Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда дейността на колективните инвестиционни схеми и управляващите дружества, други предприятия за колективно инвестиране, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, изискванията към управляващите и контролиращите тези лица, както и държавния надзор за спазването на закона.
Законът цели да осигури защита на правата и интересите на инвеститорите, да повиши тяхната информираност за пазара на дялове на предприятия за колективно инвестиране, да създаде условия за развитието на справедлив и ефективен пазар на дялове и да поддържа стабилността и общественото доверие в капиталовия пазар.
Чл. 3 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя, че регулирането и надзорът върху дейностите и лицата, посочени в чл. 1, се осъществяват от Комисията за финансов надзор и от заместник-председателя на комисията, който ръководи управление "Надзор на инвестиционната дейност".
Чл. 3а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя правомощията на Комисията за финансов надзор относно прилагането на препоръки и насоки от Европейските органи за ценни книжа и пазари и банковия сектор. Комисията публикува тези насоки на своя интернет сайт и има задължението да приема наредби и указания за въвеждане на изисквания, свързани с колективните инвестиционни схеми.
Чл. 4 определя условията за функциониране на колективните инвестиционни схеми. Те трябва да имат за единствена цел колективното инвестиране в ликвидни финансови активи и да разпределят риска. Дяловете им са безналични и подлежат на обратно изкупуване на базата на нетната стойност на активите. Не е позволено извършването на друга дейност, освен необходимата за основната им функция. Колективната инвестиционна схема може да включва различни инвестиционни подфондове с отделни класове дялове, които не смесват активите си. Всеки подфонд трябва да спазва определени изисквания за нетната стойност на активите.
Чл. 5 от Закона определя основните правила за учредяване и функциониране на колективните инвестиционни схеми. Те могат да бъдат учредени като договорен фонд или инвестиционно дружество. Договорният фонд се регистрира в съответния регистър и следва специфични правила, докато инвестиционното дружество е акционерно и се учредява на учредително събрание. Управлението на схемата се осъществява от управляващо дружество на база договор. Преобразуването в предприятие за колективно инвестиране, различно от определеното в закона, не е позволено.
Законът изисква лиценз за извършване на дейност като колективна инвестиционна схема, който дава право на дейност в държавите членки на ЕС. Без лиценз не може да се извършва такава дейност или да се използват термини, свързани с инвестиционни дружества. Наименованията на колективните инвестиционни схеми трябва да отговарят на специфични изисквания, в зависимост от типа фонд (например фонд на паричния пазар или борсово търгуван фонд), и могат да включват допълнителни ограничения, определени с наредба.
Чл. 7 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя минималната стойност на записания капитал на инвестиционното дружество, който е не по-малко от 300 000 евро. Дружеството трябва да оповести причините за намаляване на активите под тази стойност и мерките за привличане на нови инвеститори. Вноските в капитала се правят само в пари, като 25% от капитала трябва да бъде внесен при подаване на заявлението за лиценз. Капиталът на дружеството е равен на нетната стойност на активите и не може да бъде по-малък от 300 000 евро. Дружеството издава само безналични акции и не може да издава облигации или дългови ценни книжа.
Член 8 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране указва, че в случаите, когато законът не предвижда друго, се прилагат разпоредбите на глава осма от Закона за публичното предлагане на ценни книжа относно реда за свикване и провеждане на общо събрание на акционерите на инвестиционно дружество, както и за разпределянето на дивидент.
Чл. 9 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда, че нетната стойност на активите на договорния фонд трябва да бъде минимум 250 000 евро. Тази стойност трябва да бъде достигната в срок от две години от получаване на разрешението за управление на фонда. При неизпълнение на това изискване, управляващото дружество е задължено да оповести причините и мерките, които ще предприеме, в срок от 10 работни дни. Оповестяването става на интернет страницата на дружеството, а информацията за предприетите мерки се представя на комисията до 10-о число всеки месец. Договорните фондове имат право да издават частични дялове и да разпределят доходи пропорционално на притежаваните дялове.
Чл. 10 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя условията, при които лице може да бъде избрано за член на съвета на директорите на инвестиционно дружество. Лицето не трябва да е осъждано за определени престъпления, да е било член на управителен орган на несъстоятелно дружество, да е обявявано в несъстоятелност, да има роднинска връзка с друг член на съвета, или да е лишено от право на материалноотговорна длъжност. Тези изисквания важат и за представители на юридически лица и за лица, които могат да сключват сделки от името на инвестиционното дружество. Промени в декларираните обстоятелства трябва да се уведомят в срок от три работни дни.
Чл. 10а от закона предвижда, че инвестиционното дружество е задължено да осигури и прилага адекватни и ефективни вътрешни канали и процедури за подаване на сигнали от служителите за действителни или възможни нарушения на закона и свързаните с него актове.
Чл. 11 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда изключения от приложимостта на разпоредбите на закона. Не се прилагат за: 1. Предприятия, които набират средства без публична продажба на дялове в ЕС; 2. Предприятия, чийто дялове се предлагат публично само в трети държави; 3. Предприятия, уредени в част трета, освен ако не е предвидено друго; 4. Холдингови дружества, инвестиращи основно в активи, различни от прехвърляеми ценни книжа.
Чл. 12 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране описва процедурата за издаване на лиценз за инвестиционни дружества и разрешения за организиране и управление на договорни фондове. Заявленията се подават до Комисията по образец, одобрен от заместник-председателя, и включват документи като устав, данни за капитала, информация за членовете на съвета на директорите, договори с управляващи и депозитарни дружества, правила за оценка на портфейла и управление на риска, и проспект на инвестиционното дружество. Комисията проверява представените документи и постановява решение в срок от два месеца, а при необходимост от допълнителна информация - в срок до един месец от получаването им. След одобрение, заявителят получава писмено уведомление в 7-дневен срок и се извършва вписване в регистъра на Комисията за финансов надзор.
Чл. 12а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира възможността инвестиционните дружества и управляващите дружества на договорни фондове, които имат лиценз, да подават заявление за лицензиране като фонд на паричния пазар. Заявлението трябва да съдържа документи, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/1131, а комисията разглежда заявлението по установения ред.
Чл. 13 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя изискванията към устава на инвестиционното дружество и правилата на договорния фонд. Уставът на инвестиционното дружество трябва да съдържа основните цели, ограничения и инвестиционна политика, информация за подфондовете и инвестиционни стратегии, детайли за инвестициите по видове активи, възнаграждения, разпределение на права и задължения, условия за изчисляване на нетната стойност на активите и условия за обратно изкупуване на дялове. Правилата на договорния фонд включват наименование, данни за управляващото лице, инвестиционни подфондове, цели и ограничения, методи за оценка на активите, права на дяловете, възнаграждения и условия за обратно изкупуване.
Лицензите, издадени от комисията за инвестиционни дружества и договорни фондове, са валидни във всички държави членки на ЕС. Комисията не може да налага изисквания за управление на колективната инвестиционна схема единствено от български управляващи дружества, нито да изисква управляващи дружества от други държави членки да делегират дейностите си в България.
Комисията може да откаже издаването на лиценз за инвестиционно дружество или разрешение за управление на договорен фонд при наличие на несъответствия с изискванията на закона, като например: неподходящ устав, недостатъчен капитал, несъответстващи договори, неподходящи членове на съвета на директорите, заплаха за сигурността на инвестициите, и др. Отказът трябва да бъде мотивиран писмено, а в определени случаи комисията може да даде срок за отстраняване на несъответствията.
При отказ по чл. 15 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми, заявителят има право да подаде ново искане за лиценз или разрешение не по-рано от 6 месеца след влизането в сила на решението за отказ.
Агенцията по вписванията регистрира инвестиционното дружество в търговския регистър след представяне на лиценз от комисията. Договорният фонд се вписва в регистър БУЛСТАТ след представяне на разрешение за организиране и управление на фонд от комисията. Инвестиционното и управляващото дружество са задължени да уведомят комисията за вписването в срок от 7 дни.
Чл. 18 от закона регламентира условията за промяна в правилата и устава на колективните инвестиционни схеми, както и процеса за одобрение от заместник-председателя. За извършване на промени, заявителят подава заявление, което трябва да бъде разгледано в 14-дневен срок. При непълни или нередовни документи, заместник-председателят уведомява заявителя и определя срок за корекции. Одобрение може да бъде отказано, ако не са спазени законовите изисквания или интересите на инвеститорите. След получаване на одобрението, промяната в устава се вписва в търговския регистър.
Комисията може да отнеме лиценз на инвестиционното дружество, ако не започне дейност в срок от 12 месеца, не е извършвало дейност повече от 6 месеца, е представило неверни данни за лиценз, не отговаря на условията за лиценза, не спазва изискванията за ликвидност или грубо нарушава законодателството. Също така, лицензът може да бъде отнет, ако дружеството не е избрало ново управляващо дружество или не се е преобразувало, и ако това е необходимо за защита на интересите на инвеститорите.
Чл. 20 от закона задължава Комисията да публикува на своята интернет страница актуални законови и подзаконови разпоредби, както и административни процедури, свързани с учредяването и функционирането на колективните инвестиционни схеми. Публикациите трябва да бъдат на български и английски език, а при промяна, информацията да се актуализира своевременно.
Чл. 21 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми описва задълженията на колективните инвестиционни схеми относно предлагането и обратно изкупуването на дяловете си. Те трябва да предлагат дяловете по емисионна стойност, основана на нетната стойност на активите, и да изкупуват по същата цена при определени условия. Емисионната стойност и цената на обратно изкупуване се изчисляват поне два пъти седмично. Възможно е емисионната стойност да надвишава нетната стойност с размера на разходите по емитирането, а цената на обратно изкупуване да е по-ниска от нетната стойност с размера на разходите по обратното изкупуване. Задължението за обратно изкупуване се изпълнява в срок до 10 дни след искането. Включени са и разпоредби за пасивно управлявани фондове и изисквания за информация в централния регистър на ценни книжа.
Чл. 22 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда условията, при които колективната инвестиционна схема може временно да спре обратното изкупуване на дяловете си. Такова спиране е допустимо в изключителни случаи, например при прекратяване на сделки на регулиран пазар, невъзможност за правилна оценка на активите или задълженията, или при решение за прекратяване или преобразуване на схемата. В случай на спиране, схемата е длъжна да уведоми комисията и притежателите на дялове, както и да преустанови издаването на нови дялове.
Чл. 23 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя правилата за изчисляване на нетната стойност на активите на колективната инвестиционна схема, емисионната стойност и цената на обратно изкупуване. Тези правила се определят в устава или правилата на схемата. Изискванията за тяхното определяне се регламентират с наредба. Разпределението и реинвестирането на дохода от схемата се извършват съгласно устава или правилата.
Чл. 24 определя, че колективната инвестиционна схема не може да емитира дялове, чиято емисионна стойност не е напълно заплатена. Изключение от това правило е позволено при разпределение на дялове като бонуси, при условия и ред, установени в устава или правилата на схемата.
Чл. 24а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране определя условията, при които колективна инвестиционна схема може да поиска акциите или дяловете й да бъдат допуснати до търговия на регулиран пазар. За целта е необходимо акциите или дяловете да се търгуват през цялата търговска сесия и да има договор с поне един маркет-мейкър. Допуснатите до търговия фондове трябва да обозначават в наименованието и документацията си, че са "борсово търгуван фонд". Схемите, които не отговарят на изискванията, не могат да използват това обозначение. Пасивно управляваните фондове трябва да предоставят информация за издаването и изкупуването на дялове.
Член 24б от закона определя процедурата за приемане на акции или дялове на борсово търгуван фонд, когато те са ограничени само до институционални инвеститори. Управляващото дружество е задължено да подаде заявление за търговия на регулиран пазар в срок от 30 дни след началото на предлагането. Ако в двумесечен срок акциите или дяловете не бъдат допуснати до търговия, ограниченията за инвеститорите отпадат.
Чл. 24в от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране регламентира условията за обратно изкупуване на акции или дялове на борсово търгуван фонд. Обратното изкупуване може да бъде ограничено до определена категория инвеститори и/или минимален брой акции. В случай на съществено отклонение от борсовата цена, ограниченията не важат и управляващото дружество е задължено да уведоми пазара. Разходите за обратно изкупуване не трябва да затрудняват осъществяването на сделката.
Чл. 24г. от закона определя, че допълнителни изисквания, свързани с борсово търгуваните фондове, ще бъдат установени чрез наредба. Този член е нов и влиза в сила от 20.12.2013 г.
Депозитарят на колективната инвестиционна схема не може да бъде същото лице като управляващото дружество. Той е задължен да изпълнява задълженията си с грижа, честност и професионализъм, в интерес на схемата и притежателите на дялове. Депозитарят не трябва да извършва дейности, които биха могли да предизвикат конфликт на интереси, освен ако са налице ясни функции и разделение на отговорностите, както и ако конфликтите са управлявани и разкрити на инвеститорите.
Чл. 26 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира условията за прекратяване на договори с управляващи дружества и депозитари. Инвестиционното дружество може да прекрати договора с управляващото дружество с тримесечно предизвестие, след одобрение на замяната. При разваляне на договора поради неизпълнение, управляващото дружество незабавно прекратява управлението. При отнемане на лиценза или несъстоятелност на управляващото дружество, то прекратява управлението на фонда и предава информацията на депозитаря. Договорът с депозитаря също може да бъде прекратен с тримесечно предизвестие след одобрение на замяната.
Управляващото дружество и депозитарят на колективната инвестиционна схема не могат да ползват заеми, освен в определени случаи. Колективната инвестиционна схема може да придобива чуждестранна валута чрез компенсационен заем при условия, определени с наредба. Комисията може да разреши заем до 10% от активите на схемата, при условие, че заемът е за срок до три месеца и е необходим за покриване на задълженията по обратното изкупуване на дяловете. Действия, извършени в нарушение на тези разпоредби, са недействителни спрямо притежателите на дялове.
Инвестиционните и управляващите дружества, както и депозитарите, не могат да предоставят заеми или да гарантират трети лица, когато действат за сметка на колективната инвестиционна схема. Действия, извършени в нарушение на това правило, са недействителни спрямо притежателите на дялове. Въпреки ограниченията, тези лица могат да придобиват определени финансови инструменти, дори ако стойността им не е напълно изплатена.
Член 29 от закона забранява на инвестиционното дружество, управляващото дружество и депозитарят да сключват договори за къси продажби на прехвърляеми ценни книжа и определени финансови инструменти, когато действат от името на колективната инвестиционна схема. Промените в закона са в сила от 20.12.2013 г.
Чл. 30 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регулира възнаграждението и разходите, които управляващите дружества могат да начисляват на колективните инвестиционни схеми. Те трябва да бъдат определени в съответствие с условията на закона, актовете за прилагане или в устава на схемата. Управляващото дружество е забранено да събира такси, които не са предвидени в устава или надвишават установените размери на таксите.
Член 31 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми забранява на инвестиционното дружество да упражнява контрол върху управляващото дружество. Това означава, че инвестиционното дружество не може да влияе или да взема решения относно управлението на управляващото дружество, за да се запази независимостта и обективността на управлението.
Чл. 32 от закона регламентира правилата относно личните сделки на членовете на съвета на директорите на инвестиционното дружество и управляващото дружество. Тези правила трябва да предотвратяват лични сделки и инвестиции, които биха могли да доведат до конфликт на интереси или злоупотреба с информация. Освен това, инвестиционното дружество е задължено да прилага политика за възнагражденията на своите служители.
Чл. 32а от закона забранява принудително изпълнение и учредяване на обезпечения върху паричните средства и финансовите инструменти на колективна инвестиционна схема, свързани със задължения на управляващото дружество или на депозитаря.
Чл. 33 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя изискванията към активите, пасивите и ликвидността на колективната инвестиционна схема. Включва провеждане на стрес тестове за ликвидност, отчетност, годишни и 6-месечни отчети, оценка на активите и пасивите, политика по възнагражденията, правила за лични сделки и информация за дяловете. Общите параметри за стрес тестовете на фондовете на паричния пазар се определят от насоките на Европейския орган за ценни книжа и пазари. Допълнителни изисквания могат да бъдат предвидени в наредба.
Член 34 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира вписването на безналичните финансови инструменти в депозитарна институция, съгласно определението в Закона за пазарите на финансови инструменти. Останалите активи на колективната инвестиционна схема се съхраняват в депозитар. При наличие на инвестиционен посредник като депозитар, паричните средства се съхраняват при условията на чл. 92 и 93 от същия закон.
Чл. 35 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя изискванията, на които трябва да отговарят депозитарите, които могат да бъдат банки или инвестиционни посредници. Банките трябва да имат лиценз от Българската народна банка, разрешение за сделки с финансови инструменти и да не са санкционирани през последните 12 месеца. Инвестиционните посредници също трябва да имат лиценз, минимален собствен капитал от 750 000 евро и да не са подложени на административни мерки. И двете категории трябва да притежават необходимата инфраструктура и кадрова обезпеченост за изпълнение на своите функции. Освен това, членовете на управителните и контролни органи трябва да имат добра репутация и подходящи знания и опит.
Чл. 35а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми урежда задълженията на управляващото дружество и депозитаря. Управляващото дружество трябва да съхранява активите на колективната инвестиционна схема в един депозитар, а отношенията между двете страни се регулират с писмен договор. Депозитарят е отговорен за осигуряване на законността на операциите с дяловете, изчисляване на стойността им, проверка на сметките, управление на паричните потоци и разпределение на дохода. Той също така следи за съответствието на паричните средства, осигурява отчетност и защита на активите. Депозитарят не може да използва активите за свои нужди, освен при специфични условия, свързани с интересите на колективната инвестиционна схема.
Чл. 36 от закона определя отговорността на депозитаря в контекста на колективните инвестиционни схеми. Депозитарят не носи отговорност за задълженията си към кредиторите с активите на схемата. При несъстоятелност активите на схемата не могат да бъдат разпределени между кредиторите на депозитаря. Квесторът или синдикът е длъжен да прехвърли активите на нов депозитар в срок от 5 работни дни. Депозитарят е задължен да съдейства на схемата за получаване на информация и участие в събрания на емитентите. Възнаграждението на депозитаря не може да надвишава обичайното за услугите, които предоставя. Депозитарят трябва да предоставя информация на компетентните органи при поискване.
Депозитарят носи отговорност за вреди, причинени от загуба на финансови инструменти под попечителство. При загуба, той трябва да възстанови финансов инструмент или паричната му равностойност. Отговорността не важи, ако загубите са вследствие на неизбежно външно събитие. Депозитарят е отговорен и за вреди, причинени от небрежност или умишлено неизпълнение на задължения. Делегирането на правомощия не освобождава депозитаря от отговорност. Притежателите на дялове могат да търсят отговорност пряко или косвено, без да нарушават правата на другите притежатели. Депозитарят трябва да осигури канали за подаване на сигнали за нарушения.
Чл. 37а определя условията и ограниченията за делегиране на функции от депозитарите на колективни инвестиционни схеми. Депозитарят не може да делегира определени функции на трети лица, освен ако не се спазват специфични условия, включително наличие на обективна причина и подходяща правно-организационна структура на третото лице. Делегирането е допустимо само при наличие на пруденциално регулиране и защита на активите на клиентите. Депозитарят е длъжен да уведомява комисията за сключени договори с трети лица.
Чл. 38 определя видовете инвестиции, допустими за колективните инвестиционни схеми. Те могат да инвестират в прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар, допуснати до търговия на регулирани пазари, дялове на други колективни инвестиционни схеми, влогове в кредитни институции, деривативни финансови инструменти и инструменти на паричния пазар, при определени условия. Колективните инвестиционни схеми не могат да инвестират в прехвърляеми ценни книжа извън тези, посочени в ал. 1, повече от 10% от активите си и не могат да придобиват ценни метали и сертификати върху тях. Допустимо е също така да държат допълнителни ликвидни активи, определени с наредба.
Член 39 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда, че условията, на които трябва да отговарят ценните книжа, инструментите на паричния пазар и другите активи, ще бъдат уточнени с наредба. Това означава, че законодателят предоставя възможност за допълнителна регулация, която ще конкретизира изискванията за тези финансови инструменти.
Чл. 40 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми задължава управляващите дружества да приемат и прилагат правила за управление на риска, с цел постоянно наблюдение и оценка на риска на всяка позиция в портфейла. Те трябва да събират и анализират информация за оценка на кредитното качество на активите, без да разчитат само на кредитни рейтинги. Заместник-председателят на управляващото дружество оценява адекватността на методите за кредитна оценка, вземайки предвид спецификата на дейността. При инвестиции в деривативи, схемата трябва да прилага правила за независима оценка на стойността на извънборсовите деривативи.
Чл. 41 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя задълженията на управляващото дружество да предоставя периодична информация на комисията относно деривативните финансови инструменти, в които инвестира, основните рискове, количествените ограничения и методите за оценка на риска. Комисията от своя страна е задължена да осигури достъп до тази информация на Европейския орган за ценни книжа и пазари и на Европейския съвет за системен риск, в съответствие с регламенти на Европейския съюз.
Чл. 42 от закона регламентира условията, при които колективната инвестиционна схема може да използва техники и инструменти, свързани с прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар. Използването на тези техники е допустимо, ако е предвидено в устава и правилата на схемата, както и в проспекта. В случай че се използват деривативни инструменти, се прилагат специфични условия и ограничения. Важно е да се подчертае, че тези техники не трябва да променят инвестиционните цели или да увеличават рисковия профил на схемата, както е посочено в учредителните документи.
Чл. 43 определя условията за инвестиции на колективните инвестиционни схеми в деривативни финансови инструменти. Общата стойност на експозицията не може да надвишава нетната стойност на активите. Инвестирането в деривативи е позволено само ако е предвидено в инвестиционната политика и при спазване на определени ограничения. При инвестиции в деривативи, базирани на индекси, те не се комбинират за инвестиционните ограничения. При деривативи, вградени в ценни книжа, експозицията им се включва в общата експозиция. Изчисляването на експозицията взема предвид текущата стойност на активите, риска и пазарните колебания.
Чл. 44 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя критериите за оценка на адекватността на управлението на риска от инвестиционните и управляващите дружества. Тези критерии включват правила за независима оценка на стойността на извънборсови деривативни инструменти, срокове за представяне на информация на комисията, и процедура за предоставяне на информация от управляващото дружество. Допълнителните изисквания за правилата за управление на риска ще бъдат уточнени в наредба.
Чл. 45 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя различни ограничения за инвестиции на колективните инвестиционни схеми. Основните ограничения включват: 1) Не повече от 5% от активите могат да бъдат инвестирани в ценни книжа или инструменти на паричния пазар от едно лице; 2) Не повече от 20% от активите могат да бъдат вложени във влогове при едно лице; 3) Рискът от сделки с деривативи не трябва да надвишава определени прагове; 4) Инвестиции в ценни книжа от едно лице не могат да надвишават 10% при определени условия; 5) Общата стойност на инвестиции в един емитент не може да надвишава 35% от активите; 6) Инвестиции в покрити облигации могат да достигнат до 25% от активите; 7) Инвестициите в различни категории не могат да се комбинират, за да надвишават 35% от активите.
Чл. 46 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми позволява на колективните инвестиционни схеми да инвестират до 20% от активите си в акции или дългови ценни книжа, емитирани от едно и също лице, при условие че инвестиционната политика предвижда възпроизвеждане на индекс, признат от комисията. Индексът трябва да бъде достатъчно диверсифициран, адекватен бенчмарк за пазара и публикуван по подходящ начин. Допълнителни изисквания ще бъдат определени с наредба.
Чл. 47 от Закона за колективните инвестиционни схеми позволява на колективната инвестиционна схема да инвестира до 100% от активите си в определени ценни книжа и инструменти на паричния пазар, при условие че се спазват принципите за разпределение на риска. Инвестициите могат да бъдат в ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България, други държави членки, регионални или местни органи, трети държави или публични международни организации. Схемата трябва да предвиди тази възможност в устава си и да посочи конкретните държави или организации, в които планира да инвестира над 35% от активите си. Информацията за тези инвестиции трябва да бъде включена в проспекта и маркетинговите материали. Освен това, схемата трябва да притежава ценни книжа от поне 6 отделни емисии, като стойността на инвестицията в една емисия не може да надвишава 30% от активите.
Чл. 48 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя ограниченията за инвестиции на колективните инвестиционни схеми. Те могат да инвестират максимум 10% от активите си в дялове на една и съща схема или предприятие, а общият размер на инвестициите в различни предприятия не трябва да надвишава 30%. При инвестиции в свързани схеми, такси не могат да се събират. Схемите, които инвестират значителни активи в други схеми, трябва да оповестят максималните такси за управление в проспекта и годишния отчет.
Управляващите дружества не могат да придобиват акции с право на глас, които биха им позволили да упражняват значително влияние (20% или повече гласове) върху управлението на емитент. Колективните инвестиционни схеми имат ограничения в придобиването на ценни книжа: до 10% от акциите без право на глас, 10% от облигациите, 25% от дяловете на една и съща схема и 10% от инструментите на паричния пазар, издадени от едно лице. Тези ограничения не важат, когато не може да се изчисли брутната сума на дълговите ценни книжа или нетната сума на емитираните ценни книжа.
Чл. 50 на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда, че ограниченията в глава не важат, когато схемата упражнява права от ценни книжа и парични инструменти, които са част от активите й. Новите колективни инвестиционни схеми могат да не спазват определени ограничения до 6 месеца след получаване на разрешение, като същото важи и за схемите при сливания и вливания, при условие че приемащата схема е под надзора на компетентен орган.
Чл. 50а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми установява, че когато една колективна инвестиционна схема включва отделни инвестиционни подфондове, изискванията и ограниченията по съответната глава на закона се прилагат индивидуално за всеки един от подфондовете. Това означава, че всеки подфонд трябва да спазва установените правила независимо от другите подфондове в схемата.
Чл. 51 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда, че при нарушение на инвестиционните ограничения, което е извън контрола на схемата или е резултат от упражняване на права на записване, тя трябва да приведе активите си в съответствие с ограниченията. Това трябва да стане приоритетно, но не по-късно от 6 месеца от момента на нарушението, като се отчитат интересите на притежателите на дялове.
Чл. 51а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя задълженията на инвестиционните и управляващите дружества, когато имат секюритизираща позиция, съгласно Регламент (ЕС) 2017/2402. В случай че секюритизацията не отговаря на изискванията на регламента, тези дружества трябва да действат в интерес на инвеститорите и да предприемат необходимите действия за привеждане в съответствие с изискванията.
Чл. 52 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми задължава колективните инвестиционни схеми да уведомят комисията в 7-дневен срок след извършване на нарушение. Уведомлението трябва да съдържа информация за причините за нарушението и мерките, предприети за неговото отстраняване. Ако нарушението бъде отстранено преди уведомлението, информацията за предприетите мерки не се предоставя.
Публичното предлагане на дялове на колективната инвестиционна схема е позволено само след публикуване на проспект, който да отговаря на изискванията на закона. Проспектът може да бъде публикуван единствено след получаване на лиценз от комисията за дейност като инвестиционно дружество или разрешение за управление на договорен фонд.
Чл. 53а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира, че допускането на акции или дялове на колективна инвестиционна схема до търговия на регулиран пазар или на многостранна система за търговия се осъществява на базата на проспект. Промените в закона са в сила от 20.12.2013 г. и 16.02.2018 г.
Чл. 54 определя изискванията към съдържанието на проспекта на колективните инвестиционни схеми, който трябва да предоставя информация, необходима за информирано инвестиране, включително рисковете и рисковия профил. Проспектът трябва да включва информация за инвестиционните подфондове, стратегии, категории активи, деривативни инструменти и техните последици, както и особености при инвестициите. Освен това, проспектът трябва да съдържа информация за прозрачността на портфейла, начина на управление, възможностите за издаване и обратно изкупуване на дялове, както и детайли относно политиката за възнагражденията. Накрая, проспектът трябва да описва различията между класовете дялове, ако такива съществуват.
Уставът и правилата на колективната инвестиционна схема са част от проспекта и се прилагат към него. Те не се прилагат, ако инвеститорите са информирани за местоположението, където могат да бъдат намерени, или ако могат да поискат изпращането им.
При всяка промяна на съществените данни в проспекта на колективната инвестиционна схема, той трябва да бъде актуализиран и представен в комисията в 14-дневен срок. Ако заместник-председателят установи непълноти или несъответствия в актуализирания проспект, той уведомява и определя срок за отстраняването им.
Чл. 57 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя изискванията за предоставяне на ключова информация за инвеститорите, която е задължителна част от проспекта на колективната инвестиционна схема. Тази информация трябва да представя основните характеристики на схемата, инвестиционните цели, историческите резултати, разходите и рисковия профил. Документът трябва да бъде ясен, достъпен и без специализирана терминология, за да е разбираем за инвеститорите на дребно. Освен това, той трябва да включва информация за допълнителни източници на информация и предупреждения относно правната отговорност, свързана с предоставената информация.
Документът с ключовата информация за инвеститорите трябва да се актуализира незабавно при всяка промяна на съществените елементи. Актуализираната версия се предоставя на комисията и на инвеститорите незабавно. Също така, актуалната версия на документа трябва да бъде публикувана на интернет страницата на управляващото и инвестиционното дружество и да е налична до следващата актуализация.
Чл. 58а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми урежда изискванията за основен информационен документ, изготвян от управляващи или инвестиционни дружества. Когато такъв документ е изготвен в съответствие с Регламент (ЕС) № 1286/2014, той се счита за отговарящ на изискванията за документа с ключова информация за инвеститорите. В случай, че колективната инвестиционна схема се състои от подфондове, за всеки от тях трябва да бъде изготвен отделен основен информационен документ.
Управляващото дружество и колективната инвестиционна схема са задължени да предоставят безплатно документа с ключовата информация за инвеститорите на лицата, които записват дялове, преди сключване на сделката. Ако не предлагат дяловете директно, те трябва да предоставят информация при поискване на лица, които предлагат инвестиционни продукти или консултират инвеститорите. Лицата, предлагащи инвестиционни продукти, също трябва да предоставят ключовата информация на своите клиенти.
Инвестиционните дружества и управляващите дружества на договорния фонд са задължени да представят на комисията годишен и шестмесечен отчет, съгласно Международните счетоводни стандарти. Годишният отчет трябва да бъде представен в срок от 90 дни след края на финансовата година, а шестмесечният - в срок от 30 дни след края на отчетния период. Комисията публикува отчетите в своя регистър. Годишният отчет трябва да бъде заверен от регистриран одитор, а резултатите от одита се отразяват в отделен доклад, включен в годишния отчет.
Чл. 61 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда задължения на одитора, ангажиран с извършването на задължителен одит. Одиторът е длъжен да информира незабавно комисията за всяко обстоятелство или решение, свързано с колективната инвестиционна схема или предприятието, което може да доведе до съществени нарушения на законови разпоредби, възпрепятстване на функционирането на схемата или отказ от заверка на финансовите отчети. Одиторът също така трябва да информира за подобни обстоятелства в свързани предприятия. Разкритията на информация не подлежат на ограничения, предвидени в други закони или договори.
Управляващото дружество е задължено да предостави безплатно на инвеститорите проспект, документа с ключовата информация за инвеститорите, както и последните публикувани годишен и 6-месечен отчет на управляваната колективна инвестиционна схема при поискване.
Чл. 63 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране регламентира начина на предоставяне на проспекта и документа с ключовата информация на инвеститорите. Те трябва да се предоставят на траен носител или на интернет страницата на управляващото и инвестиционното дружество. Инвеститорите могат да поискат безплатен хартиен екземпляр от тези документи. Освен това, годишните и 6-месечните отчети се предоставят по начина, указан в проспекта, с възможност за безплатен хартиен екземпляр при поискване.
Управляващото дружество на колективната инвестиционна схема е задължено да публикува емисионната стойност и цената на обратно изкупуване на дяловете по подходящ начин, определен в проспекта, до края на работния ден след изчисляването им. Освен това, то трябва да предоставя обобщена информация за тези стойности и цени на комисията един път месечно, в срок до три работни дни след края на месеца. Формата и съдържанието на тази информация ще бъдат определени с наредба.
Чл. 65 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране изисква управляващите дружества да спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1156 при маркетинговите съобщения до инвеститорите. В тези съобщения за борсово търгуваните фондове трябва да се включва информация по чл. 54, ал. 7, т. 1 - 3. Допълнителни изисквания и информация могат да бъдат определени с наредба.
Чл. 66 от закона предвижда, че Комисията може да изиска от колективна инвестиционна схема, произхождаща от друга държава членка и управлявана от българско дружество, да предостави проспектите и техните изменения, както и годишния и 6-месечния отчет на схемата.
Чл. 67 определя характеристиките на захранващата колективна инвестиционна схема, която може да инвестира най-малко 85% от активите си в дялове на друга колективна инвестиционна схема, наричана "главна колективна инвестиционна схема". Останалите 15% от активите могат да бъдат вложени в ликвидни активи и деривативи, използвани само за хеджиране на риска. Захранващата схема е задължена да изчислява общата си рискова експозиция, комбинирайки собствената си пряка експозиция с рисковата експозиция на главната схема, пропорционално на инвестицията си.
Чл. 68 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя главната колективна инвестиционна схема като схема, която има поне една захранваща схема сред притежателите на дялове, не е сама захранваща и не притежава дялове на захранваща схема. За нея се предвиждат изключения, ако има две или повече захранващи схеми, при които не се прилагат определени разпоредби за публично предлагане, или ако не привлича капитал публично в друга държава членка, но има захранващи схеми от друга държава членка.
Чл. 69 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира одобрението на инвестиции от захранваща колективна инвестиционна схема в главна колективна инвестиционна схема. Комисията е отговорна за одобрението, което трябва да бъде получено в срок от 15 работни дни след представяне на необходимите документи. Захранващата схема е длъжна да предостави редица документи, включително учредителни документи, проспекти и споразумения. Одобрението се издава, ако схемите и техните представители отговарят на установените изисквания, включително и за схеми с произход от други държави членки.
Член 70 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда, че при искане от захранваща колективна инвестиционна схема, произхождаща от друга държава членка, която иска да инвестира в главна колективна инвестиционна схема от България, комисията изготвя атестация. Тази атестация удостоверява, че главната схема отговаря на определени условия, посочени в чл. 68, ал. 1, т. 2 и 3.
Чл. 71 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя задълженията на главната колективна инвестиционна схема да предоставя необходимите документи и информация на захранващата колективна инвестиционна схема за спазване на законовите изисквания. Информацията се предоставя съгласно споразумение между двете схеми. Захранващата схема не може да инвестира в дялове на главната схема преди да влезе в сила споразумението. В случай че двете схеми се управляват от едно и също дружество, споразумението може да бъде заменено с вътрешни правила. Съдържанието на споразумението и правилата се определя с наредба.
Чл. 72 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда мерки за координация на времето за изчисляване на нетната стойност на активите и за публикуването ѝ с цел предотвратяване на ценови арбитраж. Захранващата колективна инвестиционна схема може да спре емитирането или изкупуването на дялове, ако главната схема е спряла тези действия за същия период.
Законът предвижда, че захранващата колективна инвестиционна схема се ликвидира при ликвидация на главната схема, освен ако не се одобри инвестиране на 85% от активите в дялове на друга главна схема или изменение на устава. Главната схема може да бъде ликвидирана след три месеца уведомление на притежателите на дялове. Допълнителни изисквания ще бъдат определени с наредба.
При преобразуване на главна колективна инвестиционна схема, захранващата колективна инвестиционна схема се ликвидира, освен ако комисията не одобри продължаването й като захранваща схема, инвестирането на минимум 85% от активите в дялове на друга главна схема, или промяна на устава за преобразуване в различна схема. Преобразуването не е валидно, ако не е предоставена необходимата информация на дяловите притежатели и компетентните органи 60 дни преди действието. При липса на одобрение, главната схема е задължена да изкупи дяловете на захранващата схема.
Чл. 75 от закона регулира отношенията между захранващата и главната колективна инвестиционна схема, когато те имат различни депозитари. Те са задължени да сключат споразумение за обмен на информация, което е необходимо преди захранващата схема да инвестира в дялове на главната. Депозитарите, спазващи разпоредбите, не нарушават правила за оповестяване на информация и не носят отговорност, ако действат в съответствие с договора или закона. Захранващата схема е отговорна за предоставянето на необходимата информация на депозитаря.
Депозитарят на главната колективна инвестиционна схема е задължен незабавно да уведоми комисията, захранващата колективна инвестиционна схема, управляващото я дружество и депозитаря на захранващата схема за установени нередности, които могат да имат отрицателно въздействие върху захранващата схема.
Чл. 77 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми урежда задълженията на одиторите на захранващата и главната колективна инвестиционна схема. При наличие на различни одитори, те трябва да сключат споразумение за обмен на информация, преди захранващата схема да инвестира в главната. Одиторът на захранващата схема трябва да вземе предвид доклада на главната схема и да отрази нередностите в своя отчет. Спазването на изискванията на този член освобождава одиторите от ограниченията за оповестяване на информация, предвидени в други закони или договори.
Чл. 78 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя изискванията за информация, която трябва да съдържа проспектът на захранващата колективна инвестиционна схема. Той трябва да включва информация за инвестиционната цел и политика, описание на главната колективна инвестиционна схема, споразумението между схемите, информация за възнаграждения и разходи, данъчно законодателство и начин за получаване на допълнителна информация. Годишният отчет на захранващата схема трябва да включва и отчет за общата стойност на разходите. Освен това, захранващата схема е задължена да оповестява в маркетинговите си съобщения, че инвестира 85% или повече от активите си в дялове на главната схема.
Когато колективна инвестиционна схема планира да започне дейност като захранваща схема или да замени главната схема, тя е задължена да предостави на притежателите на дяловете информация за одобрената инвестиция, документа с ключова информация, датата на започване на инвестицията или надвишаване на лимита, и правото на обратно изкупуване на дяловете в срок от 30 дни. Информацията трябва да бъде предоставена поне 30 дни преди посочената дата.
Член 80 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми указва, че когато захранваща колективна инвестиционна схема подаде уведомление до комисията, информацията трябва да бъде представена на български език. Захранващата схема е отговорна за точния и пълен превод на оригиналния текст. Освен това, тя не може да инвестира в дялове на главна колективна инвестиционна схема в нарушение на определени условия преди изтичането на установен срок.
Чл. 81 от закона определя задълженията на захранващата колективна инвестиционна схема да следи ефективно дейността на главната колективна инвестиционна схема. Тя може да използва информация и документи от главната схема, освен ако има съмнения относно тяхната точност. В допълнение, всяка такса или комисиона, получена във връзка с инвестиции в дялове на главната схема, трябва да бъде внесена в активите на захранващата схема.
Чл. 82 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми задължава главната колективна инвестиционна схема, произхождаща от България, да уведомява комисията незабавно за всяка захранваща колективна инвестиционна схема от друга държава членка, която инвестира в нейните дялове. В случай на такова уведомление, комисията е длъжна незабавно да информира компетентните органи на държавата членка, от която произхожда захранващата схема.
Чл. 83 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя, че главната колективна инвестиционна схема не начислява такси на захранващата колективна инвестиционна схема за емитиране или обратно изкупуване на дяловете. Освен това, главната схема е задължена да осигури достъп до необходимата информация на захранващата схема, нейното управляващо дружество, комисията или компетентния орган, както и на депозитаря и одитора, когато захранващата схема е с произход от друга държава членка.
Чл. 84 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира задължението на комисията да уведомява захранващата колективна инвестиционна схема или нейното управляващо дружество за всяко решение, мярка или констатирано несъответствие с изискванията на закона, когато схемите са с произход от България. В случаи, когато схемата е от друга държава членка, уведомлението се изпраща на съответния компетентен орган.
Чл. 85 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда, че когато захранващата колективна инвестиционна схема произхожда от България, и комисията получи уведомление от компетентните органи на държава членка относно несъответствия с изискванията на Директива 2009/65/ЕО, комисията е задължена да уведоми незабавно захранващата схема за получената информация.
Управляващото дружество е акционерно дружество, лицензирано за управление на колективни инвестиционни схеми. То извършва управление на инвестиции, администриране на дялове, предоставяне на маркетингови услуги и допълнителни услуги като управление на национални инвестиционни фондове и инвестиционни консултации. Дружеството може да предлага паневропейски пенсионни продукти и е задължено да спазва регламенти и закони. Лицензът му е валиден за всички държави членки и не може да осъществява дейности извън разрешените. Управляващите дружества също така не могат да предлагат дялове в други държави членки и издават само безналични акции с право на един глас.
Чл. 87 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя, че управляващото дружество извършва дейност от името и за сметка на колективната инвестиционна схема при публично предлагане на дяловете и обратно изкупуване. Дейността се осъществява чрез инвестиционни решения и нареждания, изпълнявани от упълномощени инвестиционни посредници, освен в случаи на първично публично предлагане или сделки с ценни книжа, когато управляващото дружество може да извършва записването на ценните книжа.
Комисията може да издаде лиценз на управляващи дружества от трети държави да извършват дейност в България, ако те имат право да извършват такава дейност по националното си законодателство и са под надзор на органа, контролиращ капиталовия пазар в тяхната държава. Тези дружества имат правата и задълженията на местните управляващи дружества, освен ако законът не предвижда друго.
Чл. 89 от закона задължава управляващите дружества, които извършват услуги, свързани с управление на пари и финансови инструменти на клиенти, да правят парични вноски във Фонда за компенсиране на инвеститорите. Това е необходимо, за да се защитят интересите на инвеститорите, особено когато управляващото дружество може да има задължения към тях. Приложими са и разпоредбите от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Управляващите дружества трябва да имат начален капитал от минимум 125 000 евро и да поддържат собствен капитал, който да е равен или по-висок от този размер. При активи над 250 000 000 евро, те са длъжни да увеличат капитала си с 0,02% от разликата между активите и 250 000 000 евро, освен ако капиталът им не е достигнал 10 000 000 евро. Минимум 25% от началния капитал трябва да бъде наличен при подаване на лиценз, а останалата част - в 14-дневен срок след уведомление от комисията. Управляващите дружества трябва да отговарят на капиталови изисквания и да поддържат минимални ликвидни средства, определени с наредба.
Чл. 91 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя задълженията на управляващите дружества при нарушаване на изискванията за собствен капитал и ликвидност. При спад на собствения капитал, управляващото дружество трябва да уведоми комисията в 7-дневен срок и да посочи причините за спада. Комисията може да определи срок за възстановяване на капитала или да откаже лиценза. При нарушения на изискванията за ликвидност, дружеството също трябва да уведоми заместник-председателя в 7-дневен срок, да предложи мерки за отстраняване на нарушението и да го отстрани в срок до един месец.
Управляващото дружество е задължено да представя годишен отчет в срок до 90 дни след края на финансовата година, изготвен по Международните счетоводни стандарти. Освен това, до 10-о число на месеца след всяко тримесечие, дружеството трябва да предостави счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, както и отчет за капиталовата адекватност и ликвидност. При установени несъответствия в отчетите, заместник-председателят на комисията изпраща уведомление и определя срок за отстраняване на проблемите.
Член 93 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя изискванията към лицата, които могат да бъдат избирани за членове на управителни или контролни органи на управляващи дружества. Лицата трябва да имат висше образование и необходим опит, да не са осъждани за умишлени престъпления, да не са били членове на органи на несъстоятелни дружества, да не са обявявани в несъстоятелност, да не имат близки родствени връзки с други членове на органите, да не са лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност и да не са им налагани административни наказания за груби нарушения на съответното законодателство. Изискванията важат и за ръководещите фактически дейността на дружеството. Комисията одобрява кандидатите преди вписването им в търговския регистър.
Управляващото дружество е задължено да уведоми комисията в срок от три работни дни за избора на нов член на управителен или контролен орган, както и за упълномощаване на лице, което фактически ръководи дружеството. Също така, лицата, които са декларирали обстоятелства, трябва да уведомят комисията за всяка промяна в срок от три работни дни. При несъответствие с изискванията, комисията може да задължи дружеството да освободи или замени лицето.
Чл. 95 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране регламентира издаването на лиценз за управляващи дружества от комисията. Заявлението за лиценз трябва да включва устав, данни за капитала, информация за представителите на дружеството и тяхната квалификация, условия за управление, програма за дейност, правила за лични сделки, информация за собствениците и свързаните лица, декларация за произхода на средствата, както и други документи. Комисията може да се консултира с компетентни органи на други държави членки, ако заявителят е свързан с чуждестранни управляващи дружества или финансови институции. След издаване на лиценза, управляващото дружество се вписва в регистър на комисията.
Управляващото дружество, което желае да предоставя услуги по чл. 86, ал. 2, извън обхвата на своя лиценз, трябва да подаде заявление до комисията с одобрен образец. Към заявлението се прилагат определени документи, а комисията може да откаже разширяване на лиценза, ако документите не отговарят на изискванията на закона. Комисията взема решение по установен ред.
Комисията може да откаже издаването на лиценз за колективни инвестиционни схеми по различни причини, включително недостатъчен капитал, несъответствие на лицата, свързани с заявителя, неверни данни, пречки за надзор и др. Отказът трябва да бъде писмено мотивиран, а заявителят може да подаде ново искане след 6 месеца.
Чл. 98 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда, че никое лице не може да извършва дейност като управляващо дружество без лиценз от комисията. Освен това, лица без лиценз не могат да използват в наименованията или рекламните си материали термини, свързани с управлението на колективни инвестиционни схеми.
Агенцията по вписванията вписва в търговския регистър дружествата, които извършват дейност по чл. 86, след представяне на лиценз от комисията. Лицата, получили лиценз за управляващо дружество, трябва да подадат заявление за вписване в срок от 7 дни след получаване на лиценза.
Комисията може да отнеме лиценз на управляващо дружество при следните условия: неприлагане на дейността в срок, представяне на неверни данни, неспазване на условията за лиценз, несъответствие на капиталова адекватност и ликвидност, трайно влошено финансово състояние, неспазване на административни мерки и нарушения на закони, свързани с финансовите инструменти. Преди отнемането на лиценз на българско дружество, комисията се консултира с компетентните органи на друга държава членка, ако е необходимо. След отнемането, комисията уведомява дружеството и предприема мерки за вписване в търговския регистър.
Управляващите дружества нямат право да извършват дейности след отнемане на лиценза или откриване на производство по несъстоятелност. При отказ от лиценз, те трябва да представят план за уреждане на отношенията с клиентите. След отнемане на лиценза, в 14-дневен срок, управляващото дружество е задължено да изготви такъв план, който се следи от ликвидатора. Отписването от търговския регистър е възможно само след уреждане на отношенията с клиентите, за което комисията уведомява Агенцията по вписванията.
Управляващото дружество може да бъде прекратено или преобразувано само с разрешение на комисията. За преобразуване е необходимо всички участващи дружества да бъдат управляващи. Правилата и условията за издаване на разрешението се определят с наредба.
Управляващото дружество е задължено да осъществява инвестиционната политика с цел постигане на инвестиционните цели на управляваната колективна инвестиционна схема и да спазва инвестиционните ограничения, определени в закона и устава на инвестиционното дружество. Също така, дружеството трябва да спазва правилата за оценка на портфейла и определяне на нетната стойност на активите на схемата, когато това е възложено на него.
Управляващите дружества, получили разрешение за управление на колективни инвестиционни схеми, са длъжни да поддържат стабилна административна и счетоводна организация, да разполагат с механизми за контрол и сигурност на електронните данни, да изготвят правила за съхранение на информация и отчетност, да инвестират активите в съответствие с устава на схемите, да минимизират конфликти на интереси, да осигурят вътрешни канали за подаване на сигнали за нарушения и да поддържат организация за разглеждане на жалби. Освен това, управляващите дружества не могат да инвестират в свои собствени схеми без предварително одобрение от клиента.
Управляващото дружество е задължено да полага грижата на добър търговец, да осъществява задълженията си честно и професионално, да използва ефективно ресурсите и процедурите за извършване на дейността, да избягва конфликти на интереси и да спазва регулаторните изисквания в интерес на инвеститорите и пазара. Допълнителни изисквания за управление на конфликт на интереси се определят с наредба.
Чл. 105а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми задължава управляващите дружества, които инвестират в акции на дружества от държави членки, да приемат и публикуват политика за ангажираност. Политиката описва как дружеството включва ангажираността в инвестиционната си стратегия, наблюдава дейността на дружествата, с които работи, и упражнява правото на глас. Управляващите дружества трябва ежегодно да публикуват информация за изпълнението на политиката, включително важни гласувания и конфликти на интереси. Всички документи трябва да бъдат достъпни на интернет страницата на дружеството безплатно.
Чл. 105б от Закона за колективните инвестиционни схеми задължава управляващите дружества, които имат договори за управление на портфейли, да предоставят ежегодна информация на своите клиенти относно инвестиционната стратегия, рисковете, състава на портфейла, разходите и ангажиментите, включително как управляват конфликтите на интереси. Информацията трябва да бъде оповестена заедно с годишния финансов отчет и да отразява как инвестиционните решения са взети на базата на средносрочни и дългосрочни резултати.
Управляващото дружество може да делегира определени функции на трето лице, но при спазване на конкретни изисквания. То трябва да уведомява комисията за сключването на подобен договор и да осигури, че делегирането не пречи на надзора и управлението в интерес на инвеститорите. Договорът трябва да предвижда механизми за надзор и контрол, а третото лице да разполага с необходимите ресурси и квалификация. Допълнителни условия важат за делегиране на функции, свързани с управление на инвестиции, включително необходимостта от лицензиране и предварително одобрение от комисията.
Член 107 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране указва, че за управляващото дружество се прилага разпоредбата на § 4, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Тази разпоредба е изменяна и актуализирана в ДВ, бр. 34 от 2015 г. и ДВ, бр. 15 от 2018 г., с в сила от 16.02.2018 г.
Чл. 108 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя задълженията на управляващите дружества относно политиката за възнаграждения. Управляващите дружества трябва да приемат политика, която обхваща всички форми на възнаграждения за служители, оказващи влияние върху рисковия профил на управляваните схеми. Възнагражденията не трябва да насърчават поемането на несъразмерен риск и трябва да бъдат свързани с дългосрочните резултати. Политиката трябва да включва мерки за предотвратяване на конфликти на интереси и да бъде одобрена от управителния орган на дружеството. Съществуват специфични изисквания за разпределение на променливото възнаграждение и за задържане на дялове или акции, свързани с управлението на колективните инвестиционни схеми. Управляващите дружества са задължени да извършват периодичен преглед на спазването на политиката за възнаграждения.
Чл. 108а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регулира създаването на комитет по възнагражденията в значими управляващи дружества. Комитетът, съставен от членове на управителния орган, отговаря за оценка и подготовка на решения относно политиката за възнаграждения, като отчита интересите на инвеститорите и обществото. Критериите за значимост на управляващите дружества се определят с наредба.
Управляващо дружество, което иска да създаде клон в друга държава членка, трябва да уведоми комисията предварително. Уведомлението включва информация за приемащата държава, програма за дейността, адрес за получаване на документи и имената на отговорните лица. Комисията предоставя информация на компетентния орган на приемащата държава в срок от един месец. Възможно е отказ на предоставяне на информация, ако интересите на инвеститорите не са осигурени. Дружеството може да започне дейност след получаване на уведомление от компетентния орган, а всяка промяна в данните трябва да бъде уведомена предварително. При промяна, която води до несъответствие с изискванията, комисията уведомява дружеството и взема мерки.
Чл. 110 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира условията, при които управляващите дружества могат да извършват дейност в друга държава членка. Управляващото дружество трябва предварително да уведоми комисията, като предостави информация за приемащата държава, програмата за дейността, управление на риска и процедури за обработка на оплаквания от инвеститори. Комисията предоставя информацията на компетентния орган на приемащата държава в срок от един месец. Управляващото дружество може да започне дейност след уведомление от комисията. Всяка промяна в програмата трябва да бъде уведомена писмено най-малко един месец предварително.
Чл. 111 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя условията, при които управляващо дружество може да предлага дяловете на колективна инвестиционна схема в друга държава членка, без да създава клон. При това не се разрешава упражняването на други дейности или услуги, а се прилага глава тринадесета от закона.
Чл. 112 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми позволява на управляващи дружества с произход от друга държава членка, които имат лиценз съгласно Директива 2009/65/ЕО, да извършват дейност в България. Те могат да действат чрез клон или да предоставят услуги свободно. Всички клонове на такова дружество в България се считат за един клон.
Чл. 113 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя процедурата за създаване на клон на управляващо дружество от друга държава членка в България. Управляващото дружество трябва да подаде информация и атестация в срок от два месеца, след което може да започне дейност, освен ако не получи уведомление от комисията. Всички промени в данните трябва да бъдат уведомени най-малко един месец предварително. Комисията поддържа информацията актуална, докато не бъде уведомена за промяна.
Управляващи дружества с произход от друга държава членка могат да извършват дейност в България при свободно предоставяне на услуги, след получаване на информация от компетентния орган. Информацията трябва да съдържа подробности за схемите за компенсиране за защита на инвеститорите. Дружествата, които управляват портфейли, трябва да представят атестация за разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО. Промените в данните трябва да бъдат уведомени на комисията един месец предварително. Комисията счита информацията за актуална, докато не бъде уведомена за промяна.
Комисията осъществява надзор над управляващите дружества, на които е издала лиценз, без значение дали те извършват дейност в друга държава членка чрез клон или при условия на свободно предоставяне на услуги. Това се извършва в съответствие с разпоредбите на Директива 2009/65/ЕО, които определят отговорността на компетентните органи на държавата членка, приемаща управляващото дружество.
Управляващите дружества с произход от България, които управляват портфейл в друга държава членка, трябва да спазват разпоредбите на закона относно организацията, делегирането, управлението на риска, пруденциалните правила и правилата за надзор. Комисията следи за спазването на тези правила.
Управляващото дружество на колективна инвестиционна схема трябва да спазва правилата на държавата членка по произход относно учредяването и функционирането на схемата. Това включва изисквания за учредяване, емитиране и обратно изкупуване на дялове, инвестиционна политика, оценка на активите, разкриване на информация, взаимоотношения с притежателите на дялове и ликвидация на схемата. Управляващото дружество носи отговорност за спазване на тези правила и за адекватността на организационните мерки, а Комисията осъществява надзор върху тях.
Управляващото дружество с произход от друга държава членка, което управлява портфейл в България, трябва да спазва правилата на своята държава по отношение на организацията, делегирането, управлението на риска, пруденциалните правила и надзора, както и изискванията за отчитане.
Управляващото дружество на колективна инвестиционна схема трябва да спазва законовите разпоредби относно учредяването и функционирането на схемата. То е отговорно за изпълнението на задълженията, определени в правилата, устава и проспекта на схемата. Комисията осъществява надзор за спазването на тези изисквания. Управляващото дружество носи отговорност за вземането на необходимите решения и прилагането на мерки, които гарантират спазването на правилата и задълженията, установени в документите на дружеството.
Чл. 120 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми описва процеса, по който управляващи дружества от други държави членки могат да получат лиценз за управление на колективни инвестиционни схеми в България. Те трябва да подадат заявление с необходимите документи, включително договор с депозитар и информация за делегиране на функции. Ако управляващото дружество вече управлява подобна схема в България, може да предостави справка за предишно подадени документи. Комисията може да поиска допълнителна информация от компетентните органи на страната по произход. Управляващото дружество е задължено да уведомява комисията за всяка съществена промяна в документите.
Комисията може да отхвърли заявлението на управляващото дружество, ако не спазва правилата, не разполага с разрешение от компетентния орган на държавата членка по произход или не е предоставило необходимите документи. Преди отхвърлянето, комисията е задължена да се консултира с компетентните органи на държавата членка по произход.
Управляващото дружество е задължено да предприеме мерки за осигуряване на плащания и обратното изкупуване на дялове, както и да предоставя информация на инвеститорите. То трябва да има процедури за обработка на жалби от инвеститори и да гарантира, че инвеститорите могат да упражняват правата си без ограничения. Допълнително, дружеството е длъжно да предоставя информация на обществеността и комисията при поискване.
Комисията е задължена да предостави разяснения или информация на компетентен орган на държава членка в срок от 10 работни дни след получаване на искане. Това искане е свързано с управление на колективна инвестиционна схема от управляващо дружество с произход от България. Комисията удостоверява дали схемата попада в обхвата на разрешените видове колективни инвестиционни схеми, съгласно издадения лиценз.
Комисията има право да изисква информация от управляващи дружества с произход от други държави членки, които оперират в България, за статистически и надзорни цели. Управляващите дружества са задължени да предоставят необходимата информация и да гарантират, че процедурите им позволяват на комисията да получава исканата информация директно. При установяване на нарушения, комисията може да изисква преустановяване на нарушенията и да информира компетентните органи на държавата членка по произход. Ако управляващото дружество откаже да предостави информация или да преустанови нарушенията, комисията може да предприеме мерки, включително санкции и уведомяване на Европейския орган за ценни книжа и пазари. В случай на управление на колективна инвестиционна схема, комисията може да изиска прекратяване на управлението. При спешност, комисията може да наложи превантивни мерки за защита на инвеститорите.
Чл. 125 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда, че Комисията предоставя консултация на компетентните органи на държавата членка по произход на управляващото дружество, преди да се пристъпи към отнемане на разрешението или лиценза на това дружество. В случай на отнемане, Комисията взема мерки за защита на интересите на инвеститорите, включително решения, които да предотвратят нови сделки от управляващото дружество в България.
Чл. 126 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда, че когато управляващо дружество с произход от България наруши правила, установени от компетентните органи на друга държава членка, и не преустанови нарушението след искане, комисията трябва да предприеме мерки за осигуряване на информация или прекратяване на нарушението. Комисията също така информира компетентния орган на приемащата държава за предприетите мерки. Освен това, комисията осигурява възможност за връчване на актовете за мерки на управляващите дружества на територията на България.
Комисията е задължена да информира Европейската комисия и ЕОЦКП относно случаите на отказ за разрешение, отхвърлени заявления и предприети мерки по определени членове на закона. В главата, посветена на предлагането на дялове от колективни инвестиционни схеми, се разглеждат условията за предлагане на дялове от такива схеми с произход от друга държава членка на територията на България, както и предлагането на дялове от български схеми в други държави членки.
Чл. 128 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя условията, при които колективна инвестиционна схема с произход от друга държава членка може да предлага дяловете си на територията на България. Процесът включва уведомление от компетентния орган на държавата членка, придружено с нотификационно писмо и атестация за съответствие с Директива 2009/65/ЕО. Нотификационното писмо трябва да съдържа информация за мерките за предлагане на дяловете, учредителни документи, проспект и ключова информация за инвеститорите, както и допълнителна информация за таксите и надзора. Комисията не може да изисква допълнителни документи извън посочените.
Член 129 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 16 от 2022 година.
Чл. 130 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя мерките, които трябва да предприемат колективните инвестиционни схеми с произход от друга държава членка, когато предлагат дяловете си на територията на Република България. Те включват обработване на нареждания за записване и обратно изкупуване, предоставяне на информация на инвеститорите, улесняване на правата на инвеститорите, достъп до необходимата информация и документи, предоставяне на траен носител на информация и осигуряване на лице за контакт. Освен това, мерките могат да се изпълняват чрез трето лице, при спазване на определени условия.
Чл. 131 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя задълженията на колективните инвестиционни схеми с произход от друга държава членка относно предоставянето на информация на инвеститорите в България. Те трябва да предоставят цялата информация и документи, достъпни за инвеститорите в държавата по произход, както и да осигурят документ с ключова информация на български език. Всяка друга информация може да бъде предоставена на български или английски език, като преводите трябва да отразяват точно съдържанието на оригиналите. Изискванията важат и при последващи промени и актуализации на информацията.
Чл. 132 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми изисква колективните инвестиционни схеми с произход от друга държава членка да публикуват информация за емисионната стойност и цената на обратно изкупуване на дяловете си в България. Публикацията трябва да бъде направена с честота, определена от законодателството на страната по произход. Освен това, схемите са задължени да уведомяват комисията за начина и честотата на публикуване на тази информация.
Чл. 133 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми позволява на колективна инвестиционна схема, произхождаща от друга държава членка, да използва същото обозначение за правната си форма, каквото използва в държавата по произход, докато извършва дейност в България. Това включва термини като "инвестиционно дружество" или "договорен (взаимен) фонд".
Чл. 134 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя, че контролът за спазване на изискванията, свързани с дейността на колективните инвестиционни схеми, се осъществява от комисията. При наличие на данни за нарушения, комисията уведомява компетентния орган на държавата членка по произход. Ако мерките на този орган не са адекватни и застрашават интересите на инвеститорите в България, комисията може да предприеме действия за защита на инвеститорите, включително да спре предлагането на дялове на схемата в България и да информира Европейската комисия.
Чл. 135 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда, че ако компетентният орган на държава членка уведоми комисията за отнемане на разрешение или за мерки, свързани със спиране на емитирането или откупуването на дялове на колективна инвестиционна схема, управляващото дружество може да бъде подложено на мерки и административни наказания за нарушения на закона.
Чл. 135а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми позволява на колективна инвестиционна схема с произход от друга държава членка да оттегли уведомлението за предлагането на дяловете си в България, при условие че са спазени определени условия, включително отправяне на покана за обратно изкупуване на дяловете. Информацията относно оттеглянето трябва да бъде предоставена на български език и да описва последиците за инвеститорите. След оттеглянето, схемата прекратява всякакво ново предлагане на дяловете, а също така продължава да предоставя информация на инвеститорите, които запазват инвестицията си. Комисията продължава да упражнява правомощията си след оттеглянето на уведомлението.
Чл. 136 описва процедурата, която колективните инвестиционни схеми от България трябва да следват, когато желаят да предлагат дяловете си в друга държава членка на ЕС. Те трябва да изпратят нотификационно писмо до комисията с информация за мерките за предлагане, както и приложени документи като устав, правила, проспект и отчети. Комисията проверява документите и в срок от 10 работни дни ги препраща на компетентния орган на приемащата държава. Нотификационното писмо и атестацията трябва да бъдат на английски, освен ако има друго споразумение. При промяна на информацията, колективната инвестиционна схема е длъжна да уведоми комисията и компетентния орган на приемащата държава.
Чл. 137 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми задължава колективните инвестиционни схеми, които предлагат дяловете си в друга държава членка на ЕС, да предоставят на инвеститорите същата информация и документи, каквито предоставят на инвеститорите в България. Информацията трябва да се предоставя по начин, предвиден от законите на приемащата държава, а документът с ключова информация трябва да бъде на официалния език на тази държава или на одобрен от нея език. Всяка друга информация може да бъде предоставена на английски или на друг избран език, като преводът трябва да е точен. Изискванията важат и за актуализации на информацията.
Член 138 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда, че колективна инвестиционна схема, която е регистрирана в България и предлага дяловете си в друга държава членка на ЕС, е задължена да публикува емисионната стойност и цената на обратно изкупуване на дяловете си. Публикацията трябва да се извършва с честота, определена от закона и съответните приложими актове.
Чл. 138а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира, че колективна инвестиционна схема, която е регистрирана в България и предлага дяловете си в друга държава членка на ЕС, трябва да прилага мерките, предвидени в чл. 130. Информацията и документите, свързани с тези мерки, трябва да бъдат предоставени на език, който е определен от законодателството на приемащата държава членка.
Чл. 139 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя, че контролът върху колективна инвестиционна схема, която е българска и предлага дялове в друга държава членка на ЕС, се осъществява от Комисията за финансов надзор. Изключение правят изискванията, свързани с законодателството на приемащата държава, които са извън приложното поле на Директива 2009/65/ЕО, и за тях отговаря надзорният орган на приемащата държава.
Чл. 140 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда процедурата при вземане на решение за отнемане на лиценз или разрешение за дейност на колективна инвестиционна схема. При такова решение, комисията уведомява компетентните органи на приемащата държава членка и, ако управляващото дружество е с произход от друга държава членка, и органите на тази държава. Административни мерки или наказания могат да се налагат само за нарушения на разпоредби, контролирани от комисията, а не от органите на държавата по произход.
Чл. 140а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира условията, при които колективна инвестиционна схема с произход от България може да оттегли уведомлението за предлагане на дяловете си в друга държава членка. За да се осъществи оттеглянето, трябва да се отправи покана за обратно изкупуване на дяловете, да се оповести намерението публично, и да се прекратят договорите с финансови посредници. Информацията за инвеститорите трябва да бъде предоставена на официален език на приемащата държава, описвайки последствията от неприемане на предложението. След оттеглянето, колективната инвестиционна схема не може да предлага или продава дяловете си, но продължава да информира инвеститорите и комисията за изискваната информация.
Чл. 140б от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя процедурата, по която колективна инвестиционна схема с произход от България, която желае да оттегли уведомлението за предлагането на дяловете си в друга държава членка, трябва да изпрати уведомление до комисията. Комисията проверява уведомлението за пълнота в срок от 10 работни дни и при констатирани непълноти уведомява схемата. След получаване на пълната информация, комисията има 15 работни дни да предаде уведомлението на компетентния орган на приемащата държава и на ЕОЦКП, както и да информира колективната инвестиционна схема. Комисията също така уведомява за всички промени в документите, свързани с инвестиционната схема.
Чл. 141 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя условията за преобразуване на колективни инвестиционни схеми, когато Република България е държава членка по произход. Преобразуването може да става само чрез сливане и вливане, след разрешение на комисията, и при определени условия, свързани с произхода на участващите схеми. Освен това, инвестиционното дружество може да се преобразува и в договорен фонд след получаване на разрешение от комисията.
Чл. 142 урежда условията за преобразуване на колективни инвестиционни схеми чрез вливане или сливане. При вливане, преобразуващите се схеми прекратяват дейността си без ликвидация и прехвърлят активите и пасивите си на друга схема, предоставяйки дялове на притежателите им, с възможно допълнително парично изплащане до 10% от стойността на дяловете. При сливане, две или повече схеми също прекратяват дейността си и прехвърлят активите на новоучредена схема, при същите условия за дялове и парично изплащане. В определени случаи, схемите могат да продължат да съществуват до погасяване на задълженията и да прехвърлят нетните си активи на друга схема.
Решението за преобразуване на инвестиционно дружество се взема от общото събрание на дружеството. Уставът не може да предвижда по-голямо мнозинство от това, установено в Търговския закон. Решението за преобразуване на договорен фонд се взема от управителния орган на управляващото фонда дружество.
Чл. 144 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми описва процедурата за издаване на разрешение от комисията. Заявлението се подава по определен образец, а комисията разглежда заявлението в срок от 20 работни дни, удължаващ се с 10 дни при искане на допълнителна информация. При непълни или нередовни документи, комисията уведомява заявителя и определя срок за корекции. Ако уведомлението не бъде получено, срокът тече от поставянето му на определено място в сградата на комисията. Комисията може да откаже разрешение, ако не са спазени законовите изисквания или интересите на инвеститорите. Условията и редът за подаване на документи се определят с наредба. С издаването на разрешение за преобразуване, комисията дава право на управляващото дружество да организира новообразувания договорен фонд.
Чл. 145 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя процедурата за издаване на разрешение за преобразуване на колективни инвестиционни схеми в България. Заявлението трябва да включва план за преобразуване, актуални документи за информация на инвеститорите, декларации от депозитарите и информация за притежателите на дяловете. Планът за преобразуване трябва да съдържа информация за вида на преобразуването, обосновка, очаквано въздействие, критерии за оценка на активите и метод за изчисляване на съотношението на замяна. Документите се подават на български и на официалния език на държавата членка по произход. Комисията може да изиска допълнителна информация при непълноти.
Чл. 146 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя процедурата, по която Комисията предоставя документи и информация на компетентните органи на държавите членки, когато прецени, че представените материали са в пълнота. Комисията взима предвид влиянието на преобразуването върху притежателите на дялове и може да поиска допълнителна информация от тях. При уведомление от компетентните органи за неподходяща информация, Комисията ще се произнесе след оценка на направените промени.
Чл. 147 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя условията, при които Комисията издава разрешение за преобразуването на колективни инвестиционни схеми. Разрешение се издава, ако предложеното преобразуване отговаря на определени изисквания, ако е подадено уведомление за предлагане на дялове в държавите членки и ако притежателите на дялове получават подходяща информация за преобразуването. Комисията трябва да уведоми за решението си в срок от 20 работни дни.
Чл. 148 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира процедурата при преобразуване на колективни инвестиционни схеми, в които Република България е държава членка по произход. Комисията взема предвид потенциалното влияние на преобразуването върху притежателите на дялове и може да изиска промяна на информацията, която ще бъде предоставена на тях. След уведомление на компетентните органи, комисията трябва да информира дали е удовлетворена от промените в срок от 20 работни дни.
Депозитарят на колективна инвестиционна схема, която преминава през процес на преобразуване, е задължен да провери дали информацията в плана за преобразуване отговаря на законовите изисквания и на правилата, устава и другите учредителни документи на схемата.
Чл. 150 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя изискванията за преобразуващата се колективна инвестиционна схема, която е държава членка по произход в България. Тя трябва да предостави на комисията доклад от регистриран одитор, който включва оценка на активите и пасивите, информация за изплащаната парична сума за дял, както и методологията и действителното съотношение на замяна. Копие от доклада трябва да бъде предоставено безплатно на притежателите на дялове и на надзорните органи. Регистрираният одитор, който извършва проверката, може да бъде същият, който е заверил финансовите отчети на схемата.
Чл. 151 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира задължението на участващите в преобразуване колективни инвестиционни схеми да предоставят точна и подходяща информация на притежателите на дялове. Информацията трябва да включва обстоятелствата и обосновката на преобразуването, въздействието му върху инвестициите, специфичните права на притежателите, процедурни въпроси и копие от документа с ключова информация за новата схема. Информацията се предоставя след разрешение от компетентните органи и не по-късно от 30 дни преди крайния срок за искания за обратно изкупуване.
Притежателите на дялове в колективна инвестиционна схема, участваща в преобразуване, имат право да искат обратно изкупуване на дяловете си или преобразуване в дялове на друга схема с подобни инвестиционни цели, без да дължат допълнителни такси, освен за покриване на разходите за предсрочно прекратяване на инвестиции. Това право може да се упражнява от момента на уведомление за преобразуването до 5 работни дни преди изчисляване на съотношението на замяна. Комисията може да спре продажбата или обратно изкупуването на дялове, ако това е в интерес на притежателите.
Разходите, свързани с подготовката и извършването на преобразуването на колективни инвестиционни схеми, включително правни, консултантски и административни, не се покриват от участниците в преобразуването или от притежателите на дялове в тези схеми.
Чл. 154 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя условията за преобразуване на колективни инвестиционни схеми. При преобразуване, в което не участват схеми от други държави членки, действието му възниква с вписването в търговския регистър. В случай на участие на схеми от други държави, действията се определят от законодателството на страната на приемащата схема. Датата на изчисляване на съотношението на замяна не може да е по-рано от 5 работни дни преди преобразуването, а нетната стойност на активите се определя на ефективната дата на преобразуването. Публичното оповестяване на преобразуването е задължително, а след неговото пораждане не може да бъде обявено за нищожно.
Чл. 155 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми описва последиците от преобразуването на колективни инвестиционни схеми чрез вливане, сливане и по чл. 142, ал. 3. При вливане, активите и пасивите на преобразуващата се схема се прехвърлят на приемащата, а притежателите на дялове стават притежатели на дялове на новата схема с възможност за парични плащания до 10% от стойността на активите. При сливане, активите и пасивите на преобразуващите се схеми се прехвърлят на новоучредената схема, а притежателите на дялове също получават дялове на новата схема, с подобни условия за парични плащания. При преобразуване по чл. 142, ал. 3, активите се прехвърлят, но преобразуващата се схема продължава да съществува до погасяване на задълженията.
Управляващото дружество на приемащата колективна инвестиционна схема е задължено да уведоми депозитаря за приключване на процедурата по прехвърляне на активи и пасиви. В 7-дневен срок след преобразуването, управляващото дружество трябва да представи на комисията необходимите документи, включително акт за дерегистрация на емисиите дялове и окончателен одиторски доклад. Комисията отписва прекратените договорни фондове от регистъра в 14-дневен срок след получаване на документите.
Инвестиционното дружество може да бъде прекратено принудително при отнемане на лиценза или ако не избере ново управляващо дружество в срок от три месеца след отнемането на лиценза. Договорният фонд също се прекратява принудително при отнемане на разрешението на управляващото дружество или ако не се избере ново управляващо дружество в същия срок. След отнемането на лиценза, информацията се изпраща на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър и назначаване на ликвидатор. Договорният фонд се заличава след приключване на ликвидацията по уведомление от ликвидатора. Условията и редът за прекратяване се определят с наредба.
Чл. 158 регламентира уведомленията на Комисията към Европейската комисия относно затруднения, пред които са изправени управляващи дружества от България при дейности в трети държави. Комисията може да ограничи издаването на разрешения за управляващи дружества от трети държави, ако възникнат съществени затруднения. Изключенията важат за дъщерни дружества на управляващи дружества с разрешение в ЕС. При наличие на неблагоприятни условия в трета държава, Комисията уведомява Европейската комисия за заявки и уведомления, свързани с дъщерни дружества. Уведомяването спира след споразумение между ЕС и третата държава или след изтичане на установен срок. Комисията също уведомява ЕОЦКП за затруднения при предлагането на дялове на колективни инвестиционни схеми в трети държави.
Комисията сътрудничи с компетентните органи на другите държави членки при упражняване на надзорните си правомощия. Тя оказва съдействие на тези органи при необходимост, като използва предоставените и законови правомощия. Сътрудничеството е допустимо, когато разследваното действие не нарушава българското законодателство.
Комисията е задължена да предоставя незабавно информация на компетентен орган от друга държава членка, когато тази информация е необходима за изпълнение на правомощията по Директива 2009/65/ЕО.
Чл. 161 регламентира действията на комисията при наличие на съмнения за нарушения на изискванията на Директива 2009/65/ЕО. В случай на съмнения за нарушения от лица, които не са под надзор на комисията, тя уведомява компетентния орган на съответната държава членка. При уведомление от подобен орган за нарушения на територията на България, комисията предприема мерки и информира за резултатите компетентния орган на държавата членка.
Чл. 162 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда, че Комисията може да поиска съдействие от компетентния орган на друга държава членка при осъществяване на надзорната си дейност. При искане за проверка на място или разследване, ако компетентният орган реши да извърши проверката самостоятелно, Комисията може да поиска да бъдат включени нейни експерти в процеса.
Член 163 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя процедурите, при които компетентен орган на държава членка може да иска извършване на проверка или разследване на територията на Република България. Комисията може да извърши проверката сама, да допусне проверка от компетентния орган на другата държава или от одитори. При проверки, извършвани от комисията, служители на компетентния орган на другата държава могат да бъдат придружавани от служители на комисията, а контролът остава в ръцете на българските органи.
Комисията може да откаже предоставяне на информация или съдействие при проверки, ако това засяга суверенитета, сигурността или обществения ред на България, ако е образувано съдебно производство по същите действия или ако има влязло в сила съдебно решение по тях. В случай на отказ, Комисията уведомява органа, поискал съдействие, с подробна информация за причините.
Комисията има правото да изпраща сигнал до Европейския орган за ценни книжа и пазари в случаи, когато искането на комисията за обмен на информация, извършване на разследване или проверка на място, или придружаване на служители на компетентния орган от друга държава членка е било отхвърлено или не са предприети действия в разумен срок.
Чл. 166 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми урежда сътрудничеството на Комисията с компетентни органи от други държави членки на ЕС. При извършване на дейност от управляващи дружества, независимо от произхода им, Комисията осигурява събиране на информация и обмен на данни, свързани с управлението и структурата на собствеността в управляващото дружество, с цел осъществяване на надзорни функции.
Когато управляващо дружество от друга държава членка извършва дейност в България, Комисията информира компетентните органи на тази държава за наложените принудителни административни мерки или административни наказания, приложени по отношение на дружеството.
Когато българско управляващо дружество управлява колективна инвестиционна схема от друга държава членка, комисията е задължена да уведоми незабавно компетентните органи на съответната държава членка за всяко нарушение на закона или актовете, свързани с него, както и за всякакви проблеми, които могат да повлияят на способността на дружеството да изпълнява задълженията си.
Когато Република България е страна по произход на колективна инвестиционна схема, управлявана от дружество от друга държава членка, комисията уведомява незабавно компетентния орган на тази държава за установените проблеми в дейността на схемата, които могат да повлияят на способността на управляващото дружество да изпълнява задълженията си.
Чл. 170 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда, че когато Република България е приемаща държава членка за управляващо дружество, което оперира на нейна територия чрез клон, комисията оказва сътрудничество на компетентния орган на държавата членка, когато той извършва проверки на място на информацията, посочена в чл. 166 - 169. Част трета от закона се отнася до други предприятия за колективно инвестиране, като дял първи се фокусира върху националните инвестиционни фондове, който е отменен и заменен с нов текст, влязъл в сила от 20.12.2013 г.
Член 171 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя националните инвестиционни фондове като отворени или затворени дружества, които инвестират в ценни книжа и ликвидни активи, набрани чрез публично предлагане. Тези фондове не са колективни инвестиционни схеми, освен ако не е предвидено изрично. Фондовете от отворен тип могат да изкупуват обратно акции по цена, базирана на нетната стойност на активите, докато затворените фондове не извършват обратно изкупуване, освен при условия на Търговския закон. Инвестиционните дружества трябва да бъдат акционерни дружества с единствена цел - инвестиции, а договорните фондове се учредяват чрез вписване в регистър и подлежат на специфични правила. За дейността им е необходимо издаване на лиценз, а лица без такова разрешение нямат право да използват термини, свързани с национални инвестиционни фондове.
Чл. 172 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране определя, че националният инвестиционен фонд се управлява от управляващо дружество или от лицето, получило лиценз за управление на алтернативни инвестиционни фондове. Управляващото дружество действа от свое име, но за сметка на фондовете. Националното инвестиционно дружество от затворен тип може да реши да се управлява от своя съвет на директорите, при условие че сключи договор с лице, което има право на инвестиционни консултации. При управление от лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, се прилагат и специфични изисквания от другите дялове на закона.
Чл. 173 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране определя изискванията към уставите на националните инвестиционни дружества и правилата на националните договорни фондове. Уставът на инвестиционното дружество трябва да съдържа основни цели, ограничения на инвестиционната дейност, правила за възнаграждение на директорите, разпределение на правата и задълженията, срок на затворения период, условия за изчисляване на нетната стойност на активите и дивидентите, както и условия за замяна на депозитаря и управляващото дружество. Правилата на договорните фондове също трябва да съдържат информация за наименованието, управлението, инвестиционната политика, методите за оценка на активите, таксите и условията за емитиране и обратно изкупуване на дялове.
Чл. 174 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя минималните изисквания за записан капитал на националните инвестиционни дружества и фондове. За затворените дружества капиталът трябва да е минимум 125 000 евро, а за отворените - минимум 50 000 евро. Нетната стойност на активите на затворените фондове не може да е по-малка от 125 000 евро, а за отворените - 50 000 евро. При подаване на заявление за лиценз, поне 25% от капитала трябва да бъде внесен, а останалата част в срок от 14 дни след уведомление от комисията.
Националното инвестиционно дружество издава само безналични акции с право на един глас и не може да издава облигации или други дългови ценни книжа. Акциите на дружеството от отворен тип се придобиват по емисионна стойност, определена върху нетната стойност на активите. Националният договорен фонд е емитент на дяловете си, които дават права на съответна част от имуществото на фонда, включително право на обратно изкупуване. Фондът може да издава и частични дялове на базата на нетната стойност на активите си.
Чл. 176 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя изискванията за членовете на съвета на директорите на национално инвестиционно дружество и представителите на юридически лица в управителния орган. За тях се прилагат изискванията на чл. 10. При управление на национално инвестиционно дружество от затворен тип от съвета на директорите, се прилагат и чл. 93 и 94. Глава шестнадесета от закона се отнася до издаване и отнемане на лиценз на национално инвестиционно дружество и на разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд.
Чл. 177 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране описва процедурата за издаване на лиценз за национални инвестиционни дружества и разрешения за организиране и управление на национални договорни фондове. Заявленията се подават до комисията с необходимите документи, включително устав, данни за капитал, информация за членовете на съвета на директорите, договори с управляващи дружества и депозитари, правила за оценка на портфейла и управление на риска. Комисията проверява дали документите са пълни и редовни, а сроковете за обработка на заявленията са до два месеца. Агенцията по вписванията вписва инвестиционните дружества и фондове в съответните регистри след получаване на лиценз и разрешение.
Комисията може да откаже издаването на лиценз за национално инвестиционно дружество по различни причини, включително несъответствия в устава, недостатъчен капитал, неподходящи договори с управляващи дружества, несъответствия в състава на съвета на директорите, проблеми с акционерите и недостатъчно осигуряване на интересите на инвеститорите. Отказът трябва да бъде мотивиран писмено, а ново искане може да бъде подадено след 6 месеца от отказа.
Чл. 179 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда, че промени в правилата и устава на национален инвестиционен фонд, замяна на депозитаря или управляващото дружество, както и на инвестиционен консултант, се допускат след одобрение от заместник-председателя. Също така, измененията в правилата за управление на риска и оценка на портфейла изискват съответно одобрение.
Чл. 180 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране регламентира условията, при които Комисията може да отнеме лиценз на национално инвестиционно дружество или разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд. Лицензът може да бъде отнет при неосъществяване на дейност в срок, при недостатъчна нетна стойност на активите, при представяне на неверни данни, при неспазване на условията за лицензиране, при нарушения на ликвидностните изисквания или при системни нарушения на закона. След отнемането на лиценза, инвестиционното дружество може да продължи да съществува като акционерно дружество. Комисията уведомява Агенцията по вписванията за заличаване на предмета на дейност.
Национално инвестиционно дружество не може да се преобразува в друг вид търговско дружество или да променя предмета си на дейност без разрешение на комисията. Преобразуването от затворен в отворен тип и обратно също изисква разрешение. Договорните фондове могат да се преобразуват само чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне. Всички преобразувания и прекратявания се извършват с разрешение на комисията и при условия, определени с наредба.
Чл. 182 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира публичното предлагане на акции или дялове на национален инвестиционен фонд. За целта е необходимо издаване на лиценз на националното инвестиционно дружество и публикуване на проспект. Проспектът за фондове от затворен тип следва да бъде изготвен по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Регламент (ЕС) 2017/1129. За фондове от отворен тип, проспектът се изготвя съгласно наредба и включва ключова информация за инвеститорите. Маркетинговите съобщения също трябва да отговарят на определени изисквания. Дяловете на фондове от отворен тип могат да се предлагат само в България, докато фондовете от затворен тип могат да се предлагат и в други държави членки при спазване на установените изисквания.
Националният инвестиционен фонд от отворен тип е задължен да предлага акциите или дяловете си на инвеститорите по емисионна стойност, основана на нетната стойност на активите, и да ги изкупува обратно по искане на акционерите. Цените се определят поне два пъти месечно. Фондът може да предвиди затворен период до три години, през който не е задължен да изкупува обратно акциите. За фонда се прилага и чл. 22.
Национален инвестиционен фонд от затворен тип е задължен да подаде молба за търговия на акциите или дяловете си на регулиран пазар в срок от 6 месеца след вписването в регистъра. Ако не успее да се допусне до търговия в срок от 1 година, фондът подлежи на ликвидация. За фондовете от отворен тип се прилага специфичен ред за допускане до търговия.
Член 185 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя, че за съхраняването на безналичните финансови инструменти и другите активи на националния инвестиционен фонд се прилагат правилата, установени в член 25 и членове 34 - 37 от същия закон.
Националните инвестиционни фондове имат право да инвестират в различни активи, включително финансови инструменти без ограничение, сертификати върху ценни метали и влогове в банки, които са със седалище в България или друга държава членка на ЕС. Влоговете в банки от трети държави могат да бъдат допустими при наличие на определени условия. Освен това, фондовете могат да инвестират без ограничения в емисии финансови инструменти, издадени или гарантирани от България и други държави членки, както и от трети държави, включени в специален списък.
Чл. 187 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя ограниченията за инвестиции на националните инвестиционни фондове в процент от активите. Основните ограничения включват: 1) до 15% от активите в финансови инструменти на един емитент за отворени фондове и до 20% за затворени фондове; 2) до 15% или 25% в публично предлагани инструменти; 3) до 15% или 50% в непублични инструменти; 4) до 15% или 30% в акции на непублични инвестиционни предприятия; 5) до 10% или 15% в сертификати за ценни метали. Фондовете могат да надхвърлят тези ограничения при определени условия и не могат да притежават повече от 15% от акциите или облигациите на едно лице. Допуска се инвестиция в банкови депозити, а при наличие на капиталова гаранция, фондовете могат да инвестират без ограничения.
Националните инвестиционни фондове не могат да ползват заеми, освен в определени случаи. Комисията може да разреши на фонд от отворен тип заем до 20% от активите му за срок до 12 месеца, необходим за покриване на задълженията по обратното изкупуване на дяловете. За фонд от затворен тип, заемът може да бъде до 30% от активите за срок до 12 месеца, необходим за придобиване на активи. Допълнителни условия могат да бъдат установени с наредба.
Националното инвестиционно дружество или управляващото дружество, което управлява национален договорен фонд, е задължено да приеме правила за управление на риска. Тези правила трябва да осигурят постоянно наблюдение и оценка на риска на всяка позиция и нейното влияние върху рисковия профил на целия портфейл. Прилагането на правилата за управление на риска и изискванията за уведомяване на комисията се регулират от чл. 40 и 41 от закона.
Националното инвестиционно дружество, управляващото дружество или лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, е задължено да приеме правила относно личните сделки на членовете на управителния и контролния орган, служителите и свързаните с тях лица. Тези правила трябва да гарантират, че не се сключват лични сделки или не се поддържат инвестиции, които могат да доведат до конфликт на интереси или злоупотреба с информация, получена в резултат на професионалната дейност на тези лица.
Чл. 191 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира задълженията на националните инвестиционни фондове. Фондовете от затворен тип трябва да разкриват информация в съответствие с глава шеста "а" от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и да изготвят годишен финансов отчет по Международните счетоводни стандарти. Фондовете от отворен тип са задължени да представят одитиран годишен отчет в срок от 90 дни след края на финансовата година, шестмесечен отчет в срок от 30 дни след края на първите 6 месеца и друга информация, определена с наредба.
Чл. 192 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя изискванията към дейността и структурата на активите и пасивите на националните инвестиционни фондове. Тези изисквания включват защита на интересите на инвеститорите, изисквания за финансови отчети, оповестяване на информация, правила за лични сделки и предотвратяване на конфликти на интереси, управление на риска и оценка на портфейла. Наредба ще уточни детайлите по тези изисквания, включително и таксите за управление.
Член 193 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране определя, че за неуредените случаи при националните инвестиционни фондове от затворен тип се прилагат разпоредбите на глави осма и единадесета от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. За националните инвестиционни фондове, управлявани от лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, се прилагат по-строги изисквания, установени за алтернативни инвестиционни фондове, ако те са по-строги от общите изисквания.
Чл. 194 определя концепцията за алтернативен инвестиционен фонд, който е предприятие за колективно инвестиране. Той набира средства от повече от едно лице и инвестира в съответствие с определена инвестиционна политика. Средствата могат да се набират независимо от ограниченията на националното законодателство. Инвестиционната политика трябва да бъде ясна и спазвана, а фондовете могат да носят обозначения, свързани с паричния пазар, само ако отговарят на специфични изисквания. Определението за алтернативен инвестиционен фонд не зависи от правната форма или регистрацията му.
Според Чл. 195 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, може да бъде юридическо лице, чиято основна дейност е управлението на един или повече алтернативни инвестиционни фондове. То може да бъде или лице, определено от фонда, или самият фонд, ако формата му позволява това. За управление на фондове е необходимо издаване на лиценз или регистрация, в зависимост от местоположението на лицето. Лицата със седалище в трети държави също подлежат на лицензиране, за да предлагат фондовете си в ЕС.
Чл. 196 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя изключения, при които законът не се прилага. Изключени са холдинговите дружества, институции за професионално пенсионно осигуряване, наднационални и международни организации, национални централни банки, органи на изпълнителната власт, схеми за участие на служители, дружества със специална инвестиционна цел и управляващи лица на алтернативни инвестиционни фондове с определени условия.
Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове в България, трябва да притежават лиценз, ако стойността на активите надхвърля 100 000 000 евро или 500 000 000 евро при определени условия. Непрякото управление е допустимо при свързани дружества. Лицата от трети държави също трябва да имат лиценз. Лицата, управляващи фондове за рисков капитал или социално предприемачество, трябва да спазват специфични регламенти. Неправилното използване на термини свързани с управление на фондове е забранено.
Чл. 198 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране определя правата и задълженията на лицата, получили лиценз за управление на алтернативни инвестиционни фондове. Лицензът включва управление на портфейл и управление на риска, а също така може да включва административни и маркетингови функции. Лицата, управляващи фондовете, не могат да извършват дейности извън тези, за които имат лиценз. Лицензите са валидни за всички държави членки на ЕС и могат да включват допълнителни услуги, свързани с инвестиции и управление на активи.
Чл. 199 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране определя капиталовите изисквания за алтернативните инвестиционни фондове и лицата, които ги управляват. За фондовете се изисква начален капитал от минимум 300 000 евро, а за управляващите лица - минимум 125 000 евро. При управление на фондове с активи над 250 000 000 евро, управляващото лице трябва да увеличи собствения капитал с 0,02% от разликата между активите и 250 000 000 евро. Съществуват и изисквания за поддържане на капитал и ликвидност, както и задължения за уведомяване при нарушаване на капиталовата адекватност.
Чл. 200 от закона предвижда, че управлението на алтернативни инвестиционни фондове трябва да се осъществява от най-малко две лица. За членовете на управителните и контролните органи, както и за представителите на юридическите лица, които са членове на тези органи, се прилагат изискванията на чл. 93 и 94. Допълнително, раздел II от закона се отнася до издаването и отнемането на лиценз за управление на алтернативни инвестиционни фондове на лица със седалище в България.
Чл. 201 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране описва процедурата за издаване на лиценз за управление на алтернативни инвестиционни фондове. Лицензът се издава от комисията след подаване на заявление и приложени документи, включващи информация за заявителя, неговата структура, капитал, управление, инвестиционни стратегии и свързани лица. Сроковете за произнасяне на решения и изискванията за актуалност на документите са също определени. Комисията може да ограничи обхвата на лиценза в зависимост от инвестиционните стратегии.
Комисията може да откаже издаването на лиценз или разширяване на притежавания лиценз при наличие на определени условия, като несъответствие на капитала, забрани за заемане на длъжност от лица, които притежават квалифицирано участие, съмнения относно произхода на вложените средства, неверни данни от заявителя, и др. В случай на отказ, заявителят може да подаде ново искане след 6 месеца.
Лицата, получили лиценз за управление на алтернативни инвестиционни фондове, могат да започнат управление след издаването на лиценза, при условие че са представили всички необходими данни и документи. Ако не са представени всички изисквани документи, управлението може да започне след представянето им и одобрение от комисията. Комисията има срок от един месец да издаде или откаже одобрение, а при непълни данни уведомява заявителя за корекции. Отказът за одобрение може да бъде наложен, ако не са спазени законовите изисквания или интересите на инвеститорите не са осигурени.
Комисията може да отнеме лиценз на колективни инвестиционни схеми при следните обстоятелства: 1) Лицето не е започнало дейността в срок от 12 месеца или не е извършвало дейността повече от 6 месеца; 2) Представяне на неверни данни при издаване на лиценза; 3) Лицето не отговаря на условията за издаване на лиценза; 4) Липса на капиталова адекватност и ликвидност без предприети мерки; 5) Трайно влошаване на финансовото състояние; 6) Неспазване на принудителни административни мерки или извършване на груби нарушения; 7) Възпрепятстване на надзора от страна на комисията; 8) Неспазване на изискванията, ако лицензът включва определени услуги. Преди отнемането на лиценз на българско лице, управляващо фонд от друга държава членка, комисията се консултира с компетентните органи на тази държава. Лицето се уведомява писмено за решението в 7-дневен срок, а решението за отнемане се вписва в търговския регистър.
Чл. 205 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира правата и задълженията на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Лицата нямат право да извършват дейности след отнемане на лиценза или откриване на производство по несъстоятелност. При отнемане на лиценза, те трябва да представят план за уреждане на отношенията с клиентите в срок от 14 дни. Отписването от търговския регистър е възможно само след уреждане на отношенията с клиентите, за което комисията уведомява Агенцията по вписванията.
Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, могат да се преобразуват само след получаване на разрешение от комисията. Всички дружества, участващи в преобразуването, трябва да бъдат също лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Наредба определя условията и реда за издаване на това разрешение.
Чл. 207 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя условията за издаване на лиценз за управление на алтернативни инвестиционни фондове от лица със седалище в трета държава, при условие че Република България е определена като референтна държава членка. Законът описва различни сценарии, при които България може да бъде референтна държава, в зависимост от местоположението на управляваните фондове и тяхната регистрация. В случай на конкуренция между държави членки за референтност, лицето трябва да подаде искане до съответните органи, които съвместно определят референтната държава в срок от един месец.
Чл. 208 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми описва процедурата за издаване на лиценз за управление на алтернативни инвестиционни фондове. Заявителят трябва да подаде заявление с необходимите документи, включително данни за референтната държава и информация за съответствието с националното право. Комисията оценява заявлението и уведомява ЕОЦКП за извършената оценка. Сроковете за произнасяне от комисията спират, докато не бъдат представени всички необходими документи. В случай на отклонение от становището на ЕОЦКП, комисията трябва да уведомява ЕОЦКП за причините.
Комисията може да откаже издаването или разширяването на лиценз за колективни инвестиционни схеми при наличие на определени условия, включително несъответствия с изискванията на закона, недостатъчно сътрудничество с надзорни органи, или проблеми с идентификацията на действителните собственици. В случай на отказ, заявителят може да подаде ново искане след 6 месеца.
Лицата, получили лиценз за колективни инвестиционни схеми, могат да започнат дейността си след влизането в сила на лиценза, при условие че са представили необходимите данни и документи. Ако не са представили всички необходими документи, те могат да управляват алтернативни инвестиционни фондове след получаване на лиценза и представяне на необходимите данни.
Член 211 урежда задълженията на лицата, получили лиценз за управление на алтернативни инвестиционни фондове, при промяна на стратегията им за предлагане в срок до две години след издаването на лиценза. Лицата са длъжни да уведомят Комисията за промените, да посочат новата референтна държава членка и да представят променената стратегия. Комисията извършва оценка и уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). При несъответствие с оценката на ЕОЦКП, Комисията информира за причините. Лицата, които не спазват изискванията, могат да бъдат задължени да посочат правилната референтна държава. След изтичане на две години, при промяна на стратегията, лицата подават искане до Комисията, а при несъгласие, Комисията може да потърси съдействие от ЕОЦКП.
Комисията може да отнеме издадения лиценз на колективни инвестиционни схеми при следните условия: 1) ако не е започната дейността в срок от 12 месеца, 2) ако са представени неверни данни за издаване на лиценза, 3) ако не се отговаря на условията за издаване на лиценза, 4) ако не е спазвана капиталовата адекватност или ликвидност, 5) ако финансовото състояние е трайно влошено, 6) ако не се спазват принудителни административни мерки или се извършват груби нарушения, 7) ако се възпрепятства надзорът от комисията, 8) ако не е заявена промяна на референтната държава членка. Преди отнемането на лиценз на фонд с произход от друга държава членка, комисията трябва да се консултира с компетентните органи на тази държава.
Комисията уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за издадените лицензи, отказите, отнетите лицензи и промените в лицензиите на лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Комисията има право да иска достъп до централния регистър на ЕОЦКП, който съдържа информация за лицензиите, и третира тази информация като поверителна.
Чл. 214 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя процедурата за вписване на лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, в регистъра на Комисията за финансов надзор. Лицата, чиито активи не надхвърлят установените прагове, трябва да подадат заявление, което включва данни за наименованието и адреса на управление, информация за управляваните фондове, размер на активите, устав и други документи. Комисията разглежда заявлението в срок от един месец и може да откаже вписването при непълни или противоречиви данни. Ако заявителят е акционерно дружество, то трябва да бъде само с безналични акции.
Чл. 215 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми изисква лицата, регистрирани по този закон, да уведомяват комисията в срок от 7 дни за настъпилите промени в наименованието, седалището, адреса на управление, инвестиционните стратегии на управляваните фондове, поемането или прекратяването на управлението на фонд и други данни, определени с наредба. Освен това, тези лица трябва да представят информация по чл. 110, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 в комисията до края на месеца след всяко шестмесечие.
Чл. 216 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя задълженията на лицата, регистрирани по този раздел. Те трябва да наблюдават управляваните активи, да уведомяват комисията при надхвърляне на прагове, да подават заявления за лиценз при необходимост и да уведомяват комисията при прекратяване на дейността. В допълнение, установени са условия за отписване от регистъра и възможност за допълнителни изисквания.
Разпоредбите на този дял не важат за лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които не имат задължение за лиценз. Националните инвестиционни фондове, управлявани от управляващо дружество, се вписват в регистъра на алтернативните инвестиционни фондове след издаване на разрешение или лиценз.
Чл. 218 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя задълженията на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове. То трябва да действа лоялно в интерес на фондовете и пазара, да прилага добри професионални стандарти, да разполага с необходимите ресурси, да инвестира в съответствие с учредителните документи, да избягва конфликти на интереси и да спазва регулаторните изисквания. Инвеститорите трябва да бъдат третирани справедливо, а преференциалното третиране е допустимо само при предвидени условия. Лицето не може да инвестира в дялове на управлявани от него фондове без предварително одобрение от клиента. Допълнителни изисквания могат да бъдат определени с наредба.
Чл. 219 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми изисква от лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, да изградят стабилна и документирана вътрешна организация, да осигурят механизми за контрол и отчетност, да приемат правила за личните сделки на управителите и служителите, да разполагат с адекватни ресурси и да съхраняват информация за сделките. Освен това, те трябва да поддържат система за разглеждане на жалби.
Чл. 219а от закона определя условията за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които трябва да получат лиценз съгласно чл. 201. За тези лица се прилагат разпоредбите на чл. 105а и 105б. Освен това, при изпълнение на политиката за ангажираност, те са задължени да спазват разпоредбите на чл. 219 и 220.
Чл. 220 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране регламентира задълженията на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, относно управлението на конфликти на интереси. Лицето трябва да предприема мерки за предотвратяване, установяване, наблюдение и управление на конфликти на интереси, които могат да възникнат между различни участници, свързани с фондовете. Освен това, се изисква установяване на писмени правила и процедури, които да включват идентификация на потенциални конфликти, разкриване на информация на инвеститорите и сключване на договори с инвестиционни посредници. Лицето трябва да избира посредниците с необходимите умения и да осигури прозрачност при управлението на активите на фондовете.
Чл. 221 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми урежда политиката за възнаграждения на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Тази политика обхваща всички форми на възнаграждения, включително заплати, финансови и материални стимули, и е задължителна за служителите на ръководни длъжности, поемащи рискове и изпълняващи контролни функции. Политиката трябва да отговаря на принципи за управление на риска, да предотвратява конфликти на интереси, и да осигурява дългосрочен подход към оценката на резултатите. Възнагражденията трябва да бъдат обвързани с индивидуални и организационни резултати, а променливата част от тях да бъде разсрочена. Прилагането на политиката се контролира от управителния орган и комитет по възнагражденията.
Чл. 222 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя условията, при които лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, може да делегира функции на трето лице. Делегирането е допустимо само при спазване на определени условия, включително необходимост от обективни причини, запазване на управленските функции, осигуряване на квалифицирани служители и добри професионални стандарти. Също така, третото лице трябва да бъде лицензирано или регистрирано, а управлението на функциите по портфейл и риск не може да се делегира на депозитаря. Делегирането не освобождава управляващото лице от отговорност към инвеститорите.
Член 223 от закона регулира изискванията за лица със седалище в трета държава, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които желаят да функционират в България. Те трябва да имат законен представител на територията на страната, който да осъществява кореспонденция с Комисията и инвеститорите от ЕС. Законният представител, независимо дали е физическо или юридическо лице, трябва да притежава необходимата квалификация и опит. Допълнителни изисквания ще бъдат определени с наредба.
Всяко физическо или юридическо лице, което реши да придобие пряко или непряко квалифицирано участие в управляващо лице на алтернативни инвестиционни фондове, е задължено да уведоми писмено комисията преди придобиването. Това изискване важи и за увеличаване на участието, което да достигне или да премине определени прагове от капитала или гласовете. Комисията оценява заявеното придобиване в срок от 30 работни дни, като се прилагат специфични разпоредби от Закона за пазарите на финансови инструменти.
Чл. 225 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми позволява промяна в документите по чл. 201, ал. 2, т. 1, букви "г" и "е" след одобрение от комисията. За това се подава заявление с приложени документи, определени с наредба. Комисията се произнася по реда на чл. 203, ал. 3 - 6.
Чл. 226 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя задълженията на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Те трябва да представят годишен отчет в срок до 90 дни след края на финансовата година, изготвен съгласно Международните счетоводни стандарти. Освен това, до 10-о число на месеца след тримесечието, те трябва да предоставят счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, както и отчет за капиталовата адекватност и ликвидност. При констатирани несъответствия, комисията уведомява управляващия фонд и определя срок за отстраняване на проблемите. Одиторът е длъжен да уведомява комисията за съществени нарушения на закона, без ограничения за разкриване на информация.
Чл. 227 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми задължава лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, да уведомяват Комисията за редица обстоятелства, включително откриване или закриване на клон, промени в наименованието и адреса, изменения в устава, промени в състава на управляващите лица и други, определени с наредба. Уведомлението трябва да се подаде в срок от 7 дни след вземането на решението или узнаването на изменението. Освен това, те трябва да уведомят Комисията за всяко придобиване или прехвърляне на участие в срок от един ден и да представят полугодишен списък на лицата с квалифицирано участие.
Чл. 228 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя задълженията на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, когато те държат пари или финансови инструменти на клиенти. В тези случаи, те са длъжни да правят парични вноски във Фонда за компенсиране на инвеститорите. Също така, за тези лица се прилагат специфични разпоредби от Закона за пазарите на финансови инструменти, които уточняват допълнителни изисквания и задължения.
Чл. 229 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране определя задълженията на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, относно управлението на риска. Те трябва да приемат ясни писмени правила, които осигуряват функционално отделяне на управлението на риска от останалите функции, правилно измерване и наблюдение на рисковете, определяне на максимално ниво на ливъридж и осигуряване на адекватни процедури за проверка на рисковете. Лицата, управляващи фондовете, са длъжни да извършват годишна оценка на системите за управление на риска и да приемат промени след одобрение от комисията. Допълнителни изисквания могат да се определят с наредба.
Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, трябва да приемат ясни и конкретни правила за управление на ликвидността, които да осигурят контрол на ликвидния риск. Те трябва да провеждат стрес тестове с определена честота, за да оценят ликвидния риск при нормални и извънредни условия. Освен това, трябва да гарантират последователност в инвестиционната стратегия и ликвидния профил на фонда. Допълнителни изисквания за управление на ликвидността могат да бъдат регламентирани с наредба.
Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, могат да инвестират активите на фонда в секюритизационни позиции, само ако спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2017/2402. В случай че секюритизацията не отговаря на тези изисквания, управителят трябва да действа в най-добрия интерес на инвеститорите и да предприеме необходимите мерки за привеждане в съответствие с регламента.
Чл. 232 определя задълженията на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, относно оценката на активите и изчисляването на нетната стойност на активите на фондовете. Управляващите фондове трябва да приемат ясни и конкретни писмени правила за оценяване, които подлежат на одобрение от комисията. Оценката може да се извършва от управляващия фонд или от независим външен оценител, като в последния случай се изисква спазване на определени условия за независимост и гаранции. Управляващото лице носи отговорност за точността на оценките, независимо дали оценката е извършена от него или от външен оценител. Процедурите за оценка и честотата на оценките зависят от типа на фонда и се регламентират от правилата на фонда и приложимото законодателство.
Чл. 233 определя задълженията на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, относно сключването на договори с депозитари. Депозитарите съхраняват активите на фондовете, следят паричните потоци, осигуряват спазването на законовите изисквания и предоставят отчетност. Те не могат да извършват действия, които биха довели до конфликт на интереси и носят отговорност за загуби на активи. Депозитарите могат да делегират функции на трети лица при спазване на определени условия и отговорността може да бъде прехвърлена, ако са изпълнени специфични изисквания. Допълнителни разпоредби и изисквания за надзор се определят с наредба.
Чл. 234 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране регламентира задълженията на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, относно уведомленията до комисията и акционерите при придобиване или разпореждане с участия в дружества. Уведомленията трябва да се извършват в срок от 10 работни дни и да съдържат информация за придобитите права на глас, политиките за управление на конфликти на интереси, както и планираните действия и въздействия върху дружествата, в които се инвестира. Освен това, управляващите фондове имат задължения да предотвратяват определени финансови действия, които биха могли да застрашат активите на дружествата, в които инвестират.
Чл. 235 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми изисква от лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, да представят годишен отчет на комисията и на компетентния орган на държавата членка, в срок до 90 дни след края на финансовата година. Отчетът трябва да включва одитиран финансов отчет, годишен доклад за дейността, информация за промените в предоставената на инвеститорите информация, данни за възнагражденията на служителите и информация за дружествата, в които фондът има участие. Финансовият отчет трябва да спазва счетоводните стандарти на държавата членка по произход.
Чл. 236 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя задълженията на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Те трябва да представят информация на комисията в срок до 10 дни след края на всяко тримесечие, включително данни за инвестиционните пазари, ликвидността на активите, рисковите профили и ливъриджа на фондовете. Комисията може да изисква допълнителна информация за наблюдение на системния риск и да налага ограничения при установяване на завишен риск. Всяко отклонение от становищата на ЕОЦКП трябва да бъде уведомено с обяснение.
Чл. 237 определя задълженията на лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, относно предоставянето на информация на инвеститорите. То трябва да предостави детайлна информация за всеки управляван фонд, включително инвестиционната стратегия, активите, условията за ливъридж, правата на инвеститорите и таксите. Информацията трябва да бъде предоставена преди инвестицията и при всяка промяна, а също и на тримесечие. Допълнителни изисквания за информацията ще бъдат определени с наредба. Законът също така предвижда спазване на регламенти на ЕС относно маркетинговите съобщения.
Член 238 от закона предвижда задължения за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Когато тези лица не могат да осигурят спазването на изискванията, те трябва незабавно да уведомят комисията и компетентния орган, предоставяйки мерки и срокове за изпълнение. Ако не предприемат мерките в указания срок или ако не се осигури спазването на изискванията, те трябва да преустановят управлението на фонда, като комисията уведомява компетентните органи на другите държави членки.
Чл. 238а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя "предварително предлагане" като предоставяне на информация относно инвестиционни стратегии на потенциални професионални инвеститори в България. То не представлява предлагане на дялове или акции на алтернативен инвестиционен фонд. Такова предлагане може да се осъществява само от лицензирани лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове или инвестиционни посредници.
Чл. 238б от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира условията за предварително предлагане на алтернативни инвестиционни фондове на територията на Република България. Лицата, управляващи фондове, трябва да имат лиценз или разрешение и да предоставят информация, която не е достатъчна за ангажиране на инвеститорите. Те не могат да включват формуляри за записване или окончателни документи за фондовете. При предоставяне на проект на проспект, трябва да се посочи, че информацията е непълна и не представлява предлагане. Лицата не уведомяват комисията за съдържанието на предварителното предлагане и документират процеса, за да осигурят необходимата информация за надзор.
Чл. 238в от Закона определя мерките, които трябва да предприемат лицата, за да предотвратят записването на дялове или акции от алтернативен инвестиционен фонд от инвеститори, на които е било отправено предварително предложение. Забраната не важи, ако инвеститорите придобият дялове или акции в фонд, за който е постъпило уведомление за предлагането му в България. Записванията на дялове или акции от професионални инвеститори в срок от 18 месеца от предварителното предлагане се считат за резултат от това предлагане и подлежат на уведомителни процедури.
Чл. 238г от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми изисква от лицата, извършващи предварително предлагане на територията на България, да уведомят комисията в срок от две седмици. Уведомлението може да бъде подадено на хартиен или електронен носител и трябва да съдържа информация за предлагането, инвестиционните стратегии и, ако е приложимо, списък на фондовете, свързани с предлагането. Изискванията важат и за предлагания извън България от лицензирани лица, като комисията уведомява компетентните органи на приемащата държава.
Чл. 238д от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя изискванията, които трябва да спазват лицата, управляващи фондове за рисков капитал и фондове за социално предприемачество. Те трябва да следват правилата на съответните регламенти на ЕС за предварително предлагане на територията на България. Допълнително, законът регламентира управлението и предлагането на алтернативни инвестиционни фондове от лица с произход от България.
Чл. 239 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми описва условията и процедурата, при които лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, може да управлява и предлага дялове или акции на алтернативен инвестиционен фонд. За целта е необходимо представяне на уведомление до комисията, включващо данни за фонда, уставни документи, информация за депозитаря и мерки за защита на непрофесионалните инвеститори. Комисията разглежда уведомлението и може да издаде забрана, ако не са спазени изискванията. Лицето, управляващо фонда, трябва да уведомява комисията за съществени промени в данните.
Член 240 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя условията, при които лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове от България, може да предлага дялове или акции на алтернативни инвестиционни фондове, установени в трети държави. Необходимите условия включват спазване на изискванията на закона, наличие на договорености за сътрудничество с компетентните органи на третата държава, която не трябва да е в списъка на отказващите съдействие държави, и сключване на споразумение за ефективен обмен на информация по данъчни въпроси. В допълнение, ако лицето управлява фондове от трета държава, за която България е референтна държава членка, трябва да бъдат изпълнени допълнителни условия за обмен на информация.
Чл. 241 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя условията, при които лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове с седалище в България, могат да предлагат дялове или акции на фондове, установени в трета държава. Условията включват спазване на законовите изисквания, осигуряване на функции от трети лица, международно сътрудничество за наблюдение на системния риск и установяване на фонда в държава, която не отказва съдействие. Комисията издава разрешение за предлагане при спазване на определени условия и може да наложи допълнителни изисквания с наредба.
Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове от България, могат да предлагат дялове или акции на професионални инвеститори в България. За непрофесионални инвеститори могат да се предлагат само дялове или акции на национален инвестиционен фонд, при спазване на определени изисквания.
Лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове в България, могат да управляват фондове, установени в трети държави, без да ги предлагат на територията на държава членка, при условие че спазват изискванията на закона, с изключение на чл. 233 и 235. Необходимо е да има договорености за сътрудничество с компетентните органи на държавата, където е установен фондът, за ефикасен обмен на информация. Преди започване на управлението, лицето трябва да представи данни и документи в комисията, а управлението може да започне, освен ако не е издадена забрана от комисията.
Чл. 244 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране определя условията, при които лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове от България, могат да управляват фондове, установени в други държави членки на ЕС. За целта е необходимо уведомление до комисията и предоставяне на определени данни и документи, включително информация за приемащата държава, планираните услуги и данни за фондовете. Комисията има срок за предоставяне на информация на компетентния орган на приемащата държава, а също така може да откаже представянето на информация, ако не са спазени законовите изисквания. Лицето, управляващо фондовете, трябва да уведомява комисията за всяка съществена промяна в данните.
Член 245 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регулира условията, при които лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове от България, може да предлага дялове или акции на фондове в друга държава членка. За целта е необходимо да се подаде уведомление до съответната комисия с приложени данни за приемащата държава, информация за фонда, учредителни документи и други изисквани данни. Комисията има срок от 20 работни дни за обработка на уведомлението и уведомяване на лицето за резултата. В случай на отказ, лицето не може да предлага фондовете. Лицата са длъжни да уведомяват комисията за всякакви съществени промени в данните, а комисията може да наложи забрани при несъответствия с изискванията на закона.
Чл. 246 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира условията, при които лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове от България, могат да предлагат дялове или акции на алтернативни инвестиционни фондове в други държави членки. За целта е необходимо подаване на уведомление до съответната комисия и изпълнение на определени условия. При управление на фондове със седалище в трета държава, трябва да се спазват допълнителни условия. Комисията разглежда уведомленията и информира Европейския орган по ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за разрешение на предлагането. Всяка съществена промяна в представените данни също подлежи на уведомление. Информацията трябва да бъде предоставена на английски език.
Чл. 247 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя, че предлагането на дялове или акции на алтернативни инвестиционни фондове е допустимо само за професионални инвеститори, освен ако компетентен орган на приемаща държава членка не разреши предлагането и на непрофесионални инвеститори.
Член 247а определя задълженията на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове с произход от България, при предлагане на дялове или акции на непрофесионални инвеститори в друга държава членка. Те трябва да осигурят обработка на нареждания, информация за инвестиции, улеснение за упражняване на права, достъп до информация и предоставяне на траен носител на информация. Мерките могат да се изпълняват чрез трети лица, при спазване на определени условия, и на официалния език на приемащата държава.
Чл. 247б от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми позволява на лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове от България, да оттеглят уведомлението за предлагане на дялове или акции в друга държава членка при изпълнение на определени условия. Тези условия включват отправяне на покана за обратно изкупуване на дяловете, публично оповестяване на намерението за прекратяване на предлагането и изменение или прекратяване на договори с финансови посредници. След оттеглянето, лицето не може да извършва ново предлагане в рамките на 36 месеца. Освен това, то е задължено да предоставя информация на инвеститорите и на комисията, дори след прекратяване на предлагането.
Чл. 247в от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя процедурата за уведомление от лица, управляващи колективни инвестиционни схеми. Лицата трябва да изпратят уведомление до комисията с необходимата информация. Комисията проверява дали уведомлението е пълно и в срок от 15 работни дни предава уведомлението на компетентния орган на приемащата държава членка. Освен това, комисията е задължена да информира за всички промени в документите и информацията, свързани с инвестиционната схема.
Чл. 248 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми позволява на лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове от друга държава членка, да управляват фондове в България. Те могат да действат пряко или чрез откриване на клон, след получаване на уведомление от компетентния орган на държавата по произход. Клоновете в България се считат за един клон, а започването на дейността е възможно след регистрация на клона. Информацията, предоставена от компетентния орган, остава актуална, докато не се съобщи за промяна.
Чл. 249 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми позволява на лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове от друга държава членка, да предлагат дялове или акции на алтернативни инвестиционни фондове, установени в България или в други държави членки, при условие че са получили уведомление от компетентния орган на държавата по произход. Тези лица трябва да предоставят необходимата документация и потвърждение за лицензиране. Комисията по финансов надзор приема информацията по електронен път и я счита за актуална, докато не бъде уведомена за промяна. Предлагането на дяловете или акциите трябва да отговаря на българското законодателство, особено по отношение на защитата на непрофесионалните инвеститори.
Чл. 250 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя, че предлагането на дялове или акции на алтернативни инвестиционни фондове от лица от други държави членки е разрешено само за професионални инвеститори. В същото време, тези лица могат да предлагат и на непрофесионални инвеститори при спазване на определени изисквания.
Чл. 250а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми описва условията, при които лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове от друга държава членка, може да оттегли уведомлението за предлагането на дялове или акции на територията на Република България. Основните условия включват: 1) отправяне на обща покана за обратно изкупуване на дяловете или акциите, 2) публично оповестяване на намерението за прекратяване на предлагането, и 3) изменение или прекратяване на договорите с финансови посредници. Лицето не може да извършва ново предлагане на дяловете за период от 36 месеца след оттеглянето.
Член 251 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя условията, при които лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове от трета държава, може да предлага фондове на професионални инвеститори в България. Необходимо е да се спазват изискванията на закона, да има договорености за наблюдение на системния риск и третата държава да не бъде в списъка на отказващите съдействие. Компетентният орган, който контролира спазването на тези условия, е комисията.
Чл. 252 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя правомощията на Комисията и заместник-председателя относно надзора на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Те осъществяват надзор върху фондове с произход от България и от други държави членки, включително спазването на специфични изисквания за предлагане на дялове на територията на България. Лицата, управляващи фондове от други държави, са задължени да предоставят информация на комисията, а при нарушения се изисква преустановяване на нарушението и уведомяване на компетентните органи.
Чл. 253 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми урежда задълженията на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, произхождащи от други държави членки, относно предоставянето на информация и предприемането на мерки за преустановяване на нарушения. При отказ или непредприемане на мерки, компетентната комисия информира органите на съответната държава членка. Ако нарушенията продължават, комисията може да наложи санкции, включително забрана за управление на фондове в България.
Чл. 254 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя правомощията на комисията при управление на алтернативни инвестиционни фондове. Когато комисията установи нарушения от страна на управляващо лице, произхождащо от друга държава членка, тя уведомява компетентния орган на съответната държава. Ако мерките на този орган не са достатъчни или не са предприети в разумен срок, комисията може да предприеме действия за защита на инвеститорите и нормалното функциониране на капиталовите пазари, включително забрана на лицето да извършва дейност в България.
Чл. 255 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя задълженията на комисията при нарушения на правилата от лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. При нарушения от български управляващи, комисията трябва да предприеме мерки за предоставяне на информация или преустановяване на нарушението, след уведомление от компетентните органи на приемащата държава. При нарушения от лица от трети държави, комисията изисква информация от надзорните органи на тези държави. Освен това, ако компетентен орган на друга държава членка сигнализира за нарушения от български управляващи, комисията е задължена да предприеме необходимите мерки.
Чл. 256 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда, че ако комисията установи, че лице от трета държава, което управлява алтернативни инвестиционни фондове и е лицензирано от комисията, нарушава изискванията на Директива 2011/61/ЕС, тя е задължена незабавно да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).
Комисията по надзор на колективните инвестиционни схеми сътрудничи с компетентните органи на други държави членки, за да упражнява надзорните си правомощия. При необходимост, тя оказва съдействие на тези органи. Сътрудничеството се осъществява в рамките на предоставените законови правомощия и само ако действията, предмет на разследването, не нарушават българското законодателство.
Чл. 258 от Закона за колективните инвестиционни схеми регламентира задълженията на Комисията по предоставяне на информация на компетентни органи от други държави членки, свързана с алтернативни инвестиционни фондове. Комисията е длъжна да предоставя информация незабавно, когато е необходима за изпълнение на правомощията по Директива 2011/61/ЕС. Освен това, тя предоставя копия на споразумения за сътрудничество и обмен на информация с други държави. В случай на несъгласие с оценки на компетентни органи от други държави членки, Комисията може да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за осигуряване на съдействие.
Чл. 259 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда задължение за заместник-председателя да уведомява ЕОЦКП и компетентните органи, ако има основания да смята, че лице, извършващо дейност без надзор, е нарушило изискванията на Директива 2011/61/ЕС. При уведомление от компетентен орган на друга държава членка, комисията предприема мерки и информира съответните органи за резултатите и важни обстоятелства.
Чл. 260 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда, че Комисията може да поиска съдействие от компетентния орган на държава членка при осъществяване на надзорната си дейност, включително проверки на място или разследвания. В случай, че компетентният орган реши да извърши проверката самостоятелно, Комисията може да поиска експерти от нея да придружават експертите на компетентния орган.
Чл. 261 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране определя правомощията на комисията при искане за проверка или разследване от компетентен орган на друга държава членка. Комисията може да извърши проверката сама, да допусне проверката от органа на другата държава или да позволи на одитори или експерти да извършат проверката. При самостоятелна проверка, служителите на комисията могат да бъдат придружавани от служители на другия орган. При проверка от другия орган, комисията може да поиска служителите на този орган да бъдат придружавани от свои служители.
Комисията може да откаже предоставяне на информация или съдействие при проверки или разследвания, ако: 1) това може да засегне суверенитета, сигурността или обществения ред на България; 2) има образувано производство пред съдебната власт по същите действия; 3) съществува влязло в сила съдебно решение по същите действия. В тези случаи комисията уведомява органа, поискал съдействие, и предоставя информация за причините за отказа.
Предприятие за колективно инвестиране се определя като дружество със специална инвестиционна цел, чиято дейност е регламентирана от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и Закона за дружествата за секюритизация. В част четвърта се разглеждат принудителни административни мерки и административнонаказателна отговорност, които са описани в глава двадесет и трета на закона.
Чл. 264 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя мерките, които могат да бъдат предприети от комисията при установяване на нарушения от поднадзорни лица. Тези мерки включват задължения за отстраняване на нарушения, свикване на общо събрание, информиране на обществеността, спиране на сделки с дялове, освобождаване на управители, назначаване на квестори и одитори, и налагане на запор върху имущество. Комисията също така може да отнеме лицензи и разрешения за дейност при системни нарушения.
Чл. 264а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя мерките, които комисията може да приложи при нарушения на Регламент (ЕС) № 1286/2014. При установяване на нарушения от поднадзорни лица, комисията може да наложи принудителни мерки и административни наказания. При определяне на мерките се вземат предвид специфични обстоятелства. Лицата, на които са наложени мерки или наказания, са задължени да уведомят инвеститорите и да им предоставят информация за правата им относно жалби или искове за обезщетение.
Чл. 264б от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране предвижда, че когато се установи, че поднадзорни лица и техните служители нарушават Регламент (ЕС) 2019/2088 относно оповестяването на информация за устойчивостта в сектора на финансовите услуги, заместник-председателят и комисията могат да приложат определени мерки. Членовете 265 - 267 от закона се прилагат съответно.
Чл. 264в от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, който е нов от ДВ, бр. 85 от 2023 г., предвижда, че ако поднадзорни лица или техни служители извършват дейности в нарушение на Регламент (ЕС) 2020/852, заместник-председателят и комисията могат да приложат съответни мерки. Членовете 265 - 267 се прилагат аналогично.
Чл. 264г от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя мерките, които могат да бъдат приложени при нарушения на Регламент (ЕС) 2019/1238 от страна на инвестиционни дружества и свързани лица. Заместник-председателят има право да приложи мерки, както и комисията по предложение на заместник-председателя, като се вземат предвид определени обстоятелства от Регламента. Членове 265 - 267 от закона се прилагат съответно.
Чл. 265 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране описва процедурата за прилагане на принудителни административни мерки. Производството започва по инициатива на заместник-председателя или комисията в зависимост от случая. Уведомленията в производството се извършват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ако не бъдат приети, се смятат за извършени чрез поставяне на специално място или публикуване на интернет страницата на комисията. Принудителните мерки се прилагат с писмено мотивирано решение, което се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок. Индивидуалните административни актове подлежат на обжалване пред административен съд.
Според Чл. 266 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми, решението за прилагане на принудителна административна мярка влиза в сила незабавно, независимо от факта, че може да бъде обжалвано. Това означава, че мерките могат да бъдат изпълнени веднага след вземането на решението.
Чл. 267 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми указва, че ако в определената глава не са предвидени специфични правила, то се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Глава двадесет и четвърта от закона е посветена на Квестора, който е предшестван от Глава 20, в сила от 20.12.2013 г.
Чл. 268 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране регламентира правомощията на Комисията да назначава квестори на инвестиционни и управляващи дружества. Квесторите могат да бъдат назначени за срок до 6 месеца при определени условия, включително при отнемане на лиценза за извършване на дейност. След изтичането на срока, ако лицензът не е отнет, правомощията на квестора се прекратяват. Комисията има право да прекрати правомощията на квестора по всяко време, без възможност за обжалване.
Квесторът е физическо лице, което трябва да отговаря на определени изисквания, включително да не е свързано с търговски дружества в несъстоятелност, да не е несъстоятелен длъжник и да няма родствени връзки с управителен орган на дружество, което е обект на квестура. Квесторът е задължен да декларира тези обстоятелства пред комисията и да уведомява за всяка промяна.
Член 270 от закона определя процедурата след назначаване на квестор, който поема правомощията на надзорния и управителния съвет на лицето, което е обект на квестиране. Квесторът е отговорен за защитата на интересите на инвеститорите и може да свиква общо събрание на акционерите само с предварително обявен дневен ред. Всички действия и сделки, извършени без предварително упълномощаване от квестора, са нищожни. В случай на назначаване на повече от един квестор, решенията се вземат с единодушие. Комисията има правомощия да издава задължителни предписания на квесторите, които отговарят само пред нея.
Чл. 271 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя правомощията на квестора. Квесторът има неограничен достъп и контрол върху помещенията, документацията и имуществото на лицето, което е под наблюдение. Освен това, прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи са задължени да оказват съдействие на квестора при изпълнение на неговите правомощия.
Квесторът е отговорен за вреди, причинени умишлено или при груба небрежност, и упражнява правомощията си с грижата на добър стопанин. Всички служители на съответното лице са задължени да съдействат на квестора. Възнаграждението на квестора се определя от комисията и се изплаща от лицето, което той контролира.
Чл. 273 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми определя санкции за нарушения на различни членове от закона и приложимите нормативни актове. Глобите варират от 500 до 5000000 лв. в зависимост от тежестта на нарушението. Повторните нарушения водят до увеличени размери на глобите. Освен това, за предоставяне на невярна информация, също се предвиждат санкции. При неправомерно извършвана дейност, доходите от нея се отнемат в полза на държавата.
Чл. 273а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми регламентира условията за определяне на административните наказания. При това заместник-председателят взема предвид различни фактори, включително тежестта на нарушението, отговорността на нарушителя, финансовото му състояние, печалбите или загубите, степента на съдействие на нарушителя, предходни нарушения и предприетите мерки след нарушението. Освен това, заместник-председателят има достъп до данъчна и осигурителна информация за оценка на случая.
Чл. 273б от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда наказания за ръководни лица и инвестиционни дружества при нарушения на Регламент (ЕС) № 1286/2014. Лицата, извършили нарушения, могат да бъдат глобявани с различни размери в зависимост от вида и повторността на нарушението. Глобите за ръководни лица варират от 1500 до 1 400 000 лв., а за инвестиционни дружества - от 10 000 до 20 000 000 лв. за повторни нарушения. При определяне на наказанията се взимат предвид специфични обстоятелства.
Чл. 273в от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда наказания за ръководители на управляващи дружества и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, при нарушения на Регламент (ЕС) 2015/2365. Лицата могат да бъдат глобени с до 5 000 000 лв. за първо нарушение и до 10 000 000 лв. за повторно. Управляващите дружества също подлежат на имуществени санкции, вариращи от 10 000 до 40 000 лв. за нарушения на чл. 4 и от 20 000 до 80 000 лв. за нарушения на чл. 15 от същия регламент, с увеличени санкции при повторно нарушение.
Чл. 273г. от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда санкции за инвестиционни дружества и управляващи компании, които нарушават регулации относно паневропейски персонални пенсионни продукти (ПЕПП). За регистрация на ПЕПП чрез неверни данни, дистрибуция на нерегистрирани ПЕПП или непредоставяне на услуги за преносимост се налагат имуществени санкции от 10 000 до 5 000 000 лв. При повторно нарушение санкцията е от 500 000 до 10 000 000 лв. За нарушения на регламента, които не са специфично упоменати, се налагат глоби от 2000 до 20 000 лв., а при повторно - от 20 000 до 1 400 000 лв. При определяне на наказанията се вземат предвид обстоятелствата по регламента.
Чл. 273д от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда наказания за лица, заемащи ръководни длъжности в инвестиционни или управляващи дружества, които извършат нарушения на Кодекса за социално осигуряване. Наказанията включват глоба от 1500 до 20 000 лв. за първо нарушение и от 4000 до 40 000 лв. за повторно нарушение. Инвестиционните дружества също могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв. за първо нарушение и от 40 000 до 200 000 лв. за повторно. При определяне на наказанието се вземат предвид конкретни обстоятелства, посочени в регламента.
Актовете за нарушения по чл. 273, 273б и 273в се съставят от оправомощени длъжностни лица, назначени от заместник-председателя. Наказателните постановления се издават от същия. Процедурите по установяване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следват реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Съгласно Чл. 274а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, лицето, което не плати наложената имуществена санкция в срок от един месец след влизането в сила на наказателното постановление, дължи лихва. Лихвата е в размер на законната лихва и се начислява за периода от следващия ден след изтичането на едномесечния срок до момента на плащането.
Чл. 275 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране регламентира оповестяването на принудителни административни мерки и наложени наказания от Комисията. Информацията, която трябва да бъде оповестена, включва данни за нарушението, нарушителя, наложената мярка, обжалването и резултата от него. Комисията преценява дали оповестяването може да навреди на лицата или на финансовите пазари и може да отложи оповестяването, да оповести информация без лични данни или да не публикува информацията изобщо. При отпадане на основанията за неоповестяване, информацията трябва да бъде публикувана в пълен обем. Комисията е задължена да съхранява информацията на интернет страницата си минимум 5 години и да информира ЕОЦКП за всяка мярка или наказание.
Законът регулира функционирането на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, като установява изисквания за тяхното управление, надзор и отчетност. Комисията за финансов надзор отговаря за оповестяване на административни мерки и наказания, свързани с нарушения на регламента. Включва определение за ключови термини, като "инвеститор", "колективна инвестиционна схема", "дялове" и други. Законът е в съответствие с директивите и регламентите на Европейския съюз, и предвижда преходни мерки за адаптиране на дейността на съществуващите дружества.
Този параграф дефинира важни термини, свързани с дейността на колективните инвестиционни схеми и алтернативните инвестиционни фондове. Определенията включват "държава членка", "инвеститор", "колективна инвестиционна схема", "дялове на колективна инвестиционна схема", "клиент", "клон", "квалифицирано участие", "финансови инструменти" и други. Включени са също специфични термини, свързани с управлението и предлагането на инвестиции, като "борсово търгуван фонд", "активно и пасивно управлявани фондове", "покрити облигации" и "обвързани лица". Всички тези определения са важни за разбирането на правната рамка, регулираща колективното инвестиране в България.
Законът за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране въвежда изискванията на редица директиви на Европейския парламент и на Съвета, касаещи координацията на законодателството и надзора на предприятията за колективно инвестиране. Основните директиви включват: Директива 2009/65/ЕО, Директива 2010/78/ЕС, Директива 2011/61/ЕС, Директива 2013/14/ЕС, Директива 2014/91/ЕС, Директива (ЕС) 2017/828, Директива (ЕС) 2019/1160 и Директива (ЕС) 2021/2261. Тези директиви регулират различни аспекти на дейността, като управление на фондове, дистрибуция, кредитни рейтинги и ангажираност на акционерите.
Параграф §2а от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми предвижда прилагането на редица регламенти на Европейския съюз, свързани с инвестиционни фондове и устойчиви инвестиции. Те включват регламенти относно рисков капитал, социално предприемачество, дългосрочни инвестиции, фондове на паричния пазар, трансгранична дистрибуция на колективни инвестиции и оповестяване на информация за устойчивост. Последните добавени регламенти касаят паневропейски пенсионни продукти и рамка за устойчиви инвестиции, като влизат в сила от 10.10.2023 г.
Параграф §2б от преходните и заключителни разпоредби на закона определя приложимостта на разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 4 и чл. 34 - 37а относно депозитарите, техните задачи, отговорности и задължения по надзор при съхранение на активи, свързани с предоставяне на ПЕПП. За нарушения на тези разпоредби комисията и заместник-председателят имат право да налагат административни мерки, глоби и санкции, съгласно предвидените в закона процедури.
Инвестиционните дружества от отворен тип са задължени да продадат движими вещи и недвижими имоти, придобити по отменен закон, на цена не по-ниска от пазарната стойност. Срокът за извършване на продажбата е до 1 юли 2012 г.
Параграф §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда изменения и допълнения в Закона за Комисията за финансов надзор. Основните изменения включват замяна на термини, добавяне на нови разпоредби и уточнения относно колективните инвестиционни схеми, инвестиционните дружества от затворен тип и управляващите дружества в различни членове и алинеи на закона. Важни акценти са добавянето на нови термини и уточнения, свързани с регулирането на финансовите инструменти и инвестиционната дейност.
В §9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се предвиждат изменения в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Основните промени включват замяна на препратки към Закона за публичното предлагане на ценни книжа с нови препратки към Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми. Конкретно, в чл. 9, ал. 4, чл. 11, ал. 3, т. 1 и чл. 29, ал. 1 от Закона за дружествата се извършват корекции, които включват нови членове и алинеи от Закона за колективните инвестиции. Също така, в § 2 от преходните и заключителните разпоредби се добавя нова препратка към Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми.
Параграф §10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти. Основните изменения включват добавяне на нови разпоредби, свързани с колективните инвестиционни схеми в чл. 11, 20, 26в и 34, и замяна на стари директиви с нови, свързани с координацията на законовите разпоредби за предприятията за колективно инвестиране. В допълнителните разпоредби също се правят корекции, заменяйки стари термини с нови, свързани с дейността на колективните инвестиционни схеми.
В параграф §11 от Преходните и Заключителните разпоредби се извършват изменения в Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. В тези изменения се заменят определени препратки към Закона за публичното предлагане на ценни книжа с нови препратки към Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Конкретно, в т. 4, т. 19 и т. 20 от допълнителните разпоредби се актуализират членове и алинеи, свързани с новия закон.
Текстът съдържа изменения и допълнения към Закона за публичното предлагане на ценни книжа, включващи: заличаване на определени фрази, добавяне на нови термини като "договорен фонд", замяна на стари директиви с нови, отмяна на дялове и глави от закона, както и изменения в допълнителните разпоредби, свързани с определенията за колективни инвестиционни схеми и инвестиционни дружества.
В Кодекса за социално осигуряване се извършват изменения, свързани с замяна на references на Закона за публичното предлагане на ценни книжа с новия Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми. Конкретно, чл. 123в, ал. 4 заменя "чл. 202 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа" с "чл. 86 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми"; чл. 176, ал. 1, т. 10 заменя "Закона за публичното предлагане на ценни книжа" с "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми"; и в § 1, ал. 2, т. 16 заменя "§ 1, т. 26 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа" с "§ 1, т. 10 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми".
В параграф §14 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми се предвиждат изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. Първото изменение е свързано с замяна на термина "лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по Закона за публичното предлагане на ценни книжа" с "лицензираните инвестиционни дружества от затворен тип по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране" в чл. 174. Второто изменение касае замяна на термина в § 1, т. 26, буква "в" от допълнителните разпоредби, където "Закона за публичното предлагане на ценни книжа" се заменя с "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране".
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми се предвиждат изменения в Кодекса за застраховането. В чл. 73, ал. 1, т. 3 се добавят дялове от колективни инвестиционни схеми и акции на инвестиционни дружества от затворен тип. В чл. 185 се въвежда нова ал. 4, която задължава застрахователите да предоставят документа с ключовата информация за инвеститорите при предлагане на застраховка 'Живот', свързана с инвестиция в дялове на колективна инвестиционна схема. Променят се и номерацията и формулировките на съществуващите алинеи.
Параграф 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране предвижда изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В него, в член 143р, алинея 2, се заменя изразът "Закона за публичното предлагане на ценни книжа" с "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране".
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, параграф 17 предвижда изменения в Закона за договорите за финансово обезпечение. Конкретно, в член 3, алинея 1, точка 9 се добавя определението за "колективна инвестиционна схема и инвестиционно дружество от затворен тип", а в член 4, алинея 3, точка 2 думите "акции и дялове в" се заменят с "дялове на".
Параграф §18 изменя чл. 70 от Закона за хазарта, добавяйки термина "управляващо дружество" след "инвестиционно дружество". Тази промяна е част от усилията за актуализиране на законодателството, свързано с колективното инвестиране.
В Закона за електронната търговия се прави изменение в чл. 19, ал. 3, т. 4, където се заменят термини, свързани с ценни книжа, издавани от инвестиционни дружества, с новия термин 'дялове на колективни инвестиционни схеми'.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, в §20 се посочва, че в Закона за данък върху добавената стойност, в чл. 46, ал. 1, т. 6, терминът "Закона за публичното предлагане на ценни книжа" е заменен с "Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране".
В параграф §21 се извършва изменение в Закона за административните нарушения и наказания, като в чл. 34, ал. 1 се добавя нова запетая след думите "ценни книжа" и се включват нови закони и части от Кодекса за социално осигуряване, свързани с дейността на колективните инвестиционни схеми.
Параграф §22 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране изменя чл. 57 от Закона за кредитните институции, добавяйки алинея 5. Тази алинея задължава банките, които предлагат влогове с лихвен процент, обвързан с доходността от инвестиции в дялове на колективна инвестиционна схема, да предоставят документа с ключовата информация за инвеститорите на клиентите си. При нарушения, Българската народна банка е длъжна да уведоми Комисията за финансов надзор.
Колективните инвестиционни схеми, чиито дялове или акции са допуснати до търговия на регулиран пазар, имат задължението да приведат своята дейност в съответствие с новите изисквания за търговия в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
Лицата, които управляват алтернативни инвестиционни фондове и подлежат на лицензиране с влизането в сила на закона, трябва да подадат заявление за издаване на лиценз до 22 юли 2014 г. съгласно глава двадесета от закона.
Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове от затворен тип към момента на влизането в сила на закона, могат да продължат дейността си без лиценз, при условие че след влизането в сила на закона не правят допълнителни инвестиции.
Лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове от затворен тип, учредени до 22 юли 2016 г. и без привличане на нови инвеститори, могат да продължат дейността си без лиценз. За тях се прилагат определени членове от закона.
Параграф §79 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми уточнява, че изискванията за предлагане на дялове или акции на алтернативни инвестиционни фондове от управляващи лица, със седалище в държава членка, не се прилагат за предложения, основани на проспект по глава шеста на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, ако те са започнали преди 22 юли 2013 г. Тези предложения остават валидни за срока на валидност на съответния проспект.
Параграф §92 регламентира условията за предлагане и управление на алтернативни инвестиционни фондове от трета държава. Такова предлагане е разрешено след определена дата от Европейската комисия, съгласно чл. 67 от Директива 2011/61/ЕС. Членове 241 и 251 остават в сила до посочената дата.
Параграф 93 от закона указва, че до получаването на становището на ЕОЦКП, комисията е задължена да предоставя на ЕОЦКП информация всяко тримесечие за лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Тази информация е необходима както за фондове, управлявани под надзора на комисията, така и за тези, които функционират в рамките на националния режим, в контекста на прилагането на паспортния режим по Директива 2011/61/ЕС.
Комисията е задължена да уведоми Европейската комисия и ЕОЦКП за видовете алтернативни инвестиционни фондове, които могат да се предлагат на непрофесионални инвеститори, както и за допълнителните изисквания, свързани с тях, до 22 юли 2014 г. Освен това, комисията трябва да информира за всякакви последващи изменения в тези случаи.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 януари 2014 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в брой 22 от 2015 г., в сила от 24.03.2015 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, който е обнародван в Държавен вестник, брой 76 от 2016 г. и влиза в сила от 30.09.2016 г.
Управляващите дружества и колективните инвестиционни схеми трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на § 6 в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Ако управляващо дружество е избрало депозитар, който не отговаря на изискванията на § 6, т. 13, то трябва да определи нов депозитар до 18 март 2018 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 11, който влиза в сила от 9 август 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за комисията за финансов надзор, който влиза в сила от 01.01.2018 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на параграф 21 относно раздел III, ред 1 - 4, които ще влязат в сила от 1 януари 2021 г. Допълнителни разпоредби касаят закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и също влиза в сила от 01.01.2018 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които имат специфични дати на влизане в сила. Член 222, ал. 1-3 влиза в сила от 3 септември 2019 г.; параграф 13, т. 12, буква "а" влиза в сила от 1 януари 2018 г.; буква "б" влиза в сила от 21 ноември 2017 г.; параграф 17, т. 37 и т. 39 за чл. 264а и чл. 273б влизат в сила от 1 януари 2020 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които имат специфични дати на влизане в сила. Член 47 влиза в сила след публикуването на електронната брошура от Европейската комисия. Членове 71, 72, 73 и 100 влизат в сила 18 месеца след влизането в сила на регулаторните технически стандарти. Член 102 влиза в сила на 30 април 2018 г., а членове 103 - 109 на 31 октомври 2018 г. Други разпоредби, свързани с ал. 8, влизат в сила на 1 януари 2019 г., а параграфи 25 и 26 на 1 юли 2018 г.
Параграф §19 уточнява, че параграфи 10 и 11 влизат в сила на 1 януари 2018 г., докато параграфи 15 и 16 влизат в сила на 16 февруари 2018 г. Тези разпоредби са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани със Закона за мерките срещу изпирането на пари, който е обнародван в Държавен вестник, брой 27 от 2018 г.
Параграф §22 предвижда, че вписването на заварените договорни фондове и национални инвестиционни фондове в регистър БУЛСТАТ трябва да се извърши в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Това важи за фондове, които съществуват към момента на влизането на закона в сила.
Законът влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграф 60, който влиза в сила 6 месеца след обнародването. 2. Параграфи 67, т. 6 и 7, които влизат в сила с прилагането на решението на Европейската централна банка по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013. 3. Параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г.
Параграф 69 от закона предвижда следните срокове за привеждане на дейността на различни участници в съответствие с новите изисквания: Инвестиционните дружества и депозитарите трябва да адаптират дейността си в 4-месечен срок. Управляващите дружества имат 6-месечен срок за адаптиране на управлението и представителството си. Колективните инвестиционни схеми също трябва да приведат активите си в съответствие с изискванията в 6-месечен срок, като отчитат интересите на притежателите на дялове.
Лицата, упоменати в чл. 105а, ал. 1 и чл. 219а, ал. 1, трябва да приемат и публикуват политика за ангажираност или да вземат решение да не я приемат, като публикуват мотиви в срок от 6 месеца от влизането на закона в сила. Информацията по чл. 105а, ал. 3 и чл. 105б трябва да се оповести за първи път до 31 март 2021 г.
Законът влиза в сила на 21 август 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". Тези изключения включват § 46, т. 14, § 52, § 54, т. 2, § 55 и § 56.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 28 юни 2021 г. Конкретно, § 56, т. 1, буква "г" - относно т. 20 и 21, и т. 5 - относно ал. 8. Заключителните разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на закона за дейността на колективните инвестиционни схеми, обнародван в ДВ, бр. 16 от 2022 г.
Параграф §38 изисква Комисията за финансов надзор да приведе наредбата по чл. 33, ал. 1 в съответствие с новия закон в срок от три месеца след влизането му в сила. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, който е обнародван в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г. и влиза в сила на 29.03.2022 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят и Закона за покритите облигации, който е обнародван в брой 25 от 2022 г. и влиза в сила от 08.07.2022 г.
Законът влиза в сила на 8 юли 2022 г., с изключение на определени членове, които влизат в сила от обнародването му в "Държавен вестник". Параграф 9 относно измененията в Закона за банковата несъстоятелност не се прилага за текущи производства по несъстоятелност към момента на влизането му в сила.
Параграф §30 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на другите предприятия за колективно инвестиране предвижда изменения и допълнения в закона, обнародван през 2011 г. Сред основните изменения е замяната на термина "Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация" с "Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация".
Параграф 32 определя влизането в сила на изменения в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми. Конкретно, параграф 21, т. 11, буква 'в' влиза в сила от 1 март 2023 г., а параграф 30, т. 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2023 г. Допълнително, се отбелязва, че Преходни и Заключителни разпоредби са свързани и с изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, обнародван в Държавен вестник, бр. 84 от 2023 г.
Параграф §82 указва, че административните производства, започнати преди влизането в сила на новия закон, свързани с различни закони, ще продължат да се водят по досегашния ред. Това се отнася за производствата по Закона за пазарите на финансови инструменти, Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване, Закона за пощенските услуги, Закона за платежните услуги и Закона за кредитните институции.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 1 януари 2023 г. Конкретно, параграфи 87, т. 1, 2, 4 - 6, 8 - 46, 49 и 50 ще влязат в сила на посочената дата. Освен това, преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, бр. 106 от 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2024 г.
Законът за дейността на колективните инвестиционни схеми влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключения: параграф 4 влиза в сила от 1 март 2024 г., а параграфи 7, 8 и 9 влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Съгласно §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми, всички сделки и операции с безналични финансови инструменти се преустановяват три работни дни преди въвеждането на еврото в България. Възобновяването на сделките става в първия работен ден след въвеждането на еврото, като системите за сетълмент ще осигурят възможност за сделки в евро от същата дата.
Параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби на закона посочва, че действащите нормативни актове, регулиращи задължения за плащане на такси и други публични задължения, продължават да се прилагат с правилата за превалутиране, предвидени в закона. Когато сума в левове е свързана с правен акт на ЕС, при изменение на закона се посочва и сумата в евро от този акт.
Параграф 60 от закона предвижда, че определени разпоредби, включително параграфи 8-36, 37 (т. 1-12 и 14-20) и 38-59, ще влязат в сила с Решение на Съвета на ЕС за приемането на еврото от България. Законът е свързан с директиви и регламенти на ЕС, касаещи колективното инвестиране и финансовите услуги, които също ще оказват влияние върху дейността на предприятията за колективно инвестиране.