ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда правилата за движение по обществено достъпните пътища, изискванията към пътните превозни средства и правоспособността на водачите. Определя правата и задълженията на участниците в движението, както и мерките и наказанията за нарушения. Целта е да се опазят животът и здравето на участниците, да се улесни придвижването и да се защити имуществото и околната среда от замърсяване.
Чл. 2
Чл. 2 определя условията за обществено ползване на пътищата. Всеки път, който е отворен за обществено ползване, трябва да предлага равни условия за всички участници в движението. Лицата, които стопанисват пътища, които не са отворени за обществено ползване, са задължени да ги обозначат. Всеки има право да се движи по тези пътища, при условие че спазва правилата за движение. Законът се прилага и за пътища, които не са отворени за обществено ползване, освен ако не е указано друго от собственика или администрацията. Контролът по закона не се отнася за пътища, които не са отворени за обществено ползване.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за движението по пътищата определя задълженията на лицата, които стопанисват пътищата, относно тяхното поддържане, организиране на движението и опазване на околната среда. Лицата трябва да осигурят необходимата маркировка и сигнализация, както и да организират движението за безопасно и бързо придвижване. Използването на светлинни сигнали, пътни знаци и маркировка е задължително и се извършва след възлагане от съответния собственик или администрация. Условията и редът за организиране на движението и създаване на временна организация за безопасност на движението се определят с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за движението по пътищата предвижда, че при необходимост движението по пътищата може да бъде регулирано от упълномощени длъжностни лица. Тази разпоредба е част от общите правила за движение, които се съдържат в глава втора на закона.
Чл. 5
Всеки участник в движението е задължен да не създава опасности и пречки, да опазва околната среда и да бъде внимателен към уязвимите участници. Водачите на превозни средства трябва да спазват норми за шум и вредни емисии, да не затрудняват движението и да избягват внезапни маневри. Забранява се управлението на превозно средство с алкохол над 0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества.
Чл. 6
Участниците в движението по пътищата са задължени да следват сигналите на упълномощените длъжностни лица, които регулират или контролират движението. Те трябва да се съобразяват с светлинните сигнали, пътните знаци и маркировката, а също така да изпълняват разпорежданията на упълномощените лица, независимо от наличието на светлинни сигнали и пътни знаци.
Чл. 7
Член 7 от Закона за движението по пътищата определя приоритетите на различните видове сигнали при несъответствие. При конфликт между сигналите на регулировчика и светлинните сигнали, участниците в движението трябва да следват сигналите на регулировчика. При несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци, важат светлинните сигнали. При конфликт между пътните знаци и маркировката на пътя, предимство имат пътните знаци. В случай на конфликт между пътен знак на преносима стойка и останалите знаци, важи знакът на преносимата стойка. При строителство и ремонт, участниците в движението трябва да следват временната пътна маркировка.
Чл. 8
Водачите на пътни превозни средства трябва да използват дясната половина на пътя, освен ако не е указано друго с пътен знак или светлинен сигнал. Когато на едно място е разрешено преминаването на нерелсови и релсови превозни средства, водачът на нерелсовото превозно средство е задължен да пропусне релсовото, независимо от местоположението и посоката на движение.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за движението по пътищата установява забрани за движение на самобалансиращи се превозни средства, верижни машини и гуми с шипове по обществено достъпните пътища. Разрешено е движението на пътни превозни средства с вериги за сняг само при специфични пътни условия. Редът за движение на верижни машини и машини с гуми с шипове от въоръжените сили се регулира с наредба. Поставянето на предмети или извършването на дейности в обхвата на пътя изисква разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.
Чл. 10
Чл. 10 определя задълженията и правомощията на регулировчика, който контролира движението по пътищата. Регулировчикът е задължен да носи отличителни знаци за разпознаване и може да ползва регулировъчна палка, свирка или червен флаг при строителни работи. Сигналите, които той подава с ръце, указват на участниците в движението кога да спрат, кога да преминават и кога да не преминават, в зависимост от положението на ръцете му. Освен стандартните сигнали, регулировчикът може да използва и допълнителни жестове за даване на указания.
Чл. 11
На железопътните прелези движението на пътните превозни средства може да бъде регулирано от железопътен служител, който подава сигнали за спиране. През деня сигналът е червен флаг, а през нощта - червена светлина. Тези сигнали са задължителни за всички водачи, приближаващи прелеза.
Чл. 12
Член 12 от Закона за движението по пътищата описва различните видове пътни светофари и тяхното предназначение. Те се използват за регулиране на движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки и стеснени участъци. Светофарите могат да бъдат с немигащи и мигащи светлини в червен, жълт и зелен цвят, а също така и с лунно бял цвят за обществен транспорт. За пешеходците се използват светофари с червен и зелен цвят. Мигаща червена светлина сигнализира за забрана на преминаване през железопътен прелез. На натоварени кръстовища могат да се поставят устройства за отчитане на времетраенето на сигналите.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за движението по пътищата регламентира поставянето на пътни знаци и маркировка с цел предупреждаване на участниците в движението за опасности и даване на предписания относно правилата за движение. Пътните знаци служат за указване на предимства, забрани и допълнителна информация, докато пътната маркировка насочва движението на превозни средства и пешеходци, отбелязва опасни зони и предоставя полезна информация.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за движението по пътищата определя, че министърът на регионалното развитие и благоустройството, заедно с министърите на вътрешните работи и транспорта, създават наредби, които регламентират условията и реда за използване на пътните светофари, знаци и маркировки при организиране на движението по обществените пътища. Освен това, се определят условията за установяване и обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия, както и изискванията за ограничителни системи за пътища, с цел осигуряване на безопасността на участниците в движението.
Чл. 15
В Чл. 15 от Закона за движението по пътищата се определят правилата за движение на водачите на пътни превозни средства. Основното правило е, че водачът трябва да се движи възможно най-вдясно по платното и да използва най-дясната свободна лента. Има изключения, когато водачът може да избере друга лента, например в населени места с определени условия. Броят на пътните ленти се определя от маркировката или знаците. Водачите на определени превозни средства трябва да се движат по предназначените за тях ленти, а немоторни превозни средства могат да ползват пътния банкет, ако е безопасно. Забранено е движението на други превозни средства в ленти, предназначени за обществен транспорт, освен за специализирани превози. Също така, забранено е паркирането в паркове и детски площадки извън обозначените места.
Чл. 16
На пътно платно с двупосочно движение, водачите на превозни средства имат следните забрани: 1. На платно с две ленти - забранено е навлизането и движението в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. 2. На платно с три ленти - забранено е навлизането и движението в крайната лява лента; разрешено е само при изпреварване или заобикаляне в средната лента. 3. На платно с четири и повече ленти - забранено е навлизането и движението в лентите за насрещно движение. Допълнително, на път с две или три самостоятелни платна, забранено е навлизането в крайното ляво платно.
Чл. 17
На пътно платно с три и повече ленти за движение в една посока, водачите на превозни средства, които не могат да развиват максималната разрешена скорост, нямат право да влизат в крайната лява лента, освен когато завиват или заобикалят. Това правило е предназначено за осигуряване на безопасност и ефективност в движението.
Чл. 18
Водачите на бавнодвижещи се пътни превозни средства са задължени да се движат в най-дясната пътна лента, освен при завиване или заобикаляне. При наличие на обозначена пътна лента за бавнодвижещи се превозни средства, те са длъжни да я използват.
Чл. 19
В член 19 от Закона за движението по пътищата се регламентира поведението на водачите на пътни превозни средства, когато се намират на релсов път. Водачите са длъжни да освободят релсовия път бързо при приближаване на превозно средство от редовните линии за обществен транспорт. Забранява се движението на нерелсови превозни средства по платна, предназначени за релсови превозни средства, освен за превозни средства от редовните линии за обществен транспорт.
Чл. 20
Водачите на пътни превозни средства са задължени да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват. При избиране на скоростта на движението, те трябва да вземат предвид атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и превозното средство, превозвания товар, както и характера и интензивността на движението. Водачите са длъжни да намалят скоростта и при необходимост да спрат, когато съществува опасност за движението.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за движението по пътищата определя максималните скорости на движение на различни категории пътни превозни средства. В населени места скоростта не трябва да превишава 50 km/h, извън населени места - 80-90 km/h, а на автомагистрали и скоростни пътища - 90-140 km/h в зависимост от категорията на превозното средство. Специфични ограничения се прилагат за самоходни машини и мотоциклети.
Чл. 22
В член 22 от Закона за движението по пътищата се определят задълженията на водачите на пътни превозни средства, когато се движат с ниска скорост. Водачът не трябва да се движи с твърде ниска скорост без основателна причина, ако това пречи на движението на другите. В случай че водачът причинява образуване на колона от превозни средства, той е длъжен да ги пропусне при първа възможност. Освен това, на водача на моторно превозно средство е забранено да се движи с ниска скорост без включени аварийни светлини.
Чл. 23
Водачите на пътни превозни средства са задължени да поддържат безопасно разстояние от превозното средство пред тях, за да избегнат удряне при намаляване на скоростта или рязко спиране. На двулентови двупосочни пътища извън населени места, превозни средства с дължина над 7 метра трябва да осигурят достатъчно разстояние, за да позволят безопасно изпреварване.
Чл. 24
Водачът на пътно превозно средство не трябва рязко да намалява скоростта, освен за предотвратяване на инцидент. Преди значително намаляване на скоростта, водачът е длъжен да се увери, че не създава опасност за другите участници в движението и не затруднява излишно тяхното движение. Ако превозното средство няма стоп - светлини или те са повредени, водачът трябва да подаде сигнал с ръка.
Чл. 24а
Чл. 24а от Закона за движението по пътищата предвижда, че за ограничаване на скоростта на движение могат да се използват изкуствени неравности или други средства, които се изграждат или монтират на платното за движение. Министрите на регионалното развитие и благоустройството и на вътрешните работи определят условията и изискванията за изграждане и монтаж на тези средства. Забранява се изграждането на изкуствени неравности по републиканските пътища извън населените места.
Чл. 25
Водачът на пътно превозно средство трябва да се убеди, че маневрата, която предприема, не създава опасност за участниците в движението. Преди да извърши маневра, той трябва да вземе предвид положението, посоката и скоростта на движение на другите превозни средства. При навлизане в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне превозните средства, които се движат по нея. При едновременна маневра от две превозни средства в съседни ленти, предимство има водачът в дясната лента.
Чл. 26
Водачът на превозно средство е задължен да подаде ясен сигнал преди да завие или да извърши маневра, свързана с отклонение. Сигналът се подава чрез светлинните пътепоказатели, а при тяхна неизправност - с ръка. Светлинният сигнал трябва да бъде активен през цялото време на маневрата, докато ръчният сигнал може да бъде прекратен непосредствено преди маневрата.
Чл. 27
Според Чл. 27 от Закона за движението по пътищата, водачите на пътни превозни средства имат право да преминават от лявата или дясната страна на остров или препятствие, освен в случаите, когато пътен знак указва конкретната страна за преминаване или когато островът или препятствието са в средата на платното с двупосочно движение, в който случай водачът е задължен да премине от дясната страна.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за движението по пътищата регламентира сигналите, които водачите на пътни превозни средства трябва да подават, за да уведомят останалите участници в движението за намерението си да извършат маневра. Според текста, за завиване наляво или отклонение наляво, водачът трябва да подаде ляв пътепоказател или да изпъне лявата ръка хоризонтално. За завиване надясно или отклонение надясно, сигналите включват десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално, или лява ръка, сгъната в лакътя и насочена нагоре. Допълнителни сигнали могат да бъдат подавани чрез превключване на светлините и звуков сигнал извън населените места.
Чл. 29
Водачът на пътно превозно средство, което няма стоп-светлини или те са повредени, трябва да подава сигнал за спиране с лява или дясна ръка, изпъната нагоре.
Чл. 30
Според Чл. 30 от Закона за движението по пътищата, използването на звуков сигнал в населените места е забранено, освен в случаи, когато е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
Чл. 31
Водачът на моторно превозно средство може да подава авариен сигнал, за да предупреди другите участници в движението за наличие на опасност. Това се осъществява чрез едновременно включване на всички пътепоказатели на автомобила.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за движението по пътищата регламентира правото на пешеходците да сигнализират за намерението си да навлязат на платното за движение. Те могат да подават сигнал с ръка, като сигналът може да бъде с лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя. Важно е да се отбележи, че сигналът не освобождава пешеходците от задължението да се уверят в безопасността, като се съобразят с разстоянието и скоростта на приближаващите се превозни средства.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за движението по пътищата предвижда, че при пресичане на платното за движение от деца, сигнал за спиране на пътните превозни средства може да се подава с палка "Стоп! Деца", с червен флаг или с ръка. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 43 от 2002 г. и е в сила от 26.04.2002 г.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за движението по пътищата регламентира сигнализацията на моторни превозни средства със специален режим на движение. Според алинея 1, тези превозни средства подават светлинен сигнал с проблясваща синя или червена светлина и специален звуков сигнал. Алинея 2 уточнява, че превозни средства, които представляват препятствие или опасност за другите участници в движението, се обозначават с жълта мигаща или проблясваща светлина.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за движението по пътищата регламентира правилата за завиване надясно. Завиването трябва да се извършва от най-дясната лента или от лента, предназначена за завиване надясно. Ако радиусът на завиване е по-голям, водачът може да завие от друга част на платното, но е длъжен да пропусне превозните средства от дясната страна. При завиване за навлизане в двупосочен път, водачът трябва да навлезе в дясната част на платното по най-краткия път. Завиването надясно е разрешено на червена светлина само при наличие на знак или сигнал, като водачът е длъжен да пропусне пешеходците и да се увери, че пътят е свободен.
Чл. 36
Завиването наляво трябва да се извършва от най-лявата пътна лента или от специално обозначена лента за завиване наляво. При навлизане в двупосочно движение, водачът трябва да завие така, че да влезе в дясната част на платното за движение по най-краткия път.
Чл. 37
При завиване наляво, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се превозни средства. Същото важи и за водачите на релсови превозни средства. При завиване за навлизане в крайпътна територия, водачът на нерелсово превозно средство трябва да пропусне пътните превозни средства и пешеходците на пътя, който напуска. Водачът, който излиза от крайпътна територия, също е длъжен да пропусне пешеходците и превозните средства на пътя, на който влиза.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за движението по пътищата регламентира правилата за завиване в обратна посока. Водачът трябва да завива наляво от най-лявата пътна лента и да пропуска насрещно движещите се превозни средства. При недостатъчна широчина, завиването може да започне и от друга част на платното, като водачът трябва да пропусне и попътно движещите се превозни средства от лявата страна. На кръстовища не е разрешено движение назад при завиване в обратна посока.
Чл. 39 от Закона за движението по пътищата
Завиването в обратна посока е забранено на определени места, включително пешеходни пътеки, железопътни прелези, мостове, надлези, тунели и подлези, както и при ограничена видимост или видимост под 50 метра.
Чл. 40
Водачът на превозно средство е задължен да се увери, че зад него пътят е свободен преди да започне движение назад. По време на движението назад, той трябва постоянно да наблюдава пътя зад себе си. Ако това не е възможно, водачът трябва да осигури друг човек, който да го предупреждава за опасности.
Чл. 41
Според Закон за движението по пътищата, изпреварването на пътни превозни средства трябва да се извършва от лявата страна. Водачът на превозното средство напуска текущата си пътна лента, навлиза в съседната лента, преминава покрай движещото се превозно средство и след това се връща обратно в лентата, от която е излязъл.
Чл. 42
Водачите на моторни превозни средства имат определени задължения при извършване на изпреварване. Преди да подаде сигнал за изпреварване, водачът трябва да се увери, че няма други превозни средства, които го изпреварват, и че изпреварваното превозно средство не е подало сигнал за ляво завиване. След подаване на сигнала, той трябва да се увери, че има свободен път и видимост за безопасно изпреварване. По време на самото изпреварване, водачът трябва да осигури достатъчно странично разстояние и да не създава опасност за насрещно движещите се превозни средства. Водачът на изпреварваното превозно средство не трябва да увеличава скоростта или да пречи на изпреварването.
Чл. 43
Член 43 от Закона за движението по пътищата постановява, че изпреварването на моторни превозни средства е забранено в определени случаи: при недостатъчна видимост, на кръстовища, на железопътни прелези без бариери, при насрещно движение, пред пешеходни пътеки и на сигнализирани пешеходни пътеки.
Чл. 43а
Член 43а от Закона за движението по пътищата забранява изпреварването и заобикалянето на релсово превозно средство от лявата страна. Тази разпоредба е въведена с изменения в Държавен вестник, бр. 51 от 2007 г.
Чл. 44
Водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства трябва да осигурят достатъчно странично разстояние при разминаване. Ако разминаването не е безопасно поради препятствия или стеснение на платното, водачът, чиято лента е заета, е задължен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се превозни средства.
Чл. 45 от Закона за движението по пътищата
На планински пътища и при трудности в разминаването, водачът на спускащото се превозно средство трябва да спре и да пропусне изкачващото се, освен ако има място за разминаване, където изкачващият се може да спре без да се налага движение назад. Когато разминаването изисква движение назад, задължението е на водача на единичното превозно средство, по-лекото превозно средство или товарния автомобил по отношение на автобус. При равни категории превозни средства, назад трябва да се придвижи водачът на спускащото се превозно средство, освен ако е по-безопасно за изкачващото се.
Чл. 46
Водачите на превозни средства трябва да се движат с такава скорост, че да могат да спрат на разстояние, не по-голямо от половината от дължината на пътя, когато широчината на пътя не позволява безопасно разминаване между превозните средства. Това правило е особено важно в зони с ограничена видимост.
Чл. 47
Водачите на пътни превозни средства, приближаващи се към кръстовище, са задължени да се движат с такава скорост, която им позволява да спрат при необходимост и да пропуснат участниците в движението, които имат предимство. Това правило е важно за осигуряване на безопасността на всички участници в движението.
Чл. 48
На кръстовища с равнозначни пътища, водачите на пътни превозни средства трябва да пропускат превозните средства, приближаващи от дясната страна. Освен това, водачите на нерелсови превозни средства са задължени да пропускат релсовите превозни средства, независимо от тяхното местоположение и посока на движение.
Чл. 49
Водачите на пътни превозни средства, които излизат от земен път на път с настилка, са задължени да пропуснат всички движещи се по настилката превозни средства и пешеходци. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасност на движението.
Чл. 50
На кръстовища, където единият път е с предимство, водачите от другите пътища са задължени да пропуснат превозните средства, движещи се по пътя с предимство. Ако пътят с предимство променя направлението си, водачите на този път следват правилата на чл. 48, като същите правила важат и за водачите от другите пътища.
Чл. 50а
Според Чл. 50а от Закона за движението по пътищата, е забранено навлизането в кръстовище дори при разрешаващ сигнал на светофара, ако това ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Целта на тази разпоредба е да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността на движението.
Чл. 51
Всеки участник в движението трябва да бъде внимателен при приближаване и преминаване през железопътен прелез. Водачите на превозни средства трябва да се движат с такава скорост, която позволява спиране пред прелеза. Спирането е задължително пред прелез без бариери, а при наличие на знаци или маркировка, спирането трябва да е на разстояние не по-малко от 2 метра преди релсите или 1 метър от бариерите.
Чл. 52
На участниците в движението е забранено да преминават през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, както и при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите.
Чл. 53
Всеки участник в движението трябва да се убеди, че няма приближаващо релсово превозно средство преди да премине през железопътния прелез. Водачът на пътно превозно средство не трябва да започва преминаването, ако не е сигурен, че няма да се наложи спиране върху релсите или на разстояние по-малко от 2 метра от тях.
Чл. 54
В случай на принудително спиране на превозното средство на релсите или на разстояние по-малко от 2 метра от релсите, водачът е длъжен да изведе пътниците на безопасно разстояние и да предприеме мерки за извеждане на превозното средство от обсега на релсовия път. Ако това не е възможно, той трябва да предупреди водачите на релсовите превозни средства за опасността. Предупреждението през деня се извършва с кръгово движение на ръката с ярък предмет, а през нощта - с фенер или факла.
Чл. 55
На автомагистрали и скоростни пътища е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято максимална скорост е над 50 km/h. Забранено е движението на други пътни превозни средства, пешеходци, воденето на животни, както и на автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка. Освен това, на тези пътища е забранено движението с рекламна цел, провеждането на технически изпитания, организирането на демонстрации и рекламни шествия.
Чл. 56
Водачите, навлизащи на автомагистрала или скоростен път, са задължени да пропуснат пътните превозни средства, които вече се движат по тях. При напускане на автомагистралата или скоростния път, водачите трябва своевременно да заемат съответната пътна лента за излизане.
Чл. 57 от Закона за движението по пътищата
На автомагистрали с три или повече ленти за движение в една посока, водачите на автомобили с максимална допустима маса над 3,5 тона и на състави с обща дължина над 7 метра могат да се движат само в най-дясната и съседната на нея лента. Движението по другите ленти, дори и при изпреварване, е забранено.
Чл. 58 от Закона за движението по пътищата
На водачите на пътни превозни средства е забранено да спират извън обозначените места, да завиват в обратна посока или да се движат назад. Забранено е и навлизането в разделителната ивица, както и движението или спирането в лентата за принудително спиране, освен при повреда на автомобила или здравословни проблеми. Също така е забранено движението в платното за насрещно движение.
Чл. 58а
На водачите на пътни превозни средства е забранено: 1. да спират извън специално обозначените места; 2. да завиват в обратна посока, да се движат назад, да навлизат в разделителната ивица или да я пресичат; 3. да се движат в платното за насрещно движение.
Чл. 59
Водачите на пътни превозни средства, които са принудени да спрат по независещи от тях причини, могат да използват лентата за принудително спиране. При нощно време или намалена видимост, те трябва да сигнализират с предупредителен триъгълник или авариен сигнал. Ако не могат да отстранят повредата, трябва да вземат мерки за бързо изтегляне на автомобила от автомагистралата. Тегленето на повредено превозно средство по автомагистрала е позволено само до най-близкия изход.
Чл. 59а
Водачите на пътни превозни средства, които са принудени да спрат на скоростен път, могат да използват площадката за принудително спиране и трябва да сигнализират с предупредителен триъгълник или включен авариен сигнал при нощно време или намалена видимост. При невъзможност за отстраняване на повредата, те трябва да предприемат мерки за изтегляне на превозното средство. Тегленето с гъвкава връзка е разрешено само до най-близкия изход на скоростния път.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за движението по пътищата уточнява, че разпоредбите на чл. 55, 57, 58 и 59 важат и за движение по автомобилните пътища, които са обозначени с подходящ пътен знак. Също така, законът предвижда особени правила за движение в жилищна зона в Раздел XIV.
Чл. 61
Жилищната зона представлява специално устроена територия в населено място, обозначена на входовете и изходите с пътни знаци. В тези зони се прилагат специфични правила за движение, които се различават от общите правила за движение по пътищата.
Чл. 62
В жилищната зона пешеходците могат да използват пътя по цялата му широчина, а децата могат да играят, без да пречат на движението. Водачите на превозни средства трябва да се движат с максимална скорост от 20 km/h, като не поставят в опасност пешеходците. Паркирането е разрешено само на обозначени места, а при излизане от жилищна зона, водачите трябва да пропуснат участниците в движението на другия път.
Чл. 63
Водачът е длъжен при движение в тунел да изключи двигателя при принудително спиране, ако спирането не е кратковременно, и да включи къси светлини. Някои задължения са отменени или променени през годините.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за движението по пътищата постановява, че при движение в тунел е забранено: движението назад, завиването в обратна посока, спирането за престой и паркирането. Тези ограничения са важни за безопасността на пътниците и превозните средства в тунела.
Чл. 65 от Закона за движението по пътищата
Водачите на нерелсови превозни средства са задължени да намалят скоростта при движение в пътна лента покрай спирка на трамвай, тролейбус или автобус. Това трябва да стане своевременно, за да могат да спрат при необходимост.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за движението по пътищата регламентира задълженията на водачите на нерелсови пътни превозни средства при приближаване към трамвайна спирка. Водачът е длъжен да спре на един метър зад трамвая, ако той спира или е спрял на означена спирка. При спирка с остров на платното, водачът трябва да намали скоростта и, ако е необходимо, да спре, за да осигури безопасно преминаване на пешеходците.
Чл. 67
Водачите на нерелсови пътни превозни средства са задължени да намалят скоростта и при необходимост да спрат, за да позволят на обществените превозни средства да извършат маневри при потегляне от спирките. Въпреки това, водачите на обществените превозни средства също трябва да предприемат мерки за безопасност.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за движението по пътищата определя задълженията на водачите на нерелсови превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Водачите са длъжни да спират в специално уширение на пътното платно, а ако такова липсва, да спират възможно най-близо до границата на платното. Те също така трябва да осигурят безопасно качване и слизане на пътниците, което е разрешено само на спирките, когато превозното средство е неподвижно.
Чл. 69
На спирките за обществен транспорт, предназначени за редовни линии, е разрешено на други превозни средства да спират само за слизане на пътници, при условие че не пречат на обществените превозни средства. Забранено е таксиметровите автомобили да престояват на тези спирки с цел очакване на пътници.
Чл. 70
Член 70 от Закона за движението по пътищата регламентира задължението за включване на светлини при движение през нощта и при намалена видимост. Моторните превозни средства и трамваите трябва да използват къси или дълги светлини, габаритни светлини и осветление за задната регистрационна табела. Дългите светлини са забранени при разминаване, в осветени участъци и при движение зад друго превозно средство на разстояние под 50 метра. През деня е задължително използването на светлини за движение или къси светлини.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за движението по пътищата определя изискванията за светлоотразители и светлини на пътни превозни средства с животинска тяга. Превозните средства трябва да имат два бели или жълти светлоотразителя отпред и два червени отзад, както и светещо тяло отзад вляво при движение през нощта. Ръчните колички, теглени или бутани, трябва да имат светлини при движение през нощта, но това не е задължително за колички с широчина под 1 метър.
Чл. 72
Според Чл. 72 от Закона за движението по пътищата, всяко пътно превозно средство, което се намира на платното за движение през нощта, трябва да бъде оборудвано с минимум две бели или жълти светлини отпред и две червени светлини отзад. Тези изисквания не важат за определени категории превозни средства, които не са посочени в предходните разпоредби.
Чл. 73
На път извън населено място, през нощта или при намалена видимост, всяко спряно моторно превозно средство и тегленото от него ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини. Това е задължение, което е в сила от 26.04.2002 г.
Чл. 74
Допълнителни светлини за мъгла могат да се използват само при значително намалена видимост (мъгла, снеговалеж, дъжд и др.). Те не могат да се използват самостоятелно. Червената допълнителна задна светлина за мъгла може да се включва само при видимост под 50 метра.
Чл. 74а
Аварийният сигнал може да се включва, за да предупреждава останалите участници в движението за опасности, когато моторното превозно средство е спряло поради повреда или е участвало в пътнотранспортно произшествие и не може да бъде отстранено веднага, създавайки препятствие за другите.
Чл. 75
През деня мотоциклетите и мотопедите са задължени да се движат с включена къса светлина отпред и с включена габаритна светлина отзад, съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за движението по пътищата забранява използването на светлини, които не са предвидени в закона или в нормативните актове, издадени на негово основание. Това означава, че шофьорите трябва да се придържат само към разрешените светлини за безопасно движение.
Чл. 77
Водачът на моторно превозно средство е задължен да намали скоростта си, ако е заслепен от светлина, и при необходимост да спре, за да осигури безопасността на движението.
Чл. 78
Според Чл. 78 от Закона за движението по пътищата, водачът на стадо, което се движи по платното за движение извън населените места, е задължен да го обозначи със запален фенер от страната на движението, когато е нощ или при намалена видимост.
Чл. 79
За да могат велосипедите и индивидуалните електрически превозни средства да участват в движението по обществени пътища, те трябва да бъдат оборудвани с: изправни спирачки, механичен или електронен звънец, осветителни устройства (бяла или жълта светлина отпред и червена светлина отзад), както и светлоотразители отстрани на колелата за велосипедите. Тези изисквания са в сила от 07.07.2020 г.
Чл. 80
Водачът на велосипед е задължен да носи светлоотразителна жилетка, когато управлява велосипеда извън населени места, през нощта или при намалена видимост. Освен това, той трябва да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Чл. 80а
Чл. 80а от Закона за движението по пътищата регламентира задълженията и забраните на водачите на индивидуални електрически превозни средства. Водачите са длъжни да използват светлоотразителни елементи, да се движат по велосипедна инфраструктура или близо до дясната граница на платното, да управляват превозното средство с включени светлини в тъмното, да имат изправна спирачна система и да носят каска до 18 години. Забранено е движението по пътища с максимална скорост над 50 km/h, в зони с пътен знак В9, и по улици с пътен знак Г13, както и превозването на други лица и употребата на мобилен телефон. Минималната възраст за управление е 16 години по определени пътища и 14 години по велосипедни алеи. Общинският съвет може да определи по-ниски максимално допустими скорости и ред за паркиране на електрическите превозни средства.
Чл. 81
На водача на двуколесно пътно превозно средство, с изключение на индивидуално електрическо превозно средство, е забранено: 1. да се движи успоредно до друго двуколесно превозно средство; 2. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка; 3. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство; 4. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението; 5. да управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци, освен за велосипедисти до 12 години.
Чл. 82
Движението на велосипедисти в група за тренировка е забранено, освен ако пред и зад групата не има придружители с автомобил или мотоциклет.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за движението по пътищата определя правилата за теглене на повредени моторни превозни средства. Тегленето може да се извършва с гъвкава или твърда връзка, или от автомобил със специално приспособление. За превозни средства с максимална маса над 5 тона тегленето е разрешено само с твърда връзка или от специализиран автомобил. Водачите на теглещото и тегленото превозно средство трябва предварително да уговорят сигнали за взаимно разбиране по време на движението, включително сигнал за спиране.
Чл. 84
Според Закона за движението по пътищата, разрешената максимална скорост при теглене е 40 km/h. При теглене с твърда връзка по автомагистрала и скоростен път, максималната скорост е 70 km/h.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за движението по пътищата определя изискванията за теглене на моторни превозни средства. При теглене с твърда връзка тегличът трябва да е с дължина от 2 до 4 метра и да бъде оцветен с червени и бели ивици, а тегленото превозно средство трябва да има изправна кормилна уредба. При теглене с гъвкава връзка тегличът трябва да е с дължина от 4 до 6 метра, да бъде сигнализиран с червен флаг на поне две места, а тегленото превозно средство да има изправна кормилна и спирачна уредба.
Чл. 86
По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да има включени къси светлини и авариен сигнал. Тегленото превозно средство трябва да е с включен авариен сигнал или с поставен предупредителен светлоотразителен триъгълник отзад. При движение през нощта или в условия на намалена видимост, тегленото превозно средство трябва да има червена светлина отзад в лявата страна, ако осветителната уредба е неизправна.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за движението по пътищата определя забраните свързани с тегленето на превозни средства. Забранено е: 1. превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство; 2. тегленето на индивидуални електрически превозни средства, двуколесни пътни превозни средства и мотоциклети с кош; 3. тегленето на моторно превозно средство от моторно превозно средство с ремарке или обратно; 4. тегленето при намалена видимост под 50 метра; 5. тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за движението по пътищата изисква организирани шествия и състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, да се провеждат само след получаване на разрешение от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Освен това, маршрутите, условията и времето на провеждането трябва да бъдат предварително съгласувани с органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 89
Движението на шествия трябва да се извършва в колона, като се заема най-дясната свободна пътна лента. Широчината на колоната не трябва да надвишава широчината на една пътна лента за движение.
Чл. 90
Член 90 от Закона за движението по пътищата забранява на останалите участници в движението да пресичат шествие. Това означава, че по време на провеждане на шествие, всички други превозни средства и пешеходци не могат да преминават през него, за да се осигури безопасността на участниците в шествието.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за движението по пътищата определя моторните превозни средства със специален режим на движение, които включват автомобили и мотоциклети, подавали светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и звуков сигнал. Този режим се ползва само при необходимост и е разрешен за определени служби и структури, включително спешна медицинска помощ, национална сигурност и военна полиция. Освен това, специален режим може да се предостави на медицински превозни средства на лечебни заведения, които имат разрешение за осъществяване на лечебна дейност. Министърът на здравеопазването и министърът на вътрешните работи определят условията и реда за ползване на този режим.
Чл. 92
Водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение имат право да преминават при забраняващ сигнал на светофара, да надвишават разрешената максимална скорост, да не се съобразяват с организацията на движението и да паркират независимо от законовите разпоредби. Въпреки това, те са задължени да управляват превозното средство по безопасен начин.
Чл. 93
Според Закона за движението по пътищата, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за кратко време, необходимо за качване и слизане на пътници или за товарно-разтоварни работи, при условие, че водачът е на мястото. Паркирано е превозното средство, което е спряно извън тези условия и не е необходимо да спре за избягване на конфликт с друг участник в движението или препятствие.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за движението по пътищата определя правилата за престой и паркиране на пътните превозни средства извън и в населените места. Извън населените места, превозните средства трябва да спират извън платното за движение, а когато това е невъзможно, успоредно на оста на пътя. Паркирането на платното е забранено. В населените места, паркирането трябва да бъде възможно най-вдясно и успоредно на оста на пътя, с изключение на моторни превозни средства до 2,5 тона, които могат да паркират на тротоарите при определени условия. На пътища с еднопосочно движение е позволено престой от лявата страна, ако не пречи на движението.
Чл. 95
Водачите и пътниците на превозно средство, което е спряно за престой или паркирано, могат да отварят врати и да се качват или слизат, при условие че не създават опасност за другите участници в движението. Качването и слизането на деца до 12 години от автомобил, спрял на пътното платно, трябва да се извършва откъм страната на тротоара или банкета.
Чл. 96
Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е задължен да предприеме мерки, за да предотврати неговото самостоятелно движение или потегляне.
Чл. 97
Водачите на недвуколесни пътни превозни средства имат задължение да изместят повреденото превозно средство от платното за движение, както следва: извън населено място незабавно, а в населено място на разрешено паркомясто или извън платното. Ако изместването е невъзможно, трябва да обозначат превозното средство с предупредителен триъгълник на разстояние от 30 метра (или 100 метра на автомагистрали). Допълнително, авариен сигнал или габаритни светлини могат да се използват като сигнал. Правилата важат и за превозни средства, оказващи помощ, а при аварийни действия на пътя, се използват светлоотразителни конуси.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за движението по пътищата определя забраните за престой и паркиране на превозни средства. Основните точки включват забрана за паркиране на опасни места, като кръстовища, тунели, пешеходни пътеки и в близост до спирки на обществен транспорт. Допълнително, паркирането е забранено пред входовете на сгради и на места, предназначени за хора с увреждания. Съществуват и специфични ограничения за превозни средства с отнети регистрационни документи.
Чл. 99
Собствениците или администрацията на пътища в населени места могат да определят зони за платено и безплатно паркиране. Тези зони се обозначават с пътни знаци и маркировка, които указват условията за паркиране. Общинският съвет определя цената за паркиране и условията за плащане, включително управление на местата от специализирано звено или юридическо лице.
Чл. 99а
Чл. 99а от Закона за движението по пътищата описва процедурата за издаване на карта за паркиране на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Картата се издава от кмета на общината или упълномощено лице и е валидна за цялата страна. Тя трябва да отговаря на стандартизиран модел на Общността и е валидна и за карти, издадени от други държави членки на ЕС, при условие че отговарят на съответните изисквания.
Чл. 100
Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи следните документи: свидетелство за управление, свидетелство за регистрация, документ за застраховка 'Гражданска отговорност', превозни документи, валиден международен сертификат 'Зелена карта' при напускане на страната, и документ за следващ периодичен преглед. Освен това, той трябва да залепи валиден стикер за застраховка на предното стъкло и да поддържа табелите с регистрационния номер, устройствата за осветяване и стъклата чисти.
Чл. 101
При възникване на повреда или неизправност в пътно превозно средство, застрашаваща безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за отстраняване. Ако спряното превозно средство е на пътното платно, водачът трябва да носи светлоотразителна жилетка, когато е извън него. Ако повредата не може да бъде отстранена на място, водачът може да придвижи автомобила до място за отстраняване след вземане на мерки за безопасност. Разпоредбата не важи за опасни неизправности, които се определят с наредба.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за движението по пътищата забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство да предоставя превозното средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, употребило наркотични вещества или не притежава валидно свидетелство за управление. Собственикът е задължен да не допуска движението на превозно средство по платена пътна мрежа, ако не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса.
Чл. 103
Водачите на пътни превозни средства са задължени да спират плавно в най-дясната част на платното при подаден сигнал за спиране от контролни органи. Те трябва да следват указанията на представителя на службата за контрол.
Чл. 104
Водачите на пътни превозни средства са задължени да освободят място на пътното платно и при необходимост да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване на моторни превозни средства със специален режим на движение. Забранено е да се движат непосредствено зад тези превозни средства или зад придружаваните от тях автомобили.
Чл. 104а
На водачите на моторни превозни средства е забранено да използват мобилни телефони по време на управление, освен ако не ползват устройство, позволяващо безръчно използване на телефона.
Чл. 104б
На водачите на моторни превозни средства е забранено да организират или участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, както и да използват тези пътища за цели, различни от предназначението им за превоз на хора и товари.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за движението по пътищата забранява ограничаването на видимостта през челното, задното и страничните стъкла на автомобила, както и намаляването на прозрачността им. Ограничения на видимостта и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, е допустимо само при наличие на огледала за виждане назад. Намаляване на прозрачността на стъклата по ал. 1 е разрешено само в пределите на стойностите, установени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН.
Чл. 106
Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада са длъжни да управляват животните така, че да не пречат на движението и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. През нощта водачите на превозни средства с животинска тяга трябва да носят светлоотразителни жилетки.
Чл. 106а
Водачите на пътни превозни средства и самоходни машини са задължени да зареждат с гориво само на регистрирани бензиностанции, съгласно Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Чл. 107
Според Чл. 107 от Закона за движението по пътищата, пешеходец е всяко лице, което не е в пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. Пешеходци са също и лицата, които: 1. бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина под 1 метър; 2. бутат велосипед, мотопед, мотоциклет или индивидуално електрическо превозно средство; 3. лица с трайни увреждания, които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани от тяхната мускулна сила или двигател, при условие че се движат със скоростта на пешеходец.
Чл. 108
Пешеходците са задължени да се движат по тротоара или банкета. При липса на тротоар или банкет, те могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на автомобилите, като се стараят да бъдат възможно най-близо до лявата граница. Това е позволено в две ситуации: когато няма тротоар или банкет, или при пренасяне на обемисти предмети, затрудняващи движението на другите пешеходци.
Чл. 109
Хората с трайни увреждания, които използват инвалидна количка и се движат със скоростта на пешеходец, имат право да се движат по платното за движение. Те трябва да се придържат възможно най-близо до дясната граница на платното.
Чл. 110
Извън населените места, когато няма банкет или тротоар, или те не могат да се използват, лицата, които бутаят велосипед, мотопед, мотоциклет или индивидуално електрическо превозно средство, трябва да се движат по платното за движение, като се придържат възможно най-близо до дясната му граница.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за движението по пътищата регламентира движението на организирани групи пешеходци, включително военнослужещи и ученически групи. Те могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, придържайки се близо до дясната граница. Групите трябва да бъдат обозначени с червен флаг през деня и с бяла и червена светлина през нощта. При дължина на колоната над 20 метра, участниците от лявата страна на всеки 10 метра трябва да носят допълнителни светещи тела. При намалена видимост или интензивно движение, движението е разрешено само в колона един след друг.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за движението по пътищата определя правилата за движение на организирани групи деца до 10 години. Групата трябва да се движи по тротоара или банкета, като първото и последното дете носят светлоотразителна жилетка. Групата трябва да бъде водена от поне две лица над 18 години. При пресичане на пътното платно, водачът на групата е длъжен да подаде сигнал за спиране на движението на превозните средства. Всяко лице над 18 години има право да подаде сигнал за безопасно пресичане на платното.
Чл. 113
Пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика, и да не преминават през ограждения. Извън населените места и на двулентови пътища в населени места, без пешеходна пътека, пешеходците могат да пресичат платното, спазвайки същите правила.
Чл. 114
На пешеходците е забранено: 1. внезапно навлизане на платното за движение; 2. пресичане на платното за движение при ограничена видимост; 3. извършване на търговия и услуги на платното за движение.
Чл. 115
Пешеходците трябва да изчакват превозните средства от редовните линии на обществен транспорт на определени места като тротоари, острови за безопасност или маркирани зони. При подаване на сигнал от моторно превозно средство със специален режим, те са задължени да освободят платното и могат да пресичат след преминаването на това превозно средство и неговите спътници.
Чл. 116
Водачите на пътни превозни средства имат задължението да проявяват внимание и предпазливост към пешеходците, особено към уязвими групи като деца, хора с трайни увреждания (включително слепи и слепо-глухи с бели и червено-бели бастуни), както и към възрастни хора.
Чл. 117
Водачът на пътно превозно средство е задължен да намали скоростта и при необходимост да спре, когато се приближава към място, където на пътя или в близост до него се намират деца.
Чл. 118
Водачите на пътни превозни средства са задължени да спрат и да изчакат преминаването на деца, когато водач на организирана група деца подаде сигнал с палка "Стоп! Деца", червен флаг или с ръка.
Чл. 119
Водачите на нерелсови пътни превозни средства са задължени да пропуснат пешеходците на пешеходната пътека, като намалят скоростта или спрат. При заобикаляне на спряло превозно средство пред пешеходна пътека, водачът трябва да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре за пешеходците. Завиващите превозни средства също трябва да пропуснат пешеходците. При произшествие с пешеходец на пешеходна пътека, ако водачът е нарушил правилата за движение, пешеходецът не се счита за съпричинител на произшествието.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за движението по пътищата определя задълженията на водачите на пътни превозни средства при преминаването на пешеходците през пешеходна пътека. Водачите трябва да спрат, когато сигналът забранява преминаването, да пропуснат пешеходците, които вече са на пешеходната пътека, и да не навлизат на пешеходната пътека, освен ако не са сигурни, че няма да спрат на нея. Освен това, когато пешеходец сигнализира за намерение да премине, водачът трябва да спре и да го пропусне, без да създава опасност за движението.
Чл. 121
Водачите на пътни превозни средства са задължени да преминават с подходяща скорост, когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, за да предотвратят изцапване или нараняване на пешеходците.
Чл. 122
Водачите на пътни превозни средства са задължени да намалят скоростта и при необходимост да спрат, когато се приближават към автобус, който е спрял, спира или потегля и е обозначен с опознавателен знак за превоз на организирана група деца, с цел осигуряване на безопасността на децата.
Чл. 123 от Закона за движението по пътищата
Водачът на пътно превозно средство, участник в пътнотранспортно произшествие, е задължен да спре и да установи последствията. При пострадали хора, той трябва да уведоми компетентната служба, да остане на мястото на произшествието, да вземе мерки за безопасността и да не премества превозното средство, освен ако е необходимо за транспортиране на пострадали. При имуществени вреди, водачите трябва да сътрудничат за установяване на вредите и ако има съгласие, да попълнят двустранен протокол. При несъгласие, те уведомяват съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Всеки участник е длъжен да предостави данни за самоличността и застраховката при поискване.
Чл. 124 от Закона за движението по пътищата
Водач на моторно превозно средство, който не е участник в произшествие, е длъжен, когато пристигне на мястото на инцидента, да осигури безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не е опасно за него. Също така, той трябва да уведоми органите на Министерството на вътрешните работи или местната администрация, ако има пострадали при произшествието.
Чл. 125
Член 125 от Закона за движението по пътищата определя задължителните случаи, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи трябва да посетят мястото на пътнотранспортното произшествие. Тези случаи включват: наличие на убит или ранен човек, задръстване на платното, участие на превозно средство с опасен товар, съмнения за алкохол или наркотични вещества у участниците, участие на военни превозни средства, разногласия между участниците, и произшествие с един участник, когато превозното средство не може да се движи.
Чл. 125а
Чл. 125а определя задълженията на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи относно издаването на протоколи за пътнотранспортни произшествия. Те трябва да предоставят информация за инцидентите на Информационния център към Гаранционния фонд. Министърът на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор имат задължение да определят наредба за документите и реда на съставяне при инциденти. Също така, министърът на вътрешните работи и министърът на здравеопазването трябва да определят условията за взаимодействие между контролни органи и лечебни заведения при оказване на помощ на пострадалите.
Чл. 126
Съгласно чл. 126 от Закона за движението по пътищата, при превоз на товари, масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, посочена в свидетелството за регистрация на превозното средство. Промените в закона са в сила от 26.04.2002 г.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за движението по пътищата определя изискванията за превозваните товари. Те не трябва да създават опасност, да бъдат укрепени и да не влачат по пътя. Товарите не трябва да ограничават видимостта на водача и да закриват важни елементи на превозното средство. Товари, които могат да се разпилеят или блестят, трябва да бъдат покрити. При издаване на товара извън габаритите на превозното средство, той трябва да бъде обозначен с флаг или светлоотразители. Министърът на транспорта определя условията за укрепване на товарите.
Чл. 128
Водачът на превозно средство е задължен да сигнализира при падане на товар на пътя и да предприеме мерки за почистване на платното, ако товарът падне изцяло или частично.
Чл. 129
Опасните товари трябва да бъдат опаковани, етикетирани, маркирани и превозвани в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за движението по пътищата определя допустимите максимални скорости на моторни превозни средства, които превозват опасен товар. В населено място максималната скорост е 40 km/h, извън населено място - 50 km/h, а по скоростен път и автомагистрала - 90 km/h. Паркирането на такива превозни средства е разрешено само на определени паркинги или, при липса на такива, извън платното за движение, на разстояние най-малко 200 метра от населено място или обозначена вододайна зона.
Чл. 131
На водачите на извънгабаритни превозни средства или превозващи опасен товар е забранено да престояват на платното за движение. Също така, те не могат да се движат при намалена видимост, която е под 50 метра.
Чл. 132 от Закона за движението по пътищата
Водачът на пътно превозно средство, извършващ превоз на пътници, е длъжен да спазва следните изисквания: да използва само подходящи превозни средства, да осигури безопасността на пътниците преди и по време на движението, да затваря вратите на автобуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение, да поставя опознавателен знак при превоз на организирана група деца, и да спира на определените места за качване и слизане на пътници по допълнителна автобусна линия.
Чл. 133
Член 133 от Закона за движението по пътищата забранява превозването на повече пътници от разрешеното в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство. Освен това, превозването на деца под 12-годишна възраст е забранено на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако не е осигурена специална детска седалка.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за движението по пътищата забранява превозването на пътници в туристически и товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори, каросерията на самосвали и товарни кошове на мотоциклети. Изключение прави превозът на лица, които товарят или разтоварват в каросерията на товарен автомобил, като за всеки тон полезен товар може да се превозва по един човек, но не повече от 8. Тези правила не важат за моторните превозни средства на Министерството на отбраната.
Чл. 135
Пътниците са задължени да следват указанията, дадени от водача и обслужващия персонал на превозното средство. Това е важен аспект от безопасността и реда по време на движение.
Чл. 136
Член 136 от Закона за движението по пътищата е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 51 от 2007 година.
Чл. 137
На пътниците в моторни превозни средства е забранено да: 1. Застават в близост до водача и да ограничават видимостта му, да стоят на опасни места, да отварят вратите по време на движение и да се навеждат навън; 2. Пътуват с вещи или животни, които могат да замърсят или наранят другите; 3. Излизат от превозното средство при проверка без разрешение; 4. Изхвърлят предмети, които създават опасност за движението или замърсяват околната среда.
Чл. 137а
Според Чл. 137а от Закона за движението по пътищата, водачите и пътниците в определени категории моторни превозни средства са задължени да използват обезопасителни колани. Изключения от това правило са предвидени за бременни жени, лица с физически ограничения, водачи на адаптирани превозни средства с трайни увреждания, таксиметрови шофьори, които возят пътници в населени места, и инструктори при шофиране с учебна цел.
Чл. 137б
Системите за обезопасяване на деца по Закона за движението по пътищата се класифицират в пет групи в зависимост от теглото на детето: група 0 (под 10 kg), група 0+ (под 13 kg), група I (между 9 и 18 kg), група II (между 15 и 25 kg) и група III (между 22 и 36 kg). Освен това, системите се подразделят на два класа: пълен клас, който включва сложна система с ключалки и допълнителни компоненти, и непълен клас, който представлява основна система с частично обезопасително устройство, комбинирано с колан за възрастни.
Чл. 137в
Чл. 137в от Закона за движението по пътищата регламентира задълженията на пътниците в моторни превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3 относно използването на системи за обезопасяване. Пътниците трябва да използват наличните системи за обезопасяване, а за деца с ръст под 150 см е необходимо да се прилагат специализирани системи, съобразно класификация и данни от производителя. Забранява се превозването на деца под три години в превозни средства без системи за обезопасяване, а децата на три и повече години с ръст под 150 см трябва да седят на задната седалка. В таксиметрови автомобили без системи за обезопасяване, децата също трябва да седят на задната седалка. Освен това, не се допуска превозването на деца в системи за обезопасяване, обърнати обратно на посоката на движение, ако не е деактивирана предната въздушна възглавница.
Чл. 137г
Чл. 137г от Закона за движението по пътищата определя изискванията за системите за обезопасяване на деца. Те трябва да бъдат одобрени съгласно Правило № 44 или Правило № 129 на Икономическата комисия за Европа на ООН. Освен това, системите трябва да се монтират според инструкциите на производителя, които указват безопасния начин на монтаж и типовете превозни средства, за които са предназначени.
Чл. 137д
Чл. 137д от Закона за движението по пътищата задължава всички седящи пътници в моторни превозни средства от категории М2 и М3 да използват системите за обезопасяване по време на движение. Децата под 12 години и с ръст под 150 см трябва да бъдат обезопасени с одобрени системи. Пътниците трябва да бъдат уведомени за задължението да поставят обезопасителен колан по един от няколко начина, включително от водача или чрез табели.
Чл. 137е
Водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди са задължени да използват защитни каски. Това изискване е въведено с изменение на закона, обнародвано в Държавен вестник, брой 51 от 2007 година.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за движението по пътищата регламентира условията за допускане на превозни средства на обществени пътища, изискванията за одобряване на техния тип, и процедурите за осигуряване на съответствие с техническите изисквания. Изпълнителната агенция 'Автомобилна администрация' е отговорна за одобряване на нови превозни средства, а министърът на транспорта издава наредби за условията на одобряване. Пускането на пазара на нови превозни средства и компоненти изисква валиден сертификат за съответствие и обозначения, съобразно регулаторните актове.
Чл. 138а
Член 138а от Закона за движението по пътищата описва процедурите и изискванията за одобряване на типа на нови превозни средства и техните компоненти. При подаване на заявление за одобрение, производителят трябва да представи декларация, че не е искал одобрение от друг орган в ЕС или ЕИП. Декларацията е необходима за различни видове одобрения, включително за нови превозни средства и части. Освен това, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" създава национална информационна система за одобренията.
Чл. 138б
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е отговорен за определянето и нотифицирането на техническите служби, които извършват или контролират изпитванията, необходими за одобряването и проверките на превозни средства, системи, компоненти или технически възли, за да се установи тяхната съответствие с изискванията.
Чл. 138в
Член 138в от Закона за движението по пътищата определя изискванията и процедурите за техническите служби, които могат да бъдат юридически лица или еднолични търговци. Те трябва да отговарят на специфични регулаторни актове и на Регламент (ЕС) № 168/2013. Съответствието с изискванията се удостоверява чрез оценъчен доклад, изготвен от Изпълнителна агенция 'Автомобилна администрация'. Техническите служби могат да получат акредитация и от други държави членки на ЕС, а сертификатът за акредитация се издава от Изпълнителна агенция 'Българска служба за акредитация'.
Чл. 138г
Чл. 138г от Закона за движението по пътищата описва процедурата за издаване на удостоверение за определяне на техническа служба. Лицата или техническите служби подават заявление до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", която провежда оценка на техническата компетентност. Процедурата включва срокове за уведомяване при нередовности, изготвяне на доклад и възможност за оспорване на откази. Техническите служби подлежат на надзор и периодичен преглед на оценките. Правата от удостоверението могат да се прекратят при установяване на несъответствия или по искане на лицето, а заповедите за прекратяване също подлежат на оспорване.
Чл. 139
Член 139 от Закона за движението по пътищата определя изискванията към пътните превозни средства, които трябва да бъдат технически изправни, с допустими размери и натоварване, обозначени със съответните опознавателни знаци и с подходящи гуми през зимния период. За три- и четириколесни превозни средства е задължително наличието на обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Движението на превозни средства с наднормени размери или опасни товари се регулира от министъра на регионалното развитие. Водачите на превозни средства по платени пътища са длъжни да заплатят съответната такса преди движението. За определени категории превозни средства е необходимо закупуването на маршрутна карта за платената пътна мрежа.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за движението по пътищата предвижда, че по обществено достъпните пътища могат да се движат само регистрирани моторни превозни средства и ремаркета. За пътища с платена пътна мрежа е необходимо да са изплатени пътните такси. Регистрацията, отчетът и спирането на превозни средства се регулират от наредба на министъра на вътрешните работи, а условията за регистрация на превозни средства на чуждестранни лица се съгласуват с министъра на външните работи. Специални условия важат за военни превозни средства и исторически превозни средства, които също подлежат на специфични наредби.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за движението по пътищата предвижда, че за всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке се издава свидетелство за регистрация с безсрочна или временна валидност. Свидетелството съдържа данни за превозното средство, определени в наредба. При загуба, кражба или унищожаване на свидетелството, собственикът може да поиска дубликат, след като подпише декларация. От 2011 г. декларацията може да бъде подадена и електронно с квалифициран електронен подпис.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за движението по пътищата определя реда, по който министърът на вътрешните работи предоставя служебно данни за регистрираните пътни превозни средства. Службата за регистриране е задължена да води записи за предадените данни, включително информация за момента на предаване, заявителя и целите на искането. Всички държавни органи и юридически лица, които обработват данни по закон, имат право на безплатен достъп в реално време. Министърът също така публикува ежемесечно данни за регистрираните превозни средства в портала за отворени данни.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за движението по пътищата регламентира регистрацията на пътни превозни средства. Превозните средства трябва да бъдат регистрирани на името на собственика, а определени категории (категории М2, М3 и N3) могат да се регистрират само от юридически лица или регистрирани физически лица. Забранено е заличаването или подправянето на идентификационния номер на превозното средство. Превозни средства с подправен идентификационен номер не могат да бъдат регистрирани, освен в специфични случаи. Регистрацията може да бъде прекратена по различни причини, включително по искане на собственика или служебно от органите. Възстановяването на регистрацията след прекратяване също е регламентирано. Допълнителни разпоредби касаят манипулацията на километража и обмена на информация между различни органи.
Чл. 144
Собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. За регистрирани автомобили, ремаркета над 10 тона, трактори и мотоциклети с работен обем над 350 cm3, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени, освен в определени случаи (например, излезли от употреба превозни средства). Прехвърлянето на собственост на превозно средство на лице без постоянен адрес в България става след прекратяване на регистрацията. Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара обменят информация по електронен път за регистрираните превозни средства и сключените договори. При сделка, приобретателят може да поиска предварително изготвяне на свидетелство за регистрация.
Чл. 145
Член 145 от Закона за движението по пътищата предвижда задължение за закупилия регистрирано пътно превозно средство да го регистрира в срок от един месец в съответната служба по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Това задължение не важи, ако превозното средство е придобито от търговец с цел продажба. Освен това, разпоредбата важи и при придобиване на собственост на превозно средство извън България или чрез публична продажба.
Чл. 145а
Чл. 145а от Закона за движението по пътищата регламентира процедурата за запазване на регистрационния номер на моторно превозно средство при прехвърляне на собственост. Собственикът може да подаде заявление за запазване на номера за регистрация на друго превозно средство от същата категория, след което е нужно да заплати такса. Заявлението се подава по ред, определен в наредбата по чл. 140, ал. 2. В срок до един месец след подаване на заявлението, собственикът има право да регистрира ново превозно средство със запазения номер. Ако това не се случи в определения срок, собствеността на старото превозно средство се прехвърля след прекратяване на регистрацията и унищожаване на табелите. При регистрация след изтичането на срока се поставят нови табели.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за движението по пътищата определя условията и реда за изменение в конструкцията на регистрирани пътни превозни средства. Това включва индивидуално одобряване на превозни средства, регистрирани извън ЕС или ЕИП, което се извършва по наредба на министъра на транспорта. Също така, изменения в конструкцията на колесни трактори и техните ремаркета се регулират от наредба на министъра на земеделието, в съгласие с министъра на транспорта.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за движението по пътищата регламентира задължителните периодични прегледи за проверка на техническата изправност на регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета. Прегледите се извършват в зависимост от категорията на превозното средство и времеви интервали, като условията и редът за извършването им се определят с наредба на министъра на транспорта. Включени са и специфични правила за периодични прегледи на превозни средства, превозващи опасни товари, както и за случаи на временно спиране от движение. Резултатите от прегледите се регистрират в информационна система, а удостоверенията за техническа изправност запазват валидността си при промяна на собственика. Заповедите за обявяване на удостоверенията за невалидни подлежат на оспорване.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за движението по пътищата определя условията и реда за издаване на разрешения за извършване на периодични прегледи на техническата изправност на пътните превозни средства. Разрешенията се издават от министъра на транспорта, в съгласие с министъра на вътрешните работи, и могат да бъдат получени от различни юридически и физически лица, които отговарят на определени условия. Заявленията за разрешения трябва да бъдат придружени от документи, удостоверяващи съответствието с изискванията. Разрешенията се издават за срок от 5 години и могат да бъдат удължавани. Отказът за издаване на разрешение може да бъде обжалван. Заличаването на лица от регистъра на техническите специалисти се извършва при определени условия, включително нарушения на правилата.
Чл. 148а
Лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на пътните превозни средства, трябва да извършват прегледите безпристрастно и обективно, да поддържат материалната база и оборудването в съответствие с наредбата и да осигурят възможност за проверки от контролни органи, предоставяйки необходимата документация.
Чл. 148б
Чл. 148б от Закона за движението по пътищата регламентира условията, при които разрешението и списъкът към него могат да бъдат отнети. Отнемането може да настъпи, когато контролно-техническият пункт не отговаря на законовите изисквания, когато прегледите се извършват от неупълномощени лица, при наличие на неизправни измервателни средства, при неспазване на сроковете за уведомление за загубени или унищожени документи, или когато се издават удостоверения за техническа изправност без извършване на необходимите проверки. Процедурата по отнемане се извършва с мотивирана заповед на министъра на транспорта или упълномощено лице и може да бъде оспорена. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 148в
Член 148в от Закона за движението по пътищата е нов и е в сила от 26 април 2002 г. Предишният текст на чл. 148б е отменен с изменения от 60-ия брой на Държавен вестник през 2020 г., с влизане в сила на 7 юли 2020 г.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за движението по пътищата определя категориите на моторните превозни средства, които се делят на L, M, N, O и G. Категория M е за превоз на пътници, разделена на M1, M2 и M3, в зависимост от броя на местата и максималната маса. Категория N е за товарни превозни средства, разделена на N1, N2 и N3. Категория O е за ремаркета, разделена на O1, O2, O3 и O4. Категория G обхваща превозни средства с повишена проходимост. Освен това, превозните средства от категории M2 и M3 за над 22 пътници се класифицират в класове I, II и III, а за до 22 пътници в класове A и B.
Чл. 150
Според чл. 150 от Закона за движението по пътищата, всяко пътно превозно средство, участващо в движението по обществени пътища, трябва да бъде управлявано от правоспособен водач. Изключения от това правило се правят за индивидуални електрически превозни средства и учебни превозни средства, които могат да се управляват от кандидати за правоспособност по време на обучение и изпити, съгласно наредбите по чл. 152, ал. 1, т. 3 и т. 4.
Чл. 150а
Чл. 150а от Закона за движението по пътищата определя условията, при които водачът може да управлява моторно превозно средство. Водачът трябва да притежава валидно свидетелство за управление за съответната категория, да не е лишен от право да управлява МПС, и свидетелството му да не е временно отнето или обявено за невалидно. Категориите на моторните превозни средства са класифицирани от AМ до Т, всяка от които има специфични изисквания и характеристики.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за движението по пътищата определя минималната възраст за управление на различни категории моторни превозни средства. За категория АМ и А1 минималната възраст е 16 години, за А2 - 18 години, за категория А - 24 години (или 20 години с две години опит в А2). Категория В1 изисква 17 години, а за В и ВЕ - 18 години. За категории С1 и С1Е минималната възраст е 18, а за С и СЕ - 21 години. За D1 и D1Е е 21 години, а за D и DЕ - 24 години. За управление на трамвайна мотриса е 21 години, а за колесен трактор - 18 години. Свидетелствата за управление се издават при определени условия, включително завършен X клас и успешно преминат изпит.
Чл. 151а
Лицата, притежаващи свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от страна - членка на ЕС, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, имат право да управляват моторно превозно средство в България. Те трябва да спазват изискванията за минимална възраст за съответната категория, установени в чл. 151.
Чл. 152
Чл. 152 от Закона за движението по пътищата определя отговорностите на министъра на транспорта относно изискванията за водачите на моторни превозни средства, включително психологическа годност и условия за обучение. Министърът определя критерии за обучение и издаване на разрешителни, както и условия за провеждане на изпити. Разрешенията се издават на физически и юридически лица, които отговарят на определени условия, и могат да бъдат отнети при неспазване на изискванията. Преподавателите също подлежат на регистрация и периодично обучение. Разрешенията имат срок от 5 години и могат да бъдат удължени.
Чл. 152а
Чл. 152а от Закона за движението по пътищата предвижда, че министърът на здравеопазването, в сътрудничество с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, трябва да съгласува наредба, която да определя изискванията за физическа годност на водачите на моторни превозни средства. Тази наредба ще установява условията и реда за извършване на медицинските прегледи. Освен това, министърът на здравеопазването, съвместно с министъра на образованието и науката, е задължен да определи условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства.
Чл. 153
Член 153 от Закона за движението по пътищата определя правомощията на министъра на образованието и науката, който отговаря за утвърдителната документация и условията за обучение на кандидати за правоспособност за управление на моторни превозни средства. Министърът утвърджава учебната документация за обучението, условията и реда за придобиване на правоспособност, както и за провеждане на изпити. Също така, той съвместно с министъра на вътрешните работи утвърдява документация за допълнително обучение на водачите.
Чл. 153а
Член 153а от Закона за движението по пътищата предвижда, че председателите на изпитни комисии за провеждане на изпити на кандидатите за правоспособност за управление на моторни превозни средства трябва да преминават периодично обучение. Това обучение включва: 1) усъвършенстване на знанията и уменията за провеждане на изпити с минимум 32 учебни часа на всеки 2 години; 2) практическо обучение за управление на моторно превозно средство с продължителност 5 дни на всеки 5 години. Обучението се организира от акредитирани висши училища и завършва с издаване на удостоверение за допълнително обучение или специализация.
Чл. 153б
Чл. 153б от Закона за движението по пътищата определя условията за организиране и провеждане на психологически изследвания, свързани с правоспособността за управление на моторни превозни средства. Първите две изследвания се извършват от регистрирани болници, медицински и диагностично-консултативни центрове, или центрове за психично здраве, а третото изследване се провежда в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Методическото ръководство за изследванията също е в компетенцията на агенцията. Удостоверение за регистрация се издава при спазване на определени условия, свързани с оборудването, квалификацията на специалистите и организацията на изследването.
Чл. 153в
Чл. 153в от Закона за движението по пътищата описва процедурата за регистрация на лица, които организират и провеждат психологически изследвания. Регистрацията се извършва от министъра на транспорта или оправомощено лице, след подаване на заявление и необходимите документи. В случай на непълноти в документите, лицето се уведомява и получава срок за отстраняване. Регистрацията трябва да бъде извършена в 30-дневен срок след подаване на заявлението. Отказът за регистрация може да бъде оспорен. Правото за организиране на изследвания може да бъде прекратено при определени условия, включително предоставяне на неистински документи или нарушения при провеждането на изследвания.
Чл. 153г
Чл. 153г от Закона за движението по пътищата описва процедурата за вписване и заличаване на лица в регистъра, свързан с психологически изследвания. В регистъра се вписват данни за юридическите лица и едноличните търговци, включително информация за психолозите, които извършват изследвания. Лица, заличени от регистъра, не могат да кандидатстват за повторно вписване в продължение на две години. Исканията за изменения трябва да се подават в 30-дневен срок, а заличаването се извършва със заповед на министъра на транспорта или упълномощено лице, като решението подлежи на оспорване.
Чл. 154
Чл. 154 от Закона за движението по пътищата определя условията за обучение на водачи на моторни превозни средства в зависимост от категориите. Лица, които искат да управляват превозни средства от категория С, трябва да имат права за категория В или С1. За категория D е необходимо да имат права за категория С или Ттб с минимум 2 години стаж или за категория D1 с минимум 1 година стаж. За категория В+Е е необходими права за категория В, а за D+Е - права за категория D. За категория С1 - права за категория В, а за С1+Е - права за категория С1 с минимум 1 година стаж. За категории D1 и С+Е - права за категория С с минимум 1 година стаж. За D1+Е - права за категория D1.
Чл. 154а
Стажът на водачите се зачита от датата на получаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство от необходимата категория за по-висока категория. Периодът, в който водачът е бил лишен от правото да управлява, не се включва в стажа.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за движението по пътищата определя правата на водачите в зависимост от категорията на свидетелствата за управление. Всеки водач може да управлява превозно средство от категорията, за която има свидетелство. Водачите с определени категории имат право да управляват и превозни средства от по-ниски категории. Например, водач с категория А има право да управлява превозни средства от категории A1 и A2. Съществуват специфични правила за управление на състави от превозни средства, включително изисквания за обучение и изпит.
Чл. 156
Водачът на самоходна машина, за да може да я придвижва по пътищата, трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с конкретната машина, както и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да е категория, посочена в чл. 150а. Изключение от това правило важи за водачите на малогабаритни самоходни машини, за които не се изисква такова свидетелство.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за движението по пътищата урежда системата за контролни точки, свързани с правоспособността на водачите на моторни превозни средства. При издаване на свидетелство за управление, новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а останалите една трета след 24 месеца стаж. Броят на контролни точки не се променя при придобиване на нова категория. Министърът на вътрешните работи определя реда за отнемане и възстановяване на точки, а при загуба на всички контролни точки, водачът губи правоспособността си и е длъжен да върне свидетелството. Лицето, загубило правоспособност, може да кандидатства за ново свидетелство след 6 месеца, като предишният стаж се зачита.
Чл. 158
Чл. 158 от Закона за движението по пътищата определя условията за възстановяване на контролни точки. Броят на контролни точки може да се увеличи с 1/3 след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3. Също така, контролни точки се възстановяват служебно след две години от последното наказателно постановление. За новите водачи броят на контролни точки се възстановява до две трети от максималния брой.
Чл. 159
Министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, водене на централен регистър на водачите, отчет на наложените наказания и точките, които потвърдяват валидността на свидетелствата. Също така, служебното предоставяне на данни за водачите е задължително, като се водят записи за предадените данни. Не се издава свидетелство или дубликат, ако не са заплатени дължимите глоби.
Чл. 160
Дубликат на свидетелство за управление се издава в случай на загуба, кражба, повреда или унищожаване, което притежателят декларира в заявлението. Декларацията може да бъде подадена електронно с квалифициран електронен подпис. Дубликат не се издава на водачи, на които са отнети всички контролни точки.
Чл. 161
Свидетелства за управление на моторно превозно средство, издадени в чужбина, са валидни в България при определени условия: 1. Държавата на издаване е страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6; 2. Държавата е страна по Споразумението за статута на въоръжените сили; 3. Свидетелството е с легализиран превод на български; 4. Свидетелството е международно и отговаря на приложение № 7; 5. Свидетелството е издадено от държава - членка на ЕС, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Швейцария.
Чл. 162
Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства в България с чуждестранно свидетелство, издадено от държава извън ЕС или ЕИП, за срок до 3 месеца от влизането им в страната. Чужденци с дългосрочно пребиваване могат да управляват с такова свидетелство до 1 година след издаване на документ за пребиваване. Свидетелствата могат да бъдат заменени с български без изпит, ако отговарят на определени условия. При изгубено или откраднато свидетелство, българско свидетелство се издава на база доказателства от страната, която е издала оригиналното свидетелство.
Чл. 163
Международно свидетелство за управление се издава на база валидно национално свидетелство за управление, издадено в България, но не е валидно на територията на страната. При отнемане на националното свидетелство, лицето е задължено да върне международното в срок от 7 дни. Ако международното свидетелство е отнето в чужбина, лицето трябва да уведоми съответната служба при завръщането си в България в същия срок.
Чл. 164
Според чл. 164 от Закона за движението по пътищата, непътно превозно средство може да се управлява от лица на възраст над 12 години. Лица под 12 години могат да управляват такова превозно средство само с придружител, който е на възраст не по-малка от 16 години. Глава пета от закона урежда правата и задълженията на службите за контрол и надзор на пазара.
Чл. 164а
Чл. 164а от Закона за движението по пътищата определя, че Министерският съвет е отговорен за формулирането на държавната политика по безопасност на движението. Тази политика се интегрира в различни области като транспорт, здравеопазване и образование. Министерският съвет трябва да приеме Национална стратегия за безопасност на движението, която да включва визия, цели и мерки за подобряване на безопасността за период от 10 години. Освен това, се приемат тригодишни планове за действие, които съдържат конкретни мерки и отговорни лица. Годишни оперативни планове се изготвят от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Министерският съвет ежегодно изготвя доклад за изпълнението на стратегията и секторни стратегии за безопасност на движението се приемат от съответните министри.
Чл. 164б
Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" е създадена като юридическо лице на бюджетна издръжка, което е подчинено на Министерския съвет и има седалище в гр. София. Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията, както и числеността на служителите, се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 164в
Председателят на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" изпълнява множество функции, свързани с безопасността на движението, включително разработване на нормативни актове, наблюдение на правната рамка, изготвяне на Национална стратегия и планове за действие, координация на мерки за безопасност, разработване на насоки и стандарти, оценка на състоянието на безопасността и организиране на инициативи. Той също така взаимодейства с различни институции за получаване на информация относно пътнотранспортни произшествия, състоянието на пътищата и данни за водачите и превозните средства.
Чл. 164г
Длъжностни лица, определени от председателя на Държавна агенция 'Безопасност на движението по пътищата', могат да извършват проверки на пътната инфраструктура. Резултатите от проверките се обобщават в доклад, който се публикува и се изпраща на отговорните лица. Председателят проследява изпълнението на препоръките от доклада, а при неизпълнение информира Министерския съвет или общинския съвет. Условията и редът за проверки се определят от Министерския съвет.
Чл. 165
Чл. 165 от Закона за движението по пътищата определя функциите на служби, назначени от министъра на вътрешните работи, които контролират спазването на правилата за движение, техническата изправност на превозните средства и безопасността на товарите. Те имат правомощия да регулират движението, да следят за състоянието на пътищата, да регистрират пътнотранспортни произшествия, да извършват анализи и да водят национални регистри. Освен това, служителите могат да спират превозни средства, да проверяват документи, да изземват документи и да предотвратяват нарушения, свързани с опазването на пътищата. Правомощията включват и използването на технически средства за установяване на нарушения, както и обработка на плащания на глоби.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за движението по пътищата определя правомощията на министъра на транспорта и Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" за контрол на обществените превози и превозите за собствена сметка. Министърът контролира спазването на правилата за извършване на превози, техническата изправност на превозните средства, учебната документация в учебните центрове и извършването на психологически изследвания. Службите имат право да спират превозни средства, проверяват документи и техническата изправност, дават предписания и правят предложения за отнемане на разрешения.
Чл. 166а
Чл. 166а от Закона за движението по пътищата определя правомощията на Комисията за защита на потребителите относно контрола на нови моторни превозни средства и техните компоненти. Комисията следи за наличието на валидни сертификати за съответствие, обозначения на компоненти, предоставяне на информация на потребителите, изпълнение на мерки за изтегляне от пазара и безопасността на превозните средства. Председателят на Комисията организира надзор на пазара в съответствие с регламенти на ЕС. Органите имат право на достъп до търговски обекти, да изискват сертификати, да проверяват маркировки и да налагат предписания за отстраняване на нарушения.
Чл. 166б
Чл. 166б от Закона за движението по пътищата урежда разходите за изпитвания на нови системи, компоненти или отделни технически възли на моторни превозни средства. Ако се установят несъответствия с одобрения тип, разходите са за сметка на неизправната страна. В случай на удовлетворителни резултати, разходите се поемат от Комисията за защита на потребителите. Комисията уведомява лицето обект на контрол за резултатите в срок от 7 дни и плащанията по несъответствията трябва да се извършат в срок от 14 дни след уведомлението.
Чл. 167
Чл. 167 от Закона за движението по пътищата определя задълженията на лицата, които стопанисват пътищата, за поддържане на пътя в изправно състояние и сигнализиране на препятствия. В населените места, тротоарите могат да се използват за търговски цели само при условие, че е оставена пешеходна зона с широчина не по-малка от 2 метра. Служби за контрол, назначени от кметовете, следят за състоянието на пътната настилка и спазването на правилата за движение. Глобите от нарушения постъпват в бюджета на общината и се използват за подобряване на безопасността на движението и поддръжка на контролни органи.
Чл. 167а
Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на пътни такси чрез електронна система. Длъжностните лица на агенцията могат да спират превозни средства, проверяват документи и установяват нарушения, използвайки технически средства. Системата генерира доклади с доказателства за нарушения, а агенцията поддържа информационна система за съхранение на документи. Длъжностни лица имат достъп до регистри на МВР за установяване на информация за превозните средства. Обменът на информация и условията за достъп се уреждат с инструкция от съответните министри.
Чл. 167б
Областният управител организира и контролира политиката по безопасност на движението на областно ниво. Създават се областни комисии, които планират и докладват мерки за подобряване на безопасността, изготвяйки годишни план-програми, в съответствие с Националната стратегия. Комисиите се ръководят от областния управител или упълномощено лице, а съставът им се определя със заповед на управителя. Дейността им се извършва по правила, утвърдени от председателя на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата".
Чл. 167в
Чл. 167в от Закона за движението по пътищата определя задълженията на кметовете на общини относно безопасността на движението. Те организират, координират и контролират изпълнението на политиката по безопасност на движението, планират мерки за подобряване на безопасността и отговарят за финансовото им обезпечаване. За общини с население над 30 000 жители се създават общински комисии по безопасност на движението, а в по-малките - по решение на общинския съвет. Комисиите координират мерките за безопасност и работят съгласно утвърдени правила.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за движението по пътищата регламентира правото на определени длъжностни лица да преместят паркирани пътни превозни средства без знанието на собственика. Това може да се извършва от служители на Министерството на вътрешните работи или от представители на собствениците на пътища. След принудително преместване, органите са задължени да обозначат местонахождението на преместеното превозно средство с подходящи знаци.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за движението по пътищата установява, че спазването на правилата за движение от военните превозни средства и техните водачи, както и техническото им състояние, се контролират от служба "Военна полиция". При изпълнение на тези контролни функции, органите на военната полиция имат правомощия, подобни на тези по чл. 165, ал. 2. Освен това, движението на военни колони може да бъде регулирано и от представители на въоръжените сили.
Чл. 170
Член 170 от Закона за движението по пътищата регламентира контрола върху спазването на правилата за движение и изискванията на закона. Контролът се осъществява от съответните служби, които налагат предвидените наказания. При проверка на пътно превозно средство, служителите подават ясни сигнали за спиране, а контролирани лица трябва да осигурят достъп до обектите за контрол. Служителите представят служебни документи на спрян участник в движението и имат право на безплатно пътуване с обществени превозни средства, с изключение на таксита. За неизпълнение на задълженията, служителите подлежат на дисциплинарно наказание.
Чл. 170а
Чл. 170а от Закона за движението по пътищата задължава лицата или администрацията, управляващи пътя, да поддържат в изправност пътя, пътните съоръжения и средствата за организация и регулиране на движението. Те също така трябва да внедряват и поддържат технически средства за регулиране и управление на движението, както и ежегодно да извършват оценка и да приемат мерки за ограничаване на пътнотранспортните произшествия. Администрацията, управляваща железния път, е длъжна да поддържа железопътните прелези и техните съоръжения в изправност.
Чл. 170б
Министърът на транспорта и министърът на вътрешните работи определят с наредба реда за служебно обследване на тежки пътнотранспортни произшествия, които са допуснати от водачи с правоспособност за управление на МПС от две години, както и от водачи на МПС за обществен превоз или за собствена сметка на пътници и товари. Наредбата включва и мерки за ограничаване на такива произшествия.
Чл. 170в
Чл. 170в от Закона за движението по пътищата предвижда, че министърът на вътрешните работи и министърът на образованието и науката трябва да издадат наредба, която да определи реда на взаимодействие за обмен на информация, анализиране на пътнотранспортни произшествия с участие на деца, както и мерки за тяхното ограничаване и намаляване на последствията.
Чл. 171
Чл. 171 от Закона за движението по пътищата предвижда принудителни административни мерки за осигуряване на безопасността на движението. Основните мерки включват временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство при установяване на медицински или психологически недостатъци, управление с алкохол над 0,5 на хиляда, немаловажни нарушения, управление без валидна застраховка, и др. Също така, законът предвижда временно спиране от движение на технически неизправни превозни средства, както и задържане на превозни средства с липсващи идентификационни номера. Други мерки включват изземване на свидетелства и преместване на неправилно паркирани превозни средства.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за движението по пътищата описва условията и реда за прилагане на принудителни административни мерки. Тези мерки могат да се прилагат с мотивирана заповед от ръководители на контролни служби или оправомощени лица. В случаи на заплащане на дължимите глоби в срок от два часа, отнетите документи се връщат на водача. Налагането на мерки може да включва недопускане на управление на превозното средство, спиране от движение, отнемане на документи и поставяне на стикер. Заповедите за прилагане на мерки могат да се обжалват, но това не спира тяхното изпълнение. В определени случаи, след заплащане на такси, отнетите документи могат да бъдат върнати на собственика.
Чл. 172а
Чл. 172а от Закона за движението по пътищата определя, че разходите за медицински изследвания, свързани с установяване на алкохол и наркотични вещества, са за сметка на лицето, при което е установена концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или употреба на наркотични вещества. В случай на некачествени проби или невъзможност за извършване на проверка, разходите се поемат от ведомството, назначило изследването. Докато не бъдат заплатени разходите, свидетелството за управление на МПС не се връща на собственика.
Чл. 173
Според Чл. 173 от Закона за движението по пътищата, при преместване на неправилно паркирани превозни средства от центровете за спешна медицинска помощ и дирекции на МВР, собствениците на преместените превозни средства нямат право на обезщетение, дори ако са нанесени щети на автомобилите.
Чл. 173а
Член 173а от Закона за движението по пътищата предвижда мерки при констатиране на нарушения, свързани с пускането на пазара на нови моторни превозни средства и техните компоненти. При установяване на нарушения, председателят на Комисията за защита на потребителите или кметът на общината могат да наложат забрана за реализацията на тези продукти до представяне на валиден сертификат за съответствие. Освен това, ако се установи, че пуснати на пазара системи или компоненти не отговарят на изискванията, също се налага забрана за реализация и евентуално изтегляне от пазара за сметка на търговеца.
Чл. 174
Наказанията за управление на моторно превозно средство (МПС) с алкохол в кръвта са различни в зависимост от концентрацията на алкохол. При концентрация над 0,5 до 0,8 на хиляда, наказанието е лишаване от право за 6 месеца и глоба от 500 лв. При концентрация над 0,8 до 1,2 на хиляда, наказанието е лишаване от право за 12 месеца и глоба от 1000 лв. При повторно нарушение, наказанието е от 1 до 3 години лишаване от право и глоба от 1000 до 2000 лв. Отказът за проверка за алкохол или наркотични вещества води до лишаване от право за 2 години и глоба от 2000 лв. Редът за установяване на алкохол и наркотични вещества се определя с наредба на съответните министри.
Чл. 175
Законът предвижда различни наказания за водачи, извършващи определени нарушения. Наказанията включват лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба между 50 и 200 лв. за нарушения като неправилно поставени регистрационни табели, използване на устройства за подаване на сигнали без право, отказ за предаване на документи на контролни органи, и др. Повторните нарушения водят до по-тежки наказания, включващи лишаване от право за 1 месец до 1 година и глоба от 150 до 300 лв. За управление на незабелязано или неправилно регистрирано превозно средство, наказанията варират от 6 до 12 месеца лишаване от право и глоба до 500 лв., с увеличаване при повторни нарушения. Отказът да се спази нареждане на органите за контрол при временна организация на движението води до 3 месеца лишаване от право и глоба от 1000 лв.
Чл. 175а
Наказанията за организиране или участие в нерегламентирани състезания по пътищата включват лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба от 3000 лв. При повторно нарушение, наказанието се увеличава на 3 години лишаване от право и глоба от 5000 лв.
Чл. 176
Водач, който управлява моторно превозно средство с опасен товар без необходимите документи за професионална компетентност, подлежи на наказание. Първоначалното наказание е лишаване от право да управлява за срок до 6 месеца или глоба от 200 до 300 лв. При повторно нарушение, наказанието се увеличава на лишаване от право за срок от 3 месеца до 1 година и глоба от 300 до 400 лв.
Чл. 177
Чл. 177 от Закона за движението по пътищата предвижда наказания за различни нарушения, свързани с управлението на моторни превозни средства. Наказанията варират от глоба от 100 до 300 лв. за управление без правоспособност или след лишаване от право, до глоба от 500 до 3000 лв. за управление на превозно средство с наднормени размери или маса. Повторни нарушения водят до по-високи глоби, а специфични случаи като управление с неукрепен товар предизвикват глоби от 500 до 1500 лв. в зависимост от сериозността на неизправностите.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за движението по пътищата предвижда наказания с глоба от 2000 до 7000 лв. за различни нарушения, свързани с безопасността на движението. Наказанията включват: неправилно комплектуване или изменение на моторни превозни средства, липса на мерки за безопасност при ремонти на пътища, нарушения в подготовката на водачи, бездействие на длъжностни лица при опасности на пътя, промяна на организацията на движение без разрешение, отказ за осигуряване на достъп до контролни органи и манипулации на километропоказатели. При повторни нарушения на определени точки, глобата е от 1000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението.
Чл. 178а
Законът предвижда различни наказания за нарушения, свързани с извършването на периодични прегледи на техническата изправност на пътните превозни средства. Лица, които издават документи без разрешение, рискуват глоба от 5000 лв. Неосигуряване на проверка от контролни органи води до глоба от 3000 лв. Повторните нарушения увеличават глобите. Има и санкции за технически специалисти и председатели на комисии, които не спазват изискванията на наредбата. За различни административни нарушения, глобите варират от 500 до 3000 лв.
Чл. 178б
Чл. 178б от Закона за движението по пътищата предвижда различни наказания за нарушения, свързани с обучението на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. Лицата, които извършват обучение без разрешение, подлежат на глоба от 5000 лв. За недостатъчно осигуряване на проверка от контролни органи глобата е 3000 лв., а при повторно нарушение - 5000 лв. Лица, получили разрешение, но не спазващи изискванията за водене на документи или организиране на обучение, могат да бъдат глобени с 1000 лв. Ръководителите на учебни центрове и преподавателите също подлежат на глоби от 500 лв. за различни нарушения, свързани с обучението и воденето на документация. Всяко нарушение на изискванията за провеждане на обучение, за което не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба от 500 лв.
Чл. 178в
Чл. 178в от Закона за движението по пътищата предвижда различни санкции за физически и юридически лица, свързани с организирането и провеждането на психологически изследвания. Наказанията варират от 200 лв. до 3000 лв. в зависимост от вида на нарушението. Основните нарушения включват организиране на изследвания без регистрация, отказ за достъп на контролни органи, неправилно водене на документация, и провеждане на изследвания с непълни данни. Повторните нарушения водят до удвояване на санкциите.
Чл. 178г.
Чл. 178г. от Закона за движението по пътищата определя санкции за различни нарушения, свързани с пускането на пазара на превозни средства и техните компоненти без необходимите сертификати и спазване на регулаторните изисквания. Физическите лица, които извършат нарушения, могат да бъдат глобени с различни суми в зависимост от нарушението, а юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществени санкции. Размерът на глобите и санкциите варира от 2000 до 8000 лв. в зависимост от конкретното нарушение и приложимите регламенти.
Чл. 178д
Съгласно Чл. 178д от Закона за движението по пътищата, лицето, което паркира неправомерно на място, предназначено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, или за превозни средства, управлявани от хора с трайни увреждания, подлежи на глоба в размер на 200 лв. Тази разпоредба е в сила от 07.08.2012 г.
Чл. 178е
Лице, което паркира пътно превозно средство на забранени места като паркове, градини, детски площадки, площи за пешеходци и тротоари в населени места, подлежи на глоба от 50 до 200 лв.
Чл. 178ж
Водач, който се движи в лентата за принудително спиране на автомагистрала или в платното за насрещно движение, без да има изключения, подлежи на наказание с лишаване от право да управлява МПС за три месеца и глоба от 1000 лв. При повторно нарушение, наказанието е лишаване от право за 6 месеца и глоба от 4000 лв.
Чл. 179
Чл. 179 от Закона за движението по пътищата предвижда различни административни нарушения и съответните глоби за водачи и собственици на пътни превозни средства. Наказанията варират от 50 лв. до 2500 лв. в зависимост от вида на нарушението, като основните нарушения включват: ненавременно отстраняване на принудително спряло превозно средство, изхвърляне на опасни предмети по пътя, неспазване на пътни знаци и маркировка, управление на превозно средство без заплатена пътна такса и управление на технически неизправно превозно средство. Съществуват и специфични правила за глобите при нарушения, свързани с платената пътна мрежа.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за движението по пътищата предвижда глоба от 20 до 150 лв. за водачи, които: 1) нарушават правилата за използване на светлините на пътно превозно средство, за престой или паркиране, създавайки непосредствена опасност за движението; 2) отказват превоз на представители на службите за контрол с моторно превозно средство за обществен превоз (с изключение на таксита); 3) нарушават правилата за движение по обособено платно за релсови превозни средства или преминават през железопътен прелез неправилно. Наказанията важат и за праводателя и приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, които не съобщят данни в определения срок, както и за собственика на моторно превозно средство с алармена инсталация, която се включва без основателна причина.
Чл. 181
Чл. 181 от Закона за движението по пътищата предвижда глоба в размер на 50 лв. за различни нарушения, включително: 1. Непредставяне на превозно средство за технически преглед без уважителни причини; 2. Използване на устройство, което смущава измерването на скоростта; 3. Неносене на необходимите документи за превоз; 4. Управление на обществен превоз извън законоустановеното работно време или в състояние, което създава опасност; 5. Неспиране на двигателя при престой или паркиране, освен при необходимост; 6. Превоз на пътници над определения брой места.
Чл. 182
Законът предвижда различни глоби за водачи, които превишават разрешената максимална скорост. В населено място, глобите варират от 20 лв. за превишаване с 10 km/h до 700 лв. за над 50 km/h, с допълнителни санкции за по-високи превишения. Извън населено място, глобите са сходни, но с по-високи санкции за превишаване от 31 до 50 km/h. Водачите на обществен транспорт и опасни товари имат по-високи глоби, достигащи до 1000 лв. за над 50 km/h. При повторни нарушения, глобите се удвояват, а при системни нарушения се налага и лишаване от право да се управлява МПС.
Чл. 183
Чл. 183 от Закона за движението по пътищата предвижда различни глобални санкции за водачи в зависимост от нарушението. Глобите варират от 10 лв. за непредставяне на документи до 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за навлизане след забранителен знак. Основните нарушения включват непредставяне на свидетелства, неправилно паркиране, преминаване на червено и непредоставяне на предимство на пешеходци. Специално внимание е отделено на нарушения, свързани с управление на велосипеди и електрически превозни средства, както и на безопасността при превоз на деца.
Чл. 184
Чл. 184 от Закона за движението по пътищата предвижда различни случаи на нарушения, за които се налагат глоби. Водачите на непаркирани превозни средства и организираните пешеходци, които нарушават правилата, се наказват с глоба от 30 лв. Пешеходците, които преминават през ограждения или не спазват светофарите, получават глоба от 50 лв. Неправилното поведение на пътниците, като незаслужено използване на предпазен колан, също води до глоба от 50 лв. При настъпване на вреди вследствие на нарушения, глобата на нарушителя е 100 лв.
Чл. 185
Съгласно Чл. 185 от Закона за движението по пътищата, за нарушения на закона и на издадените на неговата основа нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба в размер на 20 лв.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за движението по пътищата регламентира процедурата за налагане на глоба при административни нарушения, които не предвиждат лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Глобата се налага с фиш, който съдържа данни за служителя, нарушителя, мястото и времето на нарушението, информация за превозното средство и размера на глобата. Ако нарушителят оспорва глобата или отказва да подпише, се съставя акт. Фиш за неправилно паркиране може да бъде издаден и в отсъствие на нарушителя, а при нарушения, установени с технически средства, се изпраща покана на собственика. Нарушителят има право да заплати 80% от глобата в 7-дневен срок. Неплатените глоби в този срок се считат за влезли в сила и се изпращат за събиране на публичен изпълнител.
Чл. 186а
Чл. 186а от Закона за движението по пътищата регламентира начините за връчване на електронни фишове и наказателни постановления от органите на Министерството на вътрешните работи. Връчването може да стане лично срещу подпис, по електронен път или с препоръчано писмо. При отказ за получаване, отказът се удостоверява и не засяга редовността на връчването. Връчването по електронен път се счита за лично, а плащането на глобата също се счита за връчване.
Чл. 187
Член 187 от Закона за движението по пътищата предвижда, че собственик или длъжностно лице, което нареди или съзнателно допуска извършването на нарушение от подчинен, носи отговорност и се наказва с наказанието, предвидено за съответното нарушение. Това означава, че не само нарушителят, но и лицето, което е дало указание или е позволило нарушението, може да бъде санкционирано.
Чл. 187а
Чл. 187а регламентира отговорността на собствениците и ползвателите на пътни превозни средства при установяване на нарушения. При нарушения в отсъствие на нарушителя, се счита, че превозното средство е управлявано от собственика или ползвателя. Налагат се имущественни санкции на собствениците на юридически лица или еднолични търговци при допускане на движение без заплатени такси. Ползвателят носи отговорност за нарушения, ако е вписан в регистрацията. Собствениците и ползвателите могат да се освободят от отговорност, ако в срок от 7 дни представят данни за нарушителя. При установени данни за нарушителя, административното производство срещу собственика или ползвателя се прекратява. Длъжностни лица имат достъп до Регистъра на населението за установяване на нарушители.
Чл. 188
Собственикът на моторно превозно средство носи отговорност за нарушения, извършени с него. Ако собственикът не посочи на кого е предоставил превозното средство, той ще бъде наказан. При нарушения, извършени с превозно средство, собственост на юридическо лице, наказанието се налага на законния представител на юридическото лице или на лицето, на което е предоставено управлението.
Чл. 189
Чл. 189 от Закона за движението по пътищата регламентира процедурата за установяване на нарушения, свързани с движението. Актовете за нарушения се съставят от контролни органи и имат доказателствена сила. При установени нарушения с автоматизирани средства се издава електронен фиш, съдържащ необходимата информация за нарушението и глобата. Нарушителите получават уведомления на предоставените от тях контакти. Възможно е обжалване на електронния фиш в срок от 14 дни. При плащане на глобата в срок, дължи се 70% от сумата. Електронният фиш влиза в сила, ако не е обжалван или е потвърден от съда.
Чл. 189а
Чл. 189а от Закона за движението по пътищата предвижда автоматизирано търсене в националните бази данни на ЕС за установяване на собственика на пътно превозно средство, когато нарушителят не е известен. След установяване, на собственика се изпраща уведомително писмо, което съдържа информация за нарушението, датата и мястото на извършването му, правната квалификация и предвидената санкция. Писмото се изготвя на официалния език на държавата, където е регистрирано превозното средство, и дава срок от 60 дни за заплащане на глобата или за посочване на лицето, управлявало превозното средство.
Чл. 189б
Чл. 189б от Закона за движението по пътищата определя реда за установяване на нарушения, свързани с управлението на пътни превозни средства. Нарушенията включват: управление с алкохол над 0,5 на хиляда или наркотични вещества; преминаване на червен светофар; неправилно използване на пътни ленти; превишаване на скорост; движение в лента за принудително спиране; използване на мобилен телефон без хендсфри; неизпълнение на задължения за предпазен колан или каска; и неправилно превозване на деца.
Чл. 189в
Чл. 189в от Закона за движението по пътищата регламентира, че личните данни, получени при автоматизирано търсене по чл. 189а, ал. 1, трябва да се обработват в съответствие с изискванията за защита на личните данни и съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 189г.
Чл. 189г. от Закона за движението по пътищата установява, че Националният център за контакт, който улеснява трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, е разположен в Министерството на вътрешните работи. Този център е създаден с цел подобряване на безопасността по пътищата.
Чл. 189д
Министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице е задължен да представя на Европейската комисия доклад на всеки две години. Този доклад обхваща напредъка на националните дейности, свързани с улесняването на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения.
Чл. 189е
Чл. 189е регламентира процедурата по установяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. Актовете за нарушения се съставят от контролни органи, които уведомяват нарушителя за възможността да заплати такса, преди съставянето на акта. Таксата може да се заплати по различни начини, а при нейното заплащане в срок, нарушителят се освобождава от отговорност. В случай на корекция или заплащане на таксата, производството по нарушение може да бъде прекратено. Контролните органи имат право да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси, а за актовете се извършват отбелязвания в информационната система.
Чл. 189ж
Чл. 189ж от Закона за движението по пътищата регламентира издаването на електронен фиш при нарушения, установени от електронни системи. Фишът съдържа информация за нарушението и предоставя възможност за заплащане на глоба в 14-дневен срок. Възможно е анулиране на фиша при определени условия. Фишът може да бъде обжалван, а при неплащане на таксата, глобата става дължима в пълния й размер. Разпоредбите важат за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б.
Чл. 189з
Член 189з от Закона за движението по пътищата уточнява, че за нарушенията по този закон не се прилагат разпоредбите на член 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Това означава, че специфични правила за административни наказания не важат в контекста на нарушенията по Закона за движението по пътищата.
Чл. 189и
Чл. 189и от Закона за движението по пътищата урежда автоматизирано търсене в националните бази данни за регистрация на пътни превозни средства, регистрирани в други държави членки на ЕС, при нарушения по чл. 179, ал. 3, 3а или 3б. Агенция 'Пътна инфраструктура' е отговорна за извършване на търсенето чрез електронна услуга, спазвайки защитата на личните данни. След установяване на притежателя на свидетелството за регистрация, се изпраща уведомително писмо с информация за нарушението и срок за реагиране. Агенцията докладва на Европейската комисия за извършените търсения и резултатите от тях.
Чл. 190, § 1, § 1а, § 2, § 3
Законът за движението по пътищата регламентира правата и задълженията на участниците в движението, условията за управление на моторни превозни средства, както и наказанията за нарушения. Наказанията включват лишаване от право да се управлява МПС и глоба, които се прилагат след влизането в сила на наказателното постановление. Важно е, че глобата трябва да се заплати в срок от един месец. Създадена е Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението, която подпомага Министерския съвет в вземането на решения относно безопасността на движението. Законът определя също и основни термини, свързани с пътища, превозни средства и участници в движението, включително различни категории моторни превозни средства и техните характеристики. Освен това, законът предвижда мерки за обучение на водачи и за безопасност на движението.
§1
Създава се Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, която подпомага Министерския съвет в различни аспекти на безопасността на движението. Комисията дава становища по законопроекти, планира бюджетни разходи, оценява мерки и предлага действия за изпълнение на международни програми. Освен това, се създава Фонд за безопасност на движението, управляван от министъра на вътрешните работи, който финансира дейности по контрол и подобряване на пътната безопасност. Средствата във фонда произлизат от глоби и дарения, а всяка година излишъкът от фонда може да се използва за същите цели през следващата година.
§ 2
Снетите от отчет пътни превозни средства се считат за отпадъци, а Министерският съвет определя условията за тяхното събиране и разкомплектоване. Търговците могат да извършват дейността на собствени или наети терени с разрешение от министъра на околната среда и водите. Общините са задължени да отреждат терени за дейността, когато тя се извършва от търговски дружества с общинско участие.
Параграф §3
Съгласно параграф §3 от Закона за движението по пътищата, Министерството на вътрешните работи е задължено да предостави писмено становище по проекти, свързани с организиране на движението, в срок от един месец след получаване на искане от заинтересуваните лица.
§4
Министърът на образованието и науката е задължен да осигури изучаването на правилата за движение по пътищата от учениците в средното образование чрез подходящи учебни планове. Тази разпоредба е изменяна и влиза в сила на 15.09.2009 г. и 02.08.2013 г.
§5
Лицата, които се обучават за водачи на моторни превозни средства, не носят отговорност за пътнотранспортни произшествия и последствията от тях, настъпили по време на практически занятия, освен ако са действали умишлено.
§6
Законът определя основни термини, свързани с движението по пътищата, включително понятия като "път", "пътна лента", "платно за движение", "тротоар" и "пътно превозно средство". Включени са и специфични определения за различни видове превозни средства, като "моторно превозно средство", "автомобил", "мотоциклет" и "велосипед", както и термини, свързани с безопасността на движението, участниците в движението и пътнотранспортните произшествия. Законът също така разглежда и специфични условия за регистриране и одобряване на превозни средства, както и правата и задълженията на участниците в движението.
§6а
Според §6а от Закона за движението по пътищата, за издаване на разрешения и други документи по закона се заплащат такси. Тези такси са определени в тарифи, които се приемат от Министерския съвет по предложения на съответните министри, включително министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването.
§6в
Параграф §6в от Закона за движението по пътищата, въведен с изменения от ДВ, бр. 97 от 2017 г., указва, че законът прилага изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и Съвета, която изменя Директива 1999/37/ЕО относно документите за регистрация на превозни средства.
§6г.
Параграф §6г. от Закона за движението по пътищата, нов с ДВ, бр. 13 от 2024 г., влиза в сила на 15.08.2024 г. Този параграф въвежда изисквания, произтичащи от Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и Съвета, която е насочена към оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и улесняването на трансграничния обмен на информация относно неплащане на пътни такси в Европейския съюз.
§7
Водачите, получили право за управление на моторно превозно средство от категория М преди 1 юни 1996 г., могат да управляват и моторни превозни средства от категория А, при условие че работният обем на двигателя не надвишава 50 cm3.
§7а
Параграф §7а от Закона за движението по пътищата предвижда, че колесните трактори, теглените от тях ремаркета и самоходните шасита, придобити до 1999 г., могат да бъдат регистрирани до 30 септември 2004 г. при непълнота на документи за произход или собственост. За регистрация е необходимо представяне на нотариално заверена декларация от собственика, описваща обстоятелствата по придобиването и причините за несъответствието на данните. При липса на номер на рамата, се определя и нанася нов номер.
§9
С §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за движението по пътищата се отменя предходният Закон за движението по пътищата, обнародван в Държавен вестник, бр. 53 от 1973 г., който е бил изменян и допълван многократно до 1998 г.
§11
Параграф 11 от Закона за движението по пътищата определя отговорността за изпълнението на закона, която е възложена на множество министри и местни власти. Те са задължени да издават наредби и инструкции за прилагането на закона и международните договори. Освен това, органите по ал. 1 трябва ежегодно да разработват и изпълняват мерки за намаляване на пътнотранспортните произшествия. Информация за тези мерки се предоставя на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" до 1 март всяка година.
§ 11а
Параграф §11а е нова разпоредба, която е приета с изменения в Държавен вестник, бр. 43 от 2002 г. и е влязла в сила на 27.05.2002 г. След това е отменена с бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г. Параграфът е възстановен в бр. 88 от 2008 г. и е в сила от 01.01.2009 г., след което отново е отменен с бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.
§12
Параграф 12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за движението по пътищата определя, че режимът по чл. 91 и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 се прилагат и от специализирани контролни органи на Агенция "Митници". Те могат да упражняват правомощията си в съответствие със Закона за митниците и Закона за акцизите и данъчните складове, при спазване на изискванията по чл. 170 от закона.
§12а
Параграф §12а от Закона за движението по пътищата установява, че режимът по чл. 91 и правомощията по чл. 165, ал. 2, т. 1 се прилагат и за лицата, посочени в чл. 197 и 198 от Закона за горите, когато упражняват правомощията си по опазване и контрол на горските територии. Освен това, оправомощените служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури също ползват тези правомощия при контрол на рибните ресурси, спазвайки изискванията на чл. 170.
§12б
Параграф §12б от Закона за движението по пътищата позволява на прехвърлителите на регистрирани пътни превозни средства, чиято собственост е прехвърлена преди 27 декември 2017 г. и за които приобретателят не е регистрирал превозното средство в срок, да предоставят удостоверение за прехвърляне на собствеността до 31 декември 2023 г. След предоставяне на документа, регистрацията на превозното средство се прекратява служебно. Отдел "Пътна полиция" издава удостоверение на прехвърлителя за датите на прехвърляне и прекратяване на регистрацията. Разпоредбите важат и за случаи, когато собствеността е прехвърлена на чуждестранни граждани или договорът е сключен извън България.
§ 13 (Предишен § 12 - ДВ, бр. 76 от 2002 г.)
Законът за движението по пътищата влиза в сила от 1 септември 1999 г., с изключение на разпоредбите на чл. 143, ал. 6 и чл. 157, които влизат в сила от 1 януари 2000 г. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 18 февруари 1999 г. и е официално подпечатан.
§ 77
В преходните разпоредби на Закона за движението по пътищата се предвиждат замени на термини: 'министърът на транспорта' и свързаните с него изрази се заменят с 'министърът на транспорта и съобщенията', а 'стопанинът на пътя' и свързаните термини се заменят с 'собственика или администрацията, управляваща пътя'. Заключителните разпоредби посочват, че измененията в закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 43 от 2002 г. и влизат в сила от 26.04.2002 г.
§78
Министърът на образованието и науката е задължен да предаде регистъра за издадените и отнетите разрешения за обучение на водачи на моторни превозни средства на министъра на транспорта и съобщенията в срок от един месец след влизането в сила на закона. Също така, срокът за издаване на разрешение за обучение на водачи на моторни превозни средства се удължава с 30 дни за заявления, подадени преди влизането на закона в сила.
§79
Параграф §79 от Закона за движението по пътищата предвижда, че свидетелството за регистрация на моторните превозни средства, съгласно чл. 141, ал. 1, ще бъде въведено при първоначална регистрация и при промяна в регистрацията. Това трябва да се извърши в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
§ 82
Законът за движението по пътищата влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 17 и § 76, т. 2, които влизат в сила един месец след обнародването. Преходни и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на данъчния процесуален кодекс, обнародвани в брой 45 от 2002 година.
§93
Наложените глоби по чл. 186 от Закона за движението по пътищата се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс. Незаплатени глоби от фишове, издадени преди влизането в сила на закона, трябва да се заплатят в 6-месечен срок след влизането в сила на закона, без покана за доброволно изпълнение. След изтичането на този срок, фишовете се считат за влезли в сила наказателни постановления и глобите се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Параграф §31
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключения: § 4, чл. 6, ал. 1, т. 1-4 влиза в сила от 1 януари 2006 г.; § 4, чл. 6, ал. 1, т. 5 - две години след влизането в сила на закона; § 14, т. 1, чл. 24, ал. 2 влиза в сила за автомобили с първа регистрация до 1 януари 1990 г. от 1 юли 2006 г. и след 1 януари 1990 г. от 1 януари 2007 г.
Параграф §34
Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила от датата на присъединяването на България към ЕС. Преходни и заключителни разпоредби към Кодекса за застраховането, обнародван през 2005 г. и влизащ в сила от 01.01.2006 г.
§28
Параграф §28 определя датата на влизане в сила на Кодекса, която е 1 януари 2006 г., с изключения за определени членове и алинеи, които влизат в сила при различни условия, свързани с присъединяването на България към ЕС и решения на Европейската комисия. Конкретно, членове, касаещи застрахователните споразумения и компенсационни органи, имат специфични дати на влизане в сила, вариращи от 11 юни 2007 г. до 11 юни 2012 г. Гаранционният фонд има задължения, които зависят от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на България към ЕС.
§ 88
Кодексът за движението по пътищата влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 не влизат в сила на посочената дата, а по-късно, след обнародването.
§40
Съгласно параграф 40 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за движението по пътищата, в текста на закона навсякъде, където се споменава "Закона за административното производство", той ще бъде заменен с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е част от актуализациите на закона, извършвани през годините.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати: дял трети и свързаните с него параграфи влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г.; параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за търговския регистър са обнародвани и в сила от 01.01.2008 г.
§ 56
Законът за движението по пътищата влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози са обнародвани в ДВ, бр. 85 от 2006 г. и влизат в сила от 20.10.2006 г.
Параграф §43
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени разпоредби, които не са посочени в предоставения текст. Допълнителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, обнародван в 'Държавен вестник', брой 51 от 2007 година.
§63
В §63 от Закона за движението по пътищата се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на транспорта и съобщенията, като новите термини ще бъдат 'Министерството на транспорта', 'министърът на транспорта' и 'министъра на транспорта'.
§81
В параграф §81 от Закона за движението по пътищата се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието и горите, като те ще бъдат заменени с новите наименования "министъра на земеделието и продоволствието" и "Министерството на земеделието и продоволствието". Тази промяна е част от измененията в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 88 от 2008 г.
§7
Параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че електронната обработка и подаването на заявления и декларации по електронен път ще влязат в сила след създаване на необходимите технически и организационни условия, както и на програмните средства. Това означава, че преди да се реализира електронното обслужване, трябва да бъдат осигурени подходящи условия и технологии.
§9
Параграф 9 от Закона за движението по пътищата указва, че параграф 6 влиза в сила от 1 януари 2009 г. Освен това, се споменава, че следват преходни и заключителни разпоредби, свързани със Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 28.11.2008 г.
§7
В параграф 7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за движението по пътищата се предвижда замяна на термина "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" с "Министерството на извънредните ситуации". Тази промяна е част от измененията на закона, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 1999 г. до 2009 г. Заключителните разпоредби са свързани с измененията в Закона за професионалното образование и обучение, който влиза в сила от 15.09.2009 г.
§21
В Закона за движението по пътищата, публикуван в Държавен вестник, бр. 20 от 1999 г., се извършват изменения, при които термините "министърът на образованието и науката" и "министъра на образованието и науката" се заменят с "министърът на образованието, младежта и науката" и "министъра на образованието, младежта и науката". Тези промени са част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Заключителните разпоредби касаят Закона за изменение на Закона за регионалното развитие, който е обнародван в "Държавен вестник" (бр. 82 от 2009 г.) и влиза в сила от 16.10.2009 г.
§4
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г. и влиза в сила на 25.12.2009 г.
§77
В Закона за движението по пътищата се правят изменения, включително замяна на термини, свързани с Министерството на транспорта. Думите "министърът на транспорта", "министъра на транспорта" и "Министерството на транспорта" се заменят съответно с "министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията", "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията".
§ 100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфите, които влизат в сила веднага, са 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§35
Законът за движението по пътищата въвежда изисквания на три директиви на Европейския парламент и Съвета: Директива 2007/46/ЕО, която създава рамка за одобрение на моторни превозни средства и техните компоненти; Директива 2002/24/ЕО, касаеща типовото одобрение на дву- и триколесни моторни превозни средства; и Директива 2006/126/ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата са обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2010 г. и изменени в брой 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.
§39
Параграф §39 предвижда следните разпоредби: (1) При подмяна или издаване на дубликат на свидетелство за управление, новата категория М се счита за равна на категория АМ. (2) Всички права за управление на моторно превозно средство, придобити преди 19 януари 2013 г., остават валидни. (3) Лицата с правоспособност за управление на категория Ттб трябва да преминат обучение за категория D до 19 януари 2013 г.
§40
Параграф §40 от закона указва, че разпоредбите на чл. 166а, ал. 1, т. 5, свързани с частите и оборудването, които могат да застрашат безопасността на превозните средства или техните екологични характеристики, ще влязат в сила след определяне на изискванията от Европейската комисия.
§ 121
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Някои параграфи ще влязат в сила на по-късни дати, като например параграфи 102, т. 1, 2 и 6, които влизат в сила от 1 март 2011 г., и други, които влизат в сила на 1 юли 2011 г. и 30 септември 2011 г.
§ 54
Законът за движението по пътищата влиза в сила на 1 юли 2011 г., с изключение на разпоредбата на § 31, която касае чл. 38, ал. 4 и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в бр. 10 от 2011 г.
§ 42
Законът за движението по пътищата влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 3, § 9, ал. 9-11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването. Някои членове, включително чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 249, ал. 5, т. 3, влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§12
Законът за движението по пътищата влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за управление на отпадъците бяха обнародвани в брой 53 от 2012 година и влизат в сила от 13 юли 2012 година.
§35
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-късно: член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3 - две години след влизането в сила на закона; член 33, ал. 4 и чл. 34 - от 1 януари 2013 г.; член 49, ал. 8 - от 1 януари 2015 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани на 07.08.2012 г.
§ 30
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила една година след обнародването. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, обнародван в ДВ, бр. 75 от 2012 г.
§6 от Закона за движението по пътищата
Параграф §6 от Закона за движението по пътищата влиза в сила на 19 януари 2013 г. Свидетелствата за управление на моторни превозни средства, издадени преди тази дата, остават валидни за срока, указан в тях. Законът за публичните финанси е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за движението по пътищата влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения в Закона за младежта, които влизат в сила на 2 август 2013 г.
§21
В параграф §21 от Закона за движението по пътищата се предвиждат изменения в наименованията на министри. Думите "министърът на образованието, младежта и науката" и "министъра на образованието, младежта и науката" се заменят с "министърът на образованието и науката" и "министъра на образованието и науката". Също така, "министърът на регионалното развитие и благоустройството" и "министъра на регионалното развитие и благоустройството" се заменят с "министърът на регионалното развитие" и "министъра на регионалното развитие". Накрая, "министърът на икономиката, енергетиката и туризма" и "министъра на икономиката, енергетиката и туризма" се заменят с "министърът на икономиката и енергетиката" и "министъра на икономиката и енергетиката".
§55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби относно Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. са обнародвани в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и влизат в сила от 01.01.2015 г.
§ 21
Законът за движението по пътищата влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на параграф 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г. Допълнително, се посочва, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията на Закона за забрана на химическото оръжие и контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародвани в Държавен вестник, брой 14 от 2015 г.
Параграф §40
В Закона за движението по пътищата се извършват изменения, при които се заменят наименованията на длъжности: "министърът на икономиката и енергетиката" с "министърът на икономиката" и "министърът на регионалното развитие" с "министърът на регионалното развитие и благоустройството". Тези промени целят актуализиране на терминологията в закона. Допълнителните разпоредби касаят изменения и допълнения, обнародвани в Държавен вестник.
§ 11
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за движението по пътищата, параграф 11 предвижда замяна на термините "министъра на регионалното развитие" и "министърът на регионалното развитие" с новите наименования "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "министърът на регионалното развитие и благоустройството".
§12
Параграф §12 от закона въвежда изискванията на две директиви на Европейския съюз: 1) Директива 2014/37/ЕС, касаеща задължителното използване на обезопасителни колани и системи за обезопасяване на деца в превозните средства; 2) Директива 2015/413/ЕС, която цели улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
§13
Министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице е задължен да представи на Европейската комисия доклад относно напредъка в националните дейности, свързани с трансграничния обмен на информация за нарушенията по чл. 189б. Докладът трябва да бъде подаден до 6 май 2016 г.
§ 15
Разпоредбата на § 9, свързана с чл. 189д от Закона за движението по пътищата, влиза в сила на 7 май 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за предучилищното и училищното образование са обнародвани в Държавен вестник, брой 79 от 2015 г. и влизат в сила от 01.08.2016 г.
§ 60
Законът за движението по пътищата влиза в сила на 1 август 2016 г., с изключения за определени членове и глави, които имат различни дати на влизане в сила. Член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III, и § 58 влизат в сила един месец след обнародването. Глава седма влиза в сила два месеца след обнародването, а глава шестнадесета - от 1 януари 2017 г. Параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г.
§ 81
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на § 26, т. 1, буква "г", който влиза в сила от 1 февруари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Тези разпоредби бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 95 от 2015 г. и също влизат в сила от 01.01.2016 г.
§50
Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила от 1 юли 2016 г. До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично. Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят актуални данни на Информационния център, а Информационният център предоставя актуални данни на двете институции.
§ 29
Законът влиза в сила на 15 април 2016 г., с различни дати за влизане в сила на отделни членове: член 39 от 1 юли 2017 г.; член 40 - алинеи 1 и 3 от 1 юли 2017 г., алинея 3, т. 5-9 от 1 януари 2020 г.; член 41, ал. 1 и 2 от 1 юли 2017 г.; член 59, ал. 4 от 1 юли 2018 г.; член 67 - алинея 4 от 1 април 2018 г., алинея 8, т. 2 от 1 юни 2018 г.; член 97 от 1 януари 2017 г.; член 232 от 1 септември 2016 г.; параграфи 26, ал. 1 и 27 от деня на обнародването.
§60
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на: 1. Параграф 15, който влиза в сила от 1 януари 2018 г.; 2. Параграф 18, т. 2 и 3, които влизат в сила от 1 юни 2017 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., допълнен в ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.
§102
Законът влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Някои параграфи влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", докато други влизат в сила на 1 февруари 2017 г. и 1 януари 2018 г.
§20
Законът за движението по пътищата влиза в сила на 1 януари 2017 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2016 г. и влизат в сила от 21 януари 2017 г.
§ 41
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 20, който влиза в сила от 1 юли 2017 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата са обнародвани в "Държавен вестник", брой 9 от 2017 г. и влизат в сила от 26.01.2017 г.
§ 27
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключения: 1. Параграф 13, т. 1 и § 20 - в сила един месец след обнародването; 2. Параграфи 8, 9 и § 23, т. 3 - в сила 6 месеца след обнародването; 3. Параграф 21, т. 3 относно ал. 7, т. 5, § 21, т. 4 относно ал. 8, т. 7 и ал. 9, т. 7 и § 23, т. 2 относно т. 66, буква "л" - в сила от 31 март 2018 г.
§ 8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила от 1 януари 2018 г. Конкретно, това се отнася за § 3, т. 1 относно чл. 10а, ал. 3 и ал. 14, които касаят валидността на годишната винетка и сроковете за нейното закупуване.
§17
В Закона за движението по пътищата се въвеждат изменения, сред които е замяната на термина "министъра на земеделието и храните" с "министъра на земеделието, храните и горите". Тези промени са част от актуализацията на закона, обхващаща множество изменения, публикувани в Държавен вестник от 1999 г. до 2017 г.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията и допълненията на закона, които са обнародвани в брой 77 от 2017 г. и влизат в сила от 26.09.2017 г.
§16
Лицата, които са завършили основно образование или X клас по отменения Закон за народната просвета до влизането в сила на настоящия закон, имат право да получат свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред.
§ 17
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграфи 5, 6 и 7 и § 13, т. 2 влизат в сила три месеца след обнародването, а параграф 11 влиза в сила от 1 януари 2018 г.
§ 56
Параграф §56 определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби от Закона за движението по пътищата. Разпоредби, посочени в алинея (1), влизат в сила от 1 януари 2018 г. Разпоредбите в алинея (2) влизат в сила от 1 януари 2017 г., а тези в алинея (3) - от 1 август 2017 г. Алинея (4) указва, че определени разпоредби ще влязат в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата са обнародвани на 03.01.2018 г.
§25
Параграф §25 от Закона за движението по пътищата въвежда изискванията на две директиви на Европейския парламент и Съвета: Директива 2014/45/ЕС, касаеща периодичните прегледи за техническа изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета, и Директива 2014/47/ЕС, свързана с крайпътната техническа проверка на търговски превозни средства. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани през 2018 г. с влизане в сила от 03.01.2018 г.
Параграф §26
Законът за движението по пътищата влиза в сила от деня на обнародването му, с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати: 20 май 2018 г. за множество параграфи, 6 юни 2018 г. за някои точки от параграф 6, и 1 януари 2023 г. за определени разпоредби от параграф 7.
§ 9
Законът влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на член 4, ал. 4, § 6 и § 8, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграф 2 относно минималния складов капацитет на данъчните складове за втечнен нефтен газ (LPG) влиза в сила две години след обнародването.
§ 156
Законът влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§ 141
Законът влиза в сила от 1 март 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: параграфи 95, 97, 98, 100, 102, 136 и 138 - от деня на обнародването; параграф 14, т. 3, § 22, § 24 относно отмяна на чл. 40 и 41, § 42, т. 2, § 43, т. 2, § 44, т. 2, § 47, 51, 52, 53, § 69, т. 2, § 127 и 137 - от 18 октомври 2018 г.; множество параграфи, включително § 10, т. 4 и § 12, влизат в сила от 1 ноември 2019 г.; параграф 19 и § 23 относно чл. 39а, ал. 2, т. 5 - 7 и 9 и ал. 3 - от 1 януари 2021 г.
§18
Специалните пътни превозни средства на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи трябва да преминат на преглед за проверка на техническата им изправност до 1 юли 2019 г.
§21а
Параграф §21а от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че определени разпоредби на закона (чл. 139, ал. 7; чл. 167, ал. 3а; чл. 179, ал. 3а, 3б, 3г и 3ж) няма да се прилагат до момента на въвеждане на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Тази разпоредба е нова, приета с ДВ, бр. 60 от 2019 г. и влиза в сила на 16.08.2019 г.
§21б
Параграф §21б от Закона за движението по пътищата, приет с ДВ, бр. 60 от 2019 г., определя, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3 не важи за пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. Водачите на такива превозни средства, които не са заплатили винетна такса, ще бъдат глобявани с 2000 лв. За установяване на административните нарушения отговарят определени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или от упълномощени от него лица.
§ 22
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с определени изключения: параграф 21, т. 1, буква "в" влиза в сила от 1 март 2019 г.; параграф 4, т. 2, § 10 и § 14, т. 2 влизат в сила от 16 август 2019 г.; параграф 14, т. 1 за пътни превозни средства над 3,5 тона влиза в сила от 16 август 2019 г.; параграф 8, т. 2, буква "в" влиза в сила от 1 май 2019 г.
§ 28
Законът за движението по пътищата влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени членове и параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Член 73, ал. 3 и параграфи 16 и 18 влизат в сила на 1 януари 2020 г.; параграф 7, ал. 6 влиза в сила от деня на обнародването на закона; параграфи 12 и 13 влизат в сила на 1 януари 2021 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за изменения в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт.
§12
Законът влиза в сила от 28 януари 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата са обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 2019 г. и влизат в сила от 30 юли 2019 г.
§ 10
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 1, т. 1, § 2, § 8 и § 9, т. 3 влизат в сила от 16 август 2019 г., а параграф 7, т. 7 влиза в сила от 15 юли 2019 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за автомобилните превози, обнародвани в ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., с изменения в ДВ, бр. 84 от 2021 г.
§63
Съгласно параграф 63, обявен за противоконституционен с РКС № 11 от 2021 г., регистрацията на определени моторни превозни средства (категории М2, М3 и N3, както и специални превозни средства) се прекратява служебно след 31 декември 2021 г., освен ако те не са регистрирани от юридическо лице, едноличен търговец или физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин. Изключения правят къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички.
§64
Лицата, извършващи пътна помощ и вписани в регистъра по отменения чл. 148в от Закона за движението по пътищата, трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания (чл. 24е и 24ж) в срок от две години след влизането на закона в сила.
§65
Параграф §65 предвижда, че производствата по регистрация за таксиметров превоз, които не са приключили до влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред. Удостоверенията за регистрация, издадени преди влизането в сила на закона, ще запазят действието си до изтичането на срока на валидност.
§ 66
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат специфични дати на влизане в сила. Параграф 62 влиза в сила от 28 март 2020 г. Параграф 8, касаещ различни алинеи от чл. 12, влиза в сила от 1 януари 2021 г. Други разпоредби, свързани с чл. 12, ал. 7, т. 2, и § 20, влизат в сила две години след обнародването на закона.
§9
Министърът на вътрешните работи е задължен да приведе в съответствие наредбата по чл. 140, ал. 2 от Закона за движението по пътищата в тримесечен срок след влизането в сила на настоящия закон.
§11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Изключенията са: параграф 4, т. 2, който влиза в сила три месеца след обнародването, и параграф 6, който влиза в сила от 1 август 2020 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.
§ 94
Законът влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключения за различни параграфи: 1) Параграфи 17, 31, 59-61, 68, 69, 71, т. 11, 88, 89, 91 и 92 влизат в сила в тридневен срок от обнародването. 2) Параграф 39, § 41, § 43 и § 63 влизат в сила от 1 април 2021 г. 3) Параграфи 1-9, 11-13, 15, 16, 18-30, 32, 33-58, 62, т. 1, букви "а", "д", "е" и т. 2, 64-66 и 67, ал. 1-3, 12-14 влизат в сила от 1 юли 2021 г. 4) Параграф 71, т. 4 влиза в сила от 1 януари 2022 г.
§51
Законът влиза в сила една година след обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за пътищата, обнародвани в брой 23 от 2021 г. и в сила от 19.03.2021 г.
§ 34
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 18 относно чл. 36м, ал. 3, който влиза в сила една година след обнародването, и на § 33, който влиза в сила от 6 април 2021 г.
§24
С влизането в сила на Закона за движението по пътищата, Бюрото по защита при главния прокурор се преобразува в самостоятелна организационна структура, наречена "Бюро по защита на застрашени лица", която ще бъде подчинена на министъра на правосъдието. Тези разпоредби влизат в сила от 01.01.2023 г., след обнародването им в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г.
§51
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за движението по пътищата се извършват изменения, сред които е замяна на израза "министъра на земеделието, храните и горите" с "министъра на земеделието". Тези изменения са част от по-широки изменения на закона, които включват множество поправки и актуализации от 1999 г. до 2021 г.
§106
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обнародван в Държавен вестник, брой 14 от 2023 г., и влиза в сила от 10 февруари 2023 г.
§6
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 1, т. 1 за чл. 10, ал. 2а - 2д влиза в сила от 1 август 2023 г.; параграф 2, т. 3 за чл. 10а, ал. 4а - 4в влиза в сила от 1 юни 2023 г.; параграф 3, т. 2 за чл. 10б, ал. 7 - 9 влиза в сила от 1 януари 2024 г.; параграф 5, т. 2, буква "а" за чл. 179, ал. 3д, изречение четвърто и т. 4, буква "б" за чл. 189ж, ал. 3а влиза в сила от 1 януари 2019 г.
§ 46
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на определени параграфи и алинеи, които влизат в сила на различни дати. Някои от тях влизат в сила от 1 юли, 1 август, 1 септември, 1 декември 2023 г., а други три дни след обнародването им в "Държавен вестник". Определени разпоредби ще влязат в сила на 1 януари 2024 г. и 1 януари на втората година след преброяването на населението и жилищния фонд през 2021 г.
§ 79
Законът за движението по пътищата влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила на 1 март 2024 г. Тези разпоредби определят условията за прилагане на закона и неговите изменения.
§67
В Закона за движението по пътищата се правят промени, включително замяната на термина "министъра на земеделието" с "министъра на земеделието и храните". Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обнародван в ДВ, бр. 13 от 2024 г., влизат в сила от 13.02.2024 г.
§ 14
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен § 12, т. 4 и 5, които влизат в сила 6 месеца след обнародването. Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, обнародвани в ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.
Параграф §58
В параграф §58 от Закона за движението по пътищата се предвижда замяна на наименованията "министърът на икономиката" и "министъра на икономиката" с "министърът на икономиката и индустрията" и "министъра на икономиката и индустрията". Това изменение е част от актуализациите на закона, които са извършвани през годините, с цел отразяване на промените в административната структура.
§76
Законът за движението по пътищата влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Картата за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, е с размери 106 мм на 148 мм, светлосин цвят с тъмносин фон за знака "лице с увреждания". Картите задължително са ламинирани и имат специфично оформление на предната и задната част, включващо важна информация за притежателя и условията за ползване. Релевантните актове от Европейското законодателство включват множество директиви и регламенти, които регулират различни аспекти на безопасността и одобрението на превозни средства.
