НАРЕДБА № 3 ОТ 9 НОЕМВРИ 1994 Г. ЗА КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА БЕТОННИ И СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда техническите изисквания и отношенията между участниците в процеса на подготовка, изпълнение и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции, изградени на място с бетон, съдържащ цимент, или от готови изделия и елементи.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за изпълнение на бетонни и стоманобетонни конструкции, с акцент върху надеждността и безопасността на експлоатацията на сградите и съоръженията. Правилата за контрол и приемане са описани в приложението, което е част от наредбата. Техническите предписания и решения за изпълнение не са обект на наредбата. При специфични технологии, като торкретбетон и бетониране под вода, трябва да се спазват и допълнителни специализирани нормативни актове.
Чл. 3
Строителните и монтажните работи за бетонни и стоманобетонни конструкции трябва да се извършват в съответствие с проектите. Всякакви изменения в проектите по време на строителството са допустими само с писмено съгласие на собственика (инвеститора) и проектанта.
Чл. 4
Материалите и изделията за бетонни и стоманобетонни конструкции трябва да отговарят на стандартизационни документи и да бъдат документирани със сертификати или заключения от акредитирани лаборатории. При използване на вносни материали или нови технологии, вносителят или изпълнителят е задължен да представи сертификати или заключение от оправомощен орган, ако сертификати не са налични.
Чл. 5
Член 5 от Наредба № 3 определя изискванията за документиране на строителните и монтажните работи при изпълнението на бетонни и стоманобетонни конструкции. Работите трябва да се документират с дневници и актове, като актовете за закриване на работите трябва да бъдат съставени преди тяхното закриване. Дневниците се водят от техническия ръководител, а актовете се съставят от представители на изпълнителя и собственика (инвеститора).
Чл. 6
Член 6 от наредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността на труда при извършване на различни видове работи, свързани с бетонни и стоманобетонни конструкции, трябва да се спазват изискванията на Правилника по безопасността на труда при строително-монтажните работи. Това включва кофражни, армировъчни, заваръчни, напрегателни, бетонови работи и монтаж на готови стоманобетонни елементи.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. определя, че контролът при изпълнението на бетонни и стоманобетонни конструкции трябва да се извършва от правоспособни технически лица, представители на изпълнителя и собственика, както и от специализирани контролни органи. Правилата и отговорностите за упражняване на контрол, както и неговата честота, се определят от наредбата и конкретизират в договора за строителство.
Чл. 8
Приемането на завършени бетонни или стоманобетонни конструкции, както и на етапи от тях, се извършва чрез документ, наречен акт. Този акт се съставя от проектанта (конструктора) и от компетентните представители на изпълнителя и на собственика (инвеститора).
Чл. 9
Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. регламентира контрола и приемането на бетонни и стоманобетонни конструкции. Чл. 9 задължава инвеститора да представи екзекутивната документация на завършените бетонови и стоманобетонови работи на одобряващия орган и да съхранява копие от нея по време на експлоатацията. Заключителните разпоредби отменят предишни правила и посочват, че наредбата влиза в сила за строежи, чието проектиране започва след 1 август 1999 г. и строителството след 1 август 2000 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството дава указания за прилагането на наредбата.
Чл. 1
Наредбата определя изискванията към материалите, изделията и елементите, използвани при изпълнението на бетонни и стоманобетонни конструкции. Те трябва да отговарят на проектните спецификации и да имат сертификати. При липса на сертификат, се приемат лабораторни документи и заключения за годността на материалите. Стоманите за армировка без сертификат се оценяват чрез външен оглед, измервания, механични изпитвания и при необходимост химичен анализ.
Чл. 2
Чл. 2 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че бетонови работи и замонолитвания на фуги могат да се извършват, когато температурата на въздуха е под 5°C или над 30°C, само при наличие на предписания от проектанта. Това осигурява контрол над качеството на изпълнение на конструкциите в неблагоприятни температурни условия.
Чл. 3
Според Чл. 3 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г., не се допуска извършване на монтажни работи при температура на въздуха, по-ниска от минус 10°C. Това правило е въведено с цел осигуряване на качеството и безопасността на строителните работи.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 3 забранява монтажа на панели върху замръзнал или втвърден разтвор, за да се осигури безопасността и качеството на конструкцията.
Чл. 5
Член 5 от наредба № 3 предвижда, че монтажните средства трябва да се използват в съответствие с изискванията за безопасност на труда, установени в Правилника по безопасността на труда при изпълнение на строителни и монтажни работи. Този правилник е публикуван в Информационния бюлетин по труда на МТСП през 1998 г. и е изменян с Заповед № 268 от 17.XI.1997 г. на министъра на труда и социалната политика.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 3 определя изискванията за основните осови и нивелачни репери на строителната площадка. Реперите трябва да бъдат предадени с акт и да се разполагат така, че да остават видими по време на строителните и монтажните работи, без да се увреждат.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 3 определя изискванията за изпълнение на кофражи и скелета, които трябва да осигуряват безопасност на работниците и устойчивост на конструкциите. Когато проектите не указват допустимите отклонения, се прилагат стойностите от Таблица 1, която посочва максималните допустими отклонения за различни конструкции и елементи, включително отклонения в подпорните разстояния, вертикалността на кофражите, отместване на осите и вътрешни размери на кофрираните сечения.
Чл. 8
Завършените кофражни работи трябва да бъдат приети от правоспособни технически лица, които са надлежно оправомощени от собственика или инвеститора. Констатациите относно съответствието с проекта се записват в заповедната книга на строежа, а също така се съставя акт по образеца в приложение № 2 на правилата.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 3 регламентира условията за декофриране на бетон. Според чл. 9, ал. 1, бетонът може да бъде декофриран, когато са достигнати предписаните в проекта условия. В случай че проектът не съдържа указания за декофриране при нормални условия (температура от 18 до 20°C и относителна влажност 60%), се прилагат минимални срокове: 2 дни за вертикален кофраж на греди, колони и стени; 8 дни за кофраж на плочи; 10 дни за дъна на греди.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че повърхността на армировката не трябва да съдържа вещества, които биха могли да повлияят негативно на стоманата, бетона или тяхното сцепление. Проверка на състоянието на повърхността на армировката се извършва преди монтажа. Освен това, армировката трябва да бъде монтирана в кофражните форми без да бъде повредена.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 3 предвижда, че заваряването на армировката и вбетонираните части трябва да се извършва от правоспособни заварчици. Освен това, за заваряването се изисква използването на специализирани или общо предназначение машини и оборудване, които да отговарят на съответните стандарти.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че преди заваряване се допускат само стомани, които отговарят на проекта по клас, марка и размери на прътите и елементите. Освен това, тези стомани трябва да съответстват на изискванията на стандартизационните документи.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че при заваряване трябва да се спазват изискванията на приложимите стандарти и технологични документи, както и разпоредбите за безопасност на труда.
Чл. 14
Чл. 14 определя изискванията към заварените съединения на армировъчните стомани. Когато проектът не указва конкретни характеристики, се прилагат изискванията от приложения № 2 и 3 на Нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции. Якостта на заварените съединения се проверява чрез изпитване на опън и срязване, и трябва да отговаря на определени минимални стойности, свързани с якостта на стоманата и площта на напречното сечение. Изпитванията могат да се извършват на остатъчни парчета или допълнителни пробни тела. Якостта на срязване също трябва да отговаря на специфични условия, свързани с нормативната якост на стоманата.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 3 указва изискванията за заваряване на пресечни точки в скелети и мрежи с контролирана якост на срязване. Всички пресечни точки на прътите трябва да бъдат заварени, като за мрежи с периодичен профил е задължително заваряването на точките по двата крайни реда на периметъра. Останалите точки могат да се заваряват шахматно. Провеждат се механични изпитвания на точково заварени съединения, а не се контролира якостта на срязване на заварени съединения при определени условия, включващи обединяване на плоски елементи и специфични отношения на диаметрите на прътите.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № 3 определя допустимите отклонения от размерите и разположението на елементите на заварените съединения и вбетонираните части. Отклоненията не трябва да надвишават посочените стойности в таблица 2, която включва различни контролирани величини и съответните допустими отклонения. Например, за електросъпротивително челно заварени съединения, допустимото отклонение е 0,1d, а за ъгъла между осите на заваряваните пръти при съединения с две накладки - 6 градуса.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че лицевите повърхности на вбетонираните части от листов и сортов прокат трябва да са равни. Отклонението от равнинността не трябва да надвишава 3 mm при дължина на плоския елемент до 250 mm и 5 mm при по-голяма дължина.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 3 определя правилата за монтажно заваряване на пръти. Допуска се изправяне на изкривени краища с отклонение не по-голямо от 6°. Забранено е изкривяване или изправяне на краищата чрез удари. Работите по изправяне се извършват след нагряване на прътите до 600 - 800°C, като трябва да се вземат мерки за предпазване на бетона от прегряване и напукване.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 3 забранява използването на заварени съединения с видими пукнатини. Навареният метал не трябва да има повърхностни пори, шлакови включвания и неравномерни напластявания. Освен това, навареният метал трябва да бъде почистен от шлаковата кора и не се допускат подрези на армировъчните пръти в краищата на заваръчните шевове.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че за изпълнението на заваръчните работи е необходимо да се води дневник, който да следва образеца, посочен в приложение № 3 на правилата. Този дневник служи за документация на извършените заваръчни дейности.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че проектното положение на армировката в кофражната форма трябва да бъде осигурено срещу преместване. Освен това, преди бетонирането, е необходимо да се извърши проверка на положението на армировката.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 3 указва, че бетонното покритие на армировката трябва да съответства на предписанията в проекта. В случай, че няма определени допустими отклонения, те могат да варират от 0 до +5 mm.
Чл. 23 от Наредба № 3
В Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. се предвиждат допустими отклонения при монтажа на армировката, когато в проекта не са указани конкретни стойности. За носещи пръти в равнината, допустимите отклонения са 10 mm за колони, греди и дъги, 20 mm за плочи, стени и фундаменти, и 30 mm за елементи с височина над 1000 mm. По височина на сечението, отклоненията са 3 mm за пръти до 100 mm, 5 mm за пръти от 100 до 1000 mm и 20 mm за пръти над 1000 mm. За стремена отклонението е 10 mm, а за разпределителни пръти 25 mm за плочи, стени и фундаменти и 40 mm за елементи над 1000 mm. Огънатите пръти имат допустимо отклонение от 50 mm.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 3 предвижда мерки за защита на напрягащата армировка и свързаните елементи, които трябва да се осигурят срещу разместване преди полагането на бетона. Армировката трябва да бъде защитена от агресивна среда, деформации, неблагоприятни метеорологични условия и повреди при транспорт. Каналообразуващите тръби трябва да са без повреди и корозия, водонепропускливи и устойчиви на механични и химични въздействия.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 3 предвижда изисквания за използване на закотвящи устройства и напрегателни системи, които трябва да бъдат изпитани и утвърдени. Когато проектът не определя допустимите отклонения при монтажа на напрягащата армировка, се прилагат стойностите от таблица 4. Таблицата включва допустими отклонения за дължини на телове, разположение на армировката, перпендикулярност на повърхностите, усилия в армировката и контролируемо удължение. Освен това, отдушници трябва да се поставят в определени точки на каналообразуващите тръби.
Чл. 26
Чл. 26 регламентира извършването на напрегателни работи, които трябва да се извършват по предварително изготвена програма от квалифицирано звено и под ръководството на инженер. Напрегателните съоръжения се тарират от акредитирана лаборатория, а преди работата се измерват загубите от триене. По време на напрягането на армировката се следят напрягащо усилие, удължение на снопа и приплъзване на клиновете. Инженерът документира якостта на бетона, реда на напрягане и отклоненията от проектните стойности. Допустимите отклонения и условия за скъсани телове са определени в наредбата.
Чл. 27
Член 27 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че за изпълнението на напрегателните работи трябва да се води дневник, съгласно образеца в приложение № 4 на правилата. Този дневник служи за документ, в който се регистрират всички важни аспекти и напредък на работите.
Чл. 28
Завършените армировъчни и заваръчни работи трябва да бъдат приети от компетентни и правоспособни технически лица, които са надлежно оправомощени от собственика или инвеститора. Всички констатации относно съответствието с проекта се записват в заповедната книга на строежа и се съставят актове по образеца, предоставен в приложение № 2 на правилата.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че производството, транспортирането и полагането на бетонните смеси трябва да отговарят на стандартите, установени в БДС 4718.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 3 определя, че съдържанието на хлориди в бетона не трябва да надвишава установените стойности в приложение № 5. Проверка на съдържанието на хлориди се извършва, когато е изисквано от проекта или е включено в договора за строителство.
Чл. 31
Съставът на пресния бетон не може да бъде променян след излизане от смесителя. При внасяне на химически добавки на строителната площадка, бетонът трябва да бъде размесен отново до равномерно разпределение на добавките.
Чл. 32
Чл. 32 от НАРЕДБА № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че при бетонирането на конструкции е необходимо да се запази проектното положение на кофража, армировката, напрегаемите елементи, каналообразувателите и закотвящите устройства. Това е важно за осигуряване на стабилността и безопасността на конструкцията.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. указва, че вибрирането на положен бетон трябва да продължи, докато не спрат да излизат въздушни мехури. Забранява се разслояването на бетона по време на вибрирането.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда осигуряване на предпазване на напрягащата армировка при опасност от корозия преди бетониране. Използваните предпазни материали не трябва да влияят на сцеплението с бетона и да имат вреден ефект.
Чл. 35
Чл. 35 от наредба № 3 предвижда мерки за защита на съединителите и закотвящите приспособления от корозия при напрягане на снопове в бетона. Освен това, при температури под +5°C трябва да се вземат мерки срещу замръзване на водата в каналите, които не са инжектирани, и в случай на замръзване, ледът трябва да бъде премахнат преди инжектирането.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 3 указва, че инжекционните работи трябва да се извършват по предварително изготвен технологичен проект от квалифицирани специалисти. За инжектиране се използва разтвор с определени характеристики, включително ниско водоотделяне и висока якост на натиск. Процесът на инжектиране трябва да бъде непрекъснат и с постоянна скорост, докато не се изтласка водата от разтвора. След инжектирането, ако технологията е нарушена, запълването на каналите с разтвор трябва да се проверява с подходяща апаратура.
Чл. 37
След завършване на бетонирането, е необходимо да се вземат мерки за защита на конструкцията от вредни последствия, като съсъхване, бързо изпаряване на вода и недопустими пукнатини.
Чл. 38
Според Чл. 38 от наредбата, за изпълнението на бетоновите и инжекционните работи е задължително воденето на дневници, които следват образците в приложения № 6 и 6а на правилата. Тази практика осигурява необходимата документация и проследяемост на извършените работи.
Чл. 39
Геодезическата разбивка на осите на строителни конструкции трябва да бъде извършена след задължителна проверка на всички нива, за да се осигури точност и коректност в строителния процес.
Чл. 40
Преди започване на монтажа на елементите е необходимо да се извърши проверка за: наличие на лед, сняг и замърсявания на опорните конструкции и елементите; наличието на всички означения за монтажа; съответствието на маркировката на елементите с проекта; наличието на необходимите помощни приспособления за монтажни работи, като въжета, сапани, площадки, стълби и предпазни парапети.
Чл. 41
След завършването на монтажа на секция или етаж се провежда инструментална проверка, а резултатите от нея се записват в дневник за монтажните работи, съгласно образеца в приложение № 7 на правилата.
Чл. 42
Наредба № 3 определя допустимите отклонения при монтаж на бетонни и стоманобетонни конструкции. Чл. 42 предписва, че действителните отклонения не трябва да надвишават проектните, а при липса на такива, се спазват стойностите от Таблица 5. Таблицата включва допустими отклонения за различни конструкции: фундаменти, колони, подкранови пътища, греди, ферми, панели и стенни панели, с конкретни стойности в mm за всяка категория. Например, за фундаменти, изместването на осите е ±10 mm, а за колони, отклонението в долното сечение е ±5 mm. Целта на наредбата е да осигури безопасност и качество на строителството.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 3 предвижда, че преди извършването на кофрирането и замонолитването, фугите трябва да бъдат почистени от отпадъци. Това е важна стъпка за осигуряване на качеството на бетонните конструкции.
Чл. 44
Чл. 44 регламентира условията за замонолитване на фугите в бетонни и стоманобетонни конструкции. Замонолитването е разрешено само след приемане на заварките и предписаните антикорозионни защити, с изготвяне на актове за работи. Освен това, за антикорозионната защита и замонолитването на фугите се водят съответни дневници по образци, посочени в приложенията на правилата.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 3 определя, че контролът на качеството на бетонните и стоманобетонните конструкции е необходим за осигуряване на тяхната надеждност и дълготрайност, като се стреми към минимални разходи за поддръжка. Контролът се осъществява от изпълнителя, собственика или техни представители, както и от специализирани контролни органи. Правилата за контрол и честотата му се определят в договора за строителство.
Чл. 46
Член 46 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. определя, че контролът на материалите, изделията и елементите за бетонни и стоманобетонни конструкции, както и на видовете работи и готовите конструкции, трябва да се извършва в съответствие с изискванията на нормативните актове, техническите правила, стандартизационните документи и проекта.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 3 определя контролните мерки по време на производството на бетона. На контрол подлежат количеството и качеството на влаганите материали, класът на бетонната смес по консистенция, плътността на прясната бетонна смес, продължителността на замесване и класът на бетона по якост на натиск, както и класът по плътност за леките бетони.
Чл. 48
Контролът на бетона на строителната площадка включва входящ контрол при доставяне на бетонната смес, проверка на консистенцията и вземане на контролни проби за определяне на класа на бетона, наблюдение на процесите по полагане, обработка и отлежаване на бетона, както и оценка на качеството на извършените бетонови и стоманобетонови работи след декофриране. Изпитванията и оценките се извършват по определени български стандарти.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че контролни измервания и изпитвания на стоманите, предназначени за заваряване, се извършват в два случая: когато сертификатът за качество липсва или при установено несъответствие между действителното качество на стоманите и информацията в сертификата.
Чл. 50
Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. регламентира контрола и приемането на заварените съединения на армировъчните стомани. Контролът се извършва по партиди, които включват различен брой заварени съединения в зависимост от метода на заваряване. Партидата трябва да съдържа заварени съединения от един вид с еднакъв диаметър и клас на армировъчните пръти, извършени по една технология и с идентични заваръчни материали. Допускат се определени отклонения в диаметъра на прътите в зависимост от типа на съединението.
Чл. 51
Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. определя производствения контрол на качеството на заварените съединения, който включва визуален контрол и контрол на якостните показатели. Визуалният контрол се осъществява чрез оглед и измерване на елементите на заварените съединения, като се проверяват минимум три съединения от партидата и се измерват елементите на 10% от тях, но не по-малко от 10. Контролът на якостните показатели се извършва чрез механични изпитвания на пробни тела, които се изрязват от заварените съединения. Допуска се изпитване на пробни тела в специфични случаи, например при автоматично заваряване. Пробните тела се заваряват в производствени условия, при същите режими и от същите оператори.
Чл. 52
Партидата заварени съединения се приема, ако отговаря на изискванията на проекта и стандартите. При неудовлетворителен резултат от контролните измервания, се извършва повторна проверка на удвоен брой пробни тела. Ако и те не отговарят, партидата не се приема, но е възможно поединично приемане на изделия с удовлетворителни качества.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. определя контролните изисквания за предварително напрегнати конструкции. Контролът включва физико-механичните характеристики на напрягащата армировка, състоянието на повърхността и условията на съхранение на армировката, монтажа на армировката, закотвящите устройства, тарирането на напрегателното оборудване, загубите от триене, напрягащото усилие и удължението на клиновете, времето между напрягането и завършването на мерките, както и условията при инжектиране на каналите.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 3 определя, че при монтажните работи на бетонни и стоманобетонни конструкции подлежат на контрол следните аспекти: 1) съответствието на елементите с техните сертификати; 2) геодезическата разбивка на осите и проектните нива; 3) пространственото разположение на елементите спрямо трасирани геодезически оси и проектни нива, площадки на опиране, вертикалност и разположение на закладните части.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. предвижда, че при замонолитване на монтажните съединения и уплътняване на фугите трябва да се извърши контрол на три основни аспекта: 1) съответствието на разтвора и уплътнителните материали със сертификатите; 2) антикорозионната защита и другите предписани защити (топло-, хидро- и др.); 3) плътността на замонолитеното съединение.
Чл. 56
Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. определя допустимите отклонения за готовите конструкции в строителството. Когато проектът не предписва конкретни отклонения, се прилагат стойностите от таблица 6. Допустимите отклонения варират в зависимост от типа конструкция, като например: за фундаменти ±20 mm, за стени и колони ±15 mm, а за сглобяеми конструкции ±10 mm. Местните отклонения при проверка с 2 m рейка са ±5 mm, а отклонения в дължината на отворите са ±20 mm. Други специфични отклонения са посочени за анкерни болтове и геометрични оси.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 3 предвижда, че всички констатации, направени при контрола на готовите конструкции, трябва да бъдат вписани в заповедната книга на строежа. Освен това, те трябва да бъдат отразени в съответните актове за приемане, включително работите, които подлежат на закриване. Тези документи трябва винаги да са на разположение на компетентните органи.
Чл. 58
Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. регламентира контрола и приемането на бетонни и стоманобетонни конструкции. Чл. 58 предвижда, че приемането на завършена конструкция или етап от нея се удостоверява с акт, който включва необходимата документация, като заповедна книга, актове за приемане на кофражни и армировъчни работи, дневници за изпълнение на различни работи и други документи. В приложените образци се описват формуляри за предаване на репери, приемане на работи, дневници за заваръчни, монтажни и бетонови работи, както и актове за удостоверяване на годността на конструкциите преди довършителни работи. Наредбата уточнява и допустимите норми за съдържание на хлориди в бетона, както и методи за изпитване на заварени съединения.
§1
Наредба № 3 от 9 ноември 1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции е издадена на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство. Тя отменя предходни разпоредби, включително раздел III "Бетонови и стоманобетонови работи" от Правилника за изпълнение и приемане на строителните и монтажните работи и Правилника за изпълнение и приемане на бетонни и стоманобетонни сглобяеми конструкции.
§3; Приложение към чл. 2, ал. 2
Наредбата определя изискванията за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции, включително указания за прилагане, основни изисквания към материалите и конструкциите, условия за изпълнение на кофражни, армировъчни и заваръчни работи, бетонови и монтажни работи, както и контрол на качеството и приемането на готовите конструкции. Установяват се допустими отклонения, процедури за изпитване на материалите, както и необходимата документация за приемане на извършените работи.
