НАРЕДБА № 3 ОТ 31 ОКТОМВРИ 2008 Г. ЗА МАРКИРАНЕТО И ЕТИКЕТИРАНЕТО НА ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ ВИДОВЕТЕ СЪГЛАСНО РЕГЛАМЕНТ 338/97 ЗА ОПАЗВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ ОТ ДИВА ФАУНА И ФЛОРА ЧРЕЗ РЕГУЛИРАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА С ТЯХ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 3 от 31 октомври 2008 г. урежда етикетирането и маркирането на екземпляри от животни и растения, включени в Приложения "А" и "В" на Регламент 338/97. Разпоредбите не важат за новоизлюпени костенурки с дължина на пластрона до 100 mm, новоизлюпени змии до 12 месеца, екземпляри с неподходящи физически характеристики, животни с тегло до 100 g (с изключение на птици), рибни екземпляри за консумация и аквариумни рибки. Изключения от правилата могат да се допускат само с констативен протокол от РИОСВ.
Чл. 2
Наредбата определя компетентните органи за прилагане на правилата за маркиране и етикетиране на екземпляри от видове диви фауна и флора. Компетентни органи са министърът на околната среда и водите, министърът на земеделието и храните и председателят на Държавната агенция по горите. Контролът върху маркирането и етикетирането се извършва от съответните министри или оправомощени от тях лица, в зависимост от вида на екземплярите и продуктите. Министърът на околната среда контролира общите случаи, министърът на земеделието - рибите, а председателят на Държавната агенция - ловните трофеи.
Чл. 3
Наредбата определя процедурата за маркиране на екземпляри от дивата фауна и флора, като всеки екземпляр получава уникален идентификационен номер от компетентния орган. Този номер не може да се използва повторно. Създава се информационна база данни за идентификационните номера, която трябва да бъде попълнена в 20-дневен срок след получаване на номера. Маркировката се вписва в регистрационните карти, а при идентификация чрез снимка, тя се номерира и прилага към картата.
Чл. 4
Собствениците на екземпляри от дивата фауна подават заявление до компетентния орган за получаване на уникални номера за маркиране. След получаване на заявлението, органът уведомява собственика за номерата в срок от 10 дни. При маркиране на живи и препарирани животни, собственикът трябва да изпрати уведомление в срок от 15 дни. В случай на смърт на маркирано животно, собственикът уведомява органа и предава марката, освен ако животното е пуснато в природата. При препариране, собственикът уведомява органа за промените в състоянието на екземпляра.
Чл. 5
Наредбата регламентира начините за маркиране и идентифициране на живи екземпляри от животински видове, които включват електронна идентификационна система (микрочип), пръстен, татуировка, ушна марка и снимка. Маркировката трябва да бъде съобразена с вида и състоянието на животното и не трябва да му вреди. Определени методи на маркировка могат да се прилагат само от ветеринарни лекари.
Чл. 6
Наредба № 3 от 31 октомври 2008 г. определя изискванията за маркиране на живи животни чрез инжектируеми пасивни транспондери, които трябва да са с непроменяем код и да отговарят на ISO стандарти 11784 и 11785. Транспондерите се имплантират в зависимост от таксономичната група на животното, като методите на имплантиране варират за бозайници, птици, змиите, костенурки, гущери, крокодили и земноводни. Преди и след имплантацията се извършват проверки за четимост на транспондера.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 3 определя методите за маркиране и идентифициране на бозайници, когато стандартният метод не е подходящ. Възможни методи включват: татуировка на вътрешната страна на лявото ухо или лявото бедро на животното, при условие че цветът му позволява лесно различаване, и ушна марка, поставяна на дясното ухо на едри чифтокопитни бозайници, или на лявото ухо при невъзможност. Информацията на татуировките и ушните марки трябва да е съгласно приложение № 1, т. 1, буква "a".
Чл. 8
Наредба № 3 от 31 октомври 2008 г. определя правилата за маркиране на птици в зависимост от техния произход. Излюпените и отгледани на затворено птици се маркират с уникално номерирани затворени пръстени, докато уловените в природата и внесените без маркировка птици се маркират с радиочестотен микрочип. В случай че радиочестотният микрочип не е подходящ, маркирането се извършва с отворен пръстен. Маркировката на птици, извършена преди влизането в сила на задължението за маркиране, остава валидна, при условие че не е била манипулирана.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 3 от 31 октомври 2008 г. предвижда идентификация на екземпляри от диви видове чрез снимка. Това е допълнителен метод за визуално разпознаване на петнисти котки, когато не е необходимо улавянето им за прочитане на микрочип. Снимката трябва да отговаря на изискванията по приложение № 1, т. 1, буква "б". Също така, за някои групи влечуги, идентификацията със снимка е алтернативен метод на прочитане на микрочипа, като снимката трябва да отговаря на изискванията на приложение № 1, т. 3.
Чл. 10
Внесените от друга държава екземпляри без маркировка трябва да бъдат маркирани в срок от 10 дни след вноса. Екземплярите, които вече имат маркировка, получена в друга страна, запазват тази маркировка и се считат за маркирани съгласно наредбата.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 3 указва процедурата за ново маркиране на животни, когато старата маркировка е отстранена за ветеринарна процедура. Новото маркиране трябва да се извърши в срок от един месец. Ветеринарният лекар, който извършва манипулацията, издава служебна бележка, ако старата маркировка не може да се използва. Свалената маркировка се предава на компетентния орган, а информацията се вписва в база данни. Компетентният орган съхранява маркировката за една година, след което я унищожава с констативен протокол.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 3 предвижда, че защитените видове животни, за които е получено разрешение за отглеждане или изследване извън естествената им среда, трябва да бъдат маркирани в срок до 10 дни след улавянето им. Освен това, директорът на РИОСВ е отговорен за осигуряване на присъствието на експерт на РИОСВ по време на маркирането на тези екземпляри.
Чл. 13
Наредба № 3 от 31 октомври 2008 г. определя изискванията за маркиране на препарирани екземпляри от видове, съгласно Регламент 338/97. Всеки екземпляр трябва да бъде маркиран с уникален номер, който може да бъде издълбан, залепен или написан на различни места в зависимост от вида на препарата. Има изключения за определени случаи, а маркировката на екземпляри, които са били маркирани приживе, остава в сила.
Чл. 14
Препарираните екземпляри от видове, внесени в България без маркировка, трябва да бъдат маркирани съгласно правилата на чл. 13 от Наредба № 3. Маркировката включва ISO кода на страната износител, номера на разрешителното или сертификата CITES, издаден от страната на износа, и годината на издаването на сертификата.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 3 от 31 октомври 2008 г. задължава етикетирането на храни, които съдържат части или екстракти от защитени видове, да включва съответния вид и номера на документа по CITES, с който са внесени. Това е задължително, без да се нарушават изискванията на други нормативни актове за етикетиране на продуктите.
Чл. 16
Наредба № 3 от 31 октомври 2008 г. определя изискванията за етикетиране на хайвер, предназначен за вътрешния и международния пазар. За етикетиране се прилага единна система, съгласно Регламент 338/97. Етикетите са за еднократна употреба и се поставят на всеки съд с хайвер, като трябва да обхващат кутията така, че да не могат да бъдат премахнати без да се наруши тяхната цялост. За хайвер, внесен в страната и препакетиран, на етикета се вписва и номерът на документа по CITES.
Чл. 17, § 1
Наредба № 3 от 31 октомври 2008 г. регламентира изискванията за маркиране и етикетиране на изделия и стоки, съдържащи екземпляри от дивата фауна и флора, съгласно Регламент 338/97. Чл. 17 предвижда, че изделията се маркират с етикет, а за изделия от слонова кост е необходима и снимка. Етикетите трябва да съдържат информация за биологичния вид, номер на документа по CITES и името на производителя. Допълнителни разпоредби дефинират термини като аквакултури, екземпляри, разрешителни по CITES и др. Наредбата влиза в сила след обнародването й в „Държавен вестник“. Приложенията включват методи за маркиране и идентифициране на различни видове животни, както и образци за заявления и уведомления.
§1
В преходните разпоредби на Наредба № 3 се дефинират основни термини, свързани с аквакултурите и търговията с видове от дива фауна и флора. Определенията включват: "аквакултури" - дейности по развъждане и отглеждане на водни организми; "екземпляр" - термин от Регламент № 338/1997; "разрешително/сертификат по CITES" - документи за търговия с диви видове; "реекспорт" - термин от Регламент № 338/1997; "страна на произход" - термин от Регламент № 338/1997.
§3
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Определя се методология за маркиране и идентифициране на екземпляри от видовете съгласно Регламент 338/97. Включени са различни методи за маркиране на бозайници, птици и влечуги, както и изисквания за етикетиране на продукти от есетрови риби и идентифициране на слонова кост. Предоставят се формуляри за заявление за уникални номера и уведомления за маркиране на притежавани екземпляри.
