НАРЕДБА № 3 ОТ 25 МАЙ 2009 Г. ЗА АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ЛЕТИЩА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя отговорностите и задълженията, основните изисквания за аварийно-спасителното, противопожарното и медицинското осигуряване на полетите на гражданските летища. Включва аварийни ситуации с въздухоплавателни средства (като авиационни произшествия и инциденти) и ситуации, които не са свързани с тях (като пожари и природни бедствия). Също така, наредбата регламентира произшествия, изискващи медицинска помощ.
Чл. 2
Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя мерките, които трябва да се предприемат при аварийни ситуации на летищата и в околностите им, наречени "зона на отговорност". Тази зона обхваща територия в радиус от 5 km около контролната точка на летищата за обществено ползване и границите на летищната територия за други видове летища. Наредбата е в сила за гражданските летища, летищата със съвместно ползване и вертолетните площадки.
Чл. 3
Наредбата определя лицата, службите и организациите, отговорни за аварийно-спасителното осигуряване на територията на гражданските летища за обществено ползване. Включва летищната администрация, летищния оператор, органа за обслужване на въздушното движение, противопожарната служба, аварийно-спасителната служба, полицейската служба, летищната служба за сигурност и медицинската служба. Летищният оператор на частни летища също е задължен да осигури необходимите условия за аварийно-спасителните дейности.
Чл. 4
Наредба № 3 от 25 май 2009 г. регламентира аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища, което включва противопожарно и медицинско осигуряване. Основните дейности обхващат незабавно спасяване на пътници и екипажи при авиационни инциденти, гасене на пожари на въздухоплавателни средства (ВС), спасяване на хора при аварийни ситуации, отстраняване на неподвижни ВС и последствия от аварии. Организацията на тези дейности изисква създаване на противопожарна и аварийно-спасителна служба, наличност на техника и оборудване, планиране на действия и обучение на персонала. В непосредствените аварийно-спасителни работи участват различни служби и органи, включително органа за обслужване на въздушното движение, противопожарната служба, летищната администрация и медицински екипи.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя органите и службите, които участват или взаимодействат при аварийно-спасителните действия в района на летището. Те включват органа за обслужване на въздушното движение, летищната аварийно-спасителна служба, противопожарната служба, полицията, летищната администрация, медицинската служба, близките центрове за спешна помощ, авиационните оператори, собствениците на летища, транспортните фирми, войскови единици от въоръжените сили, административни звена на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и средствата за масово осведомяване.
Чл. 6
Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя задълженията на летищната администрация за осигуряване и ръководство на аварийно-спасителните действия при авиационни произшествия и инциденти. Летищната администрация е отговорна за разработването на планове, осигуряване на необходимата техника и персонал, обучение и информираност на взаимодействащите органи. В допълнение, тя трябва да определи представител за връзка с обществеността и да координира действията с военните власти на летища със съвместно базиране.
Чл. 7
Летищната администрация назначава лице, което да ръководи аварийно-спасителните действия. Задълженията и отговорностите на това лице са подробно описани в чл. 13 от наредбата.
Чл. 8
На летищата за обществено ползване летищната администрация назначава диспечер по транспорта, който е отговорен за осигуряването и използването на транспортни средства за аварийно-спасителни действия. Диспечерът определя реда за използване на транспортните средства и при необходимост осигурява допълнителни средства. По време на тренировки и действия диспечерът носи жилетка с надпис 'Диспечер по транспорта'.
Чл. 9
Ръководителят на летището носи отговорност за общото състояние и ефективността на аварийно-спасителното осигуряване, изпълнението на плана за аварийно-спасителни работи, осигуряването на външна помощ и координация между участниците. Той е отговорен и за застраховането и подготовката на аварийно-спасителния персонал, както и за провеждането на тренировки на професионалистите. Задълженията могат да бъдат възлагани на съответните служби с заповед, а ръководителите на летища със съвместно ползване трябва да разпределят задълженията съгласувано.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 3 определя функциите на противопожарната служба на летището, която е подчинена на летищната администрация. Тя е отговорна за аварийно-спасителни работи, включително спасяване на пътници и екипажи на въздухоплавателни средства (ВС) в бедствие, гасене на пожари, спасяване при други аварийни ситуации, профилактични действия за предотвратяване на пожари и обучение на персонала. Службата също така отговаря за експлоатацията на противопожарна техника и организира взаимодействие с териториалните структури на НСБПЗН. Осигурява постоянен достъп за проверки от инспектори на ГД 'ГВА' и летищната администрация.
Чл. 11
Ръководителят на противопожарната служба на летището носи отговорност за дейността на службата, използването на противопожарна техника и спазването на изискванията, подбора и обучението на персонала, както и разработването на планове за действия при аварии. По време на тренировки и спасителни дейности той трябва да носи червена каска и жилетка с надпис, обозначаващ неговата длъжност.
Чл. 12
Наредба № 3 регламентира дейността на летищната аварийно-спасителна служба, която има задължението да осигурява своевременни и ефективни действия за спасяване на пътници и екипажи на въздухоплавателни средства в бедствени ситуации, както и при други аварийни инциденти на територията на летището. Службата уведомява съответните органи, локализира и неутрализира вредни вещества, отстранява неподвижни въздухоплавателни средства и възстановява нормалната работа на летището. Освен това, тя съхранява веществените доказателства за разследвания и извършва профилактика за намаляване на рисковете от аварии. Летищната служба поддържа постоянна готовност на персонала и отговаря за експлоатацията на необходимата техника и оборудване.
Чл. 13
Ръководителят на летищната аварийно-спасителна служба има задължения, свързани с оперативната защита на летището, осигуряване на необходимата техника, подбор и обучение на персонала, както и подготовка на планове за действие при аварийни ситуации. При извършване на действия той носи жилетка с надпис "Летищна администрация".
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя задълженията на полицейската служба на летището в случай на аварийна ситуация. Основните отговорности включват: прекратяване на достъпа до зоната на аварията, осигуряване на безпрепятствен достъп за аварийно-спасителния персонал, въвеждане на ред в охраняваната зона, опазване на мястото на произшествието за разследване, оказване на помощ на участниците в спасителните действия и осигуряване на режим на достъп до местопроизшествието. Началниците на полицейската служба и на летищната служба за сигурност носят специални жилетки с надписи за идентификация.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя задълженията на органа за ОВД (Оперативно-Въздушно Диспечерско управление) в случай на аварийна ситуация на гражданските летища. Основните отговорности включват: определяне на категорията на аварийната ситуация, уведомяване на противопожарната служба и летищната администрация, закриване на засегнатата писта за излитане и кацане, ограничаване на движението на транспортни средства по пистата за запазване на доказателствата и предаване на съобщение NOTAM за закриване на пистата.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. описва задълженията на медицинската служба на летището при аварийни ситуации. Тя е отговорна за уведомяване на спешните медицински центрове, разпределяне на пострадалите, оказване на първа помощ, диагностициране и стабилизиране на тежко ранените, както и за осигуряване на транспорт до болниците. Службата участва в евакуацията на пътниците и следи за санитарно-хигиенните условия. Осигурява необходимото оборудване и медикаменти, съхранява лекарства и обучава спасителния персонал. Летищната администрация назначава координатор по медицинските въпроси, който носи идентификационна жилетка.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 3 предвижда, че центровете за спешна медицинска помощ и болниците, съгласно плана за взаимодействие при аварийна обстановка на летището, трябва незабавно да изпратят предварително съгласуваните медицински екипи на местопроизшествието.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя задълженията на авиационния оператор на въздухоплавателното средство (ВС), което е претърпяло бедствие. Операторът е длъжен да предостави информация на службите за спасителни действия относно броя на пътниците и екипажа, количеството гориво, наличието на опасни товари и друга необходима информация. Освен това, операторът отговаря за транспортирането на пътниците и багажа до крайните им дестинации и определя свой представител за координация на спасителните действия и отстраняването на ВС.
Чл. 19
Служителите от професионалния и непрофесионалния аварийно-спасителен персонал трябва да познават и спазват задълженията си, да бъдат готови за действия по време на дежурство, да работят с необходимата техника, да оказват спешна медицинска помощ, да спазват правилата за охрана на труда, да поддържат оборудването в изправност, да участват в обучения и тренировки, и да усъвършенстват професионалната си подготовка.
Чл. 20
Чл. 20 от наредбата предвижда, че летищната администрация трябва да изготви план за действие при аварийни ситуации на летищата със съвместно ползване, включващ разпределение на отговорностите. За летища, близо до военни поделения, планът трябва да бъде изготвен съвместно с командването на военните, регламентирайки отговорности, задължения, функции по управление, комуникации и координация. Летищата в близост до големи водни басейни трябва да осигурят взаимодействие с пристанищните аварийно-спасителни служби.
Чл. 21
Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя изискванията за аварийно-спасителната дейност в гражданските летища. Тя включва осигуряване на необходимата противопожарна и друга аварийно-спасителна техника, технически и помощни средства, включително медицински продукти и оборудване, както и квалифициран персонал. Противопожарната техника трябва да достига до всяка точка на летището в срок от три минути при оптимални атмосферни условия.
Чл. 22
На всяко летище трябва да се осигурят аварийно-спасително и противопожарно оборудване, обучен персонал за аварийно-спасителни операции и необходимото медицинско оборудване за първа помощ. Финансирането на тези дейности за публични летища е чрез летищни такси, а за другите летища - от собственика или ползвателя. Изискванията важат по време на функциониране на летището с обявената степен на защита.
Чл. 23
Чл. 23 от наредбата определя задълженията на летищната администрация относно финансовото осигуряване на необходимите средства за изпълнение на изискванията. Според алинея 2, летищната администрация, както и собствениците или ползвателите на летателните площадки, поемат разходите за материали, необходими за пълномащабната тренировка при аварийно-спасителни мероприятия.
Чл. 24
Чл. 24 определя категорията на летището въз основа на размерите на въздухоплавателните средства (ВС) и интензивността на полетите. Категорията се определя по приложение № 2. Когато летището обслужва пътнически полети, категорията на аварийно-спасителното осигуряване не може да бъде по-ниска от най-високата категория на ВС, опериращи на летището. При временно намаляване на полетите, категорията може да бъде понижена до най-високата категория на самолета, който ще използва летището. На летища от 1-ва до 3-та категория, използвани за определени видове полети, може да няма противопожарен автомобил. Категорията на тези летища се определя от ГД "ГВА".
Чл. 25
Чл. 25 определя категорията на вертолетната площадка, която се базира на приложение № 3. При полети с по-къси вертолети, категорията може да бъде намалена до най-високата категория на планирания вертолет. На необслужвани вертолетни площадки, използвани за единични полети без превоз на пътници, не е задължително наличието на противопожарен автомобил.
Чл. 26
Член 26 от Наредба № 3 определя изискванията за противопожарни аварийно-спасителни автомобили в зависимост от категорията на летището. Автомобилите трябва да могат да подават пожарогасителна пяна в рамките на 60 секунди след пристигане на мястото на инцидента. За летища, над които се осъществяват полети над водни пространства, се осигуряват средства за действия по вода от пристанищните служби. В района на летището трябва да се осигурят различни видове пожарогасителни средства, включително въглероден диоксид и газови състави.
Чл. 27
На летища от I до III категория, където се извършват полети за авиохимически работи и на наземни вертолетни площадки без превоз на пътници, е задължително да се разполага мобилно противопожарно оборудване. То трябва да може да достигне всяка точка на летището или площадката за не повече от 3 минути и да осигурява необходимия разход на пожарогасителни вещества, съгласно приложение № 5.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 3 предвижда осигуряване на основни и помощни пожарогасителни вещества на летищата. Основните вещества са вода и пенообразуватели с характеристики тип "А" или "В", като за летища от I до III категория се използват пени тип "В". Помощните вещества включват пожарогасителен прах, газови състави, въглероден диоксид и смеси от тях. Основните вещества трябва да отговарят на БДС ЕN 1568, а за съвместно използване на различни вещества е необходимо удостоверение от производителите или резултати от изпитвания.
Чл. 29
Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя условията за замяна на основни и помощни пожарогасителни вещества на гражданските летища. За летища от I и II категория е разрешена замяна на 100% от основните вещества с помощни. За летища от III до X категория замяната е ограничена до 30%. Замяната трябва да се извършва съгласно приложение № 6 и помощните вещества трябва да отговарят на определени технически изисквания на ISО.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 3 определя изискванията за количествата пенообразувател на противопожарните аварийно-спасителни автомобили. Според параграф 1, количеството пенообразувател трябва да съответства на количеството вода, необходимо за образуване на разтвор за пяна. Параграф 2 изисква в района на противопожарната служба на летището да се съхранява пенообразувател, достатъчен за най-малко три зареждания на всички противопожарни автомобили. Параграф 3 предвижда осигуряване на специално автотранспортно средство и пенообразувател за нанасяне на пенна възглавница върху повърхността на ПИК, при решение на летищната администрация.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя, че пожарната безопасност в района на летището и летателните площадки трябва да се спазва съгласно изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. и Наредба № 8121з-647 от 2014 г. Тези наредби регламентират строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, както и правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Чл. 32
Член 32 определя минималните изисквания за пожарогасителни вещества на вертолетни площадки. На наземните площадки се осигуряват противопожарен автомобил, пожарогасители и инсталации за допълнителни вещества. За площадките Н1 е разрешена замяна на основните вещества с допълнителни, а за Н2 и Н3 - частична замяна. На покривни площадки се изисква специфично оборудване за подаване на пяна и пенни струйници, а също и пожарогасители. Оборудването трябва да бъде разположено с оглед минимизиране на риска от повреди при произшествия.
Чл. 33
Според Чл. 33 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища, резервоарите за пенообразувател на противопожарните аварийно-спасителни автомобили трябва да се поддържат постоянно пълни.
Чл. 34
Чл. 34 регламентира осигуряването на противопожарни аварийно-спасителни автомобили за гражданските летища и вертолетните площадки. Според алинея 1, тези автомобили трябва да разполагат с основно оборудване, определено в приложение № 9. Алинея 2 предвижда осигуряване на допълнително оборудване, което зависи от конкретните условия, определени от противопожарната служба на летището и летищната администрация. В алинея 3 се уточнява, че в района на противопожарната служба и/или противопожарните депа трябва да се осигури оборудване, съгласно приложение № 10.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 3 предвижда задължителното оборудване на служителите на противопожарната служба на летището, което включва противопожарна каска, топлозащитно облекло, ботуши, ръкавици, колан, въздушен дихателен апарат, индивидуален осветителен прибор, киркобрадва, маски за дишане и радиостанция. В района на противопожарната служба се складира 20% резерв от това оборудване. Членовете на аварийно-спасителните и противопожарните групи са длъжни да използват специално оборудване за защита на дишането при спасителни операции.
Чл. 36
Чл. 36 определя изискванията за противопожарните аварийно-спасителни автомобили и персонал на летищата. Сградата на противопожарната служба трябва да е разположена близо до ПИК, за да се осигури достъп до всяка точка за не повече от 3 минути. Противопожарното депо трябва да има пряк и удобен достъп за автомобилите, с минимален брой маневри. Проектирането на сградата и депото се утвърдява от главния директор на ГД "ГВА" след съгласуване с ГДПБЗН.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 3 определя изискванията за изграждане на диспечерски пункт в противопожарната служба на летището, който трябва да има непрекъснато електрозахранване и да бъде оборудван с различни средства за приемане на съобщения за аварийни ситуации, осигуряване на връзка с органите за обслужване на въздушното движение (ОВД) и координационния център, аварийна сигнализация, оповестяване на състава на противопожарната служба и др. Оборудването трябва да се проверява редовно, а персоналът да бъде осигурен с защитни облекла и комуникационни устройства. Осигурява се и двустранна радиовръзка между транспортните средства и координационния център.
Чл. 38
Наредба № 3 регламентира задълженията на летищната администрация по осигуряване на медицинска служба на гражданските летища. Медицинската служба трябва да разполага с необходимото оборудване, персонал и средства за оказване на спешна медицинска помощ. Тя е в постоянна готовност по време на работното време на летището и при необходимост може да бъде временно изградена. Летищата от I до IV категория трябва да имат медицински екип с автомобил за спешна помощ, а летищата от V до X категория – поне един автомобил, оборудван с радиовръзка. Осигуряват се планове за транспортиране на пострадали и медицинско аварийно-спасително оборудване, което варира в зависимост от категорията на летището. Медицинската служба трябва да поддържа връзка с центровете за спешна медицинска помощ и болниците в района.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 3 предвижда, че при авиационно произшествие на територията на летището, планът за действия в случай на аварийна обстановка трябва да бъде изпълнен незабавно. Дейностите се извършват последователно и паралелно, следвайки плановете на службите, участващи в аварийно-спасителните операции.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 3 описва действията на органа за управление на въздушното движение (ОВД) при авиационно произшествие на летището. Основните задължения включват определяне на категорията на аварийната ситуация, уведомяване на противопожарната служба и администрацията на летището, закриване на пистата, ограничаване на движението на транспортни средства и предаване на съобщение за закриване на пистата. При уведомяването се предоставят данни за местоположението и типа на произшествието. След приключване на задачите, ръководителят извършва контролна проверка и регистрира времето на изпълнение. Допълнителни данни за пътниците и товара на борда се съобщават на службите при наличие на нова информация.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. указва, че летищната администрация, след получаване на информация за авиационно произшествие от ОВД, незабавно уведомява съответните служби, посочени в плана за действие при произшествие с въздухоплавателно средство на територията на летището.
Чл. 42
Наредба № 3 от 25 май 2009 г. регламентира действията на противопожарната и аварийно-спасителната служба на летището при авиационни произшествия. Противопожарната служба може да бъде уведомена от органа за ОВД или от други лица и трябва да предприеме незабавни действия за спасяване на хора и гасене на пожар. Аварийно-спасителната служба организира участниците и уведомява взаимодействащите служби, като също започва действия под ръководството на противопожарната служба. Отговорността за координацията на спасителните операции лежи на ръководителя на летището или на противопожарната служба, в зависимост от ситуацията.
Чл. 43
При авиационно произшествие на летището, действията на полицията и летищната служба за сигурност включват: ръководене на сигурността от първия пристигнал служител, регулиране на движението, закриване на достъпа за странични лица, поставяне на ограничителни ленти, установяване на свръзка между пропускателни пунктове и команден пункт, контрол на пропускателния режим, и вземане на мерки за запазване на важна апаратура. Достъпът до мястото на произшествието е ограничен до участниците в спасителните операции.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 3 предвижда задълженията на летищната администрация при произшествия. Администрацията организира команден пункт за упълномощени представители, осигурява работата на аварийния оперативен център и уведомява всички необходими служби. Тя координира действията на аварийно-спасителния персонал, осигурява необходимите ресурси и информира медиите. След приключване на инцидента, представителят уведомява всички служби за завършването на ситуацията.
Чл. 45
Медицинската служба на летището извършва проверки за известяване на спешна помощ, оказва помощ на пострадалите, регулира движението им и организира евакуацията. Тя уведомява съответните медицински центрове, съставя списък на пострадалите, координира превозването на непострадалите и взема мерки за попълване на медицинските запаси.
Чл. 46
Центровете за спешна медицинска помощ са задължени незабавно да изпращат необходимите медицински екипи за оказване на спешна помощ на пострадалите в случай на аварийна ситуация, съгласно предварително установен план.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. описва задълженията на авиационния оператор при авиационно произшествие на летище. Операторът трябва да изпрати представител за координация, да предостави информация за пътниците и екипажа, да организира превоз на пътниците, да осигури медицинска помощ и храни, да регистрира пътниците и да информира роднини и близки. Също така, операторът трябва да се свърже с различни служби и да подготви информация за медиите. Отстраняването на повреденото въздухоплавателно средство става след разрешение на комисията за разследване.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя задълженията на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" по отношение на авиационни произшествия. Тя изисква и анализира информация за произшествието, оказва съдействие на комисията за разследване на инциденти и уведомява въздухоплавателните администрации на държави, чиито граждани са засегнати от бедствието.
Чл. 49
Чл. 49 определя задълженията на служителя на летището за връзки с обществеността по отношение на медиите при авиационни произшествия. Той приема представителите на медиите на специално определен пункт, осигурява им средства за комуникация и транспорт до мястото на произшествието. Служителят изготвя прессъобщения и носи отговорност за тях заедно с представителя на авиационния оператор. Достъпът до сборния пункт е разрешен само на журналисти с валидна карта и временен пропуск от летищната служба за сигурност.
Чл. 50
При авиационно произшествие в петкилометровата зона на отговорност на летището, мерките по плана за действия при аварийна ситуация трябва да се прилагат незабавно. Дейностите от плановете на службите и ведомствата, участващи в аварийно-спасителните операции, се изпълняват последователно и паралелно.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 3 определя задълженията на органа за обслужване на въздушното движение в случай на аварийна ситуация с въздухоплавателно средство (ВС). Той трябва да определи категорията на ситуацията, да уведоми противопожарната служба и летищната администрация, да закрие засегнатата писта за излитане и кацане и да предаде съобщение "NOTAM" за закриването. При уведомлението се предоставят данни за мястото на произшествието, времето и типа на ВС. След приключване на действията, ръководителят прави контролна проверка и регистрира информация за изпълнението. При наличие на допълнителни сведения, органът за ОВД съобщава важна информация на съответните служби.
Чл. 52
Летищната администрация е задължена да уведомява съответните служби за авиационно произшествие, което е станало извън територията на летището, но в петкилометровата зона на отговорност. Уведомлението се извършва чрез летищния координационен център веднага след получаване на информация от органа за оценка на въздействието върху околната среда (ОВД).
Чл. 53
Чл. 53 описва задълженията и действията на аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището при авиационно произшествие. Те трябва да действат съвместно с местната полиция и ГДПБЗН, като са осигурени с необходимите ресурси. При произшествие, службите се придвижват по установени маршрути, уведомяват взаимодействащите органи и събират информация за ситуацията. Началникът на противопожарната служба следва указанията на старшия началник на ГДПБЗН. Действията по спасяването започват незабавно, като службите определят кой има най-ефективни средства за гасене на пожари и разпределят ресурсите по целесъобразност.
Чл. 54
В случай на авиационно произшествие, което се случва извън зоната на отговорност на летището, действията по чл. 43 се извършват от полицията и летищната служба за сигурност.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 3 определя задълженията на отговорните служители при аварийни ситуации на летището. Те трябва да осигурят функционирането на аварийния оперативен център и подвижен команден пункт, да оказват помощ извън летището, да уведомят съответните служби и да предоставят необходимото медицинско оборудване и персонал.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 3 определя отговорностите на местните административни власти при авиационно произшествие извън зоната на летището. Те отговарят за разгръщането на медицинските служби. Летищната администрация е задължена, ако е предвидено в плана за аварийно-спасителни работи, да предостави част от медицинското имущество и оборудване, както и да осигури медицински работници за оказване на първа медицинска помощ при поискване.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя действията, които трябва да се предприемат в случай на авиационно произшествие извън зоната на отговорност на летището. Центровете за спешна медицинска помощ изпълняват задължения по чл. 46, авиационният оператор на въздухоплавателното средство (ВС) извършва дейности по чл. 47, а Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" осъществява дейности по чл. 48. Отговорността за съобщенията за пресата е възложена на представител на авиационния оператор, сътрудник по обществена информация от местните власти и сътрудник от летищната администрация. Лица, които не участват в спасителните действия, не се допускат на мястото на произшествието до завършване на всички действия.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. предвижда, че участниците в плана за действия при аварийна ситуация на летището трябва да бъдат уведомени от ОВД за състоянието на "обща тревога", когато се установи или има подозрение за неизправности на въздухоплавателно средство, приближаващо летището, които могат да доведат до авиационно происшествие.
Чл. 59
При обявяване на "обща тревога" на летището, службата за обслужване на въздушното движение е отговорна за определянето на категорията на аварийната ситуация и уведомяването на противопожарната служба и летищната администрация. Службата трябва да предостави информация относно типа на въздухоплавателното средство, наличието и количеството на гориво на борда, броя на пътниците, характера на неизправностите, използваната ПИК, времето за кацане, авиационния оператор и наличието на опасни товари.
Чл. 60
Член 60 от Наредба № 3 предвижда, че органите, участващи в плана за действия при аварийна ситуация на летището, трябва да бъдат приведени в състояние на 'местна аварийна готовност', когато има информация или основателно съмнение за неизправност на въздухоплавателно средство, приближаващо летището. Тази неизправност не би попречила на безопасното кацане при нормални условия.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 3 предвижда, че при обявяване на "местна аварийна готовност" на летището, службата за обслужване на въздушното движение трябва да дава указания на противопожарната и аварийно-спасителната служба да заемат предписаните в плана аварийни позиции до съответната писта. Указанията се дават по молба на командира на въздухоплавателното средство или ако това е предвидено в местния план за действия. Службата също така трябва да съобщи информация, съгласно чл. 40, ал. 2.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 3 указва, че при обявяване на "обща тревога" или "местна аварийна готовност", другите органи трябва да извършват дейности, определени в раздел II на наредбата. Раздел IV разглежда аварийните ситуации на летището, които не са свързани с авиационно произшествие.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 3 описва действията при аварийни ситуации на летището, които не са свързани с авиационно произшествие. Летищната администрация е отговорна за планирането и организацията на аварийно-спасителни и противопожарни действия, като трябва да се отчита местната ситуация и необходимостта от участие на различни служби. Освен това, администрацията трябва да осигури бърза спешна медицинска помощ за пътници и персонал.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № 3 определя действията при незаконна намеса в гражданското въздухоплаване. При подобен инцидент, действията се планират и провеждат съгласно предварително разработени мероприятия. Въздухоплавателните средства под заплаха се разполагат на изолирана стоянка, най-малко 100 метра от други обекти. При необходимост от евакуация на пътници, се допуска използването на бордови стълби и надувни съоръжения. Аварийно-спасителните действия се извършват в зависимост от обстановката, следвайки установените процедури.
Чл. 65
Наредбата регламентира действията при произшествия с въздухоплавателни средства, превозващи опасни товари. Авиационният оператор е задължен да уведомява летищната администрация за инциденти с опасни материали. При произшествия с радиоактивни, етиологични и токсични вещества се предприемат специални мерки за защита на здравето на пътниците и персонала. Включва се изолиране на контактни лица, маркиране и недопускане на контакт с опасни материали, уведомяване на медицински служби и подготовка на болници за дезактивация.
Чл. 66
Член 66 от Наредба № 3 определя изискванията за план за действие при аварийни ситуации, който включва действия на аварийно-спасителните и противопожарните служби при земетресения или наводнения, които могат да доведат до производствени аварии. Плановете трябва да предвиждат специални мерки за минимизиране на щетите и бързо възобновяване на полетите на въздухоплавателните средства.
Чл. 67
На всяко летище се организира стационарен авариен център в случай на аварийна ситуация, който осигурява добър обзор на работната площ и изолираните стоянки на въздухоплавателните средства (ВС). Центърът подпомага ръководителя на подвижния команден пункт, служи като координационен пункт при незаконна намеса или заплаха от взривни устройства, и работи денонощно. Също така, той е оборудван с комуникационно оборудване за гласова връзка.
Чл. 68
Чл. 68 описва функциите и значението на подвижния команден пункт, който е транспортно средство с висока проходимост, отговорно за управлението на взаимодействието между службите при аварийно-спасителни действия. Той действа по време на авиационно произшествие и служи като сборен пункт за ръководителите на органите, участващи в операцията. Мястото на пункта се обозначава с отличителен знак, а самият пункт е оборудван с необходимите карти, схеми и комуникационно оборудване. При необходимост може да се организира и помощен команден пункт, който да има връзка със стационарния авариен център.
Чл. 69
Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя условията за експлоатация на летища, които включват изискването за изготвяне на план за действия в случай на аварийна обстановка. Планът трябва да бъде съгласуван, договорно и ресурсно осигурен, и да определя задълженията и действията на персонала и службите, участващи в аварийно-спасителните работи. Осигурява се координация между летищната администрация и взаимодействащите органи, както и ефективен преход от нормална дейност към аварийни операции.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № 3 определя изискванията за планиране на действия при аварийни обстановки на летищата, включително задължения на летищната администрация, комуникационни средства, организиране на оперативни центрове, взаимодействие с противопожарни и медицински служби, функции на органа за ОВД и указания за ликвидиране на последствията от произшествия. Планира се и ролята на духовенството за морална подкрепа на пострадалите. Планът трябва да бъде анализиран и преразглеждан в срок от 7 дни след инцидент или тренировка.
Чл. 71
Чл. 71 предвижда задължителни мероприятия за тренировка на участниците в аварийно-спасителните групи и служби на летището. Тренировките включват вдигане в готовност на целия персонал, който може да помогне при ликвидиране на последствията от произшествия. Целта е да се осигури ефективност в разгръщането на персонала, планирането на мероприятия и процедури, аварийното оборудване и комуникациите, както и взаимодействието между участващите лица и служби.
Чл. 72
Наредба № 3 от 25 май 2009 г. регламентира проверките и ученията, свързани с аварийното осигуряване на летищата. Според чл. 72, всяка година се провеждат тренировки с летищните служби, а на всеки две години - пълномащабни учения. След пълномащабното учение ръководителят извършва анализ на резултатите. Освен това, ежемесечно се организират специализирани учения за проверка на аварийно-спасителните групи и службите за противопожарна безопасност. Най-малко веднъж годишно се провеждат пълномащабни учения с участието на координационния комитет, независимо от другите учения.
Чл. 73
Член 73 от Наредба № 3 регламентира планирането на пълномащабни учения в случай на аварийна обстановка на летищата. Летищната администрация е задължена да осигури участието на всички съответни служби и органи, а подготовката за учението трябва да започне най-малко 90 дни преди него. Също така, администрацията трябва да назначи група наблюдатели, които да следят и анализират хода на учението, като членовете на групата трябва да бъдат опитни в ликвидирането на последствията от инциденти с много пострадали.
Чл. 74
Летищната администрация, собственикът или летищният оператор е задължен да изготви предварителен план за действия при необходимост от отстраняване на въздухоплавателно средство (ВС), което не може да се придвижва самостоятелно. Летищната администрация също така разработва и съгласува действията с авиационния оператор за отстраняване на такова ВС от летателното поле. Освен това, летищната администрация определя координатор, който е отговорен за изпълнението на тези действия.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя, че авиационният оператор носи отговорност за изтеглянето на въздухоплавателното средство (ВС) от летателното поле. Ако операторът не предприеме действия за отстраняване на ВС след получаване на разрешение от упълномощения по разследването на авиационното произшествие и след определени времеви периоди, летищната администрация е задължена да предприеме мерки съгласно плана за освобождаване на летателното поле.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. описва действията, необходими за отстраняване на въздухоплавателно средство (ВС), което не може да се придвижва самостоятелно. Основните действия включват осигуряване на специалисти и технически средства, съгласуване с ГД 'ГВА' и комисията за разследване на авиационни произшествия. Допълнителните мерки включват изготвяне на списъци с оборудване и персонал, информация за пътища за достъп, предоставяне на карти, осигуряване на безопасност, бързо получаване на ремонтно-възстановително оборудване, данни на производителя за отстраняване на ВС, налична работна сила, разчети за източване на гориво, специално работно облекло и осигуряване на бързо пристигане на разследващите лица.
Чл. 77
Летищната администрация е задължена да осигури наличие на оборудване с общо предназначение за отстраняване на летателни средства, които не могат да се придвижват самостоятелно от летателното поле. Това изискване е регламентирано в приложение № 14 на наредбата.
Чл. 78
Наредба № 3 от 25 май 2009 г. класифицира персонала, участващ в аварийно-спасителната защита на летищата, на професионален и непрофесионален. Професионалният персонал е основен и има задължения, свързани с аварийно-спасителни и противопожарни действия, докато непрофесионалният персонал подпомага основния. Освен това, професионалният персонал може да изпълнява допълнителни задачи, стига това да не пречи на основните им функции и подготовка.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № 3 определя необходимия професионален персонал за противопожарната служба на летищата. Основните критерии включват: минимум трима професионалисти на противопожарен автомобил, непрекъснато дежурство на професионален състав, наличие на началници на дежурни смени при повече от един автомобил, осигуряване на един професионалист за пожаропрофилактична дейност за летища от VІІ до Х категория и ръководство от началник и заместник за летища от VІІІ до Х категория. Летищната администрация е отговорна за пожарната безопасност и поддръжката на свързаните с нея системи.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № 3 от 25 май 2009 г. определя непрофесионалния персонал, който е необходим за оптимално използване на противопожарната и другата аварийно-спасителна техника на летището. Този персонал е ангажиран с извършване на аварийно-спасителни дейности.
Чл. 81
В противопожарната служба на летището се назначават физически и психически здрави лица. За ръководния състав е необходимо висше образование, а за изпълнителския състав - средно образование. Освен това, всички назначени трябва да притежават професионална квалификация за осъществяване на пожарна безопасност.
Чл. 82
Наредбата определя изискванията за медицинските служби на летищата в зависимост от тяхната категория. Летищата от I до V категория осигуряват непрофесионален персонал, докато летищата от VI до X категория осигуряват както професионален, така и непрофесионален персонал. Професионалният персонал включва непрекъснато дежурство на лекар и медицински специалист, както и назначаване на началник на медицинската служба за по-високите категории. Числеността на непрофесионалния персонал се определя в съответствие с изискванията на наредбата.
Чл. 83
Участниците в аварийно-спасителните работи са обучени да оказват долекарска медицинска помощ. На летища от VI до Х категория функционира медицинска служба, която трябва да включва поне един лекар и една медицинска сестра.
Чл. 84
Наредба № 3 от 2009 г. определя изискванията за аварийно-спасително осигуряване на гражданските летища. Летищната администрация е отговорна за квалификацията на персонала, ангажиран с аварийно-спасителните мероприятия, и за осигуряване на необходимото оборудване и ресурси. В наредбата се дефинират термини като "аварийна ситуация", "авиационен инцидент" и "инцидент с опасни товари", както и задълженията на различни служби и органи в случай на инциденти. Включени са и разпоредби за планиране и провеждане на учения, контрол и актуализация на плановете за действия при аварийни обстоятелства.
§1
Наредбата определя термини и понятия, свързани с аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища. Включва определения за аварийно-спасителна служба, авариен оперативен център, аварийна ситуация, авиационен инцидент, инцидент с опасни товари и други ключови термини, които са важни за разбирането и прилагането на наредбата. Освен това, наредбата описва различни зони и състояния, свързани с аварийни ситуации и планирането на действия в случай на инциденти на летището.
§5 от Наредба № 3
Контролът по прилагането на Наредба № 3 за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища се осъществява от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Включени са и заключителни разпоредби, свързани с изменение и допълнение на наредбата, обнародвани в Държавен вестник, брой 51 от 2015 г.
§20
В параграф §20 от Наредба № 3 се указва, че навсякъде в текста на наредбата абревиатурата "НСПБЗН" трябва да бъде заменена с "ГДПБЗН". Заключителните разпоредби също така се отнасят до Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 от 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, която е обнародвана в Държавен вестник, брой 12 от 2020 г. и влиза в сила от 01.02.2020 г.
§ 33
Наредбата влиза в сила от 1 февруари 2020 г. и е свързана с изменения и допълнения на Наредба № 20 от 24.11.2006 г., която касае удостоверяване на експлоатационната годност на граждански летища и свързаните с тях услуги. Последната е обнародвана в Държавен вестник, брой 80 от 2021 г. и влиза в сила от 24 септември 2021 г.
§ 83
Наредбата влиза в сила от обнародването и в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати, включително 24.02.2022 г. и 1.01.2022 г. Приложенията описват основни типове авиационни инциденти, категории на летищата, противопожарно оборудване и минимални количества пожарогасителни вещества, необходими за аварийно-спасителни операции на летищата. Включват също и списък на необходимите документи и стандарти на ИКАО, свързани с аварийно-спасителното осигуряване.
