 m3/h.

Чл. 2088

Чл. 2088 от Наредба № 3 предвижда изграждане на навеси от негорими материали за защита на работното място на заварчика и заваръчните съоръжения от атмосферните влияния, когато се работи с преносими и подвижни електрозаваръчни уредби на открито.

Чл. 2089

Наредбата определя изискванията за безопасност и разположение на електрозаваръчните уредби. Проходите между източниците на заваръчен ток трябва да са с минимална широчина от 0,8 m за еднопостови и 1,5 m за многопостови източници. Разстоянието до стените на помещенията е най-малко 0,5 m. Проходите между групи заваръчни трансформатори трябва да са минимум 1 m, а между самите трансформатори - 0,1 m. Заваръчните проводници трябва да са на разстояние най-малко 0,5 m от кислородни тръбопроводи и 1 m от ацетиленови. Регулаторът на заваръчния ток може да бъде разположен до трансформатора, но не под него.

Чл. 2090

Чл. 2090 определя минималната широчина на проходите в работилниците за заваряване. За ръчни заварки на големи детайли, проходите от всяка страна на стелажите трябва да са поне 1 метър. Масата за заварки на малки детайли може да бъде разположена близо до стените, при условие че проходите от другата страна са с широчина не по-малко от 1 метър. Общата широчина на проходите в работилниците се определя в зависимост от броя на работещите, но не може да бъде по-малка от 1 метър.

Чл. 2091

Според Чл. 2091 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., широчината на проходите от всяка страна на уредбите за автоматична заварка под флюс, както и на уредбите за дъгова заварка в защитен газ, плазмени, електронно-лъчеви заварки и заварки със светлинен лъч, трябва да бъде най-малко 1,5 метра.

Чл. 2092

Наредбата определя изискванията за подвеждане на тока към електрододържателите на уредбите за ръчно дъгово заваряване и дъговата плазмена горелка. Подвеждането трябва да се извършва с гъвкави проводници, които имат каучукова изолация и обвивка. Строго е забранено използването на проводници с изолация или обвивка от полиетилен и други полимерни материали, които могат да разпространяват горенето.

Чл. 2093

Чл. 2093 от Наредба № 3 указва, че електрическите проводници на уредбите и апаратите, предназначени за дъгови заварки на отговорни конструкции, трябва да бъдат изработени с медни жила. Отговорните конструкции включват секции на кораби, носещи конструкции на сгради, мостове, летателни апарати, подвижен жп състав и други подвижни средства, както и резервоари, котли и тръбопроводи за налягане над 5 MPa и тръбопроводи за отровни вещества.

Чл. 2094

Наредбата определя изискванията за обратния проводник, свързващ заваряваното изделие с източника на заваръчен ток. Той може да бъде изработен от гъвкави и твърди проводници, както и от стоманени или алуминиеви шини с достатъчно сечение. Обратният проводник на преносимите и подвижни трансформатори трябва да има равностойна изолация на прекия проводник. Свързването на елементите на обратния проводник може да става чрез заваряване или с помощта на болтове, клеми или скоби.

Чл. 2095

В наредбата се допуска свързването на обратния проводник в уредбите за автоматична дъгова заварка, използвайки плъзгащ контакт с подходяща конструкция. Това е приложимо при заварка на кръгови шевове.

Чл. 2096

Чл. 2096 от наредбата забранява използването на проводниците на заземителни уредби, метални строителни конструкции, тръбопроводи и технологични съоръжения като обратни проводници. Изключение се допуска за металните строителни конструкции на сгради, но само при монтажни и ремонтни работи или когато веригата на обратния проводник е видима и проверима.

Чл. 2097

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. позволява използването само на електрододържатели за ръчно дъгово заваряване и рязане, които са съвместими с метални и въглени електроди. Тези електрододържатели трябва да отговарят на действащите стандарти.

Чл. 2098

Чл. 2098 определя максималното напрежение на празен ход на източниците за заваръчен ток в зависимост от типа на дъговата заварка и напрежението на мрежата. За ръчна и полуавтоматична дъгова заварка максималното напрежение е 80 V (променлив ток), за постоянен ток - 100 V, а за автоматична дъгова заварка - 140 V. Освен това, се допуска кратковременен пик на напрежението за не повече от 0,5 секунди при прекъсване на дъгата.

Чл. 2099

Наредбата позволява използването на преобразуватели на повишена честота за запалване на дъгата в дъгово заваряване, без предварително съединяване на късо. Също така е разрешено използването на импулсни генератори, които повишават напрежението при повторно запалване на дъгата. Въпреки това, не е разрешено увеличаването на напрежението на празен ход на заваръчния трансформатор с повече от 1 V над номиналното.

Чл. 2100

Наредбата определя условията за работа на електродвигатели и електротехнически устройства, свързани със заваръчни автомати. Електродвигателите трябва да са за променливо напрежение до 50 V или постоянно до 120 V. Свързването към мрежата става чрез понижаващ или разделителен трансформатор, а корпусите могат да не се заземяват при спазване на условията за свързване. Допустимо е захранването на устройства от мрежи с 220 V или 380 V, при което корпусите задължително се заземяват и изолират от тоководещите части.

Чл. 2101

Чл. 2101 определя максималното напрежение на празен ход на източниците на заваръчен ток в зависимост от типа уредба. За автоматични уредби за рязане, прахово покритие и плазмено-механична обработка, напрежението не трябва да надвишава 500 V. За полуавтоматични уредби за рязане или разпрашване (прахово покритие) - 300 V. За ръчни уредби за заваряване, рязане или наваряване - 180 V.

Чл. 2102

Член 2102 от Наредба № 3 изисква уредбите за автоматично плазмено рязане да бъдат оборудвани с блокировка, която предотвратява шунтиране на затварящите контакти в захранващата верига на намотката на комутационния апарат, освен ако не е налична електрическа дъга.

Чл. 2103

Чл. 2103 определя правилата за управление на процесите за механизирано плазмено рязане. Управлението е дистанционно. Напрежението на дъговата глава се подава чрез комутационния апарат при натискане на бутона "пуск", който не се самоблокира. След възбуждане на "дежурната" дъга, бутонът "пуск" се самоблокира автоматично.

Чл. 2104

Чл. 2104 от Наредба № 3 определя изискванията за безопасност при електронно-лъчево заваряване. В текста се посочва, че при захранването на електронните пушки е необходимо да се постави разрядник между положителния полюс на изправителя и заземения корпус. Освен това, между изводите на първичната намотка и заземяване трябва да се включат кондензатори или да се предвидят други мерки за защита, за да се предотвратят пробиви на изолацията на нисковолтовите вериги и захранващата мрежа, причинени от индуктивни заряди.

Чл. 2105

Чл. 2105 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда защита на електронно-лъчевите уредби от твърдо и меко рентгеново излъчване, осигурявайки пълна радиационна безопасност. Нивото на излъчване на работните места не трябва да надвишава установените норми за лица, които не работят с източници на йонизиращи излъчвания.

Чл. 2106

Чл. 2106 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електронно-лъчевите уредби трябва да осигуряват защита от рентгеново излъчване, гарантираща пълна радиационна безопасност. Нивото на излъчване на работните места не трябва да надвишава установените норми за лица, които не работят с йонизиращи излъчвания.

Чл. 2107

Чл. 2107 определя минималните ширини на проходите между различни видове заваръчни машини. При разполагане на машини за точково, ролково и релефно заваряване една срещу друга, широчината на проходите трябва да е най-малко 2 метра, а при машини за челно заваряване - 3 метра. Когато машините са разположени със задните страни една спрямо друга, минималната ширина е 1 метър, а при разполагане предна страна - задна страна, широчината трябва да е най-малко 1,5 метра.

Чл. 2108

Член 2108 от Наредба № 3 предвижда, че машините за контактно заваряване, използващи метода на съпротивителното разтопяване, трябва да бъдат оградени. Това ограждане е необходимо за защита на персонала от метални пръски и искри, както и за осигуряване на безопасно наблюдение на заваръчния процес. Освен това, машините трябва да бъдат оборудвани с интензивна, местна изсмукваща вентилация.

Чл. 2109

Чл. 2109 от Наредба № 3 предвижда, че за довеждане на заваръчния ток към специални, подвижни и висящи машини за контактно заваряване на обемисти конструкции в труднодостъпни места, е задължително да се използват гъвкави шлангови кабели с изолация и обвивка от неразпространяващи горенето материали като каучук или пластмаса. Кабелите могат да бъдат с въздушно или, при необходимост, водно охлаждане.

Чл. 2110

Чл. 2110 от Наредба № 3 предвижда, че единият проводник на заваръчната верига на висящи машини за контактна заварка трябва да бъде свързан със заземения корпус на заваръчния трансформатор. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при работа с електрическите уредби.

Чл. 2111

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. регулира безопасността на заваръчните трансформатори. Вторичното напрежение на празен ход на заваръчния трансформатор за контактно заваряване не трябва да надвишава 50 V. Висящите машини за точково и ролково заваряване трябва да бъдат свързани чрез разделителен трансформатор и да имат блокировка, която позволява включване на силовата верига само при заземен корпус. Допуска се свързване на заваръчен трансформатор с напрежение до 380 V без разделителен трансформатор, при условие че има двойна изолация или защитен прекъсвач.

Чл. 2112

Чл. 2112 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя максималните допустими напрежения на веригите за управление на висящите машини за заварка. За променливо напрежение максималното е 50 V, а за постоянно - 120 V. При определени условия, напрежението може да достигне до 220 V, при наличие на двойна изолация, заземление или защитен прекъсвач. Препоръчва се използването на водно охлаждане за проводниците на токозахранването.

Чл. 2113

Чл. 2113 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че електрическите съоръжения в електрическите уредби и мрежи трябва да бъдат приети в експлоатация след провеждане на предавателно-приемни изпитвания.

Чл. 2114

Чл. 2114 предвижда, че предавателно-приемните изпитвания на електрическите съоръжения трябва да бъдат документирани с протокол, който да включва информация за типа и номера на съоръжението, производителя, основните технически данни, опис на измервателната апаратура, резултати от изпитванията, имената и подписите на извършителите, както и заключение за годност.

Чл. 2115

Член 2115 от Наредба № 3 посочва, че за електрически съоръжения, които не са обхванати от предходните разпоредби в главата, предавателно-приемните изпитвания трябва да се извършват в съответствие със заводските инструкции или приложимите стандарти.

Чл. 2116

Чл. 2116 от Наредба № 3 определя задължението за изпитване на електрическите машини и съоръжения с повишено напрежение. За съоръжения до 35 kV, изпитването е задължително с определени стойности в техническите условия. При наличие на устройства за по-високи напрежения, изпитването също е задължително. В случай на взаимносвързани съоръжения, се прилага нормата за съоръжението с най-ниско изпитвателно напрежение.

Чл. 2117

Предавателно-приемните изпитвания на устройствата за релейна защита и автоматика трябва да се извършват в съответствие с проекта и заводските инструкции, за да се осигури правилното функциониране на тези устройства.

Чл. 2118

Наредбата предвижда, че при провеждане на множество изпитвания на електрически уредби и електропроводни линии, първо трябва да се извърши изпитването с повишено напрежение. Това е важна стъпка за осигуряване на безопасността и надеждността на електрическите системи.

Чл. 2119

В Чл. 2119 от Наредба № 3 се определят ключови термини, свързани с изпитването на електрически уредби. Продължителността на изпитване е времето, през което се прилага изпитвателно напрежение. Изпитвателното напрежение с промишлена честота е синусоидално напрежение с честота 50 Hz, което електрическите съоръжения издържат за 1 или 5 минути. Изпитвателното изправено напрежение е амплитудната стойност на променливото напрежение, на което се подлага изолацията. Ненормираната измервана величина е такава, която не е регламентирана с норма. Електросъоръжения с нормална изолация са предназначени за работа при атмосферно пренапрежение, докато електросъоръжения с облекчена изолация не са подложени на такова или имат специална защита. Класът на напрежението на електрическите машини е номиналното напрежение, за което те са проектирани.

Чл. 2120

Чл. 2120 от Наредба № 3 определя изискванията за проверка и изпитване на синхронни генератори и компенсатори с мощност над 1 МW и напрежение над 1000 V. Процедурите включват измерване на изолационното съпротивление, изпитване на изолацията, измерване на съпротивленията на намотките, проверка на системите за възбуждане, охлаждане и снабдяване с масло, както и определяне на характеристиките на генератора и изпитване под товар. Всички тестове трябва да се извършват в съответствие с инструкциите на производителя и установените норми.

Чл. 2121

Чл. 2121 определя изискванията за изпитване на синхронни генератори в зависимост от тяхната мощност и напрежение. Генераторите с мощност до 1 MW и напрежение над 1000 V се изпитват по чл. 2120, с изключение на определени точки. Генераторите с напрежение до 1000 V, независимо от мощността, подлежат на проверка и изпитване по конкретни точки от чл. 2120.

Чл. 2122

Чл. 2122 от Наредба № 3 описва процедурите за проверка и изпитване на машини за постоянен ток и колекторни възбудители на синхронни генератори. Проверките включват измерване на изолационното съпротивление, изпитване на изолацията с повишено напрежение, измерване на съпротивлението на намотките, снемане на характеристики на празен ход и товар, измерване на въздушни междини и определяне на горната граница на регулиране на честотата на въртене на електродвигатели.

Чл. 2123

Наредбата регламентира проверките и изпитванията на електродвигатели за променлив ток, включително измервания на изолационното съпротивление, изпитване на изолацията, измервания на съпротивление с постоянен ток, проверка на въздушните междини, работата на електродвигателите на празен ход и под товар, измервания на вибрации и осово изместване на ротора, както и хидравлично изпитване на въздухоохладителя. Всеки от тези тестове има специфични изисквания и условия, които трябва да бъдат спазени.

Чл. 2124

Чл. 2124 от Наредба № 3 определя изискванията за проверка и изпитване на маслонапълнени трансформатори с мощност над 1,6 МVА и отговорни трансформатори за собствени нужди в електроцентралите. Проверките включват определяне на възможността за работа без сушене на изолацията, измерване на изолационното съпротивление и характеристики на изолацията, изпитване на изолацията с повишено напрежение, измерване на съпротивлението на намотките, проверка на работата на превключващото устройство, хидравлично изпитване на казана и радиаторите, проверка на охладителната система и други. Специални изисквания се прилагат за трансформатори с напрежение 110 kV и по-високо.

Чл. 2125

Чл. 2125 определя процедурите за проверка и изпитване на измервателните трансформатори. Изпитванията включват измерване на изолационното съпротивление на основната и вторичната намотка, измерване на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби за трансформатори с високо напрежение, измерване на тока на празен ход, снемане на намагнитващата характеристика, определяне на полярността на изводите, коефициента на трансформация, измерване на съпротивлението на намотките с постоянен ток, изпитване на трансформаторното масло и изпитване на кондензаторни напреженови трансформатори. Всички измервания трябва да отговарят на определени стандарти и граници.

Чл. 2126

Наредба № 3 определя процедурите за проверка и изпитване на маломаслени прекъсвачи с различни класове напрежение. Проверките включват измерване на съпротивление на изолационни части, изпитване на изолацията с повишено напрежение, измерване на съпротивление с постоянен ток, времето за включване и изключване, скоростта на операции, едновременността на контактите, проверка на регулируемите характеристики, определяне на работоспособността при определени условия, многократни операции на включване и изключване, и изпитване на трансформаторното масло.

Чл. 2127

Наредбата определя изискванията за проверка и изпитване на въздухоструйни прекъсвачи за всички класове на напрежение. Проверките включват измерване на съпротивлението на изолацията, изпитвания с повишено напрежение, измервания на съпротивлението на тоководещите вериги, проверка на механичните характеристики, изпитване на действието на задвижването, многократни включвания и изключвания, както и проверка на кондензаторните делители на напрежение.

Чл. 2128

Чл. 2128 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. предвижда, че предавателно-приемните изпитвания на елегазовите и вакуумни прекъсвачи трябва да се извършват в съответствие с инструкциите на производителя и техническите условия, включени в договора за доставка.

Чл. 2129

Член 2129 определя изискванията за проверка и изпитване на напълно комплектовани и регулирани мощностни разединители. Процедурите включват измерване на съпротивлението на изолацията, изпитване на изолацията с повишено напрежение, измерване на съпротивлението с постоянен ток, определяне на долната граница на напрежението за задействане, изпитване при многократни операции на включване и изключване, и изпитване на вградените предпазители.

Чл. 2130

Чл. 2130 определя изискванията за проверка и изпитване на разединители, отделители и късосъединители. Проверките включват измерване на изолацията с мегаомметър, изпитване на изолацията с повишено напрежение, определяне на силата на отделяне на контактите, както и тестове за работа на уредите при ръчно и дистанционно управление. Времето за включване и изключване също се измерва.

Чл. 2131

Член 2131 от Наредба № 3 описва изискванията за изпитване на съставните съоръжения на комплектни разпределителни устройства (КРУ). Изпитванията включват измерване на съпротивлението на изолацията на първичните и вторичните вериги, изпитване с повишено напрежение, измерване на преходното съпротивление на болтови съединения, както и механични изпитвания на подвижни елементи и контакти. Специфицират се минимални стойности за съпротивление на изолацията и условия за механични тестове, които трябва да бъдат спазени.

Чл. 2132

Чл. 2132 от Наредба № 3 указва процедурата за проверка и изпитване на комплектните екранирани токопроводи с въздушно охлаждане след окончателния монтаж. Изпитванията включват: 1. Изолация с повишено напрежение. 2. Проверка на качеството на съединенията. 3. Определяне на нагряването на контактите. 4. Проверка на състоянието на изолационните подложки. 5. Проверка на устройствата за принудително охлаждане.

Чл. 2133

Чл. 2133 описва изискванията за проверка и изпитване на сухите реактори. Проверките включват: измерване на изолационното съпротивление на намотката, което трябва да е минимум 0,5 MW при 2500 V; изпитване на подпорните изолатори с повишено напрежение; и измерване на активното съпротивление на намотката с постоянен ток, което не трябва да се отличава с повече от 2% от паспортните данни.

Чл. 2134

Наредбата определя изискванията за проверка и изпитване на кондензатори, включително: измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър, измерване на капацитета, изпитване с повишено напрежение, измерване на диелектричните загуби и изпитване на кондензаторни батерии с контрол на тока във фазите. Специфични параметри и условия за изпитване са зададени, като например максимални стойности на диелектричните загуби и допустими отклонения на токовете.

Чл. 2135

Вентилните отводи трябва да бъдат проверявани и изпитвани по три основни метода: измерване на съпротивлението на елементите на отвода, измерване на тока на утечка и измерване на пробивното напрежение при промишлена честота.

Чл. 2136

Чл. 2136 от Наредба № 3 указва, че цинково-окисните вентилни отводи трябва да бъдат изпитвани след монтажа им, в съответствие с инструкциите на производителя, що се отнася до обема и нормите на изпитване. Раздел XVI от наредбата се отнася до предпазители, които са предназначени за работа с напрежение над 1000 V.

Чл. 2137

Чл. 2137 от Наредба № 3 определя изискванията за проверка и изпитване на предпазителите за напрежение над 1000 V с органична и керамична изолация. Проверките включват изпитване с повишено напрежение на носещата изолация, което може да се извърши едновременно с изпитването на шините на полето, и проверка на целостта на стопяемата вложка и токоограничаващите резистори, както и тяхното съответствие с проектните данни.

Чл. 2138

Чл. 2138 от наредбата определя методите за проверка и изпитване на изводите и проходните изолатори. Изискванията включват измерване на съпротивлението на изолацията, измерване на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби, проверка на уплътненията на изводите и изпитване на трансформаторното масло. Специфични стойности и условия за изпитване са посочени за всяка от тези проверки.

Чл. 2139

Чл. 2139 определя метод за оценка на състоянието на хартиено-маслената изолация на изводите и проходните изолатори. За изводи с различно напрежение се задават следните стойности на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби: 3% за 110-115 kV, 2% за 220 kV и пределни стойности за 400 kV, приети за основната изолация.

Чл. 2140

След завършване на монтажа акумулаторните батерии трябва да бъдат проверени и изпитани по следните критерии: 1. Измерване на изолационното съпротивление с мегаомметър (не по-малко от 60 kW за батерии до 110 V и 150 kW за 220 V); 2. Проверка на капацитета на батерията при температура 20°С; 3. Проверка на плътността на електролита за отворени батерии; 4. Химически анализ на електролита; 5. Измерване на напрежението на всеки елемент, като отклонението не трябва да надвишава 5% от средното напрежение.

Чл. 2141

Чл. 2141 описва изискванията за проверка и изпитване на електрическите апарати и вторичните вериги за релейна защита, управление, сигнализация и измерване. Процедурите включват измерване на съпротивлението на изолацията, изпитване с повишено напрежение, проверка на действието на контактите на автоматични прекъсвачи, проверка на работата на автоматични прекъсвачи и контактори, проверка на апаратурата за защити и проверка на схемите за вторична комутация.

Чл. 2142

Наредбата определя изискванията за проверка и изпитване на силовите кабелни линии в зависимост от напрежението. За кабели до 1000 V се извършват проверки на целостта на тоководещите жила, защитната обвивка и измерване на съпротивлението на изолацията. За кабели над 1000 V до 35 kV се добавят проверки на активното съпротивление и електрическия работен капацитет. За по-високи напрежения (110 kV и нагоре) се изискват допълнителни тестове, включително високоволтово изпитване и проверки на маслонапълнени кабели. Всяка категория има специфични изисквания и норми, които трябва да се спазват.

Чл. 2143

Чл. 2143 от Наредба № 3 определя процедурите за проверка и изпитване на въздушните електропроводни линии. Те включват: 1. Проверка на изолаторите, съгласно раздел ХVII; 2. Проверка на съединенията на проводниците чрез външен оглед и измерване на спада на напрежение или съпротивлението; 3. Измерване на преходното съпротивление за заземлението на стълба, съгласно раздел ХХIII.

Чл. 2144

Член 2144 от Наредба № 3 указва, че въздушните кабелни линии (ВКЛ) подлежат на изпитване съгласно чл. 2142, т. 1, 2, 3, 5 и 7. Това означава, че за тяхното качество и безопасност се прилагат определени критерии и процедури, описани в предходната статия.

Чл. 2145

Чл. 2145 от наредбата предвижда, че трансформаторното масло трябва да бъде проверявано и изпитвано по два основни начина: първо, чрез вземане на проба и изпитване на маслото съгласно установен стандарт; второ, чрез проверка на характеристиките на маслото, съгласно сертификата за качество, който го придружава при приемането на обекта.

Чл. 2146

Чл. 2146 от Наредба № 3 предвижда, че преди заливане на трансформаторното масло в съоръженията, то трябва да премине през съкратен анализ. Анализът включва проверка на електрическата якост, съдържанието на механични примеси, киселинното число, пламната температура, тангенса d за масла, използвани за напрежение 110 kV и по-високо, както и изпитване за стабилност при смесване на различни марки масла.

Чл. 2147

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за проверка и изпитване на заземителните уредби. Проверките включват: 1. Външен оглед на елементите на заземителната уредба за съответствие с проектните данни; 2. Проверка на целостта на заземяващите проводници и съединенията; 3. Измерване на импеданса на контурите 'фаза-неутрален проводник' и 'фаза-защитен проводник' за уредби до 1000 V; 4. Измерване на съпротивлението на заземителната уредба, което трябва да отговаря на изискванията в глава седма.

Чл. 2148, § 1, § 2, § 3, § 4, § 119

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. определя изискванията за проверка и изпитване на електрофилтри, включително измерване на изолационното съпротивление, изпитване на електрическата якост на трансформаторното масло, проверка на заземителния контур и изпробване на полетата с повишено напрежение. Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването и отменя предишния правилник от 1980 г. Не се прилага за заварени строежи на електрически уредби. Допълнителни разпоредби уточняват, че "електропроводни линии" са "електропроводи" по Закона за енергетиката. Някои изменения влизат в сила от 1.01.2014 г. и 09.06.2015 г.

§4

Параграф §4 от Наредба № 3, изменен с ДВ, бр. 42 от 2015 г., определя, че указания по прилагането на наредбата дават министърът на енергетиката. Допълнителните разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 са обнародвани в ДВ, бр. 108 от 2007 г.

§ 119

Параграф §119 определя, че "електропроводни линии" са идентични на "електропроводи" съгласно § 1, т. 21 от допълнителната разпоредба на Закона за енергетиката. Заключителните разпоредби се отнасят към измененията и допълненията на Наредба № 3 от 2004 г., които са обнародвани в Държавен вестник, брой 92 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.

§4 и заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334

Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии влиза в сила от 1 януари 2014 г. В заключителните разпоредби е посочено, че Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването е обнародвана в Държавен вестник, брой 42 от 2015 г. и влиза в сила от 9 юни 2015 г.

НАРЕДБА № 3 ОТ 9 ЮНИ 2004 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ УРЕДБИ И ЕЛЕКТРОПРОВОДНИТЕ ЛИНИИ

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Чл. 1

Чл. 2

Чл. 3

Чл. 4

Чл. 5

Чл. 6

Чл. 7

Чл. 8

Чл. 9

Чл. 10

Чл. 11

Чл. 12

Чл. 13

Чл. 14

Чл. 15

Чл. 16

Чл. 17

Чл. 18

Чл. 19

Чл. 20

Чл. 21

Чл. 22

Чл. 23

Чл. 24

Чл. 25

Чл. 26

Чл. 27

Чл. 28

Чл. 29

Чл. 30

Чл. 31

Чл. 32

Чл. 33

Чл. 34

Чл. 35

Чл. 36

Чл. 37

Чл. 38

Чл. 39

Чл. 40

Чл. 41

Чл. 42

Чл. 43

Чл. 44

Чл. 45

Чл. 46

Чл. 47

Чл. 48

Чл. 49

Чл. 50

Чл. 51

Чл. 52

Чл. 53

Чл. 54

Чл. 55

Чл. 56

Чл. 57

Чл. 58

Чл. 59

Чл. 60

Чл. 61

Чл. 62

Чл. 63

Чл. 64

Чл. 65

Чл. 66

Чл. 67

Чл. 68

Чл. 69

Чл. 70

Чл. 71

Чл. 72

Чл. 73

Чл. 74

Чл. 75

Чл. 76

Чл. 77

Чл. 78