Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения от бюджета на Министерството на здравеопазването. Включва критерии за определяне на лечебни заведения в труднодостъпни райони, както и за финансиране на заведения, предоставящи услуги на ветерани от войните. Освен това, наредбата регулира медицинските дейности за пациенти с инфекциозни и неспецифични белодробни заболявания, заплащането на лечение за определени заболявания, поддържането на медицински регистри и специализирани грижи по проекти, финансирани от международни фондове.
Наредбата регламентира медицинските дейности, които се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на здравеопазването. Тя определя критериите и реда, по които лечебните заведения получават субсидии за предоставянето на определени медицински услуги на българските граждани.
Наредбата урежда условията и реда, при които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват определени медицински дейности. Субсидирането се отнася до дейности свързани с инфекциозни заболявания, неспецифични белодробни заболявания, специализирани грижи по проекти, поддържане на медицински регистри и заплащане на лечение на определени заболявания.
Наредбата определя условията, при които Министерството на здравеопазването субсидира държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и центрове за психично здраве. Субсидиите се предоставят за стационарна психиатрична помощ, лечение със субституиращи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми, както и за медицинска експертиза от ТЕЛК.
Наредба № 3 регламентира условията и реда, по който Министерството на здравеопазването може да субсидира лечебни заведения, които извършват медицински дейности извън задължителното здравно осигуряване. Според новия член 4а, Министерството може да предоставя субсидии на държавни и общински комплексни онкологични центрове за медицинска експертиза, извършвана от ТЕЛК, с цел подобряване на медицинските услуги в областта на онкологията.
Наредбата определя условията и реда, при които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за медицински дейности, които не са покрити от задължителното здравно осигуряване. Чл. 5 посочва, че Министерството субсидира лечебни заведения, които предоставят спешна медицинска помощ на пациенти, преминали през спешни отделения, но не хоспитализирани в същото заведение, както и държавни и общински лечебни заведения, които оказват консултативна медицинска помощ на спешни пациенти по искане на дежурните екипи.
Наредбата регламентира субсидирането на лечебни заведения от Министерството на здравеопазването за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести. Субсидиите се предоставят на държавни и общински лечебни заведения, както и на лечебни заведения с държавно и/или общинско участие, за оказване на медицинска помощ при епидемии. Субсидии могат да се предоставят и на други лечебни заведения по време на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
Наредбата определя условията, при които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ, за да осигури готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации. Субсидирането включва многопрофилни болници с държавно и общинско участие, както и такива с 100% държавно участие, в случай че в областта няма лечебно заведение с общинско участие. Субсидията покрива трудови възнаграждения на персонала и оперативни разходи за енергийни ресурси и водоснабдяване.
Наредбата регламентира предоставянето на субсидии от Министерството на здравеопазването на лечебни заведения за болнична помощ, учредени от общините и/или държавата, за дейности в труднодостъпни и отдалечени райони. Субсидиите се отпускат в рамките на бюджета на Министерството за съответната година и по предложение на Националното сдружение на общините, в съответствие с определените критерии и ред.
Министерството на здравеопазването осигурява финансиране на държавни и общински лечебни заведения, където ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали могат да ползват правото си на отдих и лечение, съгласно нормативен акт.
Чл. 8 от Наредба № 3 определя, че лечебните заведения, получаващи субсидии, трябва да ги разходват само за специфичната дейност, за която са предназначени. Освен това, те нямат право да изискват плащане от пациентите за услуги, които са субсидирани по тази наредба.
Наредбата регламентира условията и реда за субсидиране на лечебни заведения от Министерството на здравеопазването за медицински дейности, които не са покрити от задължителното здравно осигуряване. Субсидирането се извършва на базата на едногодишен договор, сключен между министъра на здравеопазването и ръководителя на лечебното заведение, в рамките на предвидените бюджетни средства за съответната година.
Чл. 10 от Наредба № 3 от 5 април 2019 г. описва процедурата за сключване на договор за субсидиране на лечебни заведения. Ръководителят на заведението подава заявление до министъра на здравеопазването до 15 октомври на предходната година, в което посочва видовете дейности, за които желае субсидия. Заявлението трябва да включва декларация за изпълнение на критериите за субсидиране и приложими доказателствени документи. В случай на непредставяне на изискуеми документи, Министерството изпраща указания за представянето им в 7-дневен срок. При неизпълнение производството по заявлението се прекратява за съответната дейност.
Договорът за субсидиране на лечебни заведения се сключва до 31 януари на следващата година и е валиден от 1 януари до 31 декември на същата година. В договора се определят условия за отчитане и заплащане на дейности, ако има такива. Също така, ако размерът на субсидията зависи от нивото на компетентност на лечебното заведение, това ниво трябва да бъде посочено в договора.
Наредба № 3 от 5 април 2019 г. определя условията за сключване на договори за субсидиране на лечебни заведения, които предоставят медицински услуги извън задължителното здравно осигуряване. Чл. 12 предвижда, че договори за субсидиране могат да бъдат сключвани с лечебни заведения, получили разрешение от министъра на здравеопазването, включително за програми за лечение на зависимости. Лечебните заведения трябва да отговарят на специфични критерии за субсидиране, установени в наредбата.
Член 13 от Наредба № 3 от 5 април 2019 г. задължава Министерството на здравеопазването да предостави копие от договора за субсидиране на съответната Регионална здравна инспекция (РЗИ) в срок до 7 дни след сключването на договора.
Чл. 14 от Наредба № 3 предвижда, че Министерството на здравеопазването публикува на своята интернет страница списък на лечебните заведения, с които е сключило договор за субсидиране за текущата година. Тази информация е важна за прозрачността на процеса на субсидиране на лечебни заведения.
Наредбата урежда условията и реда за субсидиране на лечебни заведения, които извършват медицински дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Субсидията се определя ежемесечно за всяко заведение в зависимост от отчетената дейност и спазването на договора за субсидиране. Министерството на здравеопазването предоставя субсидии на база единични цени или общ финансов ресурс, съгласно приложение № 1.
Министерството на здравеопазването може да предоставя авансова субсидия на лечебните заведения, съгласно договорите за субсидиране. Авансово преведените средства се удържат от отчетената и дължима субсидия на лечебното заведение до 31 декември на съответната година.
Чл. 17 от Наредба № 3 предвижда, че извършената през декември медицинска дейност може да бъде заплатена авансово до края на годината. Размерът на авансовото плащане не трябва да надвишава средномесечната стойност на отчетената дейност за периода януари - ноември. В следващия месец януари на новата година се извършва изравняване на плащанията.
Чл. 18 от Наредба № 3 предвижда, че Министерството на здравеопазването заплаща ежемесечна субсидия на лечебни заведения на база определен годишен финансов ресурс. Субсидията е в размер на една дванадесета част от годишния ресурс, освен ако в договора за субсидиране не е предвидено друго.
Чл. 19 от Наредба № 3 определя задълженията на лечебните заведения за отчет на извършената дейност по договора за субсидиране. Отчетът трябва да бъде представен до 8-о число на месеца, следващ отчетния период, и да бъде подписан от ръководителя на лечебното заведение. Отчетът се подава по електронен път в съответната РЗИ и трябва да е изготвен по образец, предоставен в приложение № 2. Попълването на отчета следва да бъде в съответствие с указанията, посочени в приложение № 3.
Чл. 20 от Наредба № 3 определя задълженията на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) относно проверката на отчетите за субсидиране на лечебни заведения. В срок до 13-о число на месеца след отчетния период, РЗИ трябва да извърши проверка за съответствие на условията в договорите и да установи наличие или липса на лечение по основния пакет от здравни дейности. Одобрените отчети следва да се изпращат в Министерството на здравеопазването по електронен път.
Наредба № 3 определя реда и критериите за субсидиране на лечебни заведения за медицински дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Чл. 21 описва процедурата при установяване на нарушения на наредбата, включително задължението на лечебното заведение да коригира отчетите си и сроковете за подаване и проверка на тези отчети от Регионалната здравна инспекция.
Чл. 22 от Наредба № 3 предвижда, че проверките, свързани с медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, се извършват от служители на Регионалната здравна инспекция (РЗИ), които са определени със заповед на директора на РЗИ.
Наредбата регулира условията за субсидиране на лечебни заведения за медицински дейности, които не покриват задължителното здравно осигуряване. Член 23 указва, че лечебните заведения губят правото си на субсидия, ако не извършат корекции в срок или не отчетат дейности в предвидените срокове. При спорове относно правото на субсидия, министърът на здравеопазването назначава проверка от РЗИ или ИАМН за оценка на правомерността на искането.
Наредбата регламентира проверките, извършвани от Министерството на здравеопазването на отчетите, изпратени от РЗИ. При установяване на противоречия с изискванията на наредбата, стойността на съответната дейност може да бъде удържана. Заплащането на одобрената дейност става до края на месеца, следващ отчетния период, като се прихващат авансово преведените средства и не дължимите суми. Дейностите, завършили през текущата година, но финансирани през предходната, се отчитат през текущата година, а авансово изплатената субсидия от предходната година се удържа.
Наредбата определя условията и реда за субсидиране на лечебни заведения за медицински дейности, които не са покрити от задължителното здравно осигуряване. Чл. 25 уточнява, че лечебните заведения трябва да отчитат хоспитализациите и свързаните с тях дейности след дехоспитализация на пациентите. Глава втора от наредбата е посветена на специални правила и критерии за субсидиране на медицински дейности, особено за пациенти с инфекциозни заболявания и неспецифични белодробни заболявания.
Наредбата определя медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения. Сред тях са лечението на пациенти с туберкулоза, амбулаторното проследяване на контактни лица, диспансеризация, продължително лечение и рехабилитация на пациенти с туберкулоза, както и стационарно и амбулаторно лечение на пациенти с ХИВ/СПИН. Всички дейности се извършват съгласно утвърдени методични указания от министъра на здравеопазването.
Чл. 26а от наредбата се отнася до лечението на пациенти с мултилекарствена и екстензивна лекарствена резистентност, както и деца с тежки форми на туберкулоза. При терапевтичен неуспех лечението може да продължи след съгласие от Министерството на здравеопазването. Лечебните заведения трябва да отчитат хоспитализациите ежемесечно, като Министерството заплаща авансово отчетената дейност. Стационарното лечение при резистентна туберкулоза не може да надвишава 12 месеца, освен в случаи на терапевтичен неуспех.
Чл. 27 от Наредба № 3 предвижда, че българските граждани с неспецифични белодробни заболявания, включени в списъка по приложение № 5, могат да получават продължително лечение и рехабилитация извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Това лечение и рехабилитация се субсидират от Министерството на здравеопазването.
Наредбата определя условията и критериите, при които Министерството на здравеопазването субсидира многопрофилни и специализирани болници за активно лечение. Субсидията се предоставя при наличие на определени структури и услуги, включително пневмология, медико-диагностични лаборатории, приемно-консултативни кабинети и електронна система за регистриране на пациенти с туберкулоза. Допълнително, за лечение на мултирезистентни форми на туберкулоза, лечебното заведение трябва да разполага с диагностични възможности за изследване на лекарствена резистентност.
Наредбата определя условията, при които Министерството на здравеопазването субсидира многопрофилните и специализираните болници за активно лечение. Субсидирането е възможно при наличие на определени критерии, включително разкриване на клиника по инфекциозни болести с III ниво на компетентност, обособена структура за лечение на пациенти с имунна недостатъчност и медико-диагностични структури, включващи клинична лаборатория, вирусологична лаборатория и образна диагностика.
Наредба № 3 от 5 април 2019 г. регламентира условията за субсидиране на специализирани болници за продължително лечение и рехабилитация от Министерството на здравеопазването. Субсидията се предоставя при наличие на определени структури, включително: 1) структура за продължително лечение по пневмология и фтизиатрия; 2) медико-диагностични структури с клинична лаборатория и образна диагностика; 3) структура по физикална и рехабилитационна медицина, съгласно утвърден медицински стандарт.
Наредба № 3 от 5 април 2019 г. определя правилата за насочване и лечение на пациенти с туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания. Насочването за лечение се извършва от личен лекар или специалист, с изискване за документална обосновка и етапна епикриза. Лечебните заведения могат да приемат пациенти при наличие на свободни легла и необходима медицинска документация. Министерството на здравеопазването контролира и одобрява искания за продължаване на лечението, включително проверка на съответствието на данните в електронната система.
Наредбата урежда субсидирането на многопрофилни и специализирани болници от Министерството на здравеопазването за диагностика и стационарно лечение на пациенти с инфекциозни заболявания, особено в случаи на епидемиологичен риск. Размерът на субсидията се определя от министъра на здравеопазването в зависимост от конкретната ситуация и потребностите на населението. Освен това, наредбата включва критерии и ред за субсидиране на медицинските дейности, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други международни донори.
Наредбата определя медицински дейности и специализирани грижи, които се осигуряват извън задължителното здравно осигуряване и се финансират от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Включва диагностика и лечение на деца с висок медицински риск, предоставяни в центрове за настаняване от семеен тип, и дневна психорехабилитационна програма за жени, оперирани от рак на млечната жлеза.
Наредбата регламентира условията и реда, по които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, извършващи медицински дейности, които не са обхванати от задължителното здравно осигуряване. Чл. 34 определя, че субсидията се предоставя на многопрофилни и специализирани болници, които разполагат с определени структури и са разположени в населени места с центрове за настаняване от семеен тип за деца с увреждания.
Наредбата определя условията и критериите, при които Министерството на здравеопазването субсидира специализирани болници за рехабилитация. За да получат субсидия, лечебните заведения трябва да имат разкрита клиника по физикална и рехабилитационна медицина, мултидисциплинарен екип от специалисти и опит в рехабилитационни програми за жени, оперирани от рак на млечната жлеза. Медицинската рехабилитация трябва да се осъществява в съответствие с утвърдените медицински стандарти и индивидуални програми.
Наредбата регламентира субсидиране на лечебни заведения от Министерството на здравеопазването за дейности по поддържане на медицински регистри. Субсидията се предоставя за системно събиране, съхранение, анализ, интерпретация и публикуване на данни, възложени с нормативен или административен акт. Размерът на субсидията и регистрите се определят от министъра на здравеопазването в зависимост от необходимостта и наличния финансов ресурс.
Чл. 37 от Наредба № 3 определя, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински дейности, свързани с лечението на животозастрашаващи кръвоизливи чрез коагулиращи фактори и/или фибриноген, както и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии.
Наредба № 3 регламентира условията и реда за субсидиране на лечебни заведения от Министерството на здравеопазването за дейности, свързани с хематологичните заболявания. Специализирани болници за активно лечение трябва да имат отделение по клинична хематология с III ниво на компетентност, за да получат субсидия. Многопрофилните болници също могат да получат субсидия при наличие на такова отделение или извършване на дейности по клинична хематология от III ниво, но само ако в региона няма специализирани болници, отговарящи на изискванията.
Наредбата регламентира условията за субсидиране на лечебни заведения, които предоставят медицински услуги за лечение на пациенти с вродени коагулопатии. Лечебните заведения могат да осъществяват дейности за пациенти с кръвоизливи, спешни усложнения или пациенти, постъпили за спешна медицинска помощ. Пациентите трябва да бъдат диспансеризирани или вродената коагулопатия да е установена по време на лечението. За да получат субсидия, лечебните заведения трябва да спазват определени изисквания.
Наредбата определя условията и реда, при които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за извършване на медицински дейности, които не са покрити от задължителното здравно осигуряване. Субсидирането се извършва на база стойността на лечението, свързано с коагулиращи фактори и фибриноген, след проверка от РЗИ. Лечебните заведения отчитат дейностите след дехоспитализация на пациента. Освен това, наредбата включва критерии и ред за субсидиране на стационарна психиатрична помощ и лечение с метадон.
Наредбата определя условията, при които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за диагностика и стационарно лечение на пациенти с психични заболявания. Субсидирането включва: стационарно лечение с 24-часов престой, спешно стационарно лечение на пациенти с висок риск, дневно стационарно лечение, лечение с метадон и дневни психорехабилитационни програми.
Наредбата регламентира условията и реда за субсидиране на лечебни заведения, които предоставят медицински услуги извън задължителното здравно осигуряване. Министерството на здравеопазването сключва договори с държавни и общински болници и центрове за психично здраве, които имат необходимата инфраструктура и квалификация, за извършване на дейности по диагностика и лечение на пациенти с психични заболявания. Субсидиите включват рехабилитация чрез трудотерапия и възможност за лечение в дневен стационар. Договорите задължително посочват брой легла, дневна използваемост и брой обхванати лица в програми за лечение с метадон и психорехабилитация.
Дейността на лечебните заведения по рехабилитация чрез трудотерапия се осъществява по утвърдена годишна програма. За всеки пациент се съставя индивидуална рехабилитационна програма, която се отразява в индивидуална рехабилитационна карта.
Наредбата определя условията за заплащане на леглоден при пациенти с висока степен на зависимост от грижи. Заплащането се извършва при наличието на документирана необходимост от лечение, свързана с висок риск от самоубийство, психомоторна възбуда, агресия и автоагресия, оценени по съответните скали. В наредбата също така се разглеждат критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения за медицинска експертиза, извършвана от ТЕЛК.
Наредбата определя условията и реда, при които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за дейности по медицинска експертиза, извършвани от ТЕЛК. Субсидирането е възможно при наличие на разкрита ТЕЛК, кадрова осигуреност на съставите на ТЕЛК и спазване на съответните правила и процедури. Освен това, наредбата включва критерии и ред за субсидиране на спешна медицинска помощ за пациенти, които не са хоспитализирани, но са преминали през спешни отделения.
Наредба № 3 от 5 април 2019 г. определя условията и критериите, при които Министерството на здравеопазването субсидира многопрофилни болници за активно лечение за оказване на спешна медицинска помощ. Субсидирането е възможно при наличие на клиника по спешна медицина с определено ниво на компетентност, болнична аптека и медико-диагностични структури. Освен това, субсидията важи и за държавни и общински болници, които предоставят консултативна помощ на спешни пациенти по искане на центровете за спешна медицинска помощ, при определени условия.
Наредба № 3 от 5 април 2019 г. определя условията и реда за субсидиране на лечебни заведения от Министерството на здравеопазването за медицински дейности, които не са включени в задължителното здравно осигуряване. Субсидиите се отпускат на база общ финансов ресурс за поддържане на капацитета за 24-часов режим на работа и на база отчетени пациенти за текущия месец. При недостатъчен брой прегледи в спешни отделения, субсидията може да се намали с 50%. Лечебните заведения не могат да изискват доплащане от пациентите за спешна медицинска помощ. Също така, ако пациентът бъде хоспитализиран в рамките на 24 часа след прегледа, разходите не се покриват от Министерството. Субсидирането за дейности, поискани от ЦСМП, е ограничено до удостоверените дейности.
Наредбата регламентира условията и реда, при които Министерството на здравеопазването може да субсидира лечебни заведения, включително държавни и общински болници, за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести. Субсидията се предоставя при наличие на определени условия, като клиника по инфекциозни болести, 24-часова клинична лаборатория, болнична аптека и организация за 24-часов прием на пациенти с инфекциозни заболявания. Съществуват и допълнителни условия за субсидиране на многопрофилни болници по време на извънредно положение или епидемична обстановка.
Наредбата регламентира субсидирането на лечебни заведения от Министерството на здравеопазването за медицински дейности, които не са включени в задължителното здравно осигуряване. Чл. 47б предвижда, че Министерството може да предоставя субсидии на базата на общ финансов ресурс, необходим за поддържане на капацитет за 24-часов непрекъснат режим на работа, особено при разпространение на заразни болести. Критериите и стойностите за определяне на финансовия ресурс са описани в приложение № 1.
Наредбата регламентира условията за субсидиране на лечебни заведения от Министерството на здравеопазването за поддържане на резерв от лекарствени продукти, необходими за лечение на заразни болести с епидемично разпространение. Субсидирането включва и критерии за поддържане на готовността на многопрофилни болници при извънредни ситуации, осигурявайки средства за трудови възнаграждения и оперативни разходи.
Наредбата определя условията и реда, по който Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ, за да осигури готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации. Субсидиите покриват трудови възнаграждения на персонала и оперативни разходи за енергийни доставки и водоснабдяване. В случаите, когато в определена област няма лечебно заведение с държавно и общинско участие, се субсидират болници с 100% държавно участие.
Наредба № 3 от 5 април 2019 г. регламентира субсидирането на лечебни заведения, които извършват медицински дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Според новия член 47д, Министерството на здравеопазването предоставя субсидии на базата на общ финансов ресурс, необходим за поддържане на 24-часов режим на работа, готовност за оказване на медицинска помощ в извънредни ситуации и покриване на оперативни разходи. Критериите за определяне на финансовия ресурс са описани в приложение № 1. Също така, наредбата включва критерии и ред за субсидиране на лечебни заведения, учредени от общини или държавата, за дейности в труднодостъпни и отдалечени райони.
Наредба № 3 определя критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения от Министерството на здравеопазването за медицински дейности, които не са обхванати от задължителното здравно осигуряване. Министерството субсидира лечебни заведения в труднодостъпни и отдалечени райони, които предоставят диагностика и лечение на пациенти, включително продължително лечение на сърдечно-съдови, нервни и белодробни заболявания. Лечебните заведения трябва да имат разкрити специалности и медико-диагностични структури, осигуряващи денонощна работа. Списъкът на лечебните заведения, които ще получат субсидии, се предлага от Националното сдружение на общините.
Наредбата определя условията за финансиране на лечебни заведения, които извършват медицински дейности извън задължителното здравно осигуряване. Финансирането е на база общ финансов ресурс, определен от бюджета на Министерството на здравеопазването. Лечебните заведения, разположени в труднодостъпни или отдалечени райони, получават субсидии съгласно определени критерии. В рамките на предоставените средства, заведенията осъществяват диагностика и лечение на пациенти с хронични заболявания, като се изключват остри случаи като миокарден инфаркт и мозъчен инсулт.
Наредба № 3 регламентира условията, при които Министерството на здравеопазването субсидира държавни и общински многопрофилни болници за лечение на ветерани от войните. Субсидиите се отнасят до прилагането на специфични медицински изделия и лекарствени продукти, включително изкуствени стави, остеосинтезни материали, очни лещи, вискосубстанции и платна за пластика на коремна стена. Списъкът включва и контрастни вещества извън пакет "Образна диагностика".
Наредба № 3 регламентира условията и реда за субсидиране на лечебни заведения от Министерството на здравеопазването за извършване на медицински дейности, които не са обхванати от задължителното здравно осигуряване. Министерството сключва договори с лечебни заведения при наличие на определени клиники или отделения с II или III ниво на компетентност и договори с НЗОК за специфични оперативни процедури, като ортопедични операции, отстраняване на катаракта, хирургични процедури при хернии и образна диагностика.
Наредбата регулира субсидирането на държавни и общински специализирани болници за рехабилитация, които предоставят лечение на ветерани от войните и военноинвалиди. Министерството на здравеопазването сключва договори с лечебни заведения, които отговарят на определени критерии, включително наличие на структури по физикална и рехабилитационна медицина, и осигуряване на програми за отдих, профилактика и рехабилитация в различни региони на страната.
Наредбата определя условията, при които Министерството на здравеопазването заплаща за медицински изделия и лекарствени продукти, извършвани в лечебни заведения. Заплащането е свързано с оперативни процедури, отчетени в НЗОК, които включват спешни случаи, операции на таз, долен крайник, раменен пояс и хернии. Освен това, заплащат се и медицински изделия, свързани с инсерция на леща-протеза при операция на катаракта, както и образни изследвания с контрастен материал, които не се покриват от НЗОК.
Наредбата регламентира субсидирането на медицински дейности извън задължителното здравно осигуряване от Министерството на здравеопазването. Регионалните здравни инспекции (РЗИ) извършват проверки на лечебните заведения за спазване на условията за субсидиране, поне веднъж на тримесечие, и при установяване на несъответствия, изготвят доклади. Министърът на здравеопазването има право да възлага проверки и да прекратява договори за субсидиране при установени нарушения. Лечебните заведения подават заявления за сключване на договори за субсидиране в определени срокове, като се заплащат и дейности, извършени преди сключването на договора. Наредбата включва и преходни и заключителни разпоредби, които определят условията за действие на договорите и отчитането на медицинските дейности.
Лечебните заведения имат право да подават заявления за сключване на договори за субсидиране в срок от 30 дни след влизането в сила на наредбата. Договорът за субсидиране трябва да бъде сключен в срок от 3 дни след подаването на заявлението.
Наредбата предвижда, че лечебните заведения, с които е сключен договор за субсидиране, ще получават заплащане за медицински дейности, извършени от 1 януари 2019 г. до момента на сключване на договора. Отчетът на извършената дейност за този период трябва да бъде направен едновременно с отчета за първия отчетен месец.
Договорите за финансиране, сключени през 2019 г., имат срок на действие до 31 декември 2019 г. В допълнение, в договорите се уговаря период на изравняване и отчитане, който трябва да бъде завършен до 31 януари на годината след годината на действие на договора.
Параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 определя, че ако в разрешението за лечебна дейност на лечебно заведение не са посочени нива на компетентност, те се установяват на базата на договора с НЗОК за заплащане на медицински дейности. Лечебното заведение трябва да предостави копие от договора с НЗОК, освен в случай на спешност, когато НЗОК е сключила договор за дейност от по-високо ниво.
Наредба № 3 от 5 април 2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, е издадена на основание чл. 106а, ал. 6 от Закона за лечебните заведения и чл. 82, ал. 1, т. 6а, 6в, 8 и 9 и ал. 5 от Закона за здравето. Тя влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби обхващат изменения и допълнения на наредбата, обнародвани в ДВ, бр. 50 от 2019 г. и влизат в сила от 01.07.2019 г.
Наредбата е издадена на основание чл. 106а, ал. 6 от Закона за лечебните заведения и чл. 82, ал. 5 от Закона за здравето. Тя влиза в сила от 1 юли 2019 г. В допълнение, са предвидени преходни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Наредба № 3, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 83 от 2020 г. и влизат в сила от 25 септември 2020 г.
Лечебните заведения трябва да подадат заявление за сключване на договори/анекси за субсидиране на медицински дейности през 2020 г. в 10-дневен срок от влизането в сила на наредбата. Договорите/анексите се сключват в 10-дневен срок след подаването на заявлението и действат до 31 декември 2020 г. Субсидии за дейности, извършени между 11 август 2020 г. и сключването на договора, също се заплащат. Отчетите за извършената дейност се подават заедно с отчета за първия отчетен месец, а периодът за изравняване и отчитане е до 31 януари на следващата година.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Наредба № 3 от 2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения. Последните изменения в наредбата са обнародвани в "Държавен вестник", брой 33 от 2022 г., и влизат в сила от 29.04.2022 г.
Лечебните заведения, които са сключили договор за субсидиране през 2022 г., трябва да отчитат дейностите, извършени от 1 януари 2022 г. до влизане на наредбата в сила. Отчетът трябва да бъде представен заедно с отчета за четвъртия или петия отчетен месец, но не по-късно от 8 юли 2022 г. Министерството на здравеопазването има право да удържа вече заплатени суми за дейности, както и да доплаща за извършени дейности.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Наредба № 3 от 2019 г., свързани с медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения. Последните изменения са обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2022 г., и влизат в сила от 12.07.2022 г.
Лечебните заведения са задължени да отчитат експертните решения и решенията на ТЕЛК, свързани с медицинските дейности, в периода от 1 януари 2022 г. до 31 юли 2022 г. Тези отчети трябва да бъдат внесени в работната информационна система на НЕЛК/ТЕЛК и да се направят заедно с отчета за седмия отчетен месец, не по-късно от 8 август 2022 г.
Параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 3 предвижда, че през 2022 г. Министерството на здравеопазването ще доплаща на лечебните заведения за дейности, отчетени по § 3, извършени преди влизането в сила на наредбата, както и за дейности, отчетени по § 4 и 5.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на § 1, т. 4, буква "б", който влиза в сила от 1 юли 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за измененията и допълненията на Наредба № 3 от 2019 г., които са обнародвани в брой 39 на Държавен вестник от 2023 г. и влизат в сила от 02.05.2023 г.
Лечебните заведения трябва да подадат заявления за сключване на договори за субсидиране на медицински дейности в срок от 30 дни след влизането в сила на наредбата. Договорите ще се сключват в срок от 30 дни след обнародването на Закона за държавния бюджет за 2023 г., при условие че в бюджета са предвидени средства. Срокът на действие на договорите е от 25 януари 2023 г. до 31 декември 2023 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 1 май 2023 г. Преходни разпоредби са свързани с изменения на Наредба № 3 от 2019 г., касаещи медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и условията за субсидиране на лечебни заведения.
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 от 5 април 2019 г. се уточнява, че медицинските дейности, извършвани от лечебни заведения, които имат договор за субсидиране през 2024 г., ще бъдат заплащани по реда на наредбата от 1 октомври 2024 г. Включени са и стойности на медицинските дейности, определени на база единични цени и общ финансов ресурс, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебните заведения. Разпоредбите обхващат различни медицински дейности, свързани с лечението на туберкулоза, ХИВ/СПИН, и неспецифични белодробни заболявания, както и условията и критериите за определяне на финансовия ресурс за лечебните заведения.