ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ПРЕМИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за данък върху застрахователните премии регламентира начина на облагане с данък върху застрахователните премии, наречен "данък". Той определя обекта на облагане, свързан с застрахователните премии.
Чл. 2
Данъкът се прилага върху застрахователните премии, които произтичат от облагаеми застрахователни договори, при условие че рисковете по тези договори са поети от застрахователи. Данъчно задължени лица са застрахователите, които предлагат тези договори.
Чл. 3
Данъчно задължени лица по закона са застрахователите и данъчните представители, когато са определени. При прехвърляне на застрахователен портфейл данъчно задължено лице е поемащият застраховател, а ако той е застраховател, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги и има назначен данъчен представител, то той става данъчно задължено лице. Всички данъчно задължени лица са задължени да декларират и внасят данъка.
Чл. 4
Всеки застрахователен договор, при който застрахователната премия не е освободена от данък, е облагаем. Облагаемостта зависи от разположението на риска, което трябва да е в Република България.
Чл. 5
Данък не се дължи за застрахователните премии по определени видове застрахователни договори. Освобождават се: договори за презастраховане и ретроцесия; договори, изброени в приложение № 1, раздел І на Кодекса за застраховането; застраховки на товари по време на международен превоз, когато началната или крайната точка е извън България; и определени застраховки от приложение № 1, раздел ІІ, буква "А".
Чл. 6
Член 6 от Закона за данък върху застрахователните премии определя задължението на Комисията за финансов надзор да уведомява Националната агенция за приходите относно застрахователите, които желаят да извършват дейност в България, съгласно правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги. Тази промяна е влязла в сила от 01.01.2016 г.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за данък върху застрахователните премии определя, че данъчно събитие възниква при получаване на застрахователна премия, като всяко разсрочено плащане се счита за отделно данъчно събитие. Данъчното събитие се случва на датата на получаване на премията от застрахователя или от застрахователния посредник. При прихващане на дължими премии или възстановяване на бонуси и отстъпки, също възниква данъчно събитие. Данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие.
Чл. 8
Чл. 8 определя данъчната основа за данъка върху застрахователните премии. Данъчната основа е застрахователната премия, получена от застрахователя. При разсрочено плащане, данъчната основа е частта от премията, която е получена. Тя се увеличава с възстановените бонуси и отстъпки и се намалява с определени суми, включени в премията, като Гаранционния фонд и Фонда за обезпечаване на застрахователни вземания. Бонуси и отстъпки, предоставени при плащането на премията, не се включват. При получаване на премия в чуждестранна валута, данъчната основа се определя по курса на Българската народна банка.
Чл. 9
Размерът на данъка върху застрахователните премии се определя чрез прилагане на данъчната ставка от 2% върху общия размер на застрахователните премии, които са обект на облагане. Например, ако общият размер на застрахователните премии е 1000 лв., данъкът ще бъде 20 лв. (1000 лв. * 0.02).
Чл. 10
Размерът на данъка се определя чрез умножаване на данъчната основа по данъчната ставка. Данъкът трябва да бъде посочен отделно в застрахователния договор, различно от дължимата застрахователна премия и общата сума, която се дължи на застрахователя.
Чл. 11
Данъчният период за определяне на дължимия данък върху застрахователните премии е календарното тримесечие. Дължимият данък за съответния данъчен период се изчислява на база премиите, получени в рамките на това тримесечие.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за данък върху застрахователните премии определя начина на изчисляване на дължимия данък за данъчния период. Дължимият данък се изчислява като разлика между общата сума на данъка, изискуем от застрахователя, и общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии. Общата сума на данъка върху върнатите премии се определя чрез умножаване на сумата на вече обложените премии, които са върнати, по данъчната ставка. Ако данъкът върху върнатите премии надвишава изискуемия данък, излишъкът се приспада от дължимия данък за следващите периоди.
Чл. 13
Данъчно задължените лица по закона са задължени да водят подробна счетоводна отчетност и да съхраняват информация, необходима за установяване на задълженията им пред органите по приходите.
Чл. 14
Данъчно задължените лица трябва да подават данъчна декларация по образец за предходното календарно тримесечие до края на месеца след тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистрирано данъчното задължено лице. Образецът на декларацията се утвърджа от министъра на финансите и се публикува в "Държавен вестник".
Чл. 15
Дължимият данък за застрахователните премии трябва да се внася от данъчно задължените лица до края на месеца след календарното тримесечие, за което се дължи. Данъкът се внася в приход на държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП, където е регистрирано данъчно задълженото лице. Сумата се счита за внесена на датата на постъпването й в бюджета.
Чл. 16
Член 16 от Закона за данък върху застрахователните премии урежда възстановяването на данъка при връщане на обложена застрахователна премия. При връщане на премия или част от нея, застрахователят е задължен да възстанови и данъка. Размерът на възстановявания данък се изчислява, като се умножи сумата на връщаната премия по данъчната ставка. Възстановяването на данъка става едновременно с връщането на премията.
Чл. 17
Член 17 от Закона за данък върху застрахователните премии предвижда, че в случай на невнесен в срок дължим данък, длъжникът е задължен да заплати лихва, съгласно разпоредбите на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за данък върху застрахователните премии регламентира корекция на допуснати грешки в подадените данъчни декларации. Грешките, установени до срока за подаване на декларацията, се коригират по реда на чл. 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Грешките, открити след изтичането на срока, се коригират в декларацията за данъчния период, в който са установени.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за данък върху застрахователните премии определя условията за назначаване на данъчен представител от застрахователя, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги. Данъчният представител може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в страната или юридическо лице, което не е в ликвидация или несъстоятелност и няма неизплатени данъчни задължения. Представителят отговаря солидарно за задълженията на застрахователя. Регистрацията на данъчния представител се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 20
Данъчно задължените лица, които не подадат декларация по чл. 14, не я подадат в срок, или посочат неверни данни, подлежат на наказание. Физическите лица ще получат глоба от 500 до 2000 лв., а юридическите лица - имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение, санкциите се увеличават на 1000 до 4000 лв.
Чл. 21
Застрахователи, които не посочват данъка в застрахователния договор, ще бъдат наказвани с имуществена санкция. При първо нарушение санкцията е между 500 и 2000 лв., а при повторно нарушение - между 1000 и 4000 лв.
Чл. 22
Законът за данък върху застрахователните премии регламентира установяването на нарушения и издаването на наказателни постановления от органите на Националната агенция за приходите. Установяването на нарушенията и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Законът определя термини като "застраховател", "застрахователна премия", "договор за презастраховане" и "договор за ретроцесия". Специфицирани са и преходни разпоредби относно приложението на закона и изменения в Кодекса за застраховането. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за данък върху застрахователните премии се определят ключови термини, свързани със застраховането. Застраховател е лице, което предоставя застрахователни услуги, а застрахователна премия е сумата, която се заплаща за покритие на рисковете. Договорите за презастраховане и ретроцесия също са дефинирани, като се уточняват условията за предаване на рискове между застрахователи. Държавата членка, където е разположен рискът, е определена съгласно Кодекса за застраховането. Бонусите и отстъпките се отнасят до намаления на премиите, предоставени на застрахованите.
§ 3
В Кодекса за застраховането се правят изменения в член 287 и член 311и, където изразите "може да бъде посочена" се заменят с "се посочва". Допълнителните разпоредби също търпят изменения: точка 15 уточнява понятието "Установяване в държава членка", а в точка 22 буква "г" се уточнява разположението на риска в зависимост от пребиваването на застрахования (физическо или юридическо лице).
§4
Законът за данък върху застрахователните премии влиза в сила от 1 януари 2011 г. Той е приет от 41-ото Народно събрание на 20 октомври 2010 г. и е официално подпечатан. В допълнение, се споменава Законът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2014 г. и влиза в сила от 1 януари 2015 г.
§ 46
Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграф 17 влиза в сила от деня на обнародването, параграф 39 влиза в сила на 1 януари 2014 г., а параграф 34, т. 7 и т. 21 влизат в сила съответно на 1 януари 2016 г. и 1 юли 2015 г. Някои разпоредби ще влязат в сила след положително решение от Европейската комисия.
§50
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл. 574, ал. 8, който влиза в сила от 1 юли 2016 г. До 1 юли 2016 г. обменът на данни по чл. 574, ал. 3 - 7 се извършва ежеседмично, като всеки първи работен ден от седмицата Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" предоставят актуалните данни на Информационния център и обратно.
§5
Параграф §5 от Закона за данък върху застрахователните премии предвижда, че действащите нормативни актове, свързани с плащания на такси и публични задължения в лева, ще продължат да важат, като се прилагат правилата за превалутиране, установени в закона. При изменения на законодателството, когато суми в левове са свързани с правен акт на ЕС, ще се посочва и съответната сума в евро.
§ 60
Параграф 60 определя, че определени разпоредби от закона, включително параграфи 5, 8 - 36, 37 и 38 - 59, ще влязат в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Това решение е взето в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз.
