НАРЕДБА № 3 ОТ 21 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ОСНОВНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА КОНСТРУКЦИИТЕ НА СТРОЕЖИТЕ И ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА ВЪРХУ ТЯХ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя основните положения за проектиране на строителни конструкции, включително фундаментите и земната основа на строежите. Проектирането обхваща конструкции от различни материали и специализирани строежи, като атомни централи и хидротехнически съоръжения, и се извършва при условията на наредбата и специфичните нормативни актове. Наредбата е приложима за нови строежи, реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на предназначението на строежите.
Чл. 2
Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя основните изисквания за проектиране на строежите, акцентирайки на необходимостта от гарантиране на надеждността на конструкциите. Това включва носимоспособност, експлоатационна годност и дълготрайност, като се вземат предвид въздействията по време на изпълнението и експлоатацията на строежите, както и при обработката и транспортирането на елементите за сглобяеми конструкции.
Чл. 3
Проектирането на конструкциите и определянето на въздействията върху тях може да се извършва по европейските стандарти, известни като "Конструктивни Еврокодове". Те се прилагат като БДС ЕN 1990 или части от Еврокод 1, при условие че осигуряват надеждност, равна или по-голяма от изискванията в съответните нормативни актове за проектиране.
Чл. 4
Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях. Член 4 забранява смесването на основни положения за проектиране и методи за определяне на въздействия, които са установени в нормативни актове или БДС европейски стандарти.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя, че основните положения при проектиране на конструкциите на строежите включват принципите и изискванията за тяхното изчисляване, използвайки методите на граничните състояния.
Чл. 6
Наредбата определя основните изисквания за проектиране на конструкции на строежите, които трябва да издържат на въздействия и да останат годни през целия експлоатационен срок. Носимоспособността се осигурява чрез проверки на якост и устойчивост. Конструкциите трябва да бъдат проектирани да не се повреждат непропорционално на причината за повредата, като се предвиждат мерки за предотвратяване на повреди. Проектирането трябва да се извършва от лица с необходимата правоспособност.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 3 постановява, че необходимата надеждност на конструкциите на строежите се осигурява чрез спазване на изискванията, заложени в тази наредба, както и в съответните нормативни актове, касаещи проектирането, изпълнението и контрола на строителството.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 3 определя критериите, които трябва да се вземат предвид при избора на надеждността на конструкцията. Те включват: 1) причините и начините за настъпване на гранично състояние; 2) последствията от разрушаването, включително рискове за живота и здравето на хората и икономически щети; 3) обществената реакция при авария; 4) разходите и процедурите за ограничаване на опасността от авария.
Чл. 9
Член 9 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя, че надеждността на конструкциите се оценява чрез категоризиране на цялата конструкция или на нейните отделни съставни части. Това означава, че за да се определи надеждността, е необходимо да се извърши оценка на различните елементи, които съставляват конструкцията.
Чл. 10
Наредба № 3 определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях. Чл. 10 разделя конструкциите на пет категории в зависимост от проектния експлоатационен срок, който се определя от възложителя. Категориите са: 1) Временни конструкции - 10 години; 2) Заменяеми конструктивни части - от 10 до 25 години; 3) Конструкции на селскостопански и подобни сгради - от 15 до 30 години; 4) Конструкции на жилищни и обществени сгради - 50 години; 5) Конструкции на монументални и отговорни сгради - 100 години. Важно е да се отбележи, че конструкции, които могат да бъдат демонтирани за последващо използване, не се считат за временни.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. предвижда, че конструкцията на строежите трябва да бъде проектирана с оглед на въздействията от околната среда и очакваното ниво на поддръжка. Целта е износването на конструкцията по време на проектния експлоатационен срок да не води до влошаване на експлоатационните характеристики спрямо предвидените стойности.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя факторите, които влияят на проектния експлоатационен срок на конструкцията. Те включват предназначението на строежа, изискванията при изчисленията, въздействията на околната среда, характеристиките на строителните продукти и земната основа, избраната конструктивна система, формата и конструкцията на елементите, качеството на изпълнение и контрол, защитните мерки и мерките за поддържане.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. предвижда, че въздействията на околната среда и тяхното влияние върху дълготрайността на конструктивните елементи трябва да бъдат уточнени по време на проектирането. Проектантите са задължени да предоставят указания за защита на конструкциите от тези въздействия.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 3 определя, че степента на износване на конструкциите се установява чрез изчисления, експериментални изследвания и опит от предишно строителство, както и чрез комбинации от тези методи. Раздел II на наредбата се фокусира върху изчисляването по методите на граничните състояния.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 3 определя, че конструкциите и земната основа трябва да се изчисляват по методите на граничните състояния, за да се оцени въздействието върху тях. Граничното състояние е моментът, в който конструкцията или земната основа вече не изпълнява проектните изисквания.
Чл. 16
Чл. 16 определя граничните състояния от първа група, които са критични за безопасността на хората и сигурността на конструкцията. Тези състояния водят до загуба на носимоспособност или до пълна непригодност за експлоатация на конструкцията или земната основа. Включват: загуба на равновесие, разрушаване поради големи деформации, превръщане в механизъм, срутване, загуба на устойчивост, както и разрушаване от умора или други времеви ефекти.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 3 определя граничните състояния от втора група, известни като експлоатационни гранични състояния, които се отнасят до функционирането на конструкцията, комфорта на ползвателите и външния вид на строежите. Тези състояния затрудняват нормалната експлоатация на конструкцията. Към тях се включват деформации и повреди, които влияят на комфорта и дълготрайността, деформации на носещата конструкция, причиняващи повреди на неносещи елементи, и трептения, които предизвикват дискомфорт.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. предвижда, че при изчисленията по методите на граничните състояния трябва да се използват модели на конструкцията и на въздействията, които са в съответствие с възможните гранични състояния.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 3 определя изискванията за изчислителните модели при проверка на граничното състояние на конструкциите. В изчисленията трябва да се използват съответстващи стойности на въздействията и характеристиките на строителните продукти, като се отразяват действителните условия на работа. При изчисленията се вземат предвид неблагоприятни отклонения на характеристиките на строителните продукти и почвите, най-неблагоприятни стойности на въздействията, допустими отклонения в размерите, както и условията за изпълнение и експлоатация.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 3 предвижда, че конструкциите могат да се проектират по различни начини, когато няма надеждни теоретични методи за изчисление. Допуска се проектиране на базата на специални изследвания, комбиниране на изчисления и изпитвания, определяне на усилията при предпоставка за еластично поведение на конструкциите, и изчисление на конструкции без разработени методи за нееластичен стадий като еластични, без превишаване на изчислителните съпротивления.
Чл. 21
Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. класифицира въздействията върху конструкциите на строежите на постоянни и временни в зависимост от тяхната продължителност. Постоянните въздействия действат непрекъснато по време на строителството и експлоатацията, докато временните въздействия имат променлив характер и могат да не действат в отделни етапи. Временните въздействия се разделят на продължителни, кратковременни и особени.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. класифицира въздействията върху конструкциите в зависимост от различни критерии. Възможни са преки и непреки въздействия, фиксирани и свободни, статични и динамични. Преките въздействия произтичат от натоварвания, докато непреките се дължат на деформации или ускорения. Фиксираните въздействия имат постоянно разпределение, а свободните - променливо. Статичните не причиняват значителни ускорения, а динамичните - причиняват значителни ускорения на конструкцията.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя основните характеристики на въздействията върху конструкциите, като акцентира на нормативната стойност на въздействията, която се определя чрез теорията на вероятностите, инженерния опит и статистически наблюдения. Нормативните стойности включват: постоянни натоварвания, експлоатационни натоварвания, климатични въздействия, динамични въздействия от машини и особените въздействия, като всяка категория е детайлно описана с конкретни критерии.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 3 регламентира как да се отчитат неблагоприятните отклонения на въздействията от техните нормативни стойности. Възможните отклонения се оценяват чрез частни коефициенти за въздействие (gf), които зависят от статистическата променливост, условията на експлоатация и икономически съображения. Освен това, динамичните въздействия, като амплитуди и честоти, трябва да бъдат включени в динамическите изчисления, съобразно изискванията на нормативните актове за проектиране.
Чл. 25
Чл. 25 определя начина на изчисляване на въздействието върху конструкциите. Изчислителната стойност на въздействието се получава чрез умножаване на нормативната стойност с частния коефициент за въздействие (gf). В случай че съществуват статистически данни, изчислителните стойности могат да бъдат определени и чрез предварително зададена вероятност за тяхното превишаване.
Чл. 26
Член 26 от Наредба № 3 регламентира якостните характеристики на строителните материали и земната основа. Тези характеристики се представят чрез нормативни съпротивления с минимална обезпеченост от 0,95. Нормативните стойности на характеристиките, като обемно тегло, еластичен модул и други, се определят като средностатистически стойности.
Чл. 27
Чл. 27 от наредбата предвижда, че възможните отклонения на съпротивленията и другите характеристики на материалите и почвите от техните нормативни стойности в неблагоприятна посока трябва да се отчитат при изчисленията чрез коефициенти на сигурност. Тези коефициенти се определят в съответните нормативни актове и зависят от свойствата на строителните материали и почвата, тяхната статистическа променливост и изискванията за обезпеченост при граничните състояния. Освен това, се вземат предвид и фактори, които не могат да бъдат определени статистически, като характер на разрушението и допустими отклонения на размерите на готовите елементи.
Чл. 28
Чл. 28 от НАРЕДБА № 3 от 21 юли 2004 г. указва, че изчислителните стойности на съпротивленията и характеристиките на строителните материали, както и на почвите, се получават от нормативните стойности, като се разделят със съответните коефициенти на сигурност за материала и/или почвата.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. предвижда, че при изчисляване на конструкциите и земната основа, които функционират при специфични условия (висока или ниска температура, агресивна среда, повишена влажност и др.), трябва да се вземат предвид измененията в физико-механичните и други характеристики на материалите и почвите, като якост, еластичност, жилавост и умора.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 3 определя изискванията за изчисляване на конструкциите, подложени на въздействия от пожар. Изчисленията трябва да се основават на анализи на сценарии за пожар, които включват модели за изменение на температурата и механичното поведение на конструкцията при повишена температура. Проверка на експлоатационните характеристики на конструкцията, изложена на пожар, може да се извършва чрез цялостен, локален или поелементен анализ, основаващ се на налични данни или опитни резултати.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. регламентира, че умората на конструкциите, причинена от пулсация на вятъра, подвижни товари и динамични въздействия от машини, трябва да се изчислява чрез анализ и оценка на модели, които вземат предвид реакцията на самите конструкции.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 3 определя, че особеностите на действителната работа на материалите и конструкциите, които не са отразени в изчисленията, се вземат предвид чрез коефициенти за условия на работа. Тези коефициенти отчитат влиянията на температура, влажност, агресивност на средата и други фактори. Начинът на определяне на тези коефициенти се регламентира в съответните нормативни актове, основаващи се на експериментални и теоретични данни.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 3 определя степента на отговорност на конструкциите на сградите и съоръженията, като се вземат предвид последствията от крайни гранични състояния. За целта се използва коефициентът за сигурност по предназначение на конструкциите (gn), който умножава ефектите от въздействията. В случаи на повишени функционални изисквания, коефициентът може да бъде по-голям от 1,0 при изчисляване на експлоатационните гранични състояния.
Чл. 34
Конструкциите на строежите се разделят на три категории според степента на отговорност, която носят. Критериите за тази категоризация се основават на последствията от възможни аварии или рискове при експлоатацията. Отделни конструктивни елементи могат да имат различна степен на отговорност в сравнение с основната конструкция. Коефициентите на сигурност за конструкциите, в зависимост от категорията им, са описани в приложение № 1.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 3 определя общите положения за въздействията върху конструкциите на сгради и съоръжения. В него се уточняват термините 'въздействия', 'натоварвания' и 'товари', като се описват различните видове натоварвания, включително земетръс, налягания от насипни материали, динамични натоварвания от транспорт и др. За определени натоварвания се допуска използването на намалени стойности, за да се отчита продължителността им при проверките за умора и деформации.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 3 определя коефициентите за натоварване (gf) при изчисляване на конструкциите и земната основа в зависимост от граничните състояния. При изчисляване на якост и устойчивост се прилагат специфични членове от наредбата, докато за умора и деформации коефициентите са равни на 1,0. За изчисления при пожар, взриви или удари, коефициентите също са 1,0 за всички натоварвания.
Чл. 37
Чл. 37 определя постоянните натоварвания, които включват теглата на елементите и частите от сградите и съоръженията, теглото и налягането на почвата, планинския натиск, постоянното налягане на водата и усилията от предварително напрягане, които се създават и запазват в конструкцията или земната основа.
Чл. 38
Чл. 38 определя видовете продължителни натоварвания, които влияят на конструкциите на строежите. Те включват теглата на временни прегради и технологично оборудване, налягания в резервоари и тръбопроводи, натоварвания от складирани продукти, температурни въздействия, част от експлоатационните натоварвания, намалени стойности на натоварвания от температурно-климатични условия, натоварвания от кранове, тегло на охлаждащия слой вода, натрупан производствен прах, неравномерни деформации на земната основа и натоварвания от пълзене или промени на влажността.
Чл. 39
Чл. 39 от НАРЕДБА № 3 определя кратковременните натоварвания, които включват натоварвания от технологично оборудване, тегло на хора и ремонтни продукти, експлоатационни натоварвания (с изключение на определени случаи), натоварвания от подемно-транспортни средства, климатични въздействия и натоварвания при изработване, складиране и транспортиране на конструктивни елементи.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя особените натоварвания, които трябва да се вземат предвид при проектирането на конструкции. Те включват натоварвания от земетръс, пожари и взривове, внезапни нарушения на технологичния процес, както и натоварвания от деформации на земната основа, свързани с изменения в структурата на почвата.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 3 определя, че съчетанията на натоварванията и усилията, предизвикани от тях, трябва да се оценяват въз основа на най-неблагоприятните варианти за едновременно действие на различни натоварвания. Това се отнася за конкретния етап на работа на конструкцията или земната основа, като се взема предвид и влиянието на временните натоварвания по различни схеми.
Чл. 42
Чл. 42 определя съчетанията на натоварванията, които се делят на основни и извънредни. Основните съчетания включват постоянни, продължителни и кратковременни натоварвания, докато извънредните могат да включват и особени натоварвания. Някои временни натоварвания могат да се включват в съчетанията с част от или с пълната им нормативна стойност. В извънредните съчетания, при въздействия от взрив или удари на транспортни средства, кратковременните натоварвания може да не се отчитат.
Чл. 43
Член 43 от наредба № 3 определя как да се съчетават натоварванията при проектиране на конструкции. Временните натоварвания трябва да се умножават с коефициенти на съчетание, обозначени като Y1 за продължителните натоварвания и Y2 за кратковременните. Тези коефициенти се определят в съответствие с членове 44 и 45, както и чрез вероятностна оценка на статистическите данни за натоварванията и тяхната продължителност по време на изпълнението и експлоатацията на строежа.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 3 определя коефициентите на съчетание за изчислителните стойности на временните натоварвания. При само едно временно натоварване коефициентът е 1,0. За две или повече продължителни натоварвания коефициентът е 0,95. При кратковременно натоварване с продължителни - 0,9. При две или повече кратковременни натоварвания, ако не могат да бъдат степенувани, се използват коефициенти 0,9 или 0,8 в зависимост от броя на натоварванията. Ако могат да бъдат степенувани, първото натоварване е с коефициент 1,0, второто 0,8, а останалите 0,6.
Чл. 45
При извънредни съчетания, изчислителните стойности на продължителните натоварвания се умножават с коефициент Y1 = 0,95, а на кратковременните натоварвания - с Y2 = 0,8. Изключенията от това правило са посочени в други нормативни актове, а особено натоварване не подлежи на намаляване.
Чл. 46
Чл. 46 определя условията за съчетаване на натоварвания при проектиране на конструкции. При временно натоварване се вземат предвид натоварвания от един източник (като налягане, сняг, вятър и др.) и натоварвания от няколко източника, които са отчетени в нормативната стойност. Включени са специфични примери за натоварвания от оборудване и кранове, с посочени коефициенти за изчисление.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № 3 определя, че нормативните стойности на натоварванията от теглата на елементите за сглобяеми конструкции се основават на данни от техническата документация и производителите. За останалите строителни конструкции и почвите, стойностите се определят по проектните размери и обемните тегла на материалите, като се взема предвид влажността при изграждането и експлоатацията. Примерни стойности са предоставени в приложение № 2.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 3 определя стойностите на коефициентите за натоварване (gf) от теглата на конструкциите и почвите. В таблица 2 са посочени различни стойности за метални, стомано-стоманобетонни, дървени и бетонни конструкции, както и за почви в естествено и насипно състояние. За изчисления на устойчивостта срещу преобръщане, се използва коефициент gf = 0,9. Важно е да се отчита влиянието на влагата върху обемните тегла на почвите и теглото на близкоразположени обекти.
Чл. 49
Чл. 49 определя експлоатационните натоварвания, които възникват при ползването на сградите. Те се предизвикват от наличието на обзавеждане, присъствието на хора и животни, движението на транспортни средства и предвидимите извънредни събития. Не се разглеждат натоварванията от тежко оборудване. Експлоатационните натоварвания могат да бъдат равномерно разпределени или съсредоточени и се определят в зависимост от предвижданото използване на участъците от подовете и покривите, които се подразделят на категории.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 3 указва основните положения за изчисляване на вертикалното експлоатационно натоварване на подови и покривни конструкции. Натоварването се разглежда като свободно въздействие, прилагано по най-неблагоприятния начин. За да се осигури минималната носимоспособност, се извършват проверки с единичен товар, който не се съчетава с други натоварвания, освен ако не е предписано друго. Експлоатационното натоварване може да се намалява с редукционен коефициент в зависимост от площта на натоварване. Динамичните въздействия при експлоатацията на подовете и покривите също трябва да се отчитат.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 3 постановява, че при изчисляването на конструктивни елементи, които поддържат вертикални натоварвания от няколко етажа, експлоатационните натоварвания на подовете на всеки етаж трябва да се считат за равномерно разпределени. Сумарното експлоатационно натоварване на конструктивния елемент, като колона или фундамент, може да бъде намалено с редукционен коефициент, посочен в чл. 54, ал. 2.
Чл. 52
Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях. Член 52 разделя участъците от подовете и покривите на сградите на категории (от А до К) в зависимост от предназначението и условията на експлоатация. За всяка категория са указани нормативни стойности на равномерно разпределените натоварвания (qk) и на съсредоточените натоварвания (Qk), представени в таблица 3. Например, категория А включва помещения за живеене с натоварвания 1.5 kN/кв. м за подове и 2.0 kN за съсредоточени натоварвания. Други категории, като С и D, обхващат помещения за масово събиране на хора и търговски обекти с различни натоварвания. Специални условия са предвидени за участъци F и G, свързани с паркиране на автомобили, както и за недостъпни и плоски покриви.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 3 определя основните принципи за определяне на натоварванията върху конструкции в зависимост от предназначението и размерите на участъка. Натоварванията могат да се увеличават в зависимост от конкретната ситуация. При проверка на местно натоварване, съсредоточеното натоварване Qk се разглежда самостоятелно и се определя в зависимост от случая. Съществуват специфични правила за натоварване на пода, балкона и стълбището, които включват изчисления за най-неблагоприятната категория натоварване. Допуска се преразпределяне на натоварванията, а собственото тегло на преместваемите преградни стени може да се счита за равномерно разпределено натоварване qk, в зависимост от тяхното линейно собствено тегло. За различни категории на собствено тегло на стените са предвидени конкретни стойности на натоварването.
Чл. 54
Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя редукционни коефициенти за натоварване на междуетажни подови конструкции и достъпни покриви. Когато товарната площ е 20 m2 или повече, експлоатационното натоварване qk може да се умножава с редукционен коефициент aA, изчислен по формулата aA = (0,5 + 10/A) Ј 1,0, като за категории C и D минималната стойност е 0,6. За вертикални елементи, над които има повече от два етажа, може да се прилага редукционен коефициент an, определен с формулата an = 0,7 + 0,6/n.
Чл. 55
Член 55 от Наредба № 3 определя нормативната стойност на експлоатационното натоварване от складиране или производствена дейност, което включва максималната стойност, отчитаща динамичните ефекти. Схемите на натоварване трябва да отразяват най-неблагоприятните условия по време на експлоатацията. Нормативните стойности на вертикалните натоварвания в участъците за складиране се определят на базата на обемното тегло и максималната височина на складиране. В случай на хоризонтално налягане от съхранявани материали, неговите ефекти също трябва да се отчитат. Натоварванията в участъците за производствена дейност се оценяват според предвидената експлоатация и инсталираните съоръжения, като въздействията на мостови или окачени кранове трябва да се оценяват съгласно специфичните изисквания.
Чл. 56
В съответствие с Наредба № 3 от 21 юли 2004 г., въздействията от транспортни средства и вилични повдигачи се класифицират като съсредоточени вертикални осови натоварвания (Qk). Те действат съвместно с равномерно разпределените експлоатационни натоварвания (qk), в зависимост от категорията на участъците, определени в таблица 3, която обхваща категории С, D, Е, F и G.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 3 определя как се разглеждат въздействията от транспортни средства върху строителни конструкции. Въздействията от транспортните средства се класифицират като групи съсредоточени натоварвания, които произтичат от колелата им. Описанията на натоварванията и необходимите размери за изчисленията се извършват в зависимост от конкретния случай. Статичното вертикално натоварване от колелото на транспортното средство се изчислява като сума от собственото тегло и полезния товар на транспортното средство.
Чл. 58
Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя основните положения за проектиране на участъци за паркиране и преминаване на транспортни средства в сградите и около тях. Участъците са класифицирани в категории F и G, а натоварването от транспортни средства е комбинация от осово натоварване и равномерно разпределено натоварване. Осовото натоварване се прилага върху две квадратни повърхности с размери, специфични за двете категории, за да се предизвика най-неблагоприятен ефект.
Чл. 59
Член 59 от Наредба № 3 указва, че натоварванията, произтичащи от специалните устройства за поддържане в процеса на експлоатация, трябва да се моделират по аналогия с натоварванията от транспортни средства. Това означава, че при проектирането на конструкциите на строежите, натоварванията от тези устройства се третират по същия начин, както натоварванията от превозни средства, за да се осигури безопасност и устойчивост на строежите.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № 3 класифицира виличните повдигачи в шест класа (FL1 до FL6) в зависимост от собственото им тегло, товароподемността и размерите. Таблица 4 предоставя данни за нормативните осови натоварвания на всеки клас. Статичното вертикално осово натоварване се определя в зависимост от класа на повдигача и се умножава с коефициент на динамичност, който е 1,4 за вилични повдигачи с пневматични гуми и 2,0 за тези с плътни гуми. За повдигачи с тегло над 110 kN, осовото натоварване се определя чрез конкретен анализ. Хоризонталното натоварване при движение на повдигача е 30% от вертикалното осово натоварване.
Чл. 61
Чл. 61 определя минималните нормативни стойности на експлоатационните натоварвания за покриви от категории H и I, които са свързани с хоризонталната проекция на покрива. За покриви от категория K, предназначени за вертолети, натоварванията се умножават с коефициент на динамичност 1.4. Проверяват се поотделно натоварванията от вертолета и равномерно разпределените натоварвания, без да се съчетават с натоварвания от сняг и вятър. Таблица 5 предоставя конкретни стойности на експлоатационното натоварване от вертолети в зависимост от класа на натоварване.
Чл. 62
Член 62 от Наредба № 3 определя нормативната стойност на кратковременното хоризонтално линейно натоварване (qk), действащо на предпазни огради, в зависимост от категорията на участъците. За категории А, В и С1 стойността е 0,5 kN/m, за категории С2, С3, С4 и D е 1,0 kN/m, а за категория С5 е не по-малко от 3,0 kN/m. За категория Е стойността е 2,0 kN/m и зависи от вида на производствената дейност. В участъци с възможно масово струпване на хора, натоварването се приема като за категория С5.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. предвижда, че предпазните огради в участъците за преминаване и паркиране на автомобили трябва да се изчисляват за поемане на хоризонталните натоварвания, които са определени в приложение № 3 на наредбата.
Чл. 64
Член 64 определя условията за вертикалните експлоатационни натоварвания в различни категории участъци. В категории Е1 и Е2 натоварванията се считат за продължително действащи. В категории A, B, C и D, продължително действащите натоварвания са 35% от нормативните стойности. В категории F, G, H, I и K натоварванията се считат за кратковременно действащи.
Чл. 65
Член 65 от Наредба № 3 определя, че за експлоатационните натоварвания коефициентът за натоварване gf е равен на 1,3. В наредбата се разглеждат и натоварванията от мостови и окачени кранове в Раздел IV.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № 3 определя, че натоварванията от мостови и окачени кранове трябва да се изчисляват в зависимост от групите по режим на работа, вида на задвижването и начина на окачване на товара. В наредбата е включен примерен списък на различните групи мостови и окачени кранове, който може да бъде намерен в приложение № 4.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 3 определя нормативните стойности на вертикалните натоварвания, предавани от крановете върху гредите на крановия път. Тези стойности се основават на стандартите за крановете или, в случай на нестандартни кранове, на данните от документацията на производителя. Крановият път включва две греди за мостови кранове и съответно греди за окачени кранове в зависимост от броя на светлите отвори.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 3 определя, че нормативната стойност на хоризонталното натоварване, предизвикано от спиране на моста на електрическия кран, е равна на 0,1 от нормативната стойност на вертикалното натоварване върху спирателните колела в разглежданата страна на крана.
Чл. 69
Чл. 69 определя нормативната стойност на хоризонталното натоварване, причинено от спирането на електрическата количка на крановете. За кранове с еластично окачване на товара натоварването е 0,05 от сумата на товароподемността и теглото на количката, а за кранове с кораво окачване - 0,10. Това натоварване се взема предвид при изчисляване на напречните рамки и гредите на крановите пътища, като се разпределя поравно между колелата на крана.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № 3 определя нормативната стойност на хоризонталното натоварване, което е насочено напречно на крановия път. То е равно на 0,10 от вертикалното натоварване за всяко ходово колело на крана. Това натоварване се взема предвид при изчисляване на якостта и устойчивостта на гредите на крановите пътища, но само за кранове от групи по режим на работа К7 и К8. При това натоварването се предава на подкрановата греда и може да бъде насочено както навътре, така и навън от отвора. В този случай натоварването по чл. 69 не се отчита.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. уточнява, че хоризонталните натоварвания, произтичащи от спирането на моста или количката на крана, както и страничните сили, трябва да се считат за приложени в точките на контакт между ходовите колела на крана и релсите.
Чл. 72
Член 72 от Наредба № 3 определя нормативната стойност на хоризонталното натоварване, причинено от удар на крана в ограничителната опора. Това натоварване се отчита само при изчисляването на ограничителите и тяхното закрепване към гредите на крановия път, като се позовава на приложение № 5.
Чл. 73
В Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. е установено, че коефициентът за натоварване от кранове (gf) е равен на 1,20. Това означава, че при проектиране на конструкции, които ще бъдат подложени на натоварвания от кранове, трябва да се вземе предвид този коефициент за осигуряване на безопасността и устойчивостта на строежите.
Чл. 74
Чл. 74 от наредбата определя как да се отчита действието на вертикалното натоварване от крановете при изчисляване на якостта на подкрановите греди. Нормативната стойност на натоварването се умножава с допълнителен коефициент gfc, който зависи от режима на работа на крановете. За кранове с кораво окачване на товара (К8) коефициентът е 1,6, за еластично окачване (К8) - 1,4, за К7 - 1,3, а за останалите групи - 1,1. При проверка на местната устойчивост на стеблата на гредите, коефициентът gfc се приема равен на 1,1.
Чл. 75
Чл. 75 определя коефициентите на динамичност, които трябва да се прилагат при изчисления на якостта и устойчивостта на гредите на крановия път. За вертикалните кранови натоварвания, коефициентите зависят от стъпката на колоните и режима на работа на крановете. При стъпка до 12 m, за кранове К8 е 1,2, а за К6 и К7 - 1,1. При стъпка над 12 m, за К8 е 1,1. За хоризонталните натоварвания, коефициентът за К8 е 1,1, а за останалите случаи - 1,0. При изчисления на умора, провисвания и местно действие, коефициентът е 1,0.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя, че при изчисляване на якостта и устойчивостта на гредите на крановия път, вертикалните натоварвания се вземат предвид от не повече от два най-неблагоприятни по въздействие мостови или окачени крана.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 3 определя начина на изчисляване на вертикалните натоварвания, които влияят на якостта и устойчивостта на рамките, колоните, фундаментите и земната основа в многокорабни сгради с мостови кранове. За всеки кранов път се приемат не повече от два най-неблагоприятни крана, а при кранове в една линия от различни отвори - не повече от четири крана.
Чл. 78
Чл. 78 определя вертикалните натоварвания, които трябва да се вземат предвид при изчисляване на якостта и устойчивостта на различни конструкции в сгради с окачени кранове. Според (1) за всеки кранов път се приемат не повече от два крана с най-неблагоприятно въздействие. В (2) се уточнява, че при разполагане на окачени кранове в една линия, вертикалните натоварвания се приемат от не повече от два крана за крайни оси и до четири крана за вътрешни оси, в зависимост от броя на крановите пътища.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № 3 определя, че при изчисляване на якостта и устойчивостта на конструкциите на строежите, хоризонталните натоварвания трябва да се отчитат от максимум два крана, които оказват най-неблагоприятно въздействие. Тези кранове могат да бъдат разположени на един или на различни кранови пътища, но в една линия. При това, от всеки кран се взима предвид само едно хоризонтално натоварване, което може да бъде или напречно, или надлъжно.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. указва, че при изчисляване на якостта и устойчивостта на конструкциите, свързани с мостови кранове, броят на крановете, които трябва да се вземат предвид, се определя в съответствие със заданието за проектиране. Това включва случаи на разполагане на мостови и окачени кранове в отвора, както и окачени кранове, предназначени за предаване на товари.
Чл. 81
Член 81 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. предвижда, че при изчисляване на вертикалните и хоризонталните деформации на гредите на крановите пътища, както и на хоризонталните премествания на колоните, трябва да се вземат предвид натоварванията от най-неблагоприятния кран.
Чл. 82
Член 82 от Наредба № 3 постановява, че когато върху крановия път има само един кран и не се предвижда действието на втори кран по време на експлоатацията на сградата или съоръжението, натоварванията върху крановия път се приемат единствено от този един кран.
Чл. 83
Член 83 от Наредба № 3 определя коефициентите за съчетание на натоварванията от кранове, в зависимост от броя на използваните кранове и техния режим на работа. При два крана, за кранове от К1 до К6 се използва коефициент 0,85, а за К7 и К8 - 0,95. При четири крана, коефициентите са 0,7 за К1 до К6 и 0,8 за К7 и К8. При един кран натоварванията се отчитат без намаление.
Чл. 84
Член 84 от Наредба № 3 описва изискванията за изчисляване на умората на гредите на крановите пътища под електрически мостови кранове. В него се посочва, че при изчисленията се взима предвид намалената част от нормативната стойност на натоварването. При проверките за умора на стеблата на гредите, намалената стойност на вертикалното натоварване от колелото на крана се умножава с допълнителен коефициент. Определят се и групите по режим на работа на крановете, за които се извършва изчисляване за умора, в съответствие с нормативните актове.
Чл. 85
Чл. 85 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя формулата за изчисление на нормативната стойност на натоварването от сняг върху покривите. Формулата е sn = stm (3), където st е нормативната стойност на натоварването от теглото на снежната покривка на 1 м² хоризонтална земна повърхност, а m е коефициентът за привеждане на теглото на снежната покривка към натоварването от сняг върху покрива. Стойностите на st и m се определят съгласно съответните членове на наредбата.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 3 определя нормативните стойности на натоварването от теглото на снежната покривка върху 1 m2 хоризонтална земна повърхност. За строежи в избрани градове се използват данни от таблица 6.1, а за строежи до 1000 m надморска височина - в зависимост от местоположението им, съгласно Картата за райониране. За строежи в планински местности над 1000 m, стойността се определя по метеорологични данни.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № 3 определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите относно натоварването от сняг. В алинея 1 се посочва, че схемите за разпределяне на натоварването от сняг и стойностите на коефициента m се приемат съгласно табл. 6.2 от приложение № 6, като междинните стойности могат да се определят чрез линейна интерполация. В алинея 2 се уточнява, че при частично натоварване от сняг, конструкцията и нейните елементи трябва да се изследват по схеми за натоварване върху половината или една четвърт от отвора. Алинея 3 добавя, че натоварването от сняг трябва да се определя с оглед на предвижданите разширения на сградата или съоръжението.
Чл. 88
Чл. 88 определя изискванията за натоварване от сняг при проектиране на конструкции. Вариантите на натоварване с повишени местни натоварвания от сняг, посочени в табл. 6.2 от приложение № 6, трябва да се вземат предвид при изчисленията на покритията и основните носещи конструкции. Допуска се използването на опростени схеми за натоварване, които са еквивалентни на посочените. При изчисления на рамките и колоните на производствени сгради, натоварването от сняг може да се счита за равномерно разпределено, освен в участъците с промени в профила на покрива, където трябва да се отчита повишеното натоварване от сняг.
Чл. 89
Член 89 от Наредба № 3 позволява намаляване на натоварването от сняг с 20 % за парници и оранжерии, които работят непрекъснато през зимния период.
Чл. 90
Чл. 90 от наредба № 3 определя, че коефициентът за натоварване от сняг (gf) е равен на 1,4. Тази наредба регламентира основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях, включително натоварванията от вятър.
Чл. 91
Чл. 91 определя как се приема натоварването от вятър върху сградите и съоръженията. То се взема като по-неблагоприятното от нормалното налягане, което строежът оказва на въздушния поток, или от съвкупността на различни въздействия, включително нормално налягане, сили на триене и нормално налягане върху вътрешни повърхности. За високи строежи с определено съотношение между височината и размера на напречното сечение се извършва проверка за ветрови резонанс.
Чл. 92
Чл. 92 определя как се изчислява натоварването от вятър върху сградите и съоръженията. То се състои от средна (статична) и пулсационна компонента. Средната компонента винаги се отчита, докато пулсационната може да бъде пренебрегната при определени условия, като например за многоетажни сгради до 40 m и едноетажни до 36 m, при съотношения на височина и ширина под 1,5.
Чл. 93
Член 93 от Наредба № 3 описва метод за изчисляване на нормативната стойност на статичната компонента на натоварването от вятър (wn) на височина z над терена. Формулата за изчисление е wn = wmkzc, където wm е нормативната стойност на налягането на вятъра, kz е коефициент за изменение на налягането по височина, а c е аеродинамичен коефициент.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № 3 определя нормативната стойност на налягането на вятъра на височина 10 m над терена. За строежи в избрани градове стойността се взима от таблица 8.1 от приложение № 8. За строежи в други райони с надморска височина до 1000 m, стойността зависи от местоположението и се определя по Картата за райониране. В планински и сложно релефни местности над 1000 m, стойността се определя по метеорологични данни и опит от експлоатацията на подобни строежи. Нормативната стойност на налягането на вятъра може да се изчислява по формула, свързана със скоростта на вятъра.
Чл. 95
Чл. 95 от наредба № 3 определя стойностите на коефициента kz в зависимост от височината и типа на местността. Таблица 9 представя стойностите на kz за различни височини над терена и типове местности (А и В). Местностите от тип А включват открити равнини и крайбрежия, докато тип В обхваща населени места и горски райони. Определянето на натоварването от вятър може да варира в зависимост от посоката на вятъра и типа местност. Строеж с височина h се счита за разположен в местност от даден тип, ако характерът на местността се запазва на определено разстояние от строежа.
Чл. 96
Чл. 96 от Наредба № 3 описва методите за определяне на натоварването от вятър върху строителни конструкции. Включва аеродинамични коефициенти за различни видове налягане и съпротивление, които се използват при изчисления. Положителните стойности на коефициентите показват налягане от вятъра към повърхностите, а отрицателните - смучене. Специално внимание се отделя на местата с повишено отрицателно налягане, където коефициентът е -2,0. При липса на указания в таблиците, могат да се използват експериментални данни.
Чл. 97
Член 97 определя нормативната стойност на пулсационната компонента на натоварването от вятър на различни височини. За строежи с първа собствена честота над граничната стойност, стойността се изчислява с формула, включваща коефициенти за пулсация и пространствена корелация. За строежи с по-ниска честота, се използва друга формула, прилагана за системи с една степен на свобода. В третия случай, за симетрични сгради с честота под граничната стойност, се прилага трета формула, която включва масата на строежа и хоризонталното преместване. Допълнително, за многоетажни сгради с постоянни стойности, се предвижда специфична формула за изчисление на натоварването.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № 3 определя граничната стойност на честотата на собствените трептения (fl) на сградите и съоръженията. Тази стойност е важна, за да се избегнат инерционни сили, които могат да възникнат при трептения. В таблица 11 са посочени стойностите на fl за различни категории (I-V). За съоръжения с цилиндрична форма, при които f1 е по-малко от fl, е необходимо допълнително да се проверят за ветрови резонанс.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № 3 определя коефициента за пространствена корелация на пулсациите на налягането на вятъра (n), който се изчислява за строителната повърхност, подложена на вятър. Изчислителната повърхност включва различни елементи на строежа, а ако формата е близка до правоъгълник, n се определя по таблици в зависимост от стойностите r и c. Размерите на изчислителната повърхност на решетъчните съоръжения се вземат от външния контур.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № 3 определя, че за строежи, при които f2 е по-малко от fl, трябва да се извършат динамически изчисления, като се вземат предвид първите s-форми на собствените трептения. Определянето на числото s става на базата на условието, при което fs е по-малко от fl, а fl е по-малко от fs+1.
Чл. 101
Чл. 101 определя коефициента gf за натоварванията от вятър, който е равен на 1,4. Раздел VII от наредбата се отнася до температурните климатични въздействия върху строежите.
Чл. 102
Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. предвижда, че температурните климатични въздействия трябва да се вземат предвид при изчисляване на сгради и съоръжения, съгласно съответните нормативни актове. При изчисленията се отчитат изменението на средната температура по височина на напречното сечение на елемента и температурният пад по височина на сечението.
Чл. 103
Член 103 описва методологията за определяне на нормативните стойности на измененията на средните температури по височина на сечението на конструктивни елементи през топлия и студения период на годината. Формулите Dtw и Dtc се използват за изчисление на измененията, като Dtw е разликата между нормативната стойност на температурата през топлия период и началната температура през студения период, а Dtc е разликата между нормативната стойност на температурата през студения период и началната температура през топлия период.
Чл. 104
Чл. 104 определя нормативните стойности на средните температури и температурните падове за елементи с еднослойни и многослойни конструкции. За еднослойни конструкции стойностите могат да се вземат от таблица 14, а за многослойни се изчисляват. Важно е да се имат предвид температурите на външния и вътрешния въздух, както и влиянието на денонощните колебания и слънчевата радиация. Забележките уточняват, че при наличие на данни за температурата на конструкцията, стойностите се приемат съгласно заданието за проектиране, а по време на строителството се приемат за неотопляеми строежи.
Чл. 105
Член 105 от Наредба № 3 определя, че средноденонощните температури на въздуха през топлия и студения период на годината трябва да се приемат в съответствие с таблиците и картите, посочени в приложение № 10.
Чл. 106
Наредбата определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите, като в Чл. 106 се посочват нарастванията на температурите и температурните падове, които се приемат по таблица 15. Нарастванията Q1, Q2 и Q3 зависят от типа конструкция и дебелината на зидарията. Нарастванията Q4 и Q5 се изчисляват по формули, които включват коефициенти за поглъщане на топлината и слънчева радиация, с конкретни стойности за различните видове повърхности и конструкции.
Чл. 107
Чл. 107 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя формули за изчисляване на началната температура, необходима за замонолитване на конструкцията или на нейна част. За топлия период (t1w) формулата е t1w = 0,8 tVII + 0,2 tI, а за студения период (t1c) - t1c = 0,2 tVII + 0,8 tI. В тези формули tI и tVII представляват многогодишните средномесечни температури през януари и юли, съответно.
Чл. 108
Чл. 108 определя, че коефициентът за натоварване gf при температурно-климатичните въздействия Dt и n е равен на 1,1. Тази наредба регулира основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях, като акцентира на натоварванията по време на изпълнението на строежите.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. предвижда, че при изпълнението на строежите трябва да се вземат предвид различни натоварвания. Те включват собствено тегло, натиск от земната основа, принудени деформации, климатични въздействия (като сняг, вятър, температура, обледяване), сеизмични и други особени въздействия, както и натоварвания, произтичащи от строителната дейност на всеки етап от строителството.
Чл. 110
Чл. 110 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. предвижда, че натоварванията по време на различни етапи на изпълнение на конструкцията или нейни елементи трябва да се определят с оглед на предполагаемата им продължителност, възможността за промени в конструкцията и конструктивната схема, включително опорните условия, както и степента на завършеност на неносещите елементи.
Чл. 111
Чл. 111 от Наредба № 3 определя, че нормативните стойности на натоварванията по време на изпълнението, включително вертикалните и хоризонталните компоненти, се определят в зависимост от конкретния проект и техническите изисквания за изпълнение на строителните работи.
Чл. 112
Наредба № 3 определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях. Член 112 указва, че натоварванията от сняг и вятър се приемат като части от нормативните им стойности, в зависимост от продължителността на етапа на изпълнение. Таблица 18 посочва намалени стойности на натоварванията: до три дни - 50%, над три дни до три месеца - 70%, над три месеца до една година - 85%, и над една година - 100%. При укрепване на незавършени части на конструкцията, нормативната стойност на натоварването от вятъра на височина 10 m може да се определи за скорост 20 m/s.
Чл. 113
Чл. 113 от Наредба № 3 определя, че натоварванията от строителната дейност се представят като едно променливо натоварване, което може да включва: 1. хора с лека екипировка (работници, ръководители, посетители); 2. преместваеми предмети или оборудване (строителни материали, готови елементи); 3. непостоянно оборудване в работно положение (кофражни елементи, скеле, подпори) или по време на придвижване (подвижни кофражни форми, греди); 4. подвижно тежко оборудване (кранове, асансьори, превозни средства); 5. части на конструкцията преди реализиране на окончателната статическа схема (натоварвания при полагане на бетонна смес); 6. строителни отпадъци или почви (остатъци от строителни материали, отпадъци от съборени части).
Чл. 114
Чл. 114 определя основните положения за натоварванията, които влияят на конструкциите на строежите. Натоварването от персонал с лека екипировка е минимум 1,0 kN/m2 и се приема като равномерно разпределено. Преместваемите предмети се разглеждат като свободно въздействие, а натоварването от непостоянно оборудване трябва да се определя по данни на доставчика, с минимална стойност от 0,5 kN/m2. Подвижното тежко оборудване се оценява на база техническите спецификации. Натоварванията от строителни отпадъци и почви се вземат предвид за всички елементи на конструкцията.
Чл. 115
Наредбата предвижда, че при строителството трябва да се вземат предвид динамичните натоварвания, които могат да се появят в резултат на строителната дейност. Динамичните ефекти от удари, като тези от работа на кранове или падане на кофражни елементи, се отчитат с коефициент на динамичност 2,0. Ударните натоварвания се класифицират като особени и се анализират с оглед на риска от постепенно нарастващо разрушаване на конструкцията.
Чл. 116
Член 116 определя как натоварването от хора при полагане на бетон се добавя към теглото на кофража и подпорната конструкция. Натоварването се приема по най-неблагоприятния начин и включва: 1. Равномерно разпределено натоварване от 1,5 kN/m2 върху работен участък от минимум 3,0 m на 3,0 m; 2. Равномерно разпределено натоварване от 0,75 kN/m2 извън работния участък. Обемното тегло на прясно положената бетонна смес е равно на втвърдения бетон, увеличено с 1,0 kN/m3.
Чл. 117
Член 117 от Наредба № 3 определя, че за въздействията от строителна дейност коефициентът за натоварване gf е равен на 1,3. Тази стойност е важна за проектирането на конструкциите, тъй като влияе на оценката на натоварванията, които конструкцията трябва да понесе.
Чл. 118
Наредбата определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях. Чл. 118 посочва, че освен стандартните натоварвания, трябва да се отчитат и допълнителни натоварвания, произтичащи от специфични условия на изграждане и експлоатация, като технологични натоварвания, навлажняване, обледяване и аеродинамични въздействия, включително галопиране.
Чл. 119
Строителните конструкции на сгради и съоръжения трябва да се проектират по системата "Конструктивни Еврокодове", в съответствие с БДС ЕN 1990:2002, който определя основите на проектирането на строителни конструкции. Стандартът БДС ЕN 1990 се прилага в комбинация със съответните части на Еврокодове от 1 до 9.
Чл. 120
Чл. 120 от Наредба № 3 определя, че въздействията върху конструкциите се определят в съответствие с Еврокод 1. Препоръчителните стойности от предварителните европейски стандарти БДС ЕNV се считат за минимално необходими или максимални, когато това е в полза на сигурността. До въвеждането на националните приложения за климатични въздействия, необходимите метеорологични данни се предоставят от НИМХ - БАН.
Чл. 121
В чл. 121 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. се указва, че въздействията от собствено тегло и експлоатационни натоварвания върху строителните конструкции трябва да се определят в съответствие с БДС ЕN 1991-1-1, който е част от Еврокод 1 и се отнася до въздействията върху строителните конструкции.
Чл. 122
Член 122 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. определя, че въздействията от пожар върху строителните конструкции на строежите трябва да бъдат оценявани съгласно стандарта БДС ЕN 1991-2-2:2002, който е част от Еврокод 1 и се отнася до въздействията върху конструкции, изложени на пожар.
Чл. 123
Член 123 от Наредба № 3 определя, че въздействията от сняг върху строителните конструкции на строежите трябва да се определят в съответствие с БДС ЕNV 1991-2-3:(2001), известен като "Еврокод 1: Основни положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции. Въздействия върху строителните конструкции - Част 2.3: Натоварване от сняг".
Чл. 124
Член 124 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. посочва, че въздействията от вятър върху строителните конструкции на строежите се определят съгласно стандартите на БДС ЕNV 1991-2-4:(2001), който е част от Еврокод 1. Този стандарт предоставя основни положения за проектиране и оценка на въздействията от вятър върху строителните конструкции.
Чл. 125
Чл. 125 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. посочва, че температурните въздействия, с изключение на пожарните, върху строителните конструкции на строежите трябва да се определят в съответствие с БДС ЕNV 1991-2-5: (2001), който е част от Еврокод 1. Този кодекс предоставя основни положения за проектиране и оценка на въздействията върху строителните конструкции, включително и температурните въздействия.
Чл. 126
Член 126 от наредбата определя, че въздействията върху строителните конструкции по време на изпълнението на строежите се определят в съответствие с БДС ЕNV 1991-2-6: (2001), който е част от Еврокод 1 и съдържа основни положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № 3 определя, че случайните въздействия от удари и експлозии върху строителните конструкции трябва да се определят в съответствие с БДС ЕNV 1991-2-7:(2001), който е част от Еврокод 1. Този стандарт предоставя основни указания за проектиране и оценка на въздействията върху строителните конструкции.
Чл. 128
Член 128 от Наредба № 3 определя, че въздействията от подвижни натоварвания върху строителните конструкции на мостове се определят съгласно БДС ЕNV 1991-3: (2001), който е част от Еврокод 1. Тази част се фокусира върху основните положения за проектиране и въздействия върху строителните конструкции, конкретно подвижните натоварвания за мостове.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. предвижда, че въздействията от насипни материали и течности върху строителните конструкции на силози и резервоари се определят в съответствие с БДС ЕNV 1991-4:(2002), който е част от Еврокод 1. Този код предоставя основни положения за проектиране и оценка на въздействията върху строителните конструкции.
Чл. 130; § 1; § 2; § 3; § 4
Наредба № 3 определя основните положения за проектиране на строителни конструкции и въздействията, които действат върху тях, включително въздействия от кранове и машини, съгласно стандартите на БДС. Въведени са термини като "строеж", "конструкция", "конструктивен елемент" и "гранично състояние", които описват основни аспекти на строителството. Наредбата включва и разпоредби за натоварвания и критерии за сигурност, както и указания за прилагане от министъра на регионалното развитие. Тя влиза в сила след шест месеца от обнародването й в Държавен вестник.
§1
Наредбата определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях. В параграф 1 се дават определения на ключови термини, свързани със строителството, като "строеж", "конструкция", "конструктивен елемент", "гранично състояние" и др. Тези термини са важни за правилното разбиране и прилагане на наредбата в строителната практика. Преходните и заключителни разпоредби вероятно съдържат информация за прилагането на наредбата, срокове за изпълнение и други важни аспекти, но конкретният текст не е предоставен.
§ 2
Наредба № 3 от 21 юли 2004 г. е издадена на основание чл. 169, ал. 3, във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). С нея се отменят предишните Норми за натоварвания и въздействия върху сгради и съоръжения, които са утвърдени със заповед № РД-02-14-403 от 28.ХII.1988 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство.
§4
Наредбата определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях. Министърът на регионалното развитие и благоустройството дава указания по прилагането на наредбата. В приложенията са описани коефициенти на сигурност по предназначение на конструкцията на строежа, примерни нормативни стойности на тегла и ъгли на естествения откос на строителни материали, както и натоварвания от снежна покривка и вятър. Установени са и условия за проектиране на предпазни огради и кранове в зависимост от режима на работа.
