Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя правилата за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване в България, в съответствие със стандартите и препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO).
Наредба № 3 от 7 март 2012 г. регламентира предоставянето на аеронавигационно метеорологично обслужване, което е от съществено значение за безопасността, редовността и ефективността на гражданското въздухоплаване. Ползвателите на това обслужване включват авиационни оператори, екипажи на въздухоплавателни средства, органи за обслужване на въздушното движение, служби за търсене и спасяване, летищни оператори и администрации, както и други свързани организации.
Аеронавигационното метеорологично обслужване в България се предоставя от доставчици на аеронавигационно обслужване, които трябва да притежават валидно свидетелство. Това свидетелство удостоверява правото им да извършват такова обслужване и е издадено съгласно специфични регламенти на Европейския съюз, като Регламент (EO) № 2096/2005 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011. Освен това, се спазват условията и реда, определени в Наредба № 2096 от 2006 г.
Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване се извършва в съответствие с Наредба № 3 от 7 март 2012 г. и регионалните аеронавигационни споразумения (РАНС).
Доставчиците на аеронавигационно обслужване са задължени да предоставят аеронавигационно метеорологично обслужване за въздушното пространство над Република България, включително над вътрешните и териториалните води, както и над други територии, ако това е предвидено в международен договор, по който страната е страна.
Чл. 6 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. определя, че Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") или организации, посочени в чл. 16в, ал. 3, т. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване, осъществяват контрол върху аеронавигационното метеорологично обслужване в България.
Аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване трябва да се извършва от специалисти, които имат удостоверение за компетентност. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 71 от 2014 г.
Чл. 8 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. определя, че подготовката, обучението и квалификацията на персонала, който извършва аеронавигационното метеорологично обслужване, трябва да отговарят на изискванията на Световната метеорологична организация (СМО) за образование и квалификация.
Чл. 9 от Наредба № 3 регламентира издаването на удостоверения за компетентност и поддържането на квалификацията на персонала, който извършва аеронавигационно метеорологично обслужване. Процедурите за това се осъществяват в съответствие с Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове, която е изменяна и допълвана многократно.
Чл. 10 от НАРЕДБА № 3 регламентира задълженията на доставчиците на аеронавигационно обслужване относно метеорологичното обслужване. Те трябва да поддържат постоянна връзка с ползвателите, да имат система за управление на качеството (СУК), която отговаря на ISO стандарти, и да осигуряват точност и валидност на предоставяната информация. В случай на несъответствия, информацията не се предоставя, докато не бъде проверена. Системата включва процедури за проверка на информацията и управление на времето за предаване на бюлетини. Наличието на сертификат по EN ISO 9001 е доказателство за съответствие. Одитите и резултатите от тях се документират и съхраняват за минимум 3 години.
Чл. 11 от Наредба № 3 определя, че метеорологичната информация трябва да бъде предоставена в разбираема форма, изискваща минимална интерпретация от ползвателите. Също така, ползвателят носи отговорност за начина на използване на получената метеорологична информация.
Чл. 12 от Наредба № 3 указва, че авиационен оператор, който желае метеорологично обслужване или промени в него, трябва да изпрати предизвестие до ГД "ГВА" и ДАНО. Срокът за това предизвестие се определя в съгласие между ГД "ГВА", ДАНО и авиационния оператор.
Член 13 от Наредба № 3 определя задълженията на авиационните оператори, които изискват метеорологично обслужване. Те трябва да изпратят предизвестие до ДАНО при планиране на нови маршрути или нови дейности, при изменения в разписанието, валидни за дълъг период, и при планирани промени, които влияят на метеорологичното обслужване.
Чл. 14 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. определя задълженията на доставчиците на аеронавигационно обслужване относно уведомяването на летищните метеорологични служби за полетите. Те трябва да получават предизвестия за разписанията на полетите, за полети извън разписанието, закъснения, ранни излитания и отменени полети. Предизвестието съдържа важна информация за летищата, маршрути, резервни летища, метеорологични условия и нужната информация за екипажа. При полети по разписание, информацията може да бъде пропусната, ако се споразумеят.
Чл. 15 от Наредба № 3 определя задълженията на доставчиците на аеронавигационно обслужване и други потребители относно получаването на аеронавигационни метеорологични прогнози. Те трябва да се снабдяват с прогнози в цифрова форма от световните центрове за зонални прогнози в Лондон и Вашингтон, които изготвят глобални метеорологични прогнози за различни параметри, включително вятър, температура, влажност, обледяване и турбулентност. Прогнозите за значими метеорологични явления (SIGWX) също се предоставят в цифров формат. В случай на аварийни ситуации, информация за радиоактивно замърсяване и вулканична активност също се включва в прогнозите.
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя броя и местоположението на летищните метеорологични служби, които обслужват гражданското въздухоплаване, по предложение на ДАНО.
Чл. 17 от Наредба № 3 определя функциите на летищната метеорологична служба (ЛМС) в зависимост от вида на полетите. ЛМС изготвя и получава прогнози и информация за метеорологичните условия, поддържа наблюдение на условията на летището, предоставя брифинг и консултации на екипажите, обменя информация с други метеорологични служби и информира за вулканична активност.
Според Чл. 18 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване, информацията за летищата, за които се издават прогнози за кацане, се публикува в Сборника за аеронавигационна информация и публикация на Република България (AIP).
На летища без установена метеорологична служба, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") по предложение на ДАНО определя метеорологични служби на други летища, които да предоставят метеорологично обслужване. Определената метеорологична служба осигурява достъп до необходимата метеорологична информация за ползвателите.
Член 20 от Наредба № 3 определя функциите на метеорологичната служба за следене в районите за полетна информация. Тази служба следи непрекъснато метеорологичните условия, изготвя и разпространява информация SIGMET и AIRMET, предоставя информация за вулканична активност и радиоактивни материали, и я предава на съответните контролни и информационни центрове. Информацията за радиоактивни материали включва детайли за място, дата, час на инцидента и прогнозирани траектории.
Чл. 21 от Наредба № 3 определя, че границите на района на отговорност за следене на метеорологичните условия съвпадат с тези на РПИ (Ръководство за полети и информация) или контролирания район, или комбинация от двата. В глава трета се разглеждат метеорологичните наблюдения и сведения, включително летищни метеорологични станции и видовете наблюдения, които те извършват.
Чл. 22 от Наредба № 3 предвижда създаването на летищни метеорологични станции (ЛМСт) в района на летищата, съгласувано с ГД "ГВА", в зависимост от необходимостта. ЛМСт може да изпълнява и функции на синоптична станция по решение на ДАНО. Освен това, летищните метеорологични станции могат да включват датчици, разположени извън границите на летището, ако това е оправдано за аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданската авиация.
Чл. 23 предвижда, че при наличие на изисквания в РАНС, ДАНО е задължено да създаде ЛМСт (метеорологични услуги) за съоръжения, разположени в морските пространства на Република България и в обслужвания район на полетна информация, както и на други места, важни за полетите с хеликоптери до тези съоръжения.
Чл. 24 от Наредба № 3 предвижда, че летищните метеорологични станции извършват редовни наблюдения през цялото денонощие, освен ако не е уговорено друго. Наблюденията се извършват на интервали, определени от РАНС, и се допълват от специални наблюдения при настъпване на определени промени в метеорологичните условия, като приземен вятър, видимост и облачност.
Доставчикът на аеронавигационно обслужване е отговорен за организиране на периодични инспекции на летищните метеорологични станции (ЛМСт), с цел осигуряване на високо качество на наблюденията и правилно функциониране на приборите. Честотата на тези инспекции и ръководството за тях са описани в Документ 9837 на ICAO, който се отнася до автоматичните метеорологични наблюдателни системи на летищата.
Член 26 от Наредба № 3 предвижда инсталиране на автоматични прибори за измерване и оценка на метеорологични данни на летищата, оборудвани за кацане по категории I, II или III. Тези прибори следят параметри като приземен вятър, видимост, височина на облаците, температура на въздуха и атмосферно налягане. Информацията от автоматизираната метеорологична наблюдателна система (АМНС) се използва за подпомагане на процесите на кацане и излитане на въздухоплавателни средства. При отказ на автоматичното оборудване, е предвидена възможност за ръчно въвеждане на данни. АМНС трябва да има резервни технологии за непрекъсната работа и да отчита човешкия фактор в операциите.
Чл. 27 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. предвижда, че метеорологичните сведения включват актуални данни от аеронавигационните метеорологични наблюдения. Тези сведения се разпространяват както в района на летището, така и извън него.
Чл. 28 подчертава, че стойностите на метеорологичните елементи в предоставените сведения са максимално близки до действителните условия, но могат да бъдат повлияни от променливостта на елементите, ограниченията на наблюдателната техника и дефинициите на самите елементи.
Чл. 29 от Наредба № 3 определя задълженията на органите за оперативно въздушно движение (ОВД) относно предоставянето на метеорологична информация. Те трябва да предават наличната информация на Летищната метеорологична служба (ЛМС) или Метеорологичната служба за самолетни операции (МСС), включително допълнителни данни от визуални наблюдения за метеорологични явления, които са от оперативно значение в районите на летищата, както и информация, получена от борда на въздухоплавателното средство (ВС) при излитане или кацане, като например срез на вятъра.
Аеронавигационните метеорологични наблюдения се извършват съгласно приложение № 1 и служат за основа при изготвянето на метеорологични сведения, които се разпространяват в и извън района на летището. Метеорологичните сведения се класифицират на редовни и специални.
Наредбата предвижда, че редовните метеорологични наблюдения за гражданското въздухоплаване се извършват денонощно, освен ако не е уговорено друго. Наблюденията се извършват на интервали от един час, а на определени летища - на интервали от половин час. В определени летищни метеорологични станции наблюденията се извършват по разписание, съгласувано с ДАНО и съответните ползватели.
Наредба № 3 от 7 март 2012 г. определя два вида редовни сведения за метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване: локални редовни сведения, които се разпространяват само на летището за долитащи и отлитащи въздухоплавателни средства (ВС), и редовни сведения METAR, които се разпространяват извън района на летището и служат основно за полетно планиране, както и за предаванията VOLMET и D-VOLMET.
На летищата, които не работят денонощно, сведения METAR се излъчват преди възобновяване на полетите. Този процес се извършва в интервал от време, определен в РАНС.
Доставчикът на аеронавигационно обслужване утвърджава критерии за специални наблюдения след консултации с ползвателите. Специалните сведения включват локални данни за летището и специални сведения SPECI за полетно планиране. При разпространение на METAR на половин час, SPECI не се изготвят. Информацията в ATIS и D-ATIS идва от локални редовни и специални сведения.
На летищата, които не работят денонощно, сведения SPECI се излъчват при необходимост след възобновяване на излъчването на сведения METAR. Това правило е включено в Чл. 35 от наредбата.
Наредба № 3 определя съдържанието на локалните редовни и специални метеорологични сведения, както и сведенията METAR/SPECI. Тези сведения включват индикатор за тип, местоположение, време на наблюдение, информация за вятър, видимост, метеорологични явления, облачност, температури и атмосферно налягане. Допълнителна информация е описана в приложение № 1.
В член 37 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. се указва, че в определени случаи, посочени в РАНС, метеорологичните сведения METAR/SPECI трябва да съдържат допълнителна информация, която надхвърля данните, предоставени в член 36. Това е свързано с условията на приземния вятър.
Член 38 от Наредба № 3 определя, че в ЛМСт (Летищна метеорологична станция) се измерват средната посока и скорост на вятъра, както и значимите промени в тях. Измерванията се съобщават в градуси спрямо географския север и в метри за секунда (възли).
Чл. 39 от Наредба № 3 определя как наблюденията на приземния вятър се считат за представителни в зависимост от конкретната ситуация. Те са представителни за условията по дължината на ПИК при излитане и за зоната на опиране при кацане. За сведения METAR/SPECI наблюденията на приземния вятър са представителни за цялата ПИК при наличие на една писта и за целия комплекс от ПИК при наличие на повече от една писта.
Чл. 40 определя, че хоризонталната видимост трябва да се измерва, наблюдава и съобщава в метри или километри. Това е важен аспект от метеорологичното обслужване, което е необходимо за безопасността на гражданското въздухоплаване.
Чл. 41 от Наредба № 3 определя, че наблюденията на видимостта в локалните редовни и специални сведения са представителни за условията по дължината на ПИК при излитане и в зоната на опиране при кацане. Освен това, наблюденията на видимостта за сведения METAR/SPECI са представителни за условията на цялото летище.
Член 42 от наредба № 3 определя, че наблюденията на видимостта на ПИК (писти за кацане) трябва да се извършват в периоди с намалена видимост. Това важи за всички ПИК, които са оборудвани за точен подход за кацане и за тези, които се използват за излитане и са оборудвани с високо интензивни странични и/или осови светлини.
Член 43 от Наредба № 3 определя, че видимостта на ПИК (пункт за информация на катастрофите) се измерва в метри и трябва да се съобщава, когато хоризонталната видимост или видимостта на ПИК е по-малка от 1500 метра.
Чл. 44 определя представителността на резултатите от наблюденията на видимостта на ПИК (писти за излитане и кацане) в зависимост от категорията на оборудването на летищата. За летища без оборудване за точен подход и кацане или с оборудване по категория I, резултатите са представителни за зоната на опиране. За летища с оборудване по категория II, резултатите са представителни за зоната на опиране и средния сектор. За летища с оборудване по категория III, резултатите обхващат зоната на опиране, средния и отдалечения край на ПИК.
Чл. 45 от Наредба № 3 предвижда задължение за незабавно уведомяване на съответните органи за ОВД при промяна на експлоатационния статус на система, която наблюдава и изчислява видимост на ПИК. Ръководството за наблюдение и съобщаване на RVR е описано в Документ 9328 на ICAO, който предоставя указания за практиките на докладване на видимостта на ПИК.
Чл. 46 от Наредба № 3 предвижда, че наблюденията на метеорологичните явления на летището трябва да се извършват и съобщават в съответствие с изискванията на приложение № 1. Минимално трябва да се идентифицират дъжд, ръмеж, омара, димка, преохладени валежи, мъгла, преохладена мъгла и гръмотевични бури, включително и в околността на летището.
Чл. 47 от Наредба № 3 определя, че информацията за метеорологичните явления в локалните редовни и специални сведения е представителна за условията на летището. Също така, сведенията METAR/SPECI предоставят информация, която е представителна за условията на летището, а за явления, посочени в приложение № 1, информацията е валидна и за околността на летището.
Чл. 48 от Наредба № 3 определя изискванията за наблюдение на облачността в контекста на гражданското въздухоплаване. Наблюденията включват количеството, вида и височината на долната граница на облачността, като при невидимо небе се предават данни за вертикалната видимост. Височината на облаците и вертикалната видимост се измерват в метри или футове.
Чл. 49 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. определя, че наблюденията на облачността са представителни за прага на използваемата ПИК за локалните редовни и специални сведения. За сведенията METAR/SPECI, наблюденията са представителни за района на летището и неговата околност.
Чл. 50 от Наредба № 3 предвижда, че температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване трябва да бъдат измервани и съобщавани в градуси по Целзий.
Член 51 от Наредба № 3 указва, че наблюденията на температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване за локалните редовни и специални метеорологични сведения, включително METAR/SPECI, са представителни за комплекса от ПИК на летището.
Член 52 от Наредба № 3 посочва, че атмосферното налягане, включително стойностите на QNH и QFE, трябва да се измерва, изчислява и съобщава в хектопаскали.
Член 53 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. предвижда, че сведенията от наблюденията на летищата трябва да включват допълнителна информация относно метеорологичните явления, които са от оперативно значение, особено за зоните на подход и отлитане от летищата.
Член 54 от Наредба № 3 предвижда, че при възможност информацията по член 58 трябва да включва местоположението на метеорологичните явления, които имат оперативно значение. Раздел XII от наредбата се отнася до съобщаването на метеорологичната информация от автоматизирана наблюдателна система.
Член 55 от Наредба № 3 регламентира използването на метеорологични сведения METAR/SPECI от автоматизирани метеорологични наблюдателни системи (АМНС). Тези сведения могат да се използват в извънработно време на летището и в работно време при споразумение между Генерална дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА"), ДАНО и авиационни оператори, като се отчита наличието и ефикасното използване на метеорологичния персонал. Локалните редовни и специални сведения също могат да се използват при подобни условия. Всички автоматично предавани сведения са обозначават с "AUTO". Ръководството за работа с АМНС е описано в документ на ICAO.
Член 56 от Наредба № 3 определя, че наблюденията от въздухоплавателни средства, регистрирани в България и изпълняващи международни полети, трябва да се извършват, записват и докладват в съответствие с разпоредбите на наредбата. Това осигурява стандарт за метеорологичното обслужване в гражданското въздухоплаване.
Наредба № 3 от 7 март 2012 г. задължава въздухоплавателните средства да извършват редовни наблюдения по време на етапа на набор и полет по маршрут, както и специални и други извънредни наблюдения по време на всеки етап от полета.
Член 58 от Наредба № 3 регламентира автоматичните редовни наблюдения от въздухоплавателни средства (ВС) при използване на линия за предаване на данни 'въздух - земя'. Наблюденията се извършват на всеки 15 минути по време на полет по маршрут и на всеки 30 секунди в първите 10 минути от полета, когато се прилага автоматичен зависим обзор (ADS) или режим S на вторичен обзорен радар (SSR).
Чл. 59 от Наредба № 3 регламентира, че при полети с хеликоптери до и от летища, разположени на морски съоръжения и в открито море, редовните метеорологични наблюдения се извършват от борда на хеликоптера. Точките и интервалите за наблюдения се определят в съгласие между ДАНО и съответния оператор.
Чл. 60 от Наредба № 3 определя, че за извършване на редовни наблюдения по въздушни трасета с голяма наситеност на трафика, трябва да се определи по едно въздухоплавателно средство (ВС) от летящите на всяко полетно ниво, което да извършва наблюдения на приблизителни едночасови интервали. Процедурите за тези наблюдения се уточняват в РАНС.
Чл. 61 от Наредба № 3 предвижда, че при необходимост от докладване по време на набор, за всяко летище се определя по едно въздушно средство (ВС), което да извършва наблюдения на приблизителни едночасови интервали, в съответствие с изискванията на чл. 58.
Чл. 62 от НАРЕДБА № 3 регламентира, че въздухоплавателни средства, които не разполагат с апаратура за предаване на данни между въздуха и земята, са освободени от задължението да извършват редовни наблюдения. Това освобождаване се прилага за определени условия, свързани с оборудването на въздухоплавателното средство.
Чл. 63 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. определя условията, при които всяко въздухоплавателно средство (ВС) трябва да извършва специални наблюдения. Тези условия включват: умерена или силна турбулентност, обледяване, силни планински вълни, гръмотевични бури, силни прашни или пясъчни бури, облаци от вулканична пепел и вулканична активност.
Чл. 64 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. предвижда, че командирът на въздухоплавателното средство (ВС) е задължен да докладва извънредни наблюдения за вятър или други метеорологични условия, които могат да повлияят на безопасността или ефективността на полета. Докладването трябва да се извърши във възможно най-кратък срок на съответния орган за управление на въздушното движение (ОВД).
Чл. 65 регламентира начина на предаване на метеорологични наблюдения от въздухоплавателни средства (ВС). Наблюденията обикновено се предават по линия "земя - въздух", а при липса на такава или нецелесъобразност, могат да се предават чрез говорна комуникация. Наблюденията трябва да се предават незабавно или в най-кратък срок след извършването им, като се изготвят доклади съгласно приложение № 2.
Чл. 66 от Наредба № 3 определя задълженията на органите за управление на въздушното движение (ОВД) относно предаването на метеорологични доклади. Специалните доклади, получени чрез говорна комуникация, трябва незабавно да се препредават на съответната метеорологична служба. Редовните и специалните доклади, получени чрез данни, също се препредават незабавно на метеорологичната служба и на Системата за централно управление на полетите (СЦЗП).
Член 67 от наредбата предвижда, че специалните наблюдения за вулканична активност, които могат да предшестват изригване или да се отнасят до облак от вулканична пепел, трябва да бъдат документирани в специална форма на доклад от екипажите на въздухоплавателните средства (ВС). Доставчикът на аеронавигационно обслужване е задължен да включи копие от получения доклад в предполетната документация за полетите, които могат да бъдат засегнати от вулканичната пепел, съгласно оценката на съответната метеорологична служба.
Аеронавигационните метеорологични прогнози са с вероятностен характер, като конкретната стойност на метеорологичен елемент в прогнозата представлява най-вероятната стойност, която може да се наблюдава през периода на валидност на прогнозата. Моментите или периодите от време, включени в прогнозата, се считат за най-вероятни.
Според Чл. 69 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г., всяка нова прогноза, издадена от летищната метеорологична служба, отменя всички предишни прогнози от същия тип, касаещи същото място и период на валидност, или част от него. Това правило е изменено с ДВ, бр. 71 от 2014 г.
Аеронавигационните метеорологични прогнози се издават и разпространяват в съответствие с приложение № 3 на наредбата. Раздел II от наредбата обсъжда летищните прогнози, свързани с метеорологичните условия на летищата.
Член 71 от Наредба № 3 определя, че летищните прогнози се издават от летищните метеорологични служби, съобразно изискванията на РАНС. Летищата, за които се изготвят тези прогнози, както и периодите на валидност, се публикуват в AIP. Прогнозите се издават не по-рано от един час преди началото на валидността им и включват кратко описание на очакваните метеорологични условия за определен период в района на летището.
Чл. 72 от Наредба № 3 определя изискванията за летищните прогнози, които се излъчват в кодова форма TAF. Прогнозите трябва да включват информация за идентификатор на вида прогноза, местоположение, време на издаване, валидност, приземен вятър, видимост, метеорологични явления, облачност и очаквани значими изменения. Незадължителните групи на кода TAF се използват в съответствие с РАНС, а видимостта в TAF е прогнозираната преобладаваща видимост.
Чл. 73 от Наредба № 3 определя задълженията на летищните метеорологични служби относно изготвянето и коригирането на летищни прогнози. Службите трябва да осъществяват постоянно наблюдение и да минимизират дължината на прогностичните съобщения. Методите за наблюдение са описани в Документ 8896 на ICAO. При липса на възможност за постоянно наблюдение, прогнозата за летището се анулира.
Чл. 74 определя периодите на валидност на редовните летищни прогнози, които варират от 6 до 30 часа. Прогнозите с валидност под 12 часа се издават на всеки 3 часа, докато тези с валидност от 12 до 30 часа - на всеки 6 часа. Летищната метеорологична служба осигурява валидността на точно една прогноза по всяко време.
Наредба № 3 от 7 март 2012 г. регламентира, че прогнозите за кацане се издават от летищните метеорологични служби, в съответствие с изискванията на РАНС. Тези прогнози са предназначени за ползвателите на аеронавигационната метеорологична информация на летището и за въздухоплавателни средства, които се намират в радиус на около един час полетно време от летището.
Чл. 76 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. предвижда, че прогнозата за кацане в гражданското въздухоплаване се изготвя под формата на тренд-прогноза. Тази форма на прогнозиране е важна за осигуряване на безопасността и ефективността на въздушните операции.
Тренд-прогнозата е допълнителна информация към локалните метеорологични сведения и METAR/SPECI, която описва очакваните значими промени в метеорологичните условия на летището. Тя е валидна за период от 2 часа след издаването на сведените.
Според Наредба № 3 от 7 март 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване, прогнозите за излитане се издават от летищните метеорологични служби. Това означава, че всяко летище има задължението да предоставя метеорологични прогнози, които са важни за безопасността на полетите.
Чл. 79 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. описва изискванията за прогнозата за излитане в гражданското въздухоплаване. Прогнозата обхваща определен период и предоставя информация за очакваните метеорологични условия, включително посоката и скоростта на приземния вятър, температурата, атмосферното налягане (QNH) и други оперативно важни елементи, за които има договореност с ползвателите.
Прогнозите за излитане на въздухоплавателните средства (ВС) се изготвят по искане на операторите или екипажите, като срокът за подаване на искането е до 3 часа преди планираното време на излитане.
Летищните метеорологични служби са задължени да изготвят прогнози за излитане и да осъществяват непрекъснато наблюдение на метеорологичните условия. При необходимост те трябва незабавно да коригират прогнозите. Раздел V от наредбата се отнася до зоналните прогнози за полети на малки височини.
Чл. 82 от Наредба № 3 предвижда, че при необходимост от редовно издаване на зонални прогнози за полети на малки височини, ГД "ГВА" ще определи честотата на издаване, формата, периода на валидност и критериите за корекции след консултации със заинтересованите ползватели. Това се отнася за случаи, когато плътността на въздушното движение е под определени полетни нива.
Чл. 83 от Наредба № 3 определя начина на изготвяне на метеорологични прогнози за гражданското въздухоплаване. Прогнозите могат да бъдат в зонален формат GAMET с одобрени съкращения от ICAO или във вид на карти, които комбинират прогнози за вятъра и температурата на височина с информация за опасни метеорологични явления (SIGWX). Зоналната прогноза обхваща атмосферния слой от земната повърхност до полетно ниво 100, или по-високо в планински местности, и включва данни за метеорологични явления, които могат да застрашат полетите на малки височини, както и допълнителна информация за полетите на малки височини.
Чл. 84 от Наредба № 3 предвижда издаването на зонални прогнози за полети на малки височини на всеки 6 часа. Прогнозите имат валидност от 6 часа и трябва да се разпространяват до метеорологичните служби и летищните метеорологични служби не по-късно от един час преди началото на техния период на валидност.
Чл. 85 определя информацията SIGMET, която се издава от метеорологичните служби и съдържа кратко описание на метеорологични явления, влияещи на безопасността на полетите, и очакваното им развитие. Информацията SIGMET се анулира, когато явлението вече не се наблюдава. Валидността е до 4 часа, а за облаци от вулканична пепел или тропични циклони - до 6 часа. Информацията се базира на предупреждения от VAAC или TCAC и се обменя с NOTAM при наличие на вулканична пепел. Информацията за очаквани явления се издава не по-рано от 4 часа преди възникването, а при специфични условия - до 12 часа, с актуализация на всеки 6 часа.
Чл. 86 от Наредба № 3 описва метеорологичните явления, за които се издават информации SIGMET, и посочва, че съкращенията за тяхното описание са включени в приложение № 4. Наредбата също така съдържа раздел II, който е посветен на информация AIRMET.
Наредба № 3 от 7 март 2012 г. определя условията за издаване на информация AIRMET от метеорологичните служби. Информацията се издава за следене на метеорологичните условия, които могат да повлияят на безопасността на полетите на малки височини, и включва описание на съществуващи или очаквани метеорологични явления, както и информация за тяхното развитие във времето и пространството. Специфичните метеорологични явления и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 4.
Чл. 88 от Наредба № 3 определя, че метеорологичната служба може да анулира информация AIRMET, когато явлението, за което е издадена, не се наблюдава или не се очаква. Валидността на информацията AIRMET е максимум 4 часа.
Чл. 89 от Наредба № 3 определя, че летищните предупреждения се издават от летищните метеорологични служби в съответствие с изискванията на РАНС. Те предоставят информация за метеорологичните условия, които могат да повлияят негативно на въздухоплавателните средства (ВС), както и на летищните съоръжения и услуги.
Чл. 90 от Наредба № 3 указва, че летищните предупреждения се изготвят и издават съгласно приложение № 4. Летищната метеорологична служба има правомощието да отменя летищното предупреждение, когато явлението вече не е налице или не се очаква в района на летището.
На летища, определени от ДАНО, летищните метеорологични служби издават предупреждения за срез на вятъра, които съдържат информация за наличие или очаквана поява на срез на вятъра в слоя между нивото на ПИК и 500 m. Предупрежденията са важни за безопасността на въздухоплавателните средства при кацане, излитане и на земята. На летища с особена топография, предупрежденията могат да обхващат и по-високи слоеве.
Чл. 92 от Наредба № 3 описва условията и изискванията за разпространение на сигнали за срез на вятъра на летищата. Срезът на вятъра се определя с наземни уреди и сигналите съдържат информация за значителни изменения в насрещния или попътния вятър, които могат да повлияят неблагоприятно на въздухоплавателните средства (ВС) по време на критични етапи от полета. Сигналите се обновяват на всеки минута и се отменят при понижаване на вятъра под определеното ниво.
Чл. 93 регламентира условията за отмяна на предупрежденията за срез на вятъра, касаещи кацащи или излитащи въздухоплавателни средства (ВС). Отмяната може да се извърши след доклад от ВС за преустановен срез на вятъра или след определен период от време, определен от летищната метеорологична служба. Критериите за отмяна се определят от ДАНО, вземайки предвид местните физико-географски условия.
Член 94 от Наредба № 3 определя, че за планирането на полетите се изготвя аеронавигационна климатологична информация, която включва авиационни климатологични таблици и летищни климатологични резюмета. Техническите изисквания за вида, обема и разпространението на тази информация са описани в приложение № 5.
Доставчикът на аеронавигационно обслужване е отговорен за изготвянето на аеронавигационната климатологична информация. Начинът на предоставяне на тази информация трябва да бъде съгласуван с потребителите. Видът на необходимите климатологични данни за планиране и развитие на летищата е определен в Наредба № 14 от 2000 г.
Аеронавигационната климатологична информация трябва да се основава на наблюдения, извършвани в продължение на най-малко пет години. Конкретният период на наблюдение трябва да бъде посочен в предоставената информация.
Събирането на климатологични данни за нови летища или нови ПИК на съществуващи летища трябва да започне възможно най-рано преди тяхното въвеждане в експлоатация, съгласно Чл. 97 от наредбата.
Член 98 от Наредба № 3 предвижда, че данните от метеорологичните наблюдения трябва да се събират и съхраняват по начин, който позволява изготвянето на летищни климатологични таблици за всяко международно летище в страната. Освен това, климатологичните таблици трябва да бъдат предоставяни на заинтересовани ползватели в срок, който е съгласуван с Главна дирекция "Гражданска въздухоплаване" (ГД "ГВА") след получаване на становище от Държавна агенция за национална охрана (ДАНО).
Член 99 от Наредба № 3 посочва, че летищните климатологични резюмета трябва да бъдат изработвани в съответствие с изискванията на Световната метеорологична организация (СМО).
Чл. 100 от Наредба № 3 предвижда, че летищните климатични резюмета трябва да бъдат предоставяни на ползвателите на аеронавигационни услуги. Тези резюмета могат да бъдат предоставени както на хартиен, така и на електронен носител.
Чл. 101 от Наредба № 3 предвижда, че при поискване от надзорните власти, доставчици на аеронавигационно метеорологично обслужване от други държави, авиационни оператори или други ползватели, ДАНО е задължено да предоставя данни от метеорологични наблюдения. Тези данни могат да се използват за изследователски цели, разследвания или оперативни анализи, свързани с аеронавигационното метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване.
Аеронавигационното метеорологично обслужване предоставя на операторите и екипажите на въздухоплавателните средства (ВС) метеорологична информация, необходима за предполетно планиране, препланиране по време на полет, предполетна подготовка на екипажите и информация за въздухоплавателните средства по време на полет.
Чл. 103 от Наредба № 3 предвижда, че метеорологичната информация трябва да бъде изготвена в съответствие с приложение № 6. Информацията трябва да отговаря на специфични изисквания, свързани с времето на полета, височината и географския обхват.
Чл. 104 от Наредба № 3 указва, че информацията относно метеорологичните условия, съгласно чл. 102, е валидна за времето на полета. Тя обхваща разстоянието до планираното летище за кацане и включва очакваните метеорологични условия между това летище и резервните летища, заявени от оператора.
Наредба № 3 определя изискванията за метеорологичното обслужване на операторите и екипажите на въздухоплавателни средства (ВС). Според Чл. 105, метеорологичната информация трябва да се обновява непрекъснато и да включва прогнози за вятър, температура, влажност, геопотенциална височина, полетно ниво, значими метеорологични явления и информация за летища. Включени са и специализирани доклади, консултативна информация за вулканична пепел и тропични циклони, както и метеорологични спътникови снимки и данни от наземен метеорологичен радар. Данните за влажността и геопотенциалната височина се използват само при автоматизирано планиране и не се визуализират.
Чл. 106 от Наредба № 3 определя начина на формиране на метеорологични прогнози за гражданското въздухоплаване. Прогнозите се основават на числени данни от СЦЗП и обхващат планираната траектория на полета, времето, височината и географския район. За осигуряване на стандартизация в полетната документация, прогнозите се декодират в стандартни карти, без да се променя информацията. Картите са изготвени за фиксирани райони, посочени в приложенията.
Чл. 107 от Наредба № 3 предвижда предоставяне на прогнози за вятъра и температурата във височина, както и прогнози за значими метеорологични явления. Тези прогнози се изготвят във форма на прогностични карти за фиксирани срокове и определени полетни нива, съгласно приложения 7 и 8.
Чл. 108 от Наредба № 3 предвижда предоставяне на информация за вятъра и температурата във височина, както и за значимите метеорологични явления над полетно ниво 100. Тази информация трябва да бъде предоставена веднага след нейното получаване и не по-късно от 3 часа преди излитане. При поискване от оператора, допълнителна метеорологична информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет се предоставя във възможно най-кратък срок.
Чл. 109 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. предвижда, че при необходимост Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") предприема координирани действия с властите на други държави, за да получи необходимите сведения и прогнози, свързани с метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване.
Наредбата определя основния метод за предоставяне на метеорологична информация на операторите и екипажите на въздухоплавателни средства (ВС) чрез автоматизирана предполетна информационна система. Информацията за предполетно планиране е достъпна само за полети от Република България, освен ако не е уговорено друго. За летища без метеорологична служба, начинът на предоставяне на информацията се договаря между ДАНО и оператора.
Летищната метеорологична служба е задължена да провежда брифинг и/или консултация с член от екипажа на въздухоплавателното средство (ВС) или упълномощено лице от авиационния оператор при поискване.
Чл. 112 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. определя целта на брифинга или консултацията, която е да предостави актуална информация за метеорологичните условия по маршрута, на планираното летище за кацане и резервните летища. Също така, брифингът може да обясни и допълни информацията, съдържаща се в полетната документация.
Чл. 113 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. предвижда, че метеорологичната информация за брифинг, консултация или визуализиране на материалите включва елементи, посочени в чл. 105, освен ако не е постигнато друго споразумение между ДАНО и авиационния оператор.
Чл. 114 от Наредба № 3 определя задълженията на Летищната метеорологична служба (ЛМС) по време на брифингите с екипажа на въздухоплавателното средство (ВС). ЛМС е длъжна да информира екипажа, ако метеорологичните условия на конкретно летище се различават съществено от предвиденото в летищната прогноза. Информацията за тези различия се записва и операторът получава достъп до записа.
Чл. 115 регламентира провеждането на брифинг, консултация и визуализация на метеорологични материали, което се осъществява от летищната метеорологична служба (ЛМС) отговорна за летището за излитане. В случай на отсъствие на ЛМС, ДАНО определя друга летищна метеорологична служба за обслужването. При извънредни обстоятелства, като закъснение на полета, ЛМС е задължена да проведе нов брифинг или да организира нова полетна документация, ако брифингът не е възможен.
Членовете на екипажа на въздухоплавателно средство или авиационни оператори, които искат брифинг или консултация, трябва да се явят в предварително уговореното време с Летищната метеорологична служба (ЛМС). В случай че условията на летището не позволяват провеждането на личен брифинг, ЛМС предоставя информация по телефона или с други средства за комуникация.
Чл. 117 определя изискванията за полетната документация, която трябва да включва информация по определени точки от чл. 105, ал. 1. За полети с продължителност до 2 часа и при обратен полет, операторите могат да се съгласят с ДАНО да ограничат документацията до оперативно необходимата, като задължително включват информацията по чл. 105, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и при необходимост т. 7.
Чл. 118 от Наредба № 3 определя изискванията за броя, форматите и начина на представяне на метеорологичната информация в картите, които са част от полетната документация. Тези изисквания са подробно описани в приложение № 6 на наредбата.
При наличие на съществени разлики между метеорологичната информация в полетната документация и информацията, използвана за предполетно планиране, летищната метеорологична служба е задължена да уведомява незабавно екипажите. Освен това, тя трябва да предостави коригирана информация, ако е възможно.
Член 120 от Наредба № 3 за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване предвижда, че при необходимост от актуализиране на полетната документация преди излитане на въздухоплавателно средство (ВС), летищната метеорологична служба трябва, при възможност, да информира оператора или летищната контролна кула за настъпилите промени.
Летищната метеорологична служба е задължена да съхранява копия от предоставената полетна документация на екипажите за период от 30 дни след издаването им. При поискване, информацията може да бъде предоставена за анализи или разследвания и в такива случаи се съхранява до завършване на съответния процес.
Член 122 от Наредба № 3 предвижда, че при използване на автоматизирани системи за предполетна информация, метеорологичната информация за операторите и екипажите на въздухоплавателни средства (ВС) трябва да бъде предоставяна в съответствие с изискванията на определени раздели от наредбата. Целта е да се осигури самостоятелен брифинг, полетно планиране и необходима полетна документация.
Чл. 123 от Наредба № 3 указва, че при използване на автоматизирани предполетни информационни системи за достъп до метеорологична информация, ДАНО носи отговорност за контрола и управлението на качеството на предоставяната информация, в съответствие с чл. 10.
Чл. 124 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. регламентира предоставянето на метеорологична информация за въздухоплавателни средства (ВС) в полет. Летищната метеорологична служба и метеорологичната служба за следене са отговорни за предоставяне на метеорологичната информация на органите за оперативен въздушен контрол (ОВД) и чрез системите D-VOLMET или VOLMET, в съответствие с изискванията на РАНС. Освен това, информацията за планиране на ВС в полет се предоставя на операторите при поискване, съгласно споразумение между ДАНО и съответния оператор.
Член 125 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. предвижда, че метеорологичната информация, необходима за въздухоплавателните средства (ВС) по време на полет, се предоставя на органите за оперативно въздушно движение (ОВД) в съответствие с разпоредбите на глава девета от наредбата.
Наредбата регламентира предоставянето на метеорологична информация за гражданското въздухоплаване. Чл. 126 посочва, че информацията се предоставя чрез системите D-VOLMET и VOLMET, съобразно глава десета на наредбата. Глава девета е фокусирана върху информацията, свързана с органите за управление на въздушното движение (ОВД), службите за търсене и спасяване, както и службите за аеронавигационна информация.
Доставчикът на аеронавигационно обслужване е отговорен за определянето на съответна летищна метеорологична служба или метеорологична служба за следене за всеки орган за ОВД. Тези служби осигуряват необходимата актуална метеорологична информация.
Член 128 от Наредба № 3 предвижда, че информацията, която Летищната метеорологична служба (ЛМС) предоставя на органите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВД), трябва да бъде изготвена и представена в съответствие с определените изисквания в приложение № 9 на наредбата.
Наредбата определя задълженията на ДАНО (Държавна агенция за гражданско въздухоплаване) относно назначаването на метеорологични служби, които да обслужват летищните контролни кули, органите за контрол на подхода, районните контролни центрове и центровете за полетна информация. Според чл. 129, ДАНО е отговорна за определянето на съответни метеорологични служби за всяка от посочените структури.
Чл. 130 от Наредба № 3 предвижда, че всяка метеорологична информация, поискана от орган за оценка на въздействието върху околната среда (ОВД) във връзка с въздушни средства (ВС) в аварийна ситуация, трябва да бъде предоставена възможно най-бързо от съответната летищна метеорологична служба. Това е с цел осигуряване на бърза реакция и безопасност при инциденти.
Доставчикът на аеронавигационно обслужване е отговорен за определянето на летищни метеорологични служби или метеорологични служби за следене, които да предоставят метеорологична информация на службите за търсене и спасяване. Тези служби поддържат връзка със службите за търсене и спасяване по време на операциите за търсене и спасяване, в съответствие с изискванията на РАНС.
Доставчикът на аеронавигационно обслужване е отговорен за организиране на предоставянето на актуална метеорологична информация, която е необходима на службите за аеронавигационна информация, за да могат да изпълняват своите функции ефективно.
Доставчикът на аеронавигационно обслужване е задължен да осигури подходящи телекомуникационни средства за предаване на метеорологична информация до летищната контролна кула и органите за контрол на подхода, както и за предаване на информация до центровете за полетна информация и търсене и спасяване. Телекомуникационната мрежа трябва да бъде проектирана и изградена в съответствие с определени изисквания.
Чл. 134 от Наредба № 3 предвижда, че за осъществяване на връзка между летищните метеорологични служби и летищните контролни кули или органите за контрол на подхода се използват телекомуникационни средства за директна гласова комуникация. Времето за установяване на връзката не трябва да надвишава 15 секунди.
Наредбата определя изискванията за телекомуникационни средства, използвани за връзка между метеорологичните служби и центровете за полетна информация, както и между летищните метеорологични служби и центровете за търсене и спасяване. За връзка се изисква директна гласова комуникация с време за установяване на връзката до 15 секунди. Когато е необходимо печатно копие, времето за пренос на съобщения не трябва да надвишава 5 минути.
Чл. 136 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. предвижда, че при необходимост телекомуникационните средства, посочени в чл. 134 и 135, могат да бъдат допълнени с други средства за визуална или звукова комуникация. Към тези средства се включват локални телевизионни мрежи и компютърни системи за обработка на информация.
Чл. 137 от Наредба № 3 предвижда, че ДАНО (Държавна агенция за гражданско въздухоплаване) предоставя на авиационните оператори възможности за свързване чрез подходящи телекомуникационни средства. Целта е получаване на аеронавигационна метеорологична информация, необходима за безопасността на полетите.
Доставчикът на аеронавигационно обслужване е задължен да осигури подходящи телекомуникационни средства, които да позволяват обмен на оперативна метеорологична информация между Летищните метеорологични станции (ЛМС).
Чл. 139 определя аеронавигационното неподвижно обслужване (AFS) като основно средство за обмен на оперативна метеорологична информация. За информация, която не е критично свързана със скоростта на доставката, може да се използва интернет, при наличие на споразумения. Нуждите от AFS са описани в Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, публикувана в ДВ, бр. 55 от 1994 г.
Чл. 140 от Наредба № 3 определя задълженията на доставчика на аеронавигационно метеорологично обслужване, който е отговорен за събиране, обработка и разпространение на оперативна метеорологична информация. Тази информация се получава от метеорологични станции и се разпространява чрез различни комуникационни канали, включително аеронавигационната неподвижна служба и интернет, като се спазват установените формати и приоритети, посочени в приложението към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Продуктите на Системата за цифрово метеорологично обслужване (СЦЗП) се предоставят в бинарен формат. Разпространението им се извършва по методи и канали, определени в Регламента за авиационна метеорология (РАНС).
Член 142 от Наредба № 3 от 7 март 2012 г. определя, че при използването на мобилни комуникации е необходимо да се спазват изискванията относно съдържанието и формата на метеорологичната информация, която се предава към и от въздухоплавателните средства (ВС). Раздел V на наредбата се фокусира върху използването на линията за предаване на аеронавигационни данни и аеронавигационната служба за радиоразпространение, включително съдържанието на съобщенията D-VOLMET и радиопредаванията VOLMET.
Съобщенията D-VOLMET предоставят актуални летищни данни, включително METAR/SPECI, тренд-прогнози, летищни прогнози TAF, информация SIGMET, специални доклади от въздухоплавателни средства, и при наличност - информация AIRMET.
Наредба № 3 от 7 март 2012 г. регламентира метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване в България. Основните разпоредби включват излъчване на радиопредавания VOLMET с текущи летищни сведения METAR/SPECI, определяне на термини и понятия, свързани с метеорологичните условия, и задължения на метеорологичните служби. Наредбата включва и технически изисквания за метеорологични наблюдения, прогнози, и информация за операторите и екипажите на въздухоплавателни средства. В допълнение, са установени условия за издаване на специални метеорологични сведения (AIRMET и SIGMET) и изисквания за предоставяне на информация на органите за контрол на въздушното движение и службите за търсене и спасяване.
Наредбата определя термини и определения, свързани с метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване. Включва понятия като "абсолютна височина", "аеронавигационна метеорологична станция", "видимост", "метеорологичен доклад" и много други, които са важни за безопасността и ефективността на въздушните полети. Всеки термин е описан с точни дефиниции, които служат за основа за правилното разбиране и прилагане на наредбата в практиката.
Наредба № 3 от 7 март 2012 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване отразява измененията до № 76 на Приложение 3 "Метеорологичното обслужване на международното въздухоплаване" към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, с нов параграф §1а, добавен с ДВ, бр. 71 от 2014 г.
Служителите, осъществяващи аеронавигационно метеорологично обслужване на гражданското въздухоплаване и които към момента на влизане в сила на наредбата имат трудови правоотношения с ДАНО, се считат за професионално компетентни. Те получават удостоверение за компетентност по чл. 7 без необходимост от процедурата, предвидена в Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове.
Летищата, които нямат необходимо техническо оборудване при влизането в сила на наредбата, ще продължат да излъчват данни в кодова форма METAR/SPECI за срок не по-дълъг от две години. ДАНО е задължено да уведомява потребителите за начина на излъчване на данните.
Наредбата определя техническите изисквания за метеорологични наблюдения и сведения, свързани с гражданското въздухоплаване. Включва задължения за провеждане на аеронавигационни метеорологични наблюдения в летищни метеорологични станции, контрол на качеството на данните и изготвяне на специални сведения при промяна на метеорологичните условия. Предвижда се информацията да бъде разпространявана в кодови формати (METAR, SPECI и TAF) и в явен текст, с определени изисквания за точност и представяне на данните. Наредбата влиза в сила 30 дни след обнародването й в "Държавен вестник".