Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя реда и начина за измерване на тонажа на морските кораби, както и документите, които се издават във връзка с тази дейност. Тя не се прилага за военните и граничнополицейските кораби. За кораби, изпълняващи специална държавна служба, тонажът може да бъде определян по опростен начин.
Наредба № 3 от 6 април 2004 г. регламентира процеса на измерване на морските кораби, който включва определяне на брутния и нетния тонтаж, както и на други технически данни, които трябва да бъдат вписани.
Наредба № 3 от 6 април 2004 г. определя, че измерванията на тонажа на морските кораби могат да бъдат задължителни, доброволни или контролни.
Измерването на тонажа на морските кораби, както и контролът по измерванията и издаването на свързани документи, се извършва от Изпълнителна агенция "Морска администрация" за български и чужди кораби.
Чл. 5 от Наредба № 3 определя, че измерването на тонажа на морските кораби се извършва от комисии, назначени от Изпълнителна агенция "Морска администрация". При измерването на кораби, за които не е необходим клас, в комисията могат да участват и инженери-корабостроители. Освен това, измерването може да се извършва и от признати организации, съгласно Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 6 от Наредба № 3 от 6 април 2004 г. определя задължителните случаи за измерване на тонажа на морските кораби. На такова измерване подлежат българските морски кораби, вписани в регистровите книги, както и чуждите търговски кораби с дължина 24 метра или повече, които посещават българско пристанище за първи път, при определени условия, свързани с международните конвенции и мерителните свидетелства.
Чл. 7 от Наредба № 3 от 6 април 2004 г. регламентира условията за доброволно измерване на тонжа на морските кораби. Такова измерване може да бъде поискано от корабопритежателя или капитана на кораба. За чужди кораби, доброволното измерване е възможно само ако те плават под знамето на държава, която е страна по Международната конвенция за тонажно измерване на корабите от 1969 г., и е поискано от правителството на тази държава.
Чл. 8 от Наредба № 3 предвижда контролно измерване на тонажа на морските кораби при съмнение за несъответствие на данните от мерителното свидетелство с действителните характеристики на кораба. Такова измерване се извършва и за риболовни кораби, за целите на електронната база данни 'Регистър на риболовните кораби'. Контролното измерване включва проверка на наличието на валидно Международно свидетелство за тонажа и съответствието на основните характеристики на кораба с данните в документа. Процесът не трябва да забавя обработката или отплаването на кораба.
Член 9 от Наредба № 3 предвижда, че при контролно измерване, ако основните характеристики на кораба не съответстват на вписаните в документа, българският кораб подлежи на задължително измерване. Изпълнителна агенция 'Морска администрация' трябва незабавно да уведоми правителството на държавата, под чието знаме плава корабът, ако тя е страна по Международната конвенция за тонажно измерване на корабите от 1969 г. или ако има споразумение за взаимно признаване на мерителни свидетелства с нея.
Чл. 10 определя процедурата за задължително и доброволно измерване на тонажа на морските кораби. Корабопритежателят или капитанът подават заявление в дирекция "Морска администрация" Бургас или Варна минимум 4 седмици преди вписването на кораба в регистровите книги. Заявлението трябва да включва документация за кораба и акт за измерване, ако е извършено от призната организация. При придобиване или строеж на кораб в чужбина, заявлението трябва да се подаде в срок от 4 седмици след пристигането в българско пристанище, а за кораби с валидно Международно свидетелство за тонажа - в срок от 3 месеца. Пропускането на сроковете удължава срока за измерване с 4 седмици.
Чл. 11 определя процедурата за съставяне на акт или протокол за измерване на тонажа на морските кораби в зависимост от дължината им. Корабите с дължина 24 метра или повече получават акт, а тези с дължина под 24 метра - протокол. И двата документа се съставят в два екземпляра, единият от които се съхранява в дирекцията на Изпълнителна агенция "Морска администрация", а другият се предава на корабопритежателя или упълномощено лице.
Наредба № 3 от 6 април 2004 г. определя изискванията за издаване на Международно свидетелство за тонажа на морските кораби с дължина 24 метра или повече, които извършват международно плаване. Свидетелството е безсрочно и се издава на английски език. За кораби под 24 метра, брутният тонаж се вписва в свидетелството за регистрация. Кораби, които не извършват международно плаване и са с дължина 24 метра или повече, получават мерително свидетелство на български език. Допълнително, за нефтени танкери с изолирани баластни танкове, се вписват специфични данни в документа.
Чл. 13 от Наредба № 3 предвижда, че в Международното свидетелство за тонажа (1969) на чужд кораб, издадено по молба на правителството на държавата, под чието знаме плава корабът, се отбелязва, че тонажът е определен по тяхна молба. Министерството на транспорта и съобщенията е задължено да изпрати копия от свидетелството и акта за измерване на правителството, поискало измерването, в срок от един месец след връчването на свидетелството. На чужди кораби, измерени по определени условия, не се издава Международно свидетелство за тонажа.
Мерителното свидетелство на морските кораби престава да бъде валидно при: 1) изменения в брутния или нетния тонаж, които изискват промени в конструкцията или оборудването на кораба; 2) отпадане на основанието корабът да плава под български флаг; 3) промяна на името на кораба; 4) потъване, изчезване или разрушаване на кораба. Международно свидетелство за тонажа, издадено на кораб, който преди е плавал под флага на държава, членка на Конвенцията от 1969 г., остава валидно до 3 месеца след придобиването на кораба.
Брутният и нетният тонаж на кораба се изчисляват на базата на обема на затворените помещения, които отговарят на специфични условия. Обемите на корабните помещения се коригират с изключвани обеми и се определят чрез измерване и изчисление с общоприети методи. Всички измервания се закръглят до най-близкия сантиметър, а обемите се изчисляват с точност до 1 cm3.
Чл. 16 от Наредба № 3 от 6 април 2004 г. определя затворените обеми на морските кораби. Затворени обеми са всички помещения, ограничени от корпус, прегради, палуби или закрития, с изключение на тези, ограничени с тенти. Дори при наличие на прекъсвания в огражденията или отворени части, помещенията все още се считат за затворени обеми.
Чл. 17 определя обемите, които се изключват от затворените обеми на морските кораби. Изключванията включват: 1) обеми в надстройка, разположени срещу краен отвор, с определени условия за височина и широчина; 2) обеми, открити за морските и атмосферните влияния, под палубно покритие; 3) обеми в надстройка с противоположно разположени странични отвори; 4) обеми под непокрит отвор на открита палуба; 5) отстъп в крайната преграда на надстройка, изложен на атмосферни влияния.
Чл. 18 от Наредба № 3 от 6 април 2004 г. определя условията, при които обемите, посочени в чл. 17, не се изключват от затворените обеми на морските кораби. Те са: 1) помещението да е снабдено със стелажи или други средства за подреждане и укрепване на товари и материали; 2) отворите да са снабдени с устройства за затваряне; 3) конструкцията да позволява затварянето на отворите.
Брутният тонаж (GT) на морския кораб се изчислява по формулата GT = K1.V, където V представлява целия обем на затворените помещения на кораба в кубични метри. Коефициентът K1 се определя по формулата K1 = 0,2 + 0,02 log10 V или от таблицата за коефициентите, предоставена в приложение № 6 на наредбата.
Наредба № 3 определя методологията за изчисление на нетния тонаж (NT) на морските кораби, използвайки формулата NT = K2Vc (4d/3D)2 + K3N1 + (N2/10). Важно е да се спазват определени условия, като факторът (4d/3D)2 не трябва да надвишава 1 и NT не трябва да бъде по-малък от 0,30 GT. Формулата включва различни параметри, като Vc (обем на товарните помещения), K2 и K3 (коефициенти, зависещи от брутния тонаж и обема на товарните помещения), D (височина на борда) и d (газене на кораба). Определят се и условията за N1 и N2, които представляват броя на пътниците на кораба. Изменения в наредбата са направени с ДВ, бр. 65 от 2024 г.
Чл. 21 от Наредба № 3 регламентира условията за определяне на нетния тонаж на морските кораби при изменение на определени характеристики. При увеличаване на нетния тонаж, той се определя на база новите характеристики. За кораби с определена товарна водолиния се прилага само една стойност на нетния тонаж. При намаляване на нетния тонаж, ново свидетелство не се издава преди 12 месеца, освен в определени случаи, като смяна на знамето, важни изменения или специални условия за пътнически кораби.
Чл. 22 от Наредба № 3 определя методите за измерване на обемите, които съставят брутните и нетните тонажи на морските кораби. За кораби, построени от метал, измерванията се правят до вътрешната страна на обшивката, а за кораби от друг материал - до външната повърхност на обшивката. Страничните обеми се включват в общия обем, докато обемите, отворени към морето, се изключват.
Чл. 23 от Наредба № 3 определя начина на изчисление на брутния тонаж (GT) на кораби, за които не се прилага Международната конвенция за тонажно измерване. Формулата за изчисление на GT включва обема на корпуса до горна палуба и обема на закритите пространства над горна палуба, умножени по постоянен коефициент. Нетният тонаж (NT) се определя като 30% от GT.
Член 24 от Наредба № 3 от 6 април 2004 г. предвижда, че брутният и нетният тонаж на нови и съществуващи риболовни кораби с максимална дължина 15 метра или повече се определят по реда на раздел IV от наредбата. Изменението е обнародвано в Държавен вестник, брой 65 от 2024 г.
Наредбата определя методите за измерване на брутния и нетния тонаж на риболовни кораби с максимална дължина под 15 метра. За нови и съществуващи кораби се използват различни формули за изчисление на брутния тонаж, които включват параметри като дължина, широчина и височина на борда. Нетният тонаж се определя като минимум 30% от брутния. Наредбата също така дефинира термини като 'брутен тонаж', 'нетен тонаж' и 'нов кораб', и указва разходите за измерване и издаване на международно свидетелство за тонажа. Всички разходи по измерването са за сметка на корабопритежателя.
Тази наредба определя термини и дефиниции, свързани с измерването на тонажа на морските кораби, включително брутен и нетен тонаж, както и специфични условия за нефтени танкери. Също така, наредбата въвежда различия между нови и съществуващи кораби и предоставя подробности относно измерването на дължини, ширини и височини на корабите, включително изисквания за конструкция и водонепроницаемост.
Наредба № 3 от 6 април 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби е издадена на основание чл. 71 от Кодекса на търговското корабоплаване и отменя предходната Наредба № 2 от 1984 г. Включва приложения, свързани с измерването на тонажа на корабите, описваща методология и формули за изчисление на брутния и нетния тонаж, както и изисквания за документиране на измерванията. Приложенията съдържат формуляри за записване на данни относно корабите и техните измервания, включително обеми на закрити пространства и товарни помещения.