ЗАКОН ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда общите правила за свободата на установяване на доставчиците на услуги и свободното движение на услуги, като цели улесняване на дейностите, гарантиране правата на доставчиците и получателите на услуги, намаляване на административната тежест и установяване на система за обмен на информация между компетентните органи.
Чл. 2
Законът дефинира "услуга" като всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение. Определя се, че законът не се прилага за нестопански услуги, финансови услуги, електронни съобщителни услуги, транспортни услуги, медицински и здравни услуги, социални услуги, услуги за сигурност и услуги, предоставяни от нотариуси и съдебни изпълнители. Освен това, разпоредбите на закона не важат за данъчно облагане, трудови отношения и основни права. При противоречие с регламенти на ЕС, те имат предимство.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя Единния портал за достъп до електронните административни услуги като Единно звено за контакт (ЕЗК). ЕЗК осигурява на доставчиците на услуги лесен достъп до информация, възможност за попълване и подаване на документи, както и получаване на отговори от компетентните органи. Министерският съвет е задължен да приеме наредба за условията и реда за функциониране на ЕЗК, предложена от министрите на икономиката и електронното управление.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги описва функциите на Единното звено за контакт, което осигурява достъп до информация и услуги за доставчиците и получателите на услуги. То предоставя информация за изискванията към доставчиците, разяснения относно процедурите, образци на документи, контакти с компетентни органи и организации, публични регистри, средства за защита при спорове и информация за знаци за качество и кодекси на поведение на ниво ЕС.
Чл. 5
Компетентните органи, отговарящи за дейностите по предоставяне на услуги, са задължени да предоставят на ЕЗК (Европейската комисия) ясна и актуална информация в съответствие с изискванията на чл. 4 от закона. Тази информация трябва да бъде пълна и недвусмислена.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги задължава компетентните органи да предоставят информация на доставчици и получатели на услуги при поискване, с цел улесняване на изпълнението на нормативните и административните изисквания. Ако органът не е компетентен да предостави исканата информация или действията по заявлението са необосновани, той трябва незабавно и мотивирано да уведоми лицето за това.
Чл. 7
Член 7 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги описва функциите на Единното звено за контакт, което осигурява обмен на съобщения между доставчици на услуги и компетентните органи чрез Единния портал за достъп до електронните административни услуги.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги посочва, че Единното звено за контакт и компетентните органи обработват лични данни, като спазват изискванията за защита на тези данни. Това е важна разпоредба, която гарантира, че личната информация на гражданите е защитена по време на обработката й.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя, че достъпът до услуги и упражняването на дейност по предоставяне на услуги е свободен, освен ако не е предвидено друго от акт на Европейския съюз или специален закон. Специален закон може да въвежда разрешителен режим само при спазване на принципите на недискриминация, необходимост и пропорционалност, като всяко ограничение трябва да е оправдано от защитата на обществения интерес и да не надхвърля необходимото.
Чл. 10
Член 10 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя задълженията на компетентния орган относно разрешаването на дейности по предоставяне на услуги. Той е длъжен да разреши упражняването на такава дейност, ако се установи съответствие с всички законови изисквания за разрешителния режим. Разрешителните режими се основават на принципи като законоустановеност, равнопоставеност, защита на обществения интерес, пропорционалност, обективност, прозрачност и достъпност.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя условията за предоставяне на разрешение за достъп до услуги и упражняване на дейност по предоставяне на услуги. Забранява се поставянето на изисквания, свързани с националността на доставчика, ограничения за установяване в повече от една държава членка, доказване на пазарна необходимост, и други ограничения, освен в случай на защита на обществения интерес. Възможни са количествени или териториални ограничения, специфична правно-организационна форма и минимални тарифи, но не трябва да се дублират с изисквания от други държави. Компетентният орган не може да изисква документи от друга държава членка, освен в предвидените случаи.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги регламентира условията, при които доставчикът получава разрешение за достъп до услуги или за упражняване на дейност по предоставяне на услуги на територията на Република България. Разрешението е валидно на цялата територия, освен при ограничения, свързани с обществен интерес. Срокът на разрешението е неограничен, освен ако не подлежи на автоматично подновяване или е ограничен от нормативен акт поради обществени интереси.
Чл. 13
Компетентният орган е задължен да предостави мотиви за всяко решение, което касае отказ, ограничаване, отнемане или прекратяване на разрешение за достъп до услуги. Всяко такова решение може да бъде обжалвано.
Чл. 14
Доставчикът на услуги е задължен да уведомява компетентния орган за определени промени в обстоятелствата. Тези промени включват създаването на дъщерни дружества, клонове и представителства, които попадат под разрешителния режим, както и ситуации, при които условията за издаване на разрешение не са изпълнени.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги регламентира процедурите за издаване на разрешения, които трябва да се извършват при спазване на принципите, описани в чл. 10, ал. 2. Компетентният орган е задължен да информира заявителя по ясен и недвусмислен начин относно необходимите документи, правното им значение, сроковете на процедурата, размера на таксите, възможностите за подаване на предложения и сигнали, както и друга информация, предвидена в нормативен акт.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя процедурите за издаване на разрешения, като акцентира на необходимостта те да не бъдат възпиращи и да не усложняват предоставянето на услуги. Всички подадени документи се регистрират, а регистрацията включва срок за произнасяне, средства за защита на заявителя и отбелязване, че непроизнасянето в срок води до автоматично предоставяне на разрешението. Срокът може да бъде удължен при сложност, а при непълни или нередовни документи, заявителят бива информиран за необходимостта от допълнителна информация или отхвърляне на молбата.
Чл. 17
Според Чл. 17 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги, ако компетентният орган не се произнесе по заявлението за разрешение в определения срок, се счита, че разрешението е предоставено. Изключение правят случаите, в които законът предвижда специфични условия, свързани с обществения интерес или правните интереси на трети лица.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги регламентира процедурата по подбор на кандидати, когато броят на разрешенията за даден вид дейност е ограничен. Процедурата трябва да спазва принципите на законосъобразност, публичност, прозрачност и безпристрастност. Критериите за подбор включват аспекти, свързани с националната сигурност, опазване на общественото здраве и околната среда, безопасността на работещите, както и защитените територии и културни ценности. Разрешението се предоставя за определен срок и не се подновява автоматично, а се провежда нов подбор, при който предишни титуляри нямат предимства.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги регламентира правото на доставчиците от други държави членки на ЕС да предоставят услуги на територията на Република България без разрешителен режим, когато дейността е временно или еднократно. Временните или еднократни услуги могат да бъдат ограничавани само от законови изисквания, които трябва да отговарят на принципите на недискриминация, необходимост и пропорционалност. Забранено е налагането на изисквания, които биха затруднили предоставянето на услуги от доставчици, установени в други държави членки. Компетентните органи трябва да вземат предвид специфичните характеристики на услугата при прилагане на изискванията и да признават документи, издадени по законодателството на друга държава членка, които са еквивалентни на българските изисквания.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги изброява изключенията от прилагането на Чл. 19. Включени са услуги от общ икономически интерес, услуги по командироване на работници, защита на лични данни, адвокатски услуги, услуги по съдебно възстановяване на дългове, услуги, изискващи професионална квалификация, услуги в областта на социалното осигуряване, административни услуги за граждани на ЕС, услуги по визи, превози на отпадъци, услуги в областта на авторското право, нотариални услуги, финансов одит и счетоводство, регистрация на превозни средства и услуги, свързани с договорни задължения.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги предвижда, че временното или еднократното предоставяне на услуги от доставчици, установени в друга държава членка, може да бъде ограничено по изключение, свързано с безопасността на услугите. Тези ограничения могат да се прилагат след осъществяване на процедурата за взаимно подпомагане и не ограничават съдебните процедури, включително предварителни действия в наказателно производство.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги позволява на доставчиците на услуги да упражняват повече от един вид дейност, самостоятелно или в сътрудничество с други. Въпреки това, ограничения могат да бъдат наложени, за да се гарантира независимостта и безпристрастността на доставчиците, особено в регулирани професии и при сертификация, акредитация, технически мониторинг или изпитване. Упражняването на повече от една дейност е разрешено при условие, че не съществува конфликт на интереси, осигурени са независимост и безпристрастност, и правилата за етика и поведение са съвместими.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя задълженията на Единното звено за контакт (ЕЗК) в България относно предоставянето на информация на получателите на услуги. ЕЗК осигурява достъп до информация за изискванията в други държави членки, средства за защита при спорове, контакти с организации за помощ, и информация във връзка с Регламент (ЕС) 2018/302. Компетентните органи в България са длъжни да сътрудничат и да предоставят необходимата информация на ЕЗК, а при нужда, да контактуват с компетентните органи в други държави членки.
Чл. 23а
Чл. 23а от Закона за дейностите по предоставяне на услуги предвижда, че Единното звено за контакт и Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите предоставят практическо съдействие и помощ на получателите на услуги относно информацията, посочена в чл. 23, ал. 1. Тази разпоредба е въведена с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, бр. 45 от 2019 г., и влиза в сила от 07.06.2019 г.
Чл. 24
Доставчиците на услуги са задължени да предоставят информация на получателите, включително данни за идентичност, регистрация, разрешителен режим, ДДС номер, професионална принадлежност, условия за ползване, ценови информация, основни характеристики на услугата, застраховки и друга информация, предвидена от правото на ЕС. Информацията трябва да бъде ясна, достъпна и предоставена преди сключване на договор или преди предоставяне на услугата.
Чл. 25
Доставчиците на услуги, упражняващи регулирани професии, имат право да използват търговски съобщения, при условие че спазват професионалните правила на съответната професия. Те трябва да гарантират независимостта, достойнството и доброто име на професията, както и да опазват професионалната тайна. Ограничения на съдържанието на търговските съобщения са допустими само ако са недискриминационни, пропорционални и свързани с обществен интерес.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги предвижда задължението на доставчиците, установени в България, да сключват застраховка за професионална отговорност или да предоставят друга гаранция, когато това е изисквано от специален закон или акт на ЕС. В случаите, когато услугите представляват специфичен риск за здравето, безопасността или финансовата сигурност на получателя, доставчикът трябва да осигури подходяща застраховка или обезпечение, съобразено с риска.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя условията, при които компетентният орган може да изисква застраховка за професионална отговорност или гаранция от доставчици, установени в България. Според алинея 1, такова изискване не е допустимо, ако доставчикът е предоставил еквивалентна гаранция в друга държава членка. В случаи, когато предоставената гаранция покрива само част от рисковете, компетентният орган може да изисква допълнителна гаранция за непокритите рискове (ал. 2). Когато се изисква застраховка или друга гаранция, се приемат удостоверения или документи за застрахователно покритие от кредитни институции и застрахователи от други държави членки (ал. 3).
Чл. 28
Доставчиците на услуги са задължени да отговарят на рекламации или жалби от получателите в най-кратък срок, с цел разрешаване на спора.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя начините за уреждане на спорове между доставчици и получатели на услуги. Споровете могат да се решават по взаимно съгласие, чрез извънсъдебни средства (включително помирително производство) или по съдебен ред. При решаване на споровете се прилагат и разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите.
Чл. 29а
Чл. 29а от Закона за дейностите по предоставяне на услуги гласи, че доставчиците на услуги не могат да дискриминират получателите на услуги по причини, свързани с гражданство, местопребиваване или място на установяване. Общите условия за достъп до услугите не трябва да съдържат дискриминационни разпоредби. Освен това, доставчиците, които са търговци, не могат да блокират достъпа на географски принцип или да прилагат други форми на дискриминация, в нарушение на Регламент (ЕС) 2018/302. Възможно е да се прилагат различни условия за достъп, когато те са оправдани от обективни критерии.
Чл. 29б
Чл. 29б от Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя отговорността на доставчиците на услуги и търговците за нарушения, свързани с Регламент (ЕС) 2018/302. Те носят отговорност по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато получателят на услугите е потребител, тези лица подлежат на контрол съгласно Закона за защита на потребителите.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги регламентира, че компетентните органи, отговорни за предоставянето на услуги, участват в обмена на информация с органите на други държави членки. Този обмен се осъществява чрез Информационната система на вътрешния пазар (ИСВП), съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2012, който касае административното сътрудничество в рамките на вътрешния пазар.
Чл. 31
Член 31 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги предвижда, че с решение на Министерския съвет се определят национален координатор, делегиран координатор или делегирани координатори в сферата на услугите, както и списък на компетентните органи, които трябва да бъдат регистрирани в системата ИСВП. Списъкът включва официалното наименование на органа и неговата област на компетентност. Министерският съвет също така приема наредба, която урежда условията и реда за работа на координаторите и поддържането на списъка с компетентни органи.
Чл. 32
Член 32 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги регламентира мерките за взаимно сътрудничество между компетентните органи на държавите членки. Тези мерки включват искания за информация, проверки, разследвания и друга помощ, които трябва да бъдат мотивирани. Информацията се предоставя по електронен път и може да се използва само за конкретни цели. При трудности в изпълнението на искания, компетентният орган трябва да информира отправилия запитването орган. В случай на неизпълнение на задълженията за взаимна помощ, националният координатор уведомява Европейската комисия.
Чл. 33
Член 33 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги предвижда, че компетентните органи в България трябва да осигурят достъп до регистрите на доставчиците на услуги. Този достъп е разрешен както за компетентни органи в страната, така и за съответните органи в държавите членки на Европейския съюз, при условие че условията за достъп са равни.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги регламентира контрола върху доставчиците на услуги в България. Контролът се осъществява от оправомощени органи, които предоставят информация на други държави членки при поискване. При необходимост, органите извършват проверки и разследвания, а при установени нарушения налагат административни наказания. В случай на сериозни рискове за здравето или околната среда, компетентният орган уведомява всички държави членки и Европейската комисия.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги регламентира контрола върху доставчици, установени в друга държава членка и предоставящи услуги временно в България. Компетентните органи осъществяват проверки за спазване на изискванията, като те трябва да са недискриминационни и пропорционални. При искане от компетентен орган на друга държава членка, българските органи извършват проверки за ефективен контрол, прилагайки подходящи мерки.
Чл. 36
Член 36 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги регламентира условията и процедурата, при които компетентните органи могат да предприемат мерки за безопасността на услугите, предоставяни от доставчици, установени в друга държава членка. Мерките могат да бъдат взети при наличие на определени условия, включително недостатъчна защита от страна на държавата членка на установяване. Процедурата включва искане от компетентния орган, получаване на информация от държавата членка на установяване и уведомяване на Европейската комисия. В неотложни случаи процедурата може да бъде опростена.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги предвижда, че когато компетентен орган установи действия или обстоятелства, които могат да причинят сериозни вреди на здравето или безопасността на хората, той трябва да уведоми националния или делегирания координатор по ИСВП. Този координатор е длъжен в най-кратък срок да информира съответните компетентни органи на засегнатите държави членки и Европейската комисия.
Чл. 38
Член 38 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя процедурите за предоставяне на информация от компетентните органи на една държава членка на компетентни органи на друга държава членка по отношение на дисциплинарни, административни или наказателни санкции и мерки, свързани с неплатежоспособност или несъстоятелност на доставчици на услуги. Искането за информация трябва да бъде мотивирано, а информацията трябва да бъде предоставена при спазване на законодателството за защита на личните данни. Доставчикът на услуги, за когото е направено искането, трябва да бъде информиран, а публичната информация да бъде съобщена на потребителите.
Чл. 39
Контролът по прилагането на Закона за дейностите по предоставяне на услуги се осъществява от компетентни органи, съгласно специалните закони, както и от Комисията за защита на потребителите, в съответствие с разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Точка 3 е отменена с ДВ, бр. 83 от 2013 г.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги предвижда наказания за длъжностни лица, които извършат или допуснат нарушения на определени членове от закона. За първо нарушение глобата е от 50 до 250 лв., а при повторно - от 150 до 750 лв. Професионални организации или сдружения, които регулират достъпа до услуги, могат да получат имуществена санкция от 300 до 3000 лв. при първо нарушение и от 2000 до 7000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 41
Доставчиците, които нарушават разпоредбите на чл. 14, 24, 25, ал. 1, 26 или 28 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги, подлежат на глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., освен ако деянието е престъпление. При повторно нарушение, санкцията е в двоен размер.
Чл. 42
Законът за дейностите по предоставяне на услуги регламентира условията и реда за предоставяне на услуги в България, включително правомощията на компетентните органи, процедури за установяване на нарушения, определение на ключови термини, като "доставчик", "получател", "разрешителен режим", и изисквания за уведомяване и нотифициране на Европейската комисия. Законът въвежда разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО и предвижда мерки за съответствие с европейското законодателство. Компетентните органи трябва да предприемат действия за регистрация в информационната система за вътрешния пазар (ИСВП) и да уведомяват за нови изисквания, свързани с предоставянето на услуги.
Параграф §1
Законът определя основни термини, свързани с предоставянето на услуги, включително "компетентен орган", "доставчик", "получател", "разрешителен режим" и др. Той уточнява какви услуги попадат под различни категории, като финансови услуги, електронни съобщителни услуги, медицински и здравни услуги, социални услуги и хазартни дейности. Законът също така се отнася до условията за установяване на доставчици и определя изискванията за тяхната дейност, включително необходимостта от разрешителни и лицензии. Чрез тези разпоредби, законът цели да регулира достъпа до услуги и да осигури защита на получателите на услуги.
§ 2
Параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги определя процедурата за уведомяване на министъра на икономиката и индустрията при планиране на нормативни актове, които въвеждат изисквания към доставчиците на услуги. Компетентният орган трябва да подготви доклад, който съдържа информация относно разрешителните режими, основанията за изискванията и съответствието с принципите на закона. Министърът след това нотифицира Европейската комисия за предложените изменения. Нотифицирането е задължително и е свързано с Директива 98/34/ЕО.
§4
Компетентните органи в България са задължени да предприемат действия за регистрация в ИСВП в срок от един месец след влизането в сила на закона. Това включва всички необходими действия, свързани с упражняването на дейности по предоставяне на услуги.
§5
Параграф §5 внася изменения в Закона за туризма, които позволяват на лица от държави - членки на ЕС или от държави, участващи в Споразумението за Европейското икономическо пространство, да извършват туроператорска или туристическа агентска дейност в България, при условие че представят необходимите документи за удостоверяване на правото си да извършват такава дейност и наличието на застраховка. Внесени са изменения в различни членове на закона, касаещи регистрацията, документите за правоспособност, и условията за извършване на стопанска дейност. Освен това, отменени са някои разпоредби и са уточнени изискванията за идентификация на лицата и документите, свързани с дейността.
§ 6
В преходните и заключителни разпоредби към Закона за дейностите по предоставяне на услуги се въвеждат изменения в Закона за устройство на територията. Основните промени включват: добавяне на възможност за признаване на документи от компетентни органи на държави членки на ЕС, замяна на термини, свързани с професионалните регистри, и уточняване на правото на чужденци да извършват строителни дейности при наличие на призната квалификация.
§7
В Закона за Камарата на строителите се правят изменения, които включват: 1. В чл. 3, ал. 2 се добавя, че вписването в регистър на държава - членка на ЕС или страна по Споразумението за ЕИП има силата на вписване в Централния професионален регистър на строителя. 2. В чл. 16, ал. 3, т. 11 се добавя, че законодателството на държава - членка на ЕС или страна по Споразумението за ЕИП е също валидно. 3. В чл. 17 се уточнява, че ако строителят е регистриран в друга държава от ЕС или ЕИП, документът по ал. 2, т. 1 може да не е легализиран.
§8
В §8 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за дейностите по предоставяне на услуги се предвиждат изменения в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. В чл. 13, ал. 1 второто изречение се изменя, така че да уточнява, че в случай на отказ, решението трябва да бъде мотивирано. В ал. 3 се заличават думите "или мълчаливият отказ".
§9
В Закона за енергийната ефективност се правят изменения, които добавят възможност за признаване на образователни квалификации не само по българското законодателство, но и по законодателствата на държави членки на ЕС или на други държави, участващи в Споразумението за Европейското икономическо пространство. Конкретно, в чл. 23, ал. 1, т. 3, буква "б" и в чл. 34, ал. 1, т. 3, буква "б" след думите "по реда на Закона за висшето образование" се добавя новата формулировка.
§10
В Закона за занаятите се въвеждат изменения, касаещи информацията, която трябва да се предоставя при регистрация на занаятчии. В чл. 23, ал. 1 се уточняват данните, които трябва да се представят, включително името, ЕГН/ЛНЧ, адреси и информация за правния статус на занаятчията. В чл. 24 се добавят нови алинеи, които регулират условията за установяване на занаятчии от държави членки на ЕС и предоставят указания за уведомление при временно извършване на дейност. В чл. 25 се заличава ненужен текст. Чл. 55 определя условията за признаване на майсторите, а в чл. 64 също се премахва ненужен текст.
§11
Включва изменения в Закона за защита на потребителите, където в чл. 186, ал. 2, т. 9 се добавя нова буква 'о', която се отнася до Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар.
§12
В срок от два месеца след влизането в сила на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, компетентните органи трябва да предприемат действия за привеждане на разрешителните режими и изисквания в съответствие със закона. Също така, Министерският съвет е задължен да приеме необходимите актове по чл. 3, ал. 3 и чл. 31.
§13
Законът за дейностите по предоставяне на услуги влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от 41-ото Народно събрание на 11 февруари 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. В допълнение, се споменава, че има изменения свързани с Закона за забрана на химическото оръжие и контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародвани в ДВ, бр. 14 от 2015 г.
Параграф §17
В параграф 17 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги се предвижда замяна на изразите "министърът на икономиката и енергетиката" и "министъра на икономиката и енергетиката" с "министърът на икономиката" и "министъра на икономиката". Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с актуализацията на закона.
§12
Законът за дейностите по предоставяне на услуги влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 4, ал. 3, която влиза в сила две години след обнародването. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за социалните услуги са обнародвани в ДВ, бр. 24 от 2019 г. и влизат в сила от 01.07.2020 г., като са изменени с ДВ, бр. 101 от 2019 г.
§ 45
Законът влиза в сила на 1 юли 2020 г., с изключения: 1) Определени разпоредби, свързани с домове за медико-социални грижи за деца, влизат в сила на 1 януари 2021 г. 2) Други разпоредби влизат в сила на 1 януари 2019 г. 3) Някои членове и параграфи влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§5
С този закон се предвиждат мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2018/302, насочен към преодоляване на дискриминацията на географски принцип и защита на клиентите в рамките на вътрешния пазар. Регламентът цели да предотврати необоснованото блокиране на достъпа до услуги въз основа на националност, местопребиваване или място на установяване. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 45 от 2019 г., и влизат в сила от 07.06.2019 г.
§7
Законът за дейностите по предоставяне на услуги влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за електронното управление, който е обнародван в брой 15 от 2022 година и влиза в сила на 22 февруари 2022 година.
§29
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби се отнасят и за закона за изменение и допълнение на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който е обнародван в ДВ, бр. 41 от 2024 г. и влиза в сила на 10.05.2024 г.
§ 37
В параграф 37 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги се предвижда замяна на термини. Думите "Министърът на икономиката" и "министъра на икономиката" се заменят с "Министърът на икономиката и индустрията" и "министъра на икономиката и индустрията". Това изменение е в сила след обнародването на закона в Държавен вестник.
Параграф §76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, законът е свързан с редица директиви и регламенти от Европейското законодателство, които регулират различни аспекти на вътрешния пазар на услуги, обработката на лични данни, електронни съобщения и др. Списъкът включва директиви относно електрическите услуги, аудиовизуалните медийни услуги, признаването на професионалните квалификации и много други, които целят да осигурят единни правила за функционирането на вътрешния пазар в ЕС.
