Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации, произвеждащи титанов диоксид, с цел предотвратяване, намаляване и ограничаване на замърсяването на околната среда. Тя включва и мерки за контрол на емисиите на опасни вещества, произтичащи от производството, за да се защити човешкото здраве и околната среда.
Наредбата се прилага към инсталациите, които произвеждат титанов диоксид, както и към тези, които третират отпадъци от такова производство. Не се прилага за научноизследователски и развойни дейности или за изпитване на нови продукти и процеси.
Инсталациите за производство на титанов диоксид в промишлен мащаб чрез химична обработка са задължени да имат комплексно разрешително, издадено съгласно закона за опазване на околната среда.
Инсталациите за производство на титанов диоксид трябва да бъдат оборудвани със средства за измерване, които осигуряват мониторинг на задължителните емисионни норми за въздуха и водите. Мониторингът следва да се извършва в съответствие с български стандарти, които интегрират европейски стандарти от CEN. При липса на европейски стандарти, се прилагат български стандарти, които следват международните стандарти от ISO или други български стандарти.
Операторите на инсталации за производство на титанов диоксид трябва да предприемат мерки за предотвратяване на отпадъци, повторна употреба и рециклиране на отпадъците. Ако това не е технически или икономически възможно, отпадъците трябва да се обезвреждат безопасно за здравето и околната среда. Тези изисквания важат и за отпадъците от третирането на отпадъци от производството на титанов диоксид.
Чл. 6 от Наредба № 3 определя нормите за допустими емисии (НДЕ) за отпадъчни води и отпадъци от производството на титанов диоксид. За инсталации, използващи сулфатната технология, допустимото количество на сулфатите е 550 kg/t. За хлоридната технология, допустимите количества варират в зависимост от вида на рутил или шлака: 130 kg/t за неутрален рутил, 228 kg/t за синтетичен рутил, 330 kg/t за шлака, и 450 kg/t за шлака, която изпуска отпадъци в солени води. Нормите не трябва да нарушават целите за добро състояние на водните тела, определени от Закона за водите.
Чл. 7 от Наредба № 3 от 22 май 2013 г. указва, че за инсталации, които използват повече от един тип суровина, нормите за допустими емисии (НДЕ) се прилагат пропорционално на количествата на използваните суровини. Това е важно за регулиране на емисиите на замърсители във въздуха.
Чл. 8 от Наредба № 3 от 22 май 2013 г. забранява изпускането на киселинни капчици във въздуха от инсталации, произвеждащи титанов диоксид. Това е важно изискване за опазване на околната среда и здравето на населението.
Чл. 9 определя нормите за допустимите емисии на титанов диоксид, които трябва да бъдат спазвани от производствените инсталации. Изпускането на прах, серен диоксид и хлор е регламентирано с конкретни стойности за средночасови и средногодишни норми на допустимите емисии. Нормите са изразени в mg/Nm3 и kg/t, а мониторингът на емисиите включва непрекъснати измервания на определени вещества от основните източници.
Дейностите, свързани със събиране, транспортиране и третиране на отпадъци от производството на титанов диоксид, трябва да се извършват от лица, които притежават документ по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
Наредбата забранява изпускането и въвеждането на определени видове отпадъци в подземни и повърхностни води, включително Черно море. Забранени са твърди отпадъци и течности от инсталации, произвеждащи титанов диоксид, които съдържат определени концентрации на свободна сярна и солна киселина, както и различни тежки метали. Разпоредбата не важи за отпадъци с минимално съдържание на тежки метали и с pH над 5,5. Наредбата въвежда разпоредби на европейска директива относно замърсяването от индустрията и е издадена на основание Закона за управление на отпадъците.
Параграф 1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 3 определя ключови термини, свързани с инсталации, произвеждащи титанов диоксид. В него се уточняват понятия като 'вещество', 'емисия', 'замърсяване', 'инсталация', 'норма за допустими емисии', 'опасно вещество', 'опасни отпадъци', 'оператор', 'отпадък' и 'комплексно разрешително', като се позовава на съответните определения от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
Наредбата въвежда разпоредбите на глава VI и Приложение VIII на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността, с цел комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.