Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда основните въпроси на безопасността на атомните централи, като акцентира на спецификата им като източник на йонизиращи лъчения и радиоактивни вещества. Целта е да се осигури безопасност при проектиране, изграждане и експлоатация на атомните централи.
Наредбата регламентира организационните и техническите изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се осигури безопасността на атомните централи по време на проектирането, изграждането и експлоатацията им.
Атомната централа се определя като безопасна, когато чрез технически средства и организационни мерки се гарантира, че не се превишават установените дози за облъчване на персонала и населението, както и нормите за радиоактивни вещества в околната среда, както при нормална експлоатация, така и при проектни аварии.
Чл. 4 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. определя пределно допустимите дози на облъчване за персонала и населението, както и нормите за съдържание на радиоактивни вещества в околната среда. Тези стойности се установяват в съответствие с нормите за радиационна безопасност, при нормална експлоатация и проектни аварии.
Чл. 5 от Наредба № 3 определя основните мерки за осигуряване на безопасността на атомните централи (АЦ). Те включват: избор на подходяща площадка и отдалечаване от населени места; определяне на хигиеннозащитна зона; оборудване със системи за безопасност; високо качество на проектите и изработването на системите; качествени строително-монтажни работи; поддържане на системите в надеждно състояние чрез профилактика; експлоатация в съответствие с нормативните изисквания; и квалификация на персонала.
Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда изисквания за безопасността на атомните централи (АЦ) при проектиране, изграждане и експлоатация. Член 6 указва, че проектът на АЦ трябва да включва технически средства и организационни мерки за осигуряване на безопасността при всяко от изходните събития, като се налага независим отказ на елементи от системите за безопасност. Освен това, се отчитат и неоткрити откази на неконтролируеми елементи, които могат да нарушат безопасната експлоатация. Отказите могат да не се отчитат, ако е доказано високо ниво на надеждност на елементите или при краткосрочно извеждане на елемента от работа за техническо обслужване.
Чл. 7 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. определя, че минималните списъци на изходните събития за атомни централи (АЦ) трябва да отговарят на изискванията на наредбата и да бъдат включени в съответните нормативни документи, свързани с разрешенията за използване на атомна енергия. Пълният списък на изходните събития се съгласува с органите за държавен контрол и е част от проекта за техническа обосновка на безопасността на изграждане и експлоатация на АЦ.
Член 8 от Наредба № 3 определя, че най-тежките отчитани изходни събития за водоводните енергийни реактори (тип ВВЕР) и реакторите на атомните централи за топлоснабдяване са описани в глава четвърта на наредбата.
Член 9 от Наредба № 3 предвижда, че проектите на атомни централи трябва да включват технически средства, които да предотвратяват масовото разтопяване на топлоотделящите елементи при определени извънредни ситуации. Освен това, изискванията за ефективността на системите за безопасност, свързани с допустимото повреждане на тези елементи, са описани в четвърта глава на наредбата.
Чл. 10 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда разработването и изпълнението на план-мероприятия за защита на персонала и населението в случай на хипотетични аварии на атомните централи. Тези планове се отнасят както за територията на промишлената площадка, така и за околната територия.
Атомната централа, като източник на йонизиращи лъчения и радиоактивни вещества, е задължена да спазва изискванията на Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. Освен това, тя трябва да отговаря на нормите и правилата, свързани с ядрена, техническа и радиационна безопасност.
Член 12 от Наредба № 3 предвижда, че в проекта на атомната централа (АЦ) трябва да бъдат включени системи за безопасност, които да осигуряват: 1. аварийно спиране на реактора и поддържането му в подкритично състояние; 2. аварийно отвеждане на топлината; 3. удържане на радиоактивните продукти в установените граници.
Чл. 13 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че всички системи и устройства на атомните централи, които са важни за безопасността, трябва да отговарят на изискванията на наредбата, нормите за конструиране и оборудване, както и на други нормативни документи, свързани с безопасното използване на атомната енергия. Освен това, при изработката, монтажа, ремонта или реконструкцията на оборудването е задължително да се извършва инспекторски надзор и приемане от съответните органи.
Чл. 14 от Наредба № 3 предвижда, че системите и устройствата на атомните централи, които са важни за безопасността, трябва да бъдат проектирани, изработени и монтирани с оглед на възможните механични, топлинни, химични или други въздействия, които могат да възникнат в резултат на проектните аварии.
Чл. 15 от Наредба № 3 предвижда, че системите и устройствата на атомните централи, които са важни за безопасността, трябва да бъдат проектирани, изработени и монтирани с оглед на природните явления, характерни за района, в който се намират. Тези природни явления включват земетресения, урагани, наводнения и ветрове. Освен това, системите за безопасност трябва да могат да изпълняват функциите си дори при наличие на тези природни явления.
Член 16 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че многоцелевото използване на системите за безопасност и техните елементи е забранено, освен в изключителни случаи, когато проектът обосновава, че съчетаването на функции не нарушава изискванията за безопасност.
Член 17 от Наредба № 3 предвижда, че в системите за безопасност на атомните централи е желателно да се използват пасивни устройства. Това означава, че при проектирането, изграждането и експлоатацията на атомни централи, акцентът трябва да бъде поставен върху устройства, които не изискват активна намеса за функционирането си, с цел повишаване на безопасността.
Чл. 18 от Наредба № 3 предвижда, че системите и устройствата на атомните централи, които са важни за безопасността, трябва да бъдат проверявани след извършване на ремонт, както и да се подлагат на периодични проверки през целия период на експлоатация. Освен това, техническото обслужване и проверките не трябва да намаляват нивото на безопасност.
Член 19 от Наредба № 3 предвижда изисквания за проектиране и експлоатация на системи и устройства на атомни централи, важни за безопасността. Тези изисквания включват: наличие на устройства за проверка на работоспособността на системите, проверка на съответствието им с проектните показатели, контрол на последователността на сигналите, контрол на състоянието на основния метал и заварените съединения, както и регламент за техническо обслужване и проверки.
Чл. 20 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че на системите и устройствата, важни за безопасността на атомните централи, обикновено се извършва пряка и пълна проверка за съответствие с проектните характеристики. В случай че такава проверка не е възможна, се допуска провеждане на косвена проверка или частични изпитания, като за това е необходимо да се предвидят съответни устройства и методи.
Член 21 от Наредба № 3 предвижда, че в проектите на атомни централи трябва да се включат средства, които да предотвратят или намалят последствията от грешки на персонала, които могат да усилят негативните ефекти от отказ на устройства.
Член 22 от наредба № 3 предвижда, че проектните материали на атомните централи (АЦ) трябва да включват количествен анализ на показателите за надеждност на системите, които са важни за безопасността. Анализът трябва да бъде извършен в обем, който е определен от наличните данни за надеждността на съответното оборудване и системи.
Чл. 23 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. изисква разработването на специална част "Техническа обосновка на безопасността на изграждане и експлоатация на атомни централи" в техническия проект, която да бъде изготвена от главния проектант. За реактора също се създава аналогична част, която е отговорност на главния конструктор и научния ръководител по безопасността.
Чл. 24 от Наредба № 3 предвижда разработването на програма за осигуряване на качеството при изграждане и експлоатация на атомни централи (АЦ). Тази програма определя дейността на различни организации, включително конструкторски, проектантски, строителни и монтажни, както и на заводите-производители на оборудването и персонала. За целите на тази програма се изготвя и утвърдителен нормативно-технически документ.
Чл. 25 от Наредба № 3 определя изискванията за проектиране на активната зона на атомните централи. При проектирането се установяват допустимите предели на повреждане на топлоотделящите елементи, включително количеството и степента на повреждане, както и свързаните с тях нива на радиоактивност. Проектът трябва да гарантира, че тези предели няма да бъдат превишавани по време на нормалната експлоатация, дори при определени нарушения, като неизправности в системата за управление, загуба на електрозахранване и други.
Според Чл. 26 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г., бързият мощностен коефициент на реактивност в атомните централи не трябва да бъде положителен при всички режими на работа и при всякакви условия на системата за отвеждане на топлината от топлоносителя на първи контур.
Чл. 27 от наредбата определя, че характеристиките на ядреното гориво, конструкциите на реактора и оборудването на първи контур, включително системата за очистване на топлоносителя, трябва да предотвратяват образуването на критични маси по време на всякакви аварии. Това включва ситуации, които могат да доведат до разрушаване на активната зона или разтопяване на горивото.
Чл. 28 от Наредба № 3 предвижда, че за осигуряване на безопасността на атомните централи трябва да се инсталират най-малко две независими системи за контрол на реактивността. Тези системи могат да бъдат организирани чрез два независими органа или две независими групи органи и е желателно да функционират на различни принципи.
Член 29 от Наредба № 3 предвижда, че трябва да се осигурят поне две независими системи, които да могат да преминат от нормална експлоатация в подкритично състояние. Тези системи трябва да функционират независимо една от друга и да поддържат подкритичното състояние при работна температура на топлоносителя и забавителя. Освен това, преминаването в подкритично състояние трябва да става бързо, за да се предотвратят повреди на топлоотделящите елементи.
Чл. 30 от Наредба № 3 предвижда, че поне една от независимите системи за въздействие на реактивността трябва да осигурява преминаване в подкритично състояние при всякакви условия и преходни процеси. Преминаването трябва да става бързо, за да се предотврати повреждането на топлоотделящите елементи. Допуска се разделяне на диапазона на изменение на реактивността на температурни и режимни диапазони с прилагане на принципа на единичния отказ.
Член 31 от Наредба № 3 задължава поне една от независимите системи за контрол на реактивността в атомните централи да осигури преминаване в подкритично състояние от всяко нормално експлоатационно състояние. Тази система трябва да поддържа подкритичното състояние, като взема предвид възможността за освобождаване на реактивност при продължително разхлаждане и да отчита изходни събития, съобразно принципа на единичния отказ и при незадействане на най-ефективния орган за контрол на реактивността.
Член 32 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. изисква системата за въздействие на реактивността и характеристиките на активната зона на атомните централи да гарантират, че по време на нормална експлоатация не се допускат колебания на мощността и енергоотделянето, които биха могли да доведат до повреждане на топлоотделящите елементи извън пределите за нормална експлоатация.
Член 33 от Наредба № 3 предвижда, че системата за въздействие на реактивността при единично нарушение в системата за контрол и управление трябва да потиска положителната реактивност, която е свързана с изваждане на органи за въздействие на реактивността. Това трябва да се осъществи в границите на проектните скорости, без да се повреждат топлоотделящите елементи над пределите за нормална експлоатация.
Чл. 34 от Наредба № 3 предвижда ограничения за максималната ефективност на органите за въздействие на реактивността и скоростта на нарастване на реактивността в атомните централи. Целта е да се предотвратят нежелани ситуации, които биха могли да доведат до превишаване на максимално допустимото налягане на първи контур или до недопустимо влошаване на ефективността на отвеждане на топлината, което може да доведе до разтопяване на топлоотделящите елементи.
Чл. 35 от Наредба № 3 предвижда, че оборудването и тръбопроводите на първи контур на атомната централа трябва да могат да издържат на статистически и динамични натоварвания, както и на температурни въздействия. Това включва възможни инциденти, свързани с внезапно въвеждане на реактивност, вкарване на студен топлоносител, рязко намаляване на разхода на топлоносителя, както и всички събития, които нарушават топлоотвеждането от първи контур.
Чл. 36 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че атомните централи трябва да имат блочен пулт за управление. Този пулт е необходим за извършване на контрол и управление на реактора и другите системи на атомната централа в три основни ситуации: при нормална експлоатация, при нарушения на нормалната експлоатация и при аварийни ситуации.
Чл. 37 от Наредба № 3 изисква системата за контрол и управление на атомните централи (АЦ) да осигурява мониторинг и регистриране на параметрите, свързани с работата на централата, във всички възможни диапазони. Системата трябва да позволява автоматично или дистанционно управление на нормалната експлоатация в различни режими. Осигурените средства за контрол и регистриране трябва да бъдат достатъчни, за да се установи пътят на възникване и развитие на аварията, както и действията на персонала.
Член 38 от Наредба № 3 предвижда, че на атомните централи (АЦ) трябва да бъдат осигурени средства за контрол и управление на процеса на деление на ядреното гориво при всички възможни режими и условия в активната зона. Това включва и ситуации при замяна на горивото, когато съществува риск от преход в критично състояние.
Чл. 39 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че в атомните централи трябва да бъдат инсталирани указатели, които да показват положението на органите за въздействие на реактивността, както и контрол на концентрацията на разтворимия поглъщател на неутрони. Освен това, трябва да се осигурят указатели за състоянието на другите средства за въздействие на реактивността.
Чл. 40 от Наредба № 3 изисква проектните материали да включват анализ на системите за управление на реактора и атомната централа за потенциални опасни реакции, които могат да възникнат при схемни неизправности. Преди пускането на реактора, системите трябва да бъдат проверени за наличие на опасни и лъжливи реакции, за да се осигури безопасната експлоатация.
Член 41 от Наредба № 3 предвижда, че на атомната централа (АЦ) трябва да бъде осигурена възможност за откриване на изтичане на топлоносител от първи контур, което е важно за безопасната експлоатация на централата.
Член 42 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда необходимостта от контрол на радиоактивността на топлоносителя и радиоактивните отпадъци в атомните централи. Контролът трябва да бъде автоматичен, когато е възможно, и да обхваща радиационната обстановка в обслужваните и необслужваните помещения, както и в околната местност.
Чл. 43 от Наредба № 3 предвижда, че атомните централи (АЦ) трябва да имат контролни системи, включително автоматичен контрол, когато е възможно, за условията на съхранение на горивото и радиоактивните отпадъци. Освен това, трябва да бъде осигурена сигнализация, която да предупреждава за нарушения на условията за безопасност.
Чл. 44 от Наредба № 3 предвижда, че атомните централи (АЦ) трябва да имат управляващи системи за безопасност, които автоматично да включват защитните системи и да контролират тяхната работа. Автоматичните системи трябва да включват различни устройства (електрични, хидравлични, механични и др.) и да предотвратяват или ликвидират условия, които биха могли да доведат до повреждане на топлоотделящите елементи над проектните предели.
Член 45 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че задействането на органите на системите за въздействие на реактивността в атомните централи не трябва да зависи от наличието на външни източници на енергия. Това е важно за осигуряване на безопасността при проектиране, изграждане и експлоатация на атомни централи.
Член 46 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. определя изискванията за осигуряване на надеждността на управляващите системи в атомните централи. Те включват: 1. Изисквания към качеството на изработване; 2. Многоканалност на системите; 3. Проверки и изпитания на елементите и системите по време на експлоатация; 4. Наличие на непрекъснато енергозахранване.
Чл. 47 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че при повреждане на управляващите системи в атомните централи, трябва да се активира сигнал на пулта за управление, който да задейства действия за осигуряване на безопасността на атомната централа.
Член 48 от Наредба № 3 изисква многоканалност и независимост на системите в атомните централи, така че единични откази да не нарушават работоспособността на управляващата система. Предполага се наличие на поне два независими канала, като е желателно да се използват различни принципи за постигане на пълна независимост.
Чл. 49 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. изисква управляващите системи за безопасност в атомните централи да бъдат напълно отделени от системите за контрол и управление. Това означава, че всяко нарушаване или извеждане от работа на елемент или канал от системата за контрол и управление не трябва да влияе на способността на системата за безопасност да изпълнява своите задължения за осигуряване на безопасността.
Член 50 от Наредба № 3 предвижда, че атомните централи (АЦ) трябва да имат възможност за ръчно активиране на системите за безопасност. Дори ако автоматичното включване е повредено, ръчното включване не трябва да бъде възпрепятствано. За ръчно активиране е необходимо да бъде задействан само един елемент, като ключ или бутон, за да се осигури безопасността.
Чл. 51 от НАРЕДБА № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че управляващите системи за безопасност в атомните централи трябва да бъдат проектирани така, че всяко започнало действие да води до пълно изпълнение на функцията. Възстановяването в изходните състояния изисква последователни действия от оператора, а структурата на системите трябва да минимизира риска от лъжливо задействане.
Чл. 52 от Наредба № 3 предвижда, че атомните централи (АЦ) трябва да имат средства за проверка на работоспособността на отделните канали и управляващите системи по време на експлоатацията на реактора. В случай на загуба на способността за изпълнение на функция от част от управляваща система, пултът за управление трябва да получава непрекъсната информация за това.
Член 53 от Наредба № 3 предвижда, че атомните централи (АЦ) трябва да имат възможност за активиране на системите за безопасност и получаване на информация за състоянието на реактора от резервен пулт за управление, в случай че основният пулт за управление не е функциониращ поради инциденти като пожар.
Защитните системи на атомните централи трябва да осигуряват безопасността при всички възможни изходни събития, както и при откази, които не зависят от тези събития, в съответствие с предвиденото в чл. 6.
Чл. 55 предвижда, че защитните системи на атомните централи трябва да включват система за аварийно отвеждане на топлината от реактора. Тази система трябва да има няколко независими канала, които да осигуряват необходимата ефективност дори при отказ на един от каналите. Също така, системите за охлаждане при нормална експлоатация могат да се използват за аварийно отвеждане на топлината, при условие че отговарят на изискванията за безопасност.
Член 56 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че атомните централи (АЦ) трябва да имат мерки, които предотвратяват излизането на реактора в критично състояние при активиране на системите за аварийно отвеждане на топлината от реактора.
Чл. 57 от Наредба № 3 предвижда, че задействането на защитните системи за безопасност на атомните централи не трябва да причинява повреди на оборудването, което е част от системите за нормална експлоатация. В проекта за атомната централа трябва да се обоснове допустимият брой задействувания на защитните системи за безопасност през целия експлоатационен срок, включително лъжливите задействувания, с оглед на влиянието им върху ресурса на работа на оборудването.
Според Чл. 58 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г., атомните централи (АЦ) трябва да имат предвидени локализиращи системи, които да задържат радиоактивни вещества, излезли извън границите на реактора, в предвидените от проекта граници. Това е мярка за осигуряване на безопасността на атомните централи при аварийни ситуации.
Чл. 59 от Наредба № 3 предвижда, че първият контур на атомната централа трябва да бъде разположен в херметични помещения, за да се предотврати разпространението на радиоактивни вещества при проектни аварии. Допуска се преднамерено изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда, само ако проектът обосновава, че това действие осигурява безопасността на атомната централа.
Чл. 60 от Наредба № 3 предвижда, че локализиращите системи на атомните централи трябва да изпълняват зададените функции при отчитаните изходни събития и независими откази. За атомни централи с няколко блока е задължително да има индивидуални локализиращи системи за всеки блок. Съществува възможност за съвместно използване на устройства от локализиращите системи между блоковете, при условие че е доказана невъзможността за разпространение на аварията между тях.
Член 61 от Наредба № 3 предвижда, че локализиращите системи в атомните централи трябва да функционират ефективно при аварийни изтичания на топлоносителя от първия контур. При това трябва да се вземат предвид възможните механични, топлинни и химични въздействия, които могат да настъпят.
Чл. 62 от Наредба № 3 предвижда, че при предотвратяване на повишаването на налягането в херметичните помещения, системата за активно топлоотвеждане трябва да има няколко независими канала. Тези канали трябва да осигуряват необходимата ефективност дори при отказ на който и да е от тях, независимо от изходното състояние.
Чл. 63 от Наредба № 3 предвижда изисквания за комуникации, които пресичат херметичните прегради на атомните централи. Според алинея 1, на всички такива комуникации трябва да се монтират поне два изолиращи органа, разположени както отвън, така и отвътре на херметичния контур, за да се предотврати излизането на радиоактивни вещества при авария. Аlineя 2 изисква всеки тръбопровод, който не е свързан с първия контур или херметичните помещения, да има поне един изолиращ клапан, разположен отвън на херметичния контур.
Член 64 от Наредба № 3 предвижда, че атомните централи (АЦ) трябва да имат предвидени средства за индивидуално изпитване на изчислителното налягане, както и да се определят изискванията към тези изпитания.
Чл. 65 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. изисква проектите за атомни централи да обосновават допустимата степен на неплътност на херметичния контур на локализиращите системи. Трябва да се посочат методите за постигане на зададената херметичност. Съответствието на херметичността с проектните изисквания трябва да бъде потвърдено след завършване на строителството и да се проверява редовно по време на експлоатацията. Изпитанията при въвеждане в експлоатация се извършват при изчислителното налягане, а последващите могат да бъдат при по-ниско налягане. Оборудването в локализиращите системи трябва да издържа на изпитанията без повреди.
Чл. 66 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че атомните централи трябва да имат обезпечаващи системи, които да осигуряват необходимата работна среда и енергия за системите за безопасност. Освен това, тези системи трябва да създават условия за функционирането на системите за безопасност при проектни аварии.
Член 67 от Наредба № 3 задължава обезпечаващите системи на атомните електрически централи (АЕЦ) да функционират независимо от отказите, които не са свързани с изходното събитие, в съответствие с изискванията на член 6. В раздел X се обсъждат системите за съхраняване на горивото и радиоактивните отпадъци на АЕЦ.
Чл. 68 от Наредба № 3 изисква физическото изключване на възможността за достигане на критичност в хранилищата за свежо или отработило гориво. Това се постига чрез осигуряване на специфични характеристики на оборудването в хранилищата, особено чрез геометричните фактори, които са предвидени в конструктивните и проектните решения.
Член 69 от Наредба № 3 предвижда, че в хранилищата за отработило гориво трябва да се осигурят надеждни системи за отвеждане на остатъчната топлина. Освен това, е необходимо да се определи съответният химичен състав на топлоотвеждащата среда, за да се предотврати повреждането на горивото. Това е важно, за да се избегне постъпването на радиоактивни вещества в помещенията на атомната централа или в околната среда.
Наредба № 3 определя изискванията за безопасност на атомните централи (АЦ) по време на проектиране, изграждане и експлоатация. Чл. 70 изисква проектните материали на АЦ да включват подробен анализ на радиоактивните отпадъци, включително техния състав и количество при нормални условия и аварийни ситуации. Освен това, наредбата предвижда определяне на средства за преработка на отпадъците, места и методи за тяхното временно и дългосрочно складиране, както и изисквания за системите за очистване на въздуха и водата преди изхвърляне в околната среда. Включени са и разпоредби относно транспортирането на отпадъците в рамките на АЦ и до местата за погребване.
Чл. 71 от Наредба № 3 определя, че основният документ за безопасната експлоатация на атомни централи (АЦ) е технологичният регламент. Този регламент включва правилата и основните методи за безопасна експлоатация, реда за изпълнение на операции, свързани с безопасността, както и пределите и условията за безопасна експлоатация. Разработването на регламента се извършва от стопанисващата организация и той трябва да бъде съгласуван с научния ръководител, главния конструктор и главния проектант.
Ръководството на атомната централа (АЦ) е отговорно за разработването на инструкции за експлоатация, основани на технологичния регламент. Инструкциите трябва да предоставят ясни указания за експлоатационния персонал относно нормалната работа на АЦ, както и действията, които трябва да се предприемат при нарушения или откази на оборудването и системите.
Ръководството на атомната централа (АЦ) е задължено да организира разработването и издаването на вътрешни инструкции. Тези инструкции определят действията на експлоатационния персонал с цел осигуряване на безопасността при всички регистрирани изходни събития. Инструкциите се основават на документите по чл. 23 и технологичния регламент.
Чл. 74 от НАРЕДБА № 3 от 24 ноември 1987 г. задължава ръководството на атомните централи да организира разработването и издаването на документация, важна за безопасността. Това включва графици за ремонти и изпитания на системите, вътрешни инструкции за изпълнение на работите и друга експлоатационна документация.
Според Чл. 75 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г., всички документи, свързани с проектирането и изграждането на атомни централи (АЦ), както и документи, относно безопасността на централата, трябва да се съхраняват в АЦ през целия експлоатационен срок. След прекратяване на експлоатацията, документите трябва да се съхраняват до пълното извеждане от експлоатация на АЦ.
Член 76 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. задължава атомните централи (АЦ) да водят експлоатационна техническа документация. Тази документация трябва да бъде в съответствие с наредбата и другите нормативни документи, свързани с използването на атомната енергия.
Записите от регистриращите прибори, контролиращи условията за безопасна експлоатация на атомните централи, трябва да са качествени и да се съхраняват за период от две кампании между презарежданията или за 2 години. Записите, свързани с откази и аварии, се прилагат към материалите за разследване и се съхраняват заедно с тях през целия експлоатационен срок на атомната централа.
Унищожаването на записи в атомните централи трябва да се извършва с официален акт, който включва кратък списък на нарушенията на нормалната експлоатация, както и позовавания на актовете за разследване на авариите. Тези изисквания са част от наредба, която регламентира безопасността при проектиране, изграждане и експлоатация на атомни централи.
Чл. 79 от Наредба № 3 предвижда, че експлоатационният персонал на атомните централи трябва да бъде комплектуван преди въвеждането на централата в експлоатация. Процесът на комплектуване, подготовка и атестиране на персонала се извършва по утвърдени програми и в съответствие с нормативни документи, свързани с атомната енергия. Особено внимание трябва да се отдели на действията на персонала при аварийни ситуации.
Чл. 80 от Наредба № 3 предвижда условията, които трябва да бъдат изпълнени преди въвеждането на атомна централа в постоянна експлоатация. На първо място, трябва да се извърши проверка за съответствието на изграждането с проекта. На второ място, трябва да бъдат изпълнени пусково-настроечните работи, включително изпитанията на отделните системи и оборудване. И на трето място, е необходимо провеждането на комплексни изпитания на централата, което включва физическото и енергийното пускане на реактора. Приемането за експлоатация следва да се извършва в съответствие с установените нормативни документи и с настоящата наредба.
Чл. 81 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че завършеният блок на атомна централа, който се въвежда в експлоатация, трябва да бъде изолиран от участъците, където продължават строителни работи. Това е необходимо, за да се предотвратят влияния от строителните дейности върху безопасността на експлоатиращия блок и да се осигури безопасността на строящия се блок в случай на аварии или нарушения в експлоатацията.
Член 82 от Наредба № 3 изисква документите, свързани с пусково-настроечните работи на атомни централи, да включват списък на потенциално опасни операции за безопасността, както и мерки за предотвратяване на аварии. Пример за опасна операция е такава, която може да доведе до неконтролируемо надкритично състояние на активната зона.
Чл. 83 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. изисква разрешение за физическо и енергийно пускане на атомни централи. Това разрешение се предоставя само при наличие на необходимите разрешения и съгласия от органите за държавен контрол.
При енергийно пускане на атомна централа (АЦ) до мощност, по-ниска от номиналната, е необходимо разрешение от органите за държавен контрол за по-нататъшно пускане до номиналната мощност. Искането за това разрешение трябва да бъде подадено от висшестоящата организация и да е съгласувано с научния ръководител, главния конструктор и главния проектант.
Чл. 85 от Наредба № 3 предвижда, че експлоатацията на атомни централи (АЦ) е разрешена само след издаване на приемателен протокол от държавната приемателна комисия. За това е необходимо наличието на съответна документация, която е оформена от органите за държавен контрол, и спазването на нормативно-техническите документи.
Чл. 86 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. определя, че нормалната експлоатация на атомните централи и допустимите отклонения от нея се регламентират в инструкциите за експлоатация. Тези инструкции се изготвят на базата на проектно-техническата документация и технологичния регламент, като се коригират след физическото и енергийното пускане на централата.
Член 87 от Наредба № 3 предвижда, че ако системите, важни за безопасността на атомната централа, не могат да спазят установените предели и условия за безопасна експлоатация при каквото и да е ниво на мощност на реактора, той трябва да бъде спрян. Това е част от мерките за радиационна безопасност за персонала и населението по време на експлоатацията на централата.
Чл. 88 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. определя, че радиационната безопасност на атомните централи по време на тяхната експлоатация се регулира от настоящата наредба, както и от други нормативни актове, свързани с безопасното използване на атомната енергия.
Чл. 89 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. подчертава, че основен организационен принцип за безопасността на атомните централи е строгото спазване на режима на установените зони. Също така, се акцентира на необходимостта от контрол при преминаването на границите на тези зони от хора и превозвани радиоактивни материали.
Чл. 90 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. задължава атомните централи да осигурят радиационен контрол на изхвърлянията на радиоактивни вещества в атмосферата и водоемите, както и на персонала и транспорта, които напускат границите на централата.
Чл. 91 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. задължава атомните централи да осигурят измерване на посоката и скоростта на вятъра, както и на други метеорологични параметри. Това е необходимо за оценка и прогнозиране на радиационната обстановка в околната местност както при нормална работа на централата, така и в случай на възникване на авария.
Член 92 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че в атомните централи (АЦ) и в околната местност трябва да бъде осигурен радиационен дозиметричен контрол. Обемът на този контрол се определя от нормативните документи, свързани с радиационната безопасност.
Член 93 от Наредба № 3 задължава атомните централи да регистрират количествата, преместването и местоположението на всички делящи се и радиоактивни материали. Това включва свежото и отработилото гориво, демонтираното радиоактивно оборудване, замърсените инструменти и дрехи, производствените отпадъци и други източници на йонизиращи лъчения.
Експлоатационният персонал на атомните централи е задължен да бъде подготвен за действия при аварии. Правилата и процедурите за тези действия се определят от експлоатационните и длъжностните инструкции, както и от специални инструкции, свързани с аварийни ситуации.
Чл. 95 от НАРЕДБА № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда периодично провеждане на учения за подготовка на персонала за действия при аварийни условия, съобразно с вътрешните инструкции. Препоръчва се използването на специални тренажори, а по време на ученията трябва да се вземат мерки, които да предотвратят възможността за преминаване на ученията в реална авария. След ученията се извършва анализ на действията на оперативния персонал.
Чл. 96 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. указва, че ядрените и радиационни аварии в атомни централи (АЦ) се разследват от комисии, назначавани от висшестоящи органи. Резултатите от разследването, както и изводите и препоръките, одобрени от висшестоящата организация, се представят на органите за държавен контрол.
Чл. 97 от НАРЕДБА № 3 регламентира задълженията на ръководството на атомната централа (АЦ) за разработване на план-мероприятия при хипотетични аварии. Планът се изготвя на база данни от научния ръководител, главния конструктор и проектанта и се съгласува с държавните контролни органи. Той трябва да предвижда координация с местните власти и организации, да уточнява условията за уведомяване на външните организации, както и необходимото оборудване за реализацията. Плановете подлежат на периодичен преглед и учения.
Чл. 98 от Наредба № 3 задължава извършването на проверки на системите за безопасност, състоянието на основния метал и заварените съединения, както и на измервателните средства преди въвеждане в експлоатация и периодично. Тези проверки трябва да се провеждат в съответствие с правилата, нормите и инструкциите на атомната централа, с цел осигуряване на безопасна експлоатация.
Член 99 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. определя, че честотата и обемът на периодичните проверки на атомни централи се определят от техническия проект. Тези проверки трябва да съответстват на нормативните документи и да вземат предвид ролята на контролираните устройства за безопасността на атомната централа, както и наличните данни за надеждността на устройствата.
Наредбата предвижда, че органите за държавен контрол могат да провеждат извънредни проверки по искане на съответните институции. Тази разпоредба е важна за осигуряване на безопасността в атомните централи по време на проектиране, изграждане и експлоатация. Раздел VIII от наредбата се отнася до ремонтните работи, които също трябва да отговарят на определени стандарти за безопасност.
Чл. 101 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предписва, че ремонтът на оборудването, което е активирано и замърсено с радиоактивни вещества, трябва да се извършва след прилагане на мерки за намаляване на облъчването на ремонтния персонал. Също така, е необходимо да се спазват правилата, описани в съответните нормативни и технически документи.
Чл. 102 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. предвижда, че при извършване на ремонти на оборудването, което влияе на реактивността на реактора, е необходимо да се осигури ядрената безопасност и контролът на състоянието на реактора. Това подчертава важността на безопасността по време на ремонтни дейности, свързани с реактора.
Чл. 103 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. постановява, че при извеждане на оборудване за ремонт, при извършване на ремонтни работи и при въвеждане на оборудването в експлоатация, безопасността на атомната централа не трябва да бъде влошавана. Това изискване е от съществено значение за поддържане на безопасната работа на атомните централи.
Чл. 104 от Наредба № 3 предвижда, че след приключване на ремонтните работи, оборудването и системите, които влияят на безопасността на атомната централа, трябва да бъдат проверени за работоспособност и за съответствие с проектните характеристики. Всички извършени работи и резултатите от проверките трябва да бъдат документално оформени.
Чл. 105 от Наредба № 3, която е в сила от 24 ноември 1987 г. и регламентира безопасността на атомните централи при проектиране, изграждане и експлоатация, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 12 от 2001 г.
Член 106 от Наредба № 3, която регламентира безопасността на атомните централи при проектиране, изграждане и експлоатация, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 12 от 2001 година.
Член 107 от Наредба № 3, която регулира безопасността на атомните централи при проектиране, изграждане и експлоатация, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 12 от 2001 г.
Наредбата определя изискванията за безопасност при проектиране, изграждане и експлоатация на атомни електрически централи (АЕЦ). Чл. 108 е отменен с ДВ, бр. 12 от 2001 г. Глава четвърта разглежда допълнителни изисквания за безопасност на АЕЦ с различни типове реактори, като раздел I се фокусира върху АЕЦ с водоводни енергийни реактори.
Чл. 109 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. определя, че максималната проектна авария при атомни централи е мигновен скъсване на тръбопровода с максимален диаметър, което води до безпрепятствено двустранно изтичане на топлоносителя, докато реакторът работи на номинална мощност. Важно е да се вземе предвид възможното превишаване на аварията поради грешки и допуски на системата за контрол и управление.
Чл. 110 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. определя проектния предел за повреждане на топлоотделящите елементи при нормална експлоатация на атомни централи. Допустимото ниво на активност на топлоносителя на първи контур е 1% за топлоотделящи елементи с газова неплътност и 0,1% за елементи с пряк контакт между топлоносителя и ядреното гориво.
Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. определя изискванията за безопасност при разхерметизиране на първи контур в атомни централи. Системата за аварийно охлаждане трябва да осигури: 1. Температура на обвивките на топлоотделящите елементи - не по-висока от 1200°С; 2. Локална дълбочина на окисляване на обвивките - не повече от 18% от първоначалната дебелина; 3. Част от реагиралия цирконий - не повече от 1% от масата му в активната зона.
Член 112 от Наредба № 3 задължава проектите на атомни централи да предвиждат механизми за безопасно изваждане на активната зона след максималнопроектна авария, свързана с разхерметизиране на първи контур. Това е част от мерките за осигуряване на безопасността при проектиране, изграждане и експлоатация на атомни централи.
Атомните централи за топлоснабдяване (АЦТ) трябва да се разполагат на разстояние не по-близко от 2 км от перспективната граница на застрояване на големи градове, при условие че са изпълнени допълнителните изисквания за безопасност. При утвърдена площадка, перспективната граница на града се определя съгласно плана за развитие на града, който трябва да отчита наличието на АЦТ и нейния експлоатационен срок.
Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. регламентира пределите за облъчване на населението при експлоатация на атомни централи. При нормални условия максималната индивидуална доза на облъчване не трябва да надвишава 0,2 mSv/r. за населението и 0,6 mSv/r. за щитовидната жлеза на дете, а колективната доза не трябва да надвишава 100 чов. Sv/r. При максималнопроектна авария индивидуалната доза на облъчване не трябва да надвишава 0,1 Sv и 0,3 Sv за щитовидната жлеза на дете, а колективната доза не трябва да надвишава 1000 чов. Sv.
Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. определя условията за използване на атомни топлоелектроцентрали (АТЕЦ) като източник на топлоснабдяване. Реакторите на АТЕЦ трябва да отговарят на спецификациите на наредбата и на изискванията на чл. 114. Разстоянието на АТЕЦ от перспективната граница на застрояване на населени места зависи от броя на населението: за население до 100 хил. - 10 км, от 100 до 300 хил. - 12 км, от 300 до 500 хил. - 18 км, и от 1 до 2 млн. - 25 км.
Чл. 116 от Наредба № 3 изисква всеки атомен източник на топлоснабдяване да спазва специфични условия, които предотвратяват навлизането на радиоактивни вещества в мрежовия топлоносител, осигурявайки безопасност за потребителите на топлина. Раздел III от наредбата включва допълнителни изисквания за безопасност, свързани с атомните централи за топлоснабдяване.
Чл. 117 от Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г. изисква АЕЦ да предвидят мерки за предотвратяване на разтопяване на топлоотделящите елементи на реактора при повреди, които водят до разхерметизиране на съда на реактора. Техническите принципи трябва да определят границите на допустимото разхерметизиране, а невъзможността за по-големи разхерметизирания трябва да бъде доказана.
Наредбата определя изисквания за проектиране, изграждане и експлоатация на атомни централи с цел осигуряване на безопасността при въздействия от външни фактори, като падане на самолет и взривове. Съоръженията трябва да са проектирани така, че да не надвишават пределите за облъчване на населението, дори при максимални проектни аварии. Определени са параметри за паднал самолет и ударна вълна, и е посочено, че поне един канал на защитните системи и една бариера трябва да останат работоспособни при такива въздействия.
Член 119 от Наредба № 3 изисква проектите на атомни централи да обосновават степента на неплътност на херметичните обеми на системата за локализация. Трябва да се докаже, че е невъзможно превишаването на тази степен. Съответствието на херметичността с проектната стойност трябва да бъде потвърдено след изграждането на системата и редовно проверявано по време на експлоатацията.
Чл. 120 от Наредба № 3 предвижда осигуряване на условия за извозване на течни и твърди отпадъци с различно ниво на радиоактивност от територията на атомната централа. Освен това, е разрешено временното съхраняване на тези отпадъци на територията на централата за срок до 5 години, като се допуска и тяхното преработване чрез втвърдяване.
Чл. 121 от Наредба № 3 постановява, че технологичните схеми за преработка на течните радиоактивни отпадъци трябва да осигуряват тяхното очистване до нива, които позволяват повторното им използване за техническо водоснабдяване. Общата годишна активност на изхвърляните дебалансни води се определя за всяка атомна централа при разработването на техническия проект.
Чл. 122 от Наредба № 3 определя изискванията за технологията на изработване на топлоотделящите елементи в атомните централи. Според него, условията на експлоатация трябва да гарантират, че няма да се превишават установените предели за повреждане, а именно 0,1% загуби на херметичност и 0,01% контакт на топлоносителя със сърцевината от пресован уранов двуокис. За други типове топлоотделящи елементи се прилага еквивалентен изход на радиоактивни продукти.
Чл. 123 от Наредба № 3 предвижда мерки за предотвратяване замърсяването на мрежовия топлоносител с радиоактивни продукти. Основните изисквания включват: 1) използване на херметични топлопредаващи повърхности за отвеждане на топлината от реакторния топлоносител; 2) подгряване на мрежовия топлоносител чрез топлопредаващи повърхности; 3) поддържане на налягането на греещата среда по-ниско от налягането на мрежовия топлоносител.
Член 124 от Наредба № 3 предвижда, че радиоактивността на греещата среда в атомните централи, както при нормални условия, така и при нарушаване на нормалната експлоатация, не трябва да надвишава пределите, определени от концентрацията на радионуклидите в нея, а именно 10 ДКБ за водата, в съответствие с нормативните документи за радиационна безопасност.
В случай на аварийно попадане на радиоактивни вещества в мрежовия топлоносител, топлопреносната мрежа трябва да бъде изключена от топлообменника с греещата среда. Това се налага, когато се превишат пределните стойности за съдържание на радионуклиди, които са 0,1 ДКБ за води и десетократното ниво на активност на източника на водоснабдяване.
Наредба № 3 регламентира изискванията за безопасност при проектиране, изграждане и експлоатация на атомни централи (АЦ). Чл. 126 постановява, че топлообменниците за подгряване на мрежовия топлоносител трябва да бъдат разположени на територията на централата. В допълнителните разпоредби се дефинират ключови термини, свързани с атомните централи, безопасността и експлоатацията им. Лицата, нарушили наредбата, носят отговорност съгласно Закона за използуване на атомната енергия. Наредбата е задължителна за всички министерства и организации, участващи в дейности, свързани с атомни централи, а сроковете за привеждане в съответствие се определят от Комитета за използуване на атомната енергия.
Настоящата наредба определя термините, свързани с атомните централи (АЦ), и техните функции. Основни определения включват: атомна централа, атомна електрическа централа, системи за безопасност, нормална експлоатация, условия за безопасна експлоатация, и различни видове аварии. Безопасността на АЦ се осигурява чрез технически средства и организационни мероприятия, а системите за безопасност са разделени на защитни, локализиращи, обезпечаващи и управляващи. Определят се и критерии за безопасност, проектни предели и условия, които трябва да бъдат спазвани за безопасната експлоатация на АЦ. Някои от важните термини включват "радиационна авария", "ядрена авария", "максимална проектна авария" и "хипотетична авария".
Наредбата обхваща всички министерства, ведомства и организации, които са ангажирани в проектирането, разработването и изработването на оборудване, строителството, въвеждането в експлоатация, експлоатацията и извеждането от експлоатация на атомни централи.
Параграф §6 от Наредба № 3 предвижда, че сроковете и обемът на привеждане в съответствие на действащите и строящите се атомни централи с изискванията на наредбата ще бъдат определяни от Комитета за използуване на атомната енергия за мирни цели за всеки конкретен случай.
Параграф §7 от Наредба № 3 предвижда, че когато дейности, свързани с безопасността на атомните централи, са възложени на чуждестранна организация, ръководството на висшестоящата организация е отговорно за осигуряване на съответствието на извършените работи с изискванията на наредбата.
Според §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 3 от 24 ноември 1987 г., отговорността за изпълнението и контрола за спазването на изискванията на наредбата е възложена на ръководствата на министерствата, ведомствата, организациите и лицата, които извършват дейности, посочени в § 4.